П. Теодосиев

Мисля или в 6 или в 7-ми клас когато имахме "История" в училище учителката ни каза: "Иисус е съществувал, като историческа личност". Сама каза, че няма доказателства дали е правел неща, които обикновените хора не могат, но като личност, човек е съществувал. Аз лично не оспорвам нито за мен нито за когото или каквото и да било неговото съществуване, но като е направена тази тема и се зачетох...Интересно ми е какво най-ранно е запазено, където да се казва за него. Разбира се предполагам "Библията" е най-добрия извор, но запазени ли са оригиналите? --- Бележка на модератора В 7-ми и в 8-ми клас се говори за християнството, за Библията и за Иисус Христос. По антична и средновековна история. А в 6-ти клас се изучава нова и най-нова българска история (от Освобождението до края на Втората световна война).

Благодаря, наистина Вие сте причината това да съществува Много хубави пожелания, да ви се връщат :):) Ще се почерпим с всички, задължително!

Качих всичките на хоста - http://nauka.bg/archiv/Aynu_mp3/ Изслушайте ги, доста са интересни

Може би това е най-изчерпателната част от книгата, която ни вълнува....

Публикувам го тук, защото с някой от екипа вече говорихме за този интересен физичен процес. Дали телата с различна маса падат с една и съща скорост. Обещал съм, че ще сложа и нещо от книгата на Хокинг. ----- Галилео Галилей е роден на 15 февруари 1564 г. в град Пиза, намиращ се в областта Тоскана в Италия. Първоначалното си образувание получава в къщи, като баща му осигурява частен учител да го въведе в най-съвременното и модерно образувание за времето си. През 1581 г. постъпва в университета в Пиза изучавайки медицина. Незавършвайки, той известно време прекарва във Флоренция изучавайки сам математика. През 1589 г. е професор в университета в Пиза, като чете лекции по математика, а от 1592 г. до 1610 г. в университета в Падуа. В Пиза като преподавател той пише едни от първите си научни разработки и открития променили физиката. През 1590 г. написва „De Motu” (За движението), в който е и твърдението, че скоростта на падане на даден предмет е една и съща независимо от теглото му. Това буди много разгорещени спорове из научната общност. В легендарната история написана от асистентът му Винченцо Вивиани за експеримента от наклонената купа в Пиза, където Галилей с помощта на двама асистенти пуска две гюлета, като едното е два пъти по-тежко от другото от върха на кула. Гюлетата били паднали едновременно, независимо от разликата в теглото си, което доказва „закона за падане на телата”, който той сам създава. Никъде другаде не се споменава точно този експеримент, който вероятно е и мит, но той провежда експеримент, който се наблюдава по-лесно, а резултата е идентичен. Търкалял топки с различна големина по наклонена равнина, които са се движели с еднаква скорост. Той отхвърля теорията на Аристотел, че по тежките тела падат по-бързо от по-леките, както са вярвали до тогава. Не много след смъртта на Галилей английският учен Робърт Бойл прави експеримент, доказвайки праведноста на Галилей. Чрез въздушна помпа създава вакуум, в който пуска оловно топче и перо, които падат за едно и също време. Опита е повторен при кацането на Луната от командира на Аполо 15 Дейвид Скот, като пуска геоложки чук и перо. Трактатът „За движението” е написан в нов за времето си научен стил – в диалози. До момента е запазено в оригинал почти всичко от него. Съдържащ описание, чертежи и математически задачи обяснявайки метода на падане и влиянието на масата на телата. Това е първият учен доказал и дал основата на много предстоящи теории и закони във физиката. Доразвивайки идеите му учени като И. Нютон създава книгата „Математически принципи през 1687 г. , която е и неговия първи закон. Основавайки се на това, че силата на едно тяло винаги изхожда от скоростта му, а не от довеждането му в движение, това застъпва и доразвива Нютон. Пръв Галилей доказва, че опита и наблюдението водят до самия резултат за доказване на научно събитие, а не мисленето за самото него ще доведе до резултат, както е мислел Аристотел.

Ето новината и при нас - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=11587 Това е наистина много интересно, дано помогне за много неща това решение

Това е наистина интересно... Ще има ли реална полза в самата икономика и ще насърчи ли това малкия и среден бизнес. Все пак парите, които трябват да се въртят от фирмата така или иначе няма да са 100 лв. Самите "бизнесмени" така или иначе си намираха тези 5000 лв. и след решението на съда за фирмата си ги връщаха от там от където си ги взели. Надявам се данъците също да паднат както и ДДС-то, което наистина ще има отражение на бизнеса...

Alexander Koester [Немски художник, 1864-1932] Повече информация... http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=10869 - Първия импресионизъм

Видео към интересно филмче точно по въпроса в сайта на Българска Наука - www.nauka.bg Тайните на океана (Видео)

1. Животът е хубав, защото зависи от нас. 2. Светът е колкото лош, толкова и добър, защото трябва да има равновесие. 3. Природата е най-красивото нещо, защото така е направена 4. Бог е всичко, защото всичко е Бог. 5. Човекът е нищо и в същото време всичко, защото сам определя "съдбата" си. 6. За мен май - висшата ценност е добродетелта и любопитството, защото съчетани двете, се постига всичко. 7. Моята цел в живота е щастие, защото това е смисъла на живота. 8. Любовта е незабравима, защото не се забравя на кого си дал част от себе си. 9. Надеждата е всичко и нищо, защото ако вярваш и действаш е всичко...ако се оставиш само на надеждите е нищо.

Снощи си замина и пианиста на Пинк Флойд (Pink Floyd), Richard Wright...на 65 години от рак - на 15-ти (понеделник) Едно видео на AssociatedPress за него -

Това ли имаш предвид? - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=11491 Виждам, че си сложил темата във Физика, което означава, че искаш физично обяснение...ако искаш може и философско...А. Августин - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=10200

Библиографията в периодичните научни издания на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" ас. Теодор Иванов Библиографията, чрез своите универсални информационни възможности, оказва голямо влияние върху генезиса на отделните области на човешкото познание. Познаването на правилата, владеенето на основните методи и дейности по изработване на библиографски помагала са необходимата предпоставка за всеобхватно, задълбочено и ползотворно изследване или преодоляване на всеки конкретен научен и практически проблем. На 15 септември 1963 г. в старата българска столица Велико Търново тържествено е открит Висшият педагогически институт „Братя Кирил и Методий”. С течение на времето институтът, в последствие прераснал в университет , се утвърждава като един авторитетен български научен център. Неговите преподаватели разработват фундаментални трудове, а завършилите образованието си в него успешно се реализират в България и в чужбина. С откриването на института започва да функционира и неговата библиотека, която първоначално има фонд от 2943 тома и персонал от трима души. За да може адекватно да се откликне на нарасналата научна продукция на преподавателите, през 1971 г. към университета е създадена и печатна база. Библиографията намира своето място в дейността на учените предимно под формата на указатели с биобиблиографски характер. Такива библиографски помагала се изработват и издават и от университетската библиотека. През 1992 г. в структурата на Филологическия факултет се създава катедра „Библиотекознание, библиография и научна информация”, която днес носи името „Библиотекознание и масови комуникации” и е в състава на Стопанския факултет. Важен аспект от дейността на катедрата от основаването и до днес са големият брой библиографски указатели, които имат голямо видово и тематично разнообразие и са разработени от студентите, завършващи бакалавърска и магистърска степени, във вид на дипломни работи. Освен това, преподавателите от катедрата разработват и теоретични въпроси по библиографознание. Библиографски указатели под форма на дипломни работи се разработват и от студентите завършващи „Център за квалификация” към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Направеният дотук преглед ни дава най-обща представа за библиографската дейност във Великотърновския университет, а нейното задълбочаване и детайлизиране ще бъдат предмет на отделно проучване. Целта на настоящото изследване е да проследи в каква степен библиографията присъства в публикациите, които са реализирани в научните периодични издания на университета, и дали учените оценяват правилно нейното значение за развитието на конкретната наука. Обект на изследване няма да бъдат периодични издания с популярен характер, като вестниците и бюлетините „Наука и труд”, „Великотърновски университет”, „Семинар”, „Университет” и „Университетски известия”. Проследени са публикациите в различните варианти на „Трудове на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, изданията „Аспирантски сборник” и „Студентски изследвания”, както и научните списания „Архив за поселищни проучвания”, „Издател”, „Епохи”, „Педагогически алманах” и „Проглас”. Трябва да отбележим, че мнозинството от научните статии са придружени от илюстративен материал, резюмета а също и от списъци на цитираната литература, съставени на високо професионално ниво. В нашето изследване са включени всички списъци на литература, която е използвана при изработването на дадената публикация, при условие че към отделните библиографски описания няма препратки от текста. Използваната литература се среща с различни заглавия :”Литература”, „Ексцер- пирани източници”, „Бележки”, „Забележки”, „Библиографски бележки, „Цитируемая литература” , „Использованная литература”, „Verzeichnis der zitierten literatures” и др. При изследването не са направени ограничения по отношение на библиографското описание, тъй като всички списъци и самостоятелно оформени като библиографии публикации съдържат необходимия минимум от библиографски данни. Не са включени и издателски известия за нови книги, които са поместени в някои от броевете на разгледаните периодични издания. Изложението на резултатите ще започнем от най-продължително издаваното и най-авторитетното издание - „Трудовете на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. След създаването на Великотърновския университет, едно от първите действия на академичния съвет е включването в плана за научна дейност и издаването на годишник от трудове на преподаватели. На 2 октомври 1963 г. е избрана и редколегията на „Трудове на ВПИ „Братя Кирил и Методий” с отговорен редактор проф. Александър Бурмов. Първоначално изданието излиза в една книжка, но от т. ІІІ започва да излиза в две книжки – съответно на филологическия и историческия факултет. А от том ХІІ започват да излиза в три книжки – литературознание, езикознание и история. В по-ново време излизат и „Трудове на факултета по изобразително изкуство”, „Трудове на философския факултет”, „Трудове на педагогическия факултет” и „Трудове на факултет „Математика и информатика”. Номерацията на някои от горепосочените издания е объркана и нелогична. Като най-дълголетно научно периодично издание, „Трудовете” съдържат и най-много публикации, а съответно в тях откриваме и най-голям брой библиографски прояви. Първата библиография откриваме още в първия брой на „Трудовете” в една статия с езиковедска насоченост, чийто автор е Йордан Еленски. Публикацията е придружена от „Списък на използваната литература”, който съдържа 23 библиографски описания, от които 20 на руски и 3 на френски език. Описанието включва редна дума в инверсия и разредка, заглавие, местоиздаване, издателство и пореден том при многотомните. Описани са произведения на Р. И. Аванесов, П. С. Кузнецов, Й. Борковский и др. Обемен списък откриваме към статията на Русин Русинов, отнасяща се до проблемите на адективните словосъчетания на съвременния български език, която е публикувана в т. VIII, в книжката на филологическия факултет. След статията е приложена „Библиография” със следното пояснение под линия „Освен литературата, непосредствено използвана при написването на първата и втората част от студията, в библиографията за по-голяма пълнота са включени някои други съчинения, в които се разглежда съчетаемостта на прилагателните с други многозначни думи.” Списъкът съдържа азбучно подредени 84 описания на книги и статии на български и руски език. Елементите при цялостното и аналитичното описание са пълни, като липсва единствено пагинацията. Включена е литература от Л. Андрейчин, Ал. Балан, Вл- Георгиев, Бл. Блажев, Ив. Дуриданов и др. В същата книжка на „Трудовете” към една статия на Невяна Дончева – Панайотова, която разглежда въпроса за „Периодическото списание” на БКД и българския фолклор, откриваме и една обемна и интересна библиография със заглавие „Библиография на фолклорните публикации в „Периодическо списание”, орган на Българското книжовно дружество (1870 – 1910)” с дадено пояснение „Целта на тази библиографска справка е да се насочи всяко заглавие, което е изцяло свързано с фолклорни проблеми или има някаква връзка с изучаването на фолклора. Подредбата се извършва по азбучен ред на авторските имена, като на последно място се посочват и материалите, имената на чиито автори не могат да се установят (редакционни).”. „Предосвобожденският период на списанието се смята за негова първа годишнина с всичко 12 книжки. В следосвобожденския период то продължава да се издава по книжки (Кн. I – 1882 год. до кн. LVIII – LX – 1899 год.), а след това по томове (от т. LXI – 1900 год. до т. LXX в 1910 год.), като всеки том включва по десет свезки (книжки).”. Библиографията съдържа 52 заглавия. Елементите на описанието са редна дума в разредка и инверсия, заглавие на публикацията, поредна единица, година на излизане, страници на поместване. Заглавието на главната единица и пропуснато. Също съдържа и рецензии, които са подредени по редната дума на рецензираното произведение. В края на списъка, извън азбучното подреждане са включени 5 броя „редакционни”. След библиографията е поместен „Показалец на обнародваните в „Периодическо списание” български народни песни”, който има следните раздели : - юнашки песни; - хайдушки песни; - исторически песни; - митически песни; - лазарски песни; - гергьовденски песни; - семейнообредни песни. сватбарски песни; - любовни песни; - семейно-битови песни; - трудови песни. Представени са 179 заглавия на песни, които са публикувани в списанието. Под всяка песен – кратка анотация, след това името на записвача, името и местоживеенето на лицето, от което са записани. След това – поредна книжка, година на издаване и страници, на които е поместена песента в списанието. Посочени са и вариантите на дадена песен в други книжки. Библиография, съставена по трагичен повод, откриваме към една статия на Йордан Андреев, посветена на загиналата при катастрофа млада преподавателка по средновековна българска история Магда Христодулова. След биографичен преглед, авторът е приложил и списък на 13 статии и студии на български и френски език. Посочени са и произведения под печат. Обемна биобиблиография, съставена от Невяна Дончева – Панайотова е публикувана към биографична статия, посветена на проф. д-р Пеньо Русев. След преглед на живота и делото на проф. Пеньо Русев са представени „По-важни дати в биографията на проф. д-р Пеньо Русев”, а след това „Библиография на научните трудове на проф. д-р Пеньо Русев”. Списъкът съдържа 256 описания на български, полски, руски и френски език на книги, статии и студии, както и рецензии на негови произведения и рецензии от него. Материалите са подредени хронологично за периода 1937 – 1983 г. Елементите на описанието са пълни и професионално направени, като пред имената на периодичните издания са приложени съкращенията „в.” и „сп.” , а самите заглавия не са представени с разредка при аналитичното описание. „Библиография на книгите по литературознание, издадени от преподавателите към филологическия факултет (1963 – 1984 г.)”, съставена от Мира Костова е първата библиография, която е оформена като самостоятелна публикация и е поместена в книжка „Литературознание” през 1988 г. Тя съдържа 87 описания, които са подредени азбучно-хронологично. Първо името на автора, а после по години на излизане на дадения труд. Преди описанията, съставителката и приложила „Уводни бележки”, в които са представени целите на библиографията, читателското предназначение и т.н.т. След това е приложен и списък, съдържащ „Съкращения на издателствата”, които се срещат в списъка – „ВИ, НМ, НК, БП, ОФ” и др. Библиографското описание съдържа редна дума в инверсия, заглавие, местоиздаване, издателство, година на издаване и пагинация. Всички тези елементи са описани с главни букви. Към описанието са съставени и подробни препоръчителни анотации. Например : „АНЧЕВ, АНГЕЛ. И. С. ТУРГЕНЕВ. ПОЕТИКА И ЕСТЕТИКА. С. НИ, 1984, 182 с. В книгата си за Тургенев авторът разглежда философско-естетическите му концепции… „ След основния корпус на библиографията е приложен списък на „Използувани източници и съкращения”, в който са предадени речници, справочници и Серия 1 на Текущата национална библиография. Към библиографията са съставени и три показалци – авторски, именен и тематичен. В авторския показалец по азбучен ред на фамилното име са подредени преподавателите от филологическия факултет, които са 16 на брой, придружени от сведения за научните степени и звания, катедрите към които принадлежат, рождените им дати и страниците, на който е разположена литературата от тях. В именния показалец по азбучен ред са подредени разглежданите в публикациите лица. Тематичният показалец е структуриран в три раздела : I. „Теория на литературата”; II. „Литературна история и критика” – подробно разгледана по видове литератури; III. „Психология на художественото творчество и на художественото възприемане”. Библиографията е съставена професионално, познаване на правилата за описание и съставяне на справочно-методичен апарат. „Вътрешното” хронологично подреждане дава възможност да се проследи научната продуктивност на дадения преподавател за обхванатия период. Следващата самостоятелна библиография е публикувана в том ХХХІ за 1995 г., книжка „Езикознание”, която излиза от печат през 2001 година. Русин Русинов и Рашка Йосифова съставят „Библиография на трудовете на проф. д-р Димитър Чизмаров. Биобилиографията съдържа 42 описания, от които – 33 негови произведения и 9 отнасящи се за делото на проф. Д. Чизмаров. Елементите на описанието са пълни, като само ще отбележим, че аналитичното описание е направено съгласно стандарта от 1972 г., който по това време вече не е действащ. Следващите самостоятелни библиографии са на философско тематика. Техен съставител и доц. д-р Росина Данкова и са поместени в трудовете на Философския факултет. И трите списъка са с биобиблиографичен порядък и аналитичното описание е съставено според стандарта от 1972 г. Първата е озаглавена „Списък на по-важните публикации на проф. дфн Ради Радев”и е поместена в том ІІІ-ІV-V през 1998 г. Съдържа общо 53 описания на монографии, студии, статии, както и литература за живота и творчеството на проф. Р. Радев. Вторият списък е поместен в същия том и е озаглавен „Из историята на философската дейност (Участие с научни доклади на конгреси, симпозиуми, конференции, публични лекции и др.). Библиографията се състои от 203 описания на трудове на доц. д-р Евлоги Данков и доц. д-р Росина Данкова, които са подредени хронологично за периода 1975 – 1998 г., като е дадено уточнение „От библиографията за научните изяви могат да се направят изводи за приносите с национално и международно значение…”. След библиографията е поместен списък на Използвана литература”, който съдържа 63 описания. Следващата библиография е озаглавена „Философски традиции и философска култура” и тя е посветена на 5 –годишнината от основаването на Философския факултет към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Според съставителката библиографията „има за цел да създаде една картина на научната и философско-културната дейност на факултета”. Описани са 206 публикации, които са структурирани в четири дяла: I. „Отпечатани книги, рецензии и отзиви за тях”; II. „Към историята на философската наука, научноизследователската дейност и фило- софската култура”; III. „Участие с научни доклади на конгреси, симпозиуми, конференции и др.”; IV. „Културно-просветна и научно-популяризаторска дейност”. Описани са книги, статии , сборници. Представени са важни дати от научната, преподавателската и обществената дейност на Философския факултет. От направеното изследване за библиографските прояви на страниците на „Трудовете”в различните им формати се получават следните резултати : За периода 1963 – 2006 година са поместени общо 58 библиографски списъци. От тях 53 пристатийни и 5 самостоятелни библиографии. От самостоятелните библиографии – една по литературознание, една по езикознание и три по философия. Всичките пет обаче са биобиблиографии. От пристатийните - 44 са с филологическа тематика (32 по езикознание и 12 по литературознание), 3 са на философска тематика, 8 по педагогически проблеми, 1 по изобразително изкуство и само 2 по история. И двете исторически библиографии са с биобиблиографична насоченост. Още със създаването на Висшия педагогически институт се организира и студентското научно дружество, с две отделения – научноизследователско и художественотворческо. В резултат на неговата дейност, през 1972 г. започват да излизат томовете на „Студентски изследвания”. Редакционната колегия е в състав : Станьо Георгиев, Ангел Давидов и Живодар Душков. В излизалите до 1983 г. книжки на „Студентски изследвания” откриваме 6 пристатийни библиографии, а самостоятелни няма. Три от тях са на историческа тематика, две разглеждат проблеми по етнология и една по езикознание. През 1973 година университетът започва да издава трудовете на своите докторанти в „Аспирантски сборник”, който излиза до 1979 година в 6 тома, с книжки по история и езикознание. Редакционната колегия е в състав : Г. Тамаглицка, Н. Николов, . Хр. Коларов и М. Петров – техн. секретар. За този период в „Аспирантски сборник” са публикувани 4 пристатийни библиографии. Една от тях е по езикознание, една по литературознание и две по методика на преподаването. Самостоятелни библиографии не са поместени. През 1991 година във Великотърновския университет се възобновява списание „Архив за поселищни проучвания”. Първата редколегия на списанието е в следния състав: Марин Ковачев – гл. редактор, Иван Радев, Панайот Дражев, Иван Стоянов, Велико Великов, Васил Дойков, Радка Колева и Цветанка Панчева. За периода 1991 – 2006 г., от са издадени 34 книжки в 22 книжни тела, съдържащи статии с богато тематично съдържание, доказващи интегралността на краеведските проучвания. Първата библиографска проява откриваме в брой 2 от 1991 година. Венцеслав Велев прилага списък от 26 описания на „По-важни трудове на Васил Миков”. Много професионално изработен биобиблиографски списък е приложен към биографичната статия на Цветанка Панчева за Димитър Иванчев. Библиографията съдържа 66 описания, които са разположени в четири раздела. Единствената самостоятелна библиография е публикувана през 1993 година. Тя е съставена от Николай Колев, съдържа 978 описания и проследява публикациите на Христо Вакарелски, които са подредени хронологично и обхващат периода 1921 – 1979 г. Обемна библиография откриваме в статията на Марин Ковачев „България през погледа на чужденците (Библиографски и литературно-документални източници в помощ на краеведските проучвания)”. След направен преглед на чужденците, описвали България в своите съчинения, е приложен списък „По-важни „домашни източници” за краеведски проучвания”.В този списък са описани сериите на Текущата национална библиография на България, По-важни библиографски указатели, обзори, прегледи и др. както и „по-важни общи съчинения и документални сборници. Общо 165 описания. Важно е да се отбележи, че библиографското описание в списъците, а и в научния апарат към статиите на „Архива”, е на най-добро ниво в сравнение с другите научни периодични издания на Великотърновския университет. Заслугата за това е без съмнение на главния редактор на списанието – проф. Марин Ковачев. Общо на страниците на списанието са поместени 16 библиографии, като от тях 15 пристатийни и една самостоятелна. Голямото тематично разнообразие на краеведските проучвания е и причината за различните теми присъстващи, които обхващат пристатийните библиографии в списанието. Резултатите от направеното изследване показват, че от 15 пристатийни библиографски списъци – 5 разглеждат проблемите на краезнанието, 3 са по география, 2 по история, 2 по езикознание, 1 по етнология, 1 по нумизматика и една универсална по своя характер библиография. През 1992 година Великотърновският университет започва своя жизнен път списание “Проглас”, като издание на Филологическия факултет. Редакционната колегия е в следния състав : Георги Данчев – гл. редактор, Русин Русинов - зам. гл. редактор, Иван Харалампиев, Радка Кърпачева-Даскалова, Гочо Гочев, Красимир Петров, Стоян Сталов, Свилен Станчев и Радослав Радев – секретар. За периода 1992 – 2006 г. от печат са излезли 29 книжки в 25 книжни тела, в които са поместени изследвания по литературознание, езикознание и т.н.т. В резултат на направения преглед на статиите в списанието, е установено наличието на 9 пристатийни библиографии. Като най-обемен списък, нашето внимание заслужава статията на Върбан Вътов, проследяваща творческия път на проф. Русин Русинов. Направен е критико-библиографски преглед на монографии, учебници, студии и статии. Описани са около 200 публикации от творчеството на проф. Р. Русинов, които заемат централно място в неговите изследвания. Елементите на библиографското описание са съобразени с изискването на стандартите в България. Името на автора е пропуснато, а заглавието е предадено с различен шрифт от останалия текст. Последното периодично научно издание на Великотърновския университет, в което са открити библиографски прояви е списание “Епохи”. Неговото издаване започва през 1993 година като списание на историческия факултет. Това определя е тематиката на публикуваните в него изследвания. За периода 1993 – 2006 г. в от печат са излезли 36 книжки в 28 книжни тела. Първият библиографски списък откриваме в брой 3 – 4 от 1993 г. като приложение към една статия, показваща резултатите от студентски проучвания в Родопите. Библиографията е озаглавена “Библиографска справка обекта “Орлови скали”- гр. Ардино” и съдържа 29 азбучно подредени описания. След списъка има приложен и списък на съкращенията на научните институти, от името на които е направена описаната публикация. В края е посочено, че справката е съставена от Игор Лазаренко. Първата библиография, която е оформена като самостоятелна публикация, откриваме в бр. 1 – 2 от 1999 г. По случай 60 –годишнината на проф. Андрей Пантев е направен списък на 297 негови публикации – дисертации, монографии, научноизследователски студии статии, предговори, рецензии, редакции, съставителство, както и участието му с доклади на международни научни конференции. Библиографското описание е съставено съгласно на добро ниво, според стандарта от 1972 година. Друга самостоятелна библиография е публикувана в книжка 1 – 2 за 2003 г. В представения списък са представени подбрано публикациите на двама учени – доц. Борислав Примов и на доц. Георги Първев. Съставители на библиографията са Стоян Богданов и Надежда Христова. Описанията на публикациите на доц. Б. Примов са 71 на брой, и са подредени хронологична, като обхващат периода 1940 – 2000 г. Описаните публикации на доц. Г. Първев са 41, като също са подредени хронологично и обхващат периода 1965 – 1987 г. Общо библиографията съдържа 112 описания на монографии, научни статии и рецензии, които са съставени съгласно стандарта от 1972 г. В книжката на списанието, която излиза за 2004 г. е публикуван самостоятелен библиографски списък, който проследява научната дейност на проф. Златозара Гочева. Описани са 140 монографии, студии и статии на български, френски, италиански, немски и др. езици, които обхващат периода 1966 – 2002 година. И тук, както и предишните библиографии е използван стандарта от 1972 г. Направеният преглед на публикациите в списание “Епохи” ни дава следните резултати: общо са поместени 13 библиографии, като от тях 3 са самостоятелни и 10 пристатийни. И трите библиографии, които са оформени като отделни публикации, са от биобиблиографичен порядък. Обобщавайки изведените дотук резултати, получаваме следната библиографска картина в периодичните научни издания на университета: Публикувани са общо 106 библиографски списъка, като от тях 9 самостоятелни и 97 пристатийни. От самостоятелните библиографии - 3 са философски по тематика, 3 са исторически, една е по литературознание, една по езикознание и една по етнология. Общото между тях, е че всички са с персонален характер. Налага се изводът, че учените съставящи и публикуващи самостоятелни библиографии в изданията, които са обект на изследването, отдават голямо значение на библиографията, като средство за създаване на един своеобразен библиографски макет на личностната научна и творческата дейност. Биобиблиографията присъства и в пристатийните списъци. 13 от общо 97,(13, 4 % ) е броят на приложенията, описващи трудовете на разглеждания в конкретната статия учен. Обемът на описанията в пристатийните биобиблиографии многократно надвишава този на списъците, съставени към публикации, описващи конкретен проблем или явление. Разглеждайки пристатийните списъци по тематичен белег, ще установим, че най-голям е броят на библиографиите с филологическа насоченост – 57, следвани от историческите, които са едва 14. Има списъци и с литература по краезание, география, нумизматика и етнология. Библиографското описание, във всички списъци е на много високо ниво, което се дължи може би на добрата редакционна политика на изданията или на издателствата. Факт е, че и до днес учените си служат с отдавна отменения стандарт за библиографско описание БДС 9735 – 72, които има множество съществени промени през 90-те години на XX век. В заключение на всичко казано до тук, може да направим извода, че учените, публикуващи своите трудове в периодичните издания на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” имат висока библиографска култура и правилно оценяват значението на библиографията за пренасянето и запазването на резултатите от човешката научна, творческа и въобще културна дейност, а самите издания, освен доказан през времето масив от научни и практически разработки, са надежден библиографски източник за качествено протичане на учебния процес в университета и за солидни бъдещи научни изследвания. БЕЛЕЖКИ 1 - Петков, Петко. История на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново, 2003, с. 11. 2 - Пак там, с. 65. 3 - Пак там, с. 23. 4 - Пак там, с. 121. 5 - Габровска, Свободозаря. Проф. Марин Ковачев и висшето библиотечно образование в България. // С б о р н и к в чест на проф. Марин Ковачев във връзка със 70 – годишнината му / Състав. Елена Георгиева, Живка Радева, Теодор Иванов. В. Търново, 2005, с. 32 – 34. 6 - Петков, Петко… , с. 5 – 16. 7 - Пак там, с. 23. 8 - Еленски, Йордан. За някой последствия от изчезването на еровите гласни в староруски език. // Т р. ВПИ „Братя Кирил и Методий”, 1, 1963 – 1964, с. 147 – 162. 9 - Русинов, Русин. Адективни словосъчетания в съвременния български език. // Т р. ВТУ „Кирил и Методий”, 8, 1970 – 1971, № 1, Филолог ф-т, с. 71 – 129. 10 - Дончева – Панайотова, Невяна. „Периодическо списание” и българския фолклор. // Т р. ВТУ „Кирил и Методий”, 8, 1970 – 1971, № 1, Филолог ф-т, с. 431 - 482. 11 - Андреев, Йордан. Магда Христодулова. // Т р. ВТУ „Кирил и Методий”, 17, 1979 – 1980, № 3, Истор. ф-т, с. 161 – 167. 12 - Дончева – Панайотова, Невяна. Научното дело на проф. д-р Пеньо Русев. // Т р. ВТУ „Кирил и Методий”, 19, 1984, № 1, Литературозн., с. 7 – 39. 13 - Костова, Мира. Библиография на книгите по литературознание, издадени от преподавателите към филологическия факултет (1963 – 1984 г.). Т р. ВТУ „Кирил и Методий”, 22, 1988, № 1, Литературозн., с. 155 – 190. 14 - Русинов, Русин и др. Библиография на трудовете на проф. д-р Димитър Чизмаров / Състав. Русин Русинов, Рашка Йосифова. // Т р. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” [за 1995], 31, 2001, № 2, Езикозн., с. 21 – 23. 15 - Данкова, Росина. Списък на по-важните публикации на проф. дфн Ради Радев. // Т р. на Факултета по философия, 3-4-5, 1998, с. 6 – 9. 16 - Данкова, Росина. Из историята на философската дейност (Участие с научни доклади на конгреси, симпозиуми, конференции, публични лекции и др.). // Т р. на Факултета по философия, 3-4-5, 1998, с. 337 – 367. 17 - Данкова, Росина. Философски традиции и философска култура : По повод 5 –годишнината от основаването на Философски факултет (1995 – 2005) на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. // Т р. на Факултета по философия [за 1999], 6, 2001, с. 103 – 142. 18 - Освен списъкът към споменатата статия на Йордан Андреев за Магда Христодулова, има още една „Библиография на трудовете на доц. к.и.н. Георги Стефанов Първев 1933 – 1987”, състояща се от 45 описания, обхващащи периода 1965 – 1978 г. , която е приложена към статията : Богданов, Стоян. Доцент к.и.н. Георги Стефанов Първев – учен, педагог и общественик. Т р. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, 26, 1992, № 3, Истор. ф-т, с. 167 – 183. 19 - Петков, Петко…, с. 41 – 42. 20 - Библиографии са приложени към следните статии: Дилянова, Зина. Глаголът в стилистиката на Йордан Йовков според повестта „Жетварят”. // С т у д. и з с л е д., 2, 1973, с. 93 – 107. Списък от 11 описания, озаглавен „Допълнителна литература” ; Йовевска, Мариана. Историография по проблемите за създаването на Първата българска държава. // П а к т а м, 2, 1973, с. 209 – 225. Списък, озаглавен „Библиография”, съдържащ 39 описания ; Йотова, Петя. Приемственост между Първата и Втората българска държава. // П а к т а м, 2, 1973, с. 227 – 240. „Литература”, съдържаща 7 описания ; Шивачев, Стефан. Етнически промени в населението на Пловдив през Средновековието и ролята на новите компоненти в историята на града. // П а к т а м, 3, 1977, с. 73 – 92. „Използувана литература” съдържаща 11 описания ; Тодорова, Румяна. Стою Шишков – етнограф, родоповед. // П а к т а м, 3, 1977, с. 125 – 135. „Библиография”, съдържаща 22 описания ; Армейкова, Петя. Пролетни празнични обичаи в Габровско. // П а к т а м, 3, 1977, с. 137 – 159. „Използувана литература”, съдържаща 20 описания. 21 - Библиографии са приложени към следните статии : Маринов, Момчил. Критика на буржоазната социология и антикомунизма по въпроса за преодоляването на противоположността и съществените различия между умствения и физическия труд (методически въпроси). // А с п. с б о р н и к , 1, 1973, с. 399 – 415. Списък „Кратка библиография по проблема”, съдържащ 16 описания ; Гочев, Гочо. О неко -торых стилистических средствах в статье Достоевского „Золоттые фраки. Прямолинейные”. // П а к т а м, 2, 1974, с. 145 – 158. Списък, озаглавен „Библиография”, съдържащ 8 описания ; Караиванов, Иван. По някой въпроси по подготов- ката на студентите за учители. // П а к т а м, 2, 1974, с. 367 – 380. „Лите- ратура по темата”, съдържаща 14 описания ; Мъжлекова, Мария. За някой архаизми в творчеството на Стефан Дичев. // П а к т а м, 4, 1977, № 2, Езикозн., с. 15 – 24. Приложен списък на „Издания, от които е ексцерпиран материалът”, който съдържа 8 описания. 22 - Иванов, Теодор. Хронология на едно възраждане. // А р х и в за поселищ. проучв. 2005, № 3 – 4, с. 107 – 112. 23 - Иванов, Теодор. Архив за поселищни проучвания 1991 – 2000 (Библиометричен анализ). // С б о р н и к в чест на проф. Марин Ковачев във връзка със 70-годишнината му / Състав. Елена Георгиева, Живка Радева, Теодор Иванов. В. Търново, 2005, с. 130 – 134. 24 - Велев, Венцеслав. Васил Миков Вълов. // А р х и в за поселищ. проучв. 1991, № 2, с. 77 – 79. 25 - Панчева, Цветанка. Доктор Димитър Иванчев като бибилограф и краевед. // А р х и в за поселищ. проучв., 1993, № 2, с. 56 – 67. 26 - Колев, Николай. Библиография на трудовете на Христо Вакарелски. // А р х и в за поселищ. проучв., 1993, № 3 0 4, с. 139 – 189. ; Иванов, Теодор. Архив за поселищни проучвания … 27 - Ковачев, Марин. България през погледа на чужденците (Библиографски и литературно – документал- ни източници в помощ на краеведските проучвания). // А р х и в за поселищ. проучв., 1996, № 1 – 2, с. 143 – 176. 28 - Проглас, 1992, № 1. 29 - Вътов, Върбан. Пълноводието на един творчески живот (проф. Русин Русинов на 65 години). // П р о г л а с, 1995, № 1, с. 102 – 114. 30 - Проучванията на Тракийски култов обект в Източните Родопи (Резултати от студентска експедиция “Ардино – 93”). // Е п о х и, 1993, № 3 – 4, с. 137 – 148 : с ил. 31 - Библиография на Андрей Лазаров Пантев, професор в СУ „Св. Кл. Охридски”, доктор на историческите науки. // П а к т а м, 1999, № 1-2, с. 223 – 240. 32 - Богданов, Стоян и др. Подбрана библиография на публикациите на доц. Борислав Примов и доц. Георги Първев / Състав. Стоян Богданов, Надежда Христова. // П а к т а м [за 2003], 2005, № 1 – 2, с. 5 – 14. 33 - Библиография на проф. Д-р Златозара Гочева. // П а к т а м [за 2004], 2006, с. 13 – 22.

Създаване и развитие на общинска библиотека "Петър Матеев" гр. Котел Теодор Иванов Българските читалища създадени през Възраждането се превръщат в основна институция за натрупване ,запазване и разпространение на знания и културни ценности.Чрез многобройните си прояви:публични сказки, театрални представления, организиране на училища и т.н.т., те непрекъснато повишават културното ниво на българите, създават условия за получаване на знания,възпитават в патриотизъм и поддържат борческия дух на жадуващия за свобода български народ. Неделима част от читалищата са читалищните библиотеки. Тяхното уреждане и развитие има за цел да увеличава грамотността и да създава интерес към книгите и изобщо към печатните произведения, да подпомага читалищата в тяхната благородна дейност.Библиотеките са не само хранилища на български и чуждестранни книги,но се превръщат и в притегателен център за всички интересуващи се от новините на страниците на вестниците и списанията. Жителите на една от люлките на Възраждането – Котел, и рождено място на идейния вдъхновител на читалищата – Георги С.Раковски, естествено не могат да стоят безучастни в развиващото се читалищно просветно движение в България и в началото на Януари 1870 г. в град Котел* се учредява ”Българското читалище в Котел”, а на следващата година/1871/ се преименува на читалище ”Съгласие-напредък”, което име носи и до днес. Важна роля в учредяването на читалището изиграват котленци живеещи в Цариград, както и главният учител Ст.Филипов .1 Същата година /1870/ се основава и читалище ”Съгласие” в село Тича .2 На учредителното събрание е приет Устав и Правилник на читалището и се избира читалищно ръководство /настоятелство/. Уставът се състои от три глави и един член, а правилникът има двадесет и три параграфа.В чл. 1 от Устава се формулират следните цели на читалището:”Под названието Българско читалище се съставлява в Котел читалище, на което целта е: да се даде добро и ползователно употребление на свободното от работа време на населението, и да се спомогне за разпространението полезни познания и на вкусът за прочитание помежду им.”3 Първото читалищно ръководство е в следния състав: Председател – Иван Белинов; Подпредседател – Петър Иванов Сахатчиев; Писари – Иван Калчев и Васил хаджи Кънев; Касиер – * - Котел е обявен за град през 1868 година Койно поп Великов. През 1871 г. председател е Драганчо Попов Йосифов, през 1872 г. председател е Стефан Томов, а през1875-76 г. председател е котленският учител Христо хаджи Матеев хаджи Бончев.4 Читалището се помещава от своето основаване до 1894г. в построено -то през 1840г. мъжко класно училище, наричано от котленци”Долното Училище”,на втория етаж в бившата учителска стая.5 На входа на стаята, читалищните дейци сложили следния надпис: ”ЗЕМЕДЕЛИЕТО ОПИТОМЯВА ЗЕМЯТА,А НАУКАТА ДУШАТА”.6 Непосредствено след основаването на читалището, настоятелството започва да изгражда и читалищната библиотека. Историята на читалището и библиотеката са неразривно свързани до 1998г., когато с решение на Общински съвет-Котел библиотеката получава статут на общинска и приема името на Петър Матеев.7 Членовете на читалището са били наясно,че постигането на целите, които си поставят и са залегнали в устава, могат да бъдат реализирани само чрез осигуряване на възможност на гражданите да четат книги, вестници и списания, освен сказките изнесени от учителите.8 Революционната обстановка, динамиката на събитията и любознател -ността на котленци налагат снабдяването на библиотеката с най-актуалната литература,а също и трябва да се следи за излизането на нови книги и периодични издания.С първите 15 лири, постъпили като членски внос от котленците пребиваващи в Цариград, библиотеката извършва абонамент на български и чужди списания и вестници.Изработва се план за комплектуване на библиотечния фонд, с амбицията да се набавят всички излезли дотогава български книги без изключение.9 За обогатяване на фонда много граждани,както и котленци живеещи в други населени места, даряват книги.Д-р Васил Берон подарява 13 книги,Йордан Панайотов – 10 книги, Тодор Ганчев – 8 книги, други дарители – 9 книги.10 През 1871 г. анонимен дарител изпраща 171 книги на библиотеката.11 Котленският учител Гочо Кандиларов, един от основателите на читалището и бъдещ директор на Солунската девическа и мъжка гимназия, си спомня:”Повечето от книгите на бившата училищна библиотека в долното училище,пренесени там от чорбаджийската колия, се занесоха в читалището. Броят на книгите през 1883г. бе достигнал 1883 названия, повечето на български, имаше и на гръцки,френски и руски език”.12 Дейността на библиотеката се урежда от Устава и Правилника на читалището.В Устава се казва, че: ”Читалището се управлява от едно настоятелство, състоящо се: от един председател, един подпредседател, двама писари и един касиер, които ще слугуват безплатно.”,а в чл.10 се определят правомощията, които имат различните длъжности, и се уточнява,че”когато стане нужно определянето на особен книгохранител, възлага се длъжността му върху някого от писарите или касиера, според позволение на настоятелството”.13 Книгохранителят всъщност е библиотекар и както става ясно от Устава, задължително е член на читалищното настоятелство. Обикновено това е някой от котленските учители.14 В Правилника на читалището има шест параграфа отнасящи се за библиотеката и регламентиращи нейната дейност.Съгласно тях, в библиотеката трябва да има всякакви периодически списания и вестници, освен”съблазнителните” и забранените от правителството. Един ”разпис” на книгите трябва винаги да е на разположение на посетителите. Всеки член или посетител може да ползва само книги или периодични издания, които са в наличност, а книги или листове се дават на този, който по-напред си е запазил правото да ги ползва, като никой няма право да си запази две книги или два листа. Трябва да се полагат грижи за съхраняването и опазването на книгите. Никой няма право да изнася библиотечни единици извън сградата на читалището и всяка книга, списание или вестник трябва задължително да носят печата на читалището. Правилникът предвижда и санкции за тези, които не го спазват.Параграф 23 постановява,че този, който наруши някоя от разпоредбите на правилника, подлежи на ”изобличение” от читалищното ръководство, а в отсъствие на ръководството- от някой от присъстващите читалищни членове. Ако ”изобличенията” не се вземат по внимание, то нарушителят се подлага на съд на първото Общо събрание, където се определя наказанието му.15 Уредбата на библиотеката била скромна. В стаята на читалището имало няколко маси и един шкаф, в който се съхранявал библиотечният фонд. Имало и изработен един опис на книгите, който се представял за ползване на посетителите.16 Богатството на библиотечния фонд, дава възможност на читалището да осъществява своята културно-просветна, стопанска и общественополезна дейност. Библиотеката набавя литература даваща познания на котленци по различни практически въпроси и чрез публичните сказки прави тези знания достъпни за всички. В областта на селското стопанство се набавят следните книги: ”Учебник за земеделието” от Ц.Гинчев, излязла през 1871г.; ”Селскостопанска неорганическа и органическа химия” от Д. Енчев, излязла през 1871г.;”Журнал за наука,занятия и търговия”,редактиран от д-р Иван Богоров и излязла през1862г.17 Библиотеката притежава и първата българска книга по селско стопанство, написана от Никола Икономов Жеравненеца.18 Книгата е издадена през 1853г. в Белград и носи името ”Земеделието”. В 122 страници са дадени сведения за земеделски дейности, придружени с илюстрации.19 Освен книги и периодични издания, библиотеката притежава и карти, картини и учебни помагала. Следващо процесите в обществото,изживяващо кризи, преодоляващо проблеми,читалището извършва своята дейност. На 15.08.1894г. в къщата на Христо Станев избухва пожар, който бързо обхваща целия град.Построеният от дървени къщи Котел изгаря напълно.Оцелява само квартал ”Галата”.20 Огнената стихия унищожава всички книги, списания и т.н.т. библиотечни материали, събирани с любов, усърдие и лишения цели 24 години. Читалищното ръководство не губи време и осъзнавайки важността на библиотеката започва да събира средства, чрез които се открива библиотека с читалня в един дюкян в оцелелия квартал ”Галата”, а след това и в магазин на главната улица.21 На свое заседание от 10.12.1895г., настоятелството взема решение относно изтегляне на сума от вложения читалищен капитал в Котленската земеделска каса, като тези средства ще се употребят за закупуване на ”покъщнина”за читалнята, за шкафове и списания за библиотеката. Три канапета и един шкаф са предвидени за закупуване, със съответните за помещението размери.Финансовата оскъдица и традиционната котленска пестеливост се проявяват и в това решение – трябва да се направи проверка кой от котленските дърводелци ще вземе най-евтино за направата на мебелите и на него да бъде възложена поръчката. Също така се създава комисия в състав:Велико Попов, Ц.Ноков и Йордан Йорданов, които да ”отберат” за кои списания и вестници да се абонира читалището.22 На следващото заседание, състояло се на 17.12.1895г., читалищното настоятелство взема решение да се изразходват 850 лв. За абонамент на български,руски, френски и сръбски списания и вестници. Стойността на абонамента на някои списания е следната: Мисъл – 10 лв.; Светлина – 15 лв.; Учител – 8 лв.; Ветеринарна сбирка – 6 лв.; Искра – 12 лв.; Русская лист – 44 лв./14 рубли/; Русское богатство – 12 рубли; Вопроси философии и психологии – 32 лв. и т.н.т. Абонаментът на вестници е: Мир – 16 лв.; Прогрес – 16 лв.; Стара планина – 12 лв.; Знаме – 12 лв.; Свобода – 24 лв.; Социалист – 10 лв.; Народни права – 12 лв. И т.н.т.23 Заедно с възстановяването на Котел се строи и нова читалищна сграда с театрален салон и читалня. Средствата за строежа са дарени от родолюбиви граждани. Читалищното ръководство изпитва големи трудности , свързани със строежа на новата сграда, изплащат се високи лихви. Тези проблеми намират и негативно отражение върху библиотеката. Комплектуването на библиотеката е силно затруднено. Но будните котленци не я изоставят и в този труден момент. Котленецът Атанас Лъсков дарява цялата си лична библиотека, съдържаща съвременна литература. В края на 1896 г. Котел вече има завършена, нова сграда на читалището.24 От 04.02.1896 г. читалище ”Съгласие-напредък” има ново настоятелство. Председател е Христо Симеонов, а за библиотекар е избран Велико Попов.25 През 1898 г., влиза в сила и новият Устав и правилник на читалището. В Устава и правилника в общи линии се съдържат същите положения и разпоредби както в първия Устав и правилник, но има и нови членове и параграфи.Чл.3,постановява, че за постигане на целите си, при читалището има библиотека, която е достъпна за всички граждани и приема всякакви български и някои по-важни чужди периодични издания съчинения; ”държат се сказки по разни научни и полезни въпроси”; и се обсъждат проблемите на Котел. В забележка се съобщава, че сказки и разисквания, които са с политически или религиозна насоченост не се допускат. В специален член /чл.24/, вече е обособена длъжността на библиотекаря и неговите правомощия. Той отговаря за доброто нареждане на читалищните книги, да са подредени по отдели, да бъдат обработвани непосредствено след придобиването им, да подрежда периодичните издания, както и да обръща внимание на физическото състояние на книгите. Член 26 урежда правомощията за закупуване на книги, периодични издания и други нужни за читалищната дейност предмети. Това може да стане с решение на обикновеното събрание на членовете на читалището, но ако не може да се проведе пълно събрание, а има нужда от покупки, се представя на настоятелството по свое усмотрение да набави всичко от което има нужда. Новите параграфи в Правилника на читалището са следните: Работното време на читалището е следното – от 1.03 зо 1.09 – читалището е отворено от 8 до 19 часа, а от 1.09 до 1.03 е с работно време от 8 до 17 часа.В параграф 10 вече е даден определен срок за домашно ползване на книги и периодични издания, който е 14 дена/две недели/ и право да се вземат книги за дома имат само читалищните членове. В забележка към този параграф се уточнява, че книги, списания и вестници, които са на масата, не могат да се изнасят извън читалището. Председател на комисията по избор на новия Устав и Правилник е Иконом Ив. Николаев. Накрая на устава е отбелязано и името на книгохранителя /библиотекаря/ - Димчо Великов.26 В следствие построяването на новата читалищна сграда, а и недоброто икономическо положение на Котел, читалището посреща новия век в нестабилно финансово състояние. Освен котленци и други български граждани се опитват да окажат помощ на читалището. Редакторът на списание ”Из живота” подържа кореспонденция с читалищното настоятелство. В свое писмо той моли ръководството на читалището да изпрати в редакцията на списанието – устава на читалището, както и отчет за дейността от основаването му до настоящия момент, както и информация за големината на библиотечния фонд и материалната база на читалището, като поема ангажимент, след проучването на предоставените данни , от редакцията ще ”посочим средствата и начина как ще може да се направи нещо повече за усилването и напредването на повереното Ви учреждение”.27 Читалищното настоятелство, обаче не се надява само на чужда помощ, а започва да провежда целенасочена политика за набавяне на книги и абонамент на периодични издания чрез собствени средства получени от наеми, членски внос, както и от различни прояви. В своите финансови разчети настоятелството отделя повече средства за набавяне на книжовното имущество на библиотеката отколкото за други наложащи дейности. Така например за 1902 г., читалището е изразходвало 263,50 лв. за книги, вестници и списания, а за изплащане на дългове 226,50 лв. За 1907 г. за библиотеката са дадени 472,51 лв., а за дългове 119,14 лв. За периода 1900-1910 г. разходите на читалището са възлизали на 14858,74 лв., от които за печатни произведения за библиотеката са употребени 3287,86 лв., както следва: за 1900 г.- 161 лв.; за 1901 г. 115,55 лв.; 1902 г.-263,50 лв.;1903г. – 363,45 лв.;1904г. – 444,95лв.;1905г. – 277,10 лв.;1906г.- 415,60лв.;1907г.- 472,51 лв.;1908г.- 376,75 лв.;1909г.-177,55лв.;1910г.-219,90лв. Вследствие на това енергично за възможностите на читалището закупуване, на 1.01.1911г. библиотеката притежава 877 книги и 336 тома списания, а на 1.01.1912г. книгите са вече 924, списанията 345 тома, а вестниците към 187 броя. Читателите имат възможност да ползват следните периодични издания в библиотеката: Списания – Книжовник, Земеделие, Учител, Читалище, Ново време, Православен мисионер, Демократически преглед, Нива, Списание на икономическото дружество, Библиотека”Буревестник” и др., а също и следните вестници:България, Мир, Зорница, Нова Балканска трибуна, Пряпорец, Съзнание, Служащ, Самоковска трибуна, Свободно слово, Работнически вестник, Радикал, Работническа България, Работническа просвета и др. Семейство Раеви от град София подаряват 140 тома книги и списания на библиотеката. Р.Тошкин от София, дарява 100 екземпляра на книгата ”Молитвени часове” на стойност 80 лв.28 Отчитайки сравнително доброто състояние на читалището настоятелството счита, че трябва да се предприемат действия за по-голямото уреждане на библиотеката и в бюджета за 1912г., за нуждите на библиотеката е заложена сумата от 500лв.Едни от главните задачи,относно развитието на библиотеката са да бъдат закупени съчиненията на по-големите български писатели и да се подвържат всички книги и списания. Ръководството на читалището в този период е в следния състав: Председател – Христо Йорданов, касиер – М.Минков, секретар – Иван Иванов, а библиотекар Божил Макавеев.29 Малко известен факт е, че на 27.02.1900г. в Котел се основава още едно читалище, носещо името”Котленско читалище Раковски”. То има свой устав и правилник и избира свое настоятелство. Първи председател е Христо Панайотов, подпредседател е Стоил Икономов, а библиотекар – Васил Стефанов.30 Уставът на читалище ”Раковски” в своите членове и параграфи дублира устава на читалище ”Съгласие – напредък”.Настоятелството също закупува съвременни книги и прави абонамент на вестници за читалище ”Раковски”.От 18.05.1900г., читалище”Раковски” има ново ръководство. Председател – Иван Куцаров, а библиотекар е Койчо Михайлов.31 Липсата на собствена сграда, финансовите проблеми, не голямото съдействие на институциите в Котел надделяват над първоначалния ентусиазъм. Читалището прави опити да регистрира някаква дейност, изпраща писма за помощ до Иван Вазов и Константин Величков.32 След седем месечно ”ходене по мъките” читалище ”Раковски” преминава към читалище ”Съгласие-напредък”.33 През 1900г. в библиотеката започва да се регистрира броя на раздадените книги в специална ”Библиотечна книга за раздаване на книги от Котленското читалище 1920-1923г.” Тази книга е първообраз на днешните читателски картони, в които се отразяват взетите от читателите библиотечни материали. Книгата е разделена на девет графи: пореден номер на вземане, надслов/заглавие/ на книгата, автор, номер на книгата, кога е взета-месец и число, подпис на читателя, кога е върната, подпис на библиотекаря и забележка.Над графите стои надпис” библиотека на котленското читалище”Съгласие-напредък””. От регистрираните вземания става ясно, че през периода 1900-1908г. са раздадени 249 библиотечни единици, през 1909г.-187;през 1910г.-130;1911г.-133;1912 – 1913г. – 104; 1914г.-208,от които 154 книги и 54 списания; 1915г.-220, от които 190 книги и 30 списания; 1920г.-182; 1921г.-386, от които 339 книги и 39 списания; 1922г.- 628, от които 574 книги и 54 списания, и 1923г.- 393 библиотечни единици.34 През 1902 година е изработен и първият систематичен каталог, във форма на книга и е ползван през периода 1902-1924г. Названието му е”Систематичен каталог №1” и има 12 отдела: I /А/ Белетристика и лирика II /Б/ Драматургия,живопис,музика III /В/ Философия,история на литературата,литературна критика IV /Г/ История и биографии V /Д/ Философия и богословие VI /Е/ Естествознание, география, математика VII /Ж/ Педагогия VIII /З/ Земеделие,технически науки,военно изкуство,домашно стопанство IX /И/ Обществени и юридически науки, публицистика X /К/ Медицина и хигиена XI /Л/ Справочна и разни XII /М/ Детска литература Страниците са разделени на 7 графи: в кой шкаф се намира книгата, на коя полица, номер на книгата, името на автора, име на книгата и година на издаване, кой том е книгата и забележка. Вътре в отделите книгите са подредени по азбучен ред на малкото име на автора.35 През 1911г. в библиотеката започва да се води ”Книга за записване на посетителите и желанията им”. Тя е започната на 1.01.1911г. и последни данни в нея са вписани на 8.01.1952г. От тази книга става видно, че на1.01.1911г. библиотеката е посетена от 18 читателя, на 2.01 от 21, на 5.01-24 и т.н.т. Всяка страница има 4 графи, в които последователно се отбелязват: поредният номер на читателя, личен подпис на читателя, занятие и забележка. Последен записан читател е Л.Дудева – ученичка /8.01.1952г./36 От 1915 година читалище ”Съгласие-напредък” има вече нов устав, който отговаря на съвременните изисквания и регламентира дейностите извършвани от читалището. Читалищните управленски органи се увеличават. Освен настоятелство, вече от общото събрание на членовете се избира образователен комитет и контролна комисия.Те се избират тайно и работят без възнаграждение. Чл.38 от Устава определя правомощията на Образователния комитет. Той ръководи библиотеката, отговаря за уреждането и ползването и, а също така урежда четения и конференции. Театралното дело и печатните издания на читалището също са подчинени на образователния комитет. Освен това общото събрание може да му възлага и допълнителни задачи. Образователния комитет се състои от 5 души. 15 члена от Устава регламентират и дейността на читалищната библиотека.Според тях фондът на библиотеката се обогатява ”постепенно” с книги, брошури, периодични издания и други книжни произведения на български език, с по-важните книги и списания на чужд език и със сбирка от ръкописи и старопечатни издания. Към библиотеката се прибавят още – архивът на читалището и някои материали с историческа стойност. Всичко нужно за библиотеката се набавя от настоятелството само по искане на образователния комитет. Образователния комитет взема под внимание читателските потребности и профила на библиотеката при определяне на материалите за закупуване. Библиотеката и нейният фонд се намират под надзора на ръководството на образователния комитет и се уреждат на първо време от един негов член, но ако средствата на читалището позволяват, библиотеката се урежда от щатен библиотекар назначен от настоятелството по препоръка на образователния комитет. Според чл.51, в читалнята трябва да има освен последните броеве на периодичните издания, но и подредени каталози за справки, книга за разписване на посетителите, разни карти и илюстрации и книга за пожеланията на посетителите. Работното време на читалнята се определя от чл.52. Читалнята работи всеки ден. През зимния сезон от 8 до 16.30 часа, а през лятото от 7 до 19.00 часа. Внимание на дисциплината в читалнята е обърнато в член 53. Трябва да се пази тишина и чистота, и да не се внасят спиртни напитки. Сроковете за заемане на книги за домашно ползване са определени в чл.56. На членовете на читалището се дава безплатно, най-много до 3 книги за срок до 30 дни. За срок до 5 дни може да се дадат и над 3 книги. Лицата, които не са читалищни членове, могат да ползват най-много 2 книги за 1 ден, като оставят парична гаранция равняваща се на стойността на книгите. Обществени организации могат да ползват читалищната библиотека под гаранция на ръководствата си, срещу парична вноска, определена от годишното читалищно събрание. Член 57 от Устава предвижда и санкции за неизрядните читатели. Който не върне книгата в определения срок заплаща глоба 10ст. до една седмица и 40ст. за едномесечно закъснение. Който изгуби или унищожи книга – донася друга вместо нея. Ако някое лице не върне доброволно книга,за която не е дадена парична гаранция, се дава под съд. А ако това лице е член на читалището, се изключва от него. Ръкописите, редките книги и архивът се ползват само в читалнята.37 Тенденцията на нарастване на сумата заложена в бюджета на читалището, служеща за комплектуване на библиотеката, продължава и в следващите години. За периода 1919 – 1920г., са изразходени 724,40лв. За книги и периодични издания. На разположение на читателите са следните списания: Читалище, Преглед, Украинско слово, Огнище, Естествознание и география, Всемирна летопис и т.н.т. 72 книги подарява Министерството на просвещението, а 19 книги са дарени от различни български граждани. В края на този период в читалищната библиотека книжовното имущество наброява 1156 книги и 411 периодични издания.38 За 1920-1921г. сумата употребена за библиотеката е 778,10лв. От Министерството на просвещението са дарени 32 книги. Читалищното настоятелство залага в бъдещия бюджет сумата от 100 лв. за библиотеката и взема решение да бъдат продадени всички стари вестници и с получената сума възлизаща на 1000-1500лв. да се купят съчиненията на всички български автори.39 В нелеките дни, които преживява България, дни на икономическа стагнация и обществени противопоставяния, читалището следващо заветите на своите създатели, продължава да е център на културнообразователната дейност и да подържа българщината в Котел. Читалищното настоятелство ясно осъзнава, че развитието му и активната дейност са гаранция за оцеляването на нацията и полага всички сили за това. През 1935г.,фондът на читалищната библиотека вече се състои от 4286 съчинения в 4645 тома, които за една година са били ползвани от 718 читатели.Читалището получава и парични постъпления от дарения. Петър Матеев дарява 10000лв., Кооперация ”Напред” – 3777лв., Културният комитет Котел – 5000лв.,котленската община – 1000лв. В годишния отчет за 1935г., настоятелството отразява и намерението си за ремонт на театралната сцена, желанието за набавяне на киноапаратура, а също и възможностите за построяване на нова библиотечна зала, тъй като до сега използваното помещение вече не може да удовлетворява читателските потребности, а също има и проблеми със съхраняването на нарасналия библиотечен фонд.40 Вземайки това решение читалищните членове едва ли са предполагали, колко скоро ще им се наложи не само да моделнизират, а да строят нова читалищна сграда и нова библиотека.Съдбата за пореден път поставя на изпитание котленци и тяхното желание за култура и просвета. На 8.01.1936г. учениците от първоначалното училище дават вечеринка в читалището, която завършва в 1.30 часа през нощта. Към три часа полицейски патрул забелязва пламъците обхванали читалищната сграда. Всички граждани се събират на площада пред читалището и се опитват да угасят горящата сграда. Първоначално насочват своето внимание към”духовната съкровищница на читалището” – библиотеката. Стоян Събев, Иван Пилуков,Киро Бълхов, Дечо Петров, Ненко Димов, Никола Колибаров, Захари Божков и Ст. Грънчаров разбиват прозорците и влизат в библиотеката. Започват да вадят книгите и списанията от шкафовете и ги подават на стоящите отвън, които ги отнасят и оставят на далечно от огъня място. Спасява се целият фонд, дори и някой от библиотечните шкафове. Самоотвержените граждани демонтират и двете мраморни плочи с имената на велики котленци, както и плочата с името на читалището.Поради липсата на противопожарна служба и неорганизираността на специализираните съоръжения, това, което котленци са събирали и градили с мъки и жертви близо 40 години се превръща в пепел за около 4 часа. Изгаря цялата читалищна сграда, а с нея всички музикални инструменти, мебелите, декорациите на театралната сцена. Противопожарната команда от Сливен пристига едва на сутринта, когато пожарът вече догаря. Щетите са на стойност около 1 млн лева.41 Читалището получава 430000лв. от застраховката на изгорялата сграда.Настоятелството решава с тези средства, както и със сумата, която ще бъде събрана от дарения да се построи нова сграда на читалището със салон за нуждите на театъра и киното но без библиотека. Нова сграда за библиотеката ще бъде построена изцяло със средства на Петър Матеев, за което се водят разговори още преди изгарянето на читалището.42 Още през 1935г. секретарят на читалище”Съгласие-напредък” Васил Бянов, предава на настоятелството желанието на Петър Матеев да дари на Котел нова библиотечна сграда. По този въпрос читалищното ръководство изпраща благодарствено писмо до Петър Матеев, в което му представя различните варианти за местоположението на новата библиотека и аргументите за тях. Вариантите са четири: 1.Библиотеката да бъде върху читалищното казино, след като изтече концесионният срок и то стане собственост на читалището. Този срок изтича след 8 години; 2. Да се построи сграда в двора на читалището, която да служи за читалня и книгохранилище; 3. Библиотеката да бъде построена върху празно място срещу читалището/от северната страна/ и вариант 4. Да бъде пристроена предната част на читалището и отделните помещения да се обединят в едно. От тези четири проекта, читалищното настоятелство избира като най-удобен четвъртия, защото в средствата за реконструкция ще се включи и ремонтът на читалищния салон.А другите проекти ще изискват големи суми за реализацията си. Писмото е с дата 24.04.1935г., и завършва с молба за мнението на Петър Матеев по направените проекти.43 За построяване на библиотеката се избира вариантът с мястото, което се намира от северната страна на читалището.44 Неделя Икономова, майка на Коста Икономов, дарява този парцел на читалището. За това свое дело Неделя Икономова е обявена за благотворителен член на читалището.45 Дареното място се намира в центъра на Котел, в квартал №8 и е с площ 180 кв.м. Настоятелството дава правомощия на секретаря Васил Бянов да представ -лява читалището при уреждането на дарението.46 Всички средства за построяването на новата библиотечна сграда са дарени от Петър Матеев. Роден в Котел на 10.02.1850г., потомък на стара котленска фамилия,Петър Матеев е една от най-известните за своето време личност в историята на Котел и има влияние в международен мащаб. След завършването на училище в Котел, той е имал възможност да продължи образованието си в Протестантския колеж в Малта и в ”Робърт колеж”. Заемал е редица отговорни длъжности в държавната йерархия. Подържа връзки с лидерите на много държави. Петър Матеев е и един от хората със заслуги за библиотечното дело в България. Подпомага с дарения читалището в Котел, както и други обществени организации в тяхната дейност.47 Между читалищното настоятелство и Петър Матеев писмено се опре -делят условията, при които ще бъде построена и използвана новата сграда. Строежът на сградата ще се ръководи от тричленна комисия, избрана от състава на читалищното настоятелство и одобрена от Петър Матеев. Настоятелството няма право да дава нареждания на комисията в нейната дейност.Изменения на плана за строеж могат да се правят само със съгласието на Петър Матеев.Магазините,които са предвидени по план, ще се дават под наем, и всички средства получени от тях ще се използват само за библиотеката.48 На свое заседание проведено на 25.03.1936г., Котленският градски общински съвет дава разрешение на читалището да построи на собственото си място библиотечна сграда, като ъгълът от това място остане незастроен, за да може да се ползва за цветна градина.49 На 30.07.1936г. се полагат и основите на новата библиотечна сграда. В една от колоните на сградата се вгражда и актът за полагане на основния камък на библиотека-музей. Председател на читалищното настоятелство е Данаил Жечев, подпредседател-Иван Христов, членове на образователния комитет са: Божил Макавеев, Ченко Христов, Стоян Ноков, Васил Георгиев и Андон Бончев. Строителният комитет е в следния състав: Васил Георгиев, Стоян Ноков и Георги Събев. Строителните дейности ще бъдат извършени от строителния предприемач Илия Паралъков под ръководството на архитект Емил Възвъзов и инженер Кръстъо Илчев.Кмет на Котел е Христо Арнаудов.50 Тържественото освещаване и откриване на сградата се извършва на 1.08.1937г. От 10.00 часа сутринта котленските граждани се събират на площад”Възраждане” пред новопостроената библиотека.музей. След отслужване на молебен и водосвет тържествени слова произнасят Председателят на читалищното настоятелство Данаил Жечев, Петър Матеев и Кметът на Котел Христо Арнаудов. Речи произнасят и представители на: Женското дружество ”Майчина грижа”, търговското сдружение, занаятчийското сдружение, учителското съсловие, земеделската задруга, запасните подофицери и т.н.т. Прочетени са телеграми изпратени до Петър Матеев от Министъра на просвещението д-р Николаев, от председателя на върховния читалищен съюз Хлебаров, от професорите Арнаудов и Бончев, от бившия директор на софийската библиотека. Ето какво пише бъдещият министър-председател на България, котленецът Добри Божилов: ”Вашият велик образец на добротворство за родния край дълбоко трогва всинца ни.Пожелавам Ви дългоденствие и бодрост, за да възпитавате чрез Вашите големи дела младите поколения в предана служба на родното огнище и в готовност за жертви пред неговото по светло бъдеще.” Кметът на Котел в своята реч съобщава за решението на общинския съвет, с което Петър Матеев е обявен за почетен гражданин на Котел и му връчва почетен диплом. В чест на Петър Матеев, общинските съветници вземат решение за наименуване на улицата, която минава зад библиотеката, на името на Петър Матеев.51 На заседание проведено на 6.11.1937г., читалищното настоятелство провъзгласява Петър Матеев за благотворителен член на читалището.52 Освен библиотеката, в новата сграда се помещава и котленският музей. Към събраните до този момент материали се прибавя и част от личната музейна сбирка на Петър Матеев, която той дарява на читалището. В музея намират място всички предмети от миналото на Котел. Има археологическа сбирка, сбирка от етнографски предмети, старопечатни произведения и т.н.т.53 В новата сграда, библиотеката при читалище ”Съгласие-напредък” продължава своето развитие с цел да подпомага котленци в духовното им развитие и информационната им задоволеност. През 1937 година се съставя вторият систематичен каталог на читалищната библиотека. За разлика от първия каталог, в него отделите са вече 14 на брой, като до 12 отдел се дублират, а новите два отдела са съответно XIII /Н/ Български периодични издания XIV /О/ Чуждестранни периодични издания. Броят на графите и подреждането вътре в отделите е същото както в първия систематичен каталог.54 В края на 1939г. библиотеката има 5073 книги, списания и вестници в 5706 тома. Постъпилите през 1939г. книги са 486 броя, от които 477 са получени чрез дарение, а само 9 книги са сакупени от читалището. Петър Матеев дарява 63 книги, също и 40 предмета за музейната сбирка.Гено Киров дарява 191 книги в 365 тома, Професор П.Бакалов – 1 книга, Никола Дачев дарява 190 книги в 223 тома и т.н.т. Читалището получава следните списания: Архив за поселищни проучвания, Академичен глас, Българо-британски преглед, Бюлетин на Б.З.К.Банка, Български войн, Златорог, Морски преглед, Родина, Родолюбие, Читалище, Съвременна пехота и др. Заглавията на получаваните вестници са следните: Нов човек, Родина, Български народен театър, Правда, Котленски край, Тракиец, Сухиндол, Изгрев, Народен театър, Искърски фар, Народно знаме, Пенсионер, Народна дума, Търговско-индустриален глас. Стойността на библиотечната сграда е 400000лв. И през 1939г. продължават довършителните работи по нейното подреждане.55 Слес 1944 година читалищата, както и всички институции в България, минават под разпореждане на държавата. Комплектуването на библиотечните фондове се извършва със субсидия от държавата. Преобладава литературата с идеологическа тематика. Дейността на библиотеките се определя от държавни нормативни актове. Читалищната библиотека в Котел естествено не може да остане в страни от провежданата държавна политика. От 1944 година датира и най-старата инвентарна книга, която се намира в библиотеката. Тя отразява постъпването на книги до 1949г. Следващата/инв.книга №2/ е за периода 1949-1958г. Инвентарна книга №3 е за периода1955-1958 и т.н.т. до наши дни. През 1949 година библиотеката се включва в междубиблиотечната заемна служба. Развиват се връзки с библиотеката на софийския универ -ситет, както и с много окръжни библиотеки в страната.56 Същата година започва изработването на азбучен и топографски каталог на библиотеката.57 През 50-те години започва и използването на УДК. През 1956 година, библиотеката е удостоена с отличие ”Национален първенец” от Министерството на просветата и културата.58 На 28.05.1960г., читалище ”Съгласие-напредък” е наградено за своята дейност и по случай 90 години от основаването си с орден ”Кирил и Методий” І степен от Президиума на Народното събрание. През 1973 година на първия етаж на библиотеката е обособен детски отдел в самостоятелна стая. В периода 1981-1991 година, читалищната библиотека в Котел има статут на централна за общината. Тя осъществява централизирано библиотечно обслужване на библиотеките от цялата община. На 5.05.1985г. на национален преглед-съревнование на библиотеките в България, читалищната библиотека в Котел получава ІІ награда в категорията читалищни градски библиотеки.59 В своето над 130 годишно съществуване, общинска библиотека ”Петър Матеев” се е доказала като институция допринесла изключително много за развитието на Котел. Съхранявайки традициите и откликвайки на предизвикателствата на трудното време в което живеем, библиотеката е културно-историческият, информационен център, без който животът ни би бил немислим. Б Е Л Е Ж К И 1. Чилингиров, Стилиян. Български читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското Възраждане. София, Мин. На нар. Просвещ., 1930. с.290-292. 2. Кондарев,Н. и др. Народните читалища преди Освобождението / Н.Кондарев, Ст. Сираков, П.Чолов. С., 1972. с.301-302.В труда на Стоян Чилингиров няма сведения за читалището в село Тича. 3. Музей на котленските възрожденци/МКВ/,ОФ, инв.№ 1493. 4. [Сто] 100 години читалище ”Съгласие-напредък”,юбилеен лист, брой единствен, 23 май 1970, с.3. 5. Рандев, Тодор.Чуто и преживяно в Котел.Котел, 2002.с.29-30. 6. Държавен архив – Сливен,ф.358К,оп.1, Кратка историческа справка, с.2. 7. Решение №40/13.03.1998г. на Общински съвет-Котел 8. Тонев,Велко.Котел през Възраждането.София,1993.с.122. 9. [Деветдесет] 90 години народно читалище ”Съгласие-напредък”, юбилеен лист,брой единствен, 29 май 1960,с.2. 10. Кондарев, Н. и др...,с.107. 11. [Деветдесет] 90 години народно...,с.2. 12. Държавен архив-Сливен,Ф358К,оп.1,Кратка историческа справка,с.2. 13. МКВ, ОФ, инв.№ 1493. 14. [Деветдесет] 90 години...,с.2. 15. МКВ,ОФ.инв.№ 1493. 16. [Деветдесет] 90 години..., с.2. 17. Пак там,с.3. 18. Пак там. 19. Икова, Иванка. Дъх на дюля и индрише / Състав. Кирилка Стойнова. Варна, 2001, с. 244-245. 20. Драганов,Момчо.Спомени за изгорелия гр.Котел или исторически,географически,етнографически и др. бележки за гр. Котел. Варна,1898, с.43-44. 21. [Деветдесет] 90 години..., с.2. 22. Държавен архив-Сливен,Ф358К,оп.1,а.е.1,л.14. 23. Пак там, л.15-18. 24. [Деветдесет] 90 години..., с.2. 25. Държавен архив-Сливен,Ф.358К,оп.1,а.е.1,л.23-24. 26. Пак там,а.е.9,л.8-15. 27. Пак там, а.е.58,л.37. 28. Първи годишник на читалището”Съгласие-напредък” в гр.Котел.Бургас,1914.с.20-21 29. Пак там,с.10-15 30. Държавен архив-Сливен,Ф358К,оп.1,а.е.34,л.1. 31. Пак там,л.11-12. 32. Пак там, а.е.35,л.2-4. 33. Пак там,а.е. 34,л.24. 34. Пак там, а.е.123. 35. Пак там, а.е.126. 36. Пак там, а.е.125. 37. МКВ,ОФ,инв.№ 1496. 38. Държавен архив-Сливен,Ф.358К,оп.1, а.е.78, л.4-7. 39. Пак там, л.8-11. 40. Котленски край, № 176/2/, 2 март 1935, с.1-2. 41. Пак там, брой 204/30/,18 януари 1936,с.1. 42. Пак там, № 206/32/, 7 февруари 1936, с.1. 43. Държавен архив-Сливен, Ф.358К,оп1,а.е.109,л.11. 44. Пак там, л.3. 45. Пак там, л.18. 46. Пак там,а.е.117, л.45. 47. Котленски край,извънредно издание, 31 октомври 1997,с.4. 48. Държавен архив-Сливен,Ф.358К, оп.1, а.е.109,л.19. 49. Пак там, Ф.92,оп.1.а.е.32, л.10 г. 50. МКВ,НСпФ,инв.№ 287. 51. Котленски край, № 249/5/, 9 авг. 1937,с.1-4. 52. Държавен архив-Сливен,Ф 358К,оп.1.а.е.116,л.23 г-24. 53. [Деветдесет] 90 години..., с.3. 54. Държавен архив-Сливен, Ф.358К, оп.1,а.е.128. 55. Пак там, а.е. 110, л.307-310. 56. [Деветдесет] 90 години…, с.2. 57. Държавен архив-Сливен, Ф.745, оп.1, а.е.16, л.15. 58. [Деветдесет] 90 години..., с.2. 59. Библиотекар, 1985, № 8, с.41. Информатори Ваня Иванова – главен библиотекар при общинска библиотека ”Петър Матеев” гр. Котел, висше образование. Божидарка Иванова – пенсионер, бивш главен библиотекар при общинска библиотека ”Петър Матеев” гр. Котел, средно образование.

Читалище "П. Р. Славейков" гр. Велико Търново (1920 –1930г.) ас. Теодор Иванов Българските читалища се инициират и създават като важен елемент от национално освободителната борба на българите по време на турското робство. Но и след Освобождението в дни на изпитания, на духовен глад и безверие се създават читалища, в които продължава да пламти огънят на родолюбието и просветата. Създадено преди 85 години, читалище "П. Р. Славейков" и до днес продължава да изпълнява своята роля на културно - просветен център. Липсата на документи в Държавен архив - Велико Търново, противоречивите спомени на съвременници и малкото публикации затрудняват изследването на неговата история, а запазените протоколи от заседанията и общите събрания ни предоставят едностранна и непълна информация за неговата дейност. Началото е поставено през 1919/1920 г., когато група младежи, водени от любовта си към словото, събират книги и започват да ги четат и обсъждат помежду си. Димитър Цанков, тогава ученик, взема някои от книгите на баща си, поставя ги в едно газено сандъче и в дюкянчето на Костадин Бояджиев се поставя началото на библиотеката. За набавянето на още книги обаче са нужни средства и затова Марин Гъбенски, Костадин Бояджиев и Михаил Цанков започват да дават представления, като за салон използват дюкянчето, в което се помещава библиотеката. Търсенето на книги все повече нараства и това принуждава младежите да наемат дюкяна на Георги Лесичерски. 1 На 26.09.1920 г. е основана библиотека "Просвета". 2 Първото настоятелство е в следния състав: председател – Стефан Цанков, зам.-председател – Георги Венков, библиотекар-домакин – Михаил Цанков, пом.-библиотекар – Костадин Бояджиев, деловодител-секретар – Георги Томеров, касиер – Никола Руднев и пом.-касиер – Марин Гъбенски. Печатът на библиотеката е изработен от "часовникаря-печаторез" Чимширов. Формата на печата е елипсовидна и той е изработен върху бронзова плочка. 3 На заседанието, проведено на 26.09.1920 г. е приет и устава на библиотеката, който по-късно при смяната на името на читалището е актуализиран с новото име "П.Р. Славейков". На извънредно общо събрание проведено на 2.01.1921 г., е приет и "Правилникъ за вътрешния редъ и управлението на читалище "П. Р. Славейковъ" в махала "Св. Атанасъ", четалня и театрална група". Ще разгледаме актуализирания устав понеже разполагаме само с него. Уставът е утвърден от Министерството на народното просвещение със заповед № 4358 от 21.10.1920 г. и със заповед № 1440 от 29.01.1925 г. от Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Той се състои от 10 глави, които съдържат 46 члена. Chitali6te_P.R.Slaveikov.doc Изтегли файла, за да прочетеш целия материал...

Ето малко историята и създаването на маргарина http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=10936 Но за въглища...много се съмнявам, как от въглища, какви са тези въглища и как ги ядем???

"Тук ще симулираме условия, близки до условията в ранните мигове от развитието на Вселената. Целта е да научим какво е станало една стотна от наносекундата след Големия взрив, да разберем кои са тухлите, елементарните тухлички, които изграждат материята", обясняват от ЦЕРН. ЦЕРН - CERN.ch videoВидеосекцията в мултимедийната галерия на CERN.ch videoWebcast.CERN.ch - експериментът на живо

Изгледах филма Charlie Wilson's War...Става въпрос за конгресмена Charles Wilson. Накратко за филма: Чарли Уилсън се запознава от новините за ситуацията в Афганистан и на другия ден вдига бюджета от 5 към 10 милиона на ЦРУ за помощ на Афганистан. След това отива на място, среща се с президента на Пакистан и вижда бежанските лагери...започва проучвания за ситуацията и се стреми да вдигне бюджета за войната, за да могат афганистанците да свалят руските хеликоптери, които така лесно убиват наред цивилни граждани...стига до 40 мил. долара, но това не е достатъчно, след това се осигуряват и противотанкови оръдия. Важно е да добавя, че урежда купуването и доставката на оръжия от Египет, Израел и Саудитска Арабия към Пакистан за Афганистан. Малко данни: Пролетта на 1987 г. са свалени 34 съветски хеликоптери Пролетта на 1987 г. са свалени 21 самолета Лятото на 1987 г. са свалени 33 съветски хеликоптера Лятото на 1987 г. са свалени 28 самолета Лятото на 1987 г. са унищожени 67 танка и БТР Есента на 1987 г. са свалени 41 хеликоптера и 75 танка и БТР Зимата на 1987/88 са унищожени 83 танка и БТР Зимата на 1987/88 са свалени 18 самолета Зимата на 1987/88 са свалени 22 съветски хеликоптера Пролетта на 1988 са свалени 89 съветски хеликоптера Пролетта на 1988 са унищожени 43 танка и БТР Пролетта на 1988 са свалени 22 самолета Бюджета се качва на 1 милиард долара за тайна война на ЦРУ. Прочетох какво има на български за тази война, но ми е интересно и то много за този конгресмен... Така като това е най-нова история...а и аз съм се родил когато войната е свършила...ще ми е много интересно да прочета какви мислите за събитията... Ето снимка на Уилсън

(1271-1368 пр. Хр.) Европа -1380 Построено през 1453 г. да защитава Константинопол Оръдието Цар пушка - 1585 г. в Русия Монс Мег направено през 1449 г. Оръдия от Първата Световна Война Голямата Берта! The Paris Gun Електрическо оръдие Най-големите оръдия строени някога! Густав Дора - видео за Дора Оръдие K-5E "Leopold" ------ Супероръдие - достигат стратосферата Оръдието "Садам Хюсеин" -----

Снимки от Сокотра! Сокотра е островна група в Индийски океан, принадлежаща на Република Йемен. От природогеографска гледна точка островите принадлежат към Африка. Сокатра се намира на около 350 км от Арабския полуостров. Островите принадлежат на Йемен, но и Сомалия предивява искания спрямо тях. Dorstenia gigas Monotropa uniflora Al Hajarah, Yemen - Walled city in the mist

http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=11436 Изтегли презентацията!

http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=11435 Много добре направени презентации и заслужават да се видят...и мисля, че са засегнати добре актуалните проблеми, макар че можеше второ и трето място да са други Интересно ми е какви ще кажете! thirst_upload_800x600.ppt zimbabwe_in_crisis.pdf

Още няколко хубави снимки

Конски доспехи 1/2. от XI в. 1. Щит - XI в. 2. Мундщук с рязане декорации, XV век. 1. Украса която виси от врата на коня направена от сребро и вълна. Втората половина. XVI век. 1. Стапало - Виенска изработка, втората половина на XVI век. 2. Оседлан кон XI в. 3. Седло XIII век. 1. Промени в сядането върху коня XII-XIV век. а) в печат 1170 г. б) в печат от 1184 г. в) в печат Луи 1315 г. г) 1235 г.

Войни носещи броня 1. Норманнски сухопътен воин - XI в. 2. Норманнски стрелец с броня и един без... XI в. 3. Изображение на печат - войн. 1. Различни изображения -. Килим от XI в. 2. Войн - ръкопис от 1125 г. 3. Структура на опръстенени доспехи. 1. Миниатюра върху пергамент - войни. XII век. 2. Сухопътен войн, бронирани ръкавици и панталони, стъпало. Скулптура през 1230 г. 1. Войн. Ръкопис от XII век. - библиотеката в Хага. 1. Войн. Ръкопис от XIII век. От Кралската библиотека в Лондон. 1.Сър Джон Рицар. Бронзов релеф на неговия гроб в църквата на Ебернон Стоук- 1277 г. 1. XIV век. 1. Конна битка - описва пътуването на император Хенри VII в Рим, XIV. в. 1. Едуард, принц на Уелс (1330-1376) 2. дървена скулптура от 1370 г. 1. Каменна статуя в Рагуса (Дубровник). Италия, през 1423 г. 2. 1476 г. Фиг. 151. Брониран войн изобразен през 1476 г. 1. Плетка на ръкавици. а) XV век. б) XVI век. 2.Плетка на ръкавици. Италия, XV век. 1. Добрия Филип, херцог на Бургундия (1419-1467). Дървена скулптура - статуя в края на XV. 1. Пълни доспехи XV в. а) изглед отпред. б) изглед отзад. 1.Пълни дуспехи - 1480г. а) изглед отпред. б) изглед отзад 1. Готически доспехи на император Максимилиан I (1459-1519). - 1475 г. 1. Германия, 1523 г. 1. Костюм с доспехи, за момче. За княз, бъдещ император Чарлз V. Инсбрук, през 1511 г. (по неизвестни причини лявата ръка е недовършена) 1. Германия, ок. През 1515 г. 1. Приблизително през 1532 г. 1. Пълно бронирано облекло на император Максимилиан II (1527-1576). Полиран, и с златни ивици. Нюрнберг, ок. През 1547г. 2. Инсбрук, през 1547 г. 1. Пълно бронирано облекло, полиран, с широки ленти, украсен и с изображения; затворени шлем. Германия, ок. През 1570 г. 1. Германия, ок. През 1590 г. 1. Войн с копие от Британската армия, XVII век. 1. Сравнението на европейски и ориенталски воини. Миниатюра от ръкопис «Chronica de Gestis Hungarorum», 1330 г. 1. Византийски войници. Миниатюра от византийския кодекс, IX в. Националната библиотека, Париж. 2. Арабо-Тюркски войни. XVI век. 1. Индийски войн от Кабул. 2. Руски войн. Късно в XV в. 1. Японски самурай.