nik1

Подвъпросно е според мен. Ще се опитам да обясня защо -има обща тенденции за увеличаване на заетоста при по-нископлатените. Парадигмата, че щом като корпорациите в една страна имат ръст на продажби и печалби, ще има и всеобщо забогатяване на населението , е вярна до крaя на първото десетилетие 21 век .. Парадигмата се променя не самозаради световната финансова криза от 2008 и последващата рецесия - в епохата на глобалните пазари и глобализацията връзка се скъсва: Заради аутсорсинга (на капитали и инвестиции) и заради натиска върху местните работни заплати -семействата не са това което са през 70- 80-те години на 20-ти век- браковете се разпадат, а жените които често не са рaботили, или са работили на 4 часа, се озовата на "улицата" на социалдемократическия пенсионен модел с мизерни (за германския страндарт) пенсии https://www.dw.com/bg/пенсионери-но-работят-какви-са-правилата-в-германия/a-49769224

Апропо Едно пояснение: Меритокрацията и демокрацията са различни форми на управление. Те могат да се "срещат" и съчетават (САЩ) но в крайните си форми може да са взаимноизключващи се - техокрацията (тя е форма на меритокрацията), е взаимноизключваша се с охлокрацията/популизма При технокрацията решенията се взимат от образован,знаещ и можещ елит. При популизма тълпата със своите водачи взима емоциални решения, и налага своите правила и курс САЩ се приемат за меритократична демокрация, защото в политическата култура и начините на избиране приемат/предполагат президентите да са добре образовани, от богати семейства, и да имат опит и постижение в бизнеса и правото https://bg.wikipedia.org/wiki/Президент_на_Съединените_американски_щати Харвард, Принстън,Йейл .... версус пожарникарския, АОНСУ, и други "калински" училища, вкл. купените дипломи от измислени Вузове И бивши откровени криминални типове, като днешния Пи-ар на управлението, вече собственик на телевизия https://www.24chasa.bg/Article/4052053 Разбира се има изключения, но те потвърждават правилото.

Aпропо. В Германия не се поволява двойното гражданство, т.е всеки желаещ да стане германски граждани трява да се откаже от старото си гражданство (има и изключения) https://ru.wikipedia.org/wiki/Множественное_гражданство Това на пръв поглед и отстрани може да изглежда несъществено, но за много хора е важно да запазят връзката си със страната (родината си и културата си) Освен това отказът от двойно гражданство отнема следните възможности: - свобода на действие и използване предимствата на гражданството на различни държави;- свобода на движение, без да се налага получаване на виза за родната страна- възможност за избиране на страната за получаване на социалните помощи и заплащането на данъци;- свободен избор на гражданство на децата. Дори турците не си "хвърлят" лесно папортите, как да се очаква че гражданите на развите и свободните страни ще го направят? По скоро германците мисля биха емигрирали на север и запад (в Скандинадские страни, Швейцария, САЩ), нежели обратното..

Мнозинството емигратни в Германия са втора ръка хора.. Арбайтери на минимална работни заплата, без шансове да бъдат приети наравно с германците (резултатите от зелените карта в Германия за високо образовани са много скромни)...Те според мен вътрешното потребление не могат да го вдигнат осезаемо. Много от тях и не искат не се "интегрират"(т.е асимилиорат), защото германската "интеграция" е асимилационна.. Принципът за който пиша, важи за всички етнически нации - във всички етничиески нации има деление на категории , създадено поради опитите на големия етнос да германизира ,българизира и т.н., и съпротивата на по малките да бъдат асимилирани (не мога да материалите, мислих че пиша очевидни неща). Да, може би има едно изключение, при което има интеграция, само че сингапурската система е еднопартийна и меритократична, с лидер с англосаксонско онразоивание и ценности, и взимащ примери от най-добрите (САЩ) и не е точно демократична и/или охлократична (както е в Германия) Членовете на ХДС са възрастни етически германци (преобладаващо мъже), и според мен не трябва да очакваме чудеса в близките 10-20-30 години - по скоро членовете и симпатизантите ма ХДС ще попълнят крайните партии. Според мен в Германия няма развито либерално движение - социалдемократизмът днес също е етнически..

Old-age dependency ratio (ratio of population aged 65+ per 100 population 15-64) Germany 1990 г - 21,6 1995 г - 22,7 2020 г - 33,7 2050 г(прогн) - 53,2

Не само това мисля. И по младо население, с брой деца над 2,0 на жена, поне до 80-те години (по-късно пада до 1,34). По скоро по това време се изжиява бейби бума на 50-60 години https://population.un.org/wpp/DataQuery/

Не намирам статията, но помня че в нея беше посочено като слабост на германкската икономика това че Германия инвестира изклптелно в чужбина Разбирам, че това като цяло не е проблем на икономическия модел, а на националния и социалния - От една страна етническите германци застаряват (с остаряването хората стават по лоши консуматори, и по-малко икономически предприемчиви и активни, особено в Германия, където народопсихологичните предпочивания са да се работи в големите компанип и с остараването хората стават все по малко склонни да променят работното си място) Oт друга страна - трудно или бавно нацията може да се преформатира като гражданска и започне да интегрира пълноценно чужденците (все още се иска перфектен немски от желаещите да станат немци, за разлика от САЩ, където например има общности, кито не говорят английски или имат съвсем рудиментален език, но са се интегрирали в САЩ и успяват в САЩ вижте и колко успешни българи,македонци, поляци, руснаци има в САЩ в бизнеса, и колко в Германия Проблемът при етническите нации, че се опитват да асимилират (в конкртения случай погерманчват по език и култура), а не да интегрират, което изобщо не приятно и приемливо за непринадлежащите към етноса..

Това са глупости. Седял си с дъщеря си и сте се гордяли двамата с какво и за какво? Ситуация едно на милион (ако изобщо се е случвала) спрямо общия случай на това една дъщеря/син на предзвиква гордост.. И която би се описала на български (ако изобщо се е случвала) така:"Седим си двамата с дъщерята и заедно се гордеем с еди какво си"

Нищо подобно. "Имам дъщеря, с която се гордея" значи само и единствено "Имам дъщеря, която презвиква гордост в/у мен" Колежката Дора с некоректно натъманяване се опитва да докаже, че без формата "когото," няма да може да бъде разбран смисъла на изречението (демек, че формата е функционално необходима) ...но това няма как да мине.. Като не знаем или не сме сигурни, можем да четем написаните по въпросите неща, от специаласти и знаещи.. Ето какво пишат..

Да, кой или какво разрешава електронът да има електрически заряд? "Откъде накъде", защо точно електрона?

Диахронично* (15). Търся някой/някого, който да ме разбира 08.07.2011 at 8:01 18 коментара Случвало ли ви се е да се оплетете в подобни изрази? Да се питате: Някой или някого? Който или когото? Запазете самообладание – объркването е естествено. Въпрос от Аngel Ermand Petrov Едни умни глави сме се сбрали да бистрим долния казус и засега не успяваме да открием печатен източник, който да помогне. Моля за съдействие Как е граматически правилно: Търся някого, който да ме разбира или Търся някой, който да ме разбира? Проблемът е съчетанието някого, който. Гложди ни подозрение, че който влияе на предходното някого и предпочитаният вариант става някой, който, но без доказателствен източник засега оставаме само с подозрението. Моят отговор Не за пръв път пиша по проблема някой или някого. Може би не и за последен, защото ще се множат случаите, в които ще се изправяме пред подобни дилеми. Някои нетърпеливци вече поставиха началото на дискусията в Езикови питанки (коментар 274–281) и всъщност съвсем вярно посочиха, че граматически правилен е вариантът Търся някого, който да ме разбира. Обяснението е, че в първото просто изречение някого е пряко допълнение и затова се употребява винителната форма [1] на неопределителното местоимение за лице, а във второто просто изречение съюзът който се нагърбва с ролята на подлога и съответно относителното местоимение за лице е в основната си (именителна) форма. И все пак има нещо смущаващо. То е толкова смущаващо, че дори аз усещам някаква нередност, макар същевременно да осъзнавам, че в случая някого, който е непоклатимо правилно от гледна точка на нормата. Ето и причините (според мен), поради които съчетанието някого, който е “неблагозвучно”, както го определя в един коментар авторът на въпроса. Аналитичен строеж на съвременния български език Генералната причина е в това, че ние, българите, отдавна нямаме усет за употреба на падежни форми, тъй като падежната система при имената се е разпаднала преди няколко века. В езика ни липсва стройна организация, която да осмисля и да крепи форми като някого, кого, всекиго, а още по-малко някому, кому, всекиму. Те нямат здрава основа, която да ги притегля и да ги държи в граматичната орбита. Функционалност Посочените форми също така не са жизнено необходими, за да изразим ясно своите мисли и за да бъдем правилно разбрани. За онези, които много държат на книжовните норми, това може би звучи еретично, но нека се замислят. Винителната форма някого се използва единствено защото трябва (според правилото) да обозначи синтактичната функция на думата – пряко допълнение. Тази роля обаче си е ясна и когато употребяваме основната форма: Търся някой, който да ме разбира. Следователно формата някого до голяма степен (ако не и изцяло) е лишена от функционалност, непотребна е, за нищо особено не служи, затова изпада във все по-голяма изолация. Противоречива употреба в еднакви или сходни синтактични позиции Сещам се за три основни случая: • Когато местоимението е пряко допълнение/определение към прякото допълнение Ще вземем за пример същото изречение. Ако местоимението се употребява самостоятелно, правилото изисква да използваме винителната форма: Търся някого, който да ме разбира. Когато обаче добавим съществително име към него, то се превръща в определение към прякото допълнение и трябва да използваме именителната форма: Търся някой човек, който да ме разбира. Ако пък употребим само съществителното име, няма да му търсим някаква специална форма, понеже е пряко допълнение, а ще си използваме основната: Търся човек, който да ме разбира. • При формите на едно и също местоимение за мъжки/женски и среден род Ако формата на местоимението е за женски или за среден род, тя не се променя в зависимост от синтактичната роля. За да е по-ясно противоречието, давам примери с местоимението който: Имам братовчед, който е прекрасен човек. Имам братовчед, на когото мога да разчитам. Имам братовчедка, която е много красива. Имам братовчедка, по която доста мъже се заглеждат. Имам дете, което е страшно палаво. Имам дете, с което винаги трябва да внимавам. Щом при женски и среден род се справяме с една и съща форма, защо тогава трябва да си правим труда да употребяваме специална форма за мъжки род? Това подкрепя тезата за нейната нефункционалност. • Когато местоимението означава лице/предмет В една и съща синтактична роля едно и също местоимение се употребява в различни форми, понеже нормата все още прави разграничение между лице и нелице, или както е по-популярно – между одушевени и неодушевени предмети: Необходим ми е човек, на когото да се опра. Необходим ми е принцип, на който да се опра. На българите обаче им е все по-трудно да отчитат тази разлика, особено в устната си реч. Самата аз съм се улавяла понякога, че казвам на който, при който и т.н., когато имам предвид хора. Както, надявам се, стана ясно, това е очакван и логичен резултат от езиковото развитие. Казусът “някого, който” Може би конкретно в този пример объркването и чуденето е по-голямо, защото непосредствено една до друга са винителната и именителната форма на две местоимения и противоречието в езиковата система придобива по-изострен вид. Също така много бързо трябва да съобразим, че синтактичната роля на думите в двете изречения е различна, макар че обозначават един и същи обект. Но това са само мои догадки. За съжаление, не съм срещала мнения на езиковеди точно по този въпрос. В едно обаче съм сигурна: все по-често ще предпочитаме формите някой и който пред някого и когото в случаите, когато те изпълняват ролята на допълнение в изречението. Посоката на развитие е ясна и необратима. Под въпрос остава само кога книжовната норма ще допусне употребата им. https://pavlinav.wordpress.com/2011/07/08/диахронично-15-търся-някойнякого-койт/

Проблемът не е в това дали се употребява който , когото или която (дъщеря), което (дете), които (синове, дъщери, деца) , а доколко цялото изречение е съставено коректно и фукционално правилно/разбираемо "Имам син, с който се гордея" не е съвсем правилно изречение за събитията " седим си двамата и заедно се гордеем" Правилното т.е правилно не само граматично, но и функционално за " седим си двамата и заедно се гордеем" е: "Имам син, с който се гордеем" или по-разбираемото. "Седим си двамата със сина и заедно се гордеем"

Едно допълнение В най-чувствителните и важни области гласуването и приемането на решения/закони/ в Съвета на ЕС се изисква едонодушие https://www.consilium.europa.eu/bg/council-eu/voting-system/unanimity/ По същия начин стоят нещата и в Европейския Съвет , с разликата че всеки член на Европейския Съвет има един глас https://en.wikipedia.org/wiki/European_Council

Не съм съгласен Седим си двамата и заедно се гордеем =. "Имам син, с който (зедно) се гордеем ", (а не "Имам син, с който се гордея") --------------------- Обяснявам пак "Имам син, с който се гордея" = (принципно равно) "Имам син, с когото се гордея" Защото "Имам дъщеря, с която се гордея" = "Имам дъщеря, с която се гордея" ""Имам сестра, с която се гордея" = "Имам дъщеря, с която се гордея" "Имам двама сина с които се гордея" = " Имам двама сина с които се гордея" " Имам дете, с което се гордея" = " Имам дете, с което се гордея" " Имам дом , с който се гордея" = " Имам дом , с който се гордея" Изключението за м. р. , единствено число, само за одушевени лица ( и то забележете - само за мъжки род ) е анахронизъм , който не е функционален, и не съответства на езиковото развитие и правила. "Хората" всъщност говорят правилно в този случай Въпросното граматичното правило е нефункционално и не отговаря на текущото езиково състоние - то е грешно така да се каже Е глупости. Никой не говори за отменяне на граматиката..Става дума единствено за промяна на грешните правила

12 Strong / 12 силни (2018) https://filmisub.com/filmi/29946-12-strong-12-silni-2018.html

Glory / Величие 1989 https://filmisub.com/filmi/drami/2779-glory-1989.html

Dunkirk / Дюнкерк (2017) https://kinofen.net/filmi/25189-dunkirk-dyunkerk-2017.html

Възражение по съвест (2016) https://filmisub.com/filmi/19212-hacksaw-ridge-vzrazhenie-po-svest-2016.html

Band of Brothers (miniseries) https://en.wikipedia.org/wiki/Band_of_Brothers_(miniseries) https://rezka.ag/series/military/1940-bratya-po-oruzhiyu.html The Pacific (miniseries) https://en.wikipedia.org/wiki/The_Pacific_(miniseries) https://rezka.ag/series/military/1939-tihiy-okean-na-tihom-okeane.html

Българите...

Някой е решил да запази винителната форма за м.р., ед. число, за одушевени лица в езика Тази форма обаче (1) най-често не е функционална, или винаги , и (2) не е мястото си в живата реч Пример "Има ли някого (за човек - мъж) в къщи?" Но " Има ли някой човек (мъж) в къщи?" "Има ли някоя жена в къщи?" Какво би се объркало ако зададем въпроса "Има ли някой в къщи?" Друг пример: Имам син , с когото се гордея. ( но Имам дом , с който се гордея) Имам дъщеря, с която се гордея. Имам дете, с което е гордея. Имам деца, с които се гордея. Какво би се объркало или останало неразбрано ако кажем "Имам син , с който се гордея" . Т.е. няма смисъл и нужда от запазването на тази форма за м.р. ед. число, за одушевени лица. Формата е ненужна - освен на даскалите и на дъртаците учени от БАН, т.е всички които се вадят хляба пазейки правилата, били те и ненужни или нефункционални

Диахронично* (8). Има ли някой тук? 05.08.2010 at 13:55 45 коментара Преди известно време от мен беше поискано обяснение защо определям като правилен израза Има ли някой тук? (а не Има ли някого тук?), но в същото време съм написала в представянето си На самата мен често ми се иска да се посъветвам с някого. Понеже въпросът беше зададен с неподходящ тон, аз го отминах. След това обаче Ляо поиска да узнае все пак моите мотиви, а съвсем скоро и една моя братовчедка ме попита дали е правилно да се каже Има ли някого тук?, както може да се чуе от героите в някои филми. Аз също съм чувала/чела подобни изрази в чужди филми, дублирани на български или с български субтитри. Ясно е, че измъкване няма и трябва да давам обяснение. Ще започна малко отдалече – с това, че изречението Има ли някой тук? е безлично. За да ви спестя малко ровене, ето и кратко определение за безличните изречения – тези, в които сказуемото е глагол в 3 л. ед.ч. и не посочва активен деятел, вършител на действието, т.е. изреченията нямат и не биха могли да имат подлог, например: В колко часа се мръква вечер в Лондон тези дни? Днес имаше частично лунно затъмнение. Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може да не пътуваш. В изречението Има ли някой тук? местоимението някой изпълнява ролята на пряко допълнение, но трябва да приложим специална “техника”, за да установим това. Заместваме някой (ед.ч.) с хора (мн.ч.), и установяваме, че глаголът (3 л. ед.ч.) успешно се съчетава с тази дума: Има ли хора тук? Това би било невъзможно, ако хора беше подлог, защото той се съгласува по лице и число (евентуално и род) със сказуемото. След като някой е пряко допълнение, трябва да се употреби винителната му форма, както се препоръчва в граматиките на българския език, и да запитаме Има ли някого тук? Моето езиково чувство обаче се дразни от това някого. Причините са две (поне аз се сещам за толкова): • Прякото допълнение много добре се е маскирало в този тип безлични изречения и синтактичният ни анализатор е по-склонен да го приеме като подлог. • По-същественото обаче е, че винителните форми на местоименията, означаващи лица (кого, когото, никого, някого, всекиго), несъмнено са в отстъпление (тук не коментирам личните местоимения). В съвременната жива българска реч те се заместват от съответните именителни форми (кой, който, никой, някой, всеки) и това не бива да се разглежда само като резултат от непознаване на книжовната норма. Отпадането на падежните форми на местоименията, означаващи лица, е част от един исторически процес, който е малко заплетен и сложен, защото е свързан както с разпадането на падежната система в българския език, така и с различаването на лице/нелице на граматично равнище [1]. За да не звучи последното съвсем абстрактно, ето как се прави разграничаването: Човекът [лице], когото настъпи, се разсърди. Моливът [нелице, предмет], който настъпи, се счупи. Все повече са обаче случаите, когато сме по-склонни да кажем кой вместо кого, който вместо когото и т.н., особено в разговорната, неангажираща реч (приемам, че интернет много добре я отразява): Глобалното затопляне – на кой му пука? Не може ли да питате “Мобилтел” на кой е този номер? Човекът, който обичаш, е тъжен. От гледна точка на историческото развитие на българския език това е закономерен процес. Нормата все още удържа винителните форми при част от местоименията, но вероятно не е много далече времето, когато ще се наложи да бъде преразгледана [2]. Ето защо в изречения като Има ли някого тук? употребата на винителната форма някого вместо някой (ми) изглежда като престараване или просто като нещо, което не се вмества в представата ми за естествена съвременна българска реч. Ако възнамерявате да ме атакувате, сега е моментът – имате подкрепата на съвременните български граматики. –––––––––––– * От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност. [1] Харалампиев, И. Бъдещето на българския език от историческо гледище. В. Търново, 2006, 104–131. [2] Всъщност аз споделям мнението на И. Харалампиев, че нормата на съвременния български книжовен език трябва да се съобрази с упадъка на граматичните форми, означаващи лица (Цит. съч., с. 131). https://pavlinav.wordpress.com/2010/08/05/диахронично-8-има-ли-някой-тук/

"Германския модел" е експортно ориентиран (-въпреки че е износът спада спада леко) той се равнява на близо 50 процента от GDP-то на Германия (за САЩ процентът е блиоо 10 процента https://www.theglobaleconomy.com/USA/Exports/) Това според някои е слабостта на германския модел. Износът априори не допринася пряко за увеличaване на растежа на GDP, Причината за растежа е увеличаването на вътрешното потребление (по дефиниция за БВП) Да от една страна населението на Германия застарява , а от друга - Германия има трудности с интегрирането на не-немскоезични хора. Германският национален модел е етнически, за разлика от американския, френския и английския, който нации са граждански А Смит наричa модела на гражданската нация -"западен" визирайки САЩ, Франция и Холандия, но Германия и Австрия нямат този модел - това което свързва нациите при тях е етническата общност, и етнонационалния ресантиман Моделът е типичен за Източна Европа. "Част от германската(бългаската) нация е всеки който е роден такъв и говори германски (български) независомо къде се намира", "Французин (обаче) е всеки, който е верен на републиката, живее на територията на репибликата и се подчинява на нейните закони, и институции, независимо с какъв цвят на кожата, и откъде произхожда" Кой да потребява повече тогава? В Германия на "чуждите" хора се е гледало като на арбайтери, а не като на потребители, и в действителност те са "лоши" потребители.. В САЩ, особенo, а също във Франция и Англия пълноценно се интегрират хора от друга раси, култури и езици, и те са пълноицено потребители- създават семейства, раждат деца купуват домове, автомобили и т.н. Ето защо САЩ имат 3 процентен растеж - дължи се на движещото се нагоре вътрешно потребление -------------------------------------------

Тази картина не е фейк Мисля, че картината отразява генералните разлики между политико-икономическия и управленския модел във ФРГ, и този в РБ ФРГ: Rechtsstaat (Rule ot law) РБ: Deep State ("Дълбока държава") или по скоро - Regulatory and State capture