Иванко Тертер

Ако пишеше Финепепол нещата щяха да са ясни, но само че пише Финионал. Спорно е дали се отнася за Пловдив

Глишев е прав. Това е герба на Рение дьо Три и наследниците му, които вероятно са продължавали да се титуловат така /позната практика на "дукове" в изгнание, "императори" в изгнание и др./.

Constantinoble - Константинопол

http://ca.wikipedia.org/wiki/Constantinoble

De la conqueste de Constantinoble (1838)

Geoffroi de Villehardouin

http://www.archive.org/details/delaconquestede00villgoog

Finepoble - Финепопол - Пловдив.

Нека изясним има ли сакалиби-блахи край Волга преди да търсим блахи-сакалиби в Андалусия.

За арабските източници "балкас" или "блакс" /терминът да се чете по начина по който четат арабите, пиша го без да променям реда на буквите, в оригинал/ има на Волга /Средна Азия/, в Тракия /Балканите/, Иберийския /Ивери-йския/ полуостров, Сицилия. Те са намерени, няма защо тепърва да ги търсим.

Ибн-Фадлан използва "булгар" и "саклаб" /в наш прочит, до доказване на противното/, като взаимозаменяеми термини.

"...за Ибн Фадлан думите 'българин' и 'сакалиба' са взаимно заменяеми. Царят Алмуш е наричан ту 'цар на българите', ту 'цар на сакалиба'. Държавата, обаче, е винаги 'България."

http://www.kroraina.com/fadlan/fadl_sakal.html

и очевидно не са от тюркските народи, включени в държавността на Волжка България:

"...Забележете също, че Ибн Фадлан споменава многократно думите 'тюрки', 'тюркски' при описанията му на огузите, на печенегите и башкирците: "... озовахме се при племето на тюрките, известни още с името Ал-Гузия [т.е. огузите]"; "... това [башкирците] бяха най-лошите тюрки и най-мръсните"; "Печенеги: това е тюркски народ. Те са езичници и имат много овце".

Когато, обаче, Ибн Фадлан достига Волжска България, всякакви споменавания на тюрки секват. Той говори само за 'булгари' и 'сакалиби...".

http://www.kroraina.com/fadlan/fadl_sakal.html

MS 5229

Ridawiya Library, Mashhad, 420 Seiten, 7. Jh. Hijra.

Publications of the Institute for the History of Arabic-Islamic Science, Series C, Facsimile Editions, Volume 43, edited by Fuat Sezgin.

* p. 1 ibn af-Faqih: akhbar al-buldan

* p. 347 Abu Dulaf: ar-risalat al-ula

* p. 362 Abu Dulaf: ar-risalat ath-thnaniat

* p. 390 ibn Fadlan: ma shahidah fi balad at-turk wa al-khazar wa ar-rus wa as-saqalibat wa al-bashghird wa ghirham

Ahmad ibn Fadlan

Dies ist der Bericht des Ahmad ibn Fadlan ibn al-`Abbas ibn Rashid ibn Hammad, Sekretär des Muhammad ibn Sulaiman, Abgesandter des Muqtadir zum König der Saqaliba, worin er berichtet, wovon er Zeuge wurde im Lande der Türken, der Rus, der Saqaliba, der Bashkiren und anderen, betreffend der Vielfalt ihrer Religionen, Informationen über ihre Könige, und die Beschaffenheit vieler ihrer Angelegenheiten.

http://flaez.ch/fadlan/

извлечения - "балкас" или "блакс" /да се чете по начина по който пишат и четат арабите, фототипен материал/

потвърждава материалите на Семен за начина на изписване.

Естествено, че в средновекавна България герб има. Има и във всяка друга средновековна христианска държавност. Герба на държавата се олицетворява от личния герб на управляващия род в държавата /респ. областта, воеводството, деспотството, графството и т.н./. Затова не е чудно, ако например в различни точки на познатия свят има налчие на еднакъв герб на държави и области. Общото, най-вероятно е, че управляващите родове са клонки - низходящи на някой по-стар управляващ род.

Семен,

ето надпис, в потвърждение на твоя от Мешхедской рукописи.

от арабски текст за "Саклаб" в Андалусия:

извлечение - изписване на "саклаб":

там обаче има и този надпис /не съм сигурен дали е за "саклаб" засега/, който удивително ми напомня на надписа за "саклаб" صقالبة изписан и в заглавието на темата /от англ. уикипедия/, но май е на сто и осемдесет градуса обърнат в това фототипно издание, за разлика от английското уики:

Още един арабски източник даден от К.Гербов /взет от Р.Заимова/:

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=90269

/да се разглежда, като не се взимат под внимание очертаните линии и маршрути, а само надписите на арабски - т.6 г. Махтули и сега продължава да съществува, но не в българските земи, а в Кавказкото било, в приграничен Азербейджански район, т.нар. Аваристан/

арабски надпис положен върху българските земи. Май същия, като за "саклаб" /за сравнение с този от англ. уики и от източника за андалуските саклаби/?!

И засега завършвам с това за сведение:

Hudud al-Alam. The Regions of the World. A Persian Geography 372 A H. — 982 A. D./Tr. and expl. by V. Minorsky

§ 6. Рассказ о реках

http://odnapl1yazyk.narod.ru/reky.htm

44. Еще одна река - это река Рус/русов (RUS), которая начинается из внутренней области страны саклабов (Saqlab) и течет в восточном направлении пока не прибудет в пределы русов. Затем она окаймляет пределы (bar hudad) Уртаба (Urtab), С.лаба (S.lab), и Куйафы (Kuyafa), которые есть города русов, пределы хыфджахов (Khifjakh). Затем она меняет свое направление и течет в южном направлении до пределов печенегов (ba hudud Bachanak) и изливается в реку Атиль.

45. Еще одна река - RUTA, которая начинается с горы, расположенной на границе (sarhadd) между печенегами, маджгари (Majghari) и русами. Затем она входит в предел русов (andar miyana-yi hadd-i Rus) и течет к саклабам (Saqlab). Затем она достигает города Хурдаб (Khurdab), относящегося к саклабам, и используется (расходуется, применяется) на их полях и лугах.

66. Еще одна река начинается к западу от страны Рум, с горы Булгари (Bulghari), и следует (hami ravadh) в восточном направлении пока не достигнет места (поселения) (jay) Саклабов, живущих в стране Рум. По пересечении страны Бурчан (Burchan) (ba nahiyat-i Burchan [sic] bigudharadh) она окаймляет провинцию (англ. - province) (bar 'amal) (фему) Фракия (написано: Buraqiya), в этой (области?) пересекает город Кустантиния (Qustantiniya) (andar in [miyan?] miyan-i Q. bigudharadh), тогда как остаток (воды) стекает в пролив. Эта река называется Булгари (Bulghari).

т.т. 44 и 45 - е в района на Волжка България.

т. 66 - е в района на Дунавска България, провинция Тракия /Фракия/ или е написано в арабския текст "Буракия".

И четейки т. 66 си спомням за картата дадена от К.Гербов /взета от Р.Заимова/ и за надписа на арабски напревен върху българските земи...

Действительно, термин "саклиба", как весь текст "Книги Ахмеда ибн Фадлана" написан совершенно однозначно справа налево, и вполне четко читается именно "с(а)кал(и)ба", а не "б-л-кас"..

...

для ясности прилагаю, несколько примеров из самой Мешхедской рукописи (по изданию: А.П. Ковалевский. Книга Ахмеда ибн Фадлана о его путешествии на Волгу. Харьков, 1956, приложение. Факсимиле рукописи. стр. 345 (196 б), 319 (209 б)):

Семен, имам чувството че си отрязъл на половина думата. /срезал слово при сканирование?/. Намерих само две възможни букви, ако това което си дал е "saqaliba". /нашел только две буквы/.

قـ Q К

ﻝ L Л

Четено от дясно на ляво /читая справа-налево, по арабски/ се получава следното:

?-К-Л-? т.е. ?-Q-L-?

/кирилица/ ------ /латиница/

Нещо повече /Более того/. Буквата за Q /К/ във фототипното издание от Мешхедската ръкопис /изд.1956 г./ ми се струва, че обратно, в негатив. /Буква Q-K в фототипном издании, что дал, мне кажется она прям наоборот, в негативе, на сто восемьдесять градусов/. На арабском буква соотвествующая Q-K выглядить так же, но прям наоборот. Сравни :

Ако това е същата буква, съответстваща за Q-K, защо така се е получило? /Если это та же буква, от чего это так получилось?/

Да се върнем към двете букви за К и Л:

قـ Q К

ﻝ L Л

Текста по фототипното издание се чете в оригинал от дясно на ляво по арабски, нали? /текст по фототипному изданию читаем в оригинале с арабского справа налево, да?/

?-Q-L-?

При такава композиция на първа неизвестна буква, втора "L", трета "Q", четвърта неизвестна, и ако надписът е с буквите "с-к-л-б" или "б-л-к-с", четено по арабски от дясно на ляво /фототипно издание е, оригинал/ каква дума би се получила? Остават две неизвестни букви 1 и 4 /от дясно на ляво/ и те са "B" и "S". Къде ще е "B"? Къде ще е "S"?

При такой композиции : первая неизвестная, вторая "L", третья "Q", четвертая неизвестная, и если в нашем надписе буквы "s q l b" или "b l q s", читая по арабски /ведь издание фототипное, оригинал/, какое слово бы получилось? Остаются две неизвестные буквы 1 и 4 /справа на лево/ и они "B" и "S". Где будет "B"? Где будет "S"?

Някой може ли оттук да копира арабската дума /преди Siqlabi/ предмет на разчитане

http://en.wikipedia.org/wiki/Saqaliba

Saqaliba (Arabic: صقالبة sg. Siqlabi)

после да отвори "word"-а си и даде рast /или "постави"/. Обръщат ли се автоматично буквите в думата отзад напред /от ляво на дясно/?

А, като се копира от "word" и се постави тук във форума - обръщат ли се също буквите от ляво на дясно /отзад напред/?

Курсора как се държи? Триенето получава ли се лесно?

http://translate.google.bg/?client=firefox...%84%D8%A8%D8%A9

Иначе в преводачката, освен световно наложения термин, излиза и като ..."сицилианци".

проба дали европейския формат /на бг наука в частност/ ще форматира надписа автоматично от ляво на дясно....

خريستو ستويتشكوف

за сверка от страницата на арабски език и формат.

http://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%AE%D8%B1%...%83%D9%88%D9%81

Семен, много добри източници. Непременно ще ти отговоря допълнително по тях.

Това е термина на арабски:

صقالبة

съответствие на арабски и кирилски букви:

ﺺ - с , ﻖ - к, ﻞ - л, ﺐ - б

пресъздаване на надписа с еквивалент на букви на кирилица:

с̣ к̣ л б

На арабски (освен числата) се пише от дясно на ляво.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%...%83%D0%BA%D0%B0

Следователно :

Надписът صقالبة на арабски се пише и чете от дясно на ляво на арабски "б-л-к-с", а тези които пишат от ляво на дясно, вкл. ние европейците, четем по нашему "с-к-л-б". Това е грешка за арабите, а тъй като източникът е арабски, трябва ние да се съобразяваме с тяхното изписване и изговаряне, а не те с нашето.

източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Saqaliba - Arabic: صقالبة

http://www.islamforbulgaria.com/dua/transkripcia.html - арабската азбука

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%...%83%D0%BA%D0%B0 - арабска азбука /начин на писане и четене/.

Турското ulah е заемка от българското влах, но понеже в турския vl- е недопустимо съчетания в началото на думата, V се заменя с U. Същото се наблюдава и в унгарското olah "влах".

Точно така, прав си. Схванал си взаимовръзките по темата. Иначе писаното в нея е пълна глупост и е напълно безсмислена.

Cumanian Anthroponymics in Bulgaria during the 15th Century

Valery Stoyanov

http://www.ihist.bas.bg/CV/Valery_Stojanow...throponymis.htm

Изследване и източници за куманите в българските земи. Включително за "влахи" с лични имена "Куман" и др. по темата.

Така или иначе написаното си е ''сакалаб'' и би трябвало да го четем така, а не като ''балакас'', например.

Би трябвало за нас, да... А за арабите? /вж. изписването във връзката в източниците/i]/

... или с турците, които слагат ''и'' пред ''с''(Истоян, Искендер, Истамбул и пр.)

Ulahlar -"…иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить “б”.. “

http://tr.wikipedia.org/wiki/Ulah -

или

ЕФЛАК или ИФЛАК

http://tr.wikipedia.org/wiki/Eflak

Eflak veya Ulahya

То е толкова безумно, че не мислех да си правя труда да го разбивам на пух и прах, но щом държиш.... Та би ли обяснил защо арабите пишели от дясно наляво, а идиотите-арабисти четяли от ляво надясно и затова не получили лелеяното Балкас/Блахи/Влахи/Българи, а го докарали само до Саклаб.

Много интересен въпрос... Наистина защо?

Горе си писал, че арабите "не умеят да произнасят буквата "б". Жал ми става за тях направо, щото не го знаят това сиромасите и вече 1300 и повече години си праскат спокойно Б.

Тюрките нямат "б"/лах/, а изговарят с "и"/лах/... Прочети още веднъж какво съм казал /в скобите/ за арабите. Чете ли какво съм цитирал за Бартолд? Чете ли въобще темата?

...имаш не Бадахшан, а Балахшан. Никакви блахи/влахи няма там.

Направо разби напух и прах разчитането на арабската дума صقالبة от Ибн Фадлан.

Сакън, да не излезе, че "Б-л-к-с-" или "Б-Л-К-Ш" в арабския източник на Фадлан и другите арабски източници е всъщност "Балкас" или "Балкаш". Йок. "Балкас" не е "Балкас".

Някой да вижда нещо общо в тези думи??

Ако някой все пак се обърка и вижда някаква идентичност на "Балкас" с "Балкас" /Балкаш-Балкаш/ да има предвид и следното:

Средновековни източници от латински, арабски характер от Х-ХІІІ в. и други, описващи народа “Влахи” /Блахи/ и областта им “Влахия” /Блахия/, като традиционно уседнал народ в Средна Азия:

М.Поло

- посещава района и нарича Бадахшан с названието Баласиан /Balasian/

Роджър Бейкън в OPUS MAJOR

- “Next to the land of the Pascatyr live the Balchi [Vlachs?], from Balchia Major; these Balchi entered the land of Assani between Constantinople [to the east] and Bulgaria and Hungaria Minor.

Рубрук

- Ибо те булгары, которые живут за Дунаем, вблизи Константинополя, вышли из упомянутой Великой Булгарии. И вблизи паскатир живут иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить Б; от них произошли те, кто живет в земле Ассана . Ибо обоих, как тех, так и этих, именуют «иллак».

Йоан де Галонифонтибус в LIBELLUS DE NOTATIA ORBIS

– “На западе Великая Татария граничит с Валахией, с Россией — с севера и тянется до самого Северного Китая, на востоке она граничит с Хорезмом и некоторыми пустынями... В этой стране много христиан, а именно: греки, разные армяне, зики, готы, таты, воляки, русские, черкесы, леки, йассы, аланы, авары, казикумухи и почти все они говорят на татарском языке.”

62 В рукописи Граца: volathi, в лейнцигскогй: valaci. Имя вероятно, относится к влахам или к куманам, которых согласно Рубруку „немцы называют валанами”. См.: GyN, стр. 136 и 241, прим. 457; < Путешествия, стр. 108. >

Шилтбергер

- "рядом с башкирами живут иллаки, которые называются также блаками…", в бележките: "Магна Валахия была расположена рядом с Башкирией"

Мутахара ибн ал-Макдиси (966 г.)

- споменава за народа “валадж”.

Абу-л-Гази в "РОДОСЛОВНАЯ ТУРКМЕН"

- "Хан вырастил этого ребенка на своих руках. После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды 47 возмутились [против Огуз-хана]”.

В.Бартолд

- посочва че названието Бадахшан, област разположена високо в Памир, произхожда от по-старото ранносредновековно Балахшан.

Трансформация при изписване и изговаряне в различните видове източници:

“…После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды возмутились [против Огуз-хана].” - тюркски източник

/Абу-л-Гази, 1663 г., “Родословие на тюркмените”/

"…иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить “б”.. “

/Роджър Бейкън, 1267 г., “Opus Majus”/ - латински източник

“..защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б"..”

/Паисий Хилендарски, 1762 г., "История словеноболгарская"/ - за гръцките източници

"Хотя русские пишут и произносят имя Basilius (Василий) через согласную w, но раз у нас укоренилось писать и произносить его через b, то я не счел нужным писать это слово через w.” - за разликата в гръцки /през руските/ и латински източници.

/Сигизмунд Герберщейн, 1556 г., “Записки за Московия”/

Забележка при работа с източниците, трансформация на прозношението според вида източник:

"иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить Б" /гърците също не могат да произнесат Б, затова при тях е В/. В този смисъл за латинските източници произнасянето е "блак", за татарите - "иллак, олах", за гърците - "влах/ой/, влас", в китайските източници е "болодзи" /болокхи/.

Значи те си пишат от дясно на ляво, а ти си четеш от ляво на дясно ????

Това което си цитирал, е арабско прочитане, т.е. при четене коректно от първоизточника - от дясно на ляво.

Да, точно получаваш формата "и-БА-Л-КА-С" /"и" не е част от думата, а подсказка при произнасяне, защото арабите не умеят да произнасят буквата "б", в смисъл я произнасят с умекотяване/, което е същото като тюркските източници "И-Л-ЛА-К" или "О-Л-А-Х", в латинските "Б-Л-А-К-И", в гръцките "В-Л-А-Х-И".

АРАБСКИ ИЗТОЧНИЦИ ІХ-ХVІ век за "Илак" в Средна Азия /oláhok sau vlachok (magh.), "…иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить “б”.. “/Роджър Бейкън, 1267 г., “Opus Majus”/

Разчитане на арабското صقالبة /Ба-л-ка-с/, по Ибн Фадлан

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8623

صقالبة

с̣ к̣ л б

ﺺ - с

ﻖ - к

ﻞ - л

ﺐ - б

На арабски (освен числата) се пише от дясно на ляво. Следователно :

Надписът صقالبة на арабски се чете "б-л-к-с" или "БА-Л-КА-С" или "БА-Л-КА-Ш"

Нещо неразбирам.............. така като ти чета писанията излиза, че според тебе арабите пишат от дясно на ляво, а четат от ляво на дясно ???

Така ли излиза? Цитирай ме!

Значението на този арабски термин за обозначение на българите /специално на Волга, владетеля им е "владетел на صقالبة" / е важно за тълкуване на източниците от арабски характер. Особено по отношение на ранната средновековна история.

В историографията е наложен термина "саклаб". Съответно, ако е коректно това четене, изписването на арабски следва да е "балкас" /т.е. това е надпис на обратно за нас, арабите пишат от дясно на ляво, съответно при четене така на обратно наистина се получава "саклаб" - наложения в историографията термин/.

А сега да проверим. Това е термина на арабски:

صقالبة

пресъздаване на надписа с еквивалент на букви на кирилица:

с̣ к̣ л б

даже при работа с клавиатура курсора е обратен /от дясно на ляво, за нас един вид - отзад напред работи/

ﺺ - с

ﻖ - к

ﻞ - л

ﺐ - б

В този смисъл صقالبة на кирилица е "с-к-л-б". На кирилица се чете "саклаб". На латиница също се чете "саклаб" /с в началото - б в края/. Но това е некоректно четене от първоизточника на арабски.

На арабски (освен числата) се пише от дясно на ляво. Следователно :

Надписът صقالبة на арабски се чете "б-л-к-с" или "БА-Л-КА-С"

Много моля, при цитиране на Ибн Фадлан специално, да се използва коректния термин с арабско разчитане, а именно ""БА-Л-КА-С" за написаното от дясно на ляво "саклаб"!

източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Saqaliba - Arabic: صقالبة

http://www.islamforbulgaria.com/dua/transkripcia.html - арабската азбука

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%...%83%D0%BA%D0%B0 - арабска азбука /начин на писане и четене/.

Може ли някой, който е чел тази книга да даде мнение за нея?

Васил Ат. Василев. Древните българи. Факти, хипотези, измислици. С., Изд. Изток-Запад, 2009.

Тази изключителна книга е резултат на 20-годишни задълбочени научни търсения и открития. ... където се сливат със славяните в единна славянобългарска народност.

Що се отнася до уменията на древните българи да строят и живеят в градове, те ги придобиват едва два века след създаването а Дунавска България

...забележима промяна в етническия облик на древните българи. Те се превърнали в смес главно от хунотюрки и индоиранци, както по отношение на езика и културата, така и по физическия си тип – индоевропейци с лек монголоиден примес.

След като се заселили на Балканския п-ов древните българи се размесили със заварените там многочислени славянски племена и останките от траките и десетки други ндоевропейски народи, в резултат от което монголоидите драстично намалели, а европоидите получили решителен превес.

Не трябва да се пренебрегват и промените настъпили в резултат на 5-вековното съществуване в многоетническата Османска империя.

... негативното тълкуване на използваното от проф. В. Томашек определение “утайка от разни народи”. Излишно е да се напомня, че думата “утайка” не означава непременно нещо обидно от рода на “кал”,”тиня” и др.подобни. Не искам да профанирам нещата, но като правило при определени условия смесите притежават по-високи качества от съставящите ги елементи. Освен това проф.Томашек употребява като синоним на “утайка от разни народи” термина “смесен народ”, който е много по-ясен и подходящ в случая.

Процесът на сближаването с перспектива сливането на древни българи и славяни започнал още от времето на аваро-славянските атаки срещу Солун и Константинопол от края ная VI и началото на VII в., в които участвали и български войски. Тласък на този процес дало създаването на Дунавска България, която възникнала като политически съюз между кан Аспарух и славянските вождове, еднакво заплашени да бъдат смлени в ромейската асимилационна мелница. Аспарух виждал в политическия съюз със славяните най-ефикасното средство за оцеляването и укрепването на неговата държава. В съответствие с това разбиране присъединяването на колкото е възможно повече славянски племена, които със своята маса да увеличават съпротивителните сили на държавата се превърнало в основна стратегическа цел и на следващите канове. Присъединването на все повече славяни довело до голямо числено превъзходсткво на славянския етнос в българската държава, а това създало непосредствена опасност от сепаративни действия на славянската аристокрация.

От кан Крум насетне българските владетели, с малки изключения, преминали от тактиката на политически съюз към политика на сливането на българи и славяни в единна народност. Толерираният от негом широк достъп на славяни до ръководни постове в армията и администрацията съдействал за по-тясното опознаване, включително сватосване, първоначално между представители на славянската и българската аристокрация, а постепенно и между обикновени славянски и български семейства.

Административната реформа на кан Омуртаг, основана на териториалния принцип, създала условия за премахването на териториалната обособеност на славянските племена. Населението на отделните комитати (области) било смесено. Там живеели както българи така и славяни, което засилвало ежедневните контакти между тях. Те се срещали на пазара, в съда, в казармите, завързвали приятелства, сродявали се и пр. При управлението на кан Борис тази политика достигнала апогея си и процесът на сливането на двете етнически общности навлязъл в заключителната си фаза. След покръстването еднаквата вяра премахнала верските различия и предразсъдъци, създала нови възможности за контакти между българи и славяни - в черквите и при различните религиозни чествания и обряди като бракосъчетания, кръщенета, погребения и пр. Наистина обявяването на славянския език за официален и църковен създало известни затруднения за етническите българи, но те не били непоносими, тъй като двувековното им съжителство със славяните в обща държава довело до значително размесване и на езиците им. Освен това преобладаващата част от администрацията знаела и двата езика, което улеснявало населението при служебните му контакти с органите на властта .

Естествено възниква въпросът за чия “сметка” е станало сливането, кой кого е асимилирал? Оказва се, че “потърпевши” са българите и че те сами са си “виновни” за станалото. При идването си в Мизия Аспаруховите българи не отстъпвали по численост на всяко от разпокъсаните местни славянски племена, а ги превъзхождали значително по организираност, дисциплина и боеспособност. Затова кан Аспарух не поел никакъв риск когато осъществил политически съюз със славянските старейшини и князе, които в мнозинството си доброволно се поставили под неговото ръководство. С постепенното разширяване на България в територии с предимно славянско население количественото съотношение между славяни и българи драстично се променило в полза на първите. Унищожаването на 52-та боилски рода при налагането на християнската религия било извършено не от някой друг, а от потомствения кан Борис, носещ едно от най-древнобългарските имена. Това страхотно кръвопускане още повече намалило тежестта на българската аристокрация и изобщо на българите във формиращата се славянобългарска народност.

Независимо от казаното древните българи си остават вторият основен етнически компонент на славянобългарската народност, който изиграл главната роля за нейното създаване.

Нещо повече, самата славянизация е резултат от съзнателната политика на повечето български владетели. Тази политика е водена, така умело, че и след като славяните станали подчертано мнозинство от населението централната власт си останала в ръцете на българите без сериозни възражения от страна на славянската аристокрация И в това отношение заслугата на кан Борис е нeоценима, защото изравнявайки славяните по права с българите той не допуснал сблъсък между двете етнически общности както за властта, така и за името на славянизираната държава. И това става във време на настъпателен славянски “национализъм” , когато вече съществуват няколко незвисими славянски държави с две от които (Сърбия и Хърватско) България води, неуспешни войни. С годините употребата на дублетното народностно название “славяни-българи”, което отговаря на двойственото народностно чувство на славянските поданици на българската държава, все повече се ограничава за да се замени към началото на ХI в. изцяло с общодържавното – “българи”. и съвсем заслужено този народ и неговата държава носят тяхното име

... славянизираната България продължила да се управлява от древнобългарски династии. Пробив в това отношение се получил през Второто българско царство (Асеневци, Тертеровци, Шишмановци), но и тогава славяните не излъчили управляваща династия.

Язък за тези "20-годишни задълбочени научни търсения и открития"... Язък.

Сакалиба или саклаб, или саклабийа са традиционните варианти в арабските текстове. Ама кой да го знай...

Поне ти това можеш да го дадеш: Нямаше ли венециански или генуезки документи, където е изписано името на брата на деспот Добротица Балик? Ако ги имаш на лесно, пусни връзка. Може пък да е от полза във връзка с темата и назоваването на различните клонки на българите с различни, но еднакви по същността им имена.

А "сакалиба", варианта на "саклаб", как ще го четеш - "абилакас" ли?

"Сакалиба" ли е в текста на Фадлан? Или е "вариант" в текста на руски или френски?

основи на арабското писмо:

"На арабски (освен числата) се пише от дясно на ляво.

Сега ще дадем един пример:

باب Това е думата която означава врата (Баб) с дълго ударение

Не забравяйте да четете отдясно наляво.

Моето поздравление...Вече знаете една арабска думичка.

Днес ще научим заедно още две букви:

د- Това е нашето Д

ر- Това е нашето Р

Тези са две лесни за научаване букви защото си имат почти една форма ..

Всъщност си имат и друга форма само като се свързват с другите букви ако са в средата или в края на думата..но тези са подробности които не ни интересуват сега

Нека научим една нова думичка

دار

Това е ДАР което означава (къща)."

http://tworchestwo.forumandco.com/forum-f25/topic-t83.htm

Арабска азбука

Те пишат от дясно наляво, но не четат от ляво надясно. Така че недей да търсиш под вола теле, под точно под вола влахи/балхи.

Това ли е проблема? Да не е видял и Фадлан "блахи" / влахи в Средна Азия южно и около Паскатир, в областта Магна Блахия /Велика Влахия?

Добре, Иванко, но как така САМО ТАЗИ ДУМА в цял текст трябва да се обръща? Това питам??

Имаш текста на Фадлан ли? Дай поне изречение, където фигурира думата "саклаб" /т.е. четем "балкас"/ или "балкас" /т.е. четем "саклаб"/.

Защо пък изобщо реши, че балкас трябва да се чете като саклаб или саклаб да се чете като балкас?!?

Ти не знаеш ли как пишат и четат арабите? Ето така: "овял ан онсяд то". Познай какво ти пиша на български, но по начина на писане на арабите...