ISTORIK

В началото на сегашния век в Англия осъвремениха закон, създаден някъде в XII век. Нашите закони се променят ежегодно или ежемесечно. Няма място за сравнение!

E, за таблицата на Мъ. всеки по-наблюдателен може да забележи закачката ми...

Хм, май "имаме новина", по думите на журналиста Николай Бареков...

Членовете на Англиканската Църква се наричат англикани, а не - англиканци или англиканисти. Църквата на Англия или, както е по-известна у нас, Англиканската Църква е официалната християнска Църква в Англия и родоначалник на световната Англиканското съобщество. Англиканската църква спада към отделна група, тъй като богословски тя стои между римокатолицизма и протестантството. Ричард Хуукър (1554–1600), една от най-влиятелните фигури в оформянето на англиканската теология и собствена идентичност Християнството се установява в Британия през I или II век и е независимо от Римската църква. С времето Църквата на Англия попада под властта на папата. До XVI в. английската църква е напълно подчинена на папската власт. Реформацията на Острова се предхожда от недоволство и противодействие на папата, които намират конкретен израз в конфликта между римския първосвещеник и английския крал Хенри VIII (1509-1547) по повод бракоразводното дело на краля с Екатерина Арагонска (1534 г.). Папа Климент VII отказва да признае развода, което обаче прави Кентърберийския епископ и, подкрепен от английския Парламент, кралят прекъсва всички връзки с папството. Отхвърляйки властта на Рим, Хенри VIII поставя началото на отделна държавна църква в Англия. През 1534г. е издаден закон за супрематството, според който глава на Църквата е кралят. Тази "реформация отгоре" първоначално не довежда до особени промени в принципите на църковната организация, обредността и доктрината, които си остават напълно католически. Постепенно Английската църква започва да се оформя като някакъв "среден път" между католицизма и протестантството. Наследникът на Хенри VIII, крал Едуард VI, потвърждава това разцепление. Кралица Мария I Тюдор, която е католичка, иска да унищожи делото на двамата си предшественици, но пролятата от нея кръв допринася само за по-голямата неприязън на народа към католицизма. Ето защо, кралица Елизабет I с голяма лекота успява да получи одобрението на Тридесет и двата члена на "Веруюто" на Англиканската Църква през 1562 г. Юридически Англиканската Църква става държавна и отделна от католицизма религия с акт на английския парламент от 16 януари 1581 г. Особеност на тази Църква е, че англиканите възприемат някои протестантски вярвания, но запазват много сходни точки с католичеството, особено - в йерархията. В Англиканската Църква причастието се приема по един и същ начин, както от обикновените вярващи, така - и от пасторите. Характерна особеност е епископалното устройство. Съществува йерархия, която претендира за апостолско приемство като са запазени трите степени – епископска, презвитерска и дяконска. Начело на църквата е кралят, който назначава епископите. След това те са напълно независими от държавната власт. Днес Англиканската църква се контролира от парламента и министър-председателя. В църковно-административно отношение църквата в Англия се дели на две митрополии - Кентърбърийска и Йоркска, начело с архиепископи. Англиканската църква има епархии из целия свят. Те имат статут на самостоятелни църкви в т.нар. "Англиканска църковна общност", в която Кентърбърийският епископ има първенство по чест. От 1988 г. в Англиканската Църква започва практика за ръкополагането на жени в свещенически сан. В Англиканската църква се оформят три партии, които се различават по отношението си към католицизма и настъпилите промени вследствие на отделянето от него. "High Church" (Високата Църква) се стреми да се противопостави на крайностите на Реформацията и да отстоява веровото наследство, което Англиканската Църква е запазила от древността. Тази партия може да се определи като про-католическа, за разлика от Low Church (Ниската Църква), която застъпва крайните идеи на протестантизма. В третата партия "Broad Church" (Широката Църква) не обръщат голямо внимание на догматическите и богослужебните въпроси, а се стремят да обединят това, което смятат за положително в учението и култа на другите две партии. Пълното обособяване на Англиканската Църква се изразява в издаването на книгата "The Book of Common Prayer" - "Книга на обществените молитви" - през 1549 г. Тя претърпява няколко редакции и има значение на служебник, в който са внесени нови догматически постановки. Англиканското вероучение е изложено в книгата "39-те члена на вярата" ("The 39 articles of religion"). Сред тях някои напълно съответстват на догматите на Източноправославната Църква (напр. учението за Света Троица, за личността на Иисус Христос, за божествената и човешката природа на Спасителя, за Неговата безгрешност и др); а други са идентични с римокатолическото учение (напр. т. н. Filioque - произтичането на св. Дух и от Сина Божий), но в основната си част вероучението на Англиканската Църква е възприето от Реформацията. Англиканското съобщество (англ. The Anglican Communion) e международна асоциация на националните Англикански Църкви. Няма една "Англиканска Църква" с универсален юридически авторитет и всяка национална и регионална църква има своя автономност. Статусът на съобщност означава, че има общо съгласие върху основните доктрини и пълно участие в сакраменталния живот на всяка национална църква, който е на разположение на всички съобщностни англикани. Контактите между Източноправославната Църква и Англиканската Църква започват през XVII в. Активният диалог през следващите векове обаче не довежда до приемане на англиканската общност в общение с Православната Църква.

Младежо, аз не съм химик (видно е и от ника ми). Потърси си с Google ( http://www.google.bg/ )! Потърси си резултати, като напишеш "органична химия", "неорганична химия", "биохимия", "биофизика"... Или нещо по-конкретно, което ти трябва. Или пък пиши в търсачката направо заглавията на уроците... И пак да повторя - чети си учебника, иди на консултация преподавателката си... Ако трябва - иди на курс по химия или на частни уроци. Разгледай темите в нашия форум. На български език са. Разгледай темите и тук: http://clubs.dir.bg/...Board=chemistry Ако не разбираш това, което четеш дори и на български, значи трябва да си научиш химическата терминология. Не може хем да спиш или да си чоплиш носа и да броиш мухите по тавана в час, хем да се специализираш по някой учебен предмет. Аз се чудя как тази учителка те е пуснала да минеш в по-горен клас без да имаш знания дори и за двойка?! Би трябвало да повтаряш 8-ми клас, докато си научиш учебния материал по химия. Разбира се, ако подцениш друг учебен предмет, на следващата година (докато повтаряш 8-ми клас заради химията), може да се окаже, че трябва да повтаряш пак - заради друг учебен предмет.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6067

Просто разгледай всички (или повечето) теми от раздела. Тук има повече, отколкото ти трябва.

А какви тестове, по-точно? Общо образователни или от типа на тези, дето МЕНСА ги правят? Щото тестовете от втория тип измерват само математическата интелигентност. И трябва да имаш над 50 % успеваемост на такъв тест, за да го изкараш успешно.

Започвам да разбирам защо в други форуми се забранява изрично обсъждането на произхода на народите... Толкова ли е трудно да спрете да се карате и всеки да сподели своите виждания по темата така: "Аз смятам, че произходът на... (не) е ирански, защото... " И - дотук. Примерно - "Според мен, марсианците не са с ирански произход, щото смятам, че те са с неизяснен все още произход - някъде от планетата Марс. Или, според друга теория - от обратната страна на Луната." И - толкова. Вие спорите, карате се, още малко и ще се сбиете... Защо не ползвате личните съобщения? За да ни принудите да затворим темата ли? Това е най-лесното... Слагаме ключа и - край на "плодотворната" дискусия, пардон - караница! Отдъхнете си малко, все пак е ваканция! Съберете още аргументи в полза на твърденията си... Пък, ако сте послушни, някога може пак да отключим темата.

Ето няколко статии по темата: http://www.pravoslavie.bg/%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC- http://www.pravoslavie.bg/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%98%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC http://www.pravoslavie.bg/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80 http://www.pravoslavie.bg/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5 http://synpress-classic.dveri.bg/13-2002/ikumenizum.htm http://synpress-classic.dveri.bg/13-2002/prizrak.htm http://www.pravoslavieto.com/docs/CV/ecumenism_1998-2002.htm#%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD http://www.pravoslavieto.com/docs/CV/ecumenism_1998-2002.htm#%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Бележка на модератора Оправих правописните грешки в заглавието и в текста.

Първата световна война става възможна и заради системата от международни съюзи, наложена от Бисмарк. Тези съюзи целят съхраняването на германското единство и недопускането на френски реванш за войната (м/у Прусия и Франция) от 1870-1871 г. чрез създаване на антигерманска коалиция.

Ами родопските диалекти? Тях защо ги забравяте? И те са много интересни...

Направих някои добавки в постинга си, по-горе, където обяснявам за влиянието на руския език върху българския.

Наставката или суфиксът е част от думата (морфема), която стои след корена. Тя е смислообразуваща и се използва за показване на деятелно лице или предмет (ора -> ор-ач, уча -> учи-тел/учи-тел-ствам, работя -> работ-ник), продължителност, за образуване на отглаголни съществителни (ходя -> ходе-не ) и други. Суфикс не е българска дума.

Проявления на влиянието на руския език в българското словообразуване Макар че в българските народни говори съществуват отглаголни съществителни с наставка -не (ходене, гледане, приемане, обръщане), под руско влияние масово в български навлизат отглаголни съществителни с наставка -ние ( Виж повече тук: http://bg.wikipedia....%B7%D0%B8%D0%BA ) Под руско влияние навлизат редица думи, образувани и със следните наставки: - съществителни с наставка -ие, например: известие, отличие, условие, участие, събитие, съчувствие и т.н. - съществителни с наставки -ство и -ствие, например: множество, равенство, количество, качество, естество, вещество, свидетелство, учителство, селячество, странство... приветствие, известие, присъствие, отсъствие, напътствие, действие и много други. Наставката -ство съществува и в българските народни говори (например: бягство, робство, рождество), но благодарение на руските заемки нейната роля се засилва и днес тя е една от важните наставки в езика ни. Заедно със съществителните на -ство и на -ствие в нашия език се обогатява и категорията на прилагателните на -ствен и на глаголите на -ствувам: качествен, свойствен, естествен, веществен; учителствувам, засвидетелствувам, странствувам, приветствувам, отсъствувам. - прилагателни с наставка -ствен, например: качествен, свойствен, веществен, естествен и т.н. - глаголи с наставка -ствувам > -ствам, например: свидетелствам, учителствам, приветствам и т.н. - съществителни с наставка -тел, означаващи деятелни лица и предмети, например: възпитател, просветител, доброжелател и т.н. В българските народни говори за образуване на такива съществителни се използва наставка -ач, като по този начин се образуват двойки съществителни, които често не са само синоними, например: носач - носител, пазач - пазител, писач - писател и т.н. Наставката -тел е станала продуктивна в български и с нейна помощ са образувани редица нови думи, например: предпазител, разклонител, чистител, почистител и т.н. От съществителните на -тел се образуват и много... - прилагателни с наставка -телен, например: последователен, доброжелателен, поучителен и т.н. - прилагателни с наставки -ист и -оват, например: хълмист, цветист, петнист, продълговат, простоват и т.н. - в областта на глаголната лексика навлизат глаголи с представки, като корените на тези глаголи съществуват в български. Заетите глаголи само частично се побългаряват, например: получавам (срещу бълг. сполучвам), наслаждавам се (срещу бълг. подслаждам), изучавам (срещу проучвам) и т.н. - има и редица други глаголи, които са навлезли вероятно по същия начин, например: побеждавам, награждавам, съкращавам, размишлявам, употребявам и т.н. Някои от тях обаче напълно са асимилирани фонетично в българския език, например: провъзгласявам, прекратявам, представям и т.н. - по образец на руски глаголи с наставка -ничать, в български се образуват редица глаголи с наставка -нича, например: нервнича, посреднича, сътруднича, угоднича и т.н. Важно е да се отбележи обстоятелството, че влиянието на руския език върху българския се е извършвало главно по книжовен, а не - по устен път. Това е дало възможност да се подбират именно необходими за нашия език думи (заемки). Естествено е, че в този процес са попаднали в много случаи и ненужни руски думи и форми, които не обогатяват нашия език, тъй като срещу тях съществуват подходящи и по-ясни по смисъл и по строеж български думи. Такива са например руски думи като съблюдавам (спазвам), занят (зает), обязателен (задължителен), удовлетворявам (задоволявам), сторонник (последовател), посторонен (страничен), давление (натиск), осторожен (предпазлив, внимателен), полушарие (полукълбо), въобще (изобщо), установявам (спирам), ручка/ръчка (дръжка), порядък (ред), изряден, регулярен (редовен), болшинство (мнозинство), считам (смятам, мисля), даже (дори), касае се (отнася се, засяга), удачно (уместно, умело, успешно, точно, правилно), живущ (живеещ), посуда (съдове), способ (начин, похват), пособие (помагало) и др., които съдържат неясни и чужди за нашия език смислови елементи или звукови особености. --- Уикипедия

Дано тези няколко примера изяснят проблема... Книжовно: Еднократно, само веднъж: Днес си взех/изпих лекарството само веднъж. Взимам си шапката и на момента ви напускам! Взех решение да се оженя за първата срещната жена на улицата. Взех, че познах решението на най-трудната задача в сборника само за пет минути! Днес си взех домашен любимец - малко жълто коте... Многократно, много пъти, неведнъж: А само до вчера си взимах/пиех лекарството по три пъти на ден. Взимах си шапката в ръка, но не смеех да стана от стола и да си тръгна... Исках да поканя някое от момичетата, насядали около мен, на танц, но всеки път, когато това ми хрумваше, аз не взимах предвид факта, че те не разбират български език, а аз пък не владея техния език и няма как да се разберем. Той рядко взимаше правилни решения. Преди взимах едни лекарства, а сега - други. Като учител в гимназията аз често си взимах книги от училищната библиотека. --- Некнижовно: ВземАх, че те разбрах от първия път, че си по-негрАмотен и от мен.

Нали свалихте картите и се изяснихте... Сега какво следва? Писмените извинения, моля - посредством личните съобщения, за да не превръщаме темата в бразилски сапунен сериал... Да не се окаже изведнъж, че двамата спорещи са брат и сестра - близнаци, ама сестрата е била осиновена още като бебе от друго семейство и по-късно си е сменила пола. После да не се скарате и за това кой е минал под дъгата и си е сменил пола...

- SAT (Sennacia Asocio Tutmonda) http://www.satesperanto.org/ - Esperanto filmo http://www.esperantofilmo.com/

Два цитата от статията: "Гевара всъщност е комунистически масов убиец и садист." "Oсновното обяснение за продължаващата мода е нарастващото олевяване на света, разочарован от новия световен ред след падането на комунизма. Това разочарование сега се засилва заради световната икономическа криза. Стотици милиони хора днес обвиняват за всичко капитализма и затова техен естествен герой е Че Гевара."

Латинската империя, Епир, Никея и България воюват за наследството на разпарчетосана Византия. Колкото до трапезундците, те си имат други проблеми и не ламтят да възстановяват империята. 57 години трае тази борба. И, въпреки, че никейците възстановяват Византия, възстановената държава вече е като сянка на предишното си величие и започва да върви по пътя на своя залез.

Зад налагането на някаква мода се крият финансови, политически или други интереси. Например модата момичетата да ходят с оголени кръстове и пъпове цели намаляване на раждаемостта. По този начин вътрешностите им настиват и се увреждат, а външно на голите места се образуват сланинки (организмът иска да се стопли!). Тази мода идва от Китай и някои арабски страни. А какви подмолни цели се крият зад модата да се носи ликът на Ернестиньо, кой ще ни каже?

Че Гевара не е най-великият революционер на XX век. Най-великият революционер на миналия век е Михаил Горбачов. Нека феновете на Команданте Че се замислят - защо е така? (Защото Че е просто убиец, а Горбачов е реформатор.) Ако през античността и средновековието масовите убийци и извършителите на геноцид са се наричали "завоеватели", то днес те се наричат "революционери". Борбата за власт трябва да има някаква романтична окраска, нали... Че Гевара е един обикновен превратаджия. Той с нищо не се отличава от физическите убийци на Стефан Стамболов или от превратаджиите от "Военния съюз" и кръга "Звено", извършили три преврата в първата половина на миналия век. Той се бореше за премахване на дитатурата, но помогна за налагането на нова диктатура. От неговите "революции" спечелиха само новите диктатори, които замениха предшествениците си - и в Куба, и другаде. Животът на народите в Латинска Америка не се подобри след превратите на Че. Нямаше да има нищо лошо, ако неговите преврати бяха вътрешнополитически - смяна на ръководството на една политическа партия по време на неин национален конгрес. Да, но неговите игрички на революция доведоха до смъртта на много невинни хора. Ако трябва да дам пример за истински революционер от Латинска Америка, бих дал името на Симон Боливар.

Филмите са направени не лошо. За книгите не зная, не съм ги чел. Като цяло, поне на мен, това ми е малко скучно. Вече съм възрастен и това не може да ме впечатли толкова. Но пък филмите Индиана Джоунс, Междузвездни войни и Старгейт (СГ 1 и Атлантис) ме впечатляват много повече. Глишев е прав, че ние четяхме книги много по-стойностни в литературно отношение (е, имало е и изключения, но вкусът към литературата се формира в детска възраст). От съвременното фентъзи тип " меч и магия" предпочитам поредиците "Сага за войната на разлома" и "Песен за огън и лед". Достойни са за направата на сериали. ЛАРП игри също може да се направят по тях. Има книги-игри от края на миналия век, които са много по-интересни и забавни от книгите на Роулинг. Поредицата за Хари Потър е поредната американска боза, същата като опитите да се направят филми по мотиви от гръцката митология (за Троянската война, за похода на аргонавтите и така нататък.) Направиха ги като пъзели с много липсващи елементи. Дори и да си чел старогръцката митология, пак може да не схванеш всичко. Да не говорим, че показаха Орфей като негър! Тези филми ги правят някакви хора, дето май не са чели книгите, които филмират?!

Това е по-скоро в стилистиката на "журналиста" Мартин Карбовски.