horos

Да те успокоя и да ти кажа, че моята кирка е знанието, но въпреки това и доста съм обикалял ниви и балкани. Книгата е чудестна и ще ти отговори точно на въпросите. Иманярските легенди са свързани с войнските посвещения и съкровищата в тях са истински. Тях "нито крадец може да ги открадне", "нито огън да изгори", "нито земетресение да разруши" и т. н. Така, че ако търсиш такива съкровища, приятно търсене. Аз открих моето и вече спокойно живея живота си. Хорос

Темата е "Защо Пловдив носи това име" и не трябва да се страхуваме да открием истината. Павел е пътувал доста и е минал през много градове, но никой не е приел името му. Значи не трябва да се разглежда така въпроса. Павел може да се напише и БаБел(он), което ни кара да се замислим, дали библейският Бабелон (Вавилон) не е бил тук. Тук са и прочутите три хълма, по подобие на които в Древен Египет в близост до град Вавилон (Кайро) египтяните построяват трите пирамиди на платото Гиза. Вижте разстоянията между пирамидите, височините им, положението им спрямо реката и го сравнете с град Пловдив. Само дето всичко е огледално обърнато, защото Египет е била Страната на Мъртвите, а Пловдив - на Живите. Така ще откриете и ролята на Сфинкса и неговият прототип в Пловдив. Как арабите са наричали Сфинкса и свързан ли е той по някакъв начин с Хор, Бел, Орфей, Христос? Ето такива въпроси трябва да си задавате по форумите, а не да пишете глупости. Хорос

"Богомилството Предобрази и идеи Българското новозаветно мислене " с автор доктор по филисофия и доктор по филология Видка Николова. В тази книга авторката доказва чрез задълбочено изследване на "Тайна книга" на богомилите, че богомилство = павликянство = ранно християнство. Нека тогава да се опитаме да разберем кой в действителност е апостол Павел. Нека да започнем с ранното християнство. Негов основен пропагандатор се явява апостол Павел, още и Савел, SAUL. Савел СВЛ е анаграма на името Васил(ий). При павликянството, още ПАВЛО-ЙОАНСТВОТО, както е по-правилно да се изписва и изговаря, основни пропагандатори са Павел и Йоан. Те са излезли от днешния Пловдив. Ще се спра по-нататък по-подробно на това учение. Но и аз, както и Видка Николова твърдя, че павликянството е дошло в Армения от Тракия, а не обратно както твърдят нашите учени днес. Богомилството е било ръководено от поп Богомил, или Василийй, както твърдят Зигавин и други историци. Савел от р. хр. = Павел от павликянството = Василий от богомилството. Та темата беше за Пловдив. ПУЛ ПУ ДЕВА = Градът на Павел и Девата. Преди това град Пловдив се е наричал съвсем по друг начин - Град на ПАН и РА (Пенеропол) още и Град на БЕНУ и Ра (на древно египетски тракийски, според Стефан Гайд). А знаете ли кой автор преди около 500 години сравнява Христос с Пан? Птицата Бену е и Феникса, още и Христос, Орфей... Арабите имат една поговорка: "Птицата Бену (Феникса) се ражда от пепелта веднъж през 500 (някъде и 1000) години, изпява песента си и умира. Той винаги каца на Планината Каф, която е и Меру и никъде другаде." Отговорете ми, къде отново трябва да се роди тази чудна птица? Меру (МР) = пирамида = Рим (първият, онзи със седемте хълма) Хорос.

Бил ли е св.ап. Павел в античния Пловдив? Става дума за една нова хипотеза за изветните 4 пътувания на св.ап.Павел, описани от св.ев.Лука в кн. "Деяния на светите апостоли" от Новия завет (I - Деян.13:4 - 14:27; II - Деян. 15:36 - 18:22; III - Деян. 18:23 - 21:17; IV - Деян. 27:1 - 28:31). Тя е свързана с маршрута на второто (Деян. 15:36 - 18:22) и третото пътуване (Деян. 18:23 - 21:17) и се основава не на външни неща, а на самия Свещен текст. Тя ще ни накара да се радваме повече, че сме пловдивчани и българи, като цяло, защото следвайки текста на "Деянията" откриваме, че св.ап.Павел (може би) е посетил не един, а 2 пъти Филипо (полис), който (може би) заради малка фонетична промяна е достигнал до нас като Филипи. Смята се, че става дума за незначителният днес град Кренидес (с древно име Филипи), в северна Гърция, между Кавала и Драма, на 15 км, навътре в сушата. Не го търсете на обикновените карти, защото е толкова малък, че липсва на тях. Това колкото сензационно, толкова и реално (защото се основава на самия текст на "Деян. на св.ап.") откритие е направено от пловдивския географ и историк Парашкева Фичева и стана достояние на по-широк кръг хора след публикацията във в-к "Марица" на 17-ти май 2002, год. XI, бр.134 (3453), стр.9, Деси Хаджиева. От "Деяния" научаваме ,че св. ап. Павел е бил два(2) пъти във т.нар. Филипи (Деян. 16:12 - 40; Деян. 20:3 - 6). От внимателното четене на самия текст страва ясно, че Филипи всъщност е Филипо (полис), т.е. античният Пловдив. Филипи (дн. Кренидес) е известен единствено с това, че там през 42г. пр. Хр. Октавиан Август и побеждава Брут и Касий (убийците на Гай Юлий Цезар) по време на втората от петте граждански войни, които води (Suetonius.Augustus.II.9/ Гай Светоний Транквил, Дванадесетте цезари, "Народна култура", С.1983, стр.57). След тази прочута битка е вярно , че градът се обновява и става по-известен. Кренидес е първото име на Филипи. Той е основан от колонисти от близкия остров Тасос. В последствие е превзет, както Пловдив (Пулпуде(а)ва), от бащата на Александър Велики - Филип II Македонски. Той го преименува на своето име - Филипи (Philippoi) или "Град на Филип", също като Пловдив. Другото, с което Кренидес е известен е, че повечето хора го считат за града, посещаван от св. ап. Павел и към гражданите на който се обръща той в своето "Послание към Филипяни". Първото идване на св.ап. Павел във Филипи е по време на второто му пътуване сред езичниците, около 51г. Римляните образуват провинция Тракия през 46г., т.е. това вече е факт през 51г. Филипо (полис)( Град на Филип) е метрополията на Тракия - главен град, това са неоспорвани, общоизвестни исторически факти. Ако искате да научите повече за 8000-год. история на Пловдив (градът, който се слави с над 10 различни имена) бихте могли да посетите http://www.plovdiv.bg Първото косвено доказателство, че Филипи е всъщност древният Пловдив, намираме в Деян. 16 : 12 - "а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е ПЪРВИ ГРАД - РИМСКА КОЛОНИЯ. В тоя град останахме няколко дни." Трябва да уточним, че древното разбиране за Македония не се е ограничавало с днешната ни представа. Македония е обхващала земите от Адриатическо до Черно море и от Стара планина до Бяло море, Епир и Тесалия, т.е. Тракия е част от "Македония", в античният смисъл на този топоним. Именно затова "в тая част на Македония"(Деян. 16:12). След Филип II Македонски (359-336 пр. Хр.) Филипо (полис) винаги е бил "първи град". Дори във византийската ера обръщението към града на Филип е било "светлейшата метрополия на Тракия Филипополис" ( о лампротате Тракон метрополис Филипополис). По времето на св. ап. Павел (51г.) Филипо (полис) е бил римска метрополия (от 46г.), т.е. "първи град- римска колония" (Деян. 16 : 12 ). Филипи (дн.Кренидес) не би могъл да бъде този град, защото тогава "първи град" в онази част от Македония е Солун, а античният Филипи (Кренидес) е малко селище, близо до него. Вярно е, че то се обновява и разширява след гореспомената битка. Но това не е единственото доказателство. "А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени", четем в следващия стих (Деян. 16 : 13). Под "извън града" се разбира извън акропола, извън крепостните стени. Край гръцкия Филипи/ Кренидес няма никаква значима река (освен горното течение на един къс и маловоден приток на Струма (Драматица), и то на километри от града). Той е отделен на десетки км от най-близките по-големи реки - Струма и Места, които освен това са труднодостъпни и заради високите планини (най-вече Места). (Всеки сам може да се увери в това ако разгледа картата.) Докато под самия акропол (хисарлък) на тракийския Филипи/ Филипо (полис), който е бил на Небет тепе и останките от крепостта му все още могат да се видят, тече плавателната тогава р.Марица (или Евър, Хеброс, Еврос), дала името си на целия Стар континент. От стотиците намерени монети е известно, че гражданите на античния Филипо (полис) са обожествявали реката, като са я изобразявали на тях, и това е обичайно за древния свят. Затова "При една река, дето имаха обичай да се молят" (Деян. 16 : 13). Освен това в "Библейския речник" за Филипи пише, че в него са се сечали монети. В малкото градче Филипи между Кавала и Драма никога не са се секли монети и в това няма нищо чудно с оглед на статута му. Във Филипи/ Филипо (полис) не само са се секли монети, а като метрополия на римска провинция е имало и местен сенат, и дори съкровищница, както доказват и археологическите проучвания. "Хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците." (Деян. 16 : 19) "И като ги доведоха при воеводите казаха: тия човеци, които са юдеи, бунтуват града ни" (Деян. 16 : 20) "и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме." (Деян. 16 : 21) От тези стихове разбираме отново, че става дума за главен град, метрополия, където единствено може да има представители ("началниците" (Деян. 16 : 19; "воеводите" (Деян. 16 : 20), подчинени на централната римска власт. А в този край на империята- Македония, такива градове са само Филипо (полис) и Солун, а античният Филипи, безспорно е в региона (лат. regio, onis, f - направление; страна, област) на гр.Солун и не е метрополия - главен град на област. А текста е пределно ясен "първи град - римска колония" (Деян. 16 : 12) и "ние като римляни" (Деян. 16 : 21). След това хвърлят Павел и Сила в тъмница, а затвор са имали само главните градове, какъвто без съмнение не е бил Филипи /Кренидес/. Малко по-надолу откриваме още едно доказателство, че Филипи/ Кренидес не би могъл да е градът, описан в Светото писание, а там очевидно става въпрос за Филипо (полис), претърпял известна фонетична промяна и достигнал до нас като Филипи. Когато се разбира, че Павел и Сила са римски граждани (civеs romanes) и като такива се ползват с по големи права от останалите "Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани." (Деян. 16 : 38) Тук директно е потвърдено казаното малко по - горе. "Градските служители" и "воеводите" са римските наместници във Филипо (полис), в метрополията на провинция Тракия, част от Македония. Рим е имал администрация в главните градове на провинции, какъвто древния Филипи (дн. Кренидес) със сигурност не е бил, а Филипо (полис) със сигурност е бил. При третото си пътешествие св. ап. Павел от Елада "понеже иудеите направиха против него заговор" (Деян. 20 : 3) взема "решение да се върне през Македония" (Деян. 20 : 3), т.е. да отиде на север към Филипи. След като минават през Филипи (о) полис в Деян. 20 : 6 четем : "А ние ОТПЛУВАХМЕ от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада" (Троя). "ОТПЛУВАХМЕ"!!! Как биха могли да отплуват от Кренидес (Филипи), който е отдалечен на 15 км от морето, навътре в сушата, между Драма и Кавала ?!. Както казахме на километри от него минава един малък приток на р.Струма (Драматица), но той е незначителен и не е бил плавателен, а реките Места и Струма са отдалечени на десетки километри от градчето. Св. ап. и ев. Лука е пределно ясен и точен - "ние ОТПЛУВАХМЕ ОТ ФИЛИПИ" (Деян. 20 : 6). Исторически извори свидетелстват, че по онова време Хеброс (Марица) е бил плавателен и в средното си течение, където е Филипи (Филипополис) (древният писател Лукиан (ок.120-180г) от Самосата, Сирия и др. свидетелстват за това). Но дори без това, плавателността на Еврос е обяснима. Трудно е да си го представим днес, но по реката в античността е имало оживено корабоплаване. Само ще припомня, че последното катастрофално наводнение, от придошлите води на Марица беше през 1957г. (само преди 45г.), а от както се води статистика е имало още няколко (вж. Алваджиев, Никола - "Пловдивска хроника"). Колко пълноводен е бил Хеброс през I век, когато 90% от водосборния му басейн е бил покрит с гори (Magna silva) и със сигурност не е имало язовири, които да отнемат по-голямата част от водите на над 100- те му притока !? Истината е, че през Античността Хеброс е "голям съобщителен път между Азия и Европа" (Кюмон, Франц - "Мистериите на Митра", 1999, с.44). На монета, сечена по времето на римския император Луций Вер (161-169), намерена край с. Парчевич, е изобразен кораб с мачта и платно, която разкрива града като пристанище на Хеброс. Според една легенда описана от Псевдоплутарх (III в.) по-рано наричали Хеброс Ромбос (или Ромбус). За Марица освен него пишат още "бащата на историята" и голям познавач на Тракия Херодот (484-425 г. пр. Хр.), знаменитият стратег Тукидит (460-396 г. пр. Хр.), чиято фамилия се родеела със знатни траки; един от най-големите умове на Античността Аристотел (384-322 г. пр. Хр.); великият римски поет Вергилий (70-19 г. пр. Хр.); основоположникът на историческата география Страбон (60-25 г. пр. Хр.); римският писател и енциклопедист Плиний Стари (23-79 г.); Птолемей-Клавдий (II в.), един от най-авторитетните антични географи. Под името Ебрус водната артерия на Тракия е била очертана в римската пътна карта Табула Певтингериана от IV в. Арабският учен и географ Абу Идриси я споменав през 1154 г. под името "Мариза", почти по-същото време, когато византийският писател Георги Пахимер употребява за пръв път "Марица". Може да изглежда "странно" за задръстените с "шопски" венцехваления и антипловдивизъм учебници по история, но Марица е все още плавателна чак през втората половина на XIX в. Интересно е да се отбележи, че например един от най-видните български книжовници, Иван Богоров през 1868 г. пише, че Пловдив е пристанище на р. Марица, от което търговците изпращали със салове до Енос, на беломорския бряг жито, ориз и чамови дъски, които се секли в Доспат-планина (в Родопите) и се обработвали в с. Батак. Пристанището се намирало на днешния остров Адата. Преди доста години, след поредното наводнение оттичащите се води, разкрили останки от пристанищни пилони, скелета и големи корабни котви. (Дойчинов, Дойчин - "Пловдив от А до Я", 2001) Ако хипотетично допуснем, че би могло да се "отплува" (Деян. 20 : 6) от град, който нито е на морски бряг, нито е на голяма плавателна река като Филипо (полис), то разстоянието до Троя (Троада) е около 200 км. Според мен това е много малко разстояние, за да бъде изминато за цели 5 дни (Деян. 20 : 6). Средната скорост в такъв случай би била не повече от около 1,5- 1,6 км/ч (около 0,8 възела) - нереално ниска скорост, дори и за тогавашното мореходство. Също така не са отбелязани спирания и забавяния на някой от неизбежните големи острови - Тасос, Самотраки и Имрос, които няма как да бъдат пропуснати ако се плава от Кренидес(?!) към Троя, на малоазийския бряг. Спиранията в по-нататъшния път са много подробно отбелязани - в гр. Митилин (на остров Лесбос) (Деян. 20 : 14), на островите Самос и Хиос (Деян. 20 : 15), на о.Кос и о.Родос (Деян. 21 : 1), на о.Кипър (Деян. 21 : 3). Дали това не е сторено просто, защото са се придвижили от Филипи/ Филипо (полис) по р.Еврос и покрай Галиполския п-в до Троада (Троя) и в такъв случай Тасос, Самотраки и Имрос просто не съвпадат с маршрута ? За да изминат разстоянието за 5 дни би трябвало то да е много по-голямо, отколкото е от Филипи(Кренидес) до Троада(Троя) - само 200 км. Общата дължина днес на р.Марица е 524,6 км, а от Пловдив до устието около 410 км(?). Трябва да имаме предвид, че реките с течение на времето променят своите корита (тук става въпрос за близо 2000 години!) и има случаи, когато отместванията са с няколко стотин метра и дори повече. Античният Хеброс е бил много по-близо до Небет тепе (акропола), отколкото го виждаме днес. Всички сгради на север от Трихълмието (Небет - Джамбаз - Таксим тепе) са построени върху наноси и това е още едно потвърждение на античните сведения. Коритото на Хеброс е минавало много близо да Небет тепе - било е по- на юг. Вероятно пристанището е било съвсем под укрепения акропол (хисарлък) на древния Пловдив. За това ни подсказват изсечените в северните склонове на Небет тепе стъпала, в които вероятно се е поставяла дървена стълба за най-пряка връзка на цитаделата с пристана. Приемайки, че Хеброс е бил със 100 м по- на юг (приблизителното разстояние по права линия от сегашното корито до Небет тепе), то ако това отклонение, запазвайки се средно за цялата дължина на водния път, би намалило дължината му с около 41 км (защото от Филипи/ Филипо (полис) до Егейско море са около 410 км и посоката на отклонение е също юг - югоизток) или 410 - 41 = 369 км. От устието на Марица до Троада (Троя) има около 100 км, така общото разстояние става около 470км. Преодоляването му (с плавателно средство) наистина би отнело 5-6 дни и то с напълно приемлива средна скорост от 3,5- 3,6 км/ч ( около 1,92 възела). Ако се върнем назад в историята на Пловдив (дори само до преди 60-70 години ), не е никаква изненада, че в античния Филипи ( или Филипо (полис) е имало голяма еврейска общност. Защото евреите в българските земи традиционно са били съсредоточени главно в Пловдив и Солун, като най- стари и най-големи градски центрове на Балканите. Св. ап. Павел, като юдей, е посещавал градове, в които е съсредоточено юдейско население и наличието на такова е условие, без което не може (condicio sine qua non) при определяне на градовете, посетени по време на неговите пътувания (особено за първите 3). Да не забравяме, че в първите векове на ранното християнство се говори за "юдео-християнство" и неговото разпространение следва картата на диаспората. А, че такова еврейско население е имало в античния Филипо (полис) категорично се доказа чрез откриването на уникална синагога на територията на Стария град! Доказано е, че тя е била първата и единствена синагога в българските земи! Докато синагога във Филипи /дн.Кренидес/ няма, и няма как да има! Евреите от Филипо/ Филипи са били и по-заможни от останалите в Солун, Атина и Коринт, посетени от св. Павел. "Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по- преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време" ( Послание на св. ап. Павла до Филипяни 4 : 10). " А знаете и вие Филипяни, че в началото на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен от вас еднички" (Фил. 4 : 15) "защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми." (Фил. 4 : 16), а също и: "приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу" (Фил. 4 : 18). Пращането на дарове предполага по-голямата състоятелност, заможност на евреите от Филипи, т.е. Филипо (полис). След тези цитати можем да приемем, че посланието на св. ап. Павел не е към Филипи/ Кренидес (близо до Солун), а към тракийския Филипи или Филипо (полис) и Филипяните са гражданите на древния Град на Филип, т.е. на Пловдив! И накрая едно "доказателство", ако то би могло да се нарече така, защото изглежда твърде несериозно на фона на предишните. Затова е само допълнение към общата картина. Докато св. ап. Павел и Сила са хвърлени във " вътрешната тъмница" (Деян. 16 : 24) при първото посещение във Филипи ( което е може би фонетично отклонение от "Филипо" (philippo-) и "Филипу" (philippoy-) - "на Филип" ) "посред нощ" (Деян. 16 : 25) "Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха" (Деян. 16 : 26). Не е ли това фактически описание на земетресение? И свидетелство за силно земетресение през 51г.? 2000 години са само миг за геологичното време. Днешният Пловдив е върху място, където има много висока сеизмична активност (заради подпъхването на две големи плочи от земната кора). Не подлежи на съмнение фактът, че преди по-малко от 2000г. геологично време това е било по-различно. Естествено това може да Ви звучи смехотворно, но все пак Беломорска Македония е в сравнително по-ниска степен сеизмична зона, в сравнение с Пловдивската, и тези в Бяло море (главно в по-южните части, около Атина, о.Крит о-вите в Йонийско море и малоазиатското крайбрежие). Използвах доказателствата (насоките към конкретните стихове, дадени в пресата на Парашкева Фичева ( от статията на Деси Хаджиева (във в-к "Марица" от 17-ти май,2002г. ), като намерих и нови, и доразработих и допълних някои неща. Според Фичева, което и аз напълно споделям, много историци и теолози знаят за истината по този въпрос, просто защото никак не е трудно да се стигне до нея. И не е нужно да си учен, за да следваш елементарната логика. Какво мислите Вие за това? Защото единственото нещо на което това предположение се крепи е самият текст от Свещените книги на Новия завет и по-точно кн. "Деяния на светите апостоли", написана от св. ап. и ев. Лука. Папата може би знае, че Пловдив е един от свещените градове и трябваше посещението му в Пловдив и България да е под надслова, под който премина посещението му в Гърция - "По стъпките на св. ап. Павел" Това е невероятно, невероятно е, че никой не е обърнал внимание на това и трябва да се опитаме да направим това достояние на всички. Вие как мислите ? Много хора смятат, че "Деянията" не могат да бъдат достоверен извор, но само на тях се основават сегашните общоприети за посетени от св. Павел места, сред които е и Филипи (Кренидес). Няма нито едно име на град или остров, което да не съответства на истински, реално съществуващ град или остров и всеки може сам да се увери в това просто като сравни античните имена с настоящите. По тази книга (Деян.) от Новия завет са съставени маршрутите на 4-те пътувания на св. ап. Павел и тази фонетична промяна доста отклонява истинският път на св.апостол. Това се дължи на няколко неща. На територията на Егейска Македония, Егейска Тракия и Северна (Горна) Тракия Филипополис не е бил единственият град с подобно име, реорганизирани стари тракийски градове след походите на Филип II Македонски (359-336 пр.Хр) е имало неизвестен брой, но със сигурност най-малко два. Не знаем как точно са били наричани градовете на Филип, т.е. нямаме абсолютно сигурна фонетична картина от онова време, така че бихме могли да допуснем, че след като тези градове са носели общо име, защо да не се е смесвало или размивало крайното окончание, тяхното произношение? И как бихме определили кое за кой точно град се отнася? Въпреки безбройните доказателства, че Филипи (Кренидес) е всъщност града, който днес е считан за Филипо (полис), т.е. Пловдив, движейки се с възприетата "инерция" е общоприето и повечето хора считат за истина противното. Ако нещо е наречено лимон, но е описвано точно като ябълка, например, то обективната действителност не се променя и ябълката си остава ябълка, а не става лимон. Колко по-лесно може да се получи подобно "изменение", когато двата града имат еднакви имена? Това съвпадение може да се дължи и на изпускане на буква изхождайки от сега приетите названия Филипополис и Филипи. Philippo = PHILIPPOY (Филипу - "на Филип"), но ако изпуснем "О" от двугласната "OY" се получава PHILIPPY (Филипи). Не знам доколко това заслужава внимание, тъй като Филипи на гръцки се пише PHILIPPOI, но все пак би могло да бъде вариант. Събирането на информация продължава и това не е окончателния вид на тази "хипотеза".

ХРОНОС И когато ти си се родил, Оросе, и твоята звезда е светнала на хоризонта, той - Антихристът, изкусният ясновидец на това поле, всичко разбрал, потреперал е от злоба и яд, защото твоето раждане е неговото умиране. Озлоби се той на живота, като разбра, че Великата Творба роди тази всемогъща същина, която ще го разруши и тогава още взе решение да употреби всички свои сили и способности, да удовлетвори поне своята злоба, ако не да победи. И слезе на Земята, и обсеби всички умове, завладя всички отрасли на човешкото развитие - грабна науката, изкуствата, поезията, религията, почерни живота. И сега, ако отидете там, ще видите, че няма нищо, което да не е под неговата власт и сила. Всичко управлява Антихристът и седи бляскаво на своя трон, всеки ден се увеличават пълчищата му и го уверяват, че ще победи. Той не вижда по-далече от планетата или се прави, че не вижда, а не знае ли той, че именно празното междупланетно пространство роди Орос - противник на този страшен Антихрист. Да, драги мои съжители, няма нищо на онази поляна на живота, която сега е там, да не е обхванато от Антихриста. Той е на царския трон, който управлява народите, той е в кабинета на политическия водител, който от мъдър водач на народа, направи го тиранин и амбициозен гонител на подобните си. Началото на Антихриста е разделение и той направи от политиката партии, като раздроби едно и също общество на много противни лагери да се борят, защото борба е животът на Антихриста. Той постави личното право за идеал и интереса за закон, защото омраза е неговата същина, а омразата се ражда от егоизма. Той влезе във всеки човек поотделно и го откъсна от цялото, и той е, който му каза: „Вън от тебе нищо няма, убивай!" Антихристът е сега в кабинетите на науката, която унищожи съществуването на духа и прогласи за Бог някаква жива материя със сляпо инертно движение от случайни срещи на частици-атоми, с това създаде материалистичния егоизъм и всички следствия от тази напаст. Той цари и в изкуствата, като им хвърли мрежа, че най-хубавото нещо е във видимия свят - в илюзията! Помислете! А не знаят бедните живописци и скулптори, че зад тази природна проява има идеални образи, които чрез невидими строители се мъчат да реализират и въплътят своята красота, но те не виждат - интуицията им биде заблудена и ясновидството - почернено. В поезията влезе, в литературата, в драматичното изкуство и сега там всяка драма е оргия от тържества на онези ниски човешки сили, които възбуждат най-ниската човешка и животинска природа. Висшият идеал на поетите за безсмъртната красота и любов изчезна и всеки сега възпява своята любима, която на улицата е срещнал, и възпява й, знаете ли що?... ВЕНЕРА Ах, какви тъжни работи ни обаждаш, Хроносе. Като че гледан животът така отдалече, прилича на един въплътен ад. ХРОНОС И е. Ад е сега животът. Антихристът влезе в черквите и ги раздели на хиляди парчета, и знаете ли колко изкусно? Нали всяка дума е израз на идея, а всяка идея е нещо безконечно, защото същината й е Божествена и като така, тя се разбира от всекиго дотолкова, доколкото разбиращият е съвършен. И когато тези представители на религията взеха да тълкуват писанията и думите на мъдреците, всеки разбираше думите, както той си знае, а Антихристът намери удобния момент и внуши на всекиго гордата идея: ти си прав. От тук - хиляди разделения. А истината е една, там, където има спор, няма истина, защото истината е преживяване на Божествено самочувствие и съзнание в Цялото, а не е нито дума, ни мисъл, ни въображение, тя видно не съществува в ума, тя в него изчезва, защото е в духа, но Антихристът тури мрежа между ума и духа и така усили единия за сметка на другия. Да, мои съжители, Антихристът така завладя и Божия земен дом, и сега той е тържище, което с пари се откупва - една молитва дотолкова е дълга, доколкото златото е тежко, едно четене дотолкова се издига, доколкото е платено, и то как се четат скритите изрази на мистерията? - Само формално и затова тяхната сила не излиза по-далече от черковните врата. Увито е в булото на Антихриста всичко и сега тези огнища не са Божествена мъдрост, защото не се дава никакво право на разсъждения и знание и като са взели право на сила, обърнаха се в политически и социални общества, които заповядват и не дават право на свободно изричане на истината - така е навсякъде, където всеки дом стана тържище за лична облага. А така не се развива Духът, Божеството в човека не се развива от мрежи и заблуждения, а от знание, и то знание за всичко в пълната му цялост, защото Антихристът е безкрайна същина и неговата природа трябва да бъде разбрана навсякъде, та от всякъде да бъде изгонен. ПСИХЕЯ Ах, какви тъжни работи разказваш за живота! ХРОНОС И не е само това, а знаете ли? - Всяка набрана зла и лоша сила става маса, която, като се трупа, после се оживява и тръгва да търси място за изхарчване и както облаците правят буря от неизхарчена електрическа енергия, така и чувствата, и мислите на набраните тълпи. Това лъжливо учение и тези заблуди се набраха и изразиха в една ужасна буря от борба, която сега там вилнее. Бой и сражения е сега земното кълбо и това всичко е дело на Антихриста - тя се почна между държавите, а сега се въплъти между общества верски, изроди се в разни партийни убеждения. Там сега има демократизъм, материализъм, либерализъм, социализъм, републиканизъм, болшевизъм, - всичко е дело на Антихриста. А във всяка държава, и още партии, носещи името на шефовете си, който за всяка друга партия от същия народ е тиран и усмъртител - всичко това е дело на Антихриста, на заблудата, която докара нисшия ум, на който по внушение на Антихриста се даде първенство, даде му се глас на абсолютизъм и се забули истинската божествена природа на човека. Ето в каква страна и живот ще слезеш, драги Сине, ето, нима не предчувстваш твоето предназначение. Твоята звезда, която блести, нима не ти нашепва вече, че всичкият този хаос иска сила и мощ, за да се възроди. Божество иска - сила могъща и благословена, която за царете цар да бъде, за науката - наука, за философите - философ да бъде, за поетите - поет. Всичко да може и знае и един негов замах да бъде сила, която да руши тронове от измами и заблуди ковани, да руши и училищни скамейки от гордост и самомнение тъкани, да руши картините на разврата и песните на страстите, и театрите на оргиите, да унищожава партиите на интересите и тираните на народите, да хвърля покривало върху софистическите речи на ораторите. Когато всички тези изроди, като са стъпили на ниското стъпало, виждат само бойно поле, а там истинските лазури на истината. Любовта и светостта е далеч, изчезнала е в тях, угасена от злото, от ниските стремежи на ниската природа, удавена в алчност и интереси, в желания и тиранство, в гордост и самолюбие... За да бъде унищожен този демон на злото, този Антихрист, трябва да слезе сила Божествена, същество, осенено от висшата любов и могъщество, което всичко да може да знае и с висшия поглед на своето състрадание да възвърне тихия и слънчев дух на човешката Божествена същина. Само Божество може да спаси падналото човечество и там смирените, като повдигат поглед, виждат някакви зари, а там любящите, като отправят своите въздишки към лазура, виждат звездата вече огреяла на хоризонта и вдигат ръце тези любящи сърца, и молят се тези красиви и чисти лица... Оросе, викат теб! Ти си избраний, ти ще си спасителят на бъдещото човечество - Месия, сега за тази епоха това си ти, о, красиво и чисто дете на пустинята! Ти, хранено тук от чистите зефири на Оазиса, въздигано от неговите песни на чистите горски дъбрави и люля-но от лъчите на красотата на Венера, и милвано от нежните и хубави ръце на състраданието и любовта на Психея, ти, дивно дете на въздушния лазур, който някога се сви в трепети и те спусна тука на Земята. О, колко е възвишено това, което те роди! Да бих могъл да го изразя, нима би се появило ново слънце на хоризонта - слънцата се раждат от такава сила и целувки на сърца във възторг от любов, която е непозната, защото е безконечна, която е безконечна, защото е всеобемна. Звездата на Изток (ОРОС И УРАНИЯ)

Eзотера ли? Ха! Ами аз знам този пръв език, но тук повече от потребителите ме смятат за някакъв шарлатанин и доста се замислям дали да продължавам да пиша. Но заради Стоил и за останалите четящи и жадни за ново знание ще кажа някоя и друга дума. Първият език е бил сричков. Днес най-много следи от него можем да намерим в българския и в останалите езици на балканите - гръцки, турски и отчасти в латинския. Ние българите сме основни носители на тайното учение на жреците от древността. Радвам се, че братята Гайдарски усилено работят за възстановяване на автентичната българска история и религия. Науката Кабала е произлязла от първата наша азбука и после е преминала в иврита. За голяма радост днес съвременната ни азбука също може да се подреди в Кабала и да покаже на знаещите как се е образувало всичко на земята. От доста време пиша по форумите как книгата Библия и била написана първо на български и после е преведена на гръцки, латински и иврит. Чак сега Стефан Гайдарски научно доказа това с намирането на Библия Бесика. Ето един пример как се чете на този език. Думата ЕЗОТЕРА е съставена от 4 думи-срички. Те са Е, ЗО, ТЕ и РА. Е - ЕТО. ЗО - ЖИВОТ (гр. зои) ТЕ - ТВЪРД РА - СВЕТЛИНА ТЕРА на лат. е ЗЕМЯ. Най твърдото състояние на материята е земята. Виждате как ЕЗОТЕРИКЪТ вижда истинските неща на земята. Те не са скрити, само дето обикновенните човеци нямат очи да ги видят. Аз съм езотерик и във всяка книга мога да видя (скритите) за останалите истини. ЕКЗОТЕРА е същото като ЕЗОТЕРА, само дето отпред има едно ЕК - ЕХО, ОТРАЖЕНИЕ. Екзотерикът, или обикновенният човек вижда нещата на земята отразени от някой друг. Точно тук се разминаваме с моите опоненти и модераторите във форумите. Те четат наготово отразени от друг истини и спорят с мен, че не съм прав. Как мога да им докажа в правотата си? Само по един начин - да ги направя като мене ЗНАЕЩИ. Така и те ще започнат да мислят и анализират фактите със собственната си глава и няма да се доверяват на учебници, филми, енциклапедии и википедии. Ако искате мога да ви науча да четете, защото от там трябва да започнем. Мои ученици вече имат много добри постижения в тази трудна наука - ЗНАНИЕТО. Те четат свободно всички думи свързани с религията на целият свят. Няма мъртви, няма живи езици. Всичко е едно, когато се научиш да четеш. Само със ЗНАНИЕ човек може да развие шестото си сетиво - ИНТУИЦИЯТА. ИНТУИЦИЯ = ИН + ТУ + И + ЦИ + Я ИН - ТЪМНИНА, Проявен свят ТУ - ПРЕСКАЧАНЕ, (Ту-тук, ту-там) ЦИ - ЕТЕРЕН СВЯТ Я - ТАКА ДО КРАЯ. Който развие ИНТУИЦИЯТА си ще може винаги, когато поиска, да ходи в етерният свят и от там да донася на хората и друго ЗНАНИЕ. Вие искате ли това ЗНАНИЕ, или ви е добре в тъмнината, в която живеете? ХОРОС.

Виж и Гайдарски запя песента за Завета на Бог с българите. Кой ще е следващият? Новото идва въпреки воят на нощните животни. Утрото настъпва макар и бавно и аз съм много щастлив, че ще го посрещна буден. Хорос.

Извинявам се, но жребецът е бил княжевски, от Княжево. Не е било магаре. Това го знаят дори е 13 год. деца: Картина на Иван Дражков 13 год. В старите библии пише "жребати", а не "осел". Хорос.

Не е много важно, кой се смее сега. Важното е - КОЙ ЩЕ СЕ СМЕЕ ПОСЛЕДЕН? Хорос.

Може ли да ви помогна малко? Прочетете Благовествованията (Евангелията) за последните дни на Христос. Той идва от Иерихон (крепост Кипрон при Йосиф Флавий), което е анаграма на Перник ПРНК = КПРН и ИРХН (И=П и Х=К), минава през Витфагия (Драгичево), Витания (Владая), после взима белият Жребец (а не магарето) от насрещното село (Княжево - Баал Ефенди) и влиза през Овчи порти (в началото на Пиротска) в Иерусалим (Сердика). На Цветница го посреща цялото население на Сердика като цар - освободител. Евангелие на Матея Евангелие на Лука На старите разпятия, (като това в Боянската църква) на кръста пише ЦАРЪ СЛАВЕ. Евангелие на Иоана На мястото на Иуда Искариотски (СКРД) поставете Иванко Сердикийски (СРДК) и всичко си идва на мястото. Евангелие е гръцки превод на Вест от, на, за Благо (Белгун). Асен на Бял кон - това е ХОРОС. Хилядите оброчни плочи, стели и монети, Мадарският конник от онова време пресъздават това събитие. Дали случайно днес символът на България е същия? Хорос.

http://chronology.org.ru/Синусоида_Жабинского Съжалявям, че е на руски, но нямам време да го преведа. Хорос.

Благодаря. Този довод веднага ме разби. Взимам си думите обратно и ти обещавам никога повече да не се занимавам с история. Е, поне не с тези "историци" от форумите. От днес започвам да се уважавам. Спомних си думите на някой, за бисерите и свинете. Много е актуална в случая. Вие всичките ръсите бисери, а аз свинята, се опитвам да ви отхапя книжките, които сте учили. Хорос (който вече се уважава)

Забравих да ви кажа как се работи с тази синусоида на Жабински. Реална е само тази история от ІХ до ХVІІ век. Останалото са дубликати на тези събития. Вижте и пример с Капитолийската вълчица. V - ІV в. пр. н . е реално отговаря на ХІІІ - ХІV век, както показват и изследванията. Жабински я е приложил върху история на изкуството, история на литературата, история на войната, науката, средновековието, Русия. Има книга за всеки един раздел. Ама чете ли някой?

Отговорете ми сега на въпроса: "Защо книгите на Йосиф Флавий" до ден днешен не са преведени на български език? Дали защото в тях е описана истинската българска история, но препратена на грешен адрес! Ще ви помогна малко. В "Иудейската война" се разказва за падането на Иерусалим под ударите на римските легиони. В нашата история това събитие е описано като падане на София под турска власт. Но аз като по-глупав, взех че размених местата на Иерусалим със София, император Тит с Даут паша, Флавий Силва с Лала Шахин, крепостта Масада с крепостта Цепина и хоп - всичко си дойде на мястото. Искате ли повече подробности, или се задоволявате с бълвочите, наричани днес БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ? Тази тема е доста дълга и ще разберете много за нашата истинска история, където не сме на последно място в Европа, а сме били НОМЕР 1. Затова всички кръстоностни походи завършват с плячкосването на нашите земи и това плячкосване продължава и днес. Ами като дойдем до Евангелията (или по-точно БЛАГОВЕСТВОВАНИЯТА), знаете ли колко нови неща за София ще научите? Само трябва лъжичка по лъжичка, защото сте още като малки деца в знанието. Утре ще продължа. С Уважение Хорос.

На кой да вярвам сега? Мауро Орбини, Паисий Хилендарски, Франьо Рачки, Блазиус Клайзер, Зографска история, Български апокрифен летопис, Книги Макавейски и други... Никой не знае за "Законите на Крум", а те изведнъж се появяват във византийската енциклопедия "Свидас". Тези горните защо не са я чели, а и тези, които са я чели пишат за Тервел. Кой и кога е писал тази енциклопедия не знам, но трябва да се вярва на мнозинството. Нашата история за съжаление е скалъпена от подобни "извори", написани от вековните ни врагове. България без закони ли е била от идването на Аспарух 681 г., до Крум 810 г.? Отговори ми на тези въпроси и може да продължим. Християнството се приема от МУРАТ ХАН (Муртагон), наричан още и БОГО РОДИС, БОРИС и ИОНАТАН (в Книги Макавейски). Ако папа Николай І отговаря на въпросите на българите, то е във връзка с прилаганите закони съобразно новата християнска религия, която се налага в България. Но ако четеш старите истории, то за Тервел също се пише, че приел Християнството. Освен папагалската история, има и още една друга история. Прочети например "Падането на Стара България" на Йордан Табов. Там в първа глава озаглавена "Досиета в историята", той като математик доказва, че цар Иван Владислав и цар Иван Шишман са едно и също лице. Само дето единият (Шишман) от началото на ХVІ век е дублиран още веднъж през края на ХІ век като (Иван Владислав). Аз пък доказах, че идването на българите при Аспарух и падането на България под "турско" робство са едно и също събитие. Хан Крум от началото на ІХ век е и Мусса бей от началото на ХV век и още веднъж библейският герой Макавей (MACCA BEUS) от ІІ век пр. н. е. Е, на твоята история ли да вярвам, която не можеш да докажеш дори, или на моите изследвания? С Уважение Хорос.

А Тази Синусоида на Жабински точна ли е ?

Скулптората на Капитолийската вълчица, която е откърмила според преданието основателите на Рим Ромул и Рем, се оказа не толкова древна, както се считаше преди, съобщава БИ-БИ-СИ. Преди този паметник, символизиращ митическите корени и мощ на Римската империя, то датираха примерно през 500 г. до. н. ера. През миналата година бяха проведени радиовъглеродни анализи, резултатите на които бяха публикувани едва сега. Оказало се, че статуята е била създадена примерно в 1300 г. на н. е. Професор Адриано Ла Регина утвърждава, че в Уневерситета Салено били проведени около 20 текста. Учените спорят за произхождението на Капитолийската вълчица през ХVІІІ век. До този момент болшинството експерти считали, че нея я е изваял етруски скулптор в V в. пр. н. е. Древноримският политик и философ Цицерон, живял през І в. пр. н. е., описва статуята на вълчицата, върху която паднала мълния. Съществува версия, че именно по тази причина на римската статуя е повредена лапата. Още през 2006 г. италиянският историк на изкуствата и реставратор Анна Мария Карруба съобщила, че статуята е изпълнена с техника, която не е била известна в Древния Рим, а лапата на вълчицата изглежда е повредена заради грешка на скулптора. А. М. Корруба в частност разказвала, че бронзовата скулптора е отлята цяла, а не на части, както това е било прието в античните времена. Такава техника, по нейните думи е била измислена много по-късно. Статуята се счита за един от най-ценните експонати на Капитолийският музей в Рим. Тя също се явява емблема на футболния клуб "Рома" и е била използвана в качеството си на символ на Римската Олимпиада през 1960 г.

Привет! Аз съм един неверник и проверявам всичко, което ме интересува. Дойдох в този форум за да търся себеподобни. Нищо не искам да кажа, нищо не налагам. Важното е някои от вас да започнат да мислят със собственните си глави, а не да цитират този, или онзи. Така правя и аз. Кажи ми какво куца в схемата? Темата е за законите на Крум, а аз малко я корегирах и насочих към Тервел. Тервел (Земен Христос) е описан в книгата Библия като Иисус Навин. Батоя (Аспарух) пък е Моисей. Петата книга на Тора се казва Второзаконие. Там са написани всички закони на българският народ. Законите ги дава Аспарух (Батоя, Моисей), а над народа ги налага Тервел (Иисус Навин). Това става на територията на днешна Румъния, когато българите не са преминали още Дунав (Йордан). Отговарям по моя си начин и ще се радвам ако има някой да може да ме корегира. Рецептата за всеки е индивидуална. На храмовете на древните траки е имало два надписа: ТИ СИ! ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ! Това е рецепта за всеки. Друга няма. Ако чакате някой друг да дойде и да ви оправи, то той може да си забрави вазелина. Ако някой може да ме заклейми, то това ще е само заради знанията ми. А и на мен въобще не ми пука от тези неща. "Кучетата си лаят, а керванът си върви." Това, което трябва да става - става, напук на всички неверници. С Уважение Хорос.

Нека първо да потърсим какво пише в изворите, а после да видим дали въпросът е зададен правилно. Византийската енциклопедия Свида не е четена от Божо, нито пък от някой наш историк. Единствен, който я е чел и преписал това събитие е Мавро Орбини. Та ето какво пише той по въпроса: "А Батай (Батий хан, хан Аспарух), техният цар (хан), който обезсмъртил името си със своето оръжие, заболял от треска и напуснал този свят, призовавайки и проклинайки неведнъж съдбата, която не му позволила да умре с меч в ръка, както подобава на човек като него. Царството му наследил Тарбагъл (Тера Благо - Земен Благо), наречен от гърци Тервел (Тера Бел - Земен Бел), отличен пълководец и мъж със силен дух, както говори Свида. в изложението си за българите: (и тук се цитира Свидас) "Някога българите прекосили земята на аварите и ги покорили напълно. Тогава цар на българите бил Тервел, т. е. по времето на Юстиниан, който също както и Константин, синът на Ираклий, плащал данък на българите. И така, като одържал победа над аварите, Тервел разпитал пленници коя е причината за тяхното масово изтребление. Аварите отговорили, че това се дължало, от една страна , на нападките, които си отправяли един на друг, и на разногласията в гражданският им живот, а от друга страна - че избили най-мъдрите и храбри мъже сред тях, отстъпвайки властта и правосъдието на грабители и безчестници, и накрая - заради многото дарове и стоки, от алчност към които си поставяли клопки един на друг, и затова, че се отдавали на пиянство. Като чул това, Тервел свикал своите българи и издал закон, когато някой биде обвинен, веднага да се извърши разследване и ако бъде уличен в кражба или друго злодеяние, тутакси да бъде обезглавен. И това бил първият закон, който Тервел издал за своите българи." Нещо подобно пише и Паисий Хилендарски за Тервел: Той им създал и ги научил на царски и граждански съд и им уредил военния ред. Сега отново трябва да се зададе правилно въпроса и ще ви дам текста на целия закон. Аз го имам. С Уважение Хорос.

«Йерусалиме, Йерусалиме! Ако те забравя, езикът ми да онемее!» Тази клетва са изричали студенти и преподаватели в Софийския университет «Климент Охридски» в началото на 20 век. Какво са искали да кажат с нея бъдещите интелектуалци от онова време? Дали днешните техни наследници знаят, или помнят кой е истинският библейски Иерусалим и къде се е намирал този свещен за християни, мюсюлмани и юдей град? "Евреите, които приеха християнството, се нарекоха БЪЛГАРИ." Ще се опитам да възтановя част от пъзела наречен: «Историята на град София» За периода средата на 16 век ние не знаем почти нищо. Други народи имат много по-ясна представа за историята на техните големи градове от този период, а някой се е опитал да изтрие всичко за историята на България. От края на 14 век до края на 19 век в нашата история има едно бяло петно, наречено “турско робство”. Всичко се обяснява с това робство и по този начин историците прескачат този мътен период. С помоща на книгата Библия аз успях да осветя доста от тъмните години на робството. Книга Неемия Много интересна книга е тази на Неемия. В нея се разказва за възстановяването на разрушените стени и вратите на Иерусалим. В книгата си “Библейская Русь” Фоменко и Носовски се опитват да докажат, че в книга Неемия става въпрос за възстановяване на стетите на Московския Кремъл. Много градове са строени по подобие на Иерусалим, но само един град и бил оригиналния прототип. Търсенето му и доказването, че той наистина е града, описан в книгата Библия, не трябва да бъде извадено он контекста на цялата книга. Ако се доказва само с една книга от библията, че град Иерусалим е тук, или там, то това място трябва да се доказва и с останалите книги на Старият и Новият завет. Фоменко и Носовски се опитват да «придърпат чергата към себе си» и с нелепи доказателства прекарват теорията за Иерусалим = Москва и доказателствата им са единственно и само в Книга Неемия. Аз се опитах да ги оборя с това си изследване. Поставих всички събития върху историята на София и се получи нещо много интересно. Откри се описанието на крепостта на Средец от средата на ХVІ век. В историята се знае, че по това време султан Сюлейман Великолепни възстановява стените на Иерусалим. Но на кой Иерусалим в действителност? Стените на Сердика са били възстановени за последен път от византийският император Юстиниян през средата на VІ век. Ако премахнем несъществуващите 1000 години от световната и българската история, то VІ и ХVІ век ще се окажат едно и също време. Как можем да разберем, кога точно се е състояло това събитие? В Книга На Ездра пише нещо много интересно, което се подминава от изследователите на Библията: «8. Да знаеш, царю, че ние ходихме в Иерусалимската област при дома на великия Бог; градят го с големи камъни, а в стените турят дървета; тая работа върви бързо и успява в ръцете им.» На Ездра 5;8 “ в първата година на цар Кира, цар Кир даде заповед за дома Господен в Иерусалим: нека се гради дом на онова място, дето принасят жертви, и нека му се турят здрави основи; висината му - шейсет лакти, ширината му - шейсет лакти; три реда големи камъни, един ред дървета; а разноските нека се дават от царския дом.” На Ездра 6;3-4 Всеки археолог ако внимателно прочете тези редове не може да не му направи впечатление начина на строеж на храма. “Три реда големи камъни, един ред дървета” – така се е градило в съвсем друга епоха. Събитията според библеисти и свещеници описани в І Книга на Ездра са се случили в 457 г., преди Р.Хр. Само дето в археологията се учи, че този вид строеж е използван най-вече през 10-15 век от рождението на Христа, а на Балканите и до края на 19 век. Това означава, че събитията описани в І Книга на Ездра би трябвало да са от съвсем близка до нас епоха. Още нещо прави впечатление когато четем внимателно редовете на Библията. В нея на няколко места се говори за толеми снегове и студ, които са открит анахронизъм за сочените днес за Свети места земи. В І Книга на Ездра също се споменава за студове. Нека да видим как е описано това в съвременната Синодална Библия: “9. И в тия три дни събраха се в Иерусалим всички жители на Иудея и на земята Вениаминова. Това беше в деветия месец на двайсетия ден от месеца. Седеше целият народ на стъгдата пред Божия дом и трепереше, както поради тая работа, тъй и от дъждовете. 13. Но народът е многоброен, и времето е сега дъждовно, та не може да се стои на улицата.” Това се е случило през средата на м. декември, защото знаем, че еврейската година започва от март – април и деветият месец на евреите е месец декември. На това място в Острожската Библия можем да прочетем нещо повече: “И събра шасъ вси людiе iоудины и венiавини / въ iерслимъ. Треми дньми. Иже есть мсцъ (9) к го (20) дня мсца. / и съдоша вси людiе напред домом бжiим / о дрожанiя за грехъ и съ ЗИМОЮ... ...обаче людiе мнози суть, , и время СНЕЖНО. И несть мощно стояти / вне. И дело несть дни едiнаго или / дву... да станутъ кнси наши...” Ето един нагледен пример за нагла редакция на светите отци. Ако бяха правилно написали “зимно” и “снежно”, то четящите щяха да си задават смущаващи въпроси. Явно тези събития не са се случили в жарките ширини на съвременна Палестина, а някъде, където студът и снегът през месец декември е нещо обичайно. Моята възстановка на събитията идеално напасват на град София – Иерусалим. Нека да погледнем Житието на пророк Малахия. В него пише, че той е роден и умрял в Софех (Суфа), което си е нашата столица София. Живял е по времето на Неемия и Ездра, след възвръщането на иудеите от Вавилонския плен и възстановяването на Йерусалимския храм. Роден в София, умрял и погребан в София, а иначе цял живот си е проповядвал в Иерусалим. Как е станало това? Според официалната история това си е чист анахронизъм, но ако приемем, че София е бил библейският Иерусалим, тогава всичко си идва на мястото. Имало ли е евреи през това време в София? Нека да видим една по-късна статистика за населението на града, направена от католическият епископ Петър Богдан Бахчич, направена през 1640 г. и цитирана от Иречек. В нея той изброява следните народности за град София: "Турски къщи – 8000 със 150 джамии, православни къщи – 6000 с 5 църкви (две били съборени от турците), 4000 еврейски къщи и 200 арменски." Сега да проследим и пътят на Неемия от земите на Вавилон до възстановяването на Иерусалим в София. “[1:1] Думи на Неемия, сина Ахалиев. През месец кислев, в двайсетата година, аз бях в престолния град Суза. [1:2] Тогава дойде Ханани, един от моите братя, - той и няколко души от Иудея. И аз ги попитах за оцелелите иудеи, които не отидоха в плен, и за Иерусалим. [1:3] И те ми казаха: останалите, които не отидоха в плен, се намират там, в земята си, в голяма неволя и унижение; а стените на Иерусалим - срутени, и портите му - с огън изгорени.” Къде в действителнос е бил този престолен град Суза? В Славянската Библия градът е наречен “Сусам...авире” Дали е Суздал, както ни убеждават Фоменко и Носовски не знам, само знам, че да дойдат от Вавилон до Иерусалим на народа на Иудея им е било необходимо да пътуват цели четири месеца: “Той дойде в Иерусалим на петия месец, в седмата година на царя. Защото в първия ден на първия месец бе почнало излизането от Вавилон, а в първия ден на петия месец той дойде в Иерусалим: благодетелната ръка на неговия Бог беше над него, защото Ездра бе разположил сърцето си да изучава закона Господен, да го изпълнява и да учи в Израиля на закон и правда.” І Книга на Ездра Ако вземете картата на библейските места можете да се уверите, колко е разстоянието от Вавилон в Ирак, до Иерусалим в Палестина. Не повече от 750-800 км. в права линия през Сирийската пустиня и около 1000 км. ако се мине на север през Сирия. Хиляда километра, ако ги разделим на 120 дни пътуване, ще видим нещо интересно. Излиза, че народът на Иудея е пътувал по 8,3 километра средно на час. И този народ не е пътувал пеша: [2:64] Цялото общество заедно се състоеше от четирийсет и две хиляди триста и шейсет души, [2:65] освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях - двеста певци и певици. [2:66] Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски - двеста четирийсет и пет, [2:67] камили имаха четиристотин трийсет и пет, осли - шест хиляди седемстотин и двайсет. Наистина, хорта са били много, но те и да са се движили пеша, са можели да минават много повече километри на ден. Днес учените са изчислили, че в античността една армия се е движела средно по 22 км. на ден. В една армия тогава е имало не само кавалерия, а и голямо множество въоражени пешаци, обози, техника и ред други неща. Ако приемем историята на Фоменко за възстановяване (построяване) на стените на московския Кремъл, то излиза, че от Суздал, или Кубан до Москва народът на Неемия е пътувал 4 месеца. Това също е невъзможно, защото стените на Кремъл са били построени по това време, а не възстановени. И още нещо. Москва не се споменава никъде до 15 век, а вижте какво нише Ездра за Иерусалим: 11. Ето препис от писмото, което пратиха нему: до цар Артаксеркса, твоите раби, човеците, които живеят отвъд реката и прочее. 12. Да знаеш, царю, че иудеите, които излязоха от тебе и дойдоха при нас в Иерусалим, градят тоя бунтовен и лош град и правят стени, чиито основи вече поправиха. 13. Но да знаеш, царю, че, ако тоя град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат ни данък, ни берия, нито мито, и царската хазна ще има загуба. 14. А понеже ядем сол от царския дворец, и не можем да гледаме тая загуба за царя, затова пращаме известие на царя: 15. нека потърсят в паметната книга на бащите ти, - и ще намериш в тая паметна книга и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен и пакостен за царете и областите, и че в него са ставали бунтове от старо време, поради което тоя град биде и опустошен. 16. Затова обаждаме на царя, че, ако тоя град бъде дограден и стените му доправени, то след това няма да имаш владения отвъд реката. Тук се вижда, че градът е имал стара история и се е славил като бунтовен град. Нещо не се връзва и тази история, която ни предлагат светите отци. Те ни отпращат в днешен Иерусалим, което също не отговаря на историята, описана в библията. Не само това. Опитайте се да направите и възстановка на събитието, описано от Неемия върху стените на Иерусалим и ще видите, че е невъзможно. Значи, нещата описани в тази книга не се отнасят за него. Нещо интересно се среща в книга Неемия, което може да ни насочи в правилната посока на търсенето. Там се разказва за някакви “задречни началници”: “[2:7] Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея, [2:8] и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене. [2:9] Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници. [2:10] Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви. [2:11] И пристигнах в Иерусалим.” Какви са тези “задречни началници”, когато на библейската карта се вижда, че между Вавилон и Иерусалим е само пустиня и няма никакви реки? Като изключим потока, който е наречен Иордан. Тези “воеводам странъ за рекою”, както ги наричат в Славянската библия са управителите на България през средата на ХVІ век и са се намирали оттатък Дунав, затова са наричани “задречни началници”. Така, че ако приемем версията за пътуването на Неемия , Ездра и народът на Иудея от поречието на Волга до пределите на България, то четирите месеца са реално време за пътуване. Когато Неемия стига в Иерусалим (София), то той прави една нощна обиколка на част от стените му, за да види степента на разрушение: “[2:11] И пристигнах в Иерусалим. И престоях там три дни, [2:12] па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Иерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех. [2:13] Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и разгледах разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти. [2:14] И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене; [2:15] и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.” Къде в действителност е отишъл на оглед Неемия в средновековна София? Нека сега да прочетем едно описание на София, направено непосредственно след Освобождението от Константин Иречек: “Римски паметници в нашата София са останали твърде малко. Ни една монументална сграда не се е запазила. Просторът на римския и средновековния град, който навярно е бил по-малък от турската и сегашна българска София, при все това може донякъде да се проследи. Римската “civitas” се е простирала около топлия извор, чиято главна сграда, шестоъгълник с добри стени от дялани камъни, с басейн отвътре, отчасти може би е антична направа, после в съседния край на днешната чаршия и по местата на днешната еврейска махала и на някогашната (в турско време) българска махала около катедралната църква. Цялото това пространство в центъра на днешния град е покрито с висок насип стари, хилядогодишни развалини, а освен това подкопано от пространни, стари сводови подземия от добре изпечени тухли, над които днес стоят само бедни глинени къщички или дървени дюкянчета. По тези места се намират и всички средновековни градски църквици. Северната част на стария град е образувала един наклон около 10 м. Висок, който се спуска към по-дълбокото, вътрешно дъно на Софийско поле, а сега този наклон се намира навътре в града; при неговите поли извира и споменатият топъл извор. Върху този наклон в 1881 г. случайно се откри къс от широка, права градска стена, яко градена с големи плоски тухли, но отново биде засипана.” Неемия е направил огледа от северната част на стените на крепостта на “антична” Сердика, за която пише и Иречек. Тук, непосдствено под северните стени е минавало коритото на Владайска река, което впоследствие се е изместило по-на север, където е и днес. Тази крепост в центъра на града съвпада с очертанията на еврейската махала и заема супер-центъра на София. В западноевропейските градове евреите са живеели в т. н. “гета”. Тези гета са били оградени от останалата част на градовете със високи стени. Това откриваме и в центъра на София. Евреите са живеели в центъра на града и след изселването им стените и вратите на гетото са били отчасти унищожени. Вратата, която в книга Неемия се нарича Долинна порта, би трябвало да са намира в северната част на крепостта – гето, на мястото на днешният булевард Мария Луиза. Като излиза от нея, Неемия тръгва на изток от външната част на крапостта, в дола, описан от Иречек. Там навярно се е намирала още една врата, наречена Гноищни порти, а след тях са споменатият от Иречек извор и Изворни порти, които са се намирали до тях. Там се намирала и минералната баня, или царският водоем, наречен “купели цареве” в Славянската Библия. . След като е разгледал и тях и не е могъл да продължи нататък, заради разрушенията, Неемия се връща през дола и влиза отново в крепостта през Долински порти: [2:14] И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене; [2:15] и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.” За колко порти се знае, че е имала Сердикийската крепост? Тя е разположена със стените си към четирите посоки на света и представлява един правоъгълник, със скосен северозападен ъгъл. Това се е наложило заради коритото на Владайска река. Днес се знае, че са съществували четири главни порти – северна, източна, южна е западна. Към тях е имало и няколко допълнителни врати, които са спомагали населението да излиза извън крепостта в предградията, или към други населени места. Как са се казвали портите и кулите днес не се знае, но имената им би трябвало да отговарят на някои специфични за града места. Нормално е името на Северната порта да е свързана с долината пред нея. Така навярно е и с останалите. Ето и имената на портите така, както са описани н книга Неемия: Овчи (Стадни) порти – (Неемия 3:1) Врата Рибна (Рыбнаа) – (Неемия 3:3) Старите порти – (Неемия 3:6) Гноищни (Грязная) порти – (Неемия 3:14) Долински порти (врата Долняя) – (Неемия 3:13) Изворни порти (врата источника) – (Неемия 3:15) Водни порти (вратъ водных) – (Неемия 3:26) Хамифкадски (вратъ судныхъ) – (Неемия 3:31) София е разположена на важено стратегическо място и се явява като важно кръстовище. От запад на изток тук минава най-важният път, свързващ Западна Европа с Азия, а от север на юг друг важен път от Дунав към Гърция и Македония. Ето защо разказът би трябвало да започне точно с тези най-главни порти на Сердика. В глава 3 на книга Неемия започва описанието на строежа на стените, кулите и портите, разрушени от времето и завоевателите. Авторът на описанието, започва разказа си от западната Овча порта. [3:1] И стана Елияшив, великият свещеник, и братята му, свещеници, и съградиха Овчи порти: осветиха ги и вставиха вратите им и от кулата Меа ги осветиха до кулата Хананела. В името Елияшаив (Елиасувъ), при обратно прочитане ще видим името Василий. Той е бил патриарх по това време в София и заедно с братята му (останалите свещеници и попове) е строил Овчи (стадныя) порта. Как можем да открием къде се е намирала тази порта, свързана с овце и стада. Разбира се на запад от стените на крепостта на Сердика, по посока на говеждия, (стадния) пазар. През тези порти се е отивало там и през тях са вкарвали стадата и животните за заколение пред олтарите и за храна на жителите на крепостта. Останките на тази врата навярно днес лежат някъде под нивото на днешната улица Пиротска и са обърнати на запад към Говеждия пазар. През тази порта е влязъл на Цветница и Иисус в Иерусалим идвайки от Перник. Той е минал през Драгичево, Владая и Княжево. Също тук са се намирали и известната от Евангелията Овча Къпел, или баня, където Иисус е лекувал съкати и разслабени. На север от Овчи порти би трябвало да се намират и кулите Меа и Хананеа. Може би кулата Меа е била на ъгъла, а Хананеа се е намирала на север от портите. На това място в по-старите Острожска и Елизабетинска Библии се говори за “ста лакотъ”, или сто лакти до кулата Анамеиля. Сто лакти са около 56 метра и там се е намирала тази кула. Нека сега да проследим описанието на автора на Книга Неемия и по него да се опитаме да разберем кои са били строителите на разрушените стени, кули и порти: [3:2] До него градяха иерихонци, а до тях градеше Закхур, син Имриев. Непосредствено до свещениците на патриарха Василий са градили иерихонци. Това е неправилно изписване на перничани. Иерихон ПРХН, като И=П, а Перник ПРНК. Ще видите, че всеки е градил там, от където се е излизало за родните им места. От юго-западните Овчи (Стадни) порти се е излизало към Княжево и оттам за Перник и затова перничани (иерихонци) са строили точно там. Нека да продължим на север и заедно с автора да продължим да следим как е протичало по-нататък възстановяването на старата стена на Сердика. [3:3] Рибни порти градяха родените в Сенаи: те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им. [3:4] До тях Меремот, син на Урия, син Хакоцов, поправяше стената; до тях поправяше Мешулам, син на Берехия, син Мешизабелов; до тях поправяше Садок, син на Баана. [3:5] До тях поправяха текойци; впрочем по-видните от тях не превиха врат да поработят за своя Господ. Рибни (Рыбнаа) порти са градени от родените в град Ниш (Сенаи, Асанаевый), а между тях и перничани са градили Закхур (Закъхуръ – Орхание), синовете на Имриев (Аманимна - Радомир). Това са живеещите между Перник и Ниш. От Книга Неемия разбираме, че през тези Рибни порти се е отивало към Ниш и Белград. Те се намират под улица Тодор Александпов, между Пиротска и Найчо Цанов. До тях стената са поправяли жителите на Меремот (Порамотъ – Пирот), синовете на Урия (Оуримнъ - Мокър), синовете на Хакоцов (Аккусова - Суково), Мешулам (Мосолламъ), синовете на Берехия (Врахиевъ – Берковица), син Мешизабелов (Емазевилъ – Белоградец) и Садок (Дамум - ?), син на Баана (Ваанаевъ – Видин). Това са все жители на софийските селища на север от София. “Син на” означава буквално – “жител на” даден град, или село. До тях поправят текойци (Текуины – Кутловица). Тук разказвача се прехвърля на другите главни порти на Сердика. Това са източните Стари порти.Тях ги поправят жителите на Габаон (Сипоне – Ихтиман) и Мицфа (Масфы – Самоков) наред с началниците на софийски окръг, които са живеели около Давидовия град (днес двореца). Днес това са единственните напълно разкрити порти в подлеза до министерския съвет. Старите порти поправяха Иоиада, син Пасеахов (Фасековъ – Оряхово), и Мешулам, син Бесодиев (Васодиевъ –Садовец); те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им. [3:7] До тях поправяше Мелатия, гаваонец (, и Иадон от Меронот, с жителите от Гаваон (Шипоне) и Мицфа (Самоков), подвластни на задречния областеначалник. [3:8] До него поправяше Узиил, син Хархаев, златар, а до него поправяше Ханания, син Харакахимов. Те възстановиха Иерусалим до широката стена. [3:9] До тях поправяше Рефаия, син Хуров, началник на Иерусалимския полуокръг. [3:10] До тях и срещу къщата си поправяше Иедаия, син Харумафов, а до него поправяше Хатуш, син Хашавниев. [3:11] На втората част поправяше Малхия, син Харимов, и Хашув, Пахат-Моавов син; те също поправяха и Пещната кула. [3:12] До тях поправяше Шалум, Халохешов син, началник на Иерусалимския полуокръг, - той и дъщерите му. Следващите по важност са били северните Долински порти: [3:13] Долински порти поправяше Ханун, и жителите от Заноах (Заноне); те ги съградиха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им; те още поправяха и хиляда лакти от стената до Гноищни порти. За втори път в Книга Неемия са дадени някакви разстояния между портите. Хиляда лакти са около 560 метра. [3:14] А Гноищни порти поправяше Малхия, Рехавов (Оряхово) син, началник на Беткаремския (Витакрамския – Берковишки окръг), той ги съгради и встави вратите им, ключалките им и заворките им. От къде идва това име – Гноищни порти? До Женски пазар са се намирали касапи и кожари, които превръщали реката в кървава и през топлите месеци оттам е идвала непопносима миризма. Съществува и едно предание, че при падането на град София, труповете на защитниците му са били хвърляни в дола на Владайската река. [3:15] Изворни порти поправяше Шалум, Колхозеев син, началник на окръг Мицфа (Мисфый – Самоков): той ги съгради, покри ги и встави вратите им, ключалките им и заворките им; той поправяше и стената при водоем Селах (и стени купели силоамли), срещу градската градина (ко верхограду цареву) и до стъпалата, които слизат от Давидовия град (и даже до степеней низходящихъ от града Давидова). И до днес се носи славата на самоковските майстори железари, откъдето идва и името на града – Самоков. Изворни порти са се намирали вече от източната страна и са били някъде около минералната баня. От тези порти е имало път към височината, където днес са Народното събрание и църквите Св. София и Александър Невски. След Изворни порти са Старите порти. За тях е писано и затова ще продължим по-нататък: [3:16] След него поправяше Неемия, Азбуков син, началник на Бетцурския (Витсуровы) полуокръг (Враца), до Давидовите гробници (даже до ветрограда гроба давидова) и до изкопаното езеро (и даже до купели оудтроеныя) и до къщата на храбрите (дому Сильных). Това е зад хотел Шератон, около църквата Св. Георги. Когато четем тези редове си представяме и как е изглеждала София през онези години. За банята на север от църквата Св. Георги днес нищо не знаем, а още по-малко за изкопаното езеро. [3:17] След тях поправяха левитите: Рехум, Ваниев син; до него поправяше, за свой окръг, Хашавия, началник на Кеилския (Сливенски) полуокръг. [3:18] След тях поправяха братята им: Бавай, Хенададов син, началник на Кеилския полуокръг. [3:19] А до него поправяше Езер, Иисусов син, началник на Мицфа (Самоков), на втората част, срещу възхода към оръжницата на ъгъла. [3:20] След него ревностно поправяше Варух, Забваев син, на втората част, от ъгъла до къщните врата на Елияшива, великия свещеник (около Патриаршията). [3:21] След него поправяше Меремот, син на Урия, син Хакоцов, на втората част, от къщните врата Елияшивови до края на Елияшивовата къща. [3:22] След него поправяха свещениците от околността (от поля Иорданска – Дунавската равнина). [3:23] След тях поправяха Вениамин (от провинция Беника) и Хашув срещу своята къща; след тях поправяше Азария, син на Маасея, Ананиев син, до къщата си. [3:24] След него поправяше Бинуй, син Хенададов, на втората част, от Азариевата къща до ъгъла и завоя. Тук вече започва южната страна на крепостта Сердика: [3:25] След него - Фалал, Узаев син, срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дом при тъмничния двор. След него Федаия, Парошов син. [3:26] А нетинеите (монасите), които живееха в Офел (Офале – патриаршията), поправяха срещу Водни порти (до ул Витошка) към изток и до издадената кула. Някъде тук е идвал акведукта на крепостта Сердика, източно от ул. Витошка, затова портите там са се наричали Водни порти. [3:27] След тях поправяха текойци, на втората част, от мястото срещу голямата издадена кула до Офелската стена. [3:28] От Конски порти нататък поправяха свещениците, всеки срещу къщата си. Конски порти са се намирали западно от Витошка. [3:29] След тях поправяше Садок, Имеров син, срещу къщата си, а след него поправяше Шемаия, Шеханиев син, пазач на Източни порти. [3:30] След него поправяше Ханания, Шелемиев син, и Ханун, шести син Цалафов, на втората част. След него поправяше Мешулам, Берехиев син, срещу стаята си. [3:31] След него поправяше Малхия, Хацорфиев син, до къщата на нетинеите и търговците, срещу Хамифкадски порти дори до ъгълната горница. Хамифкадски порти в старата Славянска Библия са наречени “вратъ судныхъ”. Не знам дали строителите на Съдебната палата са спазили някаква стара традиция да я построят точно на това място, или е чиста случайност, но и през ХVІ век портите тук са се наричали Судныхъ. След тях е ъгловата кула и стената завива на север и достига до Овчи порти. [3:32] А между ъгълната горница и Овчи порти поправяха златари и търговци. Ето как с помощта на Книга Неемия направихме една обиколка около крепостта Сердика от ХVІ век. Разрушените и стени са били отново построени от българите, завърнали се от плен.

Чета и ви се чудя. Как така може да изказвате мнение за нещо, което не разбирате? Кой освен T.Jonchev е чел нещо от Фоменко? Аз имам повече от 30 книги на тема НОВА ХРОНОЛОГИЯ и всичките съм ги чел по няколко пъти. Та и Табов вкарахте в кюпа, а и Кръстьо Мутафчиев! Ето защо България е на този хал в момента. Знаещите се банват и трият от форумите, а "специалисти" (като Романа) определят насоките в клубовете. Как може да се проведе дискусия между един университетски учител например и децата от детската градина? Жалкото в случая е това, че някое от децата трябва да определя кое е вярното. Аз пишех в клуб История на Дир БГ от 2004 г. до идването на същият този Ласт Роман, който дойде като модератор и ме прогони оттам. Дете, което не е прочело повече от 5 книги в живота си ме заплашваше постоянно с бан и ми определяше какво да чета и какво не. "Специалист" по Рим, който ползва единствинно Википедия и Детската енциклопедия... Как да раскажеш на слепия за красотата на цветята, жените, изгрева..? Как да се проведе дискусия тук на тема Нова Хронология, Фоменко, Носовски, Уве Топер, Калюжин, Калашников, Табов, след като не сте чели нищо от тях? RIZAR, дали и аз съм спуснат отгоре, от политическия елит цел зомбиране на масовия читател и разводняване и потъмняване, замъгляване на дадена истина? Утре и за Христос ли ще кажеш същото? Не допускаш ли, че Фоменко и такива като него са предвестници на нещо ново? С Уважение Хорос.

Хей софиянци, тези фойверки да не ги направихте по случай рождения ми ден?

Монетата е от бронз. Отсечена е в гр Филипи през 1 в. пр. Христа. Опитвайте се да четете. Филипи е написано отдолу на гръцки. В това състояние струва от 1 до 5 лева. Хорос.

http://chronologia.org/egypt_book/index.html За тези които могат да четат руски и обичат да четат.

Браво! В този форум има и мислещи хора. Ако аз го бях писал това, някой веднага щеше да ме запрати в "сектата" на братята Гайдарови. Хор, Хорус, Херос, Герой, Георги - това са все синоними на Христос. На едно разпятие, което се приема от християните за най-старото в катедралата на град Кьолн пише HERO. На кръста не е Христос, а ХЕРО. За родителите на този Херо(с) можете да прочетете в "Житието на Мария Нова". И за брат му, който е близнак - Тома, Таома, близнак. http://www.biblical-art.com/biblicalsubjec...3&pagenum=1 С Уважение Хорос.