Cписание ИДЕИ – едно списание за философия, психология, религия, изкуство, култура. За духовна култура, но да не употребявам този термин – за да не бъда криво разбран. Понеже с него боравят у нас предимно дейците на т.н. "окултни науки и знания". На моя призив за създаване на такова списание откликнаха неколцина ентусиасти и ме подкрепиха. Списанието, което държите в ръцете си, е наше дело. То ще бъде списание, което ще се чете най-вече от ония, които са небезразлични към истината. И които предусещат, че ако не търсим страстно и упорито ония най-базисни истини, от които зависи животът ни, то тогава неизбежно загубваме ориентир и посока. Поради което съществуването ни започва да се обезсмисля и проваля.
Списание ИДЕИ ще се списва от хора, чиито стил на мислене и писане е несъвместим със стереотипа на постмарксистко-ленинско-комунистическата идеология. У нас реформа в институциите на философията не беше направена, както не беше направена промяна и в сферата на висшето образование, за средното да не говорим. Ето защо около новото философско списание ще се обединят представителите на едно ново поколение философи, което няма нищо общо с казионната държавна философия-идеология, която господстваше у нас десетки години. Страниците на списанието ще са отворени за всички мислещи и имащи какво да кажат хора у нас, включително и за представителите на по-старото поколение: Ц. Бояджиев, К. Янакиев, Н. Василев, Ст. Пенов, Ал. Пацев, С. Герджиков и други.
Да видим как ще потръгнат работите, но ми се иска списанието да стане по-популярно – особено сред по-младите. В него ще представяме и нови книги на български философи и психолози; нещо повече, някои нови книги могат да бъдат публикувани изцяло първо тук, в списанието (в поредици). Смятам, че това е новаторско, нищо че често става така: новото е добре забравено старо. Било е време, в което философските писатели първо са публикували своите книги в поредица книжки на някое списание, а пък едва след този първи сблъсък с четящата публика (и след отчитането на първите отзиви и реакции от нейна страна) техните книги са излизали отделно, поради което и първите им издания са били много по-качествени. Философската книжнина е по-особен род "литература" и тук като че ли "промотирането" на философските текстове първо в списание е сякаш задължително. Искаме да направим едно интересно и полезно списание.
У нас кризата в сферата на психологията изглежда е още по-отчайваща. По тази причина списанието ни ще е чисто философско, но няма да обръща гръб на психологията, което ще ги подтикне към повишаване на тяхната плодоносност. (Впрочем, психологията в изконния й смисъл си е част на философията.)
Призовавам всички пишещи в областта на философията и психологията нека смело да изпращат свои текстове. В списание ИДЕИ критерият за публикуване е само един: талантът! Смятам, че издателската идея на списание ИДЕИ е наистина оригинална. Да видим как ще потръгнат работите, понеже добре се знае, че у нас истински новите неща съвсем не потръгват. Щото ние, българите, сме устроени така: като забележим, че нещо е съвсем ново, като срещнем някой новатор, първо му казваме, за да го обнадеждим, следните думи: "Тази твоята, драги, дето си я намислил, съвсем няма да стане!". А пък после скръстваме ръце и почваме да гледаме сеир и да се наслаждаваме на провала на този човек.
Аз се надявам, че този път ще се намерят още повече хора, които ще се включат – било като автори, било като читатели, било само с морална или пък с по-осезаема някаква подкрепа – в реализацията на това иначе важно и ценно културно и народополезно дело. Призовавам най-вече преподавателите по философия в гимназиите, младите асистенти и докторанти, професионалните философи и психолози и всички, които се интересуват от философия и психология: отхвърлете всички скрупули, бъдете смели, решете се и елате да си сътрудничим и да издаваме новото списание. Напишете нещо, представете и свои текстове, отлежаващи по чекмеджетата. Да потръгне веднъж, пък после всички ще се убедят в полезността му.
Но всяко начало е особено трудно. Най-вече у нас. Да видим. Но кой знае защо, този път съм оптимист. Не мога да си обясня защо, но е така. Може и да не е случайно, знам ли?!
Разбира се, идеята за списание ИДЕИ подлежи на доразвиване, като тук всички предложения са интересни – и ще бъдат отчетени. Списанието ще бъде на пишещите в него, а кръгът на пишещите и публикуваните в него няма да бъде затворен: всеки нов е добре дошъл. Разбира се, всеки пишещ – но това се подразбира – би се постарал да се представи в списанието с най-доброто, написано от него. Защото чудото на печатното слово е това: нищо не може да се промени, всичко остава както е отпечатано. И човек трябва да пише така, че да не съжалява – или да не се срамува после.
Автор в списанието може да бъде всеки, който има какво да каже в областта на философията, психологията, религията, изкуството, духа. Философията е нещо широко и безкрайно по обхвата на проблеми и тематични области, така че за някаква ограничителна "концептуална рамка", по мое виждане, не бива да се говори. Примерно не ми се иска списанието да провежда конкретна философска тенденция или направление: всеки пишещ, всеки философ, има свободата да развива каквито си иска идеи, принадлежащи на всякакви школи и направления. И да е изключено да се стига дотам по обичайния маниер да му отвръщат: "Благодарим, но Вашата статия не отговаря на тенденцията на нашето списание, ние сме (примерно), "неомарксисти", а пък вий не сте като нас, съжаляваме!". На мен затова ми се иска да създадем едно плуралистично, т.е. богато на идеи списание, в което свободно съжителстват най-различни философски направления и тенденции. И които са влезли в един също така най-свободен диалог по същинските, по най-значимите проблеми и теми на съвременната философия.
За философите е съществена истината, и тя трябва да бъде търсена в най-пълноценно сътрудничество на различните философски идеи и концепции. Ценна е също така оригиналността на виждането, на начина на изразяване, на прилаганите методи и прочие.
И още нещо. Обикновено се смята, че едно философско списание би имало тежест ако в "редколегията" му бъдат привлечени хора с тежки академични титли, професорски, на академици и пр. Аз не споделям това очакване, напротив, на мен ми се иска в списанието да бъдат привлечени най-вече ония, които не са достигнали върховете на професионализираната академична философия у нас, напротив, които се намират в началото на своя път, или пък са, тъй да се рече, "аутсайдери" – като моя милост например. Иска ми се в списанието да пишат хора, за които са тесни ония рамки на чисто професионалното говорене по философски теми, т.е. иска ми се в него да пишат и да се изявяват нестандартно мислещите, новаторите, неконвенционалните, сиреч бунтари, "социални нихилисти", неконформисти и прочие. Тоест да се изявяват хора, на които не им е по вкуса стилизираната, стерилната, "общоприемливо звучащата", "сресаната", "пригладена" и пр. философия.
Да, в списание ИДЕИ следва да се изявяват по-различните философски индивидуалности, които трудно могат да бъдат натикани в някакви априорно дадени рамки на "философската порядъчност". Смятам, че ме разбирате какво имам предвид; зная добре, че това, което пиша, е рисковано и твърде спорно, но ми се иска да открия хора, които споделят ако не същата, то поне сродна на изразената нагласа. Ония, които търсят съвсем друго и затова се отвращават от току-що изреченото, могат сами да преценят дали биха искали да сътрудничат на едно толкова неконвенционално, рушащо каноните, свободолюбиво и търсещо списание, каквото ми се иска да стане нашето.
А що се отнася до структурата на самото списание ще кажа следното: няма да има никакви ограничения за теми и проблеми. Следователно във всеки брой разделите могат да бъдат всякакви и най-различни, според предложените статии. Иска ми се да има статии от всички области на философското "знание", онтология и пр., философия на религията, на изкуството, на културата, на политиката, на историята, психология (философска преди всичко), проблеми на личностното израстване на младите (от философска и психологическа гледна точка), за ценностите и какво ли не още. Да се пише за човека, за Бога, за битието, за универсума, за свободата, истината, доброто, красотата, светостта. За всичко да се пише – както и подобава за едно автентично философско списание.
Това е моето виждане и ми се иска да не си налагаме предварително някакви ограничения: това може, а това не може. Всичко може да се пише и издава, стига да е талантливо написано, стига човек да е вложил личността и душата си в него, стига да е налице творчески потенциал и съответната степен на освободеност. И накрая нещо най-важно. Иска ми се списанието да е интересно и полезно за всеки мислещ човек, особено пък за по-младите. Иска ми се да не бъде елитарно и наукообразно, ала все пак следва да държи едно сравнително високо ниво. Но езикът, на който се пише в него, ще бъде не сух и отблъскващ, а по-понятен, по-човешки, разбираем и вълнуващ всяко човешко същество. Е, има някои хора, които не са проницаеми за никакви идеи, но те по моето убеждение са съвсем рядък случай на пълна умствена занемареност (затъпялост) – и на непроницаемост за духовното.
Ето защо според мен е дошло времето философията заговори на човешки език и да се постарае да намери достъп до всяко съзнание – и подход към всеки човек. Тя трябва да се постарае да приобщи съзнанията на съвременните хора към себе си, а не да ги отблъсква.
В този смисъл списанието, което ще издаваме, следва да бъде по-популярно, колкото и неподходящо да звучи тази дума. Най-строгите и възвишени проблеми на философията следва да бъдат представяни така, че да предизвикат отклик у всяка човешка душа. Философията трябва да оправдае по този начин съществуването си. Защото в противен случай възниква въпроса: а за какво ни е философия, за която хората и не подозират, че изобщо съществува?! Каквато зла участ сполетя и "нашата", съществуващата у нас философия. Превърнала се в суетно занимание само за "професионалисти" и се е самолишила от всякакъв достъп до съзнанията на т.н. "обикновени хора".
Така виждам нещата аз. Но съм готов да обсъдя всяко мнение на опонентите си най-внимателно. Ако някъде бъркам, ще се поправя без съжаление. Стига да ми бъде помогнато да разбера къде греша. Така че чувствайте се свободен да предлагате каквото мислите за по-добро; ще обсъдим всичко. Впрочем, идеята за едно списание за духовните неща си струва: търсят се обаче личности, които да я подкрепят, да й дадат живот.
Дойде и у нас моментът да се разбере, че личността е най-важното, решаващото, съдбовното; че без качествени личности нищо стойностно не може да се получи. Доскоро у нас се правеше така, че стойностните личности бяха отблъсвани, а триумфираха нищожествата и мерзавците. Сега трябва да стане обратното. Дали изобщо сме дорасли до дължимото ниво, че да разберем тия толкова прости зависимости? Ако не сме, списание ИДЕИ може да помогне на мнозина да ги постигнат. Това и оправдава появата и съществуването му.
Е, да си пожелаем успех – и смело да поемем по пътя! Не е лек, но пък си струва: блажени са търсещите, на тях и ще се даде.
Ангел Грънчаров
(инициатор за създаването на списанието и негов главен редактор)
Може да е имало преводач.
