ISTORIK

http://www.3d-imaging.co.uk/pages/anizqcasl.html Виртуална обиколка на замък Може да си поиграем и с френските замъци по р. Лоара...

http://www.kamea-bg.com/rub.php?sr=7&r...acfm787bb7m4916 Можем да започнем, например, със следните обекти: - Замъкът "Баба Вида" в гр. Видин - Риският манастир - Крепостта Цепина - Крепостта Букелон - Крумовият дворец в Плиска - Царският дворец на хълма Царевец в гр. Търново - Римската крепост "Castra Martis" в гр. Кула - Белоградчишката крепост и белоградчишките скали - Манастирът "Св. Йоан Предтеча" в гр. Кърджали - Златната (кръглата) църква в Преслав - Крепостта на Преслав - Замъкът Caerphylly - Замъкът Crack des chevaliers - Le Mont Seint Michel - Замъкът Himeji - Великата китайска стена - Замъкът Neuschwanstein --- Може да си изберем и оттук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6359 http://www.castles.org/ http://www.casteland.com/ http://www.castlesontheweb.com/ http://home.ca.inter.net/~ttoyooka/oshiro/ http://www.jcastle.info/ http://www.britishcastle.co.uk/ http://www.castillos-de-espana.com/

Много симпатично куче!

Поне 300 000 са иманярите у нас. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7441

По официални данни, получени от прокуратурата през последните дни, "армия" от 300 000 иманяри разкопава България. Това обяви вчера археологът Георги Нихризов. Експерти потвърдиха за "Монитор", че действително копаещите са толкова, но само 2-3 хиляди от тях са професионалисти. "Останалите са аматьори: докато жените им хапват барбекю на единия край на поляната, те ровят на другия й край", твърдят експертите. Всички са единодушни обаче, че щетите, нанесени от иманярите, са невъзвратими. Смята се, че 90% от археологическите обекти вече са с нарушени културни пластове, каза Нихризов. Няма могила от тези 50 000, които са в България, която да не е прекопавана. Няма селища, крепости, които да не са прекопавани поне в горния 1 метър, допълниха негови колеги. Според тях това значително ограничава възможността на археолозите да възстановят историята. Твърди се, че средствата, които се въртят в нелегалната търговия с културно наследство, са втори или трети по обем, като спорят за първото място с парите, които се въртят в наркотиците и в трафика на хора и проституция, заяви Камен Димитров, член на УС на Асоциацията на българските археолози. Това, което е известно от данните на прокуратурата, е, че при иманярите има изградена съвсем стройна верига от типа на организираната престъпност, твърдят археолозите. Това са хора, които изкопават находките и които полицията евентуално може да хване на терена, ако има такъв сигнал, и след това стройна верига от няколко нива прекупвачи и дилъри на високо ниво, които са може би 3-4 и които са известни, допълниха експертите. "Преди около месец бях на разкопките на един колега, който работи на средновековен обект в границите на строго охраняваната резиденция "Евксиноград"", заяви Димитров. "Количеството монети, които излизат от неговия обект, е невероятно, в сравнение с всичко друго, което се намира на другите обекти, които не са били охранявани", разказа той. Археолозите обявиха също, че има предложения от депутати и питане от омбудсмана до Конституционния съд. Ако те бъдат приети, собствеността върху ценни находки ще може да бъде доказвана и без официален документ, твърдят археолозите. Щяла да бъде въведена и 5-годишна давност за придобиването на такива ценности. http://www.monitor.bg/

Учебниците и дневниците - в Интернет - Г-жо Фандъкова, малко преди началото на новата учебна година отново излиза на дневен ред темата за учебниците. Ще се намаляват ли предлаганите на пазара помагала? - Практиките в страните, с които ние се сравняваме, са най-различни - от напълно свободен пазар до само един учебник, който се предлага. Този въпрос, според мен, трябва да бъде огледан от всички възможни гледни точки. В системата се говори за много нередности. Всеки ден при мен идват хора, които се оплакват от различни нередности около учебниците, но няма нищо конкретно. Затова, преди да решим, очакваме доклада от проверката на ДАНС около поръчките за отпечатване на учебници. Вярваме, че той ще е професионално направен и да покаже има ли основания за подобни твърдения или не. Основната роля на учебниците е да отразяват учебния план, да са удобни за работа и полезни. В XXI век обаче трябва да имаме погледа и нагласата да развиваме електронното учебно съдържание, да обучаваме учителите да работят с него, за да може на децата да им е интересно. Категорично смятам, че в кратки срокове всички учебници трябва да бъдат достъпни онлайн. Същото касае и електронните дневници. Многото бумащина, трудната понякога комуникация между родители, ученици и учители също биха могли да бъдат подпомогнати чрез новите технологии. - Въвеждането на външното оценяване налага и тази година да има промени около изпитите за елитните гимназии. Как ще изглежда този изпит? Ще пишат ли седмокласниците преразказ и в двата модула на новото препитване? - За да бъде това оценяване наистина външно, трябва да има други квестори и проверители, изисква се доста сериозна организация. Искаше ми се в системата да не се правят промени набързо, за да не се създават излишни притеснения. Но, така или иначе, външното оценяване беше стигнало до 7-и клас. Аз съм голям привърженик на това, че този процес трябва да продължи, в никакъв случай не трябва да спираме. От друга страна, провеждането на кампанията за кандидатстване след 7-и клас се очаква от години от семействата. Не бива да се предприемат коренни промени в това отношение. Единственото, което си позволихме да променим и да предложим за обсъждане, е промяна, която дава възможност да се проведат двата изпита едновременно, в един и същи ден, с една и съща организация. Експертите предложиха няколко варианта и се спряхме на възможно най-удобния. Това е един тест - съответно по български език и математика, в две части. Първата ще служи за целите на външното оценяване. Там трудността ще е средна, за да се прецени доколко учебните промени са добри и доколко се постигат заложените за това цели. Втората част ще бъде конкурсна. Там задачите ще са с по-голяма трудност, но категорично искам да подчертая, че ще е от заложеното за работа в часовете. Учебно-изпитната програма ще бъде разработена през следващите месеци и ще бъде одобрена до 31 януари. Там ще се конкретизират съответните задачи. Редно е да има и такава за съставяне на текст. Нека експертите решат в коя част ще присъства тя. Може би е редно по-скоро да бъде във втората. Направихме и една промяна, която допълнително да облекчи учениците, а именно, през втория срок да не правят класни по предметите, по които има външно оценяване. И тъй като оценката се ползва като текуща, тя ще участва във формирането на общия успех. - Заявихте намерение да преработите новия учебен план за 8-и клас, който предвиждаше всички ученици в този клас да изучават основно чужди езици и информатика. Какви промени предвиждате? - Това подлежи на дискусия, проучване и анализ, така че да бъде в интерес на развитието на децата, а не обратното. Предвиждаме ревизия на учебните програми. Ако погледнем тези по някои предмети, ще видим, че учителите са принудени всеки час да преподават нови знания. Знаем, че само преподаването без упражнение не е ефективно, и според мен трябва да се върви към практическа работа. Това означава часове за дискусии, проектна работа, както и въвеждане на подобни методи за преподаване. Очевидно програмата трябва да бъде разтоварена. Това така или иначе обаче не е въпрос, който министърът трябва да реши. Рязането не трябва да бъде механично, а да бъде строго обвързано с целите, които си поставя образованието на всеки един от етапите. Предвиждаме да започнем ревизията от гимназиалния етап и да се опитаме на базата на резултатите от държавните зрелостни изпити да подходим наистина стратегически. И да си отговорим на въпроса какви знания, умения и компетентности трябва да имат нашите деца. Например програмата по български език и литература е много натоварена, за това са категорични всички експерти. Има много заложени автори и произведения. Със сигурност няма да е лесно да се каже какво трябва и какво не трябва да влиза. Трябва да се направи баланс между времето и начина на преподаване. Възможно е да не се стигне до голямо отрязване на материал, но начинът на преподаване да е друг. Не съм сигурна дали е добре децата да получават целия този голям обем от знания и какво ще остане в главите им след това. Не си позволявам да давам примери, защото веднага ще се приеме, че този автор или това произведение трябва да отпаднат. - Преди дни директорите на регионалните инспекторати по образованието масово алармираха за застаряването на учителския състав. На практика въпреки многото педагози, които произвеждаме, рискуваме до няколко години да се окажем пред криза за учители. Какви стъпки възнамерявате да предприемете по отношение на това преподавателската професия да стане отново атрактивна за младите? - Това е най-важният въпрос. Проблемите са много актуални, а фактите са недвусмислени. Учителската професия не е достатъчно привлекателна и затова не може да привлича хората, които завършват такива специалности. Няколко са мерките, по които ще работим в това отношение. Младият човек има нужда от яснота относно кариерното си израстване и затова според мен е много важно да се въведе системата за кариерно развитие на учителите. Това ще донесе перспектива и мотивация, тъй като всеки според своя стаж и квалификация ще получава и допълнително финансово стимулиране. Много важно е и да се подобри квалификацията на учителите. - Предвиждате вече всички 5-годишни задължително да постъпват в предучилищна група. Ще вървите ли в посока на сваляне на възрастта за задължително посещение на забавачка? - Важно е постепенно да се намалява възрастта за задължителен обхват, защото тези години са особено важни за развитието на детето, за качественото му образование. Знаете, че в повечето големи градове има недостиг на детски градини, така че това е и въпрос на допълнително финансиране за строеж на такива. Вече правим проучвания за ситуацията в цялата страна и с изненада установихме, че и в по-малките градове местата не достигат. Ако успеем в нашия мандат да свалим възрастта до 5 години, натам тенденцията е ясна. Ще се върви към сваляне на границата, както е в повечето европейски държави - към 3-годишна възраст. Теодора Йолчева http://paper.standartnews.com/

Променяме програмата по всички учебни предмети и въвеждаме задължителна постоянна квалификация на учителите - Министър Фандъкова, на 27 август стана един месец, откакто поехте този пост. В коя област на образованието заварихте най-много проблеми? - Образователната система ми е сравнително добре позната, тъй като работя от доста години в нея. Не бих казала, че имаше изненади, но системата е много голяма и при всички случаи са налице проблеми. По-скоро реформите, които бяха започнати и се провеждат, включват формалната страна на нещата. Липсва обаче все още сериозна работа по отношение на съдържанието им. Затова често се оплакваме от качеството на образование у нас. Струва ми се, че все още има какво да се желае по отношение на координацията на работата. Често по много от въпросите работят различни дирекции и структури. За мен е много важно да има ефективност в системата. Давам конкретен пример с квалификацията на учителите. Има различни програми, по които се осъществява обучение на колеги и на директори. В същото време обаче няма анализ за ефективност от тази дейност. Във всяка сфера решенията трябва да се базират на анализ за постигнатите резултати. Системата е вече сравнително дисциплинирана по отношение на финансирането, защото въвеждането на делегираните бюджети създаде добър механизъм за това. Националните програми също създадоха условия за проектно финансиране, което е много добре. Но сега правим преразглеждане, за да можем да се възползваме максимално от оперативните програми, по които има финансиране за определени дейности. - Как върви отпускането на блокираните средства по националните програми? - В момента отпускането на средства по различните програми върви с добро темпо. Така е по програмата за оптимизация на училищната мрежа. Според мен процесът на оптимизация, както се разбираше през последните години като закриване на училища и преобразуване, вече е към своя край. Тази година има 49 закрити училища, а преобразуваните са 24. Съкратени са 438 учители, директори и педагогически съветници. Над 6 млн. и 300 хил.лв. са отпуснати за закритите училища и още около 5 млн. лв. за обезщетения на персонала. Вече е освободена субсидията и по програмата за роден език и култура зад граница, която е в размер на 2 млн. и 900 хил. лв. Бяха предвидени повече, но подадените проекти са за тази сума. Средствата, които остават по програмите, със сигурност ще бъдат използвани за образование. Там, където има остатък, те ще се пренасочат към друга дейност, за която не достигат. Купени са вече и над 100 училищни автобуса, които в рамките на тази година се разпределят според заявките на общините. Сега предстои програмата за първия стълб от диференцираното заплащане на учителите. Заявили сме тези средства и се надявам, че те ще бъдат отпуснати в началото на септември. Средствата са над 43 млн. лв. След това предстои финансирането на втория стълб, а именно програмата за кариерно развитие на учителите. Там парите са около 12 млн. лв., но по тази програма ние тепърва ще имаме обсъждания с нашите партньори. Все пак очаквам да стартира през октомври. Не предвиждаме промяна в обявените преди няколко месеца суми за допълнително заплащане за старши учител, главен учител и методист. Аз лично смятам, че не трябва да се преразглеждат, за да не се отложи във времето стартът на програмата. - Какви мерки предвиждате по отношение подобряване квалификацията на учителите? - Знаете, че тя се извършва по много и различни линии. В Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" също има много сериозен ресурс в тази насока и аз смятам, че ние трябва да се възползваме максимално от него. Ако ние използваме ефективно тази възможност, то тогава част от ресурса, който е за образование, ще бъде освободен и може да бъде насочен в други дейности. Квалификация на учителите е наложителна, като според мен е важно да има национална програма за това. Започнали сме разработването є през този месец, като програмата ще обхваща и създаването на организация за допълнително обучение на колегите. Ние залагаме да има задължителна постоянна квалификация на учителите, разбира се, не от тази учебна година. Това означава на известен период от време те да са минали някакъв обучителен курс, който ще зависи от специалността на колегата. В крайна сметка всеки учител има нужда от поддържаща квалификация в своята област. Трябва да има и обучение по отношение на новите методи на преподаване, използването на информационните технологии във всички часове. - Още когато поехте поста споменахте, че ще има промяна и актуализация на учебните планове. Може ли да кажете повече за това? - Имам предвид промяна на учебните програми по всички предмети. Това е дълъг процес, но ще започнем от 8 клас. Специално по български език и литература ще се освободят повече часове за упражнения, за дискусии, включително и за проектна работа. Децата ни получават много академични познания, а след това говорим за неграмотност. Това вече не е тайна, но не са виновни децата. Няма да изпадаме в крайности с изключване на автори от програмата, но тя ще бъде олекотена от гледна точка на часове за нови знания, за да се освободи време с повече практическа насоченост. Това ще важи за повечето от предметите. Знаете, че децата живеят в динамичен свят. Когато трупат много знания, но не ги използват, тези знания нямат никаква стойност. - Това означава и създаване на нови учебници? - Да, при всички случаи нещата вървят заедно. Когато се прави нова учебна програма, след нея идват и други учебници. Не може да се очаква, че всички програми ще могат да се актуализират за 4 години. Процесът е много дълъг. Първите нови планове и учебници няма да са факт дори от следващата учебна година, защото нещата трябва да се апробират с участието на различни специалисти. Качественото образование включва квалифицирани и добре подготвени учители, добри учебни програми, с достатъчно възможности за упражнения и самостоятелна работа и добра база. Всичко трябва да се работи едновременно. Не може нещо да изчаква, защото няма да се получи общата картина. - Предстои началото на учебната година. Имате ли някакви притеснения? - Не очаквам да има някакви проблеми. Остава директорите, общините, инспекторатите по места да могат да подготвят спокойно началото на новата учебна година. - За догодина предвиждате ли промяна в стандартите за издръжка на учениците и студентите, които плаща държавата? - В бюджет 2010 категорично не трябва да има съкращаване на средства за образование. Смятам, че ще има възможност за увеличаване на издръжката за учениците, но отсега още не мога да кажа точно с колко. За университетите трябва да се направи по-сериозен анализ и за момента не е сигурно, че ще има промяна в стандарта за издръжка на студентите. - Наскоро Министерският съвет намали средствата за наука на университетите и БАН. Очаквате ли някакви сътресения в тяхната работа? - В интерес на истината средствата специално за БАН са малко намалени, така че това едва ли може да се отрази фатално на работата им. Ако нашето министерство успее да направи икономии на средства, ще може да се преразгледат конкретните разпределения за университетите. Ние имаме активни разговори с ректорите и съм убедена, че ще намерим най-доброто решение. Още повече, че говорим не толкова за орязването на тези пари, а за забавянето им. Специално във Фонд "Научни изследвания" трябва да се направи най-напред анализ на ефективността, поради което там ще бъдат отложени някои от плащанията за следващата година. Знаете, че няма стратегия за науката и ние ще работим за това. Така средствата ще се насочват правилно. Не може в условията на финансова криза, когато всеки българин затяга собствения си бюджет и среща затруднения, да говорим за пари, които се дават принципно за нещо. Те трябва да се дават с очакване на конкретни резултати. Не се използват достатъчно ефективно и средствата за наука, предвидени в оперативните програми. Ние подготвяме предложение към Министерството на финансите, според което да се създадат механизми, с помощта на които да се отделят целеви средства за наука по всички оперативни програми, а не само от специализираните такива. Няма да допуснем и не очаквам трусове в работата на университетите. Необходимо е да се направи реформа във висшето образование по отношение развитието на научните кадри. Също така приоритетно трябва да бъде приет Законът за научните степени и звания. Системата за развитие на научните кадри е толкова остаряла и тромава. Ако искаме да запазим младите хора в науката, трябва да направим бързо тази промяна. http://www.monitor.bg/

Добавих в раздела една тема за различни калкулатори...

Съществуват най-различни калкулатори, изчисляващи какво ли - не. Математически, научни, преобразуващи температурата (Целзий/Фаренхайт), любовни... http://www.calculator.com/

Днес ме хващате на родопска вълна. Разходка из Родопа планина Валя Балканска- Излел е Дельо хайдутин Каба гайда --- За сравнение - шотландска гайда http://www.youtube.com/watch?v=GiTABfNyi4w...feature=related

Не мисля, че като съм учил в университет, съм си загубил времето. Но моята специалност е теоретическа, изискава се повече време за усявояването й.

10 - 15 септември?

Списанието става все по-хубаво, все по-интересно и все по-полезно.

Наистина е далечна, особено - ако е преди Р. Хр. А, ако е след Р. Хр. ... Ще има да я чакаш да настъпи...

A... 42 000 тона! Аз дори не мога да си го представя!

Ето: ~ 42 т. - празен, a ~ 51 т. - пълен.

Не съм корабостроител, не претендирам за точност, говоря по спомени. Бях гледал филм по темата.

Аз не знам как си озаглавил картинката. Мисля, че - да, май за кораба "Бисмарк" съм се сетил. Е, явно не винаги познавам. Подведох се малко по вида на кораба. И по самолетите. Нищо ли не съм познал? Дори - и, че е сражение от ВСВ ли?! П. С. Видях снимките на кораба "Бисмарк" в нета. Но се оказва, че кораба на снимката - е по-висок от него.

Аз имам едно предположение, поправете ме, ако греша... Мисля, че това е немски кораб от Втората световна война. Може би - най-голвмия (?) и най-известния немски кораб през тази война. Името му ми се губи, беше име на политик или на генерал. Мисля, че тежеше окоо 40 - 42 тона, че имаше и негова реплика - негов близнак, малко по-тежък от него - ок. 45 тона. Но този кораб (на снимката) участва в малко сражения (1943 - 1944), тъй като е служел предимно за обучение на моряците. Ударен е от торпедото на английска подводница и после - поправен. Заедно с кораба "Принц Ойген" атакува английски кораби. По-късно и двата немски кораба са унищожени от английски самолети - бомбардировачи. Големите кораби са ударени от много и от големи бомби. Останките му са открити от океанолога Робърт Балард. Мисля, че имаше и филм за този кораб, но не помня по кой ТВ канал. --- Познах ли, познах ли, познах ли?!

Определянето на жаргонните думи и изрази единствено като негативно явление в езика ни е твърде несправедливо. Във всички езици жаргонът се разпространява много бързо, благодарение на масмедиите и модерните комуникативни средства – основно Интернет. Жаргонът се разпространява дори чрез песните в някои музикални стилове - рам, чалга (поп фолк). Добрата страна на това е, че той обогатява и разнообразява езика, главно - чрез новата лексика, която интегрира. Жаргонът като вид социален диалект има за цел постигането на две основни цели – изразява експресия, привличаща вниманието на събеседниците и подчертава принадлежността на говорещия към определена общност от хора. Първата от тези две основни цели превръща жаргона в мода, а втората го прави конфекция, която се употребява от всички. Ако се постигнат и двете цели, жаргонът се оказва както мода, така - и конфекция. Това се дължи, на смесената му природа на социален и стилистичен феномен. Една от главните причини за разнообразието на жаргонната лексика е стремежът у младия човек да търси нови експресивни езикови средства, с помощта на които да смекчи или да засили впечатлението от казаното, да наруши с известна претенция установения езиков стандарт, да демонстрира пренебрежение към красивото празнословие. За това, че жаргонът е мода, говори фактът, че неговият лексикален състав непрекъснато се променя и обогатява. Жаргонните думи, които са използвали нашите връстници през миналия век, са съвсем различни от тези, които ние днес използваме. А непрекъснатите промени са характерна черта на модата. Това, което е било актуално вчера, не е актуално днес. Някои жаргонни думи от миналия век дори съвсем са изчезнали. Например зуне – селянин. Други бихме нарекли "последен писък на модата" днес – например фен – почитател на артист, певец или други неща. Днес израза играя на компютъра в разговорната реч може да срещнем като геймя - /Когато гейми, предпочита да не го закачат./, цъкам - / …то аз ще си цъкам с кеф играта…;/, джиткам - /…и в свободното си време обичам да джиткам игри./, жицам - /Не мой да жицаш до откат, бе момче. / В същото време, ако разгледаме общия произход на някои жаргонни думи и словосъчетания, ще видим, че жаргонът е вид конфекция. Например от социални жаргони, базирани на дейност с компютри - най-вече геймъри и чатъри, се оформя зона, в която попадат често употребяваните езикови единици и модели. По-нататък те се разпространяват сред компютърните потребители, а чрез медиите стигат и до неангажираните с компютърна дейност членове на езиковото общество. Срещаме още контекстовите синоними на (персонален) компютър в следните примери: "Тая игра няма да тръгне на тва дърво.", "Къв е тоя динозавър?", "…седнал пред сандъка и го мъчи." Използването на думи от чужди езици като жаргонни показва общност на лицата, използващи този език. В момента актуален е английският език и думи като френд – приятел, фадър – баща, уейтвам - чакам. Конфекция бихме нарекли и жаргоните, които навлизат в речта от териториалните диалекти. Такъв жаргонизъм е плямпам – говоря, плямпало - някой, който не спира да говори; говорител. Жаргонът едновременно разделя и приобщава хората. Разгледан от една страна като мода, а от друга - като конфекция, жаргонът има както своите предимства, така - и своите недостатъци. За да се възползваме само от предимствата на тази двустранност, ние трябва правилно да определяме и оценяваме речевата ситуация. Има ситуации, в които наистина ще изразим нашите емоции, а има и други, в които употребата на жаргонни думи е крайно неуместна. Симптоматичен е фактът, че речникът на младежта все по-често включва именно този набор от думи. Точно в това е проблемът, който притеснява всички учители, езиковеди и филолози. Това ограничаване на лексикалния запас води до неспособността на младежите да се изразяват, което принизява тяхната езикова култура. В днешно време степента на познание на езика, на правилната книжовна реч и на правописа демонстрира нивото на интелигентността на всеки човек. В това отношение повечето млади хора изостават сериозно, което, всъщност, е тревожното. Именно тази широка разпространеност на жаргона пречи на младите да се изразяват и да пишат граматически правилно (книжовно). С неговата употреба не трябва да се прекалява, защото той, все пак, не е част от книжовния език и честото му използване не е препоръчително. Употребата на жаргонизми трябва да има някакви разумни граници, за да не се получи пълно отчуждаване от съвременния български книжовен език и от българската култура. Прекалената употреба на жаргонизми измества българските книжовни думи.

А какво трябва да познаем? Сражението или - името на някой от корабите?

Това е изречението, чието послание не успях да разгадая. Жаргонът трябва да се употребява умерено, при трезва преценка, как той ще бъде възприет от нашите събеседници. Уместен е в литературата, когато се опитваме да предадем думите на героя, дори - при разказването на "мръсни" вицове, примерно... Употребата на жаргона в научната, в административната реч, "в речта на културния човек" (както пише в учебниците) е нежелателна. Разбира се, трябва да се разграничават термиите диалект и жаргон. Макар, понякога, носителите им (говорещите ги) да ги смесват. Относно сравнението между английския език, от една страна, и френския и българския - от друга, сравнението е неуместно, от гледна точка на тяхната история. Съвременният френски тръгва от латинския и минава през старофренския. Съвременният български тръгва от старобългарския и минава през среднобългарския и новобългарския. Тези два езика са с твърде сложна граматика, чиято логика трябва да се проследи от начало (от латинския или от старобългарския), за да бъде проумяна. Изключенията от правилата са много. Съвременният английски тръгва от германския (негов западен диалект?) и минава през староанглийския и средноанглийския. Неговата граматика е твърде опростена (почти липсва такава). Изключенията от правилата почти няма. Общото между английския и френския е по-скоро в областт ана лексиката (думите, словното богатство) - във връзка с войните: 100 годишната, ПСВ и ВСВ. Разбира се, върху английския и френския оказват влияние също келтските езици, върху английския - и скандинавските езици, а влиянието на германския език върху френския е предимно в епохата на Франкската империя и през световните войни, като то се изчислява на 2-3 %.

Извинявай, ама нещо не те разбрах. Дали - защото си пуснал постинга си в твърде ранен/късен час?!

Приятно четене, Йончев! http://www.scribd.com/doc/4629054/-12-

И какво сега?... Оказа се, че съм част от световния заговор срещу не знам кого и срещу не знам какво... Че съм слуга на Мрака, оръдие в ръцете на нечисти сили...