luby

1.Първа пехотна софийска дивизия (Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия). През март 1883 година е формирана Първа пеша бригада в шестдружинен състав. През октомври 1884 година новосформираните Първи пехотен софийски и Втори пехотен струмски полк образуват Първа бригада. С Указ на княз Фердинанд I от 27 декември 1891 година първа бригада се преобразува в 1-ва пехотна софийска дивизия. От 1903 година Първа софийска дивизия включва: -Щаб в София; -Първа бригада с щаб в София и в състав - 1-ви пехотен софийски полк и 6-ти пехотен търновски полк; -Втора бригада в състав - 16-ти пехотен ловчански полк (в Орхание) и 25-и пехотен драгомански полк (в Цариброд). Във военно време дивизията включва и трета бригада. 2.Втора пехотна тракийска дивизия Формирана през 1886 г. като пета бригада, а през 1892 г. се преобразува във 2-ра пехотна тракийска дивизия в състав 1-ва, 2-ра и 3-та пехотни бригади: 9-и Пловдивски, 21 Средногорски, 27-ми Чепински, 28-ми Стремски, 39-ти Солунски и 40-ти Беломорски пехотни полкове, 3-ти артилерийски полк. Към 1907 г. дивизията е в следния състав: -1 бригада с щаб в Пловдив -9-и пехотен пловдивски полк с щаб в Пловдив -21-ви пехотен средногорски полк с щаб в Асеновград -2 бригада с щаб в Пазарджик -27-ми пехотен чепински полк с щаб в Пазарджик -28-ми пехотен стремски полк с щаб в Левскиград 3.Трета пехотна балканска дивизия Формира се с Указ №61 от 23 октомври 1885 г. от съществуващите тогава дружини на румелийската полиция като Шеста пеша бригада. В състава й първоначално са включени 11-ти Сливенски и 12 пехотни полкове. Временно към бригадата са причислени и 24-ти Черноморски и 23-ти Шипченски полкове. С Указ №178 от 1891 г. Шеста пеша бригада е преименувана в Трета пехотна балканска дивизия. В състава й влизат две бригади в състав: 11-ти Сливенски, 29-ти Ямболски и 32-ри Загорски, 41-ви, 42-ри пехотни полкове,[1] дивизионен артилерийски полк и други подразделения. Към 1907 г. дивизията е в следния състав[2]: -1 бригада с щаб в Сливен -11-и пехотен сливенски полк с щаб в Сливен -32-ви пехотен загорски полк с щаб в Нова Загора -2 бригада с щаб в Ямбол -24-ми пехотен черноморски полк с щаб в Бургас -29-ми пехотен ямболски полк с щаб в Елхово 4.Четвърта пехотна преславска дивизия Формирана през 1883 г. в Шумен под името 4-та пеша бригада и преименувана с Указ 176/1891 г., в 4-та пехотна преславска дивизия в състав: 1-ви, 8-ми, 20-ти пехотен и 16-ти резервни полкове. Към 15 септември 1915 г. в състава ѝ влизат 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та пехотни бригади, 4-та инженерна бригада и тилови части. Общо през 1916 г. има състав: 552 офицери, 51 лекари и аптекари, 36 736 подофицери и войници, 21 632 пушки, 36 картечници, 80 оръдия и 8817 коня. 5.Пета пехотна дунавска дивизия Формирана през 1883 г. в Русе под името 3-та пеша бригада, която от 27 декември 1891 г. се преименува на 5-та пехотна дунавска дивизия. 6.Шеста пехотна бдинска дивизия Формирана на 1 януари 1892 г. във Враца в състав 3-ти бдински пехотен полк, 15-ти ломски пехотен полк, 35-ти врачански пехотен полк, 36-ти козлодуйски пехотен полк, 51-ви и 52-ри пехотни полкове, 2-ри и 19-ти дивизионни артилерийски полкове и 6-то дивизионно индентантство. 7.Седма пехотна рилска дивизия Формирана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. Към 1906 г. в състава ѝ влизат: 14-ти Македонски, 22-ри Тракийски, 13-ти Рилски и 26-ти Пернишки пехотни полкове, 7-ми артилерийски полк, 7-ма пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-мо дивизионно интендантство. През септември 1912 година наброява 37 355 души. Демобилизирана е през август 1913 г. Мобилизирана е през септември 1915 г., като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония. Демобилизирана е отново през октомври 1918 г. 8.Осма пехотна тунджанска дивизия Осма пехотна тунджанска дивизия е формирана с Указ № 83 от 30 декември 1903 г. със седалище в Стара Загора. В състав две пеши бригади, 1-ва бригада (10-ти Родопски и 30-ти Шейновски пехотни полкове) и 2-ра бригада (12-ти Балкански и 23-ти Шипченски пехотни полкове) 9.Девета пехотна плевенска дивизия Девета пехотна плевенска дивизия е формирана през 1904 г. в Плевен, като в състава и влизат 2 бригади - 4-ти, 17-ти , 33-ти и 34-ти пехотни полкове, както и 9-ти дивизионен артилерийски полк. През Балканската война (1912-1913) към дивизията е създадено "балонно отделение". Разформирана е през юли 1919 г. 10.Десета пехотна беломорска дивизия Формирана е на 20 септември 1912 г. под името 10-та сборна дивизия в състав: две бригади, които включват: 16-ти, 25-ти, 47-ми и 48-ми пехотни полкове, 10-ти артилерийски полк, 10-та пионерна дружина. След войната е разформирована. На 10 август 1915 г. се формира под името 10-та беломорска дивизия в състав: 37-ми, 38-ми, 39-ти и 40-ти пехотни полкове, 10-ти артилерийски полк, 10-та пионерна дружина. Разформирована е през 1920 г. 11.Единадесета пехотна сборна дивизия Единадесета пехотна сборна дивизия е формирана в Свиленград на 13 октомври 1912 г. с телеграма от щаба на действащата армия. В състава и влизат допълващи и опълченски дружини. Дивизията влиза в състава на 2-ра армия. По-късно се обявява бойното разписание на дивизията, която се състои от 2 пехотни бригади, като в първата влизат 55-и и 56-и пехотни полкове, а във втората 57-и и 58-и пехотни полкове. След Междусъюзническата война, на 25 август 1913 година дивизията е разформирована.[1]. По време на участието на България в Първата световна война е формирана Единадесета Македонска дивизия, а по време на Втората световна война, през 1939-1945 година отново е формирана дивизия с номер 11, която участва и във войната срешу Германия 1944-1945 г. 11.Единадесета пехотна македонска дивизия Дивизията е създадена през 1915 година по идея на ръководството на старата ВМОРО около полковник Александър Протогеров. Още през януари 1915 година майор Петър Дървингов представя пред военното министерство доклад по използването на Македоно-одринското опълчение, в който твърди, че повторното формиране на опълчението може да се наложи и оправдае главно, ако то получи задача да заеме Македония. Първоначалният план е да се сформира около 25 000-на армия от македонски бежанци, която под формата на чети да нахлуе в окупираната от Сърбия Вардарска Македония и да предизвика въстание в тила на сражаващите се на север с австро-унгарците сръбски части. За да се постиге тази цел опълчението трябва да е голяма военна сила, способна самостоятелно да води бой и да управлява завоюваната територия. Тази идея не е осъществена поради бързата намеса на България във войната. Съображенията на военното командване при формирането на отделна бежанска част са да се покрият загубите от Балканските война, да се подготвят бежанците за война още в мирно време и така да се избегне грешката от Балканската война и Македоно-одринското опълчение и да се покаже пред света, че войната се води за освобождаване на земи, населени с българи. Заповедта за създаването на единадесета дивизия е издадена на 22 август 1915 година, едновременно с оформянето на Плеската конвеция. Наречена е първоначално Кадрова дивизия, а от 12 септември - 11 пехотна македонска. Формирана е от 1 до 4 септември по специален щат при общата мобилизация на действащата армия през септември, непосредствено преди намесата на България в Първата световна война от българи от Македония - доброволци бежанци, неслужили в българската армия както и дезертьори от сръбската и гръцката армия. Дивизията включва 7 полка - 6 пехотни (наречени 1-6 македонски полк) и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав към първия си оперативен ден от 34 745 войници и офицери. Почти всички офицери са от Македония. Командир на дивизията е охридчанинът генерал Кръстю Златарев, а началник щаб - кукушанинът полковник Петър Дървингов. Други известни имена от офицерския състав на дивизията са командирът на Втора пехотна бригада – прилепчанинът полковник Григор Кюркчиев, командирът на Трета пехотна бригада охридчанинът полковник Протогеров и командирът на Пети пехотен македонски полк – скопянецът подполковник Борис Дрангов. 12.Дванадесета пехотна дивизия Дванадесета пехотна дивизия е формирана през май 1913 година в триполков състав, който включва 59, 60 и 61 полк.. След Междусъюзническата война е разформирована. На 15 октомври 1915 г. дивизията е сформирана отново под наименованието Дванадесета сборна дивизия. 13.Тринадесета пехотна дивизия ринадесета пехотна дивизия е формирана на 12 май 1913 г., непосредствено след Балканската война (1912-1913). Командването ѝ е поверено на генерал-майор Христо Луков, а в състава и влизат 62-ри, 63-ти и 64-и пехотни полкове, 13-ти артилерийски полк и 13-а пионерна рота. Разформирована е през юли 1913 г., когато влиза в състава на 10-а пехотна беломорска дивизия. 14.Планинската дивизия Планинската дивизия e формирана през ноември 1916 г. със заповед №576 от Щаба на действащата армия. Тя е прикрепена към щаба на Македонската военноинспекционна област и е в състав: 1-ви, 2-ри и 3-ти планински пехотни полкове, артилерийски полк и инженерна рота. Тя влиза в състава на Първа Армия и е подчинена е на началника на Македонската областна военна инспекция. През януари 1917 г. формира школа за подготовка на младши подофицери. 15.Сборна дивизия Формирана е на 28 септември 1916 г. в състав: 35-ти, 36-ти, 53-ти, 6-ти, 82-ри пехотни полкове, 11-ти и 6-ти маршеви полкове, 3-ти и 4-ти конни полкове, сборен артилерийски, тежък артилерийски и 2-ри артилерийски полк и пионерна дружина. Дивизията обединява формираните след сраженията при Добрич на базата на подвижния резерв на Варненския укрепен пункт Добрички войски и втора бригада на Шеста пехотна дивизия, която също участва в боевете край Добрич.

ОК. Само че има една неточност във линка на уикито който си дал - Слави Трифонов не страда от ретробулбарен неврит на лявото око, а от мултиплена склероза. Още преди 15 г. Слави посещаваше доц. д-р Стоян Божинов -доцент по неврология към ” ВМИ – Плевен"за контрол и наблюдение във връзка със терапията на МС чрез препарата Авонекс, това могат да го потвърдят десетки медицински работници, работели там в периода 1994/1998г. Инсцениранопо падане в банята е само оправдание за влошената му несигурна походка вследствие на усложненията от Мултиплената склероза. Също така и проблема с очите е следствие на пораженията от МС, доказани със Евокирани зрителни потенциали. Но чест прави на Слави, че не е паднал духом и продължава напред.

Полкове на Българската армия

Страшен родолюбец е. Той беше първият, който открито проговори за българските медици в Либия. До тогава случаят се пазеше в тайна от управляващите. Той направи първият официален и открит протест срещу тяхното задържане.

Да стане българският Гарибалди е мечтал друг - Христо Ботевв, синът на даскал Ботьо. Но отвличането на австрийския параход Радецки, последвано от навлизането във влашкото село Козлодуй без да има такава уговорка със първенците на селото, стрелбата по вратите на кръчмата на Йон Логофет - човека който им е обещал в предварителни преговори и подсигурил нужните волски коли за да заминат към Враца, както и убийствата на невинни хора в селото го отдалечава от величието на Гарибалди. Вестта за неизпълнение на предварително договореното с козлодуйските първенци състоящо се от предоставяне на волски каруци за транспорт на четата към Враца и ненужните кръвопролития извършени в Козлодуй бързо се е разпространила в останалите села и никой по-вече не е искал да комуникира с тях. Това е една грешка на войводата, която предварително обрича на гибел него и четата му. По-близки с Гарибалди са Георги Сава Раковски и Хаджи Димитър на които Гарибалди е дошъл на крак и им е гостувал в Букурещ. Петко Киряк пък е живял половин година в жилището му в Капрера. Там Гарибалди го обучавал на методите на революционната борба. По-късно капитан Петко Киряк споделя: "Наставленията, които ми даде тоя прочут италиански юнак-родолюбец, аз пазех строго и те ми помогнаха отпосле, па и аз самият почнах съвсем иначе да гледам на задачата си." От престоя си при Гарибалди войводата запазил скъп подарък - златен пръстен, подобен на гривна. По време на престоя си при италианския революционер Петко Киряк подкрепил сериозно идеята на атинските революционери за въстание на остров Крит. Гарибалди придал към войводата своя сподвижник Фридрих и им съдействал за създаване на отряд от волентири - наемни войници (220 души италианци). Те заминали за Атина, там се присъединили още 67 души и стигнали в Крит, където въстанието било в разгара си. Дружината е наречена "Гарибалдова" ...

Слави Трифонов планира да създаде собствена партия и да измести Бойко Борисов. Сценаристите на Трифонов вече са започнали разработването на плана за действие. Идеята е да се следва принципът на създаването на ГЕРБ: две-три известни имена, влючване на авери на Дългия и оттам-нататък всеки, който реши да се запише. Трифонов се надява да събере гласовете на огорчени от правителството бивши симпатизанти на ГЕРБ. Шоуменът вече мина успешно през първия етап на проекта си – да се скара с Бойко Борисов. Още не е ясно дали Слави ще оглави сам партията си или ще сложи подставено лице – Иво Сиромахов или Татяна Дончева. Проектът ще бъде обявен официално през есента. Слави вече премина успешно през първия етап от осъществяването на политическите си планове, довериха запознати с намеренията на Дългия. Шоуменът успя да се скара публично с доскорошния си приятел Бойко Борисов и така да покаже, че е алтернатива на лидера на ГЕРБ и на неговото присъствие в политиката. Трифонов все още не е решил дали да излезе с името и лицето си начело на бъдещата политическа формация или да сложи подставено лице, което да я оглави. Възможно е Слави да направи партиен лидер сценариста си Иво Сиромахов. Така той ще копира предшествениците си в политиката Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, които сложиха други хора начело на партиите си, вместо сами да се ангажират с проектите си. По тази схема царят се довери на Пламен Панайотов, а Бойко – на Цветан Цветанов.

За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства... Изрази като "тези, които насаждат омраза / било на етническа или верска основа ..." са достатъчно основание всеки грамотен човек да разбере, че става дума за мистификация. Може да е шега на някой зевзек, но това е използвано с нечистоплътна цел от шоуто на Слави, на трети март един от сценаристите му го прочете пред камерите.

Напълно нормална реакция на режима Живков. Партийната комунистическа пропаганда не може да позволи изпускане от контрол на създадената програма за контролирано и режисирано провеждане на чествания и манифестации. Един гроб на Левски би произвел култ към личността на "апостола на свободата" паралелен със този на генералният секретар на Българската комунистическа партия и наченки на трудно подаващите се на контрол спонтанни неформални раздвижвания. Също така щеше да се разстрои пропагандния шаблон за свободата, дадена ни от Русия и Съветските войски...

Ти като реши да пускаш този текст, провери ли за какво иде реч? За Слави Трифонов чула ли си? Думите "на етническа или верска основа" да ти звучат като от 1872-ра?

Няма такова "пресмъртно писмо". Въпросното пасквилче е написано някъде в средата на ноември 2008г. и е пуснато в нета с неизвестна цел.

Телеграма на софийския мютесариф Мазхар паша до търновския каймаканин. 24.11.1872г. Заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстю, да съобщи на ваше превъзходителство как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствали. Моля ваше превъзходителство да благоволите да ни изпратите както неговите сегашни показания така и неговата пълна преписка съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които представляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството за да ги представим на почтените длъжностни лица назначени със султанско ираде по решение на Министерския съвет за да вземат участие в тукашната специална комисия.

Левски пролива турска кръв и в Къкрина, като рянява леко едно заптие: "Левски излязъл през малките врата на яхъра на двора и отишъл към вратника на Денча, като мислил, че там няма никой. Без да отвори вратника, за да не скърца, прескочил го, гащите му се закачили на вратника и той, заедно с вратника, паднал по лицето си на земята. Там имало скрити трима стражари, които той в тъмнината не съгледал, които веднага го натиснали на земята. Левски ги отхвърля, става и стреля върху им и наранява едного от тях. Нараненият бил Бошнак Юсин Чауш. В тази шашарма тримата стражари извикали на другарите си: „Тичайте, че ще го изпуснем”. Всичките, около 12 души, с пушки стреляли в залп. Един куршум само ударил Левски над лявото ухо, а един стражар го ударил с тесака и му отрязал горната половина на ухото ... ... В това време се връща Христо Латинецът. Турците го хващат, той казва, че е ханджията, потропал, Никола се обадил и отворил вратата. Влизат няколко стражари в ханчето, питат кой къде е спал. Никола показал на стражарите къде е спал непознатият и стражарите му прибрали нещата. След това довели непознатия гологлав, без пояс, с паднали гащи, вързани отзад ръце, потънал в кръв. Първоначално Никола не можал да го познае. Като го изправили, той извикал: „прощавайте, братя, и ти, мило Отечество, за теб аз отивам” . . . Едва тогава Никола по гласа познал, че е Левски. Стражарите накарали Никола да му вдигне и върже гащите. Левски качили на кола заедно с ранения стражар и други стражари, а Никола и Латинеца, вързали с едно въже, с ръцете отзад, и тръгнали. Като изминали от Къкрино едно значително разстояние, седнали да чакат колата с Левски. Като стигнала колата, Никола и Христо Латинеца качили на друга кола, а Левски останал с ранения стражар и тръгнали за Ловеч. По пътя Никола и Христо са бити със сопи до забравяне да кажат този ли е Левски, но те и двамата казвали, че не го познават. Като стигнали до Стратиш, вместо из шосето да влязат, слезли направо през баира пеша, минали реката Осъм през пешия мост и влезли в конака. Левски затворили в стаята на стражарите, а Никола и Христо затворили по отделно. Никола ми каза, че щом пристигнали, наскоро влезе поп Кръстю в конака и отиде направо в стаята при Левски. Никола, после из пътя, като отивали за София, Левски му казал, че поп Кръстю, като влязъл при него, попитал го: „Как стана тая работа?” Левски му отговорил: „Стана каквато стана, то се мина вече”. Каза ми Никола, че каймакаминът, след като се уверил от поп Кръстя, че заловеният е същият Левски, тогава чак телеграфирал в Търново на мютасерафина (окръжен управител) и последният е поискал Левски. Това Никола чул от ключаря на затвора, който разправил пред арестантите с голямо възхищение и радост, че е уловил главния комита.” (645. Из спомените на Д. Пъшков.) "

Васил Лъвскiй (дякон Игнатий) е бил осъден на смърт чрез обесване заради убийството по особено жесток начин на слугата на чорбаджи Денчо Халача, когато е нахълтвал в дома му да го изнудва за пари и случайно пред него се появило 17 годишният слуга, Васил Левски му нанася многократно удари с нож. За дейност против турската държава щеше да бъде осъден само на заточение. ТУРСКИЯ НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН Раздел седемнадесети: За престъпленията, извършени срещу частни лица и налаганите наказания. Чл.174 Ал.1 Който би извършил человекоубийство, без предумишленост, осъжда се: на окови за 15-годишно време. Чл.174 Ал.2 Человекоубийството обаче, ако би се случило, когато той е извършил друго злодеяние, било преди извършването му, било после извършването му, или за извършване на някое престъпление, убиецът според закона се наказва със смърт. Като участник в четата на Панайот Хитов, Васил Левски е участвал в екзекуциите на някой от уловените турци. За това разказва Васил Николов един от четниците на Хитов: "Левски намаза един канап със сапун, направи примка, тури я на врата на мухтаря и ми каза да държа едина край, а той улови другия. Тая смърт беше много лека. Потече малко кръв от носа на турчина и всичко свърши." публикувано в книгата"Левски в спомените на съвременниците си" с автор Стефан Каракостов, София 1973г стр.66 Ето и откъс от спомените на д-р Христо Стамболски публикувани в същата книга стр.455 " С цел да го обнадеждят, че ще го оставят жив, комисарите го запитвали: стрелял ли против стражари или аскери с цел да ги убие, или само да ги сплаши е гърмял без куршум? той смело отговорил: Стрелял съм и съм убил двама аскери и едно заптие" Васил Левски не може да бъде канонзиран по следните причини: 1. Левски се отказва демостративно от монашеството, появявайки се на Втория ден на Великден в цивилно облекло пред вярващите в Карловската черква и по такъв начин публично се отказва от обета си; 2. Левски открадва коня на вуйчо си хаджи Василий; 3. Левски на няколко пъти организира групи за насилствено вземане на пари от учители и чорбаджии. "; 4. Левски убива собственоръчно с камата си едно момче, слуга на чорбаджия, чиито пари Левски е желаел да ограби (за делото). В кореспонденцията на Левски се срещат нареждания, необясними от гледната точка на християнската нравственост. Тези нареждания са отправени към членовете на комитетската мрежа. . "Предателите трябва да се убиват с време", пише Левски до сливенци през лятото на 1871 г.; "Величко ефенди до някой ден ще се возвеличи с главата надолу", пише Левски до Любен Каравелов през юли месец 1872 г.; "Тайната поща стори сефтето да убива" - отново Левски до Любен Каравелов в същата година. Тези и други наставления до комитетски работници по подобни случаи влизат в сблъсък с шестата Божия заповед "Не убивай". Ето какво пише Левски до Д. Х. Попов, лятото на 1872 г. - "И дето има пари ще искаме, ще искаме, ако не дават ще вземаме". Това желание е в противоречие с десетата Божия заповед - "Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти". Освен това е нарушена осмата Божия заповед "Не кради". Важно е да се отбележи, че оправдание от типа на "Това е нужно за революцията " има слаба мотивация, защото 60 години по-късно със същата приказка комунистите извършиха национализация на частната собственост в България. Оправданието на революцията, поставена над Божията заповед - ето една логика, не позволяваща на вярващия да приеме изразителя й за светец. Но въпреки това, този човек е дал живота си за днешна България, хванат докато бягал от турците през плета на хана в Къкрина и обесен в София. Поклон пред паметта му и дано да му открият най сетне костите, за да се изпълни неговото желанието да се знае гробът му.

И къде се повтаря? Никъде не видях да се повтаря снимката която си изтрил (наведения към пода генерал който лази и си търси пищова никъде не се повтаря в темата). Дори напротив, това щеше да бъде едно допълнение и разясняване на обстоятелствата по темата. Подозирам, че търсиш повод да ми кажеш: -Не пиши вече във форума, защото мисленето ти е в разрез със официалната политика на правителството. Ако е така, имаш моето пълно разбиране.

Ако се запознаеш по - подробно със последните месеци на йеродиякона Игнатий - Лъвскiй ще забележиш, че той на практика е бил вече невъзвращенец в Румъния. Каравелов е известил вече турската полиция за местонахождението му чрез сътрудничещите с портата сръбски шпиони, както и е предал всичко което притежава като архива включително и портрет на дякона. Изоставен от всички, достигнал предела на отчаяноето и напуснат от довчерашните съратници Левски изпада в дълбики умопомрачителни кризи и единствената му фикс идея е била да примами поп Кръстю със съхраняваните от него пари и да изпълни смъртната присъда, която той самия я е издал, не не се е намерил никой член на Тайната полиция който да я изпълни. Този маниакален замисъл се оказва фатален за неговия земен живот. Заплахата за предстоящи покушения срещу заможни българи - чорбаджии и свещенници която Васил Левски отправя чрез своето писмо адресирано до Иван Фурнаджиев подтиква поп Кръстю да вземе решението да сътрудничи на турските власти по линия на неутрализиране на полудяващия Левски, който е стигнал до там, лично да участва в нападения срещу заможни българи отказали да му дадат исканата сума в турски лири (откупване на живота срещу 100-150 турски лири и разписка която да му послужи пред тайната полиция - специално назначени от Левски хора, чиято задача е била по даден от дякона знак да ликвидират всеки отказал да заплати, обещал и неплатил в срок или проявил несъгласие). Денятъ на общонародното востание, което наближава ще бъде и денъ на справедливо возмездие. Тогава на всекиму ще сe иска отчетъ и тяжки томува, който нищо не е направил за своя народ. У когото няма работа, грозно ще се наказва, а фамилiята му ще бъде изгонена изъ българско. Вiя му пiйте iоще кръвтъ и предавате ги на мръснiятъ мъчителъ! Разберете! Решили сме вече! Или да ви съберемъ, или да ви поразимъ - или сто и петдесетъ лири ще ви бъдатъ по-мили или веченъ животъ съ цялата ви фамилiя! В. Лъвскiй

Тук не мога да се съглася с теб. Демокрация е режим на споделена отговорност и представителна или пряка демокрация. Условие за налагане режима на пряко участие във властта е действаща икономика и социален мир. СССР се опита да наложи в Афганистан представителна демокрация за да предодврати плана на ЦРУ за налагане на ислямски фундаментализъм но за жалост ЦРУ успя чрез своите обучени в Пакистан агенти да убие Мухамед Наджибула - човека който ако беше останал на власт сега Афганистан щеше да бъде една реформирана светска държава, но Вашингтон няма нужда от стабилност във тази част на света и за това създаде и обучи талибаните и ... нататък историята я знаете. В Ирак се повтаря същото - нападение по суша и въздух, седмици наред чрез масирани стратегически удари се унищожава по план инфраструктурата на държавата, всички граждани на нападнатата страна със висше и средно образование са арестувани чрез нощни взломни нападения в домовете им и по списък са отведени в неизвестна посока и до ден днешен никой не знае нищо за съдбата им. Държава, изпратила своя армия да извършва това изобщо не мисли да предложи на народа на окупираната държава демокрация а напротив, да го върне в средновековието. И всичко това става чрез погазване на всички международни закони, конвенции и договори и мълчание на световната общественост пред силния на деня...

Зависи в какъв времеви интервал разглеждаме нещата но помни, никоя империя не е била вечна на тази земя.

И знаеш ли кой и кога е написал въпросната "памет"?

Виждам, че пренасяте нещата от отношение окупатор-жертва към плоскостта общуване между колеги - войници в мирно време. Но както и да е, сложи пепел на всичко. Само да не забравяме, че много окупатори, които са се наслаждавали над господството си и правото на разпореждане със живота на поробен народ, рано или късно се озовават в ролята на просещи милост. Това исках да кажа...

За какво да се поти човека над извори, когато има руски сайтове със прославянска интерпретация на изворите (за всеки вкус по нещо) според всеки порив на фантазията на читателя: 63. Скилица (309) утверждает, что Феодорополем был назван город Евхания (см. примеч. 28, кн. III; Делеайэ. 1923, 129-134; Шулъце. 1930, 121- 123)

Този народ който пада в ръцете на османлиите в края на 14в. за пет века е глан, заплождан и продаван по пазарите на Истамбул и Венеция като добитък, не е народа, който бе възроден благодарение на руската книжнина и руския ботуш, който използвайки слабостта на Портата му създаде държава през 1878г. Неслучайно ако прочетете История славяноболгарская на Паисий ще видите че той пише на руски, защото днешния език наречен новобългарски се обособява по-късно именно на основата на руския. Факта, че днешния народ не може да чете и разбира славянския език на прадедите си е оправдание и то сериозно за липсата на памет и приемственост по въпроса. Пък и кирилометодиевата азбука глаголица е пристигнала в България със спомоществувателството на патриарх Фотий и по-скоро него са припознавали тогаващните българи като виновник за промяната на писмения закон...

Закачки? Това е гавра със един народ, и много жалко е, че нашите послушните марионетки участват в такава мръсна окупация която поколенията след нас ще заклеймят и осъдят като престъпление срещу човечеството..

Българите никога през вековете не ги е било еня за византийските мисионери Константин и Методиос. Култа към "славянските просветители" е наложен от Русия с пропагандна цел по линията на панславизма.

Още през 301 година, мнооого преди българите да дойдат при Онгъл, арменците си имали своя независима от Рим и Константинопол християнска църква.

Няма проблем. Човек докато не го изпита не разбира какво е да ти разрушат селото с ракети ей така, само заради "съмнение" че там се укривал някой. След това да доубият ранените родители, а децата да затворят в лагер...