ISTORIK

Разгледал си сайта, говорил си с човек, който го е завършил... Какво повече искаш да научиш? Поговори и с някой от преподавателите в него... Все пак, колежът е нещо средно между училище и университет. Нещо като някогашното полувисше образование. Ако искаш да получиш висше образование, след като завършиш колежа, ще трябва да се запишеш в университет.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%...%B8%D0%BA%D0%B0 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%...%81%D1%82%D0%B8 http://www.zrenie.org/index.php?option=com...ge&Itemid=1 http://www.specialeducationbulgaria.com/mo.../index.php?id=1 http://www.integracia.org/?q=node/764 http://www.signlanguage-bg.com/bg/index_bg.htm http://www.disability-bg.org/bg/aboutus.php http://62.44.105.4/index.htm http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%...82%D0%B5%D1%82)

http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/prie...chna_pedagogika Погледни тук... Може да си харесаш нещо...

40 години от мисията на "Аполо 11" http://www.dnevnik.bg/photos/2009/07/16/75...ta_na_apolo_11/ http://www.epochtimes-bg.com/2006-01/2006-07-29_05.htm http://www.novinar.net/?act=news&act1=...er=MjAwNDs0MQ== Apollo_11.doc

http://www.linternaute.com/histoire/magazine/ En France et dans le monde entier, L'Internaute vous invite à découvrir les hommes et les grands événements qui ont fait notre histoire.

Интересен въпрос. Дали да не направим нова тема или тук да се дискутира това?

Анкетата е готова. Събрах 35 имена на византийски историци. Сигурен съм, че списъкът не е пълен, но и така е достатъчно дълъг. Не бързайте да гласувате! Първо огледайте имената, които са предложени. Потърсете своя фаворит или своите фаворити. Можете да си изберете само един или - няколко. Прецених, че няма смисъл да се търси един единствен - най-велик. Всеки е дал нещо на историята. Всеки е неповторим. Затова дадох възможност да се гласува за повече от един. И нека най-добрите византийски историци получат най-много гласове! Имената станаха 36 - с предложението на РИЦАР-я. --- Да видим... Ще се появи ли фаворит за първото място "експерт по византология"? 36-ма или повече - като кандидат-студенти - ще се борят за това място...

Доц. д-р Адриана Дамянова, ръководител на Катедрата по методика във Факултета по славянски филологии в СУ: "Нашите деца не разбират езика на Вазов и Йовков!" - Доц. Дамянова, отново е време на приемни изпити и експерти споделят, че учениците не владеят добре родния си език. Какво е мнението ви? - Да, днешните деца не знаят добре правописа и граматиката на нашия език, не могат да пишат грамотно и да се изразяват писмено. Те просто имат малка читателска и писателска практика. Умението се усвоява единствено с действие - т. е. в училище трябва да се чете и пише под ръководството на компетентни учители. Затова тези, които правят програмите и пишат учебниците, не трябва да са безразлични към интереса и потребностите на младите хора. Това е въпрос на образователна концепция. Нашето средно образование има нужда от преподреждане на приоритетите. Най-напред трябва да си отговорим на въпроса, защо ги караме тези деца да ходят на училище и защо ги учим. Какво искаме да научат те? - Доколко актуални са държавните образователни изисквания по български език и литература? - Ние работим с държавни образователни изисквания, чиято давност изтече през 2004 г. Нещата обаче остаряват морално и трябва да се обновяват. Знанието, което е в момента, се удвоява на всеки 5 години. Кога ще преподадем всичко това на нашите деца? Колко години да стоят те в училище - 30, 40...? Затова трябва да се стремим повече да развиваме уменията за учене на младите хора, отколкото - да се грижим да складират в паметта си определени знания. Разбирате, че става дума за много сериозна промяна на целите на образованието, а оттам - и на учебните програми. Образованието у нас е консервативна система, но ако искаме да се променят методите на обучение, първо трябва да бъдат обучени и квалифицирани учителите. Това означава или промяна в програмите на университетите, които обучават бъдещите учители, или да има адекватна система за следдипломната им квалификация. Съвременният свят се развива толкова динамично, че просто е немислимо да завършиш българска филология на 24 години и да останеш в точката, в която си завършил. Учителите трябва да бъдат подкрепяни в усилията им да отговарят на изискванията на съвременността. - По какво се различават писмените работи на днешното поколение и това отпреди 15-20 години например? - Наистина има разлика между писмените работи на едно поколение, за което книгата - "литерата", в буквалния смисъл на думата, писменият текст, са били основни източници на общуване и съвременното интернет поколение. Виртуалният свят е качествено различен от книжовния. В него са различни взаимоотношенията между тези, които пишат и четат. Границите между понятията "автор" и "читател" са по-скоро размити. Интернет пространството предполага снемане на йерархиите, стопяване на дистанциите, по-игрова идентичност на човека, защото там дори името, с което общуваш, често е измислено. Това слага отпечатък върху света на младия човек. Затова, ако искаме да сме полезни на младите, ние не можем да се правим, че този виртуален свят го няма. Все пак, ние работим заради децата, нали искаме тях да научим? - Общуването с интернет ли е причината за това, че децата у нас не разбират голяма част от класическите автори? - Не мога да кажа категорично дали само това е причината, но нашите деца наистина не разбират класическите ни творби. Това важи за Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков... Тези текстове са пълни с турцизми, архаизми, историзми. Това е мое лично впечатление от системното ми общуване в продължение на доста години с бъдещите кандидат-студенти, които са и ученици, в същото време. Аз водя част от курсовете по български език и литература за кандидатите. Те не разбират езика на класиците ни. Значението на една значима част от думите им убягва. Как тогава те да разберат естетическото послание на текстовете? - Това значи ли, че старите класици трябва да се изхвърлят от учебниците по български език и литература? - Не, разбира се, макар че учебното съдържание е остаряло и не е променяно от 90-те години на миналия век. Но както и проф. Кирова предложи, мисля, че е разумно към учебника да има речник, който да обяснява остарелите думи, използвани в класическите ни творби. Това малко обременява четенето, но трябва да се промени и стилът на преподаване на тези творби. Ще ви разкажа за урок върху Шекспир на дванадесетгодишни деца, на който присъствах в Нотингам. Ставаше дума за прословутия монолог на Просперо: "Да, този свят е сцена, на която всички хора са актьори…" Учебникът се наричаше "Езикът на Шекспир". Децата учеха един сонет от великия автор, един монолог от негова творба, откъси от друга творба. Авторите на учебника в няколко реда представяха накратко съдържанието на творбата, след това децата първо се занимаваха с непознатите думи от откъса, след това със самия монолог. Всеки урок завършваше с упражнение за писане на техния собствен монолог, сонет, диалог. Там цялото учене на класиката има като свой смислов хоризонт аз да опитам да пиша не като Шекспир, а за да изживея удоволствието от творчеството. Не видях ужас от това, че няма да се прочете целият текст на Шекспир например. Впрочем и у нас в 6-ти клас по подобен начин се учат една-две глави от "Под игото". - С какво трябва да се промени учебното съдържание по български език и литература? - На първо място, нашите ученици трябва да усвоят първата от осемте европейски ключови компетентности и тя е - комуникативни умения на родния език. При мен идват хора, които са приети в специалност "право" и имат над 4,50 на изпита по български език, но не смеят да си попълнят формулярите за прием. Компетентността им не достига за това. Също така в учебното съдържание трябва да се включи малко повече модерна литература. Защо да не се учи поезията на една Петя Дубарова например? Не искам да навлизам в повече подробности, защото това е предмет на дискусия между специалисти, а не - на моето лично мнение. Не може в 21-ви век да си част от Европа и програмата ти по европейска литература да завършва с френските символисти, които дори не са от миналия век. Не може да се окаже според нашите учебници, че българската литература приключва през 50-те години на миналия век. Все пак вече минаха 60 години оттогава, доста стойностни неща се създават и те по обясними причини като проблематика, като език, като мисловни нагласи, са по-близо до чувствителността и света на съвременните ученици. Може да се помисли и около това сигурно ли е, че не е възможно да вървим не от корените и генезиса на нещата към съвременното, а - в обратен ред - от по-близкото и познатото - към по-далечното. Аз не съм уверена, че е безусловно вярно твърдението, че можем да разбираме нещата, само ако знаем корените им. У нас през 90-те години излезе учебник по литература за 11 клас, който си беше позволил да върви не по прословутия исторически принцип, а жанрово да говори за поезията, за прозата и за драмата. В 8-ми клас учебното съдържание също може да бъде организирано в някакви тематични ядра. Министерството на образованието трябва да делегира права на учителите по български език и литература да решат в каква последователност и кои произведения от даден автор да се изучават. Силно се надявам, че скоро ще има промяна в учебното съдържание. - Смятате ли, че нашите учители са достатъчно компетентни, за да преценяват сами какво да бъде учебното съдържание? - Грижата за осъвременяване на компетентността на учителите трябва да бъде постоянна, както си говорихме. Учителите, ако решат, могат да изберат да преподават това, което е било и досега. Но давайки им свобода, те неминуемо ще направят и промени. Аз не съм склонна да подценявам умението на учителя да посрещне предизвикателството. Нашите учители са прекалено репресивно управлявани. Те не чувстват подкрепа на експертно ниво. Професията на учителите е социално неатрактивна заради ниското заплащане. В същото време висшите училища продължават да работят по социалистически модел, защото системата на финансиране не се е променила. На практика, ние получаваме заплатите си според броя на студентите, а не - според качеството на продукта, който произвеждаме. Аз не мога да си позволя да скъсам две трети от студентите си, защото моята заплата зависи от техния брой. От друга страна, не мога да изисквам кой знае какво от тях, защото те ще работят само за 500 лв. Ако една учителка знае обаче, че двама-трима чакат за нейното място, ако се провали в нещо, много бързо ще навакса пропуските си в граматиката, например, или пък просто ще напусне системата на образованието. Маргарита Благоева http://www.monitor.bg/

Италианският дизайнер Игнасио Пилото е създал бранд-клавиатура. На нея вместо букви са изобразени логота на известни компании, съобщи Лента.ру. В блога си Пилото е публикувал подробности за проекта още в началото на юли, но за него специализираните издания пишат едва сега. Всяка буква в клавиатурата на Пилото съответства на логото на дадена компания. Например, вместо N е изобразен символът на Nike, на буквата C съответства бранда Coca-Cola, а на G - Goggle. Цялата латинска азбука на Игнасио Пилото изглежда по следния начин: Adidas, Burger king, Coca-Cola, Disney, Ebay, Facebook, Google, HP, Intel, J&b, Kodak, Lacoste, MacDonald's, Nike, O2, Pepsi, Quaker, Rolling stone, Shell, Twitter, Unilever, Virgin, WordPress, Xerox, YouTube, Zippo. В коментара към разработката си Пилото отбелязва, че постоянното рекламиране на марките е довело до това, че много потребители са започнали да ги познават дори по-добре от собствената си азбука! http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2009/07...and-klaviatura/ http://ignaciopilotto.wordpress.com/2009/0...brand-keyboard/

Чак ISBN номер не е нужен, ама е добре да се споменат година на издаване и автор(и).

76-годишен италианец, посветил живота си на ученето, взе 10-ата си диплома за висше образование, съобщи италианската информационна агенция АНСА. Леонардо Алтобели вече е и дипломиран специалист по биотехнологии. Ентусиастът е бил семеен лекар и дори кмет на родния си град. Той обаче твърди, че не е маниак, и заляга над книгите само когато има желание за това. Първото си образование Леонардо придобил в сферата на медицината. След това завършил правния факултет. Учил е още политически науки, литература, философия, педагогика, селско стопанство, туризъм, история и обществознание. Леонардо Алтобели обаче не смята да спира дотук! Той има подкрепата на жена си, децата и двете си сестри. А младите хора, които срещат трудности в завършването на образованието си, той съветва да бъдат по-сериозни, по-упорити и постоянно да тренират паметта си. http://www.dnes.bg/

Добре, нека да отсеем поне 1/3 от кандидатите по тези (и/или други) критерии: Като гледам, вместо да намалява, списъкът само се увеличава... --- Като гледам, трудно ще се обединим около един-единствен историк...

Водейки дискусията за формата на анкетата, нека не забравяме как Пламен е формулирал своето питане: "Кой от изброените творци е най-значим, според вас, за византийската история?" (Не - за българската!)

Друг вариант е да се направи анкетата като се използва периодизацията на българската история. Помислете още малко. --- Кажете, има ли византийски историци, които смятате, че трябва да отпаднат, такива, които трябва да бъдат добавени в списъка и кои, според вас, непременно трябва да бъдат включени в анкетата. И още - кажете, анкетата с възможност за избор само на един или с възможност за няколко отговора да бъде? Имайте предвид, че ще се получат различни резултати. Според мен, по-удачния вариант е да се направи с опция за няколко отговора. Разчитам, че няма да спекулирате с това и да накликате всичките!

Добре би било да са няколко въпроса и историците да бъдат разделени според отделните исторически периоди на Византия. Все пак, живели са по различно време, в различен исторически период, описвали са разни неща... Периодите може да се разделят по векове, а не - с точни години, за по-лесно. --- Ще сондирам още малко мнения и ще я направя. Да видим, какво би казал и авторът на самата тема... Пламене, кажи нещо, де...

Голяма играчка е, а и много време ще отнеме да се сложат в анкетата 30 представители на византийската историография. А и не съм сигурен, колко точно са възможните отговори на един анкетен въпрос. Помня, че заради мои анкети ги увеличаваха, ама не помня какви са възможностите. А и нали в анкетата трябва да присъстват само най-добрите... --- Нека, на първо време, се обединим около някакви критерии за отсяване... Например: - брой на историческите съчинения - периода, който дадено съчинение обхваща - стил на описанията - влияние върху по-късни историци - преводи на съчиненията в България и в други съседни страни - личността, образованието и интелекта на историка - социален профил на историка (произход и достигнато социално стъпало) - обективност на текста/текстовете - ...

Може да се направи анкета към темата. Само постигнете някакъв конcенсус по въпроса, колко и кои да са кандидатите, включени в нея.

Ето един списък на по-известните византийски историци от различни епохи. Разбира се, списъкът не претендира за изчерпателност. - Агатий Схоластик Миринейски http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B3%...%82%D0%B8%D0%B9 - Георги Акрополит http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%...%BB%D0%B8%D1%82 - Никифор Вриений http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%...%BD%D0%B8%D0%B9 - Лъв Дякон http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%...%BA%D0%BE%D0%BD - Йоан Зонара http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%...%B0%D1%80%D0%B0 - Кекавмен http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B5%...%BC%D0%B5%D0%BD - Евсевий Кесарийски и Сократ Схоластик http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%...%81%D0%BA%D0%B8 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%...%82%D0%B8%D0%BA - Анна Комнина http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%...%B8%D0%BD%D0%B0 - Константин VII Багренородни http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%...%B4%D0%BD%D0%B8 - Йоан Малала http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%...%B0%D0%BB%D0%B0 - патриарх Никифор I http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%...B0%D1%80%D1%85) - Прокопий Кесарийски http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%...%81%D0%BA%D0%B8 - Псевдомаврикий http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%...%BA%D0%B8%D0%B9 - Михаил Псел http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%...%81%D0%B5%D0%BB - Йоан Скилица http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%...%B8%D1%86%D0%B0 - Св. Теофан Изповедник http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%...%BD%D0%B8%D0%BA - Никита Хониат http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%...%B8%D0%B0%D1%82 - Георги Сфранцес - Псевдо-Сфранцес - Михаил Аталиат - Продължителя на Теофан - Георги Монах - Симеон Логотет - Йоан Кинам - Никифор Григора - Георги Пахимер - Лаоник Халкокондил - Йоан VI Кантакузин

Авторът казва интересни неща...

За автора: Пламен К. Георгиев е завършил социология в университета “Александър фон Хумболт”, Берлин. Гост-професор на Хайделбергския университет, старши изследовател към Фрай- бургския университет, и двата в Германия. Автор е на книгите: „Българската политиче- ска култура”, Гьотинген, 2007, „Корупционните модели на покровителство в Югоизточна Ев- ропа”, Висбаден, 2008. и др. По настоящем е хоноруван професор в Центъра за изучаване на рисковете и сигурността към Нов българ- ски университет и колонист за няколко неза- висими медии в България. 06339.pdf

А какво общо имат дъновистите с компютърната лингвистика? --- Може това да ви бъде полезно: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%...%B8%D0%BA%D0%B0 http://www.slav.uni-sofia.bg/Masters/cl/sites/CL/index.html http://www.ibl.bas.bg/ http://dcl.bas.bg/

Йорданка Фандъкова: "Заплатата на учителя излиза от фризера!" - Г-жо Фандъкова, в последните дни името ви се спряга за бъдещ образователен министър или за председател на парламентарната просветна комисия. Говорено ли е вече с вас? - Все още няма взети решения по тези въпроси. До дни обаче ще бъдат взети и г-н Бойко Борисов ще внесе яснота. За мен лично важното в момента е програмата, която сме представили и зад която стои екипът ни, да стартира успешно. Защото образователната система е уморена от бързи промени и от решения, вземани на парче. Усилията ни са насочени към бързото приемане на нов закон, който да обхване по-рамково училищата и детските градини, като ясно гарантира отговорностите на всички нива. А кой какво ще върши, мисля, че когато има добра програма, не е от такова значение. - Чу се, че може да бъдете и кандидат за следващ столичен кмет? - Аз също с интерес чета всички видове номинации, които медиите публикуват. Мотивирана съм да работя, образованието е моята кауза. Но нека изчакаме, всички ще бъдат информирани своевременно за решенията. - Споменахте за бързото приемане на нов закон... - Необходимостта от приемането на нов закон възникна още с приемането на националната образователна програма преди няколко години. За съжаление, предишният Парламент не успя да приеме този документ, въпреки че гласува програмата единодушно. Нашата готовност е до една година да внесем закон, който да подреди и дисциплинира хаоса, съществуващ в образователната система. Да отмени нуждата от различни закони, които сега съществуват в нея - за учебния план, за професионалното образование... Всичко това трябва да бъде включено в нормативен акт с ясно разписване на отговорностите. Сега е много лесно те да бъдат прехвърляни от една институция на друга. Бързото приемане на закона е нужно, за да се успокои системата на ниво училища и детски градини, и в същото време да се заработи по-бързо на национално ниво, за да се доразвият онези позитивни неща от предишния проект, които стартираха малко хаотично. Да се даде възможност за реална децентрализация на просветата, която започна с делегираните бюджети, да се въведе нова образователна структура. Давам простичък пример - децата до седми клас учиха по нов учебен план, а тази година трябва да продължат по стария. С набързо съставени помагала се правят някакви промени и за съжаление няма да имаме време да реагираме. Те ще довършат учебната 2009-2010 година с тези помагала, но трябва да се направи така, че от идната година да учат по нов план. Трябва да усъвършенстваме и системата за външно оценяване, която да обхване всички класове. - Догодина тя ще бъде въведена в седми клас. Това ще премахне ли входния изпит за езиковите гимназии? - Това отпадане на изпита трябва да се случи, но след като много внимателно се анализира готовността на системата за външно оценяване да замени изпита. В този смисъл не е сигурно дали това ще стане догодина. Възможно е да бъде отложено с година, за да не бъдат стресирани деца и родители. При всички положения обаче важното е те да знаят достатъчно рано какво ще се случи и да бъдат подготвени. Но със сигурност в бъдеще този изпит трябва да отпадне, защото създава паралелна образователна система, която просто не е необходима. Още повече, сами виждате - тази година обявените места бяха повече от учениците. Естествено, възможно е и в бъдеще няколко деца да се борят за място в едно училище, но решенията ще бъдат вземани на ниво училище и при строг контрол от страна на съответната институция. - Малко преди края на мандата си кабинетът замрази и учителските заплати заедно с тези на чиновниците. Ще замръзнат ли наистина парите на учителя? - Не е разумно държавата да пести от образование. На него трябва да се гледа като на инвестиция, в образованието да се насочват повече ресурси. А в момента родните училища са недобре финансирани и постановлението допълнително утежнява нещата. Затова първото, което трябва да се направи, е да се отменят тези текстове, които касаят училищата и делегираните бюджети. Освен това, трябва да се гарантира финансирането на училища в първоначалния му вид от 90 на сто, без повече да се намалява тази субсидия. Сред първите стъпки трябва да бъде и отблокирането на парите по програми - например за диференцирано заплащане на учителите и за кариерно развитие. - Тоест заплатите им не замръзват? - В никакъв случай! Финансовото осигуряване на училища и детски градини е един от първите ни приоритети. За да бъде осигурена качествена подготовка на децата, на учителите трябва да се даде възможност да се развиват кариерно, да израстват. - В програмата ви влиза намаляване на задължителната възраст за предучилищна подготовка на децата? Имаме ли ресурс - като база и като учители, да се осъществи това? - Нашата идея е постепенно да се намали задължителният обхват на децата в предучилищна възраст, като от 6 падне на 5 години. Подчертавам, че става дума за предучилищни групи, а не - за първи клас, както неправилно сме разбирани понякога. Повечето семейства предпочитат децата им да бъдат обхванати в детски градини и според мен ролята на държавата е тя да поеме финансово част от това обучение. Да се обединят силите на държава и община, за да бъде решен въпросът със задължителната предучилищна подготовка. А това ще освободи ресурс и за детските градини. Децата, които влизат в първи клас, трябва да получат възможност за равен старт - като социализация, като готовност за училище. - Ще правите ли преглед на съдържанието на учебниците, което според мнозина е тежко и неравномерно разпределено? - Да, със сигурност ще се ревизират всички учебни програми, но това няма да стане отведнъж. Трябват анализи, за да се реши по кои дисциплини ще има драстични промени и по кои няма да се пипа много учебното съдържание. Има предмети, по които няма нужда от сериозни размествания, но други категорично трябва да претърпят коренна промяна. - Ще приемете ли философията на досегашното министерство за завършване на основно образование след VII клас? - Това вече е прието в националната програма и не виждам причини да бъде преразглеждано. Нужно е обаче да се обезпечи нормативно, да се направят оценки как това ще се отрази на системата, къде ще се наложи оптимизация на училищната мрежа. Аз не приемам оптимизацията, която бе започната досега и която се прави по изцяло финансов подход. Отпускат се пари на брой деца и ако не стигнат - училището се закрива. Естествено, че там, където има пет деца, не трябва да има училище. Но трябва да се гледа и потенциалът на селището - има такива места, където градините са пълни с малчугани, които са утрешни ученици. Трябва ли да закрием училището там само защото в момента няма деца? Ето, аз идвам от откриване на детска градина във "Враждебна" със 110 деца, а още 25 чакат за прием. Нямаме основание да закриваме училища в квартала въпреки маломерните паралелки, защото тези малчугани утре ще учат в това училище. За Столичната община например буквално преди дни получихме разчети за училищната мрежа и какво точно трябва да се направи. Те сочат, че не бива да закриваме училища в крайните квартали въпреки малките паралелки. Но трябва да обезпечим качествено обучение на тези деца, а не възможност те просто да посещават училище. В същото време в центъра на града има училища с големи сгради, които не се развиват. За тях трябва да бъде направено така, че да не позволяваме базите им да бъдат продадени и употребявани за друго, както навремето бе направено с детските градини. - Министър Даниел Вълчев води неуспешна битка с частните уроци. Какъв ще бъде вашият подход към тази "паралелна образователна система"? - Когато говорим за качествено обучение, имаме предвид и извънкласните дейности, и заниманията извън обичайните учебни часове, в които учителите ще бъдат ангажирани. Така децата ще могат да получават качествена подготовка в рамките на училището, а учителят - достойно заплащане. Мисля, че това е пътят за премахване на "втората образователна система". С административни мерки това не може да стане. Всички знаем, че декларациите на учителите, че уж не дават частни уроци, са проформа и не решават въпроса. http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=284955

Кирчо Атанасов, зам.-министър на образованието: "Образованите хора не крадат и не просят." - Г-н Атанасов, кои са най-съществените постижения в областта на средното образование, които има екипът на министър Даниел Вълчев? - Първо, искам да изкажа своето задоволство от съвместната работа в екипа на Даниел Вълчев и второ, наистина през този мандат се извърши модернизацията на тази система. Първото съществено постижение, което постигнахме, е приетата с консенсус от НС Национална програма за развитие на училищното образование за 10 години напред. Тя даде рамката на системата и следващите управляващи е добре да вървят по тази програма. - Очаквате ли тя да се изпълнява от вашите наследници в МОН? - Да, очаквам. Нещата, които са записани в нея и ние в голяма степен реализирахме, са невъзвратими. Едно от революционните неща, което се случи, е въвеждането на делегираните бюджети във всички училища в страната от 1 януари миналата година. Стана така, че парите, които държавата дава за образование, да отидат директно в институциите, които вършат тази дейност. Минимум 15 години има, откакто в Съюза на директорите в България, на който аз съм основател, разбрахме, че делегираните бюджети трябва да бъдат въведени. Започнахме да го искаме от различните министри, но никой от екипите в МОН не го въведе. Очаквам делегираните бюджети да омекотят финансовите удари върху училищата в резултат на кризата. Сега те могат сами да правят разчетите за това, какво им е потребно и колко средства могат да изразходват. - Мислите ли, че ще има допълнително намаляване на бюджета за образование наесен? - Наистина имаше подготвено такова нещо, но след намесата на премиера Станишев се спря този процес. Засега училищата няма да получават намаляване на своите бюджети освен задържаните 10% от тях. Ако през септември - октомври се появят някакви форсмажорни обстоятелства у нас, държавата си запазва правото да се намеси, за да не се допусне нито едно училище да фалира или - да не може да работи. - В постановлението на Министерския съвет за реализиране на икономии съвсем ясно пише, че то касае заетите в сферата на образованието, които работят с делегирани бюджети. Ще има ли намаляване на заплатите на учителите? - То касае работещите в образователната система, но не за намаляване на парите им, а за Така че създаване на режим на икономии.не очаквам да има намаляване на възнагражденията в системата. Няма и такива намерения в ръководството на МОН и на държавата. Смятам, че и следващото управление не бива да прави това. През септември вероятно ще дойдат в училищата и парите за диференцираното заплащане на учителския труд. Всеки преподавател получава по 50, 80 или 120 лв. месечно допълнително, ако неговите ученици имат постижения и успехи или самият учител се развива в професията си. Към 1 януари т.г. средната брутна заплата на учителите е 654 лв. Знаете, че се въведе и системата за кариерно развитие на учителите. Тя е записана и в Правилника за приложение на Закона за народната просвета, който беше приет наскоро от кабинета. В тази система се предвижда въвеждането на степените "млад учител", "учител", "старши учител", "главен учител" и "методист". Идеята на кариерното израстване е да се създаде възможност за обществено признание на труда на учителя. Второто нещо е преподавателят да знае с колко ще се увеличава неговата заплата с нарастване на званието и да има перспектива за развитието си. Така очакваме да има и по-голям интерес към професията от страна на младите специалисти, тъй като за никого не е тайна, че има значителна феминизация и значително застаряване на работещите в системата. - Кажете какво не успяхте да осъществите през този мандат? - Да, има и неща, които не бяха приети и реализирани. Ние предвидихме промяна в структурата на средното образование. Основното образование трябваше да се завършва след VII-и клас. Гимназиалната степен да се раздели на два етапа - VIII - X-и и XI - XII-и клас. Да се завърши основно образование в VII-и клас не е наше изобретение, а традиция в българското училище до 1969 г. Въвеждането на първата гимназиална степен от VIII-и до X-и клас синхронизира системата с конституцията на страната, според която образованието до 16-годишна възраст е задължително. Новият модел, който искахме да въведем, предвиждаше от училище да се излиза с владеенето на два чужди езика. Променяме и философията на професионалното образование, което вече няма да се придобива с XIII-и клас, нито за пет години, а за две години. През април сключихме споразумение за модернизация на професионалното образование между държавата и бизнеса. През септември очакваме гилдиите, които са към тези работодателски организации, да сключат анекси към това споразумение и до края на годината професионалните училища в България да парафират договори с конкретни фирми. Частниците ще подкрепят учебните заведения в създаването на съвременна материална база в лабораториите, трябва да приемат учениците в своите цехове на производствена практика през лятото, да назначат наставници на учещите, да обучат и учителите за нововъведенията в своето производство, да дават работно облекло и стипендии на учениците. Имаме вече пет такива сключени договора и смятаме, че по този начин професионалното образование ще намери своите партньори с подкрепата на държавата. Това е едно от първите неща, което трябва да се случи в следващите години. - Безспорен успех на отиващия си екип на МОН е въвеждането на външното оценяване и на матурите. Какво предстои да се върши в тази насока? - Да, външното оценяване е един от най-големите ни успехи. Аз смятам, че ще продължава и за в бъдеще и алтернатива за него няма. Другото, което според мен задължително трябва да се случи в следващите години, е създаването на независима агенция за външно оценяване. Нормално е, както е в другите държави, агенциите да не са в структурата на Министерството на образованието. Сега има такъв специализиран център, но ние нямахме възможност да го отделим, защото трябваше заедно да направим първите стъпки във въвеждането на външното оценяване. Но нищо не пречи догодина тестовете за външното оценяване и за матурите да бъдат проведени от новата агенция. - Къде, според вас, е слабото място в нашата образователна система? - Много слабо място в нашата образователна система, което е като гордиев възел, е проблемът, който имаме с физическата дееспособност на учениците, здравословното им състояние и правилното възпитание на младите хора. 650 училища в страната нямат физкултурни салони, а в 200 те са маломерни - една стая. Само 49% от учителите, които водят третия час по физкултура, имат такава специалност. Получава се така, че в този трети час учениците ходят на екскурзии. Последните две военни комисии за годност на младежите за военна служба показаха, че 17,5% от учениците са негодни поради заболявания, причинени най-вече от ниска физическа дееспособност - затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет и др. Недопустимо е младите хора да бъдат болни от такива сериозни заболявания. Освен това, само 2% от училищата в страната имат актови зали за успешно провеждане на възпитателната работа по различни проблеми. Затова предлагаме да бъдат създадени центрове за осмисляне на свободното време на учениците. Те ще бъдат алтернатива на улицата и баровете, където младежите често пребивават. За целта е необходимо поетапно изграждане в цялата страна на 500 многофункционални зали със спортна част и седящи места за 500 или 1000 души. Те може да се ползват от няколко училища в района и по график, определен от общината, като те са публична общинска собственост. - Как смятате да се реши проблемът с отпадащите деца от училище? - Всяка година в последните 2 десетилетия на преход и въпреки усилията, които се полагат, имаме по 15 000 деца, неходещи на училище. Те остават необразовани и се скитат немили-недраги по улиците. Това ясно показва, че съществуващата схема за тяхната интеграция не работи добре. Затова считам, че е необходимо да има нов тип училища - "Втори шанс", за децата, завършили 4-ти клас и намиращи се извън образователната система. В тези училища трябва да им се осигури завършване на образователна степен и получаване на професия. Трябва управляващите да гледат 100 години напред. Тази държава не е от ден до пладне. Образованите хора мислят по друг начин, те няма да отидат да крадат или - да просят. Младите трябва да бъдат привлечени в образователната система и да се развиват. http://www.monitor.bg/article?id=205415

Извинете, че пак се намесвам неподготвен в разговора ви, но за неспециалист в областта, в която вие дискутирате, не става ясно дали иде реч за експерименти на извънземни същества с хора или - за човешка наука.

Посетете новия сайт на Националния военноисторически музей - http://www.militarymuseum.bg/index.html