Отиди на
Форум "Наука"

Иванко Тертер

Потребител
  • Брой отговори

    2549
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    2

Отговори публикувано от Иванко Тертер

  1. Виж и това в допълнение:

    "От недатираното патриаршеско писмо Дринов (Исторически преглед на българската църква, с. 122) извади заключение, че "В 1402 г. в Търново се е намирал вече особен митрополит, поставен от Константинополский патриарх и напълно подчинен нему."4 Същото мнение се повтаря и до днес. За това как трябва да гледаме на подчинението на Търновската църква под Патриаршията, ще говорим по-после; тука ще забележим само, че въз основа на въпросното писмо не може да се твърди с достоверност, че в Търново вече в 1402 г. е имало особен митрополит, напълно подчинен на цариградския патриарх, първо, защото писмото не е датирано, а заплашването на митрополита с прибягване към съдействието на светската власт посочва много по-късно време; второ, ако дори приемем, че писмото е от 1402 г., от съдържанието му не личи добре, дали митрополитът, до когото е писано, не е същия Йеремия, и трето, писмото има частен характер. Най-после, Йеремия е можел да управлява Търновската църква дори до смъртта на патриарха Евтимия, без да е било формално премахнато българското патриаршество. Следователно, за точното решение на въпроса кога е било унищожено последното, казаните патриаршески писма не са достатъчни.

    ...

    И така, разпокъсване на търновската диоцеза още при подчиняването на цариградския патриарх не е имало. Поради това няма основание да се твърди, че Патриаршията е изпращала още отначало в тая диоцеза и други митрополити, покрай търновския. От досегашните документи не се вижда дори дали и самите търновски митрополити тогава са бивали назначавани все от Патриаршията. Изпращането на неприетия от молдовците митрополит Йеремия, както се казва вече, е имало само временен характер; а патриаршеското писмо до неизвестен по име търновски митрополит, с което последният се подканя да изплати някакъв свой дълг и което обикновено се посочва като доказателство, че търновските митрополити са били изпращани от патриарха, не е достатъчно да ни убеди в това, защото, както вече споменахме, под тоя неизвестен митрополит може да се крие същият Йеремия или пък самото писмо може да бъде по-сетнешно. Нищо определено по тоя въпрос не ни казва и няколко пъти вече споменуваното писмо от неозначен по име цариградски патриарх до охридския архиепископ Матей, което (писмо) ще да е писано около 1416 г. От него се вижда само това, че във време на написването му търновската църква е била вече подчинена на Патриаршията, но не се вижда в какво се е състояло подчинението й: "преждебившите свети патриарси са изпращали там (София и Видин) митрополити до учреждаването на Търновската патриаршия и подир подчиняването й нам" (СбНУ, XVIII, 150). Писмото не говори за изпращане на митрополити и в Търново. А пък има едно известие, съвременно на това писмо, което говори за избиране на българските митрополити от събора на епископите. Именно, в "Оправдателното послание" на литовското духовенство, издадено в 1414 г. (след като на свикания от Витовта духовен събор търновецът Григорий Цамблак бил избран за киевски митрополит без съгласието на цариградския патриарх и на московския митрополит), между оправданията за направения избор се посочва (т. 2-ра), че у сърбите и българите съществувал обичай, митрополитите да се избират от събора на епископите (Яцимирскiй, Григорiй Цамблак, 177-8). Избирането на митрополитите не е било изключено през XV в. и в някои гръцки митрополитства. Така, има свидетелство, че патриарх Нифонт (1486-9) е бил по-рано солунски митрополит и че бил избран за такъв от самите граждани на Солун (А. П. Лебедев, Исторiя греко-восточной церкви под властiю турок, I, 253)36".

    http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/unishtozhavaneto.htm

    УНИЩОЖАВАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ И ЗАМЕСТЯНЕТО Й С АВТОНОМНО МИТРОПОЛИТСТВО-АРХИЕПИСКОПСТВО

    Юрдан Трифонов

    допълнение:

    Иван Тютюнджиев, "Търновската митрополия през ХV-ХІХв.", изд."Ровита", В.Търново, 2007г.

    относно Йеремия:

    Йеремия /след 1402-?/.

    Не е посочена крайна дата на управление. Следващия известен митрополит е посочен Игнатий /преди 1435-починал 1464г./.

    "Дали той въобще е успял да пристигне в Търново и да упражнява делегираните му права, не става ясно от изворовата информация. Още повече че, както личи от документите на Цариградската патриаршия от този период, той се стреми да се върне в Мавровлахия и да получи оспорваната му там митрополитска катедра, заемана в периода 1405-1409г. от неговия противник Йосиф... При това, както сочи Ж. Дарузес, самият митрополит Йеремия бил с негръцки произход /"от славянска формация"/... Кога точно търновският митрополит получава пълни права като подчинен на константинополския патриарх, не можем да кажем със сигурност... В друго писмо на неспоменат по име цариградски патриарх до наследника на охридския архиепископ Матей /1397-август 1410г./ се загатва, че търновската катедра вече била подчинена на Константинопол. Дали митрополит Йеремия е успял да встъпи в делегираните му от Цариградската патриаршия права и докога евентуално ги е упражнявал, ние не знаем... Този процес е бил улеснен от негръцкия произход на митрополит Йеремия и както констатираме на друго място, той става по-безболезнен на базата на родствените връзки и българския произход на цариградския патриарх Йосиф ІІ и споменатия търновски митрополит Игнатий..."

    Смятам, че известието на Рихентал за това че "Йеремия Никополски ... не дойде" на Събора в Констанц /1414-1418г./ е изключително важно за наместване на хронологията на Търновската митрополия в периода след 1402 - до 1435 г.

  2. Ще е по-добре да се извадят откъсите, в които има нещо, което може да се свърже с България и да се види какъв е смисълът му в конкретния контекст. Защото градове с името Никопол има доста - освен оня на Дунав, така е името и на Никополис ад Иструм (Никюп) и на Никополис ад Нестум (Неврокоп, Гоце Делчев).

    Направих отделна тема за двата града с име "Никопол" /ад Иструм/, които са в територията на т.нар. "Източно българско царство" завзето 971г., което всъщност по латинска папска топонимия е областта "Блахия" /между Карпати и Стара планина, източно от р. Искър и р. Олт и западно от Черно море/. Понеже е по темата тук, давам връзка:

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8886&pid=95563&st=0&#entry95563

    За двата "Никополис ад Иструм" -античен и средновековен

  3. Началото е във ІІ век:

    "Никополис ад Иструм" - античния /ІІ-VІв./

    "Никополис ад Иструм" е античен римски град, разположен на 18 км северно от Велико Търново по пътя за Русе и 3 км югоизточно от Никюп. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките.

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81_%D0%B0%D0%B4_%D0%98%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC'>http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81_%D0%B0%D0%B4_%D0%98%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC

    "Никополис ад Иструм" /-"Никопол при Дунав"/

    В края на VІ век градът е разрушен при нашествие на аварите.

    Минават векове... средата на ХІ век.

    "Никопол/ис/"-средновековния /назован "Никополис" през 1059г./

    Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г.пр. Хр.)

    По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия).

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB

    На мястото на града има следи от живот от хилядолетия назад, вкл. селището е било включено в Римската империя, провинция Мизия. По едно стечение на обстоятелствата този град, наречен след 1059 г. "Никопол (Никополис - град на победите)", е на брега на р. Истър /Истрос-гр., Дунав/. Т.е. е налице един втори "Никополис ад Иструм" /-"Никопол при Дунав"/.

    Градът продължава да съществува и досега с името си Никопол.

    В английската версия на уикипедия се поддържа мнение, че се касае за един и същи град, като средновековен /български град/ е възникнал върху античния /римски град/.

    "A Bulgarian medieval settlement arose upon its ruins later (10th-14th century).[1]"

    http://en.wikipedia.org/wiki/Nicopolis_ad_Istrum#cite_note-unesco-0

    Може ли да се приеме за безспорно?

    Въпроси:

    1. Да не би през 1059 г., когато дават името на това селище "византийците" /Константинопол/ да се е объркал и да е смятал, че това именно селище при Истрос /Дунав/ е било стария "Никополис ад Иструм" разрушен преди пет века от аварите /VІв./?

    2. Имало ли е в античността "ръкав" на река Истрос /Дунав/ достигащ до дн. с. Никюп, т.е. до античния "Никополис ад Иструм" и затова да е наречен "при Дунав"?

    3. В средновековието има ли данни за съхранена памет на античния град или с името "Никополис" е назоваван само средновековния дн. Никопол - последната столнина на Йоан Шишман и управляваната от него част от царство България?

  4. Най-вероятно, да не кажем, че е почти сигурно, произходът им е общ. Някъде между VІІ и ХІІ век, неясно кога точно и къде, арумъните са се отделили от прото-румъните. Последвали са ги меглено-румъните. Последни са се отделили истро-румъните.

    Много течения "куцовлахи" ги изкарахте. Иначе е повече от сигурно, че са различни течения аромънския /куцовлашкия/ и "румънския" езици. Вторият е "романизиран" доста късно и научно систематично. След ХІІ-ХІІІ в "Трансилвания", а оттам другите две области "Молдова" и "Влахия" наваксват вековното изоставане преди стотина-сто и петдесет години, който етап може подробно да се фиксира по етапи на "романизация" - попълване лексиката с "романски-френски, италиански" думи за сметка на собствените дотогава български /геополит.терм."църковнославятнски"/ думи.

  5. ОК, ама виждаме, че васалитета през 1330 г. е към друг сюзерен, а не към българския цар.

    Потърси тогава, потърси... Язък /когато не се четат от модератори и постоянни участници дори/ за многото източници дадени във форума, вкл. въз основа на които в историографията ни в последните две години се получи значителен напредък по темата. И по какъв начин видя, че към 1330г. "васалитета е към друг сюзерен"? Щото така го написа някой в темата ли? Когато един регионален управител и приемниците му са васали ту на една империя, ту на друга в периода, това го прави държавник и областта му става държава ли?

  6. Българската държава няма общо в смисъл - така, както по-късно няма общо със владението на Добротица, с Видинското царство и пр.... Кое е всъщност българската държава в онзи период?

    Българската държава няма нищо общо със София-град и област, защото Кмета Фандъкова си определя сама собствени местни данъци, събира си ги сама чрез своята собствена администрация, има собствен герб, има си собствена общинска полиция... Така е и във Варна /бившата столица на Добротица, деспота/, във Видин /бившата столица на Йоан Страцимир/, в Търново /бившата столица на Йоан Шишман/, в Ловеч /бившата столица на Йоан Александър, деспота/. Нали така? "Българската държава няма общо в този смисъл... Кое е всъщност българската държава в този период?" Тя е толкова измислена, колкото и българската държава в 1330 г. Няма такава и е нямало такава. Измислили я руснаците и направили българска нация в 1877 г., като им наложили абеседето си и т.н., КГ125, обърни се към ИЦА за продължението. Лично на мен ми идва в повече тази примитивност. Ако има нещо сериозно по темата ще се включвам, ако няма и само за "чатене" или от типа "что, где, когда" /клуб знатоков/ - време за губене нямам. Още повече за повече от изяснени неща по тази и подобните теми.

  7. Така унгарската наказателна експедиция срещу воеводството на Басараб завършва с пълен провал, а българските царе и българската държава нямат нищо общо с всичко това. :)

    Кое налага тази "унгарска наказателна експедиция" за да нямат нищо общо с това "българските царе и българската държава"? Защо е експедицията, да не би един от многото гранични воеводи самостоятелно да е нападнал Свещената римска империя и тя да му го "връща"? :)

    На 9 ноември 1330 г. воеводата Басараб с малка лековъоръжена армия, съставена от стрелци, пехотинци и конници, напада от засада в Карпатите и почти изтребва 30 000 тежковъоръжена унгарска войска, водена от крал Кароли Роберт срещу Влахия.

    Нали уж българските царе и българската държава "нямали нищо общо с това"!? Какво прави там воеводата Бесараб тогава? :)

    Всъщност някой разбра ли какво става тук??

    В 1330 г. Михаил ІІІ Шишман след като е възвърнал преди това от Унгария /СРИ/ Северински Банат прави съюз с Андроник ІІІ и започва офанзива към югозападните земи на Балканите, заети по-рано от сръбското кралство /унгарски васал чрез Стефан Милутин и Драгутин - роднини на Бела ІІІ/. Естествено в армията на Михаил ІІІ Шишман участват с войскови единици подчинените му първенци от северните и северо-източни земи /яси, алани, "татари", както и кумани-роднините от рода Бесараб/. Михаил ІІІ Шишман с измама, в ден на примирие, е убит при Велбъжд. Сърбите се опитват да развият победата си, но са спрени от брата на българския цар Белаур. Унгарците на Карл Роберт моментално навлизат от северо-запад с цел да си възвърнат Северински Банат, но са спрени и "респектирани" от воеводата Бесараб. И от цялата тази хронология се търси отговор на въпрос по темата "Как България /била/ загубила своето княжество Влашко през 1330?" Как го е загубила? Като унгарците нападнали и воеводата Бесараб ги победил!? Дайте тогава да видим и темата "Как България загубила царството си България в 1330г.?" ! Как как? Ами като Белаур "респектирал" Стефан Душан след битката при Велбъжд! :biggrin:

  8. Оставането на Иван Шишман в Никопол е сигурен белег за влошена политическа обстановка със северното княжество и е белег, че по това време Влашко признава друг суверен.

    Ау, че сложна задача? Кой ли е този "друг сюзерен"? Нека да позная : цар Йоан Страцимир със столица в град Видин. След това синът му цар Константин ІІ Асен /1397-1422/. Цзън. Верен отговор :!!!:

  9. Що за преброителен лист?

    По долу са описани/кодирани поне 20 вида/кода "българи", например..Кагато пуснем "сърч" с "болг", или "булг", излизат..

    http://www.perepis-2010.ru/documents/acts/nacionalnosti.doc

    Това е във връзка с преброяването в Руската Федерация за 2010 г., но бе отложено вече за 2012 г., а там може пак да го отложат. За първи път се дава въздможност, специално в Татарстан, да бъдат записвани по самоопределение и като "булгар/ болгар", а не административно да се записват в "татар". Иначе си е "разделай и владей", но нищо ново в това направление от двеста-триста години насам. По отношение доктрината на "татаризма" обаче си е малък "пробив", тъй като се отпуска "юздата" на хора, които са наричани "татари" /административно/, но не приемат този етноним за свой личен /има българи в БЮРМ, които също не приемат етнонима "македон"/.

  10. БТВ - може ли някой да каже, какво означава Угровлахия и Молдовалахия (от третата карта на Иванковия пост)? По-специално Молдо-влахия??

    Угро-Блахия - Унгарска /включена в Унгария/ Блахия/ Влахия

    Молдо-Блахия - Молдовска /включена в Молдова/ Блахия/ Влахия

    С кого граничат на юг? С Блахо-Блахия/ Влахия ли? Граничат със земите на "императора на българи и гърци". И негов воевода е Раду І - принц на България, извинявайте на Ромъния, оо-пс да ме извиняват в Константинопол, не са му давали такава титла и статут... На какво е принц Раду І?? Няма да ви мъча с констатацията на Людовик Унгарски относно това. И без това, ако можеше да се "превари" информацията, отдавна щяхте да го направите /с изключения, разбира се, които "преваряват" и "смилат" бързо информациите от "старите ленти"-привременни на епохата и продължават напред в изследванията си/.

  11. Галахад, много добра връзка направи с наследника на Евтимий Търновски Йеремия /не забравяме, че след превземане на Търново Йоан Шишман мести столицата и двора си в Никопол; от друга страна ако резидира в Търново, Йеремеия може да е наричан Никополски, по името и в памет на "древния Никополис ад Иструм"/.

    Тек вече е обсъждано за посочения Йеремия:

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4202&view=findpost&p=30658

    Битката при Ровине Кой реално е победител?

    А сега ще посоча какво пише Рихентал за него /нямам съмнение в това/. Езикът на Рихентал, даже в препечатката от кр. на ХІХ в. се оказва, че е трудно разбираем даже за хора с много дорба подготовка по немски език. Има отпаднали от съвременния език архаични немски думи и латински заемки. Въпреки това преводът на пасажа е следния:

    Da zwüschen der Walachy, Windenland und Ungerland ist ain ertzbischoff Dominus Nicolaus archiepiscopus Comicensis und lit in der Türggie und hett kainen 'Inder im, wann er selb nit dahin komen kann, dann ainer der och ze Costentz was. Dominus Hermannus Nicopolensis, och in der Walachye. Er getar och nit dar kommen. Dominus Georius Stag- nensis episcopus in Schlafonia. Dominus Johannes Rosannensis episcopus in Schlafonia [keine wappen]. Non erant plures hie.

    Там между Балахи /Walachy/, Winderland /?.. земя/ и Унгарската земя /Ungerland/ има един архиепископ Господин Николаус архиепископ Comicensis /?../ и lit в der Türggie и няма /не притежава/ 'Inder im , защото той сам не може да дойде, тогава беше един от Costentz was. Господин Йеремия Никополски /Dominus Hermannus Nicopolensis/ от Балахие /”Walachye”/. Той не дойде. Господин Георгиус Стагненсис епископ в Склавония. Господин Йоанес Росаненсис епископ в Склавония [няма герб].

    Изключено е да е "Никополис ад Нестум (Неврокоп, Гоце Делчев)", защото за папската латинска топонимия и терминология областта "Балахие" е т.нар. източно І БЦ завзето през 971 г. - изток - Черно море, запад - р. Искър, север - Карпати, юг - Стара планина.

    В констинополска терминология това са Горна и Долна Мизия по средата на които тече р. Дунав.

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5396&view=findpost&p=79517 - тук е разгледано.

    Кога България е окончателно завзета от турците? 1396? 1422?, след 1453, 1480 г?

    В общи линии от Рихентал научаваме, че Йеремия не е могъл да отиде на Констанцкия събор 1414-1418г.. Всъщност знае ли се от кога до кога Йеремия е резидирал фактически или поне номинално в Търновската митрополия /респ. "Nicopolensis"/?

    Виж и това в допълнение:

    "От недатираното патриаршеско писмо Дринов (Исторически преглед на българската църква, с. 122) извади заключение, че "В 1402 г. в Търново се е намирал вече особен митрополит, поставен от Константинополский патриарх и напълно подчинен нему."4 Същото мнение се повтаря и до днес. За това как трябва да гледаме на подчинението на Търновската църква под Патриаршията, ще говорим по-после; тука ще забележим само, че въз основа на въпросното писмо не може да се твърди с достоверност, че в Търново вече в 1402 г. е имало особен митрополит, напълно подчинен на цариградския патриарх, първо, защото писмото не е датирано, а заплашването на митрополита с прибягване към съдействието на светската власт посочва много по-късно време; второ, ако дори приемем, че писмото е от 1402 г., от съдържанието му не личи добре, дали митрополитът, до когото е писано, не е същия Йеремия, и трето, писмото има частен характер. Най-после, Йеремия е можел да управлява Търновската църква дори до смъртта на патриарха Евтимия, без да е било формално премахнато българското патриаршество. Следователно, за точното решение на въпроса кога е било унищожено последното, казаните патриаршески писма не са достатъчни.

    ...

    И така, разпокъсване на търновската диоцеза още при подчиняването на цариградския патриарх не е имало. Поради това няма основание да се твърди, че Патриаршията е изпращала още отначало в тая диоцеза и други митрополити, покрай търновския. От досегашните документи не се вижда дори дали и самите търновски митрополити тогава са бивали назначавани все от Патриаршията. Изпращането на неприетия от молдовците митрополит Йеремия, както се казва вече, е имало само временен характер; а патриаршеското писмо до неизвестен по име търновски митрополит, с което последният се подканя да изплати някакъв свой дълг и което обикновено се посочва като доказателство, че търновските митрополити са били изпращани от патриарха, не е достатъчно да ни убеди в това, защото, както вече споменахме, под тоя неизвестен митрополит може да се крие същият Йеремия или пък самото писмо може да бъде по-сетнешно. Нищо определено по тоя въпрос не ни казва и няколко пъти вече споменуваното писмо от неозначен по име цариградски патриарх до охридския архиепископ Матей, което (писмо) ще да е писано около 1416 г. От него се вижда само това, че във време на написването му търновската църква е била вече подчинена на Патриаршията, но не се вижда в какво се е състояло подчинението й: "преждебившите свети патриарси са изпращали там (София и Видин) митрополити до учреждаването на Търновската патриаршия и подир подчиняването й нам" (СбНУ, XVIII, 150). Писмото не говори за изпращане на митрополити и в Търново. А пък има едно известие, съвременно на това писмо, което говори за избиране на българските митрополити от събора на епископите. Именно, в "Оправдателното послание" на литовското духовенство, издадено в 1414 г. (след като на свикания от Витовта духовен събор търновецът Григорий Цамблак бил избран за киевски митрополит без съгласието на цариградския патриарх и на московския митрополит), между оправданията за направения избор се посочва (т. 2-ра), че у сърбите и българите съществувал обичай, митрополитите да се избират от събора на епископите (Яцимирскiй, Григорiй Цамблак, 177-8). Избирането на митрополитите не е било изключено през XV в. и в някои гръцки митрополитства. Така, има свидетелство, че патриарх Нифонт (1486-9) е бил по-рано солунски митрополит и че бил избран за такъв от самите граждани на Солун (А. П. Лебедев, Исторiя греко-восточной церкви под властiю турок, I, 253)36".

    http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/unishtozhavaneto.htm

    УНИЩОЖАВАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ И ЗАМЕСТЯНЕТО Й С АВТОНОМНО МИТРОПОЛИТСТВО-АРХИЕПИСКОПСТВО

    Юрдан Трифонов

  12. „Българите населяват България, Долна Мизия и по-голямата част от Горна Мизия; те съставят при това главната ядка на населението в Македония, с изключение на най-крайната югозападна част от Костур до и по Бистрица."

    Разбира се тези негови изследвания дават отличен материал за границите на българското население и за бъдещите планове относно неговото разделение. От геолог, а после в медик, спонтанно Ами Буе мутира своите интереси и като етнограф.

    В допълнение към думите на Натан, ще задам въпроси:

    Не те ли притеснява нещо израза : "Българите населяват България, Долна Мизия и по-голямата част от Горна Мизия..."?

    - българите населяват, според него - България, както и две области които, според него, са извън България - Долна Мизия и Горна Мизия. Следиш ли мисълта?

    Сега отговори къде се локализират за "шпионина" французин, боравещ с папската католическа топонимия областите /имайки предвид, че тези области не се застъпват, т.е. те са съседни, а не "наложени една върху друга"/:

    - България, къде е?

    - Долна Мизия къде е ?

    - Горна Мизия, къде е?

    По темата, за теб е най-важна локализацията на "Горна Мизия", където българите населяват и към ХІХ в. "по-голямата" й част?!

    Давам жокер:

    "Шпионинът" има предвид античните топоними "Долна Мизия и Горна Мизия"? или "Шпионинът" използва средновековните топоними "Долна Мизия" и "Горна Мизия"? И кое е България за такива, като него, пост-римски "шпиони" или "политически хронкьори"?

    Втори жокер:

    /бел:/14. Представите на пътешествениците от тази епоха за Горна Мизия и Долна Мизия търпят развитие

    Надка Николова е родена в гр. Шумен на 17 март 1955 г. Преподава в ШУ "Епископ Константин Преславски". Доктор по филология (1996).

    http://liternet.bg/publish11/nadka_nikolova/bylg_ezik.htm

    БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК - ИЗВЕСТЕН И НЕИЗВЕСТЕН

    (Осведомеността на европейците за българския език през ХV - първите три десетилетия на ХІХ в.)

    Ако успееш да си отговориш, смятам, че ще "преведеш" точно смисъла на информацията в думите на "шпионина" ти. Оттам нататък, ще си отговориш сам на въпроса "Как губи България своето княжество Влашко през 1330?"

    Много хубав източник, при това даже максимално късен, си дал. Вади още, на които да обръщаме внимание и да мислим, мислим, мислим върху тях..

    warword, много хубава карта си дал. Хубави графики, цветове, техникааа.. Малко такива карти на северните български средновековни земи имаме, поради това, не остава друго освен да ползваме тези на комшиите. Ето още една такава:

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4931&view=findpost&p=83410

    http://4.bp.blogspot.com/_95xPu52sPVg/S6Txac6I8_I/AAAAAAAAANk/gSIDrqjWn1c/s1600-h/ClassicalBalkans1849_refurbished.jpg

    http://info-valahia.blogspot.com/

  13. Ще е по-добре да се извадят откъсите, в които има нещо, което може да се свърже с България и да се види какъв е смисълът му в конкретния контекст. Защото градове с името Никопол има доста - освен оня на Дунав, така е името и на Никополис ад Иструм (Никюп) и на Никополис ад Нестум (Неврокоп, Гоце Делчев).

    Галахад, много добра връзка направи с наследника на Евтимий Търновски Йеремия /не забравяме, че след превземане на Търново Йоан Шишман мести столицата и двора си в Никопол; от друга страна ако резидира в Търново, Йеремеия може да е наричан Никополски, по името и в памет на "древния Никополис ад Иструм"/.

    Тек вече е обсъждано за посочения Йеремия:

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4202&view=findpost&p=30658

    Битката при Ровине Кой реално е победител?

    А сега ще посоча какво пише Рихентал за него /нямам съмнение в това/. Езикът на Рихентал, даже в препечатката от кр. на ХІХ в. се оказва, че е трудно разбираем даже за хора с много дорба подготовка по немски език. Има отпаднали от съвременния език архаични немски думи и латински заемки. Въпреки това преводът на пасажа е следния:

    Da zwüschen der Walachy, Windenland und Ungerland ist ain ertzbischoff Dominus Nicolaus archiepiscopus Comicensis und lit in der Türggie und hett kainen 'Inder im, wann er selb nit dahin komen kann, dann ainer der och ze Costentz was. Dominus Hermannus Nicopolensis, och in der Walachye. Er getar och nit dar kommen. Dominus Georius Stag- nensis episcopus in Schlafonia. Dominus Johannes Rosannensis episcopus in Schlafonia [keine wappen]. Non erant plures hie.

    Там между Балахи /Walachy/, Winderland /?.. земя/ и Унгарската земя /Ungerland/ има един архиепископ Господин Николаус архиепископ Comicensis /?../ и lit в der Türggie и няма /не притежава/ 'Inder im , защото той сам не може да дойде, тогава беше един от Costentz was. Господин Йеремия Никополски /Dominus Hermannus Nicopolensis/ от Балахие /”Walachye”/. Той не дойде. Господин Георгиус Стагненсис епископ в Склавония. Господин Йоанес Росаненсис епископ в Склавония [няма герб].

    Изключено е да е "Никополис ад Нестум (Неврокоп, Гоце Делчев)", защото за папската латинска топонимия и терминология областта "Балахие" е т.нар. източно І БЦ завзето през 971 г. - изток - Черно море, запад - р. Искър, север - Карпати, юг - Стара планина.

    В констинополска терминология това са Горна и Долна Мизия по средата на които тече р. Дунав.

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5396&view=findpost&p=79517 - тук е разгледано.

    Кога България е окончателно завзета от турците? 1396? 1422?, след 1453, 1480 г?

    В общи линии от Рихентал научаваме, че Йеремия не е могъл да отиде на Констанцкия събор 1414-1418г.. Всъщност знае ли се от кога до кога Йеремия е резидирал фактически или поне номинално в Търновската митрополия /респ. "Nicopolensis"/?

  14. Ето нещо вече обсъждано, във връзка с излизането на политическата арена и възхода на Московия в периода след ХІV в. и най-вече след ХVІ в.

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6915&pid=58844&mode=threaded&show=&st=0

    "Велик Аллах, и Мухаммед пророк его" от шлема на Иван Грозни арабски надпис

  15. "Как губи България своето княжество Влашко през 1330?"

    Никак. Точно обратното. В 1330 г. го губи Унгария /Свещената римска империя/ и си го връща България, като въздига воеводите на бесарабската земя във "Велики воеводи" и съвладетели /"принцепси"/ на българския царски двор, към който и те принадлежат по сватовство. Нещо повече, в 1365 г. Унгария губи и Богданско /Молдова/.

  16. Ха, чудех се кога някой ще зададе този въпрос. Не съм много запознат с периода, но намирам обяснението при Иречек http://www.promacedonia.org/ki/ki_22.htm

    Силният маджарски крал Людвик Анжуйски не закъснял да се възползува от това раздробление на българските земи. През лятото на 1365 г. той превзел Бдин, взел в плен цар Срацимир заедно със съпругата му, дъщеря на влашкия княз Александър, покатоличена от майка си Клара — ревностна католичка, и го държал четири години в почетен плен в замъка Хумник в Хърватско. Седмиградският воевода Дионисий бил назначен в Бдин като „capitaneus civitatis et districtus Budiniensis regni nostri Bulgariae”. Кралят поискал от Рим 2000 монаси, за да въведе католицизма в завоюваната страна. Пристигнали обаче само осем францисканци, които с помощта на маджарските гарнизони в продължение на 50 дни покатоличили 200 000 души, смятани като една трета от цялото население. Тогава, предполага се, приели католичеството боляри и селяни, старци, младежи и моми, а също тъй и монаси и попове и особено богомилите, чийто брой в тия области бил много голям.

    За 1377 г. намирам поход на Людвик към Волинска област с полско-унгарска войска http://exlibris.org.ua/greathistory/r17.html

    Літом 1377 р. йде Людвик походом на Волинь. Польські війська облягають і здобувають Холм, угорські війська стають під Белзом й здобувають його по кривавій, семитижневій облозі. Остаточно прилучено знову до Польщі Холмсько-Белзьку землю та західню частину Луччини (Кремянець, Олесько, Лопатин). Юрій Наримунтович дістав від Людвика Любачів і 100 гривень з доходів бохенської жупи, а Любарт мусів присягти на «згоду й послушенство» польсько-угорському королеві.

    след което обединява Галичина и Волин - http://exlibris.org.ua/wijsko/r201.html , където има и карта на събитията. Други значителни дела след тази дата Людвик не е извършил, тъй като почива през 1382 г. Сам прецени кога и дали се е срещал с Османци.

    На картината ясно са изобразени двете корони. Никой не участва в битка с корона на главата. Символично е показана победата на едната корона над другата. Тук Иречек е прав. Поваленият е цар Срацимир.

    Картината на фон Тюбинген е описана в аналите на абатството. По това описание в музея на Грац под картината седи надписа: "Victory of Ludwig I the Great of Hungary over the Bulgarians" (предишният ми линк нещо не работи, побвай този - http://www.lessing-photo.com/search.asp?a=I&kw=Bulgaria&l=E&m=0&p=19 ). Мисля че това описание на картината е правилното. Не виждам никакви Turks, Osmanen, türkisches нарисувани на нея.

    Преценявай сам, кой как тълкува историята в днешно време - особено в електронните издания.

    Има следния момент, който смятам че е отговорът за битката:

    "юли 1377 г. - битка в Северински Банат между унгарския крал Людовик Анжуйски и българския принц Радул І /"Radano principe di Bulgaria infedelle"/. Трябва да се изследва от чие име Радул І воюва. Дали от името на царя си Йоан Страцимир или от името на царя си Йоан Шишман? От това зависи до кого е изпратил месеци по-късно долуспоменатото писмо - грамота. По това време Йоан Шишман е в добри отношения с османците, а тъй като има данни, че в армията на Радул І имало българи и турци, смятам че може да се насочим към търновския български владетел. От друга страна рода Бесараба има традицонно тесни връзки с цар Йоан Страцимир, така че въпросът остава открит за бъдещи изследвания".

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8375

    За високите мита в северната митница на България – Рукар, Карпати /1377 г./

    zagrey, браво за изнамирането на тази картина и въвежднето и в темите за българската история!

  17. Иванко, вече в няколко теми споменаваш за Двуречие като визираш Дунав и Днестър. Това са твои логически разсъждения или някъде си го срещал в изворите? Ако имаш някой източник го цитирай, моля те, за да се ориентирам.

    Източниците са дадени във връзката, която съм дал към темата "Хрониката на Рихентал и България".

    За всеки случай пускам и тук обобщената информация:

    Още за титлата "император на България и крал на Халдея" от Хрониката на Рихентал /1414-1418г./

    В Хрониката на Констанцкия събор 1414-1418 г. от Улрих Рихентал се съдържа сведение, че България е в “Месопотамия” /Междуречието/, като авторът погрешно е отнесъл същата в Близкия изток, където е била антична Месопотамия, вместо да я отнесе към Северо-западното Черноморие, където този топоним съществува в средновековието и към момента на написване на хрониката. В Хрониката на Рихентал е посочено, че българския владетел е “император на България и крал на Халдея”. Антична Месопотамия е била населявана от халдеите. Не е изключено населението на средновековната причерноморската “Месопотамия” да е наследник на населението от античната близкоизточна “Месопотамия”, като това да е намек от страна на автора, но все пак ще се спрем на изследване на термина такъв какъвто следва да е към нач. на ХV век. От тази изходна база, да се опитаме да направим някои съпотставки и да извлечем максимална информация за българската късносредновековна история.

    І. Описание на Азия в Хрониката на Улрих Рихентал:

    Азия:

    Arabia

    Moabicis

    Petra deserti

    Anthiohia

    Terprus

    Taffur

    Edessa

    Apamia

    Alabim

    Jerapolis

    Hostia

    Buliseh

    Damascus

    Bulgaria

    Забелязваме, че България е отнесена към Азия-Близкия изток /района на “Месопотамия”-Междуречието/ и подминаваме, като ще се спрем на това по-долу.

    ІІ. “Месопотамия” в античността:

    “Месопотамос” от гръзки език се превежда “Междуречие. В случая това е областта между реките Тигър и Ефрат.

    Месопотамия – от гръцки: Μεσοποταμία - "междуречие"

    Това се отнася за античността, като е запазен спомен за това и в средновековието.

    ІІІ. “Месопотамия” /тема “Месопотамия на запад”/ в средновековието – района между р. Дунав и р. Днестър:

    “Дамян Добромир – за този виз. военоначалник научаваме единствено от два негови оловни печата /моливдовули/, открити наскоро при археолг. разкопки в старата столица Велики Преслав. Надписът върху тях гласи : “Дамян Добромир, антипат, патриций и дук на Тракия и Месопотамия”. По всичко изглежда, че той бил първият виз. управител на повторно завоюванте в 1000 г. изт. бълг. земи. В поверената му област били включени както част от Тракия /без Пловдив и Одрин, центрове на други области/ и цялата североизт. част на бълг. държава /от р. Искър до делтата на Дунав и Черно море/, така и някакъв дял от т.нар. Отвъддунавска България. Тази “Месопотамия” /междуречие/ включвала района между Дунав и Днестър, който дотогава винаги бил под бълг. власт... П.П. /Пламен Павлов/ източници: Йорданов Ив., Моливдовули на Дамян Добромир, дук на Тракия и Месопотамия – ИНМВ, т.20, 1984 г., стр. 99-100; Божилов Ив. Бележки върху византийската администрация в Североизточна България /971-1000г./ В.Сборникв чест на акад. Хр. Христов, 1988 г., стр. 27;

    източник:

    “Кой кой е в Средновековна България” – Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов, 1994г., стр.85

    "...Пръв от българските градове в Солунско пада Верия (Бер), предаден от Самуиловият зет по племенница Добромир. Изменникът е почетен с титлата "антипат" и преминава на византийска служба. Най-вероятно той е идентичен с патриция Дамян-Добромир, известен от два оловни печата.

    През пролетта на 1002 г. Василий II прониква до дунавския Видин. Кампанията е започната от вече завладените земи в Източна България, а в обсадата на Видин участва и византийският флот. Навярно тогаа за управител на земите от Тракия до Дунав с център Дръстър (Силистра) е назначен Дамян-Добромир - ясен знак към българската аристокрация за благосклонност при съглашателство със завоевателя..."

    - съответно "Месопотамия" /Междуречието/ от надписа в моливдовулите му са наречени земите /"тема"/ между Дунав и Днестър.

    ПЛАМЕН ПАВЛОВ

    ЦАР САМУИЛ И "БЪЛГАРСКАТА ЕПОПЕЯ"

    София - Велико Търново, 2002

    "Периодът 971-976 г. е един от най-неясните и трудни за реконструиране в историко-събитиен план. Византийската окупация на източните земи води до създаването на административни единици като темата Тракия и Йоанопол (Велики Преслав), а по-късно Дръстър и "Месопотамия на Запад". Засилени са византийските позиции и спрямо Солун, като са учредени граничните области Нови Стримон (в Родопите и Беломорието) и Драговития (северозападно от Солун). Тези реорганизации са в пряка връзка със запазването на българската власт в западните земи на царството."

    СЕРДИКА/СРЕДЕЦ/СОФИЯ В ИСТОРИЯТА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

    Пламен Павлов

    Следователно вече към ХІ век имаме данни, че под “Месопотамия” или в превод “Междуречие” се имал предвид също и района на североизточните български земи между реките Дунав и Днестър с известно име на временна константинополска административна единица “Месопотамия на Запад”.

    ІV. “Междуречие” /бълг./ - “Месопотамия” /гр./ - “Атилкесе /тюрк./:

    "Междуречието" - "Месопотамос" /гръцки език/ си има превод и на езика на тюрките и това е "Атилкесе" /тюрк., мадж., Атилкьоше/.

    Стивън Рънсиман:

    "When the Magyars, defeated in Bulgaria, returned to their homes—the lands across the Dniester that they called Atelkuz—they found them occupied by the Petchenegs, the one race of which they were mortally afraid."

    "A history of the First Bulgarian Empire"

    Steven Runciman

    Ж. Войников:

    "Съгласно Гардизи, N.nd.r обитават между реката, отделяща ги от Majghari, и планината от която извира друга река, и зад която планина живеят M.rdat. Версията на Оксфордския препис на “Худуд Ал Алам”, казва че, планината се разполагала над N.nd.r, реката, зад който северен бряг живеят Majghari, съседни на N.nd.r е най-вероятно Дунав, или Cерет, зад който започва Ателкуз (междуречието) където живеят маджарите, преди преселението в Панония.".

    Ж. Войников, "БЪЛГАРИТЕ, АЛАНИТЕ И ХОНИТЕ В КАВКАЗ. ВЪЗНИКВАНЕТО НА КУБРАТОВА БЪЛГАРИЯ".

    "Междуречие" /при бълг./ - "Месопотамос" /при гърците/- "Атилкесе" /при тюрките - в случая маджарите от ІХ в./.

    В източника на тюркски език "Джагфар тарихы" Аспарух е наречен Атилкесе. Атилкесе /Атил-"река", кьоше-"между"/ обаче, в превод е "Междуречие". В този смисъл се указва не името на владетеля, а региона над който той има власт. Наистина в средата и края на VІІ в. този регион е междуречието на р. Дунав и р. Днестър. След това Аспарух мести южната си граница на юг, като запазва североизточната си. Тя е запазена следователно включително до ХV век., макар в късното средновековие и под формата на "ярлык" /грамота за владение/ даден от Ордата вероятно на цар Теодор-Светослав /1300-1321 г./ и оттам подновяван за неговите приемнци на българския престол. Очевидно е, че Хрониката на Констанцкия събор на Рихентал ни посочва, че и към 1414-1418 г. българския владетел - вероятно цар Константин ІІ Асен /1397-1422г./ с престолен град Видин - продължава да владее тези земи макар и по отношение на тях "да има за пълномощник един представител на Ордата", т.е. ограничена власт, под формата на лична земя "ярлык" /грамота за владение/.

    В този смисъл посочената от Рихентал титла на българския владетел към периода 1414-1418 г. може да се разтълкува по следния начин:

    “император на България” – пряко подчиняващите се на владетеля земи на България от устието на р. Дунав до Видин и от Карпатите до София и Стара планина западно от р. Искър, при вече завладяните от османците южни части на България – Пловдив, Факия, както и тези на Търново и Силистра.

    “крал на Халдея” – владяните от българския владетел земи в междуречието на р. Дунав и р. Днестър отстъпени му от Златната орда под формата на грамота за владение /ярлык/, известни под името “Междуречие-Месопотамия-Атилкесе” или “Халдея”.

    Със сигурност в Хрониката на Рихентал ще се открият още важни детайли за късносредновековната българска история.

    http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2010/04/1414-1418.html

    Източници:

    http://bg.wikipedia....%BC%D0%B8%D1%8F

    http://www.vmro-rous.../Pl_Pavlov.html

    http://liternet.bg/p...lov/serdika.htm

    Проф. дин. Иван Йорданов Йорданов

    "Отново за печатите на Дамян Добромир - дук на Тракия и Месопотамия.- Acta MuseiVarnaensis, III-1. Българските земи през Средновековието (VІІ-ХVІІІ в.). Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Александър Кузев. Варна 2005, 263-271."

    http://www.promacedo...n/sr/sr_3_1.htm

    http://www.protobulg...D0%90%D0%97.htm

  18. В този смисъл посочената от Рихентал титла на българския владетел към периода 1414-1418 г. може да се разтълкува по следния начин:

    “император на България” – пряко подчиняващите се на владетеля земи на България от р. Днестър до Видин и от Карпатите до София и Стара планина западно от р. Искър, при вече завладяните от османците южни части на България – Пловдив, Факия, както и тези на Търново и Силистра.

    “крал на Халдея” – владяните от българския владетел земи в междуречието на р. Дунав и р. Днестър отстъпени му от Златната орда под формата на грамота за владение /ярлык/, известни под мето “Междуречие-Месопотамия-Атилкесе” или “Халдея”.

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8849&view=findpost&p=94915

    Хрониката на Рихентал /1414-1417г./ и България

    Отговорът на "загадката" бил "под носа ни". Въпреки, че се наложи да правим едва ли не "околосветско пътешествие" за да разтълкуваме произхода на титлата, накрая фактите ни върнаха логично в традиционни български земи /Буджака, Днестър, Дунав/ наричани в средновековието "Междуречие" - "Месопотамия" /гр./ - "адм. единица "Месопотамия на Запад" /конст. терм./-"Атилкесе" /тюрк, мадж./. земи отстъпени от Златната орда на българския владетел вероятно под формата на "ярлык", начиная от цар Теодор Светослав /1300-1321 г./ за ролята му при елминирането на хан Чака и подновявано за неговите приемници на българския престол. :!!!:

    • Upvote 1
  19. Допълнение за Дамян-Добромир - дука на "Тракия и Месопотамия /Междуречието/", т.е. номинално управляващ и "тема Междуречие /Месопотамос/":

    "...Пръв от българските градове в Солунско пада Верия (Бер), предаден от Самуиловият зет по племенница Добромир. Изменникът е почетен с титлата "антипат" и преминава на византийска служба. Най-вероятно той е идентичен с патриция Дамян-Добромир, известен от два оловни печата.

    През пролетта на 1002 г. Василий II прониква до дунавския Видин. Кампанията е започната от вече завладените земи в Източна България, а в обсадата на Видин участва и византийският флот. Навярно тогаа за управител на земите от Тракия до Дунав с център Дръстър (Силистра) е назначен Дамян-Добромир - ясен знак към българската аристокрация за благосклонност при съглашателство със завоевателя..."

    - съответно "Месопотамия" /Междуречието/ от надписа в моливдовулите му са наречени земите /"тема"/ между Дунав и Днестър.

    ПЛАМЕН ПАВЛОВ

    ЦАР САМУИЛ И "БЪЛГАРСКАТА ЕПОПЕЯ"

    София - Велико Търново, 2002

    http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html

    "Периодът 971-976 г. е един от най-неясните и трудни за реконструиране в историко-събитиен план. Византийската окупация на източните земи води до създаването на административни единици като темата Тракия и Йоанопол (Велики Преслав), а по-късно Дръстър и "Месопотамия на Запад". Засилени са византийските позиции и спрямо Солун, като са учредени граничните области Нови Стримон (в Родопите и Беломорието) и Драговития (северозападно от Солун). Тези реорганизации са в пряка връзка със запазването на българската власт в западните земи на царството."

    СЕРДИКА/СРЕДЕЦ/СОФИЯ В ИСТОРИЯТА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

    Пламен Павлов

    http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/serdika.htm

    допълнителен източник :

    Проф. дин. Иван Йорданов Йорданов

    "Отново за печатите на Дамян Добромир - дук на Тракия и Месопотамия.- Acta MuseiVarnaensis, III-1. Българските земи през Средновековието (VІІ-ХVІІІ в.). Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Александър Кузев. Варна 2005, 263-271."

    Смятам, че този пасаж на Галахад от темата за отвъддунавските средновековни български земи е важен и за тази тема:

    "След края на ПБЦ Византия не успяла да удържи позициите на бълг. държава на север от Дунава и не само, че се наложило да изостави Месопотамия (Междуречието), но проблемите се пренесли на юг от Дунава, че и на юг от Балкана".

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7405&view=findpost&p=69408

    Сега става още по-интересно!

    "Междуречието" - "Месопотамос" /гръцки език/ си има превод и на езика на тюрките и това е "Атилкесе" /тюрк., Атилкьос/.

    Стивън Рънсиман:

    "When the Magyars, defeated in Bulgaria, returned to their homes—the lands across the Dniester that they called Atelkuz—they found them occupied by the Petchenegs, the one race of which they were mortally afraid."

    "A history of the First Bulgarian Empire"

    Steven Runciman

    http://www.promacedonia.com/en/sr/sr_3_1.htm

    "Междуречие" /при бълг./ - "Месопотамос" /при гърците/- "Ателкесе" /при тюрките - в случая маджарите от ІХ в./.

    в допълнение:

    "Съгласно Гардизи, N.nd.r обитават между реката, отделяща ги от Majghari, и планината от която извира друга река, и зад която планина живеят M.rdat. Версията на Оксфордския препис на “Худуд Ал Алам”, казва че, планината се разполагала над N.nd.r, реката, зад който северен бряг живеят Majghari, съседни на N.nd.r е най-вероятно Дунав, или Cерет, зад който започва Ателкуз (междуречието) където живеят маджарите, преди преселението в Панония.".

    Ж. Войников, "БЪЛГАРИТЕ, АЛАНИТЕ И ХОНИТЕ В КАВКАЗ. ВЪЗНИКВАНЕТО НА КУБРАТОВА БЪЛАГРИЯ".

    http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%95%20%D0%92%20%D0%9A%D0%90%D0%92%D0%9A%D0%90%D0%97.htm

    В източника на тюркски език "Джагфар тарихы" Аспарух е наречен Атилкесе. Атилкесе /Атил-"река", кьоше-"между"/ обаче в превод е "Междуречие". Следователно се указва не името на владетеля, а региона над който има той има власт. Това наистина в средата и края на VІІ в. е междуречмието на Днестър и Дунав. След това Аспарух мести южната си граница на юг, като запазва североизточната си. Тя е запазена следователно включтелно до ХV век., макар и под формата на "ярлык" даден от Ордата може би на Теодор-Светослав /1300-1321 г./ и оттам подновяван за неговите наследници на българския престол. Очевидно е, че Хрониката на Констанцкия събор на Рихентал ни посочва, че и към 1414-1418 г. българския владетел - вероятно цар Константин ІІ Асен /1397-1422г./ с престолен град Видин - продължава да владее тези земи макар и по отношение на тях "да има за пълномощник един представител на Ордата", т.е. ограничена власт, под формата на лична земя "ярлык".

    Със сигурност в Хрониката на Рихентал ще се открият още важни детайли за късносредновековната българска история.

  20. А това дето са го писали нашите историци да Дунав и Днестър си е бошлаф от всякъде.Ами това са ни историческите светила, както каза Глишев-освен материал за кудош друго те става от тях.

    Ясно :!!!: , разбрахме вече... А ние продължаваме своята работа.

  21. Пак е по темата. Адаптираното римско право в българската държава.

    http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/IX/Zakon/text.phtml?id=2223

    ЗАКОН СУДНЫЙ ЛЮДЯМ НА БОРИС І /кр.ІХ в./

    Без да обсъждаме това тук, тема за българизираното римско право /доста лек лежим на рабство - склавос -сервус/ в сравнение с класическото римско право.

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7301&st=0

    Има ли робски институт преди въвеждане "Закон судни людям"? римско-правен институт "sclavus, servus" в ранносредновековна България

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...