Tomata

Аз затова не съм акцентирал в/у името, но е факт, че много извори ги преплитат/бъркат. Примерно ако питаш мен Децибал е много по-логично да е Дакибал, господаря на даките. Другото,-съгласявам се, имената са готски, но отчасти нововъзникнали и отсъстват при северните германци. Да, имат „рих“ накрая, но тилата не е готска по произход, а адаптираната „Rex“, което говори за влияние от латинизираното местно население. Трето. Къде е готската топонимия? 4. Макар и нова наука, генетиката внася нови аспекти в прочита на старите автори. Не е целта да доказваме нещо, аз нямам конкретна ясна позиция, но ми е любопитно какво може да е било готското културно влияние в/у балканската маса, част от която сме и днечните българи.

Сега, имената са прекалено много за да се разглеждат наведнъж. Ето едно любителско сравнение, което може да е изключение от правилото, но се вижда с просто око. Децебал Дакийски Dece- (голям/десет пъти) + -bal (силен) Много силен / Десетократно мощен Баламбер „Готски“/Хунски Bala- (силен/висок) + -mber/mir (известен) Силно известен / Величав Баламир Готски Bala- (силен) + -mir (слава/свят) Силна слава / Владетел на света

Ето някои типични германски имена. Арминий (Arminius): Вероятно латинизирана форма на Erminaz (голям/всеобхватен). Сегимест (Segimestus): От segi (победа). Маробод (Maroboduus): От mari (славен) и boduo (вещ/водач). Тунел (Thusnelda): От thus (сила/мощ). При готите почти не се срещат препратки към море, кораб, природа,-типични за северните народи. появяват се обаче теоцентрични имена с директно отношение към власта, Теодорих, Аларих и т.н. Всичко е въпрос на културна приемственост. Аз не съм срещал царство на готите в изворите, откъдето да се лее тяхната готска култура. До Йорданес са си просто племена със знамена, всеки е отстоявал своето име и род. Поне аз така го виждам.

С това не може да се спори, но протогерманския е базиран на готския писмен език, с малки изключения от римските автори. Имената са относително нещо, особенно като си сменяш цивилизационния избор и религията. Днес огромна част от населението на земята носи „чужди“ имена. както и да е. Ти смяташ, че готите са чисти германци?

А какво пречи готи да е политоним Goth/God, ариани, които искат да се разграничат от православието? Думата готи се появява „отново“ масово при Вулфила и е раздухана от Йорданес. С това не казвам, че готи=гети, а че древните гутони изчезнали столетия от изворите изведнъж се появяват и налазват огромни територии? Йорданес не „краде“ гетската история, а я интегрира в новосъздадения силно смесен народ, готите.

Гетите имат външен скитски елит? Освен макро-групите на масагетите и тисагетите, в източния ирански свят съществуват и други по-слабо известни, но важни паралели, които подкрепят тезата за иранския произход на етнонима: Миргети (Myrgetae): Споменават се от антични автори (като Хекатей от Милет) в региона на Централна Азия и източните предели на Скития. Името следва същата морфологична структура. Матигети (Matigetae): Племе, локализирано от Птолемей в близост до Каспийско море или в земите на север от Кавказ. Те са част от широкия сарматски (късно-ирански) свят. Исатигети (Isatigetae): Още една група в Азиатска Скития, която се споменава в контекста на миграциите и племенните съюзи около Каспийско море.

Точен си както винаги. Това се опитах да открия в римските авторив хрониките на Дион Касий, но за наша беда двата тома отделени за провинция Дакия са изчезнали. малки цитати от тях срещаме при късни гръцки автори. Какъв е проблемът ми?,- „1. Страбон (Strabo) В своята мащабна работа „География“ (Geographica), завършена в началото на I век сл. Хр., Страбон отделя специално внимание на народите около Дунав. Точно място: Книга VII, Глава 3, Параграф 12 (7.3.12). Цитат/Смисъл: Той изрично заявява: „Даките говорят същия език като гетите“. Контекст: В параграф 13 на същата книга той допълва географското разграничение: гетите са тези, които живеят по-близо до Понта (Черно море) и на изток, докато даките обитават земите на запад, към изворите на Дунав и планините. 2. Плиний Стари (Pliny the Elder) В своята „Естествена история“ (Naturalis Historia), писана през I век сл. Хр., Плиний описва племената в контекста на римската география. Точно място: Книга IV, Глава 12 (понякога номерирана като параграф 80 в зависимост от изданието). Цитат/Смисъл: Плиний пише за региона на Долен Дунав (Истър), отбелязвайки: „...по-нататък са гетите, които римляните наричат даки“ (Getae, Daci a Romanis dicti). Контекст: Това е едно от най-преките доказателства в латинската литература, че двете имена се използват за един и същ народ, в зависимост от това дали източникът е гръцки или римски.“ Относно миграциите, както сам каза, може само да се спекулира. Най-вероятния път за мен си остава по равнините покрай Дунав. Разбира се, и северната „тангента“ би била възможна, или и двете? Защо мигрират?,- демографски бум? или възможен външен натиск? Защо са толкова „близки“ със сарматите си остава за мен загадка. Има сведения за войни с Рим, с германите(маркоманите унищожават новата столица на даките), а със сарматите цари мир и разбирателство. Близки език и култура? Стари родствени връзки?

Явно е било „любов от пръв поглед“, защото сколасват да си направят и съвмесна държава, вярно че им казват вече даки, но столицата им явно все още носи сарматско-гетско име. Сармизегетуза (Sarmizegetusa Regia) Хрониките (Дион Касий) описват даките като корави воини, но споменават една специална каста – Пилеати (Pilleati / Tarabostes). Те носят филцови шапки подобни на фригийските. Данните сочат, че сарматската тежка конница (Роксоланите) е била „братското ядро“ на даките. Децебал (Decebalus) – Последният владетел. За съжаление хрониките за този период са унищожени и са останали само окъслечни късни гръцки преписи. Старата столица е унищожена от римляните, а новата преместена на разтояние 40км. Откритите артефакти - водоснабдителни системи, керамика, хиляди железни предмети - сочат към живота на процъфтяваща древна общност. „Извън стената, разкопки са разкрили светилища на Немезида, Митра и сирийските богове. Общият брой на храмовете на мястото, от които са оцелели следи, е повече от дузина, включително светилищата на Ескулап (със Салус) и Либер Патер (Бакхус), разкрити от скорошни проучвания. Надпис - един от многото, открити в римската Сармизегетуза - призовава Юпитер Оптимус, Максимус, Минерва, Марс Патер Градивус и вероятно Юнона Регина, както и други божества;“

Той става свидетел на „деградацията“ на своите цивилизационни ценности и търси опора в познатата му гръцка култура, подложена на деформация. По-нататък Овидий с тъга отбелязва,- „Barbarus hic ego sum, qui non intelligor ulli.“ („Тук аз съм варваринът, защото никой не ме разбира.“) — Tristia, V.10

Овидий споменава за заточението си в Томи(Констанца) в „Tristia“ (Тъжни песни) и „Epistulae ex Ponto“ (Писма от Понта) „In paucis remanent Graecae vestigia linguae / haec quoque iam Getico barbara facta sono.“ („В малко думи остават следи от гръцкия език, но и те вече са станали варварски под гетския звук.“) — Tristia, V.7 „Nam dedici Getice Sarmaticeque loqui.“ („Защото се научих да говоря гетски и сарматски.“) — Ex Ponto, IV.13 По късно към тази смес от езици се прибавят и готски преселенци. Не може да се твърди, че всички готи са минали по този път, но в по-късни времена те отново се „преоткриват“ културно. Изглежда затова гоския език е бил отдалечен братовчед на скандинавските езици, а библията на Вулфила ги е унифицирала отчасти. Готите при Атила също си променят малко или много езика. Приск пише, че наред с хунския се говори готски, а и други разни езици.

Mutatio Christianorum (Промяна чрез Кръщение) В раннохристиянските текстове (включително коптските и латинските от Египет) преминаването от езичество към християнство често се описва като mutatio (промяна).В арабските източници от VII-VIII век (които са били междинно звено за Йоан Никиуски) съществува терминът Muta'un (المطيعون), който означава „Покорните“ или „Тези, които са приели договора“ (от корена Ta'a - подчинявам се/приемам закон). В хрониките на латински и гръцки от VII век (като тези на Фредегар или Павел Диакон) групите, които напускат Аварския хаганат, се дефинират чрез глагола mutare (променям/премествам). Без много финдифлюшки, Кернака остава да е Органа? Канар (Kanar): Канарака, това е иранската титла за стратег или пазител на границата. За тюрколозите,-Ака (Aka): Означава „по-голям брат“ или „вуйчо“ (брат на майката). В патриархалните общества това е човекът, който поема защитата на племенниците си, ако бащата липсва.

Така е, но ето ти уловката "...wazěmu Quětrāděs nēgusadā huna, wa'walda 'ěḫu lě-Urganā..." Етиопски (Геез) В израза 'ěḫu lě-Urganā, думата 'ěḫu (брат) в семитските езици има много по-широк спектър от значения, отколкото в индоевропейските: Брат по кръв: Син на същия баща/майка. Брат по съюз: Член на същата общност, съюзник, васал или равен по ранг владетел. Съплеменник: Човек от същия „дом“ или народ. Преводачът на геез, виждайки арабското или гръцкото съответствие, вероятно е избрал най-буквалното значение („братов син“), пропускайки политическия нюанс на „съратник“ или „член на управляващото ядро“.

Ето още един кандидат. „Благословен да бъде Авраам от Всевишния Бог, Qonē (Създателя/Стопанина) на небето и земята“.

Органа може да е бил „заврян зет“(Гостун) или мъж на сестра на бащата на Кубрат, владетел на съседно племе, а не непременно вуйчо с пряка кръвна връзка. Тези „родове“ не им е чиста работата според мен. Кетрадес доста напомня на кутригури и Котраг. Дали Арабите не са смесили или объркали имената с волжските братчеди в компилация с други паралелни извори? Все пак това име се появява след три превода от гръцки, на арабски и накрая през коптски/етиопски? П.с. Защо името на бащата не е споменато в никой извор, все пак Кубрат е живял дълго време в Константинопол?

Интересна дискусия. Както изглежда и днес след векове християнство българите предпочитат да използват абстрактното Господ или Боже. Католиците на пр. споменават името на Спасителя много по-често. Чудех се, за „Tanri“ от Шехремелик. Защо не е записано „Улу Танръ“, както си му е редът? Използвана е абстрактната османска дума Танръ. Къде е „тенгри“, къде е тура, къде е прословутият огурски/чувашки език?