ISTORIK

http://www.dnevnik.bg/evropa/evropeiski_parlament/ http://izbori.bnt.bg/ http://izbori.btv.bg/ http://www.europarl.europa.eu/elections200...htm?language=BG http://izbori2009.actualno.com/ http://www.politika1.com/forum/viewtopic.php?f=6&t=142 http://www.izbori2009.com/ http://izbori2009.start.bg/ http://izbori-evroparlament.start.bg/

Население на България - 7 600 000 д. Българи в икономически активна възраст (15-64 г.) - 5 100 000 д. Работещи - 3 400 000 д. Работодатели - 35% Самонаети - 7 % Наети - 2 96 000 д. - в обществения сектор - 26% - в частния сектор - 74% - в сектор Услуги - 1 900 000 д. - в сектор Индустрия - 1 200 000 д. - в сектор Селско и горско стопанство - 236 000 д. Неработещи - 1 660 000 д. - трайно безработни - 77 000 д. - безработни - 260 000 д. - обезкуражени безработни (желаят да работят, но в момента не търсят работа) - 150 000 д. - учащи се - 574 000 д. - неработещи по семейни причини, вкл. - грижи за малки деца - 242 000 д. - неработещи по други причини - 357 000 д. Кой е на трудовата борса? - специалисти - 20 % - с работнически професии - 22% - без квалификация - 58% - шивачи, кроячи, гладачи - машинни оператори, електромонтьори, шлосери, монтажници - работници на поточна линия - производители на цимент - административен персонал - учители Най-търсените професии: офис-мениджър, офис-секретар, оперативен счетоводител, главен счетоводител, мениджър на хотел, администратор/рецепционист в хотел, готвач, сервитьор, барман, продавач-консултант, камериер, механик и монтьор на превозни средства, шивач, строителен инженер, строителен техник, медицинска сестра/медицински брат, шофьор, общ работник, търговски представител, занаятчийски професии, арматурист, кофражист, монтажник в строителството, софтуерен инженер, хардуерен инженер

Владимир Трендафилов, литературовед: "Съвременната българска литература е като грохнал старец." - Г-н Трендафилов, в новата си книга твърдите, че литературата ни не се развива, а трупа точки за пенсия. Защо? - Има едно поколение писатели, което на база на връзки от социалистическото минало има и днес свободен достъп до медиите и властта. Тези привилегии не са плод на литературно превъзходство - подчертавам. Освен ако мазната високопарност е белег за литературно превъзходство. Не са плод и на някаква неувяхваща актуалност в по-новите им писания. Точно обратното, тия хора отдавна нямат какво да кажат на публиката, но на база на приятелските им връзки медиите ги преекспонират, а оттам цялата ни литература е добила старчески вид. Не че в резултат произтича нещо пагубно - те са обикновен литературен салон - но тъй или иначе тия неща допринасят за окапалия облик на литературата. Тия хора - т.нар. априлско поколение на Любомир Левчев, Стефан Цанев и т.н., както и полупоколението след тях - винаги са били майстори на кулоарните заигравания със силните на деня. Оттам и днешното им формално дълголетие. Но са компромисни, включително и в творчеството си от онова време. Иначе уважават героиката, пишат за нея. Но не я практикуват. Героиката приемат, риска - не. Затова и излъчват двойнствено послание. Уж носят на челата си ботевски перчеми, но в ръка са стиснали папки. Те са поети на победилата бюрокрация, която обича да се разчувства с висока романтика в извънработно време. Идеалите им са също като ботевските, но с лека редакция. Вместо "Свобода или смърт" - "Свобода и заплата". "Героизъм и привилегия." Все неща от този род. Лишението не фигурира сред ценностите им. - Вие анализирате и "абонираните" за награди творци. Това ли ви провокира да сравните държавата с бандерола при цигарите? - Почти всичките ни конкурси са държавни или общински (т.е. пак държавни). А държавата обича писателите, които є служат. Това е. Казионните писатели пък търсят кому да служат. В тия взаимоотношения има историческа хармония между търсене и предлагане. Бедата е, че огромната част от писателите ни са казионни. Без значение млади ли са, или стари. И днешни ли са или вчерашни. - Срина ли се статутът на поезията ни след 1989 г.? - Да, срина се. Досегашната слава на поезията ни винаги е била функция от силата на цензурата. Главно цензурата е осигурявала добра кариера на едни и е превръщала други в антиконюнктурна съпротива. И двете групи в крайна сметка печелят. Има нещо неморално в това - едно уж насилие, което обаче дава не "свобода" или "смърт", а официална известност или подземна слава. Как да не излезе лошо име на поезията? Направо да се чудиш кое от двете да избереш. Все е кариера. Но цензурата официално приключи след 1989 г. И поезията ни стана неизбежно нова - не защото е прописала поновому, макар че и това тук-там го има, а защото на нея се гледа по нови начини. Ето защо тя изпълнява в момента объркани движения. Общо взето се лута сред отломките на някогашната си институция и се чуди дали да седне и да се разреве от носталгия, или да излезе от развалините и да тръгне на чисто. - Има ли нужда от толкова много литературни конкурси в България и кое е тяхното слабо място? - Бройката им не е проблем. Почтеността им е проблем, а оттам и доверието на публиката към наградите, които те дават. Е, има тук-там изключения. Ей сега се връщам от бургаския конкурс за млади творци "Петя Дубарова", където бяхме жури със Светлозар Игов, Иван Сухиванов, Алек Попов и Венда Райкова. Гарантирам, всичко беше почтено от начало до край. И излъчихме много достойни призьори. Литературата ни има бъдеще. - Каква е ролята на медиите в утвърждаването на идеята, че чудото - под формата на карма, Бог или късмет - вече е определящо за всяко събитие в живота ни? - Нали виждате - телевизиите и вестниците са пълни с врачки. Отделно литературата по уличните сергии и в книжарниците. Но тия неща не са причина. Те са симптом. У нас чудото е на почит. Постоянно се проповядва доктрината, че трудолюбието, способностите, почтеността нямат значение за личния успех. Само чудото те изважда от калта и те тиква в царския палат. И понеже наистина само чудо може да премести някого тъй да се каже от "калта" точно в "палата", пита се, няма ли у нас някаква социална плоскост, пласт или ниша, която да стои между тия двете - между дъното и върха? Ако погледнем традиционната социална карта на България, включително и днешната - май почти няма. Или има, но е много ограничена. Адски недемократична система сме, със затворена икономика, слаба мобилност на населението, малцина охолни и масова бедност. Оттук и популярната формула на българския "успех" - да прескочиш с помощта на чудо от дъното към върха. Понякога "чудото" се приема, че ти е писано - като в зодиите, които никнат отвсякъде в публичното пространство. Или в надеждата да срещнеш богат чужденец, който да изпита непреодолимо желание да сподели с теб милионите си. Това също е свръхупотребяван сюжет наоколо. Но най-често "чудото" си го подработваш сам. Но не с инициатива или талант, а с готовността си да минеш под всеки праг само и само да се домогнеш до вниманието на господаря си. Скрупулите пречат. Достойнството също. Да вземем Азис. По някакъв начин той е оголеното лице на системата и нейните скрити механизми и принципи. Емблема е на околната ни представа за "успеха". Едно момче, готово на всичко, извървяло със задника напред пътя си от дъното до върха. И всичкото това все пред очите на публиката. - До каква степен "ВИП брадър" дава представа за реалния живот? - Тазгодишният "ВИП брадър" дава аналогична представа за нещата наоколо. Някакви хора, сложени там за "звезди", понеже са роднини на други роднини. Нищо избрано от публиката. Само назначения. Тя самата също е назначена. Или по-точно, поставена е в неизбежната роля да се звери в екрана и да кима одобрително с глава. Културата ни е бедняшка. Бедняшки е и манталитетът ни, и регламентът на успеха ни. Кодът на ценностите в този план е абсолютно категоричен и медиите го улавят, а после го въплъщават в множество сюжетни инварианти. Беднякът знае, че не е човек. Той само иска "да стане човек", но още не е. Той е суровина. Не притежава друга стока освен тялото си и затова тръгва да прави кариера, излагайки го като суровина за продан. Дали ще е за пред богатия чичко съпруг, или за пред незнайните спонсори, които адски се забавляват кой знае защо точно от вида на Азисовия задник, принципна разлика няма. - Ще се промени ли скоро медийното поле според вас? - Медийното поле много скоро ще се реморализира. При това доброволно, за да се пренагласи към манталитета на широкото общество. Само да се отвори пазарната икономика и да се освободят инициативите на хората. Този тотален упадък на нравите и ценностите, които се излъчват от медиите, не е нещо нормално. Той свидетелства, че системата, към която те принадлежат, е затворена и изразява ценностите на малцина неработещи, дебилизирани от охолство и простотия. Нормалните хора просто не са такива. - Как ви изглежда плачът за българския език - непрекъснато се говори колко чуждици навлизат, колко малко хора владеят книжовните норми? - Има едни паники напоследък, че българският език щял всеки момент да бъде отменен. Мисля, че те се вдъхновяват от партийни централи в предизборна обстановка. Или служат за отвличане на вниманието на публиката от по-важни проблеми на деня. - Периодично избухват спорове между млади и стари в литературата. Защо у нас все някой дели нещо на подобно примитивно ниво? - Това не са истински спорове, а инсценирани дебати, за да се поддържа илюзията, че у нас има литературен живот. Последният такъв "дебат" бе организиран от столичен всекидневник и сами видяхте - това беше серия от монолози, чиито автори общо взето си правеха пиар и всеки от тях водеше борба не с опоненти, а със страха си от неминуема забрава. Истинският спор предполага обмен на мнения. Той не е просто караница или серия от ритуални изказвания, както в случая. - В навечерието на 24 май отново се раздухва въпросът четат ли достатъчно българските ученици. Песимист ли сте за тяхната обща култура? - За едни - да, за други - не. За амбициозните не съм песимист, дори амбициите им да текат далеч от литературата. Каквото им трябва, те си го четат, останалото го научават от практиката. Но у нас има и една провинциална леност, една инертност на движенията и любопитствата, която е породена от чувството, че каквото и да става, нищо принципно няма да се промени. Ако някой не чете поради леност, това е опасно за него. Обрича го на лоши професионални избори в бъдеще, на несигурност и безработица. Има и друг въпрос тука - какво се разбира под "четене". Ако някой е запален по литературата за отглеждане на домашни рибки или за компютърно програмиране, броим ли го, че "чете"? Веднага ще кажа. Тези, които бият тревога, че младите не "четат", имат предвид единствено и само художествената литература. И то проверената класика. Тук-таме престижното съвремие. Това са все възпитателски депресии. В тях изпадат застаряващи учители, родители и писатели, които се боят, че младите поколения се изплъзват от опеката им и така поставят под съмнение смисъла на живота им. Тезата е скрит зов за повече контрол. http://www.monitor.bg/article?id=198936 15 Май, 2009 Людмила Габровска

По-малко от месец преди изборите за Европарламента, които ще се проведат едновременно във всички страни-членки на ЕС, в един и същи ден - 7 юни, със сигурност може да се каже, че този вот не въодушевява мнозинството от европейците. Макар и да ги определят като скучни, хората ще трябва да излъчат своите депутати, тъй като от това зависи бъдещата политика на общия ни европейски дом. За седми път от 1979 г. насам европейските депутати ще се избират чрез всеобщо директно гласуване в един и същи ден във всички страни на съюза. Често представян като институт крупие, парламентът в Страсбург разполага въпреки това със значителни правомощия. И вотът на 7 юни на практика ще е един барометър, определящ политиката на Стария континент.Да видим какви са нагласите сред потребителите на форума... Тринадесет са регистрираните партии и коалиции за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 07.06.2009: КЗБ (БСП), ДПС, НДСВ, Синята коалиция (СДС и ДСБ), Атака, ГЕРБ, РЗС, БНД, Коалиция Лидер + Новото време, Бълг. социалдемокрация, Зелените, Защита, Коалиция "Напред" Като независим кандидат е регистриран Чавдар Николов.

Превръщане на слънчевата енергия в електрична http://espr1t.net/solar.energy/

Учени химици предложиха нов модел, обясняващ появата на първите биологични молекули на Земята преди милиарди години, които са дали началото на развитието на живота, се казва в статия в списание Nature. Днес всички биологични молекули, предаващи наследствена информация от организма към потомството, такива като ДНК и РНК, се синтезират в живите организми с други биологични молекули – ферменти. Но в далечното минало тези молекули е трябвало да се сформират спонтанно по химичен път в условията на околната среда. Смята се, че първата подобна молекула най-вероятно е била кратка верига РНК, но, как тя е могла да възникне самостоятелно в природата учените не разбираха до ден днешен. Молекулата РНК – дълга верижна молекула, състояща се от единични звена – нуклеотиди. Всеки нуклеотид на свой ред се състои от три съставни части – молекули на основата на азота, въглерод рибоза и остатъци фосфорна киселина. Дълго време учените предполагаха, че тези съставни части са се сформирали поотделно и впоследствие са се обединили в дълги молекули РНК. Образувалите се веднъж по отделно азотни основи и рибоза в природата не могат да взаимодействат с образованията нуклеотиди, което до момента поставяше учените в задънена улица. Джон Съдерланд от Манчестърския университет и неговите колеги са разрешили този проблем, доказвайки, че в някои случаи рибонуклеотидите в съчетание с въглерода рибоза и азотна основа са могли да се образуват в едни и същи химически молекули и без участието на ферменти. Тайната на този процес се крие в присъствието на остатъците фосфорна киселина, които се включват в състава на нуклеотидите едва на последния стадий. Въпреки това, тяхното присъствие е необходимо от самото начало за контрол върху трите първоначални стадия, в които това неорганично съединение участва в качеството на катализатор и предотвратява появата на странични ефекти. Други изходни компоненти за тази реакция заедно с фосфорните йони са били обикновените органични молекули: цианамид, цианоацетилин, гликоалдехид и глицералдехид, които са били в излишък в климатичните условия на доисторическата Земя. На определен етап на този спонтанен синтез се образува химичното съединение – 2-аминооксазол. Денем при нагряване това съединение се е изпарявало, а нощем се е връщало обратно в концентрирана форма, която може да бъде наречена "органичен сняг". След това превръщането на аминооксазола в нуклеотид, съдържащ рибоза с присъединяване към нея на азотна основа изисква само няколко стадия. http://www.dnesplus.bg/

Не, нямам представа.

http://www.cameronius.com/graphics/impossi...actals-figures/ http://www.sapdesignguild.org/resources/op...le_figures.html http://www.archimedes-lab.org/Gallery/new_...Magic_tray.html http://psych.hanover.edu/KRANTZ/art/climb.jpg http://www.nonlintec.com/julie/aq0710.jpg

Румънски владици натискат църковното братство за 600 ? наем Вземат българската черква в Букурещ -Искат да въртят европейски пари със сградата й Българската общност в Букурещ ще остане без свой храм. Румънската патриаршия слага ръка върху черквата "Свети пророк Илия ­ Хан Колця", предоставена за ползване на нашите сънародници по силата на писмен междуцърковен договор от 26 октомври 1954 г. между синодите на Българската православна църква и на Румънската православна църква. Това съобщи за "Монитор" Емил Велинов, изпълняващ длъжността директор на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет. Документът не е парафиран от служители на Министерството на външните работи. На практика държавата няма никакво отношение по това споразумение, но независимо от това ще посредничи и ще направи всичко възможно нашите сънародници в румънската столица да не останат без свой храм, заяви той.С решение на митрополията на Мунтения и Добруджа административният сектор на Букурещката архиепископия пък е назначил за настоятел на храма румънски свещеник на мястото на българина отец Петър Тотев, който от 14 години обгрижва религиозно сънародниците ни в Букурещ и околните селища. Още с встъпването си в длъжност поп Григореску забранил служенето на български език в черквата и наредил занапред да не се четат дори частни молитви на друг език, дори на черковнославянски, а само на румънски. Решението си той обяснил с факта, че не разбирал за какво се молят хората. Досега молитвите по време на служби се редуваха и на двата езика, за да бъдат разбираеми за всички. Румънският поп е поискал и 450 евро наем за ползване на канцеларията от колегата си, но впоследствие се отказал. Той обаче настоява дружеството на българите в Букурещ "Братство" да му брои всеки месец по 600 евро наем за двете стаи в пристройка в двора на храма, където българите се събират на празници, а децата на сънародниците ни изучават майчиния си език и вероучение. Емил Велинов заминава в понеделник за Букурещ, за да се срещне с колегите си от агенцията по вероизповеданията към румънския кабинет. В петък пък за среща с патриарха на Румънската православна църква Даниил и синода там заминава Русенският митрополит Неофит, който освен говорител на българския Свети синод е упълномощен от дядо Максим да ръководи делата на БПЦ от негово име. Единият от аргументите на нашия архиерей е това, че митрополит Дометиан позволява във Видинска епархия да се служи на румънски и очакваме и нашият свещеник да има това право, когато проповядва пред сънародници в Букурещ. По думите на Велинов синодът на Даниил си взимал храма, за да кандидатства чрез него по европейски проекти за ремонти, реконструкции и консервация на паметници на културата. Като чужда черква сградата не можела да кандидатства за европари. По отношение на румънската черква на столичната ул. "Св. княз Борис I" не могат да се предприемат същите действия. Първо, не е етично и по християнски. И второ, по документи тя е построена на територия на румънското посолство, коментираха от Светия синод. Бившият румънски патриарх Юстиниян предоставя на 26 октомври 1954 г. храма "Св. прор. Илия - Хан Колця" на Българската патриаршия за безсрочно ползване, като негласна компенсация за отнетите по време на комунизма български храмове в много румънски градове, като например Букурещ, Галац или Браила. 3 Май, 2009 Силвия Николова http://www.monitor.bg/article?id=198615

Преди 1989 г. цели училища и военни поделения ходеха на концертите по списък и под строй.

60 000 български ученици вече носят униформа, а от догодина броят им ще достигне сто хиляди. Това обяви в Русе министърът на образованието и науката Даниел Вълчев. Той изчисли, че от 15 септември 2009 г. всяко осмо дете ще носи отличителните за училището си дрехи, информира в-к Стандарт. Министърът откри в Русе ревю на ученически униформи. Парадът тръгна сутринта от Халите, премина по главната улица и завърши пред Областната управа. Участие взеха над 3000 ученици от 40 учебни заведения от цялата страна. Те се включиха в ревю със състезателен характер, разделено в три категории. Децата представиха униформи, изработени от професионални дизайнери и фирми по поръчка на училищата по модул "Ритуализация на училищния живот" от Националната програма на МОН "Училището - територия на учениците". Във втората категория се представиха облекла, направени по проекти и изработени от ученици от професионалните гимназии по облекло и моден дизайн. Хит сред участниците бе третият раздел на състезанието - мулажно облекло на тема „Пролетни цветя". Водещи бяха Мария Игнатова и Димитър Рачков. Жури с председател Радост Драганова, водеща на предаването "Огледала", определи победителите. В първата категория бе отличено ОУ "Любен Каравелов" - Русе. Във втория раздел първото място бе отредено на Професионалната гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова", също от дунавския град. Най-добро мулажно (?!) облекло на тема "Пролетни цветя" пък представиха възпитаниците на Професионална гимназия по облекло "Ана Май"- град Пловдив. Бяха раздадени и персонални награди. Най-атрактивна от тях бе екскурзия до една от европейските столици на модата - Милано. http://www.actualno.com/

Образование 2009 - притурка на в-к "Капитал" http://www.capital.bg/static/education/2009/ http://capital.bg/static/education/2009/ob...09-internet.pdf

Ако е само в/на игра, не е опасно. Опасно е, ако играта или образованието им промият мозъците.

Това е он-лайн масова социално ориентирана стратегическа игра. В нея участват (към момента) приблизително 17 200 румънци. А българите са към 135. http://www.erepublik.com/en/country/Bulgaria http://www.erepublik.com/en/citizen/profile/369612

Телевизия БТВ се опитва да активира и мотивира младите хора да участват в изборите. Ето начина: http://izbori.btv.bg/ http://www.btv.bg/news/news_by_cat.pcgi?cat_id=781

Не само, че банер към сайта с този манипулативен плакат има на всеки втори или трети български сайт, ами, оказва се, че го има и на някои детски сайтове. Което е прекалено. "Когато му дойде времето" да гласуват порастналите днешни деца, вероятно, нито създателите на плаката, нито тези, срещу които той е изработен, ще са в реалната политика.

Ето хората, създали този плакат. http://www.novazora.net/2007/issue40/story_02.html

Не е необходимо да слагаш кавички на "доброто" социалистическо образование, защото то беше чудесно; последни преди да го развалят учиха набор `73. Родените след тях, за огромно съжаление, станаха жерва на всякакви експерименти с "образователна" цел и в резултат на това сега от гимназиите излизат откровено неграмотни хора. Не може да искаш грамотни деца, създадени от неграмотни родители, тъй като интелектът също се предава по генетичен път. Езикът се развива, тъй както се развиват и носителите му, но последните му промени не са в добра посока. Носовките отдавна не се използват, но падежи все още има, стига да можеш да ги видиш (изисква се филологическо образование).

Както в много други неща, европейците се различават и в начина, по който прекарват свободното си време. Особено големи са различията в отношенията им към четенето. Европа се дели на едно четящо мнозинство на север и на едно нечетящо мнозинство на юг. Докато средното равнище на нечетящите в ЕС възлиза на 42%, през миналата година (2008) в Португалия не са отворили книга над 2/3 от населението, а в Гърция и Испания - повече от половината. И обратното - най-силно изразена е читателската склонност в Швеция, Финландия и Англия, където не повече от 1/3 от хората странят от книгата. Най-голямата изненада поднасят белгийците, които, оказва се, четат още по-малко от гърците и исландците. Най-настървени читатели на ежедневния печат са финландците, шведите и германците.

http://bulgarianfilms.com/vestnika.pdf http://bulgarianfilms.com/programa.pdf

9 май е и празник на ЕС.

Очаквах да се видим през празниците в началото на месеца. Сега аз ще съм зает и през уикендите - две съботи (16 и 30 май) ще отучваме (с програма за понеделник и вторник), а една неделя (17 май) ще е посветена на квесторство по време на първата матура. Това ще е най-работния месец през тази учебна година. Някои казват: "Да, ама вие - даскалите - си почивахте няколко дни..." Не сме си почивали; проверявахме контролни и си подготвяхме уроците... Усещам, че събирането ще се случи по време на лятната ваканция, както е тръгнало... Освен, ако не се окаже, че желаещите да се съберем не са заминали на почивки и екскурзии.

На 21 май (четвъртък) от 18 ч. в сградата на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите в гр. София ще се проведе кръгла маса на тема: "Втората световна война през призмата на личния спомен". На срещата ще присъстват ученици, учители, студенти, университетски преподаватели, общественици, историци и ветерани от войната. Целта на срещата е да се състои равнопоставен дебат между младежи и ветерани с акцент върху личните спомени на участниците във Втората световна война.

Заглавието на тази тема е сбъркано. Ако монетата е антична, то няма как да е арабска. А, ако монетата е арабска, то няма как да е антична. По-скоро ще трябва да е средновековна.

http://ludmilafilipova.com/content/view/28/128/lang,bg/ Казват, че това е един от най-успешните романи за последните години на комунизма и първите петнадесет на след комунизма. Вече трета година това е търсена българска книга, преиздадена пет пъти. А за България това е много. Макар да е дебютният роман на авторката и това да личи, историята е твърде емоционална, твърде истинска и завладяваща. - Кое ще е следващото Ви творение и кога можем да го очакваме? - Това ще е втора част на “Мастиленият лабиринт” под заглавие “Откраднатият кръг на Данте”. За мен това ще е най-добрата история, която ще съм разказвала и нямам търпение да я започна. Но корените й са в “Мастиленият лабиринт”, той ще подготви читателя за следващата и онова, което ще се случи в нея. Надявам се да съм готова най-късно до 12 месеца, за да не чакат прекалено читателите. Двете книги ще могат да се четат независимо и като неизменно свързани части.