horos

ЦАР СИМЕОН – “НОВ МОЙСЕЙ” ИЛИ “НОВ ДАВИД” Много хубава статия на покойния Рашо Рашев. http://old.shu-bg.net/Fakulteti/pres/webs/...07/R.Rashev.pdf

В този форум не се толерират теми на мислещи хора. Или трябва като папагал да повтаряш общоприетите глупости, или ще ти изтрият темата, нахокат, наругаят, изкарат луда и накрая бан. Хорос.

Ако желаете и аз мога да ви помогна. Имам многогодишен опит в събирането и четенето на книги. Също имам някоя и друга книга с историческа и духовна насоченаст. А съм и от Пловдив. С Уважение Хорос.

БЛАГОВЕЦ Е! Честито на всички Благовци и БЛАГИ хора на Земята! Аз също ще празнувам, защото съм Благо. В старите Библии не пише ЕВАНГЕЛИЕ, а БЛАГОВЕСТВОВАНИЕ. Дали БЛАГОВЕСТВОВАНИЕ не означава нещо друго? Например ВЕСТ ОТ (НА ЗА) БЛАГО? Защо в старите речници има близо 90 думи с корен името БЛАГО? БЛАГОДАРНОСТ - ДАР ОТ БЛАГО БЛАГОРОДЕН - ОТ РОДА НА БЛАГО... Ако сложите пред всеки глагол името БЛАГО, то ще се получи нова дума, изпълнена с много ДОБРО. Още веднъж: БЪДЕТЕ МНОГО БЛАГИ И ДОБРИ! ХОРОС.

Името БЕСАПАРА е образувано от следните две имена: БЕС (днес ПАСтуша) - Долна Бесапара и (А) ПАРА (днес ПЕРУщица) - Горна Бесапара. Още преди доста години, когато преоткрих светилището на нимфите край Огняново, направих теренни проучвания за локализирането на Бесапара. Първо се запознах с всички извори, после с хипотезите са локализирането му и най-накрая лично проверих терените. Само тезата на Петко Славейков за ПАСТУША - БЕСАПАРА се оказа най-близо до истината. По време на теренните обхождания открих и Пистироса, който по-късно дадох на Домарадски. Макар, че този град го има в изворите, но под друго име. Това е! С Уважение Хорос!

Ох! Ако видиш само колко будистки книги имам в библиотеката си! И всичките съм ги изчел. Според тебе Буда бездействал ли е докато достигне до прозрението за махалото. Знаеш ли ти специално, още колко ще се люшкаш, докато се спреш? А може и никога да не спреш, което е най-вероятно. Книгите според теб са много умни. Та нали и книгите са писани от такива като мен. А колко от авторите на тези книги са постигнали Нирвана? Нито един? Или двама - трима? Посочи ми поне един. Притежавам няколко хиляди книги на тема Духовни търсения. Няма истина в тях. Някъде там пише ли нещо за това? Мировата Майка Мировата МАЙКА Кой да произнесе Нейното име, на Нея, която няма име? Наричат Я Тя - ДУШАТА НА ВСЕМИРА, Една за всички, МИРОВА СЪЩИНА. Който е пред НЕЯ, познал е НЕЯ. Това се нарича "Посвещение". А такива, съединили се с Върховната Истина имало Ги е и Техните имена кънтят през вековете, напук на всичкото зло по света. Има Ги и днес. Те са били и са Нейни Пратеници и Нейни Изявители. Цялата азиатска духовност и западен окултизъм от деветнадесети век насам са посредствени полета, неогрявани от лъча на НЕЯ - Голямата Майка на света. Прочетете книжнината на Рудолф Щайнер, нямя да срещнете нито дума за МИРОВАТА МАЙКА на света. Прехвърлете стотиците и хиляди беседи на Петър Дънов - никъде сред тях няма да намерите думата БОГИНЯ. От Хималаите до Изгрева се носи тъга по нещо непостигнато. Проповедници и разпространители на смесица от науки и окултизъм, тези инициатори са самотници - Ергени, непознали Божествената Мирова Душа. За да станеш в Едно с НЕЯ, трябва да си като НЕЯ. Не може нещо да навлезе в другото, ако не е същото. Затова "те" не говорят за НЕЯ, защото не Я познават. "Звездата на Изток" е само този, който излиза от Нейната Жар и понася Нейната светлина и мъдрост над света. 52000 тома окултна литература има в лондонската библиотека - море от знания, стигащи само до мозъка. А ДУШАТА спи и чака пробуждането Си в човека. Автори и авторитети говорят за светове, в които НЕ СА. Безброй са групите и общности, тайни и явни, всяка от които смятаща се, че е в единственото право, отричаща всички останали. Устата много знае, а Вечният Живот зове. Световната магьосница Тиамата хвърля над човечеството бляскави гирлянди от илюзорни идеали и мами хората. Намерил някой едно такова зърно, провиква се от единия край на планетата - "Ето истината!" И втурват се тълпите натам, загубват един или пет века, дорде от другия край се обади нов глашатай и с ново учение ги привлече като пясъчни дюни, вечно менящи се под пустинния вятър: "Херметизъм, масонство, кабализъм, розенкройцерство, окултизъм, теософия, таоизъм, будизъм, католицизъм, гностицизъм, протестанизъм, адвентизъм, ортодоксализъм, мистицизъм, идиализъм, материализъм, суфизъм, христианизъм, Зохар, Веди, Упанишади, Библии, Зен Авеста". Но нито дума за ДУШАТА. "Из тибетските подземия, из пещерите на Нилгири, по храмове, факелни шествия, дворци и манастири" - ни дума за ДУШАТА. "Учители ще се явяват, мъдреци, проповедници и основатели на религии, но за НЕЯ нищо няма да знаят, нито ще говорят даже". "Вървете, вървете, о сънни забули, за всичко говорете, разкривайте слънца и планети и движения космични, разкривайте йерархии, тронове, ангели и херувими - но за ДУШАТА нито звук." "И така във всяка държава по едно зърно ще търкулна, ще ги разпилея, за да не се срещнат зърно със зърно. Успехът ми така е съвсем осигурен, защото едни ще викат синьо е, други овално е, трети кръгло е. После ще им дам гирляндата на природните и космични закони, съвсем да ги омотае. За атомите и молекулите, за химическото сродство, за физическото притегляне, за половия подбор, за победата на по-силния..." Но не за ДУШАТА. Ей, виждаш ли на какво искам да те науча? А ти ми говориш за играчките ти от детската градина. Порастни малко! С Уважение Хорос!

Здравейте! Ще се опитам да отговоря на двама ви. Нивата на посвещение са 7 при всеки човек. Първо ниво е Борба с Невежеството. Второто е Победа над Страстите. Трето - Благовестие или Царуване над Егото. Това до тук са Трите ГУНИ, които не позволяват на човек да достигне до: Четвърто ниво - Хармония между Духа и Материята. Пето ниво е Изхвърляне на РЕЛИГИЙТЕ. Тук повече те не са ти нужни. Шесто ниво - Отключване на Интуицията като шесто сетиво и Седмо ниво е т. н. Сватба. Ето така се стига до Нирвана. Това е пътят на Действието, който е по-правилен според мен. В съвременната ни цивилизация, Пътят на Бездействието е почти неприложим. Когато човек умира, то той стига до Небето, което е отработил приживе. Ако си на второ ниво ще стигнеш до второ небе и оттам отново скачаш в материята. Само и единственно от 7 небе не се слиза долу в тяло. Тогава ставаш светлина и отиваш в слънцето, където натрупаният опит, любов и милосърдие се връщат на Земята за следващата цивилизация, като Светлина и Топлина. Модераторката ме обвинява във високомерност и опит да "оброботвом лапнишарани". Опитвам се да пиша и дори да аргументирам знанието си, но освен заплахи и неразбиране, друго не виждам. Не съм продължител на никоя религиозна традиция, макар че мога да ви разкажа всичко от погледа на всички религии. Чрез религийте не се достига до никъде. Те са "Опиум за народите", както беше казал някой. Ако искате да стигнем до "сериозен разговор", то първо се научете да слушате, успокойте ума си и престанете със заплахите за триене. Така показвате слабост и никога нищо няма да научите. Защо се покланяте на разни книжни "учители", а не вярвате на жив учител. Оставете ме да пиша и ще видите, че съм много добър специалист по всички религии. Доста съм обикалял из България и познавам всички "светила" в духовността. За съжаление, те са добри учители, но като учителите ви в детската градина или началното училище. Ако и аз съм като тях, то ще ме допускате, но не съм. Не е ли време и вие да порастнете и да видите и нещо друго. Вижте това: ХРИСТОС (Към тълпата) Нима мислите, че дойдох да нарушавам вашите външни наредби? Не! Те са прашинки, които играят във въздуха и се носят на вълни от зефирите, които веят от невидими за вас дихания. Играта тук, долу, става както в облачните простори, когато се кълбят бурите, готови винаги да се разразят. Животът долу е едно вечно нависнало небе от гъсти облаци и пари, където винаги някъде има бури и светкавици, които съединяват двете течения: положителното и отрицателното, и така ги унищожават чрез изпразване едно в друго. Небето ви горе, това, облачното и бурното, говори за живота ви долу. Горното е отражение и дихание на това долу, а и двете за мене са мъглички, които играят и ви залъгват като малки бебета, за да отвличат вниманието ви да не плачете. Бебета сте, малки бебета с играчки, които вземате за реални фантазии, и се боите, плачете, гоните се за тях, и така развивате своята чувствена и духовна мускулатура, и така узрявате. Моето учение не е от тъмните и блатни изпарения на мислите и чувствата ви. От този живот е, не от живота вън от този, защото животът е един и горе, и долу - не делете единия от другия. Казвате: "Тук така ще живея, а когато отида там..." Та къде ще отидеш? Нима ще отидеш някъде? Не, ти тук ще си останеш - само че ще се промени движението на облачното ти небе и пак ще играеш с чудовищата, които сам си твориш в празните простори. За този живот ви говоря, защото един е животът. Къде ще отидеш, о, яице, с черупката си! Ти носиш черупката си, а вътре е твоето слънце. То я пробива според силата на своите светли лъчи и когато я пробие и стопи топлината и, тогава изчезва и се явява един лазурен простор от живот, който няма край. Защо се чудите? За този простор дойдох да ви говоря, за лъчите, които излизат от зародиша ви, о, яйца! Вие сте яйца, нито сте хора, ни човеци, ни Богове - какво си фантазирате, вие сте яйца! Яйцата, които се мътят под крилете на своята Майка Птица от топлина и нежност, и отсега нататък ще се измътвате, пилета ще станете и после птици - измътете се! Защо се възгордявате, о, неизлюпени яйца? Вие сте само образи от силните мисли на Господа, които се движат из хаоса на майчината утроба и се мътят. Смирете се, защото животът, който ви поглъща, е най-голямата илюзорна картина. За онзи простор дойдох да ви говоря, който се явява, след като се измътите и напуснете черупките си. Това е просторът на истинския вечен живот. Това е светият Храм на Ахура, Новият Иерусалим. И всеки носи този простор и този Храм в себе си, защото същината на всяко същество е център, от който Всемирът му се излъчва съобразно съзнанието му. Вие сте слънца, но несъзнателни, и това именно ви казвам, че в себе си носите Храма, в който живее Жената Ахура. Там има нещо, което ви обича и което вие обичате, там е центърът на истинското ви раждане и за там са всички ваши желания, надежди и мечти. О, ако би знаел всеки какъв велик образ се крие зад черупката му, каква красота, какво величие! Там ви чака образът на най-светлата ви мечта. Там, някъде далеч зад черупката ви, свят се носи, на който вие ще бъдете царе и всеки ще бъде цар на своето царство, и Престол има там, и Храм, където Невеста ви чака, о, бъдещи Женихи! Но сега сте недостойни за собствените си домове, защото сте още недомътени пилета - смирете се! Аз ще направя усилие да отворя със сила един процеп - да видите това небе, всеки да го види. То е у всеки подобно, но на всеки е различно според неговия собствен дом. И щом някой го види, ако е чист, неко остане в него, ако не, нека се върне в черупката си, където още се борят въртежите на хаотичното движение - то е покрило онова небе на самосъзнанието в безконечността, то е живот много разнообразен, но е живот, в който се вижда най-интимният кръг на Фамилното Божество. Ти си Едно и Две, и Три, и много там, в блажената игра на безкрайно малкото и безкрайно голямото - игра на слънце, което свети и пуска лъчите си, и прави своя собствен мир в граници и размери, които отговарят на силата на центъра му, на огнището му, където е жарът на живота, топлината на любовта. Любовта е централното огнище но Слънцето, а то е изразът на съзнанието, което се носи от неведомо същество. Именно затова е непознаваемо, защото ние сме самото То. Как може Бог да познае Бог, ако не е в своето собствено съществувание, защото вън от него няма нищо. Така и ние, за да се познаем, трябва да се търсим в собственото си съществувание, защото вън от нас няма нищо. В самосъзнанието си ние сме по образ Божий, тоест пак Бог. В огнището на собственото си същество живее и Бог, и всеки друг, а в безконечието всяка частица е навсякъде, защо едно е безконечието - съзнание. Двойка е безконечието, жива, вечна, родена, но не сътворена, родена от себе си, от живото си сърце, от собствената си любов. Така зародишът яйце е проявеният Всемир и всяка частица същество е яице от проявеният Всемир, и малкото се развива в голямото, а голямото носи малкото по безконечните замисли на Двойката в огнището на Единното Слънце. Всичко е живо около вас и се движи от разумни сили, и всяка форма е черупка на живо същество. Погледнете Лазура, който е над вас, слънцата, звездите - всичко това и във вас е!... Защо на разбирате? Едно Същество в най-красива форма, което бди над себе си и живее под импулса на частичките от тялото си, които сме ние. Това е Великата Двойка - Адонай. Погледнете! Из "Ахура - Мазда" Ето на това мога да ви науча. С Уважение Хорос!

Аз и да дам доказателства, винаги тук във форума ще се намерят личности, които ще влязат в контра. Ще ми повярваш ли, че използвам знанието и опита си натрупан в доста отминали животи. Мога да си правя авторегресия и така пътувам във времето и черпя информация. Вие все още си доказвате дали има, или не прераждане, а аз нямам нужда от това. Ще ти дам един пример за разликата между мен и такива като теб: Представи си един небостъргач от 50 етажа в центъра на София. Ако си на улицата пред него, какво ще виждаш? Една висока сграда, частичка от небето, коли, хора, някое дърво (ако има) и още подобни неща. Ако си на 25 етаж ще видиш част от София, планина, повече небе... На покрива на небостъргача ще можеш да видиш цялата София и съседните селища, Стара Планина, Витоша, Люлин и много, много небе. А ако си на същата линия, но в един самолет, който е над небостъргача, но на 10 000 метра, гледката ще е още по-внушителна. В същото време ако космическата станция се намира на същата линия, какво ще виждат космонавтите от люковете и? А представи си, че си извън Слънчевата сестема - какво ще се вижда оттам? Та така и ние с тебе. Ти си долу още на входа, а аз например съм в космически кораб доста далеч от Земята. Ще ти разказвам какво виждам отгоре, но ти няма да ми вярваш, защото никога не си летял. Аз преди да се кача на кораба, първо съм бил пешеходец като теб, после съм се качвал на високо и т. н. Разбирам ви всички, но вие не ме разбирате. Вместо да се научите как да стигнете до мен, вие предпочитате да ме обиждате, подигравате, а модераторите дори ме банват. Опитвам се да дам малко знание, но виждаш от себе си и твоите писания какъв е резултата. Но учителят (сеяча от притчата на Иисус) е длъжен да споделя знанието си. Във форума може да има много участници, които не са готови и приличат на "скали", "необработена земя", или "трънливо поле", но има и доста готови. Точно за тях пиша. Ако не си готов за моите писания, то не спамирай темата и остави другите поне да четат. С Уважение Хорос!

Аз пък искам да попитам: "ОБРАЗОВАНИЕТО КРИТЕРИЙ ЛИ Е ЗА ЗНАНИЕ?"

Учените днес не са открили точното местонахождение на два средновековни топонима. Първият е БЕЛЯТОВО, а вторият ЗАХАРИУ (от типика на Бакуриани). БЕЛЯТОВО се упоменава от Ана Комнина във връзка с нападенията на ПАВЛИКЯНИТЕ над град ФИЛИПОПОЛ. Според нея, те (ПАВЛИКЯНИТЕ) всеки ден идвали от БЕЛЯТОВО, нападали ФИЛИПОПОЛ, и след като го оплячкосвали се завръщали в своя град. Въстанието на ТРАВЪЛ също се свърза с БЕЛЯТОВО, а още и една битка, при която край него византийците били разбити от "скитите". Останките на Белятово се намират днес близо до град БЕЛОЗЕМ, на около 25 км. на север от ПЛОВДИВ. Този град е център на католиците в пловдивско, а както знаете, те са пък наследници на ПАВЛИКЯНИТЕ от Средновековието. ЗАХАРИУ е известно само в генетивната си форма от типика на БАКУРИАНИ. Истинското име на селото е било ЗАХАРИДИЕВО. То се е намирало на 8 км. на юг от ПЛОВДИВ, между селата МАРКОВО и БЕЛАЩИЦА (днес изчезнало). ТО Е БИЛО РАЗРУШЕНО ПО ВРЕМЕ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА ПРЕЗ 1878 Г. Има го на първата карта на БЪЛГАРИЯ, като ЗАХАРИДИЕВО (разв.). Наследници на имотите му са жителите на село БЕЛАЩИЦА.

Прераждането е един вид наказание за всеки един човек, който не е постигнал просветление. Децата се раждат с плач, само и защото отново се виждат в тяло. Целта на живота не е в прераждането, а в откачване от колелото на САМСАРА. Откачилите се слизат понякога доброволно тук, на земята, но вече като учители на останалите техни братя. Такава е и саможертвата на Хор-Христос. Хорос

Това е прекрасно, но ако нямаш добър учител, който да те въведе в ЗНАНИЕТО, нищо няма да разбереш. Езотеричният прочит на книгата е само, и единствен, който води до познание. Нали си спомняш? Езотериците виждат нещата такива, каквито са, а екзотериците, такива, каквито им ги отразят хилядите огледала, изживяващи се като учители. В българия почти няма добри учители, които да ти дадат правилна насока, как да четеш и разбираш древно-египетските текстове и символи. Не забравяй това! Хорос!

Как да не знаеш бре Романе? Не се излагай! Като гледам как пишеш във всички теми толкова компетентно, а сега изведнъж - не знаеш! Не се шегувай бре човече, я бръкни некъде из нета, па макар и на руски и намери правилния отговор. Ние дъртаците имаме вяра в теб. Ти ще си бъдещия спасител на България. Познахме те! Давай все така! Хорос

ГЛАВА 7. 1. Тъй също бяха хванати седем братя с майка им и принуждавани бяха от царя да ядат непозволено свинско месо, като ги мъчеха с бичове и жили. 2. Един от тях, като взе пръв думата, каза: "за какво искаш да питаш, или какво искаш да узнаеш от нас? Ние сме готови по-скоро да умрем, нежели да пристъпим отеческите закони". 3. Тогава царят се силно разгневи и заповяда да нагорещят тави и котли. 4. Като ги нагорещиха, веднага заповяда да отрежат езика на оногова, който пръв заговори, и, като одерат кожата му, да отсекат членовете му пред очите на другите братя и майка им. 5. Лишения от всички членове, но още дишащ, заповяда да занесат на кладата и да го опекат на тава, а когато от тавата се разпростираше силна миризма, те заедно с майка си се увещаваха един други да претърпят мъжествено смъртта, думайки: 6. "Господ Бог вижда и наистина ще се умилостиви над нас, както е Моисей възвестил в песента си пред народа: ще се умилостиви и над Своите раби". 7. Като умря първият, изведоха на поругание втория и, като му одраха кожата от главата заедно с космите, питаха го, ще яде ли, преди да са мъчили по части тялото му? 8. А той, отговаряйки на бащин език, каза: "не". Затова и той претърпя същите мъки, както първият. 9. Бидейки при последен издих, каза: "ти, мъчителю, ни лишаваш от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони". 10. След това биде изложен на поругание третият и, когато му поискаха езика, той го веднага подаде, като без страх протегна и ръце, 11. и каза сърдечно: "от Небето съм ги получил и за Неговите закони ги не жаля и се надявам да ги получа пак от Него". 12. Сам царят и ония, които бяха с него, се смаяха при тая смелост на младежа, който не смяташе за нищо страданията. 13. Когато свърши и тоя, по същия начин терзаха и мъчиха и четвъртия. 14. Като наближаваше да умре, той говореше тъй: "за оногова, който умира от човеци, въжделено е да възлага надежда на Бога, че Той пак ще го оживи; но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот". 15. След това доведоха и замъчиха петия. 16. Той погледна царя и каза: "имайки власт над людете, ти, сам подложен на тление, правиш, каквото щеш, ала не мисли, че нашият род е изоставен от Бога. 17. Почакай, и ще видиш голямата Му сила, как Той ще накаже тебе и твоето семе". 18. След това доведоха шестия, който, готвейки се за смърт, каза: "не заблуждавай се напразно: ние търпим това за себе си, понеже съгрешихме пред Бога нашего; ето защо и станаха с нас достойни за учудване неща. 19. Ала не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бога". 20. Но най-достойна за учудване и за славна памет беше майката, която, гледайки, как седемте й синове бяха умъртвени в един ден, благодушно търпеше това с надежда на Господа. 21. Изпълнена с доблестни чувства и подкрепяйки женското сърце с мъжки дух, тя насърчаваше всекиго от тях на бащин език и им думаше: 22. "аз не зная, как сте се намерили в утробата ми: не аз съм ви дала дух и живот; не чрез мене се е образувал съставът на всекиго. 23. Затова Творецът на света, Който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие сега не щадите себе си за Неговите закони". 24. Антиох пък, мислейки, че го презират, и схващайки тия думи за свое поругание, убеждаваше най-младия, който още оставаше, не само с думи, но и с клетвени уверения, че ще го направи богат и честит, ако отстъпи от отеческите закони, че ще го има за приятел и ще му повери почетни длъжности. 25. Но понеже момъкът никак не чуваше, царят повика майка му и я убеждаваше да посъветва сина си да се запази. 26. След много убеждаване тя се съгласи да придума сина си. 27. Но, като се наведе към него и смеейки се на жестокия мъчител, тя говореше тъй на бащин език: "синко, смили се над мене, която съм те девет месеци в утроба носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала. 28. Моля те, синко, погледай небето и земята и, като видиш всичко, що е по тях, познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо, и че тъй е произлязъл и човешкият род. 29. Не бой се от тоя убиец, а бъди достоен за братята си и приеми смърт, за да те придобия пак по милост Божия с твоите братя". 30. Докле още говореше тя, момъкът каза: "какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Моисея. 31. А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце. 32. Ние страдаме за греховете си. 33. Ако за вразумяване и наказание наше живият Господ ни се е разгневил за малко време, Той пак ще се смили над рабите Си; 34. а ти, нечестиви и най-престъпни от всички люде, не гордей се напразно, надигайки се с лъжливи надежди, че ще дигнеш ръка против рабите Му; 35. защото не си още избягнал от съда на Всемогъщия и Всевидещия Бог. 36. Нашите братя, като претърпяха сега кратки мъки, по Божия завет, получиха вечен живот, а ти по Божия съд ще претърпиш справедливо наказание за твоята гордост. 37. Аз пък, както и братята ми, предавам душа и тяло за отеческите закони, призовавайки Бога да се смили скоро над народа, а ти сред изпитания и мъки да изповядаш, че едничък Той е Бог, 38. и с мене и братята ми да се свърши гневът на Всемогъщия, справедливо паднал върху целия наш народ". 39. Тогава ядосаният цар постъпи с него още по-жестоко, отколкото с другите, негодувайки заради подигравката. 40. Тъй и тоя свърши живота си чист, осланяйки се всецяло на Господа. 41. След синовете умря и майката. 42. За идолските жертви и за необикновените мъки се каза доста. (((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((( (((((((((((((((((((((((((( 37. На Никанора посочиха някого си Разиса от иерусалимските старейшини като приятел на гражданите, който имаше твърде добра слава и за своето доброжелателство биде наречен баща на иудеите; 38. в предишните смутни времена той беше откъм страната на иудейството и от все сърце даваше за иудейството и тяло и душа. 39. Никанор, като желаеше да покаже, каква омраза питае против иудеите, прати повече от петстотин войници да го хванат, 40. понеже мислеше, че, като го залови, ще им причини нещастие. 41. А когато тълпата щеше да превземе кулата и насиляше дворните врата, когато вече бе заповядано да донесат огън, за да запалят вратата, той, намирайки се в неизбежна опасност да бъде хванат, се прободе с меч, 42. като предпочиташе доблестно да умре, нежели да падне в ръце на беззаконници и недостойно да обезчести благородството си. 43. Но, понеже ударът от бързина излезе несполучлив, а тълпите вече се вмъкваха във вратата, той се затече смело на стената и храбро се хвърли от нея върху тълпата народ. 44. А когато стоещите бързо се отместиха, и остана празно пространство, той падна помежду им в средата. 45. Дишайки още и пламнал от негодуване, без да гледа кръвта, която се лееше като ручей, и тежките рани, той стана и, като потърча през тълпата народ, спря се на една стръмна скала. 46. Когато вече съвсем му изтичаше кръвта, той си изтръгна вътрешностите, сграбчи ги с две ръце и ги хвърли в тълпата, молейки Господаря на живота и духа пак да му даде живот и дишане; така свърши той живота си. От "2 книга Макавейска"

"ОТ МЛАД ГЛУПАК СТАР МЪДРЕЦ НЕ СТАВА! Българска поговорка.

Аз пускам материали, които са плод на години изследвания на книгата Библия и на римската история. Не само си вярвам, ами това си е живата истина. Мога ли сам да направя приликите в имената, реда на царуване, приякорите, създаването на Константинопол... Само има една забележка. Това с годините не е вярно. В действителност една година тук отговаря на един лунен месец. Който може нека да си изчисли колко е живял всеки един римски император. А на Ромчето нека да кажа: "АМАН ОТ ЦИГАНИ!" След като ме изгони от клуб История на Дир БГ (там той се подвизава като пишман зам. модератор), ето че започна да ме преследва и в останалите форуми. Причината е ясна. Той познава римската история само и единственно от интернет, като си играе на копи-пейсни, а аз се занимавам с нея само 35 години. Голям познавач, няма що! Ама трябва да дойда аз в Свищов или в София да направим един научен дуел. Само да не се наакаш след дуела? Ако нямаш какво ново да напишеш по темата, то не се занимавай с участниците, които има какво ново да дадат. Докажеш ли ми, че не съм прав, то ще си взема думите назад. Това което го пиша в темата, го няма написано никъде в интернет и затова според теб (и такива като теб) аз съм луд, изперкал, или просто "проклет фоменковист". А този, който пише, че някой е роден преди 7000 и незнам още колко си години, е много умен и може да го докаже с трънки. Ще дойда аз на Свищов, ще дойда. Чакай ме. И не забравяй да си вземеш резервни гащи. Може да са ти необходими. С Неуважение Хорос!

Ако твоето село го няма на старите карти, то Бесапара присъства на една карта на Ортелиус от 16 век, наред с градове от ранга на Сердика, Филипопол, Адрианопол и др. Значи не е било обикновенно село. С Уважение Хорос!

А представете си, че това не са 22 римски мили, а 22 км. Тогава Бесапара си идва точно на мястото. Долна Бесарапа се е намирала на пътя от южната страна на Марица на 22 км, а Горна Бесапара е била на мястото и околността на днешното село Пастуша. Ако не е бил големият пожар по време на Руско-Турската освободителна война в София, Петко Славейков е щял да публикува доказателствата за това мое твърдение. Бесите и по-точно Пловдив в онова време и град Бесапара се свързват и с още едно явление в българската история - ПАВЛИКЯНСТВОТО. Тук са били най-силните центрове на павликянското движение и тук то е било родено, а не както днес ни учат, че е било привнесено от Армения. Армения е неправилен прочит на РОМАНИЯ, която е на територията на Тракия. Аз се различавам от вас, че винаги търся и никога не се задоволявам с приетите вече знания. Затова темите ми са малко особенни и различни, но за сметка на това - носещи ново знание. Вижте какво пише за павликянството Петър Сицилийски: "XXI. Некоторые из его учеников дошли до Самосаты в Армении 61 и, посеяв там плевелы коварства, обманули многих тамошних армян. Спустя некоторое время, корень злейшего посева, разрастаясь, принес многим смертоносные плоды повсюду вплоть до Фанарии 62. Ибо некая женщина из Самосаты по имени Каллиника имела двух сыновей Павла и Иоанна, этих двух змей. Воспитав и обучив гнуснейшей ереси, [она] породившая их ехидна, послала их из Самосаты проповедывать заблуждение. Они перешли в одно селение прихода Фанарии и, найдя жителей его невежственными и не устойчивыми [в вере], посеяли там яд коварства и горькие плевелы дьявола. Поэтому до сих пор это селение называется Эписпарис 63, а ересь получила название от имени проповедовавших, ибо с тех пор они начали называться вместо манихеев павликианами 64. Чтобы эта зараза, распространяясь, не заразила многих из нас, наши благочестивейшие и православные цари, побуждаемые божьим рвением, время от времени убивают манихеев, находящихся на территории Ромейского государства, [делая это] согласно сказанному господом в Евангелиях: «Не желающих, чтобы я царствовал над ними, приведите ко мне и избейте их» 65." "XXVIII. Один из них по имени Павел, по происхождению армянин, вместе со своими двумя сынами Гегнесием 80 и Феодором, убегает и приходит в вышеупомянутый Эписпарис, о котором мы подробно говорили, когда рассказывали о сынах Каллиники Павле и Иоанне 81, по чьему имени (т. е. по имени Павла. — Р. Б.), вместо манихеев они стали именоваться павликианами 82. Павел своего сына Гегнесия, которого переименовывает в Тимофея, отдает в школу безбожия. Между обоими братьями, Гегнесием и Феодором, возникает распря. Каждый из них говорит, что сам получил божью благодать святого духа. Эти поборники гнусности, споря между собой, ненавидели друг друга великой ненавистью, и так продолжалось до конца их жизни." Visit My Website Съжалявам много, че текстовете са на руски, на на български не ги открих, а и да превеждам сега просто нямам време. В тази част на текста се виждат 4 топонима. АРМЕНИЯ, САМОСАТИ, ФАНАРИЯ И ЕПИСПАРИС. В бележките ясно се вижда, че ФАНАРИЯ и ЕПИСПАРИС не могат да се открият на територията на Армения: Нека сега да приемем, че топонимът Армения в действителност е РОМАНИЯ, или ТРАКИЯ. Кои градове там могат да отговарят на тези имена. ФАНАРИЯ, или още Панария е опит да се напише ПЕНЕР опол. Всички знаете, че това е едно от старите имена на Пловдив. Visit My Website Според Франсоа Рабле, в този град са живеели много лоши хора. Лоши от гледна точка на приетото тогава католическо християнство във Франция. Тук са живели носителите на най-унищожителната ерес по онова време за църквата. Вторият град е Еписпарис, или БЕСАПАРА. Гръцкият автор е заменил Б с П. На еврейски ПЕРУСИМ ознамава "различен" в смисъла на "еретик". Перущица е наследница на същите тези "различини" ПАВЛИКЯНИ и затова носи това име. Такива са и жителите на съседното село Устина. В покрайнините на Пастуша е прочутата ЧЕРВЕНА ЧЕРКВА. Намират се хиляди монети от почти всички тракийски царе, на остров Тасос, Филип и Александър Македонски, римски републикански, императорски и късно-римски монети. До скоро в музея на Перущиза имаше две прекрасни глави от вносни статуи на римски императори, намерени под с. Пастуша. Братята Добруски откриват и десеттина колесници в могилата до винпрома в същото село. ПАСТУША идва от БЕС(з) Т(д)УША или БЕЗ ДУША. Това е било и един епитет на павликяните, наред с БЕСните, даван от християните на ПАВЛИКЯНИТЕ. Стига толкова за сега. Ще продължа след вашите коментари. Така се прави наука,с мислене, ровене и правилно анализиране на всички материали, а не да казвате, че е така, само защото е така прието. С Уважение ХОРОС!

Така е! Когато действат в ХАРМОНИЯ се говори за ХРИСТОВО (КРЪСТОВО) осъзнаване. Самата дума "ХАРМОНИЯ" означава това. ХАР=ХОР (Христос) и МОН=МАН (човек). "Божието на Бога и Земното на Материята"

Една малка корекция. Светилището на Нимфите край с Огняново бе преоткрито преди около 25 години и след това се проведоха археологически разкопки от Пазарджишкия музей. То се датира според монетите от ІІ век пр. Хр. до ІV век след Хр. Археолозите откриха по време на разкопките една малка колективна находка от републикански денари от ІІ в. пр. Хр. и няколко монети от Реметалк и Август. Керамика от преди н. ера също имаше в изобилие. Най-късните монети наистина бяха от началото на ІV век. Така, че датирането на оловните огледалца може да се разшири малко. С Уважение Хорос.

Знае ли някой нещо ново за локализирането на античния и средновековен град Бесапара? Днес е прието, че той се е намирал до съвременното село Синитево (на 10 км. източно от гр. Пазарджик), но това не отговаря на истината според мен. Там се е намирала една обикновенна пътна станция от късно-римската епоха (ІV век). Това го потвърждават археологическите паметници и монетите намирани в околността. Край село Синитево не е открита нито една колективна находка, или единична монета от тракийско време. Тогава за каква "столица на Бесите" става въпрос? Имате ли някакви други доказателства "за" и "против" установеното вече местоположение? С Уважение Хорос!

Кръста е наследник на по-старата СВАСТИКА и символизира обединението на четирите стихии в човека. Това са четирите ДЕЦА на ХОР в древния Египет, четирите ХОБИТИ от книгата на Толкин "Властелинът на пръстените", четирите ДЕЦА от "Хрониките на НАРНИЯ" от Луис, Четиримата ЕВАНГЕЛИСТИ и много други. С Уважение Хорос!