ISTORIK

Лично мога да разведа желаещите да се разходят из стария град в Пловдив. След завладяването на българските земи от османските турци Пловдив остава дълбоко в тила на Османската империя под името Филибе и постепенно губи стратегическото си значение, но през епохата на Възраждането възвръща позициите си на голям културен и стопански център. Много занаятчии и търговци живеят в града. През 1870 г. е създаден местният революционен комитет. Многото възрожденски къщи и сгради са обявени за паметници на културата и днес са превърнати в музеи. На 17 януари 1878 г. Пловдив е освободен от войските на генерал Гурко и е най-големият град в България. След Берлинския конгрес, по време на който е изработен Берлинският договор, градът става столица на Източна Румелия, а на 6 септември 1885 г. в центъра на Пловдив е провъзгласено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Архитектурният резерват „Старият Пловдив" е място с уникална атмосфера. Всяка една от сградите там има своя собствена история и те мълчаливо ви примамват да я чуете. Уютните ресторанти в комплекса ще ви накарат да усетите типичната възрожденска обстановка и дълго ще помните вкуса на традиционните български гозби. В подножието на Джамбаз тепе и Таксим тепе се извисяват колоните на античния (римски) театър. Ако по залез слънце поседнете на някой от 28-те реда каменни седалки в него, лесно можете да си представите как на сцената му са се разигравали антични трагедии и гладиаторски борби. (Можете да посетите историческа възстановка на живота в града през античния или през средновековния период или пък - възстановка на Съединението.) Заради хилядолетната история на града, атракциите в Пловдив са много. Има останки от римски акведукт, който е снабдявал града с изворна вода от Родопите. В Археологическия и в Етнографския музей, а също - и в Музея на Съединението ще научите повече за историята на града и за бита на неговите жители, а ден или два със сигурност не са достатъчни, за да бъдат видени всички градски забележителности. На 30 км. от Пловдив се намира вторият по големина манастир в България – Бачковският. Трудно е да се обиколи наведнъж всичко интересно в Пловдив. Само тези, които са били в града, могат да почувстват магнетизма и очарованието му.

Похвално е желанието да пуснеш нова тема, когато те осени музата, ама е хубаво и да стане ясна целта на публикуване: - да информираш и да образоваш читателите си, да "срещнеш" читателите си с историята - да помогнеш на читателите си да развият някакви умения, например - политически, воено-стратегически или други - да възпиташ у тях някакви ценности, определен морал, да създадеш у тях историческо съзнание или интерес към миналото, към историята като наука - да забавляваш читателите си - да разкриеш вярната "картина" на минала епоха - да възстановиш "историческата справедливост", да осъдиш делата на личности от миналото - да докажеш/гарантираш или да отхвърлиш достоверността на някакви факти - да докажеш/гарантираш или да отхвърлиш някакви историографски твърдения (версии, хипотези, идеологеми, митологеми) или пък - нечии морални оценки Историята - като наука и като учебен предмет - има множество функции, които трябва да имаме предвид: - гносеологическа (образователна) - праксеологическа (развиваща умения) - възпитателна - художествена - диагностична (при изпитване и оценяване на учениците или студентите) - морално-оценъчна - развлекателна

Момчета, не спорете в стил: "Колега, това е вярно, но не е така!"... Или "Колегата Хиксов смята, че крепостта Игрек кале е построена през годината... (годината не се чете!), тоест, не мисли като мен, понеже аз предлагам друга хипотеза, друга година. Съответно колегата е... " (следват политически и морални квалификации).

Я дайте първо да се разберем каква е целта (или целите) на темата... - Да направим подписка, с която да помолим най-учтиво Турция да признае извършване на геноцид над българите? - Да търсим някакви дивиденти впоследствие (морални, финансови, териториални)? - Да уточняваме историческата (научната) терминология? - Всичко споменато?

Като специалист се излизаше и след полувисше образование. Сега официално този термин е полузабравен, но колежите не дават нищо повече от някогашните (от миналия век) полувисши институти, които днес са филиали на по-големите ни университети. Ако да си специалист ти е достатъчно, учи в колеж и започни работа по-рано. Ако искаш да станеш бакалавър, магистър или доктор, ще трябва да учиш в университет и да започнеш работа няколко години по-късно. Никой не може да вземе това решение вместо теб, понеже става дума за твоя живот, не - за нечий чужд.

Интересно, какво би последвало, ако Турция официално признае, че е извършвала геноцид/етноцид над покорените народи? Да признае, да се извини, да компенсира финансово някакви оцелели наследници на жертвите... Разбира се, Турция ще гледа на такива предложения като на... политически рекет. Ако използваме историята като материал за пропаганда, ако профанизираме науката, ще бъдем по-близо до политиците, отколкото - до учените. Лесно е да рекетираме всички свои съседи за минали техни прегрешения спрямо нас. Библията обаче казва: "Всички вкупом съгрешихме."... Тоест, за да има конфликт, са необходими две страни. В момента в ЕС сме съюзници с гърците, натам се запътват още сърбите, македонците и турците, а в НАТО пък сме съюзници и с гърците, и с турците. Дискусионен е въпросът за (не)наличието на геноцид над нашия народ в миналото. Но замислете се, дали геноцидът над българите не се извършва днес! Замислете се, дали чрез посочване на отдавнашни зулуми над българския народ, извършени от други народи, днешните политици не крият собствените си зулуми, които извършват над собствения си народ!

Танка (петстишие) от Минко Танев чехлите солта прегръдките от пясък плач на гларуси неудържим в прибоя стъпките разпръснати Минко Танев (авторът държи на липсата на препинателни знаци)

Още един списък - на руски език...

Драги ми Смехурко, Дълго време стана, откак не съм ти писал. Ще прощаваш, братко, но и тая учебна година в шеги и закачки някак неусетно мина. Днес от черквата се върна баба Цоцолана. Моята дружина пред нея застана. - Какво ново, бабо? - Денят на детето днес цял свят празнува! Навсякъде днеска децата царуват! Днеска всичко може! - Ех, игра ще падне! – обади се Мика. – Патилански празник днес е, то се вика… Не ща да се хваля. Но ти си ме познаваш... Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен, весел Патиланчо

Руски ядрен експерт дава своето мнение по някои наболели въпроси - АЕЦ "Белене" крие икономически риск както за българите, така и за руснаците. - След аварията в японската АЕЦ "Фукушима 1" бурното развитие на ядрената енергетика по света не е възможно. Такива прогнози направи днес проф. Булат Нигматулин, зам.-министър на атомната енергетика на Руската федерация (1998 – 2002 г.), по време на кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията. Според експерта условията, които Москва предлага на България, за да я склони за "Белене" - възможност за изцяло руско финансиране, кредити с държавни гаранции от руската държава, ще създадат риск и проблем за самата Русия. По думите на Нигматулин досега Москва е дофинансирала с по 3 млрд. долара от държавния бюджет изграждането на АЕЦ "Тянван" в Китай и на още една централа в Индия. "Стойността на новото строителство на атомни централи е разорителна.", твърди експертът, който е и зам.-директор на Института по естествените монополи. В крайната цена на всеки проект за атомна централа трябва да се включат резервните и балансиращите мощности, както и изграждането на съпътстваща инфраструктура. "Цената на енергията в България е колкото тази в Америка, но покупателната способност е по-ниска.", отбеляза Нигматулин. Бившият зам.-министър препоръчва развитието на газови и ВЕИ централи и рехабилитацията на топлоелектрически мощности. В открито писмо до шефа на "Росатом" Сергей Кириенко експертът критикува работата и обслужването на ядрените проекти в Русия заради високото ниво на корупция, липсата на контрол върху строителството (според Нигматулин няма нито един блок, построен навреме) и изразходването на средствата. "Когато генезисът, моделът в Русия е грешен, няма как той да бъде изнесен в чужбина чист.", коментира бившият посланик на България в Москва Илиян Василев. Икономическата ефективност на работещите на руска територия ядрени реактори не е достатъчно висока – натовареността на съоръженията е със 7% по-ниска от средната за света, стана ясно от данните, представени на кръглата маса. Заради натрупаните проблеми Нигматулин прогнозира още, че Китай ще изтласка Русия от ядрения бизнес. Пекин залага на серийното производство, докато Москва модифицира всеки реактор като отделен модел. http://www.dnevnik.bg/

Аз празнувах на този прекрасен ден, когато бях дете. А това беше през миналия век. След време ще казвам, че е било преди век... Колко бързо лети времето... Честит празник на всички малки, големи и още по-големи деца! Нека запазим усмивките и мечтите си! Ето няколко песнички, които ме връщат в детството ми... http://www.youtube.com/watch?v=yPFZm6vHYUs&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=6IjI3A9fEzg&feature=related

Първи юни е Международния ден на детето. Чества се в много страни по света и води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, състояла се в Женева (Швейцария) през 1925 г. Не е ясно защо именно 1 юни е избран за честване на този празник. Съществува теория, според която причина за избора на този ден става фактът, че през 1925 г. генералният консул на Китай в Сан Франциско (САЩ) събрал множество китайски деца сираци, за да отпразнуват традиционния китайски фестивал Лодката на дракона (Dragon Boat Festival), който през тази година започвал именно на 1 юни и едновременно с това съвпаднал с провеждащата се Конференция в Женева. У нас празникът става популярен след 1949 г., когато Москва обявява, че първи юни се приема за Международен ден за защита на децата. Година по-късно 51 страни от цял свят за първи път честват едновременно този ден. Именно поради този факт често се смята, че Денят на детето е "измислен" от комунистическия режим. Въпреки това, в последните години празникът се отбелязва подобаващо във все повече държави, като дори и една голяма част от САЩ също празнува на 1 юни. Почти не е придавана политическа окраска при честването му. След промяната на политическата система в страните от соц-блока празникът е съхранен. На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО пък обявяват 20 ноември за Световен ден на детето. Тази дата, обаче, не е повсеместно възприета, тъй като голямото мнозинство от страните в света предпочитат да съхранят традициите си. Денят е символ на братството и разбирателството между децата по света. Посветен е и на дейности и различни мероприятия, имащи за цел да разпространяват идеите на Хартата за правата на децата по света в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие, независимо от цвета на кожата, пола, националната принадлежност, имущественото състояние и др. На 1 юни по традиция у нас всички шофьори се движат с включени фарове на къси светлини и през деня. КАТ пък започва проверки за използването на детски столчета в автомобилите. Санкционирани ще бъдат шофьорите, които возят дете без столче или колан. Пътните полицаи ще следят и за неправилно пресичащи майки с детски колички. В рамките на акцията катаджиите ще бъдат безпощадни и към възрастните, които пресичат на червено или извън пешеходна пътека и то - заедно с детето си. Според статистиката България е държавата най-много загинали деца при катастрофи в ЕС. По традиция на 1-ви юни БДЖ подарява на всички български деца до 14 години безплатно пътуване от 00:00 до 24:00 часа във второкласните вагони на всички категории влакове (пътнически, бързи и ускорени бързи). Възрастта на децата се удостоверява с акт за раждане или копие от него, железопътни карти "Дете" и "Учащ" или ученическа карта. Внимание! Запазените места за бързите влакове, добавките за ускорените бързи влакове и спалните места се заплащат.

Ами форумът има именно тази функция - да служи като място (платформа) за провеждане на дискусии. Интересуващите се от определена тематика я обсъждат, докато изчерпят темата или докато тя им омръзне. Езикът, като цяло, е сравнително консервативна система и промените в него не са толкова осезателни. Според езиковедите би трябвало нов правописен речник да излиза на всеки 5, 10 или 15 години.

Българският национален корпус е създаден в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” от сътрудници от Секцията по компютърна лингвистика и Секцията за българска лексикология и лексикография. В него са обединени няколко отделни електронни корпуса, разработени в периода 2001-2009 г. за целите на двете секции. Българският национален корпус съдържа около 400 000 000 думи и включва над 10 000 текста. Материалите в Корпуса отразяват състоянието на българския език (предимно - в неговата писмена форма) от средата на ХХ в. (1945 г.) до наши дни. Източниците и начините за набавяне на материалите, включени в Българския национален корпус, са следните: 1. Дарения от издателства и автори. 2. Дигитализиране на печатни текстове чрез сканиране. 3. Извличане на електронни текстове от интернет. Българският национален корпус дава възможност за редица приложения в различни области на езикознанието: - в компютърната лингвистика; в лексикографията; - за теоретични изследвания на определени лингвистични явления; - за наблюдения върху особеностите на отделни области на езика; - за извличане на примери за демонстрация при обучението по български език и др. Ето някои по-конкретни възможни приложения на Корпуса: - извличане на специални или общи подкорпуси по определени критерии (тематика, автор, година / период на издаване, източник и др.), които да бъдат използвани като тренировъчни корпуси за редица приложения – граматично и семантично тагиране и пр., както и за други изследователски цели. - наблюдения върху честотата на употреба на думи или езикови конструкции, генериране на честотни списъци и др. - търсене в Корпуса на примери за определени лингвистични явления с цел лингвистично описание, лексикографско отразяване или с учебна цел в обучението по български език (достъпно за ползване в интернет). Съдържащите се в корпуса текстове НЕ подлежат на препубликуване, в съгласие с разпоредбите на Закона за авторско право. Те не са достъпни за открито използване, като достъпът до тях е ограничен в рамките на параграфа, в който има срещане на търсена от потребителя дума или съчетание. Включването на текстовете в Българския национален корпус не нарушава Закона за авторското право, тъй като: Включването в Корпуса не е преиздаване на текстовете. Текстовете не се използват с комерсиална цел, а изключително за изследователски и учебни цели. При използване на Корпуса – търсене в него и др., не се възпроизвеждат текстовете в цялост. В описанието на Корпуса са включени библиографски данни за автора и изданието (или източника) на текста. При използване на текста тези данни са достъпни. Съгласно условията за достъп до Корпуса при всяко цитиране в научна разработка или др. на пример от материалите, включени в Корпуса, ползвателят е задължен да посочва като източник Българския национален корпус и да цитира библиографските данни за текста. В разработването и поддържането на Българския национален корпус участват следните секции и сътрудници: Секция по компютърна лингвистика Ръководител: ст.н.с. д-р Светла Коева Участници: ст.н.с. д-р Тинко Тинчев; н.с. Светлозара Лесева; Ивелина Стоянова; Мария Тодорова; Борислав Ризов; Ангел Генов Секция за българска лексикология и лексикография Ръководител: ст.н.с. І ст. дфн Мария Чоролеева Участници: ст.н.с. д-р Диана Благоева; ст.н.с. д-р Сия Колковска; н.с. Ванина Сумрова Контакти: 1113 София бул. Шипченски проход № 52, бл. 17 Институт за български език Български национален корпус ст.н.с. д-р Светла Коева svetla@dcl.bas.bg bgnc@dcl.bas.bg http://search.dcl.bas.bg/

Сега следва предложенията да се изпратят на по-висша инстанция, а именно - ИБЕ към БАН. ibe@ibl.bas.bg http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11575

Психологията, логиката, невропсихологията, неврофизиологията, патопсихологията, психотерапията, психиатрията, биологията, анатомията, неврологията, психолингвистиката, физическата антропология... Тези науки изследват и разума.

Специалността „Интериорен дизайн" на колеж „" e чудесен избор за тези, които желаят да превърнат таланта си в професия. Курсът на обучение е две години, през които ще получите задълбочени познания по учебни предмети като: рисуване, техническо чертане, аксонометрично и перспективно чертане, архитектурно проектиране, вътрешно проектиране и обзавеждане, информационна техника и технологии, екология в интериорния дизайн, чужд език, компютърно проектиране с AutoCAD. За контакти с обучаващата институция: 032 / 944-544

Наздраве!

Е, в някои случаи това е търсен стилистичен ефект. В поезията или в езика на някой литературен герой. Но това са изключения, които не разглеждаме сега.

Дeтерминантите (определяемостта) в различни езици 1. Определителна дума, различна от показателната - в 216 езика 2. Показателна дума или частица/наставка -в 69 езика - Българският език е поставен в тази група. 3. Определителна наставка - в 92 езика 4. Липса на определителен, но наличие на неопределителен член (частица, наставка) - в 45 езика 5. Липса и на определителна и на неопределителна дума, частица или наставка - в 198 езика Общо изследвани езици - 620 http://wals.info/chapter/37 Ето и картата http://wals.info/feature/37A?tg_format=map&v1=c00d&v2=c99f&v3=cd00&v4=dfff&v5=cfff http://wals.info/languoid/lect/wals_code_bul

Да, така е.

Съществува много ясно правило: Ако думата, за която се колебаем дали да бъде написана с пълен или с кратък член, се замести с личното местоимение "той" и изречението е граматически правилно, тази дума трябва да бъде написана с пълен член. Ако не може да се замести с "той", а - с "него" или пък - с "го", тогава вече няма основание да се пише пълен член, защото думата не е подлог в изречението. Този, който такова (извършителят на действието), е с пълен член, а онзи, когото таковат (върху когото се извършва действието) – не е. По-просто от това обяснение не мога да дам. Ето примери: Ножът вече е опрял до кокала. Мъжът допря с глава дръвника. Конят подскочи и събори ездача си. Учителят наказа непослушния ученик. Ковачът подкова коня. Ученикът поздрави учителя си по химия. Учителят помоли ученика да затвори вратата на кабинета по химия от външната страна. Хлебарят замести тестото за хляба. Младежът се заслуша в шума на морските вълни. Вятърът задуха силно и вдигна окапалите листа във въздуха. Даскалът, попът, кметът и дежурният учител чакаха влака с нетърпение. Човек за човека е вълк. Гарван гарвану (тоест - на гарвана) око не вади. Но знаете ли къде е най-коварното, къде е минното поле? Когато става дума за пасивните конструкции. Например: Хотелът е в ремонт. Магазинът бе преместен на съседната улица. Романът се посреща с интерес от всички почитатели на автора. Тогава се разсъждава логически – че „всички харесват романа" и забравят, че всъщност „Той се посреща с интерес.". В такива пасивни изреченски конструкции се допускат най-много грешки. В устната реч като че ли се предпочита употребата на краткия член. Всъщност, всичко започва през 1835 г. Тогава Неофит Рилски пише една „Болгарска граматика", в която е събрал материал от различни български диалекти. Когато започва да я пише, той всъщност взема за образец черковнославянските граматики, в които има падежи. Той изследва всички български говори, заема членовете от тях и ги натоварва с функции на падежи в черковнославянската граматика. И книжовникът решава – взема от един диалект формата и я слага за именителен падеж, от друг диалект взима формата за винителен падеж и така измисля всичко. Наистина това е доказателство тъкмо, че цялото правило е съвсем изкуствено създадено. Над 170 години по някакъв начин то продължава да действа. И още нещо – през 1945 г., когато се утвърждава отечественофронтовския правопис, е имало предложение това правило да отпадне. И до последния момент акад. Александър Теодоров-Балан е обикалял лингвистите от човек на човек, за да убеди хората, че правилото трябва да остане. Първият опит за налагане на правила в българския правопис е от 1899 г. Тодор Иванчов, министър на просветата, и Марин Дринов въвеждат използването на пълното и непълното членуване. През 1921 г. правописната реформа на БЗНС въвежда "еуфонията". Според това правило пълен член се използва само пред думи, започващи с гласна буква. Пред думи, започващи със съгласни, се употребява непълният член. Когато земеделците идват на власт, обидени от "снобизма" на гражданите, въвеждат фонетичен член - слага се "т" само ако следващата дума започва с гласна. Тази тяхна идея е една от причините за деветоюнския преврат. След падането на БЗНС цялата правописна реформа е отхвърлена и синтактичното правило е върнато отново. През 1945 г. при управлението на Отечествения фронт също се прави реформа в правописа. В първоначалния й вариант на пълния и краткия определителен член се дава еднаква тежест и се позволява свободната им употреба като дублети. Впоследствие обаче е решено пълният и непълният член да се употребяват различно. Това правило важи и до днес. Промяна на членуването би повлияла върху цялата граматична система на езика. Колкото и да е изкуствено, това правило вече е вкарано в граматиката. То следва определена логика. Истинският, изконният член е пълният. Било е "градъ" и се е прибавило "-т" за мъжки род, за женски "-та", за среден "-то". Истинският член е морфемата, която носи определеността. И тя е "т". Що се отнася да въпросното правило: - да, то е изкуствено, но е създадено, за да различава граматичен вършител от граматичен не-вършител на действието (тоест различава подлог от не-подлог); - да, то е приложимо предимно в писмената реч; - да, правилото за пълен и кратък член трябва да остане, защото владеенето му говори за степента на грамотност и за езиковата дисциплина на носителите на нашия език (хората, които говорят на български език); - да, придавайки синтактична функция на това "т", нашите предци са искали да обединят нацията. Затова наш патриотичен дълг е да го спасим от посегателството на желаещите да го "кастрират"; - да, това правило прави мнозина да изглеждат неграмотни или полуграмотни, но те сами са си виновни за това. При употребата на пълния член личи до каква степен човек изобщо мисли, когато оформя речта си. И най-важното: не бива да се забравя, че за националния книжовен език най-важна характеристика са правилата, нормите. Понеже именно нормираният език е разбираем за всичките му носители (за употребяващите го). Ако правилата, под влияние на недостатъчната грамотност на някои, едно по едно бъдат отменени, тогава изобщо няма да може да се говори за книжовен език. Именно пълният член показва абсурдното разминаване между претенции и реалност в българското училище. Децата са принудени да се правят на побъркани структуралисти и деконструктивисти още от 9-годишна възраст. Те зубрят наизуст неразбираеми и ненужни литературоведски заклинания, от които получават възпаление на мозъка с усложнения, намразвайки завинаги и българската, и световната литература. И в същото време няма кой да ги научи къде да сложат едно "ът"! Или има кой, но пък не остава време за това. Българският пълен член може да се научи прекрасно само за един ден. Но той се преподава само за един-два часа и скоро след това правилата за коректната му употреба биват забравени. Както казва Иво Сиромахов: "Пълния член е на изчезване в интернет форумите и в есемесите. Все повече хора не помнят дали изобщо го е имало."

1. Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин "(ИБЕ) е един от най-старите институти на Българската академия на науките. От 2004 г. Институтът носи името "Професор Любомир Андрейчин". Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин "е основният център за изследване и описание на българския език - на неговото съвременно състояние, на историята му, на диалектното многообразие в него и на връзката му с другите езици. Той е централно и координиращозвено, което определя националната езикова политика и осъществява връзките с чуждестранната българистика и институциите, интересуващи се от проблемите на българския език. Днес, 68 г. след своето основаване Институтът за български език се състои от 12 научни звена - 11 секции и информационен център с библиотека. Мисия: Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин "(ИБЕ) към Българската академия на науките е национален научен център за фундаментални, научно-приложни и експертни изследвания на българския език и определяне на националната езикова политика. Публикуваните от ИБЕ "Проф. Любомир Андрейчин речници и граматики имат характер на официални нормативни документи. Приоритетните области в научните изследвания на Института за български език са: - Системно проучване и описание на граматичната структура и лексикалния състав на съвременния български книжовен език. - Разработване на електронни езикови ресурси и програмни приложения за експертна и масова употреба. - Запазване и стратегическо утвърждаване на българската национална идентичност като част от културното разнообразие в Европа и света. - Информационно и експертно обслужване на българската държава и общество. Контакти бул Шипченски проход 52, блок 17 София 1113 Тел. / Факс: + 359 2 72 23 02 И-мейл: ibe@ibl.bas.bg --- 2. Секцията за съвременен български език е национален научен център за изследване на теоретични и практически проблеми на българския книжовен език. В нея се извършва научноизследователска дейност в три основни научни направления: - граматика, семантика, прагматика - описание на граматичната система на съвременния български книжовен език в нейното функциониране и определяне на граматичните норми. Обект на семантичен анализ са граматичната система на българския език и актуални проблеми на прагматиката. - теория и история на новобългарския книжовен език - изследване на установяването и развитието на новобългарския книжовен език през Възраждането и през ХХ век. - езикова култура - изучаване на писмената практика и кодифициране на писмените норми на съвременния български книжовен език - правописни, пунктуационни, смислови; във връзка с тази обществено значима дейност Секцията подготвя и издава качествени, разработени в съответствие с модерни научни методологии нормативни справочници, които имат официален характер. Основател на Секцията е чл.-кор. Любомир Андрейчин. --- 3. Националната служба за справки и консултации е с над 60 годишна история. Службата за езикови справки съществува от 1950-та година. Тя се поддържа от Секцията за съвременен български език на Института за български език към БАН. Всички работещи имат дежурства в службата за езикови справки, включително - и докторантите, които се обучават там. На телефон 0900-12-230 (10 импулса в минута, избира се от цялата страна) от 9 до 17 часа всеки работен ден може да получите компетентна информация по въпроси на: - правописа, правоговора и пунктуацията в съвременния български книжовен език; - значението, употребата, произхода и стилистичната характеристика на думите; - правилното оформяне на различни видове документи; - практическа помощ при редактиране на текстове с различен характер; - практическа помощ при изучаването на българския език в училище; - енциклопедични справки. Въпросите си може да зададете и на и-мейл: ibe@ibl.bas.bg Службата осигурява писмени консултации и изработва езикови експертизи, необходими за дейността на различни институции, фирми, медии, издателски къщи, частни лица, както и за уреждането на съдебни спорове. Дават се официални становища по езикови въпроси, експертизи. Експертите участват в съдебни дела като вещи лица – при следствени дела, за анализ на текстове. На Вашите въпроси отговарят висококвалифицирани специалисти, сред които са авторите на нормативния "Нов правописен речник", на справочници за правопис, правоговор и пунктуация и на многобройни научни изследвания в областта на съвременния български език. Услугите на тази служба се ползват от: държавни институции, Парламента, Министерския съвет, министерствата, Комисията по европейска интеграция, eлектронни и печатни медии, фирми и рекламни агенции, правораздавателни институции, издателства, общини, частни лица... Най-много са въпросите за правописа. После идват въпросите, свързани с граматиката, следва лексиката. Накрая идват по-екзотични въпроси като етимология на думата. Като въпросите за писмената употреба на езика се разпределят с правописно-правоговорен характер, или правописно-граматичен характер. Най-честите обаждания са свъзани с питания относно употребата на пълния член, на слятото, полуслятото и разделното писане, на думи с главни букви, за скоро навлезли в езика чужди думи... Има и въпроси "евъргрийни". Например: колко думи има в българския език. Няма как да се отговори на това питане, тъй като лексикалният състав на езика постоянно се обновява, навлизат нови думи, някои думи отпадат... Или - коя е най-трудната дума за писане. Много е трудно да се каже коя е най-трудната дума за писане, защото хората имат различно равнище на грамотност и образование и различна обща култура. Всеки един въпрос се записва и се съхранява в електронна база данни, която е въведена преди няколко години. Преди това въпросите са се въвеждали в дневници. Всеки въпрос се класифицира в съответствие с областта от езиковата наука, която засяга. В последствие тези данни се обработват и се използват при съставяне на нормативните помагала, справочници, речници. Но някой път хората се обаждат и за да споделят мнение или опасение за езика. Доста често протестират срещу навлизането на чуждите думи, срещу прекомерната и необоснована употреба на чуждици. Или се обаждат, за да сверят часовниците си – дали има нещо ново, някакви нови правила. Като цяло, българинът е особено чувствителен към своя език. Понякога дори доста болезнено приема някои от промените в езика, а те сега са много. И тъй като периодът, в който живеем, е много динамичен от всякаква гледна точка, това предизвиква много динамични промени в езика. Въпреки че езикът е доста динамичен в развитието си, правописът е една по-консервативна система. Тя по-трудно се подлага на промени и те са по-бавни. Защото писмената комуникация не понася много резки изменения. Тя трябва да обслужва разбираемата комуникация в обществото.

Напротив, не съм го пропуснал. Просто не му е там мястото. Ако му беше, щях да съм го сложил. Как не Ви хрумна такъв вариант, не зная. Виждам, че Вие поставяте пълен член и на места, където той не е необходим. Такъв тип грешки се допускат поради хиперурбанизъм (престараване в желанието да се изразяваме "по градски"). Употребата на членните форми в съвременния български книжовен език е обяснена пределно ясно тук: http://nauka.bg/foru...topic=8164&st=0

Тук не става дума за някакво интелектуално превъзходство или за някакво окултно знание, недостъпно за непосветените. Става дума за правило, което немалко хора не са усвоили в училище. Дали - защото не са внимавали в час по български език, дали - защото са бягали от час... Това ги прави частично неграмотни, да. Но вместо да отпадат правила, които са създадени с идеята езикът (поне - в писмената си част) да бъде разбираем, тези хора трябва да си купят една граматика или един учебник по български език. Или - да се поровят в интернет. И да го научат най-накрая. Какво толкова сложно има в това? Не става дума за изравняване на химична реакция или за математическа формула - неща, които не са ежедневна необходимост. Иде реч за родния език, на който всички ние говорим и мислим ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Лошото е, че тези, които не владеят правилото за пълния член, не владеят и много други правила. Мит, утопия е че премахваме правилото и - хоп! - неграмотните стават грамотни. Ако премахнем всички правила в родния си език и минем изцяло на междуметия и на мучене, тогава всички ще станат (не)грамотни и ще бъде изграден така жадуваният от някои лингвистичен комунизъм. Какво са междуметията? Междуметието е част на речта, която изразява чувства или волеизявления (искане, заповед), или наподобява (звукоподражава) природни и животински, както и резултат от производствена дейност звуци, шумове и гласове. Междуметията се употребяват главно в говоримата (устната) реч и по-рядко в писмените текстове, главно, когато се предава или наподобява говоримата реч (в художествената или литература интернет общуването). Прекомерно наситената с междуметия реч е признак за висока емоционалност и / или бедност на езика (на други изразни средства). За употребата им се използват наличните в азбуката букви (понякога неправописно и други, неазбучни символи) което прави записването им в текст условно, тъй като не винаги и не изцяло може да се предаде тяхната произносимост или звуков еквивалент. Междуметията влизат в изказването със собствената си семантика. Обикновено се явяват в началото на изказването (в началото на изречение или по-дълго изказване, последователност от изречения) или самостойно (като самостоятелно изречение), като могат и да бъдат повторени в изказването. Междуметията са неизменяеми думи и нямат свои словоформи. Междуметията са вероятно най-старите езикови изразни средства (тоест думи или думи, фрази), с които хората са общували помежду си и по своя характер те са универсални, интернационални - съществуват във всички езици, макар че имат и своя национална езикова специфика. Езиковото заемане е характерно и за междуметията, макар и по-рядко отколкото за друг вид думи. * За изразябане на непосредствени чувства и мисли, като например: о изненада: ах, господи, гледай ти, я виж ти, о, небеса; о вьзторг: ура; о страх (уплаха): оеле, олеле боже, майчице; о съмнение: хм; о досада: их; о съжаление: тюх, тюх да се не види; о учудване: тц тц-. ау, оо; * За изразяване на волеизява (искане, заповед): о повикване: ало, ей, хей, помощ; о подтикване: хайде, айде; о окуражаване: кураж, давай, давай; о предупреждение: стой, стоп, внимавай, варда; о забрана: шшт, мльк; о изгонване: марш, марш оттук, вън, махай се; о заповед: огън. Както се вижда може да се изразят с отделни звукове - най-често гласни или дълго произносими съгласни, кратки звукосъчетания, както и с други видове думи (съществителни, глаголи), нарочно употребени (например междуметията майчице, боже, гледай, виж, стой) . При междуметията съответно най-често съществителните са в звателни форми (мале), а глаголите в заповедни (я виж, виж го ти) Семантична многозначност има и при междуметията, като значението се определя, естествено, от контекста на конкретната ситуация, това значение се предава езиково чрез съответното произношение и интонация. Например: * Аха? * Аха! --- * ах ... * ех ... * иха ... * ураа ... * бау ... * мяу-мяу ... * чик-чирик ... * ааа ... * ооо ... * ц-ц-ц ... * ох ... * их ... * цап ... * цоп ... * пляс ... * пльок ... * пинг-понг ...