nik1

Възможно е, но от друга страна как някой външен, описвайки някого, би го нарекъл със същото име, както съседът му. Та внести да ги отграничи, да ги смеси?

ПП

Във всеки случай, Иванко едно е ясно - сакалиб не значи роб и арабите нямат предвид статут. Всъщност, дали изобщо сакалиб значи славянин и дали не е фонетично съвпадение? Има и друга възможност, но много хипотетична - в последните десетилетия на Хазария славяним и то християни, са съществена част от наслението й. Дали и сред българите, преди да се разделят, няма такива примеси... ???

Не разбирам... Какво му пречи да ги смести, ако като не ги различава по език..../Ибн Фадлан не е филолог, защото ползва преводачи/. След като е видял хора които живеят в съседство на познатите на арабите славяни, и тези хора са приличали външно на славяните /да кажем не са били нито много руси, нито много червеноси - каквито са били западноевропейците в очите на арабите, нито чернокоси и тъмнооки като персийците, ами кестеняви каквито са били славяните / то най-логично е било, според мен да назове волжско-българските племена /общост/ с това събирателно /общо/ име.

Какво е вашето предположение/ отговор/ на зададения въпрос?

Виждал ли сте наследниците на късните сармати - т.е днешни осетинци?:

http://images.google.bg/imgres?imgurl=http...%3D7d2%26sa%3DG

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%...B:Ossetians.JPG

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Famous_Ossetians.jpg

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Women_of_Ossety_(A).jpg

Сахалиб не означава славянин. Арабите титулуват владетелите на Волжка България "ас сахалиб". Те славяни ли са? А така - тюрко-българите славяни ли са /значи по официалното виждане за източниците на историята ?

Иванко, със "саклаб, саклиб" са означавани славяните. Не, българите във Волжска България - не са славяни, но са оприличавани от Ибн-Фадлан /автор от предмюсюлмански период/ -на съседите им славяни../или на познатите на Ибн-Фадлан славяни/ и затова са наричани със същото име..

http://michalw.narod.ru/SlavicSpain.html

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%...%B8%D0%B1%D0%B0

http://en.wikipedia.org/wiki/Saqaliba

Иванко, обясних ти по времето на Ибн-Фадлан (т.е когато е изпозвано това име за волжските българи) - Волжските българи не тюркизирани още....Тюрките са описани в отделен раздел на Записките му, като са назовани с познатото си на персийци и араби - "тюрки":

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B1%...%BB%D0%B0%D0%BD

http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/fadlan.htm

Доколкото успях да прегледам форума, подобна тема няма, а тя е от огромна важност, защото въз основа на нея през втората половина на ХІХ век се роди теорията (митът), че българите са славяни и шепата конници на Аспарух се били претопили в "славянското море", като му оставили една държава и 12 думи.

Мария Гумбитас е правила изследване на славянски поселища на територията на Украйна и стига до резултата, че едно село е наброявало 100 или малко повече жители, а едно славянско племе - около 15 000 - 20 000 души. Съществуват 3 различни източника, които сочат, че между втората половина на VІ и втората половина на VІІ век на южно от Дунава е имало не повече от 25 славянски племена от т.нар. българска група, или в най-добрия случай 500 000 души. Това ли е славянското море, разляло се от Дунава до Тесалия и Албания?

Очаквам с интерес вашите мнения.

Уважаеми Mr Смордо, здравейте!

Това ми се струва интересен източник (Hudud al-'Alam- написан през 982 година):

http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html

"16. BURJĀN, a province with a district (shahr) called Thrace (spelt: B.rqiya); it is a nourishing place, much favoured by nature but having little wealth (khurram va bisyār-ni'mat va kam-khwāsta). Taking it altogether it is steppe and cultivated lands (va dīgar hama ṣaḥrā-st va kisht-u-barz). It is a prosperous place and has running waters. It is a part of Rūm and (its people) pay land-taxes (kharāj) to the king of Rum.

17. CHRISTIANIZED SLAVS (al-Ṣaqāliba al-mutanaṣṣira), a province of Rūm, in which live the Slavs who have become Christians (Ṣaqlābī-yi tarsā gashta). They pay land-taxes (kharāj) to the king of Rūm. They are wealthy (tuvangar) people and their country is pleasant and safe.

18. BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels (kāfir). They too are Rūmī, but are

perpetually at war with the other Rūmīs. These Bulghārī are mountaineers, possessing fields and great numbers of cattle.

This country of Rūm stretches westwards (ba maghrib bikashad) down to the Western Ocean, and its southern side (sūy) marches with Spain. Towards..

37 b

Лично аз - тълкувам написаното като:

/в 982 г/

"16. В Тракия (според географията, имаща излаз на морето на грузите) живеят славяноезичните българи (хора назоваващи се българи)- християни?.....

17. Християнизираните славяни (сърби и хървати) - живеят в своята си страна....

18. На север от Стара Планина са българите -езичници (т.е руско-славянските орди на Светослав, наречени от автора българи-кафири, поради причина че е са славяноезични?, или че са приели етнонима българи?)..."

----

Един въпрос, ако позволите към Вас:

Как според вас, може да се коментира фактът че Ал Масуди нарича Василий "сакалиб"?/славянин/

Причината Масуди а нарича Василий Втори - славянин, произтична от приемането на Масуди че тракия/т.е "македония" е "славянската" земя? Или Масуди има в предвид друго е нещо друго?

http://idrisi.narod.ru/masudi_sch.htm

16. Затем захватил царство Басил Славянин /1/, который не был из царственного дома. Его царствование было во время халифов Мутазза, Мухтади и части времени Мутамида. По смерти его Румийцы поставили царем его сына, по имени Искандрус (Александр - А.Г.); но не были довольны им, посему свергли его и поставили царем брата его Лави (Леон - А.Г.), сына Басиля Славянина. Его царствование продолжалось в продолжении остальной части правления Мутамида, Муктафи и начала времени Муктадира; затем он умер.

С поздрави!

Наистина не му е тук мястото , да се коментира относителното тегло на християни и пагани . Дали мога да формулирам въпроса , може и да си прав , а може и да не си .

Моята цел е да поставя проблема и той да стане обект на разглеждане от форума .Ти обаче ,казваш ,че ти е .... ,а после ме обявяваш за всеяден .

Аз ще ти контрирам по следния начин -

ДОКАТО НЕ ИЗВАДИШ СЕРИОЗНИ АРГУМЕНТИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ЕТНО - ВЯРВАНИЯ И РИТУАЛИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ И НЕ ГИ СЪПОСТАВИШ НА НЯКОИ ОТ ИЗВЕСТНИТЕ НАРОДИ ,А ОТТАМ И ДА ИЗКАЖЕШ ХИПОТЕЗА ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ ,ЩЕ СМЯТАМ ВСЪЩНОСТ ,ЧЕ ТВОЯТА ХИПОТЕЗА Е ГРЪНЧАРСКА !

НАПРИМЕР-

По-горе дадох на 30 аналогии в обичаите , ритуалите и бита на траки и българи ,дори да не приемем ,хайде траки ,спокойно можем да споменем скити-сармати.

Съвсем леко споменах за някои обичаи на палеобалканското население - можем да говорим надълго и широко .

Мога да кажа ,че обичая известен в Сицилия и Тракия ,като КОТИТИИ има аналогии и днес в България .

Може да се потвърди ,че -

КУКЕРИТЕ

ГЕРМАН

НЕСТИНАРИ

са от тракийски произход .

Също има обичаи които са изследвани от И . Венедиков и имат преки успоредици в древните тракийски и скитски обичаи .Като например - "превръщането" на човек във вълк -при неврите и Боян един от синовете на Симеон .

Има много неща и в археологията -Тракийска ваза със свастика - често срещан символ при българите - по шевици и килими .

Човекоядството

В някои от античните гръцки произведения има обвинения към пеласгите, че са били човекоядци. Същите обвинения към българите звучат от устите на гърците и в Солунската легенда – житието на св. Кирил. Солунските гърци го предупреждавали, че българите са човекоядци и затова той не бивало да отива при тях. Разбира се, св. Кирил не е повярвал на подобни измислици и не само че не е бил изяден, напротив – станал е любим учител на хората около Брегалница.

Дионисиевите празненства на пеласгите и траките съществуват и днес - Трифон Зарезан. Обичаи от Дионисиите са типичните напивания, поливане с вино, избирането на цар, возенето му на колесар и др. Тракийското (предгръцкото) име на Дионис е Загрей.

Най-яркото свидетелство от онова време е нестинарството. Този обред, съществуващ и до днес, е доказателство за непреходен обичай на един и същ етнос.

Общи са любовта към песента, силата на танца с неговата екзалтираща мистерия, напомнящи за вечното и и непреходното в многоликата природа. И днес божественната мелодия на певческите ни гласове се носи поцялата земя и дори из космоса. И днес ритъмът на нашите танци поставят многообразие от въпроси пред очудения поглед на чужденеца.

Почитта към Слънцето е обща. Само до преди век, всеки българин, когато му се случвало да е навън преди изгрев слънце и когато ”Слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и се покланял.

БЪЛГАРСКАТА

СУРВАЧКА

Е ДРЕВНИЯТ

КАДУЦЕЙ

Символи на соларната година

Милош Сидоров

Външната визуална прилика между древния божествен атрибут,

известен като кадуцей (жезъл на Хермес), и българската сурвачка

(суровакник) ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по

значение или по предназначение между двата древни сакрални

предмета?

Обр. 1. Българска сурвачка, жезъла на Хермес и

жезъла на архангел Габриел (Гавриил).

Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и

под названията керикеон и тобахон?

Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата

на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр.

Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството

познава монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните,

хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на

античния Хермес, който според Херодот е бил божество на тракийските

царе.

В египетската митология тракийския Хермес е известен като Тот, Теут

(Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей,

Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е

известно като ”Пелазгийски Аргос”.

2

Античният географ Страбон с това название отбелязва пространството

на Северна Тесалия и по-точно източните склонове на планините Пинд и

Грамос. Когато Хермес-Теут напуска пелазгийския Аргос, отива в Египет

и там предава всичките знания, с които разполага. Според легендата

Хермес-Теут е дал на древните египтяни астрологията, числата

(математиката), писмото, медицината, топенето на металите и магията.

Това е причината египетският фараон Ху-фу (Хеопс) да построи в негова

чест великата пирамида. Легендата, записана от Апулей, идва да ни

подскаже превъзходството на палеобалканските (предгръцки т.е.

пелазгийско-тракийски) цивилизации в сравнение с някои, които

неоправдано се считат за най-стари.

Пак у Херодот ще срещнем уточнението, че балканските Бръгои (по-

късно се срещат и като Фръзи/Фриги, но и Връгарои) са най-стар народ

на света, нещо което са признавали самите египтяни.

Тракийско-египетския Хермес-Теут в древно арийската и персийската

митология се среща под названието Михр/Мер или в гърцизирания вид

като Митра. В гръцката митология Хермес/Ермис е глашатай на Зевс

(Дев), а в римската същото божество се явява под името Мер-куриос и

неговата функция е принизена до защитника на пътниците и търговците.

Тракийското име на бога Хермес/Ермис най-вероятно е гласяло Герман и

като такова се е запазило и до днес в българския език. Запазил се е в

многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата

ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди

(Герман/Джерман градушкар и т.н.).

Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две

змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има

малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има

кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава

остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските

монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава

космологичния аспект на този свещен предмет.

За символното значение на кадуцея в литературата се дават най-

различни тълкувания, при което неизменно се подчертава двоичността

(двойствеността). Прибягва се към обяснения, тръгвайки от такива от

рода на алхимичните чифтове: ”вода-огън”, ”живак-сяра” и стигайки до

модерните ”структуралистични обяснения”: ”мъжко и женско начало”,

”две змии, които се чифтосват на издигнат фалос”, и т.н.

Особено привлече нашето внимание с космологичния си аспект едно

любопитно тълкувание, което ни подсказа същинската смислова връзка

на кадуцея с българския суровакник, както и сходното им ритуално

предназначение. Тълкуванието дължим на Курт де Гебейн, който пък се

позовава на Атенагора и Макробий.

”Златната пръчка”, около която са увити двете змии, според този автор е

небесният екватор. А какво представляват двете змии, които понякога се

изобразяват и с криле? Почти винаги в древните изображения крилете

символизират небето и времето. Общо взето и ”извитите змии/змия”

подсказват, че става дума за протичащо време.

3

Но според упоменатия автор двете змии (”мъжка и женска”) в конкретния

случай отразяват пътеките на слънцето (”мъж”, ”ден”, ”юг”) и на луната

(”жена”, ”нощ”, ”север”) в ритмично протичащия ход на времето,

разпределено по слънчеви години. Едната змия, по-конкретно

”светлата”, ”мъжката”, представя слънцето, т.е. неговия видим път на

небето (еклиптиката) в течение на една година. Другата змия (”тъмната”,

”женската”) символизира нощта. Тяхното отдалечаване от пръчката (т.е.

от небесния екватор) означава увеличаване на деня и съответно

намаляване на нощта по време на първата половина от годината, и

обратния процес по време на втората половина.

В течение на една календарна (”слънчева”) година слънцето изгрява с

всеки изминал ден все по на изток, минавайки през всички 12 зодиакални

съзвездия, на които от древни времена е разделено пространството на

екватора и еклиптиката. При това придвижване пътеката на слънцето в

първата половина от годината е от едната страна на небесния екватор, а

във втората половина е от другата страна. Примерно, през шестте

”летни” месеца, т.е. започвайки от 21.03. (пролетното равноденствие) и

свършвайки с 23.09. (есенното равноденствие), слънцето се придвижва

по една пътека, която е разположена в ”горната хемисфера” (северно от

небесния екватор). Обратно, през шестте ”зимни” месеца (от 23.09. до

21.03.) слънцето се придвижва по пътека в долната небесна хемисфера,

т.е. южно от небесния екватор.

Ако очертаем целогодишната пътека на слънцето през дванайсетте

зодии, както са били преди приблизително 2200 години, и каквито се

ползват до днес в астрологичните таблици, получаваме следната

рисунка:

Но, реално погледнато, разположението на зодиакалните съзвездия

върху небето в днешно време в резултат на прецесионното придвижване

дава изместване на слънчевата пътека с един знак на запад.

Картината добива следния вид:

4

Ако вземем, че вертикалната ос на графика на синусната функция

означава дължината (времетраенето) на деня и нощта, то за една

слънчева година получаваме тяхното ритмично увеличение и смаляване,

както на рисунката:

Българската сурвачка е един ритуален реквизит, който се употребява

точно по време на обредите, съпровождащи празнуването на

настъпващата нова година. Тук трябва да се припомни, че от известно

време насам е възприето като начална точка на годината (”Нова

Година”) да се взима точката на зимното слънцестоене. В наши дни има

едно закъснение от седем денонощия. Вглеждайки се в последната

рисунка, става ясно, защо се изработват и се ползват сурвачки тип

”равноденствие (обр. 2А) и тип ”слънцестоене” (Обр.3).

Обр. 2. (от ляво на дясно) ”Суровакник” тип ”равноденствие” ;

Неговата разновидност ”Суровиска” със спираловидно обелена кора;

Български ”мартеници” със сходна календарна символика.

По време на римското владичество е проведена реформа, след която е

прието не денят на пролетното равноденствие, а денят на зимното

слънцестоене да се счита като пръв (или нулев) ден, от който се е

отброявала новата година. Преди тази реформа за нашите предци

траките, подобно на останалите арийски народи, новата година е

започвала от деня на пролетното равноденствие.

5

Този ден се падал на 1 март и се е казвал коленд, буквално: ”който

ражда”. С такива ”раждащи дни” в римския календар е започвал всеки

един от месеците. От там и понятието календар. Интересното в случая е,

че само българите от европейските народи са запазили празнуването на

старата ”Нова година” (1 март), която се осмисля като изпращане на

старото.

Огньовете, които се палят на този ден, символизират изгарянето на

старото, но и зараждането на новото. Празникът е известен и под

названието ”Летник”. Подобно празнуване на същата дата, с почти

идентична обредност, е запазено у западните иранци (арии), етнически

обособени като кюрди. Те са наследници на старите халдеи

(колди/корди) и у тях празникът се нарича ”нев роз”, което ще рече

буквално: ”ново лято”.

Календарен смисъл имат и другите мартенски празници: ”Св. 40

мъченици” (или ”Младенци”, на 9.03.) и ”Благовещение” (или ”Благоец”,

на 25.03). Като обърнем внимание върху иконографията на архангел

Гавриил, който съобщава ”Благата вест” на Дева Мария, забелязваме, че

в ръката има един по-особен жезъл, досущ приличащ на кадуцея на

Хермес (Герман/Теут). Поне един, а най-вероятно и трите отбелязани

празници, в различни епохи, съвпадали с деня на пролетното

равноденствие. За празника ”Баба Марта” (Летник) казахме, че е

”коленд” (”раждащ”), за ”Младенци”.

Българският народ казва, че на този ден ”слънцето се обръща” и още, че

”забива 40 нагорещени шиша в земята”, докато свръзката на датата

25.03. (”благата вест” от архангела Гавриил за зачеването на Дева

Мария, ”Благовещение”) с ”раждащата дата” 25.12. (народната ”Коледа”

т.е. ”раждането на Синът-Слънце”), макар и три дни след ”зимското

слънцестоене” (22.12.), е повече от очевидна. Тук става дума за

религиозно осмисляне на космическия цикъл, отбелязан чрез свръзката

на пролетното равноденствие със зимното слънцестоене.

Суровакника, предаден с рисунката (обр.3), визуално показва, че става

дума за 6 плюс 3 месеца, или общо девет месеца, колкото време

”Богородица” е бременна с ”Божия син”, който е всъщност слънцето.

Техният общ символ е кръста и като такъв далеч предхожда

християнската епоха.

Обр.3. Суровакник, изтъкващ ”зимното слънцестоене”.

6

В случая на мартеницата (обр. 3) двата увити конеца символизират

двете змии: червена (”слънце”) и сребърно-бяла (”луна”). Те точно

препредават стария смисъл на ритмично повтарящото се календарно

време, запазен и изразен и в българския суровакник. Двата усукани

конеца-змии в мартеницата всъщност символизират двете пътеки на

големите небесни светила т.е. двете времеви ”линии” (”дневната” и

”нощната”), ритмично повтарящи се с цикъла на соларната година.

Обр.4. Кадуцеят (суровакника), символизиращ точките на

пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и

зимно слънцестоене върху кръга на соларната година.

Тракийския фолклорен мотив за змея или змията при нас е ”змей горянин”, ”сура ламя”, ”десетоглава змия или змей”, в песните и приказките има ”змейова сватба”.

При траките имало ритуали изпъстрени с ”показване и размахване на змии”, за които свидетелстват Теофаст, Диодор и др. Древно предание гласи, че любимата на ”Орфей” е ухапана от змия на такъв ритуал. Подобен ритуал има и в днешно време у нас - така наречените ,,змийски празници”. Рано сутрин се събират млади и стари на определено място – по рано символично оброчище, палят се огньове. Децата ги прескачат и там се проклинат змиите. Това символично тяхно гонене и проклинане сякаш е едно закъсняло отмъщение на хората към онази змия, ухапала ”Евридика”, умъртвявайки я и в последствие предизвикала смъртта на царя-жрец Орфей.

Български обреден хляб във формата на змия - прави се за 1 май - "Змийски ден" ("Еремия")

В древна ”Тракия”, а също така и в ”Скития”, вождът след смъртта си е героизиран. Такъв герой от по-късния наш фолклор е известният ни ”юнак”. В древността той е връзка между света на хората и отвъдния свят. При Скитите тази връзка се осъществява от вожда който е и жрец и пратеник. Той под въздействието на транса и особеността на ритмиката осъществява тези връзки. Това е характерно и за древните българи. Според В. Бешевлиев владетелите-жреци предсказват, откриват тайни и дават съвети. Това се постига чрез заклинания, танци и всякакви мистерии съществували още от времето на Траките.

При древните българи явлението цар-първосвещенник се повтаря в целия заложен смисъл от трако-пеласгите и потвърждава близост и етническо сходство с тях.

И в тракийското общество връзката с отвъдния свят се осъществява от царя-жрец - така и в древнобългарския свят тази връзка е осъществена от владетеля-колобър. Принасянето в жертва на кон от кан Крум в един от походите си към Цариград е същото като обичая на трако-пеласгите.

Залмоксис е легедарен жрец и цар на гетите. По-късно е героизиран. Гетите се явяват едно свързващо звено в родово и културно отношение между мистичните траки и войнствените скити. Според Херодот, при гетите имало такъв обичай:

Изработвало се от глина тяло на младеж и след като с песни танци му се е вдъхвал живот, било изпращано при божеството. То е било ”Герман”. Този обичай е познат и в наши дни в северна България в същия му вид. ”Герман” се прави с молба за помощ при сериозни бедствия – суша, глад, мор и т. н.

Айде ,бе , батка ,дай един хантюркски ,афганистански , папуа-ново гвиенйски обичай ,та да видя от кой чукар са се пръкнали българите ???????

Колко си лицемерен.. Ти започна да ме обвиняваш, а казваш сега се чувстваш обиден..

Това което представяш, потвърждава мнението ми за теб . Копираното е една литературна историкоподобна хипотеза..защото всички показани ритуали с изключение на двуцветните мартеници могат да се открият при ИЕ народи - в езическият им период; Освен това- авторът въобще не отчел че ритуалите може да са проникнали 8ако са били с тракийски произход) при днешните българи- от завареното от прабългарите население на балканите!!... Двуцветните мартеници като бели и червени фигурки се откриват при ефталитите - така че ако при трябва да напрая обощение: мисля че българите са част от късните сармати, в чиято етногенеза участва и сродни на ефталитите етноси; Мнението че българите/ или в мнозиството си/ принадлежат към късносарматската общност е изказано от известни археолози през 50 години на 20 век (гласовете им не са чути, подари наложената от сталиновия фаворит Баскаков - тюркоезична теория и конструкция в която езикът на прабългарите се смяташе за древно-тюркски, така че и те и културата им бяха смятани за тюрски), което мнение по-късно е пропонирано от попокойния Р.Рашев "в произхода на прабългарите"! Разбира се нещата не са толкова прости и ядливи -както вероятно ти се иска!), и не мога да обясня повече от това.. За останалото -вижте At.Stamatow, П.Голийски (професионални учени), и Ж.Войников - непрофесионален историк.., /Ж.Войников- разкрива много от отговорите на необяснениетe и неадекватни неща във хуно-тюркската теория, и изобщо за произхода и етногенезата на българите - в 1000 страничния си труд- които може да се качи безплатно от alanica.ru/

ТИ ПО СЕБЕ СИ ЛИ СЪДИШ?!? Много цветист език извади, но не ме впечатляваш; дай други аргументи, ама по-сериозни! Наистина се държите като в кварталната кръчма; само се осира форума, а може да се спори доста по-спокойно!

"а може да се спори доста по-спокойно"

Ако искаш да кажеш нещо конктретно по темата за дискусия, или конккретно по "частната тема за дискусия".. моля направи го..Ще ти напомня безплатно, че темата е "Крепостта судак, българската археология...." а чатът които ти запона имаше за цел да се дикутира "кой какво казал". Ако не можеш да кажеш нещо конкретно, но продължиш със съобщенията си - ще сезирам модераторите за безсмислен чат, очевидно неадекватни съобщения, ..и опити за започване на кавга..Или пък ще тегля една майна на/заради цървулското ти "включване", защото не съм длъжен да издържам нечия простотия, наглост, и неадекватности..

Ник , там ти е проблема , не "оная работа" ,а това ,че разглеждаш историята с оная си работа , а не с горната си глава .

Историята не е низ от случайности ,а принципна система от причинно -следствени връзки . Казуалността не се губи никога .

Но по -важното е ,че разкривам ,че българите и хуните са били християни и през 5-ти и 6-ти век .са били населници на тази земя . Биели са се дори за вярата си . Ами естествено ,като гонят или местят владиците им заради монофизитските спорове .

Скитските монаси - един от тях е брат на Виталиан ползвайки се с негова подкрепа развиват богословските си идеи и несъмнено чрез това показват ,че в този момент не Кападокия ,Антиохия или Александрия,а Скития е центърът на богословието .

Нали се сещаш ,че за да е възможно това , там трябва да има традиции , население или администрация ,което подкрепя тези монаси и богослови и не на последно място тия българи-ако щеш федерати не могат да паднат от Космоса ,нали , малко трудно ще им е да довтсват с хеликоптерите от Кубан и после да се връщат пак там .

Не забравяй ,че съветската военна машина през 70-те и 80-те год. се чудеше с какво да се дотътри на Ламанша да си изплакне краката , надделя Т-72 варианта в крайна сметка ,а не МИ-24 .

Малко трудно ще ти е за осмисляне ,но не е невъзможно през 513 -518 год. българи да има както в Илирик ,Епир , Македония ,Мизия и Скития , така и по Днепър ,така и в Крим , така и в Армения , а по-по лека не ни пращайте пак Чукотка .

Е какво всъщност ми казваш: "Аз съм прав, защото ти мислиш с оная работа".

Аз пък ще ти кажа че за мен ти изобщо не мислиш и не анализираш /и ме съмнява изобщо дали можеш да извършваш тези дейности/, а просто "лапаш и гълташ" всичко това от прочетеното и чутото - което е по вкусът ти.т.е ти мислиш с устата си- и това ти е проблема..

Ще ти запитам за кои ли път - покажи ми един източник, в които да пише, или от който може да се мисли че Виталиан е син на Патриоклос?

Дали българите са били християни или не са били такива, да ли са познавали или не са познавали християнството / т.е били са са били баптизирани или не/, кои и кога ги баптизирал, останали ли са християни до 7-8 век, и най-важното какъв е бил процента на наистина спазващите каноните на християнството / ако наистина са били християнизирани, или са приели християнството или са останали/ - е въпрос на продължителна.. дискуия и на съвсем друга тема, но..изобщо ме съмнява че можеш да разбереш за каква дискусия става дума /и какво ти говоря/....

Страната, областта е позната като оногурия /стараната на оногурите/- ти как очакваш да се казва епископията там?Ако там - преди населването на оногурите е присъствала църквата и заселниците не са я унищожили /както не са унищожили старото християнско население/ - значи ли че късните заселеници са станали християни (дето ни го разкриваш).НЕ, не значи това, рицарче....Всъщност нищо повече или друго не значи. Християнството или езичеството /или съотночението между християни и езичници, или каквото там е темата за дискусия /която не си я обявил, а и малко ме съмнява че можеш да я формулираш/, трябва да се докаже..и аргументира.. Ясно ли ти е.. какво казвам?

Ще те попитам и друго: Ти прочете ли изобщо в Трактатът на Ибн-Фадлан -някъде да се споменва за християнство или за християни българи?

Така че "разкрил си".. грънци..

Изчезналите траки , поставят 12 от 15- императора за времето от 324 до 611 год.

Но по важно беше КОЙ Е ТРАКЪТ ВИТАЛИАН , водел армия от хуни и българи !??

Тези събития се познават мъгляво , защото на практика се учи "История на Византия " ,а не на земите на България и се изключват важни моменти от историята и /на Византия/ в които се разкрива имплицитната връзка между готи,траки ,хуни и българи .

Лъв, по потекло бес, бе направен от мощта на патриция Аспар от военен трибун на император", Jornandes, Panckoucke, p. 164

Consul Флавий Ардабур Аспар от Мизия, magister militum per Orientem [редактиране]

Теодорих, наречен по-късно Велики, син на княз Теодомир, на 8 годишна възраст отива заложник в Константинопол, където престоява 10 години и получава римско възпитание в Двора на император Лъв I Тракиец (* 401 - † 474), тракийски селянин от бесите [30] (от Софийско или Видинско). Преди да стане император Лъв e бил слуга на всемогъщия патриций и консул Флавий Ардабур Аспар (* ок.400 - † 471, Aspar-rex, Аспар-рух/рих), син на главнокомандващия армията magister militum praesentalis и консул Флавий Ардабур († 427). Аспар, който е роден в Долна Мизия, според някои от алански произход, според Йордан гот [31] ("толерирал готите"), също става главнокомандващ на армията - magister militum per Orientem. Още при смъртта на предишния император Теодосий II (* 401 - † 450) и прекъсването на неговата династия очакванията са били, че за император ще бъде избран Аспар, но това не станало, защото гърците в Цариград считали негово християнство за „полуарианско” и скитската, респ. българо-готската църква - за еретическа. По тази причина за император е избран сенаторът Маркиан (* ок.390 - † 457) от прост тракийски войнишки род, сам той служил преди това като войник при Аспар. Условието е било, той да се откаже от старата си вяра, като бъде коронясан от гръцкия Цариградски патриарх. След смъртта на Маркиан през 457 г. Аспар, отказвайки се доброволно от престола по същите религиозно-политически причини [32], издига за Римски Император протежето си Лъв I [33] [30]. Лъв I Тракиец също е коронясан от Константинополския патриарх (според някои, той е първият коронясан от Патриарх) и в този смисъл по-приемлив от Аспар, като за ренегатството му получил и прозвището "Велики". Намерението на Аспар е да дърпа конците на Лъв I и да управлява задкулисно, като наложи някой от синовете си за Император [34] 4. Теодорих е зачислен към състоящата се предимно от готи лична гвардия на главнокомандващия княз Аспар.

За да обезсили зависимостта си от Аспар, Лъв I създава нова гвардия от малоазийски Изаури и подготвя издигането в противовес на Аспар на изаурецът Зенон (Тарасикодис, * 425 - † 491), като го жени за дъщеря си Ариадне. След като през 469 г. Империята решава да води на Изток и на Запад война срещу готите, „отрова за държавата”, Аспар разпуска своите готи и Теодорих се зъвръща в родината си. През 471 г., в двореца на Лъв I и с участието на Зенон, Аспар е убит от дворцовите евнуси заедно с големия му син патриций Ардабур († 471) [35], командващ конницата, а после и армията. През 474 г. Зенон става император (след внезапната смърт на император на Лъв II (* 467 - † 474), наследил за кратко баща си Лъв I, който умрял от дизентерия). Малкият син на Аспар, Патрикол (Патрициол, Патрокъл), зет на Лъв I и негов Цезар, успява да се укрие в Мизия при своите съплеменници федерати. Според Йордан [36] и Комес Марцелин [37], убит е и Патрикол, а вероятно трети син на Аспар е успял да се укрие.

Consul Флавий Виталиан от "провинция България", magister militum praesentalis [редактиране]

Нападенията на българите (мизите) и скитите в Илирик не преставали, тъй като са завзели Тракия почти до Цариград - „В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят”, пише на карта от анонимния Равенски космограф от 6-ти век. За отблъскване на техните набези към столицата, до 512 г. Анастасий I доизградил 70 километровата en:Дългата стена (Анастасиева стена) от гр. Деркос на Черно море до 6 км западно от гр. Силимврия на Мраморно море (започната през 469 г. от Лъв I Тракиец), както пише Зонара в житието на Анастасий [47] [48].

Анастасий I се възползвал от поражението на българите, които под водителството на Сабиниан са отстоявали свободата си на р. Морава в Горна Мизия, за да отстрани техните тракоилирийски владици. Той заточил на един остров в Беломорието владиците им на Ниш, Сердика, Охрид, Пауталия (Кюстендил) и Никопол (на Йонийския залив) (залива Арта в Епир), като ги заменя с протежета на Цариградския патриарх.

Гражданската война в защита на вярата [редактиране]

По нареждане на Анастасий, неговият племенник и командващ Тракийската армия на Империята magister militum per Thracias Хипатий намалил финансовата издръжка на мизийските федерати, което предизвикало тяхното негодувание. През 513 г. православните автономни събратя от Скития, Мизия и други области на българите под римска власт в Илирия се обърнали за помощ към командващия войските на федератите в Мизия Виталиан († 520) да се вдигне против омразния на народа „безбожник” император Анастасий I [49] в защита на 5-мата заточени български владици и против засилването на влиянието на монофизитите в Константинопол под протекцията на Анастасий. Тълпата в града скандирала на хиподрума: „Друг император на ромеите!”. Като доказателство, че не участва в подбуждането на бунта, Анастасий заставил през 511 г. ортодоксалния патриарх св. Македоний II (496 - † 523), който бил вуйчо на Виталиан и признавал старейшинството на римския папа, да подпише съставения през 482 г. от патриарх Акакий (472 - † 489) Енотикон на Зенон за примирение с монофизитите, след което обаче го уволнил и заточил в Евхант в Мала Азия и назначил на негово място още по-угодния на монофизите патриарх Тимотей I (511 - † 523). Обвинен бил в „несторианство”, което било осъдено на Третия вселенски събор през 431 г. в гр. Ефес под ръководството на папа Целестин (422 - † 432) и на св. Кирил Александрийски (* 378 - † 444).

Виталиан e бил мизиец, родом от гр. Залдаба (Шумен) в областта на черноморския град Томи (Кюстенджа) от Долна Мизия (Малка Скития, Добруджа) – ”regione mediteranea” (Прокопий). Той е син на комита (комеса, ръководителя) на федератите в Мизия арианина Патрикол, малкият син на арианина княз Аспар, който се бил спасил при убийството на баща му от Зенон. Йордан нарича Виталиан скит [50], а Йоан Малала – тракиец [51], което по това време е синоним на гет [52] 33. Комес Марцеллин също го нарича скит (Vitalianus Scytha), но като коментира убийството на римския пълководец Кирил от Виталиан с "гетския му нож’’ (cultro getico jugulavit) [53] [54], подчертавал, че го смята и за гет с аланска кръв, затова можел да бъде считан и за гот (акад. Г.В. Вернадский) [52]. Като гот го определя „еднозначно” и Захарий Ритор [55]. Виталиан, внукът на някога могъщия Аспар, хранейки недвусмислени надежди за императорския престол, се възползвал от всеобщото недоволство от Анастасий, за да поведе борба срещу него под лозунга за чистота на православната вяра и против неговите монофизитски тенденции и отстъплението му от позициите на Четвъртия вселенски събор (Халкедонския събор) от 451 г., проведен под ръководството на папа Лъв Велики (* 390 - † 461). Тази негова тактика му осигурила поддържката на ортдоксалното духовенство в Константинопол и Рим, в т.ч. на крал Теодорих Велики в Равена и на ревностния халкедонист папа Хормизд (514 - † 523), макар и последният да не признавал 28-мото правило за равенство с константинополския епископ.

През 514 г. Виталиан повел войските на "хуните" от Скития и "българите" федерати от Мизия към Константинопол, като завзел Мизия, Скития и Тракия [51]. По пътя на войските населението се вдигнало на въстание в защита на вярата си и армията на Виталиан нараснала над 60 000 души. Войската на хуните и българите Комес Марцелин нарича "римска". Виталиан без проблем преодолял безпрепятствено en:Дългата стена, убил командирите Константин Целерин и Макренцих и разположил войските си от Черно до Мраморно море. Поради липса на обсадна техника, Виталиан влязъл в преговори с Анастасий. С дълги колебания и подкупване на командирите на Виталиан, които преговаряли с него (Теодор и др.) Анастасий приел условията на Виталиан да освободи заточените български владици и да свика под егидата на папа Хормизд нов Вселенски събор за възстановяване на принципите на Халкедонския събор от 451 г. Другото условие – Виталиан да бъде назначен за военен наместник magister militum на Тракия - не било удовлетворено, но за сметка на това „несправедливият военен наместник на Тракия” Хипатий бил уволнен и бил назначен за нов опитният пълководец Кирил. [56] [57]. Виталиан потеглил обратно към родината си „провинция България” (Добруджа), както съобщава архиепископът на гр. Никиу в Долен Египет Йоан Никиуски (ср.7-ми в.) в неговата Chronographia [58].

Анастасий обаче нямал намерение да изпълнява обещанията си и дал секретни инструкции на Кирил, който вече бил успял да отвоюва Одесос и някои други позиции, да арестува Виталиан. След като узнал за това, Виталиан нападнал изненадващо през нощта Одесос и убил Кирил в леглото му с „гетския си нож” с помощта на хуна Тарак [59]. Като научил за убийството на Кирил, Анастасий обявил Виталиан чрез Сената за враг на отечеството [60], назначил отново племенника си Хипатий за командващ на 80 000 Тракийска армия с помощник гота Алафар и го изпратил към Одеса, където той се разположил на стан.

Виталиан повикал на помощ хунобългарите около Дунава и през 515 г. отново ги повел заедно с българите федерати от Мизия към Тракия и Константинопол, като този път завзел и Одесос (Варна) и Анхиало (Поморие) [51]. В Мизия и Тракия императорските войски действали като в чужда страна. Тракийските хунобългари заловили няколко римски пълководци, вкл. и Хипатий и го продали на Виталиан. С умело ръководене на войските край Одесос силите на Анастасий били разгромени и дали 60 000 убити войници и офицери, после Виталиан превзел и Аполония (Созопол). [61]. Малала и Евагрий сообщават, че целта на Виталиан този път вече е била ”да завладее царството” [62]. Виталиан продължил похода си към Константинопол този път и по море и с 200 бойни кораба навлязъл в залива Стения на Босфора. Войската на българите федерати го обявила за император, в Константинопол избухнало въстание и населението също го провъзгласило за император [63] с викове "Добре дошъл, Императоре!" 4. Народ бил бунен от монасите [64], а и част от аристокрацията стояла на страната на метежниците. Анастасий избягал в едно предградие на столицата и бил принуден отново да преговаря. Въпреки големите тактически предимства и този път Виталиан не успял да доведе успеха си докрай. Отново бил даден грамаден откуп, Виталиан бил обявен за magister militum per Thracias и консул, двете страни се заклели във вярност, а Анастасий – че ще възстанови Македоний II и ще свика Вселенски събор 1 юли 515 г. под ръководството на папата [65] [66].

Уплашен от православните илирийски войници [67] и силата на въстанието в Софийско и Кюстендилско, Анастасий освободил владиците Домнион Сердикийски и Евангел Кюстендилски. Алцис Никополски и Гаян Нишки били вече умрели по време на заточението, а Лаврентий Охридски бил още задържан [68] 4. Виталиан отново вдигнал обсадата на Константинопол и отвел войските си към Мизия. Анастасий от своя страна отново вероломно нарушил клетвата си, за което бил наречен ”лъжец” и ”клетвопрестъпник”, макар че според него "Съществува закон, който предписва на императора да лъже и да нарушава клетвата си, ако това е необходимо за благополучието на Империята" (Теофан Изповедник [69]). От своя страна Виталиан подтикнал хуните савири да извършат опустошения в Мала Азия и Армения [70] [71] [72]. Това компрометирало каузата на Виталиан, който досега успявал да спечели общественото мнение на голяма част от аристокрацията и плебса в Константинопол. Анастасий веднага се възползвал от ситуацията и през 516 г. лишил Виталиан от поста ”magister militum per Thracias” и другите привилегии, като назначил за командващ тракийската армия магистър Руфин.

За трети път Виталиан потеглил към столицата по суша и по море, като корабите на готите, хуните и скитите [73] пак стигнали до Залива Стения при Галата. Двамата пълководци magister militum praesentalis Патриций и Йоан отказали да излязат срещу нападателите и Анастасий ги изгонил, като възложил командването на флота на екс-префекта и министър на финансите адмирал Марин. Този път сражението се решило от огромния римски флот на Марин, който използвал химическо съединение, изобретено от Прокол Атински, за запалване на корабите [73]. Така флотът на Виталиан бил потопен без стълкновение, а след това отстъпващата му в безпорядък сухопътна армия била разгромена в няколко сражения. Особено се проявил генерал Юстин, бъдещият император (Комес Марцелин го счита дори за действителния командващ флота и сражението). Оръженосците на Виталиан Анастасий и Доминик били заловени, осъдени и обезглавени в Цариград, а хунът Тарак, който беше убил Кирил – изгорен жив. Самият Виталиан успял за една нощ да достигне и да се укрие в Анхиало, а после в родината си Добруджа.

Този развой на събитията в Тракия, Мизия и Скития обаче веднага предизвикал ответната реакция на българите в Илирия през 517 г., които се вдигнали на въстание откъм Видинско, Софийско и Кюстендилско, дошли и завзели "Долната земя Охридска" и цяла Македония [74]. Комес Марцелин съобщава за същото в своята Хроника за 517 г., че гетските конници са оплячкосали двете Македонии, Тесалия до Термопилите и Стария Епир [75].

За да се изгладят църковните разногласия с гърците, скитите, респ. българите продължили да настояват да се събере църковен събор, който да разгледа претенциите на двете страни. Анастасий се съгласил и в писмо до папа Хормизд († 523) писал, че той иска "поради настаналото в скитските области съмнение върху православната вяра, да свика синод в Хераклея, в провинция Европа, който да установи правата вяра" 4. По настояването на Теодорих Велики, който в случая симпатизирал на сънародниците си българи по въпроса за вярата, папа Хормизд изпратил на събора епископ Енодий и архидякон Виталиан. Събрали се 200 души представители от различни страни, но след като били подложени на упреците на Анастасий I и цариградския владика Тимотей, които даже и не посмели да се явят на събора 6, те се разотишли без да вземат решение. За тази си постъпка Анастасий бил наречен от целия народ "клетвопрестъпник", загдето изневерил на вярата на родителите си, и "лъжец", но той отговорил, че когато императорът се намира в нужда, той може да лъже и клетвопрестъпничи 4.

След смъртта на Анастасий I през 518 г. император станал Юстин I (* 450 - † 527), на 68 годишна възраст, но все още неграмотен – владеел само разговорен латински, а на гръцки се подписвал с шаблон. Той е бил тракийски селянин (син на Изток и Бегленица), родом от село Бедряна, Кюстендилско. Проф. Г.В. Вернадский [52] 33 го определя еднозначно като тракиец, а не алан, нито пък "славянин", както твърдял проф. Паул Йосиф Шафарик [76]. Юстин успял да се издигне в армията от прост войник до генерал и после до командир на Преторианската гвардия. Юстин осиновил и образовал племенника си Юстиниан, също родом от Македония. През 518 г. патриарх Йоан II (517 - † 520) бил принуден да отхвърли Емотикона и тържествено да признае Халкедон, което било утвърдено с указ от Юстин. Константинопол практически приел програмата на Виталиан за единение с Рим под егидата на папата. Папа Хормизд и Теодорих Велики били поканени на посещение в Константинопол. През 519 г. папата изпратил делегация, която носела неговото мнение под формата на libellus, изискващо осъждане на Нестор, Акакий и др., отлъчване на Север Александрийски, проклинане на Зенон, Анастасий и дори на св.Македоний II и т.н. Под натиска на Юстин условията били подписани от патриарх Йоан II безпрекословно, а Рим постигнал привидна пълна победа над Константинопол.

За по-голяма сигурност и за да предотврати организирането на поредното въстание, през 519 г. Юстин гарантирал амнистия на потенциалния метежник Виталиан и го направил magister militum praesentalis, а през 520 г. и Консул, което предполагало завръщането на Виталиан от Добруджа в Константинопол. Виталиан бил посрещнат с почести от Юстин и Юстиниан.

"Той е син на комита (комеса, ръководителя) на федератите в Мизия арианина Патрикол, малкият син на арианина княз Аспар, който се бил спасил при убийството на баща му от Зенон."

Батка, статията в уикипедия е написана като е плагиатстван /леко видоизмезменен/ фолкориста Г.Ценов..

Когато говорим за история - важни за мен са източниците.. По-принцип..по-принцип ми е през "онази работа" дали Виталиан е бил син на този или на друг човек..

Глей сега, не знам кой е "ЦЪРВУЛ" , но събеседникът ти цитира автор, а ти обиждаш просто защото нямаш сериозни аргументи (наблюдавам същото безсилие и в други теми)! Що се отнася до църковните работи и религията, по добре не се захващай с Рицаря, защото той по-ги разбира тия работи - ТОЧНО ТОВА МУ Е РАБОТАТА ПО ПРИЗВАНИЕ И ПО ОБРАЗОВАНИЕ!........

Ти на колко ракии или хапчета си днес? Нали прочете (след като казваш че наблюдаваш) в източника на "де буур"/или там както/ че не става дума за епархии , а за епископии в състава на епархията - което аз твърдя по-рано от посочването на източника. Рицарят обаче в началото си твърдеше че имало български епархии..

ясно ли ти е ...или да ТИ ПОВТОРЯ?

При повторението ще искам пари от теб, защото безплатен труд няма.. . По-евтино може да ти излезе ако си купуваш риба и се храниш с нея..

Еми естествено си имах хас ,да им вервам .Само ,че тези , които ги отъждествяват са привържениците на автотхтонната теория /Иловайски , Ценов и пр./

Повече да ти кажа имам вяра на Клавдий Птоломей , който споменава хуните на Карпатите през 2-ри век.

Апропо според мен хуните са европейските агатирси ,които са и хазари/козари/ .

Но повече искам да разбера какво мисли Последния Аеций/LAST ROOMAN / по въпроса за Клавдий - интерполация ли е това в текста , анахронизъм ли е , от кой период е оригинала на Клавдий , кой го е преписал и т.н.това са неща ,на които мисля ,че ще се опитам да му се доверя

Според мен ,всичко около 3-4 век. стои така - никакви жълти не са идвали , или това поне не са били хуните. Например би могло да са дошли хуните и да са казали ,че жълтите се надигнали и оттам да се помислят хуните за жълти .

Готите са гети ,които са управлявани от една , най-вероятно балто- скандинавска прослойка , тези хуни , просто са въстанали против готите , които са били до този момент управляващия елит . И някаде там са си и сарматите /аланите / , които ги има още от времето на Овидий в Мала и голяма Скития . Славяните са ЧАСТ ОТ САРМАТИТЕ /особенно антите / и зад тях са фените/ които са угрофините / . Което ще рече ,че се слага край на главоблъсканиците откъде идват германците и славяните .

Това беше малко лирично отклонение ,който не го вярва да си се главоблъска от кое блато са се пръкнали славяните .

За Сугдийската епархия - малко по-късно .

Изхвърляш се малко като ..циганка на пазар, батка.. Славяните никога не са били част от сарматите. Мнението на Вернадски е, че антите са славянизирани сармати..Мнение, което не се наемам да коментирам, но дори и то да е вярно - фактът не поставя знак за равенство между сармати и славяни..

Обяснявам: Сарматите са ираноезични, предимно конни народи (конни номади, или конни номади - в процес на усядане - или вече уседнали, т.е в по-малка или по-голяма степен уседнали) - обитаващи в края на историческото си същестуване, / като късни сармати/ земите в Средноазиатското Междуречие, Южното и Западното Приуарлие, земите на Северозападен Казахстан, земите между Каспийско и Черно море море, Приазовието, както и земите на запад в източна Европа на запад от Дон до Днепър/Днестър/. Така наречение ранни и/или средни сармати обитават /присъстват / в Източна Европа - в приазовието, в крим, причерноморието - на териториите на мизия, на малка скития /като преди това разбиват и асимилират скитите/, в прикарпатието - т.е на запад от Днестър..

Днестър и Днепър са сарматски хидроними (някои смата и Дунав е такъв, други смятат че Дунав е келтски хидроним).

Що се касае до славяните - те са славяноезични уседнали племена, живеещи в горските области на централна и централна-източна Европа, в близост до реки, блата и езера..Занимават се /препитават се/ със земеделие и риболов.. Имат по-ниско ниво на обществено и културно развитие от сарматите. Сарматите имат своите политически обединения- държави, или прото-държави, докато славяните живеят в родова или кланова демокрация....

..Доколкото така познатите ни Анти заселват земите на сарматите (това са земите от Днестър до Днепър, където са локализирани първоначално, откудето се мята че че се разселват на север ) - то се предполага че в тяхната етногенеза има солиден пласт сарматско население, което може и да е приносител на етнонима Анти ("крайни"), за който Вернадски (и следовници) предполагат че има сарматски или алански произход (пспоред сходствата "Янт-сай" <-> Анти); Янт-сай е познатото в китайските източници име на късно-аланската държава, локализирана в региона между Каспийско и Черно море..Старото име /старо- до към 2-3 век/ на алнаската държава е познато в китайските източници като "Алан-лио"..

А ТИ ПЪК КАК РАЗБРА, ЧЕ ХУНО-БЪЛГАРИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КАН АТИЛА СА БИЛИ "МОНГОЛОИДИ"; Я МЕ СВЕТНИ?!?

"Я МЕ СВЕТНИ?!?"

Забрави да кажеш "ако обичаш", или "ако искаш" или "моля" ..

Ако прочетеш описанието на хуните от Ам. Марцелин, и описанието на Атила от Прискос, може и да ти "светне", но малко ме съмнява, щото трябва да се яде и риба (в нея има фосфор...и от него се ..свети)

Градът е Судак, археологът е Владимир Майко, журналистът е Пламен Петков, предаването е за онези 30 000 км, епизод 3 или 4. Hякъде към 22-ата минута, твърдението е, че Судак е построен през VII-и век от българите, после имало византийски слой и т.н. Някакви допълнителни сведения, становища и т.н.?

Хронография на народите, населявали Крим според http://web.raex.com/~obsidian/crimea.html

* To the Cimmerians..............................c. 2000-700's

* The Tauri (a fragment of Cimmeria)...............700's-100's and...

* To the Sarmatians................................300's-107

* To Pontus..........................................107-70 ?

* To Bosporus ? ...................................70 ? -66 ?

* To Pontus........................................66 ? -47

* To the Sarmatians (Roxolani)....................47 BCE-c. 270 CE

* To the Ostrogoths...............................c. 270-c. 375

* To the Huns.....................................c. 375-c. 465

* The Kingdom of the Tauric Goths.................c. 465-c. 560

* To the Avars....................................c. 560-c. 600

* To the Bulgars..................................c. 600-c. 650

* To the Khazars..................................c. 650-737

* To the Onogur Bulgars..............................737-c. 825

* To the Magyars..................................c. 825-906

* To the Pechenegs...................................906-c. 1071

* To the Cumans..................................c. 1071-1223

* To the Mongols (Golden Horde).....................1223-1427

* To the Girai Khanate..............................1427-1783

o (Ottoman subjects 1475-1777, Russian subjects 1777-1783)

* To Russia directly................................1783-1918

* To Ukraine........................................1918-1920

* Baron Wrangel's Provisional Government.................1920

* To the Soviet Union...............................1920-1941

* To Germany........................................1941-1944

* To the Soviet Union...............................1944-1991

* To Ukraine........................................1991-

Според: http://www.chemistrydaily.com/chemistry/Crimea

"History

Early History

The earliest inhabitants of whom we have any authentic traces were the Cimmerians, who were expelled by the Scythians during the 7th century B.C.. A remnant that took refuge in the mountains became known subsequently as the Tauri. In that same century, Greek colonists began to settle on the coasts, e.g. Dorians from Heraclea at Chersonesus, and Ionians from Miletus at Theodosia and Panticapaeum (also called Bosporus).

Two centuries later (438 B.C.) the archon, or ruler, of the last-named assumed the title King of Bosporus, a state that maintained close relations with Athens, supplying that city with wheat and other commodities. The last of these kings, Paerisades V, being hard pressed by the Scythians, put himself under the protection of Mithradates VI, king of Pontus, in 114 B.C.. After the death of this latter sovereign, his son Pharnaces, as a reward for assistance rendered to the Romans in their war against his father, was in 63 B.C. invested by Pompey with the kingdom of Bosporus. In 15 B.C. it was once more restored to the king of Pontus, but henceforward ranked as a tributary state of Rome.

During the succeeding centuries the Crimea was overrun or occupied successively by the Goths (AD. 250), the Huns (376), the Bulgars (5th century), the Khazars (8th century), the Byzantine Greeks (1016), the Kipchaks (1050), and the Mongols (1237).

In the 13th century the Genoese seized the settlements which their rivals the Venetians had made on the Crimean coasts and established themselves at Eupatoria, Cembalo, Soldaia, and Kaffa."

Епархия е областта в която се разпространява или упражнява властта на епископа или владиката /има още няколко титула , като митрополит , архиепископ ,екзарх и патриарх ,но и те имата епископската власт ,само се различават в администратиовната си степен на управление , в древност е имало и хореепископи/селски или на дадена територи, земя / ,които по-късно са отпаднали ./

Значи главата на епископията и епархията е епископа . Така ,че няма принципна разлика между епископия и епархия . Използвах и двете думи ,именно защото не знаех , дали главата е епископ или с по-голяма административна степен - архиепископ или митрополит . Но ,както и да е , да не хващаме за буквата .

Епархии между ДОН И КУБАН -

1/Готска -

2. Сугдайска или Сугдея - Επαρχια Σόϋγδαια и тъждествена на днешния град Судак или Сулдай , , хм ,ето ,че си отговорих на единия въпрос ,бях притеснен , да не иде реч за друг град и нещо да не съм объркал , но продължаваме ,това е в Крим , някои учени дори са я объркали с Доростолската ,като например - Ferrari ,Lexicon geogr. , ed. Baudrand , Patavii 1575 и Le Quien , Oriens. Chrst. t. p 1229

3. Фулската

4. Боспорската

Сега конкретно какво имаме -

Готската епархия е най-забележителната от тях . По своето канонично достойнство е била издигната в митрополия , чийто митрополит е пребивавал в ΔΟΡΟΣ / или Dory/ .

Тя фигурира в съборните актове на Трулския събор - тук черпим сведение от небезивестния C. de Boor , Machtrage zu den Notitiae Episcopatuum in Zeitschtift /тия немци , що не си сложат едно Щ ,ами пишат букви като откачени / fur Kirchengeschite , B, VI , Gotha , 1894 , S. 589 / и има подчинени 7 ЕПИСКОПИ /ИЛИ КАЗАНО ПО ПРОСТО 7 ПО-МАЛКИ ЕПАРХИИ/ .

Според известния Парижки каталог тези епископии са -

1. епископия на Хотзирите или Хотцирите - Χοτζηρων

2.епископия в Хуал - Χουάλης - ако някой каже местоположението му ще бъда благодарен

3.на ОНОГУРИТЕ - Ονογουρων ,

4. епископия на ХУНИТЕ - Οΰννων , КОИТО СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАТ С БЪЛГАРИТЕ

5.една намираща се в Астел / или Алустин /

6. една намираща се в Ρετέγ - също неизвсетно местонахождение ,може би новите археолози ще помогнат?

7. и в Тиматарха - Τυμάταρχα ,която според Порфирородния е била ФАНАГОРИЯ .

Всичко това при Де Буур търсете ,ако не вервате !

Тъй, тъй, май трябва да черпиш батко си (мен!), щото и аз това ти казах!!

Само че някои смятат че Фулската епархия замества Готската, а после пак се обособява Готска такава (или нещо такова) но това са подробности...

Нека да е Готска епархия.., да не е Фулска..

Авторите смятат че хунската епископия е българска - щото лежат на кълката на хуно-тюркско-съветските политически уйдурми, простотии и фалшификации - дето още битуват в историческото пространство..Ти вярваш ли прабългарите са били монголоиди като хуните на Атила, или монголоиди като ранните тюрки "тюрките, които имат с цвят лица на кована мед и са с дръпнати очи"?

Оххх- изяде ме за тая епархия . Добре сега ще ти пусна нещата . Има ги в Цухлев ,но съм я дал тука на един човек . Изчакай ,малко .

Виж сега- този е някакъв "Цървул". Има данни за Оногурска епископия - в състатва на Фулската епархия, обаче епископия и епархия са различни работи..

http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta=

Resavski - aз съм попадал преди две години на част от едно изследване за българското присъствие в Крим. На карта от тази статия Судак беше посочено като българско/хазарско селище. /На картата бяха покани и християнските селища в периода.../ Източникът не мога да го намеря сега..

Българските селища представляват т.н. познати не само в Дунавска България "Аули" - селища с укрепени стени. Такива могат да се видят и в момента в Кавказ /виждал съм фотоси на аули при балкарците мисля/

Щом човекът казва 300 селища, значи ги е преброил.. За населението не се наемам да правя каквито и да е коментари..Можеш да пуснеш един сърч- във много кримски популярни и исторически сайтове - се пише за бългаското присъствие в Крим - за това кога са дошли, и за това - чехазарската доминация и хазарите - подменят българското присъствие в Крим .. В един исторически източник пишеше че Българите населяват Крим веднага след колапса на Готите и избиването на Хуните...

http://en.wikipedia.org/wiki/Aul

"Трактатът" на Фадлан ни дава някакви полу-легендарни сведения, за някакъв народ живеещ край Волга.

Тия българи на Волга да не са попаднали в някаква темпорална черна дупка, че на базата на това което пише Фадлан, да си правим изводи за българите на Балканите от преди 300 години?

Напротив, Ибн-Фадлан е посетил описаните местата и се е срещал с българите, също с русите, тюрките..

НИК , мисля ,че поуспокоихме духовете малко , да започнем да работим по конструктивно ???

След като е имало селища в Крим и Приднепровието на християни , защо да не е имало такива и в Балканска България .Хуногондурската ,хунската и огурската епархия са били на това място .

Има Сурожска митрополия - или СУГДАЙСКА .

Да бъдем конструктивни, но същото би следвало да се отнася и за теб, драги?

Преди около 2 години - отделих сума ти време да търся нещо за т.н. оногурска епархия. Вицът или куриозът е, че намерих в английски преводи на малко известни китайски източници - данни за т.н..средноазиатско "Oniogur kindom", но нямаше нищо..написано за оногурска епархия - в рускоезичната и в английскоезичната литература . /Мисля че има данни за "Босфорска", за "Готска" епархия, за Епархия на Мала скития.. /

Факт, но някой източник да говори за някаква връзка м/у тези групи от VII век натам, поне аз не знам за такъв (освен ако приемем, с много оговорки писанията в “Сказание на пророк Исая..." за някакво родство и от там връзки на българи с кумани, от там с волжките българи), как няма едно сведение за чичовци, лели, брачеди край Волга? Камо ли за връзки през X век, че да пренасяме сведения от пътеписа на Фадлан със задна дата( 2-3 века ) и да си ги нагодяваме по наше усмотрение за българите на Аспарух.

"Трактатът" на Ибн-Фадлан е един от адекватните извори за етновярванията и етно-ритуалите на Българите /изобщо/, защото описва българите в перида преди ислямизацията и преди тюркизацията на езика на българите. Освен това; както се вижда / от тези които са го чели/ - Ибн-Фадлан не причислява т.н. есегели и савири към българите (нещо което правят по-късните автори, пишейки за Волжските българи като за съставени от няколко клона). Пише "Царя отиде при едни хора наречени "Сауас" ("Сауас" е късно познатат в името "суваз"/"сувар" /"савир", днешно чуваши) също пише за "царя Аскал", царя на по- късно наричаните "есегели"

Други важен е въпросът доколко Дунавските българив предхристиянския период са претърпели етно-религиозни и етнокултурни и асимилации от (с) Аварите и Славяните..Аз мисля че са тези влияния са минимални до времето за Крум, защото аварските наемници и славянските такива / т.е авари и славяни/ са споменти отделно от българите- при описанието на битката във Върбишкия проход /или битката за Плиска, както я наричат/

Честно казано никога не съм виждал сериозни доказателства че българите са владеели Кримския полуостров.Това което знаем със сигурност за българите е че те не обичат особено морето и нямат никакъв интерес към корабоплаването.Какъв е симсълът българите да овладяват Крим и неговите пристанища при положение че нямат флот.Митът че Фанагория е била стоица на Кубратовата държава отдавна е отхвърлен.Няма половин доказателство в тази насока.А за 300 крепости и многомилионно население не ми се коментира.

Resavski - aз съм попадал преди две години на част от едно изследване за българското присъствие в Крим. На карта от тази статия Судак беше посочено като българско/хазарско селище. /На картата бяха покани и християнските селища в периода.../ Източникът не мога да го намеря сега..

Българските селища представляват т.н. познати не само в Дунавска България "Аули" - селища с укрепени стени. Такива могат да се видят и в момента в Кавказ /виждал съм фотоси на аули при балкарците мисля/

Щом човекът казва 300 селища, значи ги е преброил.. За населението не се наемам да правя каквито и да е коментари..Можеш да пуснеш един сърч- във много кримски популярни и исторически сайтове - се пише за бългаското присъствие в Крим - за това кога са дошли, и за това - чехазарската доминация и хазарите - подменят българското присъствие в Крим .. В един исторически източник пишеше че Българите населяват Крим веднага след колапса на Готите и избиването на Хуните...

За изворите голямо благодаря !

Сега за произхода на Виталиан . Пише ,че баща му се казва Патриокъл ,ами намери си още извори и виж кой е Патриокъл - 3-ТИЯ СИН НА АСПАР .Който е убит от Зенон ,ако не се лъжа . Аспар е готоалан/каталан/ и има кръвна връзка с Балтите .Синът на Виталиан се казва Куцис -тракийско-аланско име . Значи ,както и през първи век по времето на Овидий ,така и през 5-ти век. играчите в Скития са траките и сарматите /гети и алани/ . Това е цялата работа . Обаче ,понеже не ти оттърва ,започваш да ме обиждаш на тенекиджийство . Уф ,не може ли нормално да спорим ???

Романизиран тракиец - да ,гот ,който е на римска служба ,носи ясно съзнание за рода си и играе за империята ,т.е. иска да управлява "империята на Християните " с Православно изповядване на вярата , каквото точно означава "Римска империя" ,след Константин и Теодосий .

Неуместно е да му лепваш епитети на метежник . Хората много добре са знаели от кой род , защо са го сложили и какво трябва да направи за да защити Православието от споменатия от изворите клетвопрестъпник и '' безбожник'' Анастасий .

Ха-ха-ха.. Според теб излиза че Виталиан е син на Леонтия и Патри(о)клос, която Леонтия е дъщеря на Лео I и Верина,а голямата и сестра става императрица и интересно забележи - никой аджеба не разбира че синът на Леонтия и Патри(о)клос и е станал генерал и се казва Виталиан...Това да не е някакъв мексикански, опала трако-гото-каталуно-хунско-Български сапунен сериал, бе брато, ха-ха-ха-ха.

Говориш смешки и неверни неща, защо очакаваш някой да ти вярва?

http://dic.academic.ru/dic.nsf/enwiki/4949366

"Ariadne (empress)

Aelia Ariadne (died 515) was the the Empress consort of Zeno and Anastasius I of the Byzantine Empire.

Family

Ariadne was a daughter of Leo I and Verina. Her mother was a sister of Basiliscus.

Ariadne had a younger sister, Leontia. Leontia was first married to Patricius, a son of Aspar. Their marriage was probably annuled when Aspar and another of his sons, Ardabur, were assassinated in 471. Leontia then married Marcian, a son of Anthemius. The couple led a failed revolt against Zeno in 478-479. They were exiled to Isauria following their defeat. [Prosopography of the Later Roman Empire, vol. 2]

..

"

Няма такъв "загубен" син, дето му казваш Виталиан - и.. ето тук:

http://books.google.bg/books?id=SXER_fLym9...result#PPA50,M1

Следващия път очаквам някакви източници от теб.. /Каквито и да са/

Как на базата на сведения от X век за народ(скалиби) живеещ край Волга, заключваш че Аспаруховите българи на Балканите, са правили човешки жертвоприношения?

В "Трактатът" на Ибн-Фадлан -"Българи", "Цар/ илтивар/ на Българите", се изпозлват синхронно и синонимно със "Сакалиб", "Цар на сакалибите"..Т.е. както например в някои византийски текствове - българите са споменавани като "българи" и като "мизи", или пък печенегите - като "печенеги" и "скити" /за последното Ана комнина- Алексиада/..Така че става дума за Българите..

За човешките жертвоприношения на Крум пред портите на Константинопол е писано в "анонимната ватиканска летопис" / Не я намерих като източник, и като препратка към оригинала и..

Да поговорим за това. Ще изброя, на първо време, няколко етновярвания и етноритуала:

1. Конската опашка като военен символ (в темата на Хърс Златния от Tue Dec 30, 2008 11:19 am в този подфорум)

2. Погребални ритуали - трупополагане и трупоизгаряне, З и СЗ ориентация с опредлен погребален ритуал (вяра в задгробен живот, но може да се дискутира и анализира - какво се предполага за човека в отвърдния живот (как се предполага че ще го изживее); изпозлване грунотови ями, и ями с побой, рядко некрополи с насипи (на български "могили", на руски "могила" е "некрополь", а насипът - "курган"; издицирано е т.н. "очистване" на гробовете, също постсмъртно разрушаване на скелетите и изпозлване на камъни за "затискане" (вярвания че починалият може да излезе от гроба, т.е вяра в "таласъми" (слав.);/Елена Ангелова, Р.Рашев; Д.Димитров; Плетньова и др.)

3. Почитане на Един Бог?; Почитаме на планети, и небесни тела (т.н."елинска" вяра); Почитане на "конникът" (Мадара), "конният Бог", "Богът на войната" (Арес, Аспадиант)?

/Почитта към Аспадиант е засвидетелсвана е при хоните и савирите от Кавказ и Дагестан, а тази към Арес - при Сарматите (Ам. Марцелиан)/

4. Наличие на капища /храмове/ в "елинско"- персийски стил (влияние на Зороастрийтвото /или някаква локално-синкретична форма на него?)

5. Принасяне на(в) жертви за кучета (обожествяване на кучетата, вж. Авеста) или принасяне в жертви на кучета? /Теофилакт/

6. Гадаене и заклинания със снопче клонки /т.н баресман, описан при аланите от Ам. Марцелиан/ - вж. легендата за Кубрат, и ритуалите при подписването на мирния договор на Крум пред стените на Констанинопол.

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Histo...rcell/index.php - Глава XXXI

7. Човешки жертвоприножения (вж. Крум пред портите на Констанипол при подписване на мирния договор, предполага се че аланите и сарматите ги извършват понякога - за последното вижте изследванията на Балабанова, археолог-сарматалог )

8. Използване на вода за освещаване (вж. Крум пред портите на Констанипол при подписване на мирния договор - нартски, или тюрски ритуал (тюрски - според тюркистите)

9. Нартски ритуали и/или аналогии (дискуиснно): Предлагам аргументи: Вяра че "Джиновете (Ибн- Фадлан за Волжските Българи) се бият на небето" /Това са нартите -получовеци-полубогове -в Нартският епос, които се бият със своите врагове - също получовеци- полубове/; забиване на копието на Крум във вратите на констанинопол (Водачът на Нартите ритуално забива мечът си в завояваната/завояваните територия, ритуал - описан при аланите от Ам. Марцелиан); "Множество по-малки царе на масата за хранене заедно с царя на Българите" (Ибн- Фадлан за Волжските Българи)- ритуал от Нартския епос (Нартите са почти равни и се хранят и пируват на обща маса); Заб. Нартските ритуали при крал Артур са един от аргументите за сарматския му произход (сарматската теза за призхода му е с немалка тежест в момента в историческата наука); Почит към бойните доспехите и коня - Ал Масуди, Бекри (или Ал-Балхи), Ибн Фадлан за Волжските Българи - "разкарване на доспехите на починалия от дом на дом", "убийството на човек яздещ боен кон, когато конят е на паша (в мирно време)"

10. Липса на "левиратна система" ("левиратна" система -има в предвид наследяването на починалият по-голям брат - от следващият го по-малък, вкл. оженване за неговата вдовица; според някои тази система присъства раните тюрки, също така в алт.езици се възстановява и терминът за съ-жена, т.е споделена съпруга); липсата на таква система е описана от Ибн- Фадлан за Волжските Българи - жената на почиалият скърби (т.е в траур е) цели две години, като на входа има знаме, което сигнализира, символизира- това че жената скърби.

11... Жените воюват - "като въоръжил по мъжки жените (заб: на прабългарите, защото отделно са описани славянските и авраски наемници)- Крум.." - Теофан Изп,. или Никифор за т.н "битката за Плиска" или "Битката във Върбишкия проход" през юли 811../Вижте източниците: -разказите за за амзаонките, и исторически за воюващите/въоръжени/ сарматски жени; Тела на жени-воини са намирани и при похода на Светослав, рядки случай

Лек ден и спорна дискусия!

Tова не е от Златарски

http://books.google.bg/books?pg=RA1-PA9&am...amp;output=html

ами е от

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%...%BD%D0%BE%D0%B2

Още:

http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/fadlan.htm

"И когда умирает мусульманин у них, и (или) когда (умирает)

какая-нибудь женщина-хорезмийка, то обмывают его обмыванием

мусульман (т.е. по обряду мусульман), потом везут его на повозке,

которая тащит (его) понемногу (вместе) со знаменем, пока не

прибудут с ним к месту, в котором похоронят его. И когда он

прибудет туда, они берут его с повозки и кладут его на землю,

потом очерчивают вокруг него линию и откладывают его (в сторону),

потом выкапывают внутри этой линии его могилу, делают для него

боковую пещеру и погребают его. И таким же образом они (жители)

поступают со своими мертвыми. Женщины не плачут над мертвыми, но

их (жителей) мужчины плачут над ними. (Они) приходят в день, в

который он умер. Таким образом они останавливаются у дверей его

палатки и шумят (кричат) самым гнусным плачем, каким только могут

плакать, и самым диким. Это – (люди) свободные. Когда же

закончится их плач, приходят рабы, (неся) с собой сплетенные

кожи, и непрерывно плачут и бьют свои бока и задние части своих

тел этими соболями82, пока на их телах не образуются (следы)

битья бичом. Им (жителям) надлежит водружать на дверях его

палатки знамя, они приносят его оружие и кладут вокруг его могилы

и не прекращают плача два года. Когда же закончатся два года, они

снимают знамя и отрезают (часть) от своих волос, и родственники

мертвого созывают званый пир, посредством которого дается знать

об окончании их печали, и если у него была жена, то она выходит

замуж. Это (так происходит), если он был из (числа) главарей, что

же касается простого народа, то они делают со своими мертвыми 78

(только) кое-что из этого (обряда)."

"Когда же прошло

некоторое время, он прислал за нами, и мы вошли к нему, когда он

был в своей палатке. Цари были с правой его стороны, нам он

приказал сесть с левой его стороны, в то время, как дети его

сидели перед ним, а он один (сидел) на троне, покрытом

византийской парчой. Он велел подать стол (с яствами). Его

подали, и на нем было только жареное мясо. И вот начал он, – взял

нож, и отрезал кусочек, и съел его, и второй, и третий, потом

вырезал кусок и вручил его Сусану послу, и когда он (Сусан) его

получил, то ему был принесен маленький стол и поставлен перед

ним. И таково правило, что никто не протягивает своей руки к еде,

пока не вручит ему царь кусочек. И как только он его получит, то

уже принесен ему стол. Потом он вручил (мясо) мне, и принесен был

мне стол, потом вручил четвертому царю, и ему принесли стол,

потом вручил своим детям, и им принесли столы, и мы ели каждый со

своего стола, не будучи сотоварищем по столу с кем-либо другим, и

кроме него никто не брал с его стола ничего, а когда он кончал с

едой, то каждый из них то, что останется на нашем столе, уносил в

свое жилище."

И ЕТО ЧОВЕШКИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ ( ...ха-ха, гадинки)

http://groznijat.tripod.com/fadlan/fadl_17.html

"Преводачът на царя ми разказа, че някакъв синдиец [5] се спрял в страната им и отседнал при владетеля продължително време, като му прислужвал. Той бил много ловък и му сечало пипето. А на една група от жителите на страната й се приискало да тръгне на гурбет. Синдиецът поискал от царя разрешение да се присъедини към тях. Царят му забранил. А синдиецът продължил да настоява, докато накрая царят се съгласил и му дал разрешение. Речено-сторено. Той тръгнал с тях на кораба. Те забелязали, че той е подвижен и пресметлив, договорили се помежду си и рекли: "Този човек превъзходно може да служи на нашия Бог, нека го пратим да му служи." Продължили пътя си покрай гора и те вкарали синдиеца в нея, надянали му въже на шията, вързали го на върха на едно високо дърво, оставили го там и продължили пътя си. "

Забележка от ник1 ."Славяни" - в оригинала на "Трактата" е записано като "Сакалиб" , с което име Арабите назовават Европеиците (светлокожите европеидни хора) и/или етническите славяни.. В случая "Сакалиб" е синоним на "Българи" (хората от българо-берсило-есегелската общност на Волга)

Ок, и така да е.. Ясно е, от преразказаното му че този/тези които са ги виждали - са разбрали, че хуните са:

1. конни номади (както аланите), водят номадски живот (вижте и облеклото)

2. грабители, и завоеватели по занимание (както аланите)

3. монголоидни "източно еразийски" хора;

/Необичайната и шокираща за европейците липса на окосменост, явно е обяснена - с познатата на европейците - при други народи "инициация"/

4. идват отвъд /или по скоро живеят извън/ земите на "аланите-бивши масагети" - т.е отвъд /извън/ "Алан-лио", късно "Янт-сай" - което може да се тълкува /заедно с приемането че са от монголоидната раса/ - че живеят или на север- североизток, или на североизток, или на изток -североизток,.. или на изток - от земите на аланите.

"Бреза"... Много Добре... Брезата има свои видове в Кавказ,.. Южен Китай и Япония, така.. че Кавказ мисля не отпадна от "състезанието", Средна Европа - също; Аз лично ще трябва да си преразгледам мнението за Балкано-Анатолийската прародина във връзка с този факт.

За разселението:

Хърс, намирам достатъчно данни от археологията и антропологията, които показват с голяма степен на достоверност как и кога е станало разселението много от познатите ни ИЕ клониове. Визирам: миграциите на прото-тохарите в Минусинската котловина (източник е културата от Средни стог, културите на север от Кавказ) ; времето на миграциите на прото-индоиранците (относно първоначалното им място има някои несъвсем разрешени моменти), .Най-ранното време е около 400 г. преди новата ера .. Хлото-хроно анализите са достатъчно надеждни - с грешка в рамките на метода; Дори грешка по-голяма от тази /тези/ с 80 процента, не би могла да "изстреля" назад във времето - т.е в 12 х.година преди новата ера, началото на разделянето на ПИЕ общност... Освен това смятам че - земеделската терминология се явява маркер за началото на разселението (визирам прото- индоиранските разселения, отделяния) - поради причина че санскрит-говорещите ИЕ я полвзат. Които иначе, ако бяха мигрирали в един ранен етап преди познаването на Фермерството в Европа - биха ползвали дравидската селскостопанска терминология, и смея да мисля- биха ползвали дравидската колесно-транспортна термилогия (в дравидските култура - "количката с колела" присъства ;дравидите не познават коня преди идването на Санскрито-говорящите мигранти, използват за теглителна сила магарета и волове).

Nik1, предполагах, че ще напишеш нещо подобно относно начина на датиране на съответната терминология.

За съжаление, този метод, при който вземаме археологическа находка и автоматично я свързваме с определена терминология, датирайки и възрастта на самата терминология, е доста несигурен и на практика не ни дава нищо. Защо мисля така?

1. Представи си, че утре някой направи ново археологическо откритие, според което колесната техника е била позната не преди 6 000 г., а да речем преди 12 000 години! Какво правим тогава? Ревизираме теорията и съответно, времето на разселване на индоевропейците с 5 – 6 хиляди години? Така ли? Звучи несериозно. Както, между другото, и фактът, че работим със закръгляния от по минимум половин хилядолетие. От друга страна, периодът на разселването на индоевропейците не е пряко (а само индиректно) свързан с въпроса за тяхната прародина.

2. Вторият проблем е, че си имаме работа с голям брой етноси, отделили се от индоевропейското ядро през неизвестно дълъг период. Защо трябва да държим всички да са познавали точно определена терминология и технология преди своето отделяне. Напълно възможно е само сравнително по-късно отделилите се племена да са били носители на тази технология и терминология, която по-късно е била възприета и от останалите.

Относно въпроса ти за северните растителните видове и техните наименования, които имат общи корени в почти всички индоевропейски езици. Ето на това му казвам въпрос – конкретно и ясно подхождаш към проблема. Това вече е приказка.

Веднага ти давам пример с понятието: ”БРЕЗА” (растителния вид). Коренът на думата е абсолютно еднакъв в повечето индоевропейски езици - славянските, германските, балтийските, индийските и ирански езици.

Като растителен вид брезата не се среща на юг от Кавказ и е нетипична за Анадолското плато и дори за Балканите. За Месопотамия изобщо не споменавам, тъй като е смешно.

Нещо повече, част от индоевропейските народи дори имат почти идентични митологични и религиозни езически вярвания, свързани с брезата.

Горният факт означава, че древните индоевропейци са обитавали район с голямо разпространения на брезови растителни видове, брезови гори и т. н. Според мен такъв е най-общо районът на Евразия, на север от Черно и Каспийско море (и вероятно на изток от река Волга).

"Бреза"... Много Добре... Брезата има свои видове в Кавказ,.. Южен Китай и Япония, така.. че Кавказ мисля не отпадна от "състезанието", Средна Европа - също; Аз лично ще трябва да си преразгледам мнението за Балкано-Анатолийската прародина във връзка с този факт.

За разселението:

Хърс, намирам достатъчно данни от археологията и антропологията, които показват с голяма степен на достоверност как и кога е станало разселението много от познатите ни ИЕ клониове. Визирам: миграциите на прото-тохарите в Минусинската котловина (източник е културата от Средни стог, културите на север от Кавказ) ; времето на миграциите на прото-индоиранците (относно първоначалното им място има някои несъвсем разрешени моменти), .Най-ранното време е около 400 г. преди новата ера .. Хлото-хроно анализите са достатъчно надеждни - с грешка в рамките на метода; Дори грешка по-голяма от тази /тези/ с 80 процента, не би могла да "изстреля" назад във времето - т.е в 12 х.година преди новата ера, началото на разделянето на ПИЕ общност... Освен това смятам че - земеделската терминология се явява маркер за началото на разселението (визирам прото- индоиранските разселения, отделяния) - поради причина че санскрит-говорещите ИЕ я позлват. Които, иначе - ако бяха мигрирали в един ранен етап преди познаването на Фермерството в Европа - биха ползвали дравидската селскостопанска терминология, и смея да мисля - биха ползвали дравидската колесно-транспортна термилогия (в дрависките култура "количката с колела" присъства ; дравидите не познават коня преди идването на Санскрито-говорящите мигранти, използват за теглителна сила магарета и волове)

Ами , Аеций и той е "последния римлянин" от племето на мизите . Това ,че някой има римско име съвсем не означава ,че е роден в Рим или италиец ,но това явно въобще не ти е ясно . Хроникьорите потвърждават ,че Виталиан е именно внук на Аспар. Обаче ,ти както и другите вменявате на старите хроникьори , че са пълни тъпигьози и трябва ви е да им обясните нещата ,които са ги видяли на яве .

Памфлети има Златарски ,Мутафчиев и сие . Гайд го повтарям защото Смордо ,в една друга тема ме пращаше при него .

Кои хронйокьори го казват? Захарий Ритор, Марцелин Комит, или? Кой? Ще дадеш ли източник, за да го прочетем?

Що не ми кажеш Аспар къде е роден? Ти сега съвсем го оплеска, защото Аспар е второ поколение натурализиран Римлянин, а внукът му е роден в Скития?

http://books.google.gr/books?id=QCIaBQTCg0...hl=el#PPA166,M1

ето ти книги за Виталиан - в в първата е изследвано родословието му:

http://books.google.gr/books?id=7ndeDi_fwq...general&lr=

http://books.google.gr/books?lr=&q=Vit...%AF%CF%89%CE%BD

http://books.google.gr/books?id=8rABAAAAMA...lian&pgis=1

"..вероятно е Романизиран тракиец"