ISTORIK

Напоследък все по-често се чуват гласове в България да бъдат разрешени еднополовите бракове.

Майка му била починала и няколко дни след нея той явно е решил да я последва. Жалко, много жалко!

Воистину воскресе.

"Родината не може (не трябва) да бъде в опозиция! Патриотите (националистите) не трябва да бъдат в опозиция!" Това е велик лозунг. Българските политически формации, претендиращи да са националистически, има какво да научат от своя колега Орбан. Сигурно сега си умират от яд, че не са се сетили да ползват тези думи. Щяха да имат по-голям успех на предстоящите избори.

Университети от 11 страни дадоха старт на общоевропейската инициатива за масови отворени онлайн курсове (МООК) с подкрепата на Европейската комисия, съобщи пресслужбата на институцията. МООК са университетски онлайн курсове, които позволяват на гражданите да получат достъп до качествено образование, без да се налага да напускат домовете си. Близо 40 курса, които обхващат широк кръг специалности, ще бъдат на разположение безплатно на 12 езика. Тази инициатива се ръководи от Европейската асоциация на университетите с дистанционно обучение (EADTU). Участват университети от: Франция, Италия, Литва, Нидерландия, Португалия, Словакия, Испания, Обединеното кралство, Русия, Турция и Израел. Подробна информация за инициативата и за предлаганите курсове може да се намери в портала http://www.OpenupEd.eu/ . „Това е вълнуващо събитие и аз се надявам, че то ще отвори образованието към десетки хиляди студенти и ще стимулира нашите училища и университети да възприемат по-новаторски и гъвкави методи на обучение”, подчерта еврокомисарят по образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу. „Движението на МООК вече придоби популярност, особено в САЩ, но настоящият общоевропейски старт го извежда на ново равнище. За нас това е основна част от стратегията за отваряне на образованието, която Комисията ще стартира през лятото”, допълни Василиу. „Европейските МООК ще осигурят качествени материали за самообучение и ще бъдат мост между самостоятелното учене и формалното образование. При някои от курсовете ще се дават образователни кредити, които ще важат например за постигането на образователна степен”, отбеляза ръководителят на инициативата професор Фред Мълдър, който е председател на специалната група за отворено образование към EADTU и на катедрата на ЮНЕСКО по образователни ресурси със свободен достъп. Специалностите, които университети предлагат, обхващат математика, икономика, електронни умения, електронна търговия, изменение на климата, културно наследство, корпоративна социална отговорност, съвременен Близък изток, изучаване на чужди езици и творческо писане. Курсовете могат да протичат или за предварително определен период, или по всяко време и съобразно с ритъма на всеки студент. Обикновено броят на часовете варира от 20 до 200. Всички курсове могат да завършат със сертифициране: свидетелство за завършен курс или т.нар. „бадж”, или сертификат за кредити, които могат да се вземат под внимание при постигането на образователна степен. В последния случай студентите трябва да внесат такса за сертификата, варираща от 25 до 400 евро в зависимост от продължителността на курса (броя на часовете) и институцията, уточняват от Еврокомисията. http://www.economy.bg/humancapital/

Световният ден на книгата и авторското право е определен за честване от ЮНЕСКО при ООН. С празнуването на този ден в целия свят, ЮНЕСКО се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. 23 април e символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали Сервантес, Шекспир и Inca Garcilaso de la Vega. Това е датата на раждане или смърт и на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков, Josep Pla и Manuel Mejía Vallejo. Това прави естествен изборът на Генералната конференция на ЮНЕСКО в този ден целия свят да отдаде почит на книгите и на авторите им, насърчавайки всички и по-специално - младите хора, да открият удоволствието от четенето и да уважат приноса на тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството. Идеята за този празник произхожда от Каталуня, където на 23 април, денят на св. Георги Победоносец, традиционно се подарява книга. Денят е празнуван за първи път през 1995 г.

Да се надяваме, че тези протести са събудили гражданското общество... За съжаление учителската стачка през 2007 г. не успя да го пробуди.

Много интересна идея, наистина. Как ли нашите политици и дипломати са я проспали?!

Международен ден на Земята (известен като Ден на Земята) Денят на Земята — 22 април, е нерелигиозен празник в света отбелязван от над половин милиард души. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят. Ден на Земята се отбелязва за първи път в България на 14 декември 1930 по инициатива на тогавашния министър на Земеделието и държавните имоти Григор Василев. Инициативата се радва на широката подкрепа на други министри на земеделието от цяла Европа. Празникът на Българската Земя дава повод на организаторите да поемат инициатива за установяване Международен ден на Земята. Тази идея намира силна подкрепа от председателя на Международния Земеделски Институт в Рим - Де Микелис. Денят, който е бил предложен е 21-ви Март. Денят има и астрономическа стойност и може да задоволи всички изисквания на всички страни от Северното и Южното полукълбо на Земята. За първи път Ден на Земята се отбелязва официално на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. Милиони северноамериканци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. През 1990 г. празникът на нашата планета е обявен за международен, като България се включва в отбелязването му през 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда. Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън — бивш губернатор и сенатор от Уисконсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес — изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ. България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, започнало от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда. На 22 април 1992 г. Президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

Благодаря за разяснението!

Браво на японците! А тяхното откритиепо какъв начин би могло да помогне на диабетиците: - с диабет тип 1 - с диабет тип 2 - с детски диабет - с други типове диабет? Ако може някой да разясни, че ми стана интересно.

А, естествено, че и ти си бил "на друг акъл". Можеше изобщо да не им се връзваш и да ги избягваш.

Aктуална тема в момента в немскоговорящите страни е влиянието на университета на психическото здраве на студентите. Според проучване на Немския съюз на образованието (Deutsche Bildungsgewerkschaft, GEW) и Немския студентски съюз (Deutsche Studentenwerk, DSW) се оказва, че стресът може да доведе до много сериозни здравословни усложнения, дори и до личностни разстройства. Експертите поясняват, че причините за това са изключително натоварените учебни програми, университетските такси за обучение, допълнителната работа към следването на самоиздържащите се студенти. Други фактори са смяната на среда и местоживеене, както и новите отговорности, с които учащите трябва да се справят извън дома. Всичко това води до стрес и напрежение, но в 25% от случаите дори до психологически проблеми. След депресията и психосоматичните разстройства на трето място сред най-често срещаните психични заболявания са личностните разстройства. Те могат да бъдат провокирани от биологични или от социални фактори. Този вид психични заболявания се среща при 5-15% от населението в Германия, като най-често засегнати са студентите. От друга страна, във Великобритания самоубийствата на студенти са се увеличили със 170% за времето от 1985 до 2005, а пък - с още 50% - за времето от 2005 до 2010 г. http://www.karieri.bg/ http://www.guardian.co.uk/higher-education-network/blog/2012/dec/05/student-mental-health-university-responsibility http://www.mhhe.heacademy.ac.uk/silo/files/sos-young-mind-in-he.pdf

D'accord

А, останал си с много погрешно впечатление. В този случай нито бойното изкуство, нито пък философията, стояща зад него, имат нещо общо. Просто си попаднал на агресивни хора, които, най-вероятно, поради крехката им възраст, са искали да докажат нещо някому или пък - на себе си. Били са някакви глупаци, които не са научили нищо от това, което е трябвало да научат. Вярно е, че може и да не са попаднали на добър учител. Доколкото става ясно от написаното от теб, те не са идвали, за да се учат, за да допълнят техниката си, а - за да се бият. Както писах в една друга тема, "в карате няма първи удар, а първата крачка не е напред, а - назад.". Освен това, "карате започва и завършва с уважение". Тези не са усвоили есенцията на бойното изкуство. Тоест, в техния случай не можем да говорим за изкуство, а - за грубиянщина и хамалщина. Колкото до счупването на носовете на няколко души, не знам дали е било необходимо да се стига чак до там. А как стои въпросът за хамалщината и грубиянщината при теб; в бокса и в борбата?

Генетиката определя 80% от ръста на човека. За останалите 20% отговаря храненето, особено - в първите две години от живота, и това количество енергия, което изразходва младият организъм в борба с болестите, когато заедно с това е трябвало да расте. Тези 20% обясняват защо разумният човек като биологичен вид с времето става все по-висок. Например средният холандец през 1990 г. е бил с 16 см. по-висок от своя прародител от 1860 г. – благодарение на добрата храна и развитата система за здравеопазване. В същото време, скоростта на ръста на Запад се е забавила, което намеква, че има предел, над който гените не ни позволяват да се издължаваме, дори - и в идеални условия. Ръстът е резултат от сложна смесица от генетични признаци, върху които се наслагват храненето и здравословното състояние в началото на живота. Нашите предци, живели в африканските равнини преди 1,9 млн. г., са могли да се похвалят с висок ръст – около 183 см., а също - с дълги крака и тесни скелети, което вероятно е било отговор на необходимостта някак да се охлаждат по време на продължителните пътешествия под палещото слънце. Когато се заселили близо до полюсите, хората придобили по-къси тела, с по-широки ребра и таз – вероятно за да намалят площта, от която се губи топлина. А в тропиците живеят най-малките хора – за да намаляват производството на топлина от организма. Разликата между средния представител на племето мбути от Конго и средния холандец е почти половин метър (137 и 184 см съответно). Това са най-ниската и най-високата нация в света. Всички останали народи са нещо средно между тях. Например колкото до европеидната раса като цяло, то жените средно достигат 165 см, а мъжете – 178 см. Изследване на най-бедните страни (Бангладеш, Гватемала, Индия и т.н.) сочи, че дори там индексът на телесната маса (ИТМ) се увеличава. Това е свързано с факта, че богатите хора дебелеят по-бързо, отколкото бедните слабеят. Ние се раждаме много различни. Изследвания на близнаци сочат, че дори тези от нас, които се появяват на бял свят с идентичен набор от гени, скоро започват все по-силно да се различават един от друг. Не става въпрос само за това, че гените избират различни пътища поради различни случайни мутации, грешки и епигенетични промени, но и затова, че самото положение в майчинската утроба влияе на това, как растат и се развиват тъканите. Освен това, много части от тялото се формират почти толкова случайно, както - и гените. Накратко в нашия вид винаги остава голямо пространство за "маневри". Да вземем за пример ириса на окото. Мускулите, сухожилията и кръвоносните съдове се смесват по уникален начин в очите ни. Двете огледала на душата ви се различават едно от друго също така, както и от очите на другите хора. Вероятността да се сбъркат две очи е 1 на 200 000 000 000, затова разпознаването на човека по ириса е най-сигурният начин в биометрията. Всъщност, повечето изследвания, посветени на вариациите на човешкото тяло, засега се концентрират върху чертите, които се използват в биометрията. Освен ириса това са пропорциите на лицето, формата на ушите и, разбира се - отпечатъците на пръстите. В действителност, голяма е вероятността да се различаваме абсолютно във всичко – от формата и размера на пъпа до разположението на вътрешните органи и зърната на гърдите. http://megavselena.com/kolko-si-prilichat-nashite-tela/

Преди да започне да пуши, човек има правото да може да направи информиран избор.

Не, няма смисъл, понеже аз бях сложил един цитат, който преместих в първия постинг. А в петия сложих това, което трябва да има в него. Нека нещата са си заедно, за да не се търси нещо конкретно после из темата. Нищо не пречи да се дискутира по него и на 10-та стр. от темата.

Е, не е възможно да влизат всички кандидати. Колкото повече партии са парламентарно представени, толкова е и броят на членовете в СИК. Е, на по-големите партии може да са по 2-3-ма представители, на другите - по по-малко. По едно време бяха около 450 партии (повече, отколкото са френските сирена!), но онези, които не са участвали на избори, които са участвали, но са взели нулеви проценти (имаше партии, за които в национален мащаб НИКОЙ не е гласувал, дори и техният шеф!) и не са си връщали субсидиите след изборна загуба, бяха заличени.

MMA http://en.wikipedia.org/wiki/Mixed_martial_arts http://fr.wikipedia.org/wiki/Mixed_martial_arts http://www.alloutmmagear.com/What-is-MMA-Mixed-Martial-Arts Ако не разбирате написаното на английски и френски език, може да го преведа частично... --- http://daobg.com/index.php?s=af8bdd5685b126ab62645f18c2ae8fe8&showforum=57 --- http://www.youtube.com/watch?v=vRfotM1os6Q http://www.youtube.com/watch?v=RvBhkErEMVk

A какво е МММ? Може би имаш предвид ММА (mixed martial arts = смесени бойни изкуства)?!

Публикуваме в съкратен вид публичната лекция на британския посланик у нас Джонатан Алън, изнесена в столичния хотел "Шератон" по покана на Атлантическия клуб в България. Г-н Алън говори на тема "Да бъда оптимист или песимист за България?". Той сподели наблюденията си върху проблемите на нашата страна за своето едногодишно пребиваване тук по начин, по който чужд дипломат рядко е успявал. Лекцията предизвика небивал интерес и много въпроси от страна на присъстващите. Домакин на събитието беше президентът на Атлантическия клуб, бившият външен министър Соломон Паси, който отбеляза интересната кариера на 40-годишния посланик. Специално за случая от Лондон бяха долетели майката и съпругата на младия дипломат. Положителното мнение за България, което споделям със своите сънародници, май невинаги се споделя от самите българи. Този ключов елемент от психиката на българина може да се характеризира като отрицателно отношение към положението в България и като цинизъм спрямо начина, по който нещата стават в страната, съчетан с пламенен идеализъм към живота навсякъде другаде. Стига се до порочен кръг - ако хората са убедени не само че България се намира някъде под средното равнище, но и че всичко друго навсякъде другаде е над средното равнище, пропастта се задълбочава. Проблемът е, че този песимизъм и този цинизъм са заразителни. Политици, средства за масово осведомяване, неправителствени организации, "тинк-танкове", всички те преувеличават и пресилват. Това отношение се отразява и на чуждите дипломати и на съответните им правителства. То се превръща в характеристика за страната, която хората чуват и преразказват. Става дори екзистенциален въпрос: не е достатъчно да се окачестви дадено действие като некомпетентно, то непременно трябва да е и корумпирано. Всеки нов мол априорно се приема като перачница за пари - предположение, което се цитира като закон Божи. Нещо по-лошо, такова предположение се използва и като извинение за бездействие. "Какъв е смисълът да се опитваш да предприемаш каквото и да било?", въздишат и българи, и чужденци. Хората абдикират от отговорностите си, свивайки рамене. Очакват някой друг да направи нещо по въпроса. Поради това предпочитат, образно казано, да паркират на тротоара, вместо да търсят място за паркиране, което не им пречи по-късно да се жалват, че тротоарните плочи са изпочупени. Поради това откривам, че си задавам два въпроса: Колко лошо вървят всъщност нещата в страната и дали положението се подобрява, или се влошава? Може ли да се направи нещо, и ако да - какво? Искам да докажа, че на България трябва да се гледа оптимистично и да настоявам за действие на всички равнища - обществени и правителствени - за осигуряване на по-добро бъдеще. Колко зле са нещата тук? Подобряват ли се, или се влошават? През тази зима, която по българските стандарти беше мека, станахме свидетели на сериозни и продължителни улични протести, които нямат подобни през последните години. Хората се гневят на високите цени и ниските доходи и в отчаянието си твърдят, че положението никога няма да се оправи. Съществува ли, следователно, надежда? Важно е положението да се анализира не само в абсолютни, но и в относителни стойности. От икономическа гледна точка тенденциите са низходящи в по-голямата част от Европа, прирастът е или нисък, или изобщо няма прираст. В много от държавите в периферията на еврозоната икономиките са в шок, безработицата расте стремглаво, стандартът на живота запада (вярно, от по-високо равнище от този в България). България се води най-бедната държава в ЕС. Не такива бяха очакванията, макар че е по-добре да си най-бедната държава-членка в клуба на богатите, отколкото обратното. Но тенденцията е възходяща. През 2000 г. в България брутният национален доход на глава от населението възлизаше на 28% от средния за ЕС; през 2011 г. беше 46%. България може да е най-бедната държава членка на ЕС, но е в първата тройка по отношение на дефицита, публичния дълг спрямо БВП и съотношенията в банковите капитализации. Както и много други от източните държави - членки на ЕС, България се развива със скорост, двойно по-голяма от скоростта в общата тенденция на ЕС. Българите говорят за широко разпространена корупция в цялото общество и България си остава страна с висок корупционен риск. Но схващането е, че степента на корупция в бизнеса е слязла на най-ниска точка от последните 12 г. насам. Британските инвеститори почти неизменно ни осведомяват, че никой не иска от тях да плащат подкупи, макар да твърдят, че в миналото са имали такива случаи. Тъй като по-голямата част от икономическите отрасли са свързани чрез интернет с НАП, крещящи случаи на неплащане на данъци се срещат все по-рядко. Чуждестранните компании и правителства следят с голяма тревога наложилите се практики в областта на поръчките (а има определени области, в които ни е ясно, че просто няма смисъл да се участва в търгове), но след спирането на европейските фондове през 2008 г. настъпилото подобрение е осезаемо. Процентът на грешка е под 2% (в сравнение с цифрата за целия ЕС, която е 4%). Положението с поръчките, включващи европейски фондове, е значително по-добро от положението при обикновените поръчки. В съдебната система все още може да се очаква подобрение в работата на Висшия съдебен съвет, особено след последните тревожни съобщения, според които съдилищата забраняват независимите проверки на разпределението на делата. Бързо растящата цена на живота оказва пропорционално по-лошо влияние в България, отколкото в други държави, поради ниските доходи, особено за хората, които са на минимална заплата или пенсия. България е силно засегната поради това, че главният експортен пазар минава през цикъла на рецесията. Но относителното положение тук се подобрява и тенденциите водят в правилната посока. И когато растежът се възобнови, отправната точка на България - почти никакъв дълг и дефицит - ще бъде завиден трамплин, за разлика от Гърция и Кипър. Докладите на Европейската комисия сочат постепенно подобрение. Разбира се, то трябва да бъде по-бързо, по-задълбочено и по-осезаемо. Но бих казал, че България е на прав път. Сега се поставя въпросът с каква скорост пътуваме. Може ли да се направи нещо и ако да - какво? Бих искал да предложа на вниманието ви няколко наблюдения от първата си година на този пост, които ме водят до заключението, че е възможно съществуването на положителен дневен ред за промяна. Правя го с известно притеснение, тъй като ми е ясно, че никой няма желание да слуша нравоученията на надути чужденци. Но споделям тези свои наблюдения като жител на България, който изключително много обича и страната, и хората . 1. Забранете определението "малка държава". България е средна по размер държава от Европейския съюз и възможностите за гласуване отговарят на този размер. Тя разполага със същия брой европейски гласоподаватели като Австрия и Швеция. България би била важна част от всякакъв съюз в Брюксел. Сега е необходимо България да стане среден играч в Брюксел. Изразът "ние сме малка държава" засилва схващането, че за България нещата само се случват и че в преговорите тя не трябва да очаква да получи, каквото иска. 2. Поставете България в центъра на европейската карта! Като сме тръгнали да забраняваме, можем ли да се споразумеем да забраним на конференции и в официални документи да се показват географски карти, които поставят Швейцария в центъра, а България - чак долу вдясно? Нека вместо това да поставим България в центъра на нашата географска карта. Тогава ще осъзнаем геостратегическия потенциал на нашата страна, свързана чрез Балканите с Централна и Източна Европа; с великата европейска артерия - Дунав; нагоре през Румъния и Украйна, та чак до Русия; през Турция и по море до Централна Азия и Близкия изток; на юг и на запад - с Гърция, Италия и Западните Балкани. Най-големият пазар, който се оформя в съседство с България (и с Великобритания), е Турция. През 2011 г. нейният брутен вътрешен продукт възлизаше на 1300 млрд. щатски долара, с растеж от 8,5%. Тя е мост между Европа и Азия и строи магистрали и високоскоростни железопътни линии за Централна Азия и Близкия изток. Моята страна има правителствена стратегия за развитие на взаимните търговски отношения, които се наблюдават от премиера и в които неотменна част са бизнесът и частният сектор. Естествено, българите знаят всичко за своята съседка и България разполага с огромно предимство в сравнение с останалата част от Европа. Вие сте неоспоримият път към пазара между Западна Европа и Турция. Повече от 10% от българските граждани растат с турски език като първи език. Ако Великобритания имаше предимствата, с които разполага България, щеше да ги оповестява при всеки удобен случай. 3. Съсредоточете се върху проблемите с образованието на ромските деца и отпадането им от училище. Според изчисленията на Световната банка 23% от новите попълнения на българската трудова борса са хора от ромски произход. От тези 23% само един от петима е завършил гимназия. Това означава, че огромен и нарастващ дял от работната сила в България не е в състояние да бъде конкурентоспособен в глобализиращия се свят. Ромите обвиняват мнозинството; мнозинството обвинява ромите. България се стреми да се превърне в богата държава, с по-високи заплати и по-висок стандарт на живота. Това изключва стратегия, основана на използването на работна ръка, по-евтина от където и да било по света. Един начин да се запълни липсата на умения е вносът на работна ръка, евентуално от Африка или Азия. Другият начин е да се постигне национален компромис, чрез който да се развие пълният потенциал на ромската част от българското общество. 4. Съдебната реформа е икономически императив. България има много предимства в надпреварата за привличане на инвестиции: най-ниската данъчна ставка в ЕС (10%); добре образована работна сила; ниска себестойност на труда; усъвършенстваща се национална инфраструктура, започнала от ниско стъпало. Един от най-големите недостатъци е неспособността да се действа в съзвучие със закона, бързо и последователено. Това лишава България от инвестиции. Прави фирмите по-малко ефективни. Намалява брутния вътрешен продукт и покупателната способност на всеки гражданин. Наложително е да се сключи сделка: подобрена физическа съдебна инфраструктура, по-ефикасно и справедливо разпределяне на работното натоварване, по-добро обучение и развитие за магистратите, в замяна на по-високите стандарти, които ще си постави Висшият съдебен съвет, поемайки отговорността да отстрани онези, които не са подходящи за длъжносттта си. Тази сделка би могла да бъде финансирана с европейски пари и с пропорционално увеличение на съдебните такси при по-скъпите съдебни дела. 5. Национализация на дневния ред на реформата. Боя се, че цитирайки непрекъснато външни изисквания като причина за реформите, рискувате да предадете целия процес на реформата в България в ръцете на странични фактори. На свой ред това води до риска да се обезсилят българите, намалява нуждата хората да поемат сами отговорността. Българите биха решавали проблемите за доброто на България не защото някой друг смята това за важно. Така би се стигнало по-бързо до успех. 6. Овластяване на правителствения център. Откакто съм пристигнал в България, непрекъснато чувам за централизацията на вземането на решения в България. Но ми се струва, че властта е разпръсната. Прекалено се осланяте на законодателството като основа за действие. Министерствата се бавят неимоверно, докато се споразумеят каква политика да възприемат или да не възприемат. Питам се дали и при вас няма да се намери място за такъв стратегически център, в който да се стига до консенсус и който систематично да следи за изпълнението на действията, по които има споразумение, на всяко правителствено равнище, включително на органите за местно самоуправление. Може би това място ще се намери в Министерския съвет? 7. Прозрачността изисква нещо повече от прозорец. Тя трябва да присъства във всичко, което прави държавата. Увереността, че действията са под контрол и че отговорността съществува, гарантира по-силно, по-здраво правителство, по-добра политика и по-добро осъществяване на тази политика. Означава регулатори, които работят открито в интерес на гражданите и потребителите. Означава извънредно високи стандарти при декларирането на личния интерес от страна на онези, които са на власт, на използваното гостоприемство, на получените подаръци, и пълна честност по отношение на правителствените разходи. 8. Насърчете личната отговорност. Многократно съм виждал примери на българи, които биха направили почти всичко за хората от своя тесен кръг: семейства и приятели. Силните общества и общности обаче се облягат на готовността да се действа в интерес на по-широки кръгове, на хора, които не познаваме и не сме срещали. Вижте резултатите от протестните движения във връзка с националните политики: всеки партиен ръководител, с когото съм разговарял напоследък, казва едно и също: "България вече няма да бъде същата". Протестното движение оказа огромно влияние върху политиката - ще се задържи ли инерцията? Последното ми заключение е, че трябва да вярваме в онова, което е най-добро за България, и в българския народ. Трябва да поставим България в центъра на своята карта. вестник "24 часа"

Редактирах 4-тия си постинг (всъщност - под номер 5) в темата. Добавих съвсем нова информация.

Да, май отново - парламетарно представените.

Наистина, обитателите на манастирите са се молели, пишели са и са преписвали книги, но някои от монасите (т. нар. таксидиоти) са тренирали твърде усилено. Да, за съжаление, ние си нямаме манастир от ранга на "Шао Лин", но все пак... http://www.pravoslavieto.com/docs/taksidiotstvo.htm http://pbi.hit.bg/bookz11.htm