Alienor

)) Всичко води към Азия, не към балкански корени... ) Многоженството явно не е било характерно само за прабългарите... дали пък и това не е "пряка тракийска реминисценция" в българските обичаи и навици??? А, сетих се и още нещо в този дух... Мадарският конник да не е "възкръстналият" култ към тракийския конник????

Рицарю, ... странно е, че си избрал този ник, пък си тракофил ) е, няма лошо, де... Прочетох цялата дискусия точно, защото наскоро спорехме с един познат по същата тема, та .. си мислих, че ще срещна нещо "аргументиращо" по темата. Аз, така и не разбрах какви са твоите "категорични и ясни" доводи, понеже уж си против утвърдените имена в историографията ни, пък само тях цитираш, които казват обратното на това, което искаш да кажеш - поне аз така те разбрах. ???? Малко не-академизъм никога не е излишен (особено в нашата наука, където нещата са мнооооооого изкуфели на моменти), но... нека се ползва мноооого внимателно!!! Понякога не е изключено да изникне ново зрънце на новост, но не прегръщай всичко като святата истина. Същото важи, разбира се, и за утвърдените имена. И Църквата признава, че "и светите хора грешат" Чети повече извори - колкото повече оригинали - при това не в превод, толкова по-добре. Не малко велики грешки са станали заради некачествени преводи. Разбирам, че това почти е непосилна задача, затова - колкото повече гледни точки събереш по даден проблем, толкова по-голяма е вероятността да намериш пресечната точка, т.е. истината.. или поне "обективността" на проблема А и... почти всеки "очевидец" придава нещата от своя гледна точка, малко или много под влиянието на човека за когото пише.. С една дума - дори и изворите поставяй под съмнение, ако не намериш потвърждение за нещо някъде другаде Нека не звуча поучително, но адски се дразня, когато някой върло преследва нещо, което си е намислил, че е така, и не иска поне за миг да си смени гледната точка и да види проблема с други очи.... Аз лично никак не омаложавам постиженията на тракийската култура.. но някак си не виждам особена културна продължителност в запазеното до днес. Разбира се, че има много езически обичаи и вярвания, забулени под християнска дреха и философия, но това не значи винаги тракийски! Онова, което днес обичаме да казваме "тракийски" - сурвачки, коледни обичаи, Трифун Зарезан, и пр.... може да се види в критско-микенската култура, има го и в древногръцките обичаи... Нещата са много наслоени и е доста трудно да се откроят отделните пластове и да се каже - това е тракийско, това е славянско, скитско и не знам си още какво. Въпреки липсата на интернет, културно взаимодействие е имало и 3000г. пр. Хр И, когато някой твърди "народа на Тракия" или "местното население" - не разбирай само траки. И в крайна сметка - такова понятие "траки" е малко условно да се говори - има различни племена, със свои особености... Вземи само беси и одриси...

Разбира се, че има. То цялата средновековна история всъщност е низ от спорове между папата и византийския император (като институция, а не конкрентни личности) и като спор между византийския император и императора на Западната империя. Подкрепям Сисинда и допълвам, че цялата идея за ойкуменето не идва от Ареопагит (който й придава християнско осмисляне), ами си има своите още по-дълбоки корени в универсалността и уникалността на Римската идея за "империя", т.е. обединяването на различни територии и народи и подчинението им на Римския владетел, който е получил правомощията за властта си от Боговете/Христос (в по-късен етап); извън границите й - е хаос, мрак и варващина. И тъй като Западната пада под ударите на същите тези варвари, за Константинопол, пазител на тези римски традиции остава само Източната й част, респ. византийския император. Писмеността и християнизацията са част от тази политика за приобщаване. Нещо повече - издига се идеята, че ако си "вън" от това семейство, всъщност си "извън" цивилизацията и нямаш право да съществуваш едва ли не. Така този процес на приобщаване е цел не само на самата империя, но става част и от самата политика на "варварските" владетели - нещо както сега страните "извън" Европейския съюз да правят всичко възможно да влезнат в него. По-интересното се случва в кр. на 8- началото на 9в. Набирайки военна и политическа мощ в лицето на Карл Велики, и Западът изявява своето право на "римско наследство". Но Карл получава титлата "император" едва в момента, когато на Константинополския престол сяда Ирина. За средновековния политически морал и разбиране това е вакантно място. Може ли жена да бъде върховен главнокомандващ?! Защото императорът има и тази функция. Естествено, че не. Империята е една. Защото тя е отражението на НЕбесното царство. И така както на Небето има един Бог, така и на Земята има един император - дали ще е в Рим или Константинопол, е въпрос на администрация (от гледна точка Запада). Само че в случая те са два. И спорът вече е на лице не само между папата и патриарха. Може ли да има две империи, наследници на една и съща идея? Разбира се, че не. Кой всъщност е Императорът? И как Византия допуска съществуването и на друг? Пак според същата теория, ойкуменето, т.е. в семейството влиза и Западната империя, нейният император е "духовен брат" на Константинополския. След него по ранг се нарежда "духовният син" - българският цар, след това са другите "духовни роднини" - сърбите и руснаците, и "духовни приятели" - хазари и др., които не са приели християнството, но често вършели добри услуги на императора, а и сродени с някоя негова извънбрачна дъщеря. Макар влиянието на византийската култура и духовност да е най-силно на Балканите и руснаците, т.е. географски заобикалящите я народи, византинизмът е оказал доста голямо влияние в много по-голям мащаб. Смисълът на ойкуменическата идея е точно тази - политико-културно приобщаване към ценностите на византийската цивилизация. И този процес продължава дори след падането на Константинопол през 1453г. Като ценностна идея се е запазил и предал и на Запад - какво е Европейският съюз? От къде тръгва? От идеята за съхранение и запазване на ценностите на Западно-европейската цивилизация. И... Гърция е част от тази "цивилизация" малко след създаването му

Аз бях на този колоквиум. Даже участвах с презантация на средновековна кухня - "Памет и забрава в средновековната кулинария". Имаше много свежи доклади. Представи се и книгата от предишния семинар - "Homo Byzantinius". Отзиви за събитието може да намерите на линка по-долу (а статиите от дясно - Ирина създава конкурса за красота и Древните манджи са афродизиаци) са част от сборника. Бързам да уточня, че това представяне все пак е журналистическо, и има фактологически грешки по всички теми - но предполагам сте наясно с този момент от нашата журналистика. Иначе сборникът е на мнооого високо ниво и си струва да се прочете. Ето и линка за събитието: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-01-31&article=311511

Има едно подробно изследване по темата, само че в момента е под печат. Иначе за мястото на жената през Първата Българска държава няма почти никакъв изворов материал по темата. Това до голяма степен е следствие и на религията - в тангризма има само един женски дух, свързван със самия Тангра и с това май се изчерпва всичко за него. В славянските вярвания Лада е предимно покровителка на семейството - не може да се очаква нещо друго от едни традиционни общества, в които властта принадлежи на този, който владее най-добре меча и копието. Женските хитрости като че ли се разпростират до постелята, но много-много в обществения живот не са имали възможност да се проявят. Появата на подобно женско присъствие буди потрес и разчупване на статуквото, затова обикновено се записва (е, не от нас, предимно от чужди автори). Единственото, което се знае, е че за прабългарите е било характерно многоженството. Майките на едни от най-великите ни владетели са неизвестни (като име, род и пр.), което показва, че дори "ханските жени" не са имали кой знае какъв достъп до властта. "Пагане" (като съпруга на Аспарух) е измислена героиня - в смисъл не че не е съществувала (Аспарух е бил женен), а че името и всичкото останало е плод на някакво решение на Фани Попова-Мутафова, което е по-скоро аналог от разни напасвания, но не и конкретни исторически сведения за нея. Един арабски автор от 9в. (имена помня трудно, особено арабски ) споменаваше, че когато Крум влезнал в Константинопол, бил поздравен освен от всички войски и населението на града, и от цяла тълпа проститутки и "негови робини", споменаваше и "закаляването му" с една робиня пред стените на града, но второто вече май е сферата на легендите. Втората съпруга на Омуртаг е влезнала в хрониките с факта, че е славянка, имайки предвид, че до този момент браковете са етнически ограничени. Но с това се свършва. В изворите е засвидетелствана сестрата на Борис-Михаил, но освен че е била залог в Константинопол и приела християнството, била е в доста начетена и образована (което е предизвикало удивлението на летописеца и явно не е било характерно за времето си) нищо друго не се знае. Възможно е в последствие (след приемане на християнството в Бг) да е оказвала влияние в смисъл на популяризирането му в Двореца, тя е възхвалявана от Българската Църква за благодетелта си, но да е играла сериозна роля при вземането на решението за покръстването от Борис ми се струва малко пресилено. Няма да е грешка, ако се каже, че жената влиза в общественото пространство с приемането на християнството. Византийските принцеси, седнали на Българския трон, дават добър пример за това. А и самата религия вече отделя едно по-специално място на жената в обществото за разлика от езическите. Властовите традиции също се променят - вдовицата на Владетеля вече е регентка, а това дава основания за участието й в задкулисни игри и запазване на трона за сина й, не дай си Боже да има първородни синове от предишни бракове или други претенденти - следват не само дворцови убийства (Ирина Комнина, Мария Палеолог), но и чак подялба на самата държава, благодарение на еврейката Теодора. Нейното име "Сара" също не е засвидетелствано в изворите - то е плод на литературната измислица на Иван Вазов, предвид разпространението на името сред евреите, но след него всички повтарят като папагали. Това е в общи линии като тенденция.

ами в централните библиотеки - поне в НБКМ - София и НБИВ- Пловдив ги има даже и за домашен прочит. Аз лично имам две издания от ГИБИ в pdf (Алексидата на Анна Комнина, Г. Акрополит, Пахимер и още някой друг византиец). Ако това върши работа - мога да пратя, но е доста като обем.

аааааааа, това вече дава нов привкус. Значи - да уточним: има пръстен-печат с кралска лилия, намерен във Видинското царство от края на 14в и се предполага, че може би е на Иван Срацимир (1) или на него има име и се знае със сигурност, че е на Срацимир(2)? Какво важи за монетите?

Защо пък да е без значение? Е, да, териториалните интереси са водещи, но пък, точно на това население се определя и принадлежността на Македония в по-късни векове към България...

Губенето на Македония не е било окончателно. Понеже, ако населението там се чувстваше различно, нямаше да има Хатихумаюм пет века по-късно, обявяващ за "българско" населението в Мизия, Тракия и Македония и Мирен Договор от Сан Стефано 1879г., включващ отново Македония в българските предели - два достатъчно респективни документа за чуждото (а не само нашето си, българско) мнение по този въпрос. А че нещата след 1944г. тръгват на зле, та даже и малко по-рано, в периода на двете Световни войни - това е друг въпрос...

Това, за Живков ми хареса! Може и да е пасъл свине през свободното си време. Но доказва сериозни бойни умения и тактика, което не ми се връзва с тези му занимания, а и въпреки липсата на политически опит, поне във военно отношение не е бил толкова прост, показва завидни ръководни умения, които едва ли ги е добил, докато е тренирал със свинете А и от къде черпим инфо за тия свине? - само от Пахимер. Струва ми се, че изразът му не би трябвало да се възприема буквално. Може би "от по-ниско" съсловие, със сигурност не е бил благородник, селянин, но все пак свободен - все пак е имал правото да носи оръжие. А и селяните, които повежда след себе си също са въоръжени. Даже да са се въоръжавали след всеки свой боен успех, как са го постигнали, ако не са имали бойни умения - само с вили и лопати ми е малко митично, колкото и да ми се иска да вярвам? Темата за Ивайло ми е била винаги интересна именно с това - провокира като в приказка не само, че на практика бедният става цар, но и поставя един въпрос кой е имал правото да носи оръжие в Средновековна България? От Папска була се знае, че такова право в Западна Европа категорично нямат селяните и логично - зависими и роби. Всъщност, правото да носят оръжие са имали само рицарите, благородниците. За това и в турнирите трябва да докажеш благородническото потекло 9поколения назад, за да имаш правото да легитимираш своите бойни умения. А в България обаче не стоят нещата по този начин. Има ли категорична забрана за това?

Е, то това не вярвам някой да не го знае. Спорът е до колко Ивайло действително е прост свинар както го изкарва Пахимер, понеже и аз не вярвам много на тая хитра лисица. Но и фантазиите на Б. Димитров, че бил висш военен пълководец висят във въздуха. Това с наследството за Дуло е направо гениално! Евалла, както се казва! Какви са тия източници, от които е чел твоят учител?

O, да! Безспорно е била "лъвица". Но Пахимер намеква и за непристойното й поведение, казвайки, че тя била “твърде привлекателна”, слабостите на царя й позволили да си издейства първо място в Двора и всичко това давало повод за “всевъзможни клюки “ по неин адрес. Вроденият й аристократизъм и изтънченост, премесени със силен характер и високо образование, са предизвиквали нерядко възхищение, а вероятно и копиране на поведението й в Търновския Дворец. Голямата й властност и свобода, с които се е ползвала, идващи не само от сакрализацията на властта, но и от ромейския й произход, очевидно не й “позволявали” да живее в съзвучие с християнския морал, налагащ строги норми за социално поведение.

Е, айде де... интелигентни хора сте, не се увличайте по толкова романтика... Къде забравихте най-атрактивната от всички - Мария Палеолог, която скандализирала с поведението си всички? Пахимер съобщава, че Ивайло даже редовно я потупвал... убедена съм, че само тя може да даде достатъчно материал за някой филм след 00ч. А тия врели-некипели за куманката Ана и Ирина Комнина много не ги вярвам. По времето на Балдуин І Латинската империя не е най-доброто нещо, към което можеш да се стремиш. Византийската империя, въпреки славата си, също е разделена на две части и на практика не съществува. На практика България е силата на Балканите. Защо ще й е на куманката да бяга с някакъв си рицар, чийто войски са разбити? Всъщност, тази история е легенда, разказвана от някой си френски монах, който по това време "бил там и чул така да се говори"... напълно според законите на куртоазната естетика - как може великият рицар и Латински император да бъде разгромен и загине като куче безславно?! А пък Ирина Комнина - въпреки да я обвиняват в убийството на Калиман І - ме смущава не само фактът, че по това време тя е била в Солун и практически не само не би могла да го направи, но и няма как да го организира. Други хора стоят зад това убийство и те са в тесен дворцов кръг от обкръжението. Клюката удобно лепва делото на Ирина, понеже това е нормално като тактика за онова време, все пак тя така или иначе се възползва от този факт.

Мда, в този смисъл наистина е възможно. Но какво се случва след като вече Срацимир не е под унгарска власт - има друг пръстен и монети нова емисия с нови символи или такива не се въвеждат?

За да не преписвам всичко отначало, ето място, където съм публикувала всичко. Това са рецепти от италиански сборник както ще стане ясно, но с много превнесени от Изтока подправки. Като се отстранят неща като канела, джиджифил, карамфил и индийско орехче, които въпреки че са били познати и тук по това време, не са типични за българската кухня. Зелената яхния, която съм дала, спокойно може да се е прилагала и по нашите земи, понеже продуктите са познати, а и не виждам нещо особено в технологията, която да не е била известна и тук. Според мен, "оригиналните" средновековни рецепти са се запазили в кухнята на бабите ни. Мазното и лютото е синоним на вкусното според средновековните представи (понеже народът е все на пости, а лютото (лук и чесън) е лековито). Рецептите, които ще видите, съм ги експериментирала всички. Много са вкусни и екстравагантни. Амрозията от пилешко става и за много романтични случаи, така че - освен научната цел, радвайте се и вкусете нещо от един отдавна отминал, но незабравен свят! http://modvsvivendi.org/forum_1/viewtopic.php?f=6&t=563