ISTORIK

Как ще възприемете следните идеи... - Във всяко българско училище, наред с физкултурата (преди или след часовете обаче, в зависимост от смяната, в която се учи) като ЗИП (задължително избираема подготовка) или СИП (свободно избираема подготовка) да се изучават бойни изкуства? Например - карате, джудо, таекуондо, борба, бокс, муай тай, винг чун, тай чи и други по избор на болшинството ученици. - Да се въведе ЗИП (или СИП) по шахмат (има такава програма на ЕС). http://www.nauka.bg/a/%D1%88%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7 --- Алвасарейро може да коригира тази идея в посока, че не - нареед с часовете по ФП, а - вместо тях. --- По физкултура предимно се играят футбол, волейбол и баскетбол, а това няма много голямо практическо значение в живота (ако не станеш състезател или спортист в някоя от тези дисциплини).

В частните училища паралелките съдържат по около 10-15 деца. В държавните и общинските училища минималната бройка за съставяне на клас е 16 деца. В някои случаи има възможност паралелките да бъдат съставени от минимум 13, дори - 10 деца. Аз съм бил класен ръководител на паралалка осмокласници, наброяваща 7 деца. Но това беше в едно село. В града това не се допуска. Там една паралелка съдържа минимум 25, и максимум 31 деца. Даже няколко софийски училища щели да намалят броя на учениците в паралелките си, за да може тези бройки (ученици) да се влеят в други училища, в които не достигат деца. Колкото по-малък е броят на учениците или на студентите в клас/група, толкова повече индивидуално внимание може да получи всеки един от тях. --- Спокойно, темата се отнася за всички видове образование. Не можеш да построиш солидна сграда без основи. Не може първият етаж да е от глина или слама, а по-горните етажи - от бетон и тухли.

Именно. Аз съм на около 150-200 км. и нямаше как да се телепортирам до столицата. Аз не слагам под един знаменател ВСИЧКИ деца, ученици, студенти, родители, учители и др. Но говоря за преобладаващия случай. За съжаление, добрите, положителните изключения се срещат все по-рядко и, което е още по-тъжното - за все по-кратко време. Тези дни ще избълвам още много идеи. Но не чакайте само аз да давам идеи, нека се чуят повече идеи и мнения! Ако някой си мисли, че с Ворфакс говорим глупости или празни приказки, нека той самият да каже някаква премъдрост!

Ворфакс, ето няколко неща по темата: http://www.marksdailyapple.com/the-connection-between-height-and-health/#axzz2PiJGiqCj http://www.theatlantic.com/health/archive/2011/05/height-the-most-important-change-in-human-history/238250/ http://www.livestrong.com/article/542877-the-average-height-of-humans-over-time/ http://www.foodpolitics.com/2011/05/whats-going-on-with-human-height/

Изчистих следите от политика в темата.

"Все пак бяхме, а сигурно и все още сме приятели, въпреки, че не поддържаме връзка." Кого имаш предвид? Хубаво, идеята ми не ти харесва. Ок. Ами дай ти някоя по-"вървежна", да я видим... Аз ще дам още идеи, ама да речем - след ден-два, да ми се избистрят, че не са малко. Да, знам, че повечето идеи ще си останат пожелания, но това не е причина да НЕ водим този разговор. Колкото до политиката - аз не членувам в никоя партия, а в момента не симпатизирам на никоя партия. Не съм решил и за кого да гласувам. Така че, моля, не ме обвинявай в политизиране на форума. А и да не забравяме, че днешната политика е утрешна история! Колкото до темата - кръглата маса е просто повод да си направим една виртуална кръгла маса и да помислим какво би могло да подобри науката и образованието у нас. За да не се политизира темата, ще редактирам новината от първия постинг. И без това събитието вече трябва да е приключило. А новината имаше за цел да осведоми интересуващите се от тази тематика, които биха желали да се появят на такъв форум и да споделят идеите си или да чуят нечии чужди идеи. Хубаво е да се говори на тема наука и образование. За съжаление, все по-малко хора се интересуват от това. Скоро прочетох едно мнение, че "образованието ни е в постоянна криза през последните над 70 години". Сигурен съм, че много политици, икономисти, учители, преподаватели, учени, родители, ученици и студенти смятат, че в сферата на науката и образованието всичко е наред и те няма накъде да се развиват, понеже и нАуката, и образУванието са "цъфнали и вързали".

Доколкото ми е известно, храненето (особено - в детството) е свързано с височината и теглото на индивида. А от височината и теглото зависят здравословното състояние и дълголетието. Разбира се, не бива да се отричат и гените...

Добре, бе, ти си бил активен родител. Щом казваш... (Няма да ти искам доказателства, спокойно!) Ама много други не са били. Обаче веднага скачаш като ощипана девица, все едно някой е имал точно теб предвид. Когато няма какво смислено да кажеш по дадена тема, започваш да водиш безсмислени спорове, да се заяждаш, а после се оказва, че темата била оспамена. След това започваме да се чудим защо "голъмщината" била плъзнала и в този форум... Аз съм бил манипулирал... Кого, бе? Теб ли? Темата не се отнася изобщо до теб.

Познаваме си ги, Митак, щото те споделят проблемните си с нас, понеже родителите им не ги виждат. Или са заети и работят на няколко места, или са на смени и не могат да се наспят, или са в чужбина, разведени и така нататък. Или не общуват с децата си. Или общуват на принципа: "Когато разговаряш с баща си, ще мълчиш!", или родителят е насилник... Причините са много, проблемите в семействата са най-различни. Знаеш ли, че има родители, които не знаят нито в кое училище учи детето им, нито - в кой клас? И се готвят да му организират абитуриентска вечер или изпращане в казармата, а то повтаря (за кой ли път) 9-ти клас! А знаеш ли, че вместо да даде телефона на свой родител, за да бъде вписан в дневника, ученикът дава телефона на свой съученик или на общия любовник на родителите си? Това, че ти си нямаш такива проблеми, не значи, че не съществуват. А знаеш ли, че в някои училищни дворове коне и магарета се надбягват на воля, а децата "слаломират" между тях? И не се знае кога някое дете може да бъде изпотъпкано. (Няма значение, че училището е насред циганска махала. Това все пак са деца!) Или пък две деца се хващат на бас, че едното ще легне пред автомобил, минаващ пред училището, и колата ще спре. Да, колата спря. Ами, ако не беше спряла? (Аз разговарях с директора и с други колеги през голямото междучасие пред входа на училището и това се случи за секунди пред очите на всички ни!) А колко случаи на насилие в училище (между самите деца) остават скрити от родителите? Да, понякога - и от учителите. Става дума за кражби, обиди, побоища, убийства. Ти явно живееш в буркан или аквариум и не знаеш, какви неща се случват извън него.

Стани учител и сам ще се сблъскаш с доказателствата, които изкаш. Ти пък какво можеш да докажеш? Ако претендираш, че казаното по-горе не се отнася за теб и за детето ти, това съвсем не значи, че аз говоря глупости. Твоето дете е едно единствено. Обаче аз на годима имам по 300 деца.

Не знам по колко класа или по колко ученика ще се падат на един (учител-)бюрократ. Може би - класовете от един випуск или по няколко класа. Или - само по един клас. Това да го решат в МОН. Да, това, което предлагам, не се практикува в училище. Има го само в университета. Но и никъде учителите не са натоварени с толкова странични задължения, понеже ТАМ (където и да е, но не - и у нас) институциите си вършат работата. У нас работещите в институциите си играят на карти на компютрите, четат вестници, прекопават си виртуалната градинка във Фейсбука, бъркат си в носа..., а учителите са натоварени да им вършат работата. Добре, не си съгласен да се назначават още хора. Тогава институциите (социални служби, детска педагогическа стая, полиция и др.) да изпращат свои представители, които да си изчисляват и да си пишат или преписават САМИ данните, които са им нужни. Например, социалните искали да знаят колко са отсъствията на учениците за седмица или за месец? Хубаво, дами и господа, моля, елате и си ги избройте!

Не само да обясняват кога, какво, с кого и как са свършили, ами - и да се оправдават защо са го свършили по начина, по който са го свършили. Крайната полза е само за външни за училището служби, чиято дейност учителите вършат. Ама я да дойдат служителите от тези служби в училищата - да преподават в час! Учителят е и психолог, и полицай, и бостанско плашило, и социален работник... И какъв ли още -не! В крайна сметка, успехът на магията да се свърши в срок (щото има срокове, в които бумащините да се свършат!), в противен случай може да бъдат глобени или уволнени! (Или поне такива са заплахите от страна на директорите.) Учителите само дето не са създатели на учениците си, не са ги родили. Иначе прекарват с децата повече време отколкото родителите. И ги познават по-добре от собствените им родители. Самите родители са абдикирали от възпитанието на децата си и от контрола над ежедневието им. Оттам идват повечето проблеми с дисциплината и слабия успех на учениците. Днес всеки ученик има мобилен телефон, но никой не знае къде е той в определен момент. И къде и как се шляе, докато трябва да бъде в час. (Дали не прави секс в някой хотел, дали не пуши скришно, дали не го е блъснала кола, дали не е отвлечен, дали не го е настъпал слон...) Ние нямахме персонални телефони, но родителите ни знаеха кога сме на училище, кога сме в библиотеката, кога сме на кино, на сладкарница, или пък си играем на улицата или зад съседния блок.

Ами - безработни учители може да се назначат. Те ще се занимават с броенето на отсъствия, с попълването на бланки, с преписването на оценки от дневника в ученическите бележници, с попълването на ученическите картони/досиета... Бюрократщината намалява времето за самоподготовка на учителите, за създаването на урочните планове, за подготовката на уроците, за проверката на контролните и така нататък... Занимаването на преподаващите учители с бюрократски простотии не задълбочава връзката учител-ученик. А онези, които ще се занимават с бюрократщините, няма да преподават, да готвят уроци, да проверяват контролни... Тази идея би могла да намали безработицата сред учителите. Ако имаш някакви идеи, би могъл да ги споделиш.

В древността и средновековието само учителят е можел да каже кой е негов ученик. Как днешните учители да нарекат свой ученик някой, който не е пожелал да научи нищо от тях, който бойкотира и саботира учебния процес в час? За съжаление, днес учителят не може да избере няколко ученика, с които да работи сериозно. Държавата му натрапва и бройката на учениците, и самите ученици. Сега системата (колко безлично звучи само,а?) им вменява дейности, които са извън преподаването - работата на други институции - социални дейности, архивистика, учебен отдел... Затрупани са с учебна документация, броят ученическите отсъствия, носят на крака (!) разни формуляри до социалните (а за какво са интернет и електр. поща?) и какво ли не... Ако някой министър (се сети да) въведе учебния отдел - по модела на университетите - в училищното образование, само това да направи, ще остане завинаги в историята на педагогиката.

Много пъти съм го казвал това, а сега пак ще го повторя. В училищата да се намали излишната бюрократщина и бумащина, с която товарят учителите. Да се създаде, по модела на университетите, по един учебен отдел в училищата, във всяко едно училище. Нека безработни и пенсионирани учители се занимават с всичко онова, което трябва да правят съвсем други институции, а не - редовите учители. Работата на учителя е да преподава, да изпитва, да проверява домашни работи и контролни работи. Не - да върши работата на други институции. Да не говорим, че има директори, които товарят учителите дори с част от собствените си задължения. Има много учители, които не стават за преподаватели. Техните места може да се заемат от други, които стават за това. А тези може да се захванат да броят отсъствията на учениците, да преписват данни от картоните (досиетата) на учениците, да проверяват контролни работи и тестове, да оценяват матурите и така нататък. Има много учители, които за целия си трудов стаж не са научили никого на нищо или най-малкото - не излизат от границите, зададени от учебника, който ползват. А не винаги избират най-добрия учебник по дисциплината, която преподават. И техните ученици задават реторичния въпрос - "Кога нашата учителка ще научи онова, което се опитва да преподава на нас? Някои от нас знаят много повече от нея! Тя никога не е успявала да отговори и на един наш въпрос..." Ето такива учители трябва да се отдръпнат от преподаването и да им се делегират страничните задължения. А на тяхно място да се назначат учители, които могат да изведат учениците си в дълбините и висините на своята наука. Лошото е, че в момента една много голяма част от учителите и преподавателите са се бетониралЕ и не могат да бъдат мръднати и с топ. А по-младите, по-кадърните, по-начетените, по-знаещите и по-можещите от тях са като камъни, хвърлени в блатото на посредствеността. Родителят може и да види сред учителите Учителя с главно У, обаче може и за целия период на обучение такъв учител и да не се появи. А, ако се появи, "системата" ще го гони до дупка "по устав" и или ще намери начин да го махне (и - дори да го дискредитира, за да не може той да си намери друга работа в системата на образованието!), или той сам ще я напусне - за по-кратко, за по-дълго, или - завинаги. От това губят само учениците и студентите, губят и техните деца и внуци (понеже те не могат да предадат/ретранслират знанията и възпитанието, които биха взели от своя Учител, от своите Учители), губи цялото общество. Скоро четох, че ако процентът на образованите българи (вкл. - и други децата на други народности, които формират българската нация) нарастне, ще подскочи и БВП-то на глава от населението. (Разбира се - след време!)

При обръщение се ползва глагол в множествено число, без значение от това, дали срещу себе си имаме мъж, жена или смесена група - мъже и жени: - А, вие вече, сте дошли, г-жо! - Вие вече сте били тук, нали, г-не? - Бихте ли ме последвали, уважаеми дами и господа...

Темата е образователно-политическа, дотоклкова, че току-виж,някой политик може да попадне на тази тема и да почерпи полезни идеи. Идеята да пусна тази тема ми хрумна, понеже днес не мога да присъствам на кръглата маса. Темата е за всички, които имат идеи за промяна в сферата на науката и образованието, но не могат да присъстват на кръгли маси по тази тема. Нека тук нахвърлим своите идеи, пък може политиците да харесат някоя идея. Хубаво е да става ясно за коя област се отнася идеята (наука, предучилищно, начално, основно, средно, полувисше или висше образование). Предстоят избори, партиите търсят идеи... Дори и само една идея да бъде реализирана, няма да бъде малко и тази тема би изпълнила своята мисия. Така виждам нещата аз. Значи, от една страна може да се нахвърлят само проблеми, да се дават готови решения или идеите да се представят на принципа проблем - решение. Както ви харесва. Колкото до политическото мероприятие на Светльовата партия, то е само поводът да пусна темата. Пуснах новината, понеже в нея се задават интересни въпроси. Ако някой е бил на тази кръгла маса, моля, нека сподели как са преминали дискусиите там! Тази тема ще си бъде НАШАТА кръгла маса. Някъде бях пуснал анкета за проблемите на образованивето... Трябва да я изкопая... http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14023&page=1

Хубаво би било който има възможност, да отиде на дискусията.

А какво да кажем ние - всички онези, които живеем "на майната си" - в Майнатаун (Пловдив)?

Днес в София бе организирана кръгла маса, на която са били обсъдени проблемите на висшето образование в България. На кръглата маса, която за първи път се провежда на открито, са присъствали представители на академичните среди – БАН, Софийски университет, УНСС и други, които са имали възможността да поставят много болезнени въпроси. Например: Защо България осигурява университет за 120% от своите ученици, Франция за 42%, а Германия и Швейцария - само за 14-15% от завършващите? Каква е потребността от толкова много висшисти? Кой ще обработва земята и кой ще обслужва идващите туристи? Защо българската държава, при 60 000 завършващи ученици осигурява 70 000 бройки за 1-ви курс, когато: - 48% от децата на 15 г. възраст са функционално неграмотни? - 10 000 от завършващите заминават да следват в чужбина; Въпрос с допълнителна трудност: Защо при прием 2012/2013 година университетите насилваха и двойкаджиите да се запишат да следват? Какъв процент е сивият сектор на напечатаните дипломи и какъв е делът на заслужено спечелените у нас? Свръх успешна ли e българската икономика, та се нуждае от уникален мениджмънт и дали българинът е изключителен любител на съдебните процеси? Ако не е така, то защо икономическите и юридическите специалности доминират в българското висше образование (около 50%), а положителните и инженерни науки са напъхани в ъгъла (около 5%)? Всеки е добре дошъл на дискусията.

Колега, както е казал един класик: "Койту чите, пичели, койту ни чите, ни пичели..."

Пример за недоброто качество на училищното и на университетското обучение по български език е следната представителна извадка от фрапантни правописни грешки, допуснати от студенти, попълнили анкета за... качеството на науката и образованието в България: - освояване на най-съвремените методи на преподаване - вишуто образувание у нас е твърде коронпирано - нужно е актоализирване на очебните програми - освояването на европейски средства - виновна е масовата негръмотност - трява да се овеличи качеството на убразуванието - ниското ниво на образование на цигъните у нас - незнам - немога да отговоря на въпроса - неразбирам този въпрос - немога да одговоря на този вапрос - тряа да се увеличи броя на вишите училища, за да можи всеки чувек да има достъб до тях - нужни са повече финансови и нефинансови стимоли - нужно е повишаване на репотацията на оневерсетецките преподаватели - подобряването на дисциплината на очиниците в всеко очилеще - студентите в економическите спицялности - многото отцъствия от лекции и опражнения - липсата на оважение към труда на ентелектоалците - тва е ного важно да са знай - незаинтерисованос от страна на родителите - трябва да се отделят по вече пари за образование - учениците неискат да стоят в час, скучно им е - не схващам за какво става на въпрос - няма ясни преоретети в законодателството - доаените в науката

Запомнете! За разлика от думи като неграмотен, небрежен и некомпетентен, изрази от сорта на не знам, не мога, не искам, не виждам, не чувам, не съм, не разбирам, не пия и не пуша се пишат разделно (поотделно). Не е частица за отрицание и се пише разделно, тоест - не се слива с думата, която отрицава (отрича). Не знам кой е незнайният воин.(Думата воин се пише с и, а НЕ - с й.) "Не" се пише слято в началото на прилагателни и съществителни имена (думи), в които има смисъл на отрицание. Примерно: незнание, невалиден, непушач, невъзможен, независим, неудачник, неграмотен, недостиг, неадекватен, невидим, необитаем, неравност, неуспешен, неустоим и много други, подобни на тях. Също така - в думи като невестулка, невеста, невен, небе, нещо, негър, некролог, некропол, невролог, нервиран, нефт, нефрит, нефтопровод и други подобни, в които частицата "не" не носи смисъл на отрицание. --- Правилно: Аз не искам, не мога, не знам... Не мога, не знам и не искам... Хич не ми е до вашия срам. Разберете ме, аз не искам! И не мисля дори, че някога ще пожелая. Погрешно: Аз неискам, немога, незнам... Немога, незнам и неискам. Хич неми е до вашия срам. Разберете ме, аз неискам! И немисля дори, че някога щепожелая.

Според мен, ако нямаше коалиционни действия срещу нас; ако не бяхме нападнати едновременно от няколко страни, мисля, че бихме могли да бием противниците си един по един, един след друг. Но не - и едновременно на няколко фронта. От друга страна... Ако България беше по-голяма и населението ни - по-многобройно (оттук - и, ако разполагахме с повече армии) може би бихме устояли на натиска в този момент. Но при евентуален наш успех, великите сили вероятно пак биха подпрели дипломатически, а може би - и военно (някои от?) съседите ни, както това стана в Сръбско-българската война.

Аз пък не знаех, че отровните змии могат да те ухапят и БЕЗ да те отровят.