Може би половината или дори болшинството от хората някога са си мислили да сложат край на своя живот. Повече от 28 000 американци действително го правят всяка година, като мъжете са три пъти повече от жените. Над 200 000 опитват да го направят, като жените са три пъти повече от мъжете. Мъжете са склонни да използват огнестрелни оръжия, а жените — лекарства (70% от които са им били предписани). Самоубийствата са по-чести сред студентите, отколкото сред учениците; сред разведените, отколкото сред женените; сред лекарите, адвокатите и зъболекарите.
Съществува повишен риск от самоубийство във възрастта между 15 и 25 години. Броят на самоубийствата в този възрастов обхват се е увеличил три пъти през последните 30 години. Днес единствено злополуките и убийствата взимат повече жертви. Изследване на Центъра за контрол над болестите на САЩ, проведено през 1991 сред гимназиални ученици, показа, че 34% от момичетата и 21% от момчетата са обмисляли дали да не сложат край на живота си, и всъщност през миналата година 16% от гимназистите “са си изготвили специален план”, 8% са “опитали да се самоубият” и 2% са имали нужда от медицинска помощ! Това е ужасяващо. Юноши, които пият и взимат наркотици, са изложени на 30% по-голям риск да опитат да се самоубият, отколкото тези, които не пият и не взимат наркотици (25% са направили по няколко опита), а опиталите да се самоубият са споделили за много по-голяма самота, отхвърленост и повече наказания през детството. Интересно е, че по-малко от 1% от тези млади хора, които са опитали прекратят живота си, са се обадили на горещата линия за самоубийства, една трета от родителите така и не са разбрали за тези опити и почти две трети от тях са живели в домове, където са имали достъп до огнестрелно оръжие или други смъртоносни средства след като са опитали да се самоубият (Berman, 1990). Уау! Колко още можем да изглупеем?
Броят на самоубийствата е висок и сред застаряващото население (Leenaars, et al, 1992). Разбира се, решението как да се справим с едно болезнено, обезсърчаващо преживяване е силно повлияно от това да ли ти остават още 50-60 или 2-3 години живот. Нашето общество постепенно преосмисля моралността на самоубийството (или “смъртта с достойнство”), когато човекът страда в края на живота си и почти няма реалистична възможност да бъде щастлив или полезен в бъдещето. На мен това ми се струва здравословно (вж. Quill, 1993).
Почти 80% от всички самоубийци са страдали от депресия, 65% до 80% са "търсили помощ". И въпреки това повечето от тях са изпитвали смесени чувства към самоубийството. Те просто искат да премахнат своето нещастие. Те искат решение на проблемите си, но в този момент не им хрумва нищо друго. Според някои предвиждания само 5% до 20% твърдо са решили да умрат, но все пак мнозина са готови да поемат риска да умрат. Те копнеят да бъдат спасени. Преди време имах пациентка, която три или четири пъти взе свръхдоза лекарства, но винаги го правеше преди нашите срещи, отчасти за да провери дали ще я спася. Тези викове за помощ съобщават на останалите, че те са разстроени и ги боли, че имат нужда от внимание и любов. Ако чуете подобни викове (включително и коментари, намеци, въпроси или шеги), вслушайте си и веднага покажете своята загриженост. Вие не трябва да разрешавате всичките им проблеми, само трябва да им окажете малко помощ — малко облекчение на болката, което може да спаси живот (Shneidman, 1985).
Ако вие изплаквате болката си (или бихте искали), не правете неясни намеци в разговорите си с тези около вас, а подчертайте, че сте много нещастни и незабавно се нуждаете от помощ. Не спирайте да го повтаряте, докато не срещнете приятел, който ще ви чуе. Особено важно е да си потърсите "приятел-професионалист" (половината от тийнейджърите, които са изпитвали такава болка, че са решили да опитат да сложат край на живота си, не са получили никаква квалифицирана помощ след опита си).
Какви са другите предупредителни знаци? Всички признаци на депресия. Един на всеки четири опитали да се самоубият е от семейство, в което вече има самоубийци. Употреба на наркотици и алкохол. Внезапни промени в настроението. А също така и предишни опити за самоубийство (25% - 40% са опитвали и преди). Често срещани са и намеците в разговорите ("Скоро няма да има нужда да се тревожиш за мен"), разговорите за самоубийство и особено конкретните планове, подготвителните действия (раздаване на ценени вещи, оправяне на работите), нацупеността и отдръпването от света, умствените проблеми, погълнатостта от смъртта, носенето на оръжие, поемането на рискове, лошите резултати в училище или на работното място. В голяма част от случаите човекът е претърпял загуба — здравословна, икономическа, на самочувствието, любовта, гордостта — или е въвлечен в алкохолизъм, престъпление, хомосексуализъм или развод. 75% от тийнейджърите, които опитват да сложат край на живота си, съобщават за семейни проблеми, мнозина страдат и от психологически проблем. Поради неизвестна причина пристъпите на страх и мигрена се свързват с по-голям риск от самоубийство. Почти всяка загуба, криза или конфликт увеличават този риск (Neiger & Hopkins, 1988; Lester, 1992). Не се поддавайте на общи заблуди. Тези, които говорят за самоубийство, действително се самоубиват! Хора, които излизат от дълбока депресия, го правят! Хора, които са красиви, умни и като че ли имат всичко, го правят! Не поемайте излишни рискове.
Предвиждането на самоубийството е трудно. Все пак Левинсон, Роуд & Сийли (Lewinsohn, Rohde & Seely, 1994) са установили, че 73% от тийнейджърите, които са опитали да отнемат живота си, отговарят на поне 3 от тези 6 признака: (1) предишен опит за самоубийство, (2) опит за самоубийство на приятел, (3) суицидни мисли, (4) депресия, (5) ниско самочувствие и (6) дете на майка-тийнейджърка.
Един особено тъжен факт, свързан със самоубийствата, е, че те са реакция на сегашна ситуация, която по-късно няма да е същата или ще се приема по различен начин. Но след като веднъж сте мъртъв, няма как да разберете това. Опитът на професионалистите е показал, че често тези, които са опитали да се самоубият и са спасени, няколко дни или седмици по-късно се радват, че са живи. Изследване на 515 души, които са били разубедени да не скачат, е показало, че само 25 от тях са се самоубили по-късно (Colt, 1984). Това е моят аргумент срещу твърдението, че "това е въпрос на личен избор". Вярвам, че поведението, което изразява загриженост и любов, е по някакъв начин да се избегне самоубийството, да се окаже възможно най-много психологическа помощ и подкрепа от страна на семейството, приятелите, вас самите и професионалистите, след което в продължение на няколко месеца внимателно да се наблюдава опиталия да се самоубие човек. Куинет (Quinnett, 1987, 1992) призовава онези, които обмислят самоубийството си, да стиснат зъби и да отбягват това фатално невъзвратимо разрешение на временните проблеми.
Е. С. Шнайдман (E. S. Shneidman, 1968), ранен изследовател на самоубийството, е установил три типа. (1) Самоубийството е в резултат на мисли: например, мисли от социално, политическо или религиозно естество, заради хронична физическа болка, поради вътрешен смут или умствена болест. Примери: когато християнството е било млада религия, много вярващи са се самоубивали, за да отидат в рая. Решението, което отците открили преди 1500 години, е било да направят самоубийството грях. Споменатата по-горе причина № 9, обърнат навътре гняв, също е пример за това, но само за 25% от самоубилите се е известно, че са били отрицателно настроени към самите себе си (Sue, Sue & Sue, 1981). (2) Самоубийството е в резултат на междуличностен конфликт. Саморазрушението може да бъде начин да се отвърне на удара и да предизвика вина, това може да бъде единственият начин да се изрази гневът. Често такива хора имат нужда от помощ, за да овладеят отношенията си с другите, те имат нужда от умения за общуване и вземане на решения. Например, едно изследване посочва, че 30% от всички самоубили се юноши са хомосексуалисти, лесбийки или бисексуални младежи. Предполагам, че нашата култура ги е накарала да се чувстват различни, ненормални и/или виновни. (3) Самоубийството е в резултат на "изпадане" от живота и чувство на отчуждение, изолация или безсилие. Тези хора се нуждаят от значима цел. Подобно на много други видове поведение и самоубийството се дължи на различни причини (Lester, 1992).
Други изследователи посочват други два основни вида самоубийства: пряко, бързо саморазрушение и косвено, бавно саморазрушение. Имаме първия тип, когато някой се застреля или се блъсне с колата си в дърво. Имаме втория тип, когато някой се самоунищожава, като предизвиква инциденти около себе си, отказва да получи лечение или не изпълнява неговите предписания, злоупотребява с храна или лекарства, злоупотребява с тялото си, рискува да се разболее от СПИН и т.н. Повечето от тези хора отричат, че се самоубиват, но всъщност го правят. За нещастие, някои хора вярват в древната арабска идея, че разрушението или смъртта е необходимост преди да съградиш нещо отново или да заживееш на по-високо ниво.
Случайно появила се, бързо отлитащата мисъл за самоубийство не е необичайна за мнозина, ако не и за повечето от нас. Но повтарящите се мисли особено за това как можем да се нараним, това вече е причина за тревога. Ако "слагането на край на всичко" ви е на ума, вие трябва да вземете мерки, като веднага потърсите професионална помощ. Потърсете психотерапия, а не просто лекарства от вашия мил семеен лекар, макар че антидепресантите може да се окажат важни за бързото овладяване на депресията.
Вие също трябва да си помогнете: направете си списък на всички причини, поради които си заслужава да се живее — хората, които са загрижени за вас, и болката, която те ще изпитат при вашето самоубийство (много от тези, които познавате, ще смятат, че вината е тяхна); нещата, които бихте могли да направите; уменията, които притежавате; нещата, които ви забавляват и които ще ви липсват, и т.н. Ако се самонаранявате, представете си ясно последствията. Ако сте погълнати от себе си, разширете вашия свят — потърсете приятели, како и начини да помогнете на другите. Издирете причините за вашата тъга и си обещайте да си помогнете сами да ги премахнете. Преодолейте вашия срам и вина, издигнете се в собствените си очи. И най-важното, събудете се, направете нещо! Започнете да променяте света около вас и вашия мироглед (вж. глава 3). Един терапевт бе отбелязал, че "целта е не да попречим на хората да се самоубиват, а да им помогнем да намерят причина да живеят".
Ако ваш приятел или роднина започне да ви се доверява, когато започне да мисли за самоубийство, вие трябва да проявите съчувствие към неговото страдание, но и да се опазите от това да се превърнете негов терапевт. Настоявайте той да се срещне с истински терапевт. Не позволявайте да се окажете в капана на буденето в три посред нощ, когато приятелят/роднината ви е потиснат, или да пиете и плачете в някой бар до късно през нощта. Вашият приятел/роднина се нуждае от професионална помощ. Ако всеки път се втурвате да спасите своя приятел/роднина, вие може да се превърнете в товар и всъщност да се окаже, че му пречите да се обърне към терапевт. Трудно е да настоявате да започне терапия, особено когато той казва, че вие сте "единственият, който може да ми помогне…", но вие не сте човекът, който трябва да се справи със ситуацията. Трудно е да се разбере самоубийството на любим човек. То е шокиращо, то може да ви накара да се чувствате засрамени, виновни, побъркани, облекчени или напълно объркани. Това е особено вярно за случаите, когато сте им позволили да разчитат изцяло на вас за помощ. Прочетете Розенфелд и Прупас (Rosenfeld & Prupas, 1984), ако сте притеснени от нечие самоубийство. Внимавайте, около 10% от опиталите да се самоубият опитват отново до 3 месеца. Вие трябва да настоявате тези хора да получат професионална помощ; ако ще помогне, отидете с тях, ако трябва, насилете ги да се срещнат с професионалист. Ако ваш приятел все пак се самоубие, по всяка вероятност ще имате нужда да прочетете нещо за това или да го обсъдите с приятели, група за взаимопомощ или съветник (Hewett, 1980). Психиатърът Сю Чанс (Sue Chance, 1992) описва как тя и нейното семейство са преживели самоубийството на нейния син.
Д-р Клей Тъкър-Лад