Tyroglyphos

А какъв е проблемът да се отпечатва не откъм дръжката, а от другата страна?

От другата страна първо няма какво да се отпечатва - ще се получи един нащърбен вдлъбнат кръг евентуално с неясен отпечатък на символите, ако въобще се отбележат. Освен това ръбовете са с такава форма, че ще накърнят отпечатъка при вдигането на "печата". Изобщо обратната страна е някак по-груба и небрежна като обработка в сравнение с тази с дръжката, което не върви за печат. Поне аз не съм срещал досега подобен печат, а имам доста наблюдения и съм се занимавал специално с печати.

Според теб, това е достатъчно основание да превеждаме винаги и навсякъде думата Vulgares като "българи", така ли?

Не, обаче е достатъчно основание да не вземаме под внимание "аргумента", че Vulgares, видите ли, не можело да значи българи, защото трябвало да бъде с друго окончание.

В стремежа си да се подмаже на остготския владетел Теодорих, попът Енодий бърка не само името на българите, но и много други неща. Въобще изписването на конкретната дума е последната му грижа.

Енодий е бил един от най-образованите за времето си автори, а и първият европеец, който ни е споменал, така че трябва да го уважаваме.

"бургариите" - "строители на крепости"?, "охраняващи крепости" или ?

Бургарии са гарнизоните в малките крепости - бурги. Населението в околните селища е било задължено да ги издържа. През 50-те години на 2 в. император Антонин Пий изгражда в Тракия отбранителна линия с три типа съоръжения - президии (големи крепости), бурги (по-малки укрепления) и фрури (постове).

Надпис на Антонин Пий за изграждане на бурги в региона на Деултум, 155 г.:

Ако премем че в края на 2 век, началото на 3 век все още няма германско влияние върху гръцкия език , или пък липсват заселвания на германски племена в Тракия /и приемем че думата в значението и не е с гръцки и латински произход/- то е интересно откъде се е взела думата "бургарии" (от тракийският език или ....?)

Произходът на думата burgus в латински не е напълно изяснен - предполага се, че е от гръцкото pyrgos или от германски.

Този корен изглежда не е бил непознат и в тракийския език - в същия Пизоски надпис името на един от заселниците е Бургил, син на Битюс.

Халифът назовава името на Алах на 13 езика и между другото споменава (това е немският превод): "На езика на българите е (въпросното име) Тангри (tangry)".

От горното всеки би следвало да си направи извод, че българите са мюсюлмани и почитат Алах под името Tangry. Тъпня.

Още по-смешно е, че в крайна сметка текстът доказва, че и сам византийският император е мюсюлманин, без да го осъзнава.

Забележете. Въпросът е, не как е думата за Бог (иначе трябва да приемем, че въпросният гръцки император е бил зле с езиците и е разчитал на лингвистичната мощ на съответния халиф), а какво е името на Алах в различните езици.

Турският текст е превод от арабски автор, така че Алах може да значи просто Бог.

Това е всичко друго само не и турски ръкопис от 17 век.

Е да, за самия ръкопис ще трябва да се разходиш до Берлин

Някой от Вас чел ли е "Sylloge inscriptionum graecarum, 3 ed., vol. II [1917], no. 880,1. 51, p. 593", или знаете ли повече за надписа от Тракия от 202 година?

http://www.kroraina.com/bulgar/setton.html

10. A. D. Keramopoulos, The Greeks and Their Northern Neighbors, Athens, 1945, summarized in Stilpon P. Kyriakidis, Bulgars and Slavs in Greek History (both works in Greek, Thessalonica, 1946), pp. 7-16, and ff., derives the name Bulgars from burgarii, bourgarioi, i.e., those who maintain the forts, burgi, bourgoi, purgoi along the northern boundaries of the Balkan provinces, and elsewhere in the empire, first mentioned in Greek in an inscription dated A.D. 202, found between Philippopolis and Tatar Pazardzik (and last published in Wilhelm Dittenberger's Sylloge inscriptionum graecarum, 3 ed., vol. II [1917], no. 880,1. 51, p. 593). The burgarii received land for cultivation from the government, and provided therefor, along the northern borders, protection against maurauding bands and brigands, but they were servi, i.e., qui corporibus serviunt, rather than milites (cf. Codex Theodosianus, XII, 19, 2). A medley of barbarian peoples were settled as bourgarioi (cf. Isidore, Etym., IK, 4, 28, in PL 82, 351B), sometimes on special terms as foederati, in the frontier provinces, and they caused two regions in which they were particularly numerous to be called Bourgariai, according to Keramopoulos (and doubted by Kyriakidis, op. cit., pp. 16 ff.); by a not uncommon metabole Bourgarioi is said to have become Boulgaroi, Bulgars, and Bourgaria is said to have become Boulgaria, Bulgaria. Those peoples in the Balkans who happened to live further from the Greek-speaking provinces, as the Serbs and Croats, and so did not hear themselves called Bourgarioi by the Greeks, did not so call themselves, and preserved or acquired other names, whereas the Bulgars, the most prominent ethnic group (although Keramopoulos denies them any real ethnic homogeneity) having common boundaries with the Greeks in 'Bulgaria,’ land of the Bourgarioi, living in and around forts or in the fundi

528

limitrophi (ta stratiwtotopia), came to call themselves by the name applied to them by the Greeks. The garrison existence of so many 'Bulgars,' in isolated military colonies, without women, led to their being bougres and practicing bougrerie (cf. DuCange, Gloss. lat., I [reimpr. 1937], p. 772, s.v. Bulgari). This theory seems to explain an embarrassing reference or two to Bulgaria before the seventh century, as when John of Nikiu speaks of the rebel Vitalianus, in the time of the Emperor Anastasius, retreating into 'the province of Bulgaria' (Chron., LXXXIX, 75, trans. R. H. Charles, London and Oxford, 1916, p. 130, on which cf., infra, note 31). However, since John of Nikiu wrote towards the end of the seventh century, we had best assume that he is referring to the political geography of his own time. Keramopoulos' theory is rejected by Const. I. Amantos, History of the Byzantine Empire (in Greek), II (Athens, 1947), 429-430, but it is given very serious consideration by Kyriakidis, in his Bulgars and Slavs in Greek History. D. Detschew derives the word Bulgar from what he believes to be the East Germanic *Bulgareis, meaning homines pugnaces ('Der ostgermanische Ursprung des bulgarischen Volksnamens,' Zeitschrift f. Ortsnamenforschung, II [1927], esp. pp. 199-201, 212-216).

Става дума за прочутия надпис за основаването на тържището в Пизос, който не е намерен между Пловдив и Пазарджик, а при с. Димитриево, Чирпанско. Меродавното му издание е това на Г. Михаилов, Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, III, 2, № 1690, с много подробен коментар (стр. 103-125). Надписът може да бъде видян в централната зала на Националния археологически музей.

Надписът увековечава създаването на тържището през 202 г. и съдържа имената на първите заселници, подредени според родните им села. В края на текста се съдържа указът на управителя на провинция Тракия Квинт Сициний Клар, с който се уреждат правата на тържищата (емпорионите) в провинцията. Сред останалите привилегии жителите на тържищата получават и "освобождаване от данъка в жито, дължим на градския център, и освобождаване от данъци за бургариите, постовете и ангариите".

Между другото някой в състояние ли е да циитра турския ръкопис от 19 век в който се казавло че българите почитали Тангра?Аз този ръкопис не съм го виждал.

Ръкописът всъщност е от края на 17 в.

Ако става дума за Атанас Стаматов не зная по какво е професор и колко знае латински, но в "Tempora incognita на ранната българска история" от 1997 г. е изплескал толкова глупости, колкото никой историк и лингвист не може да си представи. Според него - с. 56, прабългарите още преди 2 век пр. Хр. са отседнали в Сев. Кавказ. Не бих искал да омръзна вече някому, но ще повторя моя любим рефрен - оттогава та чак до V-VІІ в. никой не е чувал за тях - само Стаматов и Голийски, ако не броим П. Добрев, който... чува гласове

В първобългарските надписи по-често срещаната форма на етнонима е точно Βούλγαρις, а не Βούλγαροι, най-ранното споменаване на българите в латински източник (Енодий) също е Vulgares.

Значи като искаш да подпечаташ нещо, насочваш към материала дръжката, така ли да разбираме...

Както и да я въртим, розетката за печат не става. Но ако искаме да получим отпечатък на знаците върху лъчите, ще трябва да я забучим точно откъм дръжката

В уикипедия чета, че има обсада на арабите на Новия Рим през 668-669 година, но само там е публикувана такава информация. Потърсих в интернет, ала нищо не открих. Писах и на английски език - пак нищо. Може ли да ме насочите към някакъв сайт или книга, където да намеря малко сведения (ако има изобщо такава обсада) по темата.

Вероятно става дума за грешка или недоразумение.

През 667 или 668 г. халиф Муавия изпраща пълководеца си Фадала на помощ на византийския метежник Саборий, стратег на тема Армения. Междувременно Саборий пада от коня и си разбива главата, а Фадала, който е застрашен от наближаващата императорска армия, иска помощ от халифа. Халифът изпраща сина си Язид начело на по-голяма войска и Фадала и Язид с обединени сили започват да плячкосват византийските земи, като достигат чак до Халкедон и отвеждат много пленници. На връщане превземат Аморион във Фригия и оставят там гарнизон от 500 души, които следващата година са избити от императорския кубикуларий Андрей, който освобождава града. Основните сведения за тези събития са от Хрониката на Теофан и Анонимната сирийска хроника от 1234 г.

7 кройцера на император Франц І, отсечени в монетарница Прага (PR).

Надписът около образа на императора изброява част от титлите му: FRANC. D. G. R. I. S. A. - GE. IER. R. LO. B. M. H. D. = Franciscus, Dei gratia Romanorum imperator, semper Augustus, Germaniae Ierosolymae rex, Lotharingiae Barri magnus Hetruriae dux (Франц, по Божията милост римски император, винаги август, крал на Германия и Йерусалим, велик херцог на Лотарингия, Бар и Етрурия). От обратната страна: In Te, Domine, speravi - На Тебе, Господи, се уповавах.

Розетката е Печат.

Ето още два печата със седем лъча от Бактрия:

,

Сравнението с тези печати ясно показва, че розетката е изключително неподходяща за печат - както от страната с дръжката и знаците върху лъчите (при отпечатване дръжката ще направи дупка!), така и от обратната страна (там централният кръг е издаден). Да не говорим, че знаците и върху двете страни са слабо врязани и биха оставили ясен отпечатък само върху много фин материал. На розетата не личат и следи от захабяване, което щеше да се получи, ако е била употребявана като печат.

Разбира се, че картата не е самостоятелен източник със задна дата. Обаче, във връзка с другата събрана информация, може да се разглежда във връзка с темата.

Апропо - как се чете думата, която е в лявата част в края, пада се северно от р. Дунав. Едната дума е Готи, а другата нещо с Бор, Бър... Как се чете?

Сигурно е Barbaries - така римляните са наричали населените с варвари земи извън границите на империята.

А Прокопий Кесарийски къде го забравяш???

Той казва ,че българите били разположени от една страна към илирийците и тракийците ,а от друга към Кавказ .

Също и Козма Индикоплевст, който споменава българите непосредствено преди гърците и илирийците.

Приемам. Източниците споменаващи Стара Велика България не са писани през 632 г., а доста по-късно, т.е., според мен првят разликата че Нова Велика България е Волжка България, а Малка България е Дунавска България /в този смисъл източника от ХІІІв./. Стара Велика България през 632 г. е Кубратовата. А "Стара" Малка България през 632 г., според теб, къде се е намирала?

Противопоставянето на Дунавска България на Волжка България е у Бейкън и Рубрук, което е естествено за тяхната епоха. Обаче Теофан и Никифор споменават Стара Велика България именно във връзка с разселването на Кубратовите синове и установяването на Аспарух при Дунава, т.е. те противопоставят тази Стара България на Дунавска България и е възможно употребата на името Стара Велика България да е отнесено към ситуацията от втората половина на 7 в.

Също така не бива да забравяме, че има случаи като "Велика Моравия".

Ето и едно изображение на Никопол откъм Дунава от началото на 18 в.

А това е Пловдив през 1533 г. според фламандския художник Питер Кук ван Алст.

В темата следва да се прибави и изображението от Ватиканския препис на Манасиевата летопис с цар Иван Александър и починалия му син Иван Асен на фона на Търново.

Винаги когато гръко/ римските източници говорят за "Велика" в същия момент има и "Малка".

В 632 г. има Велика България. Къде, според теб, в 632 г. е Малка България?

Източниците, които споменават за Стара Велика България през 632 г., обаче не са писани през 632 г., а доста по-късно, т.е. може просто да уточняват, че не става дума за съвременната ("нова") България.

Кои имена са славянски?Аз не знам толкова имена от народа от 11 век но пък Персиян,Елемаг,Кракра са повече от показателни.

Cherchez la femme, т.е. не бива да забравяме ролята на славянките

Багатур Сондоке - съпруги Ана и Собеслава, деца Михаил, Велегнев, Богомила, Каля, Мария, Марта, Елена.

Интересни са и 2 други неща в тази карта . Например в картошето виждаме нарисувани две тропични птици. Това не е топоним. На мене ми приличат на кълвачи ,но може и да са папагали .На други картошета съм виждал папагали (казват ,че са ) които много не приличат на папагали .

Птиците са слагани като орнамент, едва ли имат друго значение.

Да Сащисан бях да разбера,че това е от Рим, 3 век сл.Хр.

А нашенският екземпляр е от края на 2 или нач. на 3 в. сл. Хр., намерен е в гробницата на лекар при с. Люблен.

И ти казвам още веднъж, градът е в чашата на язовира, наносите и тинята ще са най малко 2-4 метра. Градежа на Севтополис, не е само ломен камък. Много ме съмнява запазеноста му, че да става туристическа атракция.

В градежа на Севтополис от камък са само основите, т.е. долните няколко реда камъни, нагоре всичко е било градено от кирпич. Мисля, че не е много трудно да си представим какво се е случило с останките след половин век под вода...

В Дануб лежи старият индоевроп. корен *danu - "вода". Ако обаче се позамислим, май всичките речни имена в нашите земи, наследени от Античността, са от тракийски произход. Така че изобщо се съмнявам Дунав да е измествало Истър някога. Поне сред българите.

Тракийското име е със сигурност Истър. Третото, скитско име на (долното течение на) реката пък е било Матоас, със значение мътен.

Има теория, която свързва Торинската плащеница с Убруса донесен от Константин Порфирогент. Както се вижда на миниатюрата от Мадр. препис платното е голямо - то се държи от двама и е преметато през рамото на единият.

На миниатюрата се вижда голямо платно (червеникаво), обаче образът на Исус не е върху него, а върху нещо като малък бял пешкир с реснички.

Щом е бил заселен в земи близо до море, може би е бил и нещо като адмирал. Има ли нещо такова.

Има сведение, че Лъв, изпратен от император Теодосий ІІІ, е провел победоносна експедиция с флота от 120 кораба в Кампания, Амалфи и Неапол.