Skubi

Jan 14, 2026 ✪ Members first on January 14, 2026 Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Иран. Тук, докато хиляди хора се събират по улиците в продължение на седмици и властта на иранския режим се приближава до ръба на разпада, отчаяните призиви за помощ се насочват навън към неговите съюзници. Въпреки това, след десетилетия на създаване само на врагове и с приятели, които се обръщат с гръб, изглежда, че всички се обединяват срещу Иран, готови да се възползват от неизбежния колапс. През първите две седмици на новата година протестите станаха насилствени и се разшириха до приблизително двеста града във всички провинции, включително бивши крепости на режима, превръщайки икономическите недоволства в национално предизвикателство към политическата система. Дори жителите на традиционно лоялни градове като Кум се включиха в протестите, като правителствени сгради биват подпалвани. Ислямска република Иран е натрупала широк спектър от външни врагове чрез десетилетия на конфронтационна външна политика, заобикаляне на санкции и финансиране на различни регионални военни организации, действащи като проксита, което е довело до това много държави да желаят смяна на режима или териториално и стратегическо пренареждане. Израел разглежда Иран като своя основна външна заплаха и се стреми към елиминиране на неговите военни, ядрени и прокси способности, тъй като той е основният поддръжник на организации като Хизбула и Хамас. Едновременно с това Съединените щати преследват отслабване на враждебния ирански режим, който контролира огромни петролни и газови резерви и това би ограничило регионалното влияние на страната. За Саудитска Арабия, която преобладаващо следва сунитското течение на исляма, Иран с шиитско мнозинство представлява дългосрочен религиозен и геополитически съперник, особено опасен в светлината на собственото шиитско население на Саудитска Арабия в богатите на петрол източни провинции и историята на Иран с прокси дейности. В същото време съседните държави възприемат настоящата иранска държава като пречка за регионално преструктуриране. Турция се конкурира за влияние в Кавказ и Близкия изток и се стреми да постигне още по-голямо господство. Азербайджан търси възможности да консолидира територия в северните ирански региони, което би му позволило да осигури траен коридор към дългосрочния си съюзник Турция за сметка на Иран. Списъкът с противници на Иран се съчетава с факта, че традиционните партньори на страната предлагат малка практическа подкрепа. Русия предпочита запазване на режима дотолкова, доколкото това ограничава западното влияние, но Москва е ограничена от почти четиригодишната война в Украйна и изтощена от санкциите, което намалява способността ѝ да проектира сила или да предоставя материална помощ. Китай, от своя страна, поставя приоритет върху стратегическото съперничество със Съединените щати и по принцип избягва въвличане във вътрешни кризи на други държави, следвайки китайската политика на ненамеса като крайъгълен камък на външната си политика. В резултат режимът е изправен пред координиран външен натиск от всички страни, без надежден гарант за сигурност или съюзници, които са готови и способни да помогнат. Това положение засилва вътрешния икономически натиск и преформулира вътрешното недоволство и сега, вместо фрагментирана опозиция, ограничена до конкретни класи или етнически групи, режимът е изправен пред враждебност в цялото общество. Авторитарният контрол, корупцията и икономическото лошо управление отчуждиха широки слоеве от иранското население, докато хронични проблеми като недостига на вода, електроенергия и замърсяването се изостриха на фона на остър икономически срив. Иранската валута, риалът, се обезцени до приблизително един и половина милиона за един щатски долар, инфлацията надхвърли четиридесет процента, а поскъпването на храните с до седемдесет и два процента направи основните стоки недостъпни. Съкращаването на субсидиите, включително премахването на преференциалните обменни курсове за вносителите, предизвика затваряне на магазини и недостиг на доставки. Ограниченият отговор на правителството под формата на парични трансфери от около седем долара месечно не успя да възстанови доверието, докато репресиите след по-ранни протести оставиха неразрешени проблеми, особено сред жените и етническите малцинства, които сега изплуват отново в по-голям мащаб.

Сенчестият флот не само нефт пренася, ами и злато, евро, долари, дрони, запчасти и всичко друго нужно за войната. Самият бункерни дядо е най големият контрабандист на света....

Има държави, нации които живеят в задоволени общности. с генерация на "красивите". Вместо проблемът на пренаселеността, може да се каже, че Universe 25 показа проблема за упадъка и в задоволените общност Вероятно през 1972 г. със следвоенния бейби-бум, в един все по-претъпкан свят и съобщенията за безредици в градовете, Universe 25 е приличал на Малтусиански кошмар. Дори има свое шеговито име, "The Behavioral Sink" (Поведенческ упадък). Ако гладът не убие всички, хората ще се самоунищожат. Най-добрият вариант е да избяга на село или в предградията, където хората са имали пространство и животът е бил спокоен и естествен. Днес проблемът е в деградацията на "красивите" И сега експериментът продължава да изглежда ужасяващ, но естеството на страха се е променило. Едно скорошно проучване сочи, че Universe 25 всъщност не е била твърде пренаселена. "Апартаментите" в края на всеки коридор имат само един вход и изход, което ги прави лесни за охрана. Това позволява на по-активните самци да ограничават броя на мишките в тяхната територия, да изолират известен брой от "красивите" от пренаселеността на останалата част от света, като си осигурят там живот в нормално общество. Вместо проблемът на пренаселеността, може да се каже, че Universe 25 показа проблема за упадъка и в задоволените общности.Мишките загубват способността си да възстановят своята популация, защото и тези, които живеят в стреса на пренаселеността, и тези, "красивите" са загубили социалната способността да го направят. В известен смисъл, те са престанали да бъдат мишки дълго преди смъртта си - "първата смърт", както Калхун я нарича, руши техния дух и тяхното общество, преди да дойде по-късно "втората смърт" на физическото тяло.

Jan 13, 2026 Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни новини от Украйна. Тук, за първи път, броят на руските загуби е по-висок от този на новобранците, поради което руската армия отчаяно търси нови източници на разходна жива сила. Сега руските вербовчици са насочили вниманието си към Африка, готови да примамват нови наборници, които да рискуват живота си в чужда война. Доказателствата от бойното поле в цяла Украйна все по-ясно сочат рязко нарастване на броя на африканските бойци, появяващи се в руските редици, пленени или убити, но не в изолирани инциденти, а по множество, широко раздалечени фронтове. Този модел подсказва целенасочено и организирано усилие за набиране, а не случайни, единични случаи. Тенденцията става видима чрез постоянен поток от бойни кадри и разпити на пленници, публикувани от украински подразделения, действащи на стотици километри едно от друго. Близо до Вовчанск украинските сили за териториална отбрана наскоро отблъснаха руска атака и плениха група вражески войници, сред които имаше и наемник от Африка. Около Купянск кадри от дрон документираха африкански новобранец, сражаващ се в руски формирования и поразен по време на бой. Това не беше аномалия, тъй като няколко клипа от същото направление показаха и други африкански войници, действащи редом с руски части, потвърждавайки многократното използване на чуждестранна жива сила в района. Същото се вижда и около Лиман, където украински оператори на дронове съобщиха за забележимо увеличение на африканските наемници, воюващи за Русия. В един записан инцидент удар с дрон рани африкански боец, който можеше да бъде чут по радиото да моли на развален английски за евакуация. Руското командване никога не отговори и медицинска помощ не пристигна, което демонстрира общото отношение на руснаците към онези, които се присъединяват към армията им отдалеч. Допълнителни кадри от същото направление по-късно показаха още двама африкански наемници, ликвидирани от украински удари с дронове, като последващи проверки показаха, че са били без реално оборудване, облечени само в евтино китайско тактическо облекло, което засилва впечатлението, че тези новобранци са били изпратени на самоубийствена мисия. По-южно, в направлението на Покровск, украинският полк Ска-ла публикува кадри на двама африкански войници, пленени в битка. Техният разпит потвърди, че са били вербувани в чужбина и бързо изпратени на фронта, без адекватно обучение. Друг показателен случай дойде от запорожкото направление, където бойци от Легиона Свобода за Русия плениха нигерийски гражданин, който е учил в Москва. Той свидетелства, че е бил насилствено мобилизиран и е служил пет месеца в руската армия, преди да попадне в плен. Символиката в този последен случай е поразителна, етнически руснаци, желаещи да свалят Путин, се сражават на страната на Украйна, докато руската държава попълва редиците си с принудени или измамени чужденци. Фактът, че африкански бойци се появяват едновременно по всички части на фронтовата линия, силно подсказва координиран канал за набиране, а не съвпадение. Това бе подсилено от последни събития в Южна Африка, където властите арестуваха петима заподозрени в рамките на пет дни по обвинения, свързани с вербуването на мъже за руска военна служба. Разследванията разкриха, че южноафрикански и ботсвански новобранци са били примамвани под предлог обучение за разполагане в тилови райони, но са транспортирани в Русия и принудени да участват в бойни действия в Украйна. Някои никога не са се върнали, а арестите потвърждават, че усилията на Русия за набиране се простират далеч извън границите ѝ и активно са насочени към уязвими групи с обещания за бързи пари или разрешения за обучение и работа. Обръщането на Русия към чуждестранна жива сила отразява по-дълбок политически и демографски недостиг, което означава, че правителството не може да си позволи нова масова мобилизация, без да предизвика вътрешна реакция. Години на ниска раждаемост, емиграция и катастрофални военновременни загуби са изпразнили резерва от желаещи, докато африканските бойци, често произхождащи от бедна среда, се третират като временно решение. Те получават минимално обучение, аматьорско оборудване и почти никаква интеграция в руските командни структури. Езиковите бариери и изолацията ги правят лесни за използване в високорискови щурмове, а когато бъдат ранени, просто са изоставяни.

Незнам аз ли съм толкова голям стратега, но тези стъпки на Тръмп ми напомнят на боят между Теренс Хил и Буд Спенсер. Уж днамата се бият а през това време и пердашат големите шамари на третият..... Тръмпчо уж Руснака, Венезуела сега Иран наказва с ембарго, с мита, но някак си все повече стяга примката на икономическите и енергийните възможности на Китай. И с това родшоу което прави по-света, отвлича вниманието ни върху това, че дефакто значителвата част на световният петрол е под контрола на САЩ. Лека полека Китай ще купува и предният и задният метан на индийските крави.

Jan 12, 2026 ✪ Members first on January 12, 2026 Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите новини идват от Черно море. Тук Черно море се превърна във военна среда във войната на Русия срещу Украйна, където руските действия целят да сплашат съюзниците на Украйна и да ги принудят към подчинение. Този път обаче Турция предприема най-решителните действия от която и да е страна от НАТО досега, като изгражда непробиваем щит по северното си крайбрежие и обещава, че всяка руска заплаха, ще бъде посрещната с незабавно унищожение. Турция разположи едновременно до четири безпилотни летателни апарата Акинчи над югозападните, южните и югоизточните сектори на Черно море, създавайки непрекъснато покритие по северното си крайбрежие. Тези дронове са оборудвани с бордовия радар Мурад, който може да идентифицира въздушни цели на разстояния до двеста километра, позволявайки на турските сили да откриват всякакви навлизащи чужди обекти дълго преди те да се приближат до турското въздушно пространство. С множество дронове, чиито зони на покритие се припокриват, руските платформи вече нямат пространство за маневриране, за да сондират, да се приближават или да се оттеглят незабелязано. Това бележи решаващ втори етап в позицията на Турция, тъй като Анкара създава условия, при които руските дронове изобщо не могат да оперират. Тази промяна надгражда предишната фаза, когато турските сили свалиха руски летателни апарати, действащи над Черно море, и макар тези инциденти да показаха, че Турция е готова да използва сила, те все пак бяха реактивни, а не превантивни. Важно е да се отбележи, че това все още оставяше пространство на Русия да се връща, да тества границите и да се оттегля, тъй като общо три дрона по-късно нарушиха турското въздушно пространство. Разликата е, че вместо да изчаква нарушения и да реагира, Турция сега директно им отказва достъп. Настоящата позиция напълно премахва постоянния руски цикъл на нарушения, тъй като вече не съществува прозорец, в който руските платформи могат да се приближат, да провокират реакция и после пак от начало. Тази промяна последва многократни полети на руски дронове и въздушна активност в близост до турска територия, които продължиха въпреки предупрежденията. Позволяването на тези полети да продължат би създало ситуация, в която Русия диктува темпото и принуждава Турция към постоянно реактивна роля. С времето тази динамика облагодетелства страната, която пробва, а не тази, която отправя протести, така че отговорът на Турция отразява извода, че пасивността кани допълнителен натиск, а не стабилност. Патрулната система, която сега е в сила, е изградена около възпиране, като дроновете извършват непрекъснато разузнаване над Черно море, идентифицирайки контакти веднага щом излетят или се приближат до наблюдаваните зони. В същото време турските изтребители се държат в незабавна готовност по крайбрежието, с множество самолети, готови да действат при необходимост. След като обект бъде открит, той се държи под постоянен контрол, като прехващането е стандартният резултат, а не крайна мярка. Тази конфигурация работи, защото не оставя време за реакция, тъй като откриването, проследяването и прехващането вече не са отделни стъпки, разпределени във времето. Те са част от процеса, който започва в момента, в който самолет навлезе в наблюдаваната зона, а руските оператори са наясно, че всеки полет ще бъде незабавно забелязан и посрещнат с недвусмислен отговор. При тези условия разузнавателните полети престават да бъдат полезни и съответно руските навлизания на дронове и самолети към Турция над Черно море са напълно прекратени, като повече от две седмици не са докладвани нови случаи. Това отразява решителна загуба на оперативно пространство, тъй като Русия не е опитала алтернативни маршрути, не е увеличила натиска другаде в Черно море и не е тествала решимостта на Турция по други начини. Тя напълно се е оттеглила и това не е първият път, когато този модел се проявява, като най-скорошният пример дойде в Атлантика, когато Съединените щати задържаха руски нефтени танкери, въпреки че Москва изпрати подводница да следи операцията и отправи заплахи да атакува американски кораби. В крайна сметка Русия не направи нищо и качването на борда се осъществи без намеса, защото когато Русия се сблъска с последователно военно прилагане на контрол, тя отстъпва, а когато се изправя срещу предупреждения, протести или ограничени реакции, тя продължава да натиска. В този случай Турция успешно изключи руската въздушна дейност и тя беше прекратена напълно.

Източна Румелия Ако им дойде на ум.

Jan 11, 2026 Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни новини от Атлантическия океан. Тук Военноморските сили на САЩ взеха на прицел два руски нефтени танкера в рамките на един ден, проследявайки ги в продължение на седмици в игра на котка и мишка из целия Атлантик. Докато руски бойни кораби и подводници бързо се придвижваха, за да прехванат мисията, а руски официални лица отправяха заплахи да торпилират американски съдове, САЩ бяха готови да контрират най-рискования руски блъф от времето на Студената война. В последователни операции американските сили наскоро задържаха два танкера, свързани с венецуелския петролен износ, единият в Северния Атлантик, другият в Карибско море, демонстрирайки колко уязвима е станала руската мрежа за заобикаляне на морските санкции. Първият съд, плаващият под руски флаг Маринера, беше взет на абордаж след преследване, продължило почти две седмици, докато се движеше между Исландия и Шотландия. Преди това, оперирайки под множество флагове, танкерът дълго време е превозвал ирански и венецуелски петрол, смесван и препращан към Китай в класическа схема за заобикаляне на санкции. Вторият танкер, София, беше взет под контрол в Карибите по сходни обвинения за незаконна дейност. Часове преди събитията Русия отприщи агресивната си реторика и позиране, но този път срещу Съединените щати, като бившият руски президент Дмитрий Медведев публикува заплашително предупреждение да не се играе с Русия, придружено от символично натоварени изображения. Алексей Журавльов, заместник-председател на Комисията по отбрана на Държавната дума, отиде още по-далеч, настоявайки за военен отговор и открито предлагащ Русия да удари американски кораби с торпеда. Той твърдеше, че всяка намеса срещу танкери под руски флаг трябва да се третира като атака срещу руска територия. Русия дори беше изпратила подводница и надводни кораби да ескортират Маринера, с цел да изплашат всякакви американски действия. Езикът беше краен, театрален и умишлено ескалиращ, но се изпари в момента, в който се очертаха реални последици и американските сили предприеха решителни действия. Операциите бяха проведени с пълна увереност и американците задържаха и двата съда без съпротива, като в единия случай Кралските военноморски сили на Обединеното кралство осигуриха логистична подкрепа по въздух и море. Видеа, публикувани от американските военни, показаха спокойни, методични задържания, без противопоставяне, предупредителни изстрели или какъвто и да е признак на съпротива. Руските военноморски съдове се извисяваха заплашително наблизо, но когато се стигна до решителния момент, те не направиха нищо, за да се намесят, освен да наблюдават от разстояние, докато американските сили се качваха на борда. По-късно Русия тихомълком потвърди, че качването на борда е извършено, и ограничи реакцията си до формални оплаквания и искане руските членове на екипажа да бъдат третирани коректно и екстрадирани бързо. Причината за тази пропаст между думи и действия е проста, тъй като Русия не може да си позволи морска конфронтация със Съединените щати поради огромния дисбаланс. Военноморските сили на САЩ доминират глобалното морско пространство чрез ударни групи самолетоносачи, далечна авиация, сателитно и сигнално разузнаване и способности за бързо прихващане. Всеки опит на Русия да се намеси в американски действия по прилагане на закона би рискувал незабавна ескалация, която Русия не би могла нито да контролира, нито да преживее, като ѝ липсват както глобален военноморски обсег, така и правна основа да оспори американски операции, провеждани в рамките на прилагане на санкции и съдебни разпореждания. Някои руски анализатори вече започнаха да преформулират задържанията като юридически двусмислени, твърдейки, че международното морско право е сложно и че Вашингтон може наистина да е имал валидни основания да действа. Те посочват, че венецуелският петрол е бил национализиран в нарушение на по-ранни споразумения и че съдове, които многократно превозват санкциониран товар, могат да бъдат третирани като инструменти на незаконна дейност независимо от флага, под който плават, особено когато този флаг се сменя постоянно. Това оправдание, макар и юридически удобно, прикрива очевиден гняв и отстъпление, защото Съединените щати напълно игнорираха руското военноморско присъствие и действаха без колебание, докато руските сили стояха настрана. Целият процес се вписва в познат руски модел на реакция, при който първо идва показна ескалация с предупреждения в стил Медведев, парламентарни призиви за торпедни атаки и език, предназначен да проектира предизвикателство. След това следва незабавно дипломатическо отстъпление с учтиви ноти, молби за екстрадиране на екипажа и мълчание относно актовете на агресия.

Тук с първият си мандат Орбан затвори лудницата и пусна всички луди на свобода...Така, че си прав. Ние лудите сме затворили нормалните и ги тормозим с лекарства....

Jan 10, 2026 ✪ Members first on January 10, 2026 Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-голямата новина идва от Молдова. В продължение на години страната живееше с тихо напрежение по източния си край, където един стар конфликт с Русия оставаше на заден план и тихо влияеше върху политиката, без да привлича особено внимание. Този баланс вече не съществува, тъй като Молдова и Украйна започнаха да затварят достъпа, който поддържаше този конфликт жив в продължение на десетилетия. Украйна и Молдова съвместно въведоха пълна блокада срещу Приднестровието, отбелязвайки ясен завой в политиката, като затвориха всички гранични пунктове и приложиха митнически и полицейски проверки за всичко, което влиза или излиза от региона. В полунощ на първи януари Украйна започна да въвежда строг контрол по протежение на приблизително четиристотин и петдесет километра граница с Приднестровието, изисквайки проверки за всяко движение на стоки или хора. По същото време молдовските власти подсилиха контролно-пропускателните пунктове и разшириха граничния контрол, използвайки мобилни подразделения за подпомагане на проверките извън фиксираните пунктове. Заедно тези стъпки превръщат Приднестровието от сива зона, която Русия можеше тихо да управлява, в контролирано пространство, в което външната подкрепа става силно видима. Целта на този ход е да се прекъсне руското влияние в Приднестровието, без да се започва война. С течение на времето той има за цел и да отслаби властта на Русия в регион, който тя използва за натиск от хиляда деветстотин деветдесет и втора година насам. Това започва с политическа изолация, тъй като сепаратисткото ръководство губи външните си контакти и свободата да действа самостоятелно. Блокадата също така прекъсва логистиката, защото около хиляда и петстотин руски военнослужещи зависят от постоянен достъп до гориво, оборудване и ежедневни доставки. В продължение на години голяма част от тази подкрепа преминаваше през неформални търговски маршрути, приятелски бизнеси и разхлабени митнически проверки, които заобикаляха пълния молдовски контрол. Чрез затварянето на тези маршрути Молдова и Украйна правят руското присъствие по-трудно за поддържане и далеч по-малко ефективно като инструмент за натиск в близост до източна Европа. Блокадата функционира чрез основни гранични, въздушни и митнически контроли, които и двете държави имат законното право да прилагат, без да използват сила или да предизвикват сблъсъци. Молдова и Украйна вече координират своите гранични системи, така че хора или стоки могат да се движат само ако и двете страни го позволят, затваряйки пропуските, които съществуваха преди. Молдовският контрол върху въздушното пространство блокира всякакви въздушни доставки към Приднестровието, докато железопътният и пътният трафик е спрян, освен ако не отговаря на строги митнически правила. Казано просто, Приднестровието вече не е зона на свободно преминаване, а строго контролирана територия, в която външната намеса е трудна и лесно разпознаваема. В същото време молдовското правителство засилва контрола вътре в страната, като подчинява по-твърдо автономните региони на централната власт, намалявайки пространството за руско влияние. Тази вътрешна консолидация е тясно свързана с блокадата, тъй като прекъсването на външния достъп на Приднестровието също прекъсва ключов източник на политическа и икономическа подкрепа за проруски ориентирани политици в самата Молдова. Без сухопътни маршрути, без въздушен достъп и без законни търговски потоци Русия вече не може лесно да финансира, снабдява или координира натиск чрез местни групи и съюзници. Това отслабва мрежите за влияние, които разчитаха на трансгранична подкрепа, и улеснява централното правителство да наложи контрол върху автономните региони. Всякакви тайни опити за прехвърляне на доставки или влияние сега са изправени пред висок риск да бъдат разкрити, докато откритата военна подкрепа не е възможна без преминаване през украинска или молдовска територия. Русия разполага с много малко реалистични начини да отговори, защото няма безопасен маршрут за изпращане на доставки или ротация на войски без преминаване през зони, напълно контролирани от Молдова или Украйна. Опитите да се заобиколи блокадата тайно биха носили сериозни политически разходи, ако бъдат разкрити, докато откритите усилия бързо биха привлекли международно внимание. Без морски достъп и без работеща въздушна връзка, блокираният регион не може надеждно да бъде поддържан отвън, което означава, че руското влияние там продължава да се свива, тъй като времето работи срещу него, а местните възможности продължават да се стесняват.

в цивилният живот как се нарича това? Шизофрения — это психическое заболевание, характеризующееся ненормальным социальным поведением и неспособностью понимать реальность. Симптомы шизофрении включают спутанное мышление, галлюцинации, ложные убеждения, отсутствие мотивации и снижение социальной жизни.

Украйна удари по Енгелс2.

Jan 9, 2026 ✪ Members first on January 9, 2026 Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-голямата новина идва от Северна Европа. Тук, след месеци на необясними повреди в Балтийско море, Финландия премина към действие, като прехвана плавателен съд, пряко свързан с прекъсванията на кабели. За първи път руска операция, която разчиташе на дистанция и неясна отговорност, беше разкрита чрез правоприлагане, а не чрез предположения. Финландия прехвана и разкри свързан с Русия цивилен кораб, замесен в срязването на подводни кабели между Финландия и Естония, което отбелязва първия случай, в който подобна сенчеста операция е била пряко посрещната в открито море. Кадри, публикувани от финландските власти, показват контролирано прехващане, което се развива стъпка по стъпка в открити води, започвайки с това, че финландски патрулни кораби застават борд до борд и нареждат на съда да намали скоростта и да задържи курса си. След това екип се придвижва, качва се на борда и обезопасява палубата, преди да започне проверката, помещение по помещение. Служителите проверяват мостика и документацията, фотографират ключово оборудване на палубата и слизат в трюмовете, за да документират товара, докато други записват последния курс и движенията на кораба от бордовите му записи. До края на мисията, диверсантската дейност вече не е смътно подозрение в морето, а документирана последователност от действия, свързани с конкретен кораб и неговите нарушения. Този инцидент се вписва в по-широка руска кампания, насочена срещу подводната инфраструктура в целия Балтийски регион, където електрическите кабели и линиите за данни формират гръбнака на ежедневния живот. През последните месеци множество оптични и електропроводи, свързващи северните държави, бяха срязани или повредени при подозрителни обстоятелства, често в близост до известни корабни маршрути. Макар да имаше общо съгласие, че тези инциденти не са случайни, липсата на пряк извършител възпрепятстваше властите да действат отвъд ремонти и дипломатически предупреждения. Целта е да се причиняват смущения, които пораждат несигурност, разходи за ремонт и политическо колебание, без да се провокира пряк военен отговор. Методът е прост и труден за противодействие, защото цивилните съдове се движат бавно по установени корабни маршрути, сливат се с плътния морски трафик и оперират в райони, където е известно, че минават кабели. Повредите се нанасят по начини, които са трудни за доказване в реално време, а когато започнат ремонтите, замесеният кораб често вече е далеч. Това позволява на Русия многократно да проучва инфраструктурата на НАТО, като същевременно избягва отговорност, принуждавайки правителствата да поемат разходите и сложността на ремонта без ясен извършител. Пробивът настъпи, когато разследващите потвърдиха не само че корабът е оперирал по чувствителни маршрути на морското дъно по време на повреждането на кабелите, но и че е превозвал санкционирани стоманени продукти. Това превърна модел на подозрение в доказуемо нарушение, позволявайки на финландските власти незабавно да преминат от наблюдение към действие, използвайки действащото право. Вместо пореден случай на „случайна“ повреда в натоварени води, последван от изявления и тихи проверки, Финландия вече разполагаше с ясни основания да действа открито и решително. Така документираното нарушение, а не дебати за намерения, сринаха обичайната тактика на Москва за отричане и двусмисленост. В продължение на години този тип саботажи процъфтяваха, защото реакциите се ограничаваха до предупреждения, разследвания или дипломатически натиск. Този случай установява различен прецедент, тъй като разузнавателното действие беше обвързано с правна подготовка и незабавно правоприлагане, което позволи на държавите да действат публично, без да ескалират военно. Оперативно това понижава прага за бординг и проверка, политически премахва необходимостта да се спори за намерения, а юридически прехвърля тежестта върху Русия да обяснява документирани нарушения, вместо да ги отрича. Този случай показва друг път, като демонстрира, че разузнаването, правната подготовка и правоприлагането могат да бъдат комбинирани в отговор, който разкрива операцията, без да я превръща във военна конфронтация. След като един кораб бъде прехванат и товарът му документиран, щитът, който защитава хибридната война, изчезва. Това е особено важно за Балтийско море, където плътният трафик и споделената инфраструктура правят прикритата намеса изкушаваща, и ако подобни правоприлагащи действия последват и другаде, способността на Русия да тества и нарушава инфраструктурата на НАТО без последици ще се свие.

В подобен случай Орбанчо би казал: - Не Ви харесва? Вземам и Канада!

Неразбирам мащобноста и интензивтоста на тези протести. Толкова голяма ли е немотията или силна диктатурата...Срещу кого? Защото поповете за да има и цирк до хляба редовно си бесеха педераси, политически и други престъпници. Е последните няколко мероприятия не ибяха сполучливир но иначе голяма беля не се виждаше....А сега виж пък сега от тях ще се юрнат някорко 100 000 бежънци кам нас..... Не са ли руССнаците и китайците зад цялата тази суматоха?

Един ... умее. Минимум 2 пъти е фалирвал вече. Но винаги е имал кой да му спаси г*з*т. Имам съмнението да не е бил Путин.... Попитах ИИ. Ето: Колко пъти е фалирвал Тръмп и кой го спасява? Ето ясната и проверена информация по въпроса „Колко пъти е фалирал Доналд Тръмп и кой го е спасявал“: Колко пъти са фалирали компании на Тръмп Доналд Тръмп никога не е обявявал личен фалит. Това означава, че той не е банкрутирал като частно лице, а само фирмите му. Бизнес структури, контролирани от Тръмп, са подали за защита от банкрут (Chapter 11) поне 6 пъти между 1991 и 2009 г. Обикновено тези случаи включват казино- и хотелски компании, най-вече в Атлантик Сити и Ню Йорк: Trump Taj Mahal (1991) – първият голям фалит на казино, натрупало огромни дългове. Trump Castle (1992) – също казино в Атлантик Сити. Trump Plaza Hotel & Casino (1992) – втори фалит в Атлантик Сити. Trump Hotels & Casino Resorts (2004) – група от активи, включително казина, подадени за банкрут. Trump Entertainment Resorts (2009) – наследник на горното дружество. Trump Entertainment Resorts (2014) – по-нова фаза от финансовите трудности на същото дружество (някои източници я броят като отделна). Chapter 11 не е „фалит в класическия смисъл“ — това е легална процедура в САЩ, при която компанията реорганизира дълговете си, за да продължи да функционира. Кой „спасява“ тези фалити? В случаите с Trump Organization: 1. Кредитори и инвеститори пренастройват дълговете При реструктурирането на дълг винаги участват банки, притежатели на облигации и инвеститори, които дават нови условия, намаляват лихви или разсрочват плащанията. Това позволява на компанията да продължи да работи, макар и често с намалено участие на самия Тръмп. 2. Тръмп често губи част от собствеността си В някои случаи Тръмп е трябвало да: се откаже от голяма част от акциите си, продаде активи (например част от акции, бизнеси или луксозни предмети), даде на кредиторите права върху част от бизнеса, за да намали дълга. 3. Семейство и външни инвеститори са помагали в други моменти В по-ранни периоди от живота му — преди тези банкрути — има твърдения, че баща му и други роднини са инвестират и дават заеми, които са помогнали на Тръмп да започне и разшири бизнеса си (включително и спорни заеми). Това обаче не е част от самите процедури на банкрута, а от по-ранни фази на бизнеса му. Накратко Бизнеси, управлявани от Доналд Тръмп, са имали поне 6 процедури по банкрут (Chapter 11) — всички корпоративни, не лични. Той не е „лично банкрутирал“. Спасението идва от кредитори и инвеститори, които реструктурират дългове и дават нови условия, често с намаляване на собствеността на Тръмп.

Знате ли, че Тръмпанзето защо не говори за Антарктика? Защото толкова високо си е вирнал носа, че не вижда долната част на картата..../мой виц/ Впрочем нам ще е интересно, защото има минимум 2 държави които претендират за територии он Антарктика. Чили и Аргентина.

Имам съмнението, че това с Греландия е куклен театър, представление за света и бункерният дядя нека си мисли, че той мъти водата и че между НАТО страни хае раздори....А в същност зад паравана, фактически на редица места върви изтласкването на руССките сили, влиание. Венезуела, Иран, Мадагаскар, Куба. С завладяването на сънчестият такер показа, че даже и под свой флаг не могат да си запазят интересите....Турците завзеха контрол над Черно Море...

Jan 8, 2026 ✪ Members first on January 8, 2026 Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни новини от Южна Америка. Тук Русия беше изпратила контингент от бивши бойци на Вагнер, за да защитава Мадуро и да запази режима непокътнат, което накара някои да се запитат какво се е случило с тях. Въпреки това, в резултат на американската специална операция стана ясно, че докато част от тях са се сражавали, за да защитят Мадуро до горчивия край, други просто са го изоставили, оставяйки го на произвола на съдбата в унизително провалена операция. Руският контингент, разположен във Венецуела, е бил по-голям и по-дълбоко интегриран, отколкото мнозина предполагаха, с повече от сто и двайсет руски военнослужещи, свързани с елитното Главно разузнавателно управление на Русия. Показателно е, че този контингент дори е превъзхождал по численост кубинските сили, пряко ангажирани със защитата на самия Николас Мадуро. Докато Куба предоставяше дългогодишен опит в контраразузнаването и ноу-хау за оцеляване на режима, Русия осигуряваше технологичния гръбнак, инструктори по дронове, екипи за радиоразузнаване, звена за електронно наблюдение и собствени специалисти по сигурност. Значителна част от тях с предишен боен опит в Украйна, включително ветерани от бившата групировка Вагнер и други формирования. На практика руските оперативни служители формираха последния защитен слой около Мадуро, подчертавайки доколко зависим беше Каракас от Москва и колко унизителен всъщност е провалът. Изборът на ръководство за руския контингент обяснява голяма част от последвалото, тъй като той беше командван от генерал Олег Макаревич, компрометиран офицер, който тихомълком беше изолиран след провали на фронта в Украйна. По-рано свързан с днепровската групировка, която не успя да постигне целите си в началната фаза на пълномащабното нахлуване, Макаревич беше отстранен след поредица от руски катастрофи, като загубата на Херсон беше най-емблематичната, тъй като това беше единственият областен център, който руснаците успяха да завладеят. Обвиненията за подаване на фалшиви доклади доведоха до преназначаването му в Каракас, което не беше повишение, а по-скоро отърваване. Венецуела не беше третирана като приоритетна зона и се превърна в място за пенсиониране на отстранени командири, а посланието на Русия беше ясно, влиянието ще се поддържа евтино, с минимален политически риск и без ангажиране на първокласни кадри. Качествата на това руско ръководство се проявиха брутално по време на американската операция в Каракас, тъй като когато удара дойде, руският персонал не оказа никаква съпротива. Нямаше координирана отбрана, нямаше опит за осигуряване на ключови обекти и нямаше усилия за интеграция с венецуелските части, след като противовъздушната отбрана се срина, като американският министър на отбраната дори се пошегува, че наличните руски системи за Пе Ве О не са работили особено добре. Когато специалните сили Делта на САЩ навлязоха, руският контингент се оттегли почти незабавно, изоставяйки позициите си и замлъквайки по радиото. В резултат на това, докато кубинският контингент понесе тежки загуби, защитавайки Мадуро до смърт, нито една от загубите не беше руска, но не поради тактическа гениалност, а защото силите на Москва изцяло избегнаха конфронтацията. Важно е да се знае, че този отказ не беше спонтанен или резултат от изненада, тъй като политическите решения вече бяха подпечатали съдбата на Мадуро. През последната седмица на декември Русия тихомълком беше евакуирала семействата на своите дипломати от Венецуела. Свидетели съобщаваха за колони от дипломатически автомобили, струпващи се край руското посолство в Каракас, докато разузнавателни източници описваха мрачни вътрешни оценки на руското външно министерство. Тези евакуации се случиха повече от седмица преди американския рейд, което показва, че Москва е очаквала ескалация и е избрала отстъпление вместо съпротива. Част от руския военен персонал също беше изтеглен през този период, но докато съветници и семейства бяха върнати обратно, на техния командир не беше позволено да напусне. В продължение на месеци генерал Макаревич е искал преназначение, страхувайки се от задържане или екстрадиция след засилването на американския натиск, но руското ръководство е отказало. След залавянето на Мадуро той настойчиво е молил за евакуация, но отново е бил игнориран. Иронично, генералът, който символизираше руския неуспех в Украйна, беше изоставен във Венецуела като разменна фигура за мисия, която вече беше изоставена.

FYI

3, три са вече тези два прехванатите руССки танкери.... Bella1. Типични пиратски методи. Плава под чужди знамена, когато го заставят за проверка, почва да бяга, по време на бягството си мени знамето и регистрацията и пращат руССнаците подводница да го упази....

2026. jan. 7. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. január 7. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Южна Америка. Тук Съединените щати проведоха тайна операция за залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро и извеждането му за съдебен процес. При кухи съобщения на подкрепа и без реална реакция от Русия, лоялистите на Мадуро разбраха, че са били оставени сами, превръщайки се в поредния предаден руски съюзник. На трети януари американски сили извършиха бърза и прецизна операция във Венецуела, преодолявайки ключови отбранителни позиции и залавяйки Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес. Съобщава се, че нападението е включвало заглушаване на радари, потискане на противовъздушната отбрана, включително системи Бук Ем Две, както и координирани удари на сили за специални операции в Каракас и няколко други региона. Мадуро беше транспортиран до американски самолетоносач, а по-късно екстрадиран в Ню Йорк по различни обвинения. Операцията разби командната структура на режима за часове, хвърляйки страната в хаос, с бунтове от страна на лоялистите, контрастиращи с хиляди, които приветстваха отстраняването на диктатора, и дълбока несигурност относно това кой управлява сега. Това, което прави падането на Мадуро особено поразително, е, че то не беше внезапно или непредвидимо. В продължение на месеци венецуелският лидер предупреждаваше за предстояща конфронтация и открито умоляваше Москва за помощ, своя основен стратегически съюзник от две хилядната година насам. През октомври Мадуро изпрати спешно писмо до Владимир Путин, доставено лично от високопоставен помощник в Москва. Той поиска конкретна военна помощ, включително възстановяване на изтребители Су Тридесет, основни ремонти на двигатели и радари, доставка на ракетни системи и логистична подкрепа за укрепване на отбраната на Венецуела. Въпреки години реторика за братство и съпротива срещу американския империализъм, Русия избра да не направи нищо и нито една от поисканите помощи така и не пристигна. Молбите на Мадуро останаха без отговор, разкривайки колко кухи са били ангажиментите на Москва дълго преди решителния момент в началото на този месец. Когато този момент настъпи, реакцията на Русия отново беше поразителна с празнотата си, като най-видимият принос на Москва към така прокламираната ос на съпротива се изчерпваше с учтиви публикации в социалните мрежи и телефонни обаждания. Руското външно министерство призова Вашингтон в социалните мрежи да преосмисли решението си и да освободи Мадуро, докато външният министър Сергей Лавров се обади на вицепрезидента на Венецуела, за да изрази загриженост и да обещае предотвратяване на по-нататъшна ескалация. В действителност това беше признание за пълна руска безсилие и капитулация. Години обещания, включително Договор за стратегическо партньорство, подписан през май миналата година, многократни уверения за пълна подкрепа, доставки на оръжие и разполагане на инструктори за обучение, се сринаха до туитове и съболезнования, щом се изискваше действие. За Венецуела шокът беше още по-дълбок, защото страната възприемаше Русия като стратегически гарант. Мадуро вярваше, че присъствието на Москва ще възпре пряка американска интервенция, използвайки статута ѝ на ядрена сила и подобрените отношения с американското ръководство, за да осигури щит срещу санкции и кинетичен натиск. Това предположение вече е разрушено, тъй като провалът на Русия да действа не беше резултат от предпазливост или дипломация, а от неспособност и абдикация. Погълната от войната в Украйна, икономически напрегната и военно преразтегната, Москва просто не може да проектира сила в Карибите или да защитава отдалечени съюзници. Когато натискът се засили чрез военноморски акции и прилагане на санкции, Венецуела остана напълно изложена, а танкерите на руската сенчеста флота, които можеха да осигурят спасителен пояс за Мадуро, просто обърнаха обратно. Това не е изолиран срив, а част от по-широк модел в начина, по който Русия се отнася към така наречените свои съюзници. В Сирия Русия не успя да спази гаранциите си за сигурност, докато израелските удари продължаваха безпрепятствено и бунтовническите сили набираха инерция, което в крайна сметка остави Башар Асад без друг избор освен изгнание. В Армения Москва стоеше настрана, докато нейният съюзник губеше територия и руските миротворчески сили се оказаха безсмислени срещу няколко големи азербайджански офанзиви. Иран получава оръжия и реторика, но не и реален стратегически щит при пряка конфронтация, което доведе страната до огромни загуби в нейната дванайсет дневна война срещу Израел. Сега Венецуела се присъединява към този списък, с лидера си пленен, докато Русия наблюдава отдалеч. Всеки случай затвърждава едно и също заключение, руските съюзи са гръмки на думи, но празни на дела.

Интересно защо не ползват barrage balloons. Тези балони могат да се пущат от няколкон стотин до хиляди метра. Например балоните поставени на 1500 метра са прехванали през войната 230 немски V-1.