Александър 333

Началото на една стара свещена книга: „В начало Бог сътвори небето и земята.“ Основната тема на тази компилация от книги, писана от времето на Новото египетско царство през Новоасирийската империя, Нововавилонската империя, Ахеменидска Персия и приключила при Римската империя (общо над 1000 години) е именно съществуването на Бог и отношенията му с човека. Създаване, падение, спасение, вечност. Науката не е отговорила еднозначно на въпроса за произхода на вселената, да кажем. Теорията за големия взрив на мен лично много ми харесва, но на някои учени им звучи некомфортно близо до „В началото…“ Възникването на живота от неживата природа, наличието на съзнание и други подобни се дебатират от много време и не съм забелязал някоя от страните да намира аргументите на другата за убедителни. Да не кажа, че е въпрос на вяра. За непорочното зачатие, ходенето по вода, превръщането на водата във вино, лекуването на болни – ако човек вярва, че има Бог, който е създал материалната вселена с природните ѝ закони, не е трудно да повярва, че този Бог може да оплоди жена, да направи от една течност друга течност и т.н. Получава се грубо казано нещо подобно – едно същество от по-високо измерение (триизмерно същество – човек) рисува на лист хартия двуизмерни кучета. Ако двуизмерното куче беше живо, нямаше да може дори да си представи, че листът хартия, на който съществува, може да се сгъне на две и да се промуши един молив през него. Ще му се вижда свръхестествено. Но за триизмерния художник – създател на картинката, това ще е нещо тривиално. Съответно за триизмерните хора може да е свръхестествено да се зачева без сперматозоид, но за същество от по-високо измерение от тях, което твърди, че по принцип е отговорно за създаването на човека, това може да му е най-малкия проблем. Не казвам, че е така или не е така, а че няма логическо противоречие и нищо не е доказано все още. Затова и дебатът продължава.

Имаме исторически примери в обратния смисъл. Блез Паскал дори оставя известен аргумент в полза на съществуването на Бог - https://en.wikipedia.org/wiki/Pascal%27s_wager Изкуственият интелект на Гъгъл пише: „Много видни изобретатели и учени през историята са имали религиозни вярвания, включително сър Исак Нютон, който открива законите на движението и гравитацията; Йоханес Кеплер, ключова фигура в научната революция; Грегор Мендел, „бащата на съвременната генетика“; и Галилео Галилей, който се застъпва за въртенето на Земята около Слънцето, разглеждайки научната си работа като начин за разбиране на Божието творение. Други, като Джордж Вашингтон Карвър, ботаник и изобретател, и Луи Пастьор, химик и микробиолог, също изразяват вяра в Бог“. Аргументи от авторитета по принцип нямат особена стойност – това, че някой е добър в определена научна сфера, не го прави специалист по метафизика и съществуването или не на Бог. Науката няма да докаже дефинитивно дали има Бог. Който вярва, ще намери причина в науката да вярва. Който не вярва – обратното. Сърцевината на аргумента за вярващия е, че науката показва метода, който Бог е използвал, за да създаде каквото е създал. Съответно за невярващия науката е окончателно доказателство за отсъствието на Бог. И накрая стигаме до това кой в какво ще избере да вярва.

Тората (Петокнижието на Мойсей) е писана в късния бронз или ранното желязо. Псалмите на Давид и притчите на Соломон са от ранното желязо. Пророците започват да пишат от VIII век пр. Хр., а най-късните пророци Захария и Малахия пишат в края на VI век пр. Хр. и началото на V век пр. Хр. – след края на вавилонския плен. Канонът е затворено от Ездра и Неемия в средата на V век пр. Хр. Съществува и алтернативен ревизионистки възглед, че Старият завет е съставен почти изцяло във Вавилон по време на плена в средата на VI век пр. Хр. Новият завет е писан във втората половина на I век сл. Хр. Въпросът защо някои хора вярват, а други не вярват, е философски. Едва ли ще успеем с писане по форумите да го решим, но ако трябва да спекулирам – вероятно е комплекс от рационални и ирационални причини (възпитание, житейски опит, познания в различни научни сфери, доминиращи обществени нагласи, склонност към конформизъм или бунтарство, но най-вече класическото „така го усещам“). Относно живеенето с плодовете на научния прогрес – няма противоречие от теологична гледна точка. Християнският Бог е творец. Човекът е създаден по негов образ и подобие, следователно е логично у човека да има творчески импулс и стремеж към опознаване на вселената посредством наука, открития, изобретения.

14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? 15. Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, 16. а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? 17. Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Библия, Послание на Яков, гл. 2, ст. 14-17. Това го пише братът на Исус Христос, между другото. Една майка ги е възпитавала. Християните правят болници и сиропиталища от времето на Нерон до ден-днешен. Е, някои църкви като нашите православни правят и доста пари покрай вярата, но както и да е. Иначе християнството не е левичарска идеология. Левичарите където вземат властта първата им работа е да запалят църквите, да претопят камбаните и да избият свещениците.

"Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила, мила моя майно льо, зора зазорила. От тогаз се е, мила моя майно льо, войска провървяла, мила моя майно льо, войска провървяла. Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра, сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман. Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра, сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман." Ето една обичайна песен на български език за българската история. Да го въртим, да го сучем - съвременната българска нация е базирана на няколко стълба, един от които е православното християнство. В бъдеще може да не е така, но засега е така. Не съм убеден, че промяната точно на този стълб, ще направи българската нация и българската държава по-успешни. Да се стои само на този стълб също не е вариант. Световното православието в момента е разделено на гръцки и руски лагер. И едните, и другите имат идеи за България, които, как да кажа, са несъвместими с националния ни интерес.

Помаците са етнически българи, които говорят на български език. Като съзнание някои имат турско самосъзнание, някои имат помашко самосъзнание. Някои може да имат и българско, не знам. Българската държава на теория би трябвало да има интерес помаците да са максимално интегрирани в българското общество. Те са част от държавотворния народ. На практика българската държава е леш в много отношения и доскоро не можеше да си задържи населението от всички етнически и религиозни групи в рамките на страната – населението се евакуираше с бясна скорост накъдето му видеха очите. Напоследък нещата започнаха да се стабилизират. Някои помаци в Северна Македония и Албания, като споменатите от Gabraka, се самоопределят поне на думи като българи. Дали е от пробуждане на националното съзнание, дали е от користни причини – само те си знаят. Между другото, понеже в дискусията участва представител на българското православие, ако имахме адекватна православна църква навярно щеше да бъде в интерес на българската държава да се работи на терен с помаците. Разбира се да се проповядва по чукарите не е като да се правят заменки с църковни имоти по морето и да се леят свещи.

Въпросът има нюанси. Вярно е, че християнизацията на българите е политически акт, който така и не достига до недрата на „широките народни маси“. Вярно е също, че у тези народни маси с лекота се появяват ереси. В същото време поп Богомил е съвременник на Иван Рилски. Българите не се отказват от повърхностно приетото християнството през османския период, а не е като да не са имали поводи. Има и мъченици от този период. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8 Т.е. някои хора са приемали вярата си насериозно. Други хора са гонили злото с кукерска маска на главата и шише ракия в ръка. И до днес е така. В количествено отношение масата етнически българи днес в културно отношение е православно християнска, а не да кажем мюсюлманска, будистка или нещо друго. В морално отношение тя се съобразява поне на думи с юдео-християнски идеи като „не кради, не убивай, който не работи, не трябва да яде“ и подобни. В религиозно отношение същата маса е агностична – „може и да има някаква сила там някъде… ама може и да няма“. Обаче масата не задава хода на историята. Силно мотивирани малцинства могат да насочат масата наляво или надясно. Християнството започва с 11 ученика, които вярват, че са видели възкръсналия Христос. И толкова силно го вярват, че не се отричат дори докато ги разкъсват лъвове, горят ги като живи факли, разпъват ги на кръстове с главата надолу, дерат ги живи. След 3 века императорът на Римската империя, която е екзекутирала Христос, и по-голямата част от населението са християни. Така че сегашната преобладаваща аморфна група от атеисти, агностици и езичници не е гаранция, че след 50 години няма да има християнско мнозинство. Или мюсюлманско. Демография, миграция, чуждо финансиране – ние може да живеем в заспала държава, управлявана от селски клептократи, но има центрове на власт и пари, които си правят различни сметки за нашия регион.

На първите вселенски събори се уточняват доктрините, които определят кое е християнско и кое е ерес. Общо взето двете основни точки са: 1) Един Бог в три лица - Отец, Сина и Светия дух. 2) Исус Христос е богочовек със 100% божествена природа и 100% човешка природа. Който вярва в това е християнин. Сега, какво точно се случва в троицата, какви енергии протичат между ипостасите, кой от кого произлиза, Светият дух от Отец ли идва само и т.н. – подлежи на дебат. Но и православните, и католиците, а по-късно и протестантите вярват в троичен Бог и са християни. Извън кръга на безспорното между християните, всичко друго е спорно – Дева Мария докога е била дева, трябва ли да се молят на светците, има ли чистилище, само вярата ли спасява, или и делата и т.н. Въпреки теологичните дебати (вековни) и различните религиозни практики, които произтичат от тях, това не променя основното. Най-много някой по-зилотски настроен поп или пастор да пофучи срещу „еретиците“ от другия отбор. От християнска гледна точка няма рай за православни и рай за католици. Който вярва се спасява, независимо от коя традиция идва. По въпроса за отношението на етносите и религията – християнството е универсална религия, която на теория би трябвало да приобщи всички етноси, да ги смели и да произведе хомогенна група от християни. На практика това не става. Българската екзархия, която от гледна точка на българската нация има фундаментална историческа роля, е еретична по православните разбирания. Ереста се нарича етнофилетизъм – да поставиш народа си пред всемирната (православна, разбира се) църква. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC Политически погледнато, разбираем е гръцкият стремеж за контрол на православието от Цариград. Разбираем е също и българският стремеж за независима българска екзархия.

Това е интересно твърдение. По време на Второто Българско царство след около двувековно пребиваване на българите под ромейска власт голяма част от висшите длъжности са с гръцки имена – севасти, логотети, примикюри и т.н. Хората, които са носили тези длъжности, не са били гърци, а българи. Поне част от българите от края на VI и началото на VII век са живели в рамките на Аварската държава. Там вероятно се е говорила някаква форма на тюркски език, което се отнася и за титлите. Няма задължително логическо противоречие в това българи-европейци, живели в тюркоезична среда, след като създават своя държава да ползват титли и календар на аварите-тюрки, както наследниците им от XIII век са ползвали гръцки такива. Не казвам, че задължително е било така, а че европейските им гени не са дефинитивно доказателство, че не може да са имали тюркски титли. Няма още окончателни данни от генетичното изследване на средновековните българи, но има вероятност българите, живели сред аварите, преди идването на хуните да са били част от една група от района на река Тиса, която археолозите определят за сармати, а гените им са европейски. Тези археологически сармати спокойно може да са говорили някакъв ирански език. Т.е. на този етап е рано да се зачеркват хипотези – тюркски, ирански, славянски или други индоевропейски.

Според Уикипедия: „Велика сила е държава, която разполага с извънредно голяма икономическа, военна и политическа мощ, които ѝ дават възможност да взима участие в решаването на конфликти в глобален план.“ „Регионална сила е държава, която може да упражнява значително влияние в международните отношения в даден географски регион, но за разлика от Великите сили няма глобално влияние.“ „Велика регионална сила“ трудно се побира в дефинициите. България никога не е била велика сила. Спорно е доколко самата Източна Римска империя е била велика сила след арабския удар. Може би по време на Македонската династия. Но по-скоро и тогава не е била. Ако сравним ИРИ от началото на XI век сл. Хр. с Римската империя от II век. сл. Хр. – изглежда като сянка на предишната си слава. Регионална сила България е била. Например след залеза на аварите – периода между Омуртаг и Петър. България бие франките, мачка сърбите, яде бой от хърватите, спира временно маджарите, ромеите ту са побеждавани, ту те побеждават. Съвсем прилична регионална сила. „Стабилизирането“ на Крумовата династия е за век и половина. И включва културен подем, писменост, книжовни школи и т.н. Разбира се, че това не е съпоставимо с предефиниращи света процеси като Ренесанса. Но в контекста на южните и източните славянски народи и бъдещата им култура е било значимо време. „Отнасянето като сламка“ се случва след брутален удар от север и във времето на абсолютен възход на ИРИ. И неотнесената половина на страната после 40 години води война с ИРИ в апогея ѝ.

Освен споменатите дотук уговорки относно презцизността на анализа, в случая всички проби, с които I19459 има големи съвпадения, и половината от тези на I19460 са проби с много ниско качество. Качвам и по един плот от МТА с позицията на двете проби спрямо съвременните популации. Първата от едната страна граничи с бездната, от другата в далечината се мержелеят баски, малтийци и иберийци. Втората е между Балканите и Иберия, най-близо до Северна Италия. I19459, Bronze Age Bulgaria Tell Ezero Пол: Жена mtDNA: T AHPS211W, Early Medieval Hungary Transdanubia Bodajk Homoki, 800 AD mtDNA: H Shared DNA: (Sample Quality: 18) 4 SNP chains (min. 60 SNPs) / 50.84 cM Largest chain: 136 SNPs / 15.48 cM AEH_1, Ostrogoth Mix, 495 AD mtDNA: H5 Shared DNA: (Sample Quality: 8 ) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 34.84 cM Largest chain: 127 SNPs / 34.84 cM G12_01d, Imperial Roman Ovilava Germanic Grave Double Burial Wels Austria, 350 AD Shared DNA: (Sample Quality: 5) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 62.08 cM Largest chain: 121 SNPs / 36.92 cM I15534, Imperial Roman Viminacium Serbia Pecine Necropolis, 250 AD mtDNA: H5 Shared DNA: (Sample Quality: 3) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 27.97 cM Largest chain: 115 SNPs / 27.97 cM R1294, Medieval Palazzo della Cancelleria Italy, 1000 AD mtDNA: UncertainY-DNA: Uncertain Shared DNA: (Sample Quality: 3) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 33.92 cM Largest chain: 109 SNPs / 33.92 cM PN91, Piceni Italic Tribe Novilara Iron Age Adriatic Coast Italy, 650 BC mtDNA: H1eY-DNA: J2b (M12) Shared DNA: (Sample Quality: 14) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 19.8 cM Largest chain: 107 SNPs / 16.17 cM --- I19460, Bronze Age Bulgaria Tell Ezero, 2275 BC Пол: Жена mtDNA: U5a1+16192 SGBN17, Medieval Sicily Teatro di Segesta, 1220 AD Shared DNA: (Sample Quality: 19) 12 SNP chains (min. 60 SNPs) / 193.48 cM Largest chain: 192 SNPs / 27.29 cM AHPS203W, Medieval Hungary Carolingian Border Bodajk Homoki dulo, 800 AD mtDNA: U4b1a1 Shared DNA: (Sample Quality: 31) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 17.88 cM Largest chain: 156 SNPs / 17.88 cM R835, Imperial Rome Cluana Ancona, 165 AD mtDNA: H2a5 Y-DNA: J1a2a1a2d2b2b2c (PF4845/YSC0000234/Z2329) Shared DNA: (Sample Quality: 37) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 35.33 cM Largest chain: 131 SNPs / 20.89 cM scy197b, Scythian Southern Moldova, 290 BC mtDNA: U5a1a1 Y-DNA: R1b1a1a2 (BY15590) Shared DNA: (Sample Quality: 24) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 22.29 cM Largest chain: 117 SNPs / 12.91 cM R1294, Medieval Palazzo della Cancelleria Italy, 1000 AD mtDNA: Uncertain Y-DNA: Uncertain Shared DNA: (Sample Quality: 3) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 65.99 cM Largest chain: 104 SNPs / 65.99 cM I13428, Illyrian Mycenaean Phokis Delphi Greece, 1310 BC mtDNA: H2 Y-DNA: G2a2b (L30/PF3267/S126) Shared DNA: (Sample Quality: 3) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 51.36 cM Largest chain: 101 SNPs / 51.36 cM

Понеже темата е за алани и прабългари, ще пиша много накратко. Ако някой има интерес, може в друга тема по-подробно. Има 5 проби от Езеро, които могат да се заредят в МТА. При спазваме на изискването за над 10сМ общи сегменти, някои проби ми изглеждат като ямненци, други като микс от тях и местни балканци. I19457 - пробите с най-много съвпадения са на ранносредновековни бургундци, лонгобарди и тюринги. I19458 - ранносредновековна Бургундия, скитска Молдова, Логкас. I19459 - медна Бавария, Йоци, желязна Италия, средновековна Италия. I19460 - Йоци, бронзова Гърция (Делфи), скитска Молдова, средовековна Италия. I19461 - скити сака, както и франки, тюринги и готи.

Проверих каква е методологията на МТА. Пишат следното: "Deep Dive comparisons are calculated using consecutive SNP (dna marker) lengths where the alleles match between your kit and the sample. cM values are a by-product of that based on the chromosome length and various factors related to age and sample quality. We provide values very similiar to Gedmatch for example when you do a direct comparison with any ancient sample. Our slider bars enable you to adjust the minimum SNP length and cM value in real time to the setting you feel is best for the sample. Also note the default values are very liberal (SNP length 60 and 1.5 cM) in order to accommodate lower quality / more ancient samples." По отношение на българското изследване, господин Стамов спомена, че по негово предложение екипът на лабораторията в Харвард е включил специалисти по IBD, които са направили анализа в тази част. За прабългарските проби ще имаме данни, отговарящи на най-високите научни стандарти към днешна дата. Когато резултатите са достъпни, аз ще видя какво показва МТА в сравнение с официалния научен анализ, а ти ако имаш желание и възможност, може да провериш през Gedmatch. И ще видим за конкретни проби има ли липси, съвпадения, измисляния и т.н.

Много интересно. Под 10-12 сМ са ненадеждни данни, 27 сМ е подозрително голямо. Може ли да споделите чрез какъв метод направихте проверката с този скит? Ако е достъпен софтуер, може да го ползваме за проверки. Ясно е, че МТА не може да се ползва за сериозна наука. Както впрочем и Г25. Но въпреки това за онагледяване на голямата картина мисля, че може да дадат представа. Например през IBD на МТА се вижда много ясно връзката между "сарматите" от Транстиса от IV век, "аварите" от Унгария и Австрия от VII век, пробите от Кулине от X век, двете българки от търновско от XII век и съвременни българи. Това на този етап не противоречи на позицията на сериозните учени

Ще дам извадка за двете проби. Първо да подчертая, че ползвам МТА, което не е професионален софтуер, а комерсиален сайт. Разликата в качеството на анализа се видя на практика в темата за етруските, където господин Стамов демонстрира много по-дълбоко ниво на анализа. На следващо място двете български проби - I17980 и I10548 - са от византийско време, първата половина на XII век, Търново. Възможно е двете жени, освен че са българки, да имат и нещо византийско в тях. Извадил съм само бронзови проби от Балканите и Унгария. И двете жени имат много роднини от VII - VIII век сл. Хр. от Унгария, Хърватия и Австрия. — Medieval Bulgaria Veliko Tarnovo Ryahovets (I10548) SZ1, Bronze Age Szolad Hungary, 1000 BC mtDNA: J1b Y-DNA: R1a1a1b2a2a1 (Z2123) Shared DNA: (Sample Quality: 100) 3 SNP chains (min. 60 SNPs) / 86.29 cM Largest chain: 161 SNPs / 50.24 cM I4331, Illyrian / Dalmatian, 1600 BC mtDNA: I1a1-a Y-DNA: J2b2a1a1a1b (CTS3617) Shared DNA: (Sample Quality: 36) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.56 cM Largest chain: 160 SNPs / 3.56 cM I18719, Late Bronze Age Bezdanjaca Cave Croatia, 1250 BC mtDNA: HV0a1a1b Y-DNA: I2a1a2b1a1 (CTS5966) Shared DNA: (Sample Quality: 43) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 22.36 cM Largest chain: 153 SNPs / 22.36 cM Log04_wgs, Ancient Middle Helladic Elati-Logkas Greece, 1861 BC Shared DNA: (Sample Quality: 95) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 14.37 cM Largest chain: 134 SNPs / 14.37 cM — Medieval Bulgaria Veliko Tarnovo Ryahovets (I17980) I3313B, Illyrian / Dalmatian, 1200 BC Shared DNA: (Sample Quality: 42) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.56 cM Largest chain: 182 SNPs / 3.56 cM SZ1, Bronze Age Szolad Hungary, 1000 BC mtDNA: J1b Y-DNA: R1a1a1b2a2a1 (Z2123) Shared DNA: (Sample Quality: 100) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 8.76 cM Largest chain: 175 SNPs / 8.76 cM HGC001, Minoan Hagios Charalambos Cave Crete, 1900 BC Shared DNA: (Sample Quality: 52) 3 SNP chains (min. 60 SNPs) / 27.44 cM Largest chain: 169 SNPs / 10.58 cM I0071, Minoan Lasithi, 2000 BC mtDNA: U5a1 Shared DNA: (Sample Quality: 44) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.34 cM Largest chain: 131 SNPs / 4.34 cM I9041, Mycenaean Peloponnese, 1350 BC mtDNA: X2d1 Y-DNA: J2a1a2b2 (FGC8506) Shared DNA: (Sample Quality: 15) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.01 cM Largest chain: 129 SNPs / 2.01 cM I9005, Minoan Lasithi, 2000 BC mtDNA: H2c1 Shared DNA: (Sample Quality: 14) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.14 cM Largest chain: 117 SNPs / 2.14 cM I0073, Minoan Lasithi, 2000 BC mtDNA: H1bm Y-DNA: J2a1a1a2b1b (M319) Shared DNA: (Sample Quality: 28) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.97 cM Largest chain: 115 SNPs / 4.97 cM Log02_wgs, Ancient Middle Helladic Elati-Logkas Greece 1861 BC Shared DNA: (Sample Quality: 96) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 17.02 cM Largest chain: 113 SNPs / 17.02 cM Pta08_wgs, Ancient Petras Siteias Crete, 2735 BC Shared DNA: (Sample Quality: 92) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 13.31 cM Largest chain: 105 SNPs / 13.31 cM — Хърватия, Гърция, Крит. — По отношение на живи българи, не знам дали има значение, но да, всички проби, с които разполагам, имат по някоя проба от балканския бронз, с която имат общи снипове. Конкретно аз споделям снипове с: I16814, Ostojicevo, 2100 BC mtDNA: H1e Y-DNA: R1b1a1b1a1 (P310/PF6546/S129) Shared DNA: (Sample Quality: 37) 4 SNP chains (min. 60 SNPs) / 23.05 cM Largest chain: 117 SNPs / 10.66 cM I3313B, Illyrian / Dalmatian, 1200 BC Shared DNA: (Sample Quality: 42) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.56 cM Largest chain: 182 SNPs / 3.56 cM I4331, Illyrian / Dalmatian, 1600 BC mtDNA: I1a1-a Y-DNA: J2b2a1a1a1b (CTS3617) Shared DNA: (Sample Quality: 36) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.56 cM Largest chain: 160 SNPs / 3.56 cM Имам общи снипове и с едната българска проба. I17980, Bulgaria Veliko Tarnovo Ryahovets, 1135 AD mtDNA: U2e2a1a Shared DNA: (Sample Quality: 38) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 7.22 cM Largest chain: 126 SNPs / 7.22 cM — В крайна сметка, от това, което чух на една публична лекция на господин Стамов в края на миналата година, а и от най-новите данни около очакваната публикация, съвременните, а и средновековните българи, са имали както по-северен (български), така и по-южен (балкански) компонент. Така че не би трябвало да е изненада, че имат общи гени с балканския бронз. Но както каза Кухулин, хубаво ще е да видим още проби от българския бронз.

Да изчакаме резултатите от изследването. От 1000 проби около 100 са евентуално прабългарски, но сред останалите вероятно ще има и бронзови, и железни популации

На пръв поглед звучи добре, но какви гръцки експедиции с тракийски наемници в Сардиния да е имало? За да съм в тон с разговора пуснах да видя какво ще каже ИИ-то на Гугъл. „Въпреки че Сардиния има исторически връзки с древногръцката търговия и някои кратки опити за колонизация, тя не е била основен район за заселване на гърците по начина, по който е била Сицилия. Древните гърци основават колония, наречена Олбия, в Сардиния, но тя е краткотрайна и те са прогонени от финикийците.“ И една карта от многоуважаваната и високо ценена в научните среди Уикипедия: Иначе като цяло по-близките като времеви хоризонт хипотези са по-вероятни. Т.е. по-скоро произходът на жената I10366 е свързан с картагенската власт в Сардиния. Но пък забравената история на разбитите и оттеглящи се от леванта Шардана е по-епична, макар и слабо вероятна на практика.

Шардана. Както е казал Рамзес II: „Непокорните Шардана, с които никой никога не е знаел как да се бие, те смело доплуваха с бойните си кораби от средата на морето, без никой да може да им устои.“ Хората са пиратствали до Леванта и Египет. Има хипотеза, че след колапса на късната бронзова епоха и края на походите на морските народи Шардана са си имали малка държава на север от Израел и на юг от финикийците. Според тази хипотеза, застъпена от израелския археолог Адам Зертал, пълководецът Сисара, за когото пише в книгата Съдии в Стария завет, е бил шарданец, а архитектурата на столицата му наподобява нурагическите обекти в Сардиния. Филистимците (Пелесет) се заселват на юг и оцеляват до времето на Нововавилонското царство, но евентуалните Шардана на Сисара са разбити още преди създаването на израелската монархия. Тук малко фантазии, но след падането на държавицата им може част от тях да се върнали в Сардиния, вече поомесени с левантийци. Друг вариант е класическото отвличане на население по време на пиратските набези.

С една дума – позна. I10366, Iron Age Phoenician Settler Sardinia, 300 BC Пол: Жена mtDNA: H30a Thracian + Carthaginian (4.575) Ancient Greek + Carthaginian (4.766) Achaean + Carthaginian (4.931) Ancient Greek + Dacian (5.916) Achaean + Ancient Greek (6.311) Thracian (7.08) Dacian (8.429) Achaean (8.473) Carthaginian (10.16) Ancient Greek (10.85) --- IBD Повечето са балкански. Пет минойски, четири микенски, три тракийски проби. Една от желязна Македония, две от халколитна Румъния, една от Евбея, която излиза два пъти, с много общи снипове. Останалите са двете етруски (TAQ007 и TAQ023), две от Сицилия, две от Тунис (финикийски), една от Сардиния (картагенска). --- I20185, Thracian Kapitan Andreevo Bulgaria, 800 BC mtDNA: H7c1 Y-DNA: E1b1b1a1b1 (L618) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.36 cM Largest chain: 188 SNPs / 4.36 cM I15623, Chalcolithic Romania Bodrogkeresztur Urziceni, 4000 BC mtDNA: J1c2 Y-DNA: G2a2b2a1a1c (CTS342) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.07 cM Largest chain: 163 SNPs / 3.07 cM Urzi68, Ancient Romania Urziceni, 4000 BC mtDNA: Uncertain Y-DNA: Uncertain 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.04 cM Largest chain: 162 SNPs / 3.04 cM I15571, Mycenaean Kolikrepi-Spata Attica Ancient Greece, 1465 BC mtDNA: HV0a 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.87 cM Largest chain: 161 SNPs / 2.87 cM I5769, Thracian Bulgaria, 450 BC mtDNA: H-d9 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.4 cM Largest chain: 158 SNPs / 3.4 cM HGC026, Minoan Hagios Charalambos Cave Crete, 1900 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 7.77 cM Largest chain: 151 SNPs / 7.77 cM I3125, Sicily Buffa II Bronze Age, 1550 BC mtDNA: K1a3a7b Y-DNA: G2a2b2a1a1c1a1 (CTS5990/Z1903) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.72 cM Largest chain: 147 SNPs / 4.72 cM Mik15_wgs, Early Helladic Manika Euboea Island Greece, 2827 BC 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 58.73 cM Largest chain: 146 SNPs / 44.5 cM HGC001, Minoan Hagios Charalambos Cave Crete, 1900 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 9.0 cM Largest chain: 144 SNPs / 9.0 cM I13380, Iron Age Sicani Tribe Polizzello Sicily, 800 BC mtDNA: T2b 3 SNP chains (min. 60 SNPs) / 19.33 cM Largest chain: 139 SNPs / 8.87 cM I7233, Ancient North Macedonia Vodovrati-Gradsko, 860 BC mtDNA: H35 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.02 cM Largest chain: 133 SNPs / 4.02 cM I20186, Thracian Kapitan Andreevo Bulgaria, 800 BC mtDNA: U5a1a1 Y-DNA: R1a1a1 (M417) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 8.03 cM Largest chain: 132 SNPs / 4.23 cM I0070, Minoan Lasithi, 2000 BC mtDNA: H13a1a Y-DNA: J2a1a1a2b1b (M319) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 6.44 cM Largest chain: 128 SNPs / 3.78 cM I13518, Mycenaean Palace of Nestor Pylos Ancient Greece, 1135 BC mtDNA: N1a1a1a3 Y-DNA: R1b1a1b2a (GG480/PF7563/V2347) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.09 cM Largest chain: 125 SNPs / 4.09 cM R11776, Phoenician Era Kerkouane Tunisia, 550 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.16 cM Largest chain: 123 SNPs / 4.16 cM I19366, Mycenaean Palace of Nestor Pylos Ancient Greece, 1330 BC mtDNA: J1c+16261 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.36 cM Largest chain: 122 SNPs / 2.36 cM MYG004, Mycenaean Mygdalia Achaean Greece,1500 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.02 cM Largest chain: 120 SNPs / 4.02 cM Mik15_wgs_trim5bp, Early Helladic Manika Euboea Island Greece, 2827 BC 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 21.94 cM Largest chain: 117 SNPs / 12.43 cM TAQ023, Etruscan Tarquinii Italy, 306 BC mtDNA: U5b2a3d Y-DNA: G2a2b2a1a1c1a1 (CTS5990/Z1903) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 7.2 cM Largest chain: 116 SNPs / 7.2 cM XAN027, Minoan Period Crete Chania, 1575 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 1.73 cM Largest chain: 110 SNPs / 1.73 cM I9005, Minoan Lasithi, 2000 BC mtDNA: H2c1 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 7.55 cM Largest chain: 109 SNPs / 7.55 cM TAQ007, Etruscan Tarquinii Italy, 299 BC mtDNA: H5 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 5.49 cM Largest chain: 107 SNPs / 5.49 cM R11755, Phoenician Kerkouane Tunisia, 410 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 7.02 cM Largest chain: 103 SNPs / 7.02 cM VIL011, Carthaginian Sardinia Villamar, 250 BC mtDNA: K1a3a Y-DNA: R1b1a1b1a2 (PF7589/Z2118) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.22 cM Largest chain: 101 SNPs / 2.22 cM

Много, много интересно. Наличието на прослойка с атически произход у етруските би обяснило почитта към херосите на Омир. В същото време обективността изисква да се отбележи, че жената ТАQ007 може да е била просто елинска булка, омъжена за етруск. Тя живее през IV – III век пр. Хр. Да се запази в толкова чист вид атическото наследство за близо 1000 години в италийска среда би било предизвикателство. --- Пробвах да открия нещо повече за археологическия контекст на погребението на TAQ007 с идеята, че може да хвърли малко светлина. Не хвърли. https://www.science.org/action/downloadSupplement?doi=10.1126%2Fsciadv.abi7673&file=sciadv.abi7673_SM.pdf От суплемента: „Изследваните индивиди произлизат от остеологичната колекция на немския антрополог и етнограф проф. Емил Шмит, съхранявана в Анатомичния институт на Университета в Лайпциг в Германия. Каталогът, който той съставя през 1887 г., съдържа 131 черепа от Тарквиния, свързани с етруската цивилизация. Шмит ги закупува от куратора на етруските гробници в Тарквиния. Според ограничените описания в каталога за произхода, по-голямата част от анализираните черепи са получени от частни или общински разкопки в некропола Монтероци, проведени между 1877 и 1879 г. Въпреки това, определянето на черепите към свързаните погребални контексти или към определени части на некропола не е възможно поради непълната налична информация. ... Освен това, четири от анализираните черепи са описани в каталога като tomba etrusca (етруска гробница) (TAQ004, TAQ006, TAQ007, TAQ010), а седем са посочени като tomba romana (римска гробница) или deposito romano (римско находище) (TAQ012, TAQ015, TAQ016, TAQ017, TAQ018, TAQ019, TAQ023), без обяснение как е извършена тази класификация. Най-вероятно класификацията е извършена по гробни дарове и/или стил на изграждане на гробницата. Според радиовъглеродното датиране, и петте датирани индивида, изброени като tomba romana или deposito romano, имат възраст, която е в съответствие с периода на Римската република“.

TAQ007, Etruscan Tarquinii Italy, 299 BC Пол: Жена mtDNA: H5 Minoan + Roman (3.527) Minoan + Thracian (3.646) Achaean + Minoan (3.89) Ancient Greek + Roman (3.948) Ancient Greek + Thracian (4.429) Thracian (6.981) Ancient Greek (8.156) Achaean (8.616) Minoan (9.054) Roman (10.2) --- IBD Много минойци, микенци и капитан-андреевци. Тази жена нищо чудно да е имало прадядовци под стените на Троя. Сега, дали по линия на гръцките колонизатори на Италия или по етруска е друг въпрос. --- I20180, Thracian Kapitan Andreevo Bulgaria, 800 BC mtDNA: K1c1 Y-DNA: E1b1b1a1b1 (L618) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 18.37 cM Largest chain: 231 SNPs / 9.69 cM I13518, Mycenaean Palace of Nestor Pylos Ancient Greece, 1135 BC mtDNA: N1a1a1a3 Y-DNA: R1b1a1b2a (GG480/PF7563/V2347) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 11.37 cM Largest chain: 213 SNPs / 11.37 cM SZ32, Central Roman, 590 AD mtDNA: H74 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 7.19 cM Largest chain: 199 SNPs / 4.83 cM MYG004, Mycenaean Mygdalia Achaean Greece, 1500 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 9.88 cM Largest chain: 170 SNPs / 9.88 cM I20184, Thracian Kapitan Andreevo Bulgaria, 800 BC mtDNA: H5 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 11.88 cM Largest chain: 159 SNPs / 8.15 cM I20181, Thracian Kapitan Andreevo Bulgaria, 800 BC mtDNA: U8b1a1 Y-DNA: E1b1b1a1b1 (L618) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 33.23 cM Largest chain: 151 SNPs / 22.9 cM I5769, Thracian Bulgaria, 450 BC mtDNA: H-d9 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 6.24 cM Largest chain: 139 SNPs / 3.17 cM KUK006, Mycenaean Koukounaries Paros Island Greece, 1600 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.42 cM Largest chain: 139 SNPs / 4.42 cM Pta08_wgs, Ancient Petras Siteias Crete, 2735 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 15.42 cM Largest chain: 136 SNPs / 15.42 cM I20185, Thracian Kapitan Andreevo Bulgaria, 800 BC mtDNA: H7c1 Y-DNA: E1b1b1a1b1 (L618) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 6.85 cM Largest chain: 127 SNPs / 6.85 cM I19366, Mycenaean Palace of Nestor Pylos Ancient Greece, 1330 BC mtDNA: J1c+16261 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.23 cM Largest chain: 125 SNPs / 2.23 cM JK2888, Ptolemaic Egypt, 50 BC mtDNA: U6a2 Y-DNA: E1b1b1a1b2-V22 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.98 cM Largest chain: 125 SNPs / 2.98 cM CL121, Central Roman, 580 AD mtDNA: T2 Y-DNA: R1b1a1b1b (CTS1078/Z2103) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 11.11 cM Largest chain: 122 SNPs / 11.11 cM I14741, Late Medieval Ashkenazi Cemetery Erfurt Germany, 1350 AD mtDNA: K1a1b1a 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 6.63 cM Largest chain: 119 SNPs / 6.63 cM I3876, West Sicily Late Bronze Age, 987 BC mtDNA: H1-T16189C Y-DNA: G2a2b2a1a1c1a1 (CTS5990/Z1903) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 5.79 cM Largest chain: 118 SNPs / 5.79 cM I26702, Imperial Roman Trogir Dragulin Croatia, 100 AD mtDNA: H+152 Y-DNA: E1b1b1a1b1a14 (V1598/Y10787) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 6.96 cM Largest chain: 117 SNPs / 6.96 cM MYG006, Mycenaean Mygdalia Achaean Greece, 1500 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 8.7 cM Largest chain: 116 SNPs / 8.7 cM XAN035, Minoan Period Crete Chania, 1575 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 5.33 cM Largest chain: 115 SNPs / 5.33 cM Oetzi, 3300 BC mtDNA: K1 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 16.15 cM Largest chain: 111 SNPs / 16.15 cM I10366, Iron Age Phoenician Settler Sardinia, 300 BC mtDNA: H30a 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 5.53 cM Largest chain: 107 SNPs / 5.53 cM R3481, Iron Age Montenegro Doclea Bjelovine, 320 AD mtDNA: Uncertain Y-DNA: J2b2a1a1a1a1a1a1 (CTS9036/Z1043) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 24.16 cM Largest chain: 104 SNPs / 24.16 cM I0074, Minoan Lasithi, 2000 BC mtDNA: H5 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 5.25 cM Largest chain: 103 SNPs / 5.25 cM KUK002, Mycenaean Koukounaries Paros Island Greece, 1600 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 1.8 cM Largest chain: 103 SNPs / 1.8 cM MJ12, Thraco-Cimmerian Black Sea, 900 BC mtDNA: H35 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.36 cM Largest chain: 101 SNPs / 2.36 cM HGC005b, Minoan Hagios Charalambos Cave Crete 1900 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.25 cM Largest chain: 101 SNPs / 2.25 cM --- Тези проби извадих. Колкото и непрецизен инструмент да е МТА, разгледаните етруски изглежда действително имат родство с хора от левантийски произход. Но ми се струва, че връзката е с финикийските колонии и Картаген. За сметка на това те имат родство и с минойци, микенци и капитан-андреевци. Все още мисля, че по време на нашествията на морските народи е имало смесване на елитите. И че етруските (тиренците) са участвали в походите.

TAQ023, Etruscan Tarquinii Italy, 306 BC Пол: Мъж mtDNA: U5b2a3d Y-DNA: G2a2b2a1a1c1a1 (CTS5990/Z1903 МТА дава този етруск като трако-дак. Но има и нещо картагенско, и нещо гръцко в него. Dacian (2.949) Roman Hispania + Dacian (4.983) Thracian + Dacian (5.962) Dacian + Carthaginian (6.044) Corinthian + Dacian (6.24) Roman Hispania + Carthaginian (7.017) Carthaginian (10.39) Roman Hispania (11.61) Thracian (11.68) Corinthian (12.52) --- IBD Две проби от Капитан Андреево и една от Сицилия, която също е тракоподобна. И римски Виминациум с у-хаплогрупа Е-V13. Само да не чуе Спароток, че вече си представям истинската история на етруските, идващи от Етрополе. Отделно Йоци. Плюс финикийци от Сардиния и Тунис. И тук сякаш левантийския компонент идва по финикийска линия. --- I3876, West Sicily Late Bronze Age, 987 BC mtDNA: H1-T16189C Y-DNA: G2a2b2a1a1c1a1 (CTS5990/Z1903) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.24 cM Largest chain: 181 SNPs / 4.24 cM Oetzim 3300 BC mtDNA: K1 Y-DNA: G2a2a1a2a1a (L166) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 12.81 cM Largest chain: 139 SNPs / 12.81 cM I20185, Thracian Kapitan Andreevo Bulgaria, 800 BC mtDNA: H7c1 Y-DNA: E1b1b1a1b1 (L618) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 15.02 cM Largest chain: 136 SNPs / 7.61 cM R3361, Late Medieval Tell Masaikh Syria, 1210 AD mtDNA: Uncertain 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 5.66 cM Largest chain: 120 SNPs / 5.66 cM I8208, Greco-Era Empuries, 290 BC mtDNA: H33 Y-DNA: J2a1a1a2b (CTS4800) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 1.96 cM Largest chain: 120 SNPs / 1.96 cM I15495, Late Roman Empire Viminacium Serbia Pirivoj Necropolis. 150 AD mtDNA: H49 Y-DNA: E1b1b1a1b1a6a1 (CTS9320/V3518) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.51 cM Largest chain: 119 SNPs / 2.51 cM I10366, Iron Age Phoenician Settler Sardinia, 300 BC mtDNA: H30a Shared DNA: (Sample Quality: 34) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 6.76 cM Largest chain: 116 SNPs / 6.76 cM R11776, Phoenician Era Kerkouane Tunisia, 550 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.65 cM Largest chain: 113 SNPs / 3.65 cM I20186, Thracian Kapitan Andreevo Bulgaria, 800 BC mtDNA: U5a1a1 Y-DNA: R1a1a1 (M417) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 7.18 cM Largest chain: 104 SNPs / 7.18 cM R131, Imperial Rome Via Paisiello, 100 AD mtDNA: T1a12a Y-DNA: G2a2b1a1a1 (L14/S130/U16) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 6.56 cM Largest chain: 102 SNPs / 6.56 cM R11755, Phoenician Kerkouane Tunisia, 410 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.33 cM Largest chain: 102 SNPs / 4.33 cM

R475, Carthago-Etruscan Civitavecchia, 650 BC Пол: Жена mtDNA: T2b32 Етикетът е направо картагено-етруска. Sicani + Carthaginian (4.072) Etruscan + Carthaginian (4.768) Phoenician + Carthaginian (5.009) Sicani + Phoenician (5.469) Thracian + Carthaginian (6.133) Sicani (6.339) Carthaginian (6.8) Phoenician (7.36) Thracian (10.65) Etruscan (12.05) --- IBD Халколитна Румъния, Желязна Сицилия, етруски, финикийци. --- MSR003, Phoenician/Punic Sardinia Mount Sirai, 675 BC mtDNA: J1c3 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 15.45 cM Largest chain: 175 SNPs / 15.45 cM I13385, Iron Age Sicani Tribe Polizzello Sicily, 800 BC mtDNA: H1+16278 Y-DNA: G2a2b2a1a1c1a1a2 (Z3428) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 9.41 cM Largest chain: 170 SNPs / 9.41 cM R11833, Imperial Roman San Imbenia Sardinia, 320 AD mtDNA: Uncertain 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 24.28 cM Largest chain: 148 SNPs / 24.28 cM I3124, Sicily Buffa II Early Bronze Age, 1860 BC mtDNA: H1-T16189C Y-DNA: R1b1a1b1a1a2 (P312/PF6547/S116) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 28.23 cM Largest chain: 119 SNPs / 28.23 cM I18115, Urziceni Bodrogkeresztur Neolithic Romania, 3700 BC mtDNA: U5a1c 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 8.04 cM Largest chain: 116 SNPs / 8.04 cM Urzi68, Ancient Romania Urziceni, 4000 BC mtDNA: Uncertain Y-DNA: Uncertain 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.2 cM Largest chain: 115 SNPs / 3.2 cM I15623, Chalcolithic Romania Bodrogkeresztur Urziceni, 4000 BC mtDNA: J1c2 Y-DNA: G2a2b2a1a1c (CTS342) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.23 cM Largest chain: 114 SNPs / 3.23 cM I4089, Urziceni Bodrogkeresztur Neolithic Romania 3700 BC mtDNA: J1c Y-DNA: C1a2a2 (Y11325/Z29329) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 8.91 cM Largest chain: 113 SNPs / 8.91 cM R11753, Phoenician Kerkouane Tunisia, 410 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 6.49 cM Largest chain: 109 SNPs / 6.49 cM R474, Etruscan Civitavecchia, 650 BC mtDNA: H Y-DNA: J2b2a1a1a1b3a (CTS473) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 8.19 cM Largest chain: 109 SNPs / 8.19 cM R3361, Late Medieval Tell Masaikh Syria, 1210 AD mtDNA: Uncertain 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 7.32 cM Largest chain: 104 SNPs / 7.32 cM I13392, Iron Age Sicani Tribe Polizzello Sicily, 800 BC mtDNA: K1a+195 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 7.96 cM Largest chain: 103 SNPs / 7.96 cM I8204, Carthaginian Roman-Era Empuries, 200 BC mtDNA: H1e 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.43 cM Largest chain: 103 SNPs / 4.43 cM R473, Etruscan Civitavecchia, 650 BC mtDNA: U5a1 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 8.74 cM Largest chain: 101 SNPs / 8.74 cM

Ползвам комерсиалния сайт MyTrueAncestry. Няма особена научна стойност, по-скоро за онагледяване на данни от сериозни публикации и за развлечение. Ще пусна първо справката за TAQ004, a после и отделни постове за три проби от списъка на Кухулин. TAQ004, Etruscan Tarquinii Italy, 400 BC Пол: Мъж mtDNA: H1bd3 Y-DNA: R1b1a1b1a1a2b (PF6570/S28/U152) ISOGG 2020 Ligurian + Etruscan (6.583) Latin + Etruscan (7.711) Cenomani + Etruscan (7.883) Heneti + Etruscan (8.193) Ligurian + Heneti (8.493) Heneti (8.683) Etruscan (9.243) Ligurian (9.882) Latin (10.65) Cenomani (11.49) --- IBD Бронзова Германия и местни италийци. При пробите на Кухулин има повече роднини с левантийски компонент. --- Niedertiefenbach27, Niedertiefenbach Western Germany, 3200 BC mtDNA: X2c1 ? 4 SNP chains (min. 60 SNPs) / 53.83 cM Largest chain: 220 SNPs / 20.04 cM Niedertiefenbach25, Niedertiefenbach Bronze Age Germany, 3200 BC 5 SNP chains (min. 60 SNPs) / 68.83 cM Largest chain: 167 SNPs / 20.32 cM I5696, Iron Age Obrezje Slovenia, 301 BC mtDNA: H4a1c1a Y-DNA: R1b1a1b1a1a2b1 (L2/S139) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 14.91 cM Largest chain: 159 SNPs / 10.47 cM I7045, Early Bronze Age Szigetszentmiklos-Udulosor Hungary, 2320 BC mtDNA: T2c1d-a 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.24 cM Largest chain: 158 SNPs / 3.24 cM CGG018558, Visigothic Portugal Gruta do Caldeir, 845 AD mtDNA: L1b1a5 Y-DNA: R1b1a1b1a1a (L151/PF6542) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 16.37 cM Largest chain: 150 SNPs / 10.82 cM I10480, Bronze Age Romania Moneoru Culture Arman Carlomanesti, 2000 BC mtDNA: U5a1a1 Y-DNA: I2a1b1a2 (CTS10057) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.48 cM Largest chain: 121 SNPs / 4.48 cM R473, Etruscan Civitavecchia, 650 BC mtDNA: U5a1 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 11.37 cM Largest chain: 120 SNPs / 11.37 cM CGG023699, Gallic France Parancot, 497 BC mtDNA: HV+16311 Y-DNA: R1b1a1b1a1a2c1a (CTS241/DF13/S521) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 10.23 cM Largest chain: 117 SNPs / 10.23 cM R10344, Etruscan Tarquinii Italy, 460 BC 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 3.01 cM Largest chain: 115 SNPs / 3.01 cM I20163, Ancient Citizen Greek Colony Himera Sicily, 550 BC mtDNA: H1e1 Y-DNA: R1b1a1b (M269/PF6517) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 7.09 cM Largest chain: 109 SNPs / 7.09 cM TAQ005, Etruscan Tarquinii Italy, 198 BC mtDNA: T2d2a5 Y-DNA: R1b1a1b1a1a2b1 (L2/S139) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 6.49 cM Largest chain: 106 SNPs / 6.49 cM

Това беше много интересен анализ. Ако на някой му е интересно и Южняк даде имената на някои от пробите с висок компонент от Леванта, мога да ги заредя в МТА и да видим какви свързани проби по IBD ще излязат. Междувременно миналата седмица в едно село на 30 км от Тарквиния откриха запечатана, непокътната етруска скална гробница, датираща от края на 7 век пр.н.е. - последната фаза на периода на ориентализация. Намерили са вътре изрисувани керамични съдове в етруски геометричен стил, леген и бронзови орнаменти. https://archaeologymag.com/2025/06/intact-7th-century-etruscan-tomb-near-rome/