Aspandiat

On 6.07.2018 г. at 8:33, ilianm said:

Сгълчал си ме. Леле...

Айде да видим това описания на монголоидността на Атила,

От 2 седмици го чакам, ама само глупости слушам, а описание няма и няма

Дал съм по-горе скрийншот с описанието на монголоидността на Атила от Йорданес.

Бях те предупредил, че троленето и спаменето тук няма да остане без последствия, но явно ефектът от предупреждението е нулев. И тъй като също така нулев е приносът ти в този форум, но за сметка на това успешно съсипа няколко теми, налагам ти безсрочен преглед на мненията от модератор. Можеш да се сърдиш единствено на себе си.

On 7.07.2018 г. at 0:21, Стоедин said:

Наскоро в училище имахме обучение от лекторка на име Дерижан. Прекрасен преподавател, но освен със знания ме впечатли с фамилията си. След лекцията я попитах от къде произлиза името Дерижан и тя сподели, че е стара арменска аристократична фамилия. В арменската традиция имена завършващи на ...жан издават благороднически произход.

В арменската традиция по времето, когато са имали аристократи, няма изобщо имена, завършваши на -жан. Може би единственият случай, в който има нещо подобно, е "Киржан/Кир-Жан", името с което арменският историк от края на 10 век Асохик нарича Йоан Цимисхий и което е вариант на гръцкото "кир Йоан".

Фамилията най-вероятно е с турски корен + -джан ("душа"), с което и днес арменците масово се обръщат един към друг: Хайк-джан, Ованес-джан, Такухи-джан, Ануш-джан и т.н..

On 6.07.2018 г. at 22:43, cven said:

Имената записани в османските регистри не са непременно имената, с които хората са кръстени. Според мен, чиновникът не обикаля всяка колиба да записва имената по лична карта, а отива при първенеца на селото и го разпитва за живеещите в населеното място. Той съответно казва имената така, както си викат по комшийски. Така Васил става Васо, Радослав става Радо, Станимир става Стано и т.н. Примерно Вие ако имате съученик, приятел, колега Александър, Тодор, Петър, най вероятно за Вас са Сашо, Тошо, Пешо, по същия начин, както и за кмета или кнеза, който е служил за информатор на данъчния.

 

Прегледах началото на ТИБИ 1 и 2 том, Например в Търновско са записани имената Дабжьо и Дабчо, но в Пернишко името е записано като Дабижив.

Не мисля, че кнезът е диктувал на писаря имената във варианта, в който са се обръщали към хората. В противен случай всички имена щяха да са двусрични. А и от примера с Дабжо и Дабчо и Дабижив личи, че хората са записвани с пълните им имена, а не със съкратените. По моето село до неотдавна типични селски имена бяха Съйо, Мойо, Крайо, Дочо, Цочо, Банко - и това са не "съкратени", а пълните им форми.

On 6.07.2018 г. at 22:43, cven said:

Действително много имена завършват на О, но част от тях не са прости, например Балико, Добрико, Неделко, Преметко. Освен това често се срещат и дълги имена, като Грубадин, Радослав, Доброслав, Левендин, Драгита, Драгобрад, Добромир, Витомир, Гъртодул, Момчун, Станемир, Драгостин, Негослав, Бранислав, Крайслав, Богослав, Великослав, Дабижив, Божидар, Борчин. А в Бориловия синодик например се срещат : Приязд, Балдьо, Арцо, Трошан, Ратен, Карач, Потръц, Ханко, Стано, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воислав, Годеслав, Чръноглав, Семир, Иончо, Добромир, Иваншо

Така е, но горе аз говоря най-вече за това, че типичните народни имена са хем двусрични, хем завършват на -О и -Е. Това че има и "неправилни" от тази гледна точна имена не е нито проблем, нито чудно. Обаче огромната маса от имената по селата са точно по горния модел.

Колебаех се дали да пусна темата тук или в раздел Средновековна история, защото ако се развие, темата вероятно ще отида в историческия раздел. Но пък нека да посъживя раздел Езикознание.

Тъй като преди години съм се ровил много из издадените в София и Скопие османо-турски данъчни регистри, които съдържат списъци на десетки хиляди данъкоплатци-християни, са ми направили впечатление няколко неща. Едно от тях е типът на народното (селско) българско мъжко лично име от периода 15-16 век. То се характеризира със следните особености:

1. В 90% от случаите, ако не и в повече, името е двусрично.

2. Почти винаги завършва на -О или -Е. Примери: Васо/Васе, Стойо (покрай Стоян), Радо (покрай Рад), Пейо, Йово/Йове (покрай Йован, вариантът Иван липсва), Дочо, Стано/Стане (покрай Стан), Храно (покрай Хран и Кран), Михо и др.

3. Почти напълно липсват вносни (гръцки имена) в тяхната автентична форма, а тези, които са навлезли, са в съкратен и побългарен вариант. Примери: Димо (а не Димитър, което в този си вид се среща рядко), Йован (а не Йоанис), Тодор (а не Теодор или Теодорос), Андон (а не Андонис), Михо (а не Михаил).

4. Имена от гръцки са основно имена на светци, но не произволни: Тодор, Димитър, Йоан, Йордан (но основно в Македония и то във вариант Ордан или Орде). Името Петър например почти напълно отсъства. Името Христо(с) също не се среща. Имена на почитани от българската църква имена на светци като Климент, Константин, Наум, Теодосий не се срещат сред народа.

Запазените имена на български владетели и аристократи от периода 7-15 век се различават съществено от простонародните.

1. Голям брой такива имена също са двусрични: Тервел, Телец, Сабин, Телец, Винех, Умор, Кардам, Муртаг, Борис, Петър, Самуил, Арон, Давид, Йоан, Смилец, Фружин, Балик, Гавра, Драгшан, Ивац, Кракра, Боян. Никое от тях обаче не завършва с простонародното окончание -О или -Е с изключение на болярина Мицо през 13 век. Няма да броя и името "Анчо", болярин в Тракия от 11 век, споменат в един византийски документ, тъй като е записан на гръцки като "Антзас", което може да се разчете и като "Анч" или "Анча".

2. Други имена на владетели и аристократи са едносрични: Крум, Докс, Шун, Цок.

3. Съществува и един немалък пласт от многосрични имена на владетели и аристократи, немалка част от които са гръцки или пославянчени гръцки и библейски: Георги, Светослав, Михаил, Александър, Константин, Коломан, Димитър, Дометиан, Драгомъж, Елемаг, Добромир, Лазарица, Илица, Матеица, Никулица, Теодосий, Несторица, Мелитон, Куделин и др.. Никое от тях не завършва с простонародното окончание -О или -Е с изключение на Иванко (убиецът на Асеня). 

4. Има и известен брой имена от кумански произход като Шишман, Дърман, Тертер, Белаур, Асен, които са двусрични или многосрични, но и те не не завършват с простонародното окончание -О или -Е.

КАТО ПЪРВОНАЧАЛНИ ИЗВОДИ:

1. Един от признаците за отлика между аристокрация и простолюдие в средновековна България е било личното име. Народът е носел кратки, най-вече двусрични имена, завършващи на традиционното народно окончание -О или -Е. При аристокрацията подобни "плебейски" окончания в имената липсват.

2. Противно на простонародните имена, които нерядко са съкратени форми на по-сложни или многосрични имена, имената на аристократите не търпят съкращаване. Асен си остава Асен, а не Асо, Димитър си остава Димитър, а не Димо, Георги си остава Георги, а не Гого, Михаил си остава Михаил, а не Михо, Шишман си остава Шишман, а не Шишо. Единствените имена, които са навлезли сред народи и които (почти) не са търпели подобни съкращения, са имената от (пра)българския ономастикон: Крум остава Крум/Хрум/Крун/Крон или става Круме/Крумо, Круман, Кардам си остава Кардам или става Кардан, Тервел остава Тервел, Борис остава Борис, Винех е запазено като Виняк, Сабин остава Сабин(е) или Сибин/Сивин и др. Единствено Докс и Цок стават "оплебейчени": Доксо/Доско или Дошо, Досо, Досе, а Цок: Цоко/Соко/Сочо/Цочо. Защо (пра)българските не "са пипани" не се наемам да отговоря.

3. През 15-16 (чак до 18 век) хората от простолюдието не притежават родови имена. Имената им се образуват по три начина: Йован, син на Петко (а внукът става Петко, син на Йован), или Йован Петко, или с прякорни/професионални имена като например Йован Ковач или Синдир Петко (ломотещият Петко). За разлика от простолюдието аристократите и владетелите имат родови имена, което е още една огромен филологически/ономастичен индикатор за разликата или дори пропастта между долните и горните класи в средновековното българско общество. Как е стоял въпросът с имената в средновековна Испания, Италия, Германия, Франция, Англия не съм проверявал, но предполагам, че и там е имало простонародни и аристократични имена, а "черните люде" са имали само бащини имена.

On 2.07.2018 г. at 11:05, decapitator said:

Илиан е прав в случая.

Зависи как ще го възприемеш. Ако Илиян настоява, че у Приск няма описание на монголоидността на Атила, тогава е прав. Ако обаче настоява, че изобщо няма такова описание, не е прав. Точно както аз приех последния му пост и заради който го сгълчах.

Ето ти го описанието на Атила в "Гетика" на Йорданес. Монголоид.

https://archive.org/stream/gothichistoryofj00jorduoft#page/102/mode/2up

П.П. Бел. мод.

Илияне, понеже в този форум действията ти са като на типичен трол, че на всичко отгоре и неграмотен, ти предлагам 2 варианта:

1. Да почнеш да защитаваш твърденията си с аргументи и факти и да престанеш да я караш на принципа "аз ти казвам, че е/не е така, защото аз така казвам".

2. Да ти наложа преглед и одобрение на коментарите от модератор без краен срок на ограничението.

Изборът е твой. Но при първия пример за това, че продължаваш по старому, ще ти наложа наказанието директно.

Бъркаш с Гоби.

За съжаление и ако не бъркам, в пустинята Такламакан разкопки не се правят поради природна невъзможност. Копаят само в северните, западните и югозападните й периферии. Инак би било интересно какво има под пясъците й.

On 20.03.2010 г. at 23:55, Aspandiat said:

Впрочем арабите и днес наличат Аму Даря с библейското име Гихон!

 

Да опитам да свържа всичко дотук. Имаме Гион/Гихон/Хон = Аму Даря, имаме Фисон/Писон = Ганг. При това положение отъждествяването на другите 2 реки (формално Тигър и Ефрат от Библията) с Брахмапутра и Иртиш не е безперспективно. Така че митичният Едем наистина може да се е намирал в региона на планината Меру/Сумеру на индоарийците, свещен район, географски обхващащ Западните Хималаи, Хиндукуш, Памир и Западен-Северозападен Тян Шан.

Така.

Излезе още нещичко интересно. Около 1269-1271 г. арменският енциклопедист Вардан Аревелци оставя едно описание на царството на презвитера Йоан (макар и да не споменава директно името му) под името Чинумачин със столица Хата. Ето откъсът:

Цитирай

А на изток от страната на персите първо са страната Чинумачин и градът Хата, където се стичат търговци от целия свят. По вяра са православни християни, имат царство и църковно устройство, справедлив и безпристрастен съд, който не разплаква сирака и не притеснява вдовицата. Като свещено писание имат само една глава от евангелието на Матей. И страната е благодатна и благоденстваща, сеят веднъж, а [след това] четири години имат хляб, понеже са близо до рая. Оттук идва голямо количество полезни благоуханни цветя, лекуващи различни болести. И след това идва земята на кушаните, а после страната на чените...

"Чените" са китайците, а самата страна Чинумачин се е намирала в района на град Самарканд в древната Согдиана.

Интересното в конкретния случай е твърдението, че тази страна "е благодатна и благоденстваща, сеят веднъж, а [след това] четири години имат хляб, понеже са близо до рая." Тоест имаме още една податка, че съгласно представите, изградени като ъпдейт и ъпгрейд на библейските и разпространени някога в Предна Азия, митичният Едем е бил някъде из Средна Азия, вероятно сред пясъците на днешната пустиня Такламакан, заемаща по-голямата част от територията на Таримския басейн в днешен Западен Китай.

Попадам аз случайно неотдавна на едно кратко съобщение на ал-Табари (839-923 г.), изброяващо как са разпределени потомците на Иафет. Ето го откъсът:

Цитирай

И от Йафет се родили Гомер, Магог, Мадай, Иаван, Тувал, Мешех и Тирас. Сред потомците на Гомер били царете на Персия; потомците на Тирас включват тюрките и хазарите. Сред потомците на Мешех са Ашбан; от Мадай са произлезли Гог и Магог, които са в източната част на земята на тюрките и хазарите. Сред потомците на Иаван са ал-сакалиба и бурджан. Ашбан живеели някога в земята на румите преди да бъдат нападнати от потомците на Исав и от други.

"Ашбан" е Испания или испанците. Но съдейки от откъса, това не е населението на старата римска провинция Hispania, а вестготите, които до един момент се намират на източноримска територия и после се насочват на запад. Кои са обаче "потомците на Исав", които били нападнали "ашбан", тоест готите?

Има един арменски автор на име Григор Аканеци (или Акнерци), живял между 1250 и 1335 г. Той е автор на една история на монголите със заглавие "История на народа на стрелците", в който се открива един любопитен пасаж:

Цитирай

А от слугините на Авраам едната се наричала Агар, а другата Хетура. От Хетура се родил Зимран [от когото] са пахлавите, от които са Аршак Храбри и свети Григор, просветителят на Армения. А от Агар – Исмаил, което се превежда като „покорен на Бога“. От него са измаилтяните. Бог заповядал на Авраам при раждането на Исмаил да даде нему и на народа му благодатна земя, да го направи голям народ и с меч и лък в ръка да преуспее срещу враговете повече от всички останали народи.

А от Исав, сина на Исаак, се родили исавитяните, които са черните скити, диви, с мрачни лица.

На базата на математическото ако А = В, а В = С, то и А = В, "потомците на Исав" у Табари, тоест хуните, разпердушинили готите около 370 г., следва да се отъждествят със "исавитяните" или "черните скити" у Аканеци.

Някой от форума срещал ли е някъде в някой извор изобщо разделението "бели скити" - "черни скити"? И дали е възможно тези хипотетичните "бели скити" да са всъщност хионитите/хефталитите от Средна Азия, наричани и "бели хуни" от Прокопий Кесарийски, а "черните скити" да са европейските хуни на Мунджук, Бледа и Атила?

Преди 19 часа, Авитохол_165 said:

Вярно е, че в един извор при изреждане на племена кутригури и оногури се споменават отделно, но то има и извор, където при такова изреждане два пъти се споменават българи.

Кой е този извор? Дякон Агатон ли?

Преди 22 минути, _magotin_ said:

Това е една eкзонимна мистерия Но дали хуногурите са се представили като такива, а са били едни обикновени кутригури, или други някакви процеси са протекли, това оставям на вас - историците, да прецените. 

А ти въз основа на какво смяташ, че в Панония е имало кутригури, а не хуногури? И то като се има предвид, че по Юстинияново време кутригури и утигури уж се били самоизтребили.

Преди 3 минути, _magotin_ said:

В Панония са заварени кутригурите, а не уногурите.:) 

И тогава що още през 9-10 век в латинските паметници се появява топонимът Hunogaria/Hungaria, а не Kutrigria?

Преди 8 часа, Atom said:

В проучването от тази година авторите се опитаха да осветлят проблема, но от гледна точка на генетиката през 6-ти век не се случва нищо ново. Нищо ново не се случва и през 1-ви век, когато се предполага, че хунну мигрират на запад.  Времето през което се случва нещо е през 3 век пр. Хр. и трети век след Хр.

С други думи тюркизацията на степите се извършва или при самите източни скити в някои от групите им породена от женско влияние или под влияние на елитна доминация породена от двете генетични събития в -3 и +3 век.

Историческите тюрки на Ашина са извън играта или поне няма как да ги набедим, че те въвеждат в Централна Азия тюрските езици. Те могат само да спомогнат за разпространението на езика, но не и за въвеждането му на територията.  По всичко изглежда, че тюрските езици са налични в централно-азиатските степи от преди тюрките.

Мислено ли е за възможен вариант при миграцията на изток на степните иранци в 1 хил. пр.Хр. и по-рано, по пътя си те да са асимилирали някакви местни евенки, кети и др. подобни и така да се е родил тоя иранизиран тюркски или тюркизиран ирански език, за който говориш?

Преди 21 часа, Thorn said:

Ако и те не са тюрки, тогава защо византийците наричат унгарците тюрки, след като те са фино-угри?

Ей в тая книжка се споменава за една хипотеза, витаеща сред научните среди в Унгария. Съгласно нея всъщност тюркоезични били самите маджари, а угро-фино езичните били уногурите, които били заварени в Панония от маджарите. Или беше май обратното, не си спомням добре, щото съм я чел отдавна. Явно тази хипотеза се опитва да отговори на твоите (и явно не само твоите питанки).

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=15501

Преди 17 часа, Warlord said:

Още едно предложение - през 1166 г. Стефан Неманя се провъзгласява за велик жупан на Сърбия. Това води до сблъсък между него и братята му, подкрепени от императора с гръцко-франкско-турски отряд. Който е разбит от Неманя, вярно на следващата година и вярно - няма сведения Мануил да го е предвождал лично в битката. Но на фона на останалите обсъждани разминавки пак не е много далече като време и объркването да е на сърби с българи. Или пък в бунта на Неманя да са участвали и български бунтовници от западните краища.

Проблемът пред такава аналогия е, че бай Михаил Сирийски не го е еня за действията на Мануил на Балканите или в Италия. Той се вълнува (разбираемо) от операциите ми в Анатолия и Ориента и пише за тях.

Преди 3 часа, Greatest Turk said:

В някои училища дори са свалени знамената на Ататюрк, и тези хора са слугите на Ердоган. В Турция знамето на Ататюрк можеш да го сложиш навсякъде дори и в класната стая без да се съобразяваш с законите. Но като има "османци" от тези учители се появяват проблеми.

2008 бях на море в Турция и ми направи впечатление, че на много къщи бяха насложили не само турски знамена, но и портрети на Ататюрк. Още ли държат портретите или вече са оставили само знамената?

Преди 9 часа, Greatest Turk said:

Пресата не е независима всичко се контролира от Ердоган, по телевизионните канали постоянно се показва Ердоган и неща свързани с исляма. Има много сектанти които имат собствени канали и пропагандират. Науката се използва свървайки я с религията колко е "велик аллах" и прочие. Аз и хора като мен се опитваме доколкото можем да покажем на хората че Науката не е такава както я показват, защото тя няма нищо общо с религиите. Ердоган първо оплюва Папата след това се среща с него с широка усмивка, оплюва Израел след това ходи в Израел,оплюва  Европа и идва в България (с цел исляма тоест джамиите да се реставрират + да се манипулира и българските турци) оплюва всеки в неговите отвратителни пропаганди и забравя какво е казал и неговите избиратели не ги виждат тези неща, ако им покажеш истината те псуват и отричат, това е много лошо. Да покажеш истината на един фанатик и неграмотник е най трудното нещо на света. 

Знаеш ли, допреди време следях доста форума на сайта Дневник. Там имаше неколцина бг турци, живеещи в Турция, но пишеха на добър български. Като стана опитът за преврат, с изключение на 1 или 2 от тях, всички бяха против Ердоган. От известно време тези, дето бяха против, спряха да пишат. Подозирам, че ги е страх да не ги пипнат по айпи адресите им. Само един (или една, не се разбира от какъв пол е) от тях остана, който/която обаче е върл фен на Ердоган. И каквото и да направи той, все е хубаво, като в онази приказка за каквото стори дядо, все е хубаво. Може Ердоган да се скара днес със САЩ, евалла, утре може да се прегърне с тях, пак евалла. Та се замислям от време навреме дали турците по природа са доверчив народ или това важи само за Ердогановите фенове, които приемат сляпо всичко, което той им поднесе.

On 2.06.2018 г. at 21:50, Евристей said:

Има и един Мануил Комнин...ама дядо на Алексия I. Да не би за него да иде реч ?  The novel I am working on takes place in 11th century Byzantium and recounts the life of Anna Dalassena. However, you can read a short story about an incident in Alexios's life on my website (The Missing Story). Also, in my book, Tales of Byzantium, there is another story about Alexios's grandfather, Manuel Comnenus.
 

Не, за Мануил I Комнин е. И като се прочете внимателно Йоан Кинам, който (има си хас, нали е секретар на Мануил), премълчава инцидента, злополуката се е случила някъде през май-юни 1159 г., докато Мануил минавал за по-пряко през Памфилия на път за Константинопол.

On 9.06.2018 г. at 4:31, Greatest Turk said:

Кутейба Ибн Муслим полководец е избил много турци в името на исляма и ислямизацията на останалите народи

Ще те разочаровам, но земите, в които Кутейба върши золумите си, през 7 век са били населени със средноазиатски ирански племена и етноси. Специално в Бадгис е имало едно хефталитско царство, остатък от Хефталитската империя, разсипана през 563/567 г. от комбиниран удар на персите и идващите от север тюрки. За етническата природа на хефталитите все повече като консенсусно се налага становището, че са били в огромната си част средноазиатски ирански номади (саки).

След 567 г. Средна Азия е разделена на две зони на протекторати: южно от река Аму Даря става персийска зона на протекторати или пряк контрол. Северно от Аму Даря влиза в тюркската зона на протекторати. През 80-те години на 6 век в тюркската зона избухва въстание против тюрките, което е потушено. Реалното тюркизиране на териториите на днешен Киргизстан и Узбекистан (тюркската зона на протекторати) почва чак през 8 век.

Преди 50 минути, Greatest Turk said:

Ердоган забрани на турската армия да казва "бог да пази Турция" а й наложи да казва "аллах да пази Турция" сега е така в армията.

Ха, интересно. Как е на турски "бог да пази Турция" след като думата не е била "аллах"? Някоя персийска дума ли се е употребявала за бог вместо аллах?

1 hour ago, Greatest Turk said:

Новият кандидат от партията на моят баща Ататюрк се казва Мухарем Индже, той мисли за икономиката и не разделя хората на "вие" "ние" , мисли за младото поколение и иска да ги изпрати в чужбина за да се образоват и да подпомогнат за икономиката на Република Турция. Индже казва: "по телевизията виждаме само Ердоган и пропагандата му" "това ще приключи ако дойда аз на власт". Индже мисли за науката защото е учител по физика а не е някакъв фанатик мюсюлманин

Мислиш ли, че Индже има шанс? Цялата медийна машина или почти цялата работи за Ердоган. В Анадола той има много привърженици, защото при неговото управление тамошните хора "си купиха хладилници", което е белег за напредък по думите на самия Ердоган. И това подобряване на живота населението на вътрешен Анадол смята за заслуга на Ердоган. Тоест, въпросът ми е останала ли е достатъчно социална база, на която Индже да стъпи и да спечели изборите? На мен ми се струва, че пилето вече е изтървано.

Преди 2 часа, Atom said:

Между другото такава идея вече е предлагана.  Според Кльосов една част от азиатските скити се тюркизират като приемат езика на жените си.

Много странна логика. Ако се изходи от това, че при тюркските нашествия скитските мъже са били изтребвани, би следвало тюрките да възприемат езика на отвлечените/взети и т.н. оставени живи скитски жени и момичета.

Темата по принцип е обречена. Казвам го в съжаляващ, а не в ироничен смисъл. При липсата на писмени паметници за периода 550-1050 г. няма как да се установят явления, тенденции и процеси. За тюркизацията на териториите от Тян Шан до Босфора и до Днепър няма как да приложим модела на романизацията на Западна Европа, тъй като при тях ситуацията е коренно различна и на първо място отсъства факторът на огромния културен дисбаланс между романизаторите и романизираните.

Повече работа може да свърши аналогия между елинизацията на Ориента и тюркизацията на степите и полустепите. След Александър гърците разпространяват културата и езика си от Западна Анатолия до Египет и Персийския залив благодарение не на това, че са по-културни. Не, те се сблъскват с култури, които са по-древни от гръцката: асиро-вавилонската, сиро-финикийската, египетската та дори и лидийско-анатолийската. Само че гръко-македонците третират завоюваните като втора ръка население, отказват да говорят езика му, тъй като смятат собствения си език и култура за по-висши. И се стига до там, че покорените сирийци, копти, асирийци, вавилонци, анатолийци се принуждават за проговорят гръцки, ако искат да направят някаква кариера в елинистическите държави или искат да въртят международна търговия, спрямо която гръцкия се явява неутрален език, но и лингва франка.

В случая с тюркизацията на степите и полустепите културният фактор не важи, тъй като всички са горе-долу на едно дередже. Търговско-езиковият момент евентуално би могъл да се вземе под внимание чак след монголската експанзия, доколкото монголите създават прилична система от съобщения, станции за смяна на коне и почивка и т.н., в които най-вероятно се е говорел монголски или някакво сродно тюркско наречие. Остава обаче моментът/елементът със съзнанието на победител/господар. Не виждам как някой тюркски хан, издънка на харизматичния род на Ашина, ще проговори сакски или скитски език с цел по-добре да се разбира с покорените саки или скити. Напротив, за този хан говоренето на тюркски ще е въпрос на престиж, вярност и принадлежност към славните предци. И ако някой иска да служи на хана, той ще трябва да проговори на тюркски. Оттам вече как тюркският е навлизал по "долните етажи" на обществото е тъмна индия отвсякъде. Но по принцип има установено едно правило, че винаги езикът на завоевателя влияе повече върху езика на завоювания, а не обратното.

Може би единственото изключение от горното правило, за което се сещам сега, е България. Но през 9 век тук се взема отгоре централизирано решение за преобръщане на езиковата матрица в славянска посока, като това решение и процесът на осъществяването на матрица е силно благоприятствано от наличието на голям брой население, за което езикът на новата матрица е роден и говорим език. И обратното - в Унгария няма такова централно решение за промяна на езиковата матрица, там ролята на славяно-българския у нас играе латинският, който обаче няма етно-демографска база и не е в състояние да преобърне процеса. И става така, че покорените от маджарите славяни проговарят маджарски, а не маджарите - славянски. В България обаче схемата "език на господаря - език на покорения" не сработва още веднъж - по турско време. Но тогава бариерата е вече рязкото религиозно противопоставяне, което определя и всички останали противопоставяния и (само)изолации. В степите през 550-1050 г. обаче такъв елемент липсва.

Преди 40 минути, Atom said:

При една ограничена по територия Византия консерватизмът ще се поддържа само от простолюдието. Византийските елити винаги са били практични и при липса на големи поземлени владения ще се ориентират към търговия, а при икономика базирана на търговията връзките със запада, въпреки конкуренцията ще са силни. Същото се отнася и до интересите на третото съсловие.

И тук никак не съм убеден. Ако Византия беше консервативна само на ниво простолюдие, нямаше при сблъсъкът между исихазма и варлаамитството на Григорий Палама да надделее исихазмът. Ако варлаамитството по същество представлява опит да се обясни Бог и света чрез античната мъдрост и в частност философията на Аристотел, което е един вид ренесансово мислене, исихазмът насочна византийското (и българското) православие в коловоза на старите близкоизточни отшелнически и медитационни практики и традиции. И за протокола - идеологът на варлаамитството Григорий Палама е южноиталиански грък, повлиян от мисленето на "латините". А исихазмът е продукт на византийското монашеско хардлайнерство. 

Така че консерватизмът във Византия през 13-15 век е на всички нива и е могъщ. Главна причина за това е комплексът на "сломената империя", която обаче помни и кипи от злоба за това, че "латините" я съсипват през 1204 г. За тези консерватори всичко гнусно, чуждо и враждебно иде от запад. Както разсъждават днешните руски православни евразийци или славянофилите през 19 век.

С откриването на Америка и морския път до Индия икономическата роля на Балканите и особено на Византия е щяла да спадне още повече и целият район от Константинопол до Босна е щял още повече да залинее икономически, което неизбежно е щяло да доведе до още по-голямо затваряне вътре в себе си и ако не открито враждебно, то поне крайно резервирано отношение спрямо Запада. Горе Фружин е цитирал моята икономическа аналогия на Балканите със Сицилия от 15-19 век. Е, представи си една православна Сицилия в която византийско-гръцката част столетия наред е разяждана от безсилна завист, озлобление и комплекси спрямо дръпналите напред "латини".

On 6.06.2018 г. at 0:11, Frujin Assen said:

6 Щяхме да си имаме свои поети, писатели, художници, архитекти, философи. Светската ни култура нямаше да започва с Рибния буквар, Иван Вазов и Алеко Константинов, а още през 16-17 век когато и в европа започва възраждането.

Сигурен ли си в това? Специално за философите, поетите и писателите. Защото нещо ги няма тези философи, поети и писатели (с изключение на неколцина църковни писатели) през "разцвета" или "втория златен век" на Иван Александър и въобще по времето на ВБЦ. Не виждам как и ще ги има, след като културата на ВБЦ е по същество едно копи-пейстърство на византийската култура. Свои и оригинални философи, поети и писатели можеш да имаш, ако културата ти има поне един минимален процент собствени идеи. Тази на ВБЦ няма такива. За разлика от ПБЦ, което дори има свои културни проекти (кирилица, славяно-български църковен и държавен език) и дори свой глобален проект - разпространяването на старобългарския език и книжнина в Русия.