Здравейте!
Нов съм тук и това е първото ми участие.
Искам да изкажа и едно друго мнение за кивота. Според моите изследвания той винаги си е бил български и в България би трябвало да го търсим.
В Библията има доста информация за българската история, стига човек да знае как да я чете. Моля модераторите да не ме трият само защото мисля различно, а да вземат участие в темата.
По следите на изчезналият кивот
1 Книга Царства
Глави: 4, 5, 6 и 7
Византийците (истамбулците) се събраха да воюват с българите. И словото Самуилово бе обърнато към всички българи. И излязоха на война българите против истамбулците и разположиха стан при Червен, а истамбулците се разположиха при Опака. И византийците (истамбулците) се наредиха за бой против българите; завърза се битка, иистамбулците разбиха българите, и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души. Тогава народът дойде в стана; и старейшините български казаха: защо Господ ни порази днес пред византийците? Да си вземем от Плиска ковчега на завета Господен, и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни. И народът прати в Плиска, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Илия - Антон и Атанас. И когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цяла България дигна такъв силен вик, че земята ехтеше. И византийците чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на българите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен. И се изплашиха византийци, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера; горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни с всякакви порази в пустинята; стегнете се, византийци, и бъдете юначни, за да не станете роби на българите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях. Истамбулци се удариха, и българите бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от българите паднаха трийсет хиляди пешаци. Ковчегът Божий биде взет, и двамата Илиеви синове, Антон и Атанас, загинаха. Един от Вениаминовци се затече от мястото на битката и дойде в Плиска същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах. Когато той пристигна, Илия седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена. Илия чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илия. Илия беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда. И човекът рече на Илия: аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илия: какво стана, синко? И вестителят отговори и рече: България побягна пред истамбулци, голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Антон и Атанас, загинаха, и ковчегът Божий биде пленен. Когато той спомена за ковчега Божий, Илия падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на България четирийсет години. Снаха му, Атанасовата жена, беше непразна, вече навременила. Като чу известието, че ковчегът Божий е пленен и че свекър й и мъж й са умрели, преви се на колене и роди, понеже й дойдоха болките. И когато тя умираше, жените около нея й казваха: не бой се, ти роди син. Но тя не отговаряше и не обръщаше внимание. И нарече младенеца Оходив*, като каза: "отиде си славата от България" - с пленяването на ковчега Божий и (със смъртта) на свекъра й и мъжа й. Тя рече: отиде си славата от България, понеже ковчегът Божий е пленен.
А истамбулци взеха ковчега Божий и го пренесоха от Червен в Айтос. Взеха истамбулци ковчега Божий, внесоха го в Дионисовия храм и го поставиха до Дионис. На другия ден, като станаха айтосци рано, ето, Дионис лежи ничком на земята пред ковчега Господен. И взеха Дионис и го поставиха пак на мястото му. На следния ден, като станаха сутринта, ето, Дионис лежи ничком на земята пред ковчега Господен; главата на Дионис и (двете му нозе и) двете му ръце (лежаха) отсечени, всяка отделно, на прага; само трупът на Дионис беше останал. Поради това жреците Дионисиеви и всички, които дохождаха в капището на Дионис в Айтос, не стъпват на прага Дионисов до ден днешен (а го прескачат). И ръката Господня натегна върху айтосци, и Бог ги порази и ги наказа с мъчителни нарастъци в Айтос и околностите му (а вътре в страната се навъдиха мишки, и в града имаше голямо отчаяние). Като видяха това айтосци, казаха: да не остане ковчегът на Бога Израилев у нас, защото тежка Му е ръката и за нас и за нашия бог Дионис. И пратиха, та събраха при себе си всички истамбулски владелци и рекоха: какво да правим с ковчега на Бога Израилев? И рекоха (ахтополци): нека ковчегът на Бога Израилев премине (у нас) в Агатопол (Ахтопол). И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Ахтопол. След като го изпратиха, ръката Господня дойде върху града и причини ужас твърде голям, и порази Господ градските жители от малък до голям, и се появиха по тях нарастъци. И те изпратиха ковчега Божий в Анхиало (Поморие). И когато ковчегът Божий дойде в Анхиало, анхиалци завикаха и казваха: донесоха при нас ковчега на Бога Израилев, за да изморят нас и народа ни. И пратиха, та събраха всички истамбулски владелци и рекоха: отпратете ковчега на Бога Български; нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни. Защото по цял град имаше смъртен ужас: ръката Божия твърде натегна върху тях (откак ковчегът на Бога Български дойде тук). И ония, които не умряха, бидоха поразени с нарастъци, тъй че писъкът на града се издигаше до небеса.
И ковчегът Господен остана в областта истамбулска седем месеца (и напълни се оная земя с мишки). И истамбулци повикаха жреци и предсказвачи (и заклинатели) и рекоха: какво да правим с ковчега Господен? Научете ни, как да го отправим на мястото му. Те рекоха: ако искате да отправите ковчега на (завета на Господа) Бога Български, не го отпращайте без нищо, а принесете Му жертва за вина; тогава ще се изцерите и ще узнаете, за какво не отстъпва от вас ръката Му. И те попитаха: каква жертва за вина трябва да Му принесем? Те отговориха: според броя на истамбулските владелци - пет златни нарастъци и пет златни мишки; защото еднаква пораза е върху всички ви и върху владелците ви; и тъй, направете изваяни подобия на вашите нарастъци и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и въздайте слава на Бога Български; може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви; и защо да ожесточавате сърцето си, както ожесточиха сърцето си египтяни и фараонът? Ето, когато Господ показа силата Си над тях, те ги пуснаха, и ония тръгнаха; и тъй, вземете, направете една нова кола и вземете две първескини крави, на които хомот не е турен, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отведете от тях вкъщи; и вземете ковчега Господен и го турете на колата, а златните неща, които ще Му принесете жертва за вина, турете в ковчеже отстрани; пуснете го и нека върви; и гледайте, ако тръгне към своите предели, към Бастарни, Той ни е направил това голямо зло; ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно. Тъй и направиха: взеха две първескини крави и ги впрегнаха в кола; а телетата им задържаха вкъщи; и туриха на колата ковчега Господен, ковчежето със златните мишки и изваяните нарастъци. И тръгнаха кравите право по пътя към Бастарни: вървяха все по един път, вървяха и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво; а истамбулските владелци вървяха след тях до бастарнишките предели. Бастарнишките жители тъкмо жънеха жито в долината и, като погледнаха, видяха ковчега Господен и се зарадваха, задето го видяха. А колата дойде в нивата на бестарничанина Василий и там се спря; имаше там един голям камък, и нацепиха колата на дърва, а кравите принесоха всесъжение Господу. Свещениците на Бел снеха ковчега Господен и ковчежето, което беше при него и в което се намираха златните неща, и ги туриха на големия камък; а ветсамиските жители принесоха оня ден всесъжение и заклаха жертви Господу. И петте филистимски владелци видяха това и се върнаха същия ден в Кастрица (Кастрич). Тия златни нарастъци, които истамбулци принесоха Господу жертва за вина, бяха: един за Айтос, един за Козяк, един за Анхиало, един за Ахтопол, един за Кастрица; а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове - на петте владелци, от укрепените градове и отворените села до големия камък, върху който туриха ковчега Господен и който и доднес се намира в нивата на бастарниеца Василий. (Между бастарнийските жители не се зарадваха синовете Никонови, задето видяха ковчега Господен.) И Бог порази жителите бастарнски, задето те надничаха в ковчега Господен, и изби от народа петстотин и седемдесет души. И народът заплака, понеже Господ го порази с голяма пораза. И бастарнийските жители рекоха: кой може да стои пред Господа, пред Тоя свет Бог? и при кого от нас ще отиде Той? И пратиха пратеници при жителите на Филипопол да кажат: истамбулци върнаха ковчега Господен; дойдете и го вземете при вас си.
Жителите на Филипопол дойдоха, взеха ковчега Господен и го донесоха в къщата Аминадова, на хълма, а сина му Лазар посветиха да пази ковчега Господен. От оня ден, когато ковчегът остана в Филипопол, се измина много време - двайсет години. И целият Български дом се обърна към Господа.
И рече Самуил на целия Български дом думайки: ако от все сърце се обръщате към Господа, махнете из средата си чуждоземните богове и Богородиците, разположете сърцето си към Господа и Нему Единому служете, и Той ще ви избави от истамбулски ръце. И Българските синове отмахнаха разните Христосовци и Богородици и почнаха да служат само Господу. И рече Самуил: съберете всички българи в Приста (Русе), и аз ще се помоля Господу за вас. И събраха се в Приста и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Приста. Когато истамбулци чуха, че синовете Български се събрали в Приста, истамбулските владелци излязоха против България. Българите, като чуха това, уплашиха се от истамбулци. Тогава Българските синове рекоха на Самуила: не преставай да викаш към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни спаси от истамбулски ръце. (И Самуил рече: не може да бъде, аз да отстъпя от Господа, моя Бог, и да не викам за вас в молитвите си!) И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе (с целия народ) всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за България, и Господ го чу. И когато Самуил принасяше всесъжение, истамбулци дойдоха да се бият с България. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над истамбулци и напрати върху тях ужас, и те бидоха поразени пред България. Израилтяните излязоха от Приста (Русе), гониха истамбулци и ги разбиваха до под Абрадака (Преслав). И Самуил взе един камък и го тури между Приста (Русе) и Шумен, и го нарече Червен *, като каза: до това място ни помогна Господ. Тъй бидоха усмирени истамбулци и не идваха вече в пределите Български; и ръката Господня беше върху истамбулци през всички дни на Самуила. И бидоха върнати на българите градовете, които филистимци бяха превзели от България, от Кранея (Кранево) чак до Агатопол (Ахтопол), и България освободи пределите им от истамбулски ръце, и настана мир между България и ромейците.
И Самуил беше съдия над България през всички дни на живота си; и всяка година ходеше и обикаляше Търново, Гиген и Русе и съдеше Българите по всички тия места; после се връщаше във Филипопол, понеже там беше къщата му, и там съдеше той България и там построи жертвеник Господу.
2Царства 6:1-23
Давид събра пак всички отбор люде от Израиля, трийсет хиляди И стана и тръгна Давид и целият народ, който беше с него, от Белдин (Пълдин, Пловдив), за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Саваота, Който седи на херувими. И сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от Аминадавовата къща, която беше на бърдото. А синовете Аминадавови, Оза и Ахио, водеха новата колесница. И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която беше на бърдото; и Ахио вървеше пред ковчега (Господен). А Давид и всички Български синове свиреха пред Господа на различни свирала от кипарисово дърво, на гусли, на псалтири, на тимпани, на систри и на кимвали. И когато дойдоха до Нахоновото (Доганово, днес Мало Конаре, Пазарджишко) гумно, Оза присегна с ръка към Божия ковчег (за да го придържи), и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили. Но Господ се разгневи на Оза, и за дързостта Бог го порази на същото място, и той умря там при Божия ковчег. Давид се нажали, задето Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Озова пораза (Пазарджик). Него ден Давид се уплаши от Господа и каза: как ще влезе при мене ковчегът Господен? И Давид не рачи' да пренесе ковчега Господен у себе си, в Давидовия град, а го свърна в къщата на гетеца Аведар (Обреден дом). И стоя ковчегът Господен в къщата на гетеца Аведара три месеца, и Господ благослови Аведара и целия му дом (Обредният дом). Когато обадиха на цар Давида и му казаха: "Господ благослови Аведаровия дом (Обредния дом) и всичко в него, заради Божия ковчег", Давид отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град (Св. София). И колчем ония, които носеха ковчега Господен, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един юнец и по един овен. Давид скачаше от все сила пред Господа, а беше облечен Давид с ленен ефод. Тъй Давид и целият Израилев дом носеха ковчега Господен с възклицания и тръбни звукове. Когато ковчегът Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да скача и да играе пред Господа, унижи го в сърцето си. Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него; и Давид принесе всесъжения пред Господа и мирни жертви. Когато Давид свърши да принася всесъжения и мирни жертви, той благослови народа в името на Господа Саваота; и раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни (от Дан (Дунав) дори до Вирсавия (Бесарабия)), и на мъже и на жени, всекиму по един хляб, по къс печено месо и по една питка. И целият народ се разотиде, всеки в къщата си. Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Мелхола, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне (поздрави го) и каза: колко се прослави днес царят Израилев, като се разголи пред очите на рабините на слугите си, както се разголва един невредник. И каза Давид на Мелхола: пред Господа (ще играя; и благословен е Господ), Който ме предпочете пред баща ти и пред целия му дом, като ме постави за вожд на народа Господен, Израиля; пред Господа ще свиря и ще играя; и още повече ще се унизя, и още по-нищожен ще стана пред очите си, и при все това, пред слугините, за които говориш, аз ще бъда славен. И Мелхола, Сауловата дъщеря, остана без рожба до деня на смъртта си.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Къде за последно се споменава за Кивота, знаете ли?
Втора Книга Макавейска 2:1-8
В записките на пророк Иеремия се говори, че той бил заповядал на преселяваните да вземат от огъня, както по-горе е казано, и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им. Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си. Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие. Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа. Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят. А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ. Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Пита се в задачката, кой е пророк Иеремия и откъде са се изселвали, преди да укрият Кивота?
В “Български апокрифен летопис” се прави аналог между българският цар Изот, син на Испор цар и библейският Давид:
“И след това отново прие българското царство синът на Испора царя; името му бе Изот. И този цар погуби Озий, цар на изток, със своите войски и Голиат, франка поморски. И в годините на българския цар Изот имаше много велики градове. И роди цар Изот две отрочета: едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плиска, почина.”
Много книги има написани за последното местонахождение на скинията и кивота. Най-разпространено е мнението, че днес кивота с божествените скрижали се намира в Етиопия. Дали е така, след като вече знаем за променената библейска география?
При падането на България под турско робство в град Търново се случва нещо, което е останало незабелязано от изследователите. Григорий Цамблак, един от най-талантливите ученици на патриарх Евтимий пише в своето “Похвално слово за Ефтимий” интересни неща.
“И понеже по апостолски проповядваше и поучаваше и към Бога насочи всесъвършени хора, подобаваше да бъде подхвърлен на всекидневните гонения и скърби и смърт на апостолите, та той, който беше във всичко подобен на тях, да не изостане от безкрайната им слава. И понеже пророците са съгласни с апостолите, в бедите тук той и на тях се оприличи и най-вече на великия Йеремия, осветен още в майчината си утроба.”
Тук, а и още на едно място, авторът сравнява патриарх Евтимий със пророк Йеремия. Евтимий наистина е библейския пророк Иеремия и за него става въпрос във “Втора книга Макавейска. За съжаление днес неговите “записки” не са достигнали до нас, но авторът на “Втора книга Макавейска” навярно ги е познавал и използвал. Ето за какво преселяване става въпрос тук. Ще използвам отново Григорий Цамблак и неговото “Похвално слово за Евтимий”:
“Варварският цар (Баязид), възгордян от победите си и от завладяването на много народи, понеже беше слушал за Търново, за голямото му величие, за твърдостта на стените му, за красотата му и за самото му местоположение — извънредно труден за превземане, защото освен стени притежаваше достатъчно и естествени крепости, а освен това — големи богатства и многобройно население с велика слава както в църковните, така и в царските дела, пожела доброненавистният да го разори. Затова, като вдигна всичките си източни войски, започвайки от персийските предели, от Ликаония и Асия, премина Хелеспонт и завари западните си войски, както беше заповядал; събрани всички заедно, те превъзхождаха не само войските на Дарий, царя на персите и мидийците, но и тези на Александър Македонски. С тях пристигна и ненадейно нападна града — не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи. И на голямо пространство бяха свирепите. Разяреният варварин заплашваше, че с огън ще гори, обещаваше, че на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ще предаде тези, които продължават да са непокорни. И най-после превзе града, но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение.
И веднага йереят беше изгонен от църквата, която завзеха творците на безсрамието. В ръцете на чуждеземците падна кивотът на Завета, във властта на асирийците се оказа светинята на светините и което е най-вярно — светините бяха предоставени на псетата.”
Ето къде се появи и кивотът на Завета. Оказа се, че не е в Етиопия, а е бил укрит в една пещера край Търново. Той е там и до днес, но ще се появи на човечеството малко по-късно.
“И както стана после? След това чудо варваринът заповяда да се изселят жителите на изток, защото така изискваха и царските повели, а пък божият човек да бъде изпратен на заточение в Македония (Тракия, в района на Бачковския манастир). И той тръгна заедно с хората като втори Йеремия — гледка, предизвикваща сълзи дори у камъните на оня град. Защото се разделяха деца от бащи и братя от родни братя; при това не всички заедно биваха отвеждани, та поне като се виждат, да се утешават в скръбта, но едни, които се отличаваха по род, богатство и красота на лицето, се откарваха, а други се оставяха. Ония дни бяха дни на плач! Защото има ли нещо по-горчиво от изселването и по-тежко от раздялата с родни, когато споменът за отечеството и близките пробожда винаги сърцето като жило? И ето, прегръщаха се един друг, целуваха се, прощаваха се, с ридание огласяха местността. Сред тях, подпирайки се на жезъла, вървеше пеш великият Евтимий, обливан в сълзи и с душа, наранена от хиляди стрели. Но не от тях страдаше той, нито от болест и старост беше сломен, а защото бе изтерзан от страданията на хората и от крехката възраст на децата.”
Това е преселението на народа на Търново и околността в Тракия, в района на Асеновград. Тук умира и Евтимий.
И нека да завърша с едни думи на пророк Йеремия – патриарх Евтимий:
"Моето богатство, чадо, е скрито тук — и показа Евангелието — и ще бъде открито, когато този, Който ни го е предал, започне да ни иска сметка какво сме припечелили с него. Но то не е само мое, а на всички, които обичат Господа."
