Magister militum

Doris,вече многократно дъвкахме това.Защо не вземеш най-после да кажеш кои открития в чиято основа са СТО и ОТО са,цитирам дословно : променили коренно човешката история .Сещам се за много други фундаментални открития,дело на физиката,но в нито едно от тях не виждам решаващо място да заемат Специалната или Общата теория на относителността.

Здравей Бай Петков, След последния постинг на st_jordan се убедих напълно във верността на Хипотезата за инвариант на сферата на влияние или поне за нейния работен вариант,черупката и така да се каже...Браво на вас!

Здравей Ниагара Да,разбира се всички разсъждения от по горе са валидни само ако се съгласим,че хипотезата на Малоум /която признавам си все още не ми е съвсем ясна/ е квантовомеханична.

Здравей Ниагара Позволи ми да отговоря на въпросите които задаваш?!Дано съм проследил правилно дискусията ви с Малоум,но мисля че забравяш нещо....а именно,че в квантовата механика заради наблюдаваната неопределеност на величините, описващи движението на елементарните частици количествено се описва с помощта на математическото понятие за вероятност.Заради това квантовата механика вместо с точни стойности на величините, както в класическата механика,работи с вероятностите за това,дадена величина да има фиксирани или ограничени в някакви интервали стойности.По-точно казано възможните състояния на дадена квантова система се описват с вектори в Хилбертовото пространство, наречени вектори на състоянието.В това /Хилбертово/ пространство на наблюдаемите физични величини съответстват определени самоспрегнати (ермитови) оператори.На резултатите от измерванията на тези величини отговарят средните значения на тези оператори по зададен вектор на състоянието.Еволюцията на квантовата система във времето се определя от т.нар.оператор на еволюцията,а той самия се изразява с помоща на един оператор на системата наречен хамилтонов.Поради това в квантовата механика отпада необходимостта от координатната система и нейните помощни средства,което значи,че и без тях може да определяме съвсем коректно познатите ни физични количественни величини...

Здравей, Извинявам се за забавения отговор....но бях зает! Т.е. необходимо е да изпълним все пак едно,макар и никак немаловажно условие за да измерим с = const. - вакуумната среда трябва да придобие точно определено количество остатъчно вещество.С други думи казано,може да манипулираме скоростта на светлината /включително и мнимата и константност/ ,променяйки параметрите на вакуума до точно определени стойности,което на прост език с известно приближение е възможно да се каже и така- за различните степени на вакуум ще измерваме различни стойности на уж константната величина. Напротив!....Експеримента на Лене Хау и сътрудници през 1999 г. показва,че светлината може да се движи със скорост 17 м/сек.А в екперимента на Михаил Лукин проведен съвсем наскоро през 2003 г.,екипа от учени успя да спре напълно разпространението на светлината,насочвайки я в нажежен рубидиев газ.Може да се спомене и екпериментът на Майкелсън-Гейл,проведен 15 години след ММ при който разликите в сумите въобще не говорят в полза на константността на светлината. Това по-горе показва единствено,че скоростта на разпространение на електромагнитните вълни /и светлината в това число/ зависи от свойствата на средата.

Здравей,Бай Петков Как си? Това горното от линка е.......как да ти кажа.......?!От една страна в оригиналните статии /мисля в един руски сайт бяха/ има наистина хубави и много качествени /и количественни/ неща!.......Но българският превод на завършилият пазарджишкия механотехникум или както е модерно да се казва самоукият физик Емил Гигов /нарочения за автор на статията от линка/ е изключително некадърно направен.Най вече заради очевидно повърхностния и обобщителен подход вложени при превода........

Мисля че това е гъба от род Gomphidius и по конкретно вида е Gomphidius glutinosus.Българското и наименование май беше Овчи нос.......

А къде е бай Петков да разведри малко обстановкта /а и да разлае кучетата/....!? Губи се напоследък - нещо нетипично за него по принцип!...Въпроса е реторичен разбира се,.......но наистина ми хареса този парадно-митингджийски стил,който демонстрира в последно време

Здравейте st_jordan, Благодаря за добрите думи казани за мен,както и за прекрасната песен с която Вие лично от свое име и от името на дисидентите /честно,не знаех,че ги има/ ме поздравявате. Наистина приятно съм изненадан и искренно трогнат от оказаните ми чест и подобаващо внимание...........! Ето един специален поздрав само от мен за Вас лично,и за цялата дисидентска /римува се с възрожденска/ общност: http://www.youtube.com/watch?v=U_efZerCZoU

Здравей scaner, Въпрос на елементарна логика,почиваща на известните ни факти /данни/,и не толкова /даже въобще/ на някакви нови или непознати такива.Ето какво имам предвид.Втория постулат гласи:Скороста на светлината във вакуум има една и съща стойност с = 3.108 m/s във всички инерциални отправни системи,независимо с каква скорост се движи източника или приемника на светлина. Понеже не е изрично уточнено,бърза справка показва следните факти:В зависимост от налягането има няколко степени на вакуум.Като се започне от най-ниската и в нисходящ ред се стигне до най-високата,използва се и още едно понятие - идеален вакуум,по-скоро като идеализация,отколкото като реално постижим фундамент.Т.е. дефиницията за вакуум не е еднозначно определена,освен че трябва да е празно пространство лишено от вещество.Мисля,казаното до тук е безспорно.От това обаче следва един фундаментален въпрос – Данните от кои проведени експерименти непосредствено потвърждават първата част на втория постулат?Отговора ще систематизирам в няколко точки: 1.Двата опита на Майкълсън /1881 и 1887 г/,втория от които съвместно с Едуард Морли.Няма да се впускам подробно в самия експеримент,защото в случая не е необходимо,а само доколкото касае втория постулат.Наистина опитът на ММ може да бъде обяснен,ако се предположи,че светлината се разпространява с една и съща скорост във всяка инерциална система и следователно в системата на интрферометъра.Обаче може да се обясни и по други начини,например с хипотезата на Фицджералд-Лоренц за скъсяването.И тъй като източника на светлина в опита на ММ е закрепен за платформа,на която се намират огледалата и телескопът,резултата може да се обясни и с по-простата хипотеза за постоянство на скоростта на светлината спрямо източника.Най-многото,което може да бъде изведено от опита на ММ за скоростта на светлината е,че цялото време,необходимо на светлината да измине в празно пространство определено разстояние L и да се върне,не зависи от посоката на скоростта и.Както ясно личи в случая,много трудно може да направим извод съответстващ на втория постулат в частта му за постоянство на С във вакуум,и то при изключително груба аналогия,по-скоро граничеща с некомпетентност. 2.Опит на Кенеди-Торндайк от 1932 г.С този опит двамата учени използват интерферометър с нееднакви рамена,за да установят дали когато Земята измени посоката си на движение с течение на времето,се получава някаква промяна в интерференчната картина.Резултата от опита показва,че няма промяна на интерференчната картина,и може да бъде направена следната интерпретация:Цялото време,необходимо на светлината да измине затворен път в една инерциална ситема S не зависи от скоростта v на S спрямо етера или покоящата се в етера инерциална отправна система ∑.Така че пак нямаме измерване на скоростта на светлинат в една посока,нито пък във вакуум ,а сравнение на скоростта на светлината и поредица от различно ориентирани инерциални отправни системи. 3.През 70-тегодини в Женева,от различни групи учени са правени поредица от опити по определяне скоростта на светлината.Учените използват гама-лъчи от разпадането на п-мезони,получени в протонния синхротрон в ЦЕРН.Те измерват,че скоростта на п-мезоните е 99,75% от скоростта на светлината.Трябва да се отбележи,че тук не възникват трудности,свързани с определянето на С в една посока,понеже по принцип движението на гама-лъчите може да бъде сравнено с разпространението на обикновената светлина на същия участък от лабораторията и използвайки същата техника за засичане на времето.Въпреки искреното ми желание не успях да открия информация,дали в тази поредица от опити по измерване на С в ЦЕРН през споменатия период,има и опити проведени във вакуум или в различни степени на вакуум. Вземайки предвид написаното по-горе,ако пренебрегнем последното изречение по т.3 може да направим следния работен извод : Няма експериментални данни,непосредственно,а не косвено потвърждаващи,че скоростта на светлината а именно с = 3.108 m/s е една и съща във всички инерциални отправни системи.

Защо?Земното ускорение е променлива величина ,затова при изчисления взимаме средната стойност.Гравитационния потенциал също е променлива как да е некоректно,използвайки средната му стойност?

Имах предвид самостоятелните областите в които действа или само земния гравитационен потенциал или само слънчевия гравитационен потенциал.Съответно какви ще са средните стойности на двете?

scaner,как и къде мериш земното ускорение?И какво е то в активните областти на Земята и Слънцето?

Здравей Малоум 2 Позволи ми да те репликирам,че не е точно така.Например опита на Физо се състои в следното : В система от тръби със сравнително голяма скорост се пуска течаща вода,и с помоща на огледала се изпраща светлинен лъч,който се разделя по такъв начин,че първия лъч се разпространява изцяло по течението,а втория изцяло срещу него.След което двата лъча се събират върху интерферометър,за да бъде наблюдавана интерференчната картина.Резултата от опита показва,че движейки се водата частично увлича светлинния лъч. Кажи сега,според теб в този случай можем ли да приложим релативистичния закон за събиране на скоростти /аз твърдя че можем/,ако разгледаме постановката по следния начин?Наблюдателят ще се намира в едната координатна система,а движещата се вода ще бъде другата.Обаче според СТО не точно това би трябвало да очакваме от светлинния лъч,а светлината да се движи с постоянна скорост С във всички инерциални системи......

Извинявам се за пускането на втори кратък постинг,но в предходния забравих да задам един въпрос - Как мислиш,съотношението на неопределеност валидно ли е за фотона?

Имам предвид,че С не е константа т.е. числовата и стойност е променлива.А това дали С е константа нито е премного потвърдено,нито пък е твърд факт.

scaner,не разбрах въпроса ти!При мен се показва някакво странно изречение......без смисъл!

Нима?Как се установява това,че да е факт?Аз имах предвид,че няма такъв факт С=конст.по принцип.Например за растенията /без значение от кой вид/ също няма никакакви пречки да бъде постулирано,че скоростта им на растеж в идеална атмосферна среда е константа.Резултата от опита и наблюденията обаче показват,че това никога не се случва.В такъв случай възниква очевидно противоречие при което дори наличния математически апарат не може да помогне,затова аз се позовавам на един от добре познатите ни логически закони,т.нар.Закон за противоречието който гласи " Не могат да бъдат едновременно истинни две противоположни мисли за един и същи предмет взет в едно и също време и в едно и също отношение...." Почти идентично е положението и при скоростта на светлината.

Здравей Шпага, Мисля,че трябва да надмогнеш разочарованието си и да вървиш напред,нищо не е загубено.Сигурен съм че ще успееш,защото си изключително интелигентна и доблестна дама с която е въпрос на чест човек да дебатира,а щом физиката ти е на сърце,не я оставяй,нали представите са за това - да бъдат променяни!Подобни неща се случват непрекъснато във всички сфери на човешкото битие /в науката още повече/,всъщност обратното би било ненормално......И каква комбинация само - физика,право и литература,за което човек може да подскочи от възторг,но знам,че не е лесно,за сметка на това пък е приятно и затова най-добронамерено ти завиждам......! ПС.Извинявам се на уважаемия Бай Петков за оффтопика,знам че никак не обича да му спамим темите,ама нали е приятел ще прощава!

Не си го обяснявам по никакъв начин,защото такъв факт като С=конст.няма!Все едно да кажеш,че скоростта на растеж на растенията в идеална атмосферна среда е константа.Няма такова нещо,има разнообразни условия /едно от които е светлинния интензитет/,съответно и вариращи скорости на растеж.Горе-долу така стоят нещата и при светлината.Всичко останало както се изразява Петков е мантра и сън в гореща лятна нощ. Ееее,ти тук съвсем го удари на квантов фундаментализъм.....!

Ние с акта на наблюдение не можем да фокусираме целия поток светлина насочен към нас т.е. една част от високоенергийните кванти ще видим а друга не,като по този начин върху първите ще въздействаме,но върху вторите няма.Така някои от частиците ще бъдат с променени стойности от взаимодействието си с нас,а останалите,избегнали взаимодействието няма да променят дискретните си стойности.Да не говорим,че тези взаимодействали с нас при акта на наблюдението,е много слабо вероятно /почти невъзможно от квантова гледна точка/ да променят всички едновременно един и същ параметър,в случая скоростта,и то до еднаква стойност....!Затова смятам твоето предложение за неосъществимо........!

Здравей отново, Противоречието между КМ и ТО не е открито или пък измислено от мен,не е и привидно,нито се дължи на някаква моя общофилософска гледна точка,а реален факт признат от всички физици-теоретици,включително и от Айнщайн.Аз само се опитах да отбележа накратко неговата основна същност от гледна точка на фундаменталната база на която почиват двете теории,за каквото се отнасяше и твоето питане. Отговора не е еднозначен.За квантовата механика която е един от разделите на теоретичната физика да се твърди че не и е присъщо философското начало е меко казано невярно.Само ще ти припомня,че още в зората на нейното създаване се сблъскват една дузина философски доктрини и то основно на световно известни учени-физици като Планк,Хайзенберг,Нилс Бор,Шрьодингер,Айнщайн и т.н.,оформяйки различни течения /реалисти,детерминисти и др/.В квантовата механика се работи с принципно нов математически апарат,където понятието точност губи класическият си смисъл и е заменено с термина вероятност,което не пречи уравнението на Шрьодингер например да обясни проводимостта,в резултат на което е изобретен транзистора,без който модерните електронни и компютърни технологии биха били невъзможни. Не е точно така.....От гледна точка на КМ актът на наблюдение означава присъствие и измерване,което фактически е взаимодействие с елементарните частици,в случай на същото това присъствие и измерване.При взаимодействието с частиците когато ги наблюдаваме,ние променяма някоя тяхна величина т.е. влияем им,от което следва,че преди и след наблюдението /измерването/ техните дискретни величини ще имат различни стойности.Поради същата причина квантовомеханичните феномени не могат толкова лесно да бъдат пренебрегвани и трябва да се имат предвид щом се касае за взаимодействия на елементарни частици с измервателен прибор и наблюдатели,както е например в СТО.Да,ама в едно от следствията на втория постулат в СТО се твърди,че скоростта на светлината която всъщност представлява поток от кванти с високи енергии /т.н.фотони/ е параметър върху който актът на наблюдение /измерване/ не влияе.В контекста на квантовата механика обаче,подобен извод е изцяло погрешен и напълно неприемлив......

Здравей Б.Богданов Запознат съм с работата на Анастасов както и със скандала около нейната защита и съм съгласен с теб,наистина не е псевдонаука.За съжаление разработките му по една или друга причина са много далеч от световното признание.Не казвам,че това няма или не може да стане,просто в момента това са реалностите и евентуално само бъдещето ще покаже кой крив и кой прав. Не знам кой е редактирал мнението ми,на моя компютър коментара е такъв какъвто го написах снощи и няма промяна.При публикуването ми даде някаква грешка и се наложи да го постна повторно,може би от там е станало нещо.

Това е лично твое мнение и на.............проф.Анастасов........! А относно квантовата теория на полето,тя се занимава основно с квантовомеханичните ефекти,почти не със СТО и още по-малко с обединението между двете /КТ и СТО/ теории.

Здравей Doris Квантовата теория и ТО /СТО и ОТО/ са несъвместими до такава степен,че се отричат взаимно. От ТО следва, че щом няма маса, пространство-времето на Айнщайн е гладко. Според КМ обаче,ако започнем да увеличаваме част от това празно пространство до мащабите на планковата дължина /1.616 ×10-³³ cm./, тогава се проявяват флуктуации в айнщайновото пространство-време, които не би трябвало да ги има. Те са причинени от неопределимостта, от това, че колкото по-малък интервал от айнщайновото пространство-време разглеждаме, толкова по-рязко се сменя големината на енергията и кривината на пространството.Илюзорно гладкото пространство-време всъщност представлява квантова пяна,своего рода квантова среда,което категорично отхвърля презумпцията за празното и гладко пространство-време на Айнщайн.Трябва да се има предвид също,че при достигане на планковата дължина флуктоациите стават огромни. Също така от СТО следва,че скоростта на светлината е независима величина както от източника така и от наблюдателите.Квантовата теория в същото време декларира,че актът на наблюдение променя наблюдаваното събитие,защото наблюдението означава присъствие и измерване,а взаимодействието с елементарните частици в случай на присъствие в никакъв случай не може да бъде сведено до пренебрежимо малка стойност.С други думи като погледнем частиците те се държат по начин, който е различен от този, по който са се държали докато не сме ги гледали /виж котката на Шродингер и Копенхагенската интерпретация/.Това директно ни кара да се съмняваме дали наистина скоростта на светлината не зависи от наблюдателя,както е според СТО .