decapitator

Според мен има някаква приемственост м/у тия българи и куманите. До колкото помня в "Сказание за пророк Исая" се казваше, че "куманите вече се наричат българи" или нещо от сорта

Йоан Екзарх в "Шестоднев" дава доста сведения за риболова и животинското разнообразие из Aко не традиционнен поминък, то според мен, риболовът е бил доста широко разпространен начин на препитание. Самите пасажи ги има в тази тема http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...гария&st=20

Да, плс пусни го. Ровичках в търсачката но не ми намери нищо. Само отделни цитати, които си постнал.

Румънците, с които съм водил подобна дискусия за реформа и тн., обявиха двете изследвания (тези цитирани в wikipedia) за долни фалшификации. Друг пък ми заяви, че тъй като не бил чел изследвания на "западни изследователи", които да обявят какъв език е бил официалния във ВБЦ, то не можем да твърдим, че е българиски. Интересни теории се разнасят из румънското нАучно пространство, като тази на румънския проф. Йон Лео, който твърди( в предговора на "Тайната история на румънците III-XVII век"), че кирилицата и българския език са създадени от румънци.

Една публикация от 1873г. относно "ромънеещите се" на север от Дунав. Първа публикация във в. "Будилник", I, бр. 3 от 20 май 1873. Ами не знам дали българите не го припознават като свой, за мен той е част от българската аристокрация - принцепс, разполагащ се със сюзарените владения оттатък Дунав. Нормално, пропагандата на никого не прощава и доказателство е статията по-горе.

И според кого това? До колкото ми е известно Мирчо се титулува господар Угровлашки. † Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщѹ ми и господствѡщѹ ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол по въсемѹ подѹнавиѹ даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстрѹ градѹ влад(а)лец, благопроизволи господство ми своим благим произволением За титулатурата на Мирчо и родата му. На Мирчо - горд потомък на Децебал, явно са му непонятни термините "ромън" и "ромънъще". Защо ли?

А ще може ли едно линкче към пълния текст на Синодика на Борил(в нета намирам само някакви откъси преведени на английски) знам, че не му е мястото тук, но не исках да оспамвам с нова тема.

Знам ги темите, но все пак мерси. Интересуваше ме повече инфо за езиковите реформи в Румъния. Видях, че някой беше написал из темите, че в wikipedia имало нещо по въпроса, но така и не намерих.

Ще може ли линк към по-подробна информация.

Запознал съм ги с всичко това, но както казах с по-твърдоглави хора не съм контактувал. Та за това ми беше интересно има ли такъв текст Хониат, в който казва, че някакъв ромейски пленник знаел влашки и можел да говори с Асен? В това което съм чел от Хониат за въстанието не помня да се споменава, но може да съм го пропуснал.

Не, не е той Запознат съм с всичко, което е изписано в този форум, с интерес го чета и съм ползвал голяма част от написаното в различните теми с цел да го оборя, но пичовете си знаят едно и също пп това е форума, в който водим спора http://www.allempires.net/forum_posts.asp?TID=24805&PN=1

А и да попитам, в кой том на ГИБИ го има известието на Хониат за въстанието на Асеневци? Тука съм се впуснал в лют спор с един заблуден румънец, който твърди, че Асен е говорел на влашки според Хониат... Няма толкова твърдоглави хора просто.

Имам ги тези от kroraina, но там не намирам ЛИБИ том III, а по-горе се споменава, че именно там са поместени писмата в двуезичен вид.

Извинявам се, че повдигам наново темта , но имам един въпрос. Има ли го качен някъде из нета въпросният том на ЛИБИ? Защото явно не мога да го открия , ако го има ще съм ви много благодарен за едно ликче.

Здравейте, от няколко седмица разглеждам форума и най-сетне се реших да попитам нещо. От кога датират първите сведения за български завоевания в днешните румънски територии и респективно, кой ги дава? Повече ме интересува периода на ВБЦ. Знам, че в писмата м/у папата и унгарския крал става въпрос за някакви български завоевания, но не можах да намерия точния текст на писмото.