horos

Ще ви пусна нещо от една книга: Битие Щом веднъж сме се убедили, че библейските събития са се случили на територията на Балканите, с център България, то ще разглеждаме цялата книга в тази светлина. За да разбия митът за Адам и Ева, който ни е втълпяван вече няколко столетия, ми помогна локализирането на Едем. Синът на Кайн – Енох, се заселва на изток от Едем, в страната Нод. После Каин съгражда град и го кръщава на сина си Енох. Зададох си въпроса: Кой град е изграден на изток от Тракия и носи името на Енох? Разбира се, че това е Константинопол. Името се превежда отзад напред като “Градът (ПОЛ) за (О) земен (ТИН) стан (СТАН) на Хана (КОН)”. После ми беше много лесно да подредя римските императори и жените им на мястото на библейските персонажи и вижте какво се получи: [4:1] Адам (dominus, цар – Максимиан Херкулий, съуправител на Диоклетиан (dominus et dues, Господ и Бог) позна Ева (Евтропия – сирийка, била съпруга на Максимилиан Херкулий и майка на Максенций и Фауста, по Авр. Виктор. Извл. ХL), жена си; и тя зачена и роди Каина (Констанций І Хлор), и рече: придобих човек от Господа. [4:2] Роди още и брата му Авеля (Галерий Валерий Максимиан Август). И Авел (Валерий) стана пастир на овци (Аврелий Виктор пише: “Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и заслужавал похвала; имал прекрасна фигура, бил отличен войник и щастието го следвало; родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък, откъдето и приякора му Арментарий (скотовъдец); родил се на брега на Дунав в Дакия (днешна Румъния) там е и погребан” Авр. Викт. Извл. Хl.), а Каин беше земеделец (илириец, или далматинец. Евтропий пише, че бил човек с мек нрав, учтив и живеел толкова скромно, че в празнични дни дори вземал назаем от други сребърни прибори; галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безразсъдство на Максимиан Херкулий (Евтроп. Х. 1). [4:3] След няколко време Каин (Констанций І Хлор) принесе Господу дар от земните плодове; [4:4] и Авел (Валерий) също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля (Валерий) и на дара му; [4:5] а на Каина (Констанций) и на дара му не погледна благосклонно. Каин (Констанций І Хлор) се много огорчи, и лицето му се помрачи. [4:6] И каза Господ (Бог) на Каина (Констанций І Хлор): защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти? [4:7] Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него. [4:8] И рече Каин (Констанций І Хлор) на брата си Авеля (Валерий): (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин (Констанций І Хлор) нападна брата си Авеля (Валерий) и го уби. [4:9] И рече Господ (Бог) на Каина (Констанций І Хлор): где е брат ти Авел (Валерий)? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си? [4:10] И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене; [4:11] и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка; [4:12] когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята. [4:13] И рече Каин (Констанций ) Хлор) Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе: [4:14] ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие. [4:15] И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина (Констанций І Хлор), седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина (Констанций І Хлор) знак, за да го не убие никой, който го срещне. [4:16] И отдалечи се Каин (Констанций І Хлор) от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем (Тракия) [4:17] И позна Каин (Констанций І Хлор) жена си (Елена), и тя зачена и роди Еноха (Константин І Велики). И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох (Константин І Велики – Константинопол). [4:18] На Еноха (Константин І Велики) се роди Ирад (Гаидад (Констанций І); Ирад (Констанций І) роди Мехиаеля (Малелеила (Валентиниан І); Мехиаел (Валентиниан І) роди Матусала (Теодосий І); Матусал (Теодосий І) роди Ламеха (Хонорий). [4:19] Ламех (Хонорий) си взема две жени; името на едната беше Ада (Евдокия, Aelia Eudocia, истинското и име е било Athenias), а името на втората Цила (Села – Галла Плацида). [4:20] Ада (Евдокия – умира в Сердика – Иерусалим, където вдига много църкви и манастири) роди Иавала (Флавий Констанций ІІІ); той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри. [4:21] Брат му (на Ламех - Хонорий) се казваше Иувал Ivbal (Флавий Blavi Аркадий), Валия: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки. [4:22] Цила (Галла Плацидия) също роди Тувалкаина (Товела, Атаулв кан, Валентиниан ІІІ), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина (Валентиниян ІІІ) беше Ноема (Хонория). [4:23] И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило; [4:24] ако за Каина (Констанций Хлор) се отмъстява седмократно, то за Ламеха (Хонорий) - седемдесет пъти по седем. [4:25] Адам (Диоклетиан) пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит (Флавий Валерий Север); понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби. [4:26] На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос (Лициний); тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога). Според автора на книга Битие, Бог е бил римския император Диоклетиан, а Адам и Ева са Максимин Херкулий и жена му Евтропия. Това означава нещо много важно за световната история. Книгата Библия легитимираше дълга, повече от 7000 години човешка история, като се основаваше на историята на Адам и Ева и дългото родословие след тях до Иисус. Но от традиционната ни история знаем, че Диоклетиан (богът на Адам) е живял около 300 г. след Иисус. Какви заключения можем да си направим след това «откритие»? Книгите на Старият завет са по-нови от Евангелията и Новият завет и в тях се разказва за почти Средновековни събития. Сега, след като знаем това, изчезват всички анахронизми, които срещаме на старите картини с библейски сюжети. На много от тях виждаме как старозаветни царе носят корони от кръстове, или Моисей, който се покланя на «неопалимата къпина», в която стои Богородица с Иисус в ръце, или Иисус. Самата Евангелска история е мултиплицирана многократно в Библията, а пък историята на Адам и Ева и техните наследници (римски императори) можем да срещнем още веднъж в Книга 3 и 4 Царства и Книга 2 Паралипоменон, само че като израилски и иудейски царе. Още нещо откриваме от тези редове. Прието е, че Христос е разпънат на хълма Голгота. От библейските легенди и живописта, свързана с Разпятието, виждаме, че на този хълм е бил погребан и Адам. Но ако Адам, описан в Старият завет, в действителност е ДОМинус Максимилиян Херкулий, то там, където е погребан той, в действителност е Иерусалимската Голгота. Знае се, че този император е погребан в Дакия. Ако умре един цар, то него навярно ще го погребат в столицата на царството. Старото име но София е Сердикия (Сердика), което се превежда като ЦАРство Дакия. Гробът на библейския Адам наистина е бил в покрайнините (тогава) на античния град Сердика. Най-големият некропол от времето на Максимиан Херкулий се е намирал на и около височината Куру Баглар, позната ни днес като Лозенец. Там е бил и неговият гроб и библейската Голгота, на която е разпънат Христос.

http://frognews.bg/Frog/index.php?option=c...62&Itemid=1 http://ru.youtube.com/watch?v=GqSIXIwGLhI http://ru.youtube.com/watch?v=H8XI2Chc6uQ

Из древна молитва към Св. Богородица Блага Майко на Царя и Бога на всички, Майко на Създателя на всички, живот на всички и благост на всички, краю на всичко добро и желаемо! Отде да почна да се моля, блага Майко? От коя дума, от кой звук, Чиста? От кое сърце, от кой език?... Какво да кажа или да направя - не знам. Коя от болестите първо да оплача не знам. Да оплача ли тъгата и отчаянието си? Да възридая ли над суетните си помисли? Да възридая ли над изгубеното си време? Ти, Владичице, си моя надежда, Ти си моя вяра и прибежище, Ти си ми закрила, спасение и помощ. Чрез тебе стоя и до днес между добрите, чрез тебе живея още между православните, Чрез теб дано получа и бъдещ живот. На теб всичко съм възложил, на твоя само промисъл се надявам аз. Само ти промишлявай за мен, блага! Само ти ме удостои с участта на праведните! Тая моя изповед ти поднасям, тия молитвени възгласи ти изливам, това малко мое славословие, това, което е по силите ми, о моя радост! Приеми, о Царице, всичко приеми! Приеми, не отхвърляй и не гнуси се: приеми, като Бога си приела до сърцето си, приеми, като двете лепти на вдовицата! Подари ми каквото желаеш и искаш; дари ми дар, достоен за твоята благост, дари ми милостта на моя Бог, дай ми прошка за злините и сладост на добрините! Радвай се да ти викам винаги радостно: радвай се, възрадвана и чиста, радвай се - Господ е със тебе!

МИРОВАТА МАЙКА Кой да произнесе Нейното име, на Нея, която няма име? Наричат Я Тя - ДУШАТА НА ВСЕМИРА, Една за всички, МИРОВА СЪЩИНА. Който е пред НЕЯ, познал е НЕЯ. Това се нарича "Посвещение". А такива, съединили се с Върховната Истина имало Ги е и Техните имена кънтят през вековете, напук на всичкото зло по света. Има Ги и днес. Те са били и са Нейни Пратеници и Нейни Изявители. Цялата азиатска духовност и западен окултизъм от деветнадесети век насам са посредствени полета, неогрявани от лъча на НЕЯ - Голямата Майка на света. Прочетете книжнината на Рудолф Щайнер, нямя да срещнете нито дума за МИРОВАТА МАЙКА на света. Прехвърлете стотиците и хиляди беседи на Петър Дънов - никъде сред тях няма да намерите думата БОГИНЯ. От Хималаите до Изгрева се носи тъга по нещо непостигнато. Проповедници и разпространители на смесица от науки и окултизъм, тези инициатори са самотници - Ергени, непознали Божествената Мирова Душа. За да станеш в Едно с НЕЯ, трябва да си като НЕЯ. Не може нещо да навлезе в другото, ако не е същото. Затова "те" не говорят за НЕЯ, защото не Я познават. "Звездата на Изток" е само този, който излиза от Нейната Жар и понася Нейната светлина и мъдрост над света. 52000 тома окултна литература има в лондонската библиотека - море от знания, стигащи само до мозъка. А ДУШАТА спи и чака пробуждането Си в човека. Автори и авторитети говорят за светове, в които НЕ СА. Безброй са групите и общности, тайни и явни, всяка от които смятаща се, че е в единственото право, отричаща всички останали. Устата много знае, а Вечният Живот зове. Световната магьосница Тиамата хвърля над човечеството бляскави гирлянди от илюзорни идеали и мами хората. Намерил някой едно такова зърно, провиква се от единия край на планетата - "Ето истината!" И втурват се тълпите натам, загубват един или пет века, дорде от другия край се обади нов глашатай и с ново учение ги привлече като пясъчни дюни, вечно менящи се под пустинния вятър: "Херметизъм, масонство, кабализъм, розенкройцерство, окултизъм, теософия, таоизъм, будизъм, католицизъм, гностицизъм, протестанизъм, адвентизъм, ортодоксализъм, мистицизъм, идиализъм, материализъм, суфизъм, христианизъм, Зохар, Веди, Упанишади, Библии, Зен Авеста". Но нито дума за ДУШАТА. "Из тибетските подземия, из пещерите на Нилгири, по храмове, факелни шествия, дворци и манастири" - ни дума за ДУШАТА. "Учители ще се явяват, мъдреци, проповедници и основатели на религии, но за НЕЯ нищо няма да знаят, нито ще говорят даже". "Вървете, вървете, о сънни забули, за всичко говорете, разкривайте слънца и планети и движения космични, разкривайте йерархии, тронове, ангели и херувими - но за ДУШАТА нито звук." "И така във всяка държава по едно зърно ще търкулна, ще ги разпилея, за да не се срещнат зърно със зърно. Успехът ми така е съвсем осигурен, защото едни ще викат синьо е, други овално е, трети кръгло е. После ще им дам гирляндата на природните и космични закони, съвсем да ги омотае. За атомите и молекулите, за химическото сродство, за физическото притегляне, за половия подбор, за победата на по-силния..." Но не за ДУШАТА.

http://onair.ru/index.php?CLNAME=enews&amp...51228-default-1

Разрешават ли модераторите да развия тук една тема за Аспарух. Ще ви дам много нов материал за това откъде идват българите, техният път от Кубан до Дунав, както и къде се намира гроба на Аспарух. Също ще ви покажа с подробности за войните му на територията на днешна Украйна, Молдова, Трансилвания, Влашко. Така ще си отговорите на много въпроси, като например, до къде са се простирали българските земи. Ще използвам доста извори и разбира се - най-вече книгата Библия. Ако това ви хареса, ще продължа със завоюването на България, падането на най-известните тогава градове и основаването на Илирическото царство. Ще дам подробности за войната на Самуил с Василий в прохода Суки, както и доста други битки от българската история. Това е част от една книга, която вече е почти готова и ще се казва "Библията и българската история". Хорос.

“А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати. Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: който има уши да слуша, нека слуша!” Матея 11:7-15 През вековете името на Иван Рилски не е преставало да бъде една загадка за много негови изследователи. Реших да погледна на този български светец през призмата на новата хронология и резултатът беше доста впечатляващ. Ако човек се зарови по-обстойно в неговия образ не може да не го подразнят приликите с някои библейски персонажи от Стария и Новия завет. Става въпрос за пророк Илия, от Книги ІІІ и ІV Царства и Иоан Кръстител. До нас са достигнали само няколко жития за Рилския светец и много устни предания и легенди. Първото му житие се приема от учените, че е написано не по-късно от 1183 г. То се нарича “Народно” или “Безименно” и е изградено на друго, по-старо описание за живота му , което за съжаление не е достигнало до нас. Според мен тези жития са късни църковни произведения от ХVІ, ХVІІ век, написани с цел да хвърлят едно допълнително було на реалните исторически събития. Така в “старата” Библия са се появили дубликатите на българския светец, като еврейските персонажи Илия и Иоан Кръстител. Тук ще се опитам да направя паралели в живота и на тримата, за да можем да съберем колкото се може повече подробностти за личността на Иван Рилски. В Рилския край, където най-много се е подвизавал светецът, са записани интересни легенди за него. В тях се смесват мотиви от живота на Свети Илия и Иван Рилски. Още Неофит Рилски (“За св. Алия, и пророк Елисей”) споменава за съществуването на този култ. По-късно през 1939 г. и Юрдан Трифонов (Македонски преглед, г. ХІ (1939), кн. 3 и 4, стр. 77 – 112.) съобщава за една твърде интересна легенда, в която се бъркат двамата светци: “Легенда за св. Алия от с. Старо Осеново, Горноджумайско Свети Алия бил говедарче от с. Бараково. Еднъж господарят му го пратил да докара една крава, която била отвъд Струма. Реката била придошла, но момчето хвърлило абичката си върху водата и на нея преминало. Господарят разбрал, че то е божествено. Наскоро то си поръчало хака (заплатата), но не щяло пари, а поискало шарено теле. Чорбаджията отначало се зарадвал, загдето момчето не му иска пари, но после се попишманил (разкаял) и накарал селяните да го гонят. Момчето избягало към Царев връх, а оттам към Рила. Там имало и сега тюлбе (гробница), но разказвачът не знаеше къде е точно, защото не бил ходил по онези места.” Ето и подобен сюжет в живота на пророк Илия, описан в Стария завет: “В онова време, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал. И каза Илия на Елисея: остани тука, защото Господ ме праща във Ветил. Но Елисей каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И отидоха във Ветил. И излязоха при Елисея синовете пророчески, които бяха във Ветил, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: Елисее, остани тука, защото Господ ме праща в Иерихон. А той рече: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон. Тогава се приближиха до Елисея синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ взима твоя господар и ще го възнесе над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: остани тука, защото Господ ме праща на Иордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата. Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Иордан. И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо. Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде. Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Иордан; взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев - Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина. И видяха го отдалеч синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и казаха: Илиевият дух слезе върху Елисея. И излязоха насреща му, поклониха му се доземи и му казаха: ето, у нас, твоите раби, има петдесет души силни мъже; нека идат те да подирят господаря ти; може би, Дух Господен го е отнесъл и го е хвърлил на някоя планина, или в някой дол. А той каза: недейте праща.” Заместете Илия с Иван Рилски, Елисей с Василий (Иисус), Йордан с Дунав, Иерихон с Оряхово, Ветил с Търново и всичко си идва на мястото. Свети Иван много често е бил наричан Алия (Илия) от населението на Рилския край и Софийско. Ако не е било затвъдено силно убеждението за “старостта” на Стария завет, навярно и други изследователи биха стигнали до моите изводи. Нека сега да направя още паралели за живота на Пророк Илия, с този на Св. Иван Рилски. “И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.” ІІІ ЦАР. 17:1 Как Свети Иван Рилски се е превърнал в пророк Илия Тесвитец? Името Илия идва от Ил – Бог, а Тесвитец (ТСВТЦ) е видоизменена форма на думата Светец (СВТЦ). Така спокойно може да наричаме пророка Божествения светец. “И биде слово Господне към него: тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан; от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там. И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан. И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.” 17:2-6 Ако погледнете на картата на България, къде са съсредоточени най-много манастири, то ще видите, че те са на три места - Софийска област, Търновско и Пловдивско с Пазарджишко. Тук трябва да търсим и средищата на зараждащото се християнство през Средновековието. Легендите за Иван Рилски са концентрирани в Рилския край и Софийско. Но в Библията виждаме, че той е бил и в Търновско, по поречието на река Янтра. Река Хорат (НRT) тук е река Янтра (НТР), която е срещу Иордан (Дунав). Пещерите по поречието на реката са приютявали не един монах, а знаем, че и тук е бил центърът на Исихазма през Средновековието. Нека да продължим да следваме пътя на Светеца: “След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.И биде слово Господне към него: Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах на една вдодица жена да те храни. И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде до градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва...” 17:7-10 От река Янтра, светецът отива в Сарепта Сидонска. Сидон е Дубровник в Далмация. В Средновековието до днешния град Сплит е бил град Зара. Навяно това е град Сарепта. Тук остава при вдовицата известно време, където прави чудесата с брашното в делвата и маслото в гърнето и съживяването на сина. Характерното за светците от онова време са чудесата. Те са обграждали като ореол образа им в представите на народа. Не може да не ви направи впечатление вечното преследване на светеца. От поречието на Искър, бяга на изток към Янтра, оттам в гр. Сплит в Хърватско и накрая идва в Самария (Сирмиум). “След като се изминаха много дни, биде слово Господне към Илия в третата година: иди и се яви на Ахава, и Аз ще дам дъжд на земята. Илия отиде да се яви на Ахава. А в Самария имаше голям глад. И Ахава повика Авдия, началник на двореца. Авдий пък беше човек твърде богобоязлив: когато Иезавел изтребваше пророците Господни, Авдий взе сто пророка и ги скри в пещери, по петдесет човека, и ги храни с хляб и вода. И Ахав каза на Авдия: тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, дано нейде намерим трева, за да прехраним конете и мъските и да се не лишим от добитъка. И те разделиха помежду си земята, за да я обходят: Ахав тръгна отделно по един път, а Авдий тръгна отделно по друг път. Когато Авдий вървеше по пътя, ето насреща му иде Илия. Той го позна, падна ничком и каза: ти ли си, господарю мой Илия? Оня му отговори: аз съм; иди кажи на господаря си: Илия е тук. Той каза: какво съм виновен, че предаваш своя раб в ръцете на Ахава, за да ме убие? Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господарят ми да те търси; и когато му казваха, че те няма, той вземаше клетва от онова царство и народ, че те не са могли да те намерят; а ти сега казваш: иди кажи на господаря си: Илия е тук. Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава, и той не те намери, ще ме убие; а раб ти е богобоязлив от младини. Нима не е казано на моя господар, какво аз направих, когато Иезавел избиваше Господните пророци, как скривах в пещери сто Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с хляб и вода? А сега казваш: иди кажи на твоя господар: Илия е тук; той ще ме убие. Тогава Илия каза: жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще му се явя! Авдий отиде да посрещне Ахава и да му обади. И Ахав отиде да посрещне Илия. Щом Ахав видя Илия, рече му: ти ли си, който смущаваш Израиля? Илия му отговори: не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци; сега прати и събери при мене цял Израил на планина Кармил, и четиристотинте и петдесетте Ваалови пророци и четиристотинте дъбравни пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел. И Ахав прати до всички Израилеви синове и събра всички пророци на планина Кармил. Тогава Илия пристъпи към целия народ и каза: още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал – вървете след него. А народът му не отговори ни дума. И рече Илия на народа: само аз останах пророк Господен, а Ваалови пророци има четиристотин и петдесет души (и четиристотин дъбравни пророци); нека ни дадат две телета и нека си изберат едно теле, и да го разсекат и положат върху дърва, но огън да не подклаждат; аз пък ще приготвя другото теле и ще го положа върху дърва, и огън няма да подклаждам; тогава призовете вие името на вашия бог, аз пък ще призова името на Господа, моя Бог. Оня Бог, Който отговори чрез огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: добре! (нека бъде тъй.) И рече Илия на Вааловите пророци: изберете си едно теле и го пригответе вие по-напред, понеже сте много; и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте. И те взеха телето, което им бе дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваала от утринта до пладне, думайки: Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили. По пладне Илия начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи, - тъй ще се събуди! И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодят с ножове и копия, тъй че кръв течеше по тях. Пладне мина, а те все още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух. (Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха.) Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен. И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колко са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име. И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна, и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха. И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода. Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово. Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си). И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог! Тогава Илия им рече: хванете Вааловите пророци, та ни един от тях да се не скрие. Хванаха ги, а Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла. Илия рече на Ахава: иди, яж и пий, защото се чува шум от дъжд. Ахава отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил, наведе се към земята, тури лицето си между коленете и рече на слугата си: иди и погледни към морето. Той отиде, погледна и рече: нищо няма. Той каза: направи това седем пъти. На седмия път той каза: ето от морето се подига малко облаче, колкото човешка длан. Той рече: иди, кажи на Ахава: впрегни (колекницата си) и тръгвай, да не те свари дъждът. В това време небето потъмня от облаци и вятър, и заваля силен дъжд; Ахав пък седна в колесницата, (заплака) и тръгна за Израел. И ръката Господня беше върху Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахава до самия Израел.” Виждате, че сушата е била на територията на Самарийското (Сръбското) царство, там, откъдето е избягял Илия и отишъл в Далмация. Кои са действащите лица тук? Царят на Самария Ахав (Констанс), неговата жена Иезавел З(С)В(Б)Л (Саломея СЛМ(Б), Авдий – началник на двореца и 450 от пророците на Ваал (Аполон) заедно с 400 дъбравни пророци. Основното действие се развива на планината Кармил (Хорбел, Рила), където се е състоял някакъв вид събор. Нека сега да видим какво пише в т. н. Народно (безименно) житие на Иван Рилски и да потърсим там някакви паралели с горните събития: “Имаше един набожен, благочестив и христолюбив човек. Той се боеше от бога и му служеше със страх. Той постоянно се обливаше в сълзи и си припомняше пророческите думи, казани с Давидовите уста: ”Всяка нощ обливам леглото си, със сълзи намокрям постелката си.” И понеже имаше такава голяма вяра, той стана, та напусна света. Той беше пастир и не притежаваше нищо освен един брат и един вол. И когато намисли да отиде в пустинята, взе вола и замина. И никой не знаеше накъде се той отправи от мястото си. Тогава дяволът, който ненавижда доброто, влезе в сърцето на брат му и убеди людете (да го преследват). И те го догониха в полето, наричано Мърдища, под големият дъб. И по внушение на дявола те наченаха да го връщат от божия път. И щом започнаха да го връщат, той им извърши голяма божия молитва. И едва изпроси звънеца, що носеше волът, за знак от света и нему за спомен – за да се знае, що изнесе от света светият отец Иван. А вола му взеха. И със светите си ръце светият отец завърза вола под дъба, наречен Големият дъб. И от онова време се нарече “дъб на светия отец”. Дори до ден днешен личи въжето около дъба – чудо на светия отец. И отвърна той светото си лице от тях и отиде в Рилската пустиня. И като се обърна към тях, той нито ги благослови, нито ги прокълна, а им извърши знамение, като каза: “Аз ви напущам с присмех и подигравка”. И отиде в Рилската пустиня. И стигна там в месността Голец, и там престоя 7 месеца.” Непрекъснато гонене и преследване е водило до бягане и криене. Волът, дъбът, братът и дяволът са само символи, зад които се крият религия, свещеници и управляващи. Старото име на планината Рила е била Орбелус, латинизиран вариянт на Хор Бел. Оттам в Библията името е изписано като планина Кармил. Ето сега как в житието, което е доста късна работа, са достигнали откъслечни сведения за събора на Вааловите свещеници и Илия (Иван Рилски): “И в пещерата направи (жилище) светият Отец Иван, без да излезе три години и шест месеца. И излезе вън, и намери скала. Височината и беше 40 сажена, а широчината и – като голям щит. Той се възкачи на тая скала и стоя на нея седем години и четири месеца. Той не почива нито денем, нито нощем: биеше се по гърдите, правеше коленопреклонения, обливаше се в сълзи, постеше и бодърствуваше, измъчваше тялото си в мраз и буря, понасяше горещината и град от небето, постеше и бодърствуваше деня и нощя. За тези негови подвизи и мъки господният ангел донасяше на небето пред бога. Бог узна за неговата търпеливост, но ангелът господен идеше при него да му носи мана. Като узна, че бог се вслушва в неговата молитва, първият враг (дяволът) се разгневи. Той взе мнозина други със себе си и направи събор. Те дойдоха на мястото, където светият отец Иван стоеше на скалата, молейки се на бога. Те дойдоха неочаквано с голям страх и мислеха да изплашат светеца, понеже искаха да избягат от мястото си. Но не можеха нищо да му сторят, защото господен ангел го пазеше и ободряваше. И дяволът започна да бяга. А светият отец Иван стоеше върху скалата, денонощно, молейки се на бога, без да престава сълзи да пролива. Но идващите дяволи го смъкваха от скалата, чиято височина беше 40 сажена. Но той не желаеше да тръгне по друг път. Макар че до мястото имаше малка пътека, откъдето го спускаха, пак оттам се възкачваше. А висока и стръмна е скалата, гдето спускаха и мъчеха светеца. Но той с радост приемаше всичко това. И до ден днешен личат по скалата стъпките от нозете му, както и кръвта му. И като се натъжи, той погледна към небето и рече: “Боже вседържателю, не ме напущай и ми бъди помощник срещу тия дяволи! Спаси ме и ми помогни малко да премина тази неволя! И не си спомняй греховете ми, що сторих или словом, или тялом, или с помисъл, или волно, или неволно! Като милосърден бог помогни ми, за да не каже законопрестъпникът: где е неговият бог? Затова, господи погрижи се да ме избавиш от тоя враг, та да се прослави името ти во веки!” И когато светият отец Иван рече “амин”, в същия час ангелът удари по каменното клепало, и звънецът позвъни над гроба на светия отец. И разтърси се пустинята и затрептя като езеро, като камбана екнаха горите. Щом чу “амин”, клепалото и звънеца, дяволът забягна в приготвеното му място, където няма светлина, а има постоянно мрак. И в същия час дойде ангел от небето, говорейки от (името на) бога: “Възлюблениче мой, мъжествувай и се крепи! Аз съм винаги с тебе! Не се плаши, а се радвай, сънаследниче на моя пророк, предтеча и кръстител! Защото и той биде откърмен в пустинята, а ти възлюби пустинята. Той се роди от безплодна, а ти – от плод. Радвай се, присветла моя денице, в тази пуста гора! Радвай се, пресветло мое слънце в Рилската пустиня! Радвайте се и вие, гори, които приехте светилника на пустинята! Тържествувайте, всички люде на земята, които се прекланяте пред мощите на пустиножителя Иван! Радвай си и ти, пустиньо, която прие своя светилник и моя събеседник, равен на ангелите, земен ангел и небесен човек!” Тогава дойде при него Йоан Богослов. И като го прегърна, както майка своя младенец, целуна го и рече: “Радвай се, възлюблениче господен, защото ти се приготви венеца на славата, понеже се разнесе известността ти! Стани, вземи си тоягата, иди в по-раншното си място, където си приел монашески образ, и там остави тоягата си, за да служи на света за личба, а на тебе за спомен, защото от господа така ти е отсъдено.” “...Тогава беше цар Петър в град Средец. Разнесе се мълва за стареца. За него чу и цар Петър. Той избра девет души опитни ловци и им заповяда да отидат в Рила да ловят лов, като им поръча, говорейки: “Да не се върнете при мене, докато не найдете мястото на светия отец, та аз, като отида, да му се поклоня.” И мъжете заминаха да ловят лов, както им заповяда царят. Те диреха мястото на светеца, но не го намериха. И много дни те престояха в пустинята, но нито мястото найдоха, нито пък уловиха лов. Те се натъжиха, но не можеха да се върнат при царя, защото не бяха свършили нито една от работите, що царят им беше поръчал. При това те не бяха и яли много дни. Те изрекожа името на светеца и се помолиха, като казаха: “Отче свети, открий ни се, та да не погинем от царя!” И те му домиляха, защото светият отец знаеше решението и помислите на царя. В същия час те откриха малка пътечка. И прославиха бога. Те тръгнаха по пътечката и го намериха.” Мястото на действие е планината (пустинята) Рила, по онова време Хор Бел (Кармил). Действащи лица са цар Петър от Средец. В Старият завет това е Ахав от Самария. И тук, както и при Сердикийския събор Сердика е наречена Самария. Неговата жена е била византийка и навярно името и е било Изабела (Иезавел, Саломе). В Старият Завет, Иезавел убива всички пророци на бога в Самария, с изключение на пророк Илия. В Новия, тя иска главата единствено на Иоан Кръстител. Ловците са придворните начело с Авдий (или този, който се крие под това име), началника на двореца. Скалата, висока 40 сажена и широка като щит, символизира вярата на отеца, помогнала му да победи 400 служители на църквата. Как е описан видът на св. Илия, можем да прочетем в Библията: “И ги попита: Какъв беше наглед оня човек, който ви присрещна и ви каза тия думи? Те му отговориха: оня човек беше цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс. Той рече: това е Илия Тесвитец” ІV Цар. 1:7-8 Ето и описанието са външността на Иван Рилски: “ ...и излезе от родното си място, не носейки нищо върху тялото си освен една кожена дреха.” (От първо приложно житие и негова добавка.) Георги Скилица също пише за светеца: “Той носеше само една груба дреха, но взе и кожух...Ако пък някой поискаше да наскубе от сланутъка (нахут), без да му е позволил светецът, той наскубваше, обаче в ръцете му всичкият ставаше сух и без зърна... И никой не си отиваше, без да се нахрани достатъчно с донесената храна, която насищаше всички и никога не се свършваше, защото богът на Илия бе и бог на св. Ивана, и така също той направи шепата брашно да не се свърши...” В “Ново Житие на Иван Рилски”: “Този преподобен и богоносен отец наш Иван Рилски...беше от пределите на славния град Средец, от село, наречено Скрино. От града отстои на 4 часа. А от Рилската пустиня 3 дни. (Отнася се за с. Курило – Софийско.) Бяха две деца...Разказва се за него от някои, че неговото зачатие било от Ангел...След това излезе оттук и тръгна към показаната му планина. И нищо не взе освен кожената риза (кожух), в която бе облечен.” Скрино, Курило – всичко това е неправилен прочит на град Кратово в Македония. В Евагелията на Новият Завет Иоан Кръстител е описан също както и Илия и Иван Рилски: “В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня и казва: покайте се, защото се приближава царството небесно. Защото този е, за когото е казал пророк Исая: “гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави провете пътеките Му”. А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си, а храната му беще акриди и див мед. Тогава Иерусалим и цяла Иудея, е цялата Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.” Матея 3: 1-6 В Евангелието на Марко пише досущ същото. Единствино Евангелист Лука дава повече подробности за Иоан: "В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, - както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека. И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха. И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) - спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, - клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.” Ето какво пише и в Евангелието на Иоан: “А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, - четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний - четвъртовластник над Авилиния, при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята. И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове, както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му; всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки; и всяка плът ще види спасението Божие". Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън. И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим? Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото. Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим? А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено. Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати. Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, - Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън. Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън. Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше. А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод, прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница. И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не. Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си? Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия. А пратените бяха измежду фарисеите; те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът? Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше. На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. Аз Го не познавах; но, за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода. И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него. Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий. На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му. И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.” Защо постояно са бъркали пророк Илия с Иоан Кръстител? Да не би и Илия да е кръщавал на река Иордан? Нека да видим отново в Стария Завет за повече подробности: “В онова време, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал. И каза Илия на Елисея: остани тука, защото Господ ме праща във Ветил. Но Елисей каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И отидоха във Ветил. И излязоха при Елисея синовете пророчески, които бяха във Ветил, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: Елисее, остани тука, защото Господ ме праща в Иерихон. А той рече: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон. Тогава се приближиха до Елисея синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ взима твоя господар и ще го възнесе над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: остани тука, защото Господ ме праща на Иордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата. Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Иордан. И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо. Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде. Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Иордан; взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев - Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина. И видяха го отдалеч синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и казаха: Илиевият дух слезе върху Елисея. И излязоха насреща му, поклониха му се доземи и му казаха: ето, у нас, твоите раби, има петдесет души силни мъже; нека идат те да подирят господаря ти; може би, Дух Господен го е отнесъл и го е хвърлил на някоя планина, или в някой дол. А той каза: недейте праща. Но те настояваха пред него много, та му дотегнаха, и той каза: пратете. И пратиха петдесет души, които дириха три дни, ала го не намериха, и се върнаха при него, докле той стоеше в Иерихон; и той им рече: не думах ли ви: не ходете? “ Не знам дали познахте акта на кръщение, извършен от Иоан Кръстител над Иисус? Само дето при дубликата в Старият Завет те са укрите чрез имената Илия и Елисей. Елисей не е някой друг, а Божествения (ЕЛ) Иса (ИИСУС), или богомилът Василий. Ето така, чрез самата Библия можем да се опитаме да възстановим истината. Цялата истина навярно никога няма да може да бъде възстановена, но отделни петна от пъзела, наречен Библия, започнаха да се нареждат. Никой не си задава въпроса, защо празникът на св. Иоан Кръстител се нарича още и Еньов ден. Кой е този Еньо, който се отъждествява с Иоан Кръстител. Еньо идва от числителното “едно” – “ени”, “ено”, или от традицията да се назовава Еньо най-големия, първородния син. От “Житието на Мария Нова” виждаме, че Ваан е бил първородният от близнаците. Ето защо и Иоан Кръстител се нарича още и Еньо – Първородния. Илия (Иоан) и Елисей (Иисус) отиват от Галгал във Ветил (Търново). Оттам те заминават за Иерихон (Оряхово) и там преминават Иордан (Дунав). Тук вече от Евангелието на Иоан можем да проследим, какво точно се е случило. В град Витвара, отвъд Иордан Иисус получава своето кръщение. Огнената колесница не символизира ли Светия Дух, или гълъба, спуснал се над Елисей – Иисус. Нека сега да видим дали нашият Иван Рилски е бил в района на Дунава и отвъд него: “След като се прочул св. Иван с чудесийте си, него го взели в Русия. Там и умрял. Арно ама нашио цар некакво наредил, та ръката му пренесли у България. Търновчане са я носили у сандък, даден от някой си ктитор Георги.” (Тази легенда от с. Рила е записала Ангелина Ст. Сотирова от с. Рила, ученичка през учебната 1943/44г.) Ето какво пише за тази дясна ръка пък архим. Панталеймон Пулос в “ Мистерията относно дясната ръка на мощите на светеца”: "Неизвестно от кога тя е отделена от тялото му и липсва в ковчега с мощите. Съществува версия, доскоро общоприемана, че тя се намира в Русия. Въпреки всички усилия на учените напоследък, тя не се намери никъде там. При едно случайно посещение на манастира в един от Цикладските острови – Тинос, Игуменията посочва на архим. Панталеймон Пулос сребърно ковчеже от 1788г. с дясната ръка на”св. Иоан, презвитер и чудотворец, пръв ктитор...”, и Служба на св. Иоан Рилски на гръцки, която се е извършвала отдавна всяка година на 19 Х . Като съпоставя редица факти, събития, лица и имена, Архимандритът намира сериозни основания да твърди, че това е дясната ръка на св. Иван Рилски и че тя се намира отдавна не в Русия, а на този гръцки остров.” От житията за светеца знаем, че той умера от старост на 70 г. в пещерата до Рилския манастир. Но ако знаете за обичаите на римляните за провеждане на екзекуциите, то трябва да знаете, че след биенето с камшик е било отсичане на десницата. На известната Торинска плащеница ясно може да се види същото. Там дясната ръка е отсечена и по-късно добавена до трупа. Този факт ни дава повод да свържем смъртта на Иоан Кръстител с тази на Иван Рилски. Какви изводи можем да си направим от това изследване? Пълна фалшификация на българската история. Християнството е ариянство и богомилство и се е зародило в България, а не някъде си в арабския свят. Старозаветният пророк Елисей и Новозаветния Иисус са само едни дубликати на богомилът Василий, роден и проповядвал в България, Русия, Франция. Хорос.

Да си призная честно и на мен все още не ми е напълно ясно. Все още търся и не мога да подредя правилно събитията. Историята прилича на игра на шах, при която на финала са останали по две фигури от двете страни. Знаеш колко фигури са започнали и кога, но не знаеш как са се състояли битките и пораженията на отделните фигури. Когато повече хора работим по тези въпроси, шансовете да се доближим до истината стават по-големи. Вие много ми помагате с въпросите си, защото за да ви отговоря, търся отговорите в неизследвани от мене полета. Така и аз се обогатявам, а и вие научавате по нещо ново. Важното е да запазим добрия тон и да накараме колкото се може повече участници да четат и участват в дискусийте. Това не са глупости, а важни за нас българите теми. Когато човек мисли, има шанс да се развива. Може би това е и най-важното в момента.

Бъркаш! Това са пълни глупости според мен и фантазии на разни писатели. Има други книги с подобно съдържание, но книгата Библия не е сред тях. Аз пиша сега подобна книга, която се отнася най-вече за Второто пришествие. В Библията само книгите на пророците са за Второто пришествие, защото всички пророци са живеяли след Христос. Между другото, най-старите събития в Библията описват царуването на император Диоклетиан и наследниците му. Всичко останало са дубликати на по-късни събития.

Добре, ще ти дам аргументи. Книгата Библия е замислена и събрана в този си вид през време на Тридентския събор 1545 - 1563 година. Тогава е взето решение църквата да използва книгата Библия, за да аргументира своята власт над масите. Всички други християнски книги, които са излезли от каноничната Библия, са били анатемосани и подложени на унищожение. Първо са били унищожени родословията на иудейските и израилски царе, а после и останалите евангелия и други книги, които са били разпространени сред християните. Цитирам Фоменко, не защото нямам собственно мнение по въпроса, а защото той е направил добро изследване, което не противоречи на моите възгледи. Поражението на Никифор І Геник в действителност се е случило през 1410 г. по христ. летоброене, или 811 г по Хаджира. Нашата история е направена по една интересна схема. Тук събитията се повтарят през около 300 - 330 години. Ще ти дам един пример със завоюването на България от чужди владетели. 1. По времето на филип ІІ Македонски и неговият син Александър през края на ІV век пр. н. е. 2. После е падането на България под римска власт по времето на Август. 3. Готските нашествия от времето на Траян Деций през средата на ІІІ век - до смъртта на Валенс край Одрин. 4. Падане на България под (старобългарска власт) завършила с провъзгласяване на І Българско царств о през 681 г. 5. Падане на България под византийско робство в началото на ХІ век. 6. Падане на България под турско робство в края на ХІV век. Забеляза ли цикличността? Сега можеш ли да допуснеш, че това е едно и също събитие, дублирано до тук 6 пъти, или поне две?. 1. Филип ІІ и Александър са ранно-ислямски владетели и това може да ти го каже всеки грамотен иманяр в България, защото селищата на тези македонски владетели и селищата на ранните турски султани винаги са едно до друго и преливат едно в друго. Мусса бей, чиято история е разказана в Библията в Книги Макавейски под името Mussa beus, е живял според същата книга 150 год. след Александър Македонски. Ако Мусса бей е живял примерно, през 1410 г., то тогава Александър трябва да е живял през 1260 г. от н. ера. 2. България пада под римска власт, но в книгата на Йосиф Флавий се вижда, как император Тит потушава въстанието в Иудея и разрушава Иерусалим, които в действителност са България и София. Това го знаем от учебниците като "падане на България под турско робство". Начело на "турската" армия е бил Даут паша (Тит паша), който завоюва София (Иерусалим). После владетел на Тракия става Лала Шахин, който в "римската" история е познат като Флавий Силва. Това най-ясно се вижда в падането на крепостта Масада под римска власт. Ако си ходил в днешната крепост Масада, където се заклеват израелските войници и сравниш написаното от Йосиф Флавий ще видиш анахронизмите. А те са много. Как защитниците на Масада след разрушаването на крепостната стена за една нощ са насекли стотици дървета и са направили нова, дървена стена? Та на Масада и трева няма, а най-близките дървета за направа на подобна стена са чак в Ливан. Днес израелските археолози неуспешно търсят останките на близо 1000 защитници на Масада, които са се самоубили след прочувственната реч на Елеазар, техният водач. Ако отидеш днес на крепостта Цепина, която е близо до с. Дорково и Велинград ще видиш как е станала цялата битка. И рампата стои чак до стените на крепостта, дето днес е тур. хижа. И дървета колкото искаш за направата на подобна стена. И останките на защитниците лежат все още в Костин дол, или Костино дере, както го наричат местните. Между другото пак там, близо до крепостта се е състояла и още една битка, описана в Книги Макавейски, влязла като друг дубликат в нашата история. 3. Готските нашествия по нашите земи са дубликат на завземането на Обетованата земя от народа на Иисус Навин и на идването на старо-българите през 7 век. 4. Падането на България под "старобългарско робство" е в действителност идването на Моисей (Аспарух) до река Йордан (Дунав) и преминаването на реката от Иисус Навин. Падането на Ветил става по един и същи начин, както падането на Търново по време на турското завладяване на нашите земи - чрез предател (виж книга Съдии и Йосиф Флавий). 5. Йордан Табов прекрасно доказа в книгата си "Падането на Стара България", че падането на Бъргария под византийско и под турско робство са едно и също събитие. Няма да го повтарям, но и аз съм стигнал до същото заключение. 6. Това вече се дублира с т. 4. Ето как Иуда Макавей от ІІ в. пр. н. ера, се превръща в кан Крум от началото на ІХ век и Мусса бей от нач. на ХV век. Виж, че и Крум и Мусса се бият срещу Никифор (Никанор) и Михаил (Алким). Какви още аргументи да давам? Аз каквото и да напиша, то неверниците винаги ще казват, че това не е така, защото...

Не съм 100% последовател на никой, защото: "В моменто, в който последваш някой, започваш да губиш себе си!". От Фоменко съм взел само това, което ми е било нужно за да тръгна по пътя на Новата хронология. Гайд не го харесвам, защото превръща последователите си в овце, когато се изявява като водач. Кръстьо Мутафчиев ме изгони веднъж от масата в клуба на архитектите в София, защото му казах, че "Ученикът трябва да надмине учителя си, когато учителят е много добър!". Разбирам много повече от тези тримата. И не работя в екип, а всичко правя сам. Искам да предизвикам всички участници във форума, които се занимават с история, религия и изкуство. Аз ще излагам нещата в Библията така, както са, а вие ще ми доказвате също като мен, че не съм прав. Ще започнем с Адам и Ева и ще продължим с Моисей, Иисус Навин, Макавеите, израилските и иудейски царе, Давид, Соломон, пророците, Неемия, Ездра, Макавеите, Иисус и Евангелията. Ще доказвам всичко, но и вие правете така. Например за Моисей ще ви докажа от къде е тръгнал, от къде е минал, град по град, колко време е пътувал, кои градове е създал. Вие като опоненти ще ми доказвате чрез общоприетата история същото. Имате си и попове, и историци, и любители на историята. Ще превеждем карти, правете и вие така Досега какво правите всички. Казвате ми, че това не е така, само защото е прието нещо друго. Когато сте безсилни да ме опровергаете ме плашите, размахвате пръст, и се подигравате. През 1997 г. в Израел се състоя археологическа конференция. На нея участваха известни археолози, библеисти и историци от Израел и от целият свят. Те решиха, че старозаветните библейски събития се нанасят само 10-15% на територията на Израел. Е, щом като в Библията не е описана историята на евреите, то тогава за кой народ става въпрос в нея? Аз доказах, че Библията - това е българската история. На територията на Балканите и България, библейските събития (старозаветни и новозаветни) се нанасят 100%. Не си го измислям. Виждате сами. Оставете ме само да мога да ви покажа всичко, а не ме плашете с бан. Как тогава вие и останалите ще научат истината? Хорос.

Да разбирам ли, че вече през 2 век Библията е имала този вид, който има и днес? И от 2 век насам не е добавяно нищо и не е променяно нищо? Нека да прочетем какво пишат Фоменко и Носовски по тази тема: Съжалявам, че е на руски, но ако не можете сами да го прочетете, викнете някой по-възрастен да ви го преведе. Прочетете и това: http://chronologia.org/xpon6/x6_02_02.html Целта на написването на книгата Библия е следната: Прочетете книгата на Фридрих Ницше "Антихрист". Там е даден отговор на този въпрос. "Тук аз свършвам и произнасям присъдата. Аз осъждам християнството; издигам против християнската църква най-страшното обвинение, което някой обвинител някога е произнасял. За мен тя е най-лошата от всички представими форми на упадък; тя съдържа в себе си стремеж към най-ужасната, най крайна степен на упадък. Християнската църква нищо не е пощадила, тя е съсипала всичко, обезценила е всяка ценност, всяка истина е преобърнала в лъжа, всяка прямота в душевна низост. Само посмейте да говорите за нейната блага, "хуманна" мисия! Не е в неин интерес да се отстраняват бедите, тя живее от бедите, нуждае се от бедствията, за да се утвърди завинаги... Вземете червея на греха - ето с каква беда църквата награди човечеството!... А "равенството на душите пред бога"? Тази лъжа, този претекст за rencunes на подлите хора, този експлозив, превърнат сега в революция, в съвременна идея и принцип за гибелта на целия обществен ред, е... християнският динамит... Блага, "хуманна" мисия на християнството! Да отгледаш от humanitas противоречащо на самото него, изкуството за самоскопяване, склонността за лъжа на всяка цена, отвръщението от всички благи и достойни истинкти, презрението към тях! Ето ви хуманна мисия! Паразитизъм като единствен стил на поведение, охтичави идеали на "светостта" и изсмукване на кръвта до последна капка, с което свършват любовта и надеждата, "отвъдният свят" - воля към отричане на всяка реалност; кръстът като отличителен знак за най-подлия заговор, който някога е съществувал - заговор срещу здравето, красотата и стройността, смелостта, ума и духа, срещу душевната доброта, срещу самия живот... Ще напиша това вечно обвинение по всички стени, навсякъде, където има стени - имам букви, които ще отворят очите и на слепците... Наричам християнството велико проклятие, най-голямата поквара, истински инстинкт за отмъщение, за когото не съществуват други освен нищожните, тайни, отровни, твърде подмолни средства; наричам християнството най-голямото неизтриваемо петно по тялото на човечеството... А ние дори водим летоброенето си от този dies nefactus началото на цялата фаталност - от първия ден на християнството! Защо не от неговият последен ден!... Защо не от днешния?... Преоценка на всички ценности!..." Вижте как изглежда истинската религия на борбата и победата във филммите "Хрониките на Нарния" и "Властелинът на пръстена". Това е религията на Хорос и четирите му деца, а не примиренческото служене на сектата, наречена днес Християнска църква. Хорос.

"Разбирам основанията на подсъдимия, но не мисля, че защитата му ще доведе до отмяна на смъртното наказание!" Има ли тогава някакъв смисъл въобще да отговарям, след като някой модератор е предрешил съдбата ми. Не зная на каква възраст си, но защо си се примирил със знанията, дадени ти от други? Защо не видиш и още едно мнение, а пък после помисли и тогава решавай? Аз съм на достатъчно години и съм разбрал следното нещо. Колкото повече разширяваш кръга си от знания, толкова повече разбираш, че все по-малко знаеш! Това е така, защото допирателната ти с околният свят става все по-голяма. Но въпреки всичко аз продължавам да търся.

Първо искам да знаете нещо, което съм писал и преди. С история и археология се занимавам близо 35 години. Имам добра библиотека от няколко хиляди тома научна литература. Искам да ви попитам всички: За какво служи знанието? То самоцел ли е, или начин да си вадиш по-лесно парите? Нали на едно превозно средство се возиш, с цел да пристигнеш някъде? Нали търсиш, не заради самото търсене, а за да намериш накрая това, което си търсил? Е, аз открих най-важното в живата си - кой съм и каква е ролята ми в този живот. Библията не е била приоритетна в изследванията ми. Преди всичко ме е интересувало произхода на религиите. Имаше една мисъл: "Човек трябва да прочете поне 10 000 книги през живота си, докато открие своите си 10!" Без да искам аз постъпих точно така. Прочетох малко повече от тези 10 000 и накрая намерих моите 10 книги. Знаете ли колко ми е обидно сега, когато деца на по 19 години ми налагат какво да чета и какво да пиша по форумите. На всичко отгоре да ме заплашват с изгонване от тях, все едно съм някой малоумен, простак, или луд. Не пожелавам на никой от вас да се постави на моето място. Кажете ми всички. Какви са вашите доводи да защитавате тази история, която ви доказах че е изопачена още от основата си? Когато ви чета ми приличате на деца от детската градина, които учителката гледа как не могат да направят нещо, защото просто не знаят. Аз винаги се опитвам да ви покажа как са нещата, но вие вместо да се замислите, предпочитате да ме нахокате и да продължите вашата безсмисленна игра. С приликите между българската история и библията започнах да се занимавам едва от няколко години. В началото и аз не вярвах на очите си, но колкото повече напредвах, толкова картината ми се изясняваше повече. Вижте Книги Макавейски. Тях не съм ги писал аз и историята на Иуда Макавей и Никанор не съм я нагаждал заради "налудничавите" си твърдения. Участвам във доста чужди форуми и там участниците не са деца, а известни учени, професори, теолози, библеисти, преподаватели в уневерситети, писатели... Досега с тях водя добри диалози и много от тях вече мислят като мен. Когато видях, че в Библията е укрита българската история аз изхвърлих всички съмнения и започнах 100 % да вярвам в това. Така открих кой е Моисей, Исус Навин, пророците, Макавей, Иисус Христос, Павел, Петър и още десетки библейски герои. Това бяха персонажи, добре познати от българската история. Та искам да попитам сега и модератора: Как хората ще изградят своята вяра, ако им кажем, че всички главни герои от Библията са измислени? Та нима земните ежедневни битки, които водим с живота не приличат на битките на библейските герои? За незнаещият човек всичко от Библията прилича на сбор от фантастични приказки. Но за мен не е така. Виждате как ви доказвам като на малки деца, защо нещата са така, а не иначе. Налудничаво ли е днес, някой българин да търси национална идея на изстрадалия български народ? Срамно ли е да възвърна величието на българина, което е изгубено и укрито през вековете? Къде, ако не в най-четените форуми мога да ви покажа на вас младите, че сте потомци на велики хора, а не измет, както ви втълпяват днес наши и чужди управници? Колко много от вас бягате от страната ни, защото нямате вяра в себе си и не знаете какви сте. А вие сте избраният от Бога НАРОД на тази земя! Вие, а не американци, французи, германци и всякакви други нации, на които сега слугувате, проституирате, и продавате труда и живота си. Това искам да ви набия в главите, а вие ме гоните от форума, заканвате ми се и ми се подигравате. Какво бъдеще ви готвя аз, и какво останалите? Ще разберете все някога. Лудите “Като калаени войници стари в редици подравнени се редим; ако пред строя някой изпревари, “хванете лудия!” във хор крещим. Едничката награда за такива е глад, преследване и смърт на скот или след време статуя красива за чест на целия човешки род. А колко често някоя идея като девица чака свой жених! Глупците все безумство виждат в нея, “Почакай!” – казва и мъдрецът тих. Но среща я един от тези луди, които вярват в бъдния възход, и млад живот в утробата и буди за нас, за целия човешки род. Видях пред мене Сен – Симон, пророка, богат отпърво, после – задлъжнял, зает да отстрани докрай порока, да промени докрай живота цял. Увлечен от започнатото дело, уверен беше той, че сочи брод, по който към успех да тръгне смело след време целият човешки род. И Фурие ни казва: “Тръгвай вече, народе, и не стой презрян в калта! Труди се във фаланги; надалече сияе и очаква те целта. След толкова нещастие земята се свързва с грейналия небосвод – сега за мир надеждата крилата повежда целия човешки род.” И Анфантен жената възвисява – да бъде тя наравно със мъжа. А вие казвате: “Напразна врява на трима луди вярващи в лъжа.” Но, господа, безумие нима е да търсиш щастие за цял народ? Велик е, който кара да мечтае за радост целия човешки род! Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян. А кой създаде Бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери светилник за целия човешки род. Пиер-Жан Беранже Хорос.

А може ли въобще да отговарям след предупрежденията на трима модератори и една лична бележка от администратора на форума?

Аз нищо не решавам сам. Ползвам за това си твърдение извор, наречен "БИБЛИЯ". Там за Иуда Макавей, който е и хан Крум и Мусса Бей едновременно, пише предостатъчно, но да има кой да чете. Крум не е бил истински цар на България, а е водил един вид освободителна война. Същото е правил и Мусса бей, но през годините 803-813 по Хаджира.Той не присъединява Тракия към България, а просто освобождава за известно време доста тракийски градове, в това число и Пловдив. Тук за няколко години е била и неговата столица. Ела в Пловдив и виж какъв голям паметник на кан Крум има в ж. к. Тракия. Него не съм го сложил аз там, защото така ми изнася, а някои които мислят като мен. Чети Книги Макавейски и виж, че нищо не си измислям. Истината понякога не е приятна на много хора, но тя си е истина. Не може да се лъже един народ стотици години. Все някога тази истина ще се появи отнякъде. Ето, че вече започна да работи. Аз просто съм неин работник. Хорос.

Истанбул и Одрин може да са били негови, но Пловдив и областта са били български. А те са били доста богати и е имало какво да се граби. Не случайно днес в Пловдив има издигнат паметник на Крум, а не в Плиска, или Преслав. Едва след смъртта на Крум неговият брат Ионатан (Борис, Омуртаг, Муртагон, Мурат хан) премества столицата на България в Плиска. 73. И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля. І Мак, 9:73 Михмас е Плиска. Хорос.

Ако по-добре познаваш географията на България, ще видиш че е невъзможно. Ако армията на Никифор се е движила от Плиска за София от северната страна на Стара планина, то българите би трябвало да вървят с тях успоредно или по билото на планината, или от южната и страна. Така гълчавата на българската армия е почти невъзможно да бъде чута. В подкрепа на моята теория Никифор е стигнал прохода Траянови врата откъм Ветрен, идвайки от Пловдив. Проходът е имал няколко изхода по посока на изток. Единият минава от днешният тунел на магистрала Тракия направо на изток, прехвърля височината Паланка и излиза западно от село Ветрен. По този път е минал и Никифор. Това е т. н. летен проход на прохода. Имало е и зимен път, който след тунела следва трасето на магистралата до големия мост след село Долно Вършило. Старият път е минавал оттолу под моста по течението на реката, стигал е до село Церово и се е сливал с друг път по поречието на река Тополница, който е идвал от Панагюрище. Оттам през село Калугерово и Карабунар отново е излизал на Траянов път. От Церово пътят е имал и пряка отсечка през село Виноградец и отново е излизал на Друма. Този път е бил използван през зимата, заради навяванията на някалко метрови преспи по летният път. Никифор е награбил плячката от Истанбул до Пловдив и се е опитвал да стигне до София гонейки войските на Крум. Точно когато е преминал височината над село Ветрен е видял и чул гълчавата на хората на Крум, които са запушвали пътят преди тунела и зимният път през Церово. Тук някъде между тунела и Долно Вършило е казал, че "и птици да са, пак няма да могат да преминат". Тук на крепостта при портата е била и армията на Крум. В тесният проход се е състояла и битката, а армията на Никифор е имала само един изход назад праз височините на Паланка към град Загорово, който е бил укрепен. Точно преди града е имало доста блата и реката Марица. Останалото е описано от летописците. Във Върбишкият проход няма блата по поречието на Камчия, защото е доста каменисто и денивилацията не позволява да остава вода. Днес в селата Малко Белово, Аканджиево и Мененкьово има легенда, че голяма вражеска армия е намерила своят край в пресушените днес блата между Септември (Загорово) и Малко Белово. Аз случайно съм от този край и от дете съм закърмен с проблемите на Старият Друм (Траянов път). Майка ми е от село Ветрен и ми е разказвала десетки легенди, които е знаела от баба си. Като дете съм бил по Суки, още преди да направят магистралата и знаех точно трасетата на прохода. Сега, когато четях Книги Макавейски живо си представях как точно е станала битката между Крум и Никифор. Това случайно съвпадение ми дава доста предимство пред останалите историци и пред вас, които се занимавате усилено с история. Хорос.

Битката между хан Крум се е състояла в прохода Суки "Траянови врата" и войниците са бягали на изток към Загорово (дн. гр. Септември). Тук войниците на Никифор са затъвали в блатата около река Марица. Битката е описана с големи подробности в "Книги Макавейски" от Библията: Нека по същият начин да видим и още една битка на Крум срещу византийците, в която намира смъртта си имрератор Никифор. Пак ще ползвам Българска военна история, защото и тука сравнението е необходимо: “След събитията през 809 г. отношенията между Византия и България ставали все по-напрегнати. Колонизаторската политика на Никифор І допринесла за тяхното влошаване. През 810 г. императорът преселил гърци от Мала Азия в Славиниите, т. Е. В онези области от Балканския полуостров, които били плътно заселени със славяни. От своя страна славянските племена – най-вече в Тракия и Македония – виждали в лицето на славянобългарската държава опора на своята свобода и независимост и проявявали стремеж да установят връзки с нея за съвместна борба срещу империята. Византийското правителство, което считало България за виновник за славянските вълнения, се готвело за решителна разправа с нея. Никифор І Геник извършил важни реформи с цел да увеличи боеспособността на войската. Той наредил службата на стратиотите да се изпълнява и от бедни жители, т. Е. От токиви лица, които не притежавали необходимия имотен ценз на стойност четири литра злато съгласно със съществуващите правила за стратиотския институт. За да могат тези нови войници да се въоражават, наредено било издръжката им да се поеме от техните съобщници, които били натоварени с допълнителен данък. С тази реформа се постигнало значително увеличение на числеността на войската. В началото на ІХ в. На Балканския полуостров били създадени и нови теми: Македония, която обхващала главно Източна Тракия, Дирахион (Драчка), Солунска и Пелопонеска. Никифор І предприел и финансови мероприятия, които имали за цел да увеличат приходите на фиска и да подобрят икономическото състояние на империята. Той сложил ръка върху част от манастирските и църковните имущества и увеличил данъците, с което засегнал интересите на различни слоеве от населението и създал настроения против себе си. За похода срещу България никифор вдигнал на бойна нога войските както от малоазиатските, така и от европейските теми на империята. Той взел със себе си и гвардията, като включил в нея и 15-годишни младежи. Все с цел да увеличи числеността на войските си, както твърди Теофан, повел и мнозина бедняци, въоражени на своя страна с прашки и криваци. Византийската армия наброявала около 60 000 души – огромна за онова време въоражена сила.” Пак според традиционната ни история Никифор се насочил с тази армия от крепостта Маркели на север и преминал Стара планина през Ришкия, Върбишкия и Айтоския проход. Там превзели столицата на Крум Плиска, според едни наши историци: “Хан Крум решил да изостави столицата (едно смело решение за онази епоха, когато се смятало, че падането на столицата решава съдбата на държавата), за да спаси армията и я подготви за решителния удар. Византийските войски нахлули в Плиска и се отдали на грабежи и пиянски оргии: “Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита.” Някои автори като проф. Д. Милетич (Министерски сборник. Т. ІV, с. 138), В. Аврамов (Юбилеен сборник Плиска – Преслав. Ч. І. С., 1929, с. 54 сл.), Юр. Венедиктов (Поражението на императора Никифора в 811 г. – Българска военна мисъл, 1939, кн. VІІІ, ІХ, Х, с. 9 сл), Вл. Кецкаров (Войни на българите в Тракия 689 – 972 г. С., 1940, с. 165) и др., потдържат становището, че византийските войски не са влизали в Плиска, но то е съвсем несъстоятелно, като се има пред вид текстът на Анонимния ватикански разказ, където се казва: “И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум, той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войските си по списък (медни монети), одежди и други различни неща... Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета.” ...Византийците вършели големи жестокости, засвидетелствувани почти във всички извори. В Анонимния ватикански разказ се отбелязва: “И тъй войската , като намерила удобен случай, разграбвала безпощадно, опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете и одирала ремъци от слабините им – а животните мучели със силен глас и издъхвали, - изколвала овцете и свинете...” Теофан допълва: “Той (императорът – б. н.) заповядал да избиват безжалостно безсловестните животни, децата-кърмачета и хора от всички възрасти.” Потресаващ е разказът на Михаил Сирийски: “Неговата жестокост (на императорът – б. н.) достигнала дотам, че карал да донасят малките деца, хвърлял ги на земята и карал да минават отгоре върху тях с дикани за вършеене на жито.” На върха на своя триумф неочаквано Никифор напуснал Плиска. Обяснението за това негово решение обикновено се търси в следния израз на Анонимния ватикански разказ: “Той (императорът – б. н.) преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика.” И тук официалната ни история продължава в сферата на предположенията и праща Никифор във Върбишкия проход, където той намира гибелта си. Излиза, че армията на Никифор идва от Константинопол, преминава през Одрин и там завива на север към Маркели. Преминава Стара планина за да може да завземе столицата на българите, които според съвремените ни историци се е намирала в Плиска по онова време. Дали е така, ще можем да проверим в книги Макавейски, защото този извор за българската история е останал независим и сравнително нередактиран няколко стотин години. “Когато пък Алким (Михаил) видя, че Иуда (Крум) и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини. Тогава царят изпрати Никанора – (Никифор Геник), едного от своите славни вождове, ненавистник, и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ. Никанор, като дойде в Иерусалим – (Пловдив) с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение: “да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром”. И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда. Иуда узна , че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му. Когато Никанор (Никифор) узна , че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама (Бела Хисара). И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже , а останалите избягаха в Давидовия град (крепостта в Стария град на Пловдив). След това Никанор възлезе на планина Сион (Цепина); и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбиво и да му покажат всесъжението, което се принася за царя. Но той им се присмя , наруга ги и ги оскверни, говори високомерно, и, като се закле гневно, каза: “ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом” ; и отиде си много разгневен. А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха: “Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ. Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго”. И излезе Никанор от Иерусалим (Пловдив) и се разположи на стан при Веторон (Ветрен), и дойде при него сирийска (царска, сръбска, руска) войска. А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза: “Господи! Като пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди. Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им”. И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар (март), и разбита биде войската на Никанора (Никифор); и той пръв падна в сражението. Когато пък войниците му видяха, че Никанор (Никифор) падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг. И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира (Загорово), и тръбиха след тях с вестителни тръби. И излизаха от всички околни иудейски селища и ги заграждаха, - и те , като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях. И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Иерусалим. Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие; и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар. И успоко била и се Иудейската земя за някое време. ” А ето и още един по-подробен вариант на войната на Никифор срещу българите: “След три години дойде слух до Иуда и до ония, що бяха с него, че Димитрий, Селевков син, доплувал до Триполското пристанище със силна войска, сухопътна и морска, и, като превзел страната, убил Антиоха и настойника му Лисия. А някой си Алким (Михаил), който по-преди бил първосвещеник, но който през смутните времена доброволно се осквернил, като размислил, че за него няма никак спасение и достъп до свещения жертвеник, в сто петдесет и първата година дойде при цар Димитрия, донесе му златен венец и палма, а още и маслинени клончета, които се смятаха за принадлежности на храма; в тоя ден Алким нищо не предприе. А щом улучи време, благоприятно за безумния му замисъл, когато бе повикан от Димитрия в събранието на съвета и попитан, в какво разположение и настроение се намират иудеите, той отговори на това: "тъй наречените иудеи асидеи, чийто вожд е Иуда Макавей, поддържат война и дигат бунтове, като не дават на царството да достигне благосъстояние. Затова аз, лишен от честта на дедите ми, сиреч от свещеноначалство, дойдох сега тука, първо, защото искрено милея за това, що е царево, и второ, защото имам предвид моите съграждани; и наистина, от безразсъдъка на тия люде немалко страда целият наш народ. А ти, царю, след като узна за всичко това, погрижи се за страната и за угнетения наш род според достъпното за всички твое човеколюбие: докле има Иуда, не може да има мир". Когато изказа това, другите съветници, които имаха неприязън към Иуда, още повече възбудиха Димитрия. Той веднага повика Никанора, под чиято ръка бяха слоновете, и, като го назначи за военачалник в Иудея, проводи го със заповед да погуби Иуда, да разпръсне съучастниците му, а пък Алкима да постави за първосвещеник на великия храм. Тогава езичниците, които бяха побягнали из Иудея от Иуда, на тълпи се събираха при Никанора, гледайки на злочестията и неволите иудейски като на свое благоденствие. А иудеите, като чуха за Никаноровия поход и за присъединяването към него на езичниците, посипаха си с пръст главите и се молеха Ономува, Който е определил довека Своя народ и винаги явно защищавал Своя дял. По заповед на своя вожд те бързо се дигнаха оттам и се срещнаха с тях при село Десау. Симон, брат Иудин, излезе на бой с Никанора, но скоро, поради внезапно нападение от неприятелите, претърпя леко поражение. Впрочем Никанор, като чу колко храбри и колко смели в битките за отечеството са ония, които бяха с Иуда, побоя се да реши делото чрез кръвопролитие; затова той прати Посидония, Теодота и Мататия да сключат с иудеите мир. След дълго разсъждение върху това и, след като вождът съобщи за това на народа, всички проявиха единодушие и се съгласиха за спогодба. Те определиха ден, в който трябваше да се съберат насаме; и, когато денят дойде, поставиха за всекиго особено седалище. А Иуда постави на сгодни места въоръжени люде да бъдат готови, да не би от страна на неприятелите внезапно да последва някакво злодейство. Съвещанието стана мирно. Никанор престоя в Иерусалим няколко време, без да стори нещо лошо, и разпусна събрания народ. Той постоянно имаше Иуда със себе си и беше душевно разположен към тоя мъж: убеди го да се ожени, за да има деца. Иуда се ожени, успокои се и се наслаждаваше на живота, Алким пък, като гледаше взаимното им разположение и сключения помежду им съюз, окопити се, отиде при Димитрия и каза, че Никанор има враждебни към царството намерения, защото назначил Иуда, зломишленик на царството, за свой приемник. Царят, разгневен и раздразнен от клеветите на тоя злодей, писа на Никанора, че е твърде недоволен от такъв договор, и поръча да изпратят веднага Макавея окован в Антиохия. Като узна това Никанор, смути се; той беше огорчен, задето трябваше да отблъсне установения съюз с един човек, който не беше сторил нищо несправедливо. Но понеже не биваше да се противи на царя, той дебнеше удобен случай да изпълни това с хитрост. А Макавей, като забеляза, че Никанор почна да се отнася с него по-строго и в обикновените срещи стана по-груб, и като заключи, че не от добро иде тая грубост, събра немалък брой от намиращите се при него и се скри от Никанора. Когато последният узна, че Иуда изкусно го надхитрил, отиде във великия и свет храм, когато свещениците принасяха установените жертви, и заповяда да му предадат тоя мъж. А когато те с клетва твърдяха, че не знаят, де се намира оня, когото търси, той протегна дясна ръка към храма, закле се и каза: "ако не ми дадете Иуда вързан, тоя храм Божий ще сравня със земята, ще разоря жертвеника и ще въздигна тука славен храм на Диониса". Каза това и си отиде. А свещениците, простирайки ръце към небето, молеха всякогашния Защитник на нашия народ и думаха: "Ти, Господи, Който от нищо нямаш нужда, си благоволил тоя храм да бъде място за Твое обитаване помежду ни. И сега, Светий Господи на всяка светиня, запази навеки неосквернен тоя недавна очистен дом и затвори неправедните уста". На Никанора посочиха някого си Разиса от иерусалимските старейшини като приятел на гражданите, който имаше твърде добра слава и за своето доброжелателство биде наречен баща на иудеите; в предишните смутни времена той беше откъм страната на иудейството и от все сърце даваше за иудейството и тяло и душа. Никанор, като желаеше да покаже, каква омраза питае против иудеите, прати повече от петстотин войници да го хванат, понеже мислеше, че, като го залови, ще им причини нещастие. А когато тълпата щеше да превземе кулата и насиляше дворните врата, когато вече бе заповядано да донесат огън, за да запалят вратата, той, намирайки се в неизбежна опасност да бъде хванат, се прободе с меч, като предпочиташе доблестно да умре, нежели да падне в ръце на беззаконници и недостойно да обезчести благородството си. Но, понеже ударът от бързина излезе несполучлив, а тълпите вече се вмъкваха във вратата, той се затече смело на стената и храбро се хвърли от нея върху тълпата народ. А когато стоещите бързо се отместиха, и остана празно пространство, той падна помежду им в средата. Дишайки още и пламнал от негодуване, без да гледа кръвта, която се лееше като ручей, и тежките рани, той стана и, като потърча през тълпата народ, спря се на една стръмна скала. Когато вече съвсем му изтичаше кръвта, той си изтръгна вътрешностите, сграбчи ги с две ръце и ги хвърли в тълпата, молейки Господаря на живота и духа пак да му даде живот и дишане; така свърши той живота си. Като се научи Никанор, че людете на Иуда се намират в Самарийската страна, той намисли, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден. А когато иудеите, които принудени го придружаваха, казваха: "не ги погубвай тъй жестоко и безчовечно, въздай чест на деня, осветен от Всевидещия", - тоя нечестивец попита: "нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботен ден?" И когато те отговориха: "има жив Господ, Владика Небесни, Който е заповядал да се почита седмият ден", - той каза: "аз пък съм земен господар, който заповядва да се вземе оръжие и да се изпълни царската служба". При все това той не успя да изпълни своя престъпен кроеж. Надигайки се с голяма гордост, Никанор мислеше да удържи всеобща победа над ония, що бяха с Иуда. А Макавей не преставаше да се надява с увереност, че ще получи помощ от Господа. Той убеждаваше ония, що бяха с него, да се не плашат от нападението на езичниците, а като си спомнят оказаната им по-рано от небето помощ, и сега да чакат за себе си победа и помощ от Вседържителя. Утешавайки ги с обещанията на закона и на пророците, припомняйки им подвизите, що са те извършили, той ги одушеви с храброст. Като възбуждаше духа им, той ги убеждаваше, посочвайки им вероломството на езичниците и нарушената от тях клетва. Той въоръжи всекиго не толкова с яки щитове и копия, колкото с убедителни добри думи, и при това зарадва всички, като им разказа един твърде за вярване сън. Съновидението му беше такова: той видял Ония, бивш първосвещеник, мъж честен и добър, почтен на вид, кротък по нрав, сладкодумен, който от детинство бе ревностно усвоил всичко, що досягаше добродетелта, - видял го, че с прострени ръце се моли за целия народ иудейски. След това се явил друг мъж, украсен със седини и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. И Ония казал: "този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който се много моли за народа и за светия град". Тогава Иеремия протегнал дясна ръка и дал на Иуда златен меч и, като го подавал, казал: "вземи тоя свет меч, дар от Бога; с него ще сломиш враговете". Утешени с тия толкова добри думи на Иуда, които можеха да възбуждат към мъжество и да укрепяват сърцата на младите, иудеите решиха да се не разполагат на стан, а смело да нападнат и, като влязат в битка с пълна храброст, да решат делото, защото градът и светинята и храмът се намираха в опасност. Борбата за жени и деца, за братя и роднини им се струваше по-маловажна работа; най-много и предимно се бояха за светия храм. Ония, които останаха в града, тъй също немалко се безпокояха; те се тревожеха поради битката, която щеше да стане на полето. И тъй, когато всички чакаха, че приближава решението на делото, когато неприятелите се съединиха и войската беше наредена, когато слоновете бяха наместени на съответните места и конницата разположена от двете страни, - Макавей, като видя приближаването на многобройна войска, пъстротата на приготвеното оръжие, свирепите зверове, дигна ръце към небето и викаше Господа, Който прави чудеса и всичко вижда, знаейки, че не с оръжие се одържа победа, а Сам Оня, според както Му е угодно, дарува победа на достойните. В молитвата си говореше тъй: "Ти, Господи, при иудейския цар Езекия прати Ангел, - и той порази от полка Сенахиримов сто осемдесет и пет хиляди. И сега, Господи на небесата, прати добрия Ангел пред нас за страх и трепет на вразите. Със силната Твоя мишца да бъдат поразени ония, които са дошли с хулене върху светия Твой народ". С това той свърши. Ония, що бяха с Никанора, вървяха с тръбен звук и викове; а ония, що бяха с Иуда, с молитва на уста влизаха в битка с неприятелите. Сражавайки се с ръце и молейки се Богу от сърце, те избиха не по-малко от трийсет и пет хиляди и твърде се зарадваха от явната помощ Божия. Като свършиха работата и се връщаха радостно, чуха, че Никанор паднал с цялата си обружа. Щом утихна вик и шум, възхвалиха Господа на бащин език. Тогава Иуда, пръв поборник телом и духом за своите съграждани, който бе посветил най-добрите си години за еднородците, поръча да отсекат главата Никанорова и ръката с плешката и да ги отнесат в Иерусалим. Като стигна там, повика еднородците и постави пред жертвениците свещеници; повика и ония, които бяха в крепостта, и, като показа главата на мръсния Никанора и ръката на злохулника, която той простираше към светия дом на Вседържителя и се превъзнасяше, поръча да отрежат езика на нечестивия Никанора, да го раздробят и разхвърлят на птиците, а ръката на тоя безумец да окачат срещу храма. Тогава всички, обръщайки се към небето, прославяха Господа, Който показа помощ, и думаха: "благословен Оня, Който запази неосквернено Своето място!" А главата Никанорова той окачи на крепостта - да бъде за всички видима и ясна личба на Господнята помощ. И всички с общо решение наредиха: никога да не оставят без тържество тоя ден, а да тачат като празник тринайсетия ден на дванайсетия месец, наречен по сирски адар, ден преди Мардохеев ден. Тъй се свърши работата с Никанора; и понеже от онова време градът остана в еврейска власт, затова и ще свърша тука моето слово. Ако съм го изложил хубаво и задоволително, това съм и желал; ако пък - слабо и посредствено, то аз съм направил, каквото е било по силите ми. Не е сладко да пиеш отделно вино и веднага отделно вода; но вино смесено с вода е сладко и доставя наслада; тъй и съставът на едно съчинение занимава приятно слуха на ония, които биха го чели, ако е съразмерен. С това и свършвам." Днес историците ни приемат версията, че Крум е резидирал в град Плиска и там са се състояли тези събития. В “Анонимен ватикански разказ”, озаглавен “За императора Никифор и как оставил костите си в България” се казва, че Никифор превзел резиденцията на Крум, без да се споменава, къде е била точно тази резиденция. От нея той тръгнал за Сердика и някъде по този път се е състояла знаменитата битка, в която той изгубва живота си. В Първа Книга Макавейска се вижда ясно пътят на императора. Той влиза в Иерусалим (Пловдив), оттам отива на планината Сион (Цепина) и после се уставовява при Веторон (Ветрен) и през прохода Суки (Траянови врата) е решил да стигне до София. Някъде тук, в горното течение на река Марица се е състояла битката и остатъците от армията на Никифор са потърсили убежище в град Газира (Загорово), което се е намирал до днешния град Септември. Тинестата река, в която се издавили много от войниците на Никифор е била река Марица, а не Камчия, както пише в историята ни. Много западни пътешественици преминали през теритарията на България по стария римски път през прохода Траянови врата споменават за крепостта на Новак Дебели до изчезналото вече село Паланка на височината на запад от село Ветрен. Навярно или тук, или в крепостта до прочутата Траянова порта Крум е изчакал армията на Никифор, където е бил убит и самият император. “В тази планина има дълга клисура, в която преди години се е намирал на едно твърде стръмно място як замък или укрепен град, както свидетелствуват за това древни останки от стени в местността наоколо. В същата клисура дълго се е държал и бранил против турската мощ и сила последният деспот или княз и владетел на България или горна Мизия – Марко Кралевич. За него и юначната му дружина селяните и досега пеят една народна песен на хърватски език. Вероятно заради оказаната съпротива споменатото място е било така разрушено и разсипано.” Мелхиор Безолт (1584) “Горе между два върха се намира едно българско село, в което няма никакъв турчин, но живеят само християни. Пред него се намира една стара зидина, където българският деспот Новак Дебели уж е имал свое седалище. Това място е нещо като ключ и порта за България и границата на Тракия. Турците го наричат Асарчик (Asarzuck), българите – Ветрен (Vedreno), което на немски ще рече “постоянно изложено на вятъра).” Стефан Герлах (1573 – 1578) Ето тук е била крепостта Адас, където се е разположил Иуда Макавей да чака армията на Никифор. Оттук чак до река Марица и до Загорово българската войска и преследвала и унищожавала ромейската армия на Никифор.

Не! Не съм гледал предаването на Слави. Това горното го написах за една нощ през лятото на 2004 г и го прочетох за първи път на една конференция същата година. Използвал съм няколко речника и дори пазя черновите. Публикувал съм го в нета няколко пъти и ако текста е същият, то трябва да обвиним екипа на Слави в плагиатство. На Росен Петров и "компания" им е много по-лесно да намерят по форумите нещо, отколкото да събират чувашки учени. Аз съм направил разработки и за връзката на българския език с Кабала. Дали и чувашките учени не са направили същото? Хорос.

Поне за един кръст. Това ви е познат занаят. Каква връзка има египетската религия с произхода на гърците на балканите. Имам един приятел, който завърши археология в Гърция и сега следва магистратура Богословие в Солун. Та той е изследвал старите гръцки наречия и е установил, че гърците са преселници от Италия. Дори ми каза коя област в Сицилия, но не помня. Гърците са средновековни пирати, търговци и авантюристи, които завладяват земите на съвр. Гърция по време на кръстоностните походи. По крайбрежието на Черно и Средиземно море са имали стотици градове - колонии, но там са ги наричали венецианци и генуезци. Та пак италианци. Има много автори, които са работили върху топонимите и хидронимите на територията на Гърция . Пелопонес, Тесалия, Епир до средата на 19 век са имали само славянски топоними. Да ти отворя ли нова тема за това. Виж и на старите карти от 16 век - пак е същото. Думата "хора" я имаме само ние и др. египтяни. Ами мартеницата. Сравни я с двете корони на бог Хор - бялата и червената. Мога да ти напиша още стотици неща, но нека не отплесваме темата. Това дето пиша във форумите не е за хора с промити мозъци, а за тези, които имат чисти сърца и са жадни за нещо ново. Ако ти не си такъв, то има други, които четят, мислят и проверяват. За тях пиша. Хорос

В старата ни азбука, наречена Кирилица по подобие на гръцката и еврейска азбука всяка буква си има и някакво значение, или съдържание: Азъ, буки, виде, глаголь, добро, есть, живите, зела, земля, иже, и, како, люди, мыслите, нашь, онь, покой, рцы, слово, твердо, оникь, укъ, фертъ, херъ, отъ, цы, червь, ша, ща, еръ, еры, ерь, ять, ю, о, я, кси, пси, вита, ижица. В гръцката азбука само 14 от 27-те букви притежават т. н. акрофония: алфа, бета, гама, делта и т. н., но те не означават нищо, защото са само производни на буквите в иврита: алеф “бик”, бет “дом”, гамел “камила” и т. н. В Кирилицата виждаме изцяла признаци на акрофоничност, но само в едно отношение тя се различава от иврита. В иврита всичките названия – букви са съществителни в единствено число, а сред всички букви от славянската азбука в крайна сметка 7 думи са глаголи. Четири от тях са в повелително наклонение: два в единствено число (рцы, цы) и два – в множественно (мыслите, живите), един глагол е в неопределена форма (ять), един в трето лице единственно число (есть) и един в минало време (веди). (Нека да отбележим, че в иврита понятието глагол въобще отсъства.) Освен това: сред названите букви се срещат и местоимения (како, шта), и наречия (твердо, зело) и съществителни в множественно число (люди, буки) както и в обичайния говор. В нормално свързаната реч, един глагол се пада средно на три части на речта. В названията на буквите в църковнославянската азбука наблюдаваме именно такава честота на глагола, което пряко ни показва свързания характер на азбучните наименования. Тава ме наведе до мисълта, че може би в азбуката ни има скрит някакъв текст и той е бил неизвестен до днес. Една нощ седнах и с помощта на няколко речника започнах да разчитам буквите – думи и да ги превеждам на съвременен български. Не очаквах да открия това послание до нас, днешните българи, така добре укрито в азбуката. Първата буква е Азъ. Азът е най-висшата форма на самоосъзнаване на човека на земята, степен, до която са достигнали Хор, Христос, Буда, Зороастър и други мирови учители. Аз - това е Алфа и Омега (Началото и Краят). Аз това е и огледално отражение на индийската мантра АУМ. Втората е Боуки. Тя означава Посветен в Знанието, науките. БОГ (Синът на Гея), това си ти, когато го осъзнаеш и откриеш след много търсене. Виде е силата, която всичко вижда, когато е усвоила знанието. Това е сестрата на Знанието, която ни тегли вечно нагоре. “В санскрита е “Видя” (Vidya); буквално “знание, познание”; индуизмът познава два вида видя: 1. по-незначително познание (Апара-Видя), добито по интелектуолен път знание; 2. по-висше познание (Пара-видя), интуитивен, духовен опит, който води до просветление, освобождение и разбиране на последната действителност.” “Енциклопедичен речник на източната мъдрост” Нашето “Виде” е Пара-Видя, или по-висше познание, което води до просветление. Глаголи означава две неща – говорене и действие. То е качествено само тогава, когато човек знае и вижда света с нови очи. Доброто е Благо, а Благото е Добро. Но ето и самото послание: „Аз Истина Виждам И Правя (и говоря) Добро (Благо). Ако Живеете Знаещи На Земята, Които И Каквито Хора Да Сте, Мислете За Нашият И За Другият Покой. Казвайте Словото Твърдо. Запомни Нахалнико (Невернико). Христос, Отца и Червеите, Са, И Ще Бъдат. От Ера В Ера, И В Ерите. Чудо За Теб, И За Мен. И За Всички. За Цезара, И За Кучето. И Така. От Началото До Края.” Поколения наред са изучавали тази азбука не само тук в България, а и в Русия и другаде по света. Съставителите и са се опитали да кажат на изучаващите четмо и писмо нещо. “Ако живеете знаещи на земята, които и каквито и хора да сте, мислете нашия и за другия покой!” Защо нашите учители в училище не са ни учили за “другия покой”? Защото и техните учители не са знаели за съществуването му. Така българският народ влезе в една епоха на безверие в Бог, отвъдното и безсмъртието на душата. “Казвайте словото твърдо!” Какво означава това? Дали има връзка с библейското “В началото бе Словото (Знанието), и Словото (Знанието) беше у Бога, и Бог беше Словото (Знанието). То беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.” Разбира се, че има връзка, защото всичките тези посветителски слова имат един корен и той е на територията на днешна България. “Запомни нахалнико (невернико)! Христос, Отца и червеите, са и ще бъдат! От ера в ера, и в ерите! Чудо за теб и за мен! И за всички! За цезаря и за кучето! И така – от началото до края!” Неверниците днес ни убеждават, че животът е само днес и сега. От ефира на радио и телевизия постояно ни набиват в главите този рефрен. Никой не ни казва, че животът е безконечен. Ако се опиташ да говориш днес за безсмъртието на душата, то всички ще те обявят за поредният смахнат, или луд. Какво е това послание към знаещите на земята? Да си зададем и другия въпрос. Кои в действителност са истинските знаещи на тази земя? Професорите, учителите, човеците завършили някакво образование и притежаващи диплома, дали могат да се нарекат днес Знаещи? Излиза че истинското знание няма нищо общо с това, което ни преподават в учебните заведения. Това навярно са искали да ни предадат и в посланието. Но то е било забравено или укрито и затова днешните поколения са в това безпътие и безверие. Знанието трябва да ни доведе до истината, а не е самоцел. Само Истински Знаещите правят добро на земята. Хорос.

Ето ви малко Сила, която се намира в речта на Христос: ХРИСТОС (Към тълпата) Нима мислите, че дойдох да нарушавам вашите външни наредби? Не! Те са прашинки, които играят във въздуха и се носят на вълни от зефирите, които веят от невидими за вас дихания. Играта тук, долу, става както в облачните простори, когато се кълбят бурите, готови винаги да се разразят. Животът долу е едно вечно нависнало небе от гъсти облаци и пари, където винаги някъде има бури и светкавици, които съединяват двете течения: положителното и отрицателното, и така ги унищожават чрез изпразване едно в друго. Небето ви горе, това, облачното и бурното, говори за живота ви долу. Горното е отражение и дихание на това долу, а и двете за мене са мъглички, които играят и ви залъгват като малки бебета, за да отвличат вниманието ви да не плачете. Бебета сте, малки бебета с играчки, които вземате за реални фантазии, и се боите, плачете, гоните се за тях, и така развивате своята чувствена и духовна мускулатура, и така узрявате. Моето учение не е от тъмните и блатни изпарения на мислите и чувствата ви. От този живот е, не от живота вън от този, защото животът е един и горе, и долу – не делете единия от другия. Казвате: “Тук така ще живея, а когато отида там...” Та къде ще отидеш? Нима ще отидеш някъде? Не, ти тук ще си останеш – само че ще се промени движението на облачното ти небе и пак ще играеш с чудовищата, които сам си твориш в празните простори. За този живот ви говоря, защото един е животът. Къде ще отидеш, о, яице, с черупката си! Ти носиш черупката си, а вътре е твоето слънце. То я пробива според силата на своите светли лъчи и когато я пробие и стопи топлината и, тогава изчезва и се явява един лазурен простор от живот, който няма край. Защо се чудите? За този простор дойдох да ви говоря, за лъчите, които излизат от зародиша ви, о, яйца! Вие сте яйца, нито сте хора, ни човеци, ни Богове – какво си фантазирате, вие сте яйца! Яйцата, които се мътят под крилете на своята Майка Птица от топлина и нежност, и отсега нататък ще се измътвате, пилета ще станете и после птици – измътете се! Защо се възгордявате, о, неизлюпени яйца? Вие сте само образи от силните мисли на Господа, които се движат из хаоса на майчината утроба и се мътят. Смирете се, защото животът, който ви поглъща, е най-голямата илюзорна картина. За онзи простор дойдох да ви говоря, който се явява, след като се измътите и напуснете черупките си. Това е просторът на истинския вечен живот. Това е светият Храм на Ахура, Новият Иерусалим. И всеки носи този простор и този Храм в себе си, защото същината на всяко същество е център, от който Всемирът му се излъчва съобразно съзнанието му. Вие сте слънца, но несъзнателни, и това именно ви казвам, че в себе си носите Храма, в който живее Жената Ахура. Там има нещо, което ви обича и което вие обичате, там е центърът на истинското ви раждане и за там са всички ваши желания, надежди и мечти. О, ако би знаел всеки какъв велик образ се крие зад черупката му, каква красота, какво величие! Там ви чака образът на най-светлата ви мечта. Там, някъде далеч зад черупката ви, свят се носи, на който вие ще бъдете царе и всеки ще бъде цар на своето царство, и Престол има там, и Храм, където Невеста ви чака, о, бъдещи Женихи! Но сега сте недостойни за собствените си домове, защото сте още недомътени пилета – смирете се! Аз ще направя усилие да отворя със сила един процеп – да видите това небе, всеки да го види. То е у всеки подобно, но на всеки е различно според неговия собствен дом. И щом някой го види, ако е чист, неко остане в него, ако не, нека се върне в черупката си, където още се борят въртежите на хаотичното движение – то е покрило онова небе на самосъзнанието в безконечността, то е живот много разнообразен, но е живот, в който се вижда най-интимният кръг на Фамилното Божество. Ти си Едно и Две, и Три, и много там, в блажената игра на безкрайно малкото и безкрайно голямото – игра на слънце, което свети и пуска лъчите си, и прави своя собствен мир в граници и размери, които отговарят на силата на центъра му, на огнището му, където е жарът на живота, топлината на любовта. Любовта е централното огнище но Слънцето, а то е изразът на съзнанието, което се носи от неведомо същество. Именно затова е непознаваемо, защото ние сме самото То. Как може Бог да познае Бог, ако не е в своето собствено съществувание, защото вън от него няма нищо. Така и ние, за да се познаем, трябва да се търсим в собственото си съществувание, защото вън от нас няма нищо. В самосъзнанието си ние сме по образ Божий, тоест пак Бог. В огнището на собственото си същество живее и Бог, и всеки друг, а в безконечието всяка частица е навсякъде, защо едно е безконечието – съзнание. Двойка е безконечието, жива, вечна, родена, но не сътворена, родена от себе си, от живото си сърце, от собствената си любов. Така зародишът яйце е проявеният Всемир и всяка частица същество е яице от проявеният Всемир, и малкото се развива в голямото, а голямото носи малкото по безконечните замисли на Двойката в огнището на Единното Слънце. Всичко е живо около вас и се движи от разумни сили, и всяка форма е черупка на живо същество. Погледнете Лазура, който е над вас, слънцата, звездите – всичко това и във вас е!... Защо на разбирате? Едно Същество в най-красива форма, което бди над себе си и живее под импулса на частичките от тялото си, които сме ние. Това е Великата Двойка – Адонай. Погледнете! От драмата “Ахура – Мазда” Прочетете го и се замислете. Ако усетите ефекта на речта, значи силата е подействала. Хорос.

Това са лично мои изследвания и нямат нищо общо със Стефан Гайд(арски). От египетска религия разбирам малко повече от него и от който и да било друг. А какъв е Гайдарски въобще не ме интересува. Важното в случая е само, че той дава на обществото информация и тази информация потвърждава моите търсения. А това с "Тоталитарната секта" да не би да визираш в случая православната църква. От нея по-гнусна секта в България засега няма. Идолопоклонническа, тоталитарна, властна ... Но нека да се придържаме към темата и да открием истината за името на Пловдив. Аз живея в този град и живо се интересувам от неговата история. Попитах кой автор прави сравнение между Христос и Пан. Никой не ми отговори. Ето ви отговора: “Как Пантагрюел разказва тъжната история за смъртта на Херосите Епитерс, баща на ритора Емилиан, пътувал от Гърция за Италия на кораб, натоварен с различни стоки и множество пътешественици, и ето че един късен слетобед, недалеч от Ехинските острови, разположени между Морея и Тунис, вятърът внезапно спрял и корабът бил отнесен към остров Паксос. Когато пуснали котва и едни от пътешествениците продължавали да спят, други бодъствували, а трети по навик си пиели и хапвали, нечий силен глас на острова неочаквано произнесъл името Тамун. От този вик всички се смразили, и макар въпросния Тамун, родом от Египет, да бил кормчия на кораба им, никой с изключение на няколко пътници не знаел името му. Гласът се разнесъл повторно: някой отново закрещял неистово и призовавал Тамун. Загубили ума и дума, всички мълчали и се спотайвали, но ето че гласът прогърмял за трети път, по-страшен от преди. Накрая Тамун се изправил и казал: “Аз съм тук. Какво изкаш? Какво трябва да сторя?” Тогава гласът още по-силно го назовал и му заповядал с ппристигането си в Палад да съобщи, че великият бог Пан е мъртъв. Тези Думи, както разказва после Епитерс, ужасили и само дето не уморили всички моряци и пътешественици. И те в недоумение започнали да се питат един друг какво да правят: да премълчат или да разгласят заповедта. Най после Тамун решил, ако духа попътен вятър, да си продължи нататък, без да казва нищо, а ако пък морето е спокойно, да съобщи новината, която току що бе научил. И ето, Станало така, че когато доплували до Палад, нямало ни вятър, ни вълни.Тогава Тамун се изправил на носа на кораба и като обърнал лице към брега, високо извикал, както му било заповядано, че великият Пан е мъптъв. Не успял още да произнесе и последната дума, когато от сушата се възнесли дълбоки въздишки, гръмовни стенания и сърцераздирателни вопли, излезли не от едно, а от хиляди гърла. И тъй като мнозина чули вестта, тя скоро стигнала чак до Рим. Тогава римският император Тиберий заповядал да доведат при него Тамун, изслушал го и повярвал на думите му. И като разпитал учените, каквито тогава в неговия двор и в Рим имало мнозина, от всичко, което чул, заключил, че Пан е син на Меркурий и Пенелопа. Същото твърдял Херодот, а след него и Цицерон в книга трета “За природата на боговете”. Аз съм склонен да мисля, че се касае за великия спасител на правоверните, когото зависливи и жестоки юдейски първосвищиници, книжници попове и монаси подло осъдиха на смърт. Такова тълкуване не ми изглежда неприемливо: по гръцки с основание го наричат Пан, защото той наистина е наше Всичко; всичко, което представляваме, което изживяваме, всичко, което имаме, всичко, на което се надяваме; всичко е в него, от него и чрез него. Това е добрият Пан, великият пастир, който според думите на пламенния овчар Коридон от все сърце възлюбил не само стадото, но и овчарите си, и в часа на неговата смърт жалби, въздишки и стенания огласили земя и небо, море и преизподня. Времето потвърждава това мое тълкуване, защото този всеблаг и всевелик Пан, единствен наш спасител, завърши дните си в Ерусалим по времето на римския цезар Тиберий. Като каза това, Пантагрюел замълча и потъна в дълбок размисъл. След малко видяхме да текат от очите му сълзи, големи колкото щраусови яйца. Господ да ми вземе душата, ако съм преиначил поне една думица.” Това го пише Франсоа Рабле през ХVІ век в книгата си "Гаргантюа и Пантагрюел" Градът на Пан и Ра се е наричал Панеропол, а това е и едно от имената на гр. Пловдив. Рицарю, стягайте отново гредите и пироните. Можи да ви потрябват. Хорос