ISTORIK

Идеалният евродепутат 1. Владее повече от един чужд език (руският не се брои), комуникативен е, носи на алкохол и не се тревожи за диетата си (всички тези коктейли, вечери...). 2. Той/Тя е опитен законодател, знае как да прокара важен законопроект както в европейските, така и в българските институции. Не си преписва заслуги, особено когато неговият глас е само един от 736-те и не обявява за своя победа нещо, което е предложено от друг и решено от трети (като някои от настоящите ни евродепутати - Маруся Любчева, Петя Ставрева). 3. Не страда от: мания за величие, предразсъдъци към други нации и етнически малцинства (като Димитър Стоянов) и алчност към медийно внимание (като повечето ни сегашни евродепутати, които често се оплакват в медиите, че не ги отразяват достатъчно). 4. Има интересни и конкретни идеи (не само пожелания), които може да обясни ясно на гражданите и да прокара в ЕП (като Кристиян Вигенин и Николай Младенов). 5. Активен е с полезни неща (вместо да залива комисията с безсмислени въпроси като как се бори със сомалийските пирати като Душана Здравкова и Маруся Любчева). 6. Слуша не само партията си, но и избирателите; има смелост да гласува по съвест. 7. Прекарва работно време в България, вместо на "работни визити" в Австралия и Нова Зеландия (Илияна Йотова), Антарктида (Биляна Раева) и САЩ (Владко Панайотов). 8. В края на мандата си може да посочи поне три конкретни подобрения в България, постигнати с негово участие. 9. Не се занимава с глупости ("коктейл-дегустация на български мед", "колекцията на Васил Божков в европейското културно наследство"). http://www.capital.bg/show.php?storyid=715...sp=1#storystart

С Европа на Вие Българските партии не говорят езика на европейските си партньори Някои от гражданите, отишли до урните в неделя, може и да не си дават сметка, че пускат гласа си за български представители в Европейския парламент (ЕП). Партиите фокусираха предизборните си кампании върху национални въпроси (някои дори прекрачиха границата на популизма) и игнорираха европейската проблематика. По всичко личи, че българските формации използват евровота като загрявка за националния и изчакват първите резултати, за да преосмислят стратегиите си. Ролята на ЕП при решаването на важни въпроси като изход от икономическата криза, енергийната сигурност или отношенията с Русия, както и позициите на българските кандидати по тези въпроси останаха неразгадаеми за избирателя. Освен че не убедиха симпатизантите си във важността на общоевропейската политика и нейните нюанси, партиите в България не се съобразиха и с приоритетите на големите европейски формации, към които принадлежат в ЕП. Това не е голяма изненада - платформите, с които общоевропейските партии се явиха на изборите, са по-скоро съвкупност от общи политически идеи и визии, отколкото набор от конкретни обещания. Но все пак българските партии обичат да се хвалят с "либералните си ценности" като ДПС и НДСВ, с "европейската социалистическа солидарност" като БСП и с "дясната подкрепа" като ГЕРБ. Въпреки че се изтъкват като достойни членове на европейските политически семейства, българските партии не показаха в кампанията си почти никаква съпричастност с идеите им за Европа и нейната полза в живота на гражданите. ДПС например не каза и дума по отношение на демократизацията и отчетността на управляващите институции – един от приоритетите на Партията на либералите и демократите (АЛДЕ). Според предизборната платформа на АЛДЕ публичният достъп до информация трябва да бъде разширен, а националните парламенти трябва да държат сметка на министрите си за работата им. Идеи, явно пренебрегвани от партията на Ахмед Доган, чиито министерства не са най-яркият пример за прозрачност. Партиите в център-дясно в България също почти не споменават за ценностите, които са "двигател" на европейското им семейство – Европейската народна партия (ЕНП). Сред приоритетите на ЕНП до 2014 г. е например реформата на европейския бюджет. Европейските десни смятат, че моделът за финансиране на ЕС е отживял и трябва да бъде изцяло преработен, тъй като финансирането му се опира на вноските от националните бюджети. Това го прави зависим от всяка една страна членка, било то финансово успешна или не. ЕНП искат еврофинансирането да се пренасочи от "остарели" проекти като инфраструктура и земеделие към иновации и напредничави технологии. България обаче разчита на европейския бюджет предимно за да реализира "остарелите си проекти" - подпомагане на земеделците да станат конкурентоспособни, изграждане на пътища и битова инфраструктура. Във визиите за социална политика на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и "Коалиция за България" също има различия. Така например при гласуване на директивата за работното време в европарламента БСП изрази позиция, обратна на тази на ПЕС. В графиката сме избрали някои от позициите на основните претенденти за български представители в ЕП и техните европейски партньори в пет проблемни области - изход от икономическата криза, енергетика, социална политика, сигурност и разширяване на ЕС. Последни социологически проучвания сочат, че депутати в ЕП ще имат ГЕРБ, "Коалиция за България" (КБ), ДПС, "Атака" и "Синята коалиция". Ако те се осъществят, ГЕРБ и "Синята коалиция" ще се присъединят към групата на ЕНП, КБ - към ПЕС, и ДПС - към АЛДЕ. "Атака" се надяват на сформирането на група на националистическите партии, но все още нямат конкретен партньор. http://www.capital.bg/show.php?storyid=730958

Българите бяха по-активни от евровота през 2007 г. По-висока избирателна активност спрямо 2007 г. и активно участие на избирателите от смесените райони белязаха вторите преки избори за Европейски парламент в България. По данни на Централната избирателна комисия за Европейски парламент (ЦИКЕП) към 17 часа активността беше 28.28% за разлика от предишния евровот, когато към този час бюлетини бяха пуснали само 21.95 на сто от имащите право на глас. На миналите евроизбори 28.6% от българите отидоха до урните. В неделя липсваха традиционните съобщения за пристигащи с автобуси "изборни туристи" в Кърджалийско. Партията на Доган обаче компенсира със силна мобилизация, започнала още сутринта. Най-висока избирателна активност беше отчетена именно в общините, които традиционно гласуват за ДПС. При средна активност за страната към 17 ч. от 28.28% в Силистра бяха гласували най-много избиратели - 41.49%, в Кърджали - 36.71 на сто от имащите право на глас, в Разград - 34%, в Търговище - 34.85%, в Шумен - 32%, в Хасково - 32,39%. Активното гласуване беше съпроводено от множество сигнали за нарушения на активисти на ДПС. Два часа преди края на изборния ден над 60 на сто от избирателите в община Черноочене, Кърджалийско, бяха дали своите предпочитания в избирателните секции. Сравнително ниска избирателна активност, но по-висока от тази през 2007 г., беляза първата половина на деня. Към 10 ч. ЦИК отчете 7.36% участие, а към 13 ч. - 19.52%. В същите часове на предишните евроизбори през 2007 г. до урните бяха отишли 4% и 13.24% от хората с право на глас. Най-ниско беше участието в 25-и избирателен район в София - 23.10%, а в община Батак активността мина 50%. В 23-ти избирателен район в столицата активността беше изненадващо висока - повече от 10 на сто спрямо предишните евроизбори, когато до урните в 17 часа бяха отишли 19%, в неделя правото си на глас упражниха 29.4 на сто. Най-голямо и необичайно високо беше участието в район "Студентски" - 39.84%, но там ще бъде направена проверка. Предварително 4405 българи в чужбина бяха заявили желание да гласуват на евровота, но сънародниците ни там могат да бъдат дописвани, след като попълнят декларация, че отговарят на законовите изисквания за уседналост - да са живели 60 дни в последните три месеца преди изборите в страна от ЕС. ЦИКЕП не следи активността в чужбина. Предварителни резултати за изхода от вота в останалите страни от ЕС, както и за избирателната активност не бяха публикувани в неделя до 22 часа българско време. Всички социологически проучвания обаче прогнозираха рекордно ниско участие във вота. Изключение правят Малта, Кипър и Белгия, където вотът е задължителен. Латвия отбеляза висока активност - 50%, но там имаше и местни избори. До обед във Франция имаше минимално повишение на активността в сравнение с миналия вот през 2004 г. - 14.8% срещу 13.6%. До обед правото си на глас бяха упражнили 24.26 на сто от испанците, 22% от естонците и 14% от словаците. По данни на "Алфа рисърч" до обед най-висока е била избирателната активност в селата и областните градове, а сред тези, които вече са пуснали бюлетина, най-много са хората над 50 години и тези със средно образование. http://www.dnevnik.bg/izbori2009/evroparla...f=email_mynews/

Еврошамар в 13 държави Освен в България, в още 12 държави от съюза правителствата бяха наказани от избирателите на евровота. Един от най-драматичните провали на управляваща партия на евроизборите е във Великобритания. Лейбъристите събраха едва 16 процента, което им осигурява 12 от досегашните 19 места. За сравнение - торите взимат 24. Представянето на партията на премиера Гордън Браун е най-слабото в общонационални избори от началото на миналото столетие. В Австрия социалдемократите, които съставят сегашното правителство, паднаха на 23,8 %, което е минус от 9 на сто - исторически най-слабото постижение на партията в общонационален вот. В Малта управляващите консерватори загубиха срещу социалистите. Опозицията очевидно обра дивидентите на критиката за твърде хлабавата политика на правителството по отношение на нарастващия брой емигранти, пристигащи с лодки от Африка. В Швеция опозиционните социалдемократи се оказаха водеща сила с 25 процента одобрение срещу 19 на сто за управляващата десница. Сериозен напредък отбелязват Зелените , които са удвоили резултатите си от предишния евровот. Най-ефектен е резултатът на Партията на пиратите, които събират 8% и минават бариерата за влизане в ЕП. Пиратите се борят за повече права на интернет-потребителите и свободен обмен на файлове в мрежата. Подкрепата за тях си повиши лавинообразно, след като четиримата основатели на сайта за обмен Pirate Bay бяха осъдени да платят 2,7 милиона евро обезщетения за нарушени авторски права и получиха по една година затвор. Дясната опозиция в Унгария, водена от бившия премиер Виктор Орбан, събра впечатляващите 56% срещу 17% за управляващите социалисти. Те изпреварват само с 2 пункта дясноекстремистката партия. В Португалия управляващата Социалистическа партия на премиера Жозе Сократеш неочаквано загуби, събирайки 27 % от вота, спрямо 32 на сто за опозиционната Социалдемократическа партия. Големият победител в Португалия е обединение на радикалната левица и безпартийни кандидати, което удвои резултата си от предишните избори. В Испания вотът също показа отлив на доверие от управляващите. Опозиционната Народна партия събра 42 процента. Социалистите на премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро получиха 38 на сто. В Гърция социалистите от ПАСОК изпревариха с 2% дясната управляваща Нова демокрация. В ЕП ще бъде представена обаче и гръцката Комунистическа партия, която събра 8 %. В Словения дясната опозиция пребори управляващите социалдемократи с 27 срещу 18 процента. Дясната опозиция в Кипър също изпреварва управляващите, макар и с 1 процент. В Ирландия дясноцентристката Fianna Fail на премиера Брайън Коуън взе около 24%, което е с 6 на сто по-малко от предишните избори, и загуби водещото си място в страната. Опозиционната Fine Gael е взела 29 процента. В резултата анализатори виждат оценка за вътрешната политика на премиера Коуън. Ирландия, наричана „Келтски тигър" заради бурното си икономическо развитие през последното десетилетие, е сред най-сериозно засегнатите държави от финансовата криза. В Естония опозиционната Центристка партия изпреварва с повече от 10 пункта реформаторите на премиера Андрус Ансип, който събра едва 15% одобрение. http://www.dnes.bg/

Излиза нов правописен речник на българския език Нов "Правоговорен и правописен речник на българския език" излиза от печат.Той е с автори Петър Пашов и Христо Първев и е издаден от Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Изданиeто е направено по препоръка на парламентарните комисии по образование и наука и по правата на човека и вероизповеданията, със съдействието на Министерството на образованието и науката. Речникът съдържа и специално приложение - новия закон за транслитерацията. "Пpавоговоpeн и пpавопиceн peчник на бългаpcкия eзик от пpоф. Пeтъp Пашов и пpоф. Хpиcто Пъpвeв e cвpъxcepиозна книга, която cъдъpжа окопо 350 000 cловофоpми като cолидeн окcфоpдcки peчнил или "Лаpуc"... Hа eдно мяcто e cъбpано лeкcикапното богатcтво на eзика ни c точни и пpовepeни обозначeния нe cамо на удаpeнията (оcновно и втоpоcтeпeнно), но и на книжовния изговоp във вcяка дума и cловофоpмитe й. Tака peчникът e нeзамeнимо помагало и за пpавилeн говоp, и за точeн пpавопиc, и за cповоизмeнeниeто и фоpмообpазуванeто..." Пpоф. д-p Cтeфан Бpeзинcки, в. Tpуд "В новото изданиe на пpавоговоpния и пpавопиceн peчник cа обобщeни натpупанитe знания и многогодишeн опит на автоpитe, както и убeждeниeто им, чe eзиковата култуpа ce изгpажда бавно и пpодължитeлно, като cвоeобpазно cъчeтава тpадицията и новатоpcтвото в eзиковия pазвой. Доcтъпното и точно обяcнeниe на cпeцифичнитe оcобeноcти на бългаpcкото книжовно пpоизношeниe, както и на тяxното означаванe, улecнява използванeто на peчника от вcички които пpоявяват интepec към peчeвата cи изява, към пpавоговоpната и пpавопиcната cи оcвeдомeноcт и изобщо към eзиковата cи култуpа." Пpоф. дфн Ваcилка Pадeва, cп. Бългаpcка peч ПPAВOГOВOPЕH И ПPAВOПИCЕH PЕЧHИК HA БЪЛГAPCКИЯ ЕЗИК • Cъдъpжа около 350 000 думи и cловофоpми. • Пpeдcтавя по оpигиналeн начин и в пълнота пpавоговоpно- пpавопиcнитe явлeния в бългаpcкия книжовeн eзик. • Поcочва cловоизмeнeниeто на думитe и по cъщecтво ноcи бeлeзитe на фоpмообpазуватeлeн peчник. • Подпомага изгpажданeто и pазвитиeто на виcока eзикова култуpа cpeд общecтвото. На представянето ще присъстват Ректорът проф. Иван Илчев, Министърът на образованието и науката доц. Даниел Вълчев и председателите на парламентарните комисии по образование и наука г-н Лютфи Местан и по правата на човека и вероизповеданията, проф. Огнян Герджиков. Тиражът на „Правоговорен и правописен речник на българския език" е 15 000 и в системата на образованието ще бъде разпространяван безплатно. Представянето ще бъде утре 9 юни от 11,00 часа в Зала 1 на Софийския университет.

http://dnevnik.bg/izbori2009/2009/06/08/73...stotna_razlika/

Данни на ЦИКЕП - 100% обработени протоколи: ГЕРБ - 24,48 % - 5 деп. БСП - 18,59 % - 4 деп. ДПС - 14,21 % - 3 деп. Атака - 12,01 % - 2 деп. НДСВ - 8,00 % - 2 деп. Синя коал. - 7,99 % - 1 деп. Лидер - 5,73 % - 0 деп. РЗС - 4,69 % - 0 деп. Кой влиза в Европейския парламент: ГЕРБ – 5 1. Румяна Желева 2. Владимир Уручев 3. Илияна Иванова 4. Емил Стоянов 5. Мария Неделчева „Коалиция за България" – 4 1. Ивайло Калфин 2. Илияна Йотова 3. Кристиян Вигенин 4. Евгени Кирилов ДПС - 3 1. Фелиз Хюсменова 2. Проф. Владко Панайотов 3. Метин Казак „Атака" – 2 1. Димитър Стоянов 2. Слави Бинев НДСВ – 2 1. Меглена Кунева 2. Антония Първанова Синята коалиция - 1 1. Надежда Михайлова

Според последните данни на ЦИК, на база обработени 90,47% протоколи: - ГЕРБ получава подкрепата на 24,55% от избирателите. - Коалиция за България - 18,44%, - ДПС – 14,13%, - Атака – 11,72%, - НДСВ – 8,07%, - Синята коалиция – 8,01%, - ЛИДЕР - 5.65 %, РЗС - 4.67 %, - Коалиция Напред – 2.26 %. - БСД - 0.7%, - Зелените - 0.6%, - Защита - 0.6%, - БНД - 0.4%, - Чавдар Николов - 0.3%. Кой влиза в Европейския парламент: ГЕРБ – 5 1. Румяна Желева 2. Владимир Уручев 3. Илияна Иванова 4. Емил Стоянов 5. Мария Неделчева „Коалиция за България” – 4 1. Ивайло Калфин 2. Илияна Йотова 3. Кристиян Вигенин 4. Евгени Кирилов ДПС - 3 1. Фелиз Хюсменова 2. Проф. Владко Панайотов 3. Метин Казак Синята коалиция - 2 1. Надежда Михайлова 2. Светослав Малинов „Атака” – 2 1. Димитър Стоянов 2. Слави Бинев НДСВ – 1 1. Меглена Кунева

В деня на изборите за Европейски парламент 17 649 души ще честват рождените си дни, показват данни от избирателните списъци, цитирани от главната дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) към МРРБ. Данните са към 28 май 2009 година. Днес 286 от рождениците навършват 18 години. В избирателните списъци за първи път са записани 155 812 души, т. е. те са навършили пълнолетие след последните избори. В избирателните списъци за гласуване за български членове на Европейския парламент са записани 6 704 059 души. Те ще могат да гласуват в общо 11 403 секции. 36 916 души са заявили, че ще гласуват по настоящ, а не по постоянен адрес. От списъците за гласуване са изключени 6441 души, които са под запрещение, и 6713 души, които изтърпяват наказание в местата за лишаване от свобода. В 30 държави са разкрити 51 секции, където ще гласуват най-малко 4434 души, които са на работа в чужбина. Българските граждани, които ще участват в евроизборите, но ще гласуват в другите страни на ЕС за местни кандидати, са 2691. Гражданите на други страни на ЕС, които ще гласуват в България за наши кандидати, са 85. Избирателните списъци са съставени по нов механизъм. В тях не фигурира ЕГН и номер на лична карта на гласоподавателя. Те ще се вписват в момента на гласуването. Кандидатите за членове на ЕП, включени в кандидатските листи, могат да бъдат представлявани най-много от двама застъпници в една избирателна секция в изборния ден. В изборното помещение ще може да присъстват само един от застъпниците на листата. Няма да има ограничение за използването на мобилни телефони, фотоапарати или друга техника, с която евентуално може да се заснеме начинът на гласуване в "тъмната" стаичка. Избирателните секции ще бъдат отворени в 6.00 ч. и ще бъдат затворени в 19.00 часа. В днешния ден на изборите за европарламент най-многобройни гласоподаватели сред гражданите на страни от ЕС, живеещи в България, ще са британците - 36. Това показват данните на главната дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) към МРРБ. В по-голямата си част британците живеят във Великотърновска и Хасковска област, като само в с. Хотница, Великотърновско, петима ще упражнят правото си на вот днес. Общият брой на гражданите на страни от общността, заявили желание да гласуват у нас, е 85: германци - 15, поляци - 11, чехи - девет. По един гражданин от Франция, Гърция и Белгия също са пожелали да гласуват у нас. За участие в изборите за ЕП са регистрирани общо 14 партии, коалиции и инициативни комитети. Според жребия с бюлетина номер 1 е "Ред, законност и справедливост". Водач на листата е Димитър Абаджиев. Бюлетина номер 2 е за ЛИДЕР-Новото време, оглавявана от Емил Кошлуков. С бюлетина номер 3 е ГЕРБ, водач на листата е досегашният евродепутат Румяна Желева. Номер 4 е за ДПС и Филиз Хюсменова. С 5-ти номер е "Атака", водач е евродепутатът Димитър Стоянов. Бюлетина номер 6 изтегли "Коалиция за България", чиято листа води вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин. Седми, според жребия, е "Съюз на патриотичните сили "Защита". Първи в листата е Минчо Христов, независим депутат в 40-то Народно събрание. С бюлетина номер 8 ще се гласува за НДСВ и за еврокомисаря Меглена Кунева. На "Българска социалдемокрация", с водач Александър Маринов, се падна бюлетина номер 9. Номер 10 е за "Българска нова демокрация", чиято листа оглавява депутатът Борислав Великов. Под номер 11 на евровота ще се яви "Синята коалиция". Първа в листата е Надежда Михайлова. "Зелените" изтеглиха номер 12; водач на евролистата е Андрей Ковачев. Бюлетина номер 13 е за коалицията "Напред", с водач Любен Дилов. Жребият отреди 14-ти номер за независимия кандидат Чавдар Николов. Изборите за ЕП са най-големите транснационални избори в историята. Те се провеждат между 4 и 7 юни. Гласоподавателите избират между 9000 кандидати. Така ще бъдат определени 736-те членове на Европейския парламент, единствената пряко избирана институция на Европейския съюз. Някои от секциите, в които днес ще се гласува за евродепутати, особено в големите градове, може да бъдат с променени адреси. По този повод от ЦИКЕП препоръчват гласоподавателите да проверят в коя секция, според постоянния си адрес, могат да упражнят правото си на вот. Това може да стане от мобилен телефон, с изпращане на sms на номер 1410 с текст: ЕГН, както и на стационарен телефон 0800 14726, който е безплатен за цялата страна.

Българите гласуват в ЕС само с лична карта Българите, които живеят в страни от Европейския съюз, също ще могат да гласуват на изборите за Европейски парламент – ако са живели в страна от Европейския съюз през последните три месеца преди изборите. Извън ЕС ще гласуват само български граждани, изпратени от държавата - контингентите ни зад граница. В Министерството на външните работи в създадена ведомствена избирателна комисия, която ще организира създаването на избирателните секциите и снабдяването с изборните материали. За първи път българските граждани ще могат да гласуват само с лична карта, освен както досега – с международен паспорт. Желаещите да упражнят правото си на глас в страна от ЕС трябва подават заявление в дипломатическите и консулски представителства. Секции ще бъдат разкривани секции там, където има подадени най-малко 20 заявления. В изборния ден, всички които желаят да гласуват в разкритите секции, ще могат да бъдат дописани в списъците, ако не са подали заявление предварително. Всички наши съграждани, които са заявили желание да упражнят правото си на глас в страна от ЕС, ще бъдат заличени от избирателните списъци в България. За българите в чужбина ще бъдат разкрити 51 секции в 30 държави за участие в изборите за Европейски парламент. Най-много са тези секции в Испания - 12. Аргументите са, че там живеят много българи. В Германия секциите са 4, в Гърция - 1. Десет от избирателните секции ще бъдат разкрити в държави извън Европейския съюз, като в Афганистан има 2 секции. Такива секции ще има още в Китай, Австралия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Турция, Украйна и Швейцария. Изборите за Европейски парламент ще се проведат в периода 4 – 7 юни Всяка държава-член избира точната дата на национално ниво. Резултатите от гласуването обаче не могат да бъдат обявявани до вечерта на 7 юни. В самия неделен ден (7 юни) ще гласуват в Австрия , Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Литва, Люксембург, Португалия, Словения, Финландия, Франция, Швеция, Полша, Румъния и Унгария. На 6 юни ще се проведат европейските избори в Латвия, Кипър, Малта и Словакия. На 5 юни ще гласуват в Ирландия. На 4 юни е вотът във Великобритания и Нидерландия. В Чехия изборите ще бъдат проведени на 5 и 6 юни (в петък следобед и в събота сутрин), а в Италия – на 6 и 7 юни. Всеки гражданин има право да избира в държава-член на ЕС, когато има гражданство в някоя от 27-е държави-членки, законно пребивава в страната, в която иска да гласува и отговаря на изискваният на съответната държава. Граждани на страни от ЕС, живеещи в различна от родната им държава, която обаче също е член на ЕС, имат право да гласуват или да се кандидатират в тази страна, ако решат. На едни и същи избори не може да се гласува повече от един път Всеки, избрал да гласува в държава-член, в която се намира в изборния ден, няма право да гласува в родината си на същите избори. Всеки може да гласува за местните кандидати или за българските кандидати за ЕП. Ако гласува за кандидат на съответната страна, е необходимо да бъде вписан като гласоподавател в избирателния списък на съответната страна (държава-член по пребиваване), като заяви желанието си там. За тези граждани важат същите условия, които се прилагат спрямо гражданите на въпросната страна. Ако пребивава в държава-член на ЕС, в която гласуването е задължително за нейните граждани (Белгия, Люксембург, Гърция, Кипър), и ако е вписан в избирателния списък като гласоподавател, гражданинът е длъжен да гласува. В противен случай понася санкциите, отнасящи се и до гражданите на съответната страна. За да не бъдат изненадани, че списъкът с тяхното име не е на традиционното място (училище, читалище и др.), в което досега са гласували, от ЦИКЕП препоръчаха всички гласоподаватели да проверят предварително в коя секция ще гласуват според постоянния си адрес. Това може да стане чрез мобилен телефон с изпращане на SMS на номер 1410 и текст ЕГН-то, както и на стационарен телефон - 0800 1 4726, безплатен за цялата страна. В случаите на запитване с мобилен телефон ще се връща обратно съобщение - с града, общината и местонахождението на секцията. Със сигурност такава промяна на секциите има в община "Триадица" на София, каза Александров. Изборният ден ще се открие в 6 часа в цялата страна. По това време всички секционни комисии трябва да са заели местата си. Края на гласуването официално е до 19.00 часа. Ако има граждани, които преди този час са били пред секциите, ще могат да гласуват и след този час. Гласуването ще става с лична карта или със зелен паспорт за гражданите, родени преди 31 декември 1931 г. Гласоподавател, който не е навършил 77 години, няма да може да гласува със зелен паспорт, независимо по какви причини не си е сменил документа за самоличност, обясниха от ЦИКЕП. http://izbori.btv.bg/ http://www.gradski.bg/

Особеностите на българската кампания за евроизбори 2009 Без ден за размисъл, но и без много храна за размисъл по важните за страната европейски теми завършва кампанията за вторите преки избори за депутати в Европарламента. Отличителната й черта е не друго, а че тя се превърна в първа част от агитацията за изборите за Народно събрание, които ще бъдат след месец. Причината - политическите сили очакват резултатите от гласуването тази неделя най-вече за да могат да си направят по-добре сметките за много по-важното за тях - националният вот, който ще определи властовите позиции през следващите четири години. Затова щабовете заложиха още отсега послания, обърнати към 5 юли, приложиха без особен ентусиазъм изпитани похвати с леки новаторски импровизации. Нищо чудно, че кампанията ще се запомни главно с дългата съдебна сага, в която беше въвлечена "Синята коалиция", и с опитите на единия от братя Галеви и други арестанти да се регистрират като кандидати за българския парламент. Партиите, които с малки изключения дори не предложиха платформи за евровота, не успяха да лансират нови идеи. Отношението на политиците към евроизборите беше правилно разчетено от избирателите и сега социологическите агенции предвиждат активността на 7 юни да бъде в рамките на 30-35 процента. Но пък може и товада се отчете като успех, ако си припомним, че на миналите участието беше 28.6%. "Телефонен тероризъм," "на гости у приятел", изборни игри и закачки Директният маркетинг беше приложен от социалистите, както те самите казват, вероятно по настояване на новите "американско-израелски" съветници на лидера Сергей Станишев. И левицата започна да агитира "по жицата". За нововъдението се разбра, когато в тв ефира заваляха оплаквания на граждани от "телефонния тероризъм на червената централа". Възмутени, че е нарушен договорът им с БТК да не се разпространява номерът на домашния им телефон в указатели или по друг начин, те информираха за странни обаждания, започващи с още по-необичайния въпрос "Ще гласувате ли за БСП?". От "Позитано" 20 обясниха, че по идея на местните им структури доброволци към партията "прозвъняват" актива, за да напомнят, че идват избори и трябва да гласуват. Телефонният маркетинг е разпространена практика и вместо организациите да свикват събрания, използват безплатните услуги на доброволци, които през телефоните в партийните офиси агитират членове, симпатизанти и съратници, казаха от пресцентъра на БСП. Лаконичният им коментар за оплакванията от "телефонен тероризъм" е: "Стават грешки - който не работи, той не греши". Признават обаче, че "доброволците" прозвъняват и пенсионери, чиито имена са им подадени от партийните структури като "потенциални избиратели", които се колебаят дали да подкрепят БСП. Партиите разнообразиха изпитаната стратегия "от врата на врата" с ходене "на гости". НДСВ изпълняваше програмата "На гости на приятел". Водачът на евролистата им Меглена Кунева отиде при свой познат. От срещата разпространи снимки в страницата си във "Фейсбук", на които позира с бяло бебе-куче. Не закъсня и реакцията от "Позитано" 20 - дни след това премиерът и лидер Сергей Станишев гостува в Девин на кандидата си за евродепутат Николай Мартинов, за когото многократно беше напомняно, че е един от финалистите в предаването за млади лидери "Големият избор" на БНТ. Станишев използва и този момент за агитация - оплакването на жена, пенсионирала се през 1999 г. със 140 лв. пенсия той препрати към "правителството на Иван Костов". Притесненията на кандидат-депутата от лошата инфраструктура около дома му Станишев посрещна с усмивка и "без изненада", защото "дори и в столичния квартал "Бояна", положението е същото". Хит този изборен сезон беше използването на най-популярната интернет мрежа за социални контакти Facebook. Форумите под медийни публикации също изглеждаха безкрайни. Привърженици на отделни листи станаха толкова активни, че наблюдатели се запитаха дали не става въпрос за партийна стратегия и дали щатни служители към политически централи не задават теми в мрежата. Още преди официалното начало на кампанията във форумите в интернет се появиха призиви за гласуване на партия "Зелените". Симпатизанти на "Синята коалиция" пък разпространяваха линк към "Фейсбук", където десният съюз има страница с приятели. Още преди "Интернет общество" да излезе с декларация в подкрепа на левицата, шефът на организацията Вени Марковски намираше всевъзможни поводи да отбелязва заслугите на социалистите. "Тодоре - ти ме учудваш, че искаш някой да носи отговорност за неконституционни поправки. Досега не съм срещал в нашето право някой да носи отговорност за гласувани закони. Питай Ванко1, той ще потвърди", написа Марковски на форумист, възмутен от поправките в изборното законодателство в последния момент. Под "пост" на личната стена във "Фейсбук" на кандидата за евродепут Меглена Кунева пък Марковски отбелязва, че кариерата на Кунева като еврокомисар "е безспорно следствие от доверието на премиера" Станишев. В друг коментар изрази мнението си, че "няма начин политик да "ни оправи" в смисъла, който хората искат, а само в смисъла, който не е много приятен" и заяви, че Бойко сме го видяли какви ги върши във властта и пита защо "разчитаме на чудо... пак". Главно през интернет в кампанията влезе и доза хумор. "Пламен Радонов е подал жалба в съда за промяна на рождената си дата", "Откриха пещера, която е наречена Радонова дупка, за да може бившият главен секретар да подава жалби до дупка срещу "Синята коалиция", както се закани", "Ахмед Доган строи сарай на брега на морето, който ще се ползва основно от изключения лидер на СДС Пламен Юруков за награда за заслугите и работата му като агент на ДПС". Подобни иронични текстове след съдебната сага, в която беше въвлечена "Синята коалиция", пусна в сайта си "Рога и копита" журналистът Атанас Чобанов, който е сред кандидатите й за европарламента. Пародирайки мотото на предизборната кампания на младите социалисти - "България - Презареждане", Чобанов завъртя в интернет и клипът "Пренареждане", в който два болида от Формула 1 - син и червен, яростно се състезават и накрая червеният се разбива. След като Станишев влезе в ролята на ватман на ретро-трамвай и се превъплати се в герой от комикс, той беше обявен и за "пилот от Формула 1" на "своя отбор БСП". Тир-платформа с уредби и диджеи тръгна из България под логото "България - презареждане". Младите социалисти от R.E.D пък пуснаха игра на тема избори. В нея можеш да решиш дали да играеш с Бойко Борисов или със Сергей Станишев. Сформира се екип, отговарящи за черен PR, мутра, спонсор и шпионин. Всеки от тях има различни способности - да бие противника с вестник по главата, с бухалка, да хвърля пари по противника, или да бие опонента с неговото досие. Реклама под мотото "Аз съм по-малкото зло" пък отпечата водачът на листата на "Напред" Любен Дилов, който участва с номер 13 в изборите. От снимка, на която гледа лошо, прегърнал черна котка, той се обяви за "фатален за статуквото". НДСВ този път се открои с дискусия с млади хора на тема "От Бай Ганьо до Бербатов - обича ли ни Европа". Те казаха: - "За партията и лявата идея може да се работи и без да си министър или депутат" - Татяна Дончева (БСП), ден след като обяви, че не е съгласна с начина на определяне на листата на левица и няма да участва на изборите. - "Роден съм на тази земя и на нея ще умра" - С тези думи Александър Томов обеща да не се укрива, след като съдът му даде разрешение в началото на кампанията да излиза извън страната. - "Разбира се, щях да съм на по-задно място, но с преференциално гласуване можеше да ме изстрелят напред, извън страната, а после да се чудя как да се връщам, защото нямам намерение да напускам." -Премиерът Сергей Станишев по повод размислите му дали да се включи в листата на БСП за Европейските избори, за да помогне в кампанията. - "Склонна съм да забраня разказа "Андрешко" в училище, защото е погрешно да се възпитава такава шуробаджанащина. Ако искаме да сме добри европейци трябва да сме добри граждани, които не вярват в шоробаджанащината." - Вицепремиерът Меглена Плугчиева, втора в листата на БСП за евродепутати пред в."24 часа". "Трябва да се обясни на българския народ, че не може да решава въпросите си с рушвети. Трябва да се изкорени ориенталщината. Трябва да се каже на Ахмед Доган, че тук е Европейски съюз" - Иван Костов, лидер на ДСБ, в интервю за в. "Стандарт" "Трябва да ги бия на куц крак." - лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на 16 май, ден, след като счупи глезена си по време на футболен мач. Тогава пресцентърът на партия разпространи до медиите снимки на подутия глезен на столичния кмет. На 18 май, на митинг на партията Борисов продължи: "На ГЕРБ не са нужни патерици и бастуни. Ударени и контузени ще вървим само напред, докато можем". "Просто тези (управляващите) са изпукали всичко. Като семейство са, което вместо да си стегне бюджетът, за да мине зимата, прави банкет, пък на другия ден, каквото стане" - Бойко Борисов в интервю пред в. "24 часа". "Над 6000 души са в местната и централната власт, а 85% от тях са до 30 г.Ние вече сме старейшини, някои си пишат мемоарите, но аз не - имам още енергия" - лидерът на ДПС Ахмед Доган на 17 май при откриването на кампанията в Демир баба край Исперих. "Само в Бургаско съветниците и кметовете ни са 160 души, а в национален мащаб в управлението участват 7000 души" - Доган на 25 май на митинг в Руен. "Сега ДПС има във властта над 8000 души, като 85% от тях са под 35 г. Нека да дадем път на младите. На мен ми е време за пенсия, но след случилото се на 16 март в Рибново ще се замисля дали да се откажа. Възрастен съм, но духът ми е младежки. Ако знаете как ми се иска..." - Доган в Гоце Делчев на 31 май. "Ахмед Доган да дойде без охрана да се видим, ако е останало нещо мъжко в него" - Лидерът на "Атака" Волен Сидеров след като екип на телевизия СКАТ беше изгонен от митинг на ДПС в Асеновград. "Така че представата ми за много хора е далеч по-ясна, бих казал, че радиографията ми функционира.Не затова ще започна да ги критикувам или просто да се държа по един невъзпитан начин. Но пък има хора, които си правят илюзии, че може би аз не забелязвам известни неща. Децата ми се смеят - имаше един филм за някакъв робот с нещо като око, бионик на френски. И те се шегуваха - на татко това око ще забележи, ако нещо направим или е разхвърляно. Та бионичното или както се нарича това око, въпреки възрастта ми си го имам...... Издигам? Те се издигат. Да не съм аз пък някакъв крик или нещо. Това е обидно за тях. Едно ще ви кажа - колкото и да мълча и да неме виждат, знайте - слушам и наблюдавам страшно много. И по едно такова тефтерче през две седмици сменям." - Лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски в интервю за в. "24 часа" на 18 май, попитан какви са критериите за издигане на партийни кадри. "Не си играйте с огъня, господа политици" - президентът Георги Първанов след срещата със съпредседателите на Синята коалиция - Мартин Димитров и Иван Костов, които поискаха да бъдат отзовани членове на ЦИК заради спънките пред дестия съюз. "Не съм слънце да огрея навсякъде, ако сега режем глави със скалпел, то с вашата подкрепа след изборите ще режем с резачка." - Яне Янев, лидер на РЗС,пред симпатизанти в Шумен, 11 май. http://www.dnevnik.bg/izbori2009/2009/06/0..._za_evroizbori/

Наръчник по изборен етикет' 2009 За първи път резултатите от изборите за български евродепутати на 7 юни ще бъдат обявени след 23 часа, макар изборният ден да приключва в 19 часа. Причината - Актът от 1976 г. за преките избори за членове на Европарламента урежда, че "държавите - членки на ЕС нямат право да оповестяват резултати от изборите преди затварянето на секциите в държавите от Общността, чиито избиратели гласуват последни в периода 4- 7 юни". На тези избори последни гласуват Италия и Полша, където изборният ден приключва в 23 часа наше време. Това са вторите преки избори за евродепутати и първите, за които няма да има ден за размисъл. Агитацията в изборния ден е забранена, тя може да продължи до 24 часа на 6 юни, събота. От Централната избирателна комисия за Европейски парламент (ЦИКЕП) обаче казаха, че жалбите, третиращи нередности в агитацията по интернет, ще бъдат оставени без разглеждане, тъй като не е интернет не е предмет на регулация в закона. В неделя 13 партии и коалиции и един независим кандидат ще се борят за 17-те български места в Европейския парламент. Според социолозите реални шансове да изпратят свои представители в Страсбург имат ГЕРБ, БСП, ДПС, "Синята коалиция" и "Атака", а НДСВ и "Ред, законност и справедливост" са на кантар. Прогнозите са "цената на един мандат" да е около 120-140 хил. гласа. Агенциите очакват около 30 на сто избирателна активност (на предишните избори през 2007г. активността беше 28.6%). И на този вот избирателят може да посочи един от кандидатите в съответната партийна листа, когото смята за най-подходящ. Ако номинираният събере предпочитанията на над 15% от гласувалите за партията му, той сменя позицията си в листата и заема избираемо място. Отбелязването на преференцията ще става в квардратчето пред избраното име, ЦИКЕП препоръчва използване на знаците: "Х", "V", "о". Те не трябва да излизат от рамките на квадратчето, нито да издават по някакъв начин самоличността на гласувалия. В случай, че в секционната избирателна комисия има съмнения, че определен знак е сигнал към "купувач на гласове", комисията ще решава дали да приеме бюлетината за недействителна. Ако някой отбележи повече от една преференция, бюлетината ще се брои само като глас в полза на партията. Шансът преференцията да сработи е почти нулев, коментират социолозите. Една от причините е високият праг - 15%. Другата уловка е, че фаворитът не отива автоматично начело на листите, а заема последното избираемо място. Допълнително ограничение е, че за кандидатите, събрали еднакъв брой преференции, ще важи първоначалното подреждане от партийната централа. На евроизборите през 2007 г. единственият, събрал 15 на сто преференции беше водачът на листа Стефан Софиянски, но партията му не се класира за Европарламента. Близо до 15-те процента беше и водачът на листата на "Атака" Димитър Стоянов, 9% от гласовете за НДСВ получи втората в листата им тогава Антония Първанова, която не успя да измести водача Биляна Раева. Друго нововъведение е вдигането на избирателния праг от 5.56% на 5.88 на сто от гласовете чрез т.нар. национална избирателна квота. "Бариерата" се получава като се разделят 100% от подадените гласове на 17-те възможни мандата. Партиите и независимите кандидати, които не покрият този праг, няма да участват в разпределението на местата. В неделя българите ще избират 17 представители в ЕП, вместо 18. Причината е, че Лисабонският договор, който предвижда повече евродепутати, все още не е влязъл в сила. Ако той задейства в рамките на този Европарламент, България ще получи 18 депутатски места там. За 18-тото място няма да се насрочват нови избори, ще влиза кандидатът на партията с най-голям остатък от неоползотворени гласове - събрани над сумата, с която вече е взела мандати. За първи път от избирателните списъци бяха премахнати данните от личната карта и ЕГН-то на гласоподавателите. Личните им данни ще бъдат дописвани от членове на секционната избирателна комисия, при допуснати грешки избирателите имат право да коригират данните в графа "Забележки". ЦИК оповести, че право на участие в изборите имат 6 704 059 българи. От избирателните списъци бяха извадени над 260 хил. души, които не отговарят на въведения в закона принцип на уседналост, който позволява за евродепутати да гласуват само българските граждани, пребивавали в страната или в друга държава от ЕС най-малко 60 дни преди изборите. На теория уседналостта се удостоверява с настоящ адрес. На практика обаче всеки притежател на лична карта или международен паспорт ще може да отиде в секционните комисии и да гласува, след като попълни декларация, че е бил у нас в последните два месеца. От ДПС, които са най-засегнати от ограничението, заявиха, че няма да организират традиционния "изборен туризъм" на изселници от Турция, но се застраховаха, че е възможно да има хора, които да проявят желание да гласуват. В Турция, за разлика от обикновено, ще се гласува само в Анкара. Гласуването ще продължи от 6.00ч. до 19.00ч. От МВР съобщиха, че до 15ч. на 7 юни звената за издаване на документи за самоличност ще издават удостоверения на граждани с изгубени, откраднати или повредени лични карти. През целия ден ще е забранена продажбата на алкохол. Времето на ограничението варира според издадените от кметовете заповеди. За София "сухият режим" влиза в сила в 6ч. и се прекратява в 20ч. Забраната не важи за обществени заведения, в които се провеждат сватби, кръщенета и тъжни обреди, както и за продажба на алкохолни напитки на едро и продажба на бира. По традиция денят след изборите - понеделник, ще е неучебен за цялата страна. Забранена е изборната търговия, която според Наказателния кодекс е престъпление. Предвидени са до 3 години затвор и глоба от 1000 до 5000 лв за покупко-продажбата на гласове. Ако обаче извършителят доброволно съобщи на властта за престъплението, той не се наказва. Избирателната комисия регистрира 93 920 застъпници на партиите и коалициите, които ще следят вота във всички 11 403 секции. Най-много са представителите на "ЛИДЕР" и "Новото време" - 18 563. Четири граждански сдружения ще наблюдават изборите - Българското сдружение за честни избори с 805 души, ГИСДИ с 3988 души, Сдружение "Корективи" с 394 души и Асоциация "Прозрачност без граници" с 281 наблюдатели. Три социологически агенции ще съобщават в неделната нощ прогнозни резултати чрез националните електронни медии. БНТ ще работи със "Сова Харис", Би Ти Ви - с "Галъп", "Нова телевизия" - с "Алфа рисърч". Обичайно те ще предават пряко от НДК пресконференциите на участниците в изборите. Първият брифинг ще започне не по-рано от 23 часа, а от партийните централи прогнозираха, че изявите им ще продължат най-рано до 2 ч. през нощта. По закон ЦИК ще обяви официалните окончателни резултати най-късно до сряда(10 юни). Българите в чужбина ще гласуват в 53 секции в 30 страни Българте в чужбина ще гласуват на евроизборите в 53 секции в 30 страни, съобщиха от Централната избирателна комисия. По данни на Външно министерство, на евроизборите от чужбина ще гласуват 4405 българи, които са подали декларации за това като постоянно пребиваващи в други страни и са заличени от избирателните списъци в България. Най-много са регистрираните в Испания - там 1193 българи са заявили, че ще участват в избора на български евродепутати. За тях са отворени 12 избирателни секции. Изненадващо е, че в Гърция регистрираните са едва 53 българи - значително по-малко отколкото държави като Люксембург (177 декларации), и Малта (111 подадени декларации за българския евровот). От страните извън ЕС най-много - 222 сънародници, ще гласуват в Афганистан (където е българският контингент), 79 - в Босна и Херцеговина и 20 - в Китай. Част от българите, живеещи в чужбина, изглежда предпочитат да избират евродепутати от страната където пребивават. В Белгия например 906 българи са се регистрирали да гласуват за белгийски кандидати, посочиха от местната избирателна служба пред "Дневник". За сравнение, за българския евровот в Белгия са се регистрирали 981 български гласоподаватели в четири избирателни секции в Брюксел, Гент и Антверпен. Подобна е картината и във Великобритания - 884 постоянно пребиваващи българи са посочили, че ще гласуват за британски кандидати, а едва 140 българи са обявили намерение да гласуват за българските кандидати за Европарламента. По данни на посолството, на Острова живеят около 150 хиляди българи. http://www.dnevnik.bg/izbori2009/evroparla...en_etiket_2009/

От септември побойниците и хулиганите в училище ще бъдат наказвани и да метат училищния двор. Полагането на общественополезен труд е само едно от измененията на Правилника за приложение на Закона за народната просвета, които министърът на образованието и науката Даниел Вълчев ще внесе за разглеждане от кабинета следващата седмица. Наказателната мярка е част и от проектозакона за училищното образование и предучилищното възпитание, който просветният шеф не успя да прокара до края на мандата си. Сред промените, които ще бъдат въведени с правилника, са правилата за дисциплината на учениците. Те включват мерките за отстраняване от час, ако ученикът пречи на работата на учителя, полагане на труд, полезен за училището в извънучебно време, писане на забележки, намаление на поведението, принудително местене в друго училище. Също от септември децата ще трябва да се явяват в прилично облекло на училище. Ако има въведена униформа в школото, тя трябва да се спазва, но ако няма, всяко училище ще изготвя свой правилник. В него подробно ще бъдат oписани нормите за прилично облекло, редът и дисциплината в школото. Забраната за носене на натрапчиви религиозни символи не влиза в новия проектодокумент, тъй като този казус щял да се реши от депутатите, когато разглеждат закона. Друга промяна на правилника, която предлага МОН, е свързана с уреждане правата и задълженията на родителите. Те ще имат право периодично да получават информация за оценките на детето им, развитието му в училище, интеграцията му в класа. Учителите вече ще са длъжни да не отказват срещи на родители, които са поискали това. Майките и татковците ще имат също така правото да участват в дейности, които касаят правата на детето им. В същото време възрастните в семейството ще имат и задължения. Сред тях са да се запознаят още когато записват ученика с вътрешния правилник на школото и с учебния план, да не допускат явяване на детето в училище във вид, който не отговаря на "добрите нрави". С промените в правилника няма да бъдат въведени предвидените глоби за родители, които не спазват задълженията си, тъй като това може да бъде направено само със закон. Промените в правилника уреждат също така правата и задълженията на учителите и на класния ръководител, както и въвеждането на основните положения за кариерно развитие на преподавателите. Класните ще имат същите задължения като разписаните в проектозакона на Вълчев, което значи, че от септември в края на всяка учебна година ще изготвят личностна характеристика на учениците от класа си, в която ще трябва да посочат с какво се справят, къде имат проблеми, как се разбират със съучениците си. Новият правилник ще въведе също така изискването да не се повтаря клас до завършване на начално образование. "Искаше ми се новият закон да бъде приет, защото дава много по-голяма стабилност на положенията в него. Всеки правилник може за две седмици да бъде променен от което и да било правителство", обясни Вълчев. Прилагателните мъчат 2/3 от хлапетата Степенуването на прилагателните имена затруднява при диктовка две трети от децата в 4-ти клас. 71,86% от явилите се на теста по български език т.г. са допуснали подобна грешка, обясниха от МОН. 59,12 на сто от учениците са се затруднили на диктовката с изписването на отделни думи без ударение, на отрицателните и въпросителните частици. Още 63,65 на сто от тях са имали проблем с редукцията на неударените гласни. Изводите в анализа на МОН сочат, че учениците успешно се справят с въпроси и задачи, които са поднесени по познат начин и в познат контекст и са изучавани по-продължително време. Пример е въпросът "С какъв препинателен знак трябва да завърши изречението?". Експертите обявиха, че децата в 4-ти клас успешно са усвоили знания, свързани с уменията за живот, със здравното образование и с екологията. Така например 92 на сто от учениците са отговорили вярно на въпроса "Къде е безопасно да се стои в случай на земетресение?" Четвъртокласниците се затрудняват при въпроси и задачи с по-високо познавателно равнище. Само 65% от децата са отговорили на въпроса "На кой ред са подредени вярно етапите от развитието на пеперудата?". Десетгодишните срещат трудности и при задачи, изискващи наблюдателност, съобразителност, пространствено мислене и прилагане на знания и умения в нова и непозната обстановка. Пример за това е задача от теста по математика, в която трябва да се посочи колко са правите ъгли на даден чертеж. Само 33% от четвъртокласниците са отговорили вярно на този въпрос. Два пъти повече са тези, които са посочили правилно в коя част на Балканския полуостров е разположена България. http://www.monitor.bg/

http://www.youtube.com/eutube

България не е достатъчно подготвена за вече наблюдаваните и за задаващите се промени в климата на Балканите. Негативният ефект от глобалното затопляне ще усети в следващите 10-20 години много по-силно, отколкото се смяташе досега. Основната причина е слабото управление на проблемите с околната среда и лошата инфраструктура. Горещите лета ще убият повече хора, отколкото ще бъдат спасени в топлите зими. Това твърди специален доклад на Световната банка за периода до 2050 г., разпространен във вторник, в който се обобщава, че целият район с 29 държави от Централна Европа през Балканите до Централна Азия страда от "дефицит на адаптирането". Според оценката на банката от десетте нови членки на Европейския съюз най-неподготвена за предизвикателствата е България, а Словения - най-подготвена. В целия регион най-тревожно е бъдещето за Русия, Албания, Турция и Армения и донякъде за Македония и Таджикистан. Нещата ще стават още по-лоши в следващите десетилетия, дори при умерени промени в климата, предупреждава авторът Мариан Фрей. Тя е директор на доклада на банката за развитието на света през 2010 г. Противно на масовата представа, че "няма страшно", районът в действителност е силно уязвим и вече усеща последиците - повишена застрашеност от крайности във времето, по-високи температури, променяща се структура на водните източници и запаси, суши, наводнения, горещи вълни и горски пожари, се казва в текста. Представянето на доклада стана на протичащата в момента конференция на ООН за климатичните промени в навечерието на 5 юни - Световният ден на екологията. Към средата на века страни като Полша и Унгария ще имат в повече от три до пет седмици на горещи дни с температури над 30 градуса, т.е. времето там ще е като в днешните Испания и Сицилия, посочва докладът. За последните сто години средните температури в Източна Европа са се повишили с 0.5 градуса по Целзий в южните части, а към 2050 г. повишението ще е с цели 1.6 градуса. На север положението е още по-тревожно - там за един век затоплянето е средно с 1.6 градуса и в следващите 20-40 години ще достигне 2.6 градуса, а през септември ледената шапка ще е с 40% по-малко. Иначе казано, в Мурманск или Сибир трябва да очакват с 2 до 4 мразовити седмици по-малко. Това също засяга България, защото топенето на ледовете в Русия и стичането на водата в Черно море започват да покачват нивото му и да застрашават над 120 хиляди българи, живеещи по брега на не повече от 10 метра над морското равнище. Вече се усещат проблеми с черноморски пристанища в Русия, Украйна и Грузия, а явлението може да увеличи просмукването на солена вода в крайморските водоизточници. Презастрояването по морето и особено строежите непосредствено до плажа пък увеличават риска от излагане на цели курорти на удар от буря. Прогнозата на банката е за намаляване със средно 6% на годишните валежи и "драматичен срив" с 25% на водните запаси в Югоизточна Европа в следващите 40 години. Това не означава, че ще намалеят наводненията - напротив, според доклада тук ще има още повече внезапни порои, а в България и Румъния лошото състояние на речните корита ще е причина за нови трагедии. Затоплянето на времето усложнява нещата, защото наводнения може да има и през зимата. Фактът, че покрай реките има много сметища и зони с опасни отпадъци, които не са рекултивирани, заплашва при порой те да бъдат залети или дигите им да се скъсат и да предизвикат екокатастрофа. Някои си мислят, че по-топлото време само по себе си ще е добро за земеделието, животновъдството или за горите, но това е измамна представа, казва Фрей. Районът е с ниска ефективност на земеделието и на места напълно е разбита напоителната система, а ползите от добро управление на горския сектор са между 6 и 8 пъти повече, отколкото ако само се разчита на времето. Все още не се осъзнава напълно, че топлото време ще докара на Балканите насекоми и вредни растения, които ще атакуват горските масиви и ще нанесат съвсем реални загуби на земеделието, посочва Световната банка. Районът може да се подготви за задаващите се проблеми, ако подобри инфраструктурата и състоянието на жилищата, управлява по-добре водните си ресурси, ако се заеме по-сериозно със замърсяването и инвестира в справянето с кризи, мониторинга на времето и водните ресурси и подкрепи усилията на земеделските фирми. "Всички трябва да участват в това - от правителствени агенции през бизнеса, до научните среди и гражданското общество", препоръчва Джейн Ебинджър, старши специалист по въпросите на енергетиката. Фактът, че една страна има висок потенциал за адаптиране, не означава задължително и реални промени, нужни са незабавни действия, допълва тя. Докладът обаче предупреждава да се внимава за баланса между частни и обществени интереси, свързани с ефекта от климатичните промени. http://www.dnevnik.bg/

В съвременна Япония съжителстват минало (средновековие!), настояще и бъдеще. Тaм живеят едновременно в XIII, в XXI и в XXXI век. А "духът на самурая" е все още жив и съвременните мъже в Япония все още са обладани от него. Въпреки, че иначе японците твърдят за себе си, че са миролюбиви.

Резултатите от евровота Официални резултати от изборите за Европейски парламент у нас на 7 юни няма да бъдат оповестявани преди приключването на избирателния процес в страните от ЕС, които гласуват в същия ден. Това се посочва в съобщение на говорителя на Външно министерство Драговест Горанов. Той се позова на Акта от 1976 г. за преките избори за членове на Европарламента. Според документа държавите от ЕС нямат право официално да оповестяват резултатите от преброяването на гласовете до затварянето на секциите в държавите от Общността, чиито избиратели гласуват последни в периода 4- 7 юни. "В съответствие с тези разпоредби, никакви резултати - първоначални или частични, не могат да бъдат оповестявани от органите по произвеждане на изборите в България преди затварянето на избирателните секции във всички държави от ЕС. На практика това означава до 22.00 ч. централноевропейско време (23.00 ч. местно време) на 7 юни, когато ще бъдат затворени избирателните секции в Италия и Полша.", гласи изявлението на говорителя. Целта на наредбата е да гарантира, че ранното оповестяване на резултатите в една държава от ЕС няма да повлияе на вота в друга държава от Общността, в която гласуването все още не е приключило. Избирателните секции в България ще бъдат отворени в 6.00 ч. местно време и ще бъдат затворени в 19.00 ч. местно време (18.00 ч. централноевропейско време) на 7 юни. Това се посочва в писмо от Генерална дирекция "Правосъдие, свобода и сигурност" на Европейската комисия, получено в постоянното представителство на България към ЕС, добавят от Външно министерство.

Жалко, но не бихме могли. Не правим такива неща. За "пищови" ли ти трябва това? А за кой клас, ще кажеш ли? Различно е в класовете шести, девети/десети и единадесети/дванадесети.

6 704 059 души има в избирателните списъци за гласуване за Европарламент. Те ще гласуват в 11 403 секции, обяви говорителката на ЦИК Ралица Негенцова. От тях 39 916 души ще гласуват по настоящ адрес. 4434 души ще гласуват в чужбина, за целта МвНР е разкрило 51 секции в 30 държави. Българските граждани зад граница, които ще гласуват за местни кандидати в Европарламента, са 2691. Eвропейските граждани, които ще гласуват у нас, са 85. http://www.dnes.bg/

В Европейския парламент има място за всички Европейският парламент, за разлика от много национални парламенти в страните от ЕС, представлява пълна палитра от всички възможни политически философии на ХХ век. В него влизат изразители на традиционните десни, леви и центристки идеи, също - зелени, комунисти, националисти, дори - и прикрити фашисти. В досегашния Европарламент имаше седем основни групи плюс независимите депутати. След изборите през юни обаче изискванията за съставяне на група вече стават по-строги - необходими са поне 25 депутати от най-малко седем държави членки, а общият брой на представителството ще бъде намален с 49 души, заради което социолозите очакват да има някои размествания. Но преди това, ето как изглеждаше парламентът досега: ДЕСНИТЕ Европейската народна партия - Европейски демократи (ЕНП - ЕД) Европейската народна партия, наред със социалистическата, е най-старата паневропейска формация. Тя е факт още от раждането на идеята за създаване на ЕС с Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), свързана е с почти всички основополагащи за съюза събития. Първият парламентарен председател на асамблеята на ЕОВС е Емануел Сасен - холандец от групата на християндемократите, която по-късно прераства в ЕНП. От Народната партия са и някои от най-известните европейски политици като Робер Шуман и Конрад Аденауер. ЕНП печели и първите преки избори за европарламент (с 3% повече от социалистите). В сегашната комисия повече от една трета от комисарите и председателят й Жозе Мануел Барзоу са от десницата. През 1997 г. към групата се присъединяват европейските демократи - тогава британските и датските консерватори. Очаква се в новия парламент към демократите да се присъединят чешката Гражданска демократична партия на досегашния премиер Мирек Тополанек и полската "Право и справедливост" на братята Качински, както и още няколко партии, за да сформират отделна група. В нея, при успех, на 7 юни ще влезе и човек на РЗС. В ЕНП в момента са депутатите от ГЕРБ, но български членове са също СДС, ДСБ, Демократическата партия и Земеделският народен съюз. ЛЕВИТЕ Партия на европейските социалисти (ПЕС) Макар ПЕС да съществува под това име едва от 1992 г., някои от партиите учредители сформират социалдемократично обединение още по времето на парламентарната асамблея на ЕОВС през 1952 г. Най-многочислените формации в ПЕС са британските лейбъристи, френските и германските социалисти. Българската партия там е БСП. От създаването на ЕС досега социалистите никога не са били начело на Еврокомисията и не са имали мнозинство в парламента. В тази комисия има шестима социалисти. ПЕС защитава традиционно лявоцентристки идеи. ЛИБЕРАЛИТЕ Алианс на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) е третата по големина група в Европейския парламент и е съставена от Партията на европейските либералдемократи и реформатори и Европейската демократична партия. Докато втората, определяща се като "нито консервативна, нито социалистическа", има няколко по-маргинални члена, то при либералдемократите членуват партии със сериозни традиции, често участващи в управлението на държавите си. АЛДЕ е в парламента от 1976 г. Двете български партии там са ДПС и НДСВ. АЛДЕ има сериозно представителство в комисията - една трета от комисарите са либерали, включително - българката Меглена Кунева. ЗЕЛЕНИТЕ Зелените - Европейски свободен алианс (ЕСА) Зелените пробиват в европейския парламент през 1984 г. с 11 депутати, а фракцията им се нарича "Група на дъгата". В началото те са доста евроскептично настроени, но променят възгледите си и започват да търсят паневропейски решения за екологичните проблеми. Днес те са четвъртата сила в парламента. Ако в средата на 1980-те най-сериозната битка е срещу ядрените централи, днес на прицел са глобалното затопляне и генно модифицираните организми. Лидер е Даниел Кон-Бендит - дързък бунтар от студентските размирици през 1968 г. Не са излъчвали комисар. Обединението с Европейския свободен алианс е от последния мандат на ЕП. ЕСА включва регионални партии, борещи се за автономия, но в парламента има представители само на шотландците, на уелсците и на баските. КРАЙНОДЕСНИТЕ Съюз на Европа на нациите (СЕН) Съюзът на Европа на нациите е една от националистическите групировки в ЕП. На няколко пъти през този мандат беше пред разпад, но от групата се отцепиха само италианският Народен съюз и ирландската "Фина фойл". СЕН често заема крайно националистически и твърде евроскептични позиции. Някои от сега участващите партии вероятно няма да се присъединят към него в следващия парламент, като полската "Право и справедливост", която имаше 20 членове и е жизненонеобходима за съставянето на група. Във фракцията няма българско представителство. КОМУНИСТИТЕ Европейска обединена левица - "Северна зелена левица" По ирония, комунистическите партии се разграничават от социалистите в ЕП през 1989 г. - годината, в която новопокръстените социалисти в Източна Европа се опитват да се разграничат от комунистическите си предшественици. Групата тогава има членове от Италия, Испания, Гърция и Дания. След присъединяването на Швеция и Финландия към ЕС през 1995 г. датските депутати се отделят от блока и заедно с шведите и финландците сформират "Северна зелена левица". След изборите през 2004 г. двете групи отново са в един блок с 41 депутати от 13 страни. Чехия е единствената бивша комунистическа страна, която има представителство в групата. ЕВРОСКЕПТИЦИТЕ Независимост и демокрация Групата на евроскептиците, която има 20 членове, се състои от две фракции - Демократите на ЕС и Съюзът на независимите депутати в Европа. Групата има по един-двама депутати от 9 държави, като единствено по-многобройни са британската и полската делегация. За тях основни теми са Договорът от Лисабон и недоволството от разширяването. Много анализатори прогнозират, че групата може и да не влезе в следващия парламент. КСЕНОФОБИТЕ Независимите евродепутати (НЕ) Независимите евродепутати са с десет повече от евроскептиците, но вътрешните раздори помежду им направиха невъзможно създаването на група. В регламента на отиващия си парламент беше записано, че групите се сформират само по идеологически принцип. През 2007 г. част от независимите сформираха фракцията "Идентичност, традиция, суверенитет", но тя бързо се разпадна. В състава й влизаха и българските депутати от "Атака". Най-многобройната фракция сред независимите е френският Национален фронт, а най-известният й представител - Жан-Мари льо Пен. За независимите са характерни ксенофобските и антисемитските изказвания. А също - и изказванията срещу циганите. Мила Попова http://www.dnevnik.bg/author.php?authorid=68

Ето къде може да се гласува в чужбина:

Ивайло Калфин, зам. министър-председател и министър на външните работи: "Европейските избори са по-важни от националните!" - Г-н Калфин, каква е прогнозата ви за световната криза, свързана с българите, живеещи зад граница и най-вече в Испания, където имаме огромна емигрантска общност? Очаквате ли голяма част от тях да се върнат в родината? - Българите са свободни европейци. От началото на годината отпаднаха ограниченията за работа на наши граждани в Испания. Така че е въпрос на личен избор кой къде ще се устрои, къде ще има по-добри условия за живот, работа или образование. Надяваме се - особено за новите емигранти, повечето от тях да се връщат в родината. - България може ли да осигури работа на тези хора? - Пазарът на труда у нас не се организира централизирано. Допреди няколко месеца имаше голямо търсене на работна ръка, което ни накара да направим в няколко страни, включително и в столицата на Испания - Мадрид, трудова борса. Тя беше организирана от Министерството на труда и социалните грижи. На нея се представиха работните места в България. В българските посолства в четири европейски страни имаме аташета по трудовите въпроси, които също дават информация - като се започне от трудова консултация на място за българските граждани и се стигне до възможностите за връщане в родината. Така че се стремим да дадем максимална информация за трудовия пазар в България. - Сигурно знаете, че има фирми посредници, които подлъгват сънародниците ни с обещания за работа и пари в Испания? След това обаче се оказва, че ги оставят без пари да се оправят в чуждата страна. По какъв начин консулството може да помага в такива случаи? - Трудно е държавата да помага и да поема връщането на всеки наш сънародник, изпаднал в подобна ситуация. Ако има извънредна ситуация, ако на някой му откраднат средствата, документите, ще се предприемат необходимите стъпки. Основното, което може да направи Генералното консулство, е да дава информация, да защитава интересите там, където българските граждани имат нужда от подкрепа. Това не е задължително свързано с финансирането на едно или друго нещо. Всеки българин, когато тръгва да работи в Испания, а и във всяка друга страна, трябва да си направи сметка и за рисковете. Може обаче да бъде сигурен, че с неговите права няма да се злоупотребява, че той ще е изцяло защитен правно и винаги може да се обърне с въпрос към консулството и съответно да получи компетентен отговор. - Защо точно във Валенсия открихме Генерално консулство на България? - По неофициални данни в Испания живеят над 150 000 български граждани. Само във Валенсия и околностите броят им е 40 000. Голямата част от сънародниците ни са именно тук - в източната част на Испания. До откриването на Генералното ни консулство всички те трябваше да пътуват до посолството в Мадрид за най-елементарни документи. Освен това Валенсия е една от най-бързо развиващите се области в Испания. А Испания е страната в ЕС, която усвоява най-много европейски фондове. Става дума за над 100 процента. Което означава, че Испания усвоява собствените си средства плюс неусвоените от други държави. Специално във Валенсия се намира така нареченият Град на науката, където се развиват изключително активно високите технологии. Точно това ми се ще да направим в България. Работата на Генералното консулство освен в помощ на българските граждани ще бъде насочена към развитие на отношенията между бизнеса във Валенсия и България. Вече има идеи за поредица от представяния на инвестиционните възможности в нашата страна. И което за мен е много важно - създаването на контакти с местните власти, и то по отношение на опита им при усвояването на средства от европейските фондове. Както вече ви казах, Испания е за пример в това отношение. - Водач сте на листата на БСП за евроизборите, как бихте определили вашата кампания? - Мотото на кампанията ни е - защита на българските интереси. В Европейския парламент и институции се вземат толкова важни решения за България, колкото и в националните. Когато казваме, че защитаваме интересите на нашите граждани, ние ги разбираме във всяка една област. Какво могат да очакват фермерите и с какво можем да им помогнем в Европарламента, наемните работници, собствениците на малък и среден бизнес, местните власти, младите хора… Това са конкретни теми, а има и много други, по които можем да работим и да устояваме каузи в рамките на Европейския парламент. Целта на кампанията е да направим европейските институции разбираеми. В тях се вземат важни за българските граждани решения. - Каква част от българите ще проявят активност на тези избори според вас? Как ще ги мотивирате да гласуват? - Бих казал, че европейските избори са по-важни от националните. Не само заради политическия календар на България или заради факта, че те ще са определящи за парламентарния вот. А защото на българските граждани в общи линии са им ясни механизмите на националната политика. Лостовете на европейската политика обаче са доста неясни за българите, а те са още по-мощни от националните. Така че начинът, по който се отнасяме и защитаваме интереса си в Европейския съюз, е изключително важен. На практика всеки един български гражданин гласува за себе си, ако отиде и даде вота си на евроизборите. Много ще се радвам и това е една от целите ни - да предизвикаме максимално висока активност. Така хората ще могат информирано да вземат решения, които се отнасят до самите тях. - Приемаме хипотетично, че ставате евродепутат. В кои сфери ще насочите усилията си? - Аз разбирам от икономика, от финанси и от външна политика. Познавам европейската политика, познавам механизмите на вземане на решения. Мисля, че на България могат да се случат много добри неща, ако знаем как да си устояваме интересите. - Споменахте, че Испания е страната в ЕС, която стопроцентово усвоява еврофондовете. Какво липсва на България, за да направи това? Неподготвени ли сме, или ще изтъкнете други причини? - Няма страна, нова членка на ЕС, която от самото начало да е идеално подготвена за усвояването на еврофондове. Говорих с представители на общинската власт във Валенсия и те споделиха, че и в Испания са изпитвали доста трудности в началото. Минали са през много административни промени и подобрения, докато са намерили най-точния начин за усвояване. Европейските фондове са въпрос на технология. В момента, в който българската администрация проработи както трябва, когато хората се научат как и къде да подават програмите и документите си, можем да постигнем много висока усвояемост на средствата. Ако погледнем предприсъединителните средства, ще видим, че България е една от страните с най-висока степен на усвояване. Ако си спомняте, тогава, в началото, имаше едно забавяне, включително и по САПАРД, след което колелото се задвижи доста бързо. Това, което правим в момента, е да създадем инерцията за задвижване на това колело. Сигурен съм, че България ще бъде една от страните, която ще усвоява много европейски фондове. - Каква е вашата прогноза за европейските избори и съответно за националните? - Ако става въпрос за резултати на европейските избори, мисля, че имаме достатъчно аргументи и достатъчно добра мобилизация, за да имаме успех. За националните критериите на левицата са същите. За мен като избирател най-важното в политиката е да познавам този, за когото гласувам, да е предвидим и да изпълнява ангажиментите, които поема. Мисля, че левицата прави точно това. - Как оценявате предизборната кампания досега? Бихте ли коментирали и черния пиар, на който станахме свидетели през последните седмици? - Трудно ми е да оценя кампанията, защото съм част от нея и ми се вижда изключително активна и наситена. А що се отнася до черния пиар, то такъв има на всички избори, навсякъде по света. Има и големи фенове на този черен пиар. Мисля си обаче, че той не е задължителен, защото не всяко противопоставяне на две тези в политиката е въпрос на черния пиар. ПЕТЯ БАХАРОВА http://www.monitor.bg/

По метода на изключването, спокойно, то ва НЕ е огледалце, пратено от японската принцеса Химико в Китай на границата на I век преди Р. Хр. и I след Р. Хр.

http://www.europarl.europa.eu/elections200...htm?language=BG http://www.glasovoditel.eu/

Българска електронна лингвистична библиотека (БЕЛБ) http://www.belb.net/