Skubi

2026. febr. 5. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 5. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни актуализации от Руската федерация. Това, което преди беше обсъждано основно насаме от обикновени граждани или онлайн от анализатори, сега вече се изрича открито в руския парламент. Дори официалните лица вече не могат да се преструват, започвайки да признават, че войната е загубена и единственият изход е армията да я прекрати на момента. За първи път от началото на нахлуването в Украйна действащ регионален депутат публично заяви, че войната е загубена и трябва да бъде прекратена. По време на заседание на Самарското регионално събрание шейсет и девет годишният Григорий Еремеев открито призова колегите си да признаят това, което той нарече провал на войната, и да споделят отговорността с Владимир Путин. Еремеев заяви, че целите на инвазията са по своята същност недостижими и аргументира, а Путин продължава войната не заради победа, а за да избегне влизането в историята като губещ. Реакцията беше незабавна и показателна, тъй като други депутати го заглушиха с викове, прекъснаха микрофона му и единодушно гласуваха да подадат жалба срещу него. Малко след това срещу Еремеев беше повдигнато обвинение за злоупотреба със свободата на словото. В политическа система, в която дори леко съмнение във победата отдавна се третира като предателство, фактът, че подобни думи бяха изречени на глас в регионален парламент, е значим. Това отразява не само смелост, но и натрупано разочарование, което страхът вече не може напълно да потисне. Вътрешната критика срещу войната нараства постепенно, въпреки че репресиите остават тежки. Дисиденти, активисти и обикновени граждани, които открито се противопоставят на инвазията, продължават да получават сурови присъди затвор, като над шестстотин души са били подведени под отговорност през миналата година. В същото време пукнатини се появяват и вътре в самия провоенен лагер. Влиятелни военни анализатори и коментатори, които някога пригласяха на наративите на Кремъл, бяха обявени за чуждестранни агенти, след като критикуваха реалностите на бойното поле, командирите и решенията, разкривайки разделения сред онези, които трябваше да поддържат моралното състояние на обществото за военните усилия. Икономическото напрежение и видимото разминаване между официалните изявления и ежедневния опит, подхранват още тихо недоволство. Докато повечето руснаци все още избягват публични протести, ерозията на легитимността е очевидна в разговорите, коментарите и вече дори в законодателните зали. Руските анализатори все по-често подсилват това недоволство чрез неудобни сравнения, наблюдавайки как чуждестранни разузнавателни служби провеждат решителни операции, докато руската война се проточва без убедителен резултат. Те се позовават на това как Съединените щати показаха как изглежда една истинска специална военна операция в своя прецизен рейд срещу Венецуела, извличайки действащия президент и постигайки оперативните си цели само за три часа. Точно това, за което руските анализатори мечтаеха с години страната им да постигне в Украйна, а сега неизбежният въпрос вътре в Русия стана, а ние? За да се справят, много коментатори се впускат в самоуспокояващи обяснения, настоявайки, че Русия би могла да спечели мигновено, ако имаше заповед за това, или че тайни задкулисни сделки еднолично причиняват провала на военните усилия. Въпреки това, с украински дронове, които продължават да летят на повече от хиляда и петстотин километра навътре в руска територия, и с напредък на бойното поле, измерван в метри на ден, дори най-провоенните анализатори и коментатори започват да признават, че това не са аномалии или конспирации, а индикатори за системни провали в планирането, командването и адаптацията. Нарастващият гняв се усилва и от историята, тъй като в средата на януари войната в Украйна надхвърли хиляда четиристотин и осемнайсет дни, или точно колкото е продължила борбата на Съветския съюз срещу Германия в това, което руснаците наричат Великата отечествена война. Между хиляда деветстотин четирийсет и първа и четирийсет и пета година Червената армия изтласка вражеските сили приблизително на хиляда и петстотин до хиляда и осемстотин километра на запад, завършвайки в Берлин. За сравнение, след четири години в Украйна най-дълбоките устойчиви настъпления на Русия се простират максимално до сто и петдесет километра отвъд собствените ѝ граници, или повече от десет пъти по-малко, а тя все още не може напълно да завземе Донбас, който нарича свой.

Откровено казвам това четох, че Нови различия между Православния и Тълковния речник. Наистина, езикът на Библията ни от къде произхожда? От ивицата на днешна средна Словакия, западна Унгария, Словения, или вместо Словиения, Сърбия и Македония?

2026. febr. 4. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 4. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Украйна. Тук темпът на настъпление на Русия се е превърнал от бавен в антирекорд в историята на войните, без никакви признаци за подобрение. Тази липса на напредък за сметка на ужасяващи загуби принуди руското ръководство да се опита да постигне победата си чрез средства, унизителни за една свръхдържава. Военни анализатори сравниха темпа на придвижване на Русия с други настъпления в историята, като стигнаха до шокиращия резултат, че руската армия се движи с безпрецедентно бавен оперативен темп от около петнайсет метра на ден. Това на практика е антирекорд по стандартите на последното столетие, защото дори през Първата световна война, след четири години изтощителна окопна война, изчерпаната германска армия е била способна да проведе последно отчаяно настъпление, при което е напреднала седемдесет километра за четири месеца, или петстотин осемдесет и три метра на ден. Руското ръководство продължава да посочва пълното завземане на Донбас като една от най-важните си цели в Украйна, но Институтът за изследване на войната оценява, че при сегашния темп Русия би се нуждала от поне осемнайсет месеца, за да завладее само Донбас. Най-важното е, че това би било възможно единствено в случай че украинските сили не изградят никакви допълнителни отбранителни съоръжения, което подчертава рязката пропаст между амбициите на Москва и реалния ѝ военен капацитет да ги постигне. Малката вероятност Русия да постигне пробив със сила се подсилва допълнително от отбранителната позиция на Украйна, защото докато Русия трудно напредва с повече от петнайсет метра на ден, украинските сили изграждат стотици метри масивни, модерни отбранителни линии дневно. С обща дължина от над две хиляди километра, тези укрепления се строят по-бързо, отколкото руските войски могат да напредват, подчертавайки реалността, пред която са изправени руснаците. Въпреки това руското военно командване систематично представя изкривено ефективността на своите настъпления пред външния свят, за да си осигури лостове в преговорите, с намерението да заблуди Запада и да го накара да окаже натиск върху Украйна за политически отстъпки и отстъпване на територия, която Русия не е успяла да завладее на бойното поле. От решаващо значение е, че руските сили са далеч от достигането на най-новите украински укрепления, а преди това все още трябва да преодолеят големи градски агломерации като Краматорск и Славянск, част от силно укрепения пояс от крепости, където плътната отбрана, подготвените позиции и градският терен допълнително умножават цената на всяко настъпление. Показателно е, че почти година и половина и повече от сто хиляди загинали войници все още не са достатъчни за руснаците да превземат Покровск и Мирноград. За сравнение, Краматорск е четири пъти по-голям от Покровск, докато Славянск е почти четири пъти по-голям от Мирноград, което означава, че Русия едва ли би могла да ги завладее дори в рамките на следващите две години. В резултат руското ръководство започна да създава впечатление, че е отворено за преговори и прекратяване на огъня, но само ако Украйна предаде Донбас без бой. Без да го завземе изцяло, Москва не може правдоподобно да претендира дори за символична победа, от която Владимир Путин се нуждае, за да представи войната като успешна и да оправдае огромните загуби. Още от самото начало Донбас е основното предварително условие на Русия за какъвто и да е мирен план, което отразява тихо признание, че военното завземане вече не е вероятно, въпреки твърденията ѝ пред западната аудитория, че това е само въпрос на време и че съпротивата е безсмислена. Предвид реалностите на място, добре знаейки, че руснаците нямат жива сила и ресурси да го превземат със сила, и осъзнавайки стратегическото значение на останалата част от Донбас за защитата на регионите по-нататък на запад, президентът Зеленски заяви, че Украйна не е готова за компромиси, които нарушават нейната териториална цялост.

2026. febr. 3. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 3. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-голямата новина идва от Украйна. Тук Русия се подготвя за нови настъпления, без признаци да промени идеята си да напредва. Украйна обаче изгради нова масивна отбранителна линия, която да разбие руските амбиции и да я принуди да жертва още стотици хиляди свои войници. Наскоро украинските военни публикуваха кадри от изграждането на ново и мащабно отбранително укрепление с дължина приблизително две хиляди километра, разположено далеч зад настоящата фронтова линия. Проектът, който е струвал около два милиарда щатски долара, представлява мащабна инвестиция в модерна, многослойна инфраструктура, предназначена да служи като застраховка независимо от това как ще се развият събитията на бойното поле или на масата за преговори. Отбранителната система е съзнателно проектирана в отговор на по-ранни оперативни слабости и трудно научени уроци от бойното поле, особено уроци, извлечени от сраженията около Покровск и Добропиля. Ограничена от недостиг на жива сила, Украйна не се опитва да задържа територия чрез плътно разполагане на войски и вместо това изгражда мащабна мрежа от препятствия, предназначена да създава практически непреодолими зони за унищожение. Акцентът не е върху маневрената война или бързите контранастъпления, а върху отказа от напредване чрез систематично изтощение, забавяне, канализиране и излагане на настъпващите сили на продължителен прецизен огън. Като замества живата сила с дълбочина, препятствия и интегрирани огневи средства, укрепленията снижават темпото на противника, налагат високи загуби при всеки опит за пробив и позволяват на украинските сили гъвкаво да концентрират техника и огнева мощ там, където са най-ефективни, като същевременно подсигуряват огромни райони с минимален персонал. Отбранителната линия е проектирана като капан, предназначен да противодейства както на пехотни, така и на бронирани формирования чрез множество взаимно подсилващи се слоеве. Тя интегрира противотанкови и противопехотни мини, двайсет и един реда бодлива тел, три паралелни противотанкови рова и три последователни пояса от драконови зъби, които възпрепятстват движението на бронетехниката. Всяко препятствие изпълнява конкретна функция, минните полета отказват достъп, бодливата тел пречи на пехотата, подсилените ровове предотвратяват използването им като укритие, а свързаните помежду си драконови зъби и тел ограничават бързото демонтиране. Заедно тези мерки забавят и канализират нападателите, увеличавайки излагането им на отбранителен огън и намалявайки вероятността от координирани пробиви. Отвъд основните линии гъста мрежа от микроукрепления поддържа малки екипи оператори на дронове с разузнавателен и ударен обсег, достигащ почти двайсет километра, разширявайки отбраната в широка зона за унищожение. Тези позиции интегрират средства за радиоелектронна борба и включват укрепени, камуфлажирани бункери и окопи, защитени с покрития и мрежи срещу дронове. Отбранителната линия обаче не може да бъде напълно непрекъсната, тъй като са необходими проходи за логистика или отстъпление. Те са умишлено ограничени на брой до едва два прохода на участък от шестнайсет километра, като по този начин се упражнява строг контрол върху достъпа. Принуждавайки руснаците да се насочват към тези тесни зони, защитниците целят значително да намалят възможностите им за маневра. Дрон наблюдението непрекъснато следи руските движения, проследявайки ги още преди да достигнат отбранителната линия, но щом препятствията започнат да забавят и канализират настъплението им, нападателите вече няма къде да се скрият. С намаляването на инерцията си те стават изложени на координирани украински прецизни удари от дронове, минохвъргачки и артилерия. Освен това скрити, укрепени позиции, разположени зад поясите от препятствия, осигуряват на украинците защитени огневи точки и укрития за пехота и оператори на дронове. При тази отбранителна концепция успешните руски пробиви стават статистически малко вероятни. Макар линията да може да бъде пробита чрез продължително и концентрирано използване на авиация и артилерия, приблизително сто и петдесет метровата дълбочина на пояса от препятствия би изисквала огромни ресурси за създаване на реален проход. Дори ако определени участъци бъдат повредени и някои руски сили проникнат, те пак ще бъдат принудени да се придвижват през тясна зона под непрекъснат украински огън от всички страни. Освен това масираният обстрел вероятно ще превърне препятствията в смесица от желязо, разбит бетон и още по-дълбоки кратери, което допълнително ще усложни движението, вместо да го улесни.

2026. febr. 2. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 2. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни актуализации от Украйна. Тук украинските сили унищожават руските системи за противовъздушна отбрана в мащаб и с темпо, които фундаментално променят контрола над небето. В резултат Украйна вече може да постигне въздушно превъзходство и нейните изтребители действат с по-голяма свобода от всякога на фронта. През последната година Русия загуби противовъздушни системи на стойност четири милиарда щатски долара само от една украинска формация, едно от най-елитните подразделения за специални операции на Службата за сигурност на Украйна, Алфа. За годината то унищожи над петстотин руски средства за противовъздушна отбрана, като порази системи с голям и малък обсег, както и критични радарни и командни елементи, ослепявайки цели сектори. Това систематично разглобяване отвори коридори, които украинските далекобойни дронове незабавно използваха, нанасяйки удари дълбоко в руска територия с нарастваща регулярност. През този месец към усилията се присъединиха и множество други бригади, системи Стрела бяха извадени от строя в Донбас, системи Тор бяха поразени край Крим, радари Небо и пускови установки Панцир бяха унищожени на полуострова, а удари с дронове със среден обсег ликвидираха Тор, Тунгуска и дори редки радарни елементи на Витяз зад фронта край Хуляйполе и Орехив. Допълнителни удари извадиха от строя радар на система С300 в Донецк и унищожиха както пускова установка Тор, така и радара на друг подобен комплекс в Запорожие. Оперативният ефект е дълбок, тъй като руските сили вече са прекомерно натоварени между защитата на фронтовите подразделения и прикриването на тиловите райони с това, което експертите наричат скелетна противовъздушна мрежа, на която липсват пускови установки, радари и обучени екипажи, за да осигурява многослойно покритие. На практика това означава, че щом един радар или пускова установка в даден район бъде унищожен, обикновено няма бързо налична замяна. Тази динамика наскоро се разпростря и в самия руски граничен регион Курск, тъй като украинските сили целенасочено поразиха останалите средства за противовъздушна отбрана, разглеждани като първия защитен пояс за руския тил. Разузнавателни дронове проследиха системи Бук М2 и М3, докато те маневрираха и се опитваха да се укрият в горски пояс. Миг по-късно координатите им бяха предадени и ракетни удари ги унищожиха на място, давайки на Украйна пълен достъп да разгръща въздушната си мощ и да нанася удари. Последиците бяха незабавни, тъй като украинските изтребители МиГ-29 започнаха да действат по-открито, дори да изпълняват мисии по непосредствена въздушна поддръжка от над облаците. Нещо, което обикновено може да се прави само по-навътре в тила извън обсега на руската противовъздушна отбрана по време на мисии за прехващане на вражески дронове и ракети. Сега, с постигнатото въздушно превъзходство, украинските самолети носят бомби Хамър, летят на голяма височина по пътя към фронта, за да изпълняват мисиите си. Това им позволява да ги пускат от по-голяма височина, да оптимизират обсега си и да бъдат още по-малко изложени на руска далекобойна противовъздушна отбрана, в случай че такава все още е активна в района. Тази свобода позволява на украинските авиационни ударни подразделения да провеждат последователна серия от прецизни удари с по-малък риск, използвайки един тип самолети МиГ-29 и един тип управляеми бомби Хамър. Първата цел беше база на руски оператори на дронове в Тьоткино, ликвидирана с пряк украински удар. Скоро последва втора мисия над Тьоткино и друг украински самолет порази с взрив сграда, в която се събираше вражеска пехота за щурм. Следващата цел беше второ струпване на сили в Юнакивка, като украинският МиГ летя свободно и пусна две бомби директно върху комплекса, използван от руснаците като укритие. На края близък набор от къщи, използвани като склад за боеприпаси, беше унищожен с два мощни взрива, обезсмисляйки руския опит да ги спаси чрез разпръскването им в няколко сгради. Тези успешни удари показаха ниво на интеграция, което би било много по-трудно за постигане при запазена руска противовъздушна отбрана, която би принудила самолетите да летят ниско.

Tръмп се шегува на една вечеринка: -Кратко ще говоря защото трябва да изгледам началото на греландската инвазия. -Впрочем никога не съм искал Гренландия да е 51. щат. Защото Канада ще е 51. щат, Гренландия 52., Венезуела 53.

2026. febr. 1. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Руската федерация. Тук рязка промяна в поведението на европейските органи по прилагане на санкциите разкри крехкостта на руската система за заобикаляне на санкции. В резултат Русия все по-често сигнализира, че ще се опита да милитаризира своите нефтени танкери с ракети и ще разположи военноморски ескорти в отчаян опит да спре ускоряващото се задържане на нейната сенчеста флота. Наскоро Италия, Германия и Франция действаха решително срещу съдове, свързани с Русия, като показаха малко колебание или политическа сдържаност, като трите държави прехванаха и задържаха кораби, превозващи стомана и суров петрол, по подозрение за операции под фалшив флаг и заобикаляне на санкции. Заедно тези действия сигнализират за нова европейска позиция, при която прилагането на санкциите по море вече не е предпазливо или символично, а систематично и оправдано. За Русия това означава, че неформалната толерантност, която позволи на нейната сенчеста флота да оперира в сиви зони, бързо изчезва. Залозите са изключително високи, тъй като руски военни и икономически анализатори вече открито признават, че сривът на сенчестата флота би предизвикал икономическия крах. През миналата година държавният бюджет на Русия разчиташе в голяма степен на приходи от петрол, които се движиха чрез тези нерегулирани танкери. Около деветдесет и три милиарда щатски долара, или приблизително деветнайсет процента от общите държавни приходи, идваха от износа на петрол, като сенчестата флота беше отговорна за четиридесет процента от тях, което се равнява на около тридесет и седем милиарда щатски долара. Тези кораби позволиха на Москва да заобикаля ценовите тавани и санкциите, омекотявайки удара от спада на световните цени на петрола. Ако задържанията продължат, резултатът ще бъде рязък недостиг на приходи, който ще подкопае както финансирането на войната на Русия, така и по-широката ѝ фискална стабилност. В отговор Москва започна да експериментира с ограничени военноморски ескорти, но това усилие разкрива структурната слабост на руския флот. Сателитни изображения потвърждават, че санкционираният съд Мис Желания наскоро е доставил военен товар до Либия под ескорта на руски боен кораб, отпътувал от Калининград и акостирал в Либия. Макар това да показва, че Русия може да защитава отделни маршрути, то също така демонстрира пределите на този подход. Русия не разполага с достатъчно годни за плаване надводни бойни кораби, за да ескортира танкери непрекъснато. Хроничният недостиг на личен състав и неравномерната подготовка на екипажите намаляват оперативната готовност. Много кораби са стари, изискват интензивна поддръжка и не са оптимизирани за дългосрочни задачи от такъв тип. Най-важното е, че самият мащаб на руския петролен износ, с шестстотин петдесет и шест потвърдени кораба от сенчестата флота под украински санкции, далеч надхвърля това, което всяка правдоподобна ескортна сила би могла да покрие. За сравнение, Русия в момента разполага с по-малко от сто кораба, които на хартия могат да се използват като ескорт, но в действителност много от тях са по-стари, с ограничен обсег и готовност. Географията влошава проблема. Почти целият износен капацитет на Русия е свързан с европейската част на страната, а не с Тихия океан. Тръбопроводни мрежи, терминали за съхранение, рафинерии, железопътни връзки и речни маршрути исторически са изградени, за да обслужват Европа, концентрирайки потоците към балтийските и черноморските пристанища. В същото време далекоизточните пристанища нямат съпоставима инфраструктура и пропускателна способност за танкери и в резултат всякакви смущения в европейските води бързо задушават обемите на износа. Тази географска обвързаност създава стратегическа уязвимост, която дори при възможност не може да бъде решена само с ескорти, особено когато руското корабоплаване е под постоянно наблюдение и натиск в Балтийско и Черно море, Арктика и Средиземно море. Изправени пред тази реалност, руските анализатори все по-често признават, че няма отговор на западните правни действия, ако прилагането на санкциите продължи. С нарастването на отчаянието те започнаха да предлагат крайни мерки като въоръжаване на сенчестата флота. Черпейки идеи от концепции на други държави като Китай, те предлагат инсталиране на радарни системи, зенитни оръдия и дори зенитно-ракетни комплекси със среден обсег в стандартни товарни контейнери. Теоретично тези контейнерни оръжия биха могли бързо да се монтират върху цивилни кораби, разширявайки отбранителния капацитет без изграждане на нови бойни такива.

2026. jan. 31. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. január 31. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите новини идват от Европа. Тук руската сенчеста флота продължава да оперира в европейски води, разчитайки на пренасочване, неяснота и колебание, за да поддържа танкерите в движение въпреки санкциите и периодичните намеси от страните на континента. През последните дни обаче европейците започнаха да извършват абордажи на кораби, да задържат товари и да принуждават плавателни съдове да напускат маршрутите си, не в отделни случаи, а в координирана масова операция по прилагане на контрол в два морски басейна. По северните и южните морски маршрути на Европа плавателни съдове от руската сенчеста флота продължават да се движат през средиземноморските проходи, балтийските подходи и европейските пристанища, които поддържат търговия, заобикаляща санкциите, от началото на войната. Това, което се промени, е, че тези кораби вече се спират директно и в бърза последователност от европейските държави, в райони, които преди са били избягвани, без видими усилия да се ограничи прецедентът, който това създава. Наскоро Франция прехвана танкер от руската сенчеста флота в Средиземно море, спирайки го по време на транзит по маршрут, който дълго време се смяташе за по-малко рисков от северноевропейските води. Френски военноморски части се насочиха към кораба, наредиха му да намали скоростта и извършиха операция по абордаж в открито море, като разположиха персонал на палубата, за да разпитат екипажа и да проверят директно корабните документи. След като контролът беше установен, танкерът беше пренасочен далеч от първоначалния си маршрут и задържан, докато инспекциите продължаваха, което му попречи да възобнови плаването си и го извади от търговския оборот. Операцията протече без съпротива и без каквато и да е външна намеса, която да ѝ попречи. Малко след това подобни действия по прилагане на контрол последваха и в Балтийско море, където германските военноморски сили идентифицираха танкер, свързан с Русия, преминаващ през един от най-строго наблюдаваните морски коридори в Европа, и се приближиха до него, докато продължаването на движението стана невъзможно. Плавателният съд промени курса си и напусна района, изоставяйки планирания маршрут, вместо да рискува задържане от германските власти. Срещата завърши с пълното напускане на транзитната зона от кораба, който прие забавяне и разходи за пренасочване в замяна на избягване на абордаж в тесните води. След това прилагането на контрол се разшири от открито море към пристанищната инфраструктура, като италианските власти задържаха товарен кораб, превозващ стоки, свързани с руска търговия, блокираха отплаването му и започнаха проверки, които го задържаха на място. С това, движението на товара беше спряно, екипажът беше принуден да остане на борда, а корабът беше задържан под италианска юрисдикция, докато документацията и съответствието ѝ се преглеждаха. Задържането не се основаваше на предупреждения или бъдещи санкции, а на незабавен физически контрол върху кораба и способността му да отплава. Взети заедно, тези действия бележат загуба на свобода на движение за руската сенчеста флота, тъй като европейските държави престават да третират прилагането на контрол като изключителен риск и започват да го разглеждат като нормално упражняване на правомощия. С Франция, която ограничава движението в Средиземно море, Германия, която нарушава транзита в Балтийско море, и Италия, която отказва достъп до пристанища в Южна Европа, пространството, в което тези кораби могат да се движат без намеса, рязко се стесни. Вече няма надежден начин за пренасочване и продължаване, а само по-дълги маршрути, които увеличават риска, забавят графиците и повишават вероятността от спиране преди завършване на транзита. Тъй като европейските власти извършват тези прихващания, без да се сблъскват с ескалация или ответни действия, колебанието от тяхна страна изчезва, което позволява ускоряване на контрола просто защото спирането на още един кораб вече не се възприема като решение, което трябва внимателно да се претегля. Русия не е реагирала по начин, който да промени тази динамика и не разполага със сили в зоните на задържане, не се правят опити за намеса в абордажите и няма ескалация, която да повиши риска за европейските държави, прилагащи контрол. Като оставя тези действия без отговор, Москва не противодейства на натиска, а позволява той да продължи при същите условия, при които всяко ново прихващане се извършва в среда, вече оформена от предишните.

Сега ако слушаш внимателно човекът казва, че основно това е последствие на някаква авария на висикиволтовата връзка идваща от Румъния... и една друга вътрешна. Наверно за опазване на системата биват изключени връзките. Имам съмнението, че в това има ръката и на молдовските сепаратисти, които неотдавна бяха подставени под пълна блокада....

2026. jan. 30. #история #Русия #Европа Калининград – някога процъфтяващ европейски анклав, днес изолиран и потънал в икономически проблеми. Как стигна до тук? Какво мислят жителите му за Русия и Европа? Гмурнете се в най-интересната история, която Путин не иска да знаете! Гледайте до края, абонирайте се за още такива видеа и споделете в коментарите коя част ви впечатли най-много! #история #Русия #Европа #политика #война Този канал е създаден в сътрудничество с / @themilitaryshow 0:00 - Въведение и история на Калининград 1:14 - Европейска идентичност и културна промяна 3:21 - Последици от войната и санкциите срещу Калининград 5:36 - Икономическа криза и изолация след санкциите 9:25 - Разпад на връзките с Европа и нови врагове 12:22 - Недоволство, независимо движение и референдум 15:27 - Репресии и контрол на Кремъл 17:00 - Влошаващо се положение на Русия и заключение

2026. jan. 30. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Руската федерация. Тук Украйна продължи своята кампания от дълбоки удари срещу руската енергийна инфраструктура, за да потопи страната в мрак. Сега обаче дори времето е срещу руснаците, тъй като арктическа буря току-що удари тяхната електропреносна мрежа в синхрон с украинската кампания на юг. Голямо прекъсване на електрозахранването засегна Мурманск и Североморск след силна арктическа буря, разкривайки уязвимостта на остарялата енергийна инфраструктура в северна Русия. Според официални изявления на местните власти, прекъсването е било причинено от срутването на високоволтови електропроводи, захранващи Мурманск и Североморск, които са рухнали в следствие на износване, влошено от бурята. Причиненият от това срив в електрозахранването е особено значим, като се има предвид, че регионът е домакин на Арктическия флот на Русия, а Североморск служи като основна база за ядрените военноморски сили на страната. Загубата на електричество и отопление има преки последици за способността да се поддържат военни операции и да се съхраняват военноморски активи в екстремни климатични условия. Руският Северен флот е ключов компонент от ядрената триада и от проектирането на руската мощ в Арктика, което доведе до първоначални слухове, че Украйна стои зад атаката. Макар и да не стои пряко зад прекъсването в Мурманск, Украйна се възползва от момента на кризата, като проведе прецизни удари срещу енергийна инфраструктура в период на пикова уязвимост. Украйна удари цели в контролираните от Русия части на страната и в съседни региони, които биха могли да компенсират загубата на електричество. Незабавно Белгород беше подложен на това, което регионалният губернатор определи като най-интензивната атака срещу града в историята на тази война, като местни съобщения посочват над петдесет експлозии през нощта, което показва продължителен и концентриран модел на удари. Атаката е повредила ключови елементи от енергийната инфраструктура на града, включително топлоелектрическата централа, което е довело до прекъсвания на електрозахранването в множество райони. В Таганрог бяха съобщени експлозии след удар, насочен срещу електрическата му инфраструктура, като предварителната информация сочи унищожаването на трансформатор. В резултат електрозахранването беше временно прекъснато в няколко района. Орловската топлоелектрическа централа беше ударена след въздушна тревога, като в района са действали украински дронове тип Пекло. Регионалните власти потвърдиха щети по горивната и енергийната инфраструктура в Орловска област, оставяйки части без електричество и вода. В контролираната от Русия западна част на Донецка област удар с Хай-марс е поразил електрическа подстанция, разположена в индустриална зона. Атаката е подпалила съоръжението и е засегнала множество подстанции, което е довело до широкообхватни и повтарящи се прекъсвания на електрозахранването в района. Украинските сили също така удариха електрическата подстанция Боково-Платове в контролираната от Русия Луганска област, като жители в близкия Хрустални съобщиха за дрон активност по време на инцидента. Ударът наруши електроразпределението, което говори за дълбок удар срещу критична енергийна инфраструктура. Мащабът и географският обхват на прекъсванията демонстрират неспособността на Русия да защити инфраструктурата си в тила от координиран, многопосочен натиск. Докато ударите от юг натоварваха допълнително електропреносната мрежа, тежка арктическа буря едновременно влоши енергийните системи от север, създавайки припокриващи се точки на отказ в мрежата. Това съвпадение доведе до каскадни сривове, които се разпространиха из контролираните от Русия територии и дълбоко във вътрешността на страната, разкривайки системна крехкост в капацитета за пренос и пренасочване. Последвалите прекъсвания на електрозахранването и отоплението засилиха въздействието както върху гражданската инфраструктура, така и върху военните съоръжения. В базата на руските ядрени подводници и на Северния флот, където енергията е критична, продължителните прекъсвания подкопават оперативната готовност, нарушават логистичните и ремонтните цикли и ограничават командно-управленските функции в стратегически значими военни хъбове, особено в Арктическия регион. Тези каскадни ефекти подчертават, че Русия не може надеждно да защити тила си от синхронизирани шокове.

2026. jan. 29. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. január 29. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни новини от Руската федерация. Тук, непосредствено след като чеченският лидер Рамзан Кадиров беше хоспитализиран, един от синовете му и наследник на властта му се присъедини към него в тежко състояние. С другия му син, останал да се страхува за живота си, мнозина сега напускат Чечения, смятайки, че не само управляващото семейство е на прицел. Ситуацията в Чечения се влошава, тъй като Рамзан Кадиров остава в критично състояние, като широко се смята, че умира след тежка бъбречна недостатъчност, а упорити слухове сочат към възможно отравяне. В продължение на години Кадиров се опитваше да трансформира ръководството на страната в монархоподобна управляваща класа. След като наследи властта след убийството на баща си Ахмат Кадиров, той консолидира властта около членове на семейството, лоялни ръководители на силовите структури и кланове, пряко обвързани с неговата система на покровителство. През последните години този стремеж стана още по-явен, тъй като синовете му бяха назначени на публични и свързани със сигурността роли, сигнализирайки планиран династичен преход. Най-големият му син, Ахмат Кадиров, беше поставен на церемониални и ориентирани към младежта позиции, за да изгради обществена видимост и символична легитимност. Адам Кадиров, значително по-млад, беше тласкан много по-агресивно в сферата на сигурността, което кулминира с назначаването му за секретар на Съвета за сигурност на Чечения през миналия април. Целта беше да се нормализира идеята, че кръвната линия на Кадиров ще продължи да управлява Чечения след смъртта на Рамзан. Тази стратегия обаче има присъщи ограничения, тъй като и двамата му синове са млади, нямат опит и независим авторитет и, което е решаващо, не проектират лоялност сред висшите командири на силовите структури или влиятелните кланове. В политическата система на Чечения властта се налага чрез лична сила, контрол над въоръжени подразделения и подкрепата на Москва. Титлите и публичната видимост не се превръщат автоматично в реален контрол и с влошаването на здравето на Кадиров слабостта на този династичен проект става все по-очевидна. Още по-тревожни са сигналите, които предполагат активни усилия за пълно демонтиране на семейство Кадиров. Най-драматичният от тях беше съобщената автомобилна катастрофа с участието на Адам Кадиров, при която осемнайсет годишният беше тежко ранен в Грозни, когато кортежът му, според съобщенията движещ се с висока скорост, катастрофира след сблъсък. Няколко души са ранени, пътищата около болницата затворени, а по-късно Адам е евакуиран в Москва с летяща болница на Министерството на извънредните ситуации. Чеченските власти не предоставиха официално обяснение в регион, където инцидентите с такива фигури рядко са случайни, което засилва подозренията за опит за покушение срещу клана Кадиров като цяло. Едновременно с това се появиха съобщения, че най-големият син Ахмат Кадиров се страхува от убийство, тъй като наследяването на баща му би застрашило утвърдени интереси сред елитите на силовите структури и съперничещите кланове, много от които биха имали полза от предотвратяване на вътрешнофамилен трансфер на властта. Подкрепяни от Кремъл фигури като Апти Алаудинов или Магомед Даудов биха били далеч по-приемливи за Москва от неопитен наследник, чиито връзки са лични, а не институционални. В този контекст слуховете за инсценирани инциденти, чистки и сплашване отразяват система, която се подготвя за безпощадно преразпределение на властта. Дори ако някои отхвърлят тези варианти като спекулации, има твърди доказателства, че чеченското общество вече се подготвя за нестабилност. Чеченските кланове тихо се пренареждат, а цивилните гласуват с краката си. Данни на германското Министерство на вътрешните работи разкриват поразителна тенденция, от приблизително десет хиляди руски граждани, кандидатстващи за убежище в Германия, около осем хиляди са чеченци, въпреки че те съставляват едва около процент от цялото население. Официално мнозина посочват морално несъгласие с военната служба, но мащабът и момента говорят за по-широки страхове. Самият наплив обаче отразява очаквания за насилие, репресии или възобновен конфликт у дома. Този модел напомня предишни периоди на чеченска нестабилност, когато цивилните бягаха в навечерието на борби за власт, а не реагираха след началото им. Разликата сега е, че причината не е външна война, а колапсът на властта на един човек, който държеше системата заедно.

Паднал поради техническа неизправност.

Чакай още чалко и тази азиатска пъплечр която досега и ток не е виждала, ще почне да се предава и на електромерите, газомерите.

Завиждам Ти проблемът......

2026. jan. 28. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. január 28. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни новини от Гренландия. Тук, след напрегнатото противопоставяне между САЩ и Европа за острова, автономна територия на Дания, руснаците започнаха да празнуват потенциалното самоунищожение на НАТО. Въпреки това преждевременната им радост бързо се изпари и се превърна в шок, тъй като цялата конфронтация около Гренландия се оказа конструирана примамка. Руски военни анализатори започнаха да бият тревога, че западният дебат за Гренландия е бил умишлено стратегическо отвличане на вниманието, като твърдят, че той служи за легитимиране на милитаризацията на региона, като същевременно минимизира наблюдението от външни конкуренти като Русия. Те изразиха опасения, че НАТО се придвижва към затваряне на последния оставащ коридор, който позволява на Русия да поддържа икономиката на своята сенчеста флота, след засиления натиск върху маршрутите през Черно море и Балтийско море от западните държави и Украйна. Това противоречи на официалната линия на Москва, която твърди, че този епизод е доказателство за западно разединение и е изгоден за руските стратегически интереси. Руските официални лица оценяват ситуацията като стратегическа пукнатина между Европа и САЩ, която потенциално дори би могла да доведе до разпадане на НАТО. Като подкрепящо доказателство за своята теория руските анализатори посочиха обявяването от президента Тръмп на мита, които трябваше да влязат в сила след планираните преговори, като ги понижиха от реална икономическа заплаха до инструмент за принуда, предназначен да предизвика дискусия в рамките на НАТО в Давос. Фактът, че въпросът беше бързо решен по време на разговорите там чрез споразумение за разширяване на военните бази и съоръжения, засили виждането, че заплахата с мита е била опортюнистична, а не реално намерение. В резултат на това Русия е изправена пред перспективата Северният морски път да бъде ефективно ограничен от разширено присъствие на НАТО, водено от американските сили в Гренландия. Миналата година сто и три официални руски транзитни рейса преминаха оттук, превозвайки приблизително три цяло и два милиона тона товари, докато около сто санкционирани кораба от сенчестата флота също използваха маршрута. Ако този път стане поредният под строг контрол на НАТО, това ще наруши достъпа на танкерите от сенчестата флота и ще прекъсне критичен коридор, за който Русия няма жизнеспособна алтернатива. При текущите обеми блокирането на тези нефтени танкери ще прекъсне десет до петнайсет процента от морските износи на руски петрол към Азия. Пълното затваряне на Северния морски път би подкопало значително арктическата стратегия на Русия, която интегрира икономическо развитие, военна сигурност и проекция на велика сила. Маршрутът е в основата на логистичната поддръжка на Северния флот, включително подводните патрули, и неговото отричане би разкрило критични уязвимости на натиск от страна на НАТО. Стратегически Русия се стреми да установи тази зона като глобална алтернатива за корабоплаване, като същевременно използва достъпа до приблизително тринайсет процента от неоткрития световен петрол и трийсет процента от природния газ. Засиленото американско присъствие в Гренландия би блокирало тези амбиции, увреждайки както текущите руски приходи, така и дългосрочното геополитическо влияние. Докато Съединените щати продължават да качват на борда и конфискуват танкери в Атлантическия океан и вече заплашват руските арктически пристанища, Европа затяга контрола върху достъпа до пристанищата в Балтийско море, а украинските дрон операции упорито атакуват руските пристанища в Черно море, тоест де факто вече се оформя рамка за морско сдържане. В съвкупност тези мерки нарушават приблизително шейсет процента от морската търговия на Русия, включително около осемдесет процента от нейния износ на петрол, което би означавало около триста милиона долара загубени приходи дневно при пълна блокада. Гренландия може да се окаже последният елемент, необходим за осъществяване на ефективен натиск върху трите основни западни руски пристанища и за ограничаване на маршрутите, използвани от санкционираната сенчеста флота. В рамките на дискусиите в НАТО се съобщава, че предложенията включват предоставяне на Съединените щати на суверенно военно присъствие върху части от Гренландия за разполагане на допълнителни бази заедно с други държави от НАТО, като се правят паралели със статута на британските бази в Кипър. Подобно споразумение би зачитало суверенитета на Дания, като същевременно разширява военната активност на страните от НАТО и способността им да упражняват контрол върху определени зони за военни цели.

Купих си цял кашон със солени и маслени пуканки....

2026. jan. 27. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите новини идват от направлението на Костянтинивка. Тук руските сили са преувеличили напредъка си, докладвайки на своето командване, че са достигнали и дори навлезли в града. Въпреки тези твърдения, реалността на терен изглежда различно, а руските военни анализатори бият тревога за предстоящ колапс, дори по-тежък от този, който току-що беше преживян при Купянск. Раздутите руски доклади за напредък са довели до разминаване от приблизително седем километра между заявените и реалните позиции на фронтовата линия. Мащабът на изкривяването от страна на руското командване е станал толкова голям, че дори традиционно подкрепящи военни анализатори открито разобличават достоверността на докладваните настъпления северно от Костянтинивка. Дори Майске, близо до Часив Яр, остава спорно, въпреки че беше докладвано като превзето преди три месеца, докато Клинове, разположено по-нататък на запад и важно за украинската отбрана, беше преждевременно обявено за взето, без руснаците дори да са го достигнали. В действителност руските сили изпитват сериозни затруднения да постигнат значими успехи в района на Часив Яр, тъй като зоната остава силно укрепена и е определена от украинците за защита на територията на запад и за предотвратяване на обкръжаването на Костянтинивка. Фалшивото отчитане на териториален контрол създава сериозни проблеми за руските щурмови подразделения на всички нива. На тактическо ниво подразделенията настъпват, изхождайки от погрешни предположения, че позициите са обезопасени, което води до засади и високи загуби. Артилерийският и дрон огън често не съответстват на реалността, което увеличава риска от приятелски огън или недостатъчна огнева поддръжка. Атаките често се нареждат преждевременно, преди консолидиране, снабдяване или адекватно разузнаване, което води до самоубийствени щурмове срещу непокътнати украински отбранителни позиции. На ниво командване и управление фалшивите доклади подкопават вземането на решения, тъй като висшето командване преразпределя резерви въз основа на фиктивни успехи. Вярвайки, че са постигнали успех северно от Костянтинивка, руското командване нареди подновено настъпление от юг с идеята да засили натиска върху украинската отбрана, като се опита да напредне в района на язовир Клебан-Бик. Кадри от украинската Двадесет и осма бригада показват как техните умели дрон оператори, очевидно не толкова претоварени, колкото руснаците са очаквали, действат около града и ловуват инфилтриращи се руски войници с дронове и гранати, пускани от дронове. Тези, които са успели да се промъкнат, използвайки лошите метеорологични условия, и са се окопали, в последствие са атакувани от украинска пехота, чиято задача е да прочисти покрайнините, преди руснаците да успеят да се консолидират. Освен по-нататъшни загуби без реален шанс за успех, за Русия съществува и значителен стратегически риск, тъй като Украйна запазва способността да обърне хода на битката в политически чувствителен момент, особено по време на преговори. Украйна може да започне локални контрадействия, да инфилтрира далеч зад линията, като изпраща сили да действат на до десет километра зад докладваната от Русия фронтова линия, директно разкривайки разминаването между наратива и реалността на бойното поле, точно както при Купянск. Ако внезапно, докато твърдят, че са обкръжили Костянтинивка, руските войски се окажат самите те в обкръжение, при подобна катастрофа, това може да доведе до пълно спиране на настъпателните операции, което би провалило руските амбиции да поемат контрол над останалата част от Донбас. Без града Русия няма да може да напредва по-нататък, а плановете ѝ ще бъдат забавени с месеци, тъй като зимният прозорец за атаки е кратък, а след това настъпва пролетният калeн сезон. Костянтинивка представлява ключова руска цел, тъй като превземането ѝ би позволило на руските сили да изравнят фронтовата линия, да консолидират контрол над приблизително четиристотин квадратни километра територия и да си осигурят плацдарм за последващи операции срещу Дружкивка. От там руските сили биха могли да напреднат на север, за да окажат натиск върху Краматорск и Словянск от юг. Непревземането ѝ би било дори по-катастрофално на политическия фронт от случилото се при Купянск, тъй като Русия многократно е заявявала, че превземането на цялата Донецка област е една от основните ѝ цели във войната. Постоянният провал да се постигне тази цел би представлявал нов удар по репутацията на Путин и би подкопал усилията да се представят руските настъпления като неизбежни, отслабвайки руския наратив, че падането на Донбас е въпрос на време.

ИИ помага. Кратко резюме на „Моята борба” (Mein Kampf) „Моята борба” е политико-идеологическа книга, написана от Адолф Хитлер през 1924–1925 г. В нея той излага своите възгледи за историята, обществото и бъдещето на Германия. Книгата съчетава автобиографични елементи с пропаганда и идеологически тези. Основни идеи: крайно национализъм и отхвърляне на демокрацията расистка и антисемитска идеология представяне на историята като „борба между раси“ отхвърляне на Версайския договор нуждата Германия да се разшири териториално Каква е била крайната цел на Хитлер? Крайната цел на Хитлер е била: създаване на тоталитарна германска държава, управлявана от една партия и един водач установяване на т.нар. „арийско господство“ унищожаване на евреите и други групи, които той смята за „нежелани“ завладяване на територии в Източна Европа (Lebensraum – „жизнено пространство“) превръщане на Германия в доминираща световна сила Исторически тези идеи водят до Втората световна война и Холокоста, с десетки милиони жертви. ПРЕДЛАГАМ ТИ да прочетеш малко книгата и други източници. Например, че Сталин как помага на колегата си да завземи власта и да се фокусира на запад....

2026. jan. 26. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от направлението на Костянтинивка. Тук руснаците започнаха настъпление към града, което трябваше да бъде следващото им голямо усилие в Донецка област, като атаките бяха планирани от няколко вектора едновременно. Украинските сили обаче реагираха бързо, подкосявайки руснаците в основата и лишавайки ги от всички дълго подготвяни приготовления, тъй като целият им план се разпадна още преди истинската битка дори да е започнала. Руският план разчиташе на познат, но изключително интензивен подход, двупосочна клещовидна маневра, предназначена да изтощи украинската отбрана чрез постоянен натиск. Един от основните вектори, включващ няколко по-малки маршрута за атака, беше планиран от изток и югоизток, като за изходен и логистичен център се използваше Курдюмивка. От там руските сили възнамеряваха да напредват по пътя, свързващ няколко по-малки населени места, възползвайки се от по-гъстата пътна мрежа. Тя бе ключова за плана, тъй като позволява по-бързо подсилване и снабдяване, като същевременно минимизира излагането на риск. Вторият вектор на атака беше планиран от север през Майске. Макар руските сили многократно да не успяваха да постигнат решителен пробив по тази ос поради силната украинска съпротива, намерението им беше да се поддържа постоянен натиск и в крайна сметка да се затегне обкръжаването около Костянтинивка. Руските командири целяха да провеждат повтарящи се щурмови атаки на скорост, приемайки тежки загуби, с цел да изпратят малки групи войници възможно най-напред. Дори ако повечето бъдат убити, всеки оцелял, който успееше да се окопае малко по-близо до украинските позиции, се считаше за частичен успех. Паралелно с тези по-мащабни атаки, от различни направления бяха изпращани и по-малки инфилтрационни групи, за да разтегнат вниманието на украинците, да разредят отбранителния огън и да увеличат шанса за пробив чрез натрупване на натиск, а не чрез решителна маневра. Цялата тази концепция обаче зависеше от един критичен фактор, непрекъснатия приток на боеприпаси, тъй като руската тактика работи само ако артилерията, ракетните системи, дроновете и пехотните оръжия могат да поддържат постоянен, смазващ огън. Без устойчиво снабдяване с боеприпаси моделът бързо се срива, тъй като недостатъчно оборудваните войски не могат да потиснат украинските позиции или да оцелеят достатъчно дълго под ответен огън, за да завземат терен. Украинското командване идентифицира тази зависимост и предприе действия да я използва, като нанесе едновременни удари по складовете, снабдяващи двата вектора, както и по по-широката руска система за боеприпаси зад тях. Първо, за да бъде прекъснат северният фланг, украинските сили нанесоха удар по склад за боеприпаси в контролирания от Русия град Дебалцево в Донецка област. Геолокирани кадри потвърдиха мощна експлозия, последвана от мащабни пожари и непрекъснати вторични детонации през цялата нощ. Взривът беше толкова силен, че руската администрация призова жителите да останат по домовете си, което ясно показва мащаба на разрушенията. Второ, украински дронове поразиха складове за боеприпаси, поддържащи южния фланг. Един удар порази склад в контролирания от Русия град Макеевка, за който се съобщава, че е съдържал ракетни и артилерийски боеприпаси. Видеа, заснети от местни жители, показаха обширни вторични експлозии и продължителни пожари, което свидетелства за значителна загуба на складирани боеприпаси. Друг украински удар с дрон порази руски склад за боеприпаси в контролираната от Русия част на Запорожка област същата нощ, допринасяйки за общото прекъсване на южните линии за снабдяване, които захранват руските сили южно от Костянтинивка. Едновременно с това Украйна удари и руските боеприпасни мощности в стратегическа дълбочина, като порази Арсенал номер сто на Главното ракетно-артилерийско управление на Русия в Костромска област. Това съоръжение е голяма складова база за артилерийски боеприпаси и ракети, обслужващ няколко рода войски на руската армия. Ударът предизвика пожар, достатъчно значителен, за да доведе до евакуация на цивилни, наруши руските вериги за снабдяване с боеприпаси, като създаде тапа още в началото им, и намали бойната готовност на подразделенията на фронтовата линия.

Путинчо там ли ще бъде? или иИндия си търси нови приятели....Сега ще махат и митото от европейските коли. Имало е на които 110% е било...

чета, гледам по сайтовете, новините, че тези от ICE почват да прекаляват. Без подбор спират хората на най-невероятни места, ситуации.... Държат се нещо като над- законите и правилата и даже и местните полицаи и шерифи са все повече и повече срещу тях. Логично. Защото много от местните служители зависят от гласовете на латиносите, черните. И ако тези се държат като башибозук, тогава тези всички които гласуваха за консервативните и Тръмпчо, надали ще го повторят пак....СМСМ

Съмсем нормално. А чиповете в тези дрончета кой снабдява Китай?