Tomata

Тази географска възтановка на омировата Елада ми се види интересна. И пак към темата,-случайно ли Троя и Дарданус са съседни градове? Има ли това някаква връзка с по-късните дардани по адриатика и етруската Дардания?

Не мога да го формулирам прецизно, липсват ми много познания в тази област. Прави ми впечатление, че гърците в разни епохи възприемат последователно влиянието на силните на деня съседи и постепенно се реорганизират като културен етнос. Примерно, както сам отбелязваш, археологически и културно се наблюдава силно микенско влияние, но елините не претендират да са техни преки потомци или поне нямат такива спомени сред древногръцките автори. Единодушно запазват обаче спомена за великия Ахил.. Безпроблемно възприемат също и части от късно минойската култура и подобно на нея, наричат голяма част от женския пантеон с галеното Κουροτρόφος (пазителки на младенците).

Точно това ме гложди и мен.. Чудя се кога се осъзнават като еляни и кой е държавотворният етнос? Съседите им ги наричат Йонийци..Били са множество държавици-полиси, често враждуващи по м/у си. Някой или нещо все някак трябва да ги е инспирирал.. Случва се нещо странно, но подобен пример имаме и с по-късното им име „гърци", което идва от южна Италия... A modern theory (put forth by German classical historian Georg Busolt, 1850-1920), derives it from Graikhos "inhabitant of Graia" (literally "gray," also "old, withered"), a town on the coast of Boeotia, which was the name given by the Romans to all Greeks, originally to the Greek colonists from Graia who helped found Cumae (9c. B.C.E.), the important city in southern Italy where the Latins first encountered Greeks. Under this theory, it was reborrowed in this general sense by the Greeks. Дали не е релевантно и херодотовото тълкование на персийската версия на троянската война? Защо той предпочита персийските и финикийските извори пред елянските? Хелена доста напомня на Хелас, точно както и херодотовата Йо на йонийците.. От друга страна имаме и пеласгите..*Pelag-skoi, literally "Sea-people"

Точно. Ще си позволя и друг един паралел,- ܐܵܠܲܦ : alap , the first letter of the Assyriac alphabet , derives from Akkadian "alpu" head of cattle ; used as the cardinal number one (1) ܝܵܠܸܦ ' ia: lip , to learn , to acquire

Според мен, това в именника не е старобългарски. Последните владетели в него са отчасти съвременници на каменните надписи, а те за жалост не са на склавенски диалект. Какво правим тогава? Кой и кога е „превел“ , редактирал и преписал първото копие на документа? Ако непреведените „календарни термини“ са на „чувашки“, пита се кой е превел останалата част от списъка и от какъв език? Гръцки, готски или друг някой неустановен до сега? Защо да не допуснем, че при превода е допусната неточност поради нехайство или не добро познаване на езика в оригинала? Защо първите владетели в списъка да не са „lead-вали“ твиремите,(тервингите, ?Древляните), както е упоменатао в именника? Още повече,- в тези земи исторически са съпребивавали и българите.. Пс. Моето скромно мнение е, че преводът е бил от някакъв арамейски диалект, което съм подкрепил вече със стотици примери и паралели дори в съвременния ни език

Не е далеч от моя пример.. from Proto-Germanic *althaz "grown up, PIE root *al- (2) "to grow, Пс. Няма нужда от сарказъм, беше просто пример за да не ме разбере г-н Йончев отново погрешно.

Никой не ни е и канил, докато ЕЗ не я закъса юнашки Споко, няколко империи сме съборили веке,- ке я гътнем и овай..

Дефинитивно. Други учени глави обаче имат и досега за съжаление не им е помогнало особенно.. Ще се опитам да съм по-ясен тогава. Имам предвид примерно горните дописвания и редакции. Хипотетично думата „аляем“ в текста след редакцията с „Т“ и „У“ е станала „алТемУ“ и от там „а лет ему“. Веднъж редактирана думата може да е преписвана машинално по нечие усмотрение към всички изредени владетели. Това имах на ум без разбира се да претендирам за някаква експертност. Друг интересен момент е изписването на „лЕт“ като „лтЕ“.. Това ми напомня немското аlt, Alter, стар, възраст. И т.н. Въпросите са повече от отговорите.

Веднъж би било достатъчно. Без оригинала може само да се спекулира за това как точно се е случило. Повече ме притеснява неизвестния език от именника. Хронологията в годините на владететелите изглежда достоверна.

Мне.., сетих се за за непушачите..

Макето е експертът в тази област,- аз съм на друго мнение. За мен лично това не са никакви календарни термини, а чисто и просто разяснения свързани с управлението или живота и смърта на владетелите. Цялата тази пясъчна кула е построена на една единствена думичка „лет“, която спокойно може да е изкривена и преписана погрешно. Абсурдно е да се стъкмистват луни+слънчеви+животински календари само и само за да се „докаже“ някакъв хипотетичен прабългарски календар. Аз така смятам..

Явно не е случайно, че сме си загубили падежните форми Всъщност това в именника е някаква салата и аз не бих се концентрирал особенно много върху граматиката. Там има достатъчно много правописни, лексикални и др. разни грешки. Опция има в герм/гот. езици,- upon,- тук спрежения нямаш. PIE root *upo

Това сме го дискутирали вече. Във връзка с историческия контекст правилният прочит бил „от другата страна“, както в долния пример,- об онъ полъ πέραν, ἀντιπέρα, εἰς τὸ πέραν- Отвъд, от другата страна, през Другото възможно значение би било „оба, обо“,- и двете. Това обаче в случая не е правдоподобно, защото горните владетели преди Еспор едва ли са минавали Дунава, ако това е идеята ти във връзка със значението на думата обонъ.

Той е дал и други „тюркски“ примери, белег(беля, обеля) верига(вържа), ама за тях аз съвсем не съм съгласен с него. Няма пак да цитирам примери в други езици, че Макето пак ще недоволства, че манипулирам читателите