ISTORIK

Не сте ли чували за "Кръга "Глишев""? Или за групата модератори, криещи се зад неговия ник? (Те бяха разконспирирани от потребителя Natan.) Всъщност, групата модератори, криещи се зад ника "Глишев", обикалят в кръг около компютъра, през който влизат в интернет. Рептилиите и техните последователи - рептилоидите - държат здраво фронта! Това е то - да владееш инициативата на тихия фронт!

Не, образованието не "замазва", не прикрива локалните особености. Познавам жена, завършила българска филология, говореща с мен на перфектен български, дори без грам акцент. И изведнъж някой й звънва по телефона и тя започва да говори на непознат за мен диалект (родопския), от който някога не вдявах и дума. Звучеше ми като марсиански. Сега го разбирам, но съм далеч от Родопите. Това - да говориш на книжовен език и на диалект(и) - е като да сменяш две операционни системи (Уиндоус, Линукс, Линдоус, примерно). Или да си сменяш чипа, по думите на един политик. Книжовният език (с цялата му традиция и закостенялост) е основата на разбирателството между (примерно) един родопчанин и представител на друг диалект (врачански, благоевградски). Да не говорим, че родопския диалект има интересна граматика... Какъв е смисълът от това да има учител, щом учениците (или дори - родителите им) ще избират образователната стратегия и учебника, по които ще работи учителя? Ако ученикът си избира сам какво и по кой учебник да изучава, тогава говорим за самообразование. В този случай ученикът сам си налага някакъв стандарт, при това - без яснота дали е най-добрият избор. Как да избера учебника по математика, по физика или по немски, по който да учи детето ми, ако не разбирам материята? А как самото то да си го избере? Най-вероятно детето ще си избере учебника с повече картинки или този с по-хубавите картинки. Всяко дете е отделна личност, в този смисъл, то е уникално и нестандартно. Трудното е да остане нестандартно в рамките на образователните стандарти. Учениците не могат да се разберат помежду си какво да ядат в голямото междучасие или в коя дискотека да идат, ти искаш сами да си избират учебниците. Изборът на учебници понякога затруднява и самия учител, какво остава за едно дете! В началото на една учебна година, не - много назад във времето - имаше "само" 22 учебника по биология.

Да, страничните неща и нещата, дадени в скоби, могат да се дъвчат до безкрай в междучасието или след училище - на чаша чай. Дори - и в интернет форумите. Да, ама тук сме в интернет форум и няма как "да седнем на една маса", особено - офлайн. Колкото до чашата чай, отивам да си направя чай. 茶

Аз само дадох пример за демократичната воля за самоопределение на българите. Желанията са едно, а реалността е съвсем друга, за съжаление...

Същински модератори, а? Модераторски произвол...

Най-вероятно ще влезе в сила следната поговорка: "Историкът козината си мени, но нрава - никога."... По какво съдя за това ли? Ами изгорях на плажа и сега ми се бели кожата.

Няма лошо пътя на темата временно да завие в различни посоки, ако накрая се върнем в първоначално избраната посока. Спомням си в един форум от зората на интернет, който вече не съществува, за огромно мое съжаление, как някой започна тема за Хари Потър. Темата тръгна като обсъждане на книгите и филмите от поредицата, после се прехвърлихме на пародиите на Хари Потър (Хари Смотър и мн. др.), и иаведнъж се оказа, че коментираме империята на Александър III Македонски. Накрая обсъждахме варварите и проявите на варваризъм през вековете. Така и не можахме да се върнем на тематиката, посветена на Х. П., защото затвориха форума.

В рамките на шегата, заглавието на темата ми звучи като заглавието на един филм, посветен на нинджите - Тъмни сенки над клисурите или Черни сенки над клисурите. Черни сенки = нинджи.

А, това е прелюбопитно. И къде може да се прочете?

Представям си армията от зомбита, напускаща средното образование... В действителност, обучението на учениците зависи от образованието и интелекта на самия учител, който им преподава. Има такива учители, според които в час трябва да се работи само с учебника и да не се поглежда извън него. Има обаче и такива, според които, ако учебникът е предостатъчен, те са напълно излишни. Така че няма значение дали самото училище е държавно, общинско или частно. Всичко зависи от учителя. Ако има знания и желае да ги сподели с учениците си - добре. Ако няма знания или има, но не желае да ги сподели с учениците си - лошо... Дали ще изчезне или - не... Това тепърва ни предстои да разберем. Нека не се правим на футуролози, ако не сме такива. Според Библията (Книга на Исая, гл. 11, ст. 9): "Земята ще бъде изпълнена със знания за Господа тъй както водите покриват дъното на морето..." Според мен това е предсказание за увеличаване на обема на научните знания в далечно бъдеще. Далечно - спрямо момента на написване на предсказанието - VIII-VII в. пр. Р. Хр. Училището подготвя учениците за живота извън училищната сграда. Историята развива множество центрове в различни части на мозъка, отговарящи за паметта, за езика, за въображението, за волята... Развива цялостния им интелект, тя е мястото, където се срещат и другии учебни предмети - географията, литературата, археологията и др. (т. н. помощни на историята науки). А щастливите неспециалисти не хранят ли къща? Ако е така, тоест - ако не хранят къща, ясно е защо са щастливи... Ако аз реша да ти правя мозъчна операция или да ти сложа упойката преди такава сложна операция, ти ще ми се довериш ли като на един щастлив неспециалист? Нека уважаваме труда на хората, положили го, за да се изучат в някаква научна област! И - още повече - на тези, които, като специалисти, споделят знанията си с неспециалистите.

Е, от всеки човек може да се научи нещо ново и любопитно. Интересен е и погледът отстрани. Все пак, ако желаят, неспециалистите биха могли да се специализират в някаква историческа област или епоха. Ако не знаят нещо, могат да попитат. Ама, за съжаление, много от тях не питат, а бързат да пишат недомислици. Да, форумът е научно-популярен, доколкото се стрмим да популяризираме науката сред българите. Но тук се стремим да не се отдалечаваме твърде много от официалната наука. За тази цел сме направили и раздел за алтернативни исторически модели и симулации. Тук трябва да има тема за него - Фоменкология и антифоменкология: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1034 Тези следват пътя на Фоменко. Прегледай ги - за сравнение. Този пък какво пише? Не ми е познат... Има и физически методи на историческа датировка. Той с това ли се занимава? Да, тя е обществено-политическа наука. Неизбежно е. Нали все победителите я пишат... Но понякога тя осъжда и тях.

ЛИБИ: http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/Biliografia-hristomatii.htm

Историята е учителка на живота, но народите са лоши ученици. И историята се повтаря, докато хората не се научат да не повтарят грешките си. Разбира се, историята не е експериментална наука. Поне - не - и по начина, по който се работи в химията, да речем. Не можем да сложим в една епруветка славяни и българи, хайде, нека да да сложим и траки, после да сипем също византийци, авари и хазари и да чакаме да видим ще се образува ли българска държава. После, да махнем българите и да видим само славяните какво биха натворили... Конфуций казва, че историята е като фенер, закачен на гърба на вървящ човек. Осветява пътя му, но - назад. Историята не е математика или физика, не борави с теореми и формули, но това не означава, че не е точна наука. Такова нещо може да каже само човек, който няма историческо образование (при това, не - университетско, а - училищно!). Разбира се, има и математици, които се занимават с история. Потърси книгите на Григорий Кваша, Анатолий Фоменко, Йордан Табов... Сигурен съм, че ще ти допаднат...

Траки ли са древните българи? статия от Емил Живков (Зиези) http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=1898&edition_id=18&format=html http://ziezi.net/trakite.html

Глобалните модератори са 8. Модераторите на разделите по история са 5. Да, известно ми е кои са глобалните и кои - на историческите раздели. За да ги видиш, достатъчно е да избереш от горното меню "members", а после - "advanced options" и виждаш сред потребителите кои са модераторите и кой от тях колко и кои раздели управлява. Запитването вече е направено, дори на потенциално "виновния" вече му е телефонирано, но връзката по телефона не бе осъществена.

Бележка на модератора Нямам представа кой го е модерирал, нито - защо. А аз за малко отскочих до магазина, за да си купя чай, и тук отново някой някому нещо модерирал... В други форуми и мен ме модерират (по всички възможни начини), вдигат ми нивото на предупреждение, но аз никога не съм се оплаквал, нито съм изисквал обяснения.

Орфей и орф(е)измът Древни легенди разказват за Орфей - най-добрият музикант, певец и музикотерапевт сред хората. Музиката и песните на Орфей покорявали всичко живо - богове, полубогове, хора, животни и птици. Орфей можел да лекува чрез музика, танци и слово (т. н. теургична медицина). Той бил реформатор, основател на мистерии (т. н. орфически мистерии) и автор на религиозна поезия (химническа поезия). В древността последователите му вярвали, че той може да се пренася в света на мъртвите. Приписвали му мисълта, че "Светът може да бъде завладян с лира, но не - и с меч." Орфей е първият трак(иец), който е бил приет в елинската митология. Античният свят го определя като третия хуманист след Прометей и Херакъл, защото проповядвал мир сред хората. Плиний Стари нарича Орфей прорицател, понеже можел да вижда в бъдещето. Други антични автори го определят като миролюбец и апостол на разбирателството и надеждата. Към VIII в. пр. Хр. в древна Тракия се разпространява учението, наречено от Ал. Фол "орфизъм". "Тракийски орфизъм" е термин, въведен от проф. Александър Фол, означаващ тракийското аристократично религиозно учение, постулиращо възможност за обезсмъртяване чрез мистериални обреди. Определянето на Орфей като тракиец в старогръцката митология, дава основание на проф. Фол да нарече условно учението за безсмъртието на тракийските аристократи "тракийски орфизъм", сравнявайки го с подобно учение питагорейството - в Елада. Според хипотезата на проф. Фол, оформянето на тракийския орфизъм се датира в периода от средата на II хил. пр. Хр. до IX-VIII в. пр. Хр., и продължава да се изповядва от траките до края на античността - VI в. В това учение е заложено високо нравствено начало. Основа на доктрината е идеята за самоусъвършенстването. Орфизмът се практикува различно от различните обществени слоеве. Аристократите практикуват безсмъртието, т.е. - обезсмъртяват се, тъй като са посветени в мистериалното знание на учението. Поданиците, от своя страна, вярват в обезсмъртяването на аристократите. Тракийският орфизъм е по-късно развитие на вярванията, свързани с шаманизма. Тракийският орфизъм съчетава почитта към хтоничните и соларните божествени сили - орфическите божества са едновременно соларни и хтонични - такива персонификации са например Орфей и Залмоксис. Вярата в божествено/соларно-земния характер на човека се свързва с мита за титаните, които разкъсват и изяждат тялото на Дионис (син на Зевс и Персефона). Зевс ги унищожил с мълниите си. Пепелта от изгорените титани била разпръсната по земята. Хората носят едновременно безсмъртна частица от бога и греха на титаните. Според космогоничния модел на тракийския орфизъм, светът е уреден в 7 или 10-степенен цикъл: 1. Самооплождане на Великата Богиня-майка (Земята). 2. Раждане на Сина (Слънцето). 3. Възмъжаване на Сина. 4. Свещен брак на сина с Богинята-майка. 5. Раждане на сина на Сина (царя). 6. Възмъжаване на царя 7.Свещен брак на царя с Богинята-майка. Сцена с такова посвещение е изписана в гробницата в с. Свещари, Разградско. Според тази концепция възпроизвеждането на Космоса и обществото се основава на цикличното и асиметрично, а не - на линейното симетрично време. Идеята за самоусъвършенстване подхранва вярата, че преодолелият ценностните изпитания и съпруг на Великата богиня майка се превръща в бог. Тази вяра се въплъщава в тракийския цар, който е и жрец, и бог. Два са пътищата за сливане с бога и те се илюстрират с митичната съдба на Орфей и Дионис. В мистериалните обреди участниците могат да въведат бога Дионис в себе си в състояние на ентусиазъм (в колективните обреди), но могат и да се опитват да достигнат до Орфей в състояние на екстаз (в индивидуалните обреди). Според орфизма смисълът на човешкото съществуване е стремежът на човека към постигане на нравствено и физическо съвършенство. Човекът отговаря за всяко свое действие или бездействие, без значение от това какво е общественото му положение. Орфизмът проповядва, че човекът притежава безсмъртна душа и смъртно тяло. Душата живее в тялото-затвор и, за да постигне съвършенството си, тя трябва да се преражда. Орфизмът е затворено тайно учение, познато само на посветените в него. То проповядва, че човек трябва да се стреми към безсмъртие и приобщаване към боговете чрез практикуване на мистични практики (наречени "мистерии") за очистване и освобождаване на душата - изпълняване на забрани (табута), свързани с облеклото, храната и сексуалния живот. Павзаний и Диодор Сицилийски предават легендата, че тялото на Орфей е разкъсано от буйстващи менади на празника на бог Дионис. Така Орфей повтаря съдбата на Дионис. Легендата разказва и за силната любов на Орфей към Евридика и за неуспешния му опит да я изведе от света на мъртвите (той поглежда назад - да види дали тя го следва - и така я загубва завинаги). --- Елинският орфизъм се квалифицира като секта в древногръцката религия, тъй като вярата в безсмъртието на душата и прераждането не е характерна за традиционната гръцка религиозност - Олимпийските култове. Има различни хипотези за времето на възникването на гръцкия орфизъм - най-късната възможна дата, приемана днес в науката е VI в. пр. Хр. Негов създател е елинският философ и математик Питагор. Затова елинският орфизъм носи неговото име - питагорейство. Основно божество, почитано от гръцките орфици, е бога Вакх (Дионис) в двете му хипостази - Загрей и Сабазий. --- Допълнителна литература: Б. Богданов - Орфей и древната митология на Балканите Н. Живков - За Орфей, орфизма и тракийската държавна уредба Ал. Фол - Тракийски легенди Ал. Фол - Тракийският орфизъм Ал. Фол - Химните на Орфей Вл. Василев - Медицината в древна Тракия Б. Чолпанов - Земя на световен кръстопът Г. Батаклиев - Орфей, химн, аргонавтика Ив. Маразов - Шаманизмът в древна Тракия (в сп. Бълг. фолклор, 2/1989) Ив. Маразов - Мит, ритуал и изкуство Г. Михайлов - Траките http://thracology.dir.bg/orph_bg.html http://www.bogdanbog....net/pdf/12.pdf http://www.uni-svish...9/4.2009-NJ.pdf http://nauka.bg/foru...p?showtopic=936

А защо - не? Хубаво е някой да ни редактира мненията, ако сме забравили някой препинателен знак, който, поставен на място, изяснява смисъла на казаното от нас. Ако сме сбъркали (от незнание, от неграмотност или от бързане) някоя дума - също. Ако смисълът на казаното не е променен - супер. Трябва ли редактиралият администратор или модератор да се извинява на всеки потребител, че онзи е сбъркал и му е поправил някаква дреболия в текста? За да не изглежда понякога в очите на четящите го същият този потребител Хикс пълен неграмотник и илитерат? А модераторът какво е виновен за това, че някой потребител има завършено някакво образование (основно, средно, полувисше или висше - без значение), ама все още продължава да пише неграмотно? Какво е виновен, че такъв потребител не е бил спрян от другарката/госпожата още в началното училище? Според доцимологията (науката за оценяването в образователната сфера), при писмено изпитване, ако някой пише неграмотно, макар да пише инак смислени неща, трябва да получи оценка слаб (2). Тоест, трябва да бъде спрян на определено образователно ниво, да повтаря и да потретва, докато се научи. И, понеже в училище и в университета не става точно така, днес се говори за девалвация (упадък) на българското образование, на българската наука. В този форум угода няма. Едни се оплакват, че някой им редактирал/коригирал мнението (а те псували, писали с правописни и пунктуационни грешки, обиждали потребители или нарушили някое правило). Е, случват се и изключения, понякога. Други се сърдят на всички, които пишат (полу)неграмотно и мрънкат на модератори и администратори, че това е научен форум, а в него масово се пише с фактологически, правописни, пунктуационни и стилистични грешки. Трети сравняват този форум с някакъв друг, от който са дошли тук, и или го харесват повече от предния или - не.

В този форум има и раздел, посветен на политиката. А това, че доста потребители политизират всички раздели, в които пишат...

Това, може би, е бил фантомът на форума (да, оня същия - от операта). Според друга версия - някой от хостващата компания (американец). Или това е проява на магията, присъща на интернет. А може и да е някой от модераторите - нинджи, скрити зад ника "Глишев". Не се знае това група ли е, кръг ли е, индианска нишка или - организация. Тези може да се окажат "петата колона". Няма страшно... Понякога това се случва и на нас - модераторите и администраторите на форума. Оплакваме се и ние, ама... Видно е, че никога дребните редакции не са направени с лоша умисъл. Понякога фантомът добавя вместо нас някои мисли, които не сме посмели да изкажем.

Теориите за произхода на древните българи (прабългари, първобългари, протобългари) са много. Ето някои от тях: - тюркска - хунска или хуно-тюркска - тюркско-алтайска или урало-алтайска - памирска или памиро-ферганска - иранска или персийска - тракийска или автохтонна (местна) - славянска - угро-финска - татарска или монголска - смесена Изберете си зад коя теория ще застанете!...

Това е интересна идея. Размяната на позициите се използва в училище - в часовете по история, по философия и по политология (или пък - етика и право или както там се нарича учебният предмет). На мен това ми прилича малко на една игра в арттерапията - двама или трима рисуват обща картина, като се редуват, но не разговарят помежду си. Пробвайте се, ще бъде интересно за четене, надявам се... 1. Решете колко ще бъдат отборите, от колко души ще са сформирани и как ще се казват. 2. После решете кой отбор каква/коя теза ще защищава. 3. Накрая изберете заглавие на темата

Възстановяват поклонническия път „Рилския Чудотворец" от София до Рилския манастир. Това съобщи един от инициаторите на идеята - гл. ас. д-р Павел Павлов, богослов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски". „Това е едно начинание, необходимостта от което дълго време е обсъждана, но сякаш не достигаха сили, надежда и благодат, за да бъде осъществено. Днес ние сме решени да направим първата стъпка за възстановяването на един поклоннически път, който да помага и обединява православните българи", посочва Павлов. По думите му, с възстановяването на този поклоннически път се цели да се даде възможност на всички, които изпитват духовна жажда, да я утоляват с Божията благодат от извора на светостта. „Пътят е труден и продължителен. Необходими са търпение, умение да пестим силите си, защото човешките възможности са ограничени, и молитва за изпросване на благодатна помощ от Господа", се казва още в писмото на богослова. Пътуването се организира от Магистърска програма „Християнско поклонничество" в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски" и храм „Св. София", с благословението на Софийската св. митрополия и съдействието на „Туристическо обслужване" към Софийска община. Пътуването започна днес и ще продължи до 5 август. По думите на Павлов „поклонническият път започва в деня, в който Църквата изнася Светия кръст - 1 август, с Когото осенява градовете в знойните летни дни, за да могат живеещите в тях да получат благодатни сили от осенението с Него". http://news.ibox.bg/

Мощи на Св. Йоан Кръстител лежали векове край Созопол Мощите, открити при разкопки на остров Свети Иван (край Созопол), са на Свети Йоан Кръстител. Йоан Кръстител, известен и като Йоан Предтеча, е възвестил пришествието на Исус Христос и после го е кръстил. Това обяви проф.д-р Казимир Попконстантинов, ръководител на археологическите проучвания. Реликварят бе отворен пред журналисти при засилени мерки за сигурност. Вътре има части от ръка, лицева част и зъб. Именно част от черепа и едната ръка на Свети Йоан Кръстител са се пазили в Константинопол, в Патриаршията. Потвърждава се, че това са автентичните му кости, заяви министърът на българите в чужбина проф. Божидар Димитров. Той присъства на отварянето на находката в Историческия музей в Созопол. Предстои да бъде направен антропологичен анализ. Подобен реликварий се намира за първи път по нашето Черноморие. Реликварят е открит на 28 юли тази година в олтарната част на най-стария храм на острова. Мощехранилницата датира от средата на пети век преди Христа. A самият реликварий е от алабастър, а не - от мрамор, както предполагаха предварително археолозите. Алабастърът е по-скъп материал от мрамора, както навремето, така и днес. И вътре наистина имаше мощи на Свети Йоан Предтеча. Археолозите очакваха или пръсти на едната ръка, или парче от черепа му, тъй като именно такива кости са се пазили в Патриаршията в Константинопол, обясни проф. Божидар Димитров. По думите му се потвърждава, че това са автентични кости. Най-вероятно още в дълбока древност някой от Константинополската патриаршия е дарил на манастира част от светите мощи, съхранявани в Константинопол. Според проф. Божидар Димитров наличието на мощите на Св. Йоан Кръстител на остров Св. Иван се обяснява с това, че манастирът "Свети Георги", където те бяха открити, е бил един от най-големите царски и патриаршески центрове. Точно там е била сватбата на цар Светослав Тертер с византийската принцеса Теодора. Проф. Димитров посочи, че е открил документи за наличието на този манастир в библиотеката на Ватикана, след което са започнали и разкопките на острова. Реликварият е подобен по форма на саркофазите от Античността и такъв се открива за първи път по българското крайбрежие. Съществува и още една такава мощехранителница, открита в Поморие, но тя е пренесена в музея за изкуство в Атина. Проф. Попконстантинов потвърди, че откритата заедно с реликвария каменна кутийка е служила за пренасяне на светите мощи. Върху нея има надпис на гръцки език, който посочва кой е приносителят - Тома. Мощите са пренесени на острова на 24 юни, когато е роден светецът. Те бяха предадени на Българската патриаршия, която трябва да реши къде ще бъдат изложени. Созопол се превръща във втори Йерусалим, каза министър Димитров. Созополската църква "Свети Георги" в момента притежава частица от Светия кръст, мощи на Свети Андрей. Този град, освен морски туризъм, би могъл да развива и поклоннически туризъм, каза още министърът. http://www.dnes.bg/ http://news.ibox.bg/