Tomata

Е, този е супер! Ако може и сложи линка, искам да го прегледам. Види ми се много интересен.

Ок, значи е нашенско изобретение. Явно не ме разбираш. Казвам, че и "вратата зява" или земята и т.н. Ще добавя ЗВЀРЯ СЕ, -иш се, мин. св. звѐрих се, несв., непрех. Разг. Ирон. Гледам с учудване, с изненада нещо, което обикн. не мога да разбера. кизга,- зеркало, стекло, стеклянный>>зеркалньi>>взирам се, зверя се в огледалото? Как мислиш, дали идва от звяр или от взор?

Да, има логика нпр. във рус. "взгляд">гледам. Мен все пак ме притеснява "зяпам". От "зея"(отворен) става "зявам"(прозявам) > зина> зейна> отзява>>отвор>(окно)>>прозира >прозорец >прозрачен.. Не е задължително май да е отворена непременно устата. Защо не широко очите? Или и двете? Трябва май също да проверя облещен и ококорен

"Еднакъв произход със залог, срв. сръб. залогај „залък“, т.е. „нещо заложено (в устата)“. *zalogъ > *zalъk с редукция o > ъ в неударена сричка като в мънисто" или от- зIок,- хапя, кълва(човка) >зобя? ФАЙДА̀ ж. (араб.). Разг. 1. Полза, облага, изгода. - или от "пайда болаж"> пай, да, бол> (part, paar, дял, pay) >пари? pay (n.) c. 1300, paie, "satisfaction, liking; reward, reprisal," from pay (v.), or else from Old French paie? "барт бар",- сделка >>barter (v.) "to traffic or trade by exchanging one commodity for another," mid-15c., apparently from Old French barater "to barter, cheat, deceive, haggle" (also, "to have sexual intercourse"), 12c., which is of uncertain origin, perhaps from a Celtic language (compare Irish brath "treachery"). Connection between "trading" and "cheating" exists in several languages. Related: Bartered; bartering. Greek baros "weight," which is related to barys "heavy," from PIE root *gwere- (1) "heavy." Нем. "bar"- keш Етимология "От нгр. μουσούνα „муцуна“, заета от итал. musone „нацупен човек, сърдитко“, произв. на muso „муцуна, зурла“ със съответствия във фр. museau (> англ. muzzle), исп. muso, прованс. mus, от къснолат. *musa, вероятно от герм. произход." или от "муцъар" (паст, морда, муцуна) ? "Ма1а циск"; к1аца; циска (котка),-> маца, мацка. Кесия, от перс. през тур. kese. или от "киса"(джоб)? "чош",- коси, косми, вълнен косъм-> вчесвам; "чошк (я)" ,-четка; "кхо" и "чиш",- (по нужда) ; е*ае,- размножавам и мн. др.

Именно. Славянските езици не са критерий, също и немския. Данните за тях са отскоро, а и чуждото влияние е огромно. В зяпам може да става въпрос и за образно сраввнение, захласнат, с отворена уста. Съгласен съм.

Тъкмо приключих с търсенето. PIE sekʷ-, лидийски; saw- ꙁьрѣт, зъркел, зърна, видя зер, зрение. В тохарския Б -"Zelta" и "Yasa" е злато. Голямата близост с "Азо"-лъчист, бляскав, допълва подозрението ми. PIE ĝhel-1, ĝhelǝ-, ĝhlē- е малко далеч от старобългарското "ꙁлатъ". "Очи"има съвпадение в почти всички палео езици. Проблем има с руското "глаза" единственото близко съвпадение е с нем. "Glass",-стъкло- PIE root *ghel- (2) "to shine,.

Е, и на български ли да се учим.. "Взор" и сигурно идва от "зор" докато ти изкачат очите от напъване..

Тантине, това са много късни думи. са, сердал,-светлина,->> сияе>ярило,>слънце азо,-слънчеви лъчи>> зора, изгрев, озарявам и т.н. зе,- гледам,следя, наблюдавам "сз"- е в основата на всичко свързано със светлина.

Супер, а за "зяпам", освен , че е спрегнато от със "зея" каква е ползата? Как да проследим произхода като нищо не пише? Нали писах вече, много е вероятно някои думи и изрази да са адаптирани от склавините ,фонетично и смислово, директно от сарматите , хуните и аварите.

Е, добре съгласен съм, 1,-5, -10, но стотици? Тук имаме освен това и писмени извори и генетика и география.. Според мен в подкрепа на противното досега няма нищо убедително.

Никой не твърди обратното, писах вече за вторичното наслагване на хунска и аварска лексика в ИЕ езици. Тюркска такава няма нито в славянските, нито в немските езици. За разлика от баският, в нашият език има стотици съвпадения с кавказките наречия. Въпросът е за езика на българите преди ославянчването му. Германският и славянският клон на ИЕ език може да се проследи сравнително късно, поради липсата на писмени сведения. Тук въпросите са много и за сега без еднозначен отговор. Дадох вече сто примера. Ето още един: инг. Зе,- (гледам, следя); нем. sehen, анг. see, бг. зяпам. Съвпаденията добиват характер на правило. Има историци, те да кажат как се е получило така. Пс. Най-важното което Никълс каза е, че езикът е автентичен и капсулован, а лингвистично се датира към първите земеделски култури в плодородният полумесец. Между другото, попадал съм на стари карти където в Кавказ е отбелязана държава "Албания" и топонима "Иберия". За мен палеобалканското население се е разселило вероятно още преди Атлантика да залее бившото сладководното езеро (сега черно море ), което е сложило край на древните цивилизации в района. (В шумерският "Гил Гамеш" си го пише, адаптирано е дори в Библията)

герга,- кръгъл гергала,- сферичен хьаргIа,- гарван гургилг,-оалхазар,- птица-звънче ч1агарг,-лястовичка https://www.youtube.com/watch?v=gfvauHnP1c4

Аз знам как се казва девойката и без да знам старобългарски забелязах неточности в превода. Разбирам отлично какво е написано. Просто отбелязах вероятни грешки в руският превод. П.с. Ето защо няма да намериш в твоята "библия" думи като съчка, бурен, синур, гердан, Гергана, гарга, сурвачка и т.н. "В статия в списание Science Бърнис Вутрих заявява, че американският лингвист д-р Йохана Никълс „използва езикa, за да свърже съвременните хора от региона на Кавказ с древните фермери от Плодородния полумесец“ и че нейното изследване предполага, че „фермерите от региона са били прото -нах-дагестанци". Никълс е цитиранa да заявява, че „накхско-дагестанските езици са най-близкото нещо, което имаме до прякото продължение на културната и езиковата общност, която е довела до западната цивилизация“ https://en.wikipedia.org/wiki/Ingushetia

И какво да го чета, те русн. сами езикът си не познават.. подобьнъ поп,- чинар бук (Попа на къщата, дома, централната дълга греда крепяща покрива. Сещаш се от кой език съм го взел.. "Поподомна" стройна фиданка, топола, висока като чинар. Tова не е име на жена. Bеждите и рунтави (четина) или "чтома"-четими, изрисувани, изписани са? Носът и римски ли е, защото Ахил още не ги е познавал, (но преписвачът със сигурност) или е била червендалеста с румени страни? Изобщо много въпроси, а няма полза да ги разискваме.

Нямам идея за какво ми я показваш, но нещо не е наред с трактовката и: "И двете мозайки показват сцени от комедии. Благодарение на две почти идентични изображения върху подовата настилка на къщата на Менандър в Митилина на Лесбос, чиито надписи идентифицират персонажите, става ясно, че сюжетите и на двете изображения са взети от комедиите на Менандър." "Показва сцена от комедията Теофорумен („Обсебените“), на която днес е известно само заглавието. Това, което се вижда, явно е музикална интерлюдия от комедийното представление: двама танцьори – единият с чинели, единият с дайре – са подкрепени от флейтист, а до тях стои джудже или младеж. Всички фигури носят маските, обичайни в древните театри." https://de.wikipedia.org/wiki/Dioskurides_von_Samos

Да, румен е вероятно свързан с "roth" и "red". Malen може би с малина и ален. Не съм се интересувал, просто налучквам. Красен не значи непременно червен, дори немците казват "Krass!"-чудесно! Има и смисъла на красив в славянските езици.

Примера е повече от ясен, доста от балтославяните не казват червей, а и не всички червии са червени. Кървавочервени изобщо не съм виждал. Ако ми посочиш кога точно персийци и славяни са живяли заедно, та да заемат цвета на пурпурното багрило добивано от специален червей, тогава ще си замълча. Думата която се извежда от там е "ален", не червен. А за "черво" какво да кажем тогава? Или мислиш, че хората не са знаели какъв е цветът на кръвта преди да ги "светнат" персите?

Родство не, ако не броим стотиците пославянчени думи. Славянските езици са смес от тохарски, персийски и кавказки думи. Понеже не са разбирали добре езика на скитите, просто са ги адаптирали по смисъл и фонетика. В българският се наблюдава преход от синтетичен към аналитичен език поради натрупаната разнородна лексикална база и невъзможност да се оперира правилно с нея. Кое е по-логично според теб за етимологията на "червен" в примера който ти дадох? За мен официалната етимология звучи доста неубедително.. Етимология ст.-бълг. чръвенъ, чръвленъ, чрьмьнъ ἐρυθρός, сърбохърв. цр̀вен, цр̀вљен, словен. črljèn, črmljèn „червен“, чеш. červený „червен“, čеrvеn „юни“, слов. červený, пол. сzеrwоnу, г.-луж. čerwjeny, д.-луж. сеrẃеnу, рус. диал. черёмный „риж“, укр. че́рвень „юни“ < *čьrvjenъ, мин. страд. прич. от *čьrviti „боядисвам в червен цвет“ (стбълг., сръб.-цслав., ст.-рус. чрьвити). Образувани са от *čьrvь „червей“, под влиянието на народнолат. vermiculus „червен“ (порт. vermelho „червен“, ст.-фр. vermail „аленочервен“, англ. vermilion „червен оцветител“), еднакво с vermiculus „червейче, от което се добива пурпурен оцветител“. По същия начин е образувана турската дума kırmızı „червен“ (срв. англ. crimson, ст.-исп. cremesin „аленочервен“), от араб.-перс. كرمزى /kirmizi/ „червен“ от инд. kṛmija- „добит от червеи“. Техниката за добиване на червена боя от насекомото Kermes vermilio е открита в Индия.

Да , а цънцара е царят на комарите.. Etymology Borrowed from Spanish mosquito (“gnat”), diminutive of mosca (“fly”), from Latin musca (“fly”), from Proto-Indo-European *mūs- (“fly, stinging fly, gnat”). Cognate with West Flemish meuzie (“mosquito”), dialectal Swedish mausa (“mosquito”), Lithuanian musė (“a fly”) and Sicilian muschitta (“midge”). See also midge. цIекомар,- малина. цIе,-кърваво червен,>цървен>червен; комар,- ягодка цIибдар пиявица; цIий,- кръв Ето ти и идея за "сърмата"- сармал,-зуек. Името на рода Charadrius е къснолатинска дума за жълтеникава птичка, спомената във Vulgate от четвърти век.

Как мислиш, дали имат връзка? юв,-шило >ювмоза,- (оса)> PIE *wopsa-/*wospa->Old Church Slavonic vosa>оса нем.Mücke(мюке,- комар)>jucken(юкен,-сърби)

Tantin, разочароваш ме.. :) моз,- мед, сок моза,- муха модз ду никх,- семейство медоносни пчели (рояк) хар,- усещане, чувство ( harm) нокхармоза,- пчела

Ако се съпоставят надписите от Кьолмен и Езерово NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ•Ξ•ΕΒΑΡ•ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ•ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ , ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕNEAΤΙΛΤΕΑΝΗΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑΖΗΛΤΑ NΥΑΣΝ и NЕΑΣΝ почти съвпадат. Дали това не е негация на "азо",- слънчева светлина >язо> ясо> ясно, както е алигорично в "зайди ясно слънце"- угасни. Интересно, дали няма връзка и с "Казнь"(смъртно наказание) или гръцкото ζημιά (щета). Има и друго значение в хинди "asn-ah",- кръв. Аналогията в двата надписа е смъртта на човек, "човека угасна".

Извини ме, че се намесвам, но без да знам че се дискутира тук и аз стигнах до "вола". Малко в друг аспект в темата ми за тракийския език, въпреки че не беше това плана

Немците казват и "Sauerkraut"(кисела трева) на киселото зеле, а Kraut на зелето. Значи и трева, билка, зелени подправки. P.s. Етнонима на българите според мен идва от свещеният бик, телец и чудесно се превежда през съвременният инг. език: Ет(Крава>теле) Фо(въздух, небе), а идолът им е "Ва",- (Ва,-проявление, поява>Воала!)>ВоI, -буквално син, т.е. божието проявление на земята- bronze Bull (Га бик на кюрдски), Гала на инг.-(галгайски) Изкривено е от преданията на арабският пътешественик в Ед Фу, Фа. (Това е древен езически култ може би произлиза от богинята майка и плодородието). Това следва да се преведе като прекланящи се, говорещи с бика-съвпада дори фонетично със съвременния галгайски език, (самонаречие на инг.). Тук е мястото да спомена и самоназванието на дагестанците (аварци) близко родствени със съседите им чеченци и галгаи (ингушети) и вероятно съюзници при хуните. Последните се наричат още вайнахи-(вие сте наши). Всичките говорят древни родствени езици с много прилики във съвременния български език, особено старите му диалектни форми. Етнонима булгар, както и древната столица Беленджар превзета от хазарите вероятно идва от прото езика *bhel- Бул(бик) , както е при немците и англичаните. Заедно с Аланите (кутигури), това е ядрото на хуните. Забравяме за алтайските "теории". Дори германски племена също участват активно в хунската конфедерация. (В "небелунгите" Атила се омъжва за германската принцеса Елдико). Весготски автори (Priscus,450) коментира съдбата на Бледа (Будли в по-късни преписи),братът на Атила. Появява се народ под името budlungar, budlinge. Тривиално е, по мое мнение, и името на племенният съюз на хуните, поизкривено от римляните и нямащо нищо общо с фантазиите на Guignes . То е било просто "Уни", съединени хунски щати, така да се каже *oi-no- Proto-Indo-European root meaning "one, unique." une; uni-; Uniate; unilateral; uncial; unicorn; union; unique; unison; unite; unity; (2)*bhel- Proto-Indo-European root meaning "to blow, swell," bulk; bull (n.1) "bovine male animal;" bullock; bulwark; Bhel+наставка арабското"джар"(инг. гар, гури, -народ) = "Беленджар"-древният български град превзет от хазарите. И по случайност се намира в днешен Дагестан. От там и Бурджан, а и не бих се учудил-Proto-Germanic *burgs "hill, fort, fortress"-бургери. "Ал-Хорезми (ІХ в.) – Бурджан, Сарматия и България е едно и също. " И така, едно от значенията на bhel е Вull -Бик, А другото Вulwark -цитадела, крепост. Точно така са описани българите в изворите и това се е превърнало в синоним за тях. Изглежда "Белград" не значи бял, а просто крепост на българите. Има няколко такива топонима, включително и сръбската столица строена от българите върху римско укрепление. Интересна подробност е, че точният съвременен превод на етнонима "гъалгъаи" на ингушите е хора от крепостта. Това дежавю никак не случайно. Всичко това е в свободен достъп=гугъл+проверка и не ме разбирайте неправилно, ние не сме кавказци, а имаме корени от там както и десетки други народи в Евразия. След инвазията на тюркски племена с хазарите от изток, всичко съвсем се умесва и преплита. В руския са попаднали също и много думи от хазарите, които се разтварят в киевското царство.

Не съм съгласен, езикът е автентичен. харбаз,- арбуз,- диня хар,- знание (чувство) разбиране >? знахар? Идеята е буц> баз> буз> биз-ел> кисел>> кисело зеле> базa (алкална основа), киселина PH(sauer) Не са случайни съвпадения,- "бизза лацар",- пълно затъмнение>> "busy", зает, т.е пълен. > Азо- лъчение> озарен> заря (граматически "ц" в инг. често значи отрицание. Има го граматически и в бг. нпр. в изрази като "непълен" като синоним на "празен" и обратно). "Лацар", - арест>>Тъмница, затвор , но и "лаца",- държа> "бера кулг лаца", - държа детето за ръка (Виждаш, надявам се приликите "бера"-пубертет, ребенка; "кулг"> кулак> кунка> рука),"лаца,- наемам, залавям, хвърлям в затвора >>ласо (примка),>ланец в бг. Това е все още жив прото-език и е основата не само на славянските езици. Затова непрекъснато давам аналогии с немски и английски