ISTORIK

TVUPlayer v. 2.5.3 http://www.tvunetworks.com/ С тази програма можете да гледате различни онлайн телевизии.

Да, съгласен съм. За съжаление като че ли се увеличава броят на учителите, които не познават (или са забравили?!) учебния предмет, който преподават. Увеличава се и броят на тези учители, които преподават учебния материал "през пръсти" или - като "коне с капаци" - без да излизат от рамките на учебника. А учебникът съвсем не е достатъчен, да не говорим, че и самите учебници не са съвършени. (Но последното е тема на друг разговор!).

Колегата Глишев говори по принцип, че има такава мода, не - за вашия случай. Модата да се правят татуировки на латински и старобългарски език. Помислете и с какъв шрифт да бъде надписът ви на латински. Може би - готически? Сега е модерно да е на средновековна кирилица или на глаголица (не - латинският, а - старобългарският текст, разбира се!). Някои пък търсят текстове на японски или на китайски език и ги пишат с йероглифи (kanji).

Така е... Аз обаче премного харесвах античната и средновековната литература. Харесваше ми и да ги преподавам. А по-късните литератури (възрожденска, следосвобожденска, и така нататък) са ми скучни. С много малко изключения. Нима мислиш, че старогръцката митология ("Илиада", "Одисея" и др.) или средновековните "Ходене на Богородица по мъките", "Шестоднев" или "За буквите" са излишни на днешния ученик? Че няма какво да научи от тях? Вярно е, че тези неща са скучини и за някои студенти, ама на такива студенти всичко им е скучно. С изключение на кръчмите, дискотеките и публичните домове.

Иго, ярем, хомот... - все близки до робство. Не толкова - до владичество.

Нищо не споменаваш за античната и средновековната ( в частност - старобългарската) литература. Странно - защо...

Аз само информативно дадох информацията за него. Не мога да коментирам управлението му, понеже нямам поглед над работата му. Не мога да кажа, че съм доволен от вида на града в момента, но за това вероятно са виновни и районните кметове.

Славчо Атанасов е български политик, член на ВМРО-НИЕ и кмет на град Пловдив. Атанасов е роден в Карлово на 14 февруари 1968 г. Висшето си образование завършва във Висшето Военно Артилерийско училище – Шумен с чин - старши лейтенант, понастоящем офицер от резерва.Първоначално следва "право" в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.Но впоследствие завършва висшето си образование – специалност “Право” във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, адвокат, член на Пловдивската адвокатска колегия в противовес на българските закони по време на първото си кметуване. През 2003 г. става кмет на район “Тракия” – Пловдив. Женен, с едно дете. В местните избори през октомври 2007 г. Славчо Атанасов е кандидат-кмет на ВМРО-БНД за град Пловдив и също така подкрепен от ГЕРБ и други десни формации. На провелите се местни избори на 28 октомври същата година, той печели кметския пост още на първия тур с близо 53% подкрепа. Той наследи на кметския стол Иван Чомаков.

Е, къде без мен? Аз май ще съм в ролята на боксовата "круша".

- "османо-турско присъствие" Този термин е въведен от един американски историк, чието име съм забравил. Терминът е целял да опише ситуацията в северна Африка, по-точно - в Египет. Още малко - и ще кажат "мониторинг"! - "османо-турско робство", "турско иго" Този термин е застъпен повече в литературата. Твърде емоционален е, но не е толкова коректен. Ще обясня - защо... Робство в Османската империя е имало. Терминът "робство" не е романтично название, а отразява някои особености на статута на поробеното население в Османската империя. Теоретично всички поданици били смятани за роби на султана. Но на практика имало различни типове зависимости към владетеля, т.е. - към централната власт. Системата "кул" ("роб") включвала хора, които имат привилегирован статут. Тя се формирала от ислямизираните пленници, а по-късно - чрез събираните чрез кръвния данък (наричан "девширме") и ислямизирани християнски момчета, които били организирани като бойци в еничарската пехота. От средата на ХV в. те били основният ресурс на висшите държавни служители в империята. Обърнете внимание на това, че през средновековието робите вече не са двигател на икономиката, какъвто са били в древността! През средните векове двигателят на икономиката били селяните, които плащали данъци - в стоки, в пари и в безплатен труд. В османската империя имало над 80 вида данъци и такси. А роби - данъкоплатци никога и никъде не са съществували! А т.нар. "роби на султана" в действителност не са били с робски статут; можели са да носят лично оръжие, да пазят проходи, да отглеждат ловни соколи, да бъдат назначени на високи държавни постове... Българите нито са били закрепостени като руските селяни, нито са били продавани като негрите и превозвани - оковани - с кораби до тръстиковите, тютюневите и памучните плантации в двете Америки. Българинът е бил свободен човек. Можел е да упражнява професия или занаят, да върти някакъв бизнес, да се придвижва свободно на три континента в границите на Османската империя. Можел е да търгува или да завърши висше образование в чужбина. От гледна точка на гражданските права обаче... българинът - християнин (за разлика от българина мюсюлманин) е бил считан за по-ниско стоящ от евреина. Не е имал правото да стане командир в османската армия (за разлика от множество западноевропейци!), съдия, кмет, областен управител, държавен или общински чиновник... (В по-късно време има и изключения, разбира се!). Това е причината 2500 българи с висше образование да се включат в организацията и провеждането на Априлското въстание. Терминът "робство" може да се употребява свободно в художествената литература, в публицистиката, на митинги или в кръчмата. Но - единствено в емоционален, а не - в юридически и икономически смисъл. - "османо-турско владичество" Това е най-коректният научен термин. Един народ владее друг, една държава е покорила друга. - "османо-турска власт", "доминация", "управление" Подобно на горния термин - владичество. - "османска/турска колонизация" или "османски колониализъм" Тези термини също се срещат в историографията. От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е „османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт/управление/господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни. Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне - на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби – еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт „роби на султана” в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите. Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през XIX век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на XX век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на XIX век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат. Ако присъства в обучението по българска история обаче, съвременното осмисляне на „турското робство“ може да бъде основа за дебат, който да предостави на учениците терен за формиране на аналитични способности и усвояване на методите на критичния анализ. C терминa „османско присъствие“ не може да бъде обозначен османският режим на Балканите.

В навечерието на Великден в Стара Загора започна възстановяването на Ески джамията, която ще възкръсне като Музей на религиите. Тя е единственият изцяло запазен паметник от Османската епоха на територията на днешния град. Мястото се намира в центъра на града. В него има надграждане на храмове от различни религии през вековете - тракийска култова яма, християнска черква, мюсюлманска джамия. Акцентът в бъдещия Музей на религиите в Стара Загора ще бъде поставен върху християнска църква от XII - XIII век. Църквата е малка, еднокорабна и едноабсидна. Тя е е била използвана като гробищна църква и се е намирала извън стените града. Обслужвала е малък некропол. Археолозите са открили много гробове около нея. Там ще бъдат експонирани и градежи от древноримската епоха, открити на това място. Към 2009 година са открити антични структури, които маркират по-ранно използване на мястото, където е построена Ески джамия. Проектът е финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., приоритетна ос 3 „Устойчиво развитие на туризма”. Музеят на религиите има потенциал да се превърне в символ на междукултурния диалог и етническата толерантност в Европа. Основната цел на проекта е да се създадат условия за устойчиво културно, социално и икономическо развитие, чрез реновиране на културната инфраструктура на Стара Загора. По проекта са предвидени строително-монтажни работи и укрепване на сградата, реставрация на стенописите, благоустрояване на околното пространство, консервационно – реставрационни работи по интериора и екстериора на сградата на джамията, на археологическите структури в интериора на джамията и превръщането й в музей на религиите и оформяне на експозиция на Музея на религиите. Музейната експозиция ще акцентира върху задгробните вярвания на различни цивилизации като експонира надгробни паметници, принадлежали на отделните етноси и религии. В едно пространство ще бъдат представени реставрирана и експонирана средновековна църква, Тракийски некропол и други специфични елементи на религиозното културното наследство, разкрити и проучени в интериора на храма. Общата стойност на строително-монтажните и консервационно-реставрационните работи по проекта е 2 039 998 лв., а срокът за изпълнение е 135 календарни дни. http://novini.stara-zagora.org/

Аз не си спомням каква е била цената на хляба, но си спомням, че 20 ст. беше цената на една баничка, на едно бурканче с детска храна и на детския билет за кино.

Започна набирането на кандидатури за вече традиционния международен конкурс за млади жени в научните среди, организиран съвместно от UNESCO и козметичната компания L`Oreal. Победителката в тазгодишното състезание ще получи стипендия в размер до 20 000 американски долара, с която да финансира собствено научно изследване за период от една година в областта на биологията, биохимията, биотехнологиите, селското стопанство, медицината, фармацията или физиологията. Организаторите изрично уточняват, че изследвания в сферата на козметиката не се приветстват, а такива, които предвиждат лабораторни тестове с животни, са напълно забранени. Кандидатките трябва да имат докторска степен или да са в процес на работа по дисертацията си. Задължително е към момента на кандидатстване да са обвързани с изследователска дейност в сферата си. Няма да бъдат одобрени тези кандидатки, които вече получават финансиране за проекта си или за друг проект в същия период. Възрастовото ограничение в конкурса е до 35 години. Младите учени трябва да демонстрират отлични интелектуални способности, качества и умения, както и езикови познания, за да бъдат допуснати до надпреварата. Кандидатури ще се приемат до 30 юни 2011 г. Те ще бъдат оценени първо на национално ниво, а след това не повече от четири одобрени от страна ще бъдат препратени на специалистите в UNESCO. Какво трябва да включва всяка кандидатура и къде да бъде изпратена може да прочетете на страницата на конкурса. http://www.karieri.bg/karieri/novini/

"Няма нищо ново под Слънцето." Еклисиаст - глава 1, стих 9

По същата логика, Аспарух е можел да се смени с брат си Котраг и да създаде Волжско-Камска България. Или пък - да се насочи към Далечния Изток; към земите на Китай, Корея или Япония.

Историята представлява наука, изучаваща минали събития. Тя не борави с условното наклонение. Условното наклонение може да се използва в алтернативни варианти на събитията, но това вече не е история, а (научна?) фантастика, нещо като футурология в минало време; бъдеще в миналото. Историята не е и програмния език BASIC, който се изучаваше в училище през миналия век и в който се използваха командите IF... THEN... (АКО... ТОГАВА...). Тоест не можем да програмираме миналото. Казано е: "Миналото не се връща. Само се преглъща." Казано е и друго: "Народ, който не познава своето минало, е обречен да го повтори."

Международният ден на Земята (известен като Ден на Земята) - 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави, насочени към опазване на планетата Земя и към съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.

Студентът по астрономия в Шуменския университет Сунай Ибрямов e открил втори астероид Потвърждение за научното откритие Ибрямов е получил на 11 април от директора на Международната научно-образователна програма за астрономическо сътрудничество проф. Патрик Милър, който е ръководител на проекта "Пан-Старс". Новото небесно тяло е официално признато от Центъра за малки планети в Харвард и носи временното обозначение 2011 FU 88. Подобно на астероида 2011 FY16, открит от Сунай Ибрямов преди две седмици, вторият астероид също е част от основния астероиден пояс между планетите Марс и Юпитер. И двата астероида се намират на разстояние около 450 млн. километра от Слънцето. http://www.ekipnews.com/news/nauka/kosmos/

О, нищо подобно! Това - 1. е4 f5 - е Дебют на царската пешка. А това - 1. e4 e5 2. f4 - е Царски гамбит.

А аз ги взех за вълци в овчи кожи.

Народът тотално е изперкал от бедност, глад, високи цени, заеми, наеми, данъци, такси, глоби... Напоследък зачестяват престъпленията на хора, които в по-нормална финансова ситуация не биха изтрещели. От друга страна, погледнато в исторически план, винаги е имало лумпени, които участват в ексцесии като публични бичувания, изгаряния на клада, разчеквания с коне, обесвания и др. подобни, участват в групови изстъпления срещу беззащитни групи от населението (еретици, чужденци, евреи, хора с психически проблеми, нелечими в онези времена, "обладани от Дявола", "вещици"...) или просто се кефят на зрелището. Да си припомним бабата, която оставила няколко съчки на кладата на Ян Хус с надеждата да си спаси душата... Като гледам "активистите", тия момченца са страхливци - всичките са с якета с високи яки и с качулки и крият лицата си. При новината, че идват полицаи, се стреснаха и изчезнаха, вероятно - така, както са се появили. Нищо чудно да им е платено, за да саботират протеста или просто да търсят отдушник за психическите и/или финансовите си проблеми. Някакъв активист на ВМРО (общински съветник) споделя сега по БТВ, че лумпените не са от ВМРО и, че те са провалили митинга, че митингът е свършил преди да започне. Активист на футболен фен клуб твърди, че фен клубът не поема отговорност, понеже не е организатор нито на протеста, нито - на ексцесиите. Битите, от своя страна, споделят, че са разпознали някои от агресорите и, че ще последва повдигане на обвинения. "Оказва се, че инициаторите на протеста са неизвестни, хората са се събрали "спонтанно". Неизвестни са и инициаторите на ексцесиите. Все още няма задържани... Ще бъде повдигнато обвинение срещу неизвестни извършители, неизвестни и като бройка."

Възможно е да си заслужават боя, но ми се струва, че биячите не трябваше да се намесват по този начин. Достатъчно е било да подкрепят митинга, ако това е била целта им. Обаче, ако погледнем на ситуацията откъм теорията на конспирацията, възможно ли е "каратистите" (?!) да са платени провокатори? Да са платени или от сектантите (в този случай и двете страни са много добри артисти) или - от някой, на когото сектата плаща, за да "разтваря над нея чадър" и който не иска това "кранче" да прекъсне...

Нещо не разбрах... Свидетелите на Йехова, дето не са виждали Йеховата (няма и да го видят, за разлика от наша Марушка!), били в някаква сграда, където извършвали религиозни действия... В същото време, отвън будни граждани протестирали срещу сектантите пред сградата им. И изведнъж - побоища... Кой е започнал побоя, с какви средства са се водили схватките, колко души и от кои са наранени, какви са нараняванията? Йеховистите ли са прекъснали общуването си с Йехова и са излезли навън или пък протестиращите са влезли в офиса-храм на сектата?

Абе, колко е добра позицията в даден момент е субективно, понеже партията се играе от хора, а не - от компютри. И аз допуснах грешки. Тепърва ще ги анализирам. Важно е кой ще сбърка последен - той губи партията. Прецених, че сме горе-долу наравно и затова предложих реми. Ти може да чакаш реми след 50-ия ход, ама на мен не ми се играе повече от 30 хода. За 30 хода става ясно кой печели или губи. Много рядко ми се случва да играя над 35 -40 хода. Обикновено партиите ми приключват за 25-40 хода. Конкретно в тази партия и двамата допуснахме доста грешки и беше безсмислено да продължаваме. Предлагам да започнем нова.

Ти да не мислиш, че бандата на Али Баба и 40-те разбойника са белязали дома ти? Ако е така, то тогава се хващате с жена ти и маркирате по този начин вратите на всяка къща в махалата - като в приказката...