Иванко Тертер

дублирано, изтривам. Отбелязвам, че края на владеенето на Велбъжд от Юсуф /Яков - син на Константин Деян/ е отнесено към 1431-1432 г. В биткасрещу Турахан паша се смята, че е загинал и самия Юсуф /Яков/. Радик е оцелял. Пак се сещам за совалките на Висконти /от името на Сигизмун/ с предложения до български първенци "да се освободят от турците в земите си и да се върнат в лоното му." Може би владетелите са имали разнопосочни политики. Например Юсуф /Яков/ може да е заработил по тази линия, Радик се е ослушал и затова е оцелял... Трябва да се изучава периода.

Шарл дю Канж добре ме насочи, но малко ме и подведе. При направени генеологични справки открих следното, което е по-вероятното за произхода на династичните права за владеене на земите около София на воеводата /ако е той/ Радик:

Дю Канж е объркал Георги Страцимирите Балшич.

Балша – родоначалника на рода има 4 деца:

Страцимир /който е баща е на указания по-горе от мен Георги Страцимир/,

Балша ІІ /който е женен за Комнина Асен, племенничка на цар Иван Александър, дъщеря на брат му Йоан Комнин Асен/,

Воислава /женена за Карл Топиа, принц на Албания/

и има син на име Георги Балшич /той е чичо на Георги Страцимир Балшич и тук се е объркал дю Канж/.

Та този Георги Балшич – лорд на Скутари е женен за Тодора, дъщеря на деспот Деян от брака му със сестра на цар Иван Александър – укипедия, и сестра на велбъждкия деспот Константин Деян /убит 1394 при Ровине/. От брака си имат дъщеря Гоислава – омъжена за воеводата Радик Сенкон. Значи се пада, че Радик Сенкон е женен за дъщеря на племенничка на цар Иван Александър. Това си е немаловажно обстоятелство за претенции и за реноме сред първенците на София и населението.

Друго е също интересно. Константин Деян /зет на Радик/ от своя страна е женен за Десислава, дъщеря на Кераца Петрица. Последната е сестра на цар Михаил ІІІ Шишман и деспот Белаур. Кераца Петрица значи се пада рода /май леля/ на цар Иван Александър. Ето пак опряхме до родство на изучавания от нас в темата човек с последните ни владетели. След смъртта на Константин Деян /1394 г./ владението му “Кюстендил” /Велбъжд/ е поето от сина му – потурнака Юсуф /с рождено име Яков/. Той го владее до към средата на ХV век. Воеводата Радик, който му се пада втори братовчед /ако правилно съм сметнал горното/ логично му е бил съсед, като е владял земите около Средец пак до към средата на ХV век.

Тази постройка ми се вижда по-правилната за законовите династични претенции на Радик. Дю Канж добре ме насочи, но явно и той се е заблудил от еднаквите имена на чичо и племенник Георги Балшичи. При тази вярна родословна постановка си личат изцяло родствените връзки и те са много по-логични и подчинени на логиката и събитията.

• A2. Djuradj Balsic, Lord of Trebinje, etc, conquered Skutari, etc, +1379; 1m: Olivera, dau.of Kralj Vukasin of Raska; 2m: 1372/75 Todora, dau.of Despot Dejan – вероятно женен за сестрата на Иван Александър-уикипедия /сестра на деспот Константин Деян, поч. 1394 Ровине/.

o B1. Konstantini, Lord of Scuria, Kroja and Dagno, +executed at Durazzo 1402; 1m: NN; 2m: Elena Thopia

o B2. Jelisaveta, +1443; m.Rajko Moneta, a noble of Skutari

o B3. Gojslava; m.Radic Stankovic, Voivode of Zahumlje

o B4. Eudoxia, Despotine of Jannina; m.1402 Isaul Boundelmonti Acciaujuoli, Despot of Jannina (+1411)

o B5. [illegitimate] Gjergj Balsic, a burgher of Venice 1392

----------------

Shishman

A1. Michael III Shishman

A2. Belaur

A3. Kereza Petriza; m.Despot Srazimir

C8. [2m.] Desislawa; m.Pr Konstantin of Welbuschd (+1394)

----------------

Constantine Dragaš was married twice. The name of his first wife is unknown, but she is not identical with Thamar (Tamara), the daughter of the Emperor (tsar) Ivan Alexander of Bulgaria, who had married a certain despotēs Constantine. Constantine Dragaš married as his second wife Eudokia Megaskomnene, daughter of Emperor Alexios III Megaskomnenos of Trebizond. By his first wife, Constantine Dragaš had at least one daughter and possibly a son:

1. Helena Dragases (Jelena Dragaš, nun Hypomone), who married the Byzantine Emperor Manuel II Palaiologos and died on May 13, 1450. Their many children included the last two Byzantine emperors, of whom Constantine XI added the name Dragaš (in Greek, Dragasēs) to his own.

2. (possibly) Jakov (Muslim under the name Yaqub), who succeeded as lord of Velbăžd (Kyustendil).

http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan15.html

Уикипедия, свободната енциклопедия Велбъждко деспотство

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry13704 - темата донякъде е близка с тази тук и мисля, че може да се обединят.

Галахаде, и в нея си взел участие.

Ако наистина има някакви данни, че през 1493 г. е имало бан Михаил Шишманов убит от Баязид ІІ, означава че може да се намести историята на воеводство София поне за целия ХV век. Отделно има податки, че Баязид ІІ /около 1482 г./ е завладял окончателно Ловеч. Защо нямаме данни за тези неща в нашата историография, еех... В смисъл,че има различни писани източници за тези събития, ама обсъждане и проучване нямаме. Така ли е, не е ли така... Ако излезе първото, може добре да се осветли и стикова историята на България за ХV век.

Иначе не ми е ясно защо намесваш Балшичите в София? Приемаш концепцията на Маврубир, че Балша е едноутробен брат на Фружин ли (от втория брак на Шишмановата вдовица)?

Ето какво пише за Радик и в какъв аспект е споменат в "История на империята на Константинопол" на Шарл Дюканж, 1680 г., военно-издателски комплекс "Св.Георги победоносец", изд. Аргес,1992 г., стр. последна текстова 193/194/:

Дюканж говори за Георги Страцимир наречен още и Страцинио Балсикио, син на Страцимир /от клонката на рода Балшичи/. През 1386 г. турците нахлули в земите и извършили безобразия. Георги Страцимир извършил едни дипломатически обиколки или като политически емигрант във : оттук точен цитат -

"Венеция, оттам избягъл защото приказвал остро срещу делата на тогавашното правителство, като отишъл във Франция, а оттам в Рим. После се убедил, че ще има повече полза да се оттегли в двора на Баязид, от когото би могъл да си възвърне част от земите. Така и направил. И за да му даде силна гаранция за верността в службата си приел мохамеданската религия. Той оставил три деца: Гойко и Иванич, които били починали още докато той бил жив, а Балза го наследил. Имал още и една дъщеря, омъжена за РАДИК САНКОН, син на Сенко и внук на Младен, родом от Загора, който притежавал големи владения в графство Хелмо."

Не напразно с. Балша, около София носи това име. Явно указва на земите дадени от султана на Георги Страцимир през 1399 г. и управлявани от негови наследници. Един от тях е точно Радик - бидейки негов зет, при липса на други наследници след Балша ІІІ Балшич е нормално зетя да поеме управлението на воеводството след утвърждаване от страна султана.

Уточнявам:

Правя разлика между стратегиите на владетелите ни във войни вътре и вън от страната.

І. Отбранителните войни /при нападение от външен враг/ - тук виждам приложение на асиметричните войни, като една от всичките тактики тук е партизанската. Не се сещам за случай, когато при отбранителна война /вътре в границите ни/ владетелите ни да са правили едно главно сражение от типа хазарт “всичко или нищо”. Явно не им е било в главата да става след тях “нещо”.

ІІ. Атакуващи войни /вън от страната/ - тук най-лошия вариант е при загуба да се оттеглят в страната без да се засяга жизнеността й, а при преследване преминават на асиметричната война /отбранителната стратегия/. В този вид война владетелите ни използват главни сражения – Адрианопол /1205 г./, Сяр /1207 г./, когато в открито поле и при пряк бой смазват кръстоносците. Михаил Шишман прави едно такова сражение 1331 г., но то пак е вън или непоследствено на границата и се е готвел за пряк бой на открито поле в главно сражение. Както се вижда след неуспеха, устоите и границите на страната не са подложени на риск и даже не е наложило да се превключва на отбранителната стратегия, тъй като сърбите спират дотам /явно с едно наум/.

А сега след тези уточнения поред:

1. Аспарух /мести столицата и държавата даже/ – 680 г.отбранителна война /асиметрична война срещу по-многоброен противник/. Залоства се в укреплението, както сам казваш партизанска малка тактика /тя е част от асиметричната война/.

2. Крум /оставя стратегически столицата/ - 811 г. отбранителна война /асиметрична война/. Не прави главно сражение в открита местност, а организира засада в процепите на Стара планина. Буквално разделя врага на по-малки групи и бие по части.

3. Самуил /мести столицата неколкократно/ - 971/997-1014 г. цялото му е управление е в режим на отбранителна война. Отстъпва части от територии когато налага стратегията. Дебне слаби места у противника и нанася мълниеносни удари в най-различни слабоотбраняеми места на империята. Не прави докрая едно единствено главно сражение и това дава дълъг живот на държавата му. Разтегля с такава тактика поне с половин век завладяването й.

4. Петър и Асен /оставят Търново стратегически и отиват отвъд Дунав/ - 1185-1190 г. отбранителна война. Отстъпват временно области и крепости, после се връщат с коалиция отвъд Дунавска /кумани, при Иван Шишман валахи и кумани/. При отбраната на Ловеч цар Асен не е вътре /доколкото знам/, а извършва логистика в помощ на отбраняващия крепостта Петър.

5. Константин Тих Асен – 1277 г. отбранителна война /асиметрична война/ срещу татари. Тук е мястото да подчертая, че Ивайло е субект в тази война с определена роля. Изпълнява задълженията си на войник /категория население/ изпратен и от името на българския цар. Стратегията е прави царя, войниците са само изпълняващи субекти. Излизането на цар Константин воглаве на войска срещу вътрешен /!/ враг Ивайло е потушаване на метеж /аналог на княз Борис-Михаил 893 г. излязъл воглаве на войската срещу вътрешни врагове при метеж/.

6. Дейнстта, стратегията и тактиката на Иван Шишман и българските валашки воеводи, са подчинени на българската военна традиция при о т б р а н и т е л н и войни.

---------------

заб. прав си с условност. Цар Иван Грозни се провъзгласява едностранно за цар през 1547 г., но това е "глас в пустиня", защото е непризнат акт. За да му е закконна титлата му се налага да превземе царство. Прави го през 1553 г., като превзема Казанското и така става цар на българите /забележи, не на татарите от Татарстан/. Или на Булгарите, за да ги отличим от нас - дунавските. Така, че нашата титла и статут друг ги е ползвал и то не от ХVІ век, а от 1393/97 г..

Точния текст на повелята на Иван Шишман до болярите си е:

“господин Търновски повелява – До тебе Алдимире, що са ми тука войници, дая ги събереш под оризмото ми.”, “До тебе…., … що са ми тука войници, да ги събереш под оризмото ми…” и т.н.

Оризмото представлява царска грамота, под формата на заповед, повеля

http://harrybg.blogspot.com/2007/09/blog-post_18.html - тука интересно за оризмото.

Хърс, потърси малко материали за “войниците” /войнуци, войнугани/. Това е категория население от І и ІІ българско царство. Този институт е запазен непокътнат от османците и поне до края на ХVІІ век е действащ, като са събирани “войници” – българи от Царство България за походите на султана. Това са цели родове, като в общия случай статута се предава по наследство от баща на син, имат своя земя, в свободно време я обработват или пасят овце, при сбор /оризмо/ отиват под знамената на царя /по късно султана, всъщност той е и бил цар на българите/. Ето тях е сбирал под оризмото си Иван Шишман чрез своите професионални военни – болярите воеводи.

Като споменах горното може да има и трета хипотеза за Търновград 1393 г. - вероятно крепостта е била добре защитена и е могла минимум половин година да удържи, през което време да дойде с коалиция царя и да снеме обсадата. Затова там е останал и патриарха, защото зад стените на тази крепост е най-защитен, а царя е нужен навън за да прави срещи и договаря коалиции непосредствено. Иначе царя да седи на стената и да отблъсква атаки, едва ли бил по-полезен. Знаем, че с предателство е била превзет столния град – това е форсмажора непредвиден в плана.

А след превземането става интересно – запазени са институтите на царство България поне още два-три века е така/. Иван Шишман е станал дук, херцог. Ясно, че Иван Страцимир е цар, но той е на Видинската част на царството. Възможно ли е султана да е приел в титулатурата си и титлата цар на българия /в часта й Търновско царство/ и тук Иван Шишман да е дук на Търново, защото цар е султана. В знак на добра воля, че Видин е признала тази титулатура Челеби затова да е дал мощите на св. Петка на Константин ІІ да ги пренесе във Видин?

После идва по-интересното – Шишман ІІІ се провъзгласява за цар /1598 г./. Фердинад І се провъзгласява за цар /1908 г./. Очевидно, че двамата прескачат една междинна титла между княз и цар и това е титлата крал. Каква претенция може да има за царски титул един Фердинанд, Като наоколо всичките му съседи са крале /Сърбия, Румъния, Гърция/, а пък те са с по един век по-рано освободени. Виждам едно обяснение на въпроса – явно някой е ползвал титлата във времето между 1393 и 1908 г., затова тя е била актуална и не е потънала безвъзвратно в историята и международното право. Ясно се вижда, че е ползвал султана по съвместителство, наред с другите си титли. Затова Шишман ІІІ и Фердинанд І просто си я вземат обратно. В първия случай не било защитено за съжаление, но във втория случай този акт на българския владетел е бил защитен и титлата е призната от всички, включително и от съседите /забележете, които са с титла ранг по-долу от царската, те са крале/. Нова за това има друга тема във форума. Спирам дотук. Казвах го по отношение, че в османската империя са били съхранени в цялост българските царски институти и затова може отт османски извори да се черпи за статута на «войниците» и да се прилагата за Иван Шишманово време.

Хърс, вече ти отбелязох тактиката на българите от древността и до времето на Иван Шишман.

На територията на страната тактиката на нашите владетели при отбрана е била винаги партизанска - Аспарух, Крум, Самуил, Петър и Асен, Ивайло, Иван Шишман. Войската е разбита на многобройни немногочислени лековъоръжени отряди, които разбиват на групи по-многочисленен враг /татари, византийци, османци/. Тази тактика е много по-успешна от тактиката на, пак да го кажа, сръбските независими владетели. Те тръгват с рогата /1389 г./ и са поставени логично на колена от по-мощния противник. И то при положение, че войската на Лазар прави фал в нападение, незабелязано от съдията - убийството на Мурад от парламентьор, абсолютна сръбска средновековна тактика в нарушение на дипломацията и парламентьорството и осъществена по същия огледален начин с убийството на Михаил ІІІ Шишман 1331 г. при Велбъжд.

Стратегията на нашите владетели е била по-правилна и вече изградената от векове. Ролята на владетеля е не да падне в битка и да остави народа си, а да се бори докрай и да изпозва всичко по силите да отблъсне противника. Нашите това го правят още 10 години след падането на сърбите, а българските валашки воеводи още два-три века след това /като слагаме благоприятната георграфия и помощтта на Унгария, Трансилвания в кризисни ситуации/.

Тактиката на една решителна битка е пагубна - доказано е от пораженията през 1389 г., 1396 г., 1444 г. Валашките воеводи, като владетели от кръга на българската държавност, следват старата изпитана българска военна тактика на мълниеносни асиметрични удари с малки отряди и затова доста успешно водят защита в рамките на воеводството.

Ето например опитния български царски воевода Мирчо Стари прилага същата тактика, което е почерк на българската държавност и амрия при отбрана:

In 1394 Beyazid I (also known as "Yıldırım Beyazıt", "the Thunderbolt") crossed the Danube river, leading 40,000 men, an impressive force at the time. Mircea had only about 10,000 men so he could not survive an open fight. He chose what today we would call guerrilla warfare by starving the opposing army and utilizing small, localized attacks and retreats (a typical form of asymmetric warfare). http://en.wikipedia.org/wiki/Asymmetric_warfare - а ето връзката за asymmetric warfare /асиметрична война/ - Асиметрична война е военен термин за война, при която военните способности или приетите методи за сражение не съответстват при двете воюващи групи. По този начин по-слабата страна е принудена да използва своите преимущества по-интензивно или да уязви противника в слабите му страни, за да има шанс да спечели конфликта.

Всеки може да чете както си иска възванието на господин Търновски от 1395 г. Лично аз не виждам паника в него, а напротив хладнокръвно поведение на един владетел /вече само херцог, дук/ в събиране на войската си предвид предстояща битка на коялицията на христианските сили.

Те и сърбите го дават достойни ученици на византийските императори в натъманявания на родословия.

Самият аз смятам, че Стефан Душан е наблегнал в прякора си на мнима или реална връзка с ченгизидския род на Джучи хан /Душихан/, който род е бил много актуален през ХІV век - като се има предвид че Златната орда до края на ХІV век е най-силния фактор в европейския изток. По линия на баща му, който е бил в улус Джучи като заложник, вероятно може да има реална връзка с рода, но по-скоро ми се струва че е натъманяване и недоказана претенция.

/все пак Душан може да идва от това че е "удушил" баща си, но едва ли владетел би прикачил това към името си или пък да е бил известен така приживе в дворцовия етикет/

И хем знаем, че сърбите, както и византийците доста добре "пипат" по историята и пак продължаване сляпо да им ползваме учебниците, а не да гледаме на документи и сведения в оригинал и оттам да си учим собствената история. Сещам се и за един Охмучевич /ХVІ в./ ли беше, който се извел за потомък на протосеваст Хрельо /ХІV в./ и което излязло наяве скоро че не е така. Въпреки това обаче "труда му " се ползва доста нашироко сред историографите и то със статут на последна инстанция.

Мислех, че автохонтистите са образно казано радетели на идентитет на траки и българи.

Аз отбелязвам, че Балх /в българско/ е едно и също с Валх /в гръцко произнасяне/. И всеки лингвист ще го потвърди. Като казвам, че това е идентитет на българи и българи, това автохонно ли е? Май всичко което не е класика е автохонно. Стана нарицателно като "фашист".

Тогава от амвона на моето автохонно течение, което застъпва тезата че между българи и българи има идентичност твърдя:

двата ваиранта се отнасят за идно и също нещо.

гръцко произнасяне ----------------------------------- негръцко произнасяне

Валх -------------------------------------------------------Балх

Вулгаро ---------------------------------------------------Булгаро

Волга ----------------------------------------------------- Болга

Васил ----------------------------------------------------- Базил

Визанс ---------------------------------------------------- Бизанс

Да не ви казвам например как се изговаря в централна Испания името: Ivanko... /честно!/ и как в Гърция ще прочетат ако втората буква е Б. А името си е едно и също.

Хърс, затова сме тука за да можем да си запълним празнините в историята и да анализираме източниците, които всеки от нас поотделно е открил и е сметнал за важни

Искам да уточня следното :

1. На първо място Иван Шишман през цялото време договаря коалиции. В една атака заедно с верния си васал Мирчо Стари, Иван Шишман през 1392 г. превзема много силната крепост Шумен. Това е стреснало султана и е станало причина за похода на Търново през 1393 г. /другата причина е че се е готвела обсада на Константинопол и султана е искал да подсигури гърба си. А както се знае, за разлика от верните слуги сръбските дребни владетели, българския цар не само че не е изпращал за външни завоевателни мисии войска, но и е бил голяма заплаха/.

Възможно е през 1393 г. Търновград да е “неутрален български град” между Иван Страцимир и Иван Шишман. Това е така защото е напълно възможно някъде по това време Иван Шишман да е отстъпил царския титул на брат си Иван Страцимир и да е освободил верния си васал валашкия воевода Мирчо Стари от васалитета /като по този начин валашките воеводи стават свободни владетели от кръга на българската държавност/. Индиция за тезата за “неутрален български град-столица” е и това, че след превземането през 1393 г. в града идва Константин ІІ Страцимир и е приет радушно от Челеби и сръбските османски васали. Константин ІІ Страцимир успява да договори пренасянето на мощите на /ако не се лъжа/ св. Петка Търновска. Това може да е едната причина Иван Шишман да не резидира в града, тъй като вече е бил само “господин Търновски”, т.е. дук, херцог, удж бей /в различните източници от това време/.

Даже и да не е налице тази хипотеза, Иван Шишман отново е прав да не остане в Търново през 1393 г., защото с падането на един град, пък бил той и столица това не е края. Борбата продължава. Кой да знае това по-добре от нас българите.

Има я тази практика още от Аспарух /пренася столицата и държавата даже/, Крум /Плиска 811 г./, Борис ІІ /Преслав 969 г./, епопеята на Самуил /който мести на няколко пъти столицата Охрид, Преспа, Скопие/, Петър и Асен /1186 г., не само стратегически оставят Търново, но и отстъпват в заддунавските български земи, и пак временно!/. Тях никой не ги обвинява в предателство, кланяне, унижаване, изоставяне на столица и духовници и т.н., нали? Иван Шишман спазва старата българска традиция да се бори докрай, да търси коалиции, да нанася мълниеносни удари с партизанска тактика и е също толкова добър колкото и предците му.

За съжаление обаче обстановката е по-друга, но независимо от това малко не му е останало да издържи. Коалицията която той договаря /1395 г./ идва половин година по-късно и това е похода завършил с битката при Никопол 1396 г. Ако бе успял да удържи още малко Иван Шишман несъмнено щеше да бъде това липсващо звено, което да наклони везните на страната на европейската коалиция, като познаваш врага, обстановката и като местен владетел със съответното високо реноме сред народа си. Не напразно за Иван Шишмановата борба има безброй народни песни, за разлика от един Стефан Лазаревич да речем.

Иван Шишман лично е предвождал, особено в края на живота си, български войски в битки срещу завоевателя. Последно доказателство за това е възванието му към останалите му верни боляри от 1395 г. Там той се подписва като господин Търновски, а синът му е господинчик. В тези грамоти той призовава Алдимир и др. указани боляри : “До тебе Алдимире, де що са ми хора да ги събереш под знамето ми”, “До тебе… , де що са ми хора…” . В по-ранни етапи също е предвождал войската, когато трябва. В ранните години може и да не е предвождал лично, но това не е било и работа на Царя. Царя вече в последния момент предвожда, иначе какъв цар е. Да не би Султана лично да е превземал Търново?

Лично не смятам, че е в минус за личността на Иван Шишман това, че той не си държал на думата и неколкократно се отмятал от васалната клетва към султана. По тази логика такива са и Теодор Балина, Шишман ІІІ, Ростислав Стратемирович, мартолоса Карпош – “краля на Куманово”. В по ново време Левски, Ботев – те също ли са несериозници защото не спазвали османския закон и не уважавали султана и са го правили без разумен повод. Ми тъй де, какво му е на Ботев, баща му учител, образован, местни големци, какво му е трябвало че се отметнал и тръгнал срещу султана? Явно тези хорат имат друго що е вътре в сърцето и както Иван Шишман се борил за държавата и народа си, а не се е задоволил с ролята на “господин/ удж бей” под крилото на султана /каквато са имали сръбските владетели след 1389 г./, така и Ботев не се е задоволил с ролята на смирен даскал, даскалувал смирено под крилото на султана…

2. Искам на второ място да разбия една идеологема. Сърбия пада по-рано от България под османска власт. Сърбия пада 1389 г., а България /Видинско царство/ едва през 1396-1397 г. Сръбските войски дейно участват при падането на България – участват при Търново /1393 г./, Ровине /1395/, Никопол /1395, когато е убит Иван Шишман/, Никопол /1396, когато с тежката си конница обръщат хода на битката и реално спомагат за победата на султана/, Видин /1396/97 г./ Това е до реалното падане на България под османска власт. След 1397 г. българските владетели биват с орязани правомощия и се изравняват с ролята на сръбските владетели /която те имат от 1389 г./. Видинско царство реално загубва държавността си колкото и да е била урязана през 1422 г., но българската държавност продължава чрез воеводствата /със статут подобен на Валахия/. Такива воеводства са Търново, София, а по-късно и Чипровци.

Българската държавност през цялото време е била на едно и също ниво със сръбската до средата на ХV век най-малко.

Белград пада през 1459 г., но той си е унгарски град де-факто. Сръбския деспот държи реално един град – Смедерево и два-три кастела по реката. Толкоз. Реално статута му е бил не по-голям от този на българския воевода в София Радич /пленен от Мехмед цар през 1454 г./.

Знаете ли къде е разликата. Може би в критерия. Когато се изгубва независимата сръбска държавност и започва зависимата от султана такава – сърбите гледат на своите владетели като на владетели /въпреки жалката им роля в завоевателната политика на османците на Балканите/. А нашите тука гледат на зависимите български първенци и владетели като на "въстанници" /цар Костантин и господин Фружин 1404-1417/, “мними или реални наследници” на царски род /цар Шишман ІІІ 1598 г./, "хайдути" /воеводата Радич 1454 г., воеводата Страхил 1595 г./ и тям подобни. Това е разликата ни със сърбите. Ето защо в техните учебници между ХІV и ХVІІІ век са 200 страници, а нашите учебници за този период са 20 страници. По-просто казано черна дупка.

Настина нашите царе не могат да се сравняват със сръбските Лазар и особено Стефан Лазаревич, защото ранга и йерархията е съвсем друга. Оттам отговорностите и дължимото поведение. И сравнението не е полза на сръбските владетели.

Проблемите за българската демография, култура, език и народосъзнание не са по-различни от тези на сърби, гърци, албанци до ХVІІІ век. От началото на този век започва проблема с Мегали Идеите /унищожаването на българската духовност и църква, фанариотството, унищожаването на български писмени паметници и т.н./. Най-големия проблем за битността на българщината е започнал с разяждането на “душата й” от фанариоти /гърци/ и от панслависти /сърби/. Турците са взимали живота на българи, гърци и сърби. Но гърци и сърби освен това са вземали "душата" на българина. Това е бил големия проблем. Но нашите народни будители – възрожденците са удържали фронта и са се борили кой как може за да оживее българското.

В този смисъл не може да се търси роля на Иван Шишман за демографските и държавно възстановителни процеси настъпили векове след дейността му

1. Нещо не съм много съгласен с тези връзки. Дъщерята на Страцимир Доротея умира рано и мисля, ч не е имала деца, тъй че тази връзка е прекъсната.

2. Божовизмите - Балхи и че др. Брежнев ни наричал болхарские друзя - ги оставям настрана, те са несериозни.

Иначе не ми е ясно защо намесваш Балшичите в София? Приемаш концепцията на Маврубир, че Балша е едноутробен брат на Фружин ли (от втория брак на Шишмановата вдовица)?

3. Иначе този Радич наистина по-скоро е управител (разбира се зависим от турците) на София, отколкото хайдушки воевода. Напр. тур. управител на Търново след падането на града също е наричан воевода. В същност може да не е точно на София, а на друго селище или град, но просто да е бил заловен в София.

4. Този Радич за който си дал линковете е Хумски воевода. Според някои Сенковичите били по-скоро сродни с Дукакитните, а името иде от мястото, от където произхождали.

Радослав Мавър и другите ктитори са просто заможни българи, дори бих казал доста заможни. Предполагам, че са се представяли и за боляри и издънки на славни родове, но е род въпрос доколко е било реално или са били камозванци. При всички случаи това не са просто кредитни милионери или подставени лица като много от днешните видни бизнесмени, а са си били наистина едни дта заможни и навярно доста влиятелни хора (нещо като Доган на 180 градуса - т.е. доста влиятелни българи в Осм. империя, е разбира се в регионален план).

1. Бъркаш родословията. Доротея е дъщеря на цар Иван Страцимир и го казвам във връзка, че между България и Босна има практика на обмен на аристократи и въобще близки родствени връзки. Това е важно за по-нататъшното ми повествование. Доротея няма нищо общо с Георги Страцимир в този аспект. И не извеждам рода на Радик пряко от Твърдко, зетя на Иван Страцимир, а го указвам за показване връзката между Видин-Босна в политически аспект от епохата. Просто историята на болярина Радик се вплита в тези връзки.

2. Не знам Божо да е имал такива залитания. Ако историците ни най-сетне започват да съзират идентичност на названия по българското им /Балх, Балхи/ и гръцкото им произнасяне /Валх, Валхи/, мога само да адмирирам това. Така както никой не оспорва, че Византия /в гръцко произношени/ всъщност е едно и също с Бизантия/ Бизанс. Също, че Васил /в гръцко произношение/ е идентично на Базил /в английско/ и т.н.

3. Да, съгласен. Воеводства са били Търново, София, а през ХVІІ век става и Чипровец. В йерархическо отношение са имали статута на воеводите на Валахия, но разбира се с по - утежнен статут.

4. Да, според мен този Радич - от графство Хелмо /по Дю Канж/, от босненския род владял Загора /Захълмие, Хум, Хелмо/ - е същия този Радич, който завършва живота си като воевода на воедство София.

Нашите първенци съм ги указал в подкрепа на това, че тези неща не стават на гола поляна. Поне до края на ХV век София е управлявана от христиански владетели, като начело е бил утвърждаван от султана управител.

п.с. много уважавам руснаците за това, че използват в същността им термините без ненужно изкривяване а в оригинал. Например: Болгары /офиц. руски/ , Балхары /украински, както Брежнев го произнася и другия такъв Горбачов/, Бухарест /офиц. руски/ - между другото това е столицата на Валахия /офиц. руски/.

Стиковам хронология на владетелите на воеводство София:

1399-1403 Георги Страцимир

1403-1421 Балша ІІI Балшич

1421-1454 Радик Сенкин

по нататък са ни известни други първенци /не казвам владетели/ Радивой, Радослав Мавър, Кремиковските манастири, втората "Света гора". Ето къде е обяснението на феномена, че в края на ХV век манастирите в софийско възкръстват. Това става несъмнено и с помощта на българските местни владетели и първенци, както и на колонията от дубровнишки търговци. Подчертавайки последното, напомням че в същността си рода на Радик е от т.нар. Дубровнишка партия и е бил винаги много близък до града-република. Логично идва на мястото си утвърждаването на Радик за воевода - управител на София, който е с поддръжка от местното българско население и дубровнишките търговци. От една страна е род близък до Иван Страцимир /съпругата на крал Твърдко І е Доротея, дъщерята на видинския български цар/. От друга страна рода му от дубровнишката партия и е бил на страната на Дубровник във войните му с владетели от сръбската държавност. От трета страна е зет на владетел на български земи Георги Страцимир от рода Балши. Последното фамилно име показва народностния произход на рода - Балши, Балхи, българите от тема България.

Хърс, такава връзка може да се даде за всеки един от балканските владетели без изключение. А сръбските, за разлика от нашите владетели, след 1389 г. стават най-големите слуги на османските владетели - сръбски войски участват във всички военни кампании на султаните без изключение. Участват включително при превземането на Търново /1393/, при Никопол /1396/, превземането на Видин /1396/, битката при Ангора /1402/, превземането на Константинопол /1453 г./. Нашите чак в междуособиците подкрепят един от претендентите за трона Мехмед І и затова успяват да си върнат част от земите, които са им дадени обратно от Мехмед І.

И подчертавам, че те се включват активно на страна на султан във в ъ т р е ш н о - гражданска война в империята, а не както сърбите отпреди това които участват в завоевателни походи извън границите на империята.

За разлика от нашите владетели /вкл. Иван Шишман между тях/ при които е правило, отхвърлянето на васалитет при сърбите е изключение. Става един път един път /1404 г./, когато османците са много зле и няма какво да губи Стефан Лазаревич. И го прави в пакет с други балкански владетели, а не самостоятелно както са правили и Иван Шишман, и Иван Страцимир.

Предвид горното дейността на Иван Шишман в частност е много по-достойна от тази на други владетели. Има за това и предпоставка. За разлика от тях, българския владетел номинално е с ранг на император и ако на други е било свойствено подлезурстването, Царя е могъл да прави това само в извънредни случаи и за кратко време след което се е изправял пак на борба.

За харема: В този харем където отива сестрата на Иван Шишман /която е ВДОВИЦА, т.е. с брак зад гърба си и не в първа младост за времето, около 40 годишна, което прави чест на султана нали разбирате/ са още 4 д ъ щ е р и на балкански владетели. На всичките околни балкански величия. А по късно в харем са били и дъщеря на Ян Хуниади, Бранковичи, Лазаревичи, влахини, унгарки и др. Нищо не означава това, освен това че мюсюлманската религия е дала широк спектър от възможности на османските владетели за всевъзможни династични бракове. Такава възможност християнските владетели са имали само по веднъ-дваж в живота си. А при втория път, задължително се изпокарвали с рода на първата си жена. Религия, какво да се прави. Без да коментирам същината й, виждаме че мюсюлманската и в този аспект помагала на султаните да прравят по пет-шест династични брака накуп.

Воеводата Радич /1454 г./

Истината за “първия хайдутин” - опит за индивидуализиране на този български християнски владетел.

Отново реших да бръкна в едно от тъмните кътчета на българската история и ви представям моя дръзка на пръв поглед хипотеза за индивидуализиране на Радич.

По логиката на “академичната” наука би следвало да наричаме един съвременник на нашия Радич също така хайдутин. Как ви звучи – влашките хайдути Мирчо Стари, Влад Цепеш и Михаил Храбри.

Най-малко до ХVІІ век титлата воевода е останала в обръщение в административната система на османската държава. Това е заварена административно-военна длъжност още от времето на Българските царства. При централизацията на Османската държава в началото на ХVІІІ век, тази титла излиза от “легално” /законно/ обръщение и става синоним на нелегална /незаконна от гледна точка на османското право/ борба на българите и първенците им.

Представям Ви кратка хронология на живота на воевода на София Радич – виден първенец аристократ от българската държавност.

Българското царство има особено близки връзки с босненското банство още от средата на ХІV век. От Босна във Видинското царство през 1358 г. е приет един виден български аристократичен род – Кнежевичи, като тукашната клонка идва от коляното на Парчия Кнежевич. Той идва като изгнаник при Иван Страцимир във Видинския край и му е отредено наследствено имение – станало известно по-късно с името Кнежа. От тази клонка са и други известни български аристократични фамилии с корени от Босна – Парчеви, Пеячеви и др. По-късно през 1369 г. Иван Страцимир е оженил дъщеря си Доротея за босненския бан Твърдко І /от 1377 г. крал на Босна и Сърбия /. Връзките между българския и босненските родове са много силни в периода. Подчертавам обаче, че в чисто външно-политически йерархичен аспект българската държавност е на по-високо ниво. Статута е на империя, докато Босна едва 1377 г. става кралство.

Както се вижда България е ставала втора родина за тези аристократи, както и обратно много такива от български царски род отиват в западните части на Балканите /пример са клонката на Иван Стефан в Дубровник, след 1332 г.и др./

Та същите корени от Босна има и българския воевода на София Радич. Ето една хронлгия на “моя човек”, който в края на ХVІІ век Дю Канж описва като – “Радик Сенкон, син на Сенко и внук на Младен, който имал големи имения в графство Хелмо”. Отделно дю Канж указва, че Радик Сенкон е зет на Георги Страцимир /от рода Балша/ – който владеел земите между Скопие и София в периода 1399-1403. След това земите са преминали към сина му Балша ІІ Балшич, който ги владял до 1421 г. Според мен е доста логично при липса на други наследници след 1421 г. земите да са поети от бившия зет на Георги Страцимир Радик Сенкон -бивш защото още 1399 г., приживе на Георги Страцимир, умира дъщеря му – съпруга та Радик. Радик после е женен още веднъж, но не се знае коя е втората му съпруга. Нищо чудно да е пак близка на Балшичи и по този начин да е имал съответните законови предпоставки да бъде утвърден от османския султан за владетел на София и областта.

Хронология на живота на воеводата Радич /наричан по-долу от мен с окончание “к” съгласно българската традиция/:

Дядо на Радик е Младен /Милтен/, баща му е Сенко.

1348 г. Сенко е номиниран от Дубровник за бан на Босна.

1371 г. когато един от силните сръбски независими владетели Никола Алтоманович напада Дубровник, Сенковоюва на страната на търговския град-държава, като предвожда лично войските на Дубровник. След тази битка няма повече данни за Сенко в дубровнишки документи.

1391 г. – явно скоро преди тази дата Сенко умира, защото в тази година синовете му Беляк и Радик продават на Дубровник наследственото си имение Коновле. Отбелявам любопитния факт, че в тази година Радик се оженва за дъщерята на Георги Страцимир Гоислава. Вероятно продажбата е била координирана с тъста. Недоволни от продажбата на имението на Дубровник, съседте воеводата Владко Вукович и княз Павел Раденович нападат Коновле и си го поделили. При това пленили Радик, а брат му Беляк безследно изчезнал, вероятно е убит или умрял от болест в плен.

1391-1398 г. Радик е в плен на воеводата Владко Вукович и княз Павел Раденович.

1398 г. – Радик е освободен от плен, вероятно с помощта и откуп от Дубровник. След освобождението идва в Дубровник и му е отстъпено от града-република имението Веляци.

1399 г. – кралят на Босна Остоя воюва с Дубровник, като Радик взема неговата страна в конфликта.

1404 г. – преврат в Босна. Крал Остоя е свален. Радик е пленен. Тук приключват известията за него в дубровнишки и босненски документи.

1413 г. – обаче Константин Иречек в своята “История на България” посочва Радич “челникъ” сред християнските владетели поддържали страната на Мехмед І в братоубийствената гражданска война за трона в Одрин. Радич “челникъ” участва заедно с воеводите Шаин, Михаил и с Георги Бранкович в битката при с. Чамурлий, Самоковско срещу Муса /в народния епос Муса Кеседжия/. В междуособната война надделява Мехмед І и както многократно е указвано той наградил съюзниците си с големи земи и заживял в мир с тях. Ето как е бил утвърден Радик за воевода на София /земи на Балшичи, дадени им още в края на ХІV в. от султана, на Георги Страцимир дадени. А Георги Страцимир е указан за последен български владетел от Г.Раковски.

Отбелязвам, че официалната историография за Радич челник е идентифицирала владетеля от сръбската държавност Радич Поступович. Може и да е той, тогава това място в хронологията ми го пропускаме без да оспорва тезата като цяло. Но може и да е нашия Радик, защото неговите земи /тези на Балшичи, с които е сроден/ са точно в този периметър. А Радич Поступович се замонашва през 1435 г., така че е изключено той да е "воеводата на София Радич".

1454 г.”Мехмед цар плени българския воевода Радич в София.”. Както се допълвало, това Мехмед цар направил за “стари грехове”. Тук се сещам за две неща:

1432 г. Висконти – посланик на миланския дук от името на ичператор Сигизмунд преговарял с българите, щато те да се върне цяла България до София под властта му и да убият всички турци в земите си, щото той не искал да се заеме с това лично. /Бертрандон де ла Брокиер/. Според мен ето с кого е преговарял Висконти – с воеводата, българския първенец, който е имал ресурса да се освободи от всички турци в земите си. Явно тогава е отказал предложението на Сигизмунд отправено чрез Висконти

1443 г. при първия поход на Владислав Ягело и Янош Худиади, при тях се явил български отряд и казали, че доскоро са се биели на страната на султана, но сега искат да се присъединят към кръстоносната войска. Явно тука се е съгласил да изпълни старото предложение на императора на Свещената римска империя.

Предвид горното явно това може да се тълкува, като “стари грехове”. Султана завзема Константинопол /1453 г./ и вече спокойно може да отдели сили и внимание на някои от “грешните” християнски владетели. Такъв е бил явно и воеводата на София Радик.

По мои изчисления Радик е роден ок. 1377 г.. Последното известие за него е от 1454 г., когато е пленен от султана. Смятам, че една възраст от 75-80 г. е нормална за един владетел от епохата. Там проблема е бил да не умреш в битка млад и зелен и да се разболееш от чума. Ако тези две неща се разминат, големците са живели по осемдесет-сто години. Напомням за Андреа Дандоло, който на … 97 г. възраст участва в битката при Адрианопол /1205 г./. По-точно бил разнасян на носилка из бойното поле, та чак успял и да избяга след поражението /но починал веднага след това/.

Дали Радик е убит през 1454 г. Едва ли, ако беше така, може би летописеца щеше да напише несъмнено такава новина. Смятам, че е умрял в плен в двора, в столицата на империята.

От хронологията виждам, че на Радик му е било като “навик” да бъде вземан в плен – точно три пъти в тази хронология, а тя може и да не е пълна. Това дава още една индиция, че този Радик и Радич са едно и също лице. Само, че това лице не е първи хайдутин, а първенец и воевода /военно-административна титла/ владетел на земи и хора от кръга на българската държавност.

Забележка: Балшич, като род са си с българска жилка. Самото им име /Балх, Балхичи, Балши/ подсказва това. Те са владеели земи с български демографски състав и български държавнически традиции. Пак от тези земи известни във Византия в периода /1018-1186 г./ като административна единица България /Балхи, Валхи – българи в гръцко произнасяне/.

Извори:

http://bs.wikipedia.org/wiki/Radi%C4%8D_Sankovi%C4%87

http://bs.wikipedia.org/wiki/Gojslava

http://www.promacedonia.org/ki/ki_24.htm

И ще завърша с едни думи на изследовател в сферата на българското народно творчество:

Според Ив. Пастухов (Българска история, т. II, стр. 462) най-

старо известие за български войвода, «безспорен хайдутин», е една

приписка от 1454: «В тожде лето Мехмед цар плени Радича, блъгар-

скаго войводу у Софии. »

Песните не казват нищо определено за това далечно време

освен някои загатвания. В една песен (СбНУ, XIII, стр 81) се спо-

менава «таржик със стрели»:

Лало си таржик разпаса,

закачи стрели да фърга,

та си турците изтрепа,

та си седенка отемна.

В друга песен (Безсонов, № 17) се говори за Стоян хайдутин, комуто

се родило момче със «златно перчемче», което после станало вой-

вода «в голяма града София» и войводствувало, додето турците взели

България. Ако се съди по това място, едва ли и споменатият по-

горе Радич ще е бил хайдушки войвода, по-скоро е бил местен упра-

вител.

http://bulgarian-orthodox-church.org/slovo/narod/bnt12_2.txt

В указания период 13-15 век в Европа има три империи - Свещената римска империя, Българската империя и Източната Римска империя.

/не слагам в числото държавицата на Душан, защото на първо място това не е Сърбия, а е нещо по - сложно като образувание, а на второ защото титлата не му е призната от Източната римска империя и от Западната империя. Тя му е дадена от Иван Александър, за да му начеше себелюбието. Нашия цар много добре е знаел, че като му чеше самолюбието, това няма никакви законни последствия, нищожно е самото провъзгласяване. Това е така, защото българския император не можел да признава за такива други - това е ограничението на нашите владетели, което им е наложено по настояване на Източната римска империя, когато са ни признавали титлата. /

Под своето крило те са засмукали останалите княжества и кралства в континентална Европа. В ареала на Българската империя /царство/ са земите между Загоре и Адрианопол. Под това име е известна и държавата в западната документалистика. Загора са две известни местности граничещи със земите на императора на Свещената римска империя - /едната е около юго-източна Босна - Загорие и Хум/ , другата е Загора /Седмиградско/ - Северен Банат и Трансилвания. От там до Адрианопол - къде реално, къде само формално, земите са под крилото /юрисдикцията на българските императори.

Честит Гергьовден и ден на българската армия! Да са живи и здрави всички бивши, настоящи и евентуално бъдещи български армейци.

Куриоз - ами то си го пише даже в румънската версия на уикипедия за него! Уникално просто. Значи е той и си го знаят комшиите, а не казват

O cronică italiană „Cronaca Carrarese“ povesteşte despre o expediţie a regelui maghiar Ludovic cel Mare d'Anjou în perioada 5 iulie - 14 august 1377 cu intenţia de a supune pe un „Radano prinzipo di Bulgaria infedelle“, identificat cu siguranţă cu Radu I.

http://ro.wikipedia.org/wiki/Radu_I

Мисля, че въпросът вече е изяснен

Frujin Assen, ето кой е "твоя човек" Radano principe di Bulgaria infedelle /“Радан принцепса на България”/ указан от унг. крал Людовик І Анжуйски -

Прелюдия /от уикипедия/:

Унгарска окупация (1365 - 1369) [редактиране]

В началото на 1365 г. унгарският крал Людовик І заплашва с война Влашкото и Молдовското княжество и владенията на Иван Срацимир. Князете на Влахия и Молдова се признават за унгарски васали, но видинският владетел отказва. Начело на голяма войска Людовик І нахлува във Видинското деспотство, завзема някои по-малки крепости, след което се насочва към Видин. Пред града унгарците са пресрешнати от яси (алани) измаелити, но те са разбити и се оттеглят в крепостта. Обсадата започва на 30 май и завършва на 2 юни с превземането на Видин. Иван Срацимир и семейството му са пленени и заточени в крепостта Хумник в Хърватия, като са принудени да приемат католицизма. Завзетата област е превърнатата в банат - унгарска административна област, управлявана от бан, подчинен на краля на Унгария. Населението насилствено е приобщено към западното християнство.

През 1369 г. цар Иван Александър влиза в съюз с влашкия войвода Владислав Влайку и отцепилия се деспот Добротица с цел освобождаването на Видин от унгарците. Влайку завзема Видин и го окупира за 6 месеца, но унгарският крал успява да си го възвърне. Той влиза в преговори с Иван Александър и се съгласява да му върне Видинската област, ако царят му даде дъщерите си за заложнички. Към края на годината Видин отново е в български ръце. Иван Срацимир е освободен и се връща във владенията си. Българското население прогонва францисканските монаси. Има сведения, че някои от тях са убити.

Венгерская оккупация (1365-1369)

В 1365 венгерский король Людовик I захватил Видинское царство. Однако в 1369 оно было восстановлено совместными действиями болгарского (тырновского) царя Ивана Александра, влашского князя Владислава I и Добротицы, правителя Добруджи. На видинский престол вернулся Иван Срацимир.

Дата и контекст на споменаването му:

Радан принцепса към 1377 г. ли е споменат от Людовик І Анжу?

По рано, при унгарската окупация на Видин, според унгарския крал той командвал 80 000на съюзна турска армия която унгарците разгромили. Пада се някъде 1367-68.

Извод: Людовик І Анжуйски споменава в периода на унгарска окупация на Видин в контекст, че “разгромил 80 000 турска армия през 1377 командвана от ,,Радан ,принцепс на България,,.

Ето отговора: Радан – принцепс на България, споменат през 1367 г. е Radu I was a ruler of the principality of Wallachia, (circa 1377 - circa 1383).

http://en.wikipedia.org/wiki/Radu_I_of_Wallachia

Направо това си е за темата във форума: “Къде е северната граница при Иван Шишман” 

Обосновка

1. Радан е споменат за принцепс на България, защото валашкият воевода е член на управляващия монархически род – този на Асеневци /Страцимири, Шишманите/ . Също така, наред с Видинския и Карвунския владетели валашкия е “пръв сред равни” – т.е. такива са всички васали на Българския император /цар/.

/уики: Принципатът се счита за "пръв сред равни" сред останалите…От слова «принцепс» произошло впоследствии слово «принц», означающее члена правящего монархического рода./

2. Коя е турската армия в съобщението? – алани /яси/ измаелити – мюсюлмани с “турска вяра”, наемници на Иван Александър.

“Пред града унгарците са пресрешнати от яси (алани) измаелити, но те са разбити и се оттеглят в крепостта.” /цитат от горния текст на уикипедия за Видинското царство/

3. Раду І /Radano/ е командвал обединените войски на васалите на Иван Александър в коалицията на българския цар за прогонване на унгарците от Видин. Коалицията е съставена от всички негови васали, “първите сред равни” воеводата Владислав І Вода /Валахия/, деспот Добротица /Карвуна/ и аланите – измаилтяни. Раду І е брат на действащия тогава войвода на Валахия Владислав І Вода и поради това навярно е бил определен за предводител на армията на “първите сред равни” /на принцепсите/. А, защо води армията валашки, а не карвунски военоначалник. Според мен, защото това е била специализацията им – да са “воеводи” – да водят войската. Царят и деспота са имали и светски и външно-политически задачи и не им е било по ранг да излизат во главе на армията, преди да са изпратили “пешките” или в случая с Радано /Раду/ “офицерите” /термин от шаха/

По-късно Раду І /1377 г./ става воевода на Валахия и е такъв до преврата на Дан І /1383 г./, който явно е бил нещо като “пета колона на унгарците”. В контекста на това идеално намира мястото си мълниеносния “наказателен поход” на Иван Шишман през 1386 г., когато той убива Дан І и поставя за владетел на Валахия близкия си съратник Мирча Стари.

Източници:

Владислав I (1325 - 1377), наричан още Влайку Вода, (на румънски: Vlaicu Vodă) е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г. Владислав е васал на българския цар Иван Александър[1]. Син е на владетеля Николае Александру и брат на войводата (титла на румънски владетел, близка до „княз“) Раду I.

Wallachian principality attested in the early 14th century.

Basarab I c. 1310-1352

Basarab son of Thocomerius; first non-legendary ruler of Wallachia; later also called Basarab Întemeietorul (Basarab the Founder);

Nicolae Alexandru 1352-1364

Basarab son of Basarab I

Vladislav I c. 1364-1377

Basarab son of Nicolae Alexandru; also known as Vlaicu-Vodă

Radu I c. 1377-1383 Basarab son of Nicolae Alexandru

Dan I c. 1383-1386 Dăneşti son of Radu I

Mircea cel Bătrân (Mircea the Elder) 1386 - 1418 Basarab son of Radu I

Предвид горното е налице още едно доказателство за българския държавнически характер на Валахия, на нейните воеводи, които са от монархическия род управляващ Българското царство, в което единица е и Валахия. Може би в реда на историческата логика е, че тленните останки на Бесар /династията Бесараба/ лежат до тези на цар Калоян в Търново, църквата "Св. 40 мъченици", пантеона на българските държавници. Според мен северната граница на българската държавност си е била най-малко до Карпатите.

Frujin Assen, как ти се струва горното?

Върни ми жеста - пиши в темата "Шишманово царство" дали наистина в бориловия синодик има Сенко, който може би пък е бащата на "моя човек" Радик Сенкон, син на Сенко и внук на Младен - за който смятам че е същия, който е указан за "Радич /к - български воевода в София" през 1454 г. - зетя на Георги Страцимир.

Не е задължително да е бил аристократ, за да е военно или политически талантлив. Спомнете си императорите на Византия, сред тях има и коняри. В смутно време не е изключено харизматични личности да се появят откъде ли не.

Абсолютно подкрепям, а това за императорите особено. И като стиковка на гръцките източници, където е използвана презрителната квалификация за свинепас, съчетано с житейската логика, позволява да се търси произхода му по статус към средния вариант на двете свинепас + военни способности и обучение=тези две неща са кумулирани и съчетани в института "войнишки".

А да не говорим, че за някои "нисши" обслужващи дейности, когато се отнася непосредствено до височайши особи задължително лицето трябва да е с определен болярски статус - напримр "столника" /главен сервитьор един вид/ като длъжност - един презрян от гръцките летописци "столник" би получил съответната в летописите квалификация от типа "слуга, чистач и метач". Нека да се гледа на изворите и като нещо в което пишещия е оставял емоции. И за Калоян са писали, че е Скилойоан /кучето йоан/, защото ги е тормозил методично. А за Симеон І, по който на даден етап са се захласвали, най-големия комплимент който са му дали е че бил един вид ... полугрък. Не цял, а полу... И това за тях е било върха за един варварин.

Но да се върнем вече на темата: Знаейки "византийските номера" на Йоан Кантакузин, балканските владетели може би правилно не са го финансирали за построяването на кораби. Доверие се губи лесно, но веднъж загубено се възвръща много трудно, а често и е невъзможно.

Тъй или иначе Ивайло си е бил свинар и не е бил управител на Овеч. Това ще да е някакъв автохонен бисар. Още малко ще изкарат Ивайло принц.

тогава един неавтохонен бисар: Царя на българите, Кримския ордински хан и византийзския император са ... овце!

Ами щом един необучен военно овчар от раз разбива по няколко пъти войските на тримата, понякога едновременно, пък и убива царя на българите, а пък после да го короноват и приемат за цар /особено в тази епоха изхождаща от кръвен родов произход /, щом това е постигнал един от хилядите обикновени овчари или свинепаси, значи горепосочените лица са си били баш овце, а и българското общество като цяло тъй като е допуснало такова нещо.

Ако някой си мисли, че в предния ми пост има твърдения, нека прочете отново точните думи в него.

ISTORIK, правил съм съпоставки по времената на техните и нашите български владетели.

Въобще ето една подробна връзка за волжките българи и държавността им /в която са влизали и други народи, които по право имат основанието да се наричат българи/ http://bulgarile.narod.ru/index.html

тук има използвани и указани текстове на древни арабски и европейски летописци до такива от края на 18 и 19 век, отразяващи историята на българите, държавността им и т.н. /което все пак е едно основание за невярващите на Джагфар Тарихы да обърнат внимание на текста/

Колкото до съпоставките, много накратко част от мои умозаключения:

- връзката между държавите ни не е късана поне до нашествието на татарите /1237-1241/, а съм сигурен че и след това продължава чрез куманите-т.нар. "татари" при Тодор Светослав и Иван Александър.

- нападенията на Аспарух и Котраг срещу хазарите продължили вече от новите им държави са координирани. Самия Аспарух намира смъртта в такава война срещу Хазарите.

- Въстанието на Асен и Петър е минало с голямата помощ на куманите, които са част от волжката държавност простираща се от Каспийско море до Северния ледовит океан.

- Иван Асен ІІ е бил емигрант, както знаем в Галичкото княжество при русите. Последните от своя страна в този период са в голямата си степен васали на българите. Самото местоположение на Иван Асен ІІ при княза на Галич не мисля, че е гр. Галац /Румъния/ и околностите на Западна Украйна. Град Галич и сега съществува и е древен български град в околностите на Кострома, много близо до древен Биляр и Казан. http://galich.com/index.php?option=com_pow...d=12&id=174

http://galich.com/index.php?option=com_con...0&Itemid=15

Не е задължително през цялото време да е бил там Иван Асен ІІ, защото е могъл да бъде и в южните части на Волжка България, които са достигали до Каспието и Северен Кавказ, Черноморието. Ето защо Иван Асен ІІ /обезтронен законен наследник/ е можел да пише писма до Цариградския патриарх и Латинските император с доста заплашителен за тях тон и ултиматуми. Очевидно е имал зад гърба си могъщ съюзник, какъвто е нямал даже Борил действащия цар. Съответно през 1217 г. Иван Асен ІІ прави армия /явно с помощта на домакините си при изгнанието/ и си взема властта в Търново. След което веднага поставя ултиматуми на преминаващите унгарци и на латините едновременно да му върнат Белград и Браничево и докато не отстъпят са му "гости" цели три години. Пак не става само със силите на дунавската България и войската й. Очевидно "гърбът" на Асеневци през цялото време е много силен и той е от северо-изток!

- Дунавска България държи земи и обмитява търговци преминаващи по сухопътни артерии от Драч до Варна. Волжка България държи земи и обмитява търговци преминаващи от Каспийско море до Северния ледовид океан. Очевидно двете Българии, монополисти на сухопътните входно-изходни Евро-Азиатски артерии, са ДАЛИ СИЛЕН ТЛАСЪК НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ и за намирането на алтернативни морски пътища до Индия.

- Роджър Бейкън /ср. ХІІІ век/ - английския философ и историк си пише човека, че двете Българии са известни в Европа /а значи и между себе си/ и досега си говорят на един и същи език /Волжките Българи губят своя някъде след падане под татарско владичество, от което още след стотина се освобождават и налагат религията си в Златната орда за официална, т.е. по културния и напреднал покорен народ надвива покорителя си и му налага своето. Тогава някъде си губят стария език, но пък налагат името над асимилираните народи, тъй като са по-силния народ - водач./

- По времето на Иван Асен ІІ унгарски пътешественици тръгнали да търсят старите си земи откъдето е дошъл Арпад /Арбат/ идват при царя Иван Асен ІІ, за да им укажел той пътя до Валка България!

Засега е това. Успех.

Хърс, радвам се че поне при теб комплекса поглъщане на българите от по-силните демографски и културно славяни е решен. Виждам, че се отнасяш скептично към "еднонародния произход на славяните" от Балтика до Егея. Ето, забелязваш разлика, сега давай напред в изучаването на историята на България, без да влияеш от историята на Русия, Полша, Чехия и т.н.

А по принцип, не е коректно да се вадят и коментират думи извън котекста на цялото ми изложение. И въпруки това, смятам че сме в близки позиции. Ако искаш нещо по темата за термина "славяни" - бил той народностен или социален такъв, отивай в специалната тема и ще се обсъждат там.

Историята на българите е толкова огромна по обем и географски обхват, че изследвания на крайно противоречащи си теории е крайно полезно. Не съм далеч от мисълта, че на даден етап тези теории могат много логично да се стиковат за да се достигне до "траките, още и българи" /съгласно ранни карти/

Всеки да си изследва теориите докрай и накрая, като се направи равносметка през призмата на термините на римското право използвани от оригиналните летописци , ще се направи хубаво уравнение =1. Т.е. като се отдели "тумора", че славяните са еднороден народ, а не както са си - "социална категория зависимо население, независимо от народен произход." "Славяните" на север са си от северните племена - готи, вандали, балти - те са с един генотип и външност. "Славяните" на юг са си от местните завоювани от римляните племена - траки, илири, после масова вълна от български племена и български военноплеменници, аварски, тюркски и т.н - те са с друг генотип и външност.

Въобще "Славянския" генотип е взет за ДНК анализите от балтите, поляците. Е как ще излезе сметката, че "ние тукашните славяни" почти нямаме такъв генотип. Ами много просто:

Славянин е социална, а не национална категория население. А, като свикнем с това и го имаме предвид, тогава ще дойде време да помислим - а кои всъщност са траките? Защото те са същия сборен "тюрлю-гювеч" за гърците и римляните, едно сборно понятие за варварски народ. Пък в българската лексика тракийските думи са толкова, колкото елински в гръцкия. Да не би "траки, или още българи" да показва кой стои зад тях - ариите, източните перси, с които после пак се събират в едно с Балх ариите. И това да е спомогнато, поради близки помнени връзки, език, култура, бит и мироглед... И якото скрепване между еднородните народи /разбира се с асимилираните в тях други такива етноси/ да е довело дотова, че по полуострова почти само те са живели, затова той е Балхански полуостров, на името от старата им прародина по време на греко-бактрийската държавност. А Бактрия е гръцкото произнасяне на Балхара.

Но за това има много време и десетилетия докато се достигне.

Вервайте и дерзайте, всеки е полезен и да се уважаваме.

много хубав сайт, благодаря и за новата връзка!

Произхода на Ивайло разбира се не е свинепаски или овчарски. Но не е напълно болярски.

Всичките извори и тези за произхода му по социален статус могат да се съберат в едно нещо, което отговаря на всички разнородни тези: ВОЙНИК /ВОЙНУГАН/

Войнуганите не са към болярското съсловие, но са прекрасни военни стратези и бойци. Във време когато не се водят военни действия и не са призовани от владетеля си, те се грижат за стопанството си в придадените им войнишки земи, т.е. те пасат овце, гледат свине, организират селско стопанство и т.н. и това е с цел да си набавят собствената издръжка, тази на няколкото им хора от свитата при походите, военното снаряжение и прочие. Статуса им е нещо като статуса "кавалер" в западното рицарство - не са благородници, но не са и простолюдие. Войнук лесно може да се издигне на база собствените си качеството в болярското съсловие - според мен го доказват Ивайло /Иваил/ 1277, Момчил 1341, и др.

По съвременно статусът им е нещо като "старшини школниците" - не са офицери, но не са и среден състав сержанти и старшини. По-близко са до офицерството обаче. Ето защо войнуци също така лесно са привили крачката нагоре в социалния статус.

Българския институт на "войнуците" остава масово действащ в Османската империя до края ХVІІ век, след това на някои места продължава чак до 1877/ 78 г. Не може да се изключи, че Ивайло /Иваил/ е бил водач на войнишка войска, хилядник например - на това указва версията че е бил управител на крепостта Овеч и околността. Може да е водач на войнишките войски в областта, което не е малко, а и отговаря на въпроса защо именно той воюва с "татарите" - просто те са му в обсега като гранчен войнушки военоначалник отговарящ за охраната на тези земи. Да речем, че е бил един вид "царибашия" /термин на водач на войнушката войска по време на османците/, т.е. Цар башия - главен военоначалник. Само, че българския термин не ми е известен, но да речем един вид воевода - води войската.