П. Теодосиев

Всичко е до собствен вкус към изработката на дадените изящни предмети. Каква е разликата от тракийското и византийското... Едните изобразяват животни, а другите хора и природни картини. И няма спор, че византийската изработка е много по деликатна и трудна от тракийската. Голямо впечатление ми направиха другите предмети освен чашите и онази купа с доста добрата изработка на растенията и птичката ( http://www.metmuseum.org/toah/images/h2/h2_50.4.jpg ), а подноса как си личи от кое време е - П.С. Моля не слагайте много снимки една след друга така, защото не всички сме с добър нет и не зареждат всичките. Най добре давайте линкове към снимките.

Оправих линковете към средновековни постройки. Когато ми остане време ще ги разгледам по обстойно. http://www.wga.hu/html/g/giotto/padova/3ch...es_1/index.html http://www.storiadellarte.com//biografie/g.../vitagiotto.htm http://www.wga.hu/frames-e.html?/html/n/nardo/index.html

На мен много ми харесват изработките през тези векове и винаги ми е било странно когато казват, че тогава е било само на упадък и т.н. Ето няколко линка към снимки: http://www.cs.unm.edu/~patrik/ghent.html http://www.castlegate.net/castles/Alnwick/index.HTM А ето какви технологи и са измислели хората http://www.castlewales.com/siege.html П.С. Повече за замъците - http://www.dist102.k12.il.us/resources/MiddleAges/page1.htm

Честито и от мен. Весело прекарване! :bg: :bg: :bg:

Снимките говорят достатъчно Не остават обаче арабите елемента "цвета на пустинята", но така и предават малко ориенталски вид и лично на мен много ми харесва как е направена Интересно ми е сега дали има много посетители катедралата

Аха тогава може да се каже, че в момента сме като в Средновековието, но малко по модерно Всичко вече се е построило, измислило и видяло. Сега само седим и се наслаждаваме, на тези постижения без особени развития. Само доизграждаме Ето снимка от Средновековието: - Замък разбирасе Още една. Ренесанс: Още една

Прав си повечето са не до там известни, но проблема може да не е А може би е трябвало да си "богослов", за да можеш да твориш и да не бъдеш толкова от късо следен за нередности като обикновените хора. А може би и на теб ще ти трябват доста години за изучаване на Аристотелната философия без особени критики спрямо творбата му от други автори, а и времето на творене на Атинянина е било друго и това трябва да се съобразява "познавача". Много добро опознаване на периода на творене и тогава за какво твори Пак е рано според мен 12 век хубаво е че не е 15-16 в. А може и да са се писали, но изгорени след залавянето на автора. Лошото е , че трябва да се съобразяваш с много неща (напомня ми на комунизма ), който не са давали пълната свобода на творчество. И от всичко това излиза, че инквизицията забавя развитието на Средновековна Европа!

Не е задължително да е велих пълководец, лидер или държавник, за да е любима личност. Може да е човек цял живот седял и мислил над даден въпрос, решил някой научен проблем, измислил велика музика и пр. От много фактори зависи коя ще ти е любимата личност. Примерно някой географ може да му е Христофор Колумп или Америко Веспучи, на биолог Дарвин, на физик Анщайн, на Астроном Коперник и т.н. На мен като се има интереса ми към философия мога да кажа Сократ, но като Българин Левски и по този начин всеки сам избира своя "Любима личност"

Аз си правя извод, че хората не четат, защото не се осмеляват да го правят. Мислят си явно, че това е нещо лошо или им е придобито това чувство не знам, но го имат. Примерно на един от моя клас много, ама много му харесва филма "Хари Потър" и аз му казвам да прочете книгите много по-добри са от филма, но той ми отвръща с някакво мънкане и крива физиономия. А как да му кажа тогава да прочете някоя по сложна книга Аз нямам търпение да започна следващата книга защото знам, че с голямо удоволствие ще я чета, но за голямо мое съжаление трябва да правим списанието да сложим малко инфо в сайта, защото доста изостанахме Но рано или късно ще започна

Силно се надявам нашите политици да не допуснат подобна глупост и дано поне историческото образование на Първанов да му подскаже, че това не е редно Браво @Galahad за писмото Остава само да видим реакцията на останалият народ и решението на политиците

Правя тази тема поради няколко пречини. 1. Няма такава тема. 2. Доста се разпростряха коментарите в темата "Любима книга" 3. Много бих искал да прочета мненията ви относно някой книги. Ще започна с една книга която свърших ония ден и е една от най интересните романи които съм чел. "Наследникът от Калкута" доста завладяваща и мащабна книга. Втората я прочетох вчера - "Алхимикът". Тази книга просто ми доказа, че явно вървя на прав път и много добре отваря очите за много неща. Колко малко четиво е, а колко много се казва в него И искам да ви питам коя е по добра - "Наследникът от Калкута" или "Граф Монте Кристо" (още не съм я чел, но след като се позанимая малко със сайта и посложа инфо смятам да я започна в началото на идния месец) Много ще ми е любопитно да разбера мнението ви

Платон(гр. Πλάτων) Фридрих Ницше Св.Аврелий Августин Аристотел Аристотел - кратка Рене Декарт Св.Тома Аквински Дейвид Хюм Имануел Кант Очаквайте още попълнения

Проблема при тези индивиди е, че те стигат до едно ниво на развитие и си мислят за него като край на неговото преуспяване. Да но нито те познават Света нито Света познава тях А мъчещете се и можещите постигнат поне едното, а някой от тях и двете , но неостават недоразвити и се самоизграждат постоянно дори това да е следващата прочетена книга

След доста проблеми отнемащи ми доста време най накрая можах да свърша с една книга, която не е просто книга. "Наследникът от Калкута" от Роберт Щилмарк ми промени погледа за света от към една добра и светла страна. Много интриги, корабни битки, измами, убийства и най накрая възмездие . Препоръчвам книгата на всички почитатели на Романи тип "Пиратски" Наследник из Калькутты четете онлайн

Роберт Александрович Штильмарк родился 3 апреля 1909 года в Москве, в семье, имеющей немецко-шведские корни. Его отец во время Мировой войны был офицером-артиллеристом, впоследствии работал инженером-химиком и был репрессирован в 1938 году. В 1929 году Роберт Штильмарк окончил Высший литературно-художественный институт им. В.Я.Брюсова (языковедческое и редакционно-издательское отделения), затем работал референтом и заведующим отделом скандинавских стран во Всесоюзном обществе культурных связей с заграницей (ВОКС) в Москве и одновременно - редактором отдела печати. Впоследствии был журналистом в газете "Известия", в ТАСС, работал редактором в журналах "Иностранная литература", "Молодая гвардия". В литературе дебютировал в середине 1920-х годов, издав сборник стихов "Кинжал", а в 1932 году опубликовал книгу очерков "Осушение моря" (1932). С 1937 года Штильмарк - научный сотрудник и преподаватель кафедры иностранных языков Военной академии им. В.Куйбышева. В 1941 году добровольцем ушел на фронт, участвовал в боях под Ленинградом, был помощником командира разведроты. После тяжелого ранения в 1942 году он был направлен преподавателем в Ташкентское пехотное училище, затем переведен в Москву, преподавал на Высших командных курсах РККА. В 1943 году он окончил Ленинградское Краснознаменное военно-топографическое училище, был старшим преподавателем военной топографии. В звании капитана служил в Военном топографическом управлении Генштаба. 5 апреля 1945 года Роберт Штильмарк был арестован и "за клеветнические высказывания о советской действительности" приговорен к десяти годам лагерей по печально известной 58-ой статье. В лагере, в 1950-1951 годах, он создал роман "Наследник из Калькутты". Идею его подал лагерный "авторитет", обеспечивший писателю сносные условия жизни. (Прослышав, что Сталин любит исторические романы, этот "соавтор" надеялся послать ему произведение со своей фамилией и получить амнистию.) Книга была опубликована "Детгизом" в 1958 году - после освобождения Штильмарка из заключения и его реабилитации. В 1959 году, после судебного разбирательства, роман вышел вторым изданием - с указанием фамилии только одного Штильмарка. Несмотря на большой успех этого авантюрно-приключенческого романа, писательская судьба Штильмарка складывалась трудно. В 1962 году вышла книга "Повесть о страннике российском", в которой рассказывалось о приключениях нижегородского купца в конце XVIII века. После множества препон в 1967 году была напечатана книга о русской архитектуре "Образы России". Позже свет увидели повести "Пассажир последнего рейса" (1974, о событиях на Верхней Волге в годы гражданской войны), "Звонкий колокол России" (1976, о А.И.Герцене), "За Москвой-рекой" (1983, о А.Н.Островском). Будучи членом Союза писателей СССР с 1965 года, общественной деятельности в СП он всячески избегал, но много ездил по стране с выступлениями. Последнее и самое значимое для автора произведение, автобиографический роман-хроника "Горсть света", о прожитом в сталинских лагерях, пока так и не опубликовано…

И аз не мога да се сетя за някаква причина да го определя като упадък Ако се погледне България ами, че тя се е развивала, а не упадала до идването на Турците разбира се. Ами Западна Европа? И те са се развивали тогава пушките, топовете, барута и още куп нови открития са направени и все за развитие и улеснение на човека

За подобни теми се осланям единствено да светото писание, а не на някакъв, който прочел 5-6 книги и заимствал от тях съчетавайки това с лека интрига. Както каза всичко се прави за пари, но хората постоянно се объркват от тези "нови" открития и не могат да разберат кое е истина и кое не, като всяка година излизат "нови доказателства". И съм обеден, че най добре и самата истина се крие там кадето всички вярващи досега са я научавали. Винаги ще има противници и проповедници на различни течения искащи промяна с която да манипулират хората. А отностно да си търсят правата на книгите от които е заимствал Дан Браун са напълно основателни действията им да го съдят. И аз да съм и аз ще го съдя. Книгата за мен беше наистина много интересна, но преди да я прочета бях чел много ама много малко подобна литература, а сега смятам книгата за незаслужено уценена толкова високо както и авторът и Има толкова по стойностни книги. И това не го казвам като човек чел много, а точно обратното, но след като отсега с толкова малко "книжовен" опит го мисля то явно след време още по силно ще го чувствам

Мале въобще не се сетих за Кейп Таун В момента чета една много интересна книга и често се споменава това "Капщад" и все нещо ми отбягва, но сега вече много добре ми се разясниха нещата. Макар, че навсякъде където и да проверя в чуждите сайтове на EN никъде не намерих да се споменава това "Капщад" , а периода където се развива действието е XVIII в. и по точно ( 1768-1778). Повече снимки за града - Кейп Таун (Капшад) История EN КАРТА P.S. Благодаря Warlord

Къде е Капщад? Предполагам ,че е някъде в Южна Африка и е пристанищен град и има диамантени мини, но само толкова. Някой ще може ли да ми даде повече информация за града, като някой карти и малко история

А аз мисля, че родителите нарочно не дават да четат децата, защото знаят колко им е било досадно на тях на времето. И така се повтаря вече и при новите родители и всички остават неграмотни и затворени за знания. Независимо от "многото" източници на информация учениците не ги използват за да научават, а за забавление. Гледане на филми, играeне на игри и прочие. Колко документални филми гледат и ги вълнуват темите, по които се предават? Защо вместо да си купуват списания като "Хай Клуб" и другите клюкарски издания не вземат "National Geographic " или да прочетат нещо наистина полезно, а не кой с кого спал, с кого се събудил или какво е ял Бях чул, че в някоя държава имало книги по спирки, т.е където и да си да прочетеш по някой ред вместо да седиш и да бездействаш. Но това вече зависи от манталитета на хората, следователно в България това е невъзможно поради факта, че само като излезеш да почетеш на пейката и те наричат ЛУД

Хавай - Големият остров

АРИЗОНА - Antelope Canyon Upper Antelope Canyon Glen Canyon Grand Canyon ( Гранд Каньон)- Национален Парк Monument Valley - Монумента Долина Sedona and the Verde Valley

Вермонт: (САЩ)

Мда така мисля. Сега правя няколко нови теми и слагам доста меко казано красиви снимки от места по света кадето няма да ти се иска да се пребереш след като си там Сан Диего: Сан Франциско: Washington DC - Вашингтон

Нека тук да постваме снимки на красиви места от някой градове Виена Тези трите лично аз съм ги правил от една кула в парка на града беше, ако не се лъжа