Warlord

Технически погледнато я разделят, тъй като Южната половина на Сахалин и Курилските острови са били част от Япония, но биват окупирани и присъединени към СССР. Атомните бомби обаче вече са готови. Даже настъплението на руснаците към Япония е и един от мотивите да се пуснат атомните бомби за да капитулира по-бързо Япония и да не се стигне до съветска окупация на метрополията. Даже бомбата над Нагасаки е хвърлена в деня, в който руснаците стигат до най-южния курилски остров, Кунашир мисля, че се казваше, от чиито брегове се вижда Хокайдо. Самият Хирохито усеща накъде отиват работите и побързва да се предаде на американците.

Доклад на ВСУ за всичко, което са свалили по време на руския обстрел по цивилна инфраструктура през последната нощ: ЗНИЩЕНО 84 ПОВІТРЯНІ ЦІЛІ: 58 «ШАХЕДІВ» і 26 РАКЕТ У ніч на 29 березня 2024 року противник завдав потужного ракетного-авіаційного удару по об’єктах паливно-енергетичного сектору України, застосувавши різні типи ракет та ударні БпЛА: Усього – 99 засобів повітряного нападу: 60 ударних БпЛА типу «Shahed» (район пусків Приморсько-Ахтарськ, Курська область (рф); 3 аеробалістичні ракети Х-47М2 «Кинджал» (із трьох винищувачів МіГ-31К – Рязанська область (рф); 2 балістичні ракети «Іскандер-М» (ТОТ Крим); 9 керованих авіаційних ракет Х-59 (із дев’яти літаків Су-34 – Бєлгородська область); 4 крилаті ракети «Іскандер-К» (Курська область (рф); 21 крилата ракета Х-101/Х-555 (із одинадцяти стратегічних бомбардувальників Ту-95МС – Енгельс (рф). До відбиття ракетно-авіаційного удару залучено зенітні ракетні підрозділи Повітряних Сил та Сухопутних військ, мобільні вогневі групи, засоби радіоелектронної боротьби Сил оборони України. В результаті протиповітряного бою знищено 84 повітряні цілі: 58 ударних БпЛА типу «Shahed»; 17 крилатих ракет Х-101/Х-555; 5 керованих авіаційних ракет Х-59; 4 крилаті ракети «Іскандер-К».

Това + по-бавното разгръщане докато бъде приведена в готовност за стрелба. Има резон, тъй като сега всичко бива много бързо забелязано от разузнавателните дронове още щом пристигне на позицията и съответно докладвано на противниковата артилерия, която веднага да започне контрабатарейна борба. Така че времето за което се разгръща за стрелба, заедно с времето за което се изнася след това, може да е критичен фактор. Но има накъде да се правят ъпгрейди в тези насоки и не мисля, че в обозримо бъдеще буксируемата артилерия ще изчезне, може би някъде много напред във времето, когато на бойното поле почти всичко ще бъде автоматизирано и ще се бият машини и роботи, чиито оператори ще ги управляват от сигурно място.

Ей тука да ви го начертая за по-нагледно как стоят нещата:

Севастопол е далечко за Пейтриътите, не знам и от линията на фронта дали могат да метнат до там, но знам че ще е прекалено неблагоразумно да ги рискуват така. Явно руското ПВО има проблеми със системата за разпознаване свой-чужд. И положението в случая е ей такова:

Войни в Европа веднага след ВСВ, при започналата вече Студена война и наличието на атомни бомби? Западът нямаше да допусне да вземем територии от Гърция. Нито пък Терпешев е имал вариант да не предаде Беломорието. В този момент се намираме в състояние на война срещу победителите и предаването на окупираните територии е било задължително условие, поставено от тях, за да могат да започнат мирни преговори.

И как по-точно щеше да стане тоя номер? Ние (интегралните югославяни) щяхме просто да им кажем на Румъния и Гърция, взимаме ви това и това, щото ни трябва тука за една работа? Иначе е имало преговори и между Белград и Тирана за влизане и на Албания във федерацията, даже заселват албанци от Албания в Косово. Но и там пропадат преговорите накрая

100/0 е било политическото влияние. Иначе да ти пуснат някоя западна песен или художествен филм - да, известен стокообмен със западни държави - също.

Ако нямаше граница между нас и ние щяхме да се поомешаме за 30-40 години. Сръбските шовинисти сигурно щяха да настояват, че шопите и торлаците са сърби, така че трябва да останат във федерацията, а не българите да ги отмъкват Също така към края на 70-те г. не е сигурно дали хърватите и словенците са щели да се разбунтуват и отцепват. Тогава са си били добре, сръбския шовинизъм все още е бил потискан от комунистите, държавата все още е била управлявана от Тито (полухърватин - полусловенец). Така че сърбите може би нямаше да се страхуват толкова от втори фронт на запад и все пак щяха да ни нападнат.

Ако сърбите липсваха по някакъв начин от уравнението можеше и мирно да се разпадне федерацията, но с тях - не ми се вярва да мине без пукотевица. В ТР нападат хърватите и словенците, защото според конституцията нямат право да се отцепват от държавата, на същото основание щяха да нападнат и нас.

Единственото положително нещо щеше да е, че щяхме да имаме относителна свобода, частично допусната частна собственост и капитализъм, както и право да пътуваме на запад. Но пък шефовете в държавата щяха да са шовинистични сърби - комунисти, което г/д нулира плюса, че щяхме да избегнем сталинизма. Българският патриотизъм със сигурност щеше да бъде преследван от властите в Белград и доста народ щеше да отиде на Голи оток. И аз съм на мнение, че федерацията щеше да се разпадне по-рано и с по-кървава война. Въпросът е само в какви граници щяхме да излезем от Югославия след войната. Със сърбите, дори и да няма какво да делим, те щяха да се опитат да ни попречат да излезем от федерацията със сила, както правят срещу хърватите и дори срещу словенците (10-дневната война). Понеже предложението, на което и Г.Димитров е бил навит, е било Пиринска Македония да отиде към СР Македония, а пък Западните покрайнини - за България (кон за кокошка), най-вероятно в тези граници щяхме да се освободим. Което определено е по-кофти вариант спрямо съвременните ни граници + маса народ щеше да измре във войната. Вариант максимум е да се отцепим и обединим заедно с македонците, като приемем че ако сме в една държава отношенията ни щяха да са добри, македонизма дори и да беше въведен, нямаше да се гради на антибългарска основа, тоест нямаше да има почти никаква основа. Но възможността това да се беше случило я оценявам на под 5%. Горното е доста по-вероятно.

На салфетката България я пише 75/25, но реално става 100/0. Идеята на Сталин с Балканската федерация е била, чрез неговия агент Димитров да държи изкъсо Тито, един вид България/БКП да е троянски кон в Югославия и така тя да не е толкова независима, да има кой да ѝ налага "вето" отвътре. Затова и от наша/съветска страна предложението е било България да има равен глас с цялата Югославия в новата федерация, докато Тито е предлагал България да е само една от съюзните републики, всяка от която има равен глас, тогава са били пет, с нас - шест, или ако ни разделят на две или три отделни републики, вече става съвсем дроб сърма. Затова и, както вече отбелязах, преговорите са буксували още преди разрива между Тито и Сталин. Това по принцип са доволно известни факти, не може да се каже, че се премълчават официално. Вярно, че комунягите не обичат да говорят за това, Димитров не го харесват дори социалистите в днешно време, някои се напъват да му оправдават простотиите, някои избягват. Все пак тук в раздела за алтернативна история не се коментира това, а приемаме че поради някакви причини Балканската федерация се е състояла, и коментираме какви биха били последствията от това.

Преди Освобождението - много трудно. Единствено Л. Каравелов е бил за сътрудничество със сърбите и на мнение, че освобождението може да стане с тяхна помощ. Левски, Ботев и въобще останалите от фракцията на "младите" постепенно са се запознали отблизо със сръбския шовинизъм и идеите за една славянска държава на Балканите, която да е сръбска (Левски даже лежи за кратко в затвора при опита му да вербува местни хора от Зайчар за националноосвободителната ни борба). Затова и в някакъв момент решават да се изнесат от Сърбия, изоставят тактиката с легиите, преместват се в Букурещ и там основават БРЦК. Вторият вариант е още по-невероятен. Въобще след като сърбите прилапват Ниш, Пирот и Враня, и особено след войната от 1885 г. вече никой у нас не гледа с доверие на тях, за след 1913 и ПСВ пък да не говорим. Така че какъвто и преврат да беше станал в междувоенния период, никой у нас при никакви обстоятелства нямаше да иска да смени цар Борис за Александър Караджорджевич. Най-голям е бил шанса по време на Бледското споразумение и преговорите между Димитров и Тито. Сталин е бил съгласен, но след 1947 рязко влошават отношенията си с Тито и проектът пропада окончателно. Той е буксувал и по време на преговорите преди това. Но да кажем, че Тито и Сталин не се бяха скарали и Димитров и Тито някакси бяха успяли да намерят компромис и България влезе във федерацията. В такъв случай мисля, че Югославските войни щяха да започнат по-рано - още през 70-те или началото на 80-те, щяха да са още по-кървави и не е ясно в какви граници щяхме да си извоюваме свободата. На чертожната маса при преговорите са стояли планове при влизането България да се раздели на Северна и Южна (с идеята да се намали тежестта ѝ във федерацията, Пиринска Македония да се даде на съюзната република Македония, в замяна Сърбия да даде Западните покрайнини, евентуално и Добруджанска съюзна република да има... абе мазало. Единственото положително може би щеше да е, че така българите и македонците щяха да попаднат в една държава и по този начин нямаше да се появи омразата между тях, която в ТР създава бясната югославска пропаганда. Но все пак може би щяха да имат достатъчно време за да се почувстват като отделна от нас нация, макар и (евентуално) приятелски настроена и след разпада на Югославия пак да не можем да се обединим, както например сърбите не могат повече да се обединят с босненците или черногорците. In conclusion - нищо хубаво не ни е очаквало при подобен сценарий и добре, че не се е случил.

А ти явно не схващаш, че самият император Путлер вече сам каза, че са се опитали да избягат към украинската граница, където им бил "осигурен коридор".

Текущата реалност, това което действително се е случило в историята.

За да загубиш нещо трябва първо да го притежаваш. А ние не сме притежавали Вардарска Македония.

Действително са докарали Абрамси в Александруполис и след това трябва да пристигнат тук, ако вече не са. Не пишат точно колко са. https://bulgarianmilitary.com/2024/03/24/greek-communists-halt-american-abrams-tanks-en-route-to-bulgaria/

Ако са го платили или организирали американците, за какво да ги предупреждават тогава? Просто тяхното разузнаване работи добре, за разлика от руското, което или нарочно е проспало атентата, или от некадърност - това са двата варианта. А фактът е, че Идил са замесени, друго доказано няма.

Съмнявам се, че украинците имат излишни пари, които да дават за убийства на цивилни. И каква им е ползата от това? Да ускорят предстоящата мобилизация в Русия?

Идил са публикували и видеа с участващите терористи, отпреди и по време на атентата, което доказва причастността им в него. Виж това със заловените таджики, които щели да бягат в Украйна, по всяка вероятност е постановка на Кремъл, с цел да оправдаят действията си против Украйна и за да си намерят повод да обявят нова мобилизация.

Каквото и да ни бяха дали със сигурност щяхме да мрънкаме, че е малко. Но щеше да е много повече от нищо, както и от загуба на територии, както се случва в ТР.

Ако само го раздаваме кибици нямаше да ни дадат нищо, но ако бяхме се включили във войната против Турция, нищо нямаше да им коства да ни дадат Източна Тракия. Напълно реалистично е.

Познай кое от трите. Той и Путлер на няколко пъти вече се изпусна и каза "война". Само нашенските клети копейки още папагалят за "СВО".

Смяташ че при съглашенска България и разбита Турция австро-немците щяха да изнамерят отнякъде сили за да разгромят през 1915 г. едновременно и Сърбия и Румъния?! В ТР са последователно разбити съответно през 1915 и 1916 и то с решителното участие на България и в двете кампании. Вече казахме за сърбите - оказват доста корава съпротива срещу австро-унгарците, но клякат чак когато идват немски подкрепления от север и най-вече когато ние ги удряме от изток и им прекъсваме линията за снабдяване откъм Антантата на юг. Сърбите са били наясно, че все в някакъв момент ще ги нападнем и към есента на 1915 са държали ок. 143 000 души с ок. 250 оръдия по нашата граница. Ако бяхме с Антантата всичко това щеше да е на австро-немския фронт + ок. 80 000 души съглашенски корпус, който ние нямаше да спрем при Беласица. Така че Сърбия най-вероятно нямаше да бъде разбита и окупирана, или поне не цялата със сигурност, за да може да дойде ред и на Румъния. А при Румъния важи същото - всичките им войски в Добруджа + руските подкрепления, както и охраната около Букурещ щяха да са свободни и пратени на Карпатския фронт. А допълнителни свободни немски сили от участвалите в тези операции в ТР просто няма откъде да бъдат свалени, те и така са били вече на краен предел на възможностите. При Гърция краля и опозицията са били за твърд неутралитет, така че дори и да бяха надделяли, влизане на страната на Централните сили пак нямаше да има. Още повече че на 30 септември 1915 в Атина пристигат английските и френските кораби, ако Гърция клонеше към съюз с ЦС, щяха и по-рано да дебаркират там.