Гъбите спадат към голяма група растителни организми и се намират навсякъде по земното кълбо.
Освен че могат да бъдат причина за заболяване и отравяне на хора, животни и растения, те поразяват хранителни и промишлени продукти, книги, дървесни части и др.
Изпълняват огромна санитарна дейност при кръговрата на веществата в природата. Гъбните дрожди издържат до 8 000 атмосфери налягане. Облъчвания с лъчи, които са смъртоносни за човека и животните, са безопасни за някои гъби. При температура над 40 градуса по Целзий по-голямата част от тях не загиват.
Гъбите съдържат свободни мастни киселини, главно - олеинова и палметинова, а също така - и аминокиселини, липиди, азотни вещества, фосфатиди, холестерин, ферменти, микроелементи, витамини В1, В2, С, D, РР и др. съединения.
Науката за отровите и противоотровите (токсикологията) е създадена най-напред при арабите, след което се разпространява и в останалия свят.
Само 32 от хилядите познати в света гъби са отровни, а други 52 съдържат големи количества токсични вещества, които могат да предизвикат здравословни проблеми.
Независимо от това, отравянията с гъби не са рядкост. Някои от тях завършват с летален изход (тоест - със смърт) или - с тежки увреждания на черния дроб или на бъбреците.
Мицетизмът (отравянето с гъби) представлява интоксикация на организма след консумиране на отровен вид, съдържащ токсични вещества. Прояви на отравяния могат да се наблюдават също при употребата на неотровни гъби поради наличието на свръхчувствителност (алергия) у консуматора, разлагане на гъбите или пък замърсяването им с болестотворни бактерии (най-често протеус, по-рядко - коли-бактерии или ботулинус).
В зависимост от вида на консумираните гъби симптомите на отравяне варират от леко стомашно-чревно неразположение до смърт.
В повечето случаи интоксикацията е резултат от консумацията на отровни двойници на познати ядливи диворастящи гъби.
Най-често срещаните отровни видове в България са зелената, червената, бялата мухоморка и дяволската гъба.
Като правило колкото по-бързо след консумацията на гъбите се появят оплакванията, толкова по-леко е отравянето.
Токсиколозите разграничават два вида отравяния от гъби според времето на проява на първите симптоми.
1. При едното симптомите възникват от 1 до 3 часа след поглъщането на гъбите. Най-често срещаните гъби с кратък период за поява на симптомите са червената мухоморка, горчивата миризливка, вълчият зъб, дяволската гъба и др. При ядене на такива гъби още по време на консумация е възможно да започне обилно слюноотделяне и изпотяване, кожата да побледнее, кръвното да падне, пулсът да се забави. Възможни са еднократно повръщане и диария, проява на безпокойство и нарушения на съня. При по-тежки случаи може да се появят дори халюцинации и замъгляване на съзнанието. Като цяло прогнозите за лечение на този тип отравяния са добри – ако се вземат мерки навреме, те не застрашават живота и не оставят трайни органични увреждания.
2. По-опасни са отравянията с дълъг период на проява на симптомите – от 8 до 48 часа след поглъщането на гъбите. Сред гъбите, при които признаците на отравяне се проявяват със закъснение, са зелената, бялата и жълтата мухоморка, които много приличат на печурката. Въпреки липсата на симптоми, техните токсини увреждат тежко черния дроб. След латентния период се появяват диария, болка в чернодробната област, пожълтяване. Съзнанието се замъглява и интоксикираният бързо изпада в кома. Случаите често завършват с летален изход или - с трайно увреждане на чернодробните функции.
Според вида на съдържащото се в тях токсично вещество, отровните гъби се делят на три групи:
- Гъби, съдържащи отровата фалоидин.
Към тях спадат зелената мухоморка, бялата мухоморка, жълтата мухоморка, воловарията и др. Симптомите, които се появяват от 10 до 30 часа след ядене на отровната гъба, са следните: главоболие, виене на свят, забавен пулс, нарушено зрение, безпокойство, стомашни болки, силна жажда, обилно изпотяване и силни болки в областта на черния дроб. Телесната температура спада до 35 -36 градуса С, а урината е мътна и в малки количества. Токсиколозите предупреждават, че токсинът фалоидин остава силно отровен дори - след термична обработка. В повечето случаи отравянето с него завършва фатално.
- Гъби, съдържащи отровата мускарин.
Към тях спадат червената мухоморка, петнистата мухоморка, пантерката, вълчият зъб и др. Симптомите на отравяне се появяват от половин час до 2 часа след консумация на гъбите и се характеризират с повръщане, диария, виене на свят с халюцинации, сънливост. Прогнозите за оздравяване могат да бъдат добри, ако се вземат мерки навреме и консумацията не е голяма.
- Гъби, съдържащи смолисти вещества.
Към тях спадат отровната млечница, бясната гъба, дяволската гъба и др. Признаците на интоксикация се появяват от 10 до 48 часа след консумирането им. Отравянето се характеризира с виене на свят, по-връщане, диария, студена пот, изстиване и изтръпване на крайниците, болки в корема, забавяне на пулса. Според специалистите, тези гъби са сравнително по-слабо токсични и рядко водят до смърт. В някои случаи обаче се наблюдават симптоми на отравяне и без наличието на токсично вещество.
Към т.нар. несъщински или псевдо отравяния спадат:
- Алергиите.
Типично за този тип „отравяне" е, че са засегнати само единици, докато при други, консумирали същите гъби, не се наблюдават оплаквания. Успоредно със стомашно-чревните проблеми, могат да се проявят също и типични алергични реакции като кожен обрив, астматичен пристъп, а в екстремни случаи - дори животозастрашаващ анафилактичен шок. Алергиите към гъби се срещат относително рядко.В много от случаите дори става въпрос за вродена свръхчувствителност (идиосинкрасия), която се свързва с екстремна непоносимост към гъбите.
- Непоносимостта към гъби.
Гъбите са трудно смилаема храна, затова често пъти, когато са недоварени или в прекалено голямо количество, предизвикват симптоми, подобни на „гастроинтестинален синдром" с късо латентно (скрито) време. Успоредно с това често срещано явление се наблюдава и индивидуална непоносимост към отделни или всички видове гъби. Така пресни ядивни екземпляри, не понасят на отделни хора, като предизвикват у засегнатите общо неразположение, стомашно-чревни проблеми и/ или чувство за тежест в стомаха. Понякога помага, ако гъбите са пасирани с миксер, тъй като е възможно трудно смилаемият им хитин да причинява проблемите.
- Въображаемото отравяне от гъби.
В случая се касае за един вид ноцебо-ефект, при който симптомите се отключват от психиката при самовнушение. Диагностицирането на отравяне в тези случаи е много трудно, тъй като пациентите са убедени, че са се отровили с гъби и развиват симптоми, които е трудно да бъдат разграничени от истинските дори и от специалист. Затова за по-голяма сигурност засегнатите трябва да бъдат лекувани като при истинско отравяне.
- Консумацията на развалени гъби.
Наред с отровните, развалените гъби са сред основните причинители на отравяния. Те могат да бъдат набрани стари, да са твърде дълго транспортирани или неправилно съхранявани. Дори гъбите в магазина могат да бъдат неправилно съхранени (лошо опаковани, например - спарени в найлон, държани на топло или твърде дълго). В случая обаче отравянето е хранително. Подобни са и отравянията с престояли или недобре съхранявани претоплени ястия с гъби.
Интересен вид представлява гъбата копринка.
Тя е ядлива, но съдържа вещество, което нарушава разграждането на алкохола в организма. При смесване на тази гъба с алкохол, скоро след приемането му се появяват симптоми на отравяне, което по същността си е алкохолно.
Профилактика и първа помощ при отравяния с гъби
Отравяне с гъби се получава не само при консумацията на пресни, но и на изсушени, солени и мариновани гъби. Отровността им се намалява, ако се изхвърли водата, в която те се варят, или ако се накиснат предварително във вода и оцет. Това, разбира се, не е сигурно средство за премахване на тяхната отровност. Специалистите предупреждават, че повечето мицелови токсини са устойчиви на термична и друг тип обработка.
При събиране на гъби трябва да се спазват следните правила:
– Да се събират само добре познати видове гъби.
– Гъбите, за които има и най-малки съмнения, е най-добре да бъдат оставени или - носени в отделен съд до взимане на компетентен съвет.
– Да се събират само здрави екземпляри. Да не се консумират загнили, презрели, наядени от червеи или престояли гъби.
Личинките на насекомите и охлювите понякога предпочитат отровните гъби пред ядливите!
– Да не се купуват гъби от случайни продавачи.
– Гъбите да се транспортират в проветриви съдове – кошници, щайги, платнени торби, но не - и в найлонови пликове, да се съхраняват на хладно и да се консумират колкото е възможно по-бързо.
– Гъбите да се употребяват след минимум 15-минутна термична обработка.
Лекарите напомнят, че дори ядливите гъби са тежка и трудносмилаема храна, която може да предизвика стомашно-чревни проблеми, ако не са правилно приготвени или пък - ако се ядат сурови.
При съмнение за отравяне с гъби трябва веднага да се потърси компетентна медицинска помощ. Спешните промивки на стомаха и лечението в болница са задължителни - при ненавременно или неправилно лечение може да настъпи бързо влошаване на състоянието, което да доведе до смърт или трайни увреждания на вътрешни органи (черния дроб, бъбреците и др.).
Преди идването на медицинския екип е добре да се събере информация за времето, когато са поети отровните гъби и когато са се проявили първите симптоми, а също - за начина на доставка, вида, транспортирането, съхранението, състоянието и приготвянето на гъбите. Могат да потрябват проби за изследване от консумираното или повърнато от пострадалия ястие. Още при първите симптоми на неразположение, докато дойде лекарят, е добре да се даде очистително и/или да се направи клизма с топла вода и да се предизвика повръщане, като се изпият 2-3 чаши леко затоплена, посолена вода (1 ч.л. сол на 1 чаша вода) и след това се помогне с пръст в устата. По възможност се взима медицински въглен (от аптеката!).
При отравяне пострадалият трябва да се постави в легнало положение с извита настрани и поставена по-ниско от нивото на сърцето глава, а тялото му да се затопли – поставят се грейки на корема и на краката и студени компреси на главата. Пие се обилно преварена вода или отвара от лайка, за да се разреди отровата. Не трябва да се приемат алкохол (алкохолът ускорява абсорбирането на токсините от организма!) и кисели храни, но може да се даде силно кафе или прясно мляко.
При загуба на съзнание отровеният трябва да се постави в безопасно странично положение за сигурност, като се осигури свободен достъп на свеж въздух и добра проходимост през дихателния път. Ако е загубил съзнание или има конвулсии (свиване и треперене на мускулите), пострадалият не бива да се принуждава да повръща!
сп. "Аптека"
Писането само с ГЛАВНИ букви (което, според интернет "етикета", се счита за "викане", за "крещене"!), е неправилно и от граматическа гледна точка. Българската граматика иаисква да се използват и главни (големи), и малки букви. Някои потребители пишат всяка дума в изчречениятя си или само с главни букви, или пък започват всяка своя дума с главна буква, или, повлияни от английската и френската граматика, пишат с първа главна буква думи като българин, французин... Във френския и английския език липсват думи, които да обозначават народността (пример - "българин", "французин"), и за да не се дублират народностите с прилагателните имена (пример - "български", "френски"), едната дума започва с главна буква (Français - французин и français - френски). И така двете думи се различават една от друга при четене. В разговорната реч смисълът би трябвало да се разбира от контекста.
