Иванко Тертер
-
Брой отговори
2549 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
2
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от Иванко Тертер
-
-
Нека и аз да отворя една тема, по начина на "щърбов" и "ресавски" /за "Иванко" Асенов/, като тя е за Балик, брата на Теодор и Добротиица от Карвунско.
В кои източници е упоменат? В какво качество? Как се изписва името му в различните източници? Колко източника с негово назоваване имаме открити досега?
Някъде бях срещнал, ако не се лъжа в историята на Иречек или Златарски, източник за Балик и братята му изписани на гръцки език. Има ли другоезични източници за него - например на латински език, покрай отношенията на Карвунските първенци с генуезците и венецианците.
Усперодно по темата, ако може да се пускат и изписванията за името на град "Балчик" в съответните източници /гръцки, латински и др./.
-
Мамалигата не е каша. Консумира се в най-добрия случай топла, т.е. вече в "стегнато състояние".
Тя е пълен еквивалент на качамака.
Да, точно така и това са имена - "мамалига" /качамак/- на ястие от традиционната кухня на кримските татари-ногайци.
...намират ли се "податки" и за кавказка "брынза"?
Много ценна инфомация подаваш отново и си полезен за темата.
Брынза
Брынза - важнейшая составляющая многих национальных кухонь: молдавской, румынской, болгарской, македонской, ну и, конечно же, кухни Северного Кавказа. Объяснить популярность брынзы очень легко: она лишена вредных свойств зрелых твердых сыров и поэтому незаменима для здорового питания. Недаром Кавказ славится долгожителями!
Брынза - это полноценный, легко усваиваемый продукт, обогащенный молочными белками, солями кальция и фосфора, витаминами В1 и В2.
Существует немало видов брынзы. Например, брынза «Умалат» - это особая брынза. Она изготавливается из натурального коровьего молока по уникальной технологии. За процессом ее приготовления следят потомственные сыровары с Северного Кавказа.
Ее ассортимент включает в себя различные виды, рассчитанные как на гурманов, так и на неискушенных любителей сыра. Этот сыр может стать самостоятельным блюдом, основой для салатов, начинкой для пирогов, добавкой в мясные блюда, закуской, в том числе, к сухим винам. Особенно хорошо она сочетается с зеленью, помидорами и маслинами. Перед приготовлением блюда из брынзы можно вымочить ее в холодной воде или молоке, что сделает вкус в холодной воде или молоке, что сделает вкус сыра более нежным.
http://imwoman.ru/cooking/65-brynza.html
Давай още примери и имена на ястия от румънската кухня. Може да стане още по-интересна съпоставката.
Аспандиат, разбирам че ентусиазма ти секна с изричнатото показване, че "мамалига" не е "технически зает термин", а традиционно тюркско ногайско название за тяхното ястия-каша, но според мен не трябва да оставаме нещата наполовина. И без друго и това е неразработена тема. Ако излезе нещо от нея добре, ако не излезе - пак добре. Няма да се отказваме на половината път я...
-
Нали откриха гроб от нач. ХІІІ в. в Асенова крепост /Асеновград/ със скелет на починал 2 метров аристократ, за който се смяташе че е Иванко, братовчед на Калоян и братята му Петър и Асен. Не може ли просто да се направи едно ДНК на скелета на Калоян /2 метров мъж/ и този на смятания за Иванко /2 метров мъж/ и да се види на биологично ниво има ли родство между погребаните и от там да се даде отговор на многото любопитни въпроси? Или е правено, но в "тесен научен кръг" и не е обнародвано? Не мога да повярвам, ако не е дошла тази идея сред научните кадри занимаващи се по темата и впоследствие реализирана. Ако не е дошла, защо? И да се прави! Ако е дошла и се направило, защо не се е обнародвало /в статията тази идея е дадена, а това е преди 2 години. Не е направено за това време или не се обнародват резултатите/?
източници:
Иванко, убиецът на Асеня, погребан под Асенова крепост?
8 Март 2007
Скелет на почти двуметров мъж, прободен в гърба и погребан под стената на крепостта, очаква експертиза
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=10307
Скелет на почти двуметров мъж, открит в северната кула под Асенова крепост, може да се окаже на Иванко, убиеца на Асеня, стана ясно вчера.
Експедиция, финансирана от община Асеновград, попаднала на находката, когато разкопавала неизследваната труднодостъпна зона под крепостта. Екипът на археолога Христо Басамаков, директор на Историческия музей в града, се е натъкнал на мъжки скелет с отразяни стъпала и глава. Зъбите са напълно запазени. Дясната ръка е била прибрана върху торса, лявата- плътно до тялото. Върху останките е открита монета с датировка на сечене 1208-1230 г.
ДНК експертиза на находката и скелетът на цар Калоян, открит във Велико Търново, може да докаже дали има родство, защото двамата са братовчеди. Още не е поискана подобна експертиза обаче. Предполагаемият скелет на Иванко се пази в кашон в църквата "Св.Богородица" при Асеновата крепост вече 14 месеца /
, бел: дано към тези година и нещо, не са прибавяни още три години от времето на статията и досега/.Последните категорични данни за Иванко са от 1200 година, когато е бил в Станимака, примамен от византийския император да се върне от крепостта при Кричим. Кога и къде умира и къде е погребан, не е известно.
Близо двуметровият ръст е напълно неестествен за средновековието, когато мъжете са били високи 1.50-1.60. А за Иванко е известно, че е бил изключително висок и едър мъж.
Липсващите стъпала може да са свлечени от времето или пък умишлено отрязани, каквато практика е имало в средните векове за хора, от които се страхуват - един вид предпазване от вампирясване, твърдят археолозите. Христо Басамаков е почти сигурен, че мъжът е бил прободен в гръб - ясно личи, че задната гръдна кост е почти перпендикулярно изправена навътре. Притесненията на археолога идват от датировката на монетата върху скелета, тя е 8 години след последните известни данни за Иванко по тези земи. Не е ясно колко години е живял той след 1200.
Погребението е било християнско и скромно. Наоколо не е открит друг гроб, очевидно не става дума за некропол.
още:
http://vbox7.com/play:ccc65081&al=1&vid=193014
Находки край Асенова Крепост - Болярина Иванко... ли!?!
-
Тази тема също може да влезе на някой етап във връзка с настоящата:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8819
Мамалига – традиционно ястие на всички народи от Кавказ и Прикаспието ... или преселени оттам другаде.
-
Aspandiat, внимание за следното:
Кухня на кримските татари /НОГАЙЦИ/-едно от традиционните ястия всички с традиционно тюркски имена е под № 37- MAMALİKA(KAÇAMAK):
7/4/2007
37- MAMALİKA(KAÇAMAK)
MAMALİKA(KAÇAMAK)
Tuzlu sıcak suya mısır unu azar azar oklavayla karıştıra karıştıra dökülür
Pişene kadar karıştırılır hamur pişmemişse tencerenin kenarına yapışır eğer kenarına toplanmıyorsa kenarda yapışık hamur kalmamışsa pişmiş demektir.
Tepsiye dökülür ortası açılır
Tereyağ yada süt yada pekmez konur
Kaşıklar işlemeye başlar
Birde kaşığın tersiyle hafif üzerine bastırarak az az oyuklar yapılır oyuklar üzerine ekşimik serpilip üzerinede tereyağ gezdirilir o da pek güzel olur
Bu aşın buğday unuyla yapılanına arap aşı diyorlar oda tavuksuyuyla iyi olur.
Kaynak:Necla Gönlüşen
Derleyen: Nafiz Gönlüşen
http://cillikalakay.blogcu.com/37-mamalika-kacamak/1338046
KIRIM NOGAY TATAR
Ето още рецепта за ногайското ястие с тюркско име "Мамалига" /Mamalika/:
Mamalika tarifi,Mamalika yapılışı,Mamalika yapımı
Да видим с какво име е известно в Русия това традиционно ястие "мамалига" /mamalika/ на кримските татари /ногайци/:
ПШЕНКА
вареные початки созревшей кукурузы)
Различали молодые — молочные и старые плотные, хорошо созревшие початки — на любой вкус. Варили пшенку в большом казане или в кастрюле. На дно раскладывали зеленые листы — оболочку початка, сверху укладывали рядами початки кукурузы, по верху закрывали рыльцами — волосом и листьями — оболочкой. Заливали водой, покрывая пшенку и листья. До полной готовности варили несколько часов.
Ели пшенку горячей, посыпая солью, иногда с маслом.
http://www.agatov.com/content/view/1126/55/
Кулинарные рецепты крымчакской кухни.
"Пшенка" води името си от "пшеница", т.е. в името е съхранено автентичното меню-приготвяне от пшеница /едва след време се прави от заместителя на пшеницата - царевицата или мамула/. Иначе рецептата за "пшенка" е с начин приготвяне от "царевица/ кукуруз/ мамул".
-
Aspandiat, внимание за следното:
Кухня на кримските татари /НОГАЙЦИ/-едно от традиционните ястия всички с традиционно тюркски имена е под № 37- MAMALİKA(KAÇAMAK):
7/4/2007
37- MAMALİKA(KAÇAMAK)
MAMALİKA(KAÇAMAK)
Tuzlu sıcak suya mısır unu azar azar oklavayla karıştıra karıştıra dökülür
Pişene kadar karıştırılır hamur pişmemişse tencerenin kenarına yapışır eğer kenarına toplanmıyorsa kenarda yapışık hamur kalmamışsa pişmiş demektir.
Tepsiye dökülür ortası açılır
Tereyağ yada süt yada pekmez konur
Kaşıklar işlemeye başlar
Birde kaşığın tersiyle hafif üzerine bastırarak az az oyuklar yapılır oyuklar üzerine ekşimik serpilip üzerinede tereyağ gezdirilir o da pek güzel olur
Bu aşın buğday unuyla yapılanına arap aşı diyorlar oda tavuksuyuyla iyi olur.
Kaynak:Necla Gönlüşen
Derleyen: Nafiz Gönlüşen
http://cillikalakay.blogcu.com/37-mamalika-kacamak/1338046
KIRIM NOGAY TATAR
Ето още рецепта за ногайското ястие с тюркско име "Мамалига" /Mamalika/:
Mamalika tarifi,Mamalika yapılışı,Mamalika yapımı
Мамул=Мисир=Царевица, също го знам.
Aspandiat, сети ли се от коя географска област е била попълвана войската на Рим /или федерати/ и какво са яли простите войници, за разлика от маститите патриции и други ромеи? Или да давам жокери?
-
В порциона на римските войници е влизала каша от брашно. Ако греша, Аеций да ме поправи. Е, римляните обитавали ли са един район с балкарци, адъгци и т.н.?
Тази "каша от брашно" римляните "мамалига" ли се я наричали или не? Защото някои кавказки народи /балкари, карабда/ си я наричат "мамалига"! Разбираш ли тънката същност и значение на въпроса ми? "Мамалыг" /Мамалик/ с латински произход ли е или с друг, да речем тюркски? Не на последно място, мамалигата традиционно ястие ли е за народите от Средна и Западна Европа /"римския свят"/ или е такова за крайната Източна част /от Карпатите на изток/?
-
мамалига е рубънско име за царевична каша. Ако кашата не е царевична - не е мамалига. Иначе каши имат много народи.
Вече се връщаме към темата, затова продължаваме обсъждането по същество. Оказва се, че съм изпуснал румънците /"волохи" и "молдавяне"/, при изброяването на народите имащи мамалигата за традиционно ястие??
Много интересно наистина, откъде ли те ще са се сдобили с това традиционно за тях ястие?
Значи ако нямало царевица, не било мамалига казваш, но защо отнемаш правото на кавказките народи и кухня да нозавоват с това име ястието си от пшенична каша?
А предците на днешните румънци с царевична каша ли са готвили, сиреч по Вашата горепосочена антилогика - те от Мексико ли идват, щом правят вече с царевична каша мамалигата си? Вярно, че и ацтеките са романизирани след ХVІ век, ама чак пък такава връзка да се прави?! Логично е да са правили са си правили мамалигата от пшенична каша, както близките им, в частност по темата, "кулинарно" кавказки народи! Или не е така?
Та да си дойдем на думата - значи Торн прикачваш /което съм пропуснал/ предците на румънците и самите тях към народите, които традиционно имат мамалига! И тези народи както се вижда по горе и в миналото и днес населяват или са изходящи от един и същ регион - Кавказ и Прикаспието!
-
Оказва се, че ти си прозрял търсене на етнически произход?? Търси си, успехи и до момента в който не го откриеш, по-добре да не забиваш темата в тази ирелевантна посока.
В българската и турска кухни имало шкембе чорба. Точно така и има нещо общо между българите и турците. Това общо е, че те населяват един и същи регион - Балканите и срещуположната част от Мала Азия.
В кавказката и прикаспийска кухня има традиционно национално ястие мамалига. Какво общо има между тези народи. Това общо нещо е, че те населяват един и същи регион - Кавказ и западно Прикаспие. Дали съм изтървал от списъка някои други народи, които традиционно имат в кухнята си националното ястие мамалига? Нещо да те притеснява темата в тази връзка?
-
Унгария
Будапеща и архиви в други градове - най-вече по отношение българо-унгарските отношения в периода ХІІ-ХVІ век, грамоти, договори за продажба на имоти от български първенци васали на унгарските крале и др.
Австрия
Виена и архиви в другите градове - във връзка с взаимоотношенията между Свещената римска империя /и Хабсбургите/ и освободителните движения на българите в периода 1592 - 1700 г. Преди сто години проф. Никола Милев /личния му архив излезе в отделна книга през миналата година/ намира в архивите във Виена такива зокументи "във връзка с освободителното движение на българите преди и след т.нар. Първо търновско въстание-1592-1604г./. Включително в архива на министерството на финансите на Австрия се пазят документи за това какви подаръци е дал император Рудолф ІІ на посещавалите го български делегати и кои са те /всъщност данните е предал на проф. Златарски, така че може би са при БАН вече почти стотина години, но не ги знаем/.
Полша
На мен ми трябва един единствен документ - Екземпляра на васалния договор от 16.09.1485 г. написан на езика използван от воеводата Стефан Велики - молдавския воевода васал на Казимир Ягелон. На какъв език и на каква азбука е написан този изходящ от Нямц документ? Оттам е преведн на латински и е посочено, че езика използван от Стефан Велики е "рутенски диалект" на "Блахико езика"!
Чехия
Прага и други архиви
За участието на българите, като васали на императора на свещената римска империя, в потушаване на Хуситското движение /1412г./.
-
Благодаря за изчерпателната информация. Надявам се, че не намекваш за родство между посочените народи, като се има впредвид кога и откъде се е появила царевицата.
И за двамата. Мамалигата е и от пшенична каша, което ще разберете, ако прочетете посочените материали. Да Ви кажа, кога започва да се прави от царевица или сами ще се досетите?
Сега отиваме на по-важния момент.
Last Roman, да! Има нещо много общо между посочените народи, за които мамалигата е традиционно ястие - грузинци /мингрели, абхази/, осетини, балкарци, карачаевци, адыги /черкеси/ и др. Общото между тях е, че населяват и произлизат от един регион - Кавказ и Западно и Северозападно Прикаспие. Нещо притеснява ли те във връзка с темата?
-
Темата поставям в раздел средновековна история, тъй като е традиционно кавказко ястие фиксирано минимум от ХІІІ в. насетне. Интересува ни историята на това ястие и за кои народи е традиционно такова. Оттам вече, какво е общото между тези народи.
Мамалигата е царевична каша, заменяща хляба при народите от Юго-източна Европа и Кавказ.
МАМАЛЫГА
крутая кукурузная каша, заменяющая хлеб, у народов Юго-Восточной Европы и Кавказа. Ср. ГОМИ, ПОЛЕНТА.
http://www.cbook.ru/peoples/terms/index4.shtml#mam
В традиционном застолье хлеб нередко заменяют другими видами мучных и крупяных блюд. Прежде всего это разнообразные каши. На Западном Кавказе, например, с любыми блюдами гораздо чаще, чем хлеб, едят крутую просяную или кукурузную кашу. На Восточном Кавказе (Чечня, Дагестан) самое популярное мучное блюдо - хинкал (кусочки теста варят в мясном бульоне или просто в воде, а едят с соусом). И каша, и хинкал требуют для приготовления меньше топлива, чем выпечка хлеба, и потому распространены там, где дрова в дефиците. На высокогорье, у пастухов, где топлива совсем мало, основной пищей служит толокно - обжаренная до коричневого цвета мука грубого помола, которую замешивают с мясным бульоном, сиропом, маслом, молоком, в крайнем случае просто с водой. Из полученного теста лепят шарики, их и едят, запивая чаем, бульоном, айраном. Большое бытовое и обрядовое значение в кавказской кухне имеют всевозможные пироги - с мясом, с картошкой, со свекольной ботвой и, конечно, с сыром. У осетин, к примеру, такой пирог называется "фыдиин". На праздничном столе обязательно должны стоять три "уалибаха" (пироги с сыром), причём располагают их так, чтобы они были видны с неба Святому Георгию, которого осетины особо почитают.
http://www.clow.ru/a-russia/252.html
Мамалигата е неизменна традиционна част за пълно угощаване по Кавказки
КАВКАЗСКОЕ УГОЩЕНИЕ
Помню, писал Будаев, мол ели предки, основывая свой вывод на переводе поговорки "ат джау бла тары". Ат джау означает и конский жир, и "конское масло", т.е. масло из конского молока (букв. "конский жир/масло и пщеная каша/мамалыга"). Будаев перевел как конский жир. Почему именно так - не обосновывает ничем. Но есть еще один нюанс: поговорка используется для обозначения "неликвидной" еды. Обычно поговорку применяют к тем, кто без стеснения решится испросить у гостеприимного хозяина, чем он накормит гостей. Такому гостю отвечают - конским маслом и пщеной кашей.
http://wap.karachays.borda.ru/?1-2-0-00000128-000-990-0
Мамалигата е традиционно ястие в Грузия /Мингрелия и Абхазия/
В западной Грузии широко распространен кукурузный хлеб – мчади, который
печется на особых глиняных сковородках кеци. В Мигрелии и Абхазии часто
отдают предпочтение гоми – густой кукурузной каше, напоминающей молдавскую
мамалыгу.
http://works.tarefer.ru/17/100188/index.html
Мамалигата е традиционна част от абхазката кухня
Абхазская кухня.
Главным повседневным блюдом является мамалыга, приготовляемая из кукурузной муки или крупы в виде густой каши. Мамалыга в питании абхазов выполняет роль хлеба. Подают ее вместе с супом-пюре из фасоли (акуд).
http://www.gagra-biuro.ru/index.php/apsny
Мамалигата е традиционно ястие за Балкарците и Осетините
Балкарский вариант танца (с осетинами) под названием “Ант” (клятва). Два исполнителя выходили на площадку. Один представлял балкарца, другой - осетина. На шее исполнителей висели кинжалы с поясами. Между ними ставили малбнький стол, на котором стояли хлеб и мамалыга. Они обменивались головными уборами (башлык и папаха) и оружием (кинжалы). Затем опускались на правое колено и касались руками пищи на столе. Они проходили под скрещенными кинжалами, касаясь спинами, трижды обнимались и крепко пожимали руки друг другу. Потом наступали на холодное оружие (нож). Девушка подносила почетную чашу старшему исполнителю, который вьшювал глоток бузы и передавал ее младшему. Затем чаша шла по кругу. Когда буза была выпита, то исполнителей обряда считали родными братьями. Обряд проходил в присутствии девушек и парней. Все исполняли осетинские и балкарские танцы. Если совершали обряд аталычества, то обменивались куклами во время исполнения танца.
http://www.karachays.com/index/0-275
Мамалигата е традиционно ястие за балкарците и карачаевците фиксирано поне от ХІІІ в.
Пища и утварь балкарцев и карачаевцев ХIII-XVIII вв.
Широко, распространенной мучной пищей балкарцев и карачаевцев является кашица, круто заваренная из муки,- к а к, представляющая разновидность мамалыги.
Мамалигата е любичо ястие за Адыгите /Черкесы/
Карачаевцы занимались отгонным животноводством. Адыги же кроме пернатых ничего не имели, поэтому у вас любимое блюдо-либжа, мамалыга с курятиной.
http://www.interkavkaz.info/index.php?showtopic=1273&st=225
Деревня Мокви раскинулась по холмам. Каждая усадьба (по-местному – "дым") расположена среди своего поля и окружена деревьями. Мы посетили сельсовет. Там мы застали заседание комиссии по распределению среди населения кукурузы, закупленной правительством (последний год был неурожайным и население голодает). Наш фотограф снял комиссию, затем всех крестьян под вековым ореховым деревом, под которым обычно происходят большие собрания, причем для стариков сделаны под деревом скамьи. Крестьяне были довольны, что их снимают, многие из них прихорашивались специально для этого, завязывали вокруг головы башлыки и высовывали оружие: кинжалы, кобуры, в которых, как уверяют злые языки, нет револьверов, а если и есть, то без патронов. В этом крае замечаешь у всех – у молодых и у стариков, у мужчин и у женщин – эту страсть к оружию, с которой может поспорить только страсть к лошадям и вину, некоторые сюда прибавляют – к мамалыге.
http://www.aboriginals.narod.ru/RaphailKabo15.htm
При тях мамалигата се нарича и “натрыфмамрыс”
МАМАЛЫГА ИЗ КУКУРУЗНОЙ МУКИ (НАТРЫФМАМРЫС). Состав: кукурузная мука - 500 г, сoдa - 6 стаканов, соль -10г. Технология приготовления. В кипящую подсоленную воду медленно, при постоянном помешивании, всыпать муку и варить на слабом огне 50 минут, помешивая деревянной лопаткой. Огонь уменьшить и варить еще 15 минут. К столу мамалыгу подать к жареному сыру, яичнице, мясным блюдам. [pic]
Натрыфмамрыс — мамалыга из кукурузной муки
Рецепт: Натрыфмамрыс — мамалыга из кукурузной муки
Кухня: Адыгейская кухня
Блюдо: Изделия из круп и злаков
Книга: Адыгейские блюда (1979 г.)
http://www.4ugunok.ru/?recipe=512
Тя присъства в менюто на всички ресторанти предлагащи адыгска или черкесская кухня.
В последний день нашего пребывания в Ереване Ваган Гегамиан неожиданно поинтересовался, что собой представляет традиционная адыгская кухня.
– Главные блюда – мамалыга из кукурузной крупы, подлива на курином бульоне, копченый сыр, отварное мясо, жареные лепешки, различные соления.., – начал я перечислять знакомые мне с детства яства, без которых невозможно представить черкесское застолье.
...
Мы, естественно, сидели в армянском зале, по соседству с двумя другими – восточным и грузинским. Только начав знакомство с меню, я на первой же странице с удивлением обнаружил раздел под названием "Адыгея". Среди предлагаемых в этот вечер посетителям блюд черкесской кухни значились мамалыга, необычный салат под названием "Адыгея" (говяжий язык, яйцо, редис, соленый огурец), молочный адыгейский сыр, подлива, по вкусу и цвету отдаленно напоминавшая традиционный щипс, а также сладковатые кукурузные лепешки, типа щэляма и лукума. Не будучи привередливым гурманом, я, с большим аппетитом пробуя все это, ощущал особый трепет при мысли, что даже здесь, в Армении, стране с иной культурой, традициями, религией, можно ощущать себя вполне комфортно и уютно. А вкус ереванских блюд, приготовленных "по-адыгски", поверьте мне, был просто неповторимым…
http://www.elot.ru/main/index.php?option=com_content&task=view&id=1138&Itemid=5
Оказва се, че мамалигата е любимо ястие и за рибите и става за примамка за риболов.
Мамалыгу на рыбалку
Состав приманки для каждого водоема индивидуален, Очень часто в нее входит макуха, размоченный пшеничный или ржаной хлеб, поджаренные сухари. Мастырку можно приготовить самостоятельно или купить на рыболовном рынке перед рыбалкой. А вот на приготовлении мамалыги (каши из кукурузной муки) и теста хочу остановиться отдельно.
http://blogs.ukrhome.net/view/18946/9215350/Mamaligu-na-ribalku.html
Ако съм пропуснал някои други народи при които е традиционно това ястие, нека бъде допълнено в темата и да събираме максимално информация за възможните връзки и контакти между тези народи, както и географския им ареал на осъществяване.
-
Да се отрича, че в модерните европейски езици думи като slave, schiavo и esclave идват от името на славяните, просто е глупаво.
Половината работа си я свършил, виждам. След година - две, като ти отлежи информацията, може да възприемеш и останалата една втора от работата по темата. Дотогава успех в изучаването на въпроса.
-
1
-
-
Германите, разбира се, имат роби. Патриархално робство, но все пак някакво. Примерно има доста ирландци, продадени в Норвегия и работили там по нивите на ярловете. Думата за слуга на староанглийски е heondman, а за роб си има и sclaf, и thrall.
Падаш си доста алтернативен с тия констатации. Както знаеш "склав или склаф" в историграфията се приема за етноним за народ славяни, които са синеоки, руси и едри мъжаги. Ето защо, ако някъде в староанглийските анали има определението "склафи", това са славяните, които са от най-северозападната група, населяват Албиона, Скандинавия и далечния север, сигурно отглеждат бели мечки, говорят на славянски език, празнуват 24 май - денят на тяхната писменост, имат късмета да са запазили сигурно етнонима си "склафи" /или не е така?/ и пак странно защо, но може би фортуна не им е позволила и на тях да основат държава със своето име.
-
1
-
-
Кликваш на страницата, която искаш да прелистваш, задържаш и влачиш наляво.
За това ли говориш?
http://www.antikvarne-knjige.com/elektronskeknjige/detail-item_id-48#book
Настина е интересно, че за тази почти година изчезна даже и титулната страница на средновековния сборник закони. Остана само съвременната адаптация пресъздадена чрез клавиатура, а едва ли писара на Стефан Душан е ползвал такава в средата на ХІV век. Се ля ви... Ако някой открие все пак оригинал или поне средновековен препис до ХV-ХVІ век на Законника на Стефан Душан и в цялост, да даде връзка.
-
В.Павлов, такова нещо трябва да се прави и за другите наши средновековни крепости. В случая в Белград са направили 3D на средновековен Белград /български граничен областен град в тази епоха/.
http://www.antikvarne-knjige.com/studio/beograd/beograd-u-srednjem-veku-3d-video_36f165a2a.html
Белград в средните векове 3D
miroki, през лятото на 2010 г. са планирана от РИК-Варна археологчески разкопки в Петрич кале. Може да излязат интересни неща, вкл. за това което питаш.
-
Г-н професора, с уважение, но дори и през 70-тте години учителят ми по история някак с половин уста обясняваше нещо такова.
Какво стана сега, българи са славяните и се смесват с българите - тюрки?? А де останаха българите - римляни....
Малко сте се пооплескали с прилагателните към етнинима, но принципно проф. Добрев е прав. Само че вливането на волжко-българска струя в земите на дунавските българи става след Х-ХІ век, под формата на известните в историографията с имена "баджанаци" /пачинаки/ и "кумане" /комане/. Това са представители на може би тюркоезично или тюркизирано волго-българско население. Вливането става най-вече в севернодунавските български земи от Акерман /дн. Белгород-Днестровский/ и до Северин /дн. Търну-Северин/. Особено се задълбочава ролята им след кр. на ХІІ век, когато дейно спомагат дунавските си събратя да освободят и възстановят южнодунавските си земи и да прогласят въздигането в стария царски ранг владетелите си. След монголското нашествие във Волжка България /след 1235 - 1242 г./ българоезичното /"блахико лингва"/ население на Волжка България, вкл. с приемане на християнството, се влива в руската аристокрация и дунавската българска такава, тюркоезично население се влива в унгарската такава /Ласло Куман даже става крал и основава владетелска династия там/, а част остава по-северно в Казан, където продължава волго-българската държавност, но предимно с представители на местното тюркоезично население включено преди векове в българската държава при Волга.
-
Ти не можеш да видиш истинските топоними поради старат българска традиция да преименува селища, местности както и фамилни имена на румъните (власите) с цел асимилация. Ако не вярваш отвори старите нотариални актове от преди 1934г. и ще се убедиш сам.
cetatea -> калето
unia -> фунията
valea lunga -> дълги дол
magura de piatra -> каменна могила
dealul parului -> крушов баир
итн.итн.итн.
Още ромънска топонимия /имена на градове/ на юг от Дунав:
А
* Абритус
* Анхиало
* Аполония Понтийска
Д
* Деултум
К
* Кабиле (резерват)
М
* Марцианопол
Н
* Никополис ад Иструм
* Никополис ад Нестум
* Нове
Р
* Рациария
С
* Сторгозия
* Субрадице
У
* Улпия Ескус
Ф
* Форум на Августа Траяна
Х
* Хисаря
Наистина асимилацията на ромъните в периода ІІ-ХХІ в. е жестока. Може да се докаже и ако се видят "нотариалните актове преди 1934 г"... Добре, че за две хилядолетия все пак са се запазили античнте ромъни в Трансилвания /ромънски топоним/ или Седмоградско /в превод на български/, както античните македони в Северо-западна Македония или Кутмичевица.
-
Пак ли дъвкани теми... Научната славянизация на българите започва след 1601 г. Особено след Кримската война /след 1856г./ се засилва, за да започне да се налага тук научно след 1878 г. /привнесено от виенски и петербургски възпитаници/. Последния етап е в периода след 1945 г., когато вече славянизацията на българите става научен факт. Отделен е въпросът как цели народи и етноси след ХVІІ в. са захлюпени с един социален, а не народностен термин, както правилно е споменал в заглавието на книгата си самия Мавро Орбини...
-
Варненските археолози започват разкопки на Петрич кале
26.03.2010 12:16
-
2/ Дай примери за това, че Душан е нарекъл народът си "роби" в законника си?
Пак ли? Кой е нарекъл народът си "роби"? Разбра ли какво написа преди малко?
За последно го давам вече това /всеки сам да търси при повторни такива въпроси/, откъдето се вижда че термина "срба" е социален в Законника на Стефан Душан и е антипод на термина "властел", какъвто е Стефан Душан по рождение и социален произход:http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3843&view=findpost&p=56168
-
Третата хипотеза. Като на юг, предвид топонимите са били компактни.
Северните са тези, които се появават в 13 век в Трансилвания.
Един вид южните повличат крак. От една страна правата на власите в Трансилвания (до Турда) са гарантирани и сравними с тези на унгарци, немци и секели.
От друга страна, стари познайници като куманите имат солидни позиций на север вкл. Унгария.
Което остава се влива в български, сръбски, гръцки и пр. народи.
Римските топоними по римско време на юг от Дунав ли са компактни? Нормално. И искаш да кажеш, че после към ХІІІ в. римляните зарязали православна Романия /дето е със столица в Константинопол/ и се юрнали в Трансилвания, където е другата католическа Романия? Старите познайници куманите имаш предвид, че те са всъщност онези "волахи=римляни", които са дошли в "земите на Асеня" от Средна Азия? И така римляните южно от Дунав и римляните източно от Волга се обединили в Трансилвания през ХІІІ в. и си дали общата топонимия по тези места? И оттам се тръгнало...
-
Именно, думата навлиза в латинския от гръцки.
При така поставен въпрос и даден отговор, следва да помоля да се даде един едничък пример за наличие на етноним "славянин" от периода преди ІV-V век преди новата ера, тъй като "робския /сиреч славянския, склавус/ институт" в римското право се фиксира поне от това време насетне.
Иначе е трогателно как КГ125 брани "етнонима" славяни и въобще не подлага на съмнение наличието на такова етническо, а не социално /без значение на етнос, социална "народност"/ "животно" по това време.
Мога да дам, още веднъж, пример за липса на етническо съдържание на термина "сърба" в Законника на нарочения в последно време за "срба номер едно" Стефан Душан, а това е даже ХІV в. след новата ера. Мога да дам доказателство за липса на етническо съдържание на термина "склави" в периодите ХІV-ХVІІІ в.
Мога да дам примери за наличие на две социални народности в Римската империя и приемнците й до ХІХ в. Едната социална народност, без значение на етническия произход, е "романи" /римски граждани/. Това е титулната господстваща и имаща пълни права социална прослойка - т.нар. господстваща социална народност /"властели" в Законника на Стефан Душан, следващ принцпно Закон судни людям на Борис І/. Втората социална народност, без значение на етническия произход, е "склавини /славяни/ или срба /серби/". Това е нетитулната подчинена и нямаща никакви права /с малки изкл. в законниците на Борис І и Стефан Душан/ социална прослойка - т.нар. подчинена или обслужваща господарите социална прослойка /наречена "срба" или в превод "рабы" в Законника на Стефан Душан - при него в последно време не превеждат "срба" и предшественика му Борис І, при него се превежда коректно "рабы"/.
-
'δ ο ΰ λ ο ς' (буквално ‘раб’, сродно с 'δ ο υ λ ι ά' работа)
Много интересна дума в гръцкия език и то старогръцкия: "ДЕЛА/С" /"С"-окончание/- в превод работа. Дела. Калко ли още интересни работи ще открием така между другото...
Мамалига – традиционно ястие на всички народи от Кавказ и Прикаспието
in Средновековна история
Публикува
Е, сега. Турците от 80 години ползват латиница. Толкова ли не може да се прочете името на ногайското кримско ястие "Mamalika"?
А за сверка относно същността и начина на приготвяне на ястието /и за сравнение с рецептата предоставена от BGVlach/ ето един кьор превод по електронен път:
MAMALİKA (бягство)
Солен топла вода смесена с царевично брашно постепенно преобръщане разбърква се изсипва
Разбърква се, докато тестото не е печен саксии теракот се лепят на ръба на ръба на ръба, ако не е свързано със събирането на печено тесто не се приема.
Средно се изсипва в тава отваря
Поставете масло или мляко или меласа
Започва да тече лъжички
Обратното на лъжица с малко светлина върху малко дупки са направени чрез натискане дупки разпръснати на ekşimik масло üzerinede се изсипва това е много хубаво
Арабско носят този вид пшеница, брашно, които направиха ваксина кажа tavuksuyuyla добре стаята.
за по-точен превод, ако някой иска, да се обърне към "проф.Добрев". Лично на мен ми е ясно и така.