Докато си пиех кафето слушах БНР с "емблематичния" водещ В.Конакчиев. Не издържах дълго. Но разговорът в студиото ме подсети за фундаменталната статия "The Basic Laws of Human Stupidity" от Carlo M. Cipolla. Написана е на английски език в ранните седемдесетте и се е разпространявала като фотокопие сред неговите приятели и колеги. През август 1976 е отпечатана в Болоня, но не за продажба, а като коледен подарък за приятелите му.
На български език беше публикувана в сп.Сега, бр.8, 29 февруари - 6 март 1996г., подписана от Михаил Янакиев, Център за анализ и управление. Когато в последствие се разрових в интернет, бях много неприятно изненадана от това нахално интелектуално пиратство! Оригиналът можете да прочетете http://www.freerepublic.com/focus/f-news/1168853/posts
Първи основен закон: Всеки винаги и неизбежно подценява броя на глупаците наоколо. На пръв поглед твърдението звучи общо и ужасно нечовеколюбиво. Жизненият опит на всеки от нас обаче показва как по отношение на човешката глупост постоянно се стряскаме от факта, че:
А) Хора, които някога сме преценили като разумни и интелигентни, се оказва, че са безсрамно глупави;
Б) Ден след ден, каквото и да правим, ни тормозят глупаци, които се появяват изведнъж, на най-неподходящи места.
Очевидно Първият основен закон не позволява да се даде дори и приблизителна цифрова стойност на глупавите хора, които представляват част от съответна човешка съвкупност. Всяка цифра ще се окаже по-малка от реалната. За това по-нататък ще отбелязвам глупаците със символа §. Втори основен закон
Съвременните културни течения на Запад гледат на живота егалитарно. Хората предпочитат да приемат човешките същества като продукт на една перфектна машина за масово производство. Генетици и социолози излизат от рамките на науките си, за да докажат с внушителни количества научни данни и формулировки, че всички хора са равни по рождение. Ако пък някои са по-равни от други, това се дължи на възпитанието, а не на характера.
Аз не приемам горното схващане. Твърдо вярвам, и това е подкрепено от дългогодишни наблюдения и експерименти, че хората не са равни, че някои са глупави, а други - не. Убеден съм, че разликата се определя от характера, а не от културни течения или фактори. Както един човек е глупав, така може да е и червенокос; принадлежността към групата на глупаците е като кръвната група. Глупакът се ражда глупак по силата на провидението.
Въпреки убеждението ми, че групата § са глупаци и това е генетична заложба, аз не съм реакционер, който се опитва да наложи тайно класова или расова дискриминация. Смятам, че глупостта е "привилегия" на всички човешки групи и е разпределена по съответна пропорция. Този факт се изразява във Втория основен закон на глупостта, който твърди, че: Глупостта на един човек съществува независимо от всяка друга негова характеристика.
Тук изглежда, че природата е прекалила. Добре е известно, че природата управлява доста мистериозно, за да запазва относителна честота на някои природни феномени. Например това дали хората са повече на брой на Северния полюс или на Екватора, дали са черни, бели или жълти, съотношението между мъже и жени при новородените. Не е ясно как природата постига този забележителен резултат, но знаем, че за да го постигне, тя трябва да оперира с големи числа. Най-забележителният факт за честотата на глупаците е, че природата успява да изравни честотата на § съвсем независимо от размера на групата. Така може да се намери един и същ процент глупаци, независимо дали се разглежда малка или голяма гупа хора. Никакъв друг наблюдаем феномен не предлага по-удивително доказателство за силата на природата.
Фактът, че образованието няма нищо общо с §, бе доказан с експерименти, извършени в много университети по целия свят. Хората, които работят в един университет, могат да бъдат разделени на пет главни групи : работници, чиновници, студенти, администрация и професори.
Когато, основавайки се на различни изследвания, анализирах работниците, открих, че частта § бяха глупави. Тъй като стойността на § беше по-висока, отколкото очаквах (Първи основен закон), аз се поддадох на модата. Реших, че причината е в изолацията, бедността и липсата на образование. Но с придвижването нагоре по социалната стълбица откривах, че същото съотношение преобладаваше и при чиновниците и при студентите. Все пак по-внушителни бяха резултатите при професорите. Дали разглеждах университет или колеж, известна или неизвестна институция, открих, че същият процент § от професорите са глупави. Толкова бях учуден от резултатите, че разширих изследването си и разгледах специалната група, така наречения елит, отличените с Нобелови награди. Резултатът потвърди силата на природата: групата § от Нобеловите лауреати са глупави.
Тежко е да се приеме и асимилира този факт, но много експериментални резултати го доказват. Вторият основен закон е железен и не приема изключения. Движението за свободата на жените подкрепя Втория закон, като показва, че глупавите са пропорционално разпределени както при мъжете, така и при жените. Неразвитите от Третия свят вероятно се утешават с Втория основен закон, като намират в него доказателство, че развитите все пак не са толкова развити. Дали Вторият основен закон се харесва или не, това, което той налага, е заплашително: законът повелява, че дали се движиш в избрано общество, или се криеш вдън земя, дали се оттегляш в манастир, или решаваш да прекараш живота си в компанията на красиви и порочни жени, винаги трябва да се изправиш лице в лице с един и същ процент глупаци. Този процент естествено (според Първия основен закон) винаги надминава очакванията.
Трети (златен) основен закон
Третият основен закон приема, без да потвърждава със сигурност, че човешките същества могат да бъдат разпределени в четири основни категории: безпомощни, интелигентни, разбойници и глупаци. Читателят лесно ще забележи, че тези четири категории отговарят на четирите полета Б, И, Р, Г в една съвсем примерна координатна система (фиг. 1).
Ако Иван направи нещо, от което той губи, а Петър печели, тогава Иван попада в полето Б: Иван е безпомощен.
Ако Иван направи нещо, от което и той, и Петър печелят, тогава Иван е за полето И: Иван е интелигентен.
Ако Иван направи нещо, от което той печели, а Петър губи, тогава Иван попада в полето Р: Иван е разбойник.
Глупостта се отнася към полето Г и към всички положения в отрицателната част и на абсцисата Х, и на ординатата У в нашата координатна система. Третият основен закон твърди:
Глупакът причинява загуба на друг човек или на група от хора, като едновременно с това самият той не печели нищо, а дори е вероятно да си причини загуба.
Когато за пръв път се сблъскат с Третия основен закон, рационалистите реагират инстинктивно - скептично и недоверчиво. Просто на разумните хора им е трудно да схванат и да разберат неразумното поведение.
Но нека да оставим теорията и да погледнем прагматично на всекидневието. Всеки може да си спомни случай, когато някой е действал за собствена полза и за наша сметка: имаме си работа с бандит. Също можем да си спомним случай, когато някой е действал за негова лична загуба и в наша полза: това е безпомощният. Можем да си спомним случай, когато някой е действал така, че да бъдат облагодетелствани и двете страни: той е бил интелигентен. Такива случаи наистина съществуват. Но след като добре се замислите, трябва да признаете, че не това са случаите, които се наблюдават всеки ден. По-скоро всекидневието ни е изпълнено със случаи, при които губим пари, време, енергия или дори апетит заради невероятните действия на някое нелепо същество. А то не печели нищо, когато ни причинява тези вреди или ни поставя в затруднено положение. Никой не знае, не разбира и не може да обясни защо това нелепо същество постъпва така. Самото то най-малко е наясно с причините за собственото си поведение. Но съществува обяснение или по-точно само едно обяснение - въпросният човек е глупав.
Гъстота на разпределение
Повечето хора действат непоследователно. При определени обстоятелства даден човек реагира неинтелигентно, а при други реагира безпомощно. Единственото важно изключение от това правило демонстрират глупаците, които обикновено показват висока тенденция към постоянство във всички области на човешките начинания.
За всеки можем да изчислим средното положение в равнините на фиг. 1 независимо от нивото му на последователност. Един безпомощен човек може от време на време да реагира интелигентно и от време на време да действа като разбойниците. Но тъй като въпросният човек по принцип е безпомощен, повечето от действията му ще бъдат характеризирани като безпомощни. Затова средното на всички действия на такъв човек ще му осигури място в полето Б на основната графика.
Перфектният разбойник е този, който с действията си причинява на другите загуби, равностойни на неговата полза. Най-грубата форма на разбойничеството е кражбата. Един съвършен разбойник ще ви открадне 100 лева, без да ви причини друга материална загуба или вреда: вие губите 100 лева, той печели 100 лева. На основната графика съвършеният разбойник трябва да бъде разположен на 45 градуса диагонална линия, която разделя полето Р в две идеално равни и симетрични полета (фиг. 2).
Тези, които попадат в полето Р1, не действат така, че да спечелят повече за себе си. Всички разбойници от полето Р1 са много интелигентни и с приближаването си до абсцисата Х все повече и повече притежават качествата на интелигентните хора.
За нещастие повечето разбойници попадат в Р2. Тук принадлежат тези, чиито действия им носят по-малка полза, а по-голяма загуба за другите. Ако някой ви убие, за да ви вземе 500 лева, или ви убие, за да прекара уикенда с вашата жена в грандхотел "Варна", можем да сме сигурни, че той не е съвършен разбойник. Неговото място е в полето Р2 много близко до границата на самата глупост.
Гъстотата на разпределение на глупаците се различава коренно от тази на разбойниците. Ако разбойниците са разпределени най-вече в едно поле, то глупаците са съсредоточени някаде под нулата по нашата ордината У. Причината за това е, че голяма част от глупаците са непоправимо глупави - с други думи, те неотменно настояват да причиняват загуби на другите, без да печелят от това.
Съществуват хора обаче, които с невероятните си действия вредят не само на другите, но и на себе си. Това са някакви суперглупаци, които в нашата система ще се появят навътре в полето Г. Далеч от нулата не само по ординатата У, която ги дели от по-глупавите разбойници, но и по абсцисата Х, разделяща ги от по-глупавите безпомощни. Силата на глупостта
Не е трудно да се разбере как социалните, политическите и институционалните сили увеличават разрушаващия потенциал на глупаците. Но все пак трябва да се обясни и разбере кое прави глупаците опасни за другите хора - с други думи, какво представлява силата на глупостта.
Един интелигентен човек може да разбере логиката на разбойника. Действията на разбойника следват рационален модел: отблъскваща рационалност, но все пак рационалност. Разбойникът иска да спечели. Тъй като не е дотатъчно интелигентен да измисли начини, за да спечелите и той, и вие, той ще си осигури печалба, като ви причини загуба. Това е лошо, но рационално и ако сте умен, ще можете да го предвидите и вероятно да го предотвратите. Действията на разбойника са предвидими и вие често можете да се защитите.
Според Третия основен закон всичко това е абсолютно невъзможно при глупаците. Глупакът ще ви тормози без причина, без да печели от това, без да измисля точно какво ще прави, без да знае по кое време ще го стори. Не може да имате обяснение кога, как и защо напада глупакът. Когато се сблъскате с глупак, вие сте изцяло в негови ръце.
Тъй като действията на глупака не се подчиняват на правилата на разумността, следва, че:
А) по принцип човек се изненадва от атаката; Б) дори и ако човек се усети, не може да се защити, защото на атаката липсва рационална структура.
Фактът, че действията на глупаците са напълно непостоянни и неразумни, не само е проблем за защита, но и прави контраатаката изключително трудна. Това вероятно има предвид Дикенс, когато казва, че "човек може много да постигне с глупост и добро храносмилане", и Шилер, който казва, че "срещу глупостта и боговете се борят напразно".
Четвърти основен закон
Не е учудващо, че безпомощните, по-точно тези, които по нашата система попадат в полето Б, обикновено не осъзнават колко опасни са глупавите. Това е още един израз на тяхната безпомощност.
Най-странното е обаче, че и интелигентните, и разбойниците често не успяват да схванат колко е разрушителна силата на глупостта. Трудно е да се обясни защо това е така. Само можем да кажем, че когато интелигентен или разбойник срещне глупак, той греши, изпитвайки самодоволство и презрение, вместо веднага да започне да произвежда необходимото количество адреналин и да се защити.
Изкушени сме да вярваме, че глупакът ще навреди само на себе си, но това значи да сбъркаме глупостта с безпомощността. Понякога сме изкушени да общуваме с глупаци, за да ги използваме. Такъв ход ще даде само бедствени резултати, защото:
А) се базира на неразбирането на същността на глупостта; Б) дава на глупака допълнителна възможност да упражнява "дарбата" си.
Можем да се надяваме да отвърнем на хода на глупака и донякъде можем да го направим. Но поради непостоянното му поведение не могат да се предвидят всички действия и реакции. Не след дълго човек може да бъде унищожен от непридвидимостта на глупака. Това ясно е изразено в Четвъртия основен закон:
Умните винаги подценяват унищожителната сила на глупаците.
Или по-точно умните постоянно забравят, че по всяко време, навсякъде и при всякакви обстоятелства общуването с глупаци винаги е скъпоструваща грешка.
През вековете много хора са пренебрегвали Четвъртия основен закон и това е коствало на човечеството неизброими загуби.
Пети основен закон
Вместо да вземаме под внимание благополучието на един човек, нека да вземем под внимание благополучието на обществото, в този случай разглеждано като алгебрична сума от индивидуалното благополучие. За анализа е съществено разбирането на Петия основен закон. Можем да отворим скоби и да прибавим, че от всичките закони Петият със сигурност е най-добре познат и следствието му е цитирано много често. Той гласи:
Глупакът е най-опасният човек.
Следствието е: Глупакът е по-опасен от разбойника.
Резултатът от действието на съвършения разбойник е просто преразпределяне на богатство и/или блага. След действието на съвършения разбойник разбойникът има приход, равен на загубата на друг човек. Обществото като цяло нито губи, нито печели. Ако всички хора бяха бандити, обществото нямаше да се развива, но това нямаше да бъде голяма беда. Работата щеше да се състои в огромно прехвърляне на богатства и блага и щеше да печели този, който извършва това. Ако всички се редуваха в тази дейност, не само обществото, но и хората щяха да се намират в съвършено непроменливо състояние.
Историята е съвсем друга, когато обществото се състои от глупаци. Те причиняват загуба на другите, без да печелят. Така обществото като цяло обеднява.
Системата за оценяване, която е изобразена по-долу на графиката, показва, че докато всички действия на хората, попадащи в сивото поле на нашата координатна система (вж. фиг. 3), прибавят към благата на обществото, действията на хората извън сивото поле причиняват загуби.
С други думи, безпомощните хора, които са много интелигенти (полето Б1), разбойниците, които са много интелигентни (полето Р1), и най-вече интелигентните (полето И) - всички те допринасят в различна степен за благото на обществото. От друга страна, разбойниците, които са много глупави (полето Р2), и безпомощните, които са много глупави (полето Б2), успяват да прибавят загуби към загубите, причинени от глупаците, и така засилват разрушителната сила на онези от полето Г.
Всичко това ни кара да се замислим какво прави обществото. Според Втория основен закон глупаците представляват частта §, която не се променя по време, място, раса, класа или някоя друга социокултурна или историческа променлива. Би било огромна грешка да се вярва, че броят на глупаците в упадащото общество е по-голям от този в развитото общество.
Дали вземаме предвид класическите, средновековните, модерните или съвременните времена, винаги впечатлява фактът, че всяка развита държава неизбежно има своята част § глупаци. Развитата държава обаче има и необикновено големия брой интелигенти, които успяват да държат настрана частта § и в същото време произвеждат достатъчно блага за себе си и за другите членове на обществото. Така се осигурява напредъкът.
В една западаща държава частта § глупаци пак е същата. Но разпределението е различно в останалите членове на обществото. Сред онези, които са на власт, се забелязва обезпокояваща многобройност от разбойниците, които са много глупави (поле Р2 на фиг. 3), а при тези, които не са на власт - също такава обезпокояваща многобройност на безпомощни (поле Б от фиг.1). Такава промяна в състава на неглупавото население неизбежно засилва разрушителната сила на § и упадъкът е сигурен. А държавата отива по дяволите.
Източник:
http://libertybell.blog.bg/drugi/2009/03/29/osnovni-zakoni-na-choveshkata-glupost.314900
Проблемът на шизофренията е, че не се лекува с писане по форуми, а с хапчета. Това дали някой ще си помпа самочувствието или не си е негова работа, но фактите са си факти. Поредица от случайности говори за закономерност. "Разбойническият" владетел е станал кесар - факт. Нито аспаруховите българи се проявяват като разбойници, нито куберовите българи се проявяват като разбойници, нито тези в Италия. Българите отнемат от Византия земи и от това тя губи, но в замяна на това на северната й граница се появява един предсказуем съсед, от който империята има доста повече ползи.
