Tyroglyphos

значи е Трамонтина - това възможно ли е да е Загора- като директен превод на името?

или е форма на трансилвания?

Tramontana (през-планински) е северният вятър, а Maystro (maestro, maestrale) е северозападният вятър (мистрал). Quarta в случая означава "четвърт" като посока, подразделение на розата на ветровете (румб).

Само с помощта на софистични способи '' to kuriakkon '' - може да стане - църкь и въобще , на база какъв анализ докарвате ,например немското ''kirche'' от елинското ??? Да не би и немците мазните елинчета да са ги покръстили ???

Според немеца Валафрид Страбус, който още през 840 г. е писал по въпроса за немската дума за църква, немците са заели някои гръцки думи с латинско посредничество, а други - "от самите гърци, както kyrica от kyrios", а и много други. "И така, както Божият дом се нарича basilica, тоест царски, от цар, така се нарича и kyrica, тоест Господен, наречен според Господ, понеже в нея се служи на Господаря на господарите и на Царя на царете."

Според кой е била на пътя на Сердика - Филипополис?

Според двата римски пътеводителя - Итинерария на Антонин и Бурдигалския итинерарий.

Въпросният портолан:

(От) Кастрици до Карбона е 30 мили - Калиак(р)а ... е Чилиа, и до Гросеа в посока север-северозапад (alla quarta de Tramontana verso Maystro) е 80 мили, и по този път се намират също и Багалия (т.е. Мангалия), и Костанца, и Саварана (Занаварда), и това устие при Саварана е едно разклонение, или едно от устията на Дунав. Вътре в това устие има една крепост, която се нарича Бамбуло, и при това устие се показва нещо като остров, който наричат Гросиа.

-например самата дума ''църква '' не идва от гръцкия и корен '' еклесия '' ,а от ие ''църкь'' ;

Освен "еклесия" в гръцки за църква се е използвала и думата "кириакон", дом на Господа (Kyrios).

А представете си, че това не са 22 римски мили, а 22 км. Тогава Бесапара си идва точно на мястото.

Трудно ще си го представим, защото римляните не са познавали километрите. Според същите пътеводители, които дават разстоянието до Бесапара 21 или 22 мили, разстоянието от Сердика (София) до Филипополис (Пловдив) е 98 или 103 мили, т. е. около 145-150 километра.

В тази част на текста се виждат 4 топонима. АРМЕНИЯ, САМОСАТИ, ФАНАРИЯ И ЕПИСПАРИС. В бележките ясно се вижда, че ФАНАРИЯ и ЕПИСПАРИС не могат да се открият на територията на Армения:

Нека сега да приемем, че топонимът Армения в действителност е РОМАНИЯ, или ТРАКИЯ.

Не изглежда много приемливо, защото Петър Сицилийски пише и за Романия като нещо различно от Армения.

Он хотел приблизиться к Армениям и к Романии. Тех, которые подчинялись ему, он сделал своими союзниками и использовал их в деле пленения [людей], а тех, которые не подчинялись [ему], отсылал к сарацинам. Он грабил пограничные районы Романии, расположенные в припонтийских областях. Одновременно, [пользуясь] удобством местности, он держал наготове убежище для тех, которых убивали в Романии за то, что они принадлежали к этой ереси.

21 мили от Филипополис е около 33 км., което е точно от древния град до старата част на Асеновград. Около последния има открити над 150 оброчни плочки на Тракийския конник, няколко богати тракийски светилища и богати погребения.

Жалко, че Бесапара е била на пътя Сердика - Филипополис, който няма как да е минавал през Асеновград.

Вярно. Но и да са го дорисували, това не е фалшификация, а изобразяване на предположението.

Да, но това е добре дошло за глупаци като горецитирания "учен", особено в такива случаи, които освен научно имат и идеологическо значение, и затова не бива да се допуска.

Знае ли някой нещо ново за локализирането на античния и средновековен град Бесапара? Днес е прието, че той се е намирал до съвременното село Синитево (на 10 км. източно от гр. Пазарджик), но това не отговаря на истината според мен. Там се е намирала една обикновенна пътна станция от късно-римската епоха (ІV век). Това го потвърждават археологическите паметници и монетите намирани в околността. Край село Синитево не е открита нито една колективна находка, или единична монета от тракийско време. Тогава за каква "столица на Бесите" става въпрос?

Имате ли някакви други доказателства "за" и "против" установеното вече местоположение?

С Уважение Хорос!

Според римските итинерарии (пътеводители) Бесапара се намира на 21 или 22 мили от Филипополис (Пловдив), което е основен аргумент за локализацията край Синитево (на около 3 - 3,5 км оттам в посока Пловдив при гара Огняново е открита милиарна колона с означени 19 мили от Филипопол). Според един надпис, намерен в Пловдив, Бесапара е била разделена на две махали - Горна и Долна (долната навярно е била до пътя).

Няма обаче никакви данни Бесапара да е била "столица на бесите".

И на мен ми се струва по-убедително отъждествяването с Каварна, особено ако там има сериозни останки от 11 в. (което е един от аргументите в полза на Балчик).

А как стои въпросът с името Карбона/Карвуна, има ли в Каварна някакви ясно забележими особености, които да са подходящи за име, означаващо "въглен"?

Последната монета също ли е сицилийска?

Да, от град Акрагант (Агригент), чиито символи са орелът и ракът (май само щуката липсва ).

Приемете тази статия като поредното доказателство колко пречи Битолският надпис на македонизма.Историчарите се мъата да го опровергаят но не става и не става.Всичко е пределно ясно.

Донякъде вина имат и нашите учени, които въпреки безспорната идентификация на Йоан и Арон са решили да дорисуват втората снимка. Това впрочем не е толкова рядка практика у нас, а в някои музеи съм попадал и на случаи, в които буквите са подчертавани и дописвани направо върху камъка! По-коректно би било да се направи естампаж (отпечатък върху хартия) или отливка на надписа, които да се фотографират при подходящо странично осветление, така че да се изявят максимално остатъците от букви, особено в частта с датата. Тогава никой псевдоспециалист нямаше да може да възрази срещу разчитането на текста.

Една малка корекция.

Светилището на Нимфите край с Огняново бе преоткрито преди около 25 години и след това се проведоха археологически разкопки от Пазарджишкия музей. То се датира според монетите от ІІ век пр. Хр. до ІV век след Хр. Археолозите откриха по време на разкопките една малка колективна находка от републикански денари от ІІ в. пр. Хр. и няколко монети от Реметалк и Август. Керамика от преди н. ера също имаше в изобилие. Най-късните монети наистина бяха от началото на ІV век.

Така, че датирането на оловните огледалца може да се разшири малко.

С Уважение Хорос.

Действително в светилището има предримски материали, но огледалцата и оброчните плочки са свързани с римския период. За датировката на конкретния тип огледалца се опирам и на формите на буквите, които категорично не могат да се датират преди ІІ в.

Интересно е, че еднакви огледалца се намират на доста обширна територия, което говори за сериозно производство (освен ако отделните ателиета не са си правили калъпи от продукцията на колегите си).

да братята римляни явно за всяко подразделение на монетата си имали наименование. Вместо да го дават като на нашите 1,2,5,10,20,50 стотинки и левчета, бая завъртяна система са измизлили.

Системата с означаването на стойността на монетите всъщност е измислена от сицилийските гърци.

Ако е от 14 век, ще е истинска находка По принцип има портолани, в коити са отбелязани Карбона и Каварна, но те са от втората половина на 15 век. Мисля че първият в който се появяват двете наименования е на Грациозо Бенинказа от 1473г. Но!!! Това са портолани, които не са правени чрез непосредствени наблюдения. След падането на Константинопол достъпът на европейци да Черно море е спрян. Картите са изработвани в ателиета по по- стари такива и ако картографът е разполагал с няколко, където са споменати поотделно Карбона и Каварна да е решил че става въпрос за различни градове. Може ли да дадеш линк за този портолан, моля!!!

Не мога да дам линк, защото го видях на едно табло, където нямаше никакви обяснения какво представлява, и покрай тази дискусия се загледах в черноморското крайбрежие. Мога да го снимам някой ден. Буквите обаче изглеждаха да са от 15-16 в., не от 14. Точно до тези градове имаше надпис Burgaria, който, разбира се, може да възпроизвежда стари сведения.

alla 4.de.Tramonnina

Това 4 ме смущава, при това е членувано, т. е. и да е число, не е разстояние.

едит2: miglia означава и хиляда. т.е. в случая 30 000 нещо си...

Миля като единица за разстояние означава хиляда крачки.

Така е, ама ти смяташ съвременните мили. Чел съм три лоции на Черно море - и в трите разстоянията са дадени в мили, обаче са коренно различни. Този дава 30 мили, един друг 20...а един дори 10!!! Според мен са изключително ненадежден източник относно разстоянията. Аз ги ползвам само за поредността на пристанищата

Според ранновизантийския Периплус (лоция) на Черно море разстоянията са:

Карийско пристанище (Шабла)

-120 стадия/ 16 мили-

Тетрисиада/Тириза/Акра (Калиакра)

-60 стадия/ 8 мили-

Бизоне (Каварна)

-80 стадия/ 10 2/3 мили-

Дионисополис (Балчик)

-200 стадия/ 26 2/3 мили-

Одесос (Варна)

А има ли данни колко значителен град е била Каварна през 11 и 13 в., когато в български документи се говори за "Карвунска област"?

А Карбона и Балчик отбелязани ли са някъде заедно?И кой средновековен град е съществувал на мястото на днешен Балчик?

Днес неочаквано попаднах на факсимиле на портолан, в който са дадени и двата града - Карбона (Carbona) и непосредствено на север от нея Гаварна (Gauarna).

Напълно възможно е и гръцко да е ... но професор по история ми го е казал за това го и публикувах отговора ! Но всичко е предположения и догадки!

Уверявам Ви, че няма място за предположения и догадки. Датировката на огледалцето във ІІ-ІV в., както и фактът, че надписът е на гръцки език, не подлежат на съмнение.

Едно от огледалцата от светилището на Нимфите при с. Огняново (античната Бурдапа). Периодът на функциониране на светилището е отлично датиран с монети и други материали между ІІ и първата половина на ІV в.

Огледалце, намерено при с. Ябълково, Димитровградско. В публикацията огледалцето е датирано "в широките рамки на І-ІV в.", но изписването на буквите, особено правоъгълното С, може да бъде най-рано от втората половина на ІІ в.

Надписът изразява и двете неща - от една страна съобщава, че е благодарствен дар за богинята, а от друга страна, когато богинята се огледа в огледалцето, то ще й каже, че е хубавица (почти като в приказката за Снежанка ). Други подобни надписи върху огледалца гласят: "на хубавицата се полагат хубави неща", "за хубавицата - всички хубави неща", "хубавице, вземи тази прелест/благодарност".

с други думи Х и пресечения Х са равнозначни по номинал?

Да, и двете са за денарий.

За по-дребните номинали също има интересни означения.

Половин ас е със S (semis), а останалите подразделения на аса се означават с точки, като точката означава унция (1/12 от аса).

Унция - 1/12 ас - 1 точка

Sextans - 1/6 ас = 2/12 - 2 точки

Quadrans - 1/4 ас = 3/12 - 3 точки

Triens - 1/3 ас = 4/12 - 4 точки

Quincunx - 5/12 - 5 точки

А ето и една римска монета с кръстове (отново quincunx)

тук виждаме знак подобен на звезда. Вероятно и той е някакъв вид номинал.

Пресеченото Х е знак за денарий, пресечено е, за да не се бърка с буквата. По същия начин и знакът за сестерция е ΗS, което е пресечено IIS, т. е. 2 и половина (semis) аса. Впрочем тази практика се прилага и в наши дни за някои валути, означавани с букви.

Колеги днес се съветвах със специалист които само като го погледна и каза че всъщност не е печат а е .... малко византийско огледалце (личат си мн малки парченца слюда)а надписа отзад гласи "Аз съм най-красивата" в превод от латински ! ! Датираха го някаде X- XI век!

Всъщност огледалцето е антично, ІІ-ІV в., и текстът е на гръцки език - ἡ χάρις εἰμί, което е по-скоро "аз съм красотата" или "аз съм благодарността". Такива огледалца са били посвещавани в светилища (например на Нимфите) или поставяни като гробни дарове.

А за достата латински заемки в църковнославянския, сиреч старобългарския, посочи поне 10, щом са толкова доста. Аз освен за цар (<цъсар<цезар) за друга не се сещам

олтар, коледа, баня, оцет, ружа, кошуля, тръба, комин, ракла, скрин, патя, поганин