Skubi

2026. febr. 9. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 9. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни новини от Руската федерация. Тук държавният бюджетен дефицит се е разширил до точка, в която вече не може да бъде прикриван. Руското правителство изчерпa счетоводните маневри и оптимистичните прогнози, докато войната продължава да изгаря дори някога масивните резерви за черни дни. След четири последователни години на военновременни дефицити, миналата приключи с недостиг от приблизително пет цяло и шест трилиона рубли или около седемдесет и три цяло и четири милиарда щатски долара, което представлява най-големият номинален дефицит в съвременната руска история. За настоящата година официалният план предполага по-малка разлика, но дори руски официални лица признават негласно, че това е напълно нереалистично. С нарастващия натиск върху разходите Кремъл сега трескаво се опитва да намери до едно цяло и два трилиона рубли или шестнайсет милиарда щатски долара допълнителни приходи, само за да стабилизира ключови бюджетни показатели, и то върху вече ревизиран целеви дефицит. Намаляващите енергийни приходи и отстъпките върху износа на петрол, наложени от санкциите, разкриха колко крехък е станал фискалният баланс на Русия, като нещо, представяно като управляемо отклонение, сега се превръща в структурна дупка. Основната причина за този срив е, че войната е много по-скъпа и много по-продължителна, отколкото първоначално се предполагаше. Русия навлезе в инвазията с очаквания за кратка кампания с ограничено финансово натоварване. Вместо това тя се изправя пред продължителен, високинтензивен конфликт, който изисква постоянно финансиране за придобиване на въоръжение, заплати на личния състав, компенсации и логистика. Тези разходи се натрупват година след година, докато приходната страна на бюджета се влошава. Енергийният износ, дълго време гръбнакът на държавните финанси, е под натиск, докато неенергийните сектори не могат да компенсират в съпоставим мащаб, а икономическият растеж остава слаб, ограничавайки събирането на данъци. За да покрие по-ранните дефицити, правителството разчиташе в голяма степен на резервите за черни дни. Националният фонд за благосъстояние, някога символ на финансова устойчивост, беше постепенно източван, като преди войната в него имаше сто и тринайсет милиарда щатски долара, а към януари тази година тази сума се е свила до петдесет и два милиарда. Въпреки това голяма част от оставащото е обвързано с неликвидни инвестиции, което намалява полезността му като стабилизатор. Златните резерви също бяха частично ликвидирани, използвани като бартер при търговия за граждански и военни вносни стоки. Заемането и печатането на пари запълниха част от разликата, но на нарастваща цена. Вътрешното дългово финансиране рязко нарасна, достигайки шейсет и един трилиона рубли към септември миналата година. Лихвените проценти остават високи около шестнайсет процента, и въпреки усилията да бъдат понижени, това се сравнява изключително неблагоприятно с три до четири процента в Съединените щати и две цяло и петнайсет процента в Европа. Повишаването на данъците крие риск от задълбочаване на стагнацията и общественото недоволство, докато печатането на още пари подхранва инфлацията и подкопава стабилността на рублата. Най-логичният ход, съкращаване на военните разходи е политически немислим, тъй като руското ръководство настоява за продължаване на войната, въпреки че разполага с все по-ограничен набор от несъвършени инструменти, нито един от които не може реалистично да затвори дефицит от такъв мащаб без по-широки икономически щети. В резултат на това приходните потоци вече не са достатъчни, за да покрият комбинираното бреме на войната и вътрешните задължения. Разходите за отбрана, службите за сигурност и военните компенсации пряко се конкурират с пенсиите, здравеопазването, образованието и регионалните субсидии. За домакинствата ефектите се проявяват чрез инфлация и намалени обществени услуги, докато за бизнеса по-високите лихвени проценти и ограниченият достъп до кредити потискат инвестициите. Анализаторите все по-често посочват, че държавният бюджет се доближава до изчерпване не защото Русия няма ресурси в абсолютен смисъл, а защото структурата на разходите е станала неустойчива, като почти четирийсет процента от тях са обвързани с войната, което оставя малко пространство за поемане на шокове или адаптация към неблагоприятни условия.

Това с партиите го забравете. Няма ги вече тези в класически стил партии...Съвсем на други платформи се организирват вече хората с общи интереси... СМСМ. но питайте специалисти. Ето какво казва ИИ: Има ли още смисъл да се говори за партии, в смисъл на разни класи? Въпросът ти е много на място, защото класическото разбиране за партиите като представители на конкретни класи (например „партия на работниците“ или „партия на буржоазията“) претърпя огромна трансформация, но не е изчезнало напълно. Ето как стоят нещата днес: 1. Ерозията на традиционните класи В миналото беше лесно: ако работиш във фабрика, гласуваш за левите; ако си собственик или интелигенция – за десните. Днес работническата класа не е „компактна маса“ с единни интереси. Появиха се нови групи като „прекариата“ (хора на несигурни договори) и „дигиталните номади“, които не се вписват в старите схеми. 2. От класова към „културна“ политика Днес партиите често се делят не по това колко пари имаш, а по ценности (т.нар. политика на идентичността Глобалисти срещу националисти: Това е новото голямо разделение. Често „работната класа“ днес гласува за десни консервативни или популистки партии заради теми като имиграция и суверенитет, докато „образованата средна класа“ подкрепя прогресивни леви или либерални каузи. Град срещу село: В България и Европа това е по-силен индикатор от социалната класа. 3. Смисълът все пак остава Макар и променено, класовото гласуване не е мъртво. Изследвания на фондация „Фридрих Еберт“ показват, че различните политически лагери все още имат своите социални опори: Центристко-левите и десните често разчитат на „културната средна класа“. Радикалните партии (и от двете страни) често привличат хора, които се чувстват икономически изоставени. 4. Проблемът в България У нас партиите често са персоналистични – въртят се около един лидер (Борисов, Трифонов, Пеевски), а не около класови интереси. Това създава усещане, че партиите са по-скоро „бизнес проекти“, отколкото представители на обществото. Накратко: Има смисъл да говорим за класи, но не като за „хора с каскети“ срещу „хора с цилиндри“. Класата днес е комбинация от доход, образование и начин на живот, която определя за коя „версия на бъдещето“ ще гласуваш.

2026. febr. 8. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 8. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите актуализации идват от Молдова. Тук, в една студена зимна вечер, Молдова потъна в внезапен мрак, оставяйки жителите ѝ в шок, докато градове и села бяха погълнати от тъмнината. Това, което дълго време се считаше за тиха, неутрална периферия на войната, беше внезапно разбито, разкривайки колко крехко всъщност е било усещането за сигурност в страната. Внезапната загуба на вносна електроенергия предизвика мащабни прекъсвания на тока в цяла Молдова, довеждайки до незабавни и каскадни смущения в цивилния живот. Огромни райони останаха без достъп до интернет и телефон, докато болниците и спешните служби бяха принудени да разчитат на резервни генератори, за да поддържат базови операции. В Кишинев общественият транспорт спря, тъй като светофарите отказаха, асансьорите в жилищните сгради престанаха да работят, а бензиностанциите не можеха да изпомпват гориво. Жилищните квартали, зависещи от централно или електрическо отопление, останаха без топлина, излагайки домакинствата на студа и подчертавайки как прекъсването на трансграничните електропреносни потоци директно се превръща в хуманитарни и обществени последици. Енергийната мрежа на Молдова е структурно и исторически тясно свързана с тази на Украйна, разчитайки на споделени преносни линии, синхронизирани мрежи и трансгранични потоци на електроенергия, за да поддържа стабилност. Тази плътна интеграция означава, че повредите по украински подстанции или далекопроводи с високо напрежение незабавно дестабилизират собственото снабдяване на Молдова, оставяйки минимален буфер срещу внезапни прекъсвания. Докато руските удари деградираха електроенергийната инфраструктура на Украйна, ударните вълни се прехвърляха директно в молдовската мрежа, причинявайки прекъсвания далеч от самите зони на ударите. В крайна сметка електрозахранването беше възстановено чрез комбинирани усилия, посредством аварийни маршрути за междусистемна свързаност с Румъния и Украйна, което от една страна подчерта уязвимостта на Молдова, а от друга нейния западен енергиен спасителен пояс. Тези енергийни сътресения последваха поредица от повтарящи се инциденти с дронове Шахед, които вече бяха развалили усещането на Молдова за дистанция от войната. Наскоро Шахед се разби на молдовска територия, след като премина от украинското въздушно пространство, повтаряйки по-ранни подобни инциденти, докладвани през предходните месеци. Всеки от тях правеше нещата все по-ясни за молдовците, които осъзнаха, че руските оръжия, използвани срещу Украйна, вече засягат и техния живот. Повтарящият се характер на тези навлизания подчерта, че Молдова не е изолиран страничен наблюдател, а изложен съсед, който все по-силно усеща преливането на войната на Русия, както физически, така и психологически. Прекъсването на електрозахранването и повтарящите се инциденти с дронове предизвикаха дълбок обществен шок в Молдова, разбивайки дълго поддържани предположения за неутралитет и пасивна сигурност. В продължение на години убеждението, че избягването на пряко обвързване може да изолира страната от война, се беше утвърдило както сред прозападната, така и сред проруската част от населението. Внезапната тъмнина обаче ясно показа, че неутралитетът не предлага защита от последиците на руските военни действия. На практика всяка представа за Русия като гарант за молдовската сигурност се срина. Когато руските удари индиректно прекъснаха електрозахранването, а руски дронове навлязоха на молдовска територия, разривът между политическите уверения на Москва и реалните ѝ действия стана невъзможен за пренебрегване, принуждавайки към преоценка на позицията. На този фон Украйна все по-ясно се позиционира като новия гарант за сигурността на Молдова. Изправенa пред същия източник на военен натиск, Киев представя молдовската сигурност като неделима от собствената си отбрана, подчертавайки координацията, споделената осведоменост за заплахите и регионалната устойчивост. Този наратив набра сила, тъй като руските действия демонстрираха готовност за индиректна дестабилизация на Молдова, особено чрез Приднестровието. В отговор Украйна предприе конкретни стъпки, като укрепи украинско-молдовската граница и сподели разузнавателна информация за хибридни заплахи. Това на практика изолира Молдова от пряко преливане на конфликта. С оглед на това, че руските гаранции бяха изпразнени от съдържание от събитията на терен, Украйна се утвърди не като далечен партньор, а като фронтова държава, която активно сдържа заплахата. За много хора в Молдова сигурността вече изглежда не в неутралитета, а в съгласуването с онези, които се противопоставят на руската агресия.

И колко турски компоненти има? От многото генетични човъквания, ще излезе накарят, че сегашните гагаузи или белгородци повече български гени имат от тези които сега на балкана се бият с тухли в гърдите.... Само за пример. гробищата, кокалите не лъжат.... И тук почва да става неприятна работата. С Панониия, след рухването на римската империя до хилядната година измислят всякакви народи. сарматите, гепидите, лангобардите, херули, аварите, франките , славяни, гепиди и прабългари , 9 век угрите (маджарите). И какво става? От тази канонизирана "научна" боза пустите им къртици още от по рано намират кокали на хора сходни със сегашните маджари....Така, че сериозно почват да говорят, че Арпад само се е ВЪРНАЛ в Панония от където някога си унгарски племена или родствиците им са заминали на изток.... Но проблемимат и навсякъде с т.н. славянски артефакти....Мнот.го ги няма....Тоест което се открива из обятна россия и украйна са на всякакви други народности но типично за славяни така знам ,че няма....Хем след германците и викингите те са най-разпространената етническа група, тук в сра.дна и източна европа....

СМСМ Това че 1000% е заобикален от НАТО решава всичко... Königsberg при разпадането на РФ ще иска самостоятелен независим статут. Като прибалтийските страни....Нищо общо няма с тази азиатска пъплеч, която е дофтасала в миналите десетилетия...Тоестр тези които са се цивилизирали, те ще останатр но другите империйци ще си съберат парцалите....

2026. febr. 7. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 7. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Полша. Тук руски дронове нарушават въздушното пространство не само като част от войната в Украйна, но и като инструмент за всяване на съмнение и предизвикване на паника на територията на НАТО. Въпреки това Полша току-що обяви създаването на стратегия за борба с дронове, която ще се справи с проблема, тъй като Русия отказва да спре провокациите. В най-новата и най-опасна досега ескалация неидентифициран дрон наскоро се разби вътре в полски военен обект в Пшасниш, само на метри от склад за боеприпаси във Втори радиоелектронен център, на около деветдесет километра северно от Варшава. Дежурен офицер е наблюдавал как дронът прелита над базата, преди да изгуби контрол и да падне на територията ѝ, като на косъм е било избегнато това, което можеше да се превърне в катастрофален взрив на територията на НАТО. Военната полиция обезопаси дрона и започна официално разследване, но на стратегическо ниво щетата вече беше нанесена, тъй като този инцидент показа колко малък е станал маржът за грешка по източния фланг на Полша. В момент, когато дрон операциите се засилват, а войната на Русия срещу Украйна продължава, дори техническа неизправност може да доведе до опасни последици. Рискът дронът да предизвика взрив в склада за боеприпаси задейства незабавна тревога във Варшава. Полският министър-председател Доналд Туск открито заяви, че е премината още една червена линия и че ситуацията е несравнимо по-опасна от преди. Полското ръководство свика извънредни дискусии по сигурността, тъй като търпението към повтарящите се провокации достигна своя предел. Тези срещи бяха пряко свързани с разширяването на инициативата Източен щит, ускорявайки разполагането на мобилни системи за борба с дронове, засилвайки защитата на военната и енергийната инфраструктура и затягайки координацията с НАТО по източния фланг на алианса. Разбиването на дрона е част от по-широк и тревожен модел на нарушения на полското въздушно пространство. Всеки път, когато Русия нанася мащабни удари в Западна Украйна, Полша е принудена временно да затваря небето си, тъй като ракети, дронове или неизвестни обекти се приближават или преминават границата. Само часове след катастрофата властите отново затвориха въздушното пространство по северната граница, след като бяха засечени балони от Беларус. Подобни инциденти се увеличават в цяла Европа, от Германия до Балтийските държави, като дронове са забелязвани в близост до пристанища, тренировъчни полигони и критична инфраструктура. Най-важното е, че дали последното навлизане на дрон е било случайно, поради небрежност или умишлено, е почти без значение, тъй като Русия отдавна е разбрала рисковете от действията си. Повтарящи се високорискови провокации с дронове, навлизащи през граници, хибриден натиск и двусмислени инциденти са събития, които рано или късно неизбежно ще се объркат. Познатият отговор на Москва е отричане и отклоняване на вината, като се твърди, че дроновете не са руски, че украинската радиоелектронна борба ги е пренасочила, или дори че Киев умишлено ги е изстрелял, за да провокира ескалация чрез операция под фалшив флаг. Полша обаче няма илюзии, тъй като дроновете са разглобявани и категорично идентифицирани като на сто процента руски, което ясно говори не за така наречена грешка, а за умишлена ескалация. При този брой навлизания търпимостта отстъпва място на активни контрамерки и Варшава е достигнала този момент. Полша е подписала знаково споразумение за изграждане на това, което тя описва като първия в Европа напълно интегриран, интелигентен антидрон щит. Системата за борба с дронове Сан, разработена съвместно с норвежката Кьонгсберг и полската държавна отбранителна група, е оценена на приблизително четири цяло и два милиарда щатски долара. Системата ще включва разполагането на осемнайсет антидрон батареи, петдесет и две установки и осемнайсет командни пункта, поддържани от повече от седемстотин превозни средства, комбинирайки оръдия, ракети, дронове-прехващачи и средства за радиоелектронна борба. Доставките са планирани да започнат още тази година, като пълното разгръщане се очаква в рамките на две години. Системата ще бъде интегрирана със съществуващата многослоеста противовъздушна отбрана на Полша, включително батареи Пейтриът, системи с малък обсег Нарев и системи с много малък обсег Пилица, формирайки плътен щит по източната граница, насочен към предотвратяване на бъдещи руски провокации.

2026. febr. 6. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни актуализации от Русия. Тук руската космическа програма е достигнала рекордно ниска точка на застой, като дълго обещаваната алтернатива на Старлинк не успява да напредне и на практика е напълно блокирана. Това, което трябваше да свърже и модернизира руската армия, се срина в забавяния, липса на финансиране и пропуснати изстрелвания, оставяйки силите слепи, разединени и структурно откъснати от съвременната мрежово-центрична война. Опитът на Русия да разработи собствена алтернатива на сателитния интернет от типа на Старлинк все по-често се сблъсква със структурни и финансови трудности, което поражда сериозни съмнения относно нейната жизнеспособност. Проектът е съсредоточен върху нискоорбитална широколентова сателитна мрежа, разработвана от частната компания Бюро Хиляда четиристотин и четирийсет в сътрудничество с държавната космическа корпорация Роскосмос. Инициативата е формално включена в националния проект Космос, одобрен от президента Владимир Путин, и предвижда разполагането на триста шейсет и пет сателита в ниска околоземна орбита за осигуряване на интернет на територията на Руската федерация. На практика обаче сателитите не остават фиксирани над национална територия, а непрекъснато обикалят земното кълбо по орбитални траектории. В резултат на това мрежа, проектирана да покрива само Русия, би осигурявала едновременно свързаност над големи части от Украйна, Европа и други региони, където е вероятно да се провеждат руски военни или хибридни операции. Това позволява програмата да бъде представяна като предимно за вътрешна употреба, а същевременно ефективно се изгражда техническата основа за по-широки военни комуникационни способности. Изстрелването на първите шестнайсет сателита, първоначално планирано за края на миналата година, все още не се е състояло. Според някои твърдения забавянето произтича от невъзможност да се изпълнят производствените задължения в рамките на определения срок, като изстрелването вече е отложено за неопределена по-късна дата през тази година, но вероятно ще се сблъска с допълнителни забавяния. Липсата на устойчива сателитна комуникационна мрежа има каскадни последици за руските военни операции, започвайки от командването. Надеждният космически интернет позволява на военните ръководители и фронтовите подразделения да останат постоянно свързани, да обменят информация бързо и ясно, дори в райони, където бойните действия, заглушаването или разрушенията са извадили от строя обичайните комуникационни мрежи. Без него командните структури стават накъсани и зависими от уязвими радиостанции с пряка видимост. Това влошава темпа, забавя вземането на решения и увеличава вероятността остарели заповеди да достигат до фронтовите подразделения. Контролът е също толкова засегнат, тъй като съвременният военен контрол разчита на постоянна свързаност за синхронизиране на маневрите, логистиката и противовъздушната отбрана. Силна сателитна интернет мрежа позволява на различни подразделения да работят заедно мигновено, да използват споделени цифрови карти и командни инструменти и бързо да променят действията си с развитието на ситуацията на бойното поле. При липсата ѝ контролът става фрагментиран, което принуждава подразделенията да действат полу-независимо или без заповеди, което исторически не е работило добре в рамките на руската военна култура с нейната силно централизирана йерархия. Накрая, потокът от разузнавателна информация е критично нарушен, тъй като космическият интернет улеснява бързото разпространение на кадри от дронове на живо, сателитни изображения и разузнавателни данни до оперативно и тактическо ниво. При липсата на такава инфраструктура информацията пристига със закъснение или само частично. Резултатът е сила, която воюва с влошена ситуационна осведоменост или неефективно дрон покритие и изпитва затруднения да превръща информацията в приложими решения. В резултат на тези слабости руските бойни подразделения остават силно зависими от уязвими и остарели комуникационни системи, като споменатите радиостанции с пряка видимост и прекъсващи ретранслаторни мрежи, които лесно се нарушават чрез заглушаване, физическо унищожение или просто поради разстояние, което позволява забавянията, прекъсванията и неточностите да се натрупват. За разлика от това украинските сили се възползват от стабилна, сателитно обезпечена свързаност чрез Старлинк, която осигурява устойчива и мобилна комуникация дори в бойни условия. Тази асиметрия позволява на Украйна да поддържа координация в реално време, бързо да разпространява разузнавателна информация и да съхранява оперативния темп, докато руските подразделения стават все по-изолирани и фрагментирани на бойното поле.

Имат един глагол, който в унгарският е синоним с крадене, грабене, взимане, присвояване, убиране това е ЗАБРАТь. Така, че нищо ново няма в гореписаното за руският провинциален, имперски менталитет....

2026. febr. 5. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 5. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни актуализации от Руската федерация. Това, което преди беше обсъждано основно насаме от обикновени граждани или онлайн от анализатори, сега вече се изрича открито в руския парламент. Дори официалните лица вече не могат да се преструват, започвайки да признават, че войната е загубена и единственият изход е армията да я прекрати на момента. За първи път от началото на нахлуването в Украйна действащ регионален депутат публично заяви, че войната е загубена и трябва да бъде прекратена. По време на заседание на Самарското регионално събрание шейсет и девет годишният Григорий Еремеев открито призова колегите си да признаят това, което той нарече провал на войната, и да споделят отговорността с Владимир Путин. Еремеев заяви, че целите на инвазията са по своята същност недостижими и аргументира, а Путин продължава войната не заради победа, а за да избегне влизането в историята като губещ. Реакцията беше незабавна и показателна, тъй като други депутати го заглушиха с викове, прекъснаха микрофона му и единодушно гласуваха да подадат жалба срещу него. Малко след това срещу Еремеев беше повдигнато обвинение за злоупотреба със свободата на словото. В политическа система, в която дори леко съмнение във победата отдавна се третира като предателство, фактът, че подобни думи бяха изречени на глас в регионален парламент, е значим. Това отразява не само смелост, но и натрупано разочарование, което страхът вече не може напълно да потисне. Вътрешната критика срещу войната нараства постепенно, въпреки че репресиите остават тежки. Дисиденти, активисти и обикновени граждани, които открито се противопоставят на инвазията, продължават да получават сурови присъди затвор, като над шестстотин души са били подведени под отговорност през миналата година. В същото време пукнатини се появяват и вътре в самия провоенен лагер. Влиятелни военни анализатори и коментатори, които някога пригласяха на наративите на Кремъл, бяха обявени за чуждестранни агенти, след като критикуваха реалностите на бойното поле, командирите и решенията, разкривайки разделения сред онези, които трябваше да поддържат моралното състояние на обществото за военните усилия. Икономическото напрежение и видимото разминаване между официалните изявления и ежедневния опит, подхранват още тихо недоволство. Докато повечето руснаци все още избягват публични протести, ерозията на легитимността е очевидна в разговорите, коментарите и вече дори в законодателните зали. Руските анализатори все по-често подсилват това недоволство чрез неудобни сравнения, наблюдавайки как чуждестранни разузнавателни служби провеждат решителни операции, докато руската война се проточва без убедителен резултат. Те се позовават на това как Съединените щати показаха как изглежда една истинска специална военна операция в своя прецизен рейд срещу Венецуела, извличайки действащия президент и постигайки оперативните си цели само за три часа. Точно това, за което руските анализатори мечтаеха с години страната им да постигне в Украйна, а сега неизбежният въпрос вътре в Русия стана, а ние? За да се справят, много коментатори се впускат в самоуспокояващи обяснения, настоявайки, че Русия би могла да спечели мигновено, ако имаше заповед за това, или че тайни задкулисни сделки еднолично причиняват провала на военните усилия. Въпреки това, с украински дронове, които продължават да летят на повече от хиляда и петстотин километра навътре в руска територия, и с напредък на бойното поле, измерван в метри на ден, дори най-провоенните анализатори и коментатори започват да признават, че това не са аномалии или конспирации, а индикатори за системни провали в планирането, командването и адаптацията. Нарастващият гняв се усилва и от историята, тъй като в средата на януари войната в Украйна надхвърли хиляда четиристотин и осемнайсет дни, или точно колкото е продължила борбата на Съветския съюз срещу Германия в това, което руснаците наричат Великата отечествена война. Между хиляда деветстотин четирийсет и първа и четирийсет и пета година Червената армия изтласка вражеските сили приблизително на хиляда и петстотин до хиляда и осемстотин километра на запад, завършвайки в Берлин. За сравнение, след четири години в Украйна най-дълбоките устойчиви настъпления на Русия се простират максимално до сто и петдесет километра отвъд собствените ѝ граници, или повече от десет пъти по-малко, а тя все още не може напълно да завземе Донбас, който нарича свой.

Откровено казвам това четох, че Нови различия между Православния и Тълковния речник. Наистина, езикът на Библията ни от къде произхожда? От ивицата на днешна средна Словакия, западна Унгария, Словения, или вместо Словиения, Сърбия и Македония?

2026. febr. 4. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 4. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Украйна. Тук темпът на настъпление на Русия се е превърнал от бавен в антирекорд в историята на войните, без никакви признаци за подобрение. Тази липса на напредък за сметка на ужасяващи загуби принуди руското ръководство да се опита да постигне победата си чрез средства, унизителни за една свръхдържава. Военни анализатори сравниха темпа на придвижване на Русия с други настъпления в историята, като стигнаха до шокиращия резултат, че руската армия се движи с безпрецедентно бавен оперативен темп от около петнайсет метра на ден. Това на практика е антирекорд по стандартите на последното столетие, защото дори през Първата световна война, след четири години изтощителна окопна война, изчерпаната германска армия е била способна да проведе последно отчаяно настъпление, при което е напреднала седемдесет километра за четири месеца, или петстотин осемдесет и три метра на ден. Руското ръководство продължава да посочва пълното завземане на Донбас като една от най-важните си цели в Украйна, но Институтът за изследване на войната оценява, че при сегашния темп Русия би се нуждала от поне осемнайсет месеца, за да завладее само Донбас. Най-важното е, че това би било възможно единствено в случай че украинските сили не изградят никакви допълнителни отбранителни съоръжения, което подчертава рязката пропаст между амбициите на Москва и реалния ѝ военен капацитет да ги постигне. Малката вероятност Русия да постигне пробив със сила се подсилва допълнително от отбранителната позиция на Украйна, защото докато Русия трудно напредва с повече от петнайсет метра на ден, украинските сили изграждат стотици метри масивни, модерни отбранителни линии дневно. С обща дължина от над две хиляди километра, тези укрепления се строят по-бързо, отколкото руските войски могат да напредват, подчертавайки реалността, пред която са изправени руснаците. Въпреки това руското военно командване систематично представя изкривено ефективността на своите настъпления пред външния свят, за да си осигури лостове в преговорите, с намерението да заблуди Запада и да го накара да окаже натиск върху Украйна за политически отстъпки и отстъпване на територия, която Русия не е успяла да завладее на бойното поле. От решаващо значение е, че руските сили са далеч от достигането на най-новите украински укрепления, а преди това все още трябва да преодолеят големи градски агломерации като Краматорск и Славянск, част от силно укрепения пояс от крепости, където плътната отбрана, подготвените позиции и градският терен допълнително умножават цената на всяко настъпление. Показателно е, че почти година и половина и повече от сто хиляди загинали войници все още не са достатъчни за руснаците да превземат Покровск и Мирноград. За сравнение, Краматорск е четири пъти по-голям от Покровск, докато Славянск е почти четири пъти по-голям от Мирноград, което означава, че Русия едва ли би могла да ги завладее дори в рамките на следващите две години. В резултат руското ръководство започна да създава впечатление, че е отворено за преговори и прекратяване на огъня, но само ако Украйна предаде Донбас без бой. Без да го завземе изцяло, Москва не може правдоподобно да претендира дори за символична победа, от която Владимир Путин се нуждае, за да представи войната като успешна и да оправдае огромните загуби. Още от самото начало Донбас е основното предварително условие на Русия за какъвто и да е мирен план, което отразява тихо признание, че военното завземане вече не е вероятно, въпреки твърденията ѝ пред западната аудитория, че това е само въпрос на време и че съпротивата е безсмислена. Предвид реалностите на място, добре знаейки, че руснаците нямат жива сила и ресурси да го превземат със сила, и осъзнавайки стратегическото значение на останалата част от Донбас за защитата на регионите по-нататък на запад, президентът Зеленски заяви, че Украйна не е готова за компромиси, които нарушават нейната териториална цялост.

2026. febr. 3. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 3. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-голямата новина идва от Украйна. Тук Русия се подготвя за нови настъпления, без признаци да промени идеята си да напредва. Украйна обаче изгради нова масивна отбранителна линия, която да разбие руските амбиции и да я принуди да жертва още стотици хиляди свои войници. Наскоро украинските военни публикуваха кадри от изграждането на ново и мащабно отбранително укрепление с дължина приблизително две хиляди километра, разположено далеч зад настоящата фронтова линия. Проектът, който е струвал около два милиарда щатски долара, представлява мащабна инвестиция в модерна, многослойна инфраструктура, предназначена да служи като застраховка независимо от това как ще се развият събитията на бойното поле или на масата за преговори. Отбранителната система е съзнателно проектирана в отговор на по-ранни оперативни слабости и трудно научени уроци от бойното поле, особено уроци, извлечени от сраженията около Покровск и Добропиля. Ограничена от недостиг на жива сила, Украйна не се опитва да задържа територия чрез плътно разполагане на войски и вместо това изгражда мащабна мрежа от препятствия, предназначена да създава практически непреодолими зони за унищожение. Акцентът не е върху маневрената война или бързите контранастъпления, а върху отказа от напредване чрез систематично изтощение, забавяне, канализиране и излагане на настъпващите сили на продължителен прецизен огън. Като замества живата сила с дълбочина, препятствия и интегрирани огневи средства, укрепленията снижават темпото на противника, налагат високи загуби при всеки опит за пробив и позволяват на украинските сили гъвкаво да концентрират техника и огнева мощ там, където са най-ефективни, като същевременно подсигуряват огромни райони с минимален персонал. Отбранителната линия е проектирана като капан, предназначен да противодейства както на пехотни, така и на бронирани формирования чрез множество взаимно подсилващи се слоеве. Тя интегрира противотанкови и противопехотни мини, двайсет и един реда бодлива тел, три паралелни противотанкови рова и три последователни пояса от драконови зъби, които възпрепятстват движението на бронетехниката. Всяко препятствие изпълнява конкретна функция, минните полета отказват достъп, бодливата тел пречи на пехотата, подсилените ровове предотвратяват използването им като укритие, а свързаните помежду си драконови зъби и тел ограничават бързото демонтиране. Заедно тези мерки забавят и канализират нападателите, увеличавайки излагането им на отбранителен огън и намалявайки вероятността от координирани пробиви. Отвъд основните линии гъста мрежа от микроукрепления поддържа малки екипи оператори на дронове с разузнавателен и ударен обсег, достигащ почти двайсет километра, разширявайки отбраната в широка зона за унищожение. Тези позиции интегрират средства за радиоелектронна борба и включват укрепени, камуфлажирани бункери и окопи, защитени с покрития и мрежи срещу дронове. Отбранителната линия обаче не може да бъде напълно непрекъсната, тъй като са необходими проходи за логистика или отстъпление. Те са умишлено ограничени на брой до едва два прохода на участък от шестнайсет километра, като по този начин се упражнява строг контрол върху достъпа. Принуждавайки руснаците да се насочват към тези тесни зони, защитниците целят значително да намалят възможностите им за маневра. Дрон наблюдението непрекъснато следи руските движения, проследявайки ги още преди да достигнат отбранителната линия, но щом препятствията започнат да забавят и канализират настъплението им, нападателите вече няма къде да се скрият. С намаляването на инерцията си те стават изложени на координирани украински прецизни удари от дронове, минохвъргачки и артилерия. Освен това скрити, укрепени позиции, разположени зад поясите от препятствия, осигуряват на украинците защитени огневи точки и укрития за пехота и оператори на дронове. При тази отбранителна концепция успешните руски пробиви стават статистически малко вероятни. Макар линията да може да бъде пробита чрез продължително и концентрирано използване на авиация и артилерия, приблизително сто и петдесет метровата дълбочина на пояса от препятствия би изисквала огромни ресурси за създаване на реален проход. Дори ако определени участъци бъдат повредени и някои руски сили проникнат, те пак ще бъдат принудени да се придвижват през тясна зона под непрекъснат украински огън от всички страни. Освен това масираният обстрел вероятно ще превърне препятствията в смесица от желязо, разбит бетон и още по-дълбоки кратери, което допълнително ще усложни движението, вместо да го улесни.

2026. febr. 2. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 2. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни актуализации от Украйна. Тук украинските сили унищожават руските системи за противовъздушна отбрана в мащаб и с темпо, които фундаментално променят контрола над небето. В резултат Украйна вече може да постигне въздушно превъзходство и нейните изтребители действат с по-голяма свобода от всякога на фронта. През последната година Русия загуби противовъздушни системи на стойност четири милиарда щатски долара само от една украинска формация, едно от най-елитните подразделения за специални операции на Службата за сигурност на Украйна, Алфа. За годината то унищожи над петстотин руски средства за противовъздушна отбрана, като порази системи с голям и малък обсег, както и критични радарни и командни елементи, ослепявайки цели сектори. Това систематично разглобяване отвори коридори, които украинските далекобойни дронове незабавно използваха, нанасяйки удари дълбоко в руска територия с нарастваща регулярност. През този месец към усилията се присъединиха и множество други бригади, системи Стрела бяха извадени от строя в Донбас, системи Тор бяха поразени край Крим, радари Небо и пускови установки Панцир бяха унищожени на полуострова, а удари с дронове със среден обсег ликвидираха Тор, Тунгуска и дори редки радарни елементи на Витяз зад фронта край Хуляйполе и Орехив. Допълнителни удари извадиха от строя радар на система С300 в Донецк и унищожиха както пускова установка Тор, така и радара на друг подобен комплекс в Запорожие. Оперативният ефект е дълбок, тъй като руските сили вече са прекомерно натоварени между защитата на фронтовите подразделения и прикриването на тиловите райони с това, което експертите наричат скелетна противовъздушна мрежа, на която липсват пускови установки, радари и обучени екипажи, за да осигурява многослойно покритие. На практика това означава, че щом един радар или пускова установка в даден район бъде унищожен, обикновено няма бързо налична замяна. Тази динамика наскоро се разпростря и в самия руски граничен регион Курск, тъй като украинските сили целенасочено поразиха останалите средства за противовъздушна отбрана, разглеждани като първия защитен пояс за руския тил. Разузнавателни дронове проследиха системи Бук М2 и М3, докато те маневрираха и се опитваха да се укрият в горски пояс. Миг по-късно координатите им бяха предадени и ракетни удари ги унищожиха на място, давайки на Украйна пълен достъп да разгръща въздушната си мощ и да нанася удари. Последиците бяха незабавни, тъй като украинските изтребители МиГ-29 започнаха да действат по-открито, дори да изпълняват мисии по непосредствена въздушна поддръжка от над облаците. Нещо, което обикновено може да се прави само по-навътре в тила извън обсега на руската противовъздушна отбрана по време на мисии за прехващане на вражески дронове и ракети. Сега, с постигнатото въздушно превъзходство, украинските самолети носят бомби Хамър, летят на голяма височина по пътя към фронта, за да изпълняват мисиите си. Това им позволява да ги пускат от по-голяма височина, да оптимизират обсега си и да бъдат още по-малко изложени на руска далекобойна противовъздушна отбрана, в случай че такава все още е активна в района. Тази свобода позволява на украинските авиационни ударни подразделения да провеждат последователна серия от прецизни удари с по-малък риск, използвайки един тип самолети МиГ-29 и един тип управляеми бомби Хамър. Първата цел беше база на руски оператори на дронове в Тьоткино, ликвидирана с пряк украински удар. Скоро последва втора мисия над Тьоткино и друг украински самолет порази с взрив сграда, в която се събираше вражеска пехота за щурм. Следващата цел беше второ струпване на сили в Юнакивка, като украинският МиГ летя свободно и пусна две бомби директно върху комплекса, използван от руснаците като укритие. На края близък набор от къщи, използвани като склад за боеприпаси, беше унищожен с два мощни взрива, обезсмисляйки руския опит да ги спаси чрез разпръскването им в няколко сгради. Тези успешни удари показаха ниво на интеграция, което би било много по-трудно за постигане при запазена руска противовъздушна отбрана, която би принудила самолетите да летят ниско.

Tръмп се шегува на една вечеринка: -Кратко ще говоря защото трябва да изгледам началото на греландската инвазия. -Впрочем никога не съм искал Гренландия да е 51. щат. Защото Канада ще е 51. щат, Гренландия 52., Венезуела 53.

2026. febr. 1. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Руската федерация. Тук рязка промяна в поведението на европейските органи по прилагане на санкциите разкри крехкостта на руската система за заобикаляне на санкции. В резултат Русия все по-често сигнализира, че ще се опита да милитаризира своите нефтени танкери с ракети и ще разположи военноморски ескорти в отчаян опит да спре ускоряващото се задържане на нейната сенчеста флота. Наскоро Италия, Германия и Франция действаха решително срещу съдове, свързани с Русия, като показаха малко колебание или политическа сдържаност, като трите държави прехванаха и задържаха кораби, превозващи стомана и суров петрол, по подозрение за операции под фалшив флаг и заобикаляне на санкции. Заедно тези действия сигнализират за нова европейска позиция, при която прилагането на санкциите по море вече не е предпазливо или символично, а систематично и оправдано. За Русия това означава, че неформалната толерантност, която позволи на нейната сенчеста флота да оперира в сиви зони, бързо изчезва. Залозите са изключително високи, тъй като руски военни и икономически анализатори вече открито признават, че сривът на сенчестата флота би предизвикал икономическия крах. През миналата година държавният бюджет на Русия разчиташе в голяма степен на приходи от петрол, които се движиха чрез тези нерегулирани танкери. Около деветдесет и три милиарда щатски долара, или приблизително деветнайсет процента от общите държавни приходи, идваха от износа на петрол, като сенчестата флота беше отговорна за четиридесет процента от тях, което се равнява на около тридесет и седем милиарда щатски долара. Тези кораби позволиха на Москва да заобикаля ценовите тавани и санкциите, омекотявайки удара от спада на световните цени на петрола. Ако задържанията продължат, резултатът ще бъде рязък недостиг на приходи, който ще подкопае както финансирането на войната на Русия, така и по-широката ѝ фискална стабилност. В отговор Москва започна да експериментира с ограничени военноморски ескорти, но това усилие разкрива структурната слабост на руския флот. Сателитни изображения потвърждават, че санкционираният съд Мис Желания наскоро е доставил военен товар до Либия под ескорта на руски боен кораб, отпътувал от Калининград и акостирал в Либия. Макар това да показва, че Русия може да защитава отделни маршрути, то също така демонстрира пределите на този подход. Русия не разполага с достатъчно годни за плаване надводни бойни кораби, за да ескортира танкери непрекъснато. Хроничният недостиг на личен състав и неравномерната подготовка на екипажите намаляват оперативната готовност. Много кораби са стари, изискват интензивна поддръжка и не са оптимизирани за дългосрочни задачи от такъв тип. Най-важното е, че самият мащаб на руския петролен износ, с шестстотин петдесет и шест потвърдени кораба от сенчестата флота под украински санкции, далеч надхвърля това, което всяка правдоподобна ескортна сила би могла да покрие. За сравнение, Русия в момента разполага с по-малко от сто кораба, които на хартия могат да се използват като ескорт, но в действителност много от тях са по-стари, с ограничен обсег и готовност. Географията влошава проблема. Почти целият износен капацитет на Русия е свързан с европейската част на страната, а не с Тихия океан. Тръбопроводни мрежи, терминали за съхранение, рафинерии, железопътни връзки и речни маршрути исторически са изградени, за да обслужват Европа, концентрирайки потоците към балтийските и черноморските пристанища. В същото време далекоизточните пристанища нямат съпоставима инфраструктура и пропускателна способност за танкери и в резултат всякакви смущения в европейските води бързо задушават обемите на износа. Тази географска обвързаност създава стратегическа уязвимост, която дори при възможност не може да бъде решена само с ескорти, особено когато руското корабоплаване е под постоянно наблюдение и натиск в Балтийско и Черно море, Арктика и Средиземно море. Изправени пред тази реалност, руските анализатори все по-често признават, че няма отговор на западните правни действия, ако прилагането на санкциите продължи. С нарастването на отчаянието те започнаха да предлагат крайни мерки като въоръжаване на сенчестата флота. Черпейки идеи от концепции на други държави като Китай, те предлагат инсталиране на радарни системи, зенитни оръдия и дори зенитно-ракетни комплекси със среден обсег в стандартни товарни контейнери. Теоретично тези контейнерни оръжия биха могли бързо да се монтират върху цивилни кораби, разширявайки отбранителния капацитет без изграждане на нови бойни такива.

2026. jan. 31. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. január 31. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите новини идват от Европа. Тук руската сенчеста флота продължава да оперира в европейски води, разчитайки на пренасочване, неяснота и колебание, за да поддържа танкерите в движение въпреки санкциите и периодичните намеси от страните на континента. През последните дни обаче европейците започнаха да извършват абордажи на кораби, да задържат товари и да принуждават плавателни съдове да напускат маршрутите си, не в отделни случаи, а в координирана масова операция по прилагане на контрол в два морски басейна. По северните и южните морски маршрути на Европа плавателни съдове от руската сенчеста флота продължават да се движат през средиземноморските проходи, балтийските подходи и европейските пристанища, които поддържат търговия, заобикаляща санкциите, от началото на войната. Това, което се промени, е, че тези кораби вече се спират директно и в бърза последователност от европейските държави, в райони, които преди са били избягвани, без видими усилия да се ограничи прецедентът, който това създава. Наскоро Франция прехвана танкер от руската сенчеста флота в Средиземно море, спирайки го по време на транзит по маршрут, който дълго време се смяташе за по-малко рисков от северноевропейските води. Френски военноморски части се насочиха към кораба, наредиха му да намали скоростта и извършиха операция по абордаж в открито море, като разположиха персонал на палубата, за да разпитат екипажа и да проверят директно корабните документи. След като контролът беше установен, танкерът беше пренасочен далеч от първоначалния си маршрут и задържан, докато инспекциите продължаваха, което му попречи да възобнови плаването си и го извади от търговския оборот. Операцията протече без съпротива и без каквато и да е външна намеса, която да ѝ попречи. Малко след това подобни действия по прилагане на контрол последваха и в Балтийско море, където германските военноморски сили идентифицираха танкер, свързан с Русия, преминаващ през един от най-строго наблюдаваните морски коридори в Европа, и се приближиха до него, докато продължаването на движението стана невъзможно. Плавателният съд промени курса си и напусна района, изоставяйки планирания маршрут, вместо да рискува задържане от германските власти. Срещата завърши с пълното напускане на транзитната зона от кораба, който прие забавяне и разходи за пренасочване в замяна на избягване на абордаж в тесните води. След това прилагането на контрол се разшири от открито море към пристанищната инфраструктура, като италианските власти задържаха товарен кораб, превозващ стоки, свързани с руска търговия, блокираха отплаването му и започнаха проверки, които го задържаха на място. С това, движението на товара беше спряно, екипажът беше принуден да остане на борда, а корабът беше задържан под италианска юрисдикция, докато документацията и съответствието ѝ се преглеждаха. Задържането не се основаваше на предупреждения или бъдещи санкции, а на незабавен физически контрол върху кораба и способността му да отплава. Взети заедно, тези действия бележат загуба на свобода на движение за руската сенчеста флота, тъй като европейските държави престават да третират прилагането на контрол като изключителен риск и започват да го разглеждат като нормално упражняване на правомощия. С Франция, която ограничава движението в Средиземно море, Германия, която нарушава транзита в Балтийско море, и Италия, която отказва достъп до пристанища в Южна Европа, пространството, в което тези кораби могат да се движат без намеса, рязко се стесни. Вече няма надежден начин за пренасочване и продължаване, а само по-дълги маршрути, които увеличават риска, забавят графиците и повишават вероятността от спиране преди завършване на транзита. Тъй като европейските власти извършват тези прихващания, без да се сблъскват с ескалация или ответни действия, колебанието от тяхна страна изчезва, което позволява ускоряване на контрола просто защото спирането на още един кораб вече не се възприема като решение, което трябва внимателно да се претегля. Русия не е реагирала по начин, който да промени тази динамика и не разполага със сили в зоните на задържане, не се правят опити за намеса в абордажите и няма ескалация, която да повиши риска за европейските държави, прилагащи контрол. Като оставя тези действия без отговор, Москва не противодейства на натиска, а позволява той да продължи при същите условия, при които всяко ново прихващане се извършва в среда, вече оформена от предишните.

Сега ако слушаш внимателно човекът казва, че основно това е последствие на някаква авария на висикиволтовата връзка идваща от Румъния... и една друга вътрешна. Наверно за опазване на системата биват изключени връзките. Имам съмнението, че в това има ръката и на молдовските сепаратисти, които неотдавна бяха подставени под пълна блокада....

2026. jan. 30. #история #Русия #Европа Калининград – някога процъфтяващ европейски анклав, днес изолиран и потънал в икономически проблеми. Как стигна до тук? Какво мислят жителите му за Русия и Европа? Гмурнете се в най-интересната история, която Путин не иска да знаете! Гледайте до края, абонирайте се за още такива видеа и споделете в коментарите коя част ви впечатли най-много! #история #Русия #Европа #политика #война Този канал е създаден в сътрудничество с / @themilitaryshow 0:00 - Въведение и история на Калининград 1:14 - Европейска идентичност и културна промяна 3:21 - Последици от войната и санкциите срещу Калининград 5:36 - Икономическа криза и изолация след санкциите 9:25 - Разпад на връзките с Европа и нови врагове 12:22 - Недоволство, независимо движение и референдум 15:27 - Репресии и контрол на Кремъл 17:00 - Влошаващо се положение на Русия и заключение

2026. jan. 30. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Руската федерация. Тук Украйна продължи своята кампания от дълбоки удари срещу руската енергийна инфраструктура, за да потопи страната в мрак. Сега обаче дори времето е срещу руснаците, тъй като арктическа буря току-що удари тяхната електропреносна мрежа в синхрон с украинската кампания на юг. Голямо прекъсване на електрозахранването засегна Мурманск и Североморск след силна арктическа буря, разкривайки уязвимостта на остарялата енергийна инфраструктура в северна Русия. Според официални изявления на местните власти, прекъсването е било причинено от срутването на високоволтови електропроводи, захранващи Мурманск и Североморск, които са рухнали в следствие на износване, влошено от бурята. Причиненият от това срив в електрозахранването е особено значим, като се има предвид, че регионът е домакин на Арктическия флот на Русия, а Североморск служи като основна база за ядрените военноморски сили на страната. Загубата на електричество и отопление има преки последици за способността да се поддържат военни операции и да се съхраняват военноморски активи в екстремни климатични условия. Руският Северен флот е ключов компонент от ядрената триада и от проектирането на руската мощ в Арктика, което доведе до първоначални слухове, че Украйна стои зад атаката. Макар и да не стои пряко зад прекъсването в Мурманск, Украйна се възползва от момента на кризата, като проведе прецизни удари срещу енергийна инфраструктура в период на пикова уязвимост. Украйна удари цели в контролираните от Русия части на страната и в съседни региони, които биха могли да компенсират загубата на електричество. Незабавно Белгород беше подложен на това, което регионалният губернатор определи като най-интензивната атака срещу града в историята на тази война, като местни съобщения посочват над петдесет експлозии през нощта, което показва продължителен и концентриран модел на удари. Атаката е повредила ключови елементи от енергийната инфраструктура на града, включително топлоелектрическата централа, което е довело до прекъсвания на електрозахранването в множество райони. В Таганрог бяха съобщени експлозии след удар, насочен срещу електрическата му инфраструктура, като предварителната информация сочи унищожаването на трансформатор. В резултат електрозахранването беше временно прекъснато в няколко района. Орловската топлоелектрическа централа беше ударена след въздушна тревога, като в района са действали украински дронове тип Пекло. Регионалните власти потвърдиха щети по горивната и енергийната инфраструктура в Орловска област, оставяйки части без електричество и вода. В контролираната от Русия западна част на Донецка област удар с Хай-марс е поразил електрическа подстанция, разположена в индустриална зона. Атаката е подпалила съоръжението и е засегнала множество подстанции, което е довело до широкообхватни и повтарящи се прекъсвания на електрозахранването в района. Украинските сили също така удариха електрическата подстанция Боково-Платове в контролираната от Русия Луганска област, като жители в близкия Хрустални съобщиха за дрон активност по време на инцидента. Ударът наруши електроразпределението, което говори за дълбок удар срещу критична енергийна инфраструктура. Мащабът и географският обхват на прекъсванията демонстрират неспособността на Русия да защити инфраструктурата си в тила от координиран, многопосочен натиск. Докато ударите от юг натоварваха допълнително електропреносната мрежа, тежка арктическа буря едновременно влоши енергийните системи от север, създавайки припокриващи се точки на отказ в мрежата. Това съвпадение доведе до каскадни сривове, които се разпространиха из контролираните от Русия територии и дълбоко във вътрешността на страната, разкривайки системна крехкост в капацитета за пренос и пренасочване. Последвалите прекъсвания на електрозахранването и отоплението засилиха въздействието както върху гражданската инфраструктура, така и върху военните съоръжения. В базата на руските ядрени подводници и на Северния флот, където енергията е критична, продължителните прекъсвания подкопават оперативната готовност, нарушават логистичните и ремонтните цикли и ограничават командно-управленските функции в стратегически значими военни хъбове, особено в Арктическия регион. Тези каскадни ефекти подчертават, че Русия не може надеждно да защити тила си от синхронизирани шокове.

2026. jan. 29. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. január 29. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни новини от Руската федерация. Тук, непосредствено след като чеченският лидер Рамзан Кадиров беше хоспитализиран, един от синовете му и наследник на властта му се присъедини към него в тежко състояние. С другия му син, останал да се страхува за живота си, мнозина сега напускат Чечения, смятайки, че не само управляващото семейство е на прицел. Ситуацията в Чечения се влошава, тъй като Рамзан Кадиров остава в критично състояние, като широко се смята, че умира след тежка бъбречна недостатъчност, а упорити слухове сочат към възможно отравяне. В продължение на години Кадиров се опитваше да трансформира ръководството на страната в монархоподобна управляваща класа. След като наследи властта след убийството на баща си Ахмат Кадиров, той консолидира властта около членове на семейството, лоялни ръководители на силовите структури и кланове, пряко обвързани с неговата система на покровителство. През последните години този стремеж стана още по-явен, тъй като синовете му бяха назначени на публични и свързани със сигурността роли, сигнализирайки планиран династичен преход. Най-големият му син, Ахмат Кадиров, беше поставен на церемониални и ориентирани към младежта позиции, за да изгради обществена видимост и символична легитимност. Адам Кадиров, значително по-млад, беше тласкан много по-агресивно в сферата на сигурността, което кулминира с назначаването му за секретар на Съвета за сигурност на Чечения през миналия април. Целта беше да се нормализира идеята, че кръвната линия на Кадиров ще продължи да управлява Чечения след смъртта на Рамзан. Тази стратегия обаче има присъщи ограничения, тъй като и двамата му синове са млади, нямат опит и независим авторитет и, което е решаващо, не проектират лоялност сред висшите командири на силовите структури или влиятелните кланове. В политическата система на Чечения властта се налага чрез лична сила, контрол над въоръжени подразделения и подкрепата на Москва. Титлите и публичната видимост не се превръщат автоматично в реален контрол и с влошаването на здравето на Кадиров слабостта на този династичен проект става все по-очевидна. Още по-тревожни са сигналите, които предполагат активни усилия за пълно демонтиране на семейство Кадиров. Най-драматичният от тях беше съобщената автомобилна катастрофа с участието на Адам Кадиров, при която осемнайсет годишният беше тежко ранен в Грозни, когато кортежът му, според съобщенията движещ се с висока скорост, катастрофира след сблъсък. Няколко души са ранени, пътищата около болницата затворени, а по-късно Адам е евакуиран в Москва с летяща болница на Министерството на извънредните ситуации. Чеченските власти не предоставиха официално обяснение в регион, където инцидентите с такива фигури рядко са случайни, което засилва подозренията за опит за покушение срещу клана Кадиров като цяло. Едновременно с това се появиха съобщения, че най-големият син Ахмат Кадиров се страхува от убийство, тъй като наследяването на баща му би застрашило утвърдени интереси сред елитите на силовите структури и съперничещите кланове, много от които биха имали полза от предотвратяване на вътрешнофамилен трансфер на властта. Подкрепяни от Кремъл фигури като Апти Алаудинов или Магомед Даудов биха били далеч по-приемливи за Москва от неопитен наследник, чиито връзки са лични, а не институционални. В този контекст слуховете за инсценирани инциденти, чистки и сплашване отразяват система, която се подготвя за безпощадно преразпределение на властта. Дори ако някои отхвърлят тези варианти като спекулации, има твърди доказателства, че чеченското общество вече се подготвя за нестабилност. Чеченските кланове тихо се пренареждат, а цивилните гласуват с краката си. Данни на германското Министерство на вътрешните работи разкриват поразителна тенденция, от приблизително десет хиляди руски граждани, кандидатстващи за убежище в Германия, около осем хиляди са чеченци, въпреки че те съставляват едва около процент от цялото население. Официално мнозина посочват морално несъгласие с военната служба, но мащабът и момента говорят за по-широки страхове. Самият наплив обаче отразява очаквания за насилие, репресии или възобновен конфликт у дома. Този модел напомня предишни периоди на чеченска нестабилност, когато цивилните бягаха в навечерието на борби за власт, а не реагираха след началото им. Разликата сега е, че причината не е външна война, а колапсът на властта на един човек, който държеше системата заедно.

Паднал поради техническа неизправност.

Чакай още чалко и тази азиатска пъплечр която досега и ток не е виждала, ще почне да се предава и на електромерите, газомерите.