decapitator

Тъмна Индия са ми унгарските хроники/извори и т.н., та да те питам теб(или някой по-запознат), срещат ли се из илюстрованите им хроники подобни рисунки (образи) на българи?

Здрасти zagrey, нещо повече за рисунката можеш ли да дадеш като инфромация? В църквата има ли други подобни изображения?

Въпросният етноним "българи" изобщо засвидетелстван ли е за хорицата живеещи край Волга, от някого преди XII в.? Сещам се за една карта, в която присъстват и бурджаните и българите съответно едните на Волга другите на Дунав. пп изключвам бурджаните и техния "цар" на Фадлан.

Боже, Боже... Сдобихме се с още едни макета Е то си беше крайно време де, пичовете от Волга даже позакъсняха с просвояването на личности личности и събития. Да благодарим на радетелите за българо-татарската дружба

Не бе брато, първо "Историята" не е исторически извор, че да го отричам, второ поръчкова наричам само книжката на "...Маврубир", от която Паисий черпи инфо. А защо я наричам поръчкова, това можеш да прочетеш в посвещението на този труд: "Посвещение до негова Светлост, почитаемия монсеньор....”; „След като написах тази история на славяните по настояване на Ваша Светлост, при всичките улеснения и удобства, които щедро ми предоставихте, за да я доведа докрай, струва ми се, че сега е мой дълг да Ви я посветя преди да я публикувате – понеже е Ваше дело...”. Ако ще ми искаш оригинала ксерокопиран, фотографиран или прерисуван от мен, по-добре не ми пиши.

Както вече казах, за мен "словени" и Орбиниевите "славяни" са две различни неща. Едните славят Бог чрез словото, другите сервират обути в цървули. Дядо Паисий пише в период, в който нещата вече са достатъчно размити благодарение на поръчкови писачи като М. Орбини.

Отново "словени"/"словенски".

Говори се за "словени", хора които словят на един език помежду си и с Бог, чрез светото писание "натъкмено" вече според техния език. За славяни може да се говори в руските редакции на въпросните автори. Орбини много ясно пише, кои са "славяните" - роби. За мен има разлика м/у "словен" и славянин/склавус.

Ма разбира се, пасейки стадата си из България са блянували за Ромул и Рем и с въздишка са чакали онзи светъл миг, в който свободно ще могат да се нарекът римляни

Интересуваме има ли някъде публикувани списъци на изселници от Македония след въстанието. По-точно се интересувам от заселените в софийското село Осойца.

В ЛИБИ1 ясно е написано, че хрониката е "сбирка от отделни кратки летописи" и от кои автори се позовава Фредрегарий. Покажи въпросните първоизточници и посочи къде точно е извършена подмяната, в противен случай думитв ти са чисто и просто клевета.

За армъните съм съгласен, но аз не ги отъждествявам с власите, както не ги и отъждествяват самите румъници (по мой лични наблюдения). Сега малко е несериозно да се каже, че всички римляни са говорели латински. Ако основната маса колонисти изцвъкани при даките (приемаме априори, че власите са даки)идат от Италия и са говорели майчино някакъв романски език, то остава въпроса чрез каква институция са латинизирани тия даки (за има няма век)? Епа "романои" не се ли наричат и жителите на Тракия, тези в Мала Азия и изобщо поданиците на императора в Цариград?

Ама разбира се KОНСТАНТИН ВЕЛИКИ, ( IV в.), "Готските игри";”Руские древности”; т.IV; с.139; превод на руски граф Толстой и Кондаков; превод от руски на български език Константин Каменов Цитат №119 "…след пиршеството, развлеченията бяха музика, песни, театрални представления и латински словославия. На шестия ден на празника се устрои закуска, на която се показаха сините, зелените, българите и разни чужденци; фаргани, хазари, агаряни и Франки; всички се явиха в национално облекло, народни горни дрехи ковади." Около 480 г. “Съюзът между двамата Теодориховци отново безпокоял ромейската държава, тъй като те опустошавали тракийските градове. По тази причина Зенон бил принуден да повика за пръв път българите за съюзници”. (Ioannis Antiocheni. Excerpta de Insidiis. ГИБИ 3. С., 1960, с. 32) Около 490 г.“ Докато това ставало [докато остготският крал Теодорих воювал срещу Одоакър в Италия] в Италия, българите жестоко опустошавали цяла Тракия”. (Pauli Diaconi. Historia Romana. ЛИБИ 1. С., 1958, с. 410) Около 501-502 г. “Когато уреждаха там управлението, Гърция (т.е. Византия) прояви враждебност поради намесата на федерата Мундо, като привличаше за защитата си своите българи, с които заплашва при военни сблъсквания като с преден укрепен пост. Тогава Мундо, преди да беше научил, че защитниците замислят сражение, видя, че го започват за своя сметка, и затова сметна, че ще бъде достатъчно защитен ако твоите (на Теодорих, командвани от Пиция) кохорти узнаят в какво затруднение се намира самият той, та повери на бързи вестители истината за опасното си положение. А Пиция, щом съзря отдалеч буйната българска младеж, подсили пламенния устрем на своите младежи с още по-пламенни слова... Бойни сигнали смениха тези слова. Тогава, както обикновено черният облак загърмява, а къщите заскърцват от развилнялата се буря, така стремглаво се хвърлиха веднага едни срещу други бойците. Дълго време изходът на сражението се колеба върху несигурните везни на победата, понеже и двете страни проявиха еднакво ожесточение в битката. Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало във време на сражение. И готите и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че виждат всред човешкия род противник равен на себе си... Обърнат бе в бягство българският народ, и с това, че се спаси, бе наказан по-тежко... Боже, небесни съднико, умножи дадените в изобилие дарове! Те, които никога не се съмняваха в победата си и на които се учудваше светът, сега се оттеглят, след като загубиха бойните си знамена, и смутени от това, че са оцелели, се провикват, че са много по-щастливи от ония, на които се бе паднало да загинат. Защо да припомняме избиването на войниците и позорното оттегляне на вожда Сабиниан, когато нямаме намерение да разказваме, какво се е случило се един незащитен човек, след като е била отстранена военната му защита... Между това римското царство (т.е. остготска Италия) си възвърна своите граници, ти заповядваш сега на сирмийците по обичая на древните императори. Тези, които досега владееха наши земи, вече не са сигурни за своите поради съседството си с тебе”. (Magni Felicis Ennodi. Panegyricus Regi Theodorico. ЛИБИ 1. С., 1958, с. 301–302) Крал Аталарих до сената на град Рим (526 година) "... Толуин (остроготски пълководец бе определен да участва в сирмийския поход 505 година), за да покаже на бойното поле това, което беше научил на теория от прочутия воин (Теодорих Велики). Толуин победи между другите народи и хуните и като спечели в първите сражения слава, унищожи страшните по целия свят бъгари. Такива воини създава нашият дворец, така са подготвени ръцете, когато се калява духът." Крал Аталарих до светлейшия патриций Киприян (527 г.) "... През време на покойния наш дядо ти си бил винаги похвалван, когато си заемал било гражданска, било военна служба. Варварският Дунав те видя вече като воин: не те изплаши дружината българи, която с упоритостта си в сражението щеше да попречи дори на нашите. На теб бе присъщо и да нападаш враговете, когато се съпротивляват, и да ги преследваш, когато изплашени бягат. Така, ти допринесе за победата на готите не толкова с броя на войниците, колкото с личната си храброст." Преди да почнеш да словоблудстваш за фалшифицирани извори, ще ти припомня ей това писание на многоуважаемия КГ125:

Въй а тия Бузановите българи, които Теодорих подплеснал напускайки Мизия? Айде и още 2-3 цитатчета за отскок след бърза справка: "...kai oi kaloumenoi Boulgaroi tw kai Qrakh epitrecousi kai epanatrecousi prin gnwsqhnai autous..." - "В тая година (494 г. !) и тъй наричаните българи в Илирия и Тракия нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек", Теофан, p.143 /24./. "A.C. 499. Aristus Illyricianae doctor militiae... contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. Bellum juxta Zurtam fluvium consertum, ubi plus quam IV millia nostrorum... interemta sunt" - "499 г. (!). Арист, военачалникът на илирийските войски... тръгна против българите, които плячкосвали Тракия. Боят се завърза при река Цурта, където бяха убити повече от четири хиляди наши." Комес Марцелин. Ето какво разказва Теофан за 538 година: "В тази година се раздвижиха в Скития и Мизия двама български княза с много българи и други."

То и държава Румъния няма през XV-XVI в., дори географската област със сходно найменованив се намира доста по на юг от Дунава Как омразата на Хърс към Румъния я свързваш с циганите не знам, какво срамно има в това да си циганин? Дори ти се пишеше потомък на тия азиатските цигани, преджапали Дунава на звездните си коне Не е хубаво така, аман от двойни стандарти, циганина си е циганин - било той азиатски или италиански!

Айде моля ти се. Къде въпросните се самонаричат "романи" и най-вече от кога? Иванко изписа сигурно 1000 поста по темата, колкото и да е краен, за някои работи, фактите са си факти. Tи като археолог наблюдения имаш ли в/у влашка керамика, архитектура, погребения и има ли тя паралели с римската? Нещичко, освен добри пожелания, на което да се крепи въпросната теория?

Не брато, наричат се румънци Те така сами си викали още от III в., ма пуста историческа съдба, чак XIX в. ги огряло да си се сберат в обетованата земя - "тера руманеска"

Е как коя ? СЪВЕТСКАТА

Борис не става Михаил, такъв човек (бел. Борис) изобщо не съществува на какъвто и да е пост, в който и да е извор. Въпросът за името Борис, отнесено към покръстителя е дискутиран и на този форум, мисля, че еднозначно се доказа, че това име не е засвидетелствано.

Фадлан нарича кипчаките сакалиба, от долния линк е видно, как е фалшифициран въпросния дневник, а защо – ние си знаем Каква е връзката между тия кипчаки мюсюлмани от X в. и българите християни от X в., някой по-компетентен да каже (ако може с преки паралели в архитектура, бит, култура). http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_...anEn.htm#Oguses пп знам, че е офф-топик, но наличието на въпросната думичка - тангра, в нейните разновидности (касаеща различни божества) при политеистите кипчаки (според Фадлан) се приема, като основно доказателство, за наличеито на едно божество Тангра при монотеистите българи.

На такива "доказателства" се гради цялата Ви теория. Тия чуваши, през кой век се установяват по Волга и какви данни има за наличието на "пра"българи в този период там? Не ми цитирайте Фадлан, защото той българи не споменава!

А тия българи дето си щапуркат из Балканите преди VII век, какво ги правим? Те "инкорпорират" ли се към тия дето идват през VII век или вече са ромейезирани и как (на базата на какви белези) би трябвало да ги отсеем от тия по-късните?

1. Нищо. 2. Нищо. Друг въпрос е какво означават сведенията от типа на "елинско безумие", "почитане на слънце и луна", "дяволски ритуали", "тези с една вяра и тези с две", "обръщане на седла, докосване до юзди, омиване във вода", "клетви пред мечове" отнесени до вярванията на българите.

Ами истината не е ясна и аргументи за въпросната няма. На базата на тази (четена-недочетена) плочица са съчинени 1-2 тома история, а турския надпис никога не е бил публикуван (някои го използват като солидно доказателство!, как беше поговорката- една лъжа повторена 100 пъти...). Ако ще се приема нещо на юнашко доверие (както е в случая с тълкуванието на Бешевлиев), то предпочитам да се доверя на мнението на Боцман. А то е, че в надписа става въпрос за градчето Танагра в околностите на Тива: