ISTORIK

Правила на шахматната игра http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=632

Разбира се, че - не. Но... Това е българска салата, която, вероятно, в контекста на уеднаквяването на балканската кухня, прилича на някаква гръцка салата, нейна "братовчедка". В гръцкия вариант, да речем, сиренето е на бучки (а не - настъргано), съдържа още маслини (и ние можем да сложим!), риган (вместо магданоз), лимонов сок (вместо оцет), зехтин (вместо олио)... Дали ще има чушки е въпрос на предпочитание. "Шопската" салата е трицветна като българското знаме. Виждал съм я и наредена на линии по цвят - бялото сирене, под него зелените краставици (и чушки, ако има), под тях - червените домати (и чушки, ако има).

Учени искат включването ни в програмата PECS Директорът на Института по слънчево-земни въздействия към БАН проф. д-р Цветан Дачев посочи на пресконференция, че изключително важно за космическата наука в България е включването ни в предприсъединителната програма PECS на Европейската космическа агенция /ESA/. Програмата е създадена от агенцията преди повече от 10 години основно за бившите социалистически страни, които с постепенен преход да могат да станат членове на агенцията. Сега Чехия и Румъния са пълноправни членки на ESA, а България все още не може да стане член дори на предприсъединителната програма, посочи Дачев. На пресконференцията беше представена дейността на Университетския център по космически изследвания и технологии към СУ "Св.Климент Охридски". Академик Матей Матеев, председател на дружеството на физиците в България и ръководител на българската програма в ЦЕРН посочи, че след 1989 г. космическите изследвания не са сред приоритетните в научните планове на различни ведомства поради мнението, че са твърде скъпи. Те обаче са необходими, заради възможностите за въвеждане на съвременни технологии, подчерта ученият. Информация беше дадена и за новооткритите от български учени от подвижната обсерватория А-79 седем нови астероида. Седем нови астероиди бяха открити от специализирана експедиция на български астрономи в местността "Юндола", съобщиха от обсерватория "Звездно общество - А79".Центърът за малки тела в Слънчевата система към международния астрономически съюз /Харвард, САЩ/ е признал и обозначил с временни наименования новите астероиди. http://news.ibox.bg/

Малко снимки...

"Шопската салата е сръбска, а шопите са асимилирани от българите", написа сръбският в. "Политика". Така западните ни съседи може да поискат от ЕС да регистрира като своя запазена марка популярното по нашите географски ширини предястие. Това окончателно ще ликвидира мераците на българина, възпети в не един и два чалга хита, в най-известния от които се пее: "Обичам шопската салата, ракия ледена да пия..." Това може да добави още една загуба към множеството вече крушения на кулинарния фронт, защото нашенската ракия се оказа словенска, бялото саламурено сирене - гръцко, а не - български запазени марки на единния европейски пазар. Сръбските претенции се появиха в кулинарната рубрика, където "вещият" автор е написал: "“За произхода на шопската салата може да се спори дълго време, както - и за самите шопи, чието име носи салатата... шопска или сръбска салата е едно и също", пише изданието. В статията е обяснено, че предястието е наречено на шопите, които са хора, "населяващи географска област в пределите на днешна България". Сръбски лингвисти твърдят, че днешните шопи говорят диалект на българския, който прилича много на сръбския. Всъщност, има едно уеднаквяване на балканската кухня. Салатата се появява в менюто на много балкански държави. Освен в Сърбия и България, тя е неотменна част от кухнята на Македония, Словакия и Чехия. Сръбски учени обаче твърдят, че през Средновековието овчарите и краварите, населявали Призрен и околностите на Шар планина, са били наричани шопи. Те измислили шопската салата, защото този район е известен в цяла Европа с твърдото си сирене. И понеже са имали сирене в изобилие, в салатата от домати, чушки, краставици и кромид лук шопите слагали и сирене. Областта около Шар планина днес се нарича "Долината на сиренето", защото местното сирене не отстъпва пред най-качествените швейцарски сирена. В нея се включва районът на Штръпце и околностите, които днес се намират в пределите на Косово, продължава разсъжденията на кулинарната си страница в. "Политика". Всъщност, шопската салата е най-популярната българска салата. Тя спада към категорията на предястията. Виртуозите в кухнята не пропускат да я подправят с дресинг от олио или зехтин и с винен или ябълков оцет. Истинските майстори на черпака обаче слагат в нея съвсем малко чесън. Той трябва да убие пушека от печените и лютивите чушки в салатата. В Шоплука отглеждат дори специален местен сорт чушки, които имат приятно лютив вкус - нещо, което не се прави никъде другаде. В Чехия в шопската салата изобщо не слагат печени чушки и лук, а в Словакия я сервират със захар. http://paper.standartnews.com/ --- Министър Божидар Димитров, който отговаря за българите в чужбина, категорично опроверга това твърдение. По думите му, още през 11 век, когато българите са водили войни с Византия, шопите са станали съюзници на България и впоследствие са се българизирали. До 11 век обаче те не са принадлежали към нито един народ, а са били диви племена. След войната с Византия обаче част от шопите се заселили в България, а друга част - в Сърбия. Това обаче не означава, че те са сърби, обясни Димитров. Пред „Новинар” известният сръбски готвач Майстор Миро категорично опроверга информациите, че шопската салата е сръбска. Той заяви, че е кулинар повече от 30 години и знае, че тя е български специалитет. Кулинарът обясни, че в Сърбия има сръбска салата, която съдържа почти същите зеленчуци, но в нея няма сирене. Тя е направена от домати, краставици и много люти чушки. Шопската салата пък има същите съставки, но съдържа и натрошено или наръсено сирене и няма люти чушки в нея. Въпреки, че шопската салата се води национален специалитет на България, тя все още не е патентована като типично български специалитет. Според еврокомисаря за защита на потребителите Меглена Кунева, в момента в ЕС не могат да се патентоват храни само по географския им произход. http://www.novinar.net/ --- По БТВ етнологът Георг Краев и готвачът Иван Звездев обясниха, че "шопската салата" е изобретена около 1960 г. от Балкантурист. В готварска книга от 1950 г. няма описани рецепти за салати. През средните векове не е имало домати в Европа. Доматите се появяват след откриването на Америка, откъдето те са внесени на нашия континент. Червени домати в България се ядат от 1930 г. До този момент са се ядяли само зелени домати (като туршия и сладко). Иван Звездев даде рецепта за шопска салата: червени домати, краставици, зелени и червени чушки - печени и сурови, лук, настъргано твърдо сирене, люта чушка - сурова или печена. Той уточни, че грамажът на салатата трябва да е 150 гр., а не - 300 - 400. И още - салатата не е шопска, а по-скоро - тракийска или дунавска, но се е наложила под името шопска. Той сподели също, че в Тетевенския балкан се приготвя синьо сирене, подобно на сиренето "Рокфор".

Относно древен Рим... Въпреки трудностите и опасностите, пътешествията за римляните станали любим начин на опознаване на света. Поговорката "Navigare necessere est, vivere est non necessere!" /Да се плува по морето е необходимо, да се живее - не е задължително!/ отразява добре отношението на древните към приключенията. Както писал Плиний Млади: „Ние предприемаме пътешествия и преплуваме моретата, желаейки да се запознаем с нещо ново, необръщайки внимание на това, което е край нас. Такава ни е природата, че ние не се интересуваме от това, което ни е пред очите, а гоним това, което се намира далеч. Дали ще е в Ахея, в Египет, в Азия или в някоя друга страна, богата на известни чудеса, ние ще прочетем, ще слушаме за тях и ще ги разгледаме обязателно...” Ако прочетете "Златното магаре" на Апулей, романтичната ви представа за пътешествията по римско време напълно ще се изпари. И това - през сравнително спокойният период през II век. Представете си какво е царяло през III-IV век. Нападенията на разбойници не били рядкост нито в Италия, нито в провинциите /особено в сардиния, Корсика, Памфилия, Писидия и Киликия/. Въпреки честите потери и патрули, императорите така и не могли да ги изкоренят. В повечето случаи пътешествениците се движели на групи, съпровождайки екскортите на длъжностните лица /посланници, квестори и проконсули/. Даже денем разбойниците извършвали набези, отвличайки стада или по-заможни пътешественици. С най-лоша слава се ползвали Понтийските блата и гората до Куме, наречена Gallinaria. Особено зачестявали грабежите им по време на граждански войни и нестабилност. Когато Септимий Север разпуснал преторианската гвардия и си набрал нова, то бившите войници станали разбойници. Един такъв "герой", наречен Феликс Булла, командвал банда от 600 човека и вземал данък от градовете в цяла Италия, въпреки многобройните опити да бъде хванат. Легендите за него напомняли на тези за разбойниците от новото време. Най-накрая главатарят бил заловен благодарение на предателство. Иначе за странноприемниците - има много драсканици, дори и свидетелства от античните автори, че качеството на обслужване там не винаги е било удовлетворително. Марциал пише за един нечестен съдържател на гостилница: "Виното, ти, хазяино, е омешано с потоци от дъжд". Затова по-заможните граждани при пътуванията си предпочитали да се подслонят на гости при приятели и роднини. Мизерната обстановка на някои от тези места е описана в част от оцелелите страници на "Сатирикон". Героите са отседнали на едно такова място, където им се предлага храна /някакви варива/, а леглото e прогнило, пълно с насекоми и дървеници. Сещам се и един надпис от Помпей, който гласи: "Стопанино, намокрихме леглото. Признавам, не посъпихме добре. Ако питаш защо - нямаше нощни гърнета."...

Днес и утре е пикът на падащите звезди от метеорния поток Персеиди Тази вечер и утре вечер е пикът на падащите звезди от метеорния поток Персеиди, наречен в чест на съзвездието Персей, откъдето произлиза, съобщи за ИТАР-ТАСС Николай Железнов, ст.н.с на Института по приложна астрономия, кандидат на физико-математическите науки. С пик на 13 август са и метеорните потоци К-Цигниди и Делта-Аквариди. Метеорният поток е светлинно явление, причинено от малки частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили рой метеорни тела - ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити. Родоначалник на Персеидите е кометата Суифт-Тътъл. Всяка година през август Земята пресича този рой малки прашинки. В зависимост от химичния си състав метеорите изгарят в атмосферата с различен цвят, но специално Персеидите са синкаво-бели, по-рядко жълтеникави, каза Железнов. Частиците изгарят на около 100 километра над земната повърхност. Те се движат със скорост между 30 и 70 километра в секунда, като Персеидите са сред най-бързите метеори, движещи се с около 60 км. в секунда. Влетяла в атмосферата, такава частица става видима само за части от секундата. На 12 и 13 август, когато се очаква максимумът на звездния дъжд, на час ще могат да се наблюдават до 100 метеора. Железнов твърди, че в началото на 90-те години на миналия век е имало истински "звездни порои", а не дъжд. Тогава са се виждали до 400 метеора и повече на час. Тази година звездопадът съвпада с новолуние, което предполага още по-красива гледка. Най-важното е времето да е хубаво, пожелават от Института за приложна астрономия на Русия. Нека припомним, че думата метеор произлиза от гръцката дума "метеорос" и означава буквално "явление отгоре" или "предмет движещ се във въздуха". Метеорните потоци и особено тези, които пораждат дъждове, не са съвсем безопасни. Те представляват реална заплаха за орбиталните спътници, по които оставят много малки следи. Най-неприятният инцидент бе загубата на спътника Olympus през август 1993 г. В момента на пика на метеорния поток Персеиди един метеор се сблъска с него и наруши системата му за ориентация, след което спътникът престана да функционира. Съзвездието Персей е почти изцяло в Млечния път, но поради големия брой ярки звезди в него то много добре се очертава върху млечнобелия фон. Около него са съзвездията Колар, Бик, Овен, Андромеда и Касиопея. Най-добре съзвездието Персей се вижда през нощите от ноември до март. В ясна и безлунна нощ в него могат да се преброят без телескоп около 90 звезди, от които само 11 са от втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват характерната геометрична фигура на съзвездието - удължен многоъгълник. Много е трудно, дори с богато въображение, да се види в тази фигура митическият герой Персей такъв, какъвто е нарисуван на старинните звездни атласи: силен мъж, високо вдигнал дясната си ръка, с която държи голям остър меч. С лявата си ръка притиска до бедрото си торбата, от която се показва ужасната глава на горгоната Медуза. http://bgnewsroom.com/

Центърът за космически изследвания представя новооткрити астероиди Днес от 11 часа в ""София" пресклуб" ще се състои пресконференция на Университетския център по Космически изследвания и технологии при СУ "Св. Климент Охридски", съобщиха организаторите. Темата на пресконференцията е "Мястото на Центъра в развитието на българската наука. Новооткрити астероиди. Информация за геофизичните изследвания на археологически обекти с космически технологии". Участие ще вземат: - акад. Матей Матеев – председател на дружеството на физиците в България и ръководител на българската програма в Церн; - проф.Тодор Мишонов – ръководител на магистърска програма по космически изследвания при СУ „Св. Климент Охридски"; - доц. Валентин Попов – ръководител на Университетски център по Космически изследвания и технологии; - проф. Иван Желязков; - доц. Явор Шопов – научен секретар на Университетски център по Космически изследвания и технологии. http://news.vestnik24.com/

A, тук за френския няма да се разберем. На египетски език Египет (земята ок. р. Нил) бил наричан Ta Khemet - Черна земя. В латинския език hummus означава пръст, земя (не - планетата Земя, тя се нарича Terra). И, понеже, според християнството, човекът е създаден от земя и се връща в земята, френската дума homme съвсем не идва от немски език. khemet (земя, пръст) - hummus (земя) ... Оттук се образуват hommo - homme. Оттук идва и думата химия. (О, изненада!) Шалом е дума от еврейски, не - от немски език. --- Hote идва също от латински език, виж за подробности темата за историята на хотелиерството и ресторантьорството - в частта за древен Рим. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7287

Трудно е да се каже как са се образували различните цветове на човешката кожа и - защо. Вероятно - чрез генетични мутации (промени в гените). Тези два въпроса трябва да се зададат на генетиците и биолозите - те ще обяснят мутациите и естествения и изкуствения подбор (както аз учех в училище) или отбор (както учат сегашните ученици).

А, в крайна сметка, каква беше хипотезата на този човек? Отдавна четох неговите книги, ама те бяха много объркано написани, малко като в лабиринт се чувствах, все едно обикалям и обикалям, а минавам все през едно и също място. На всеки 2-5 страници преповтаряше едни и същи неща. Когато приключих с четенето, не останах с впечатлението да съм разбрал или научил нещо от книгите му. А ти, ако си разбрал/запомнил нещо, сподели - какво... За гробницата на египетската богиня на котките Бастет в Сакар планина ли беше нещо или греша?

A Симеон I е бил наричан полуелин, полугрък - заради образованието си, получено в Константинопол.

Или хамбургери (от хам/хем - шунка или от град Хамбург - Шунко(в)град). Може да се окаже, че сме потомци на МакДоналд или на граф Сандвич. Което ще ни отдалечи от Атила, Лао Цзъ и Цин Шъ (Ши?) Хуан Ди.

Точно така. И още - как, при наличието на толкова информация за вредата от употребата на тютюна и тютюневите изделия (все пак, сме в XXI век, а не - на границата между Късното Средновековие и Новото време, когато гледали на тютюна като на лекарство!), пушачите доброволно товарят организма си с толкова много вредни субстанции. Толкова ли са зависими от някои субстанции, толкова ли организмът им не може без тях, или проблемът е психологически? И последно - какви методи за отказване на цигарите има? Чувал съм за някакви лепенки и за някакви цигари, ама - пълни с някакви билки, а не - с тютюн, които създават чувство на отвращение към цигарите. В този ход на мисли, трябва ли медицинските методи за спиране на тютюнопушенето да се комбинират с психо-терапевтични? За избягване на психологическата зависимост да се пали цигара след ядене (или - по време на ядене), с кафето или - докато се чака рейса? Или - по време на междучасие? Понякога искрено се чудя в ресторанта пушачите за какво отиват? За да се насладят на храната и питиетата или - за да пушат? И много се дразня, когато някой ме одимява, когато се храня.

Форуми по математика: http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=mat...5083847ee30a953 http://www.math10.com/forumbg/ http://forum.all.bg/postlist.php?Board=math http://forums.omg-bg.com/index.php?showforum=19 Трябва да привлечем потребители от тези форуми или някой от "нашите" математици да се регистрира в тях. --- Трябва да пускаме интересни и информативни теми: - история на математиката, - биографии на известни математици, - приложна математика, - математическа статистика, - приложна статистика, - състезания, олимпиади и конкурси, - нерешени математически проблеми, - тестове по математика, - матурата по математика, - математически анализ, - математически увод в икономиката, - криптография, - теория на игрите, - кибернетика - математика на музиката - математиката в изобразителното изкуство - математически финанси (математика на финансите) - теория на вероятностите - теория на хаоса - теория на числата - основи на математиката - комбинаторика - теория на грАфите - висша математика - математическо моделиране - комплексен анализ - числени методи на анализа - математична физика - изчислителна математика - изкуствен интелект - езици и среди за интернет програмиране - математическо моделиране в биологията и медицината - изчислителна геометрия и морфология - географски информационни системи - математически формули - нестандартни задачи - математиката в шахмата --- Ето една интересна тема: Математиката и Човешкото Тяло http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Num...e/1#Post2130026

Ужасяващи факти за Чернобилската авария • Уродства, генни аномалии и редки болести поразяват населението от районите около атомната авария • Жертвите страдат от умствени увреждания, раждат се без уши или с гениталии на главата Различни видове малформации, редки болести, генни увреждания - това е ужасяващото "наследство" на аварията в Чернобил. Руски специалисти се опитват да изследват пораженията, нанесени от радиацията върху човешкия организъм, но всички публикации на тази тема продължават да се филтрират дори и днес, 20 години след трагедията. Жертвите 12-годишната Наташа Линчук страда от микроцефалия (черепът й не расте). 8-годишният Вадим Топол има тежко заболяване на венците и умствено увреждане. И двете деца живеят близо до украинското градче Припят, поело "лъвския пай" от радиоактивното замърсяване. А момиченцето с огромната глава е поразено от хидроцефалия. Тази рядка генетична болест все по-често се среща в районите около Чернобил. Бум на уродства 33-годишният Ардак Сторак страда от изключително рядка костна болест, която скъсява тялото му. Като дете той е бил свидетел на ядрен опит в родния му Казахстан, а няколко месеца по-късно гръмва Чернобилската АЕЦ. Тогава Ардак е бил 13-годишен. През следващите 20 години загубва 30 сантиметра от тялото си. Днес тежи само 34 килограма и неговите две деца, родени с множество увреждания, са предварително обречени. Тя е на 6 години, но изглежда по-малка. Момиченцето от Аксютински район спира да расте преди три години. Баща му е роден в село Знаменка в Казахстан, където се намира бившата зона на съветските ядрени опити. Детето не е пряка жертва на Чернобил, но е развило същите симптоми. Руската администрация обаче продължава да мълчи. Роден с множество генни увреждания, Андрей е една от първите жертви на ядрения взрив край Чернобил. Това белоруско бебе, дошло на бял свят с едно ухо, умира само на 4 месеца. Галина е поразена от рак на щитовидната жлеза. Болестта е открита от специалист, който веднага я свързва с чернобилската авария. Тя е медицински уникум, защото я режат през няколко месеца, но младата жена упорито се е вкопчила в живота. Генетично увредени сиамски близнаци продължават да се раждат в районите в близост до Чернобил, но официалните власти не дават пет пари. Тези случаи още са обвити в секретност, а на населението не се предлагат никакви ефикасни мерки. Специалистите са единодушни, че хората трябва да се евакуират, тъй като почвата, водите и животните също са поразени от радиацията. Според френския учен Ролан Деборд, председател на Комисията за издирване на поверителна информация за радиактивността, цялата популация в радиус от 500 километра от драмата е необратимо поразена. Той твърди, че в Украйна и Беларус 20 години след аварията при новородените се наблюдава бум на различни видове рак, генни малформации и сърдечно-съдови заболявания. Такъв пагубен ефект не е бил наблюдаван от Хирошима насам, казва Деборд. Французинът споделя, че се е нагледал на всевъзможни аномалии - бебе, чиито гениталии са били на главата, или сиамските близнаци от Беларус, влезли в Музея на ужасите. В лабораторията към Комисията за издирване на поверителна информация за радиоактивността се правят изследвания на органични материали от поразените райони. Най-ценни са данните, предоставени от професор Бандаевски. Ролан Деборд обаче е автор и на една "еретична" хипотеза, която се отхвърля с възмущение от неговите руски колеги - че генофондът в тези области е силно увреден в резултат не само на Чернобил, но и на стреса, дължащ се на неблагоприятната икономическа ситуация, както и на сексуалните издевателства. "Големият кратер" в Казахстан се е образувал постепенно с течение на времето. Сега вече е известно, че не става въпрос за природна аномалия, а за дълбока яма, издълбана от руските ядрени опити, които стартират през далечната 1949 г. За половин век бившият СССР е взривил 496 атомни бомби, което далеч надхвърля допустимия санитарен максимум. Ядрените отпадъци се натрупват в почвата, в полезните изкопаеми, в минералните извори и водните басейни. Така попадат в човешкия организъм и предизвикват генни увреждания и тежки заболявания. Учените смятат, че тези зони ще се изчистят чак след 300 години. Което означава, че пораженията от "мирния атом" ще се наблюдават при още 4-5 поколения. Скриването на фактите около чернобилската катастрофа вкара Съветския съюз в гроба Вечерта на 26 април 1986 г. целият западен свят говореше за мащабната атомна катастрофа в Съветския съюз. Официална Москва обаче мълчеше по повод взрива на ядрения реактор в украинския Чернобил, разположен в непосредствена близост с Беларус. На следващия ден чуждестранните медии съобщиха, че радиоактивните облаци се движат на запад, север и юг. От съветското ръководство бяха поискани обяснения, но то мълчеше. На 29 април кратко съобщение от осем реда проби информационната блокада. Във вечерните новини се съобщаваше за авария и “незначително изтичане на радиоактивни вещества” от Чернобилската АЕЦ Украинската журналистка Алля Ярошинска, която през февруари 1989 г. по време на първите свободни избори беше избрана за народен депутат на СССР, успя да хвърли светлина върху секретните протоколи на Политбюро на ЦК на КПСС, които отразяват решението на съветските ръководители по овладяване на ситуацията около Чернобил. От тези документи става ясно, че скриването на последствията от катастрофата е било задача номер едно. Още на 27 юни, съгласно вътрешната инструкция на Министерството на здравеопазването, всички сведения за самата авария, за резултатите от медицинските прегледи на пострадалите и за степента на радиоактивната зараза са били обявени за строго секретни и неподлежащи на разгласяване. След изявленията на американския президент Роналд Рейгън, че благодарение на спътниците той има информация за Чернобил, съветското ръководство се решило да диференцира информационна си политика. Гражданите на СССР трябвало да разберат за Чернобил необходимия, от гледна точка на Москва, минимум, ръководството на “братските социалистически държави” – малко повече, а американците и някои други страни от Запада можели за получат подробна информация за аварията. Статията си за информационната политика на съветското ръководство Ярошинская по-късно озаглавява “Лъжа-86” и в нея се казва истината: една за господата и съвсем друга за робите. Дните и годините, минали от момента на катастрофата, станаха ярък пример не само за пълната липса на гласност, но и на истинския цинизъм на съветската върхушка. За илюстрация могат да послужат вътрешните инструкции, многократно завишили пределната допустима доза на облъчване. Следствието от това беше, че много хора са били обявени за здрави, без да минат нужното медицинско изследване, а в заразените райони е започнало спешно връщане на евакуираните по-рано жители. Това се е случило и с констатирането на пределното допустимо ниво на радиоактивност в хранителните продукти, за да може заразеното мляко да “стане чисто”. Чернобил ни освободи, смята беларуският интелигент и политик Генадий Грушевой. Връщайки се към Чернобил, Грушевой си спомня каква надежда е вселил в душите на съветските хора Горбачов, обявявайки началото на перестройката и гласността. Той обаче добре помни и отрезвяването след катастрофата, когато много области на Беларус, а също на Украйна и Русия са се озовали в зоната на действие на радиацията. Иначе погледнали хората и на Горбачов, който малко преди катастрофата говорел, че народът при всички случаи има право да научи истината. Необходими му били 19 дни, за да сведе до знанието на същия този народ разрешената информация за събитията в Чернобил, което пък накарало западните медии да започнат истинска кампания срещу “родината на трудещите се”. Това очевидно е било важна крачка по пътя на политическото превръщане на републиките от червената империя в самостоятелни субекти. Едва през февруари 1989 г., малко преди първите всеобщи свободни избори блокадата от информацията за реалните последици от чернобилската авария беше свалена. На медиите им беше разрешено да публикуват първите карти на радиоактивните територии. Три години след катастрофата – тогава на заразните участъци от територията на Беларус още живееха повече от 2 млн. души – на демонстрация в Минск излязоха 30 хиляди човека, и то въпреки че властите направиха всичко възможно това да не стане. Свидетели и участници в ликвидацията на последствията от аварията, хора, живеещи близо до Чернобил, и облъчени жертви разказваха да събитията и вопиющия цинизъм на поведението на ръководството на партията. Участниците в демонстрацията създадоха “чернобилски трибунал” и решиха да се разправят със съветската власт. За всички тези хора Горбачов умря като политик, вселяващ надежда. Много жители на СССР след катастрофата в Чернобил загубиха вяра в мъдростта, в добрата воля, във всемогъществото на партийните босове. Всички бяха потресени, когато се разбра, че в западните страни в първите дни след аварията властите са направили за защита на населението повече, отколкото съветските чиновници с тяхното пренебрежение към обикновения народ, макар те да са се намирали в зоните на непосредствена зараза. На собствен гръб мнозина почувстваха колко се боят регионалните власти за поемат каквато и да било отговорност лично - било от страх пред Москва или от неспособност да предприемат нещо самостоятелно. Населението на Припят например - град, разположен на 2 километра от Чернобил - се е намирало в зоната на мощно облъчване 36 часа, преди да започне евакуацията. Това отрезвяване и ярост станаха силата, която помогнаха за окончателния разпад на съветския строй. Несъмнено сред причините на разпадането на СССР е и печалният опит от войната в Афганистан, опитът за държавен преврат през август 1991 г., катастрофалното състояние на икономиката, което не на последно място се влоши в резултат на огромните загуби при отстраняване на последствията от аварията, а също и растящата нужда на републиките от самостоятелност. Опитът на Москва да скрие последствията от катастрофата преобърна стремежа на Беларус и Украйна за независимост в друга посока. Оттогава борбата срещу замърсяването на околната среда вървеше ръка за ръка със стремежа за политическо равноправие и, в края на краищата, към национална независимост. В Украйна по време на провеждането на конгрес за защита на околната среда през 1989 г. прозвучаха призиви за създаване на демократично движение. Това не беше случайност, доколкото узнаването на истината за престъпленията, свързани с околната среда и имащи огромни последствия за здравето на хората, да не говорим за обнародването на тази информация, се смяташе в тоталитарен СССР за особено тежко политическо престъпление. Чернобил във всичките му проявления стана въплъщение или символ на продължаващото дълги години подтискане на нацията. Комунистите, които сега трябваше да се борят за “истински” избиратели, бяха принудени да се откажат от угодничество в отношенията си с Москва. Те се пописаха под предложената през лятото на 1990 г. от народните фронтове “Декларация за независимост”. Вследствие на това някои територии в Беларус и Украйна бяха обявени за зони на отчуждението. Наложеният мораториум за строителство на АЕЦ, по-твърдите норми на допустимите равнища на радиоактивно облъчване – тези мерки също дистанцираха републиките от центъра. Москва се опита да спаси системата, построена върху лъжи и полуистини и робско подчинение на Кремъл, като обвини за аварията ръководството на Чернобилската АЕЦ. Чернобил стъпка по стъпка оголи цялата истина за системата и буквално вкара Съветския съюз в гроба. Другите аварии Ядреният инцидент в Чернобил не е нито първият, нито последният ! Годината е 1954. В руската преса се появява кратка информация за първия случай на електричество, произведено от атомна енергия. В публикациите обаче не пише къде се е случило това. Към този момент мястото има само пощенски код - толкова е тайно. Всъщност град Обнинск, на сто километра южно от Москва, където се намира първата атомна електроцентрала в света, се появява на картата чак през 1958 г. Днес 440 ядрени реактора произвеждат електричество в 31 страни. Но още от строежа на първите експериментални реактори през 40-те години на миналия век, страхът от авария винаги е съпровождал развитието на атомната енергетика. Авариите в бившия СССР Ядреният инцидент в Чернобил е с най-тежки здравни последствия. Инцидентът с най-тежки екологични последствия се е случил през 1957 г. в Урал, близо до град Кищим. В ядрения център на Съветския съюз „Челябинск-40“, създаден с военни цели, поради лошо охлаждане експлодира подземна стоманена цистерна, която съдържа около сто тона радиоактивни отпадъци. В атмосферата, на височина един километър е изхвърлено огромно количество радионуклиди. В резултат е замърсен район с дължина около 300 километра и обща площ 23 хиляди квадратни километра. Това е така наречената източноуралска радиоактивна следа. Този инцидент е пазен в тайна няколко десетилетия. За него западният свят разбира съвсем случайно - когато през ноември 1976 г. съветският учен Жорес Медведев пише статия за британското списание New Scientist и между другото, споменава за случая. Отново в района на Урал става друга катастрофа. Предприятието за производство на оръжеен плутоний „Маяк“ изхвърля течните си радиоактивни отпадъци в река Теча за периода 1949 - 1956. Теча е силно замърсена, въздухът в близките селища - също. На няколкостотин души е поставена диагноза хронична лъчева болест. Аварията от 1986 не е първата за чернобилската АЕЦ. През септември 1982 г. е разрушен централният горивен блок на първи блок на централата. Изхвърля се радиоактивност в промишлената зона и град Припят. Ликвидиращите последствията са преоблъчени. Има и още. В продължение на 15 години, в периода 1964 - 1979 г., нееднократно са били разрушавани горивни блокове на активната зона на първия блок на белоярската АЕЦ. Това е съпровождано с преоблъчване на персонала. Вторият блок на същата електроцентрала изгаря в края на 1978 г. Силно облъчени са осем души. През 1974 г. вследствие на авария в ленинградската АЕЦ загиват трима души. Година по-късно от същата централа във външната среда е изхвърлено голямо количество радионуклиди. През 1985 г. пък се получава авария на първи блок на балаковската АЕЦ. Откъсва се предпазен клапан и тристаградусова пара влиза в помещение, в което работят хора. Загиват 14 души. И останалите аварии Разбира се, аварии, съпроводени с облъчване на хора, се случват и извън бившия Съветски съюз. На 12 декември 1952 г. в експерименталния ядрен реактор в Чалк Ривър, Канада, се стига до частично разтопяване на активната зона на реактора. Това е първият известен инцидент с ядрен реактор. На 7 октомври 1957 г. възниква пожар на територията на реактора, използван за военни цели в Уиндскейл, Великобритания. В атмосферата са изхвърлени радионуклиди като йод-131, цезий-137, полоний-210 и други. Замърсени са над 200 квадратни мили. На 3 януари 1961 г. човешка грешка води до парен взрив в експерименталния реактор Айдахо Фолс в САЩ. Трима служители умират. Най-мащабната злополука за Щатите пък става на 28 март 1979 г. Стига се до прегряване и частичното разтопяване на активната зона на реактор АЕЦ „Остров Три Мили“, близо до Харисбург, Пенсилвания. Радиоактивни газове са изхвърлени в атмосферата. През август 1979 г. близо 1000 души получават облъчване 6 пъти над нормата в резултат на изхвърляне на високообогатен уран около град Ървинг, Тенеси. На 8 март 1981 г. радиоактивна вода тече няколко часа от контейнер в атомната електроцентрала в Цуруга, Япония. Работниците, пратени да подсушат, са облъчени. На 30 януари 1982 г. е въведено извънредно положение на атомната електроцентрала близо до Онтарио, щата Ню Йорк. В резултат на авария в системата за охлаждане на реактора става изтичане на радиоактивни вещества в атмосферата. На 4 януари 1986 един работник в завода за преработка на уран в Гор, Оклахома, умира, когато загрят и препълнен контейнер с ядрен материал се пръсва. Повече от 100 души са пратени в местни болници. През 1987 г. в град Гояна, Бразилия, е разкапсулиран източник на цезий-137. Хоспитализирани са 54 души. Четирима умират от остра лъчева болест. През 1999 г. в завод за производство на ядрено гориво в Токаймура, Япония, възниква неуправляема верижна реакция, тъй като работник в завода поставя в контейнер 8 пъти повече уран от допустимото. Облъчени са 49 работници, двама от тях загиват от остра лъчева болест. Населението в района е евакуирано. http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=49&t=18246

НАЙ-СТРОГО ПАЗЕНАТА ДЪРЖАВНА ТАЙНА На 29 септември 1957 г. в завода за атомно оръжие "Маяк", в Южен Урал (близо до границата с Казахстан), експлодира бетонен резервоар с 80 тона високорадиоактивна течност - отпадъци от съветското производство на ядрени оръжия. Последиците за затворения град Озьорск и околността са ужасяващи. Във въздуха изтичат с близо 750 млн. гигабекерела повече радиоактивни вещества, отколкото при аварията през 1986 година в реактор №3 в "Чернобил". За разлика от "Чернобил" обаче атомната катастрофа в "Маяк" не влиза в историята. Това няма как да стане, тъй като инцидентът е пазен като държавна тайна повече от три десетилетия. Едва след края на студената война Москва признава за катастрофата, убила и опропастила здравето на стотици хиляди , руснаци. Един участък земя, дълъг 300 км и широк 40 км, продължава да е радиоактивно заразен. 50 години след инцидента няма статистика за броя на жертвите. След като през август 1945 година американски самолети пускат атомни бомби над японските Хирошима и Нагасаки, съветският лидер Йосиф Сталин издава нареждането да се разработят съветски ядрени оръжия. Още същата година от земята изникват ядрената фабрика "Маяк" и тайният град Озьорск, на 1500 км източно от Москва. Радиоактивна смес излита на 1-21им, в атмосферата През 1957 година в един от подземните резервоари на "Маяк" се случва нещо непредвидено. Той съдържа течност - смес от силно радиоактивните изотопи стронций-90 и цезий-137. Тъй като при разпадането им се отделя топлина, резервоарът е трябвало постоянно да бъде охлаждан. В края на септември обаче една от помпите спира да работи, а системата за контрол не отчита повредата. Течността прегрява и предизвиква мощна експлозия. В радиус от няколко километра от взрива се счупват всички прозорци, а в офиса на директора на завода тежка метална каса пада напряко на стаята. При инцидента се отделя радиация в рамките на 20 млн. кюри. Съветската власт описва катастрофата на сух чиновнически език така:" Нарушение в системата на охлаждане вследствие на корозия и излизане от строя на средствата за контрол в един от резервоарите в хранилището на радиоактивни отпадъци с обем 300 куб. м предизвикало саморазпалването на складираните там 70-80 тона високорадиоактивни отпадъци. Изпарението на водата, изсушаването на остатъка и нагряването му до температура от 330-350 градуса предизвикват на 29 септември 1957 година в 16 часа местно време взрив на резервоара. Мощността на взрива се оценява на 70-100 тона тринитротолуол." Сградата, в която става взривът, представлява бетонно съоръжение с отделни клетки за 20 подобни резервоара. Експлозията разрушава резервоара от неръждаема стомана, който се намира в бетонна клетка на дълбочина 8,2 метра. Радиоактивните вещества са изстреляни на 1-2 км във въздуха и образуват радиоактивен облак. Югозападният вятър, който духа през този ден със скорост от 10 м/сек, го разнася, а 4 часа след взрива той е изминал 100 км. След 10-11 часа радиоактивното трасе е напълно оформено. Върху земята се изсипват два милиона кюри и оформят замърсения участък, разположен на 300-350 км североизточно от завода. По-късно е определена границата на замърсената с радиация зона, която обхваща участък от 23 000 кв. км. Малцина знаят за "Маяк" Зоната на радиоактивното замърсяване се оказва на територията на три области - Челябинска, Свердловска и Тюменска - с население от 272 000 души, живеещи в 217 населени места. В резултат от аварията са обезлюдени 23 селища, които след това са унищожени. Животните са изклани, дрехите са изгорени, сградите са сринати със земята от булдозери. В рамките на няколко часа десетки хиляди руснаци са лишени от цялото си имущество и са оставени на голото поле. Информация за случилото се липсва, обявена е пълна секретност и е издадена заповед да не се говори за ставащото. Затова извън границите на Южен Урал за аварията не знае никой. По-малко от година след инцидента, на 1 май 1960 година, над Урал прелита американски разузнавателен самолет, който е свален от съветските военни. Едва през 1976 година изгоненият от Съветския съюз биохимик и дисидент Жорес Медведев публикува в Лондон статия, в която намеква за катастрофата. Западът посреща думите му с недоверие. Ядрената катастрофа дава на съветските учени възможност да работят на огромно опитно поле, на което да изследват последиците от радиоактивното лъчение върху човека и природата. Това, което САЩ изучават с огромни усилия в лабораторни условия, руснаците наблюдават в естествена среда. В съветските специализирани издания често се споменават "опити" с вредите от облъчването. Медведев открива тайната, тъй като по онова време са изследвани цели езера с радиоактивно лъчение. А това било доказателство за ядрена катастрофа. През 1979 година Медведев публикува тригодишното си проучване в книгата " Доклад и анализ на пазената в тайна атомна катастрофа в Съветския съюз". След това обаче са нужни още десет години, за да потвърди Съветският съюз обвиненията на учения. Ядрената фабрика отравя околната среда И преди катастрофата заводът за атомно оръжие" Маяк" трови околната среда с радиоактивно лъчение. Години наред той отвежда радиоактивните води, използвани при производството на плутоний за атомните бомби, в река Теча. Хората обаче не подозират за това и ловят риба, къпят се в реката и перат дрехите си в нея. Така в региона започват да се появяват загадъчни болести - лъчева болест, много често и левкемия. Местните трупат опит и вече знаят, че "ако цветът на кръвта от червен стане бял, значи човекът не може да се оправи". След 1957 година много от хората край "Маяк" са оставени на произвола на съдбата. Населението не е подложено на медицинско наблюдение, първите изследвания се правят едва две години по-късно, и то само в едно село по поречието на Теча -Метлино. За да намали радиоактивното облъчване, управата на "Маяк" решава да не отвежда радиоактивните води в Теча, а да построи изкуствено езеро. Така възниква Карачай, но по ирония на съдбата то става причина за следващата ядрена катастрофа. През лятото на 1967 година то пресъхва почти напълно, а вятърът разнася радиоактивния прах заедно с близо 200 000 гигабекерела. Център за ядрени отпадъци Днес завод "Маяк" е най-големият руски център за преработка на радиоактивни материали. Той обслужва ядрените централи " Колка", "Нововоронежка" и "Белоярска" и отговаря за ядреното гориво на атомните подводници. Според руското законодателство заводът има право да внася и преработва ядрено гориво от атомни централи с реактори ВВР-400, затова тук се складират ядрените отпадъци на цяла Западна Европа, като потенциални износители са Япония, Южна Корея, Тайван, България, Унгария, Швейцария, Германия и Испания. През 2001 година руското правителство отмени закона, прекратяващ вноса на ядрени отпадъци, и в "Маяк" бяха складирани 20 000 тона радиоактивни отпадъци. Едновременно с това държавата финансира мерки за "ликвидация на последствията, възникнали в резултат от работата на "Маяк". Финансовата субсидия за 2007 година е повече от 1,5 млрд. рубли. Само за консервацията на водоем №9 (езерото Карачай) са отделени 61,5 млн. рубли. Продължават и усилията за доброволно изселване на жителите на село Муслюмово, което е на река Теча. Днес хората там могат да бъдат облъчени с голяма доза радиация и умират от рак много по-често от средното за страната. Според "Грийнпийс" в Русия обаче радиацията е навсякъде, а при пролетното топене на снеговете тя отново се връща в реката. Където въпреки забраната продължават да се къпят хора. "Лъчението не може нито да се усети, нито да се помирише", казва Владимир Чупров от "Грийнпийс". Но векове наред Теча е била част от живота на местните хора. И ще продължава да бъде. http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=3244

Ето една тема, посветена на съвременната литература: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry66892

А как би коментирал това съдържание в тютюна? - Полоний 210 е радиоактивен елемент, който излъчва много повече алфа частици дори от плутония, използван в атомната бомба, пусната над японските градове Хирошима и Нагасаки. Периодът на разпадане на полоний 210 е около 138 дни.. Това прави елемента хиляди пъти по-радиоактивен от ядрените горива, използвани в първите атомни бомби. - Радий 228 и олово 210 са други радиоактивни изотопи.

Четеш ли ги тия неща някъде, самият ти ли си им автор?! Питам - само за протокола, защото от текста не става много ясно. И, което е по-важно... Ако названията българи и славяни са римски гражданско-правни категории, тогава ние - съвременните българи - какви сме? Българи ли сме въобще?

Я кажи нещо повече - кога, къде, има ли сайт, дай снимки...

Имам предложение за добавяне на карате и таекуондо (поне - таекуондистите се мъчеха да превърнат изкуството си в олимпийски спорт, не зная дали успяха обаче) към раздела по борба. Предложените две бойни изкуства са ударни, а не - хватови. Ако поради тази причина те са непригодни (а бокса и панкратиона?), може да се добавят айкидо и тай чи чуан. Другото предложение е да се добавят интелектуални игри като шахмат и го (гоо). Напоследък било модерно т. н. "изкуство" шах-бокс. Няколко минути се боксираш, няколко минути играеш шахмат. Така - в няколко рунда. (Колко ли?) После се сравняват постигнатите резултати в двете дисциплини.

Аз, в това време, прочетох един роман от Джеймс Ролинс - "Карта от кости". Писан е в стила на филмите "Индиана Джоунс", "Рамбо", "Умирай трудно", "Името на розата", "Шифърът на Леонардо (да Винчи)"... Много увлекателно е написан, прочетох го "на три дъха". Сега си търся други книги от същия автор. От едно интервю с автора научаваме, че той пише и фентъзи романи на средновековна театика (любимата ми!) под псевдонима Джеймс Клемънс. В същото интервю бат' Джеймс споделя, че когато пише трилър, му се ще да измъкне героя си от някаква каша, в която го е забъркал, с помощта на магията, а когато пише средновековно фентъзи (меч и магия), му де иска героят му да извади фенерче или GSM (с кого ли ще се свърже?), или пък - да се качи на самолет. Да, ама не може!... Ето как започва романът: "Март 1162 година (XII век)... Хората на архиепископа се разбягаха и се изпокриха в сенките на долината. Зад тях, горе в прохода жално цвилеха коне, посечени с меч или - поразени от стрели. Мъже викаха, крещяха или ревяха... Трясъкът на стомана звънтеше като църковни камбани. Ала не Божие дело се извършваше тук..." --- Сигурно вече нямате търпение да разберете как свършва романът? Ще ви кажа: "Той отиде до хладилника, взе две бири, отвори ги, дръпна един стол и седна, след което подаде едната бутилка на баща си." --- Разбира се, нямам намерение да ви разказвам всичките 200 страници. За сметка на това, ето ви сайта на самия автор: http://en.wikipedia.org/wiki/James_Rollins http://www.jamesrollins.com/ http://www.jamesclemens.com/ http://www.writerswrite.com/journal/oct00/clemens.htm

Пловдив е един от най-древните градове не само в Европа, но - и в света; по-древен е от градовете Рим, Атина, Константинопол, Картаген. Пловдив е много, много стар град. Вечният град, както Рим е традиционно наричан, е много по-млад от него. Атина, Картаген и Константинопол също са възникнали значително по-късно. Съвременник на Троя и Микена, надживял тези два града, Пловдив е град, в чиито основи са наслоени стратиграфските слоеве от по-старите градове и са наслоени епоха след епоха. Останки от древността, средновековието, Възраждането и модерната култура съжителстват и се преплитат. Неустоима е красота на този вечен град. Оцелелите свидетелства на Миналото превръщат Пловдив в синоним на българската история и в истински световен град. Градът е разположен на стратегическия път Via Militaris (Път на войната), свързващ Византион (по-късно - Константинопол) със Западна Европа и винаги е бил важен защитен, икономически, политически и културен център. Неговото чудесно местоположение е стимулирало силни културни и политически влияния на източни и западни цивилизации, като в крайна сметка, тук се е формирала уникална културна идентичност. Днешният град е построен на 7 хълма - като древния Рим, но, според древните историци, античният Пловдив е бил много по-красив от Рим. Пловдив е всичко това в едно: тракийски и класически гръцки полис, гордостта на Филип II Македонски, столицата на Тракия в рамките на Римската империя, центъра на тема България във Византийската империя, крепост на българите, една мечта на кръстоносците - великолепен, богат и най-важен град. Евмолпия, Филипополис, Пулпудева, Одриса/Одрюза, Тримонциум, Кендрос, Пълдин, Плоудин, Филибе – това са били предишните имена на Пловдив по време на целия му живот от неговото над 8000 годишно съществуване. Името Кендрисоссе свързва с епитета на главното божество на града през римската епоха - Аполон Кендрисос. Името Пловдив се появява за първи път през XV век и остава до днес. Началото на града е поставено към края на седмото хилядолетие пр. Р. Хр. Най-старите обитатели на тези земи са от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха. Историята на Пловдив е свързана с две тракийски племена - одрисите и бесите, които населявали поречието на река Марица и Родопите. На тракийския цар Евмолп древногръцките писатери приписват славата на първосъздател на града. Градът се изгражда зад първата крепостна стена, върху трите, събрани на едно място хълма - Небет тепе, Таксим тепе и Джамбаз тепе. Той приема името на легендарния си основател – Евмолпия. През 342 г. пр.н.е. тракийското селище е завладянo от македонския цар Филип II, бащата на Александър III Велики, Тогава Филипополис („градът на Филип") бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева - превод на Филипополис. През периода II-I в.пр. Р. Хр., наред с името Филипопол, градът е носел същевременно и името Одрюза (Одриса). Под това си име е издавал и собствени градски бронзови монети, които днес са изключителна нумизматична рядкост. По същото веме градът страда от нашествието на келтите. През 72 г. пр.Р. Хр.. градът е завладян за кратко от римския пълководец Марк Теренций Варон Лукул по време на похода му срещу бесите, но траките скоро възстановяват властта си над града. Филипополис окончателно попада в пределите на Римската империя при обявяването на Тракия за римска провинция през 46 г. сл. Р. Хр., като отново е преименуван, този път - на Тримонциум (Град, разположен на три хълма). Въпреки това, и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. През римската епоха, освен 'Тримонциум', е наричан още 'Улпия', 'Флавия' и 'Юлия'. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин: "Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Бероя (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия". В Тримонциум се пресичат няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, съкровищница, храмове, бани, амфитеатър и стадион. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, а през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система (оцеляла е малка част от античния акведукт) и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив. Великолепният амфитеатър е построен в римско време. Сега той е възстановен и класически драми, опери, концерти и се представят на сцената на открито ... През III век пр. Р. Хр. келтите, през IV в. сл. Р. Хр. - готите, а през V век - и хуните съсипват града. В VI век славяни нахлуват на Балканския полуостров и тогава са въведени имената Пълден и Плъвдив. За Римската империя настъпва период на упадък и prez 395 г. тя е официално раздцелена на две части – Западна със столица Рим и Източна със столица Византион (бъдещият Константинопол). През 330 г. столицата на империята се премества от Рим в Константинопол. Пловдивският регион е включен в Източната римска империя, Византия. Така започва т. н. "византийски период" в историята на града. През VI век император Юстиниан I обновява напълно Тримонциум. По същото време идват и славяните , които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римския период градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното Пловдив. След създаването на Първото българско царство градът е официално включен в пределите на България от хан Маламир през 834 г. По време на Второто български царство и зенита, достигнат от Иван Асен ІІ , България се издига и утвърждава като велика сила в Източна Европа. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен ІІ през 1241 г. До завладяването от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15 пъти. Турците нахлуват на Балканския полуостров през средата на 14 век, завладяват Константинопол и го превръщат в столица на Османската империя. Завладяването на долината на река Марица и на града било поверено на Лала Шакхин паша, чийто гроб и днес може да се види в двора на Имарет джамия. Така през 1364 г. градът е завладян от турците, които на свой ред му дават ново име - Филибе. Попадайки във вътрешността на империята, Филибе, губи значението си на важна крепост и на прага на Ориента постепенно израства модерен за времето си, оживен икономически център. Започва масово строителство на обществени сгради: джамии, странноприемници, ханове, бани. Филибе напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и мистичност. В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е най-големия град в българските земи и център на икономическия и занаятчийски живот. Събужда се българският дух. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Пловдив влиза в историята с огромния си принос в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост. През 1893 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 се оставя началото на модерното светско образование с откриването на класното училище "Св. Св. Кирил и Методий". Църквата " Св. Богородица", построена през 1844 г. , била сцена на основните събития, свързани с утвърждаването на царковната независимост. На 25 декември 1895 година цялата коледна литургия била отслужена на български, което е за първи път в цяла България. Пловдив се слави с много първи за България събития в областта на културата. Тук е основано първото българско книгоиздателство и печатница. В Пловди се поставя началото и на организирано книгоразпространение. След Руско-турската война Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г . от ескадрона на капитан Бураго. След Берлинския договор България е столица на Източна Румелия, която остава под политическия и военен контрол на султана. Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885 година. Светът бил шокиран от политическата воля и решимост на бъларите, от начина, по който е осъществено Съединението и от готовността на младата армия да понесе огромните отговорности ирискове за защитата на този акт. След Съединението (1885 г.) Пловдив остава и до днес е вторият по големина и значение град след столицата София. През 1888 е построен железопътен възел между двата града. През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Международният пловдивски панаир. В началото на 20 век Пловдив израства като център на леката промишленост, модерната търговия и банковото дело. В годините на Втората световна войнасе разширява тютюневата промишленост. Паметна е 1943 година, когато Пловдивският митрополит Кирил спасява 1500 задържани евреи. --- Старият град е съхранен като автентичен възрожденски музей на открито и демонстрира невероятно романтичната архитектура на тази епоха. Има много добре запазени древни архитектурни и културни паметници. Богатото културно-историческо наследство живее в хармония със съвременната култура на Пловдив. Разходка около Трихълмието е като пътуване във времето - от античната епоха - до съвремието. При археологическия комплекс Небет тепе са открити останки от праисторическо селище, лежащи до руините на по-късни римски и византийски крепостни съоръжения. Най-добре запазена е Хисар Капия - портата на крепостта, която е била построена по време на царуването на римските императори Траян (98-117) и Марк Аврелий (169-180). Древния амфитеатър - най-впечатляващата постройка от римско време - се намира над Тунела. Той предлага почти 7 000 седящи места. В наши дни, се използва запровеждане на оперни и театрални фестивали, концерти, общински празненства и др Съвременната централна част на Пловдив лежи върху руините на огромен римски стадион, който е с дължина от 200 м. и е предназначен за 30 000 зрители. Състезанията, провеждащи се в него са били подобни на гръцките олимпийски игри. Той е датиран към времето на римския император Септимий Север (193-211). Форумът на древния град се е намирал до днешния хотел "Тримонциум". Тук се вижда разликата в конструктивните особености на тракийската агора, която е изградена от пясъчник, и римските руини, които са от мрамор. При археологически разкопки са открити и древнримски цветни мозайки. Най-старите православни църкви в Пловдив са: "Св. Константин и Елена "," Св. Марина "," Св. Петка "," Св. Неделя "," Св. Богородица "(" Св. Богородица "). Всички от тях са архитектурни паметници на голяма стойност, притежаващи ценни iconostases, икони, фрески, книги и др Красивите къщи в Стария Пловдив, са от периода на Българското Национално Възраждане (Ренесанс). Много от тях са били провъзгласени за културни паметници, разкриващи гения на българските строители. Хилядолетната история на Пловдив и културното многообразие на града са отразени в архитектурно-историческия резерват „Стария Пловдив". Трите хълма, върху които е бил изграден древният Пловдив, се наричат Небет тепе, Джамбаз Тепе и Тексим тепе. Друг хълм - Сахат тепе - е разположен югозападно от Трихълмието и е известен със своята часовникова кула. Петият хълм се нарича Бунарджик тепе. Някога огромна статуя на Херакъл е красяла неговия връх. Най-високият хълм в Пловдив (283 м.) се нарича Джендем тепе. В древни времена там е имало светилище и храм, посветени на бог Аполон. Най-ниският от седемте хълма - Марково тепе днес е изравнен със земята, а камъните му са послужили за уличната настилка на града и днес на негово място се строи голям търговски център.

Абе, стига с тия птици и маймуни, бе! Партеногенезата при птиците е много рядко явление. Кажи нещо за партеногенезата при пчелите, влечугите и рибите!