ISTORIK

Да, понякога грешката се получава при игра на думи или друг търсен ефект. Но аз говоря за грешките, допуснати от незнание. От непознаване на българския език.

На шесто място ще разгледам разликата между думите емигрант и емиграция, от една страна, и имигрант и имиграция - от друга. Миграцията е преселване, преместване от едно географско място на друго географско място. Тя бива: - вътрешна (в границите на държавата; от един град в друг град, от град към село, от село към град, от едно село към друго село) и - външна (или международна) - напускане на държавата и заселване в чужда държава. Емиграцията е доброволното или насилствено напускане за дълъг период от време на страната на обитаване и заселване в друга страна. Обикновено това е причинено от някаква отрицателна промяна в живота, била тя природна, икономическа или военна. Емигрантът е човек, изселил се от дадена страна, (тоест, той я е напуснал) и е емигрирал (заселил се е) в чужда страна. Лице, което се намира в емиграция. Изселник. Емиграцията е доброволното или принудителното напускане за дълъг период на родината и заселване в чужда страна поради някаква отрицателна промяна в живота, свързана с политически, икономически, военни или други причини. Имигрантът е човек, заселен за постоянно в чужда страна, лице, което се намира в имиграция. Заселник, преселник, пришелец, другоземец, чужденец. Имиграцията е влизане и заселване на чужденци в дадена държава. Имигрантската общност е съвкупността от всички имигранти от една и съща страна, заселили се в дадена държава. Ако един българин замине за Канада или за Германия и остане там за дълго, от гледна точка на България, той е български емигрант. Но от гледната точка на страната, в която се е преселил, той е български имигрант. Нека повторим: Мигриралите хора се наричат по различен начин: - емигранти - спрямо напуснатата страна и - имигранти - спрямо приемащата страна. Тъй като и в двете думи ударението пада върху звука "а", неудареният звук "е" в думата емигрант е подложен на полупотъмняване, т. е. започва да звучи почти като "и". Въз основа на това произношение може би започва да се губи идеята за разликата в значенията на тези две думи. И понякога, когато човек пише, се чуди коя от двете думи да употреби или пък използва само една от двете думи. Затова употребата на израза "емигрантите ни ОТ Германия" е грешен и трябва да бъде променен на "емигрантите ни В Германия". Ако не сте сигурни дали да употребите думата емигрант или думата емигрант, за да не се изложите пред своите събеседници или пред своите читатели, по-добре е да употребите техните синоними: - изселник или - заселник/преселник/пришелец/другоземец/чужденец Отблъскващи фактори са: войните, бедността, болестите и пандемиите, гладът, природните бедствия (сушата, наводнението, земетресението, цунамито, торнадото и др.). Привличащи фактори са: по-високи доходи, по-добър климат, по-добри възможности за работа, по-добри здравни услуги, по-добро образование, по-добри взаимоотношения между хората, семейни причини, политическа стабилност, религиозна толерантност, относителна свобода и спазване на човешките права. Най-много български граждани са емигрирали в: САЩ, Украйна, Испания, Гърция, Турция, Италия, Молдова, Аржентина, Бразилия, Германия, Канада, Русия, Франция, Австрия, Великобритания, ЮАР, Румъния, и др. Имигрантите в България са над 200 000 д. Те са се заселили в градовете: София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Благоевград, Шумен, Кърджали и др. Някои имигранти живеят и на село. Имигрантите у нас са предимно: турци, кюрди, гърци, руснаци, германци, австрийци, италианци, украинци, македонци, китайци, сирийци, арменци, молдовци, ливанци, виетнамци, палестинци, иракчани, афганистанци, африканци (негри), англичани, японци и други. По официални данни в границите на целия Европейски съюз имигрантите са над 18 млн. души, което прави към 4% от населението на държавите-членки. В редица страни от ЕС имигрантите заемат значителен дял от населението (Люксембург - 33%, Германия - 13%, Франция 10%). В България имигрантите съставляват ок. 1% от населението.

Петият вид грешки е свързан с неправилното боравене с падежните форми Ето няколко типични грешни конструкции - на ползу на роду (на ползу роду = в полза на рода) - на никому нищо не правя (никому нищо не правя = на никого нищо не правя) - на никому нищо не дължа (никому нищо не дължа = на никого нищо не дължа) - гарван на гарвану око не вади (гарван гарвану око не вади = гарван на гарвана око не вади) - на някому се чини, че... (някому се чини че... на някого му се струва, че...) - на кому принадлежи това дете? (Кому принадлежи това? = На кого принадлежи това?) - на всекиму ще бъде трудно (всекиму ще бъде трудно = на всекиго, на всеки) - ... Тук също има неправилно прибавяне на предлог, но в този случай това са падежни форми и затова грешката е по-различна от по-горните примери.

Много хора не усещат тези изрази като грешни. Много хора ги използват именно по грешния начин. Аз се опитвам да ви създам радар за грешките, ще ъпдейтвам антигрешните дефиниции - като антивирусните дефиниции за антивирусната програма. Гледайте на грешките като на вирус, като на спам; като на нещо нежелано!

boz - сив (на турски) buz - лед (на турски)

Третият и четвъртият тип грешки са свързани с неправилното боравене с предлозите в някои изрази. Липсващ предлог или ненужен предлог Такива грешки ще срещнете масово в ежедневната реч и в обявите за работа. 1. Ненужен предлог - Вие имате ли НА представа... (Вие имате ли /си/ представа от...) - Нямам си НА идея... (Нямам /си/ идея... Нямам никаква идея...) - За какво става НА въпрос... (За какво става въпрос/дума... За какво иде реч...) - ОТ лекарствата Ацетизал, Аспирин и Аналгин са съобщени като предизвикващи някои нежелани ефекти. (Лекарствата... са съобщени като; Лекарствата... предизвикват...) 2. Липсващ предлог - Автора не му е ясно, че... (На автора не му е ясно, че...) (На кого не му е ясно това?) - Който не му стиска... (На КОГОТО не му стиска...) - Който не му отърва това... (На КОГОТО не му отърва това...) - Мен ми е ясно, че... (На мен ми е ясно, че...) - Мен ми стига и тая награда... (На мен ми стига и...) - С оглед тежкото състояние на пациента... (С оглед на...) - Пациентът постъпи в болницата по повод високо кръвно налягане. (по повод на) Фирма търси: - управител хотел (управител на хотел) - отговорник склад (отговорник в) - търговски представител алкохолни напитки (търг. представител на) - работник склад (работник в склад) - консултант продажбите (консултант по продажбите) - специалист застраховане (специалист по) - ръководител отдел "Снабдяване" (р-л на отдел) - разпространител реклами (разпространител на) - началник смяна (н-к на) - сътрудник офис продажби (сътрудник в областта/сферата на) - управител ресторант (у-л на) - асистент логистика (асистент по; в областта/сферата на) - специалист облекло (по облекло) - персонал бензиностанция (за бензиностанция) - оператор база данни (оператор на/оператор с) - оператор инструментален цех (оператор в) - брокер недвижими имоти (брокер на) - ...

Вторият тип грешки, на които искам да обърна внимание, са грешките на словореда (кой-кого?) В граматиката словоредът е редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. (думоред, редодум, редослов) Тези и още много такива грешки можете да откриете в заглавията на вестникарски статии. Примери: - Древна маска откри археолог. - Уран обогатява Иран. - Атомна бомба тества Северна Корея. - Осем проститутки сгащиха полицаи на Лъвов мост. - Грамаден елен застреля ловец. - Дете нахапа куче. - Старец изяде вълк. - Старица нападна мечка. - Мишка изяде нашата котка. - А боб кон яде ли?

RIZAR, a за създаването на приятели на българите и на България сред турците и кюрдите какво ще кажеш? (виж по-горе постинг 15)

Военното обучение да се върне в последните две години на средното училище. Това предвижда проектозакон за резерва, подложен на обществено обсъждане във военната академия "​​Г. С. Раковски". Според министър Аню Ангелов обаче замисълът няма нищо общо с военното обучение от социализма. Няма да има лагери, стрелби, обучение с автомат "Калашников", казва шефът МО. Още се спори дали да е свободно избираем предмет (СИП), задължително избираем предмет (ЗИП) или пък - да бъде преподавано в часовете на класния ръководител. Учениците само ще се запознаят с военната теория и какво да се прави при екстремни ситуации като пожари и други бедствия. Същинското военно обучение - в държавните университети - ще е доброволно. Военният резерв също щял да бъде на доброволен принцип. В него от 2014 г. се отваряли места за 3500 души. Доброволният резерв ще се попълва от цивилни граждани, които ще сключват договор с министерството. Ангелов твърди, че за изпращане на мисии зад граница няма да се разчита на резервистите. Те ще мога да бъдат изпращани в чужбина след около 3 години в резерва, през които ще минават съответните обучения. Договорите всъщност ще бъдат тристранни – между кандидатите, министерството и работодателите. Към резерва ще се причислява и транспортна техника, която може да бъде използвана от армията при нужда. За това собствениците на такава техника ще получават пари. Около 35 млн. лв. ще трябват на Министерството на отбраната, за да бъде създаден доброволният резерв. http://education.actualno.com/ http://www.24chasa.bg/

* 7100 д. се заразяват с ХИВ всеки ден. * От началото на СПИН пандемията в началото на 80-те години над 60 милиона са били заразени със СПИН, а близо 30 млн. са починали от заболявания, свързани с ХИВ. * Около 370 000 деца са родени с ХИВ през 2009 г., с което броят на децата под 15 години, живеещи с ХИВ, достигна 2.5 милиона. * Един от всеки четири смъртни случая от СПИН е предизвикан от туберкулоза - болест, която може да бъде предотвратена и е лечима. * Разходите за лечение варират от $150 годишно в бедните страни, където има евтини генерични лекарства, до над $ 20 000 в САЩ. * 34% от хората с ХИВ по света през 2009 г. живееха в 10 държави в Южна Африка. * С близо 5.6 млн. ХИВ позитивни, Южна Африка остава страната с най-много заразени хора в света. Свазиленд е държавата с най-висок брой възрастни с ХИВ – около 25.9% от населението й през 2009 г. * 1.8 млн. души бяха заразени с ХИВ в Субсахарска Африка през 2009 г., а 1.3 млн. починаха от болести, свързани със СПИН * В Азия броят на новозаразените с ХИВ намалява – от 450 000 през 2001 г. до 360 000 през 2009 г. (-20%), но броят на смъртните случаи расте – от 250 000 през 2001 г. до 300 000 през 2009 г. В Индия, Непал и Тайланд броят на новозаразените спадна с над 25% през отчетния период. * В Централна и Латинска Америка новозаразените през 2009 г. бяха 92 000. * В Северна Америка и Западна и Централна Европа през 2009 г. бяха регистрирани 101 000 нови случая на ХИВ.

Първите грешки, на които смятам да обърна внимание, са грешките, свързани с ненужна (затова - погрешна) замяна на звучни съгласни звукове с беззвучни или обратното - замяна на беззвучни съгласни звукове със звучни. В началото ще направя уговорката, че съществува една група думи, при които последната или първата съгласна се различава. Разбира се, значението на споменатите думи се променя, в зависимост от звука, който сте казали или написали. Такива думи се наричат омофони. Както и да ги напишете, те ще са правилно написани, но смисълът на казаното ще бъде различен, в съответствие с избора на конкретната дума. Ето няколко примера: - под / пот - куб / куп - ориз / орис - плод / плот - шев / шеф - маг / мак - рог / рок - плод / плот - вар / фар И - най-сетне - да си дойдем на думата! Спомням си как още в първи клас ни занимаваха с този проблем. Бяха дали два примера - грешен (със сбъркан избор на съгласните звукове) и правилен. Сравнете! Дой е зъртид, саждодо ко поли съпа. Той е сърдит, защото го боли зъба. Топър фешер, брияделю! Добър вечер, приятелю! (В скобите е дадено правилното изписване на думите! А също - и думи, които да ви помогнат да проверите думата, в която се съмнявате. Току-виж, някой научил как се пише някоя дума, а друг научил нова дума...) З или С? Кое да изберем?! - правопиз (правопис; правописен) - збор (сбор, събор) - зълза (сълза; сълзи) - зграда (сграда; съграждам, съградено) - збогом (сбогом, произлиза от израза "с Богом!") - прозт (прост; простак) - изкам (искам) - изкра (искра) - изтина (истина; истински, истинен) - згоден (сгоден) - адрез (адрес; адресна, адресат) - разтеж (растеж; раста, пораствам) - зборник (сборник; сбирам, събирам) - дръска (дръзка; дързост) - обрас (образ; образи) - подлес (подлез, подлези) - исконен (изконен!!!) - исток (изток, източен) - изтория (история) - изторик (историк; история) - раскас (разказ; разказвач, разказвам) - зписък (списък) - разтеж (растеж) - визш (висш) - изтукан (истукан) - збием (сбием) - зборник (сборник) - да згреша (да сгреша; грешен) - испит (изпит) - исключение (изключение) - истривам (изтривам) - истривалка (изтривалка) - мириз (мирис) - сдание (здание) - ... В или Ф? Кое да изберем?! - офца (овца; овнешко) - свера (сфера) - кълъв (калъф) - любоф (любов; любовта, любовник/любовница) - състаф (състав; съставител) - състафка (съставка; съставна част) - гняф (гняв; гневен, гневя се) - мрафка (мравка; мравояд, мравуняк, мравчена киселина) - усмифка (усмивка) - ювка (юфка) - фчера (вчера) - фнос/ен (внос/ен) - флизам (влизам) - вилия (филия) - сфетло (светло; светлик) - сфетофар (светофар) - асвалт/ирам (асфалт/ирам) - фсеки (всеки) - молиф (молив; моливи) - свера (сфера) - шкав (шкаф) - ефтино (евтино) - ... Д или Т? Кое да изберем?! - свадба (сватба; сватове) - изхот (изход; изхождам се) - вхот (вход; входящ) - Египед (Египет) - загатка (загадка; загадъчен, но - гатанка, загатвам!) - гратче (градче) - одговор/ник (отговор/ник) - заповет (заповед) - гратски (градски; граждански) - претполагам (предполагам) - абcурт (абсурд) - глетка (гледка; гледам, фамилното име Гледачеви) - бюджед (бюджет) - ... Б или П? Кое да изберем? - врапче (врабче) - зъпче (зъбче) - апсурд (абсурд) - апстрахирам се (абстрахирам се) - ... Г или К? Кое да изберем?! - егзарх (екзарх) - прагтика (практика) - ларингс (ларинкс) - отекчение (отегчение) - Велигден (Великден; велик ден) - ... Ж или Ш? Кое да изберем?! - белешка (бележка; бележит/и) - летеш (летеж) - палеш (палеж) - ламтеш (ламтеж) - виште (вижте; виждам) - младеш (младеж) - норвешки (норвежки) - ... Списъкът подлежи на допълване. Какво да кажа за финал?... Чрез бродължителна езикова прагтика - към по-добър правопиз! За Бога, братя, прагтикувайте писмената си реч!

Да създаваме приятели на България и на българите сред турците. - чрез обучаването на чуждестранни студенти от Турция (турци и кюрди) у нас - чрез междусъседския бизнес - чрез туризма - чрез общите НАТОвски военни учения - чрез международния език есперанто и международното есперантско движение - чрез побратимяване на градове (Например, Пловдив е побратимен с градовете Бурса и Истанбул.) - чрез програми за трансгранично сътрудничество - и по всякакви други начини... Списъкът не претендира за изчерпателност.

Молете се хан Тервел и Шарл Мартел да възкръснат!

Виждаме ги всеки ден. В новинарски сайтове, във форуми на всякаква тематика, в блогове, в електронната ни поща, в чатове, в есемеси, в телевизионни надписи, в субтитри на филми, във вестници и списания, в табели, в обяви за работа, в некролози, в официални документи... В словата на политиците ни. Все по-често - и в книгите. Досадни и грозни, смешни или тъжни, отричани или игнорирани, понякога - придружени с оправдания. Става дума за правописните и пунктуационните грешки. Не - тези, причинени от бързане или невнимание, а - онези, по-дълбоките, които показват пробойни в знанията. Понякога се чудя по каква логика дадена дума е сгрешена по определен начин... Ще стане дума и за правоговорните грешки, понеже те също оказват влияние върху писмената реч. Преди около 25-35 години почти не можехме да видим текст, написан с грешки, особено - от хора, претендиращи да са завършили 5-ти клас, след цунамито от диктовки, надраскани от учителката с червен химикал (ако е било необходимо). Тогава беше достатъчно да прочетеш една по-дебела книга, няма значение - на каква тематика, или - един вестник, за да научиш как се пише граматически правилно. Сега взимаш вестник, списание или книга, разлистваш ги и се хващаш за главата. Трябва да ги четеш с червен химикал и да поправяш! Далеч не всеки, който се мисли за компютърно грамотен, се оказва и лингвистично ограмотен - в училище, в курс или в университета. Иде реч за едно покъртителното невежество, което се разпространява изключително бързо. И с известна доза сарказъм можем да го наречем "чумата на XXI-ви век". Малко след началото на демокрацията образователната система започна да бълва дипломирани хора, които не могат да пишат на собствения си роден си език. Някои не могат да напишат дори и личното си име, без да го сгрешат. Не знаят и броя на буквите в азбуката, с която пишат. Тъжно, даже - твърде трагично... И същите тези хора след време може да станат езиковеди и да издадат нов правописен речник на българския език!… И да ни наложат неграмотността си като нова езикова норма. Насила да превърнат грамотните в неграмотни. Вече все по-често и на все повече места се размиват границите между ежедневната разговорна реч и официалната писмена реч, за сметка на последната. Не зная вие как приемате неграмотно написани елементарни думи, но мен такива елементарни грешки ме побъркват. Понякога се чудя - само на мен ли вопиющата неграмотност на пишещите ми прави впечатление… Защо правописно-пунктуационните грешки са толкова разпространени и устойчиви? Основната причина се крие в небрежността. В неуважението на своя труд и в неуважението на труда на читателите да прочетат написаното от нас. А главната причина за това е промяната на ценностната система, налагането на новите "ценности", които донесе новото време. Сред тези ценности няма да откриете науката и знанието. Образованието днес не се цени. Когато човекът все пак научи, че има проблеми с писането си, той най-често си намира оправдание (примерно - че пише на латиница и тогава правописът едва ли не "вече не важи"!). Понякога, вместо оправдание, той предпочита да изрази своето презрение към правописа и към тези, които му обръщат внимание. Сигурно негов кумир са футболистите, мутрите, манекенките, чалга певиците и политиците, голяма част от които са тотално неграмотни но пък - твърде богати. Незаслужено богати - на фона на празните им глави. И все пак, животът е движение на махало, движение по спирала. Това, което не се цени днес, утре може да стане безценно и модерно. По-добре е да сме подготвени за бъдещето. Конфуций казва, че този, който познава съседите си, е просто знаещ, а този, който познава себе си, е мъдър. Да натрупаме малко повече знания за родния си език! Да опознаем езика си, да бъдем мъдри! Писмената реч - това е един от прозорците, през които гледам към вас, драги съфорумци. Не мога да видя дали сте добре облечени, каква е прическата ви, носите ли очила, внимателни ли сте към себе си и към околните. Виждам обаче веднага как пишете. Чета и виждам. Опитът ми показва, че изводите, които си правя, в преобладаващата си част са точни. Правописът издава манталитета и възможностите на пишещия; това е доста ценна информация за всички. - "незнам" - Този дали се къпе редовно? А мие ли си зъбите? - "сажелявам" - А дали на този му хрумва да си оправи леглото след ставане? А излъсква ли си обувките преди да излезе от дома си? - "бъркам, щото бързам" - Ами този и в леглото ли бърза толкова? Ама сигурно бърза и да си вземе заплатата, нали... Хм... Ама не бърза да научи родния си език... Странни хора... - "аз сам Балгарин" - Пише се българин - с малко б и с ъ! Би трябвало да те лишат от българско гражданство, докато се научиш! Още в първи клас детето учи Вазовото стихотворение "Аз съм българче!"... Ама ти не си ходил на училище, нали, друже... - "Ас несам не грамотен!" - Ха-ха-ха! Кой те излъга? Ако един човек е нехаен към правоговора и към правописа си, той най-вероятно е нехаен и към много други неща, не по-малко маловажни от самия правопис. Неграмотността може да бъде на много нива - фактологическа, граматическа, правописно-пунктуационна, стилистична... В тази тема ще опиша различни видове правописни грешки, които системно се допускат. Това ще става в отделни постинги, които ще допълвам с нови и нови примери от ежедневието. Ще се радвам, ако редовно посещавате темата. На никого няма да му бъде излишно, вЕрвайте ми!

Трябваше да кажеш: "Маноле, Иречек и Острогорски така и така..." Като казваш: "Глишев, Иречек и Острогорски са виновни", излиза, че и Манол е един от виновниците. Освен, ако си имал предвид точно това...

На мен ми прилича на въртене в кръг в лабиринт.

"Глишев, Острогорски и Иречек са виновни за това, че сърбите загубили Косово..." Маноле, виновен си, приятелю...

Е, как намирате най-новия брой? Харесва ли ви? Темите допадат ли ви? Какво друго бихте искали да прочетете в следващия брой? Искате ли да има продължение на някоя тематика?

Е, прочетохте ли моите статии в последния брой на списанието (38), посветени на военната археология? Харесаха ли ви? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11652

Календарът на древните българи като цивилизационен инструмент Представата за времето на древните българи е въплътена в ползвания от тях 12-годишен слънчев цикличен календар, в който годините носят имената на животни. Твърди се, че древните ни предци са знаели отлично основните закономерности на движението на Земята и други планети от Слънчевата система около Слънцето, и тези свои познания те са вложили в един от най-съвършените и до днес календари. Смята се още, че календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи. Според някои изследователи съществуват календарни маркировки, скрити в някои от личните имена на нашите владетели. Към част от владетелските имена се прикачвало название на годината на възцаряване по календара: - Омуртаг, възцарил се в 814 г., година Таг (Кон) - Борис I - Михаил, възцарил се в 853 г., година Барс (Тигър) - Калоян, възцарил се в 1052 г., година Кала (Хала, Дракон, Гущер) и др. Той е хронологичен инструмент на структуриране на събитията, подредба на безкрайния и безначален поток на Вечността, в която са поместени хората. Чрез него древните българи предявяват собствена претенция към измерването на времето и към порядъка на Историята. Степента на съвършенство на българския календар като инструмент за измерване на времето не отстъпвала на най-развитите европейски календарни системи. В календара на Аспаруховите българи са налице повтарящи се цикли на митологичното съзнание, които задават ритъма на вярванията, ритуалите и на цялостния им живот. В цикличното начало на календара са вложени идеите за собствено минало, контролирано настояще и предвидимо бъдеще. Календарът на дунавските българи символизира цикличната затвореност на формирания от тях културен модел, в който събитийността е повторяема, а хаосът - невъзможен. Чрез календара си те сложили юзда на Времето. Притежаваното от Българите календарно знание е оригинален принос в европейската средновековна духовност. Чрез своя годишен и циклов календар древните българи са ни оставили едно свое научно и културно завоевание – своеобразен скок към висините на премъдростта и съвършенството. (Г. Владимиров - http://history-bg.eu/) Да видим какво са писали учените за нашия календар... 1. Изворите за календара на древните българи са три текста: - Именникът на българските ханове/канове - Чаталарският надпис на хан Омуртаг - Приписката на монаха Тудор Докс(ов) към текст, посветен на покръстването на българите За съжаление, сборът от съдържащите се в трите източника сведения са недостатъчни за възстановяване на българския календар в неговата цялост. Оттук идват и разногласията между експертите по темата. 2. По темата за календара на древните българи са писали видни наши и чужди учени: Й. Маркварт, Б. Рогев, Г. Фехер, Н. Николов, Й. Вълчев, Сл. Дончев, Л. Базен, В. Златарски, Дж. Бъри, Д. Съсълов, М. Москов, П. Добрев, Ив. Венедиков, Пл. Цонев, Ж. Войников, Ив. Войников, Ом. Прицак, Й. Микола и др. 3. Основните версии за българския календар са следните: - един от най-древните в световен мащаб, китайците са го взаимствали от нашите прадеди (Рогев, Вълчев, Дончев и др.) - българите го взаимствали от аварите (Базен и др.) - календарът е лунен, като този на арабите, и - със собствена ера (Златарски, Бъри и др.) - календарът е тюркски (Й. Микола) - слънчев е (Съсълов, Вълчев и др.) - лунно-слънчев е, българите са го заимствали от китайците (М. Москов, Н. Николов, Ив. Иванов и др.) - календарът на древните българи има сходство с календарите на индо-иранците, взаимстван е от прастар образец и започва със зодия Водолей (Добрев) - древнобълг. календар е създаден през 4768 г. пр. Р. Хр. (Цонев) - календарът е с алтайски произход (Ж. Войников) Има "изследователи", които имат твърде мъгляви формулировки, свързани с теориите за автохтонния балкански произход на българите (=траки???) или с намесата на извънземни: - календарът е "подсказан" на българите от боговете или от Енох (?!) - календарът на древните българи сочи, че те са автохтонно население на Балк. п-в (??) Разбира се, липсват доказателства, потвърждаващи такива бомбастични хипотези. 4. Днес всички, които проучват българския календар, приемат, че според него годината има 12 месеца, чиито имена са, както следва: Според Микола и Златарски: I: алем II: ? III:вечем IV: тутом V: бехти (от преписката на Тудор Доксов) VI:алтом (алтем) VII:читем VIII:шехтем IX: твирем X: ? XI: ениалем XII: ? XIII: ? Според М.Москов: I: ? II: ? III:вечем IV: тутом V: бехти VI: алтом VII:читем VIII: шехтем IX: твирем X: ? XI: ? XII: ? XIII алем (елем) Според П. Добрев: I: алем II: тутом III:читем IV: твирем V: вечем VI: ? VII: шехтем VIII: ? IX: ? X: елем XI: ениалем XII: алтем XIII: ? Според Ив. Венедиков I: алем II: ? III:вечем IV: тутом V: бехти VI: алтом VII: бехтем VIII: ? IX: ? X: ? XI: ? XII: ? 4. Цикълът включва имената на месеци на 12 животни: 1. Мишка, плъх, самур, лалугер – сомор. 2. Вол, бик (крава) – шегор. 3. Тигър, барс – според повечето изследователи българското име на тази година е неизвестно. Според Златарски то е вер (от записа верениалем за Аспарух), което означава "вълк", а не - тигър. 4. Заек – дван(ш). 5. Дракон (гущер, крокодил) – според Микола и Златарски българското име не е засвидетелствано в "Именника". Според Омелиан Прицак, с когото са съгласни и Йордан Вълчев, Моско Москов и Петър Добрев, българското име е вер, верени или кала. 6. Змия – дилом. 7. Кон – Според Омелиан Прицак то е имен (именшегор), което приема и М.Москов, а отчасти – и П.Добрев, докато според Йордан Вълчев то е теку / таг (П. Добрев приема и това схващане). 8. Овен (овца, козел) – според повечето специалисти през последното столетие българското име е теку. 9. Маймуна (елен или друго животно?) – според всички специалисти през последното столетие българското име не е засвидетелствано в домашните източници. 10. Петел (кокошка, гълъб?) – според повечето специалисти през последното столетие българското име е тох. 11. Куче – споед повечето специалисти през последното столетие българското име е етх. Срещу това тълкуване на записа в преписката енергично възразява Андре Вайян. 12. Глиган (прасе, свиня) – според всички специалисти през последното столетие българското име е дохс (докс). Би било интересно да се потърси възможна връзка между животните в календара и тотемните животни - вълк, куче, кон, елен, заек, вероятно и други - орел, сокол, тигър, змия, глиган, мечка и др.

Можем да добавим и още влияния: - още природни катаклизми - цунами, торнадо - дейността на диви животни - термити, къртици, плъхове и мишки, глигани и др. - утъпкване на бойното поле (от хора, коне, едър рогат добитък или превозни средства) - в този случай няходките могат да се местят вертикално и странично, в зависимост от плътността на почвата и дълбочината, до която стига налягането, упражнено от утъпкването.

В днешни дни целостта на някои бойни полета може да е нарушена от: шосета, железопътни линии, тръбопроводи, жилищни сгради, промишлени сгради, селскостопански сгради, земеделски земи, гори, каменни кариери или нещо друго.

А защо? Нека повторим - за прегледност...

След сражение често избитите се погребват в масови гробове. Масовите погребения са практика, прилагана от средния палеолит до наше време. В едни случаи труповете (откритите от археолозите скелети) са нахвърляни хаотично, в други случаи са подредени по някакъв начин.

Не. Труповете може да са били изгорени или пък - изхвърлени в река, море, езеро, блато, а може и да са били пренесени другаде (в пещера, в селище, в манастир...). Трупът на цар Калоян, например, е бил пренесен от Солун до Търново, за да бъде погребан в българската столица. Най-често труповете си стоят по бойното поле, напр. - след битката при р. Ахелой. Понякога са изоставени на бойното поле непогребани, за да се демонстрира военна мощ и бруталност - за да се пресекат всякакви мисли за съпротива, въстание или нещо подобно.