Стоедин

Периода е много голям. Какво е било населението през ПБЦ не се наемам да предположа, но за ВБЦ мога смело да се впусна в спекулации. Някога, някъде съм срещал твърдението, че милите маджари кога захванали да интегрират Видинското царство, смело се впуснали да кръщават населението в католицизма(това ужасно папищашко изобретение ), но силиците и времето им стигнало само за ок. 200 000 човека. Това било точно, приблизително, около, горе-долу една трета от цялото царство. Демек Срацимир е имал ок.600 000 поданика. Ако не греша, царството му се простира на запад от Тимок и на север от Дунав, нали? Сега пита се в задачката колко са в Търновското царство и Карвунското десподство? Колко са в Кюстендилско и в Родопите и Пирин? Можем да поналучкаме. 1. Видин-600 000(това е почти сигурно) 2. Търново-ок.600 000(поне толкова, а дори и малко повече) 3. Добруджа-до 100 000(към XIX век населението не надхвърля 200 000 за цялата област, ако не греша) 4. Рило-Родопския масив-едвали са повече от 100 000. За Рила се говори, че убежище за светци и отшелници, Родопите са може би по гъсто населени. 5. Владенията на Драгашите-100 000 до 200 000, но това са доста завишени цифри вероятно. Получава се горе-долу, че на територията на съвременна България живеят не повече от 1 100 000 до 1 200 000 души. Сега за градовете. Срещал съм мнения, че Мелник е бил един от най-големите градове на Балканите през XIV до към XVIII, ок. 12 000 души. Търново вероятно е бил най-големия през второто царство, но не съм сигурен дали съм срещал предположения за големината му. Аз му давам 30 000 максимум, поради симпатии. Населението през средновековието като цяло е съсредоточено в селата и достига 90-95% горе-доле, нали? Малко математика. От 1 200 000 да намерим 5% до 10% и ще видим колко ни е градското население. Ако не греша,излиза от ок. 60 000 до 120 000.Средно излиза 90 000д. В Търново ще ги намалим на половина, т.е. 15 000 и за останалите градове остават 75 000. София, Варна, Видин, Червен, Овеч, Ловеч, Ямбол, Боруй, Велбъжд, Мелник, Пловдив, Станимака, Несебър, Созопол, Ахтопол, Карвуна, Дръстър, Шумен, Никопол, Цепина, Перперек и др са градовете за които се сещам като по значими в периода на Второто царство, но съм чел пътепис или писмо където се говори за България като страна с 300 града, ако не греша. Разделям 75 000 на 300 и получавам 250 човека. Някъде дълбоко греша...

Защо пък да не осъзнават проблема за признаването на Съединението? Контактите с Княжеството и бързото влизане на княза в Пловдив говорят за друго, според мен. Естествено, заслугата за успеха е на българите като цяло, а Захари майсторски умее да дръпне чергата към себе си, но някък дори е симпатичен с важността която си предава.

Тъй като съм неприлично богат и не работя, а само си почивам, напоследък ме налягат тежки, затормозяващи мисли. Кой съм, къде съм и къде, по дяволите, се дянаха кинтите ми??? Реших да си пребоя парите и когато стигнах до 1 000 000 000 ойро се зачудих, аз билионер ли съм или милиардер? Дълго време живеех с мисълта, че съм милиардер. Но! Гледам на Запад са билионери. Бре, к'во става? Защо в САЩ след милион не следва милиард, а у нас защо след милион не иде билион? С тези въпроси си развалих рахата и удоволствието от броенето на сребърниците! Моля, обяснете ми този парадокс и кажете след милиард какво следва при нас, и при западняците как се брои след билион. Ако не ми кажете няма да мога да си преброя париците... И по бърже, че не ща да чакам!!!

"Ерик" от Пратчет е добър избор за 14-16 годишен младеж. Ако фабулата не го грабне поне има мнооооого картинки.

"Махалото на Фуко" Може би е раничко за нея, но пък ако искаш опитай да я смелиш, Чума.

Извинявай, но не обърнах внимание за пола! Не с цел да те засегна, а от разсеяност от моя страна. Въпроса ми е принципен, защото често във форума се пускат цитати на автори които са преведени у нас на руски, английски, немски пр.

А архетиповете, те са, цитирам Юнг: "Тень, Анима, Анимус, Мать, Ребенок, Старик." И т.н. Няма ги описваните от Вас събитийност и виждания от миналото. Всичко това което си цитирал е хубаво, но защо на руски? Ние не сме руснаци, Юнг не е руснак, има го преведен на български, защо тогава го цитираш на руски? Очевидно разбираш този език, защо не го преведе за тези които не разбират?

" Пикник край пътя". Пак от Аркадий и Борис...Философско четиво с елементи на разсъждение.

"Трудно е да бъдеш бог" от едни съветски братя- Борис и Аркадий. Има екшън, политика, етични въпроси и морални дилеми. Малко атеизъм, малко религия и малко философия. И малко романтика...

Срещал съм твърдения за това, че стремето е донесено в Европа от прабългарите и като доказателство се посочваше Мадарския конник. Иначе като цяло мисля, че през средновековието като цяло няма чак толкова изобретения в Европа, а и ние не сме някаква велика техническа нация. Гръцкия огън, мелниците, печатарската преса, барута, компаса, книжните пари...и май за това се сещам като цяло. И за ракията не съм много сигурен, че е наше средновековно изобретение, но все пак е възможно.

Да, защо не?! Аз я прочетох на 15. Велика книга! За днес съм си намислил, намислил, намислил....."Песента на моряка". От същия автор като Полет над кукувиче гнездо, но малко по различна като стил и атмосфера. Като малък полет на буревестник над Алеутските о-ви.

"Полет над кукувиче гнездо"

"Спасителят в ръжта"

"Портокал с часовников механизъм"

Педофилия е дума все по често използвана и придобила зловеща слава. Защо обаче именно тази дума е избрана да опише сексуалното посегателство и малтретиране на деца? Преведена от гръцки на български думата има повече от позитивно послание-дете и приятелство. Приятелство с дете. Това ми напомня за "Малкия принц". Книга подтикваща младеща към самоубийство според някои, а вероятно и към педофилия. Мисълта ми беше, защо се допуска подобно извращение на думите? Педофилия се е превърнала в дума анатема, а какво лошо има всъщост в това да си приятел с децата? Хората изнасилващи деца за мен са по скоро "педофоби"(знам, че е неточно, но не по малко абсурден е варианта с педофил) или нещо друго, но не и приятели на малолетните. Никой не изнасилва приятелите си, нали? Бих предложил детемразец или детенасилник, но гръцкия не ми е сила, така че може някой да ги преведе и да ги напише тук, за да видим как биха звучали. За всички, които четът по диагонала и реагират остро преди да са осмислили написаното ще уточня, че не одобрявам педофилията, а само се чудя защо дума с безобидно значение е използвана за описание на един отвратителен феномен-сексуалното насилие над деца.

Грубо сметнато- 3 000 000 души, 14 000 танка, 25 000 оръдия. Това преди битката за Москва....

Гео Милев е голяма работа. Винаги настръхвам когато чета или слушам негови стихове! Може политически да е бил леко дезоринтиран като нашия другар Т34, но е бил голям поет. Не толкова добър като Евтимов, но гениите са малцина все пак.

Виж снимките добре. Момчетата са очаквали да ги пратят някъде където има слънце, плаж, жени, а немците ги пратили в Антарктида, ама без пингвините. Може ли такова нещо! Аз и най-големия си душманин няма да го пратя да се тепа с братушките при -40C Те моите испанчета и на братушките не простиха на Евро 08

Аз като лют испанофил изразявам своята дълбока признателност на еМгето за снимките на шпаньолците на източния фронт. В погледите им се чете такава решителност, че вобще не съм изненадан от спечелването на Световното тази година. Момчетата сигурно са чели преди мача с Германия писмата на дядовците си от Източния фронт и бая им бяха набрали на немците.

Според една мъдра мисъл на един мъдър човек (поради слаба памет бая ще натъкмявам сега), човек сътворил нещо (книга, картина, тема във форум) в момента на завършване и публикуване престава да е господар и собственик на творението си. Демек, момчето сега пие бира с приятели в парка и люпи семки, но ние се обогатяваме взаимно с шеги и закачки, и тук-таме някоя идея за книжка. Така дори младежа да не се сети да намине тук (твърде е вероятно!), може някой друг симпатяга да хвърли едно оченце и да се засили към библиотеката. И всичко това - заради един въпрос на един момък! Аз разбрах, че Екзюпери е самоубиец, подтикващ читателите си към лоши мисли, а ДЗВЕР разбра, че с феновете на Антоан шега не бива! Темата ми е любима и възнамерявам всеки ден да влизам и да препоръчвам на момчето( момче ли беше или девойка?) по една книга и така до Коледа или докато някой вбесен от нахалната ми упоритост не ме банкира. За днес съм избрал една малка страшна книжка - "Странният случай с д-р Джекил и мистър Хайд" от Р.Л.Стивънсън. Впрочем, преди да я прочета мислех, че Джекил е идеално име за злодей, а то какво се оказа... (Прочетете книгата и ще разберете!)

"Мечо Пух" е супер, но още по яки са двата даоиски коментара на книгата-"Дъ-то на Прасчо" и "Дао-то на Пух". На мен ми бяха забавни и полезни, какво повече да искам от една книга?!

Това за "Малкия принц" като наръчник на самоубиеца не ми беше идвало на ум. Аз пък, невежата винаги съм мислел, че това е супер много жизнеутвърждаваща книжка, но явно съм в грешка. Г-н Антоан дьо Сентнезнамсикой яко се е прецакал в моя случай. Засега.

А аз я купих. Мерси! Няма нужда да се плашите, всички ще излапаме. Ще почнем от автохтонците, разбира се, защото са най-стойностните личности и поради това са най-опасни за нас. Не можете да ни спрете! Сссссссс! Сссссссссс! Сссссссссс?

"Дао-то на Мечо Пух" "Дъ-то на Прасчо" "Илюзии" "Малкия Принц" "Чевенгур" "Майстора и Маргарита" "Кучешки сърце" "Към себе си" "Отвореното общество и неговите врагове" "Девет разказа. Семейство Глас" Без автори и издателство, за да е по интересно издирването. Ако някой се оттегчи от тези книги моментално ще му поднеса изкрените си извинения и ще спра да давам акъл на ляво и дясно! Могат да не се четат в тази последователност. Има много философия вътре, много. Будизаъм, даоизъм, православие, стоицизъм, хуманизъм, комунизъм, наивизъм, реализъм, утопизъм и пр.

Имам някъде из библиотеката негов сборник с много хубави разкази. Мрачни, страховити и красиви. Ефекта от прочитането на сборника беше като да те сритат по топките- повдигане и болка в корема, но някък си приятно беше усещането... Най-красив и поетичен беше разказа "Малки смърти", всъщност може би това беше и заглавието на сборника?