Tyroglyphos

Само у мен ли тези слова будят смущение?

По-смущаващо е, че подобни твърдения са изказвани дори от утвърдени учени.

Ето един автентичен тракийски надпис, 6-5 в. пр. Хр.

Снимката, която съм дал на плочата от Гела е перфектна и може да се използва за изследвания!

Струва ми се, че буквите са допълнително подчертавани, което затруднява обективното изследване. Би трябвало вместо това да се направят няколко снимки на плочата, като светлината пада от различни страни, за да се изявят по-ясно буквите.

Нещо за етимологията на тези титли знае ли се? Като чуя "ватах", освен името на Йоан Дука Ватаци, нищо друго не се сещам, но аз не съм и навътре в материята, де. Кастрофилакт и другите византийски са ясни, но ватах и топщикал?? (последното титла ли е?)

Ватах се среща в някои български диалекти, както и в румънски (vataf), със значение "началник". Предлагани са най-разнообразни етимологии - от тракийска до тюркска.

Топщикал май е известно само от тази диплома, в която се споменава два пъти.

След капитулацията на канството България властта на кана от върховен жрец и върховен военачалник е принизена до архонт - управител на област.

Това е смешно, българските владетели се наричат архонти много преди Борис - напр. Тервел, Крум, Омуртаг, Маламир, Персиан.

Тъй. Ти постна стенограмите за доказателство нали? Ти. Този текст е оттам, нали? Оттам е.

Сега следва да докажеш как е станало на практика. С доказателства. Чакам ги сума време.

Е какви доказателства за измислици очакваш? Румънското училище в Тутракан е продължило дейността си необезпокоявано и след обсъждането в Народното събрание през 1902 г. и според официалните статистики всяка година там са се обучавали стотици деца.

Благодаря за снимките. Бобчев е публикувал текста, като на места е посочил тук-таме лукани в текста. Разбивката на А. Даскалова, М. Райкова обаче нещо май не съответства на ръкописа доколкото се вижда от стимката. Между ватах и ни топщикал ми се вижда нещо като ЦА.

Мисля, че това, което ти се вижда като ЦА, е А, следвано от точка, както е и в изданието.

Т. е. нещо такова:

Нуждая се от малко помощ. Има ли издадена книжка със стенограмите на Учредителното събрание. Или пък да са качени някъде в Интернет. Търся ги от 3-4 дена, но удрям на камък. Предварително благодаря на всеки, който помогне!

А, забравих! СПЕШНО Е.

Ако все още не си ги намерил:

http://www.archive.org/details/protokolitienau00sbgoog

http://www.archive.org/details/documents00bulggoog

И двата линка са за "Протоколите на Учредителното Българско Народно Събрание в Търново", 1879. Давам и двата, защото тук-таме има липсващи страници, но двете горе-долу се допълват.

Има някои, които не съм ги сложил. Няколко са без определения, а съмо е посочено къде са.

Проблем е, че нямам хубави големи снимки на ръкописите на грамотите. Тъй че тук таме имам момент за колебание -напр. при ватах:

Ама може и да има друго разчитане, тъй като при Виргинската грамота може да има и друго разчитане.

Според изданието на Виргинската грамота в А. Даскалова, М. Райкова, Грамоти на българските царе, София, 2005, четенето е вата^х, с надредно х.

Снимката не е много ясна, но все пак се вижда:

Разберете че само по археологични данни не може да бъде решен този въпрос.Един печат /още повече на княз Михаил/ също не решава нищо - такива има десетки.Можем само да предполагаме дали Борис се е замонашил точно в най-големия и представителен манастир в царството.Ако е търсил уединение спокойно е можел да избере и някой среден или малък манастир.

Би могло и по археологически данни - например ако се намери матрица за печати на Михаил монах или най-добре надгробен надпис, в който пише как благочестивият княз Михаил, като остави властта, съгради този манастир и тук завърши живота си.

Но наистина трябва да се поизостави тази вредна тенденция навсякъде да се търсят царе.

В Тутракан след Освобождението действително преобладава влашкото население - по данни от 1880 г. в града живеят 2804 румъни, 2556 турци и 1699 българи. На тези власи се дава свобода да изучават езика си, но без да нарушават българските закони (т.е. да занемаряват изучаването на българския език), защото те са преди всичко български поданици. По времето, когато в Народното събрание се обсъжда въпросът за Тутракан, вече се е очаквало, че във връзка с осъществяване на националните си идеали България може да влезе във война. Затова е било важно да не се допускат сепаратистки движения, особено подпомагани от чужди държави.

Но обърнете внимание и на отговора на министъра по отправеното му питане:

Третото питане е: (Чете.) "Не мисли ли г. министърът, че с преместването на такива чиновници, които в един не с българска физиономия град са се поставили начело на борбата, отслабва българизъмът?" Това е едно чисто политическо запитване. Аз мисля, че ако ние ще преследваме уякчаването на българизма в някой край на нашето отечество, то не е чрез околийските началници. Ако г. Лазаров се е турял начело на българизма, както почитаемият запитвач мисли, тогава аз се чудя защо г. Д-р Икономов съжалява за неговото преместване. От всичко се вижда, че този началник не се е поставял начело на българизма, против ромъните, не си е турял за цел да преследва ромъните, защото ако си беше задал тази цел, в Тутракан, дето стои от няколко години, и сега ще трябва да се воюва още за същата цел и нямаше днес да се яви г. Д-р Икономов да задава такива въпроси, а щеше да държи друго поведение спрямо същия началник. Така щото на този въпрос намирам за излишно да отговарям повече, толкоз повече че мисля какво не е достойно за един управляющ да се туря начело на едно течение за българизма или против българизма. Ние не преследваме никакви нации, Мислим, напротив, че сме турени да управляваме като просветено правителство на една просветена страна, дето всеки български подданик, каквито чувства да има, каквито стремления да питае, каквито тежнения да храни, то е негово право. Ние не можем да влизаме във вътрешността на сърцето му, на наклонностите му, да го питаме заради тях. Стига той да се подчинява на нашите закони и да ги изпълнява точно. Ние не можем да преследваме нито расови, нито класови интереси в България.

Последното му запитване е: (Чете.) "Като Министър на Вътрешните Работи мисли ли той да направи нещо за побългаряването на гр. Тутракан и какво?" Мисля да направя всичко, което законите позволяват, именно да имаме една администрация достойна, добра, която да дава всекиму това, което му се пада по законите. По този начин всички, които живеят в Силистра и Тутракан, да се чувстват, че живеят в една страна дето има ред, законност и свобода. Никакви други мерки чрез околийски началници и пристави не мисля да взимам.

Епикерний:" В Бориловият синодик е споменат монаха Силвестър, който е заемал този пост по времето на цар Иван Александър, в Шуменския надпис великият епикерний Срацимир, а на пръстен-печат с тази титла е представен царския братовчед Петър." А последните двама при кои царе са били чашници?

В публикацията на пръстена на епикерний Петър Йордан Иванов е предположил идентификация с бъдещия севастократор Петър, зет на цар Михаил ІІ Асен. Иван Йорданов също датира пръстена на Петър в 13 век.

От пръстените-печати към списъка с длъжностите може да се прибави и севастът Ходор (пръстен от Каварна, 13-14 в.), както и длъжността "мечоноша" (пръстен на Тагчи, намерен в Пазарджишко, 13-14 в.).

А защо не манастир в самия Преслав?Да се твърди че Борис се е оттеглил от политиката напълно е пресилено.При короносването на Симеон Борис е отправил недвусмислена заплаха спрямо него:явно не е лишен от ресурси и властови механизми.

П.П. Сега се сещам че имаше едни владетелски печати на "монаха Михаил" които вероятно трябва да се свържат именно с Борис след замонашаването му.Дали пък оттеглянето му от властта е било безусловно?

Точно този тип печати, в които Михаил, ако и да се означава като монах, изрично изтъква, че е бил от Бога архонт на България, категорично показват, че той ни най-малко не е имал намерение да се оттегля от властта.

Две различни карти са . Да сравниме долния десен край и на двете .1.Там дето пише archa/dia на два реда ,разстоянието м/у h a е различно.2.Западната стена на Замъка и бреговата линия 3.Ъгъла на двата реда 4.Пазстоянието м/у редовете 5. Формата на кулата .

Това само може да илюстрира с каква точност и презизност и колко добре са правени преписите, което още повече убеждава ,че оригиналът е спазен.

Не става дума за две различни карти, а за фотография и рисувана репродукция.

През 19 в., когато Конрад Милер публикува картата на св. Йероним, е било сложно да се отпечатват добри фотогорафии на карти и ръкописи (особено при слабоконтрастни изображения и избледняло мастило резултатите са били твърде незадоволителни). Затова се предпочитали рисувани факсимилета (рисувани направо или на основата на фотография за по-голяма точност).

За илюстрация на тази практика прилагам други два примера от издателя на Йеронимовата карта - К. Милер, сравнени със съвременни фотографии на картите.

1. "Пойтингерова" карта

2. "Англосаксонска" карта от началото на 11 в.

Това Молдова ли е? Дай точния цитат, ако можеш.

Не, не е Молдова. Хрониката е качена в интернет и в двете си версии (немска и латинска, и двете са от 1493).

Това е сведението в немския вариант (лист 271-verso)

Сега ще го издиря и в латинската версия.

P.S. Ето го - лист 270-verso

Значи щом може да се направи отпечатък, примерно върху ритуален хляб, тя е възможно да е била печат. И като си гледал розетата в Института, как ти се струва факта, че тя все още не е разчетена? Че няма ясна интерпретация на нейните тамги, техния брой и значение? И какво пречи един предмет да има повече от една функция?

Нищо не пречи един предмет да има предполагаема вторична функция - както има случаи на отпечатъци от монети (и какво ли още не) върху керамика (но не наричаме монетите печати). Интерпретацията е свързана преди всичко с първоначалната функция, тъй като знаците не са вторично добавени. А трудността да се разчете идва най-вече от малкия брой знаци и оскъдицата на паралели - всяко разчитане на този етап би било несигурна хипотеза.

Розетката си е перфектен печат!!!

Тези печати са се ползвали предимно с разтопен восък, а за него няма значение формата! Хванат за дръжката и натиснат върху восъка, печата би оставил идеален отпечатък на Слънце - главния бог на българите!

Розетката не е перфектен печат, а формата има голямо значение. Сравни печатите, чиито снимки си приложил по-горе - при тях се получават изпъкнали "лъчи", изпъкнала е и централната пъпка. А при розетката ще стане точно обратното - вдлъбнати лъчи и още по-вдлъбната централна част.

Така, или дай доказателства за това, или нещата стават много сериозни. Политическите идеи на Руската държава са едно, тезите на учените от едно време - друго, това, което Паисий е направил - трето. Тук такива неща просто няма да се толерират! Отнася се за всички, най-вече за авторите на някои от последните постове! Направо призовавам към повишено внимание, защото..... Какви са данните за това, че българите били по-малко от 50%?!? Откъде са? Не ви ли е хрумвало, че това се отнася само за някои от големите градове? Изобщо, наистина апелирам да се внимава повече, в противен случай няколко потребителя, които пишат каквото им дойде ще го отнесат. Нека тая директност не притеснява мнозинството разумни...

Наличието на християнско население преди покръстването е важен въпрос, който (умишлено?) се пренебрегва, въпреки че се потвърждава и от писмени сведения, и археологически.

Не бива въобще да се допускат такива несвързани с темата мнения - най-правилно е да се махнат, а който се интересува от вербуването на от. Паисий за руски агент през 1762 г. (мое недоумение: кога успя и агент да стане, и книгите да прочете и история да напише?!) или българското население във Варна през 1880 г. (а то е точно 27,36%), нека пуска теми в съответните раздели на форума!

Сред КОГО??!

Св. ап. Павел проповядва сред жителите на римската провинция Македония.

Идентификацията на Захариу наистина е убедителна, хубаво е да и се даде гласност. Селото впрочем е означено като руини и на австроунгарската топографска карта от началото на 20 в.

За Белозем проблемът е както в несъответствието на описанието за хълм, така и в името, което е ново, измислено при премахването на турските топоними, и е нещо като превод на турското име на селото ("герен" - суха земя). Аз бих прегледал старите топоними наоколо - дали няма нещо по-подходящо.

Розовец (Рахманлий) пък ми се струва далечко, за да се отъждествява с Белятово.

И ако тази карта (този препис) е изтъркан/а, ето и един друг на същата карта. И в двата преписа България пак е там .Не знам дали преписите са дело на един и същ човек .Може би преписа да си е коректно предаден от автентичната карта на Св. Йероним , а може и това да е първата пробългарска конспирация на световно ниво.

Не бих казал, че става дума за различни преписи - едното е фотография на картата, а другото е ретуширана репродукция, на която морето е почернено.

Да позная от раз! Под т.нар. "власи" в тази хроника от 1493 г. се говори за такива от Трансилвания, а не за земи подвластни на воеводите Влад ІV Монах и Стефан І Велики? А, защо е така? Айде на стр. 1, пункт 1, основна темя.

И то тези от Трансилвания го говорят така "романския" си език, че човек от Италия може да го разбере с голяма мъка, така ли го пише? Направо българизиран /вулгаризиран/ латински значи? Нещо, като моя българизиран английски, за което си признавам?

Не позна - говори се за равнината, разположена между Трансилвания и Черно море.

Оппа, изкочи едно зайче по горната тема. В една нова книжка от колежа Ню Джърси /САЩ/ е посочена цялата фраза /не съкратената/ на записката към договора от 1485 г.

http://209.85.129.132/search?q=cache:gos9b...lient=firefox-a

Keith Andrew Massey

County College of Morris, New Jersey

"The oldest attested reference to a document in Romanian comes from a Latin title of an oath

made by Stephen the Great in 1485 in which it is reported that «Haec Inscriptio ex Valachico in

Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta» (‘This Inscription was translated

from Valachic [Romanian] into Latin, But the King has received it written in the Ruthenian language [slavic]’); Tomescu 1968, 40). The oldest surviving modern sample of Romanian is a letter written in 1521 from Neacsu of Cimpulung to Hans Benkner, a judge in Brasov (Rosetti et al. 1969, 468"

Значи фразата: "Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est ...", всъщност има продължение "...sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta". Цялата фраза е:

«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»

/‘This Inscription was translated from Valachic [Romanian ] into Latin, But the King has received it written in the Ruthenian langua./

"Написаното е преведено от Valachico на Latinam, но кралят /бел.-Казимир/ е взел екземпляра написан с формата на русинския език"

Кой от двата екземпляра е задържан от крал Казимир Полски? Двата варианта са такива:

"Русинския език" в края на ХV век е форма /диалект/ на Latinum - латинския език или е форма /диалект/ на Valachico - старобългарския, т.нар. от ХІХ в. насам славянски, пардон на румънския език?

Та кой екземпляр е задържал краля?

В Нюрнбергската хроника от 1493 г. пише, че власите говорят на силно развален романски език, който човек от Италия може да разбере с голяма мъка.

Значи като си специалист по печати, твърдиш, че с розетата не може да се отпечата седмолъчев символ върху хляб, мека глина, восък? Впрочем къде успя така добре да разгледаш розетата, че си придобил впечатление за нейната повърхност?

Като специалист твърдя, че при изработването си розетата (която съм гледал в Археологическия музей) не е била предназначена за печат и не е удобна за печат. Не казвам, че с нея е невъзможно да се направи отпечатък върху мек материал, защото това може да се направи с кажи-речи всеки твърд предмет.

Няма никаква изненада, че науката е игнорирала този "източник", тъй като дори на гимназистите е ясно, че той е недостоверен, късен, компилативен и т.н.

Наука, която "игнорира" източник, който дори не познава добре, не е наука. Псевдонауката игнорира източници, когато няма капацитет да ги проучи както трябва или когато в източниците пише нещо, което не и харесва и е по-лесно да се пренебрегне, отколкото да се обясни. Например "Анонимният хронограф" с ужким най-ранното споменаване на българите е също толкова недостоверен, късен (ръкопис от 16 век!) и компилативен източник, но се харчи като топъл хляб, нали?

Халифата е подържал по-близки отношения с Волжка България, в която е бил въведен исляма. Но самият Ибн-Фадлан не е особенно ясен как стои въпросът с взаимоотношенията на волжките българи с Тангра - дали те самите са тангристи или само са съседи на тангристи. Тъй че дори ръкописът да отразява точно някое събитие, няма гаранция доколко халифът е бил точен и не е смесил волжките българи със съседен народ.

Трябва да се види за кои точно народи се говори, както и според останалите податки в текста да се прецени дали става дума за ситуацията от 7 в. (когато уж се развива действието), от 9 в. (времето на посочения като автор) или още по-късна епоха. Трябва да се потърси и арабският оригинал, за да се провери дали сведението за българите не е по-късна интерполация.