nik1

Президентската реконструкция в САЩ - от проект към реална политика „Джонсън вярва, че поддържа доктрините на Линкълн: че сецесията е дело на малка част от белите; че южните щати никога не са напускали законно Съюза и че трябва да бъдат бързо възстановени в него. Всъщност Джонсън предпочита думата „реставрация“ пред думата „реконструкция“.“1 Съединените американски щати влизат във „века на национализма“ не само като свободна държава, а и като една от световните сили. Извоювала независимостта си от метрополията едва преди по-малко от две десетилетия, младата страна успява да се превърне в един от световните арбитри за отрицателно кратко време. Благодарение на Доктрината Монро и влизането ѝ в сила под девиза „Америка за американците“ през декември 1823 г., Съединените щати си осигуряват ролята на „протекционист“ на целия американски континент.2 Нещо повече, управленческите кръгове във Вашингтон не само успяват да изтласкат европейското влияние в Латинска Америка като приемат и приветстват независимостта на испанските и португалски колонии там,3 но и грубо се намесват във вътрешната политика на новите държави като ги обвързват с неизгодни за тях търговски и териториални договори4. Експанзионистката политика на Вашингтон не успява обаче да постигне желаните резултати за стабилизиране на вътрешното положение в страната. Привидно обединената американска нация е силно разединена поради спорни въпроси, които остават на заден план по време на Войната за независимост (1776 – 1783), но през XIX в. придобиват съществено значение за запазване целостта на Съюза.5 Съществуването на робската институция, регионалните различия Север – Юг, класовото несъответствие, конкуренцията между Демократическата и Републиканската партии и въпросите за „девствените“ териториите на Великия Запад – всички тези национални проблеми са все фактори, които оказват влияние за противоборство в управлението на страната и отложеното им разрешаване води до два взаимно-допълващи се периода в американската история. От една страна, това е Гражданската война между Севера и Юга (1861 – 1865), наречена още Втора буржоазна американска революция. Този локален конфликт е уникален по рода си както в американската, така и в световната история, поради няколко причини. Първо, това е най-кръвопролитното събитие в американската история и на целия американски континент; Второ, това е „най-скъпият от гледна точка на човешки жертви [конфликт] за цялата световна история (с изключение на (...) Втората световна война)“.6 Трето, в хода на Гражданската война най-накрая е решен въпросът със съдбата на робската институция. От друга страна, това е периодът на Реконструкцията (1865 – 1877)7, който се явява продължение на нерешените проблеми от Гражданската война. Реконструкцията е епоха на възстановяване властта на отцепническия Юг и връщането на метежническите щати към Съюза. Епохата на Реконструкцията е единствената епоха в глобален мащаб, която за толкова кратък период от време прави опит изцяло да промени облика на южното общество. Тя е онази „тъмна“, „трагична“ и „бурна“, не достатъчно разбрана част от американската история, която, по думите на американския историк Алън Бринкли, „като етап в историята на САЩ е важна не с успехите, а с провалите“.8 Доказателства за провала на Реконструкцията има много. Едни от най-важните такива са, че реорганизацията на Юга: 1. Разрешава или поне се опитва да разреши проблемът със съдбата на освободените чернокожи; 2. Създава ново управление на Юг, или поне прави опит да премахне от властта там бившите метежници; 3. За първи път в историята на страната се извършва опит (макар и неуспешен) за импийчмънт срещу американски президент; и 4. Изкоренява феодалният характер на южното общество и го заменя с капитализъм. Преплитането на всички важни за оцеляването и развитието на една страна сфери – икономическата, политическата, социалната – през периода на Реконструкцията показват колко тънка и лесно разрушима е и може да бъде нишката на едно управление. Обект на настоящия доклад е ерата на т. нар. Президентска реконструкция – един пример за управлението на Андрю Джонсън (1808 – 1875) в сянката на починалия Ейбрахам Линкълн (1809 – 1865), за свободата, дадена на чернокожите чрез отмяна на робството, но без граждански права, за властване на старата нова власт в териториите на бившата Конфедерация и за разрез в отношенията между двете управляващи институции – президентът и Конгресът, в периода 1863 – 1867 г. Опитът на наследника на Ейбрахам Линкълн Андрю Джонсън на своя глава да върне отново в Съюза отцепилите се по времето на гражданския конфликт южни щати като използва, с някои отклонения, проектът на своя предшественик, завършват пагубно за бившия сенатор на Тенеси. * * * Проблемът за Реконструкцията възниква в началото на Гражданската война, когато войските на Съюза напредват на Юг и са принудени да създадат нови местни власти там. През 1862 г. Линкълн назначава военни правителства за Тенеси, Арканзас и Луизиана, а до края на с.г. формулира план за редовни правителства в тези щати и всички останали щати, които да бъдат обявени за независими от Конфедерацията и върнати обратно в териториите на Съюза. Линкълн безспорно поставя началото на Реконструкцията в САЩ и неговата личност изиграва важна роля за градивното развитие на страната. Роден през февруари 1809 г. в колиба от одялани стволове в Кентъки, малкият Ейбрахам има тежко детство. Майка му умира, когато той е едва дете. Баща му се жени повторно и заедно със семейството се преместват в Илинойс. Още от дете бъдещият президент впечатлява със своя ръст – изключително висок за възрастта му. Ходи да работи заедно с баща си и става известен като победител в ръкопашни боеве. Не се занимава с лов и риболов, защото смята убиването на животни за престъпление. Благодарение на своята втора майка, Линкълн се научава да чете и пише. Тя го учи да обича книгите, да чете и размишлява. Негови любими заглавия са „История на Джордж Вашингтон“, „Библията“ и „Робинзон Крузо“, които той чете безброй пъти и които му помагат да се превърне в отличен оратор. Ораторските дарби на Линкълн го превръщат в любимец на американското общество. Предвид финансово нестабилното му състояние е принуден да живее с много заеми, които винаги връща до стотинка. От тук идва и прякорът му „Честният Ейб“. Политическата си кариера започва на двадесет и две годишна възраст. През 1832 г. участва неуспешно в кампания за депутатско място в Националното събрание в Илинойс като член на Партията на вигите. През 1834 г. заема изборно място в легислатурата (щатското законодателно събрание) на Илинойс. През 1836 г. получава лиценз да практикува като адвокат и се премества в столицата на щата – Спрингфийлд, където среща и бъдещата си съпруга – Мери Тод. Скоро след запознанството си се женят и имат четири момчета, всички от които умират в детска възраст. През 1843 г. Линкълн е номиран за Конгреса от страна на партията на вигите, но не е избран. Година по-късно е кандидат за президент. Следват няколко успешни мандата в Конгреса. Участва активно при утвърждаване на Републиканската партия през 1854 г., а през 1859 г. пише: „Не мисля, че съм подходящ за президент“.9 През 1860 г. е избран за шестнадесети президент на Съединените американски щати – първият президент – републиканец. През втората половина на 1862 г. обаче и ходът, и целите на войната се променят. Изключително сложната ситуация, в която се намира Съюзът през втория етап на Гражданската война, се дължи на няколко фактора: а) икономически войната отнема огромна част от финансовите средства на страната; б) обществото не е доволно от „половинчатата“ политика на президента; в) влиятелната в Конгреса група на радикалните републиканци започва да води политика, насочена към освобождаване на робите и ликвидиране на робството; г) самият Линкълн, верен на принципите на Декларацията за независимостта и Конституцията10, всячески се опитва конфликтът да бъде прекратен в следствие на „осъзнаване“ на отцепниците. Победата на войските на Съюза в битката при Антитъм (17 септември 1862) допълнително разгорещява положението. На преден план излиза нуждата от „твърди“ действия на президента и разрешаване на казуса с робството. На 22 септември 1862 г. Линкълн издава Предварителна прокламация за освобождение на робите, в която обяснява целите на войната: „да се възстановят на практика конституционните отношения между Съединените щати и всеки отделен щат, и на хората в онези от щатите, за които тези отношения могат да са временно преустановени или нарушени. В този смисъл моята цел за следващото заседание на Конгреса е отново да препоръчам вземането на практическа мярка, насочена към парично подпомагане на свободното приемане или отхвърляне на всички така наречени робски щати, чието население в дадения момент не е въстанало срещу Съединените щати, и които щати може в момента доброволно да приемат незабавната или постепенна забрана на робството в рамките на съответните им граници, и на стремежа да продължава колонизирането на хора от африкански произход (...) в съответствие с предишни разрешения на правителството. Ето защо на първи януари от лето Господне хиляда осемстотин шейсет и трето всички хора, държани като роби в който и да е щат или в определена част от даден щат, и въстанали срещу Съединените щати, ще бъдат оттам насетне и завинаги свободни, а Изпълнителната власт на Съединените щати (...) ще признае и защити свободата на тези хора и няма да предприеме нито единично действие, нито множество действия, за да потиска тези хора като цяло или отчасти в усилията им да постигнат действителна свобода“.11 Линкълн се надява ако не всички, то поне повечето от отцепническите щати да се върнат в Съюза и да не се налага незабавно освобождаване на всички роби. Още повече, че самият той не смята чернокожите за равни с белите и споделя това с делегация от свободни чернокожи в Белия дом през август 1862 г.: „Вашата раса, много от вас, силно страдат като живеят с нас, а нашата раса страда от вашето присъствие тук“.12 Планът на Линкълн за освобождаване на робите е то да стане поетапно, но, предвид историческата действителност, този негов замисъл е възможно да реши съдбата на Съюза в полза на Конфедерацията. И макар Линкълн да е принуден да издаде Предварителната прокламация, то радикалните републиканци се радват на постигната победа. В предстоящите няколко месеца нито един робовладелчески щат не приема Предварителната прокламация. На 1 януари 1863 г. е издадена официалната Прокламация за еманципация, според която за свободни са обявени „всички лица, включени като роби в щатите [Арканзас, Тексас, Луизиана, Мисисипи, Алабама, Флорида, Джорджия, Северна и Южна Каролина и Вирджиния] и части от тези щати“.13 След издаването на документа в страната и сред армията настъпва истинско веселие. И макар Линкълн да има известни резерви, когато извършва този акт, по-късно той признава: „Никога не съм бил по-уверен, че действам добре, отколкото сега, когато подписвам този документ“.14 Провъзгласяването на Прокламацията за освобождение е уникален по рода си документ в историята на Съединените щати. По думите на американски историк Уилям Фостър този документ „ознаменува политически прелом в Гражданската война, [което] означава, че Севера от политика на безпорядъчна отбрана преминава към революционно настъпление“.15 Прокламацията освобождава повече от три милиона чернокожи. Издаването на този документ окончателно слага край на робската институция, която толкова продължително време стои като петно в развитието на демокрацията в пълния ѝ смисъл в Съединените щати. На 8 декември 1863 г. Линкълн отправя своето годишно обръщение към Конгреса и представя своя план за Реконструкция на Юга. В речта на президента се засягат теми, свързани с Гражданската война и нейният напредък, със съдбата на освободените бивши роби и засегнатите от Прокламацията за еманципация територии. В същия ден пред конгресмените американският държавен глава представя и Декларация за амнистия и реконструция, която, според американския историк Едмънд Рос, „до голяма степен очертава планът [на Линкълн] за Реконструкция“16. Според Декларацията „на всички, които, пряко или косвено, са взели участие в съществуващия към момента бунт (...), ще бъде дадена амнистия с възстановяване на всички собственически права, с изключение на робите и в случаи за собственост, където има намесени трети страни“.17 Лицата, които остават извън рамките за получаване на амнистия са всички най-изтъкнати членове на Конфедерацията – военни, цивилни или агенти. По отношение установяване на нови местни власти в отцепническия Юг, Линкълн представя т. нар. десет – процентов план за възстановяване, според който за истинско щатско правителство ще бъде признато това, „в което минимум една десета от броя на гласоподавателите от президентските избори през 1860 г. са положили клетва, останала не разрушима до този момент и са имали избирателно право от изборните закони на съответния щат, съществуващи непосредствено преди т. нар. Сецесия.18 Всяко подновено щатско правителство ще получи подкрепата на основния закон на страната, според който: „Съединените щати гарантират на всеки щат в този Съюз републиканска форма на управление и защита на всеки от тях от нападение отвън, а по молба на законодателната или изпълнителната власт (когато законодателната не може да бъде свикана) – и от вътрешно насилие“.19 Декларацията за амнистия и реконструкция, респ. Планът на Линкълн за Реконструкция, действително засяга най-наболелите проблеми за разрешаване след края на Гражданската война – условията за амнистиране на метежниците, връщането на сецесионистките щати към Съюза и възстановяването на щатските власти в съответните територии. Но в проекта на Линкълн липсва информация за съдбата на наскоро освободените чернокожи, а те представляват един огромен процент от американското население и все още продължават да бъдат в центъра на конфликтите между управляващите. Оценката на Линкълновия план за Реконструкция сякаш е единодушна сред изследователите на „тъмната ера“ в американската история. Едмънд Рос – един от защитниците на Андрю Джонсън при опита за импийчмънт на американския президент и издател на едноименна книга по този проблем, твърди: „че [с този план] Линкълн поддържа неразрушимостта на щатите и неделимостта на Съюза (...)“20, както се разбира и от „снизходителния“ проект на президента по отношение условията за амнистиране и възстановяване на властта в бутновническите територии. Подобна позиция заемат и българските историци Андрей Пантев и Виолина Павлова. Според тях Реконструкцията за Линкълн „се изразява в бързото и без федерална намеса възстановяване на старите държавни връзки в Съюза, осъществено от изпълнителната власт въз основа на конституцията. Линкълн приема тази програма за Реконструкция и във връзка с бъдещето на Републиканската партия. Според него тя е наследник на традициите на вигите и може да включи в редиците си южняците, които все още не са се определили политически, а в миналото мнозинството от тях са били виги. Така Републиканската партия ще прерасне в общонационална и ще има опора на юг. (...) Концепцията на Линкълн за Реконструкция може да се обясни не само с опита му на политик, но и с неговия характер. Той изпълнява съвестно дълга си към Съюза, но не би могъл да понесе отговорността за предизвикване на войната и за страданията на масите. Той се стреми да даде най-безболезнено решение на проблемите, което да остави възможно най-малко враждебност на юг.“21 В тази насока анализира планът на Линкълн за Реконструция и Уилям Фостър, който твърди, че проектът е „построен на две предположения: 1) отделилите се метежнически щати не престават и не са преставали да бъдат част от Съюза, и, 2) въпросът за Реконструкцията е въпрос, намиращ се в компетенциите на президента. (...) В този план очевидно има и отрицателни страни. Първо, чернокожите са лишени от избирателни права. Освен това, с възстановяването на собственическите права на плантаторите, шансът за овластяване на плантаторските земи от чернокожи е нулев. Почти автоматично плантаторите отново получават политически контрол. (...) Много скоро всички завоевания на революцията, освен формално отмененото робство, са отречени“.22 Според Ерик Фоунър „Линкълн не разбира освобождаването на робите като социална революция и не вярва, че Реконструкцията трябва да установява социални и политически промени от страна на освобождаването на робите. Грешно е на десет – процентовия план на Линкълн да се гледа като на твърда и сигурна политика, от която президентът няма никога да се откаже. По-скоро този план има за цел не толкова да реконструира Юга, колкото да сложи по-бързо край на Гражданската война. Четирите щати със запазена робска институция (Кентъки, Западна Вирджиния, Мериленд и Мисури) и част от петия – Делауеър, които продължават да са част от Съюза и които остават незасегнати от Прокламацията за освобождаване на робите и десет – процентовия план на Линкълн, са първите, в които се появяват някакви промени във връзка с реконструиране“.23 Американският историк Майкъл Перман отбелязва: „Линкълн внимателно се опитва да обясни, че „десет – процентовия му план“ не е постоянна, фиксирана политика. „Трябва да се разбере, че нито един друг вариант не е приемлив“, предупреждава Линкълн. Все пак, този план е специфична формула и Линкълн пристъпва към нейното изпълнение с решителност и търпение“.24 Създадени по Линкълновия план за Реконструкция лоялни на Съюза правителства се появяват в Луизиана, Арканзас и Тенеси, но Конгресът отказва да ги признае. Единственият реконструиран щат при реконструкционната политика на Линкълн е Западна Вирджиния. Но „въпреки политическата сръчност на [президента], той не успява да внесе в Съюза нито един реконструиран щат, с изключение на Западна Вирджиния. И докато изразходва значителен политически капитал, подкрепяйки режимът в Луизиана, никой не знае какви ще бъдат условията за останалите щати от Конфедерацията.“25 Действията на президента не се нравят на всички в управленческия елит. Макар според документите, издадени от законодателната власт, делата по реконструкцията да са предадени изцяло в ръцете на президента (от който факт умело се възползва наследникът на Линкълн – Андрю Джонсън), то една част от републиканците в Конгреса не са съгласни. Радикалните републиканци26 – изключително влиятелна група и в Сената, и в Камарата на представителите, смятат, че именно Конгресът трябва да изпълни програмата за възстановяване. Доказателство за разрастващия се конфликт между законодателната и изпълнителната власти, в лицата на Конгреса и президента, е приемането, от страна на първия, на законопроекта „Уейд – Дейвис“ през лятото на 1864 г. Този акт е спонсориран от сенатор Бенджамин Уейд от Охайо, Реп и Хенри Унтър Дейвис от Мериленд. В документа се подчертава необходимостта от установяване на временно управление на военни губернатори, които да контролират изборите, а от избраните делегати да се иска втора клетва за това, че не са подкрепяли доброволно Конфедерацията; щатските събрания ще отрекат сецесията и робството.27 Законопроектът „Уейд – Дейвис“ е един по-суров вариант на десет – процентовия план на Линкълн. Президентът налага вето на този акт, а в отговор радикалните републиканци издават „манифест – светкавично изявление, в което се обвинява Линкълн в узурпиране на властта и опит да използва приетите обратно в Съюза щати, за да си осигури преизбиране с. г.“.28 За Линкълн бързата Реконструкция на бунтовническия Юг е един сигурен ключ за спечелване на гражданския конфликт, тъй като приемането на новите щатски власти на Юг по време на сблъсъка отслабва Конфедерацията и засилва позициите на Съюза. Според президента колкото по-бързо бъдат възстановени щатските правителства на Юг, толкова по-бързо ще бъдат приети съответните щати обратно в Съюза. Широката амнистия и положената клетва пък затвърждават промените, направени на Юг, по време на войната – основно премахването на робската институция. Начинът, по който Линкълн гледа не само на реконструирането на Юга, но и на самия характер на войната, е изцяло характерен за неговата личност. Ревностната защита на принципите, които залягат в Декларацията за независимостта и Конституцията на Съединените щати, са основните „оръжия“ на Ейбрахам Линкълн за справяне със ситуации от различен характер. Твърде „мекият“ план на президента за амнистиране на бунтовниците е направен именно във връзка с факта, че според Линкълн отцепилите се щати никога не са напускали Съюза, а просто трябва да бъдат вразумени и върнати обратно – заедно с всички полагащи им се като пълноправни членове на държавата права. Не по такъв начин гледат на „колебливата“ политика на президента радикалните републиканци. За тях Реконструкцията е мащабна, коренна трансформация на южното общество. Те настойчиво желаят процесът на възстановяване на Юг да започне след края на войната и да бъде съпътстван с предоставяне граждански права на чернокожите. За последен път Линкълн говори за Реконструкцията на 11 април 1865 г. в публична реч от балкона на Белия дом. Речта е типична за Линкълн; тя се явява един вид опит на президента да насърчи радикалните републиканци да мислят за Реконструкцията като практическо, а не теоретично дело. Линкълн говори и за поддържане на обществената подкрепа и единството на страната, като дори намеква за даване ограничени граждански права на чернокожите. Въпросът с правата на свободните чернокожи тревожи Линкълн още след издаването на Прокламацията за еманципация. На 8 април 1864 г. Конгресът пуска XIII поправка към Конституцията, забраняваща робската институция, за гласуване. Още същият месец изменението е прието от Сената с 38 срещу 6 гласа, като дори двама демократи – Ръвърди Джонсън от Мериленд и Джеймс Несмит от Орегон – гласуват За. През юни с. г. обаче Камарата на представителите отхвърля документа с 93 срещу 63 гласа. След множество дискусии е решено съдържанието на поправката да бъде съкратено. На 1 февруари 1865 г. изменението е прието и пуснато за ратификация от отделните щати със следния текст: „1. В Съединените щати, както и във всички територии под тяхна юрисдикция няма да съществуват нито робство, нито принудителен труд освен като наказание за престъпление, в което заподозреният трябва да бъде съответно обвинен. 2. Правото да налага този член принадлежи на Конгреса посредством съответното законодателство.“29 В съдържанието на документа обаче липсва каквато и да е информация относно правата на чернокожите. Едва с ратифицирането на XIV поправка към американската конституция през 1868 г. „(...) Всички лица, родени или натурализирани в Съединените щати и подчинени на техните закони, са граждани на Съединените щати и на щата, в който живеят. Никой щат няма право да приема и налага закони, ограничаващи привилегиите или имунитета на гражданите на Съединените щати; никой щат няма право да лишава личността от живот, свобода или имущество без съответния съдебен процес, нито пък да отказва на което и да било лице под негова юрисдикция съответната закрила от закона“. Добавянето на XIII, XIV и XV (1870) изменения в американската конституция официално слагат край на робската институция и предоставят граждански права на освободените чернокожи. Именно тези три документа са едни от най-значимите нормативни актове, приети в периода на Реконструкцията. Според конституцията, за да приеме силата на закон даден законопроект, трябва да бъдат събрани поне три четвърти от гласовете на всички щати. Предвид този факт, тринадесетата поправка към основния закон официално става част от конституцията едва на 18 декември 1865 г., след ратификацията на 27 от 36-те американски щати. Тринадесетата поправка към конституцията е единствената поправка, подписана от американски президент. По данни на американския всекидневник “The New York Times”, единствените щати, които отхвърлят изменението, са „Делауер – 8 февруари 1865 г., Кентъки – 23 февруари 1865 г. и Ню Джърси – през март 1865 г.“.30 „Тези щати са единствените, които не гласуват за преизбирането на Линкълн. Те са и единствените, които поддържат изчезващата Демократическа партия (...) и единствените, които продължават да почитат робството като божествена институция“31 – твърди американската преса за единствените три северни щата, които отхвърлят тринадесетата поправка. По време на срещата на управляващия кабинет на 14 април 1865 г. Линкълн предлага да задейства работата на щатските правителства преди откриването на сесиите на Конгреса през декември с. г. (същото прави и Андрю Джонсън). Опасенията на президента са, че Конгресът може да прокара по-тежка програма за Реконструкция, което на практика се случва след година. Желанието на Честния Ейб е „да няма преследване, да няма проливане на кръв“, да се направи реставрация на Юга без драматизъм32. На 9 април 1865 г. ген. Лий капитулира и се слага край на мъчителната Гражданска война. На 14 април с. г., точно четири години от началото на кървавия конфликт, „над форт Самтър генерал – майор Андерсън тържествено поставя същият този флаг, който е свален [от войските на Конфедерацията] на 14 април 1861 г., когато фортът капитулира“.33 Върнат е символът на Съюза, северните щати побеждават във войната, но не са върнати бунтовническите щати към предвоенния си статут. 14 април 1865 г., Разпети петък, в историята на Съединените щати е символ едновременно на победа и на всенародна загуба. Около 22 часа в театър „Форд“ в столицата Вашингтон Линкълн и съпругата му се наслаждават на пиесата „Моят американски братовчед“. Изведнъж се появява второстепенният актьор Джон Уилкс Бут (1838 – 1865). В 22 часа и петнадесет минути Бут вади от палтото си зареденият пистолет „Деринджър“ и хваща с лявата си ръка назъбеният като бръснач нож „Бауи“. Убиецът на президента се приближава достатъчно близо до своята жертва и с един удар от упор успява да я застреля. Публиката чува викове и смут, но се колебае – дали шумът е част от пиесата или се случва нещо непредвидено. Убиецът успява да избяга. Линкълн е смъртно ранен и занесен на ръце в най-близката къща. На следващата сутрин, 15 април, в 7 часа и 22 минути34 шестнадесетият президент на Съединените американски щати, освободителят на робите и приятелят на народа, издъхва. Новината за смъртта на Линкълн е тъга и мъка за едни – предимно северняци, и добра вест за други – южняци, бивши защитници на Конфедерацията. Целият свят е изненадан от това убийство. Във Вашингтон пристигат съболезнователни телеграми от всички точки на земното кълбо. Убийството на Ейбрахам Линкълн без съмнение е ако не най-тъжното, то поне едно от най-тъжните събития в американската история. Заслугите на Честния Ейб за развитието на американската демокрация и съществуването на Съединените щати като единна държава са безспорни. В анкета, направена през XX в. сред американските историци от техния колега Артур Мейер Шлезингер, те определят общо шестима американски държавни глави, сред които и Ейбрахам Линкълн, който безспорно заслужава да бъде в тази велика американска шесторка. Следва https://istorianasveta.eu/история/новото-време/сащ/687-президентската-реконструкция-в-сащ-–-от-проект-към-реална-политика.html

ЕС здесь непричем

Югът е представян романтично от днешна гледна точка - с образованите робовладелци, със смирените и работливи чернокожи, с културата на богатите (за масата бели бедни южняции по това време , или както се наричат неполиткоректно "white trash", като че ли не се пише много ).. Приемаме че е така, с малки отклонения Аз не си представям как днес в Северна Америка можеще да има slavery Конфердерация или slavery States (Държави), малко ми е трудно. Робството щеще да бъде забранено в самите тях /или в Конфедерацията/ - по различни причини, икономически на първо място. Ако не в 19-ти, то в 20-ти век щеще да случи тази забрана в самите страни /Както се случва в Южна Америка в по-рано/. А страните или Конфедерацията щяха да изостанали от САЩ и Канада икономически, технологично и социално - щяха да бъдат нещо като "Бразилия" в Северна Америка,.(и с много висок дял на черното население -възможно преобладаващ! защото в Бразилия има освен черни има и индианци, които в Северна Америка са изчистени, а не асимилирани както в Южна чрез християнството).. В която се говори на английски, а не португалски :)

За да се разбере в дълбочина войната, може да се изгледа филма Glory, свързан историята на полковник Робърт Шоу ( Robert Gould Shaw) и 54 -ти масачузетски доброволчески Казват че Glory е най-добрият филм на актьора Матю Бродeрик (Matthew Broderick), Той участва в ролята на полковник Робърт Шоу ( Robert Gould Shaw), 25 годишен офицер, загинал във втората битка за Форт Вагнер, Чарлстън , Южна Каролина Robert Gould Shaw Matthew Broderick ПС Военните сцени са по-брутални от това което се показва по възстановките , които се правят на равни полета, и не се отчита ролята и силата на артилерията. Това е битката за Антиетам от филма Glory Това е битката за Форт Вагнър от филма Glory, в която Матю Бродърик (в ролята на полковник Робърт Шоу) загива

Съгласен съм. Освен това смятам, че трябва да има и много по-високи данъци за старите автомобили.. Знам, че повечето ще кажат "без автомобилите не можем", но нека да дам един пример от съседна страна, която е от "нашата ръка" В Турция например, данъците и цените на автомобилите са по-високи, автомобилите по-малко са в тези в България (като съотношения), и автомобилите са по-нови Тук сме както се казва по-народному - "моргата" на Европа". В Турция обаче има много добре развит обществен транспорт, който е финансово достъпен за обикновените хора (автобуси, минибуси, влакове, метро , кораби.. и други) Един пример: В Измир например пътническите корабчетата са част от обществения градски транспорт..Вместо да се пътува през града (той е разположен по протежение на брега, в залив), обикновените хора предпочита да ползват развития воден обществен транспорт..

И всички се возим на лични автомобили,... по един или двама човека в автомобил (освен ромите, който са по четири - пет в един автомобил)

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- “Nothing But Honor” Scarlet O’Hara: “Take me away with you. There is nothing to keep us here.” Ashley Wilkes: “Nothing but honor.” Wilkes was refusing a tempting offer to leave his wife. His honor stood as the last remaining defense against indecency. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- "Няма нищо по-важно от честта и принципите" - това е и моето мото, второто ми "аз" За съжаление , в живота, в любовта, в бизнеса, и във войната не става точно така: The culture that gave rise to the Civil War revered honor. Many great men and moments rose from this reverence. But it also allowed dangerous vices to thrive under a cloak of honor. https://www.solliday.org/2014/10/28/“nothing-honor”/

Една вметка: С приближения бих могъл да кажа, че Демократическата партия в този период е елитарна, и представлява интересите главно на южняшката робовладелска класа, Републиканската я виждам по-скоро "широка" (Grad Old Party) . Представлява интересите както на солиден кръг северни бизнесмени, така и интересите на различни групи от народа - аболиционисти, националисти, нативисти и други. Последните преставляват средната класа и тези малоимотни , в чийто икономически интерес е да се заселят и живеят в новите територии.. В този смисъл, според мен и двете партии представляват определени икономически интереси, а политиците са в ролята на "говорещи глави"

Не е точно така, защото американската нация не е етническа, а е гражданска (политическа) В този смисъл патриотизмът трябва да се разглежда от гледна точка на защита на начина живот, и ценностите. Те са драстично различни за Севера и Юга Ако някога е имало консенсус за робството, той с течението на времето ства все по-труден за поддържане.. Северът (там където робството е забранено) се развива с бързи темпове - залага на бъзрото развитие , има свръх население за тогавашнотоо развитие и голям приток от емигранти - те се насочват към Севера, разбира се Отцепването на Южните щати, и спорът за устройствата на свободните територии, които Югът иска да направи платнаторски и робовледелски (има изследвания които дори показват че земите на плантациите са с изчерпана плодородност по това време ) предизвикват тази мащабна война..Тя от една страна е война за каузи и за защита начина на живот, от друга - за запазване целостта на Съюза..

https://www.linkedin.com/pulse/beyond-trade-war-huawei-step-ray-dalio/ Сега трябва да е ясно, че войната с Китай не е ограничена само до търговската война - тя е отворена за други видове войни. Действията на администрация на Трумп в сряда показват, че отрязването на елементи, които са необходими на другата страна („санкции“), вече е поставено на масата, така че трябва да си представим всички последствия, които могат да възникнат, да им определим вероятностите и да преценим последиците им за компаниите, пазари и икономики. Ние също трябва да си представим и другите видове войни (например, капиталови, военни и т.н.), които биха могли да доведат до конфронтация между САЩ и Китай в близко бъдеще, и в по-дългосрочен план. По-долу представям някои подробности за новите начини, по които САЩ проучват по-голям контрол и надзор върху чувствителните на износ технологии и чуждестранните инвестиции, които подчертават някои от начините, по които войната с Китай се вмества само вт търговска война. Освен това се обмислят и други способи - като например ограничаване на достъпа на китайците до образование и заетост. Какви елементи могат да бъдат контролирани от износа? Министерството на търговията разглежда 14 категории „фундаментални и нововъзникващи“ технологии, които потенциално могат да бъдат подложени на засилен контрол върху износа като част от създаването на нови разпоредби и правила ( Закона за реформа на контрола на износа [ECRA]) - някои от тях имат изричен характер на военни приложения (напр. адаптивна маскировка), но много други имат цивилни приложения (напр. AI, биотехнология, роботика). Commerce заяви, че ще оцени включването на технологии в списъка за контрол на износа в съответствие с три допълнителни фактора: i) развитието на нововъзникващи и основополагащи технологии в чужди държави; ii) въздействието на контрола върху износа върху развитието на такива технологии в Съединените щати; и iii) ефективността на контрола върху износа за ограничаване на разпространението на нововъзникващи и основополагащи технологии в чужди държави. Струва си да се има предвид, че ECRA е една от двете разпоредби на наскоро приетия Закон за националното оторизиране на отбраната (NDAA), който засилва надзора на американското правителство не само върху износа на технологии, за които се смята, че има последици за националната сигурност, но също и над чуждестранните инвестиции ( Закон за модернизация на прегледа на риска от чуждестранни инвестиции [FIRRMA]) - по-специално, когато контрагентът е гражданин на стратегически конкурент, например Китай, Русия. За разлика от предишните администрации, администрацията на Тръмп е посочила, че има по-широко тълкуване на националната сигурност, за да включи бъдещия икономически просперитет и „критично технологично лидерство“. Показателно е, че новите „фундаментални и нововъзникващи“ технологични категории, определени от Министерството на търговията в рамките на ECRA, също ще засегнат бъдещия обхват на проучването на инвестициите за Комитета за чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS). FIRRMA, законодателството, което укрепва CFIUS, добавя тези нови категории технологии към списъка на „критичните технологии“, подлежащи на преглед от CFIUS, и прави тези прегледи задължителни. CFIUS започва „пилотна програма“, която ще приложи разширените правомощия и разпоредби на FIRRMA към подбрана гама от „критични технологии“ в специфични отрасли - те включват производство на самолети, нефтохимическа промишленост и полупроводници, наред с други категории. Видовете неконтролиращи инвестиции от чуждестранни лица, които са обхванати от пилотната програма, са тези, които биха дали на чуждестранния инвеститор: Достъп до всяка съществена непублична техническа информация, притежавана от пилотната програма на американския бизнес; Членски или наблюдателни права в борда на директорите или еквивалентен ръководен орган на пилотната програма Американски бизнес или правото да номинира лице на длъжност в борда на директорите или еквивалентен ръководен орган на пилотната програма американски бизнес; или Всяко участие, освен чрез гласуване на акции, при вземането на съществени решения в пилотната програма на американския бизнес относно използването, разработването, придобиването или освобождаването на критични технологии. Пълният списък на „представителните категории на технологиите“, разглеждани от Бюрото по промишленост и сигурност Представителните общи категории на технологиите, за които Commerce понастоящем се стреми да определи дали съществуват специфични нови технологии, които са от съществено значение за националната сигурност на Съединените щати, включват: Биотехнологии, като: Nanobiology; Синтетична биология; Геномно и генно инженерство; или Neurotech. Изкуствен интелект (AI) и технологии за машинно обучение, като: Невронни мрежи и дълбоко обучение (напр. Моделиране на мозъка, прогнозиране на времеви редове, класификация); Еволюция и генетично изчисление (например генетични алгоритми, генетично програмиране); Укрепване на обучението; Компютърно виждане (например разпознаване на обекти, разбиране на образи); Експертни системи (например системи за подпомагане вземането на решения, системи за обучение); Обработка на реч и звук (напр. Разпознаване и производство на реч); Обработка на естествени езици (например машинен превод); Планиране (напр. Схема AI облачни технологии; AI чипсети. Технологии за позициониране, навигация и синхронизация (PNT). Микропроцесорни технологии, като: Systems-on-Chip (SoC); or Stacked Memory on Chip Разширени компютърни технологии, като: Логика, ориентирана към паметта. Технологии за анализ на данни, като: Визуализация; Алгоритми за автоматизиран анализ; или Изчисления, отчитащи контекста. Квантова информация и сензорна технология, като: Квантови изчисления; Квантово криптиране; или Квантово сензори Логистични технологии, като: Мобилна електрическа енергия; Моделиране и симулация; Обща видимост на активите; или Логистични системи на базата на дистрибуция (DBLS). Добавъчно производство (например, 3D печат). Роботика, като: Микро-дронове и микро-роботизирани системи; Технология на рояка; Самосъбиращи се роботи; Молекулярна роботика; "Съставители" на роботи; ( Robot compilers); or Smart Dust. Brain-computer interfaces, като: Интерфейси с невронен контрол; Mind-machine interfaces; Директни невронни интерфейси; или Brain-machine interfaces. Hypersonics, като: Алгоритми за управление на полета; Технологии на задвижване; Системи за термична защита; или Специализирани материали (за конструкции, сензори и др.). Разширени материали, като: Адаптивен камуфлаж; Функционални текстилни материали (например съвременна технология за влакна и тъкани); или Биоматериали. Разширени технологии за наблюдение, като: Faceprint и технологии за гласово отпечатване.

А ще покажеш ли "директивите" на ЕС за вътрешите работи, за съдебната система, за отбраната, за семейното право, за търговското право, за криминалното право.. Дали ти "светка" че няма такива директиви, и всичко това е оставено в ръцете на националните закодателства, и че ЕС -з акодатеството касае само пазара (това е широко понятие) и правата на потребителите?

Не така.. Ти твърдиш че ЕС ограничава образованието и културата - това трябва ти да го докажеш.. Да де , дай да ги видим директивите "ограничващи образованието и културата" Ако не ги дадеш - знаеш какво значи за теб това, нали?

ПС В началото на войната, институтът на робството не се поставя под въпрос от Севера. До края на 1862 година Северът използва този статут - в щатите, където войските на Севера печелят, робите биват конфискувани като имущество (военна конфискация), след което се освобождават. С разрастването на военните действия и радикализирането на войната (която в 1862 е неуспешна за Севера) очевидно се налага да се действа радикално" . На 30 декември Линкълн подписва Прокламацията за освобождение на робите. За свободни се обявяват робите във враждебните на Съюза щати. Робите и робството са икономическата основа на Юга. Разпространението на робството в „свободните земи“ на Запад е "банирано" с приетия през май 1862 г. Закон за земята (известен като Homestead act), предоставящ на всяко американско семейство възможността да получи поземлен участък до 160 акра . "Получи" - плащат се само малки такси.

А ще покажеш ли една директива на ЕС, с която се ограничава образованието или културата?.. И ако има такава - ще илюстрираш ли как и какво точно ограничва.. Мисля , по скоро виждам че всяка втора дума ти е лъжливо внушение, демагогия и конспиратология.. Ако можеш , обори ме - дотук не си успял да покажеш друго Искам да ми покажеш директива на ЕС, не искам още "мнения" или публикации от жълти и епицентрични медии Потърси - ако намериш, имаш почерпка от мен, ако не намериш - искам такава от теб обаче без да ти слушам глупостите..

Е то никой не твърди точно това Трябва се отчита че в Севера има силно анти-робовладелско "морално" движение - това на американските квакери, пуритани и аболиционисти ..Моралът в основата си е християнски, този морал произлиза че от разбирането че "Бог е създал всички хора равни" Причните за войната са икономически , а в основата е конфликта са свободните (нови) терории - това са означните със сиво на картата. Юга приема собствено законодатество, според което в новите територии ще се прилага робовладелстко законодателство, (т.е. разширяване и увеличаване на териториите на робовладелските щати), За янките и буржоазията (или републиканците) от Севера това е неприемливо -те искат новите територии да се развивават икономичсеки и политически по "северния" начин. ..Войната става неизбежна

В Чехословакия няма промяна на модела..Има опит за създаване на "социализъм с човешко лице"..Такъв се опита да направи и Горбачов. "Китайския модел" предполагаше либерализия на икономиката, в основата на този модел е модела на Синагапур (Киров е писал за това).. А това че ръководсвото на СССР не го разпозна не е по причина на САЩ или някой друг разбира се - това е проблем на гражданите и партиите в СССР и ОНД.

Темата е обширна, и затова ще започна с най-обща информация за Гражданската война в САЩ В процеса темата ще се равива и допълва долкото може с интересни и информативни подтеми (постинги) както и с по-задълбочени кометари и анализи. Бих се радвал ако Киров се влючи в темата :) По тази тема има една сериозна българска монография, която за съжаление не се намира он-лайн за свободно четене (аз не съм я намерил качена някъде, ако в Бойна слава са я качили или са я намерили - това е друг въпрос), Това е книгата на проф А.Пантев и Виолина Павлова "Гражданската война в САЩ 1861-1865" Ще започна с най-обща информация Американска гражданска война от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Американска гражданска война Горе вляво Розенкранц при Стоунс Ривър, Тенеси; горе вдясно: конфедеративни пленници при Гетисбърг; долу: битка при Форт Хиндман, Арканзас Информация Период 12 април 1861 – 9 април 1865 Място главно в южните Съединени щати Резултат Победа за Съюза (САЩ); Реконструкция; премахване на робството Страни в конфликта Съюз (САЩ) Конфедерация Командири и лидери Ейбрахам Линкълн Юлисис Грант Джеферсън Дейвис Робърт Лий Сили 2 200 000 1 064 000 Жертви и загуби 110 000 убити, 360 000 общо загинали, 275 200 ранени 93 000 убити, 258 000 общо загинали, 137 000+ ранени Американска гражданска война в Общомедия Американската гражданска война известна също като войната между Севера и Юга[1] (1861 – 1865) е война между добре развитите индустриални северни щати и селскостопанските южни щати на САЩ. Фермите и плантациите в южните щати са обработвани от чернокожи роби – евтина работна ръка, принудена да работи усилено. Ето защо те са много важни за стопанствата на южняците. Избраният за президент на САЩ Ейбрахам Линкълн се обявява срещу робството, което довежда до отцепването на 11 южни щата. На 12 април 1861 г. техните войски нападат Форт Съмтър, с което поставят началото на една жестока и кръвопролитна война.[2] През 1865 г. войските на Юга капитулират, измъчвани от липса както на оръжия и всякакви боеприпаси, така и на храна и облекло за изтощените войници. Съдържание 1 Причини 2 Обособяване на враждуващите страни 2.1 Конфедерацията 2.2 Гранични щати 3 Ход на бойните действия 3.1 Първи период на войната (април 1861 – април 1863 г.) 3.1.1 Сражения през 1861 г. 3.1.2 Сражения през 1862 г. 3.1.3 Прокламация за освобождение на робите 3.2 Втори период на войната (май 1863 – април 1865 г.) 3.2.1 Сражения през 1863 г. 3.2.2 Сражения през 1864 г. 3.2.3 Кампанията през 1865 г. 4 Статистика на Гражданската война в САЩ 5 Последици 6 Източници Причини В основата на конфликта, довел до гражданската война, стоят противоречията между южните щати, в които икономиката до голяма степен се основава на робския труд, и северните щати, в които общественото мнение е настроено срещу робството. През 50-те години в центъра на политическите спорове в страната е въпросът, дали да се разреши робството в новообразуваните територии, където до този момент статутът им не е правно регламентиран.[3][4] И двете страни са убедени, че спирането на разпространението на робството ще доведе до неговия постепенен упадък и отмиране.[5] В своите позиции и двете страни в спора се позовават на либералните възгледи на Томас Джеферсън. Докато привържениците на робството се позовават на автономията на щатите,[6][7][8] неговите противници настояват, че принципът за равенство на всички хора има предимство пред нея. В края на 50-те години кризата се задълбочава от нарастващите опасения на Юга от овладяване на федералното правителство от противопоставящите се на робството сили и недоволството на Севера от традиционното доминиране на Юга във федералната политика. Вътрешните несъгласия за етичната страна на робството, обхвата на демокрацията и стопанските преимущества на свободния труд и робските плантации, довеждат до разпадането на Партията на вигите и политическото движение Ноу Нотинг. На тяхно място се появяват Партията на свободната земя през 1848 година, Републиканската партия през 1854, Партията на конституционния съюз през 1860. През 1860 година и последната общонационална партия, Демократическата, се разцепва на две регионални части. Още в средата на 50-те години конфликтите между привърженици и противници на робството довеждат до въоръжени сблъсъци, главно в Канзас. През 1857 година Върховният съд издава решение, според което робството е законно и в територии, като Канзас, в които мнозинството е против него. През 1859 година аболиционисти нападат федерален арсенал във Вирджиния в неуспешен опит да предизвикат масово робско въстание.[9] Също така, в северните щати пристига основната маса имигранти. В този регион са съсредоточени повечето предприятия от машиностроенето, металообработката, леката промишленост. Тук основната работна сила са многобройните емигранти от други страни, които работят във фабриките, заводите и другите предприятия. Работната ръка на север е достатъчно, демографската ситуация е стабилна и равнището на живот – достатъчно. Съвършено противоположна е ситуацията на юг. САЩ, в хода на Американо-мексиканската война, получава огромни територии на юг, където се намира голямо количество свободни земи. На тези земи се основават плантаторите, получили огромни земеделски участъци. Именно затова, за разлика от Севера, Югът става аграрен регион. Освен това, има и друг проблем: не достига работната ръка. В по-голямата си част, емигрантите отиват в северните щати, ето защо от Африка, започвайки още в началото на 18 век, започва превозването на чернокожи роби. Към началото на сецесията, 1/4 от бялото население на Юга са робовладелци. Югът е „аграрен придатък“ на САЩ – развива такива култури, като тютюн, захарна тръстика, памук и ориз. Северът се нуждае от суровините на Юга, особено от памук, а Юга – от машините на Севера. Дълго време двата различни икономически региона съществуват в една страна, но противоречията помежду им постепенно се задълбочават. Последното събитие, предизвикало отделянето на южните щати от федерацията е победата на републиканския кандидат Ейбрахам Линкълн, противник на разширяването на робството, на президентските избори през 1860 година.[10] Линкълн обещава, че няма да предприеме нищо срещу робството в Юга, но опасенията в южните щати не отслабват. Изгубили президентския пост и мнозинството си в Камарата на представителите, привържениците на робството стават все по-склонни да се отделят от Съединените американски щати. Обособяване на враждуващите страни Щати, отцепили се преди 15 април 1861 Щати, отцепили се след 15 април 1861 Щати от Съюза, позволяващи робството Щати от Съюза, забранили робството Конфедерацията Основна статия: Конфедеративни американски щати На 20 декември 1860 година, след победата на Линкълн на президентските избори, Южна Каролина става първият щат, който напуска Съединените щати. През следващите шест седмици, преди новият президент да встъпи в длъжност, Мисисипи (9 януари 1861), Флорида (10 януари), Алабама (11 януари), Джорджия (19 януари), Луизиана (26 януари) и Тексас (1 февруари) също се отделят от федерацията. На 4 февруари 1861 година седемте щата създават общо правителство под името Конфедеративни американски щати.[11] То установява контрол над федералните укрепления и друга федерална собственост в рамките на отделилите се щати. Щатите приемат Конституция и избират за свой президент бившия сенатор от Мисисипи Джеферсън Дейвис, който, заедно с другите ръководители на Конфедерацията, заявява, че на тяхната територия робството ще съществува „вечно“. Столица на Конфедерация става алабамският град Монтгомъри, а след присъединяването на Вирджиния – Ричмънд. Южните щати заемат 40 % от цялата територия на САЩ с население 9,1 милиона души, в това число над 3,6 милиона афроамериканци. На 7 октомври, в състава на Конфедерацията влиза Индианската територия, чието население не е лоялно нито към Конфедерацията (повечето индианци са изгонени от територии, на които са образувани робовладелческите щати), нито към правителството на САЩ. Някои индианци се обявяват против робството, но подкрепят Конфедерацията поради опасения, че Северът ще ограби още от териториите им.[12] Сенатът на конфедерацията се сформира от двама представители от всеки щат, и от един представител на всяка индианска република (в състава на Индианската територия има 5 републики по броя на индианските племена – чероки, чокто, крийки, чикасо и семиноли). Индианските представители в Сената нямат право на глас. Частите на федералната армия, разположени в Тексас, които наброяват около една четвърт от цялата армия, преминават на страната на Конфедерацията. Президентът на Съединените щати Джеймс Бюканън, чийто мандат изтича на 4 март, не оказва особена съпротива на тези действия. Макар че смята отделянето за необосновано и нежелателно, той не смята, че федералното правителство има право да употреби сила при създалите се обстоятелства.[13] След като Линкълн поема президентския пост и Конфедерацията започва военни действия, на 15 април 1861 година правителството на Съединените щати обявява обща мобилизация. Това действие става причина за отцепването на още няколко щата, които минават на страната на Конфедерацията – Вирджиния (17 април), Арканзас (6 май), Тенеси (7 май) и Северна Каролина (20 май). Тъй като представителите на южните щати напускат Конгреса, републиканците получават голямо надмощие в него, което използват за одобряването на множество проекти, блокирани дотогава. Сред тях са въвеждането на протекционистични мита, създаването на колежи, финансирани с дарения на федерални земи, раздаването на пустеещи федерални земи, изграждането на железопътна и телеграфна връзка от река Мисури до Тихия океан, облагането с данък на доходите. Гранични щати Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. Част от щатите и териториите между ядрата на двете враждебни сили нямат еднозначно отношение по основните спорни въпроси. Повечето от тях доброволно или принудително остават в състава на Съединените щати, но в същото време се стремят към запазване на робството. Съюзът и Конфедерацията В Мериленд правителството и обществеността симпатизират на Конфедерацията, но Линкълн арестува и затваря без присъда членовете на правителството, като въвежда в щата военно положение преди Конфедерацията да успее да се намеси. В Мисури свиканото Учредително събрание решава щатът да остане в Съединените щати, но се стига до сблъсъци между командваните от проконфедералния губернатор местни милиции и федералната армия, в резултат на които правителството е принудено да напусне щата, а властта е поета от Учредителното събрание.[14] Кентъки се опитва известно време да запази неутралитет в конфликта, но след навлизането в щата на силите на Конфедерацията през 1861 година преминава на страната на Съюза. За кратко е образувано бунтовническо правителство, което напуска щата, заедно с конфедералните войски.[15] След отделянето на Вирджиния, юнионистки активисти отцепват северозападните части на щата, които по-късно образуват новия щат Западна Вирджиния в състава на съюза. Подобен опит е направен и в източните части на Тенеси, но са пресечени от правителството на Конфедерацията.[16] На запад към Конфедерацията се присъединяват части от териториите Ню Мексико и Индианската територия (днес Оклахома), където на страната на Юга се бият индиански племена, притежаващи роби. В състава на Съюза остават 23 щата, включително робовладелските Делауър, Кентъки, Мисури и Мериленд, които, не без борба, предпочитат да съхранят лоялността си към федералния Съюз. Населението на Съюза превишава 22 млн. души, на територията му е разположена практически цялата промишленост на страната, 70 % от железопътните линии, 81 % от банковите депозити и т.н. Ход на бойните действия Първи период на войната (април 1861 – април 1863 г.) Сражения през 1861 г. Бойните действия започват на 12 април 1861 г. със сражението за форт Съмтър в залива Чарлстън. След 34-часов обстрел, фортът е принуден да се предаде. В отговор на това, Линкълн обявява, че южните щати са в състояние на метеж, провъзгласява морска блокада на крайбрежието им, призовава в армията доброволци, а по-късно въвежда и военна повинност. Отначало преимуществото е на страната на Юга. Още преди встъпването в длъжност на Линкълн, тук са складирани много оръжия и боеприпаси, организирано е превземането на федералните арсенали и складове. Тук са разположени най-боеспособните части, които се попълват със стотици офицери, напуснали федералната армия, в това число Томас Джаксън, Дж. Джонстън, Робърт Лий и др. Основната цел на северняците във войната е да запазят съхранението на Съюза и цялостта на страната, на южняците – признаването на независимостта и суверенитета на Конфедерацията. Стратегическите замисли на страните са сходни: настъпление към столицата на противника и разделянето на територията му. Първото сериозно сражение се състои във Вирджиния, при железопътната станция Манасас на 21 юли 1861 г., когато лошо обучената войска на северняците, преминава ручея Бул Рън, и атакува южняците, но е принудена да започне отстъпление, преминало в бягство. Към есента, на източния театър на военните действия Съюзът разполага добре въоръжена армия, под ръководството на генерал Дж. Макклелън, който от 1 ноември е издигнат за главнокомандващ на всички армии. Макклелън се оказва бездарен военачалник, често избягващ активните действия. На 21 октомври, частите му са разбити край Болс Блъф, недалече от американската столица. Доста по-успешно е осъществяването на блокадата на морското крайбрежие на Конфедерацията. Едно от следствията ѝ е завладяването на 8 ноември 1861 г. на британския параход „Трент“, на борда на който се намират емисари на южняците – нещо, което поставя САЩ на ръба на война с Великобритания. Сражения през 1862 г. През 1862 г. най-големия си успех северняците постигат на западния театър на военните действия. В периода февруари-април, армията на генерал Юлисис Грант завзема редица фортове, изтласква южняците от Кентъки, а сред трудна победа при Шайло – и от Тенеси. Към лятото е превзет щата Мисури, и войските на Грант влизат в северните райони на Мисисипи и Алабама. 12 април 1862 г. влиза в историята на войната, благодарение на знаменития епизод с догонването на локомотива „Генерал“ от група доброволци-северняци, известен като Великото локомотивно преследване. Голямо значение има завземането на 25 април 1862 г. (в хода на съвместна десантна операция на частите на генерал Б. Бътлър и корабите на капитан Д. Фарагът) на Нови Орлеан, важен търговски и стратегически център. На изток, Макклелън, наречен от Линкълн „бавен“, е сменен на поста главнокоманващ и, начело на една от армиите, е изпратен в настъпление към Ричмънд. Започва така наречената „Кампания на полуострова“. Ървин Макдауъл разчита да използва численото си превъзходство и тежката си артилерия, за да спечели войната с една кампания, без да нанася щети на мирните жители. Битката при Антиетам, 17 септември 1862 г. Във времето, когато Макдауъл планира настъпление към Ричмънд от изток, други части на армията на Съюза трябва да се придвижат към града от север. Числеността на тези части е около 60 хиляди души, но генерал Джаксън с отряд от 17 хиляди души, ги задържа в Кампанията в долината Шенандо, разбива ги в няколко сражения и не ги допуска до Ричмънд. В същото време, в началото на април, повече от 100 хиляди войници на федералната армия слизат на вирджинското крайбрежие, но вместо фронтален удар Макклелън предпочита постепенно придвижване, за да удари във фланг и в тил врага. Южняците бавно отстъпват, а Ричмънд се готви за евакуация. В битката при седемте бора генерал Джонстън е ранен и командването поема Робърт Лий. Тази битка е и първата в историята на военните конфликти, в която е изпробвана употребата на картечници. Поради несъвършенствата на конструкцията си, те не успяват да повлияят съществено на хода на сраженията. Но и в двете армии започват да се появяват картечници на различни конструктори. Те, все още, не приличат на модели с автоматична система на презареждане и относителна компактност, а по габарити и характеристики се приближават по-скоро към митральозата и модела „Гатлинг“. Битката при Фредериксбърг, 13 декември 1862 г. Генерал Лий успява да спре армията на северняците в поредица схватки (т.н. Седемдневни битки), а после напълно да я изтласка от полуострова.[17] Макклелън е сменен, като на неговото място е назначен генерал Джон Поуп. Новият командващ е победен във второто сражение при Бул Рън (29 – 30 август). Лий навлиза в Мериленд, с намерението да прекъсне комуникациите на федералната армия и да изолира Вашингтон. На 15 септември, войските на южняците, под командването на Томас Джаксън, завземат Харпърс-Фери, пленявайки 11-хилядния гарнизон и значително количество снаряжение. На 17 септември край Шарпсбърг, 40-хилядната армия на Лий е атакувана от 70-хилядната войска на Макклелън. В хода на това сражение (известно като битката при Антиетам) двете страни губят 4808 убити, а 18 578 са ранени. Сражението завършва без победител, но Лий предпочита да отстъпи. Нерешителността на Макклелън, отказал се от преследване на противника, спасява южняците от поражение. Макклелън е заменен от Амброуз Бърнсайд. На 9 март 1862 г., край бреговете на Вирджиния, се води и първото в историята сражение между броненосни кораби. Краят на годината завършва неудачно за северняците. Бърнсайд започва ново настъпление към Ричмънд, но на 13 декември е спрян от армията на генерал Лий в битката при Фредериксбърг. Превъзхождащите сили на федералната армия са напълно разбити, загубвайки два пъти повече убити и ранени от противника. Бърнсайд провежда още един неуспешен маньовър, известен като „Калният марш“, след който е отстранен от командването. Прокламация за освобождение на робите На 30 декември 1862 г., Линкълн подписва Прокламацията за освобождение на робите. За свободни се обявяват робите във враждебните на Съюза щати. Пътят за робството в „свободните земи“ на Запада е затворен с приетия през май 1862 г. Закон за земята (известен като Homestead act), предоставящ на всяко американско семейство възможността да получи поземлен участък до 160 акра. В очите на Европа, прокламацията кардинално изменя характера и целта на войната: от този момент борбата се води не за единството на Съюза, а за отмяна на робството. До прокламацията някои европейски страни са недоволни от действията на Севера, най-вече поради блокадата на пристанищата на южните щати, която парализира търговията на Юга с Европа. Например в Англия, поради намаляването на потока от американски памук, е разорена текстилната промишленост и стотици хиляди души остават без работа. Англия и Франция се подготвят официално да признаят Конфедерацията за независима. Благодарение на Прокламацията за освобождение на робите, Линкълн си спечелва симпатиите на европейските страни. Русия, която година преди това е освободила своите крепостни селяни, също заема доброжелателна позиция по отношение на Съюза. В отговор на това, северните щати поддържат Русия по време на полския въпрос. Втори период на войната (май 1863 – април 1865 г.) Сражения през 1863 г. Битката при Чансълърсвил, 30 април – 6 май 1863 г. През януари 1863 г. за командващ на федералната армия е назначен Джоузеф Хукър. Той възобновява настъплението към Ричмънд, но този път избира тактика на маневриране. В началото на май се състои битката при Чансълърсвил, в хода на която 130-хилядната армия на северняците претърпява поражение от 60-хилядната войска на генерал Лий. В това сражение, южняците първи успешно използват тактиката на атака в разпръснат строй. Загубите на страните са: на северняците 17 275, а на южняците – 12 821 души убити и ранени. В това сражение е смъртно ранен генерал Томас Джаксън, получил за твърдостта си в боя прозвището „Каменната стена“. Северняците отново отстъпват, а Лий, обхождайки Вашингтон от север, навлиза в Пенсилвания. Битката при Гетисбърг, 1 – 3 юли 1863 г. При тази ситуация, огромно значение придобива изходът от тридневната битка при Гетисбърг в началото на юли. В тези кръвопролитни боеве, войските на Лий са спрени и се оттеглят във Вирджиния, отстъпвайки от територията на Съюза. В същия ден, на западния театър, армията на Грант, след дълга обсада и две неуспешни атаки, овладява крепостта Виксбърг (на 4 юли). На 8 юли войниците на генерал Н. Бенкс превземат Порт Хъдзън в Луизиана. По този начин е установен контрол над долината на река Мисисипи, а Конфедерацията – разделена на две части. Въпреки двете тежки поражения, южняците все още не са разгромени. През септември армията на генерал Бракстън Браг разбива Охайската армия на адмирал Розенкранц в сражението при Чикамауга и обкръжава остатъците ѝ в град Чатануга. Все пак, генерал Юлисис Грант успява да деблокира града, а после и да разбие армията на Браг в битката при Чатануга. В боевете за Чатануга, северняците за първи път в историята използват бодлива тел. Сражения през 1864 г. В хода на войната настъпва стратегически прелом. Планът за кампанията от 1864 г. е разработен от Юлисис Грант, оглавил въоръжените сили на Съюза. Основният удар нанася 100-хилядната армия на генерал Уилям Шърман, който през май нахлува в Джорджия. Нанасяйки големи загуби и унищожавайки всичко на пътя си, армията се придвижва напред и на 2 септември влиза в Атланта. Самият Грант оглавява армия, настъпваща против съединенията на Лий на източния театър. Генерал Грант през 1864 г., (Битката при Колд Харбър) На 4 май 1864 г., 118-хилядната армия на Грант навлиза в горите в местността, където е посрещната от 60-хилядна войска на южняците – започва кръвопролитната Битка в горския пущинак. Грант губи в сражението 18 хиляди души, а южняците – 8 хиляди, но Грант продължава настъплението си и прави опит да овладее Спотсилвания, за да отреже Северовирджинската армия от Ричмънд. От 8 до 19 май се провежда битката при Спотсилвания, в която Грант отново губи 18 хиляди души, но не успява да сломи отбраната на конфедератите. След две седмици последва битката при Колд Харбър, която протича в своего рода окопна война. Не успявайки да превземе укрепените позиции на южняците, Грант предприема обход и се отправя към Питърсбърг, и започва обсада, която продължава близо година. Шърман, прегрупирайки частите си, на 15 ноември започва известния „Марш към морето“, който го отвежда в Савана, която е превзета на 22 декември 1864 г. Военните успехи оказват влияние върху изхода на президентските избори през същата година. Линкълн, застъпващ се за сключване на мир, при условията да се възстанови Съюза и да се забрани робството, е преизбран за втори мандат. Кампанията през 1865 г. Втората битка при форт Фишър, януари 1865 г. На 1 февруари, армията на Шърман излиза от Савана на север, за съединяване с основните сили на Грант. Придвижването през Южна Каролина, съпровождано с нанасянето ѝ на съществени загуби, завършва с превземането на Чарлстън на 18 февруари. След месец, армиите на Съюза се срещат в Северна Каролина. Към пролетта на 1865 г. Грант разполага с армия от 115 хиляди души. На Лий остават 54 хиляди, и след неуспешната за Юга битка при Файв Форкс (1 април), той решава да остави Питърсбърг, а на 2 април – да евакуира Ричмънд. Отстъпавщите с бой остатъци от армията на южняците, на 9 април 1865 г. се предават на Грант при Апоматокс. След арестуването на 10 май на Дж. Дейвис и членовете на правителствата му, Конфедерацията прекратява съществуването си. На 12 и 13 май се провежда битката при ранчото Палмито – последното сражение на гражданската война (спечелено от южняците). Капитулацията на останалите части от армията на Конфедерацията продължава до края на юни. Последен от генералите на Юга, на 23 юни капитулира Стенд Уайти, със своите индиански подразделения. Победата на Севера е помрачена от смъртта на президента Линкълн – на 14 април 1865 г. върху него е извършено покушение; Линкълн е смъртно ранен и, без да дойде в съзнание, умира в утрото на следващия ден. Статистика на Гражданската война в САЩ Воюващи страни Население (1861 г.) Мобилизирани Убити Ранени Загуби От рани От болести Други причини САЩ 22 339 968 2 803 300[18] 67 058 275 175 43 012 194 368 54 682[19] Конфедерация 9 103 332 1 064 200 67 000 137 000 27 000 59 000 105 000 Общо 31 443 300 3 867 500 134 058 412 175 70 012 253 368 163 796 Последици Гражданската война остава най-кръвопролитната война в историята на САЩ (на всички фронтове на Втората световна война, въпреки мащаба ѝ и разрушителността на оръжията през 20 век, загубите на американците са по-малки).[20] Загубите на северняците са почти 360 хиляди души убити и умрели от рани и над 275 хиляди ранени. Конфедератите губят, съответно, 258 000 и около 137 000 души. Само военните разходи на правителството на САЩ достигат 3 млрд. долара. Войната демонстрира новите възможности на военната техника и оказва влияние върху развитието на военното изкуство. Забраната на робството е въведена с 13-та поправка на Конституцията на САЩ, встъпила в сила на 18 декември 1865 г. (робството във въстаналите щати е отменено още през 1863 г. с указ на президента). В страната са създадени условия за ускореното развитие на промишлено и селскостопанско производство, усвояването на западните земи, засилване на вътрешния пазар. Властта в страната преминава в ръцете на буржоазията от североизточните щати. Войната не разрешава всички проблеми пред страната. Някои от тях намират решение в хода на реконструкцията на Юга, продължила до 1877 г. Други, в това число предоставянето на черното население на равни права с белите, остават неразрешени десетилетия наред.

След 9/11/2001 Америка е друга

На азиатците ви се размина , и сега се перите много. Вижте ни кои сме. Спокойно, и и вашия ред ще дойде. Боклука отива където му е мястото.

Амин!

По идея на deaf Разкази , истории и филми за/от различните съвременни армии по света http://www.extremecentrepoint.com/archives/5700 Един българин в Морската пехота на САЩ by ExtremeCentrePoint on Friday, 26 February, 2010 · 24 comments in Aрмия, USA, общество Моля при цитиране на откъси от статията да се посочва източника ExtremeCentrePoint. Личните данни в статията са променени, но историята и процедурата за влизане в Морската пехота е автентична. Здравейте. Казвам се Павел. Аз съм сержант от Морската Пехота на Съединените Американски Щати и нося на народите свобода и демокрация … или поне така казват в новините по CNN. В тази история искам да ви разкажа най-вече за BCT (Basic Combat Training) или на български – Курс за обучение на младия боец. Ще споделям само личния си опит. Започвам с кратко въведение за това какво ми се случи преди влизането в BCT (Basic Combat Training), ще добавя и някои детайли за самия Basic Combat за да се избегнат недоразумения. През есента на 2004 г., с 200 долара в джоба, вашият покорен слуга стоеше на входа на летище Мидуей Чикаго(Chicago Midway Airport). Само три дни по-късно той вече чакаше в приемната на Recruits Station Marine Corps за да се запише доброволец. Сега вече е сержант от морската пехота на САЩ. И така, какво ви е нужно за да се запишете за доброволец? Изброявам: необходимо е да пребивавате легално в САЩ – Green Card, Social Security Number, high school diploma, да сте от 17 до 32 години, да нямате сериозни правонарушения и федерални престъпления, да не взимате наркотици, да имате добро здраве и голямо желание защото Marine Corps – това далеч не е за всеки. В САЩ има 5 вида Сили: USMC – Морската пехота, ударния юмрук на чичо Сам, USArmy – редовни войски, USAF – крилата на чичо Сам (Да, да чичо Сам има крила ), US Coast Guard – Бреговата охрана и USN – флотът на САЩ. Ако доброволецът има посочените по-горе документи и спецификации, може да влезе във всеки от петте вида Сили. Всички те заедно се наричат Въоръжени сили на Съединените американски щати(United States armed forces). Ето защо е погрешно да се каже, че човек се е записал в USArmy, ако е бил приет в корпуса на Морската пехота. Първият ви контакт ще бъде с човекът, който ви приема за събеседване. По нататък тези хора ще ги наричаме „рекрутери”. След разговор с рекрутера, трябва да преминете AFCT(Armed Forces Classification Test.) – тест за класиране във въоръжените сили. Според резултатите от този тест, рекрутерът ще реши дали си струва да се занимава с вас. По време на разговора, рекрутерът като мазен циганин ще ви обяснява прелестите на този род войски, в който искате да се запишете, ще ви дрънка за високата заплата, бонусите, красивите момичета по плажовете на Калифорния и т.н. Ако издържите този тест, рекрутерът ще бъде страшно доволен, ще вземе вашите документи и ще ги предаде в MEPS — Military Entrance Processing Station. Ще ви се наложи да ходите там няколко пъти. Ако трябва да сме точни, то вие ще се окажете в най-близката база на Морската пехота. MEPS — Military Entrance Processing Station е организация за комплексно обслужване на Министерството на отбраната на САЩ, окомплектована с граждански и военни служители. Нейната мисия е да се определи физическото и психическо качество на кандидатите в съответствие със стандартите на Министерството на отбраната, на въоръжените сили и федералните закони. В навечерието преди заминаването, вие ще прекарате нощта в хотел платен от Корпуса, не пийте алкохол, който ще ви предлагат другите кандидати. В MEPS ще премине втората част на подбора. Вие ще трябва да преминете през няколко теста за интелигентност, да говорите с психолог, щателен медицински преглед, преглед на зъбите и най-важното – да преминете втория тест, който ще реши бъдещето ви като американски войник (аз ще продължа да пиша морската пехота, защото тя е за него ) – ASVAB(Armed Services Vocational Aptitude Battery). Тест ASVAB се състои от 9 глави и е доста труден. General Science (GS) — 25 въпроса за 11 минути лимит. Arithmetic Reasoning (AR) — 16 въпроса за 36 минути лимит. Word Knowledge (WK) — 35 въпроса за 11 минути лимит. Paragraph Comprehension (PC) — 15 въпроса за 13 минути лимит. Auto & Shop (AS) — 25 въпроса за 11 минути лимит. Mathematics Knowledge (MK) — 25 въпроса за 24 минути лимит. Mechanical Comprehension (MC) — 25 въпроса за 19 минути лимит. Electronics Information (EI) — 20 въпроса за 9 минути лимит. Assembling Objects (AS) — 16 въпроса за 9 минути лимит. От резултатът на теста зависи вашата бъдеща специалност, военна служба и бонусите. На този тест аз набрах 61 точки при необходим минимум от 31 точки. Добрите резултати ми позволиха по български лакомо да се налапам с всевъзможни бонуси и да избера не лоша във финансов план и като кариера MOS( Military Occupational Specialty) – на български: военно отчетна специалност. В MEPS ще прекарате един ден и много ще се изморите. В края на този дълъг ден ще трябва дълго да чакате събеседването ви с counselor (съветник), който ще работи конкретно с вас и ще ви предложи различни срокове за договора, вид служба, специалности, места за учене и тренинг. Всичко това ще зависи от вашите документи и резултатите от теста ASVAB, а от резултатите от разговора със съветника ще зависи цялата ваша служба и условията за нея в договора. Ако подпишете договора за ангажиране, още същата вечер стягате мешката и заминавате в конкретно място за BCT (Basic Combat Training). В никакъв случай не се съгласявайте да ви запишат в резерва! Резервистите от Морската пехота получават много малко, почти нямат бонуси, а на война заминават много бързо. На рекрутерите им е изгодно да ви запишат като резервист, за това той ще получи повече пари. По тази причина рекрутерът ще се помъчи да ви измами и запише в резерва, разбира се с ваше съгласие. Мен не успя да излъже. Аз подписах договор за 5 години Active Duty и 3 години в Reserve. В офиса след всички тестове и подписани договори, рекрутера, хитрата маймуна, ми каза, че с този контракт ще бъда принуден да отида на война в една от страните на деплоймента – Ирак или Афганистан. Искаше в последния момент да ме убеди да остана в резерва. Отговорих му с шега , че от това не ме е страх – той не ме разбра. Въобще много често забелязвам, че по принцип в американците чувството за хумор често липсва. И така, след подписването и завеждането на договора, изборът на специалност Basic Training не беше много голям – аз избрах артилерията. Тя се счита за шибана специалност, но е по-добре платена и с повече бонуси. От Чикаго до Сан Диего три пъти сменяхме самолета. Това ме разби. На летището в Сан Диего ни качиха в автобус, раздадоха ни инструкциите и потеглихме. Беше страшно – предстояха ни 12 тежки седмици. Веднага щом пристигнахме бяхме прехвърлени на Рецепцията – мястото където дават униформа, стрижат, провеждат окончателен медицински преглед, формират взвода, IST и т.н. Веднага след пристигането ни дадоха телефонни карти и казаха да се обадим на родителите си и да кажем, че ние сме добре, а също така да им кажем името и фамилията на дрила, който отговаря за нас. На рецепцията имаше 4 апарата и преди да те включат в линия трябваше да се каже – “recruit mother” или “recruit father”, на други беше забранено да се звъни. Роднини в Щатите аз нямах и затова дадох картата си на друг новобранец. На много от рекрутите(новобранците) след медицинския преглед им дадоха специално очила, които ги наричат “BC Glasses” или “birth control glasses”. С такива очила на носа нито една жена не би ти пуснала, но за сметка на това те са много здрави – да се счупят е много трудно, а точно това е важно за обучението. След като ни остригаха и ни провериха за заболявания, дриловете започнаха с провеждането на Initial Strength Test (IST) от резултатите, на който се решава къде ще бъдем изпратени. Това е или Physical Conditioning Platoon, или нормална казарма. Physical Conditioning Platoon е за тези, които не успяват да направят коремно набиране и се откажат повече от 5 пъти. В този лагер най-злите дрилове ви хранят на корем и в същото време така ще цедят физически, че стомашен сок потича и от ушите ви. Програмата по физическата подготовка продължава 21 дни, но всъщност тя спира едва в момента, в който успеете да направите поне три коремни, 40 лицеви опори и да пробягате 3 мили за по-малко от 28 минути. Ако медицинските прегледи са показали, че сте прекалено слаб (в килограми) то дрилът ще ви назначи “double-rations”, а ако сте по-дебел от нормата ще се радвате на “Diet Tray” – ще кльопате малко, но ще тичате много с винтовка на шията. В този лагер(Physical Conditioning Platoon) аз не попаднах защото покрих всички физически нормативи. Чаках недълго, около седмица и след това нашият взвод беше формиран и настанен в казармата. Basic Combat Training (BCT) Тук ще ви разкажа за самия Basic Combat Training (BCT) Базовият тренинг на морските пехотинци е най-сложния от всички. Обучението на морските пехотинци продължава 12 седмици, но не забравяйте, че времето прекарано на рецепцията не се смята, така че вие ще прекарате с миличките дрил-сержанти цяла вечност. Сержантите от морската пехота се отличават с гнусен характер и проблеми със слуха. Те са предимно закалени бойци с доста мисии в страните на деплоймента. Дриловете живеят с новобранците в една казарма и много строго следят за дисциплината. Ако има някакъв проблем между рекрутите(новобранците), сержантът ще накаже виновните, но и целия взвод. За бой много бързо ще се окажете на гауп-вахта за седмица и ще бъдете лишен от месечната си заплата. За всеки подобен инцидент или за извращения на службата наказанията са много строги. Вие винаги сте под погледа на дрила и той е пред вас. За дрил-сержанта вие не сте нещо по-различно от детска градина, неговата задача е да ви направи бойци, а тези бойци след това да отидат в деплоймента в Ирак или Афганистан и това изисква качествена подготовка, в която няма място за извращения или побоища….въпреки това ние се биехме редовно ;-). Аз също участвах веднъж – лишиха ме от заплата и за малко не бях арестуван от военната полиция. В общи линии, веднага щом слязохме от автобуса дриловете ни проведоха инструктаж, че трябва да се обръщаме към тях само със “Sir”, а за положителен отговор се смята само “Yes Sir” или “Aye, aye, Sir”, а също така ни разказаха за задължителните параграфи на военната юрисдикция. Те са само три – 86, 91, 93. Когато нашата група пристигна, ние започнахме да подреждаме дрехите по шкафчетата. Между нас като бесни кучета сновяха 3 зли дрила, ровеха по дрехите ни и взимаха всичко, което не е необходимо на морския пехотинец, а това е почти всичко, което сте донесли с вас нелегално – парченце шоколад, дъвка, бисквити. Когато дрилът намираше в новобранец “Сникерс” или “Марс”, той ги показваше на всички и казваше, че този рекрут подрива дисциплината в взвода и целият взвод ще прави лицеви опори докато виновникът яде сникерса. Това се случваше често, но ние не биехме провинилите се завити в одеяло както се показва в холивудските филми. След като дриловете приключат да се забавляват с новобранците те ще назначат на всеки по “battle buddy”, обикновено това е този, който спи на горния етаж на леглото. Бойният ти другар(battle buddy) ще носи твоето оръжие когато ти не можеш, ще те носи и теб самия ако ти получиш травма, ще коригира стрелбата ти и т.н. Процесът на преминаване на обучението BCT може да се опише с две думи – TOTAL CONTROL. Дриловете стават с новобранците сутрин и ги съпровождат до леглото вечер, те непрекъснато проверяват състоянието на рекрутите и външния им вид. И не дай Боже дрилът да открие в джобовете на новобранеца непозволена вещ. Обучението в казармата започва почти веднага – на другия ден след пристигането ви. През първия ден се изучават чиновете в Корпуса на Морската пехота, много е примамливо да се заспи, но званията трябва да се познават. След това сержантът раздава бланки с “The 11 General Orders of a Sentry as required in Marine Corps Boot Camp (and after, when performing sentry duty)” и това трябва също да се научи. След това дрилът казва, че трябва да се научат няколко run to cadence songs и всеки получава съответните куплети. Песните на Морската пехота винаги са ми харесвали. Особено “I Got a Girl in a Mississippi Town”, а и нашият дрил също я харесваше така че тичахме основно с нея. Но това още не е всичко. В началния етап на обучението трябваше да научим още “USMC Core Values” и “Marine Corps history”, а след това и винтовката M16A4. Можем да добавим още и кодексът за поведение на морския пехотинец(Code of Conduct), който си е нещо като устав, а MCRD (Marine Corps Reruits Depot), както казваше нашия дрил – „това са само цифри”. В него всичко е описано дори и взимането на душ и миенето на главата: 1. Line up 2. March to shower head 3. Pull the ring and wet your head 4. Soap your head and face thoroughly 5. Rinse 6. Soap your left arm. Etc. Това страшно много ми хареса защото аз обичам порядъка и не харесвам когато нещо е неопределено или се прави така като не трябва. В Корпуса на Морската пехота всички действия са регламентирани, има много правила и инструкции, които строго трябва да бъдат спазвани. И ако ти правиш нещо много лошо, ще го тренираш и повтаряш докато не го направиш добре. И още: „Инициативата ебе инициатора” в MCRD – така казваше нашия дрил. В същото време целият апарат на Въоръжените сили на САЩ е изграден върху строга формалност и йерархична бюрокрация. Например само за да си получиш заплатата е необходимо да се подпишат 25 формуляра. Началната подготовка в MCRD е в три фази: 1. Basic Learning(physical and mental) 2. Rifle Training. 3. Field Training. Първата седмица от обучението се нарича „Формиране”. Дрил-инструкторите „формират” новобранците чрез процеса “total immersion”. Този период продължава от 3 до 6 дни. През това време рекрутите наистина опознават дрил-сержантите си и разбират с кого точно си имат работа. Изучава се строева подготовка, сглобяване и разглобяване на винтовката, носенето на униформата и т.н. Този процес е много важен защото подготвя новобранците за по следващото физическо обучение в MCRD. В същото време този период е доста труден защото през цялото време ти се спи, намираш се далече от къщи, нямаш познати. Да слушаш тричасовите лекции на дрила не е достатъчно – трябва и да ги запомняш. Наказанието за този, който заспи беше доста тежко. В същото време на мен не ми достигаха познания по английски, защото лекциите на сержанта бяха пълни със сленг и типични военни термини. Дрилът, като стара печена лисица, веднага надуши проблема ми и без дума да каже на другия ден до мен седеше колега, който ми превеждаше думите му на разбираем битов английски. И още – НИКОГА, чувате ли?, НИКОГА не звънете и не чукайте на врата на офиса на дрил-сержанта защото това е неговия дом. Освен това никога не трябва да се говори за него като “D.I.”, може само “Sir”, Drill-Instructor и званието и името. На дрил-инструкторите им е забранено да бият новобранците, забранено им е дори да ги пипат с пръст извън местата, които са упоменати специално в устава. Но злите езици разказват, че в Перис Айланд не всичко е точно така. Аз обаче не им вярвам, въпреки че със свещ не съм им светил и не мога да го оборя с факти. Въпреки тези ограничения сержантите успяват да подържат жестока дисциплина в тълпата неорганизирани американски подрастващи. Всеки взвод има по три дрила и те действат в пълен синхрон като ефективна група. Старшият D.I. отдава повечето от командите, вторият D.I. или “second hat” или “Heavy A” наблюдава тези, които имат проблеми да изпълнят командите и с помощта на гласа си и яки попръжки ги мотивира допълнително. Например така се постига резултатът от 10 секунди за разглобяване и сглобяване на винтовката M16. Третият D.I. или “Third Hat,” се занимава с “quarter-decking” или IPT (Incentive Physical Training). Или по български казано – тъпче новобранците така, че слюнката им става на кисело мляко. Много от тях откриват неподозирани дарби в себе си – например да тичат 3 мили за 9 минути, да има и такива. ( световният рекорд за 5 км е 12 мин и 37 сек). По време на обучението новобранците не успяват да правят нищо правилно и непрекъснато са подложени на “quarter-decking”. По време на обучението ще бъде избран и лидер на взвода – (platoon leader). Той ще бъде избран по ръста си, обикновено най-високия за да води другите. Ще бъде избран и “administrative assistants” на Старшия дрил, който ще му помага в административната работа. Има в Корпуса една много хубава и вярна фраза, която сержантите обичат да повтарят: „It’s a whole lot easier to get into Marine boot camp than it is to get out of it.” При финалната атестация не успяват да преминат между 10-20 души от 60-70 кандидата, но да се откажеш от финалните изпити това означава отказ от изпълнение на заповед, а това пък те води директно пред Военен съд. Почти всеки ден рекрутите правят физически тестове – РТ. Това са шест упражнения по различно време и сутрешна физзарядка “daily dozen”. Всяко упражнение се изпълнява до 15 пъти, с три подхода – например марш на скок в пълно бойно съоръжение. При това всички упражнения са универсални и не търпят модификации, т.е. те не зависят от моментното настроение на сержанта. Сънят – това е болното място на всеки новобранец. Иска ти се да спиш навсякъде и по всяко време. На хартия се полага сън от 8 часа, но на практика е не повече от 5. Всеки ден има и т.н. “free time”. В това време новобранците не трябва да правят нищо служебно. Обикновено повечето пишат писма, други чистят оръжието, трети гледат instructional television (ITV) или се къпят и бръснат. Лично аз пишех писмата си нощем. Писмата ме спасяваха. Когато пишех забравях, че съм на BCT в MCRD, но още по-приятно беше когато получавах отговори. Тогава бях най-щасливият човек на света с писмо от майка или приятелката. Моят боен другар(buttle buddy) – Джон Стивънс беше сирак и затова получаваше писма от сиропиталището където беше отраснал. Жал ми беше за него, но нищо, той беше взел правилното решение да се запише в USMC. Къде е той сега, никой не знае, надявам се да не са го убили. Прекрасен приятел беше и жалко, че беше останал без родители. По празници и уикенда има повече свободно време и може дори да се прочете нещо. В събота получавате 2 часа свободни допълнително, а в неделя -4. Пощата се получава всеки ден преди “free time”. Можете да се обаждате всеки ден в къщи с карта. В базата има и военен магазин PX, в който можете да купите каквото ви е необходимо. Всяка седмица в неделя вярващите новобранци отиват заедно със свещеника на служба в града. Аз не ходех защото за съжаление в базата нямаше православен свещеник. Няколко думи за съревнованията. Всички взводове на практика се съревновават един с друг по всички аспекти на обучението – маршове, тренировки, PT, строеви прегледи. Всички награди, които спечели взвода се излагат във витрина на видно място. Въпреки, че на пръв поглед изглежда несериозно, дрил-инструкторите се отнасят към съревнованията изключително сериозно. Всички се стремят да спечелят тази или друга награда и D.I’s придават на това голяма внимание. Нашият взвод спечели за 12 седмици 2 купи. През третата седмица започва обучението в MCRD(Marine Corps Recruit Depot). По време на обучението се изучава първа медицинска помощ и няколко часа за запознаване с оръжията. През третата седмица на обучението се формират и отделните групи, които ще оказват медицинска помощ по време на дългите походи. Рекрутите трябва да преминат и през “Confidence Course” – полоса с 11 препятствия където всяко препятствие е по-сложно от следващото: 1. Dirty name 2. Run, Jump & Swing 3. The Inclining Wall 4. The Confidence Climb 5. Monkey Bridge 6. The Tough One 7. Reverse Climb 8. Slide for Life 9. The Hand Walk 10. The Arm Stretcher, and 11. The Sky Scraper. Обикновено всеки взвод преминава полосата за 50 минути, но понякога работата се запича и продължава повече от час и тогава дриловете започват да „помагат” на новобранците, а от тази помощ след това нищо добро не чакайте. Преминавайки през това изпитание, аз си дадох сметка, че мой най-голям проблем в MCRD не са дрил-нструкторите, а другите рекрути-колеги. 4 седмица на обучението в MCRD През четвъртата седмица, ударението пада върху усвояване на близкия бой и “pugil”. Важен момент тук е, че през тази седмица вашият взвод ще бъде оценен, одитиран и ако се е представил добре ще бъде предложен за награда. Награда ще получат достойните, а тези, които не я получат ще обикалят около помещенията с М16 на шията с каски и екипировка, а след това ще чистят казармата. Най-добре е твоят взвод да бъде награден защото ако не е, дрил-сержантите ще бъдат много разочаровани и в лошо настроение, а лошото настроение на D.I. означава много лицеви опори и бягане на място през следващите няколко дни. 5 седмица на обучението в MCRD. Най-важният момент на петата седмица е, че взводът започва да преминава през “Combat Water Survival”. Всички морски пехотинци трябва да преминат тест за преживяване във вода(CWS) иначе няма да завършат обучението си. Лично за мен това беше най-тежката и най-омразната част от обучението. Аз плувам лошо, а трябваше да се плува много. Дрил-сержантите активно се сменяха да ми „помагат” и сигурно само благодарение на тях и успях, но и досега продължавам да плувам лошо. Тестът през тази седмица изисква от новобранците да усвоят как да преживеят във вода и се състои от 4 нива. Ако новобранецът достигне ниво CWS-4, то той може да продължи да усъвършенства уменията си – да преминава CWS с каска и винтовка, бронежилетка и медицински пакет. И през тази седмица взводът е разделен на класове и медицинското обучение продължава, а също през тази седмица се провежда и 5 милен марш със задача да се отработи ориентирането в непозната местност. 6 седмица на обучението в MCRD. През тази седмица вие ще спите с пушката си. Дори ще я кръстите с име защото през тези 7 дни това ще е единствената приятелка, която ще можете да погалите. Това се нарича – Weapons Training. За няколко дни ще изстреляте над 1000 бойни патрона и над 3000 халосни. За мен това беше любимата част от обучението. Изстрелваш всички патрони и викаш: „Давай още!”, а сержанта ти дава новите и казва: „Взимай синко и стреляй точно.” Изпразваш един пълнител и веднага получаваш друг. Стреляш дотогава докато не почнеш да правиш 10 от 10 и никой не се стиска за патроните. Стрелбата се води с M16A2. Първата седмица се води Snap-In Week. В това време рекрутите се учат да стрелят от 4 основни положения: 1. Прави 2. На колене 3. Приседнали 4. Легнали По време на тези стрелби взводът е разделен на класове и към всеки клас е прикрепен Primary Marksmanship Instructor. Той обяснява как трябва да се стреля, как правилно се обслужва оръжието, как правилно се заема позиция за стрелба и накрая ще оценява вашата точност. Ще има и специален курс за стрелба при различни метеорологични условия, затъмнено помещение, през нощта и през деня. Провеждат се и стрелби в Indoor Simulated Marksmanship Training machine. Това позволява на новобранците да отработят различни разстояния до целта – 200, 300 или 500 ярда. В края на седмицата старшият дрил провежда квалификационни тестове. Освен това заедно със стрелбите рекрутите получават базово обучение за използване на гранати и други видове оръжия. 7 седмица на обучението в MCRD С нея започва заключителната фаза на обучението. Част от това обучение се нарича Field Firing Range (FFR). През тази седмица рекрутите се учат да използват оръжието си при полеви условия. Научават се да стрелят по движещи се цели, стрелба с пълно бойно снаряжение и противогаз. Провежда се и нощен 6 мили марш за отработване на стрелбата в полеви условия и нощното ориентиране. Така бавно, но славно стигаме до десетата седмица на обучението. Тя преминава напълно в полеви условия и е най-близко до реални бойни действия. В продължение на тази седмица се провежда Basic Warrior Training (BWT). Тук всичко е като на война и затова често го наричат “practice war”. Учи се правилното разгръщане на лагер, установяването на връзка между частите, формират се патрулни групи за охрана на лагера и т.н. Основната част от тренинга се извършва в ITB – Infantry Trainig Batallion. В MCRD Всички новобранци получават необходимото базово обучение в simulated combat environment. Неразделна част от това е преминаването през газова камера. Газовата камера е много гадна работа. От страни е много смешно да се гледа на излизащите от нея бойци омазани в сълзи и сополи и давещи се в спазматична кашлица. Някой от D.I’s използват газовата камера като сауна и влизат в нея за да се лекуват от хрема и простуда. Газовата камера има за цел да изработи в новобранците психологична и физическа устойчивост пред реална заплаха. Обикновено след второто влизане в нея страхът пред gas chamber вече изчезва. Камерата е задължителна за всички – през нея преминава целия взвод без изключения. 11 седмица на обучението в MCRD През тази седмица вие вече сте почти морски пехотинец. Укрепнал сте физически и психически и сте готов за основното състезание – The Company Commander’s Inspection. Трябва да изглеждате идеално – ръбовете на униформата, огледално лъснати обувки, избръснат като бебе, подстриган и не забравяйте най-важното – освен вас офицерите ще оценяват и вашия D.I. и затова ако не искате да си имате много големи неприятности трябва да положите всички усилия прегледът да е успешен за вас. Веднага след прегледа започва най-тежкото физически и психически изпитание – The Crucible. Тези които успеят да го преминат стават Морски пехотинци. Този изпит е решаващ в обучението. The Crucible продължава 54 часа без прекъсване като за сън са отделени не повече от 4 часа. Новобранецът изминава 40 мили с оръжие и пълно бойно снаряжение. Изпитанието включва няколко основни аспекта: 1.Warrior Stations 2. Confidence Course 3. Reaction Course 4. Movement Course То завършва с церемонията Morning Colors и “Warriors Breakfast” – на края от гората след два дни и половина излизат вече Морски пехотинци. Eagle, Globe and Anchor Ceremony Церемонията “Eagle, Globe and Anchor” се провежда веднага след The Crucible. На Морските пехотинци се връчва емблемата на Корпуса – орел, котва и земно кълбо. Това означава, че новобранецът се е превърнал в морски пехотинец, член на Великото Братство на Морската Пехота, сега и завинаги. Навярно това е най-емоционалния момент от живота на войника и като че беше днес си спомням сълзите в очите на почти всички до мен и думите на дрила, който ми връчва значката „Good Luck, son” както и моя отговор по инерция “Sir, yes, sir”. Сержантите външно не показват никаква емоция, но в душата си се радват повече от всички, гордеят се с нас, вложили са в нас цялата си душа, нерви и част от живота си. Сержантите помнят поименно всички бойци преминали през тях – феноменална памет. “Once a Marine, Always a Marine” – това го знаят всички морски пехотинци. Бивши при нас няма. Единадесетата седмица се нарича още “Transformation Week”, защото през нея се променят много неща – започвате да давате наряди, а тези, които са получили награди по време на Boot Camp, pvt and pvt first class, получават по-голяма отговорност и по-сложни задачи. Контролът от преподавателите и сержантите намалява, дриловете започват да позволяват да се обръщате към тях по звание, към свободното време се добавя още един час. През тази седмица става трансформацията на новобранеца в боец. Искам да отбележа, че след Boot Camp морският пехотинец не е длъжен да се обръща към старшия с “Sir” и може да се обръща към него само по звание. Вече не е необходима и употребата на трето лице в общуването. 12 седмица – Graduation Day През тази седмица D.I’s престават да крещят и прогресивно снижават тона си – започват да общуват с вас като с равни. До този момент сте били просто червеи в краката им дръзнали да постъпят в Корпуса, но вече сте доказали, че имате пълно право да служите тук. В четвъртък или в петък през тази седмица ще се проведе Battalion Commander’s Inspection и след това сте готови за Graduation Day, след който ще напуснете MCRD като морски пехотинец. И така, за да приключите успешно MCRD трябва да сте отговорили на следните изисквания: 1.Pass the physical fitness test and be within prescribed weight standards 2. Qualify for Combat Water Survival at level 4 or higher 3. Qualify with the service rifle 4. Pass the batallion commander’s inspection 5. Pass the written tests 6. Complete the Crucible Ако се провалите само на един от тях MCRD няма да ви даде необходимата атестация и ще останете да повтаряте в друг взвод докато вашите другари ще са напуснали лагера. Мислите ли че това е лесно? Хмъъъ, ето тези 13 седмици по часове: # Core Values / Academics / Values Reinforcement: 41.5 # Physical Fitness: 59 # Close Order Drill: 54.5 # Field Training: 31 # Close Combat Training: 27 # Conditioning Marches: 13 # Administration: 60 # Senior DI Time (nightly free time): 55.5 # Movement Time: 60 # Sleep: 479 # Basic Daily Routine: 210 # Chow: 179 # Total: 1518 hours Списъкът от заданията, които трябва да изпълните е над 150. Ако сте добър като мен може да получите награди в следните области: 1. Physical Fitness 2. Marksmanship 3. Leadership 4. Motivation 5. Academics 6. Field Skills Graduation Day е грандиозно събитие. Идват роднини, гаджета, лели дядовци и т.н. Въобще събира се много народ. При мен от Бургас пристигна майка ми и бях много доволен. Веднага след церемонията я настаних в един хотел, а вечерта излязохме с приятелите. За 12 седмици бяхме станали братя. Три дни след зверското напиване в бара, заминах за camp Pendlenton където продължих обучението си в School of Infantry и MOS. След това заминах за Ирак. Чичо Сам ни разпръсна по различни места. Знам, че Дeйвид Джонс, Стив Тейлър и Майкъл Трюдър са загинали в Ирак и Афганистан, а още няколко от моите приятели бяха ранени. Част от тях станаха инвалиди и бяха демобилизирани. Останалите всички служим. Аз въобще не съжалявам, че постъпих в Корпуса на Морската пехота. Запознах се с много хора, чуках готини мацки, изгубих приятели – това е живота и трябва да го приемаме такъв какъвто е. Semper Fi, devil dog yut, yut, OORAH! Technorati Tags: Морска пехота,САЩ,армия ============================================== Прочети също: Най-милитаризирана държава в света е … Швейцария Кой служи в Американската армия?- богатите, белите , образованите, децата на елита. А в България как е? by ExtremeCentrePoint on Thursday, 17 September, 2009 · 8 comments[edit] in Aрмия, USA, Тенденции 50% от редниците в американската армия(т.е. без офицерския корпус) принадлежат към 40% от най-заможните семейства в САЩ. Само 10% от наборниците произлизат от 20% на най-бедните семейства. Средният доход на редниците леко превъзхожда средния доход на семействата в Америка. Семейства влизащи в 20% най-богати в САЩ дават 22,9% от наборниците за армията. 20% от най-бедните семейства дават 13,7% от редниците. Динамиката на процеса е следната: след 2000 година процентът на редниците от бедната и по-ниска от средната класа продължава да намалява; при средната и наг средната класа процентът на наборниците продължава да расте. Расово-етническят състав на армията като цяло отговаря на тази на страната. Испано говорещите са най-слабо представени в армията на САЩ . По качеството на обрасованието, „висококачествените” наборници представляват 57% в 2001 година, 67% в 2004 година, 64% в 2006 година. Висококачествен се счита випуснкик, който има средно образование(12 години) и е получил над средния резултат при тестовете за влизане във въоръжените сили. Наборниците с най-ниско образование(„да им дадем шамс, но без особенни надежди”) представляват само 4,4%. По-малко от 1% от наборниците нямат диплома за завършено 12 годишно средно образование(high school, K-12), в същото време сред населението на САЩ при младежите на възраст между 18-24 година подобна диплома нямат 21% от тях. Редниците в американската армия произхождат най-вече от средната класа, като пропорционално най-силно е представена висшата класа. Американските войници са по-добре образовани от средното ниво на младежите в страната. Етническите малцинства нямат по-голямо участие в американската армия отколкото в структурата на населението на страната. Фактите и статистиката не потвърждават спекулациите, че голяма част от младежите постъпват в армията заради липсата на възможност да направят друга кариера. Пред средно статистическият новобранец в американската армия би имало привлекателни перспективи в часния сектор ако той би избрал този път. http://www.heritage.org/Research/NationalSecurity/cda08-05.cfm http://www.defenselink.mil/news/Dec2005/d20051213mythfact.pdf http://freakonomics.blogs.nytimes.com/2008/09/22/who-serves-in-the-military-today/ http://creativedestruction.wordpress.com/2006/10/31/us-military-recruits-from-all-classes-races/ http://www.nationalpriorities.org/Publications/Military-Recruitment-Race-and-Ethnicity-2.html В армията на САЩ служат децата на богатите и хората от американския елит. Това е повод да се замислим. А в България как е?

6300 танка ..Повече от танковетете използвани при нападението нацистка Гермнания над СССР през юни1941-ва?

https://www.divanova.org/blog/bg/?page_id=37 Макар главата “Всекидневието на българския континтент и контактите с местните жители” да е по-малко от 4 странички /книгата е 94 страници/, именно тя се чете най бързо и веднага, защото запълва една очевидна липса в нашите собствени знания за случилото се през 1968. Ще цитирам части от тази глава. Двата мотострелкови полка, с които България участва в окупацията, идват от Елхово и Харманли. Елховският, който наброява 1206 души, отива в Банска Бистрица, Словакия, а Харманлийският от 962 души каца на летище Рузинье в Прага със задачата да охранява двете летища – Рузинье и Водоходи. Част от войниците са настанени в окопи, а друга част – в лагери около летището. В окопите войниците прекарват 24 дни. Българските войници срещат и в двете области, където са настанени, острия отпор на местните жители. Още първия ден в областта на летището се стига до стрелба, след като кола на пожарната отказва да спре при командата на войниците. Любопитна част от всекидневието на войниците е мизерната им финансова ситуация понякога. За разлика от съветските войници, българските получавали само безплатна храна, но никакви джобни пари. За това специално Добри Джуров предложил да им се дава допълнително месечно възнаглаждение от 3 до 50 рубли / в зависимост от ранга/. Според сведения на местни очевидци, случвало се да изчезва пшеница от складираната във вагони на летището, от която българите си правели каша. Други очевидци разказват, че се устройвала гонитба на зайци. Местните жители често чували стрелба на летището, но тя била в по-големите случаи част от празниците на войниците. На 9 септември например имало голямо честване на празника в присъствието на българския посланик Неделчев и военното аташе и опиянените от алкохола войници стреляли дълго във въздуха. Важна част от престоя на войниците в Прага бил военният оркестър, който поддържал бойния дух. След първите дни на ентусиазъм обаче настанал смут, неяснота, разочарование и тогава оркестърът трябвало да свири по три пъти на ден, за да вдига настроението. “Бяха ни казали, че чешкият народ ще ни посрещне като освободители и ще ни закичи с цветя. Нищо такова не стана.Плюваха по нас, викаха – окупанти, отивайте си вкъщи, хвърляха по нас яйца и горящи предмети с бензин”, спомня си един от войниците. Българските войници разполагали с подвижна кухня и посещавали за храна околните магазини и ресторанти в съседните райони Добровиц, Хостивице, Йенеч и Кнежевец. Така например на 9 септември четирима български войници влезли в кръчмата Na stare в Добровиц, а други десет останали да ги чакат отпред. Войниците предложили на местните цигари – някои си взели, други отказали. След като българите си тръгнали, започнала караница и обвинения в “сътрудничество” с окупаторите и кръчмарят затворил кръчмата. В кръчмата в Хостивице “жената зад щанда” отказала да продава алкохол, докато били там българските войници, за да не се стигне до побой. Друг български войник се опитал да установи близки отношения с продавачката в Рузине, докато си купувал бира и шоколад. Войниците около летището Водоходи срещнали същото хладно отношение в началото. После обаче започнали да помагат на местните селяни при прибирането на реколтата от картофи и цвекло, като това било част от поставената задача за максимално сближаване с местното население. Местните също приели присъствието им като необходимото зло и до конфликти не се стигнало. Българската общност в Прага реагира мълчаливо на случилото се. 314 студенти, които тогава се учат в Прага, са извикани в началото на окупацията на тридневен семинар в София, посветен на “контрареволюцията” в Чехословакия. Много студенти все пак не приели тази версия.Но българите, които открито се противопоставили, били малцина Един от тях, Таню Маджаров, дори приел името на жена си – Майер, и преустановил контактите си с българската общност.

Това е ясно отдавна в темата..

Какъв е проблемът да има документи за съдене, а заповедта за убийството да е да е дошла устно или по други канали? Същия модел го има при убийството на Романови.. Какъв е проблемът да е унищожен документът за убийството , а този за съденията - да не е.. Преценили са е че първия е опасният и дискедитиращият, Това е резолюзия до Сталин (Товарищу Сталину), А какво е предприел или наредил той след това, е друг въпрос..