-
Брой отговори
11283 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
183
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
Преди Освобождението - много трудно. Единствено Л. Каравелов е бил за сътрудничество със сърбите и на мнение, че освобождението може да стане с тяхна помощ. Левски, Ботев и въобще останалите от фракцията на "младите" постепенно са се запознали отблизо със сръбския шовинизъм и идеите за една славянска държава на Балканите, която да е сръбска (Левски даже лежи за кратко в затвора при опита му да вербува местни хора от Зайчар за националноосвободителната ни борба). Затова и в някакъв момент решават да се изнесат от Сърбия, изоставят тактиката с легиите, преместват се в Букурещ и там основават БРЦК. Вторият вариант е още по-невероятен. Въобще след като сърбите прилапват Ниш, Пирот и Враня, и особено след войната от 1885 г. вече никой у нас не гледа с доверие на тях, за след 1913 и ПСВ пък да не говорим. Така че какъвто и преврат да беше станал в междувоенния период, никой у нас при никакви обстоятелства нямаше да иска да смени цар Борис за Александър Караджорджевич. Най-голям е бил шанса по време на Бледското споразумение и преговорите между Димитров и Тито. Сталин е бил съгласен, но след 1947 рязко влошават отношенията си с Тито и проектът пропада окончателно. Той е буксувал и по време на преговорите преди това. Но да кажем, че Тито и Сталин не се бяха скарали и Димитров и Тито някакси бяха успяли да намерят компромис и България влезе във федерацията. В такъв случай мисля, че Югославските войни щяха да започнат по-рано - още през 70-те или началото на 80-те, щяха да са още по-кървави и не е ясно в какви граници щяхме да си извоюваме свободата. На чертожната маса при преговорите са стояли планове при влизането България да се раздели на Северна и Южна (с идеята да се намали тежестта ѝ във федерацията, Пиринска Македония да се даде на съюзната република Македония, в замяна Сърбия да даде Западните покрайнини, евентуално и Добруджанска съюзна република да има... абе мазало. Единственото положително може би щеше да е, че така българите и македонците щяха да попаднат в една държава и по този начин нямаше да се появи омразата между тях, която в ТР създава бясната югославска пропаганда. Но все пак може би щяха да имат достатъчно време за да се почувстват като отделна от нас нация, макар и (евентуално) приятелски настроена и след разпада на Югославия пак да не можем да се обединим, както например сърбите не могат повече да се обединят с босненците или черногорците. In conclusion - нищо хубаво не ни е очаквало при подобен сценарий и добре, че не се е случил.
-
Идил са публикували и видеа с участващите терористи, отпреди и по време на атентата, което доказва причастността им в него. Виж това със заловените таджики, които щели да бягат в Украйна, по всяка вероятност е постановка на Кремъл, с цел да оправдаят действията си против Украйна и за да си намерят повод да обявят нова мобилизация.
-
Смяташ че при съглашенска България и разбита Турция австро-немците щяха да изнамерят отнякъде сили за да разгромят през 1915 г. едновременно и Сърбия и Румъния?! В ТР са последователно разбити съответно през 1915 и 1916 и то с решителното участие на България и в двете кампании. Вече казахме за сърбите - оказват доста корава съпротива срещу австро-унгарците, но клякат чак когато идват немски подкрепления от север и най-вече когато ние ги удряме от изток и им прекъсваме линията за снабдяване откъм Антантата на юг. Сърбите са били наясно, че все в някакъв момент ще ги нападнем и към есента на 1915 са държали ок. 143 000 души с ок. 250 оръдия по нашата граница. Ако бяхме с Антантата всичко това щеше да е на австро-немския фронт + ок. 80 000 души съглашенски корпус, който ние нямаше да спрем при Беласица. Така че Сърбия най-вероятно нямаше да бъде разбита и окупирана, или поне не цялата със сигурност, за да може да дойде ред и на Румъния. А при Румъния важи същото - всичките им войски в Добруджа + руските подкрепления, както и охраната около Букурещ щяха да са свободни и пратени на Карпатския фронт. А допълнителни свободни немски сили от участвалите в тези операции в ТР просто няма откъде да бъдат свалени, те и така са били вече на краен предел на възможностите. При Гърция краля и опозицията са били за твърд неутралитет, така че дори и да бяха надделяли, влизане на страната на Централните сили пак нямаше да има. Още повече че на 30 септември 1915 в Атина пристигат английските и френските кораби, ако Гърция клонеше към съюз с ЦС, щяха и по-рано да дебаркират там.
-
"В Румъния се строи огромна база, която ще е сред най-големите бази в Европа и най-голямата база на САЩ на континента, засенчвайки дори Рамщайн в Германия. Тази база ще обслужва интересите на Румъния и ще носи допълнителна защита в район, който става все по-милитаризиран, заради действията на Руската федерация в Черно море и войната в Украйна. Северна Македония обучава украински войници и по отношение на Украйна няма две мнения - в този смисъл, Скопие има напълно натовско поведение. Хърватия има същата политика, въпреки усилията на руското лоби. Турция засилва производство на военна техника, прехвърляйки своите фабрики директно в Украйна. България? Краткосрочни планове, базирани на локално мислене водят страната към задълбочаване на политическата криза, което може да има последици. Страната не само изпитва трудности да обясни на населението защо е нужно да се създаде инфраструктура за 2000 войници от НАТО, но и защо е важно да се извършат спешни и категорични реформи в сигурността и отбраната. Последните събития в България са базирани единствено на накърнено его и чувството, че всичко е лично. Липсата на стратегическо мислене е явно не само заради факта, че се саботират усилията за създаване на център за стратегическа комуникация (Стратком) по подобие на други европейски държави, но и в невъзможността да се проумее колко е критичен периодът, в който се намираме. За мнозина извън тези процеси не е понятно колко е трудно прокарването на реформи и вина за това донякъде има и лошата комуникация с обществото. Екипът на Тагарев опитва от дълги месеци да направи промени, срещайки съпротива и трудности на всяка крачка, като клюките и клеветите са само зрънце. Не говорим само за съществуващия проруски кръг за влияние и натиск в основните институции, а и за нежеланието на партийни структури да проведат и подкрепят промени. Само за промяната на един кратък документ от няколко параграфа бяха нужни няколко месеца усилия и това е показателно. Всяко отлагане, всяка проява на инат и късогледство, е лоша новина. Институциите на бива да спират дори за ден, но в момента вървим към задънена улица, което е добре дошло за Руската федерация и нейните съюзници в България." Руслан Трад
-
Румъния я нападат чак през 1916 и я разбиват със значителна помощ от наша страна и малко от турска. Сърбия се бие доста успешно срещу А-У до есента на 1915, издъхват чак когато и ние ги нападаме и им прекъсваме връзката и снабдяването от Антантата през Солун. Ако не бяхме го направили щяха да имат още цяла една свободна армия за австроунгарския фронт, както доставките от Антантата и техните подкрепления в размер на няколко дивизии към момента. Така че Сърбия можеше и да не падне, или това да стане значително по-късно, през което време ние вече да сме изритали турците в Азия и войските ни да са на западната граница. А съюзните ни (в случая) войски на Антантата на Балканите вече да са станали няколко стотин хиляди души.
-
Ясно ми е какви са били настроенията. Тук обсъждаме алтернативен сценарий, какво можеше да стане ако управниците ни се бяха ръководили от чисто практичните възгледи, че Източна Тракия е по-добре отколкото Вардарска Македония. В Гърция през 1915 вече има ок. 80 000-ен корпус на Антантата, който постоянно се увеличава - ще трябва и с него да се бием за Егейска Македония, както и срещу цялата гръцка армия, която тогава друга работа няма да има. Така че доста по-сложно.
-
Даже не е нужно да ги чакаме до 1918 турците да се изтощават. Достатъчно е било да ги нападнем докато едва удържат Галиполи през 1915. Ударени в гръб щяха да сдадат отбраната там. И спокойно можеше да влезем и в Истанбул, докато останалите им войски са по азиатските фронтове. После Истанбул и Галиполи можеше да ги изтъргуваме с Великите сили, да натиснат Румъния да ни върне Южна Добруджа и сърбите да дадат нещо (примерно Щип), с оглед на това, че и на двете им предстои да се налапат предоволно с Австро-унгарски територии. Източна Тракия реално е далеч по-икономически изгодна от вардарските чукари, по-плодородна е, с по-мек климат и с доста по-стратегическо местоположение - щеше да ни осигури излаз и на трето море.
-
Очаквах да си нарисува 70 и няколко процента (както прави Лукашенко), за да изглежда поне малко реалистично, ама не. Говори се че Даванков (единственият, който официално е обявил, че е за мир) е спечелил дота по-голям процент, но нарочно са го смалили, за да изглежда че няма никаква опозиция и никакъв интерес към мира и реформите. Доста евтин цирк.
-
Няма да са по 1-2 обаче. Целта на украинците е да достигнат до производство (+ внос) на 1 милион дрона годишно, и смятат че ще го постигнат. Също така казват, че като изпочупят всичката нефтена инфраструктура, която им е в обсега, ще почнат след това газовата. Ще е голям купон ако в един момент Русия се види принудена да внася нефт.