horos

На определени ХОРА - ДА! Множеството не се интересува много от тези неща. Нека да напиша сега нещо и по темата. Кога Кивотът на Завета е бил укрит в България. За последен път за него се споменава във втора Книга Макавейска. Там пише, че пророк Иеремия го е укрил в една пещера в планината. Григорий Цамблак в "Похвално слово зо Евтимий" споменава, ча Кивотът е попаднал в ръцете на завоевателите. Нека сега да се опитам да ви покажа кога е живял Иуда Макавей и има ли дубликат в нашата история. Имаме ли нещо в нашата история, което да разказва за тези събития? Ако ви напиша как правилно са били изписани имената на героите на Книги Макавейски, то веднага ще се досетите. “В ония дни въстана Константин (Срацимир) син на Иван (Срацимир), от Симеоновия син, свещеник из синовете на BRN ( барени, барони, господари, благородници, дворяни) от Иерусалим (Пловдив); той живееше в Бдин (Видин). Той имаше пет сина: Иван, който се наричаше още и GDVC (Дицевг, според Бешевлиев), Симеон, наричан RATS (Иратаис, Расате), Иуда, който се наричаше още Муса бей (Крум, Слав, Новак Дебели и Крали Марко), Лазар, наричан ВRN (Господар, Благородник , Дворянин) и Ионатан, наричан Борис (Аспар рекс, Аспарух).” Виждате, че така текста е по разбираем и то особено за читателите, запознати по-добре с българската история. Само дето се появи още един анахронизъм според нея за времето на царуване на българският хан Крум и Иуда Макавей. От текстовете на Книги Макавейски и от родословното дърво, тези двама герои прелетяха като с машина на времето през вековете и “кацнаха” в началото на 15 век. Защо се е получило това объркване в българската история? Много от годините на царумане на нашите царе са записвани по едно друго летоброене, познато ни днес като ислямско летоброене (по Хаджира). То започва от митичната 622 г., когато на 16 юли (по християнското летоброене) пророк Мохамед бяга от Мека в гр. Медина. Ако към възприетата 814 година (по Хаджира) за смъртта на Крум приложим формулата за изчисление на годината по Християнското летоброене: X= N - N/33 + 622., като Х – е годината по Християнското летоброене, а N – годината по Хаджира, разделена на 33 заради разликата в лунните месеци и години, то ще получим следнаата година. 814/33 + 622 или 814 – 24 + 622 = 1412 г. Разликите от две години навярно могат да се оправят с високосните години и по-прецизно изчисляване. През 1414 г. пак според традиционната ни история е убит ръководителят на въстанието срещу турците Муса бей, който започва своята дейност от град Видин. Видяхте как стигнахме до родословието на Муса бей, описан в библията като Макавей (Macabeus), езичник, иудей, мюсюлманин или в действителност, един родолюбив българин. Ето и реда на царуване на династията на Макавеите: 1) Мататий (МТТ), син на Иоана (Иван Срацимир), (Кубрат, Константин Срацимир от Видин, Дели Тотомир (ТТМР) - по Раич. 2) Иуда Макавей (МКВ) – Крум (КРМ), Слав, Новак (КВН) Дебели, Муса бей (МКВ) и Крали Марко (МРК). По-нататък се разказва за войните на Иуда Макавей, който има два дубликата - единият е хан Крум, а другият Мусса бей. Разликата в царуването им е 600 г. След Макавей царува Ионатан (Омуртаг, Муртагон, още Мурат хан) приел името Борис и накрая е Симеон. След Симеон свършва Старият завет и започва Новия завет с Иисус. Можем ли да допуснем, че Иисус е един от синовете на Симеон? Богомилството и ранното християнство са едно и също събитие, което историци и църковници са разделили с несъществуващи 1000 години. Това е Хан Крум, Иуда Макавей и Мусса бей. Вижте герба на Иуда Макавей. Ето сега вече можем да разберем защо във Втора Книга Макавейска се споменава за Кивота на Завета, което е най-вярното за него. Етиопската Книга на Царете е един стар фалшивикат, а Григорий Цамблак просто не е знаел истината. Кивотът на Завета е укрит в една пещера близо до Търново и съвсем скоро ще излезе на бял свят. Та това е нашата история. Цялата Библия може да се разгледа така и всичко си съвпада. Само дето нещо с хронологията и географията не е наред, но затова има и такива като мен. "Той ще дойде да разкрие фалшивата топография, урните на гробниците ще се отворят, сектанската и свещена философия ще процъфтяват бяла за черно и новото за старото." Нострадамус VІІ - 14 "Мекият глас на свещения приятел ще се чуе над светата земя. Човешкият пламък сияе за божествения глас. Той ще доведе до това, че земята ще се оцвети с кръвта на безбрачните монаси и ще разруши свещените (или лъжовните) храмове." ІV - 24 "Небесните тела постоянно видими за окото заоблачават (интелекта) по собствени причини. Тялото, заедно с челото, усещанията и глава напълно видими, когато отслабват свещените молитви." ІV - 25 "Тяло без душа няма повече да се принасят в жертва, денят на смъртта ще донесе ново раждане, Божественият дух ще направи душата щастлива, разглеждайки словото в неговата вечност." ІІ - 12 "Някой ще бъде обвинен в разрушаването на храмове и секти, измамени от фантазията. Той ще нанесе вреда повече на скалите, отколкото на живите, които слушат само надуто красноречие." І - 96 С Уважение Хорос.

Много добър въпрос за който те поздравявам. За мене е важно истината за книгата Библия и за Христос да излезе на яве. Според пророците новият Христос би трябвало да се роди отново там, къдета е бил последния път. Ако това е било в България, то ние сме този богоизбран народ. А що се отнася за бъркотийте, които ще донесе това доказателство, то те са неизбежни. За да се направи от срутените стари къщички една нова функционална сграда, първо трябва да поработят добре булдозерите и багерите. Булдозеристите не се интересуват какъв уют са изпитвали живеещите преди това там. Те си вършат работата и мислят само за бъдещето. Много заблудени от тази фалшива религия души са намирали добър подслон под стряхата и. Нормално е да пищят, когато дойде булдозериста с големият булдозер. Ще го наричат луд, ще търсят разни доводи да продължи още малко рахатлъка им, но времето не чака. Във всички пророчества пише за този момент. Според мене Времето е дошло и аз добре ще си свърша работата. А поповете нека отново да приготвят гредите, пироните и чука и да чакат. Може да им се усмихне щастието и този път. С Уважение Хорос.

Това е първата рисунка на "град Витлеем" от 1855 г. Виждате какъв пейзаж има около това обикновенно арабско село. Камениста пустиня, навсякъде е планина (запомнете го това), тук-там някой зелен храст, или дребно дърво, никакви реки и потоци. Може би в някой дол през определени месеци да е имало малко влага, но много се съмнявам в това. http://www.biblical-art.com/biblicalsubjec...5&pagenum=1 Разгледайте сега тези илюстрации. Обърнете внимание на малките многоцветни картини от манускрипти. Има ги най-много на 2, 3 и 4 страница. Вижте пейзажите, овчарите с гайди, зеленината, реките, торбите "болги", или още "български", както ги знаят на запад в "античността" и средновековието. Вижте и трите хълма, които се срещат често на много от тях. Сега направете сравнение с първата картина на Витлеем от 1855 г. и вижте разликите. Само не се опитвайте да ме убеждавате, че видите ли, старите художници са били глупави и не са знаели какво рисуват. Всички тези стари манускрипти са били поръчвани от църквата и е трябвало да са според канона и представите на духовенството за тях. За всяко своеволие е имало Инквизиция, или поне е нямало да одобрят илюстрациите. Ако художниците от онова време не са знаели как изглежда Витлеем, то поне са използвали някакъв прототип на рисунка на човек, който е ходил и е видял града с очите си. Във всеки случай нито един стар художник не е ходил в сочения за град Витлеем днес. Пита се в задачата: "Кой град е бил прототип на всички художници от средните векове?" Къде в действителност се е родил Иисус, щом като не е в днешна Палестина? Днешният град Пловдив в древността е носил името БулБуДева, а не Пулпудева, както са го писали гърците. Те не са имали буквата "Б" в азбуката си и често са я замествали с МП, М, П, В, Ф. В нашият случай е с П. Бул и Дева, или Бел и Дева = БЛДВ. ВETHLEEM = ВТнЛМ. При преминаването от старо-български, на гръцки и после на латински, а накрая и на еврейски се е получило това име. Първо "Б" тук е заменено с "М" от гръцкия, "Д" с "Т" от църковно-славянския (те се пишат почти идентично) и накрая евреите са обърнали посоките и са написали името на града от дясно на ляво. Ето защо старите художници правилно са си рисували града с хълмовете, хората, гайдите, зеленината, реките и всичко останало, а някой много по-късно се е опитал да пренесе всичко в каменистата пустиня, наричана днес Израел. Името Израел се е получило от обръщането на добре познатата ни дума "Илирик", (ILIRIC - ЛРС). Ил (БОГ) и Рика (ВИКА) означава дословно Викащите (борещите) се с БОГА (БОГОБОРЦИ). Ето така се прави изследване, а не само да се копира безсмисленно от интернет и да се правите на интересни. Утре ще продължа. С Уважение Хорос.

Има една чудесна книга по темата. Казва се "Превъплъщенията на ВЪЛКА - ПАЗИТЕЛ" от Драгомир Петров. Издадена е през 2001 г от издателство "Захари Стоянов" и все още я има на борсата в Полиграфията и в някои книжарници. Който се интересува от темата може да си я купи и прочете. Няма по-добър труд от този за митологичната семантика на иманярските легенди. Приятно четене. С Уважение Хорос.

И двете предположения са грешни. Не съм я дочел, защото като всеки работещ и борещ се за насъщния, не ми остава кой знае колко време между работата и семейството, но и не съм прекъснал четенето. Явно за да направиш връзка между тези неща си се поровил и си прочел това - онова (казвам го съвсем добронамерено, без намек за подценяване на труда, който си положил) , но сега имам друг въпрос: До колко си запознат с останалите религии? Имам предвид официални такива. Това, което аз знам за тях е само от чисто любопитство и най- обща култура, но дори на лаик като мен прави впечатление, че в основата на всички е едно и също - добротата и възвисяването да духа. НО... колкото и да си приличат като концепция, религиите и мнооооого се различават (май излизаме от контекста на темата и може би е по- добре да отворим нова, но съм започнал и ще продължа, а евентуално, модераторите ще преценят ситуацията), да не говорим, че всяка си има клон (поне един), който се опира на такива и такива вярвания, и такъв и такъв прочит на свещенните книги. Всяка религия има своите личности и светци (които, понякога, се препокриват с другите религии) и хората вярват, защото имат нужда от ВЯРАТА, че някой, някъде, бди над тях и се грижи за тях. Приели са някакви ритуали, за да покажат благодарноста си към този НЯКОЙ. Нарекли са го БОГ, а най- ревностните привърженици на съответната религия и проводници на дадената идея - ПРОРОК. СЪздали са свещенни книги и се съобразяват с написаното в тях, приемат го за "чиста монета". Вярват, че Исус е Исус, Буда е Буда, Мохамед е Мохамед! И така са ги записали в свещенните си книги! Не са изпозвали други имена!!! Не са писали тези книги за собственна прослава. Написаното в тях има за цел да даде отговори на някой въпроси, да осмисли духовният живот на хората, да ги поучи кое е правегдно и кое не, да разкаже историята на конкретни и значими (не само според хората написали тези книги) личности. Допускам силно преувеличаване на някой факти за да се придаде по- голяма значимост на събитието което описват, или просто от грандомания, но такова изопачаване и прикриване на истината посредством подмяна на имена, описания и дори манипулация на картата.... Кога според твоята теория е дошъл кивота на нашата земя? Събитията, за които ти говориш и цитираш, като променяш имената неса се случили в толкова далечното минало. Има конкретни исторически извори за тях, като са упоменати и конкретните имена. А какво излиза според твоята теория??? Че това са библейски събития??? Но кому е била нужна тогава тази промяна на имената на конкретните участници и местности??? И какъв е смисълът??? Май въпросите станаха повече от един, но така ми дойде от вътре. Искам да те помоля нещо - аз самият съм атеист - не вярвам в божественна воля или намеса и мисля, че живота на човек е най- вече това което той сам си направи - всяка една секунда е кръстопът в жизненият избор и само от моментното решение зависи на каде ще тръгне живота ти - та молбата ми е следната: Дай едно съвсем мъничко доказателство за това, което говориш - нещо което да видя, нещо което да прочета като ключ за дешифрирането и аз съм готов да призная публични, че съм най- големия глупак и слепец в този свят и да стана върл твой последовател. Но недей да ми сочиш очевидната за теб подмяна на имената, защото като гледам май само ти я виждаш, ако няма поне един исторически доказан извор който, поне малко да навява мисли за подобно "недоразумение". Поздрави!

Защо не си прочел цялата книга на Anahronia? Защота не ти е станала интересна, или не си разбрал почти нищо от нея? Ще ти отговоря, защото питаш и надявам се и ще ме разбереш. За да знаеш какво е Хор, Хорос, Хорус, Христос, ще трябва да ти разкажа една приказка. Преди много, много години, когато земята и слънчевата система още не са съществували, някъде във вселената живеело щастлево едно семейство. Родителите били Баща-Майка, а децата Озирис и Изида. Родителите били сътворили един Божествен свят за своите деца, които трябвало да пораснат и да се оженят. (Там в Божествените светове се женели брат и сестра). Хубаво, но веднъж Озирис се заиграл някъде в периферията на тяхния свят и там срещнал Огнената Змия. Тя била от Царството на Мрака, което било извън света на Бащата-Майка. Та тази змия казала на Озирис, че той никога нямало да стане велик като своите родители и не можел да построи друг свят като този на неговия Баща -Майка. Липсвал му Творческия огън. Него можел да го добие единсвено в света на Мрака. Озирис се замислил и тръгнал да дири този Творчески огън. В царството на Мрака той бил пленен, разкъсан на 60 милиарда частици (толкова неврона имало и в кората на човешкият мозък, казват учените). Всяка частица била заключена в един минерален атом, който станал затвор на Озирис. След като разбрала какво е станало с брат и, Изида, неговата сестра тръгнала след него за да го върне в Божествения свят. Тук тя заедно с нейни приятели се преобразили на четирите елемента Земя, Огън, Вода и Въздух и създали днешната земя, Слънчевата система, звездите и започнали да издигат Озирис по елементите стъпка по стъпка. Така от Минерала, който бил затвор на Озирис съставен само от елемента Земя, те създали Растенията, като към земята прибавили елемента Огън (Живот). Растението станало втори затвор на Озирис, съставен от 2 елемента. Когата към него прибавили и трети елемент - Водата (Ума), се родили животните. Накрая благодарение на четвъртият елемент Въздуха били създадени и човеците. (Кутията на Пандора (от Пан до Ра) станала затвор от четирите елемента на Озирис.) Само дето се наложило Изида да роди този човек. (Непорочното зачатие) Първият човек, който си припомнил, че е част от падналия в Материята Озирис се наричал Хор. Той пръв се върнал при сестра си, която в този момент е била Слънцето на нашата планета. Бил Щастлив и се хвърлив в обятията на своята Сестра, Майка и бъдеща Жена. Тя също се зарадвала, но му припомнила факта, че той е само една 60 милиардна част от това, което е паднало като Озирис в Материята. Само и единственно когато се съберат всички частици Хор-Ра Озирис ще стане цялостен и ще може да се ожени за своята сестра. Тогава Хор доброволно започнал да слиза в Материята и да припомня на останалите човеци кои са и какво ги чака там горе. Той това винаги го правел доброволно. Така ще го прави докато и последната частица от Озирис не се завърне в Бащиния свят. Всеки осъзнал се Човек, се превръщал в Хор. Ето това е титлата Хор, която давали на фараоните в древен Египет, Херос - в Тракия, Христос в теб - в Християнството. За да стане човек Хор, Херос, Хорос и Христос тук на земята, то той е трябвало да си роди 4 деца, или да победи Четирите стихии. Първата е Невежеството. Втората - Страстите. Третата - Егото. Четвъртата е Хармонията между Духа и Материята на тази земя. Аз съм го направил и затова използвам това име ХОРОС. То ми е дадено, заслужил съм си го, а и ми отива. Това е в най-общи линии отговор на въпроса ти. Ако има още нещо питай, ще ти отговоря. С Уважение Хорос.

http://members.aol.com/assyrianme/aramaic.pdf Виж какво е казал Иисус на кръста на арамейски: "Леле, леле, маана са баща ни" " А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?" Марко 15; 34 Този Иисус май е говорил на български.

http://www.newarthistory.eu/ Вижте още едно мнение за История на изкуството.

Visit My Website Има го и във вестник Стандарат. На български. Не ти ли е достатъчно? Такъв народ като евреи просто няма. В Етиопия има черни жители, които изповядват юдаизъм. В Япония жълти. Това не е народ. Престани да пълниш нета с глупости и дълги цитати от Библията. Чудя се модераторите защо толерират това. Пусни линк. И не ме учи как да чета Библията. Трябва да си се уверила, че съм я прочел поне веднъж. Виж още нещо за този прословут Иуда Макавей. Как е победил Никифор, т. е. Никанор и му е отрязал главата. Има два вида четене на книги от вида на Библията. Единият е ЕКЗОТЕРИЧЕН, а другият - ЕЗОТЕРИЧЕН. Какво означава това в действителност? Няма да го намерите в речниците, защото тези неща не ги пише там. ЕЗОТЕРА е сложна дума съставена от 4 думи-срички от първият свещен език. Те са Е + ЗО + ТЕ + РА. Е - ето ЗО - живот ТЕ - твърд РА - светлина ЕЗОТЕРА означава "ЕТО ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА". (ТЕ + РА = ТЕРА - ЗЕМЯ) ЕКЗОТЕРА = ЕК (отражение, ехо) + ЗО + ТЕРА = "ОТРАЗЕН ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА". Разликата между нас двамата е тази, че аз чета и виждам нещата такива каквито са, а ти само отразените от някой друг. Затова не можем да се разберем. Ако искате може и да ви науча на този език. Зная го много добре. Той е в основата на всички живи и мъртви езици. Разбираш ли сега колко съм напред в материята. Колкото можеш да си представиш и още милион пъти повече. С Уважение Хорос. Темата става все по-интересна и се чете благодарение на моето участие.

Искам да ти отговоря на въпроса с въпрос. В кой са вярвали жителите на България преди да се наложи това сатанинско християнство, което е в момента? Край всяко селище е имало светилище на Херос (Хорос). Това си е истинския Хор. Виж стелите, римските монети - навсякъде е търсено постижението да станеш Хор. Само ние българите казваме "човеци" и "хора". Това "хора" в действителност е титла ХОР-РА. Хората ще са бъдещото "жито", което ще бъде прибрано в "житницата" на Бог, а "човеците" ще се превърнат в "плява" за бъдещият всепоглъщащ огън. А и ДРУГ да чакаш, на тебе вече никой не може да ти помогне за голямо съжаление. "ДРУГИЯТ" може вече и да е тук, но той не е дошъл за всички, а само за своите си. С Уважение Хорос.

Щом като еврейските археолози на всички много ясно заявиха, че събитията от Стария завет не се се състояли на територията на днешен Израел, то тогава за кой народ става въпрос в Библията? Определено не е за соченият днес за еврейски. Аз успях да нанеса събитията от цялата Библия на територията на Балканите. Ти имаш ли някаква идея за Одърци? Във Втора книга Макавейска Хеброн е наречен ЕФРОН. В старият църковно-славянски буквите Д и Ф доста си приличат и някой неграмотен преписвач я е объркал. Иначе си е писало Едрон, или Едрене. А и кой друг голям град е имало на пътя на войската на Макавей (MUSSA BEI - MACCABEUS), след превземането на Карнион (Аркади о пол) и Атаргатион (Булгарофигон). "26. След това Иуда отиде против Карниона и Атаргатиона и погуби двайсет и пет хиляди души. 27. След победата над тях и поражението Иуда потегли против укрепения град Ефрон, дето пребиваваше Лисий и много разноплеменни: силни младежи стояха пред стените и се сражаваха упорито; там се намираха големи запаси оръдия и стрели. 28. Но те, като повикаха на помощ Всесилния, Който с мощта Си съкрушава вражеските сили, завладяха тоя град и избиха жителите му до двайсет и пет хиляди." ІІ Мак. 12:26-27 Ти като по-знаещ се опитай да ми покажеш къде в Израел са станали тези битки. Иначе само да се подиграваш... Това го правят само несериозните участници във форума. Докажи на всички тук, че си много светнат по въпроса и давай с аргументи. Засега виждам единственно - "Не е така, защото е прието иначе." Всички се пишете за много знаещи, а когато срещнете истинско знание, само знаете да се заяждате. Доказвай като мен, че Хеброн си е там, където го сочат днес попове и "историци". През 1997 г. в Израел имаше световна конференция на библеисти, историци и археолози. Те не можаха да докажат нещо, което ти голословно се опитваш да защитаваш тук. Давай, или не знаеш навярно какво пише в дебелите книги, а само това което е във Википедия. А иначе БЪДИ ЗДРАВ! Хорос

Искам да отговоря на въпроса с въпрос. А ти как мислиш? Дали зная толкова неща и съм чел всичките книги на Флавий (и дори ги имам в различни редакции и преводи), а да не знам кога е живял? Едно е да прочетеш от Википедия нещо за Флавий, а съвсем друго да знаеш например кога за първи път е "открита", или "преведена" дадена книга от античен автор. Постът ми е напълно сериозен и аз го пиша не за отрицателите му, а за тези които четат и мислят.

Има. Това е една много интересна тема: "Падането на България под "турско" робство в края на 14 век. За нея има още два съвсем "нови" и неизследвани извора. Това са Библията и книгата "Иудейски древности" на Йосиф Флавий. Ако правилно ги поставим географски и времево, то ще се убедите колко ценни са те. Ето и един пример: Падането на Ветил ( Велико Търново). Всички знаем, че то е станало чрез предателството на един евреин. В Библията няма много подробности за това падане, но пък за сметка на това Йосиф Флавий подробно го е описал: "6. Воины колена Ефремова осадили Вифил, но, несмотря на продолжительность осады и на все усилия, не были в состоянии довести дело до успешного конца. Тем не менее они упорно осаждали город, не двигаясь с места. Затем им удалось поймать одного человека, который как раз доставлял городу съестные припасы; евреи уверили его в том, что, если он передаст им город, они спасут как его, так и его родственников. На таких условиях тот дал клятвенное обещание впустить евреев в город. Таким образом изменник спасся вместе с родною своею, евреи же перерезали всех жителей и овладели городом[54]. " Книга 5 гл.2-5 Ето и малко по-разширен текст от Флавиевата "Юдейска война". В скоби съм сложил имената на градовете, както би трябвало да се четат. 3. Отсюда евреи направились к Хеврону (Одрин), взяли его и умертвили все его население. Там еще оставалось в то время племя гигантов, которые выдавались среди остальных людей огромным ростом и страшною внешностью, так что вызывали во всех изумление, переходившее в страх, благодаря их мощному голосу. Еще и по сей день показываются их исполинские кости, и кто не видел их лично, тот не поверит, как чудовищно велики они. Этот город был представлен, в знак особого отличия, левитам, и к нему было прирезано еще сверх того пространство в две тысячи локтей, остальную же часть этой области евреи отдали, сообразно распоряжению Моисея, в дар Халеву, одному из тех разведчиков, которых Моисей [когда-то] посылал в Хананею. Равным образом они уделили часть земли потомкам мадианитянина Иофора, тестя Моисея, потому что те покинули свою страну, примкнули к евреям и совершили вместе с последними странствование по пустыне [51]. 4. Затем колена Иудово и Симеоново заняли все города в нагорной части Хананеи, а из тех, которые были расположены в равнине и у моря"- Аскалон (Василико - Мичурин) и Азот (АЕТОС, АЙТОС), тогда как Газа (СОЗОпол, или КОЗяк) и Аккарон (Кастрица) не сдавались им. Напротив, жители этих мест, занимая равнину и обладая значительным количеством боевых колесниц, нанесли напавшим на них евреям чувствительный урон. Ввиду этого те два колена, удовлетворившись необычайно богатою добычею, захваченною во время всех этих войн, вернулись в свои города и сложили оружие [52]. 5. Между тем вениаминиты (БЕНИКА), в стране которых находился Иерусалим (СУФА, СОФИЯ), удовольствовались тем, что наложили на население дань, и таким образом обе враждующие партии успокоились: одни отдыхали от резни, другие от постоянных опасностей, и те и другие принялись мирно обрабатывать землю. Их примеру последовали и все остальные колена израильские, а именно удовольствовались наложением на хананеян дани и перестали воевать с ними [53]. 6. Воины колена Ефремова осадили Вифил (Търново), но, несмотря на продолжительность осады и на все усилия, не были в состоянии довести дело до успешного конца. Тем не менее они упорно осаждали город, не двигаясь с места. Затем им удалось поймать одного человека, который как раз доставлял городу съестные припасы; евреи уверили его в том, что, если он передаст им город, они спасут как его, так и его родственников. На таких условиях тот дал клятвенное обещание впустить евреев в город. Таким образом изменник спасся вместе с родною своею, евреи же перерезали всех жителей и овладели городом [54]. За да ви докажа, че и Иисус Навин е персонаж от българската история, то трябва да направя същото, което направих и с Книги Макавейски. Кой български цар има братя с имена Моисей, Аарон и Давид? Досещате ли се накъде ще отиде моето изследване? Ще се опитам да се върна повече от хиляда години назад и с помощта на Книга Иисус Навин и с останалите извори да осветля повече живота и военните победи на един от най великите наши царе – Самуил. Тук ще приложа друг подход за изследване на живота и битките на този велик войн. Ще започна от преминаването му на река Дунав и освободителската му дейност на територията на Балканския полуостров. След смъртта на Моисей, Господ казва следното на Иисус Навин: „Моисей, Моят раб умря; затова стани, мини през този Йордан (Дунав), ти и целият този народ, в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви. Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея: От пустинята и от този Ливан (Влахия) до голямата река Ефрат (Хеброс, Марица), цялата земя Хетейска (Гетска, Готска), и до голямото море до залез слънце (Адриатеческо море) ще бъдат вашите предели.” Ис.Нав.1(2–3.4) Това пише в книга Иисус Навин, а да видим какво пише и в Българска военна история през Средновековието за войните на цар Самуил: “Изказано е предположение, че Самуиловите войски освободили и отвъддунавските територии на България. За това може да се съди от известието на т. нар. Готски Топарх – доста неясен и твърде оспорван в научната литература извор. Някои автори смятат ,че съдържащият се в този извор пасаж “този, който царуваше на север от Дунава” се отнася до Самуил. Изказани са обаче и други становища, които противоречат на подобно тълкуване. Трудно е да се предположи, че при тежката борба, която българският владетел водел по различни фронтове, било възможно той да пренесе военните действия и на север от Дунава.” Изглежда, че не само е възможно, но точно на север от Дунава са започнали битките на Самуил (Иисус Навин) срещу ромейските гарнизони. “...И всичко, що направи на двамата аморейски (ромейски) царе, които бяха отвъд Иордан (Дунав), на есевонския цар Сихона и на васанския цар Ога, който живееше в Астарот (Търговище) и Едрея (Арджеш).” Тези двама ромейски управители, в два от най-големите влашки градове на север от Дунава са били едни от първите жертви. „Иисус син Навинов, прати тайно от Ситим (Слатина) двама съгледвачи и каза, обгледайте земята и град Йерихон (Оряхово)” (2–1) След Арджеш и Търговище, Слатина е бил последният град, който е бил превзет оттатък Дунава. Реката е премината от народа на Иисус Навин някъде на юг от Слатина, около Гиген. „И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан (Дунав), а свещениците пренесоха ковчега (господен) пред народа, то щом тия където носиха ковчега (на завета господен) влязоха в Йордан (Дунав) и нозете на свещениците, които носиха ковчега, се потопиха в водата на Йордан (Йордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничената жътва), водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние до град Адам (Бдин, Видин), който е до Цартан (Арчар, Арзелград): А която течеше в морето, що е на равнината, в Солено (Черно) море, отиде и изчезна”. 3–(14–16) Тук е много интересно, защото ако знаете колко е широка днешната река Иордан на изток от соченият днес за Иерихон град, ще разберете, че не е била необходима божията намеса за преминаването и. Навярно и вие както и аз не вярвате на приказката, за промененият климат и как от Обетована земя Палестина се превръща в камениста пустиня. „И народът излезе от Йордан в десетият ден на първият месец и се разположи на стан в Галгал (Гиген, или с. Галово) на изток от Йерихон (Оряхово).” 3–19 „Когато всички амореиски (ромейски) царе, които живееха отсам Йордан (Дунав), към морето и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Йордан (Дунав) пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха) и не останаха вече в тях дух против синовете израилеви. 5–1 После следва необикновеното (небивалото) падане на Йерихон, с помощта на седемте „юбилейни тръби”, които се носят от „7” свещеници и тръбят (гръмогласно) в продължение на седем дни. Ще спрем до тук за да направим обобщение на изминалия път на народа на Израил, начело с Иисус Навин. Виждате, че тези събития са се случили на територията на България, по време на нахлуване в нашите земи от север преди около 650 години. След повече от половин век, някой се опитал да премести събитията от България на територията на днешна Палестина и Израел. Той е добавил думата „пустиня”, вместо река Дунав пише Иордан (РК(И) + ДН), което всъщност пак си е Дунав и на Черно море казва „Солено”. Точно тук, когато изследвах похода на Иисус Навин, аз разбрах как е пренесена географията на Балканския полуостров на територията на днешна Палестина. Когато е съставяна (или редактирана) книгата Библия, всички събития е трябвало да се пренесат в Палестина. Картата на Балканският полуостров е завъртяна на 90 градуса по посока на часовниковата стрелка и по този начин са нанесени всички географски понятия там. Тракия, или Романия се е превърнала в Иудея, Сърбия в Самария, Илирик, ILIRIC в Исраел (обр. четене), Галия в Галилея, Венеция в Финикия, Седмоградие в Десетоградие, Истамбулци във Филистимяни, Македония в Идумея, Русия в Сирия и Асирия, река Дунав в река Иордан, Адриатическо море в Генисаретското езеро, Черно море в Мъртво море и т. нат. Така са нанесени и градовете, само дето градовете от крайбрежието на Адриатическо море на Библейската карта са нанесени по средиземноморското и крайбрежие. На него, като на единствено море, са нанесени и много от черноморските градове, наред с тези на пристанищата на Егейско море. Тук можете да намерите и Дубровник като Сидон, и Драч като Тир, наред с Солун - Йопия, и Кавала – Ямния. Ако човек не ги знае тези неща, ще има да гадае как и защо нещата са така. Нека, след като знаем това, да вземем картата на България и да проследим пътя на нашествениците, защото на картата на Библейските земи няма да разберем нищо. Река Дунав е наричана различно от народите, които живеят около нея. Гърците са я наричали Истрос (Istros), немците – Донау (Donau), унгарците – Дуна (Duna), чехите – Дунай (Dunaj), румънците – Дунареа (Dunarea), а сърбите и ние българите – Дунав. Не знам как в Библията е достигнала под името Йордан, но саму тук на Йордановците и Йорданките казват умалителното Данчо, Дана. 3:14 И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Иордан, и свещениците понесоха ковчега на завета (Господен) пред народа, 3:15 то, щом тия, които носеха ковчега (на завета Господен), влязоха в Иордан, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха във водата на Иордан (Иордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничната жетва), 3:16 водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние, до град Адам, който е до Цартан; а която течеше в морето, що е на равнината, в Солено море, отиде и изчезна. 3:17 И народът преминаваше срещу Иерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Иордан с твърда нога. Всички синове Израилеви преминаваха по сухо, докле целият народ премина Иордан. Градовете Адам и Цартан днес никой не може да локализира в т. н. Библейски земи. Но те и никога не са били там, а тук в България. От Оряхово на горе по река Дунав са и градовете Адам и Цартан. Адам е видоизменено името на Видин (Бонония), Бъдин или Бдин, а Цартан е Рациария, (Азара) или днешното село Арчар. 4:19 И народът излезе от Иордан в десетия ден на първия месец и се разположи на стан в Галгал, на изток от Иерихон. На изток от Йерихон (Оряхово) е Гал Гал. Това е днешното село Гиген, край което се знае, че е имало голям античен град Ескус. Тук е бил първият лагер на народа на Израил. Днес на библейските карти виждаме Галгал на север от Иерихон, а не на изток. 5:1 Кога всички аморейски царе, които живееха отсам Иордан към морето, и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Иордан пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха,) и не остана вече в тях дух против синовете Израилеви. Аморейските царе пък са ромейските или римските царе, които живеят отсам Йордан (Дунав). Между тях и Черно море на изток са ханаанските земи. Ханаанци е и видоизмененото "генуезци", а това са едни от владетелите на черноморските ни градове, наред с венецианците по това време. Земля Ханаанская (Кнаан, Кенаан, Кени) – происходит от корня «быть низким», т.е. низменность, долина, или даже «низменная страна», т.к. Кнаан еще и имя сына Хама, который, как известно, сильно «нахамил» и за это лишился своего земного надела. В принципе у евреев это почти бранное слово, ставшее синонимом слову «презренный». Еще одно значение слова Кнаан – «торговец, купец». И тук стигаме до падането на град Иерихон от войските на Иисус Навин. Небивалото в историята на света падане на град Йерихон, раздухвано от теолози и библеисти, а по-късно и от филмите на Холивуд. 6:1 Тогава Господ рече на Иисуса: ето, Аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него): 6:2 обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена; 6:3 и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите; 6:4 щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място. 6:5 И свика Иисус, син Навинов, свещениците (Израилеви) и им рече: носете ковчега на завета, а седем свещеника да носят седем юбилейни тръби пред ковчега Господен. 6:6 И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен. 6:7 Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях; 6:8 въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието. 6:9 На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: "викнете!" и тогава ще викнете. 6:10 Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него. 6:11 (На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен; 6:12 и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите. 6:13 Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена. 6:14 На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти. 6:15 Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града! 6:16 Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата й; защото тя укри пратените, които пращахме; 6:17 но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие; 6:18 и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня. 6:19 Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града. Падането на град Иерихон (Оряхово) с юбилейните тръби, които „тръбяха гръмогласно” ще стане съвсем обичайно, ако приемем, че "тръбите" са обикновенни оръдия. След седем дни бомбардировка с тези оръдия, крепостта Оряхово е била превзета. Няма чудеса, а има само промяна на историята. Ако тези събития бъдат отнесени към 14 век след новата ера, както са и в действителност, няма чудеса. Но ако кажем, че са се случили през 14 век преди новата ера, когато няма пушки и оръдия, ще трябва да прибегнем на помощ или към извънземните, или към чудесата. С монетите е същото. Според матричната хронология на Скалигер и Петавиус, първите монети са сечени около пети-шести век преди новата ера. А в Стария завет ще забележите, че монети (сикли) има хиляда години по-рано. 7:20 Ахан отговори на Иисуса и каза: истина, аз съгреших пред Господа, Бога Израилев, и направих туй и туй: 7:21 между плячката видях една хубава сенаарска дреха, двеста сикли сребро и един къс злато, тежък петдесет сикли; това ми се понрави, и аз го взех; и ето, то е скрито в земята сред шатрата ми, и среброто е под него (скрито). В по-старите славянски библии на това място вместо “сикли” пише “дидрахми”, а на мястото на “къс злато” четем “златен съд”. Когато човек чете тези изменения не може да не тръгне да си задава разни въпроси. Точно от това са се страхували редакторите на Бибилята и затова са внесли тези “нежни” корекции в нея. Нека сега да проследим следващото сражение на Иисус Навин, за да се убедите напълно, че тези битки са се извършвали на територията на средновековна България. Става въпрос за превземането на гр. Кнежа и разрушаване на крепостта и. “Господ каза на Иисуса: Не бой се и не се ужасявай; вземи със себе си всички мъже, способни за война, стани, иди към Гай (скала, камен); ето, Аз предавам в ръцете ти гайския цар и народа му, града му и земята му; направи с Гай (Кнежа) и царя му същото, каквото направи с Иерихон (Оряхово) и царя му, само плячката и добитъка му си поделете; тури засада зад града. Иисус и всички мъже, способни за война, станаха да идат към Гай (Кнежа), и избра Иисус триисет хиляди души храбри и ги изпрати през нощта, и даде им заповед, като каза: гледайте, вие ще бъдете на засада зад града; не се отдалечавайте от града и бъдете всички готови; аз пък и всички мъже, които са с мене, ще се приближим до града и щом (жителите гайски) излязат срещу нас, както и по-напред, ние ще побегнем от тях; те ще се втурнат подире ни, тъй, че ние ще ги отвлечем от града, защото те ще кажат: “бягат от нас, както и по-напред”, кога побегнем от тях, вие станете от засадата и завладейте града, и Господ, Бог ваш, ще го предаде в ръцете ви; кога превземете града, запалете града с огън, направете според думата Господня; гледайте, аз ви заповядам. Тъй ги изпрати Иисус, и те отидоха в засада и заседнаха между Ветил (село Търнава, Врачански окръг) и Гай (Кнежа), на запад от Гай (Кнежа); а Иисус пренущува оная нощ сред народа. Като стана сутринта рано, Иисус прегледа народа и тръгна той и старейшините Израилеви пред народа за Гай (Кнежа); и всички мъже способни за война, които бяха с него, тръгнаха, приближиха се и дойдоха до града (откъм изток, а засадата беше на запад от града), И разположиха стан на север от Гай (Кнежа), а между тях и Гай имаше долина (Върбишки дол). След това Иисус взе до пет хиляди души и ги постави в засада между Ветил (Търнава) и Гай (Кнежа), на запад от града. И целия стан, който беше на север от града, народът си разположи тъй, че задната част беше на запад от града. А Иисус отиде оная нощ всред долината (Върбишки дол). Щом гайския цар видя това, стана рано и излезе веднага с жителите градски против Израиля на бой, той и целият му народ, на определеното място пред равнината; но той не знаеше, че против него има засада зад града (му). Иисус и цял Израил като че уж разбити от тях, побягнаха към пустината (равнината); а те извикаха целия народ, който беше в града, за да ги гонят, и, гонейки Иисуса, отдалечиха се от града; И не остана в Гай (Кнежа) и Ветил (Търнава) нито един човек, който да не бе се спуснал против Израиля; а града си оставиха отворен, гонейки Израиля. Тогава Господ каза на Иисуса: простри копието, що е в ръката ти, към Гай (Кнежа), понеже Аз ще го предам в ръцете ти (и засадата веднага ще стане от мястото си). Иисус простря към града (ръката си и) копието, що бе в ръката му. А засадниците станаха веднага от мястото си и се втурнаха, щом той си простря ръката, влязоха в града, превзеха го и начаса предадоха града на огън. Жителите гайски (на Кнежа), като се озърнаха назад, видяха, че от града се дига дим към небето. И нямаше къде да бягат – нито нататък, нито насам; защото народът, който бягаше към пустинята (равнината), обърна се срещу гонителите. Иисус и цял Израил, като видяха, че засадниците превзеха града и от града се вдига дим (към небето), върнаха се и почнаха да убиват гайчани; а ония от града излязоха против тях тъй, че те се намираха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други от друга; тъй ги разбиха, че не оставиха от тях нито един жив, нито избягал; а гайския цар хванаха жив и го доведоха при Иисуса. Когато израилтяните избиха всички гайчани на полето, в пустинята, дето ги гониха, и след като те всички до един паднаха от острието на меча, тогава всички израилтяни се върнаха в Гай (Кнежа) и го поразиха с острието на меча. Погиналите в тоя дин мъже и жени, всички гайчани, бяха дванайсет хиляди. Иисус не свали ръката си, каято бе прострял с копието, докле не предаде на заколение всички гайчани; Само добитъка и плячката от тоя град синовете Израилеви поделиха помежду си, според Господнята дума, която (Господ) бе казал на Иисуса. Тогава Иисус изгори Гай (Кнежа) и го обърна на вечни развалини, на пустиня доднес; а гайския цар обеси на дърво (и го остави на дървото) до вечерта; след залес слънце пък Иисус заповяда, та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го пред градските порти, и натрупаха върху му голяма грамада камъни, която е оцеляла доднес.” Така с хитрост пада град Кнежа. На картата на града ясно се вижда как точно е станала битката. Специалистите по библейска археология доста ще се потрудят да измислят къде точно в съвремена Палестина са се случили тези събития. А на картата на България всичко е толкова лесно. Гай (Кнежа), или още Луз (Исмаил), означава “скали” според Библейски речник, а в действителност е било името “Исмаил”, което е другото име на гр. Кнежа. “От Иерехон Иисус изпрати люде в Гай (Кнежа), що е близо до Бет-Авен (Плевен), на изток от Ветил (Търнава), и им каза: идете, обгледайте земята. Те отидоха и обгледаха Гай (Кнежа).” След първото несполучливо нападение на Гай, Иисусовите войници са гонени до “Севарим и ги гониха до спусъка на планината”. Познахте ли къде е това селище Севарим (СБРМ - Бреница), Нека сега да видим срещу какви племена, или народи се е сражавал Иисус Навин. “Като чуха това, всички (аморейски) царе, които бяха отсам Иордан (Дунав), по планината и равнината и по целия бряг на голямото море, и които бяха близо до Ливан (Влахия), - хетейци, аморейци, (гергесейци), хананейци, ферезейци, евейци и иебусейци, събраха се заедно, за да се ударят с Иисус и Израиля.” В “Библейската археология” и на библейските карти можете да видите къде са разположени тези народи на територията на Палестина, от които днес няма никаква следа. Нито археологически, нито епиграфски паметник. Нищо! Никой стар писател, като Херодот например, не споменава и дума за тези народи. Дали е така, ще видим след малко. Ето как навярно е бил оригиналния текст, дописан и отредактиран от църковните отци: “Като чуха това, всички ромейски царе, които бяха отсам Дунав, по планината и равнината и по целия бряг на Черно море, и които бяха близо до Влахия – гети, ромеи – християни, генуезки племена, одризи, бени, (от провинция Беника), и беси, събраха се заедно, за да се ударят със Самуил и Израиля.” Къде са били тези народи, самата книга Иисус Навин ни показва? Когато преминават Иордан (Дунав), народът който е владеел отсам и оттатък Дунав се нарича гети, готи . Ромеите-християни са в почти всички големи градове отсам и оттатък Дунав. Ханските племена пак според същата книга са се намирали на изток от Иерихон, близо до морето. Плиска, Преслав, Шумен и Мадара (или крайморските венециански и генуезки) са техните най-големи градове. Одризите, или Терезци, както още ги наричали, са живеели на изток от стария Филипопол, чак до Одрин, на север до Хемус (Стара планина) и планината Родопи на юг. Областта Беника е била на изток от Средец с център град Сипоне (Шипоне, дн Ихтиман) в Ихтиманското поле. Главни крепости на тази област според книгата са: “...А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те били техни съседи и живеят близо до тях; защото Израилевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха); Габаон (Шипоне), Кетира (Тикера, на запад от с. Ветрен, Пазарджишко, днес развалините на Пистирос), Беерот (Перущица), и Кириат-Иарим (Кричим).” Накрая са бесите – най-непокорното тракийско племе, което е владеело Западните Родопи и западна Тракия. Много историци са се опитвали да осветлят прочутата битка на българския цар Самуил с византийския император Василий ІІ Българоубиец в прохода Суки (Траянови врата). Как е протекла и докъде българите са гонели византийците. Нека да видим какво пише за нея в книгата Иисус Навин: “Когато иерусалимският (Пловдивският) цар Адониседек (Дионисий дук) чу, че Иисус (Самуил) превзел Гай (Кнежа) и го предал на заклятие, и че постъпил с Гай (Кнежа) и с царя му тъй, както постъпи с Иерихон (Оряхово) и царя му, и че гаваонци (Шипонци, Ихтиманци) сключили мир (с Иисуса (Самуила) и) с Израиля и останали между тях, той се много уплаши , защото Гаваон (Шипоне) (беше) голям град, като един от царските градове, и по-голям от Гай (Кнежа), и всичките му жители бяха юнаци. Поради това иерусалимския (Софийският) цар Адониседек (Дионисий дук) изпрати при Хебронския (Одрин) цар Хохама, и при иармутския (Ефрем) цар Фирама, и при лахиския (Хасково) цар Яфия, и при еглонския (Главан, Валсена) цар Девира да кажат: Дойдете при мене и ми помогнете да съсипем Габаон (Шипоне), задето е сключил мир с Иисуса (Самуил) и синовете Израилеви. Те се събраха и отидоха петимата аморейски (ромейски) царе: иерусалимския (софийския) цар, хебронския (одринския) цар, иармутския (ефремски) цар, лахиския (хасковския) цар, еглонския (главански) цар, те и всичкото им опълчение, и се разположиха на стан до Гаваон (Шипоне), за да воюват срещу него. Гаваонци (Шипонци) изпратиха до Иисуса (Самуил) в (израилския) стан, в Галгал, да кажат: не оттегляй ръката си от твоите роби; дойди по-скоро при нас, избави ни и ни помогни; защото против нас се събраха всички аморейски (ромейски) царе, които живеят в планините. Иисус (Самуил) тръгна от Галгал, той й с него всички способни за война, и всички храбри мъже. Тогава Господ каза на Иисуса (Самуил): не бой се от тях, защото Аз ги предадох в ръцете ти: никой от тях няма да устои пред лицето ти. И нападна върху тях Иисус (Самуил) внезапно, (понеже) цялята нощ бе вървял от Галгал. Господ ги докара в смущение пред израилтяните, и те им нанесохо голямо поражение в Гаваон (Шипоне), гониха ги по пътя към Веторонската (Ветренската) височина и ги разбиваха до Азек (Загорово) и до Макед (Асеновград). А когато бягаха от израилтяните по склона на Веторонската (Ветренската) планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни (градушка) до самия град Азек (Загорово, днес г. Септември), и те умираха: умрелите от камъните на градушката бяха по-много, отколкото ония, които синовете Израилеви убиха с меч (в битката). Иисус (Самуил) извика към Господа в оня ден, в който Господ (Бог) предаде Аморея (Ромея) в ръцете на Израиля, - след като ги изби в Гаваон (Шипоне), и те бяха избити пред лицето на синовете Израилеви, - и каза пред израилтяните: спри се, слънце, над Гаваон (Шипоне), и ти месечино, над Айалонската (Беловската) долина! И слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си. Нали това е писано в книгата на Праведния: слънцето стоеше сред небето и не бързаше да зайде почти цял ден? Такъв ден не е имало ни преди, ни подир оня, в който Господ (тъй) да е слушал човешки глас, Защото Господ воюваше за Израиля.” Нека преди да продължим нататък, да видм какво се е случило при Шипоне (Габаон). След като в скоби съм сложил истинските имена, така по лесно можете да се ориентирате в обстановката. Тук, при това изследване на библейските събития попаднах на едно интересно име на Асеновград. В книга Иисус Навин той е даден с името Макед. Стан на макед(онци), или Стани мъка, както го знаем всички. Нека да видим дали няма и другаде разказано за чудесата, случили се при тази битка. В БВИ четем следното: “След снемането на обсадата византийските войски, както правилно предполага В. Аврамов, се изтеглили към района на римската станция Бугарка при с. Лесново, след което по римския път продължили отстъплението си и останали да нощуват в района на крепостта Шипоне (при дн. Ихтиман) в укрепен лагер. Тук Лъв Дякон съобщава един наглед само любопитен факт, който обаче при тогавашната психическа настройка на войските изиграл немалка роля за разколебаване на моралния им дух. “През нощта, още преди да беше преминала първата нощна стража, от източната страна на лагера внезапно се появи една грамадна звезда и като освети палатките с обилна светлина, падна на западната част до самия окоп, пръсна се на много искри и угасна. Падането на звездата означаваше унищожаването на войската, което стана по-късно; защото подобно явление, където и да се случи, предвещава гибел на всички наоколо. Явно доказателство е падналата върху троянската войска звезда, когато Пиндар се прицелвал с лък в Менелай. Същия този ден троянската войска била принудена от ахейците да бяга безславно. И при ромейските войни всеки, който проследи историята, би открил, че това често е ставало и че погивала войската там, където се случвало това явление.” Още един път в историята има описано подобно събитие, падането на камъни върху неприятелската армия и спиране вървежа на слънцето. Този път дубликатът е при битка на Карл Велики. Ака проследим по-нататък битките на Иисус Навин ще видим и градовете, превзети от него. След превземането на Макед, където са убити горепосочените пет царе армията продължава победния си ход към Ливна (Блисна, Калугерово). След падането и идва ред и на Лахис (Хасково). Тук на помощ на ромейските войски идва царят на Газера (Стара Загора), който също е разбит от армията на българите. След Хасково следва Еглон (Главан) и накрая Хеброн (Одрин). Давир (Проват) е последният град от този поход. “И порази Иисус цялата планинска и южна земя, низините и земята покрай планините и всичките им царе: не остави никого, който да оцелее, и всичко живо предаде на заклятие, както бе заповядал Господ, Бог Израилев; порази ги Иисус от Кадес-Варни (Одесос – Варна) до Газа (Виза) и цялата земя Гошен дори до Габаон (Шипоне); и всичките тия царе и земите им Иисус превзе наведнъж, понеже Господ, Бог Израилев, се сражаваше за Израиля. След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в стана, в Галгал.” Между другото Галгал е много променливо понятие в тази книга. Галгал означава буквално “лагер” и е винаги там, където лагеруват по-продължитерно българите. Последният лагер на армията на Иисус преди битката край Шипоне (Габаон) е бил по поречието на река Искър в Софийското поле. Затова за една нощ той е успял да дойде с войските си на помощ на Шипонци. Цели три дни са били необходими на Иисусовата войска да дойде от Галгал (лагера) на изток от Оряхово, до град Шипоне. “А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те (Гаваонци) били техни съседи и живеят близо до тях; защото Израелевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха); Габаон, Кетира, Беерот и Кириат Иарим.” Погледнете сега картата на Иудейското и Израилското царство на края на синодалната Библия. На нея ясно се вижда, че от Галгал (на изток от Иерихон), до Гаваон не са повече от 25 – 28 км. Това разстояние Иисусовата войска го е минала за три дни пътуване. Е, ако са тръгнали от Гиген, или село Галово на югозапад по поречието на река Искър са им необходими около три дни за да стигнат до Ихтиманското поле. По-нататък в книгата Иисус Навин се разказва за освобождение на останалите български земи от ромейците. От земите на Хърватския Дубровник (Сидон) на запад през Драч-Дурацо (Тир) в Албания, цял Пелопонес, до бреговете на Мраморно море на юг. От Босфора на изток, по брега на Черно море, чак до устието на река Днестър на север, заедно с Влахия, Банат и Срем на запад, са земите ни, освободени от войните, водени от Самуил (Иисус Навин). Кажете ми сега, кой е този БОГОИЗБРАН НАРОД, описан в Библията? Доказах ви, че това сме ние – БЪЛГАРИТЕ. Накрая ще се върна отново на темата, като продължа с Книга Съдии. "И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях. (И спряхя се) Иосифовите синове и обгледаха Ветил (а по-рано градът се казвашеЛуз). И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост. Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха. Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и днес." Гл.1 ст.22-26 Така се прави наука. А историята от училище... На боклука. Хорос.

ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ "ХАНОВЕ". Имената на първите български владетели. Много автори са изследвали “Именника на бъллгарските канове”, откакто през 1866 г. руският учен А. Н. Попов го открива в един “Летописец Елински и Римски”. Там той е бил поместен непосредственно след старозаветната ІV Книга Царства и това е породило много догадки в изследователите му. Какво общо би могло да има между ранните български владетели и митичните израилски и иудейски царе от Стария завет на Библията? Всеки е допускал, че “Именникът” е сложен там случайно, или допълнително е вмъкнат точно там, без да има някаква връзка с библейските царе. След като бях чел книгите на Фоменко и тези на Йордан Табов, започнах да гледам на историята с големи съмнения и всички събития от нея разглеждах едва ли не “под лупа”. За да направя проучване на Именника ми беше необходимо да познавам добре Библията, българската и римската история. Римската история я познавам добре вече тридесет години, защото съм нумизмат от почти толкова време. Да си нумизмат в България и да не познаваш римските монети е невъзможно, защото едва ли има друга страна, където римските монети да се намират в такива големи количества. Не само това. В околностите на град Пловдив римските селища са стотици и понякога останките им се откриват на 2-3 км. едни от други. Край всяко съвременно село или град в България като цяло има по няколко антични селища или крепости от римския период. А чудно защо, в Италия не е така. Там римските селища са рядкост, ако изключим големите градове. С Библията съм запознат от последните няколко години, а българската история се изучава в училище. Така, с тези познания тръгнах да изследвам Именника. От историята, написана в учебниците ни, знаем, че хан Аспарух идва с конницата си от волжските степи, минава Дунава и се заселва с българският народ по нашите земи, на които до този момент живеят славянски племена. В Именника пише нещо подобно: “Сии 5 кънази дръжаше кнажение об ону страну Дуная лет 500 и 15 острижеными главами. И потом приде на страну Дуная Исперих кнз тожде и досле.” Тези 5 “кънази” от Именника са: Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер. Те са били от онази страна на Дунав до Аспарух, който пръв премества “княжеството” отсам Дунава. След Аспарух следват следните “кънази”, живели на територията на България: и влезли в нашата история като едни от първите български ханове: Тервел, Безименен, Севар, Кормисош, Винец, Телец и Умор. Това сме учили в училище, това е прието официално днес за “българска история”. Само, че и други народи използват тази “българска” история и я наричат “римска” и “османска”. Нека сега да направим един паралел на тази история с римската, която е с 600 години по-стара. Първият “къняз” от Именника е Авитохол. Той е отъждествяван още и Ахитотел и с хунският вожд Атила, разрушил Рим и римската империя. Името му, според изследователите му, “съдържа две старини източни думи: Ави (сърна, елен) и Тохол (син), които се срещат и до днес в района на Памир (древият Имеон, където са живели българите преди да дойдат в Европа). Двете думи означават: Еленов син.” От този митичин цар не са истанали никакви монети, писменни и археологически паметници, освен споменаването му в Именника. Абсолютно никакви следи и оттатък Дунава, а и отсам. Като нумизмат съм проучвал кога, при кой римски император, започва т. н. “римска власт” над нашите земи. Първите римски колониални монети започват да се секат по времето на Домитиан (81 – 96 г.). Императорите Тит и Домитиан са синове на Веспасиан, влязъл в историята с крилатата си фраза, използвана и днес от нашите политици и бизнесмени” – Парите не миришат!”. Освен това Веспасиан и синът му Тит са известни и с потушаването на Иудейското въстание, а Тит и като разрушител на град Иерусалим в Иудея. Цялото име на бащата е Тит Флавий Веспасиан. Той е роден във Falacrina през 9 г. и е бил син на Флавий Сабин, събирач на данъци и Веспасиа Полла. През 67 г. Нерон го назначава начело на войските, които трябвало да потушат джедайското въстание въстание в Иудея. След смъртта на Нерон продължава успешно войната и на 1 юли 69 г. легионите в Александрия го провъзгласяват за император. Умира 10 г. по-късно, през 79 г. в Реате и бил обожествен от сената. В “Именника на българските канове” императорите Веспасиан Тит и Домитиан са записан така: “Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.” Авитохол, Ахитотел е опит да се напише (В)еспасиан (Т)ит Гал. В 300 г. се крият 30 г. царуване заедно с двамата му сина: Веспасиан царува 10г, (69 – 79г.), Тит – 3 г., (79 – 81г.) и Домитиан – 15 г, (81 – 96г.). Общо 28 г. което е близко до 30 от Именника. Родът Дуло е Бело, династията на Флавиите, започнала от император Веспасиан. Вторият “кан” е Ирник: “Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.” Ирник, или Ернах е император Нерва (96-98г), който според римската история е царувал 1г. и пет месеца (живя 150г.) Ирник (РНК) е анаграма на Нерва (НРВ), като двете букви К и В си приличат и могат да бъдат объркани от преписвачите. Нерва не е от династията на Флавиите (Дуло), но в Именника преписвачът е разменил местата на вторият и третия по ред от “кановете”. Нерва е Ерми (Марк), а следващият Гостун (Тит), който е от рода Дуло (Флавий). Третият по ред е Гостун: ”Гостун - този бе наместник 2 години. Родът му Ерми. А властта му е дадена [в годината на] свинята - дохс, [месец] девети - твирем.” Гостун е Тит. Той е бил наместник на баща си Веспасиан по време на войната срещу Иудея и затова в Именника е влязъл като такъв. Историята на Именника е писана от гледната точка на покореният иудейски народ. Нали Именника е продължение на “ Книга Царства от Библията. Четвърти е Курт: “Курт управлява 60 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] трети - вечем.” Кубрат, Курт, Кобрат, Обрато, Кроват, Хубрат - управлява 60г. Траян (98-117 г.) + Хадриан (117-138 г.) общо 40г. Хадриановият баща е братовчед на Траян (Ко Брато, Браток). Следващият, пети “къназ” е Безмер: ”Безмер [управлява] 3 години. Родът на този – Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола – шегор, [месец] трети - вечем.” Безмер, владее 2г. и 8 месеца Елии Вер 136-138г. около 3 г. Може би в името Безмер се крият имената Комод и Вер. “Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото е и досега.” Първият владетел, който е минал отсам Дунава е Аспарух. Какво ли не се написа през последните сто и двадесет години за този митичен основател на българската държава. Представяха ни го като обръснат полу-дивак, с една опашка на върха на главата, яхнал своя кон да предвожда българската дружина. Пак няма отсечени монети, други археологически и писменни доказателства за съществуването му. Всичките доказателства за съществуването му са единственно в този Именник: ”Аспарух княз 61 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] тигъра - верени, [месец] първи - алем.” Аспарух, Исперих, Батай - управлява 21г. - роден 639 - възцарен в 679г. През 680г. започва преселението. През 694г. прави сина си Тервел съвладетел В Римската история за царуването на Аспарух има много останали исторически и археологически материали. Антоний Пий 138-161г. Името Батай е съставено от първите букви на титлите на императора: Б- Байоний, А- Аврелий, Т - Тит, А - Антонин, Й – Фулв. Царува 23 г. и като осиновен от Хадриан получава и титлата Бел (Дуло). Но нека да продължим нататък. След Аспарух на власт идва синът му Тервел: ”Тервел [управлява] 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] овена - текучитем, [месец] девети - твирем.” Тервел, Тривелий, Тербел, Тербеле, Тервен, управлява 21г. 3м. През 700г. прави съвладетел сина си Твирем. М. Аврелий 161-180г. е осиновен от Антоний Пии и царува 19 г. Имената на Тервел (ТРВЛ) и М. Аврелий (МВРЛ) са почти еднакви. Тервел е и анаграма на Аврелий. В Именника следва един неразчетен от Попов владетел, който е след Тервел и преди Севар. Това навярно е синът на Тервел – Твирем. Някои други Именници на това място поместват Тербала І и Тербала ІІ – синове на Тервел. “[...] Твирем (Тербала) 28 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] заека - дванш, [месец] шести - алтом. Луций Вер (161-196) 35г. Той също е осиновен от Антоний Пии и е съимператор на Марк Аврелий. Заедно с него на това място навярно е и император Комод (177 – 192 г.). Следващият владетел от Именника е Севар. “Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] кокошката - тох, [месец] шести - алтом.” Запознатите с римската история в името Севар веднага са познали императорорът Септимий Север. Луций Септимий Север царува от 193 до 211 г. Север и Севар са почти идентични, а единият е царувал 18 г., а другият – 15 г. По времето на тези римски императори има сечени най-много колониални монети по нашите земи. След Севар идва ред на Кормисош: “Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] девети - твирем. Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон. Кормисош, Кормесий, Кормес (Хор+Месия) 16г. 9м. Каракала, Кара (черен) + Кала (хубав, гр). Кало Йоан, Каломан и т. н. (198-217). Син на Септимий Север и Юлия Домна. Царуването им е съответно 17 г. за Кормисош и 19 за Каракала. Винех е следващия владетел: ”Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] първи - алем.” Това е Елагабал – Варий Авит Басиан, 218-222г., царува 5г. Винех е неправилно изписване на името Басиан. “Телец 3 години Родът му Угаин. А властта му е дадена [в годината на] мишката - сомор, [месец] шести - алтом. И този бе вместо друг [наместник].” Гета (209-212) 3г. Луций Гета (ЛЦГТ)=Телец Угаин (ТЛЦГн). Той е бил съимператор на брат си Каракала. Следва Сабин: “Сабин, 1г. от рода Укил.” Това е Макрин. Марк Опелий Макрин, 217-218 г. Царува 1г. както и Сабин от Именника. Умор е последен в “Именника на българскиге канове”: “Умор 40 дни. Родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] четвърти - тутом. Диадумениян е син на Макрин. Получава титлата Август през 218г. когато е само на 9 г., но малко след това е убит. Накрая Именника завършва така: “След по-преди казаните асирийски царе царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години.” В историята на Римската империя няма такова прекъсване по това време, но нека да видим какво става на територията на България. Тук остават двете израилски племена, това на Иуда и Вениамин. Нека да видим как е протекло колониалното монетосечене на римски монети в Тракия и Мизия. Най-важният град тук по това време е бил Филипопол. Римски колониални монети тук започват да се отсичат по времето на император Домициан 81-96 г. и внезапно завършва при Елагабал и жена му Юлия Паула 218-222 г. Има само една по-късна монета от Салонина 260-268, която е била жена на Галиен, но това е инцидентно монетосечене. Нека да видим как е било и в останалите градове в двете римски провинции – Тракия и Мизия: Сердика (София) започва да отсича римски монети чак по времето на Марк Аврелий 161-180 г. Прието е, че едва при Траян градът получава вътрешно автономно управление, но защо монети започва да отсича толкова късно? Отговор може да се намери в Именника. Когато Тит и Веспасиан завладяват Тракия (Иудея), войските на Тит разрушават до основи Сердика (Иерусалим). Градът е възстановен при Траян, а едва при Марк Аврелий започва да сече монети. Тук отново както и при Филипопол монетосеченето прекъсва при Елагабал. При Галиен и Салонина пак има инцидентни отсичания на монети, но те са съвсем малко. Августа Траяна (Стара загора) също както и Сердика започва своето монетосечене по времето на Марк Аврелий 161-180 г. и завършва при Елагабал 218-222 г. При Александър Север 222-235 г., Валериан 253 г. има отсечени но една монета и едва чак при Галиен 253-268 г. има отново отсечени монети. Анхиало (до дн. град Поморие) започва да отсича римски колониални монети по времето на Домициан 81-86 г. до Гордиан ІІІ 238-244 г. Аполония Понтика (до дн. град Созопол) – от Антоний Пии 138-161 г. до Каракала 198-217 г. Деултум (до дн. село Дебелт, Бургаско) от Траян 98-117 г. – до Филип ІІ 247-249 г. Месембрия (Несебър) от Хадриан 117-138 г. – до Филип ІІ. Никопол на Места (до дн. село Гърмен, Благоевградски окръг) от Комод 177- 192 г. – до Гета 209-212 г. Пауталия (Кюстендил) от Антоний Пий 138-161 г. – до Елагабал 218-222 г. Топир (в долното течение на река Места) от Антоний Пий-161 г. Траянопол (до устието на река Марица) от Траян 98 – до Гордиян ІІІ 238-244 г. Хадрианопол (до град Одрин) от Адриан 117-138 г. – до Филип І 244-249 г. Марцианопол (гр Девня) от Сабина, жена на Адриан – до Филип ІІ. Никополис на Росица (до село Никюп, Великотърновско) от Антоний Пий – до Гордиан ІІІ. Одесос –град Варна) от Домициан – до Гордиан ІІІ. Това са градовете на територията на България, секли римски колониални монети. Всичко това съвпада с Именника и с идването на “българите” по нашите земи. Прекъсването на монетосеченето не може да се приеме, че е резултат от т. н. “готски” нашествия по нашите земи, а с идването на Навуходоносор, който идва на власт и покорява земите на Иудея (Тракия) за 24 години. Кой се крие под това име? Никой до днес не е дал задоволителен отговор но въпроса, защо при толкова много градове на територията на България монетосеченето през римския период внезапно секва при император Елагабал? Готите идват тук едва по времето на Траян Деций 249-251 г., или 27 г. по-късно. Какво се е случило с тези градове в този период? Можем ли да отговорим и на другият въпрос: Първите български “канове” секли ли са монети, или не? Това е Именника. Като четете тези редове, вие навярно също като мен си задавоте въпроси, на които няма отговор. Какви в действителност са владетелите в Именника? Български канове, асирийски царе, или римски императори. Не може съвпаденията между имената в Именника и тези на римските императори да са толкова много. Освен това и годините на царуване почти съвпадат. Кога са се случили тези събития? През първите два века на новата ера, или през 6 и 7 век? А може би много по-късно, през епохата на ранното османско присъствие по нашите земи? Къде е бил този Рим? Отговорите за този момент все още ги няма, но търсенето продължава.

Има много добър извор за падането на Търново под "османска" власт. Също и за падането на София, крепоста Цепина и още... Стига да знаете къде и как да го търсите. Там наистина пише за предателството на един търговец на храни, който помогнал да се завземе Търново. Хорос.

На обратната страна има запоен железен нит, с който апликацията се е захващала за гьона. На вашата апликация нитът е счупен и затова е изгубена.

на обратната страна, в центъра има пъпка (може би е имало клипс ) , беше покрито с патина и нещо като кафяв нагар, които почистих и след това излъсках внимателно.А лакирах с лак за коса.Намерих го в района на Ченгене скеле - Бургас.Беше на повърхноста но една просека скоро прокарана от булдозер. Това е бронзова апликация за конска амуниция - начелник. Рим ІV-VІ век.

Здравей! Онгъл в действителност е българската дума "ъгъл", преписана на гръцки. Исперих, или АЗ БАР (син) на РЕХ (цар) = АЗ СИНЪТ НА ЦАРЯ, което е валидно и за Моисей. Той също е бил син на царя (фараона). Виж докъде в действителност е стигнал Моисей (Аспарух). Само нарочно съм променил мястото, където е погребан. Чети внимателно, за да не пишеш после глупости. Искам сега да те попитам нещо. Как се е пишела в старите карти името на МИЗИЯ? Дали пък не е било "Моисеева" земя? А ето и нещо за Онгъла, преписано от Библията: Ако искате да ви дам още подробности за войните на Крум описани в Библията. Войната срещу Никифор І Геник. Войната в Тракия, завършила с превземането на Одрин. Превземането на Месембрия. Войната в Македония. Всичко това го пише в Книги Макавейски. Още искате ли? Не знам само кой ще научи тук нещо ново. Май аз няма какво да науча от вас. Но вие четете. Ще ви е от полза. Хорос.

Обетованата земя е антична България Автор Йордан Табов (бр. 1/2004) на сп. Усури Библейският мит за произход на човека "от Адам" и след това от синовете на Ной някак си предопределя, че всички съвременни народи "са дошли" отнякъде на земите, в които живеят днес. И макар че идеята за "преселения" от тази гледна точка изглежда универсална, днешният "учебник по история" дава разпръсната във времето картина на "пристигането" на европейските и средиземноморските народи на техните сегашни места. Например излиза, че персите още от доисторическо време, отпреди хилядолетия са живели на територията на Иран, а арменците - в днешна Армения и някои райони около нея. Много отдавна, преди повече от три хиляди години, гърците се преселили в Пелопонес и Атика, в Западна Европа векове преди Р. Хр. вече имало гали и келти, а на Апенинския полуостров - етруски и латински племена. След това на север от Рим започват да "излизат на сцената на историята" различните германски племена. Да споменем и хуните, които в І-ІІ в. след Р. Хр. са се преселили в Европа от териториите на север от Китай, а също и славяните, които са заели обширни територии в централната и югоизточната част на нашия континент, излизайки от североизточните му предели. На практика всички тези сведения са основани на легенди, но някои от тези легенди по-рано от другите са били включени в трудовете на старите писатели и това дава основание на съвременните историци да ги считат за "по-научни" от другите и да ги включват в учебници и монографии. Колко истина има в тях? В доста случаи е трудно да се каже. Но все пак е важно техните сюжети да бъдат анализирани внимателно, за да бъдат изяснени връзките между тях; може би това ще помогне да бъдат предложени различни хипотези и да бъдат намерени рационалните зърна във версиите за различните преселения и за произхода на народите, които населяват сега Европа. Библейският поход на Мойсей Една от най-интересните стари легенди без съмнение е библейският "Изход" на "избрания народ" - т. е. джедайте - от Египет, за това, как този народ е завладял своята "обетована земя". Посветените на тази тема текстове в Библията винаги са привличали слушателите и читателите с приказния сюжет за събития в екзотични места, раздвижвала е умовете с необикновени случки, с грижата на Бог за "неговия народ", и съвсем не на последно място - със смелостта, последователността и решимостта на неговия водач. Историята на Мойсей наистина е била добре позната и близка на много хора независимо от техния пол, възраст и религиозна принадлежност; и винаги е била четена и слушана с интерес. Казано накратко, библейските "изход от Египет" и "завладяването на обетованата земя" винаги са били част от европейската и средиземноморската култура. Може би именно затова много хора в мечтите си са се виждали в ролята на Мойсей и неговите последователи. На тях им се е струвало, че и техният народ е вършил подобни подвизи, че може би е бягал отнякъде, но след различни перипетии е успявал "славно" да завладее родината си - всъщност старата си, обичана и харесвана родина. Така са възниквали сюжети за походи и "преселения", и почти у всеки народ в Европа има митове, които разказват за неговите (или на някой негов герой) произход от далечни земи, за неговите странствания, победи и в крайна сметка заселване в красивите места, където и до днес живеят потомците му. На пръв поглед това са само митове и приказки. Те не би трябвало да се включват в историческите трудове. Но при внимателна проверка се оказва, че сюжетът за "изхода" и "завладяването на обетованата земя" (или поне на някои негови характерни детайли) е доста често срещан в днешния "учебник по история". Разбира се, украсен и завоалиран по различни начини. Именно заради допълнителните подробности, които забулват същността му, примерите, които ще разгледаме по-надолу, ще изненадат мнозина. "Изходът" според Библията Нека най-напред да хвърлим един общ поглед към историята на библейския Изход. В някакъв момент от Египет в далечен военен поход се отправя голям отряд, съставен от дванадесет "колена". В Библията той е наречен "опълчение" (Изход 12:17), а негов водач е Мойсей. За цел на похода е поставено завладяването на една така наречена "обетована земя", която някога - много, много отдавна - е била родина на прадедите на "избрания народ", тръгнал след Мойсей. Струва си да отбележим, че Библията даже споменава датата на началото на похода: 430 година. Естествено, това не е "година от Р. Хр.", а отброява този интервал от време от някакъв древен момент, в който прадедите са дошли в Египет. Началото на похода е било съпроводено с различни трудности. Фараонът не искал да даде съгласието си за него, но после се разколебал - използвайки момента, "избраният народ" тръгнал на път. По-нататък в Библията е описан дългогодишен завоевателен поход. В резултат от него "избраният от Бога народ", или "Израилевите синове", завладяват големи пространства; заселват се там и създават своя държава. Започнатото от първия водач - Мойсей - продължава под ръководството на Иисус Навин. Доразвитие на мита за Мойсей Компетентните специалисти са на мнение, че канонът на Стария Завет е бил създаван в продължение на векове и че в този процес са участвали различни автори. Счита се, че този канон е бил окончателно оформен към ІV в. преди Р. Хр. Но според хипотезата на А. Фоменко и Г. Носовский, която те предложиха и развиха през последното десетилетие, първоначалните кратки разкази в Библията са били преработвани, редактирани и "осъвременявани" - при това често пъти в сюжета са били добавяни детайли от събития, на които редакторът е бил съвременник. С конкретни доводи Фоменко и Носовски обосновават тезата си, че забележими промени в Библията са били правени чак до ХVІ-ХVІІ в. Конкретно за Мойсей тезата на А. Фоменко и Г. Носовский е, че в съвременното библейско описание на Изхода има няколко слоя. Първият пласт от събития се отнася за "древен" Мойсей. Този пласт е доста "тънък" - към него спадат някои имена, общи описания и общото, грубо развитие на сюжета. Но основното съдържание на съвременния библейски текст, включващо и почти всички по-дребни подробности, е слой от ХV век (!). Във връзка с тази своя теория Фоменко и Носовски въвеждат и специален термин: структура на слоиста хроника; смисълът му е, че разказът е като "изтъкан" от няколко пласта от различни времена. С други думи, хората не само са "взимали" от Библията сюжети и детайли за собствената си история, но и обратно - "давали" са на Библията подробности от съвременния живот, които са им се стрували подходящи. Най-съществените "поправки" и "украсявания" на текста са ставали през ХV и ХVІ век. Пътят през морето Най-забележителното "чудо", станало по време на похода на Мойсей и неговия народ към "обетованата земя", е преминаването на "Червено море". И така, след бягството от Египет, Мойсей повежда хората си на юг. Когато стигнали до Ваал-Цефон (Изход 14:2) и се разположили на лагер около него, ги настигнала войската на египетския фараон, която е била пратена да ги върне обратно (Изход 14:9). Наблизо до лагера на бегълците от "избрания народ" било Червено море и за да се спасят, те е трябвало по някакъв начин да го прекосят. Българска версия за "изхода" А сега да се насочим към един от най-интересните "дубликати" на похода на Мойсей. Според писаното в днешните учебници старата българска история е протичала по следната схема: 1. Българите са живели някъде между Волгой, Днепър и Черно море, на север от Кавказ. Да отбележим мимоходом, че някъде там се е намирал средновековният град Саксин; по-надолу ще стане ясно защо ни трябва тази подробност. 2. Враговете ги изгонили от родните им места. 3. Те се насочили на запад. 4. Името на владетеля им - "Исперих" - напомня имената на готите (като например Гензерих, Теодорих и др.), за които се твърди, че са предшественици на днешните немци. 5. След дългъг поход те намерили убежище на остров при река Дунав. 6. Преодолели водно препятствие - река Дунав. 7. Там се разположили на лагер и заели местността "Ъгъл" (по латински "ангулус", по гръцки "онглос"). 8. В този район има "римски" военни "валове"; и по-специално наблизо е "валът на Траян". 9. Нападнали ги владетелите на тези земи и се опитали да ги изпъдят. 10. Българите победили. 11. После българите завладяли обширни територии. 12. Смесили се с многобройното местно население. 13. "Дали името си" на това население и създали държава, която била наречена на тяхно име - България. Ако разгледаме по-внимателно познатата ни история на "прабългарите", ще установим, че доста подробности свързват техния поход начело с Исперих с похода на Мойсей: бягство от неприятеля, щастливото (като по чудо!) оттегляне на византийците без бой, Валът на Траян и библейският Ваал-Цефон, преодоляването на водно препятствие, завладяване на обширни територии, създаване на нова държава … оставяме подробностите на читателя. Критика на "българската" версия В приказката за преселването на българите през VІІ в. и за създаването на българската държава има много несъобразности, които отдавна са обект на критика. Ще отбележим две от най-интересните. Традиционният вариант на "заселването на българите" ги описва като относително неголямо "племе" от около 10 000 души. Как толкова малко на брой диви чергари са могли да контролират доста голяма територия - между Карпатите и Стара планина, и да държат в подчинение стократно по-многобройното "славянско" население? Как дивите чергари много скоро след заселването си на новите земи са могли да построят голям каменен град - Плиска, с каменни дворци и други постройки? За сравнение да припомним: живелите по същите места преди тях ужким цял век славяни не са били чергари, но въпреки това от тях не са останали никакви забележими следи от строителство. Английска версия за "изхода" Буквално закърмени от училищната традиция със старата българска история, днешните българи се отнасят със сантиментално умиление към приказката за преселването на "прабългарите" на Исперих отнемай-къде си в днешната си родина. Тази станала им свидна приказка им изглежда освен другото и по своему уникална - че кой друг народ е минал през такива славни перипетии! Но като във всяка приказка, и в тази има много илюзии... (((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((( (((((((( Това е една статия на Йордан Табов, която е плод на една наша среща-разговор, която се състоя през лятото на 2003 г. Аз го накарах да изследва тази тема и да напише нещо за връзката на България с Библейските герои Моисей и Иисус Навин. По-късно успях да възстановя пътя на Моисей (Аспарух) от Египет (степите на Волга), до смъртта му преди преминаването на река Иордан (Дунав). След това проследих и завоеванията, направени от Иисус Навин (Иван Шишман и Самуил) на Обетованата земя (България).

"Египет е небесен образ, място за действие на силите, които управляват небесата. Египет е храм на целия космос." Хермес Трисмегист Нека сега да се опитаме да открием къде е бил този Египет, познат ни от Библията. Наскоро прочетох една интересна книга на Зекария Сичин – “Стълба към небето”. В нея авторът разказва за пътуването на фараона след смъртта си. По време на мумифициране на тялото на умрелия фараон, жреците пеели напътстващи песни на неговата душа. Древните египтяни вярвали, че душат на човека е безсмъртна. След смъртта на фараона душата му оставала край тялото и виждала и чувала всичко. Затова жреците му припомняли какво тя е учила приживе, когато все още е била в плен на тялото. Дори след минаване на четиридесетте дни на задължителен престой на земята, понякога душата на умрелия се лутала и не можела да намери правилния път за своя дом. Затова жреците изписвали напътствията на стените на гробниците и на папируси, които поставяли в саркофага до тялото на мъртвия фараон. Там било написано, как фараона приживе е получил своето посвещение и сега душата му да може, виждайки тези писания, да си припомни какво да прави след смъртта. Пътят, по който трябва да мине душата след смъртта се нарича Дуат. Днес учените египтолози търсят този Дуат на небето, сред звездите, без да знаят, че на земята това място реално съществува. Зекария Сичин ми подсказа къде да го открия, но-най много може би ми помогна и случайността, че съм се родил и живея на това място. Тук ще цитирам автора. Той много добре е описал мястото, наречено Дуат и пътят как да се достигне до него: “Стълба към небето Да си представим, че сме във великолепния надгробен храм на фараона. След като го мумифицират и подготвят за неговото пътуване, жреците на шема отправят молитви към боговете да отворят порта и път на владетеля. Божественият пратеник пристига от отсрещната страна на фалшивата врата, готов да го преведе през каменната стена. Когато фараонът излиза от източната страна на гробницата си, божественият пратеник му казва да се отправи на изток. За да не го разбере погрешно, той изрично го предупреждава да не върви на запад: “Онези, които тръгват натам, не ще се завърнат!” Неговата цел била Дуат в “земята на планинските богове”. Владетелят трябвало да влезе във “великия дом на двамата... огнен дом”, където през “нощта, продължаваща години” щял да бъде превърнат в божествено същество и да бъде възнесен “в източната част на небето”. Първото препятствие по пътя на фараона било Тръстиковото езеро – дълго блато, образувано от няколко свързани езера. Фараонът имал символичната благословия на своя бог-пазител да го прекоси, като раздели водите му, но физически прекосявал езерото с помощта на божествения лодкар, който превозвал боговете с ладия, направена от божествения майстор Хнум. Ала лодкарят чакал на отсрещния бряг на езерото и фараонът първо трябвало да го убеди, че има право да бъде превозен. Лодкарят разпитвал фараона за произхода му. Дали бил син на бог или богиня? Бил ли вписан в “Списъка на двамата велики богове”? Владетелят излагал претенциите си, че е от “божествено семе”, и давал уверения в своята праведност. В някои случаи успявал. В други трябвало да помоли Ра или Тот да го превозят и тогава ладията и нейните весла оживявали и започвали да се движат сами. Накратко, всичко ставало самоходно. По един или друг начин фараонът успявал да прекоси езерото и се отправял към “Двамата, които приближават небето”: “Той се спуска в ладията като Ра на брега на лъкатушното езеро. Царят гребе с ладията ханбу, Взима курс към равнината на “Двамата, които приближават небето” в земята, която започва от Тръстиковото езеро.” Тръстиковото езеро се намирало в източния край на владенията на Хор. Зад него била територията на неговия противник Сет, “земите на Азия”. Тук ще спра, за да обясня какво се случва в действителност. На земята според древните е имало места, на които те са можели да общуват с боговете. Наричали ги “Врати небесни” или “Стълба към небето”. Спомняте си възклицанието на Иаков, от книга Битие на Стария завет. “Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.” Битие 28: 17-18 Не само Търново (Ветил) е било такова място. На територията на България Пловдив с неговите седем хълма също е бил “Стълба към небето”. Сега си представете, че живият фараон е трябвало да отиде от София в Пловдив и там да бъде посветен в място, подобно на Хеопсовата пирамида. Точно това пътуване се опитвали да му припомнят жреците след неговата смърт. Те му припомняли, че е посветен и душата му е трябвало да измине същият път, по който е минал приживе. Това е било необходимо за да може в следващия живот, фараона да пренесе и опита, и познанието, натрупан от предишния. Днес разстоянието между София и Пловдив се преминава за около час с бърза кола, но по времето на фараоните не е било така. Тръгвало се е от София с кон или с каруца в най-добрия случай, а много често и пеша. Цели три дни са били необходими на пътуващите по този маршрут. По него е имало и трудни участъци, като преминаването на река Искър в дъждовните периоди, изкачване на стръмни планини през зимата, борба с бандите обирджии и други. Освен това се е минавало и една граница, за която ще разкажа по-нататък. Първото препятствие е било т. н. “тръстиково езеро”. Днес на географските карти то отсъства, но не винаги е било така. Антон Вранчич (1553 – 1567) в своя дневник за преминаването си през нашите земи пише следното: “Макар и с предположение лесно стигам до заключението, че Циабрус е реката Искър. Първо, защото у Птолемей до тази река няма друга, а второ, съвременните жители поставят реката и град София за граница на Горна и Долна Мизия с Тракия. Птолемей също като описва в книга 3 положението на тази провинция, я нарича, както казахме Искър. Впрочем тази река има същата големина, която има нашият Трансилвански Хризиус, която наричат от Шебеш Шебешиански Хризиус, но ако не са проливните дъждове и топенето на снеговете. Иначе преминаването и оттатък навсякъде става лесно с мост или със сал. Когато обаче придойде внезапно, реката бушува и казват, че тече така буйно, че не търпи никакъв каменен свод на моста и затова софиянци го правят дървен. Но понеже и той се разваля, всяка година на същото място правят друг. От Искър ние стигнахме село Търнава (ю. и. от Нови Хан, изчезнало след Освобождението), разположено в подножието на планината Хемус. Оттам започва изкачването. Има и малка неизвестна рекичка, която не заслужава да се отбелязва в литературата, макар някои да са я поставили в новата карта у Птолемей. Те са я представили като течаща към Дунав и вливаща се в Искър. Някои са прибавили и в средата и и езеро, но ние не го видяхме, дотолкова беше пресъхнало. След това ние изкачихме издигащата се планина и макар да разпитвахме старателно за това езеро, не успяхме да го открием нито с погледа си на широкото пространство, нито от разказите на местните жители, които заявяваха, че там няма езеро.” За да са поставяли картографите от онова време езеро на този път, може да го е имало, а може и да е описвано преминаването на река Искър. Има и трети вариант. Езерото може би се е намирало в средата на Ихтиманското поле, защото мястото там е най-подходящо. Виждате, че фараона е трябвало да тръгне на изток от София, която в старите карти е била на територията на България. България е била “страната на Хор”, а Тракия, или Румелия, както е описана по-късно, е била “страната на Сет”. Границата между тези провинции е била над днешния тунел на магистрала Тракия, в западнат част на прохода Суки, или както повечето хора го знаят – Траянови врата. Нека да видим дали не е упоменато това място: “ Както трябва да се очаква в района на такава опасна граница, царят, установява, че на източния бряг на езерото патрулират четирима “обхождащи стражи, носителите на страничните ключалки”. Тяхната най-характерна черта била прическата им. “Черна като въглен”, косата им била “спусната на къдрици върху челото, слепоочията и отзад, с плитки по средата”. С дипломатичност и решителност фараонът разкрива своя божествен произход и заявява, че е повикан от “моя баща Ра”. Известно е, че един владетел дори използвал заплахи: “Само ме забавете, и ще ви изтръгна ключалките като лотоси от езеро!” Друг повикал на помощ неколцина богове. По един или друг начин фараонът успявал да продължи. Така той напуска земите на Хор. Макар и под егидата на Ра, мястото на изток, към което се стреми, е “във владението на Сет”. Неговата цел е планински район, планината на изтока. Фараонът се насочва към проход между “двете планини, които благоволеят пред Сет”. Но първо трябва да прекоси суха гола местност, нещо като ничия земя между териториите на Хор и Сет. Настойчивостта на магическите формули се усилва, тъй като царят се приближава към Скритото място, където се намира небесната врата. Там отново го спират стражи. “Къде отиваш?” – питат го те. “Царят отива в небето за вечен живот и радост, за да види баща си, да види Ра” – отговарят придружаващите го богове. Докато стражите обмислят искането, фараонът също отправя молба към тях: “Отворете границата...наведете преградата...пуснете ме да мина като боговете!” Тъй като идва от Египет, владението на Хор, царят и придружаващите го богове разбират необходимостта от благоразумие. С помощта на много формули и стихове фараонът се представя като неутрален във враждите между боговете. Той едновременно е “роден от Хор, от чието име се разтърсва Земята” и “заченат от Сет, от чието име трепери Земята”. Владетелят не само подчертава родството си с Ра, но и заявява, че е дошъл в негова служба и така си осигурява пропуск от висша инстанция. Текстовете с привидно безразличие изтъкват пред двамата богове собствената им заинтересованост от преминаването на царя, тъй като Ра определено щял да оцени помощта им за някой, който идва да му служи. Накрая стражите на земята на Сет пускат фараона да продължи към планинския проход. Придружаващите го богове му внушават важността на момента: “Сега си на път към високите места в земята на Сет. В земята на Сет. Ще се издигнеш на високите места, На онова високо дърво на източното небе, На което седят боговете.” Царят пристига в Дуат. Дуат бил създаден като абсолютно затворен Кръг на богвете, в началото на който имало отвор в небето (символизиран от богинята Нут). През него можело да се стигне до Вечната звезда (символизирана от небесния диск). Други извори предполагат по-продълговата или овална долина, заобиколена от планини. През тази земя течала река, която се разделяла на много потоци, но не била плавателна и обикновено ладията на Ра трябвало да бъде теглена или да се движи със собствена енергия като “земеходен кораб”, нещо като шейна. Дуат бил разделен на дванадесет дяла, различно описвани като поля, равнини, оградени кръгове, пещери или зали, които започвали над земята и продължавали под нея. Покойният фараон за дванадесет часа обикалял това омагьосано и страшно място с вълшебната ладия или шейна, която Ра оставял на негово разположение. В планините около Дуат имало седем пролома или прохода и два от тях били в планината на изток от Египет (тоест планината на запад от Дуат), която се наричала “Хоризонтът” или “Рогът на скритото място”. Някога Ра минал през проход, дълъг двеста и двадесет атру (около четиридесет и пет километра) и през него течел поток, който обаче пресъхнал и трябвало да тегли ладията на Ра. Проходът се охранявал и имал укрепления “с яка порта”. Някои папируси предполагал, че фараонът минавал през втория, по-къс проход (дълъг едва около двадесет и четири километра). Илюстрациите го изобразяват на ладията, шейна на Ра в момента, в който минава между два планински върха. Върху всеки от тях има групи от по двадесет божествени стражи. Текстовете споменават за “езеро с кипяща вода” – вода, която въпреки огненият си характер е студена при допир. Под земята гори огън. Носи се остра миризма на асфалт или натриев карбонат, която отблъсква птиците. И все пак недалеч е представен оазис, заобиколен от храсти и ниски дървета. Когато минава през прохода, царят среща други групи богове. “Елате в мир” – казват те. Владетелят е стигнал във втория дял. Той носи името на реката, която тече през него, Ур-нес (име, което някои учени отъждествяват с Уран, гръцки бог на небето). Широк около двадесет и четири и дълъг шестдесет и три километра, той е обитаван от народ с дълги коси, който се храни с магарета и разчита на боговете за вода, тъй като земята му е суха и повечето му потоци пресъхват. Там дори ладията на Ра се превръща в “земеходен кораб”. Това владение е свързано с лунния бог Хатор, тюркоазената богиня.” Който е чел пътеписите на западните дипломати, преминали през Балканите през ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ век, може да направи веднага сравнение с маршрута на фараона. От Ихтиман царят продължава да пътува на изток. Там, преди изкачването на планината, Траян друм се разделя на две. Единият маршрут минава направо, изкачва планината, където днес е тунелът на магистрала Тракия и достига прочутата крепост Траянови врата (укрепление с яка порта). След нея се спуска в прохода, (на изток от тунела) и продължава към село Долно Вършило. Оттам има два изхода. Единият път изкачва височината пред село Ветрен и през селото се спуска в Тракийската равнина. Този път не е бил използван през тежките зими поради навяванията от сняг, които го правили непроходим. Другият продължава по реката вляво до село Церово и по течението на река Тополница излиза в село Калугерово отново в Тракийската равнина. Там завива на юг и отново се свързва с Траян друм. По този маршрут навярно е преминал Ра. Фараонът пък при село Мирово е свил надясно и е излязал на село Момин проход. Там има горещи минерални извори, които наистина миришат на сяра. След няколко километра се излиза в един истински оазис. Това е полето на Костенец, където пътят започва да следва река Марица или Хебрус (Ур-нес). Тук пътят е около двадесет и четири километра до село Малко Белово, където започва Тракийската равнина. А оттам има около шестдесет и три километра до Пловдив. Всеки може да вземе картата и да го провери. А в Пловдив има три естествени големи хълма и те много приличат на трите пирамиди в Гиза. Само, че те са разположени на левия бряг на реката и затова пирамидите са им огледален образ. След като знаем какъв е климата и ланшафта на Египет, можем да си зададем и следния въпрос, къде е бил този вход за Дуат? В Египет това описание не се нанася никак. Няма реки, освен Нил, отсъстват планините в радиус 62 км. Кайро и Гиза не са в затворена овална долина със седем прохода, а една пустиня. А Тракийската долина завършва с два прохода в западния си край, така, както е описано в папируса. Това са Момин Проход и проходо Суки над село Ветрен. Смятам че отговорът на този въпрос е лесен – Земният Дуат и Първият Египет са се намирали на територията на днешна България.

Християнството на Константин Велики Учат ни, че Константин Велики е въвел “Християнството” като официална религия в границите на Римската империя. Но какво християнство в действителност е било въведено? На нито една монета, сечена по времето на Константин І не присъства кръстът като християнски символ. Единсвено на някои монети, отсечени в Тесалоник, има нещо, което прилича на кръст, но това в действителност е "обединяване на четирите стихии". За този “тъмен” период от римската история и ранното християнство знаем само от писанията на църковните отци. Аз се изхитрих и получих повече информация за това време от един друг извор. Той е изследван подробно, но поради фалшификацията с историята се намира в далечния ХІV век пр. н е. Тук много умните читатели могат да се изсмеят подигравателно. Според тях това може да са пълни глупости, но аз пиша книгата си за търсещине ново знание. Ще ви направя един паралел между римският император Константин І Велики и египетския фараон Аменхотеп (Аменофис) ІV, познат ни повече под името Ехнатон. Заключенията всеки може да си ги направи сам, след като прочете следващите редове. К. В. (Константин І Велики), римски император, управлявал Римската империя от 307 до 337 година от новата ера. А (Аменхотеп ІV), велик фараон на Египет в периода 1375 – 1357 г. пр. н. е. К. В. Най-големият син на Констанций Хлор и Елена, дъщеря на кръчмар. Роден след 285 г от н. е. в град Ниш, (днешна Сърбия). Баща му преди да умре на (25 юли 306 г. в Еборак (дн. Йорк)) е бил тежко болен. Елена имала голямо влияние над Константин и много способствала за неговото духовно развитие. В 293 г. Констанций Хлор получава титлата цезар и затова бил принуден да се разведе с Елена и да се ожени за Теодора. Твърде млад К. взема участие във военните операций на баща си. А. Син на Аменхотеп ІІІ и майка Тии, умна и енергична жена, но от незнатен произход. Тии е дъщеря на неизвестен човек, грижещ се за животните към един от провинциалните храмове. Бракът на Аменхотеп ІІІ с тази обикнавена жена на времето е посрещнат с едва прикрита неприязън от жреците и велможите. Тя оказва голямо влияние върху младия фараон. Още като юноша Аменхотеп ІV става съоправител на баща си, който в последните години на живота си е тежко болен. К. В. Въвежда Християнството като официална религия в пределите на Римската Империя. През 313 г. в Милано той и Лициний провъзгласяват началото на веротърпимост и едва след победата над Лициний християнството е признато за господстваща религия от К.В 316 г. К. Присъствал на събора в Арл, а на 20 май 325 г. той открил Никейския събор. Наричат го Реформатор на религия, защото на мястото на политеизма, налага християнството. То е една нова форма на монотеизъм. А. Младият фараон подкрепя НЕМХУ в борбата срещу родовата аристокрация и забогатялото жреческо съсловие. По това време чиновническата аристокрация получава редица привилегии, в това число правото да изплаща своите данъци направо с хазната. Съставът на НЕМХУ е нееднороден: сред тях има богати хора, но и бедняци, стигащи понякога до робско положение. От ХІІІ в. пр. Хр. с наименованието НЕМХУ се наричат свободните хора в Египет. Най-предприемчивите представители на НЕМХУ утвърждават своето участие във всички сфери на египетския административен и стопански апарат, в армията и, в царския двор, като се стремят да изместят старата потомствена аристокрация от източниците на богатство и власт. Фараонът, стоящ начело на тази енергична и предана му групировка, се надява с нейна помощ да затвърди още повече своята самодържавна власт. Той налага нова моноистична религия на мястото на стария политеизъм. Ако заместим думата “немху” с християни, всичко съвпада досега. Но нека да продължим: К. В. Измества столицата от Рим в Италия на изток и построява нова столица, наречена Константинопол. А. Самият А. ІV приема ново име: Ехнатон (“Угоден на Атон”) и за да скъса напълно с тогавашните традиции, напуска Тива и си изгражда нова столица в Среден Египет. Градът получава названието АХЕТАТОН. Фараонът се премества там със семейството си, с царския двор, с чиновниците и новите жреци на Бога-Слънце. К. В. Преди да се ожени през 307 г. в Трир за Фауста, К. Е живял без брак с Минервина. Тя била обикновена жена и му родила един син – Крисп. Той бил най-големият син на К. Фауста е била дъщеря на Максимин Херкулий. От нея К. Има трима сина и три дъщери. Синовете му са: Константин ІІ, Констанций ІІ и Констанс. А. Има съпруга с името Нефертити, или както е по-правилно да се чете НЕ ТЕРА ФИТИ. НЕ ТЕРА означава – НЕ ЗЕМНА, в смисъл БОЖЕСТВЕНА, а ФИТИ е неправилен прочит на името ФАУСТА. От нея има според едни историци шест дъщери, според други, дъщерите са само три, толкова са изобразени и в древния Египет. К. В. Наследник на трона след смъртта на К. станал най-големият му син Крисп (КРСП), управлявал от 317 до 326 г. като цезар. Екзекутиран от баща си твърде млад. А. Приемник на трона на Египет става младият фараон Сменкара (СМНКР). Царува само три години. Умира млад. К. В. След Крисп Константин ІІ получава при подялбата на огромната Римска империя Испания, Галия и Британия. Всички те са западни провинции и при тях имперският орел е обърнат наляво (запад). Умира също като брат си Крисп твърде млад, убит от засада близо до Аквилея (Италия). А. След Сменкара фараон на Египет става известния Тутанкамон. Неговият герб открит в гробницата му е “орел обърнат наляво”. Умира млад, вероятно убит. К. В. След царуването на синовете на Константин Велики, на власт идва Юлиян, племенник на великия император. Той се опитва да отхвърли наложеното християнство и за това е наречен Отстъпник. “Той издаде ясни и определени укази, с които разреши да се откриват храмове, да се принасят жертви и да се възстановят култовете към боговете. За да придаде по-голямасила на разпоредбите си, той извика в двореца си християнските епископи, намиращи се в постоянни раздори помежду си, и разкъсвания от многобройните ереси народ, и с приятелски тон започна да забравя разприте си, каза, че враждите са уталожени и всики спокойно може да служи на своята вяра, без никой да му забранява каквото и да било. Надяваше се, че по този начин свободата на вероизповеданието ще доведе до увеличаване на религиозните раздори и тогава нямаше да се страхува от единството на народа. Той знаеше от опит, че дори дивите животни не проявяват такава ярост, каквато проявяват християните във вътрешнорелигиозните си разногласия.” (Ам. Марц. ХХІІ, 5, 2-4). А. На края на ХVІІІ-тата династия в Древен Египет застава жреца Ай (Ейе). Той възвръща политеизма в Египет. Наричат го Бог, философ, божествен отец. К. В. Това не е никой друг, освен императора – философ Юлиян Апостат (Отстъпник). Той прави опит за възстановяване на политеизма в Римската империя.

Глупости на търкалета...

Изход [12:37] И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес (Мапа, днес Анапа, ант. Синдика) за Сокхот (Тмутаркан, Тамаркан, Самкуш) до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата; [12:38] с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо. От поречието на Кубан в град Синдика, през 14 век генуезка колония Мапа (Mapas) е било мястото за събиране на кубаните (българите). Тук са се стекли близо 600 000 “пешаци мъже, освен децата”. След това те са се отправили към Тмутаркан, столицата на Черна България. След разрива между кубани (българи) и хазарите, българите тръгват за Обетованата земя, откъдето са дошли преди 430 г. [12:40] А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години. [12:41] След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя. 13:17] А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет. [13:18] И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя. Тмутаркан на Черно море вече е извън Кубанската (египетската) земя и е в Боспорското царство. От Тмутаркан, българите продължават за Етам: [13:20] И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята. Етам, или още Таман е в края на равнината (пустинята). Там свършва Таманският полуостров. Тук, в най-тясната част на полуострова, срещу Керченския пролив е бил станът на бегълците. [14:1] И рече Господ на Моисея, думайки: [14:2] кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето. А ето ка са написани тези топоними в Острожската Библия: «Пихахирот» е «при дворю», «Мигдол» – «посред магдалы», «и морето» – «посред море», а Ваал-Цефон – «веельсепфону” Прочетен по този начин, текстът придобива съвсем друг смисъл и отговаря на посочения от мен път. Таманскияг полуостров завършва в най-северозападна си част с един много тесен дял суша, където Керченският пролив е най-тесен. Точно отсреща, на другия бряг е кримският полуостров с град Керч (в древността Пантикапей). Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Едно от имената му, упоменат от Франсоа Рабле в неговата незаменима книга “ Гаргантюа и Пантагрюел” е Панеропол, или Пенеропол. Това означава “Град на Пан”. Булбудева (Пулпудева) пък е “Двамата (Би, Бу) Бел и Дева”, Филипопол (Бели град, Град на Бел). Пан (гр) е станал на Ваал (Бал) на еврейски, а “тикапей” ТCPN в “СЕПФОНУ” СПТН, което е едно и също. Редакторите на днешната библия са премахнали “посред море” и на негово място са измислили неизвестните топоними Пихахирот и Мигдол, които днес може да видим единствено на библейските карти, показващи Изхода на Моисей. Допускам още, че при по-късна редакция на мястото на Пихахирот е стояло името на Фанагория. Това селище се е намирало на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море, срещу Крим и историята му е пряко свързана с народи като синди, сармати, евреи, хазари и българи. Тук народът на Моисей е застигнат от фараона и неговата армия и се случва чудото с преминаването на Червено море. Народът на Моисей минава по замръзналият пролив на морето. След преминаването на пролива, войските на фараона тръгват подир Моисей, но по средата на пътя, (според Иосиф Флавий) изведнъж замалява дъжд със силни гръмотевици. От дъжда ледът в пролива се разтопява и войската на фараона потъват в морето. След това чудно избавление Моисей продължава напред през Кримския полуостров. [15:22] Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено (Черно) море, и те влязоха в пустиня Сур (Русия); и вървяха из пустинята (алешковские пески) три дни и не намираха вода. [15:23] Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива (горька); затова и нарекоха онова (място) Мера (горесть – Херсон). * След като излизат от Кримският полуостров през теснината между Каркинтския залив на Черно море и езерото Сиваш, бегълците навлизат в руските степи (пустинята Сур). Точно там са т. н. Алешковски пясъци и при преминаването им три дни народът не е могъл да намери вода. Най-накрая те пристигат при река Днепър. Херодот я нарича Борисофен, а после получава името Данаприс, което е едно и също. Дана, Дуна е просто река, а другото ими е Борис – Борисова река, или река Борис. Така в еврейското име Мера, може да прочетем Бора, защото ако текстът е бил преди това на гръцки, буквата “Б” е била заместена с “М”. Дали името си Борис не идва от Аспар рекс, което също е анаграма на името Борис рекс (цар)? Нищо чудно, щом като и най-големият град на устието на тази рекасъщо ебило кръстено от българските изселници. От това, че реката е била горчива, градът е наречен от “горесть” в Херсон (Герсон). [15:27] След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите. Какво се крие под този топоним - Елим? Като погледнем на картата по пътяна Моисей към Обетованата зема след устието на Днепър и град Херсон следва лиманът на река Южен Буг. Тук, край водите му е бил лагера на българите. [16:1] И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя. След преминаването на лимана на река Южен Буг, те продължават да вървят на запад към река Днестър. Тук става чудното нахранване на народа с пъдпъдъци и маана. Степите на Украйна се славят с големите си ята от пъдпъдъци, които тук се събират през есента и пролетта, когато трябва да отлитат та юг, или пристигат оттам. Мааната е нашенската суграшица, или ситни заледени зърна, които падат рано сутрин вместо роса. Тях са ги събирали за да ги използват наместо вода и са омесвали брашното си с тази вода. [17:1] И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим (Рафиде); и нямаше вода да пие народът. [17:2] И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа? [17:3] И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни? [17:4] Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни. [17:5] И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди: [17:6] ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски (днес това място се нарича Вадулуй вода, намира се над Кишинев). [17:7] И нарече това място с име: Маса (Беса) и Мерива (Арабия)* (изкушение – Кишинев), поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не? Следващата спирка е бил град Бендера (Рефидим) и тук отново българите останали без вода. Фоменко изказва хипотезата, че водата навярно е била заразена от върлувалата през тези години чумна епидемия и е било трудно да се намери чиста вода за пиене на това множество от хора и животни. Тук виждате и как е дадено названието на областта Бесарабия и на град Кишинев, който означава “изкушение”. [19:1] В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня. [19:2] И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската (измаилската) пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан. [19:3] А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове: На третият месец от Изхода, народът напуска Бендера и продължава на югозапад, преминава реките Прут и Серет и пристига в Синая. Тя се намира в Южните Карпати и на около 100 км. северно от Букурещ. Тук на върха на планината Моисей получава десетте божи заповеди. [20:1] Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза: [20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; [20:3] да нямаш други богове, освен Мене. [20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; [20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, [20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди. [20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно. [20:8] Помни съботния ден, за да го светиш; [20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; [20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; [20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. [20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава. [20:13] Не убивай. [20:14] Не прелюбодействувай. [20:15] Не кради. [20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си. [20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти. До края на Книга Изход и в цялята Книга Левит Бог говори и поучава Моисей как да устрои по-нататък живота на своя народ. Тук, в подножието на Синай, е построена скинията и кивота със скрижалите. Чак в Книга Числа, народът, се завръща отново в завоюваните дотук земи. -------------------------------------------------------------------------- Искаш ли да прадължа с пътя на Моисей през пустинята. Ето така се прави наука, а не да се повтарят като папагал глупостите на други. Моисей не е чувал за Рим, но е чувал за Иисус Христос и Мария, които живеели по време на римската империя. Visit My Website Това е Моисей пред Неопалимата къпина, където му се явил Бог. Я да видим още веднъж, за да не сме сгрешили! А дали братята руси нямат мнение по този въпрос? Напиши на гугъла "Неопалимая купина" и отвори картинките. Какво виждаш там? Да продължавам ли?

Ние сме българи и нека да помислим за себе си. Изворните текстове не са много готини, понеже са писани от не-българи. Виж как се четат истински извори за българската история: "А Иуда Макавей (Божественият Крум) и брат му Ионатан (Аспар, Борис) минаха Иордан (Дунав) и изходиха тридневен път в пустинята (пущата). Срещнаха ги навутейци (NBT - банатци BNT), приеха ги мирно, и им разказаха за всичко станало с братята им в Галаад (Галиция), че мнозина от тях са затворени във Васара BSR (Борсот BRST), Восор BSR ( Борсово BRS), Алеми LM(B) (Белград BL+град), Хасфор (Хунград), Макед, (Мункач) и Карнаим CRNM (Морисена MRCN) - всички тия градове са укрепени и големи, - че и в другите градове на Галаад (Галиция) се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден. Затова Иуда (Крум) с войската си веднага се упъти в равнината към Босор (Борсово), превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и ги изгори с огън; а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението. Когато настана утро и повдигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него. Видя Иуда (Крум), че се почна битката, и писъци от града се издигнаха до небето като звук от тръбите и голям вик, и каза на войниците: "Бийте се сега за вашите братя". Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва; и войската на Тимомей ТМТ (Доминатор) позна, че това е Иуда (Крум), и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже. Тогава той се върна в Масфа MSF, (Земпънград - (Земплин SMP), обсади - и го превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката му и с огън го изгори; оттам тръгна и превзе той Хасфон - (Хунград), Макед - (Мункач), Восор - (Борсово, Берегово) и други градове на Галаад - (Галиция). След тия събития Тимотей ТМТ събра друга войска и се разположи на стан при Рафон RFN - (Олпар, Тисалпар LPR) оттатък потока - (реката Тиса). Тогава Иуда - (Крум) прати да видят войската; и известиха му и казаха: "събрали са се при него всички околни нам езичници - твърде многобройна сила, и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока - (реката Тиса), готови да идат против тебе на война". И отиде Иуда - (Крум) срещу тях. Когато Иуда - (Крум) и войската му се приближиха до реката, Тимотей ТМТ(Доминатор) каза на своите началници: "ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му , зашото той ще ни надвие. Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд реката, ние ще преминем към него и ще го надвием". Щом Иуда - (Крум) дойде до реката, тури при реката народни писари и им заповяда думайки: "не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение". И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници - хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим - (Морисена, Ченад). Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим - (Морисена). Тогава Иуда - (Крум) събра всички израилтяни (българи), които се намираха в Галаад - (Галиция), от малък до голям - и жените им, и децата им, и имота, -доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската - (Българската) земя. И дойдоха до Ефрон - (Римник, Ръмнику Вълча). Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни на ляво; трябваше да се мине през него, а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни. Иуда - (Крум) им прати миролюбиво предложение: "ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем". Но те не искаха да му отворят. Тогава Иуда - (Крум) заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, - и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му. И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите. И минаха през Иордан (Дунав) в голямата равнина срещу Ветсан (Търново). И събираше Иуда - (Крум) останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в българската земя. И възкачиха се на планина СИОН (Цепина) с веселие и радост и принисоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха в мир." Това например е прекрасен извор за войната на българите начело с Крум срещу аварите, описан в 1 Книга Макавейска от Библията.

Това е от "Кебра Нагаст" (Книга на Царете) 3. О царстве Адама И восхожу я к Адаму, и говорю я, что Бог есть истинный царь, Ему подобает хвала, и Он под собою Адама поставил царем быть всему, что Он создал. И Он же из Сада изгнал его за отступление/отступничество его через грех /от/ Змея (the sin of the Serpent) и умышление дьявола (the plotting of the Devil). И в это прискорбное время Каин родился, и лик его злобный и злую наружность увидел Адам, и опечалился. И после Авель родился, и увидел Адам, что наружностью благ он и лик его добр, и сказал: "Вот он сын мой, наследник моего царства". 4. О ревности И вот они выросли вместе, и возымел сатана к нему (**т.е. Адаму) ревность, и вбросил (**т.е., видимо, посеял; в английском переводе - cast) он ревность свою в сердце Каина, который имел уже ревность [к Авелю], во-первых, из-за Адама, отца его, слов, который сказал: "Он, лик имеющий добрый, наследует царство мое"; а во-вторых, из-за сестры его, ликом прекрасной, рожденной с ним вместе и отданной Авелю, ибо тогда повелел им Бог размножаться и населить землю - сестра** же, что родилась вместе с Авелем, ликом своим походила на Каина, и поменял их (т.е. сестер Каина и Авеля) местами отец [замуж] за них отдавая***; - и в третьих, из-за того, что когда предложили они двое [2 брата] жертву, принял Бог предложение/подношение Авеля, и отверг предложение/подношение Каина. И по причине той ревности Каин убил Авеля. Так совершилось первое братоубийство ревностью сатаны к сынам Адамовым. И, брата убив своего, Каин впал в дрожь и ужасный испуг, и был отвергнут отцом его и его Господом. И [после того] Сиф**** (Seth) родился, и Адам, посмотрев на него, сказал: "Ныне явил мне сострадание Бог, и свет Он вернул лицу моему. В горестной памяти буду я им (**Сифом) утешаться/утешать себя (?) (I will console myself (?) with him). А имя того, кто убьет наследника моего, да будет изглажено (т.е. да истребится, да уничтожится - blotted out) вплоть до его девятого поколения." 5. О царстве Сифа И умер Адам, И Сиф царствовал в праведности. И умер Сиф, и царствовал Хенос (Hênôs - Enos - Енос). И умер Хенос, и царствовал Кайнан (Kâynân - Каинан). И умер Кайнан (Каинан), и царствовал Малалъэль (Malâl'êl - Mahalaleel - Малелеил). И умер Малалъэль, и царствовал Иарод (Yârôd - Jared - Иаред). И умер Иарод, и Хенох (Hênôkh - Enoch - Енох) царствовал в праведности, и Бога боялся он, и (Бог) укрыл его, чтобы не мог он смерти увидеть*. Стал он царем во плоти своей в Стране Живых**. После того как исчез Хенок*, царствовал Матусала (Mâtûsâlâ - Methuselah - Мафусаил). И умер Матусала, и царствовал Ламех (Lâmêkh - Lamech - Ламех). И умер Ламек, и Ной (Nôh - Noah - Ной) царствовал в праведности, и были дела все его Богу приятны. Тук се говори, че бог е цар и адам е поставил за цар. Дали е така в действителност? Ето как трябва да се чете Библията: Книга БИТИЕ: [4:1] Адам (dominus, цар – Максимиан Херкулий, съуправител на Диоклетиан (dominus et dues, Господ и Бог) позна Ева (Евтропия – сирийка, била съпруга на Максимилиан Херкулий и майка на Максенций и Фауста, по Авр. Виктор. Извл. ХL), жена си; и тя зачена и роди Каина (Констанций І Хлор), и рече: придобих човек от Господа. [4:2] Роди още и брата му Авеля (Галерий Валерий Максимиан Август). И Авел (Валерий) стана пастир на овци (Аврелий Виктор пише: “Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и заслужавал похвала; имал прекрасна фигура, бил отличен войник и щастието го следвало; родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък, откъдето и приякора му Арментарий (скотовъдец); родил се на брега на Дунав в Дакия (днешна Румъния) там е и погребан” Авр. Викт. Извл. Хl.), а Каин беше земеделец (илириец, или далматинец. Евтропий пише, че бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безразсъдство на Максимиан Херкулий (Евтроп. Х. 1). [4:3] След няколко време Каин (Констанций І Хлор) принесе Господу дар от земните плодове; [4:4] и Авел (Валерий) също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля (Валерий) и на дара му; [4:5] а на Каина (Констанций) и на дара му не погледна благосклонно. Каин (Констанций І Хлор) се много огорчи, и лицето му се помрачи. [4:6] И каза Господ (Бог) на Каина (Констанций І Хлор): защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти? [4:7] Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него. [4:8] И рече Каин (Констанций І Хлор) на брата си Авеля (Валерий): (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин (Констанций І Хлор) нападна брата си Авеля (Валерий) и го уби. [4:9] И рече Господ (Бог) на Каина Констанций І Хлор): где е брат ти Авел (Валерий)? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си? [4:10] И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене; [4:11] и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка; [4:12] когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята. [4:13] И рече Каин (Констанций ) Хлор) Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе: [4:14] ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие. [4:15] И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина (Констанций І Хлор), седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина (Констанций І Хлор) знак, за да го не убие никой, който го срещне. [4:16] И отдалечи се Каин (Констанций І Хлор) от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем (Никомедия) [4:17] И позна Каин (Констанций І Хлор) жена си (Елена І), и тя зачена и роди Еноха (Константин І Велики). И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох (Константин І Велики – Константинопол). [4:18] На Еноха (Константин І Велики) се роди Ирад (Гаидад (Констанций І); Ирад (Констанций І) роди Мехиаеля (Малелеила (Валентиниан І); Мехиаел (Валентиниан І) роди Матусала (Теодосий І); Матусал (Теодосий І) роди Ламеха (Хонорий). [4:19] Ламех (Хонорий) си взема две жени; името на едната беше Ада (Евдокия, Aelia Eudocia, истинското и име е било Athenias), а името на втората Цила (Села – Галла Плацида). [4:20] Ада (Евдокия – умира в Сердика – Иерусалим, където вдига много църкви и манастири) роди Иавала (Флавий Констанций ІІІ); той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри. [4:21] Брат му (на Ламех - Хонорий) се казваше Иувал Ivbal (Флавий Blavi Аркадий), Валия: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки. [4:22] Цила (Галла Плацидия) също роди Тувалкаина (Товела, Атаулв кан, Валентиниан ІІІ), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина (Валентиниян ІІІ) беше Ноема (Хонория). [4:23] И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило; [4:24] ако за Каина (Констанций Хлор) се отмъстява седмократно, то за Ламеха (Хонорий) - седемдесет пъти по седем. [4:25] Адам (Диоклетиан) пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит (Флавий Валерий Север); понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби. [4:26] На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос (Лициний); тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога). Според автора на книга Битие, Бог е бил римският император Диоклетиан, а Адам и Ева са Максимин Херкулий и жена му Евтропия. Това означава нещо много важно за световната история. Книгата Библия легитимираше дълга, повече от 7000 години човешка история, като се основаваше на историята на Адам и Ева и дългото родословие след тях до Иисус. Но от традиционната ни история, знаем, че Диоклетиан (богът на Адам) е живял около 300 г след Иисус. Какви заключения можем да си направим след това «откритие»? Книгите на Старият завет са по-нови от Евангелията и Новият завет и в тях се разказва за почти Средновековни събития. Сега, след като знаем това, изчезват всички анахронизми, които срещаме на старите картини с библейски сюжети. На много от тях виждаме как старозаветни царе носят корони от кръстове, или Моисей, който се покланя на «неопалимата къпина», в която стои Богородица с Иисус в ръце, или самият Иисус. Самата Евангелска история е мултиплицирана многократно в Библията, а пък историята на Адам и Ева и техните наследници (римски императори) можем да я срещнем още веднъж в Книга 3 и 4 Царства и Книга 2 Паралипоменон, само че като израилски и иудейски царе.