Иванко Тертер
-
Брой отговори
2549 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
2
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от Иванко Тертер
-
-
Кратка биография на Галба:
http://en.wikipedia.org/wiki/Galba
Servius е съвсем често срещано име и не е задължително носителят му да е бил от робски произход.
Suetonius mentions that "Galba Minor had discovered his father's affair with a male slave and threatened to tell his stepmother, which led to death of him."
Каква е тая история с роба?
-
Това си е чисто предположение без особени претенции, но и Тесалия е планинска, и около Търново са планини, и в Сърбия релефа е достатъчно планински..
Т.е. "власите" /във вашия смисъл "римляните" или "римоезичните"/ в периода ІІІ-ХІV век са населявали аеросферата на Балканския полуостров, предимно над 1500-2000 м надморска височина, докато оттам надолу през тези хиляда и двеста години протичат процеси и населяват народи, които и хабер си нямат какво им населява пространството "над главите". И после изведнъж слизат от палатковите си подвърхови лагери и начело с българо-куманска династия основават своя самоуправляваща се вътрешно единица - воеводство и започват езиково да романизират всичко наоколо дотам, че онези забравят "и ума и дума".
-
Най-хубавото на роба в Древен Рим е било, че въпреки всичко той е могъл да стане един ден свободен човек и дори неговите деца са се дореждали понякога до императорския престол /за справка имп. Диоклециан/.
Точно така. Има и още примери:
Сервий Туллий (Servius Tullius) - согласно римскому преданию, шестой (первым был Ромул) царь Древнего Рима в 578—535 г. до н. э.
Сервий Туллий родился в городе Корникуле, разрушенном впоследствии римскими войсками под предводительством Тарквиния Приска. В бою погиб отец будущего царя — Спурий Туллий, а его мать Окрисия, женщина знатного происхождения, возможно даже царица, попала в плен к римлянам /т.е. имаме попадане в "робство-servus" чрез военнопленничество/. Там она вошла в расположение к Танаквиле — жене римского царя. Сервий Туллий рос при царском дворе, пока с ним не случилось чудо: однажды, когда он спал в атрии, яркое пламя короной охватило его голову. Танаквила увидела в этом событии знамение и посоветовала царю Тарквинию Приску обратить внимание на мальчика и дать ему хорошее образование /т.е. имаме освобождаване от "робство-servus"/. Сервий Туллий действительно проявил большие способности и стал любимцем царя, патрициев и народа. Тарквиний Приск отдал ему в жёны свою дочь. После убийства Тарквиния Приска сыновьями Анка Марция, Танаквила сумела привести Сервия Туллия, своего любимца, к власти.
Сервий Сулпиций Галба /SERVIVS SVLPICIVS GALBA/ е римски император от юни 68 г. до 15 януари 69 г. - при него откъде и при какви обстоятелства идва прякора "роба-servius"?
-
Но не обичам да пиша дълги постове, за това предпочитам да цитирам това, което вече е качено в интернет.
Не че е трудно да се досети човек, но добре че си пояснил, като за такива дето не се досещат.
-
Затова ще имаш привилегията, ако искаш, да четеш в тази тема. Тук ще се събира всичко относимо за България и указано при Рихентал. И ще се изследва сериозно, а не праволинейно, първосигнално, необмислено и с налагане на чуждо мнение. Нека всеки сам решава нещата, изхождайки от това което чете и систематизира.
-
Това ли ти беше цялата защитата на горепосочената част от труда? Нещо друго да добавиш по темата? Някакви аргументи .............?
От кой "Шилтах" е Юрблинген? А Карбав и Кристан? От немския Шилтах или от Никопол, който е известен при Рихентал именно като Никопол, а не като "Шилтах"!?
Не забравяй да дадеш и мнение за надписите на печатите /моливдовулите/на Дамян-Добромир! Или го подминаваме, защото разбива цялата ти концепция? По този начин сурваш в "трета глуха" академичната наука /Пл. Павлов, Лазаров, Андреев, Божилов/, която добре е проучила въпроса за "Междучерието" Дунав-Днестър в периода към и след Х-ХІ в.?
Нали отчиташ, че труда е западноевропейски и там фигурира западната папска геополитическа терминология? Защо Рихентал споменава област "Блахия" /от Босна до Черно море и Трансилвания до Тракия/? Навява ли ти някакви асоциации с границите на І БЦ и какви по-точно? А защо нарича тази област "Блахия"? Или тук ще подходиш със съвременен балкански подход към източника, а не с "внимание на дребничкия факт, че тук става въпрос за западноевропейски, а не за балкански извор". Защо в западноевропейския от Рихентал е назована областта "Блахия" в тези граници и какво представлява тя? В константинополските /"византийски"/ източници какви са еквивалентите й? А във вътрешните български?
-
Тази тема е свързана, като са дадени повече примери за видовете робство /склавус-сервус/, способите за попадане в робство /склавус-сервус/ и др. подробности, които в настоящата не ни е било цел да обсъждаме. Все пак за справка:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8852&st=0&gopid=94750&#entry94750
Робството в Древен Рим.
-
Кога ще преместиш и тази тема в "алтернативна история" или още не си решил? Или виждаш някакви разлики в двете теми??
Трогнат съм от признанието, че съм "основател на теория", след вече даденото ми от друг, че съм родоначалник на "нов подвид в автохтонството".
-
1
-
-
Чудесна тема. Ето още нещо свързано с нея:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3843
Терминът “славяни” /servus schiavismo sclavus/ през призмата на римското право и летописи. "славянин" като социална категория население
-
Хрониката на Улрих Рихентал /1414г./ е малко известна в българската историография. Тя е ценен източник за българската средновековна история, държавност и хералдика. Най-голям принос за въвеждането й в историографията има Иван Войников, което е безспорно. Същия пресъздава части от хрониката, като я съпоставя с наличните в историографията други данни. Отчитайки несъмнения му принос за това, ще отбележа в кратка форма някои мои виждания върху източника. Надявам се с включването на нови мнения да се попълват даннте, които могат да се извлекат от хрониката.
История на българските държавни символи
Иван Войников
http://www.protobulgarians.com/kniga%20za%20gerba%20himna%20i%20znameto.htm
На самия събор православният свят е представен от три византийски делегации, Новгородска - изпратена от митрополит Симеон (1415-1421) и Киевска, оглавявана лично от митрополит Григорий Цамблак (1415-1419). Присъствали са още сръбският деспот Стефан Лазаревич , Всичко това дава възможност на Рихентал да събере данни за страните в Източна Европа.
“Византийските” делегации е изключено да не са в течение на процесите в северната имсъседка България. Григорий Цамблак е българин, племенник на Киприян, така че също е изключено да не е в течение на ситуацията в Родината му и около нея. Стефан Лазаревич е пряк съсед на България, на периоди е ставал унгарски, но преобладаващо е османски васал, участник на османска страна в битката при Никопол /1396г./, дейно участва в абдикацията на Йоан Страцимир от трона с лично присъствие във Видин /1397г./, участва на османска в битката при Анкара /1402г./, заедно с цар Константин Асен се “връща в лоното” /васалитет/ към Сигизмунд /1404 г./, участва в междуособиците между синовете на Баязид /след 1402-1413 г./, с театър на действията предимно на територията на България, като взаимодейства с българските водачи и първенци и в този смисъл също е изключено да не е в течение какво става в България в този период. Имаме налице, извън съмнение, точни носители да данни за хрониката на Рихентал в лицето на тримата.
Описвайки Балканите, той дава следните държави: Константинопол , Атина , Турция , имайки предвид османските владения на Балканите, Влахия, наречена „Малка Влахия” (mindern Walachy) , Рашка (Ratzen), т.е. деспотството на Стефан Лазаревич, Босна (Wossan), Славония, Далмация (Talmacien) и Хърватия (Crawaczia). Ясно се вижда, че Рихентал е имал сравнително точна представа за политическата карта на полуострова от началото на ХV в. и съвсем естествено България отсъства.
Защо да е съвсем естествено България да отсъства, след като даже в самата Хроника е писано за България??
Името на България се среща в Хрониката на две места. На първото са представени страните в света., подредеди в четири колонки. Първите две са една до друга, докато останлите са една под друга. Това показва, че е позлвана за база т.нар. Т-О карти, често срещащи се в западните хроники. Според тях земята е прадстявлявяла диск, ограден от „морето-океан”. Посредством буквата Т, образувана от Средиземно море и реките Танаис (дн.Дон) и Нил, сушата се разделяла на три континента- Европа, Азия и Африка. Върху всеки от тях, понякога са били изписвани и наименованията на големите градове и държави. Тъй като Азия е най-обширна, то списъка тук е представян на две колонки. Рихентал е ползвал като шаблон такава карта, като е добавил и нови страни.
Азия:
Arabia – т.е.Арабски полуостров
Moabicis – Моав, библейско кралство намиращо се на източното крайбрежие на Мъртво море.
Petra deserti – Пустинята Петра и районът около древния град Петра, намиращ се в близост до дн. Акаба (Йорадния)
Anthiohia – античен град, дн. Антакия (Турция)
Terprus – вероятно Тарабулус, арабското наименование на гр.Триполи в дн. Ливан
Taffur – наименование на група от бедняци, отделила се от Първия кръстоносен поход (1096-1099) и отдала се на грабежи в района на Антиохия. Техен водач бил неизвестен нормански рицар, титулуващ се „крал на Тафурите”.
Edessa – античен град, дн.Урфа или Шанлиурфа (Югоизточна Турция)
Apamia – още Apamea или Apameia, античен град, намиращ се на ок.55 км. северозападно от дн.гр. Хама (Сирия)
Alabim – библският град Шаалбим, отъждествяван, по-късно с арабския Салбит (близо до Рамала), разрушен от Израел след войнта от 1948 г. . Днес на негово място се намира киббука Тел Шаалвим, основан през 1951 г.
Jerapolis – още Hierapolis, дн. Манби (Мамби) (Сирия), на ок. 50 км.североизточно от Алепо
Hostia-?
Buliseh - древния град Bostra , дн. Босра-еш-Шам (Сирия)
Damascus – Дамаск (столица на дн.Сирия)
Bulgaria – България (?)
Забелязваме, че България е отнесена към Азия /района на Междуречието/ и подминаваме, като ще се спрем на това по-долу.
Азия, която е под нея:
India – Индия, под това наименование в Средновековието, западноевропейците са разбирали не само съвременна, Индия, но и териториите на днешните страни Пакистан, Мианма (Мианмар или Бирма), Банладеш, Непал и Бутан, китайската провинция Тибет, полуостров Индокитай и островите около него. Марко Поло включва още Южен Китай и Етиопия
Tartaria – Татария. С това наименование, западноевропейците са обозначавали владенията на Чингисидите. Тъй като обаче не са имали ясна представа за техните граници, то в Татария била включена цялата територия на днешна Русия, от Урал и Каспийско море на изток, както и на съвременните държави: Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан, Монголия, североизточен и северен Китай.
Ethiopia – Етиопия, под това наименование зарадноевропейците са разбирали всички африкански земи намиращи се на юг от Сахара и изворите на р. Нил.
Под “Етиопия” в източниците се е приемал и района на Балх, Имеон, Хиндокуш
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5815
Етиопи? /в Българския апокрифен летопис от 12 век "И оубо бяха преди това етиопи"/
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Ethiopi%20i%20gimnosofisti-novo.htm
ВЪРХУ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЕQIОПI В АНОНИМНИЯ БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ХРОНОГРАФ ОТ XI-ТИ ВЕК.
Иван Танев Иванов,
“Външна Етиопия” – Имеон, Хиндокуш
“Вътрешна Етиопия” - Индия
В този смисъл Рихентал е доста по-точен от колкото си мислим. И тази “Етиопия” е точно на мястото си – между земята на “Татарите” /Tartaria/ в казахските степи, Idumeia и Светите места /Terra Sancta/!
Idumea- Идумея-библейска страна намираща се в района между Мъртво море и залива Акаба
Terra Sancta – Светите земи, т.е. района около Йерусалим и Витлеем.
Babilonia – Вавилон. Под това наименование западноевропейците през ХІІ-ХІV в. са разбирали гр. Кайро
Allexandria – гр.Александрия (дн. в Египет)
Palestina – Палестина- приблизително територията на дн.Израел.
Maritima – още Caesarea Maritima, Caesarea Palestina, Кесария. Древен град намирал се на днешното израелско крайбрежие, по средата между Тел Авив и Хайфа
Socopolis – още Scythopolis дн. Бейт Шеан (северен Израел)
Африка:
Гърция (Kriechen) с Константинопол (Constantinopolin) и Атина (Athenenses)
Забелязваме, че Гърция и Константинопол са отнесени от Рихентал в графата – Африка!
Европа:
Римляни (Romani, т.е. италианци), Славони (Schlavoni, т.е. сърби и хървати), Турци (Türci, т.е.населението в Балканските Османски владения), Унгарци (Ungeri), Германци (Germani), Французи (Frantzoni), Гали (Gallici, т.е. французи), Англичани (Amglici), Ирландци (Hiberni), Испанци (Hyspani)
Тук ще се спра поотделно.
Римляни (Romani, т.е. италианци) – защо италианците? Романи са жителите на Свещената римска империя /Романия/, които имат признати права-титулно население, без значение на етническия произход. Мнозинството императори на Романия /СРИ/ са “романи №1/ без ни най-малко да са италианци!
Склавони (Schlavoni, т.е. сърби и хървати) – жителите на Романия /СРИ/, които са подчинено население, предимно покорени и включените късно в империята, късно покатоличени. Рихентал сам посочва /на стр. 183/ кои има предвид под “склавони” – “лингва склавония използвана в Полония, Бохемия и т.н.”. Рихентал под “Склавони” има предвид църковно усвоените и препокръстени след ІХ век народи в Полша и Бохемия /т.е. поляци и чехи/, а не хървати и още пък по-малко сърби!
Турци (Türci, т.е.населението в Балканските Османски владения) – не е населението на османските владения на Балканите, а са “куманите” и “печенегите” които са в съседство с унгарците /пет века назад самите те са наричани “турки” от Константин Багрянородни/.
Унгарци (Ungeri), Германци (Germani),
Французи (Frantzoni), Гали (Gallici, т.е. французи) - как става този номер?? Или ако беше споменал ”гасконци” и “бретонни” отново щеше да е посочено, че са французи и то със задна дата?
Англичани (Amglici), Ирландци (Hiberni), Испанци (Hyspani)
Прави впечатление че първата група азиатски страни, където е поставена и България, обхваща земите на днешните Йордания, Сирия и Южна Турция., т.е би следвало да бъде някъде в този регион, но не и в Средна, Южна и Централна Азия, както и Палестина които вече е във втората група
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F
Месопотамия – от гръцки: Μεσοποταμία - "междуречие"
“Дамян Добромир – за този виз. военоначалник научаваме единствено от два негови оловни печата /моливдовули/, открити наскоро при археолг. разкопки в старата столица Велики Преслав. Надписът върху тях гласи : “Дамян Добромир, антипат, патриций и дук на Тракия и Месопотамия”. По всичко изглежда, че той бил първият виз. управител на повторно завоюванте в 1000 г. изт. бълг. земи. В поверената му област били включени както част от Тракия /без Пловдив и Одрин, центрове на други области/ и цялата североизт. част на бълг. държава /от р. Искър до делтата на Дунав и Черно море/, така и някакъв дял от т.нар. Отвъддунавска България. Тази “Месопотамия” /междуречие/ включвала района между Дунав и Днестър, който дотогава винаги бил под бълг. власт... П.П. /Пламен Павлов/ източници: Йорданов Ив., Моливдовули на Дамян Добромир, дук на Тракия и Месопотамия – ИНМВ, т.20, 1984 г., стр. 99-100; Божилов Ив. Бележки върху византийската администрация в Североизточна България /971-1000г./ В.Сборникв чест на акад. Хр. Христов, 1988 г., стр. 27;
източник:
“Кой кой е в Средновековна България” – Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов, 1994г., стр.85
Следователно вече към ХІ век имаме данни, че под “Месопотамия” или в превод “Междуречие” се имал предвид и района на североизточните български земи между реките Дунав и Днестър. Ето тук може да е объркването при Рихентал. Ако на гръцки му е споменато /да речем от виз. делегация/, че България /непокорената от османите в този период – нач. ХV век/ е при “месопотамос” /междуречието – Дунав – Днестър, което е в реда на историческата реалност/, той да е сметнал, че се указва античната форма на региона и да я нанася в картата за Азия, където е била античната Месопотамия.
Имаме ли други данни за възможна връзка между “Месопотамос” /междуречието Дунав-Днестър/ и топоним “Халдея” или “Евхания” там?
Кой български град е известен и с името Евхания:
“Грабежи болгарских городов и насилия над их жителями начались сразу же по окончании боевых действий. Восточная Болгария, оккупированная византийскими войсками, была присоединена к империи. Преслав стал называться Иоаннополем, Доростол – Феодорополем. Царя Бориса отвезли в Константинополь, где заставили участвовать в триумфе Цимисхия, а затем торжественно лишили царского сана. Корону болгарских царей передали в храм Святой Софии.”
превод: След превземането на Източна България в 969-971 г., император Йоан Цимисхи преименувал Преслав на Йоанопол, а Доростол на Теодоропол.
http://www.peremeni....oks/rurik/?p=28
продължаваме по връзката за Доростол-Теодоропол:
“Скилица (309) утверждает, что Феодорополем был назван город Евхания (см. примеч. 28, кн. III; Делеайэ. 1923, 129-134; Шулъце. 1930, 121– 123). Но недавно найденные в Болгарии византийские печати доказывают, что там был город, переименованный в Феодорополь, хотя это и не был Преслав (Икономидис. 1986, 330)”.
превод: Скицила утвърждава, че Теодоропол бил назован Евхантия /бел. кн. III; Делеайэ. 1923, 129-134; Шулъце. 1930, 121– 123/
http://www.kodges.ru...257/page/44.htm
Значи имаме Доростол-Теодоропол-Евхания-Силистра!
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8589&view=findpost&p=88645
Вълко /Вълкан/ - последният крал /княз/ на Добруджа /Карвуна/
Следователно е налице пренесен и използван античен топоним в средновековните североизточни български земи, останали след ХV век незавладяни от османите. Тази България е реален политически субект, а не обект на международните отношения. Нейния владетел участва на събора, най-вероятно това е цар Константин ІІ Асен лично или чрез представител, като към него е прикрепен и един “пълномощник от Ордата”, тъй като за разлика от земите между Дунав и Карпатите, земите между Дунав и Днестър са част от Златната орда и те са отдавани от Великия хан /Великия Могол/ на негови васали под формата на “ярлык”. Очевидно, че тази част от България - известна в средновековните източници и като ”Междуречието /Месопотамия/”-“Халдея” - е “ярлык” даден от Ордата на царя на България.
За Рихентал Ордата (Ordo), е нещо подобно на западните рицарски ордени, посредством който Великия хан на Татарите , управлява огромната си империя. Както сам той пише: „Великият хан има по един от Ордата, който е негов наместик и всички татари също имат (б.а.: такъв наместник)”
Това е вярно.
Под Халдея (Chaldeorum) в Средните векове, западноевропейците са разбирали зоната между реките Тигър и Ефрат, в участъка между Багдат и Персийсия залив. От казаното до тук става ясно, че Рихентал локализира България приблизително в района на съвременен Ирак и че нейният владетел е васал на монголите.
Споменахме, че в Средните векове друга една област е известна с тези имена, а именно : “Тази “Месопотамия” /междуречие/ включвала района между Дунав и Днестър, който дотогава винаги бил под бълг. власт”.
На пръв поглед всичко това е озадачаващо, защото никой средновековен автор не дава такива координати.
Няма как да даде, защото не се има предвид античната древна Халдея, а “новата” в междуречието Дунав-Днестър.
От друга страна обаче става ясно че в случая не се има предвид Дунавска България, по това време включена в османските владения.
Да, не се има предвид включената под властта на османите Дунавска България, а се има предвид невключената под властта /свободната/ Дунавска България между Дунав и Карпатите пряко и между Дунав и Днестър под формата на “ярлык” на Ордата. В този смисъл ареала е : изток Акерман – запад Видин – север Карпати – юг Дунав.
Въпреки това обаче, Рихентал споменава за вероятни участници от там – „князете и господарите крал Кристан (Cristan) и крал Карбав (Karbaw) в Турция и император от Шилтах (Schiltach), братя” . Под наименованието Schiltawe, Schiltau, Schitagh в немските източници от ХІV-ХV в. се е разбирал град Никопол.
Рихентал използва името Никопол в оригиналната му форма, а не като “Шилтах”. Примерите са три, като единият от тях е този:
Dominus Sigmundys; praepositus Nicopolensis ecclesie in Walachia.
Упоменатия град “Шилтах” е в Баден-Вюртенберг, Германия и продължава да съществува под това име и в момента. Съответно от този град, който няма нищо общо с България са Кристан, Карбав, а също и херцог Юрблинген /стр. 192/, които в този смисъл също нямат нищо общо с България.
Под България, Рихентал разбира т.нар. Волжка България или по-точно бившите и земи, носещи по традиция името и. Самата Волжка България престава да съществува още през 1236 г., когато е завладяна от златоординския хан Бату (1227-1255). Тъй като столицата Биляр е унищожена от монголите, то главен град на областта става Болгар, където резидират златоординските наместници. Въпреки това обаче руснаците продължават да наричат района България, а чингисидския управител – български княз ., чак до образуването на Казанското ханство в 1438 г.
Ще коментирам само с един въпрос, който се дава от автора по-нататък: “Очевидно той не е знаел, къде точно се намира, но по-странно е защо я локализра в Близкия Изток”? При положение, че Дунавска България е в пъти по-близо до Близкия Изток от другата България на Волга!
Това обяснява и откъде Рихентал черпи информацията си за България, а именно от някой от членовете на православните делегации на Григорий Цамблак...
Точно Григрий Цамблак, дето е от Търново ли няма да е наясно с местоположението на Дунавска България, че и на Волжка България? Съдейки по объркването на Рихентал, нанасяйки България в “антична Азия” след изричането на думата “месопотамос” /на гръцки език-междуречие/, вместо да я постави в “средновековна Европа” междуречието на Дунав-Днестър, смятам, че източникът на Рихентал е някоя от трите виз. делегации!
Източници:
http://www.archive.org/stream/ulrichsvonriche00buckgoog#page/n7/mode/1up
Ulrichs von Richental Chronik des Constanzer
http://www.protobulgarians.com/kniga%20za%20gerba%20himna%20i%20znameto.htm
История на БИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ
Иван Войников
2005 год. (книга за българския герб, химн и знаме).
“Кой кой е в Средновековна България” – Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов, 1994г., стр.85
Свързани теми:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8027
“Rex Caldeorum” реална титла на българския владетел /”Keiser von Bulgarien”/ от 1414-1417 г.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8534
Гербовете с трите лъва са на Волжка България
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8589&pid=88848&mode=threaded&start=
Вълко /Вълкан/ - последният крал /княз/ на Добруджа /Карвуна/
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4746
Гербът на Молдова взет от търновската църква „Св. 40 мъченици”?
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6276
КЪДЕ СЕ НАМИРА В VІІ ВЕК МАЛКА БЪЛГАРИЯ /Малая Болгария, mikra Bulgaria, minor Bulgaria/? защото Велика България е северно от Дунав и до Кавказ.
-
Значи Юрблингер, Карбав и Кристан са от Никопол в Турция, като двама от тях са братя на императора на Никопол, а първия е херцог и е в свитата му сигурно?
Заповядай в другата тема и мисли върху източниците. -
Ако смятате да правите капитал от една думичка, то може да погледнете по-напред където става още по-хубаво: Dominus Sigmundys; praepositus Nicopolensis ecclesie in Walachia.
Точно за това говорих по - горе, като отбелязах че Рихентал използва Никопол в тази му оригинална форма, а не под формата "Шилтах", ама някой не чете. Нищо, ще се чете скоро, когато в отделна тема обсъдим тези неща.
-
Човече като има Констанц в Германия и Констанца в Румъния за едно и също населено място ли става въпрос.
Точно това ти казвам, но явно не можеш да разбереш. Като има Шилтах в Германия и Шилтах /Никопол/ в България, това едно и също място ли е или са две? А сега отговори херцог Юрблинген, Картав и Кристан от кое от двете места ще да са?!
-
Ето нещо удивително от мен. Спомена записан от Васил Манчев е от нач. или ср. на ХІХ век, когато са открити от този, който му е разказал случката, шестте скелета на воини в пълно бойно снаряжение /жалко, че не знаем каква е съдбата на находката и кои са те, каква е историята им/:
"...От пукнатината на пещерата идеше ветрец и твърде слаба светлина. Постоях малко и от любопитство отидох към дъното, защото съгледах нещо като стаи. Аз погледнал към бичето и тръгнах към тях. Всичко бяха три и се вливаше през един вход. Вратата им бяха открехнати. Аз се спрях пред вратата и като се прекръстих, влязох в първата стая. Съгледах до 6 скелета, облечени с железни ризници. Щитове, стрели, копия и други оръжия имаше в кюшето изправени. Сърцето ми тупкаше, но аз пристъпих към втората стая. Там имаше още оръжия. В третата стак, на която вратата беше съвсем отворена, съгледах на една биволска кожа златни монети, изсипани на куп. Няколко статуи ми се сториха да са златни, но имаше сребърни и мраморни. Мене не ме интересуваха статуите и другите предмети, но посегнах на монетите и взех 3 шепи жълтици колкото петак. Напълних си пазвата и джобовете с тия стари монети. Достраша ме да взема повече и да се мая още. Гледах по-скоро да изляза, защото ми се струваше, че вратата мърдаше, а то може да ми се е сторило от страх. Без да се обръщам назад, изскочих из стаите и се отправих към бичето, което още лежеше. После малко и бичето стана."
Спомени. Дописки, писма
Васил Манчев
-
Тук става въпрос за император, повтарям император от Шилтах в Турция.В Германия е миало само един император, и в Юрблинген не се е подвизавал някой си местен такъв.
Добре, ясно. Щом искаш... Ще направя изрична тема относно Хрониката на Рихентал и изводите на Иван Войников за нея. Там ще се спра не само на това недоразумение, но и на още няколко други. Смятам, че ще е полезно, както виждам.
Иначе цитирания от мен пасаж /стр. 192/, където се говори за Юрблинген "от Шилтах", явно не се вмества в рамката ти и за това го подминаваш. Нали "Шилтах" било Никопол при Рихентал и при това е в Турция. Нелепо е да намираш посочените "Карбав" и "Кристан" в Шилтах /Никопол?!?/, а да подминаваш "Юрблингер" в същия Шилтах /Никопол?!?/.
Ще обсъждаме вече в темата, която ще отворя. -
Иванко, пишеш абсолютни глупости. Заради такива като тебе, дето трудно се оправят с източництие, Рихентал недвусмислено е написал че въпросният Шилтах се намира в Турция (Türggen). Тюрингия в хрониката се пише Türingen. Ако обичаш не въвеждай хората в заблуждение. И за да е още по-сигурно, че става въпрос за Балканите гербът на тези бартя е на червено златен двуглав орел. За твое сведение на Запад орелът е черен, а фона златен.
За Тюрингия /"Тюргия"/ не съм писал /като най-маловажен детайл, без значение дали е това или не е/, а питал! За другото виждам нямаш коментар... В този смисъл може би и ти си видял, че си бил подведен от изводите на други автори. Или искаш да направим отделна тема за това, да покажеш как и по какъв начин точно Рихентал е посочил, че "Шилтах" е "Никопол" и оттам, че е в "Турция" /вкл. да кой ще е този "турски" херцог или "никополски" болярин "херцог Райнхад фон Юрблинген"/ и др. неща, които тук не исках да отбелязвам за да не излизаме от тематиката?
-
ИЦА-та пак е в стихията си.
Приеми, че в имената на тези партии стои не "етническо", а "държавническо" съдържание. Това са партии от държавата България и ако трябва да бъда честен, за мен е задължително всички партии да имат в началото на името си "Българска" - това трябва да бъде въведено в "Закона за политическите партии" в Република България. Тези, при които това липсва следва да се обявят за "противоконституционни" и ако в даден им срок не приведат имената си съгласно закона и конституцията, да се заличават.
Много добре звучи "Българско движение за права и свободи" и направо то трябва да пази правата и свободите на сънародниците не само в държавата си България, но и в останалите извън историческите й предели такива, че и в цяла Европа. Например могат да поработят и върху църковния проблем в Западните покрайнини, където на отец Йоан и останалите българи се правят всякакви неканонични и противоречащи на европейските норми пречки за своята църквица, която откриха наскоро.
Иначе по темата: Наистина ли било нещо за организиране на някаква партия. Аз мислех, че е външна продукция към предаването "Комиците" или "Черното влечуго", чаках да се появи и Аткинсън. Впоследствие разбрах, че това било топ новина и нещо за правене на партия. Тези така дискредитираха турците, които иначе са сериозни хора, че ако бях на мястото на последните щях да съм бесен. Станаха за смях, даже и пред най-крайната махала, хората и май продължават... Само си представям, ако ги беше видял Мидхад паша и реакцията му на това как и какви хора го пародират...
-
Личното ми мнение е, че Иван Войников в тази част е извел неправилни изводи.
История на българските държавни символи
"Шилтах" при Рихентал определено не е "Никопол". Това е така, защото Рихентал на първо място много добре знае името "Никопол" и го е използвал в хрониката си. На второ място "Шилтах" за който споменава Рихентал и сега си е под това име в Германия, Баден-Вюртенберг.
http://en.wikipedia.org/wiki/Schiltach
Schiltach
А споменатия от Рихентал херцог Райнхад фон Юрблинген "от Шилтах" е от Шилтах, Баден-Въртенберг, Германия, а не от Никопол. Също така, указаните за братя на "императора от Шилтах" /определено не Никопол, а Шилтах/ "küng Cristan und küng Karbaw in Türggen
und kayser ze Schiltach, gebrüder." са "Кристан" /не Констант/ и "Карбау". Turgen не е ли Тюрингия, това е съседната област на Баден-Вюртенберг, където е немския град Шилтах. В този смисъл този пасаж няма общо с Никопол и България.
http://www.archive.org/stream/ulrichsvonriche00buckgoog#page/n203/mode/1up
Ulrichs von Richental Chronik des Constanzer
-
Фружин е интересна личност. Не бих казал че животът му е добре проследен. Информацията за него е крайно оскъдна. Само ще добавя :в Хрониката на Констанцкия събор от Улрих Рихентал се говори за император от Шилтах (Никопол) и бртаята му Констан и Карбав. В описа на Паша санджак (1490/91) се споменава за вилает Шишман, но дали е някакво бивше владение на Шишмановци божа работа.
Може ли дадеш тук цитирания пасаж на хрониката на Улрих Рихентал?!
Може ли да дадеш някаква връзка или подборна инфорчация за цитирания опис от 1490/91 и къде е този "вилает Шишман" в "Паша санджак"?!
-
"Последните Шишмановци"
Така поставена темата трябва да се отнася за края на ХV век /бан Михаил Шишманов - управител на България с център София, убит в 1493 г./ и за края на ХVІ век /въздигнатия за цар на българите Шишман ІІІ в Търново-1598г., в движението им в периода 1592 г.-1604 г. за независимост от султана/.
-
Има един източник от латински характер. В този източник се указва, че кралят на Унгария Людовик Анжуйски получил известие от "прогонения Балк" /средата на ХІV в./ и се отнася до междуособиците в Богданско /т.нар. Молдова/.
"Ето цитат от една история на Румъния от интернет, в която конкретно за Молдова се казва следното: „Кралят на Унгария Людовик Анжуйски, получил известие от изгонения Балк (негов наместник в Молдова, за който знам, че ще бъде обявен от Иванко за българин – бел. моя) за загубата на кралските владения на изток от Карпатите, заповядал да се накажат метежниците и да се възстанови унгарското господство".
Както се вижда от гореизложения (в статията) документ, нееднократните опити на унгарците да възстановят положението след 1359 г. са били неудачни. В 1364-1365 г. крал Людовик сам организирал експедиция с цел да подчини Молдова и да накаже Богдан".
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4746&st=0
цитирал го е К.Гербов.
Людовик Анжуйски е бил уведомен за съдбата на "Балк". Има ли някакви запазени следи от този Балк сред латинските източници от унгарското кралство? Как се изписва този "Балк"? Това името ли му е или част от титлата - "Велик"?
-
“...От друга страна, песните в Миладиновия сборник ни пренасят в епохата — също тъй легендарна — на силни юнаци, надарени със свръхестествена сила, в атмосферата на величави подвизи и битки, където израстват образите на Крали Марко, Момчил, Дете Дукадинче, Дете Голомеше, Секула Детенце, Крал Латинин, Радич юнак, Дебел Новак, Темишвар Гюро, Янкула войвода и т. н.”
http://www.promacedonia.org/bugarash/bnpesni/bg.html
БРАТЯ МИЛАДИНОВИ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ФОЛКЛОРИСТИКА
171. Радич юнак и арапин Амза бег
"БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ Събрани от Димитър и Константин Миладинови”
Вижда се, че всички споменати имат свои живи прототипи, от които отбелязвам веднага тези, за които се сещам:
Крали Марко /-крал Марко І или Марко ІІ/,
Момчил /-деспот Момчил/,
Дете Дукадинче,
Дете Голомеше,
Секула Детенце /-Янош Секей, племенник на Янош Хуниади/,
Крал Латинин /-унгарския крал или императора на Свещената мирска империя/,
Радич юнак /- дали е спомен за воеводата Радич І, ок.1454г. или за Радич ІІ, 1493г./,
Дебел Новак,
Темишвар Гюро,
Янкула войвода /-воеводата Янош Хуниади/
-
Та за власите докъде бяхме?
По успоредни пътеки стигнахме дотам, че Ногай /Нягой/ Кримски и Ногай /Нягой/ Бесараб несъмнено са имали общ афинитет към традиционното ястие "мамалигата" /качамак/. Може би е по роднинска линия
-
Доколкото знам, има два източника за него, гръцки, името е Μπαλίκας.
Първият е Йоан Кантакузин (ІІІ, 95): "Когато императрицата (Ана) видя, че й остава само град Константинопол (защото почти всички останали градове минаха на страната на император Кантакузин), проводи пратеничество при някой си Балик (Μπαλίκαν), владетел на Карвуна (τοῦ Καρβωνᾶ ἄρχοντα), и поиска помощ. Той радостно прие пратеничеството и изпрати в помощ на императрицата братята си Теодор и Добротица с хиляда отбрани войници. И те, като минаха през крайбрежните градове покрай Понта, убедиха ги да се отцепят от императора и да минат на страната на императрицата."
Другият е частично запазен надпис от Аксаково, Варненско: "Геор[ги ...] Бали[к, владетел?] на Карву[на ...]" (τοῦ Μπαλί[κα ...] τοῦ Καρβου[νᾶ ...]). Някои смятат, че Георги е първото име на Балик, според други Георги е бил служител или роднина на Балик.
Само два източника на гръцки дотук. Друго няма ли? Латински например /Генуа или Венеция/?
Сигурно ли е, че Μπαλίκαν е лично име, а например не е титла /"Велик"/ и оттам по-късно за е станало име? Както е случая с "Йоан" - Иван... Например надписа от Аксаково, Варненско би се разчел приблизително така: ""Геор[ги ...] Велик[к, войвода?] на Карву[на ...]" (τοῦ Μπαλί[κα ...] τοῦ Καρβου[νᾶ ...]). Има ли нещо запазено като надпис с гръцки букви /не казвам на гръцки език!/, откъдето да се вижда как се изписва титлата "велик войвода" при отвъддунавските войводи?
Хрониката на Рихентал /1414-1417г./ и България
in Средновековна история
Публикува
Допълнение за Дамян-Добромир - дука на "Тракия и Месопотамия /Междуречието/", т.е. номинално управляващ и "тема Междуречие /Месопотамос/":
"...Пръв от българските градове в Солунско пада Верия (Бер), предаден от Самуиловият зет по племенница Добромир. Изменникът е почетен с титлата "антипат" и преминава на византийска служба. Най-вероятно той е идентичен с патриция Дамян-Добромир, известен от два оловни печата.
През пролетта на 1002 г. Василий II прониква до дунавския Видин. Кампанията е започната от вече завладените земи в Източна България, а в обсадата на Видин участва и византийският флот. Навярно тогаа за управител на земите от Тракия до Дунав с център Дръстър (Силистра) е назначен Дамян-Добромир - ясен знак към българската аристокрация за благосклонност при съглашателство със завоевателя..."
- съответно "Месопотамия" /Междуречието/ от надписа в моливдовулите му са наречени земите /"тема"/ между Дунав и Днестър.
ПЛАМЕН ПАВЛОВ
ЦАР САМУИЛ И "БЪЛГАРСКАТА ЕПОПЕЯ"
София - Велико Търново, 2002
http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html
"Периодът 971-976 г. е един от най-неясните и трудни за реконструиране в историко-събитиен план. Византийската окупация на източните земи води до създаването на административни единици като темата Тракия и Йоанопол (Велики Преслав), а по-късно Дръстър и "Месопотамия на Запад". Засилени са византийските позиции и спрямо Солун, като са учредени граничните области Нови Стримон (в Родопите и Беломорието) и Драговития (северозападно от Солун). Тези реорганизации са в пряка връзка със запазването на българската власт в западните земи на царството."
СЕРДИКА/СРЕДЕЦ/СОФИЯ В ИСТОРИЯТА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
Пламен Павлов
http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/serdika.htm
допълнителен източник :
Проф. дин. Иван Йорданов Йорданов
"Отново за печатите на Дамян Добромир - дук на Тракия и Месопотамия.- Acta MuseiVarnaensis, III-1. Българските земи през Средновековието (VІІ-ХVІІІ в.). Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Александър Кузев. Варна 2005, 263-271."
Смятам, че този пасаж на Галахад от темата за отвъддунавските средновековни български земи е важен и за тази тема:
"След края на ПБЦ Византия не успяла да удържи позициите на бълг. държава на север от Дунава и не само, че се наложило да изостави Месопотамия (Междуречието), но проблемите се пренесли на юг от Дунава, че и на юг от Балкана".
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7405&view=findpost&p=69408