
Tomata
Потребител-
Брой отговори
1281 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
1
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Tomata
-
xIallo(хала)-Небесно божество в ингушката митология. Добре, да поразмишляваме. Цитирал съм много думи със съвпадения едновременно и в немски и английски. Такива обаче, имаме и ние, директно в нашите съвременни езици: Стоя>standing>stehen; лежа>lying>legen; либе>love>lieben; каруца>car>karre зяпам>see>sehen и т.н. Пита се, защо въпреки огромното им влияние, те имат толкова малко точни фонетични съвпадения, за разлика между бг. и инг. в многото примери които дадох до сега? Просто е, попаднали са при славяните или индиректно или много отдавна. Сега да видим къде е заровено кучето.. Тангlалкх(бесилка) дето го давам за пример в надписа на колоната при мадарският конник.. Танг>hang(EN), (DE-hengen-виси, eng-тесен, стегнат)>Ченгел имат същият смисъл и звучене и в четирите езика, т.е увесвам или увисвам и дори пристягам на немски. lалкх> Hals(гърло на нем.) ако х-то мигрира отпред и сега внимание> "Хълцам!" т.е. давя се, задушавам се. Така, общи думи и в четирите езика. Въпросът е къде са славянските думи.
-
Очевидно е и сходството "Гъалгъаи" , "Българи" и дори Гагаузи(отурчени късни преселници ако щете, но всички народи ни наричат по изкривен начин каде с "а", къде с "у" и дори "о" но не и с "ъ". Етнонима е изкривено произношение на съседните народи и в един красив момент става Bulgar, Bolchar, Balkar и т.н. И на края, почти няма дума или име от средновековните известни без аналог в кавказските нахски езици. Например Батбаян. Според мен не е "големият брат", защото има и дума на нахски- "бат"-лице. Не знам етимологията на баян, която е типична днес за русия. По спомен, разказвач на весели истории, музикант и т.н. Днес означава хармонист, музикант, но някога е бил човек свирещ на старинен струнен инструмент. Думата обаятелен, занимателен, веселяк. Има и друга дума в български и (дагестански най-малкото)-"бая" и в руски има "байки". Идва от санскрит, нещо като изпълнител на религиозни химни, заклинател и т.н. Много е дълго за обяснение, ето който се интересува: https://en.wikipedia.org/wiki/Bhajan Ми това е. Нека всеки да си по фантазира на воля. Колобър ли е бил Батбаян, или нещо съвсем друго:) Сигурно съм ви омръзнал с тази тема, дано някому да е била от полза. Мисля, че си заслужава да се порови още по-надълбоко и от специалисти.
-
khala Превод (чеченски) да покриеш с нещо, тхов чеца кхала да покриеш покрива със слама Други преводи да покриеш с нещо, тхов чеца кхала да покриеш покрива със слама шалта дешица кхала позлатена кама дешица хала да позлатява, покрива със злато детето на хал към сребро, да се покрие със сребро. Смисълът е явен, покривам>скривам се>губя се.
-
Да, халще, китеник и т.н. Освен това в балканската митология, по аналогия с римската, - фурии, митични същества оприличавани на бури. В Сърбия-"ала", вероятно с потъмнено"х". Или халтав>алтав, жарг. в смисъл на откачалка, загубеняк. И все пак етимологията на думата е по-далеч в миналото. Благодаря все пак:)
-
Виноват.. Писах вече, има ясна следа на пресичане на ИЕ и ИИ езици. Аз не съм в състояние да проследя произхода на думите до прото-индоевропейските им корени, иначе щях да съм нобелов лаурят:) Нали не очаквате това от мен?:) Признал съм си няколко пъти, чета от рехав онлайн речник. Думата хала там има много значения, но все пак е съставна Ха-време+ още нещо и има смисъл на "губя се" Мисля, че е достатъчно.. Ако Вие ми дадете точната етимологията на "хала", много бих се радвал:)
-
Не знам, откъде е значението, просто попаднах на тази галгайска(ингушка) дума, аз си я използм в смисъла на "Отиде на зула" без да се замислям, но като питаш, се сещам за антонима в руския "Халатность", (разсеян, небрежен, несъстоятелен-"загубен" на български жаргон) Има го като израз и в съвременния английски " You are lost" със същото значение. Ето идруго тълкование: "Отивам на халос" Значение: Похабявам се, пропилявам се, пропадам, загубвам се.
-
Според мен може. Най-късно след персийското нахлуване на балканите при Кир Велики, траки и келти са изтласкани на север и като родствени с кимерйците лесно се смесват със скитските племена. Кавказките народи са били в повечето случай степни скитски племена. (Филип Македонски, век по-късно) воюва успешно със скитите в северна Добруджа.) Първите отседнали българи се забелязват от арменците малко преди или около хунските нашествия. Скито-сърматите имат култ към свещен меч, има го и при хуните (преданието за меча на Атила) и е пренесен от сърматите при похода им в Британия като легендата за "Ескалибур", мечът на победата. (Между другото, защо Атила, няма ханска титла, пие "медус"(медовина), носи везани текстилни дрехи и при него често ползват кремация, вместо погребение?) Историята на "славяните" е далеч по-прозаична и е основно икономически обоснована.. Търговия с роби(склавини, склавони), типична за скитите. Те са смес от поробени помощни народи и славяните се предават като наследство на хуни и авари като там сформират окончателно езика си. Затова те никога не са създали държавна формация. Веднага след колапса на хуните и въстанието на Алцеко срещу аварите, освободените народи бясно се заселват на балканите в опит да се спасят от преследване. Не се заблуждавайте с балто-слвянските алабализми- на някои съвременни балтийски езици дори и днес се чете свободно от санскрит.
-
Тантин, благодаря за коментара ти, ще го имам в предвид за в бъдеще. Ако е така както казваш, то у нас нищо българско няма:) Ние сме просто смес месни аборигени и сарматски племена. И към славяните в по-късен исторически период слабо се допираме, те са с друг генетичен произход. А и езикът ни също е по-различен.Знам за няколкото думи от източните народи в езика ни, и за набеденият за български китайски животински календар, но това спокойно може да е дошло с Аварите и дори по-късно. Чувашският, според някои лингвисти, е само компромисно сложен в тюрко-алтайската група, заради улесняване на систематизацията. Поздрави! А и защо те сами никога не се нарекоха "българи" като всички останали порядъчни народи?!:)Те и гените са им фино-угорски. На скоро гледах татарски историк, той пък въобще твърди, че историята им е подменена, и в землищата около Волга (Итиль) има сърматска, но не славянска археология. Наистина е сложно при толкова много и противоречиви теории. А дали полковника Цао-Цао има нещо общо с етнонима ни, е доста спорно:) Поздрави!
-
Как мислите, дали името "Кубер" не означава "Роден да управлява, Роден за владетел"- Ко-водач + бер-роден> Ко(у)бер? Знам, че е спекулация, но както при Коуртъ(уж значило вълк) ,то тази трактовка много ме изкушава:) Всъщност знае ли някой от къде идва името Курти и фамилиите Куртев, Курдов, Къртев? А Куртово и Куртово Конаре? Дали владетелят наистина би си кръстил сина "Вълк"?! Даа, Вълчан воевода има, но името някак не пасва на синът на велик владетел. А някой знае ли изобщо тюркски хан с това име? Изглежда някога българите са говорили език съставен от множество едносрични думи. Затова е добре да се търсят и други смислови варианти. Та=та=(за да); Тасса(стрижа и др.)=тесам>кося?; Тайпа(род)>Тайфа; Тангlалкх(бесило) Да видим сега какво пише на колоната при мадарският конник: ТА ГГА. https://laval.blog.bg/history/2012/05/02/religiiata-na-drevnite-bylgari.948438 Професор Веселин Бешевлиев го чете "Тангра"с презумцията за тюркският му произход. Аз се питам, кой би написал името на Бога си на два реда?! Ако обаче наложим Тангlалкх на празното място, то идеално пасва дори и с последните две букви "к" и "х". Е, почти. Все пак са минали 13 века оттогава. Ако само това е липсващата част от надписа, то изглежда става въпрос за смъртно наказание, а не за "жертвоприношение на Тангра". Вие как смятате? Приемам го отново за съвпадение въпреки,че зачестчват все повече и повече:) Поздрави!
-
"Друга характерна особеност на халата е нейната изключителна ненаситност; в областта Лесковац, тя е представяна като чудовище в огромна уста и дървена лъжица в ръката, с която загребва и поглъща всичко по пътя си. Според разпространено вярване, халите отвличат деца и ги поглъщат в леговището си, което е пълно с детски кости и разлята кръв. По-рядко те нападат и възрастни; способни са да открият скрит човек по миризмата му."
-
Това за последно, просто нямам тълковен речник, а много от думите са съставни. Чагарг(пърша)=чагъртам, чеша се; Чардакх(кула, наблюд.)чардак; Чарх(Колело)=чарк,чекрък; Цига(тук-там=зиг-зак>? шугав)>Цигов Чарк?; Чоалтач(палач)=Джелат; Чу(във, навътре за посока); Чуалк(купчина дреболии, куп); Чувода(вход)>Води навътре. Чо(косъм)>чорлав>перчем. Го, гона(коляно, коленен)>гъна, огъвам. Пайда(изгода)>файда; Пехкаш(дробове)>? кашлям; Пешк(пещ, печка); Лувца(ловец); Хар(знание, разбиране)>харно; Хала(губя се и др.)Отиде на хала! Халост; Пилха(акробат>?бълха); Ондо(крепост)>?Оногондури; Веднага да кажа, някои думи са общи заемки за Тюрки, Перси, Руси напр. чердак и др. Така, и топонима Зеленчук(район известен със каменният зеленчукски надпис и много средновековни църкви) както и град/област? Балкхар известен с керамиката си.) Има исторически данни, че това са оцелелите от арабските и татаро-монголските нашествия нахски народи, избягали високо в планините и запазили език и самобитност. При Тях е открито най-високо J2 ДНК>80%. Те са се капсуловали и затова мисля, че езикът им е запазил много общо със старобългарският. Затова има смисъл да се сравнят архаизмите и старите диалектни форми, защото са най-малко повлияни от тенденциите в литературния език. Съпоставката на "смартфон" или "телевизор" би било безсмислено занимание:)
-
Песка(песник за мелене); Дола(падам)=дол, долу; ци(кой си ти?)=чий?; Ха де(пазя)>ха де!Удари ме!; Зе(забелязвам)=видя зер!; Яа(ям)=ям; У(чума, зараза)=ууу! Отвръщение, ужас; Удар(бегач)=Удари го през къра!; Бажа(близък на семейст. мъж)=баджанак; Х1аваа(атмосфера)= Как е хавата?=Как е времето?; Ха(време)=Ха сега!; Ба(глг. е, има, пристигам и др.)=Ба! И как ще стане?; Хайра=хаир; Хабар=хабер; Кура=кураж; Болх бе>работя>бъхтя; Борс(вълк)>Борсук=(само фонетично) Догда=дъжд; Кара(на ръце)>карам и т.н. Да, славистите ще кажат, "ми те от турско са тези".. Ми те турците освен да разнасят персийски думи по света не знам друго какво са правили. Ето и израз: Бер хана ден.(От деня на раждането ми). Но не бързай с заключенията. Ден е само смислово там, използва се като пояснение, "от колко време? Не както при нас. Хана е съставна, ха е време. Бер го знаеш, bären(DE), birth(EN). Иначе, думичката която причинява раждане е съвсем същата. Чак сега схванах от къде идва и защо се нарича така. Май и бебе ще да е от там:) И накрая, понеже си цитирал Ал-Макдисифе: Ет(крава); фо(Въздух,небе); Фу(какво,как колко); Фуа(яйчен); ФуралIал(гурия; райска дева). Фа не открих. Сещам се за Свещен бик у древните египтяни и Свещенната крава при индусите. По скоро е второто, защото и зороастрийците са я почитали. Поздрави!
-
ф Че то изброените примери ги има във всички славянски езици, това не ги прави иранска група. Много от тях ги има и в индийските наречия. Както писах, не съм цитирал думи с явно славянско естество, а само тези странни диалектни български думи , изрази и възклицания. Цитирал съм ги за да не ме обявят за изцяло луд, а само наполовина ако може:). Големият въпрос е, какво правят тези съвпадения в географски отделен език. П.с. Гръцкият също е част от прото-индоевпоейският език. Примера го дадох за сравнение и значението на думата "кан". В случая идва от "Канати" и се е разпространило навсякъде.
-
Всъщност, се водят спорове как да се чете "Σ" от гръцки-"с" или "з". Така възниква и втори вариант в KANAΣYBHΓH: Кан-аз, т.е. Аз, моя светлост, заповядвам, "По воля на Владетеля" . Поради отсъствието на друга подобна титла където и да било по света, много по-логично е да се тълкува като обръщение, заповед на владетеля, както и да се е казвал той, и дали "кан" е тюркска титла или прославящо името метафора "канати"(светлост). Типично е за средновековието и се среща навсякъде по света. При всички положения смятам, че KANAΣYBHΓH+името не е титла, а означава царска заповед или официално обръщение от негово име. В последствие под влияние на тогавашната мода и словенските наречия в езика то са заменя с "царска-светлост", което е закономерен преход, но запазва исковният си смисъл.
-
Точно така: "Съществуват различни предположения за произхода на името на този ранен прабългарски владетел. Според едното, името произлиза от тюркския глагол qobrat/quvrat, който означава „събирам, обединявам“. Това са фонетитчни съвпадения-Кубрат-Кобра. Къде е смисълът? И не е вярно, което говорите. Това, което цитирах, е дословният превод от речника, смислов и фонетичен, не съм променял нищо. Нека да добавя думата "кандило". От къде идва в българският, според теб? От "канати"-"блестя, светя"+ дило(дело). А Candle(свещ) в английския? А глагола кадя? Има над какво да се замисли човек, не е ли така? Пс. Не съм претендирал да съм прав, сам го писах. Въпросът е, че изредените езици са повечето мъртви, а кавказките не. А и къде пише, че българте като етнос са населявяли древните арийски земи? Не под това име във всеки случай.
-
Да, кюрдите са ираноезичен народ, но исторически никога не са живели с българите не една територия, както е случая с кавказките българи, описани подробно в историческите извори. Идеята ми е друга, да се разгледат комплексно фактите вместо да се стъпва тенденциозно върху рехави предположения и догадки, защото освен нас самите, никой не го е еня за българската история.